Диригентът Атанас Маргаритов е роден на днешния ден преди 110 години
Драги приятели на оперната и хорова музика, днес на 25 януари 2022 г. ще отбележа един кръгъл юбилей – на една личност от музикалната история на България, която винаги ме е дълбоко впечатлявала и за която днес ще пиша статия за втори път след 2016 г. Това е диригентът Атанас Маргаритов, роден на днешния ден преди 110 години, починал на 20 септември 1998 г.
Само като се върна в спомените си, дъбоко се вълнувам – познавам го лично от дете, бил съм на 7-8 години. В тия времена, разбира се и по-късно, в България хоровата дейност беше на много високо ниво, не само в София, но и в много други по-големи и по-малки градове в страната. Имаше организирано хорово движение, мощен „Съюз на народните хорове в България“, редовни срещи и взаимни гостувания на отделни хорове, по-късно след 1944 г. това движение прерасна в други насоки, но продължи за дълги години, главно по линията на самодейността.
Габрово винаги е бил на едно от първите места в тази дейност. Може би поради факта, че градът имаше определен индустриален характер с много фабрики, но и редица големи банки и други учреждения, училища, занаятчийски работилници и потенциал от млади хора, сравнително високо материално състояние на населението и жажда за интензивен културен живот. Тогавашната младеж имаше възможност да се срещне с най-различни гостуващи състави или отделни артисти и да изгради свои критерии за добри постижения в различните области на музикалното и театрално изкуство.
Пиша това, защото самият аз имах възможност да се запозная по косвен път с такива личности, понеже магазинът за хранителни стоки на баща ми и на свако ми беше като притегателен център за срещи на гостуващи артисти и групи в Габрово. При това свако ми Христофор Негенцов – съдружник на баща ми от 1927 година, беше отличен цигулар и музикален организатор. Откакто си го спомням като малко дете – 1935-1936 година, той редица години беше председател или член на ръководството на Музикално дружество „Емануил Манолов“ в града, чак до 1944 г., и през него минаваха всички формалности по уреждане на тия гостувания, резервации на хотели, храна и всичко друго. Понеже новият ни магазин от 1938 г. беше в идеалния център на града – просторен, с допълнително помещение, в което можеше да седнат на столчета до масички 15-20 човека – т.н. „аперитивно помещение“, нещо като „френско бистро“, там вечер се провеждаха често и сбирките на това ръководство. Още помня внушителната фигура на композитора и хоров деятел проф. Петко Стайнов (1896-1977), с буйната голяма коса и почти затворени очи (той беше сляп от дете), който често идваше в Габрово в качеството си на председател на Българския хоров съюз, която функция изпълняваше дълги години. Понеже сам не можеше да се движи, най-често го придружаваше Иван Бонев, който беше цигулар и музикален деятел, имаше малко магазинче за радиоапарати и други електроизделия на 20 м. от магазина ни. Редица хора познават дъщерята на Иван Бонев – художничката Дора Бонева, чийто съпруг е писателят Любомир Левчев. Тя е родена в Габрово през 1936 г. и в страницата й в Уикипедия е отбелязана връзката на баща й с Петко Стайнов. Ето цитат:
„Дора Бонева е дъщеря на цигуларя Иван Бонев, близък приятел на Петко Стайнов. Съпруга е на писателя Любомир Левчев, тяхна дъщеря е художничката Марта Левчева.“
(край на цитата)
След 1938 година в магазина ни са идвали при гостувания в Габрово всички големи личности в музикалния свят на България през тези години, най-често гости от София – професорите Саша Попов и Димитър Ненов, певците Христо Бръмбаров, Михаил Попов, Петър Райчев, пианисти и цигулари като Ото Либих, Люба Енчева, Недялка Симеонова, Владимир Аврамов и десетки други. На другия ден след съответен концерт все е имало неща за уреждане или да закупят стоки от магазина. Аз като ученик в близката прогимназия в голямото междучасие или след часовете съм се отбивал в магазина и неволно съм бил свидетел на разговорите им.
Тази артистична обстановка ми беше позната още повече и поради факта, че през 1941 г. се помина майка ми и аз бях почти 2 години в жилището на леля и свако Негенцови – над магазина, така че почти винаги бях с тях. Те нямаха деца и обичаха гости – много от тези артисти при гостувания в Габрово след концертите им бяха поканени на вечеря, така че и аз като „член на семейството“ бях свидетел на интересни разговори и съм слушал и техни изпълнения. Леля ми имаше пиано и до сега помня проф. Димитър Ненов при едно негово музициране в дома им някъде около 1941-42 година.
За да свържа тези мисли с днешния юбиляр – диригентът Атанас Маргаритов, нека припомня, че точно през 1938 г. той стана диригент на отличния мъжки хор „Кавал“ в София, който заедно с хор „Гусла“ бяха състави от най-висок ранг. И двата хора са гостували за концерти в Габрово, но помня много добре, че при такъв концерт на „Кавал“ младият Маргаритов – тогава на около 30 години, беше гост на леля и свако на вечеря след концерта, при което съм присъствал и аз, мисля и баща ми. През следващите години, чак до 50-те години „кавалджии“ пак са гостували в града, а като студент в София през годините 1951-1956 съм бил на техни концерти, както и на такива на „гусларите“. Имаше някаква „тайна конкуренция“ между двата състава, но според мен това беше конкуренция като между Мерцедес и БМВ – две световни марки. Дълги години двата състава се ръководеха от такива светила като Асен Димитров и Атанас Маргаритов – гаранция за неимоверните им национални и международни успехи. За тези на „Кавал“ ще стане въпрос по-късно.
