Boris Godunov Oper – operastars

Сцена от постановката на “Борис Годунов” на Софийската опера през 2014 г. пред храма “Алексанъдър Невски” в София

Драги приятели на оперната музика, днес на 8 февруари 2024 г. се навършват кръглите 150 години от премиерата на операта „Борис Годунов“ от Модест Мусоргски, представена за първи път на 8 февруари 1874 г. на сцената на Мариинский театър в Санкт Петербург.

Както и друг път съм правил през последните 5-6 години, при кръгли годишнини от премиерите на оперни творби аз посвещавам мои статии на тия годишнини, а не само такива на оперни дейци. Така че днес имаме подобна годишнина и то на опера, която от много години тържествува по всички големи оперни сцени на света.

Ето няколко примера за постановки на „Борис Годунов“ на световните сцени:

19 май 1908 г. – Постановка на Болшой театър в Пале Гарние, Париж. Редакция на Н. Римски-Корсаков, диригент Феликс Блуменфелд, Борис Годунов – Фьодор Шаляпин.
1913 г. – Метрополитън Опера, Ню Йорк. Премиера в САЩ, диригент Артуро Тосканини, Борис Годунов – Адам Дидур.
1913 г. – театър Друри-Лейн, Лондон. Версия на Римски-Корсаков, диригент – Пиер Монтьо, Борис – Фьодор Шаляпин.
1930-те години – Софийска народна опера. Постановки на Николай Веков.
1948 г. – Ковънт Гардън, Лондон. Режисьор Питър Брук.
1963 – 64 г. – Италия. Борис Годунов – Борис Христов.
1965 г. – Залцбург. Редакция на Римски-Корсаков, диригент Херберт фон Караян.
1965 г. – Ла Скала, Милано. Борис Годунов – Николай Гяуров
1965 г. – Метрополитън Опера, Ню Йорк. Борис Годунов – Николай Гяуров
1975 г. – Ла Скала, Милано. Режисьор Юрий Любимов.
1979 – 80 г. – Ла Скала, Милано. Режисьор Андрей Тарковски.
1983 г. – Ковънт Гардън, Лондон. Първоначална редакция на Мусоргски, режисьор Андрей Тарковски, диригент – Клаудио Абадо, Борис Годунов – Робърт Лойд.

(край на цитата)

Веднага трябва да добавя, че „раждането“ на операта „Борис Годунов“ е било сравнително трудно. Ето няколко реда, после ще дам подробности:

(…) Първата версия на операта е готова в края на 1869 г., но не се одобрява от дирекцията на императорските театри в Русия. Втората редакция на Мусоргски (1872 г.), която има редица промени в партитурата и е допълнена с ново действие, първоначално също е отхвърлена. Тя получава разрешение за постановка след активната намеса на известни личности от музикалните среди. Съществен принос за утвърждаването на „Борис Годунов“ има Николай Римски-Корсаков, който на базата на втората редакция създава две свои версии. Втората от тях, с участието на Фьодор Шаляпин в ролята на Борис, се радва на световно признание и има дълъг сценичен живот.

Партитурата е завършена в края на 1869 г. и е представена на 7-членния комитет към императорските театри. В началото на 1870 г. Мусоргски получава отговор – операта е отхвърлена поради отсъствие на подходяща женска роля. Композиторът преработва операта, като добавя една нова сцена (бунтът под Кроми) и две картини в Полша с женска роля (Марина Мнишек). Той изключва сцената пред храма „Василий Блажени“ и пренася плача на Юродивия в края на операта. Завършва тази версия през пролетта на 1872 г., но и тя е отхвърлена от дирекцията на императорските театри.

Особено важна роля изиграва певицата Юлия Платонова. Примата на Мариинския театър настоява операта да се включи в нейния бенефис и заплашва дирекцията, че ще напусне театъра в случай на отказ. Дирекцията не иска да загуби известната певица и използва като повод за отказ липсата на средства за декори. Новото препятствие е преодоляно, след като е решено да се използват декорите, изработени за постановката на трагедията на Пушкин „Борис Годунов“ в Александринския театър.

