Bedřich Smetana – operastars

Днес се навършват 200 години от рождението на чешкия композитор Бедржих Сметана

Драги приятели на оперната и симфонична музика, днес на 2 март 2024 г. се навършват кръглите 200 години от рождението на Бѐдржих Смѐтана – един от великите композитори през 19-и век, чиито творби се изпълняват по целия свят. А операта му „Продена невеста“ от 1866 г. вече 150 години не слиза от репертоара на всички големи световни оперни театри.

Бѐдржих Смѐтана (на чешки: Bedřich Smetana) е чешки композитор, диригент, педагог и общественик, смятан за патриарх на чешката музикална култура. Той е роден на 2 март 1824 г. в Литомишъл, Австрийска империя, починал на 12 май 1884 г. в Прага, Австро-Унгария. Погребан е във Вишехрадското гробище, Прага, Чехия.

Сметана започва да развива таланта си още като малък и рано проявява интереса си към музиката. В юношеския си дневник той пише: „Искам да бъда композитор като Моцарт и виртуоз като Лист“. В същото време той се запознава с идеите на т. нар. „будители“ (чешко национално движение за възраждане на майчиния език и еманципиране от австрийското влияние), чийто привърженик остава до края на дните си.

В периода 1847–1856 година ръководи основаната от него музикална школа в Прага. До 1861 година работи като диригент и пианист в Гьотеборг, Швеция, откъдето се завръща в родината си заради болест на съпругата си. След нейната смърт, която преживява изключително тежко, за кратко време Сметана отново е в Швеция, но от 1863 г. трайно се установява в Чехия, където развива активна дейност като композитор, музикален критик, диригент и общественик.

През 70-те години на 19-и век го сполетява трагедията на Бетовен – Сметана постепенно губи слуха си, а през 1874 година е вече напълно глух. В началото на 1882 година започва да губи и разсъдъка си.

В творчеството си Сметана съчетава класическите и актуалните за времето си течения с богатството на народната музика. Освен това той често се обръща като сюжет към традициите на чешкия фолклор и народен епос. Страстен поклонник на Лист, той желае да изтъкне, подобно на своя кумир, особеностите на славянската музика.

Сметана е автор на няколко опери, сред тях „Далибор“ (1867), „Двете вдовици“ (1874), „Целувката“ (1876) и други, които се поставят на световните оперни сцени. Най-известна обаче е операта му „Продадена невеста“ (1866), смятана за един от върховете в оперното творчество изобщо.

Сметана е автор и на 6 симфонични поеми с общото наименование „Моето отечество“ (сред които изпъкват „Моята страна“ и, особено нейната част „Вълтава“, която съществува със собствена оркестрация и като самостоятелно произведение), инструментални и хорови творби, на множество музикално-теоретични и критически статии.

(край на встъпителните бележи)

Днес на 2 март 2024 г. пиша за пръв път статия за този голям чешки композитор, който е много известен и в България. Особено прекрасната му опера „Продадена невеста“ е толкова често играна в България и то не само в Софийската опера, но и във всички други извънстолични театри. Ще дам малка справка в това отношение за периода от 1890 до 2010 г.:

София: 1912 (7 септември, диригент: Тодор Хаджиев, режисьор: Христина Морфова)

1936 (9 ноември, диригент: Асен Димитров, режисьор: Драган Кърджиев)

1947 (17 септември, диригент: Асен Димитров, режисьор: Драган Кърджиев)

1961 (26 ноември, диригент: Руслан Райчев, режисьор: Драган Кърджиев)

Варна: 1947 (7 септември, диригент: Руслан Райчев, режисьор: Петър Райчев)

1957 (3 март, диригент: Йоско Йосифов, режисьор: Драган Мицов)

1983 (6 декември, диригент: Влади Анастасов, режисьор: Лена Вичева)

Стара Загора: 1947 (7 ноември, диригенти: Ромео Райчев и Симеон Фетваджиев, режисьор: Драган Кърджиев)

Русе: 1951 (12 февруари, диригент: Константин Илиев, режисьор: Петър Райчев)

1989 (30 март, диригенти: Милен Начев и Красимир Топалов, режисьор: Йозеф Новак

Пловдив: 1953 (15 ноември, диригент: Руслан Райчев, режисьор: Петър Райчев)

Бургас: 1956 (3 април, диригенти: Васил Лолов и Невин Михалев, режисьор: Светозар Донев

Сливен: 1975 (нямам данни)

София, УОТ при БДК: 1975 (22 октомври, диригент: Драгомир Ненов, режисьор: Петър Щърбанов

Плевен: 1978 (31 януари, диригент: Веселин Гарванов, режисьор: Евгений Немиров.