Преди да мина към конкретни данни за маестро Маргаритов не мога да отмина един важен факт. Като следим сега как в редица държави се отнасят с огромно уважение към възрастни артисти, специално към диригенти – за тях няма пенсионна възраст, това е въпрос на чест да работят докато желаят и могат, веднага изпъква ориенталското или още по-лошо – пренебрежителното отношение на българските музикални администратори към такива личности, наближили пенсионната възраст. Както ще видим, Атанас Маргаритов е типичен пример в това отношение и нека бъда конкретен. Скоро четох една статия от 2012 година с автор д-р Радко Ханджиев във връзка с 80-годишнината на диригента проф. Емил Янев, където става въпрос именно за това. Ето цитат:
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, МАЕСТРО!
Д-р Радко ХАНДЖИЕВ
Проф. Емил Янев на 80 години
Оказва се, че Емил Янев е и невероятно обаятелен разказвач. Неговите очерци за известни български музиканти са написани талантливо. Оказва се, че маестрото стои подобаващо добре и в жанра на изящното слово. „СКИЦИ С РАЗНОЦВЕТНА КРЕДА” е антология на най-забележителните хорови диригенти. „НЕИЗВЕСТНО ЗА ИЗВЕСТНИ БЪЛГАРСКИ МУЗИКАНТИ” продължава започнатото от него дело – сказки за най-изтъкнатите български симфонични диригенти и изпълнители на духови и ударни инструменти, проследява средата, в която израстват и се развиват тези забележителни музикални дейци, за да стигнат до триумфалните шествия по световните сцени.
И още:
„ (…) Оказва се, че нашите „културни” чиновници бързо забравят приноса на творците, техните национални постижения, заслугите им за развитието на българското музикално изкуство и популяризирането му зад граница и бързат … да ги пенсионират. Така в разцвета на творческите им сили поради „некои съображения”, „решения по целесъобразност” или поради „пенсиониране” извън активния музикален живот се оказват диригентите Саша Попов, Асен Найденов, Руслан Райчев, Константин Илиев, Добрин Петков, Димитър Манолов… Блестящи музиканти, надарени с артистичен талант, личности с богата култура, духовни аристократи, които не понасят пълзящата посредственост и се опитват да воюват с „мелниците” на човешкото равнодушие и чиновническо бездушие.
Същите тези „пенсионирани” поради „некои съображения” талантливи музиканти са приети възторжено извън България и впоследствие гастролират на чуждестранна сцена: Саша Попов става първият български диригент, гастролирал в САЩ; Асен Найденов – в санктпетербургския „Малий театр” и в московския „Болшой театр”; АТАНАС МАРГАРИТОВ през 70-те години на 20 век става музикален директор и главен диригент на операта в Гент, Белгия, след 1982 г. е музикален директор и главен диригент в Дижон, Франция; Руслан Райчев през 70-те години е генерал-мюзик директор в Шлезвиг Холщайн, в началото на 90-те години е генерал-мюзик директор в гр. Шверин; след „пенсионирането” му немските импресарски дирекции го наемат като диригент, оценявайки високо неговата универсалност; Димитър Манолов в продължение на десетилетия триумфира в Колумбия…
Публична тайна е, че „освобождаването” през последните години с особено усърдие се прави от никому неизвестни администратори, присламчени на ясла към културното ведомство. Нещо повече, властта нехае за изработване на дългосрочна балансирана прагматична стратегия за развитие на българската култура и образование….“
(край на цитата)
Особено силни думи, които не трябва да се забравят, защото това отношение, за което става въпрос, не се среща почти в никоя друга страна освен България. Не става въпрос за заемане на отделни места от млади хора, това се отнася за личности с огромен авторитет и постижения, за които не трябва да има „чиновнически ограничения“.
След този голям увод ще се спра на живота и дейността на маестро Атанас Маргаритов. В медиите има достатъчно голяма информация за него, както на кирилица, така и на латиница. Забележете, бил е няколко години диригент в Белгия и във Франция, а има и малка Уикипедия-страница за него на френски език. Похвално е, че през 2012 г. Българското радио му посвещава две големи предавания във връзка със 100 години от рождението му. Първо ще се спра на данните от страницата му на български език в Уикипедия, след това ще допълня с други информации.
Атанас Маргаритов Атанасов е български диригент и цигулар, роден на 25 януари 1912 г. в Харманли, починал на 20 септември 1998 г. в София. През 1933 г. завършва обучение по цигулка при Тодор Торчанов в Държавната музикална академия в София. От 1933 до 1936 г. е цигулар в Софийската опера. През 1936-1938 г. учи в диригентския клас на Феликс Вайнгартнер във Виенската консерватория. След завръщането си в България, от 1940 до 1964 г. е диригент, а след 1964 до 1975 г. е главен диригент в Софийската опера. Съвместно с това от 1938 до 1948 г. и от 1952 до 1973 г. е диригент на мъжкия хор „Кавал“ в София. Главен диригент е на оперите в Гент / Белгия (1975-1979 г.) и Дижон / Франция (от 1980 г.). През 1948-1969 г. преподава дирижиране в Консерваторията в София, а от 1952 до 1963 г. и в оперната школа към Консерваторията.
Дирижира и поставя оперни и балетни произведения от Джузепе Верди, Гаетано Доницети, Марин Големинов, Модест Мусоргски, Жорж Бизе и други.
(край на цитата от Уикипедия)
В данните от страницата му на френски език в Уикипедия освен горните факти се казва още: Носител на Димитровска награда и на Наградата на Международния фествал в Монтрьо през 1973 г. за постановката на операта „Хованщина“ от Мусоргски. През годините 1944 до 1950 той е диригент на Софийската филхармония. На 23 май 1973 г. се оженва за Юлия Борисова Попова и от брака си имат един син – Стефан, роден на 9 август 1975 г. Атанас Маргаритов е диригент на Операта в Гент (Белгия) от 1973 до 1981 г., и Операта в Дижон (Франция) от 1982 до пенсионирането си през 1990 г., също и в Saint-Raphaël / Франция. Много певци започват кариерата си под негово ръководство, като Пласидо Доминго, Мирела Френи, Николай Гяуров и Борис Христов.