Първото представление е на 8 февруари (27 януари по стар стил) 1874 г. в Мариинский театър. Изпълнението е под ръководството на много известния и влиятелен руски музикант от чешки произход Едуард Направник (Эдуард Направник, Eduard Nápravník), главен диригент на театъра в течение на 50 години.

(край на уводните бележки)

Сега ще изложа систематично цялата история по написването и поставянето на операта „Борис Годунов“, както и съдържанието й, история на постановките, така също и тия в България. Накрая ще дам сведения за най-известните български певци, участвали в главни роли в постановки на операта по целия свят.

Операта „Борис Годунов“ е музикално произведение от Модест Мусоргски. За да се подчертае неговото различие от класическата опера, често се нарича народна музикална драма. Композиторът е и автор на либретото. За неговата основа използва едноименната трагедия на Александър Пушкин и научния труд на Николай Карамзин „История на руската държава“.

Първата версия на операта е готова в края на 1869 г., но не се одобрява от дирекцията на императорските театри на Русия. Втората редакция на Мусоргски (1872 г.), която има редица промени в партитурата и е допълнена с ново действие, първоначално също е отхвърлена. Тя получава разрешение за постановка след активната намеса на известни личности от музикалните среди. Премиерата е на 8 февруари (27 януари по стар стил) 1874 г. в Мариинския театър, Санкт Петербург.

Съществен принос за утвърждаването на „Борис Годунов“ има Николай Римски-Корсаков, който на базата на втората редакция създава две свои версии. Втората от тях, с участието на Фьодор Шаляпин в ролята на Борис, се радва на световно признание и има дълъг сценичен живот.

Партитурата на операта се обработва и от редица други композитори. При поставянето на всички редакции на операта изборът, кои сцени на Мусоргски да се включат и в каква последователност, е различен.

История на създаване

Вниманието на Мусоргски към драмата на руския цар Борис Годунов привлича известният руски филолог и историк Владимир Николский, с когото композиторът се запознава в дома на Михаил Глинка. Младият Модест се увлича от възможността да пресъздаде чрез музикално произведение актуалната в Русия по онова време тема – цар и народ. По този повод той пише:„Аз разбирам народ като велика личност, одухотворен от единна идея. Това е моята задача. Опитах се да я разреша в операта“.

Композиторът започва работата през октомври 1868 г. Той пише либретото сам, като за неговата основа използва трагедията „Борис Годунов“ на Александър Пушкин, известният труд на Николай Карамзин „История на руската държава“ (на руски: „История государства российского“), а също и други исторически документи. Композира музиката с голямо вдъхновение. Представя отделните завършени сцени пред своите съмишленици от обединението на руските композитори „Могъщата петорка“, от които получава подкрепа и горещо одобрение. Мусоргски посвещава това свое произведение на „Могъщата петорка“.

Партитурата е завършена в края на 1869 г. и е представена на 7-членния комитет към императорските театри. В началото на 1870 г. Мусоргски получава отговор – операта е отхвърлена поради отсъствие на подходяща женска роля. Композиторът преработва операта, като добавя една нова сцена (бунтът под Кроми) и две полски картини с женска роля (Марина Мнишек). Той изключва сцената пред храма „Василий Блажени“ и пренася плача на Юродивия в края на операта. Завършва тази версия през пролетта на 1872 г., но и тя е отхвърлена от дирекцията на императорските театри.

Премиера

Постановката на операта „Борис Годунов“ се осъществява благодарение на активното съдействие на артистичните среди. Особено важна роля изиграва певицата Юлия Платонова. Примата на Мариинския театър настоява операта да се включи в нейния бенефис и заплашва дирекцията, че ще напусне театъра в случай на отказ. Дирекцията не иска да загуби известната певица и използва като повод за отказ липсата на средства за декори. Новото препятствие е преодоляно, след като е решено да се използват декорите, изработени за постановката на трагедията на Пушкин „Борис Годунов“ в Александринския театър.