(край на цитата)

Интересен факт в историята на българското оперно изкуство е този, че някои извънстолични театри са открити именно с постановка на „Продадена невеста“. Ето примери:

В една статия на в. „Дума“ от 27 април 2013 г. се пише следното за операта в Пловдив (кратка извадка):

„ (…) Нямаше как да не финализира този толкова продължителен ремонт, защото на 20 март 2013 г. се навършиха 60 години от основаването на Пловдивската опера. Първото представление – “Продадена невеста” от Бедржих Сметана е било на 15 ноември 1953 г. Откриването на Пловдивската опера става 8 години след откриването на симфоничния оркестър в града и 34 години след първия опит за основаването на оперен театър в града… Първите опити се правят от оперния певец Александър Краев, от Нерсес Гукасов от Петербургската опера и от съпругата му – оперната певица Ида Ард, по-късно пак от Александър Краев и от майката на оперния певец Събчо Събчев – Емилия д-р Събева. Опитен артист и педагог, Петър Райчев заедно със сина си Руслан Райчев и с другите ръководители на театъра през 1953 г. успява да подбере от явилите се кандидати ядро от рядко способни и в същото време някак сродни помежду си като равнище и естетика певци. Особен интерес придизвиква репертоарният път на Пловдивската опера от основаването й насам. Редица заглавия се поставят “за първи път в България” или са “рядко играни другаде …“

(край на цитата)

Интересн факт е, че също с операта “Продадена невеста” от Сметана става откриването и на Варненската опера през 1947 г. – 6 години преди това в Пловдив. Ето какво е отбелязано в историята на Варненската опера:

„ (…) На 6 април 1947 г. е регистрирана Варненската народна опера като държавен културен институт. Официалното начало на дейността й е на 1 август същата година. Нейният първи директор е Стефан Николаев, а главен художествен ръководител е известният български певец Петър Райчев. За кратко време под ръководството на младия диригент Руслан Райчев, хормайстора Димитър Младенов, Асен Манолов и художниците Асен Попов и Владимир Мисин се подготвя първата постановка – операта “Продадена невеста” от Б. Сметана, чиято премиера е на 7 септември същата година“.

(край на цитата)

В статия за историята на Русенската опера четем хубави думи за “Продадена невеста”:

„ (…) Паметни ще останат спектаклите на: “Продадена невеста” от Сметана, „Ловци на бисери”, „Манон”, „Джоконда”, “Веселите уиндзорки” от Ото Николай, “Луд Гидия” от Хаджиев, „Турандот” и „Момичето от Златния Запад” от Пучини, “Утрините тук са тихи” от Молчанов, “Хензел и Гретел” от Хумпердинк, „Семьон Котко” и “Годеж в манастира” от Прокофиев, “Вертер” от Масне, “Цигански барон” от Щраус, “Фра Дяволо” от Обер, “Княз Игор” от Бородин, „Фауст” от Гуно, “Вълшебната флейта” и “Сватбата на Фигаро” от Моцарт, ”Тайният брак” от Чимароза, „Слугинята-господарка” от Перголези, „Цар и дърводелец” от Лорцинг, „Лакме” от Делиб, „Янините девет братя” от Пипков, „Човешкият глас” от Пуленк, „Кавалерът на розата” от Рихард Щраус, „Нос” от Шостакович и още много други. Просто не могат да се изброят всичките…“.

(край на цитата)

Както е известно, Сметата е писал и други оперни творби – „Бранденбургци в Бохемия“ (1866), „Далибор“ (1868), „Либуша“ (премиера през 1881 г.), „Двете вдовици“ (1874), „Целувката“ (1876), „Тайната“ (1878) и „Дяволската стена“ (1882), някои от които се поставят на световните оперни сцени.