(край на цитата от Уикипедия на френски език)
Както споменах, в края на януари 2012 г. БНР посвещава две хубави предавания на Атанас Маргаритов, които ще поместя. От тях се научават редица подробности за живота и кариерата му:
Атанас Маргаритов – звездни мигове
публикувано по БНР на 27.01.2012 г.
На 25 януари 2012 година се навършиха 100 години от рождението на диригента Атанас Маргаритов. „Кармен” е неговият първи спектакъл в Софийската опера, състоял се на 4 декември 1938 година. Тогавашната публика е заинтригувана от младостта и таланта на Маргаритов, завърнал се от Виена след двегодишна специализация при Феликс Вайнгартнер. Дебютът на 26-годишния диригент е събитие в столичния музикален живот, съпроводено от бурни аплодисменти и възторжени възгласи „Браво! А той е доста притеснен, защото по онова време диригентите, независимо дали са млади или опитни, имат на разположение една-единствена репетиция преди спектакъл. Но „Кармен” е първият триумф за Маргаритов в Софийската опера. Първият звезден миг, който ще бъде последван от дълга-дълга серия успехи на наши и световни сцени в продължение на повече от половин век.
„Звездни мигове” е хубаво заглавие за оперна вечер, посветена на Атанас Маргаритов. Разбира се, всичките не могат дори да бъдат споменати в едно-единствено радиопредаване. Затова тази вечер правим само няколко звездни акцента. Ще предложим фрагменти от записи на спектакли на Софийската опера, запазени в „Златния фонд” на БНР с участието на световни знаменитости. Това е „Тоска” от 1954 година с Тодор Мазаров, „Дон Карлос” от 1961 г. с Елена Николай, „Фауст” от 1959 година с Катя Попова, Николай Гяуров и Илия Йосифов. Цялостно ще прозвучи прочутата регистрация на „Хованщина” от Мусоргски със солисти, Българската хорова капела „Светослав Обретенов” и оркестъра на Софийската опера, дирижирани от Атанас Маргаритов. Записът с участието на звездите Александрина Милчева, Димитър Петков, Любомир Бодуров, Никола Гюзелев, Тодор Костов, Стоян Попов, Милен Паунов, Стефан Еленков е осъществен в студио на БНР през 1973 година. Откупен е от фирмата „Harmonia Mundi“ и през същата 1973 г. е отличен с наградата „Златна плоча на годината” от френската критика в Париж в конкуренция с регистрации на Болшой театър, Метрополитън, Берлинската филхармония и диригенти като Херберт фон Караян и Зубин Мета…
И до днес щастливците, които са познавали Атанас Маргаритов, особено онези, имали късмета да работят с него, свързват името му предимно със суперлативи: „ … изключителен професионалист, много сдържан, господар на положението във всеки момент, каквото и да се случи на сцената …” – това е цитат от интервю с тенора Кирил Дюлгеров, което правих преди почти 14 години.
Когато попитах дългогодишния солист на Софийската опера с кой от диригентите работата е била най-приятна и ползотворна, той бе повече от категоричен: „Най-лесно се работеше с Маргаритов – той даваше на артиста свобода на лична интерпретация …”. Когато пък точно преди 10 години подготвях оперната вечер, посветена на 90-годишнината на Атанас Маргаритов, се натъкнах на материал, отпечатан в тогавашния вестник „Народна култура” на 22 януари 1982 г. – във връзка със 70-ия рожден ден на диригента. Материалът е озаглавен „Творческа мъдрост и професионализъм” и негов автор е небезизвестният Михаил Ангелов – по онова време главен диригент на Националния академичен театър за опера и балет (или Софийската опера). Великолепният музикант и прекрасен диригент Михаил Ангелов пише за по-възрастния си колега толкова искрено, с такава любов и уважение, че онези, които четат написаното, веднага разбират – обектът е повече от достоен. „Спомням си времето около 1961 година, когато бях назначен за диригент на Софийската опера” – пише Михаил Ангелов. „Зареден като всеки млад човек с огромна доза реформизъм и лековерни пориви за новаторство, бях веднага респектиран от последователния „традиционалист” Атанас Маргаритов. Следях неговите спектакли, репетиции, становища в дирекционни и художествени съвети. За кратко време разбрах и усетих колко мъчно нещо е последователността в живота и изкуството. В цялата му дейност творческото и житейското кредо на Атанас Маргаритов се характеризира със справедливост, точна оценка на конкретната ситуация и онази пословична яснота и простота, с които той подхожда и към най-сложното в изкуството и живота. И до днес завидно спокойствие и самочувствие обхваща солисти, хор, оркестър, даже балет, когато диригентът Маргаритов стъпи на пулта. Всеки се чувства сигурен! Всичко отива на мястото си! …”
Атанас Маргаритов е роден на 25 януари 1912 година в Харманли в семейство на учители. Като дете започва да свири на цигулка. През 1933 г. завършва двата отдела – теоретичен и специален, на Музикалната академия в София. Веднага след това се явява на конкурс и е назначен за цигулар в оркестъра на Софийската опера. Работи като оркестрант до 1936 г., като в тези три години изнася и самостоятелни концерти в София и провинцията. През 1936 г. заминава за Виена, където отново се явява на конкурс и е приет във Виенската музикална академия в класа по дирижиране на проф. Феликс Вайнгартнер. След две години се завръща в България и дебютира в Софийската опера с „Кармен”. През същата 1938 година Маргаритов е ангажиран за диригент и на мъжкия хор „Кавал”, който ръководи около три десетилетия. За онази особена порода меломани, които обичат хоровата музика, „Кавал” е повече от легенда. За любителите на факти пък са важни двете световни награди на състава, спечелени именно с Атанас Маргаритов: първа премия и златен медал от конкурса „Бела Барток” в Дебрецен през 1961 г. и първа награда на фестивала в Ланголен през 1965 г.