Операта се радва на много голям успех пред публиката, но мнението на повечето критици и някои от професионалните музиканти е отрицателно. Мусоргски е наричан „лош имитатор на Даргомижки“, операта е описвана като „какофония в четири акта“. Според Чайковски музиката на „Борис Годунов“ е проява на лош вкус, той критикува композитора за липса на академично музикално образование, каквото Мусоргски действително няма. Намират се и критици, които, обявявайки го за невеж, а музиката му – за шумна и хаотична, все пак признават надареността и оригиналността на композитора. Владимир Стасов, един от основателите на „Могъщата петорка“, пише: „Това беше велико тържество… Старите музиканти, поддръжниците на рутината, поклонниците на пошлата оперна музика се сърдеха (това също е тържество!); педантите от консерваторията и критиците протестираха с пяна на устата. Но затова пък младото поколение ликуваше…“

Въпреки противоречивите отзиви, операта – макар и със съкращения – се задържа в репертоара на Мариинския театър до 1982 г.

Инструментация

Струнни: цигулки I и II, виоли, виолончели, контрабаси
Дървени духови: 3 флейти (третата свири и пиколо), 2 обоя (вторият свири и английски рог), 3 кларинета, 2 фагота
Медни духови: 4 валдхорни, 2 тромпета, 3 тромбона, 1 туба
Перкусии: тимпан, голям барабан, малък барабан, дайре, чинели
Други: пиано, арфа
Инструменти извън ямата на оркестъра: 1 тромпет, камбани, там-там.

Авторски версии на „Борис Годунов“

Първа редакция (1870)

ДЕЙСТВИЕ I

Картина 1. Пред стените на Новодевически манастир; народът моли Борис Годунов да поеме царския престол.

Картина 2. Московският Кремъл; коронацията на Борис.

ДЕЙСТВИЕ II
Картина 3. Килия в Чутовския манастир; сцена на Пимен и Григорий Отрепиев.

Картина 4. Кръчма край литовската граница; избягалият послушник Григорий Отрепиев се крие в Литва, за да отиде по-късно в Полша.

ДЕЙСТВИЕ III

Картина 5. Царските покои в Кремъл; Борис е с децата си Ксения и Фьодор; княз Шуйски разказва за Самозванеца Димитрий; Борис изпитва душевни мъки и угризения на съвестта.

ДЕЙСТВИЕ IV
Картина 6. Площадът пред катедралата „Василий Блажени“; Юродивият нарича царя Ирод.

Картина 7. Заседание на болярската Дума; смърт на Борис.

…..

Втора редакция (1872)

ПРОЛОГ

Картина 1. Пред стените на Новодевически манастир; народът моли Борис Годунов да поеме царския престол.

Картина 2. Московският Кремъл; коронацията на Борис.

ДЕЙСТВИЕ I

Картина 1. Килия в Чутовския манастир; сцена на Пимен и Григорий Отрепиев.

Картина 2. Кръчма край литовската граница; избягалият послушник Григорий Отрепиев се крие в Литва, за да отиде по-късно в Полша.

ДЕЙСТВИЕ II (не се дели на картини)

Няколко сцени в царските покои в Кремъл.

ДЕЙСТВИЕ III (на полска земя)

Картина 1. Будоар на Марина Мнишек в Сандомирския замък.

Картина 2. Сцена на Марина Мнишек и Самозванеца край фонтана в градината.

ДЕЙСТВИЕ IV

Картина 1. Заседание на болярската Дума; смърт на Борис.

Картина 2. Народно въстание край Кроми (включва сцена с Юродивия, частично заимствана от първата редакция).