В България освен “Продадена невеста”, в София е поставена през 1924 г. операта „Далибор“ от Сметана.

Ще се спра по-обстойно на живота и делото на Бедржих Сметана:

Бедржих Сметана е осмото дете на Франтишек Сметана (1777–1857) и третата му съпруга Барбора Сметанова, родена Линкова (1792–1864). Баща му е бил пивовар на служба в бохемски благороднически фамилии като Валдщайн или Czernins (Чернини от Худениц). Детето е кръстено с името Фридрих или Фридерих. Едва като възрастен той развива своето чешко национално чувство, научава чешкия език и съзнателно променя първото си име на Бедржих – чешката форма на името Фридрих. Първото му чешко писмо датира от 1856 г., но той използва немски език в дневниците си до 1861 г.

Сметана започва да ходи на уроци по цигулка и пиано на четиригодишна възраст. Той е толкова развълнуван от концерт на Ференц Лист в Прага, че забравя за училище. Поради това баща му го изпраща в Премонстранската гимназия в Пилзен, която Бедржих посещава от 1840 до 1843 г. През това време той се сприятелява с Катерина Колажова, добра пианистка, която става първата му съпруга. От 1843 до 1847 г. той работи като учител по музика в Прага и учи пиано и композиция при Йозеф Прокш. Подобно на модела си за подражание на Рихард Вагнер, Сметана участва в революцията от 1848/49 г. По същото време, през 1848 г. с помощта на Ференц Лист, който му става приятел, Сметана открива собствено частно музикално училище в Прага.

На 29 август 1849 г. той се оженва за дългогодишната си приятелка Катерина Коларшова (родена на 5 март 1827 г. в Клатау, починала на 19 април 1859 г. в Дрезден), с която има четири дъщери.

През 1856 г. Сметана напуска родината си по политически причини, за да оглави Филхармоничното дружество в Гьотеборг, Швеция. Тук се запознава с известния цигулар Фердинанд Лауб, с когото изнасят съвместни концерти. С омекването на австрийския абсолютизъм, Сметана най-накрая се завръща в Прага през 1861 г. и работи неуморно за чешкото национално движение. Новият подем води до създаването през 1861 г. на патриотичното певческо дружество „Хлахол“, което той ръководи от 1863 до 1865 г.

Сметана е диригент на концертите на Чешката филхармония от 1865 до 1869 г., музикален критик във вестник „Národní listy“ от 1864 до 1865 г., председател на музикалния отдел на асоциацията „Umělecká beseda“ от 1863 до 1870 г. и от 1866 до 1874 г. като наследник на Карл Комзак, първи диригент на Чешката република в временния театър „České Prozatimní Divadlo“.

През 1874 г. Сметана се разболява, оглушава и до голяма степен се оттегля от обществения живот. Той се премества в Ябкенице в провинцията, за да живее с дъщеря си Жофие и нейния съпруг Йозеф Шварц, лесовъд. Там той продължава да работи като композитор. В хода на създаването на народностната опера „Libuše“ (Либуша) той композира и цикълът от симфонични поеми „Моето отечество“ (Má Vlast). Първоначално проектиран като цикъл от четири части, той е разширен през 1878/79 г., за да включи частите „Tábor“ и „Blaník“. През 1876 до 1878 г. Сметана написва операта „Tajemství“ (Тайната) с либретистката Елишка Краснохорска.

Вероятно в резултат на болест, той страда от тежък шум в ушите и напълно губи слуха си в началото на 50-те си години, без шумът в ушите да се подобри. Ден и нощ чува например „пронизителното свистене на ‘бемол-мажорен секстакорд’ в най-високите регистри на пиколото“, което силно го затруднява при композирането“. Той многократно моли своя либретист да не пише толкова много ансамблови сцени, защото композирането на такива сцени отнема много енергия и концентрация.

Малко преди смъртта си Сметана, който изпада в тежко психическо и физическо страдание, е приет в психиатрична клиника, където умира на 12 май 1884 г. на 60 години, вероятно поради парализа. Погребан е на гробището Вишеград в Прага в гроб 5-40.