Творческият път на Маргаритов след дебюта в Софийската опера през 1938 година продължава устремно – напред и нагоре. Още на следващата година той отново е на върха със спектакли на „Аида”, а първата му самостоятелна постановка в София е „Дъщерята на полка” от Доницети, с премиера на 4 октомври 1940 г.. Оттогава Маргаритов е водеща фигура в столичния музикален живот.
През 1939 г. Съюзът на професионалните музиканти му възлага да образува симфоничен оркестър от безработни музиканти. С новосъздадения ансамбъл Маргаритов изнася концертни програми – отново с изключителен успех. Тогавашната критика отбелязва неговата музикалност, чувство за фраза и ритъм, живия му темперамент, бликащите емоции и не на последно място „здравото чувство за художествена мярка”. Той дирижира и самостоятелни концерти на оркестъра на Софийската опера, от които ярка следа оставя първото в България изпълнение под палката на български диригент на Деветата симфония на Бетовен. Приносът на Маргаритов за развитието на столичния оперен театър е безценен. Само оперните заглавия, поставени или дирижирани от него са около 100, а балетите – поне десет. Неговият колега Михаил Ангелов си спомня: „Случи се да дирижирам спектакъл, изграден от него! Почувствах всички достойнства на неговата работа и едновременно с това колко е трудно да промениш нещо от тяхната класическа яснота! Друг път той дирижира представление, поставено от мен. Дебнех всички онези места, които ми бяха особено трудни и постоянно несигурни. Той премина през тях уверено и спокойно. Изпитах дълбоко осъзната ревност! Имащ в репертоара си около 100 оперни заглавия, Атанас Маргаритов стана търсен репертоарен диригент в цяла Европа.
Незабравими ще останат в нашето съзнание неговите върхови диригентски постижения в оперите „Хованщина”, „Питър Граймз”, „Майстори”, „Садко”…”.
Михаил Ангелов със сигурност пропуска много заглавия – например вагнеровия „Летящ холандец” от 1959 г. в София, но сред уникалните факти от биографията на Маргаритов безспорно е първата и единствена засега у нас постановка на „Питър Граймз” от Бенжамин Бритън, чиято премиера е била на 26 декември 1964 г. в Софийската опера. Режисьор е Михаил Хаджимишев, художник – Осбърт Ланкастър, хормайстори Любомир Каролеев и Любен Кондов, сред солистите са звездите на българската опера: Надя Шаркова, Трендафил Казаков, Асен Селимски, Виргиния Попова, Рада Гаева, Мати Пинкас, Цветана Аршинкова, Милен Паунов, Петър Петров. Диригент-постановчик е Атанас Маргаритов. Това е безспорен звезден миг от историята на родния оперен театър.
Малко след като навършва 60 години, Атанас Маргаритов заминава за Белгия, където преди това е гастролирал всяка година в продължение на около десетилетие. От есента на 1973 до 1979 г. е музикален директор и главен диригент на оперния театър в Гент. На един от последните му спектакли в Гент присъства директорът на операта във френския град Дижон. Той много харесва работата на Маргаритов и веднага му предлага длъжността главен диригент в Дижон. Маргаритов остава там цели 10 години – до 1989, като последният му спектакъл е „Трубадур”. Междувременно продължава да гастролира из цяла Европа, понякога се завръща в родината. През 1982 например води спектаклите на Софийската опера на „Набуко” в Париж по време на турнето на театъра във Франция. Последното интервю с Атанас Маргаритов, запазено в „Златния фонд” на БНР е записано точно на 85-ия му рожден ден от колега от Радио България. Съвсем простичко и скромно Маргаритов изброява само страните, където е дирижирал в последните десетилетия: Испания, Франция, Белгия, Холандия, Чехия, Италия…, казва „почти навсякъде в много от големите театри”, като пропуска гастролите си в Австрия, Германия, Русия, Украйна, Унгария, Румъния и Сърбия например. А най-ярките му спомени са свързани, разбира се със Софийската опера и музиката на Мусоргски.
През 1998 големият български диригент се раздели с този свят и отиде да радва Верди, Пучини, Бизе, Вагнер и Мусоргски в отвъдното …
събота, 28 януари, от 20 часа
Програма Христо Ботев Музика На опера в събота Атанас Маргаритов
(край на цитата)
Цитирам линк към това предаване на Българското Национално Радио:
https://bnr.bg/hristobotev/post/100082702/atanas-margaritov-zvezdni-migove
Атанас Маргаритов ръководи спектакъл на „Хованщина“ при гостуването на Софийската опера на сцената на Виенската държавна опера. Ето състава на 26 март 1975 г.