Действащи лица и вокални партии

Изпълнителският състав при премиерното представление в Мариинский театър на 8 февруари (27 януари по стар стил) 1874 г. е следния, дирижира Едуард Направник:

Роля	Глас	Изпълнител
Борис Годунов	баритон или бас	Иван Мелников (Иван Мельников)
Фьодор, негов син	мецосопран	Александра Крутикова
Ксения, негова дъщеря	сопрано	Вилхелмина Рааб (Вильгельмина Рааб)
Дойката на Ксения	контраалт или мецосопран	Олга Шрьодер (Ольга Шрёдер)
Княз Василий Шуйски	тенор	Василий Василиев (Василий Васильев), Василиев II
Андрей Шчекалов, секретар на Думата	баритон	Владимир Соболев
Пимен, стар монах, отшелник и летописец	бас	Владимир Василиев (Владимир Васильев), Василиев I
Григорий Отрепиев, по-късно Димитрий Самозванеца	тенор	Фьодор Комисаржевски (Фёдор Комиссаржевский)
Марина Мнишек, дъщеря на сандомирския войвода	мецосопран	Юлия Платонова
Рангони, таен йезуит	бас	Йосеф Палечек (Осип Палечек)
Варлаам, монах-скитник	бас	Осип Петров
Мисаил, монах-скитник	тенор	Павел Дюжиков
Кръчмарка	мецосопран	Антонина Абаринова
Юродивия	тенор	Павел Булахов
Никитич, първи пристав	бас	Михаил Сариоти (Михаил Сариотти)
Митюха, селянин	бас	Анатолий Лядов
Приближен болярин	тенор	Владимир Соболев
Хрушчов, болярин	тенор	Матвей Матвеев
Лавицки (или Левицки), йезуит	бас	Владимир Василиев, Василиев I
Черняковски, йезуит	баритон или бас	Владимир Соболев
Хор, роли без пеене – патриарх, кардинал. Боляри, болярски деца, селяни, селянки, стрелци, стражи, пристави, полски благородници, дами, народ. (край на цитата)

Съдържание на операта

Пролог

Картина 1

Покрайнините на Москва, при стените на Новодевическия манастир. В манастира болярите предлагат на Борис Годунов да поеме царството. Царските пристави карат хората отвън да го молят да приеме царския венец. Излиза боляринът Шчекалов и съобщава, че Борис е непреклонен и отказва възкачването на руския престол. Появяват се слепи богомолци, които призовават всички да се молят за спасението на Русия.

Картина 2

Московски Кремъл, площад пред Успенски събор. На авансцената са коленичили хора. Започва тържествено шествие на болярите. Появява се княз Василий Шуйски, който обявява избирането на Борис Годунов за цар. Започва коронацията, всички приветстват новия цар. Борис Годунов обаче има зловещо предчувствие. Звучи негов монолог, след което всички са поканени на царския пир и тръгват към храма, съпроводени от камбанен звън.

Действие I

Картина 1

Нощ. Килия в Чутовския манастир. Старият монах Пимен пише летопис. Младият монах Григорий Отрепиев, спи. Чува се пеенето на монасите. Григорий се събужда, измъчван от сънища. В разговора с него Пимен се отдава на спомени за цар Иван и разказва историята за Царевич Димитрий, законния наследник на престола, убит от Борис Годунов. Григорий разбира, че с убития Царевич биха били сега връстници. Той решава да вземе името на Царевича и започне борба за руския престол.

Картина 2

Кръчма край литовската граница. Пристигат монасите-скитници Варлаам и Мисаил, и избягалият от манастира Григорий. Намерението му е да премине границата на Литва и да стигне до Полша. Идва стопанката на кръчмата. Подпийналият Варлаам започва да пее за победата на цар Иван при Казан. Григорий разпитва кръчмарката за пътя през границата. Скоро опиянените от вино монаси заспиват. В кръчмата нахлуват двама пристави, които търсят избягалия Григорий Отрепиев. Григорий се опитва да заблуди стражата и да представи стария Варлаам за избягалия послушник. Приставите обаче разбират, че търсеното лице е самият Григорий. Григорий успява да избяга.