Семейство

След женитбата му с Катерина Колажова, се раждат неговите дъщери: Беджишка, родена през 1851 г., починала през 1855 г., Габриела (родена през 1852 г, починала през 1854 г.), Жофие (родена през май 1853 г.) и четвъртата му дъщеря Катежина (родена през 1854 г, починала през 1856 г.). На връщане от Гьотеборг до Прага съпругата на Сметана Катежина умира от туберкулоза в Дрезден на 19 април 1859 г. на 32-годишна възраст.

През лятото на същата година той се сгодява за Бетина Фердинандова, снаха на брат му Карел, и се жени за нея през юли 1860 г. От този брак се раждат две дъщери – Зденка, родена през 1861 г. и Божена – през 1863 г. Внук на Сметана е известният играч на тенис на маса и служител Зденек Хейдушек.

Отличия

Музеен комплекс „Сметана“ на Вълтава в Прага.

Почетен знак-звезда във Виена.

По-големи паметници на композитора са издигнати в градовете Прага, Литомишъл, Оломоуц, Пилзен и Нойщат ан дер Метау. В много други градове, както и в Svitavy, има по-малки статуи на Сметана.

Градската администрация на Прага проектира музей за Бедржих Сметана в непосредствена близост до Карловия мост. В Ябкенице има клон на този музей.

Голямата концертна зала в Държавната представителна сграда в Прага се нарича „Залата на Сметана“.

„Пражка пролет“ – международният фестивал на изкуството и музиката, започва всяка година на датата от годишнината на смъртта на Сметана – 12 май.

През 1979 г. на негово име е кръстен астероид ((2047) Сметана), а през 1984 г. кратер на планетата Меркурий („Mercury Crater Smetana“).

През 2005 г. възпоменателните монети за Сметана и Антонин Дворжак са издадени в специална блистерна опаковка. Това включва текущите валутни монети на Чешката република и възпоменателна монета, изсечена от скандинавско злато.

При пристигане на летище „Вацлав Хавел“ в Прага, симфоничната поема „Вълтава“ от Сметана се пуска на самолетите на Чешките авиолинии, докато рулират до терминала.

Фестивалът „Smetanas Litomyšl“ също е кръстен на Сметана.

На името на композитора е кръстен екскурзионен кораб от линията „Rosenberger Lipno“, който е пуснат на вода в реката Вълтава през юни 2020 г.

(край на цитатите)

Във втората част на тази статия ще се спра ня някои от най-известните опери на Сметана, като дам кратки сведения за написването и съдържанието им.

„Продадена невеста“ (на чешки „Prodaná nevěsta“) е опера в три действия от Бедржих Сметана. Счита се за значителна стъпка в развитието на чешката музика. Либретото на Карел Сабина се развива в село в Бохемия през 19-и век. Технически изключително взискателната увертюра бързо представя сюжета на операта. Тази увертюра често се изпълнява заедно с „Фуриант“ в симфонични концерти. Фуриантът („вдъхновяващият“, от латински „furians“ – вдъхновяващ, яростен) е бърз народен танц в Бохемия, който се характеризира с честа промяна в тактовете между 2/4 и 3/4. В чешката художествена музика обикновено фуриантът е в 3/4 такт с типични хемиоли (измествания в акцента), както при Бедржих Сметана или Антонин Дворжак.

История

„Продадена невеста“ е написана в периода 1863–1866 г. и за първи път е изпълнена на 30 май 1866 г. във „Временния театър“ (Prozatímní divadlo) в Прага. Операта не успява веднага да завоюва признание и е преработвана и допълвана в течение на следващите 4 години.

Първоначално Сметана я написва като оперета в 2 действия (с 20 музикални номера и разговорни диалози). Изискванията на чуждестранните оперни театри заставят Сметана да внесе изменения в партитурата, като я направи по-обширна. За изпълнението в Санкт Петербург през 1870 г. операта е разделена на 3 действия, а разговорните диалози се превръщат в речитативи. В такъв вариант тя бързо получава популярност и в крайна сметка с успех се поставя по целия свят.

„Продадена невеста“ получава международно признание след изпълнението във Виена през 1892 г. Тя е поставена в Чикаго (1893), Лондон (1895) и Ню Йорк (1909). Става първата и в продължение на много години единствената чешка опера в световния репертоар. Много от ранните международни представления са на немски език под название „Die verkaufte Braut“, а версията на немски продължава да се играе и записва. Немскоезичен филм-опера е направен от Макс Офюлс през 1932 г.