CHOWANSCHTSCHINA, Mittwoch, 26. März 1975 | 18:00 | in russischer Sprache
Gastspiel der Nationaloper Sofia
- Atanas Margaritov | Dirigent
- Boris Pokrowskij | Inszenierung
- Emil Boschnakov | Spielleitung
- Waleri Lewenthal | Ausstattung
- Dimiter Petkov | Fürst Iwan Chowanski
- Ljuben Mihailov | Fürst Andrei Chowanski
- Ljubomir Bodurov | Fürst Wasili Golizyn
- Stojan Popov | Schaklowity
- Nicolai Ghiuselev | Dossifei
- Bojka Kossewa | Marfa
- Nadja Scharkowa | Susanna
- Blagowesta Karnobatlowa | Emma
- Dimiter Dimitrov | Warsonofiew
- Werter Wratschowski | Kuska
- Peter Petrov | Streschnew
(край на цитата)
Три дни по-късно, на 29 март следва втори спъктакъл на „Хованщина“, с малка промяна в някои роли. Цитирам състава при този втори спектакъл:
BESETZUNG | 29.03.1975
| Dirigent | Atanas Margaritov |
|---|---|
| Inszenierung | Boris Pokrowskij |
| Spielleitung | Emil Boschnakov |
| Ausstattung | Waleri Lewenthal |
| Fürst Iwan Chowanski | Dimiter Petkov |
| Fürst Andrei Chowanski | Ljuben Mihailov |
| Fürst Wasili Golizyn | Ljubomir Bodurov |
| Schaklowity | Stojan Popov |
| Dossifei | Stephan Elenkov |
| Marfa | Bojka Kossewa |
| Susanna | Nadja Scharkowa |
| Emma | Blagowesta Karnobatlowa |
| Warsonofiew | Dimiter Dimitrov |
| Kuska | Werter Wratschowski |
| Streschnew | Peter Petrov |
| 1. Strelitze | Boris Christov |
| 2. Strelitze | Nicola Christov |
| Ein Schreiber | Milen Paunov |
(край на цитата)
Тази продукция е много известна и както стана дума преди, неин запис е закупен от редица фирми и до сега се предлага в различни магазини и портали. Ето някои примери, не само за тази опера, но и за други записи с диригент Атанас Маргаритов:
Modest MUSSORGSKY (1839-1881)
Khovanshchina (Rimsky-Korsakov edition)
Dimiter Petkov (Prince Ivan Khovansky), Todor Kostov (Prince Andrey Khovansky), Nicola Ghiuselev (Dosifey), Alexandra Milcheva (Marfa), Maria Dimchevska (Emma), Madya Dobriyanova (Susanna), Lyoubomis Bodourov (Prince Vasily Golitsin)
Bulgarian National Choir ‘Svetoslav Orbetenov” & Sofia National Opera Orchestra
ATANAS MARGARITOV conductor.
Recorded in the Bulgaria Concert Hall, Sofia, 1978
Brilliant Classics 94255 [39:10+61:27+62:21]
…………………….
| ATANAS MARGARITOV CLASSIC MOODS – GRIEG, E. / SCHUMANN, R. / FAURE, G. / TCHAIKOVKSY, P.I. / PUCCINI, G. / DEBUSSY, C. / BRAHMS, J. / MUSSORGSKY, M.P. Capriccio C18420 Orchestral MUSSORGSKY, M.: Khovanshchina [Opera] Capriccio C10789-91 Opera  Role: Conductor Album Title Catalogue No Work Category |
…………………
(край на цитата)
В последния пример виждаме различни записи на операта „Фауст“ от Гуно, в един от които участват Катя Попова и Илия Йосифов, диригент е Атанас Маргаритов.
На 31 януари 2012 г. следва ново предаване на Българското Национално Радио, този път в програма „Хоризонт“:
Спомен за диригента Атанас Маргаритов
публикувано в БНР на 31.01.2012 г.
Софийската опера и балет отбелязва 100-годишнината от рождението на диригента Атанас Маргаритов със спектакъл на операта “Дон Карлос” от Верди. В “Алегро виваче” Красимира Йорданова ни предлага да си спомним този голям творец, за когото твърде малко се говори.
Атанас Маргаритов е роден на 25 януари 1912 г. в Харманли. Свири на цигулка и пиано от дете. Завършва цигулковия клас на Тодор Торчанов в Музикалната академия. После работи като оркестрант и става концертмайстор в оркестъра на Софийската опера. Дирижиране учи във Виена при знаменития Феликс Вайнгартнер. На българска сцена дебютира през 1938 г. – дирижира “Кармен” в Софийската опера. Предизвиква възхищение още тогава, но е назначен в театъра чак след две години и още няколко постановки. И независимо от успехите, пътят му на творец не е безметежен. Дирижира хор “Кавал”, а поради ранното му пенсиониране, работи много в чужбина.
Чуйте разказа на Красимира Йорданова за Атанас Маргаритов и част от интервю с диригента, съхранено в Златния фонд на БНР.
Програма Хоризонт Музика Алегро Виваче
(край на цитата)
Цитирам линк към това предаване на на Българското Национално Радио:
https://bnr.bg/post/100045682/spomen-za-dirigenta-atanas-margaritov
Що се отнася до записи на опери от Мусоргски, Атанас Маргаритов е оставил незаличими спомени сред специалисти и любители. В книжка на списание „Рондо“, което излиза тук в Германия – брой № 4 от 2013 г. има интересен отзив от Гвидо Фишер по този въпрос. Там става въпрос и за певеца Борис Христов. Ето цитат на немски език:
Guido Fischer, RONDO Ausgabe 4 / 2013
Russisch-bulgarische Freundschaft
Die Künstlerlebensrolle des bulgarischen Jahrhundertbasses Boris Christoff war die Titelpartie von Modest Mussorgskis „Boris Godunow“. Über 600 Mal soll er ihn gesungen haben. Als Christoff 1952 nun von Walter Legge zu einer Gesamtaufnahme eingeladen wurde, schlüpfte er glücklicherweise noch in die Partien der Mönche Pimen und Warlaam. Denn auch hier singt Christoff einen mit seiner urwüchsig fülligen und zugleich aufreibend „gestischen Gewalt“ (Jürgen Kesting) ähnlich um den Verstand wie vor ihm Fjodor Schaljapin. Diese historische und doch bis heute gültige „Boris“-Aufnahme ist denn auch das Herzstück einer umfangreichen Modest Mussorgski- Edition, die den Löwenanteil von dem präsentiert, was der Erneuerer des russischen Nationaltons so zu Notenpapier gebracht hat. Da setzen sich Solisten und Dirigent ATANAS MARGARITOV von der Sofia National Opera für das religiöse Musiktheaterdrama „Chowanschtschina“ ein, für das sich immerhin schon Claudio Abbado begeistern konnte. Und die komische Oper „Der Jahrmarkt von Sorotschinzy“ fehlt genauso wenig wie Mussorgskis Evergreen „Bilder einer Ausstellung“ mit Alexis Weissenberg am Klavier bzw. in der Ravel-Orchestrierung mit Igor Markevitch am Pult des Leipziger Gewandhausorchesters. Die letzten vier CDs gehören schließlich dem Lied-Komponisten Mussorgski. Wenngleich Boris Christoff ebenfalls Mitte der 1950er Jahre mit den rund 60 Liedern Interpretationsgeschichte geschrieben hat, sind die Einspielungen des russischen Baritons Sergei Leiferkus nicht etwa zweite Wahl. In seinen zwischen 1993 und 1996 entstandenen Aufnahmen kann sich russische Seele immerhin so richtig wehmütig und schaurig austoben!
