Bernd Weikl

Австрийско-немският баритон, писател и оперен режисьор Бернд Вайкл днес навършва 80 години

Драги приятели на оперната музика, днес на 29 юли 2022 г. навършва 80 години един от най-прочутите през втората половина на миналия век певци – австрийско-немският баритон Бернд Вайкл (Bernd Weikl), който написа златни страници във вокалната история на музикалното изкуство.

Като пиша „златни страници“, това не са измислени данни. Цитирам някои примери: 25 години участва всяко лято на Музикалния фестивал в Байройт, 20 години има в продължение на седмици и месеци почти 100 изяви в МЕТ Ню Йорк, 25 години участия в Кралската опера Ковънт Гардън в Лондон, 20 години такива в Миланската Скала, 32 години във Виенската държавна опера, където в този период е имал над 350 изяви, 30 години гостувания в Япония, 25 години такива в Баварската държавна опера в Мюнхен и 17 години в Държавната опера в Хамбург.

Не случайно редица медии в Австрия и Германия поместват през последните дни специални статии или предавания във връзка с този кръгъл юбилей, като подчертават особената роля на Бернд Вайкл в течение на активната му кариера, която е дала отражение на цялостното развитие на вокалното изкуство не само в немскоезичните страни, но и ролята му в други клонове на изкуствата и някои науки. Известно е, че Бернд Вайкл е не само отличен музикант, той е завършил икономически науки и е промовиран доктор в тази област, но и човек с голяма обща култура и интереси извън музиката, има дейност и като оперен режисьор и автор на книги.

Едно такова предаване за него му посвещава Баварското Радио в Мюнхен в събота, 30 юли 2022 г. от 13 часа под надслов и кратко съдържание:

BR-KLASSIK – CANTABILE

Zum 80. Geburtstag des Baritons Bernd Weikl

Die Klassik-Sendung mit Highlights und Raritäten aus Oper, Lied und Konzert sowie Porträts großer Sänger am Samstagmittag

Wagners Hans Sachs war die Krönung seiner Weltkarriere

Seine Baritonstimme galt als die schönste ihrer Zeit, voluminös, rund und weich, markant und lyrisch, dreieinhalb Oktaven umfassend. Als “kraftvoll” und “vielseitig” lobte die Fachwelt diese Stimme von Bernd Weikl, der vor 80 Jahren am 29. Juli 1942 in Wien geboren wurde, in Bodenmais im Bayerischen Wald und in Mainz aufwuchs und ein weltberühmter Sänger wurde.

Sein Repertoire umfasst an die 120 Opernpartien, von Mozart, Verdi, Wagner und Strauss bis Heinrich Sutermeister und Wilfried Hillers 2003 in Nürnberg uraufgeführter Oper “Oswald von Wolkenstein” über den mittelalterlichen Minnesänger. Mit den Pianisten Cord Garben, Irwin Gage und Helmut Deutsch gab er Liederabende im In- und Ausland, sang Beethoven, Schubert und Hugo Wolf.

Bei den Bayreuther Festspielen zählte der deutsch-österreichische Sänger in über 250 Wagner-Aufführungen ein Vierteljahrhundert lang zu den umjubelten Stars. Dort war die Paraderolle des promovierten Volkswirts der Hans Sachs aus Wagners “Die Meistersinger von Nürnberg”, den er 1981 mit gerade einmal 39 Jahren noch vergleichsweise jung zum ersten Mal sang.

Bernd Weikl, der Oper als Bildungsauftrag versteht, ist Ehrenmitglied der Wiener Staatsoper und erhielt Auszeichnungen als Österreichischer, Bayerischer und Hamburger Kammersänger. Seine 2007 erschienene Autobiographie hat er “Licht & Schatten. Meine Weltkarriere als Opernsänger” genannt und schildert darin seine Zusammenarbeit mit Dirigenten wie Herbert von Karajan, Karl Böhm, Carlos Kleiber, Leonard Bernstein, Lorin Maazel, Wolfgang Sawallisch, Horst Stein, James Levine, Christoph von Dohnányi und vielen anderen.

(край на цитата)

Превод:

BR CLASSIC – КАНТАБИЛE

За 80-ия рожден ден на баритона Бернд Вайкл

Класическата програма с акценти и рядкости от опера, песен и концерт, както и портрети на велики певци в събота следобед

Ханс Сакс на Вагнер е кулминацията на световната му кариера

Неговият баритон е смятан за най-красивия за времето си, обемен, кръгъл и мек, отличителен и лиричен, обхващащ три октави и половина. Експертите оценяват гласа на Бернд Вайкл, който е роден преди 80 години на 29 юли 1942 г. във Виена, израснал в Боденмайс в региона „Баварската гора“ и в Майнц и станал световноизвестен певец, като “мощен” и “универсален”.

Репертоарът му включва около 120 оперни роли, от Моцарт, Верди, Вагнер и Щраус до Хайнрих Зутермайстер и операта на Вилфред Хилер „Освалд фон Волкенщайн“ за средновековния минестрелен певец, чиято премиера е в Нюрнберг през 2003 г. С пианистите Корд Гарбен, Ъруин Гейдж и Хелмут Дойч изнася рецитали в родината си и в чужбина, пее Бетовен, Шуберт и Хуго Волф.

На фестивала в Байройт германо-австрийският певец беше една от прочутите личности в повече от 250 представления на Вагнер за четвърт век. Там главната роля на доктора по икономика е Ханс Сакс от “Майсторите певци от Нюрнберг“ на Вагнер, която той пее за първи път през 1981 г. едва на 39 години, когато е още сравнително млад.

Бернд Вайкл, който гледа на операта като на образователна мисия, е почетен член на Виенската държавна опера и е получавал награди като австрийски, баварски и хамбургски камерен певец. Той нарече автобиографията си, публикувана през 2007 г., “Светлина и сянка. Моята световна кариера като оперен певец” и в нея описва сътрудничеството си с диригенти като Херберт фон Караян, Карл Бьом, Карлос Клайбер, Ленард Бърнстейн, Лорин Маазел, Волфганг Савалиш, Хорст Щайн, Джеймс Ливайн, Кристоф фон Донани и много други.