Действие II

Царските покои в Кремъл. Дъщерята на Борис, Ксения, плаче над портрета на своя загинал годеник. Фьодор, синът на Борис, разглежда картата на Русия. Борис Годунов утешава дъщеря си, одобрява интереса на Фьодор. Картата на царството предизвиква у него тежки мисли – Борис притежава висшата власт, но е измъчван от угризенията на съвестта, преследва го образът на убития Царевич. Идва княз Шуйски със страшна вест – в Литва се е появил самозванец, който се представя за Димитрий. Развълнуван Борис иска от Шуйски да му разкаже истината за убийството на Царевич Димитрий. Шуйски описва картината на убийството на спящото дете. Царят не издържа страшните подробности и гони Шуйски. Борис е обзет от ужас и мъка, преследват го халюцинации. Останал без сили, той моли Господа да се смили над престъпната му душа.

Действие III (В Полша)

Картина 1

Будоар на Марина Мнишек в Сандомирския замък. Девойки я развличат с песни. Честолюбивата полякиня мечтае да завладее московския престол, като за целта иска да използва Самозванеца. Идва католическият монах-иезуит Рангони. Той иска същото за интересите на католическата църква.

Картина 2

Войводата Мнишек дава бал. Влюбеният в Марина Григорий я чака край фонтана в градината на Сандомирския замък. Идва Рангони и съобщава на Григорий, че Марина го обича. Григорий бърза да отиде при нея, но Рангони го кара да се скрие.

Група гости излиза от замъка. Марина танцува полонеза с един възрастен пан. След танца всички се връщат в замъка. Самозванецът остава сам и съжалява, че само за малко успява да види Марина. Идва Марина и с досада изслушва любовното признание на Григорий. Интересува я повече, кога Григорий ще стане цар на Москва. Тя ще бъде негова, когато Самозванецът, начело на полските войски, завладее Москва и се качи на престола.

Действие IV

Картина 1 (I редакция, 1870 г.)

Москва. Пред храма „Василий Блажени“. Събралият се народ чака излизането на царя, говори се, че царевич Димитрий е жив и идва с войската си към Москва. На сцената се появява Юродивият, хвали се, че има паричка. Децата му я отнемат, той плаче. От храма излиза царското шествие. Болярите раздават милостиня. Юродивият се оплаква на царя и го моли да заповяда да убият децата, както е убил малкия Царевич. Шуйски иска да накаже дръзкия просяк, но Борис го спира и казва на Юродивия да се помоли за царя си. Юродивият отказва – не бива да се моли за царя Ирод! Народът е ужасен от думите на Юродивия, Борис е дълбоко развълнуван.

Картина 2 (I редакция, 1870 г.) / Картина 1 (II редакция, 1872 г.)

Кремъл, гранатовата зала. Заседание на Думата. Обсъжда се, как да се накаже Самозванеца. Някой се сеща, че първо трябва да бъде заловен. Идва княз Шуйски и разказва за състоянието на Борис – привижда му се призракът на Царевич Димитрий. Изведнъж се появява самият цар. Изглежда обезумял, но постепенно се овладява. Шуйски довежда монаха Пимен. Борис се надява, че разговорът със стареца ще успокои измъчената му душа. Но Пимен разказва, че на гроба на Царевича станало чудо – сляп старец чул гласа на детето и прозрял. Борис не може да понесе разказа и пада без сили. Идва Царевич Фьодор. Умиращият цар благославя сина си и му завещава трона на Русия. Борис умира.

Картина 2 (II редакция, 1872 г.)

Гора край селището Кроми, близо до литовската граница. Разраства се селско въстание. Група бунтовници се подиграват на заловения от тях болярин Хрушчов. Идва Юродивият. Появяват се Варлаам и Мисаил, които разказват за извършеното от Борис убийство на Царевич. Тълпата залавя и връзва група йезуити. Вълнението нараства. Влиза Самозванецът с войската. Всички го приветстват, включително Хрушчов, йезуитите, Варлаам и Мисаил, които не разпознават в него Григорий Отрепиев. Самозванецът приканва всички да тръгват с него към Москва. Остава само Юродивият – той оплаква Русия, предричайки тежки изпитания и нахлуване на вражески сили.