Превод: Руско-българска дружба
Артистичната жизнена роля на българския бас на столетието Борис Христов беше главната роля в операта „Борис Годунов“ от Модест Мусоргски. Повече от 600 пъти той е пял тази роля. През 1952 г. Борис Христов е поканен от Walter Legge за участие в цялостен запис на операта, и той пресъздава чудесно двете партии на монаха Пимен и на Варлаам. И в тези роли Борис Христов пее с оригиналната си масивна и едновременно с това възходяща „сила на изразителността“ (по думите на Jürgen Kesting, – бел. Б.К.: Юрген Кестинг е един от най-авторитетните немски вокални специалисти, автор на основни книги за оперни певци), подобно по тълкуването на Фьодор Шаляпин. Този исторически и заедно с това все още ненадминат запис на „Борис Годунов“ е ядрото на едно основно ново издание на творбите на Модест Мусоргски, което представлява лъвската част на творчеството на този обновител на руското музикално изкуство, което е оставил на нотни листове. Тук се представят солистите и диригентът Атанас Маргаритов от Софийската народна опера с музикалната драма „Хованщина“, от което изпълнение се е впечатлявал даже и Клаудио Абадо. Включени са комичната опера „Сорочински панаир“, както и бележитото произведение на Мусоргски „Картини от една изложба“ със солист Алексис Вайсенберг на пианото, също и вариантът за симфоничен оркестър в оркестрацията на Морис Равел и диригент Игор Маркевич с „Гевандхаус“-оркестър от Лайпциг. Последните четири компакт-диска принадлежат очевидно на песенния композитор Мусоргски. Независимо че през средата на 50-е години Борис Христов също написа история на интерпретацията с изпълнението на около 60 негови песни, записите на руския баритон Сергей Лейферкус не са второ качество. В произведените между 1993 и 1996 години записи на Лейферкус може да се почувства истинската сила и показност на руската душа.
(край на цитата)
Преди известно време ми попадна едно съобщение в Интернет за концерт във Видин, посветен на 105-годишнината от рождението на Атанас Маргаритов. Ето цитат:
Оперни шедьоври с Цветелина Малджанска
публикувано на 18.01.2017 г.
Автор: Стефка Павлова
Фрагмент от ”Цветовете на деня”, 18.01.2017 г.
Оперната прима с диплома на доктор по медицина и носителка на званието почетен гражданин на Враца – Цветелина Малджанска, ни гостува в “Цветовете на деня” този следобед. Поводът е концертът “Оперни шедьоври” на видинската Симфониета, в който ще участва и тенорът Бойко Цветанов. Какво могат да слушат видинчани тази вечер – повече за програмата разказа Цветелина Малджанска:
“Много обичана, популярна и концертът, който ще предложим довечера включва композитори като Верди, Пучини, Леонкавало, Маскани. Италиански композитори със своите шедьоври.”
Концертът е посветен на 105-годишнината от рождението на Атанас Маргаритов, дългогодишен диригент на Софийската опера. Началото е от 18 часа, в зала “Филхармония” във Видин.
Как от дипломиран лекар се става оперна прима – чуйте в звуковия файл.
Радио Видин Цветовете на деня Видин Цветелина Малджанска
…………….
диригент ЮЛИ ДАМЯНОВ
В програмата:
ВЕРДИ – “Силата на съдбата” – Увертюра
ПУЧИНИ – “Джани Скики” – Ария на Лаурета, “Бохеми”- Ария на Мюзета, “Турандот” – Ария на Калаф
ВЕРДИ – “Отело” – Дует на Дездемона и Отело
ЛЕХАР – “Страната на усмивките” – Ария на Су Чонг
ЛЕОНКАВАЛО – “Палячи” – Ария на Канио, Ария на Неда
МАСКАНИ – “Селска чест” – Дует на Сантуца и Туриду
(край на цитата)
Една хубава идея на организаторите на този концерт, решили да го посветят във връзка с кръглата годишнина от рождението на маестро Маргаритов.
За друга хубава инициатива през лятото на 2016 г. в Харманли – родният град на маестрото, прочетох в хода на подготовка на статията ми тия дни. Цитирам:
Откриха паметна плоча на музиканта Атанас … – Sakarnews
sakarnews.info/otkriha–pametna–plocha-na-muzikanta-atanas-ma…
11.07.2016 – Паметна плоча на дома, където някога е живял големият диригент Атанас Маргаритов, бе открита в Харманли. Платното от нея свали …
(край на цитата)
Исках да копирам съдържанието на този линк, за да науча подробности, но за съжаление в Интернет не може да се дойде до съответната страница – не знам по какви причини. И друг път съм срещал този проблем, когато искам да отворя страница към съответен линк и получавам отговор – „Die Seite kann nicht angezeigt werden“ (Страницата не може да се демонстрира или покаже).
Ще завърша тази юбилейна статия за диригента Атанас Маргаритов с една интересна статия от портал в Габрово, в която става дума и за маестрото – благодетел от Габровския край е подпомагал финансово през известно време ръководения от Атанас Маргаритов мъжки хор „Кавал“. Как и защо и станало това, ще научим от статията по-долу:
Портал „Аз обичам Габрово“
1992 г.
Разказва Ботьо Бараков (благодетел от Габровско)
Роден съм в село Попрази, сега Източник. Къщите на това балканско село са сред гори и ливади. Тук като малък пасях овцете, говедата, конете. Баща ми имаше много стока. През летните дни преспивах из градините и горите. По-късно като ученик хващах балканските пътеки и пеша отивах до Боженци. Само там имаше в нашия район прогимназия. Всеки божи ден изминавах повече от десетина километра. Сутрин рано отивах и вечерта се връщах.