(край на превода)

При това предаване на Баварското Радио ще бъдат изпълнени следните произведения:

Giuseppe Verdi: “More, Elisa, lo stanco poeta”; “Nell’ orror di notte oscura” (Cord Garben, Klavier); “Rigoletto”, Arie des Rigoletto aus dem 2. Akt (Münchner Rundfunkorchester: Lamberto Gardelli); “Falstaff”, Szene des Falstaff aus dem 1. Akt (Münchner Rundfunkorchester: Peter Schneider); Richard Wagner: “Die Meistersinger von Nürnberg”, Fliedermonolog des Hans Sachs aus dem 2. Aufzug (Orchester der Bayreuther Festspiele: Horst Stein); “Die beiden Grenadiere” (Wolfgang Sawallisch, Klavier); Richard Strauss: “Arabella”, Duett Arabella – Mandryka aus dem 2. Akt (Gwyneth Jones, Sopran; Münchner Rundfunkorchester: Heinz Wallberg); Gustav Mahler: “Des Antonius von Padua Fischpredigt” (Wiener Symphoniker: Eliahu Inbal); Franz Liszt: “Comment, disaient-ils” (Cord Garben, Klavier); Johann Strauß: “Die Fledermaus”, Duett Falke – von Eisenstein aus dem 1. Akt (Hermann Prey, Bariton; Bayerisches Staatsorchester: Carlos Kleiber); Wilfried Hiller: “Wolkenstein”, Liebeslied des Oswald aus dem 4. Bild (Markus Soppelsa, Sprecher; Nürnberger Philharmoniker: Fabrizio Ventura)

(край на цитата)

Цитирам линк към това предаване на Баварското Радио:

https://www.br-klassik.de/programm/radio/ausstrahlung-2888420.html

Редица български оперни артисти са играли по различни сцени заедно с Бернд Вайкл, особено на сцената на Виенската държавна опера, където той е имал огромна кариера в продължение на десетки години в опери от най-различни стилове и автори. Ето един пример за операта „Отело“ от Верди:

Otello

Besetzung | 12.10.1990

DirigentAdam Fischer
InszenierungPeter Wood
BühnenbildStephen Lewis
KostümeLuciana Arrighi
LichtregieRobert Bryan, Robert Stangl
ChoreinstudierungHelmuth Froschauer
OtelloWladimir Atlantow
JagoBernd Weikl
CassioBojidar Nikolov
RodrigoWilfried Gahmlich
LodovicoKurt Rydl
MontanoGoran Simić
Ein HeroldPeter Köves
DesdemonaGabriela Beňačková
EmiliaMargarita Lilowa

(край на цитата)

Както четем, заедно с него са играли при тази изява Божидар Николов като Касио и Маргарита Лилова като Емилия.

След този кратък увод ще се спра на биографични данни и дейност на днешния юбиляр:

Бернд Вайкл (Bernd Weikl), роден на 29 юли 1942 г. във Виена, е австрийско-немски оперен и концертен певец (баритон), но известен и като оперен режисьор и автор на книги. Отначало играе предимно в Германиия и в Австрия, но получава световна известност с великолепната си игра в операта „Майсторите певци от Нюрнберг“ от Рихард Вагнер в централната роля на Ханс Закс.

След завършване на средното си образование Бернд Вайкл следва първо стопански науки, но после заминава за Майнц, където започва да учи вокално изкуство, което завършва във Висшето училище за музика в Хановер. Неговият оперен дебют е през 1968 г. на сцената на Оперния театър в Хановер. През 1972 г. участва за пръв път в Музикалния фестивал в Байройт. От 1977 г. започва неговата дейност и в Америка, където редовно гастролира в МЕТ Ню Йорк. На тази оперна сцена той има общо 97 изяви в най-разнообразни роли в продължение на 20 години. Дебюта му е на 22 декември 1977 г. в операта „Танхойзер“ от Рихард Вагнер, последното му оперно участие там е на 3 април 1996 г. в операта „Саломе“ от Рихард Щраус. Фактически раздялата му с МЕТ е на 27 април 1996 г. при гала-концерта в чест на диригента Джеймс Ливайн, където той взема участие:

James Levine Gala
Metropolitan Opera House; 04/27/1996
James Levine’s 25th Anniversary

(край на цитата)

Цитирам състава на ансамбъла при една изява на Бернд Вайкл в операта „Парсифал“ от Рихард Вагнер на 12 март 1992 г.:

Metropolitan Opera House
March 12, 1992

PARSIFAL {265}
Wagner-Wagner

Parsifal................Siegfried Jerusalem
Kundry..................Waltraud Meier
Amfortas................
Bernd Weikl
Gurnemanz...............Kurt Moll
Klingsor................Franz Mazura
Titurel.................John Macurdy
Voice...................Gweneth Bean
First Esquire...........Heidi Grant Murphy
Second Esquire..........Jane Bunnell
Third Esquire...........John Horton Murray
Fourth Esquire..........Bernard Fitch
First Knight............Paul Groves
Second Knight...........Jeffrey Wells
Flower Maidens: Jane Bunnell, Kaaren Erickson, Gwynne Geyer [Debut],
Heidi Grant Murphy, Korliss Uecker, Wendy White

Conductor...............James Levine

Production..............Otto Schenk
Stage Director..........Phebe Berkowitz
Set designer............Günther Schneider-Siemssen
Costume designer........Rolf Langenfass
Lighting designer.......Gil Wechsler

(край на цитата)

Както виждаме, в главните роли участват заедно с Бернд Вайкл прочути австрийски и немски вагнерови певци като Зигфрид Йерузалем, Валтрауд Майер, Курт Мол и Франц Мазура, за всички които съм писал статии тук във ФБ.

По-късно в тази статия ще се спра по-подробно на дейността на Бернд Вайкл в МЕТ Ню Йорк.

Артистичната дейност на Бернд Вайкл обхваща едновременно италианския, немски, френски и руски оперен жанр. Той е постоянен гост на големите и известни оперни театри по света и съответни музикални фестивали. Цитирам някои примери: 25 години участва всяко лято на Музикалния фестивал в Байройт, 20 години има седмици и месеци изяви в МЕТ Ню Йорк, 25 години участия в Кралската опера Ковънт Гардън в Лондон, 20 години такива в Миланската Скала, 32 години във Виенската държавна опера, където в този период е имал над 350 изяви, 30 години гостувания в Япония, 25 години такива в Баварската държавна опера в Мюнхен и 17 години в Държавната опера в Хамбург. Заедно с това изяви в двете големи опери в Берлин – „Deutsche Oper Berlin“ и „Staatsoper Berlin“, както и стотици такива в Париж, Барселона, Лос Анджелис, Сан Франциско, Лисабон, Луксор, Тел Авив, Москва и в редица други оперни и концертни театри в целия свят.