Действащи лица

Крушина, селянин – баритон
Людмила, неговата жена – сопран
Марженка, тяхната дъщеря – сопран
Миха, богат селянин – бас
Хата, негова жена – мецосопран
Вашек, техен син – тенор
Йеник, син на Миха от първия брак, ратай – тенор
Есмералда, танцьорка – сопран
Индианец, комедиант – тенор
селяни, младежи и девойки, артисти от пътуващ цирк и др.

Съдържание

В село в Бохемия се празнува църковен празник. Младата Марженка обаче е тъжна. Тя трябва да се омъжи за глупавия, но богат Вашек, въпреки че сърцето й принадлежи на Йеник. Тя се заклева във вечна вярност на Йеник. Той й казва, че е бил изгонен от къщата от зла мащеха. Той обаче не разкрива, че двамата с Вашек са полубратя.
Пристигат бащата на Марженка и сватовникът с брачния договор. Марженка твърдо отказва да се съгласи. Майка й Людмила подкрепя дъщеря си.

През това време Вашек, който има говорен дефект, седи в пивницата. Той никога преди това не е виждал Марженка и затова е лесно за сватовникът да започне разговор с Вашек и да опише бъдещата му съпруга с най-мрачни думи. Стига се до точката, в която Вашек вече не иска избраната за него Марженка. Междувременно сватовникът е сключил сделка с Йеник, която би трябвало да го измъкне „от надпреварата“. Съгласно тази сделка, Йеник се отказва от Марженка срещу 300 гулдена, но при условие, че тя има право да се омъжи само за един от синовете на Миха – Миха е бащата на Йеник и Вашек, което разбира се никой не знае. Всеки, който чуе за договора, се възмущава от „продажбата на булката“.

Малко по-късно в селото идва цирк. Вашек, който е изгубил желанието си да се жени, е хвърлил око на танцьорката Есмералда. Заради нея той сам се обличе в костюм на танцуваща мечка и става за посмешище на околните.

Марженка вече е чула за „продажбата на булката“ и е много разочарована от Йеник. Сега дори би се съгласила да се омъжи за Вашек.

Тогава се появява Миха – бащата на Вашек и разпознава Йеник като отдавна изгубения си син от първия му брак. Сега Марженка може щастливо да изпълни договора и да се омъжи за сина на Миха.

(край на цитата за „Продадена невеста“)

Както писах още в началото, една от постановките на операта „Продадена невеста“ в България е в Плевенска опера с премиера на 31 януари 1978 г. Диригент е Веселин Гарванов, режисьор е Евгений Немиров. Имам снимка от тази постановка, която ми беше изпратила преди няколко години режисьорката Вера Немирова, която е дъщеря на Евгений Немиров. Повод беше факта, че подготвях статия за майка й Соня Немирова, която се беше поминала тогава, а Соня е играла в Плевен преди години ролята на Марженка в „Продадена невеста“. При това на тази снимка отпред пред артистите е и самата Вера като малко момиче, застанало до родителите си. Днес ще поместя след моята статия тази историческа снимка от „Продадена невеста“.

Сега за операта „Далибор“:

„Далибор“ е опера в три действия от чешкия композитор Бедржих Сметана. Либретото е от Йозеф Венциг, чешката версия на Ервин Шпиндлер. Либретото е базирано на историята на бохемския рицар Далибор фон Козоеди около 1498 г. Премиерата на операта се състои под ръководството на композитора на 16 май 1868 г. в „Novoměstské divadlo“ (Нов градски театър) в Прага по случай полагането на основния камък на Националния театър в Прага.

Съдържание

Праистория

Когато Далибор гледа как неговият приятел Зденек е застрелян от войници по време на войната, той решава да отмъсти за смъртта му и да освободи потиснатия си народ.