Това мина неусетно. Трябваше вече да се работи. Постъпих във фабриката „Орион”. След време обаче почувствах, че възрастта и опитът ми налагат да бъда самостоятелен, независим. Реших да напусна „Орион”. Отначало купих плетачни машини. Но това налагаше да бъда непрекъснато вързан до тях и нямах възможност за по-широки обхвати. Реших да замина най-напред за София и от там за Америка. Но по това време войната беше започнала и пътуването за чужбина беше трудно.
При тази ситуация трябваше да започна нещо по-сериозно в България. Познавах отлично текстилните бои. Започнах внос от Германия. Печелех добри пари. Обаче и това не ме задоволяваше. Влечеше ме духовната сфера – театър, изобразителни изкуства, музика, литература. Обичах картините, книгите. Това мое влечение ме сближи с хора от културните среди. Запознах се с писатели като Константин Петканов, Борис Тихолов, професор Жорж Нурижан. Започнах да издавам книги. От това не търсех печалба. Всички средства давах като хонорар на самите писатели и за други благотворителни цели. С такива средства образувах първия музикален оркестър в София, ръководеше го Асен Найденов. Солисти бяха професор Аврамов, Сертев. Почти всички професори от музикалната академия бяха към този оркестър. Само той ми струваше 500 000 лева издръжка месечно. По моя инициатива се сформира и драматичен театър в София. Средствата от представленията отиваха за осиротели деца, изпаднали в беда и осиромашели семейства. Театърът се ръководеше от Борис Денизов. Хор „Кавал” също се подкрепяше от мен. Ръководеше го АТАНАС МАРГАРИТОВ. И в него имаше трийсетина души, на които трябваше да се заплаща. Много пъти нашите концерти се изнасяха в зала „България”! На тях идваха най-видните личности от столицата. Редовен посетител беше патриарх Стефан. Добре се опознах с него по време на тези концерти. По същото време у мен се роди и идеята да създам художествена галерия. Наех една постройка срещу Народния театър. Започнахме работа. Но после се намесиха военните и взеха тази сграда за болница. Започнах да търся друга сграда. Спрях се на „Момина скала” в Бояна. Огледах и „Камен дял” на Витоша. И тук не ме удовлетворяваше. Третият обект ме завладя най-много, това беше Урвич край Панчарево.
На това красиво място в Искърския пролом реших да основа дом на изкуствата. Купих мястото. Беше около 6 дка. Веднага започнах строеж. Най-напред планът ми беше да направя по-скромна постройка, която да побере закупените от мен картини и скулптори. Имах и много ценна литература, редки книги.
Къщата построих върху една от скалите – висока и живописна. Можеше да се види отвсякъде. Тя беше доста встрани от крепостта. А и самата скала си остана непокътната. Намерението ми беше да има хубав изглед и да привлича хората. Още веднъж искам да повторя, защото се намират недоброжелателни хора да злословят, къщата е далеч от крепостта, а не върху самата нея. Крепостта я пазех като очите си. В последствие открих останки от бойни кули, параклис. Правех всичко възможно тези реликви да се съхраняват.
И сред тези светини трябваше действително да израсне един дом на изкуствата, но с мен се случиха фатални неприятности. По него време започна процеса срещу Трайчо Костов и понеже съм се познавал с едно лице, замесено в този процес, и мен задържаха съвсем внезапно. Тогава в държавна сигурност можеха да те обвинят без да имаш каквато и да е било вина. За това служителите на тези служби получаваха по-високи длъжности и звания, защото унищожаваха невинни хора. Пет години бях по затворите в София, Плевен и накрая в Белене. След това бях оправдан отново по съдебен ред. Ето в тези документи се казва, че съм невинен. Бях оправдан напълно и ми върнаха всички граждански права. Но когато дойдох на Урвич всичко беше разграбено. Останали бяха само каменните зидове. И слава богу, че и това беше запазено. Но и досега не знам каква е съдбата на такива шедьоври на нашето изобразително изкуство. Това бяха редки картини на Васил Стоилов, Йордан Гешев, Петър Дачев, Харизанов и от много други изтъкнати наши художници.
Тази загуба трябваше да се възстанови наново. Най-напред се насочих към скулпторните творби. Обърнах се към проф. Марко Марков, с когото бяхме близки приятели. Помолих най-напред да ми извае образа на моя учител, който ме е учил в родното ми село. Имах скулптори и от Андрей Николов. Той бе учител на Марко Марков. Това единствено ми беше необходимо – Андрей ми беше направил скулптора на проф. Жорж Нурижан, копие от него даде и на мен. Делото продължи и ученикът на Марко Марков – Кирил Анев. Имах и други скулпторни произведения, които се намират сега в родното ми село. Имам идея тук да направя в читалищния дом картинна галерия. Вече сме подготвили залите, остава да подредим изложбата.
Колкото и да жалех за Урвич и да продължа започнатото дело ред обстоятелства ме заставиха да го напусна.
Искам да спомена за „Кораба на изкуствата”. За тази моя идея Жорж Нурижен написа цяла книга. Много и други видни хора одобриха тази моя идея. На пръв поглед тази идея беше колкото фантастична, толкова и необходима за цялото човечество. С това исках да покажа цялата земя, която прилича на един плаващ кораб може да живее в мир и разбирателство, без да има такива насилия и мъчения, които аз изпитах на гърба си. А след това бъдещето да реши дали тази моя идея е фантастична или реална. Сега, който има чувство към красивото, към човешкото, може да разбере дали съм вършил нещо полезно. Бъдещето ще покаже.