Наред с тази дейност Бернд Вайкл участва в голям брой музикални записи на различни носители. Заедно с пианиста Cord Garben той записва песни от различни композитори. Заедно с този пианист, както и с Irwin Gage и Helmut Deutsch той изнася редица концерти и рецитали в Германия, Австрия и други държави.

През 1993 г. Бернд Вайкл промовира в Техническия университет във Вилнюс / Литва по специалността „Мениджмънт“ на тема „Die Übertragung des Marketingmodels auf die Unternehmenspolitik freischaffender Opernsänger“ (Прилагане на търговския (маркетингов) модел към предприемаческата политика на необвързаните с договори оперни певци).

Заедно с вокалната си дейност Бернд Вайкл работи като автор във филмовия бранш и в телевизията. Неговите филми са посветени преди всичко на творчеството на големи композитори като Хуго Волф: „Книга с италиански песни“ и „Книга с испански песни“; Густав Малер: „Des Knaben Wunderhorn“ (Чудната свирка на момчето); Рихард Вагнер: „Немски и френски песни“; Франц Лист: „Песни“ и други.

Още през 1988 г. на Бернд Вайкл е присъдена професорска титла. През 1993 г. той получава почетното звание „Камерзенгер“ в Хамбург. Той е също „Камерзенгер“ в Бавария и в Австрия, а от 1998 г. е провъзгласен за Почетен член на Виенската държавна опера.

Бернд Вайкл е инициатор и солист на инициативата „Elias für den Frieden“ („Илия за мир“ по името на гръцките православни патриарси в Йерусалим Илия Втори и Илия Трети съответно в годините 787-797 и 878-906); (бел авт. Б.К.: за любителите на историята на православните партриарси в Йерусалим може да се научи подробно чрез търсене в Интернет със „Списък на йерусалимските православни патриарси“). Тази инициатива е подета във връзка с тържествата в Израел по случай 40 години от основаването на държавата Израел. Познатата оратория „Elias“ от Феликс Менделсон Бартолди е изпълнена през 1988 г. в Хамбург, Мюнхен, Висбаден и Израел. Почетното председателство на инициативата „Elias für den Frieden“ е поето от съпругите на двамата президенти на Израел и на Германия тогава – Aura Herzog и Marianne von Weizsäcker.

Бернд Вайкл е инициатор през 1996 г. на студията „Gesang als musiktherapeutische Intervention bei depressiven Patienten“ (Пеенето като музикално-терапевтична интервенция при пациенти с депресия) към Психиатричната клиника в университета „Ludwig-Maximilians-Universität“ в Мюнхен.

В градчето Боденмайс (около 3400 жители) в Долна Бавария, недалеч от австрийската граница, където е роден бащата на певеца, Бернд Вайкл е провъзгласен за почетен гражданин. На него е посветен и специален музей. През годините 2012-2014 скулпторът Karl-Henning Seemann изработва бюст на артиста в естествена големина.

За заслугите си към вокалното изкуство Бернд Вайкл е получил до сега освен титлите „Камерзенгер“ следните награди и отличия (цитат на немски език):

  • Dr. rer.oec. (magna cum laude), 17. März 1993
  • Das Große Bundesverdienstkreuz, 5. Oktober 1994
  • Der Bayerische Verdienstorden, 13. Juli 1995
  • Dr. h.c. der Universität Alma Ata, 24. Februar 1998
  • Das Goldene Ehrenzeichen für Verdienste um die Stadt Wien, September 2002
  • Das österreichische Ehrenkreuz für Wissenschaft und Kunst 1. Klasse, 4. Oktober 2002

(край на цитата)

Както писах в началото на статията, Бернд Вайкл е също и оперен режисьор и автор на книги. Цитирам два списъка на немски език във връзка с това (без превод):

Opernregisseur

(край на цитата)

Veröffentlichungen

  • Frei erfunden. Aus Oper, Politik und dazwischen. Eine Satire, Illustrationen von Horst Thom, Edition Va Bene, Wien und Klosterneuburg 1996, ISBN 3-85167-045-0
  • Hoffentlich gelogen. Aus Oper, Politik, Kultur und drumherum … Eine Satire, Illustrationen von Horst Thom, Edition Va Bene, Wien und Klosterneuburg 1997, ISBN 3-85167-057-4
  • Vom Singen und von anderen Dingen. Ein Ratgeber für alle, die beruflich oder privat mit einer klangvollen Stimme erfolgreich sein wollen. Verlag Kremayr & Scheriau, Wien 1998 ISBN 3-218-00643-0, erschienen auch in einer russischen Ausgabe, Moskau 2000
  • Gesang als musiktherapeutische Intervention bei depressiven Patienten, Eine klinische Pilotstudie. Med. Diss. von Kristine Leopold an der Medizinischen Fakultät der Ludwig-Maximilian-Universität zu München, 1999.
  • Kunst-Medizin-Therapie, Wiener Vorlesungen, Konversatorien und Studien. In: Erich Vanecek/Christa Wenninger-Brenn (Hg.): Gesang als Handwerk, Therapie und Prävention, WUV-Univerlag, Wien 2003.
  • Licht & Schatten. Meine Weltkarriere als Opernsänger. Eine Mutter-Sohn-Beziehung als zweite Handlung, Pro Business, Berlin 2007, ISBN 978-3-939430-85-8
  • mit Peter Bendixen: Einführung in die Kultur- und Kunstökonomie. Mit einem Vorwort von Prinz und Prinzessin Georg Yourievsky. VS Verlag, 2011, ISBN 978-3-531-18279-7
  • mit Peter Bendixen: Freispruch für Richard Wagner? Eine historische Rekonstruktion, Universitäts-Verlag, Leipzig 2012, ISBN 978-3-86583-669-4
  • Warum Richard Wagner in Deutschland verboten werden muss, Leipziger Universitäts-Verlag, 2014, ISBN 978-3-86583-850-6
  • Der singende Mensch als Maß aller Dinge. In: Isolde Schmid-Reiter (Hg.): Erzählweisen, ConBrio Verlag, Regensburg 2014.
  • Die Natürlichkeit des klassischen Gesangs. In: Wolf Gerhard Schmidt (Hg.): Die Natur-Kultur-Grenze in Kunst und Wissenschaft, Verlag Königshausen und Neumann, Würzburg 2014.
  • Swastikas on Stage, Trends in the Productions of Richard Wagner’s Operas in German Theaters today. ProBusiness Berlin 2015, ISBN 978-3-86460-305-1
  • Kunst-und Pressefreiheit in Deutschland. Rückblick und Status Quo (2016) Leipziger Universitätsverlag ISBN 978-3-86583-984-8

(край на цитата)

Действително много широка дейност освен тази във вокалното изкуство. Не всеки оперен певец се стреми към подобни дейности.