Първо действие

Далибор е изправен пред съда за извършване на убийство. Крал Владислав, неговият съветник Будивой и неговият антураж се настаняват; заседанието се отваря. Братът на Милада, бургграфът, е убит при една от репресиите на Далибор. Милада се явява ищец. На процеса Далибор заплашва краля и признава престъплението; той получава доживотна присъда. Впечатлена от героизма на Далибор, Милада напразно моли краля за милост. Тя е отчаяна, знаейки, че се е влюбила в Далибор. Сирачето Джитка, което е научило много добри неща от Далибор, използва момента, за да убеди Милада да се присъедини към бойците. Далибор трябва да бъде освободен.

Второ действие

Джитка и Витек, който води бойците, свикват войските заедно. Готвят въстание. Милада се преоблича като млад мъж и печели доверието на Бенеш, пазача на затвора, където се намира Далибор. Будивой предупреждава пазача, но Милада успява да стигне до Далибор и да му донесе цигулката, която той е поискал. Насън Далибор вижда Зденек, но когато Милада се появява, той се събужда. Тя му признава любовта си – той го приема като послание от убития си приятел и двамата влюбени мечтаят за бъдеще на свобода, която да прекарат заедно.

Трето действие

Будивой предупреждава крал Владислав за въстанието, с което хората на Далибор заплашват страната. Бенеш е екзекутиран, след като съобщава, че неволно и несъзнателно е помогнал на борците за свобода. Мечтата на Владислав за мир е разбита от реалността. Будивой убеждава краля да екзекутира Далибор. Милада се опитва да предотврати това и при това е смъртоносно ранена. Далибор сам слага край на живота си, като умира до тялото на любимата си Милада.

(край на цитата за операта „Далибор“)

Както писах още в началото, постановка на операта „Далибор“ е правена в София през 1924 г.

Накрая в днешната статия – кратка информация за операта „Либуша“ от Сметана:

“Либуша” (на немски: Libussa, чешко произношение: Libuše) е опера в три действия от Бедржих Сметана. Сметана композира операта между 1869 и 1872 г. и тя е представена премиерно на 11 юни 1881 г. в Прага при откриването на „Národní divadlo“ (Национален театър). Либретото е написано от Йозеф Венциг, чешката версия на Ервин Шпиндлер.

Съдържание

Първо действие

Либуша, заедно с Красава и Радмила, очакват съвета на съдията в спора за наследство между братята Хрудош и Щахлав, защото тя трябва да вземе решение по въпроса. Красава й прави признание: тя, дъщерята на Лутобор, не е съвсем безучастна, тя подстрекава двете момчета едно срещу друго, като се преструва, че обича Щахлав. Присъдата на принцесата вече се чака пред замъка. Либуша дава на всеки от тях половината от наследството, но Хрудош иска да оспори присъдата, защото е постановена от жена. Народът трябва да избере съпруг на Либуша, който да раздава правосъдие вместо нея. Но хората не искат да намерят никого за нея и затова тя избира Пшемисл фон Щадиц за свой съпруг.

Второ действие

Красава и Хрудош трябва да се помирят на гроба на бащата на Хрудош и Щахлав, Красава признава своята несправедливост и иска Хрудош да се помири с брат си Щахлав. Хрудош също трябва да се извини на Либуша. Докато жътварите пеят и работят, Пшемисл лежи под една липа и сънува Либуша, която е била негов гост няколко пъти. Изведнъж Радован идва начело на делегация, за да му каже, че е назначен за принц на Бохемия и съпруг на Либуша. Сега той трябва да се сбогува с родината си.

Трето действие

Пристигането на Пшемисл се празнува в замъка Вишеград. Хрудош се извинява на двойката. В един магически момент Либуша поглежда в бъдещето: тя вижда много чешки герои: принца Бжетислав, рицаря Ярослав фон Щернберг, краля Отокар II и неговата внучка Елизабет, Карл IV и Георг от Подебради. След това зрението се помрачава; Либуша усеща бедствие, но също така, че чехите няма да се оставят да бъдат победени.

„Můj drahý národ český neskoná, on pekla hrůzy slavně překoná!“
(„Моят любим чешки народ няма да загине, той ще преживее ужасите със слава!“)

Това пее Принцеса Либуша в края на операта.

(край на цитата за операта „Либуша“).

Нека днес на 2 март 2024 г. почетем 200 години от рождението на Бедржих Сметана – великия чешки композитор, диригент, педагог и общественик, смятан за патриарх на чешката музикална култура.

Мир на праха му!

……