За да напусна Урвич, с което романтично място, не исках никога да се разделя, е свързано с ред причини. На първо място е престъпността, която се увеличи много. Там започнаха да обират и убиват хора за един-два лева. Това налагаше да бъда винаги нащрек и въоръжен. Не ми е в характера такъв живот. И затова реших да се преселя в родния си край, където е по-спокойно.
По време на това мое решение при мен дойде един много добър българин. На него предложих да продам мястото. До този момент аз категорично отказвах да продам дома на Урвич. Но поради стеклите се обстоятелства, а и самият той ми се стори много добър човек, решех да му го дам. Дадох му го защото в него усетих и една енергичност да продължи това, което аз започнах. Не съжалявам, защото къщата, която строих с такова голямо желание, премина в ръцете на по-добър стопанин. Подчертавам на добър човек и стопанин. Той наново съживи това запуснато място. Смятам, че Владо оценява моя жест и аз го ценя. Надявам се, че неговите приятели и самият той винаги ще бъдат и мои близки тук в Източник.
Урвич като красиво място се налага в нашето съзнание. И който мине от там не може да не обърне поглед. При мен идваха редовно и много чужденци, дипломати. Радваха се на моята идея. Постройката, която строи сега моя добър приятел Владимир е напълно в унисон с минало и бъдещето. Тя изразява стремежа на народа ни за отбрана и целокупност на България. Тя прилича на нова крепост с бойници. Това не е просто къща за живот, а да пробуди към българщината всеки, който я види. Ето защо аз поздравявам Влади. Аз му се радвам и го насърчавам да продължава в този дух. Да е жив и здрав, за да завърши всичко благополучно. Всеки градеж, направен в България остава за нашия народ.
Мястото на Урвич го купих от бай Йордан от Панчарево. Колкото пари ми поиска му ги броих. Беше около 6 дка. Но аз използвах много малко от него. Другото го оставих на произвола. Неговият син, Добриян, много добър, много мил човек винаги ми е помагал в започнатото дело. Къщата, подчертавам още веднъж я направих извън крепостта. Тя не заема абсолютно никакво място, свързано с крепостта. Направо на гола скала започнах строежа. И това, което прави сега Владимир е върху каменните основи, които аз положих. Той сега оформи само бойниците. Или той реставрира в старинен стил къщата, която аз построих. И смятам, че той вече е успял. И го поздравявам, защото това е едно свято българско място, което трябваше да се поддържа от българи, от хора с българско съзнание.
Когато купувах това място присъстваше и кмета на Панчарево Трайчо Стоилов, той ни показа и доказа, че това място е на бай Йордан. Той го извика и лично бай Йордан дойде с мен на Урвич и ми очерта мястото, което ми продаваше. За това имам и документи. За тяхната достоверност може да се провери и в самия регистър на Панчарево. Това може да го установи и неговият син Добриян, който присъстваше на продажбата.
Добре е Владимир да знае едно – комуто не завиждат е нищожество. Това, което той прави е хубаво, красиво и му завиждат. И това не трябва да го плаши, а да го радва. Близко до постройката се намира една скала – тя се наричала Владимирова скала. И с това Владо трябва да се гордее.
Записал: Лазар Лазаров, с. Източник, 1992 г.
(край на цитата)
Цитирам малка справка за легендарния хор „Кавал“, който през годините 1939-1948 и 1952-1973 е бил ръководен от диригента Атанас Маргаритов:
„ (…) Хор „Кавал“ е български мъжки хор, основан през 1927 г. по инициатива на диригента Боян Соколов в София.
Диригенти на хора последователно са: Боян Соколов (1927 – 1932), Лазар Максимов (1933 – 1935), Тодор Хаджиев (1936), Венедикт Бобчевски (1937 – 38), Атанас Маргаритов (1939 – 1948), Светослав Обретенов и Никола Бочев (1949 – 1951), Атанас Маргаритов (1952 – 1973), Михаил Ангелов (1973 – 1976), Михаил Милков (1977 – 2002).
През 1977 г., когато хор „Кавал“ празнува 50-годишнина, съставът е следният: 25 първи тенори, 25 втори тенори, 29 баритона и 32 баси – общо 111 души. До 1980 г. репертоарът на хора включва 115 български песни и 140 от чужди композитори при голям стилов диапазон: предкласика, класика, романтизъм, оперни хорове, религиозни песнопения, българска хорова класика, съвременни композитори.
Международни концертни изяви
Унгария (1961, 1962, 1980), Чехословакия (1962), Франция (1964), Великобритания (1965, 1966, 1976), Югославия (1963, 1967), Румъния (1970), СССР (1971, 1976, 1981), Австрия (1972), ФРГ (1972. 1973), Испания (1982,1986)“.
(край на цитата)
Нека днес на 25 януари 2022 година си спомним за делото на големия диригент Атанас Маргаритов, роден преди 110 години, показал в България и в чужбина постиженията на родното музикално изкуство по най-убедителен начин. И дано сегашните „културтрегери“ в България обръщат повече внимание на родните таланти, които са най-добрите посланици на отечеството зад граница.
Мир на праха на маестро Маргаритов!
………………..
Атанас Маргаритов дирижира:
АТАНАС МАРГАРИТОВ ДИРИЖИРА ДЪРЖАВНАТА ФИЛХАРМОНИЯ ПОД ПОЧЕТНОТО ПОКРОВИТЕЛСТВО НА БОГДАН ФИЛОВ [1942] ✅През април 1942 г Държавната филхармония изнася два концерта в зала България – VІ Симфоничен концерт, под диригенството на Атанас Маргаритов. Изпълняват се симфония №1 и симфония № 9 от Бетовен. Солисти са: Серафина Динева, Диана Герганова, Любен Минчев – баща е на големия български композитор Георги Минчев и Христо Бръмбаров. Участват: хор на Народната опера, хор “Христина Морфова” и хор “Кавал”. Хорът се дирижира от Любомир Пипков. Концертът е под почетното покровителство на Министър-председателя и министър на външните работи проф. д-р Богдан Филов.
…..