Често Бернд Вайкл прави изказвания по важни теми на съвременната култура, които споделя пред широка аудитория, каквато днес е телевизията. Така през 2001 г. той прави важно изказване във връзка с бъдещето на оперното изкуство при разговор на тази тема в авторитетния тв-предавател 3sat. Както се разбира от това предаване, неговите прогнози за бъдещето на оперното изкуство не са оптимистични. Аз разполагам с линк към това предаване на 3sat (на немски език) и го цитирам по-долу (заглавие на български език: „Бернд Вайкл е песимист: оперното изкуство няма бъдеще“):

„Bernd Weikl pessimistisch: Keine Zukunft für die Oper

Kammersänger Bernd Weikl spricht in einer 3sat – Talkshow über die Zukunft der Oper. #whatsoperadoc #berndweikl #handwerk Das Gespräch wurde 2001 auf 3sat geführt.

(край на цитата)

Що се отнася до оперния репертоар на Бернд Вайкл, той е много широк и обхваща над 120 роли от всички епохи и стилове на оперното изкуство. Цитирам първо един непълен списък на ролите му (източник на английски език), после всички негови изяви във Виенската държавна опера:

Roles:

Weikl has sung over 120 roles during his career. Pride of place goes to his Hans Sachs in Die Meistersinger von Nürnberg, which he has sung in all the major opera houses of the world. Other roles include:

(край на цитата)

Vorstellungen mit Bernd Weikl – Wiener Staatsoper

Aida

Amonasro | 14 Vorstellungen | 30.04.1984–15.05.1989

Arabella

Mandryka | 14 Vorstellungen | 18.09.1983–25.11.1991

Così fan tutte

Guglielmo | 11 Vorstellungen | 22.05.1975–07.01.1980

Der fliegende Holländer

Der Holländer | 11 Vorstellungen | 10.01.1988–07.12.1998

Die Fledermaus

Gabriel von Eisenstein | 40 Vorstellungen | 31.12.1979–01.01.1988

Die Frau ohne Schatten

Barak, der Färber | 9 Vorstellungen | 23.06.1988–22.02.1992

Die Meistersinger von Nürnberg

Hans Sachs | 14 Vorstellungen | 27.04.1985–03.04.1998

Don Carlo (Ital.)

Rodrigo | 1 Vorstellung | 23.05.1982

Don Giovanni

Don Giovanni | 7 Vorstellungen | 07.01.1974–12.05.1982

Elektra

Orest | 9 Vorstellungen | 03.01.1985–28.10.1986

Eugen Onegin

Eugen Onegin | 12 Vorstellungen | 10.11.1973–22.06.1976

Falstaff

Ford | 18 Vorstellungen | 24.02.1980–22.03.1991

Faust

Valentin | 8 Vorstellungen | 28.03.1985–20.01.1986

Il barbiere di Siviglia

Figaro | 21 Vorstellungen | 27.12.1972–13.10.1981

Iphigénie en Aulide

Agamemnon | 6 Vorstellungen | 15.11.1987–12.12.1987

Kabale und Liebe

Ferdinand | 7 Vorstellungen | 17.12.1976–26.06.1977

L’ elisir d’amore

Belcore | 29 Vorstellungen | 24.04.1980–06.06.1989

La traviata

Giorgio Germont | 17 Vorstellungen | 13.09.1977–08.05.1987

Le nozze di Figaro

Conte Almaviva | 19 Vorstellungen | 24.11.1975–02.11.1988

Lieder eines fahrenden Gesellen

Bariton | 1 Vorstellung | 24.11.1981

Manon Lescaut

Lescaut | 19 Vorstellungen | 02.02.1986–07.01.1989

Otello

Jago | 12 Vorstellungen | 21.12.1988–24.02.1997

Pagliacci

Silvio | 9 Vorstellungen | 06.11.1976–12.06.1981

Palestrina

Giovanni Morone | 17 Vorstellungen | 26.10.1978–08.04.2001

Parsifal

Amfortas | 18 Vorstellungen | 15.04.1976–16.01.2002

Salome

Jochanaan | 40 Vorstellungen | 22.01.1977–22.06.2002

Tannhäuser und der Sängerkrieg auf Wartburg

Wolfram von Eschenbach | 19 Vorstellungen | 27.06.1979–12.01.1996

Tannhäuser und der Sängerkrieg auf Wartburg

Wolfram von Eschenbach (3. Akt) | 1 Vorstellung | 22.02.1985

Tosca

Baron Scarpia | 10 Vorstellungen | 11.05.1995–11.02.2003

Werther

Albert | 8 Vorstellungen | 30.11.1986–11.12.1990

(край на цитата)

Първата изява на Бернд Вайкл във Виенската държавна опера е в ролята на Фигаро в операта „Севилският бръснар“ от Росини на 27 декември 1972 г., последната изява – в ролята на Йоан Кръстител в операта „Саломе“ от Рихард Щраус на 22 юни 2002 г. Ето съставите на ансамблите при тези две негови изяви:

Фигаро в операта „Севилският бръснар“ от Росини:

BESETZUNG | 27.12.1972

DirigentWalter Weller
InszenierungGünther Rennert
Bühnenbild und KostümeAlfred Siercke
ChoreinstudierungHarald Goertz
Graf AlmavivaAdolf Dallapozza
BartoloGeorg Schnapka
RosinaRohangiz Yachmi
FigaroBernd Weikl
BasilioKarl Ridderbusch
FiorelloReid Bunger
AmbrogioFritz Sperlbauer
Berta (Marcellina)Hilde Konetzni
Ein OffizierSiegfried Rudolf Frese
Ein NotarNikolaus Simkowsky

(край на цитата)

Йоан Кръстител в операта „Саломе“ от Рихард Щраус

BESETZUNG | 22.06.2002

DirigentPeter Schneider
HerodesMichael Roider
HerodiasNelly Boschkowa
SalomeEliane Coelho
JochanaanBernd Weikl
NarrabothJohn Dickie
Ein Page der HerodiasSvetlana Serdar
Erster JudeWalter Pauritsch
Zweiter JudePeter Jelosits
Dritter JudeCosmin Ifrim
Vierter JudeHerwig Pecoraro
Fünfter JudePeter Köves
Erster NazarenerJanusz Monarcha
Zweiter NazarenerMarcus Pelz
Erster SoldatGoran Simić
Zweiter SoldatHyun Tae Kim
Ein CappadocierLiviu Burz
Ein SklaveRoland Winkler

(край на цитата)

Интересно е да се отбележи, че тази последна изява на Бернд Вайкл във Виенската държавна опера се е състояла при гостуване на ансамбъла в София на 22 юни 2002 г. като концертно изпълнение, при което в ролята на Иродиада участва българското мецосопрано Нели Божкова (мир на праха й). Така че Бернд Вайкл е позната личност за българските оперни меломани.

За тази изява на Виенската държавна опера в София има редица информации в български медии от това време. Ето първия абзац от такава информация:

Портал „Капитал“

юни 2002 г.

Виенско злато

Австрийците си обичат артистите и затова са измислили различни начини да им засвидетелстват преклонение. Титлата „камерзенгер“ на Виенската опера например е равностойна на най-богато обкичване с лаври. В Австрия съществуват и специално изсечени монети с името филхармоници, които са мярка за количеството национално злато. Част от тези артисти, носени на ръце, идват в София със “Саломе” на Рихард Щраус. Сред тях е и българското мецосопрано Нели Божкова в ролята на Иродиада. Зад нея е златният оркестър, който е еднакво известен и като оперен, и като еманципирана филхармония (…)

(край на цитата)

Цитирам откъси и от статия с повече подробности:

в. „Култура“, брой 24 от 14 юни 2002 г.

Виенската демокрация на царете

(Разговор с Петер Шмидл)

Петер Шмидл от десетилетия е редовен професор в Университета за музика и изобразителни изкуства във Виена, от 1968 г. е кларинетист-солист във Виенската филхармония, от близо година е генерален мениджър на Виенския филхармоничен оркестър. Като солист е концертирал на най-престижните световни сцени, съпровождан от най-известните оркестри и диригенти. Записите му са многобройни, а ликът му е добре известен и на българската телевизионна аудитория от директните излъчвания на Новогодишния концерт на Виенската филхармония. През март 2002 г. гостува на фестивала “Мартенски музикални дни” в Русе. От него дойде потвърждението на новината, че Виенската държавна опера ще гостува в София. Първата среща на българската публика с този прочут ансамбъл е на 22 юни в Салона на изкуствата в зала 1 на НДК с концертно изпълнение на операта “Саломе” от Рихард Щраус под диригентството на Петер Шнайдер. Солисти са Михаел Ройдер, Нели Божкова, Елиане Коелю и Бернд Вайкл. На фестивала в Русе Петер Шмидл направи майсторски клас за млади кларинетисти и изнесе рецитал в съпровод на пианистката Мария Принц.

(…) Въпрос към г-н Петер Шмидл:

– По отношение на структурата и организацията Виенската филхармония е един съвсем специален случай. Не се сещам за друг, при който един оркестър е държавна институция в качеството си на оперен оркестър, а като концертен състав е частно сдружение. Нека поясним на българската публика как това функционира.

Отговор на г-н Петер Шмидл:

– Виенските филхармоници са частно сдружение, което се управлява самостоятелно и само носи отговорност за концертната си дейност. При това всички членове на филхармонията са и членове на виенската Щатсопера и като такива са служители на държавата Австрия. Като оперен оркестър ние сме държавни служители, на държавна издръжка сме и сме подчинени на директора на Щатсопера г-н Йоан Холендер. С него ще дойдем в София за концертно изпълнение на операта “Саломе” от Рихард Щраус. (…)

(край на цитатите)

Накрая във връзка с това гостуване в София искам да напиша няколко думи за г-н Петер Шмидл (в оригинал и после в превод):

Peter Schmidl (* 10. Januar 1941 in OlmützProtektorat Böhmen und Mähren) ist ein österreichischer Klarinettist und Hochschullehrer. Er war Professor an der Universität für Musik und darstellende Kunst Wien und von 1968 bis 2010 aktives Mitglied der Wiener Philharmoniker.

Аusbildung und künstlerische Laufbahn

Peter Schmidl wurde in eine Musikerfamilie geboren. So waren sein Vater Viktor Schmidl (1899–1941) und sein Großvater Alois Schmidl (1862–1946) – der noch zur Zeit Gustav Mahlers bei den Wiener Philharmonikern und im Wiener Staatsopernorchester wirkte – Erste Klarinettisten der Wiener Philharmoniker.

Im Alter von sechs Jahren erhielt Peter Schmidl seinen ersten Klavierunterricht. Nach der mit Auszeichnung bestandenen Matura am Humanistischen Gymnasium Rainergasse studierte er von 1959 bis 1964 beim damaligen Soloklarinettisten der Wiener Philharmoniker, Rudolf Jettel, an der Wiener Musikakademie. 1963 bis 1965 studierte er am Max Reinhardt Seminar in Wien Schauspiel und Regie.

Mit 1. Mai 1965 wurde er ins Orchester der Wiener Staatsoper berufen, am 1. September 1968 erfolgte die Aufnahme in den Verein der Wiener Philharmoniker. Ab 1968 war Peter Schmidl Erster Soloklarinettist des Orchesters der Wiener Staatsoper sowie der Wiener Philharmoniker. Von 2001 bis 2005 war er Geschäftsführer der Wiener Philharmoniker. 2006 wurde er zum Doyen der Wiener Staatsoper ernannt. Im Oktober 2010 trat er in den Ruhestand.

Neben seiner Tätigkeit als Orchestermusiker ist Peter Schmidl als Solist international tätig. Zusammenarbeiten mit Dirigenten wie Herbert von Karajan, Leonard Bernstein, Karl Böhm, Riccardo Muti, André Previn, Seiji Ozawa, James Levine, Nikolaus Harnouncourt, Michael Tilson Thomas, Sándor Végh oder Yehudi Menuhin prägten seine Laufbahn. Auf Einladung Herbert von Karajans wirkte er als Soloklarinettist in zahlreichen Konzerten der Berliner Philharmoniker mit.

Peter Schmidl ist Mitglied mehrerer Kammermusikensembles, etwa des Wiener Oktetts, des Wiener Ring-Ensembles und der Wiener Bläsersolisten.

(край на цитата)

Превод на български език:

Петер Шмидл (роден на 10 януари 1941 г. в Олмюц, Протекторат на Бохемия и Моравия) е австрийски кларинетист и университетски преподавател. Бил е професор в Университета за музика и сценични изкуства във Виена и активен член на Виенската филхармония от 1968 до 2010 г.

Образование и артистична кариера

Петер Шмидл е роден в семейство на музиканти. Баща му Виктор Шмидл (1899-1941) и дядо му Алоис Шмидл (1862-1946) – който все още е активен по времето на Густав Малер с Виенската филхармония и оркестъра на Виенската държавна опера – са били първите кларинетисти във Виенската филхармония.

Петер Шмидл получава първите си уроци по пиано на шестгодишна възраст. След като завършва с отличие хуманистичната гимназия „Райнергасе“, той учи от 1959 до 1964 г. с Рудолф Йетел, тогава главен кларинетист на Виенската филхармония, във Виенската музикална академия. От 1963 до 1965 г. учи актьорско майсторство и режисура в Семинара на Макс Райнхард във Виена.

На 1 май 1965 г. е назначен в оркестъра на Виенската държавна опера, а на 1 септември 1968 г. е приет във Виенската филхармония. От 1968 г. Петер Шмидл е първият соло кларинетист в оркестъра на Виенската държавна опера и Виенската филхармония. От 2001 до 2005 г. е управляващ директор на Виенската филхармония. През 2006 г. е назначен за доайен на Виенската държавна опера.

През октомври 2010 г. се пенсионира. В допълнение към работата си като оркестров музикант, Петер Шмидл е международно активен като солист. Кариерата му е оформена от сътрудничество с диригенти като Херберт фон Караян, Ленард Бърнстейн, Карл Бьом, Рикардо Мути, Андре Превин, Сейджи Озава, Джеймс Ливайн, Николаус Арнункур, Майкъл Тилсън Томас, Шандор Вег и Йехуди Менухин. По покана на Херберт фон Караян той свири соло кларинет в множество концерти с Берлинската филхармония. Петер Шмидл е член на няколко ансамбъла за камерна музика, като „Виенския октет“, „Ансамбъла на Виенския пръстен“ и „Виенските духови солисти“.

(край на превода)

Дискографията на Бернд Вайкл е също внушителна. Цитирам извадка от източник на италиански език:

Weikl ha cantato oltre 120 ruoli. Il suo più famoso è quello di Hans Sachs ne I maestri cantori di Norimberga, con il quale ha cantato nei maggiori teatri operistici del mondo.

Discografia parziale

………

DVD

  • Ciaikovsky, Eugene Onegin – Solti/Ghiaurov/Kubiak/Weikl, 1974 Decca
  • Strauss II, J: Die Fledermaus (Vienna State Opera, 1980) – Bernd Weikl/Lucia Popp/Erich Kunz/Walter Berry/Edita Gruberová, Arthaus Musik/Naxos
  • Strauss, R., Arabella – Solti/Janowitz/Weikl/Kollo, 1977 Decca
  • Strauss, R., Salome – Böhm/Stratas/Weikl/Varnay, 1974 Deutsche Grammophon
  • Verdi: Falstaff (Pfalztheater Kaiserslautern, 2010) – Bernd Weikl, Arthaus Musik/Naxos
  • Wagner, Maestri cantori di Norimberga – Stein/Weikl/Prey/Egel, 1984 Deutsche Grammophon
  • Wagner, Parsifal – Stein/Weikl/Salminen/Sotin, 1981 Deutsche Grammophon
  • Wagner, Tannhäuser – Levine/Cassilly/Marton/Weikl, 1982 Deutsche Grammophon
  • Wagner, Tannhäuser – Davis/Wenkoff/Weikl/Sotin, 1978 Deutsche Grammophon
  • Wagner: Tannhäuser (Bavarian State Opera, 1995) – Bernd Weikl/Waltraud Meier/Zubin Mehta, Arthaus Musik/Naxos
  • Wagner: Tristan und Isolde (Bavarian State Opera, 1998) – Kurt Moll/Waltraud Meier/Bernd Weikl/Zubin Mehta, Arthaus Musik/Naxos

(край на цитата)

При записите на DVD откриваме и едно участие на българския тенор Спас Венков в операта „Танхойзер“ от 1978 г. Както знаем, ролята на Танхойзер е една от блестящите роли на Спас Венков в репертоара му от Рихард Вагнер:

Wagner, Tannhäuser – Davis/Wenkoff/Weikl/Sotin, 1978 Deutsche Grammophon

(край на цитата)

Както писах по-горе, сега искам да се спра по-подробно на дейността на Бернд Вайкл в МЕТ Ню Йорк, където той е имал общо 97 оперни участия в перода от 22 декември 1977 г. до 3 април 1996 г. На 27 април 1996 г. Бернд Вайкл взема участие в тържествен концерт в чест на диригента Джеймс Ливайн (25 години шеф-диригент на МЕТ) в трето действие на операта „Майсторите певци от Нюрнберг“ от Рихард Вагнер в ролята на Ханс Закс. Това участие е фактически неговото последно явяване на тази оперна сцена.

Цитирам началото и края на този огромен списък от 97 изяви, първата от които е в операта „Танхойзер“ от Рихард Вагнер, последната в операта „Саломе“ от Рихард Щраус:

[Met Performance] CID:251780
New production
Tannhäuser {393}
Metropolitan Opera House; 12/22/1977
Debuts: Bernd Weikl, Kathleen Battle, Mark Freiman, Gerard Hecht, Daniel Tramontozzi, Patricia Zipprodt
Review
[Met Performance] CID:251820
Tannhäuser {394}
Metropolitan Opera House; 12/26/1977
[Met Performance] CID:251860
Tannhäuser {395}
Metropolitan Opera House; 12/30/1977
Debut: Joseph Quinto
[Met Performance] CID:251920
Tannhäuser {396}
Metropolitan Opera House; 01/5/1978
[Met Performance] CID:251980
Tannhäuser {397}
Metropolitan Opera House; 01/9/1978
Debut: Michael Carter
[Met Performance] CID:252020
Tannhäuser {398}
Metropolitan Opera House; 01/13/1978
[Met Performance] CID:252060
Tannhäuser {399}
Metropolitan Opera House; 01/17/1978
[Met Performance] CID:252100 Opera News
Tannhäuser {400}
Metropolitan Opera House; 01/21/1978
Broadcast
[Met Performance] CID:252150
Tannhäuser {401}
Metropolitan Opera House; 01/26/1978
[Met Performance] CID:252210
Tannhäuser {402}
Metropolitan Opera House; 02/1/1978
[Met Performance] CID:255000
Tannhäuser {403}
Metropolitan Opera House; 09/18/1978
Opening Night {94}
Anthony A. Bliss, General Manager
Debuts: Kurt Moll, Richard Kness, Kenneth Anderson
[Met Performance] CID:255040
Tannhäuser {404}
Metropolitan Opera House; 09/22/1978
[Met Performance] CID:255080
Tannhäuser {405}
Metropolitan Opera House; 09/26/1978
[Met Performance] CID:255130
Tannhäuser {406}
Metropolitan Opera House; 09/30/1978
[Met Performance] CID:255140
Fidelio {143}
Metropolitan Opera House; 10/2/1978
Debuts: Siegmund Nimsgern, Arleen Augér
Review (…)
[Met Performance] CID:323590
Salome {136}
Metropolitan Opera House; 03/11/1996
[Met Performance] CID:323630
Salome {137}
Metropolitan Opera House; 03/15/1996
[Met Performance] CID:323680
Salome {138}
Metropolitan Opera House; 03/20/1996
[Met Performance] CID:323740
Salome {140}
Metropolitan Opera House; 03/26/1996
[Met Performance] CID:323780 Opera News
Salome {141}
Metropolitan Opera House; 03/30/1996
Broadcast
[Met Performance] CID:323820
Salome {142}
Metropolitan Opera House; 04/3/1996
Debut: John Osborn
[Met Concert/Gala] CID:324090
James Levine Gala
Metropolitan Opera House; 04/27/1996
James Levine’s 25th Anniversary
Broadcast / Telecast
(край на цитата)

Цитирам ансамблите при дебюта и при последната изява на Бернд Вайкл в МЕТ:

TANNHÄUSER {393}
Wagner-Wagner

Tannhäuser…………..James McCracken
Elisabeth……………Leonie Rysanek
Wolfram……………..Bernd Weikl [Debut]
Venus……………….Grace Bumbry
Hermann……………..John Macurdy
Walther……………..Misha Raitzin
Heinrich…………….John Carpenter
Biterolf…………….Vern Shinall
Reinmar……………..John Cheek
Shepherd…………….Kathleen Battle [Debut]

Conductor……………James Levine

´´´´´´´´


Metropolitan Opera House
April 3, 1996

SALOME {142}

Salome………………Catherine Malfitano
Herod……………….Jacque Trussel
Herodias…………….Barbara Dever
Jochanaan……………Bernd Weikl [Last performance]
Narraboth……………Mark (W.) Baker
Page………………..Charlotte Hellekant [Last performance]
Jew…………………Dean Elzinga
Jew…………………Bernard Fitch
Jew…………………Anthony Laciura
Jew…………………John Horton Murray
Jew…………………John Osborn [Debut]
Nazarene…………….John Fiorito
Nazarene…………….Jeffrey Wells
Soldier……………..Ara Berberian
Soldier……………..James Courtney
Cappadocian………….LeRoy Lehr
Slave……………….Tony Stevenson
Executioner………….LeRoi Freeman [Last performance]

Conductor……………Donald Runnicles

(край на цитата)

Накрая нека спомена в кои опери е участвал Бернд Вайкл на сцената на МЕТ Ню Йорк:

Рихард Вагнер: „Танхойзер“ (Волфрам), „Парсифал“ (Амфортас), „Майсторите певци от Нюрнберг“ (Ханс Закс), Лудвиг ван Бетовен: „Фиделио“ (Дон Фернандо), Рихард Щраус: „Саломе“ (Йоан Кръстител), „Арабела“ (Мандрика, с Кири Те Канава), „Жената без сянка“ (Барак), „Електра“ (Орест), Джузепе Верди: „Дон Карлос“ (Родриго), Жюл Масне: „Вертер“ (Алберт).

На 27 април 1996 г. Бернд Вайкл взема участие в тържествен концерт в чест на диригента Джеймс Ливайн (25 години шеф-диригент на МЕТ) в трето действие на „Майсторите певци от Нюрнберг“ в ролята на Ханс Закс. Това участие е фактически неговото последно явяване на тази оперна сцена.

Прави впечатление, че за един баритон от световна класа не е типично кариерата му да приключи сравнително рано. За Бернд Вайкл това става почти в края на миналия век (в МЕТ Ню Йорк през 1996 г.), когато той е на 64 години, независимо че и по-късно има отделни изяви, както тази в София през 2002 г. в операта „Саломе“, за която писах по-горе. За това има известни причини, които по-късно стават ясни, преди всичко от едно негово изказване през миналата 2021 г., което е документирано в Ю Тюб.

Аз разполагам с тази информация на немски език и ще я приложа днес в края на тази статия. Първо давам линк към изказването, после пояснения към него на немски език, също и в превод на български език:

Weshalb meine Sängerkarriere zu früh zu Ende war | Bernd Weikl 2021

In diesem YouTube-Beitrag reagiert Bernd Weikl auf die oft gestellte Frage, weshalb seine internationale Sängerkarriere relativ früh zu Ende ging. Im Zentrum dieser Entwicklungen in den 1990-er Jahren stand ein rufschädigender Beitrag in der „Süddeutschen Zeitung“, dessen Inhalte Bernd Weikl hier nochmals analysiert. Bernd Weikl schreibt dazu: Nach 1996 wurden die Staatsopern im In- und Ausland für mich geschlossen. Hamburg, München, Berlin, Wien, die Scala, die MET, Covent Garden, Paris usw. Kleine Häuser haben mich nie angefragt. Allerdings durfte ich 2010 am Landestheater Kaiserslautern „Falstaff“ inszenieren, das Bühnenbild mit entwerfen, gleichzeitig die Titelpartie singen und die gesamte Produktion (einschließlich der DVD) finanzieren. Die Oper „Wolkenstein“ war noch vor 1996 meine Idee, wurde für mich geschrieben und dann an der Oper in Nürnberg gegen den Wunsch des damaligen Direktors verwirklicht. Er ließ die Kulissen nach der 6. Vorstellung auf der Bühne vernichten. Gerhard Matzigs vernichtende Veröffentlichung in der SZ vom 03. Juli 1996 hat weltweit große und sehr schlimme Wirkung hervorgerufen.

© Juli 2021 Bernd Weikl

(край на цитата)

Превод на български език:

Защо моята певческа кариера приключи твърде рано | Бернд Вайкл през 2021 г.

В тази публикация в YouTube Бернд Вайкл отговаря на често задавания въпрос, защо международната му певческа кариера приключи сравнително рано. В центъра на тези събития през 90-те години на миналия век беше една статия в “Süddeutsche Zeitung”, която урони репутацията, чието съдържание анализира отново Бернд Вайкл тук. Бернд Вайкл пише: След 1996 г. държавните опери в Германия и в чужбина бяха затворени за мен. Хамбург, Мюнхен, Берлин, Виена, Ла Скала, МЕТ, Ковънт Гардън, Париж и т.н. Малките оперни театри никога не са ме питали. Въпреки това през 2010 г. ми беше позволено да поставя операта „Фалстаф“ в „Landestheater Kaiserslautern“, да помогна в проектирането на сценичния дизайн, да пея едновременно главната роля и да финансирам цялата продукция (включително DVD). Операта „Волкенщайн” беше моя идея още преди 1996 г., написана за мен и след това реализирана в Оперния театър в Нюрнберг против волята на тогавашния директор. Той накара декорите да бъдат унищожени на сцената след 6-то представление. Унищожителната публикация на Герхард Мациг в „Süddeutschen Zeitung“ от 3 юли 1996 г. имаше голям и много лош ефект в световен мащаб“.

(край на превода)

Повече подробности по тази тема няма да давам – ясно е, че всеки оперен директор има свои виждания за репертоарна политика, за това кои заглавия да се снемат от репертоара и кои да останат, така че по всяка вероятност този директор в Нюрберг просто е отмъстил лично на Бернд Вайкл чрез снемането от сцената на операта „Волкенщайн”, за поставянето на която не е бил съгласен. Но защо така демонстративно са били унищожени самите декори, това вече не ми е ясно … Прищевки на шефове, които искат да докажат ролята си на такива. Става по целия свят, няма какво да се чудим. Жалкото е, че самият Бернд Вайкл е бил пряко засегнат от това след излизането на вероятно унищожителната критика в авторитетния „Süddeutschen Zeitung“.

Нека днес на 29 юли 2022 г. поздравим баритона Бернд Вайкл с навършване на 80 години и да му пожелаем добро здраве, лично щастие и нови успехи като оперен режисьор и автор.

За много години!

………………….

Изпълнение на Бернд Вайкл:

Meistersinger: „Wahn, Wahn, überall Wahn“ • Bernd Weikl als Hans Sachs (1984)

Bernd Weikl (Bariton) in einem Ausschnitt aus dem 3. Akt der Oper „Die Meistersinger von Nürnberg“ von Richard Wagner in einer Produktion der Bayreuther, Festspiele unter Wolfgang Wagner (Regie), 1984 Orchester der Bayreuther Festspiele, Dirigent: Horst Stein

´´´´´´

Изпълнение на Бернд Вайкл:

Tannhäuser: „O du, mein holder Abendstern“ • Bernd Weikl als Wolfram von Eschenbach (1983)

Bernd Weikl (Bariton) in einem Ausschnitt aus dem 3. Akt der Romantischen Oper „Tannhäuser“ von Richard Wagner in einer Produktion von Otto Schenk (Regie) an der Metropolitan Opera, 1983 Metropolitan Opera Orchestra, Dirigent: James Levine © 1983 Metropolitan Opera Association

……

Изпълнение на Бернд Вайкл:

Tannhäuser: „Blick’ ich umher in diesem edlen Kreise” • Bernd Weikl als Wolfram (1988)

Ein Konzert-Auftritt im Prinzregententheater München, 1988: Bernd Weikl singt „Blick’ ich umher in diesem edlen Kreise” aus Richard Wagners Oper „Tannhäuser“ (2. Akt)

……

Изпълнение на Бернд Вайкл:

Lieder von Hugo Wolf • Bernd Weikl live

Bernd Weikl (Bariton) und Cord Garben (Klavier) in einem Ausschnitt aus einem Auftritt im NDR, 1983 • Fußreise • Verborgenheit • Der Tambour • Abschied © 1983 NDR

…….

Интервю на Бернд Вайкл:

Höchstpersönlich | Interview mit Bernd Weikl (2018)

In diesem Gespräch mit Kammersänger Bernd Weikl, das am 1. Juli 2018 im Bernd-Weikl-Museum in Bodenmais (Deutschland) stattfand, geht es unter anderem um die Bedeutung des Singens und der Intuition, um Ästhetik und Seelennahrung sowie um „Licht und Schatten“ in der Biographie dieses großartigen, humorvollen Künstlers und kritischen Denkers. Kamera: Heike Sucky Interview und Gestaltung: Werner Huemer © 2018 Mediaservice Werner Huemer

…..

Изпълнения на Бернд Вайкл:

Faszination Musik: Bernd Weikl (1985)

Ein Porträt von Wolf-Eberhard von Lewinsky und Dieter Wendrich Mit Bernd Weikl, Maria Chiara, Ileana Cortrubas, Lucia Popp, Caterina Valente, Walter Berry, José Carreras, Cord Garben, Hans Krümmer, James Levine, Luciano Pavarotti, Otto Schenk, Wolfgang Wagner © ZDF 1985

…..