Исторически факти

Цар Иван Грозни (Иван IV) умира през 1584 г. Тронът се наследява от неговия син Фьодор I. Той се интересува само от духовни въпроси и предава управлението на страната на своя шурей Борис Годунов. Малкият син на Иван IV, 8-годишен Царевич Димитрий, през 1591 г. внезапно умира при неясни обстоятелства. Василий Шуйски разследва случая и определя като причина на смъртта нещастен случай.

Историците не намират убедителни доказателства нито за участието на Борис Годунов в смъртта на Царевич Димитрий, нито за неучастие. Николай Карамзин приема версията за Годунов-убиец. Пушкин разработва в своята трагедия „Борис Годунов“ версията на Карамзин. Следвайки Карамзин и Пушкин същото прави в своето произведение и Мусоргски.

През 1598 г. цар Фьодор умира. Патриархът Йов на Москва и цяла Русия издига Борис Годунов за цар и още същата година той е коронясан. От 1601 г. в страната се вдигат селски въстания, породени от настъпилия голям глад.

През 1604 г. В Полша се появява самозванец, който претендира за руския трон и се представя за Царевич Димитрий. Смята се, че това е Юрий Отрепиев, с монашеското име Григорий. Лъже-Димитрий има подкрепата на полското дворянство, а след приемането на католическата вяра и на Клаудио Рангони, представител на римския папа при полския крал Сигизмунд III. С тяхна помощ предприема поход към Москва. След първоначалните победи напредването на войските му се забавя и спира поради бунтовете на полските наемници и последвалото тяхно напускане.

През 1605 г. цар Борис неочаквано умира. Негов наследник, Фьодор II, се качва на престола. Смъртта на Борис засилва позициите на Лъже-Димитрий. Царуването на Фьодор е много кратко. Преминалите на страната на Лъже-Димитрий военни и боляри го свалят от власт и по-късно убиват. Самозванецът влиза в Москва и е коронясан за цар.

Лъже-Димитрий не се задържа дълго на престола. Скоро след неговото възцаряване сред болярите и в народа се засилва недоволство от действията на новия цар. През 1606 г. Василий Шуйски организира неговото убийство, след което сам заема руския трон.

История на постановките

Операта на Мусоргски първоначално не се допуска до театралната сцена и привържениците на Мусоргски от музикалните среди организират изпълнение на фрагменти от „Борис Годунов“ пред подкрепящата го публика. Арии и откъси от партитурата се изпълняват в артистичните салони и на концерти. През 1872 г. Руското музикално общество представя сцената на коронацията, а Безплатната музикална школа изпълнява полонеза от третото действие. На 5 февруари 1873 г. Едуард Направник поставя в Мариинския театър три картини от втората редакция на Мусоргски, като избраните сцени (в кръчмата и цялото второ действие) са без участие на цар Борис. Това изпълнение има противоречиви оценки, подобно на това, което се случва по-късно след официалната премиера на операта – от една страна възхищение от красотата на музиката и силата на нейното въздействие, от друга – критика на специфичните подходи и неконвенционалния стил. Все пак изпълнението се смята за триумфално, още повече, че хвалебствени оценки има дори от критиците, по-рано изцяло отхвърлящи произведението на Мусоргски. Като резултат, представянето на тези фрагменти има положителни последствия за операта. Издателят на Мусоргски, Василий Бесел (Василий Бессель), подготвя публикуването на партитурата на операта, а тя отново се разглежда за постановка в Мариинския театър

След премиерата, операта успява да се задържи на сцената на Мариинския театър, но във варианти с различни съкращения. През следващите години тя има 15 представления (според някои източници – 21). През 1881 г. не се играе, през 1882 г. е окончателно извадена от репертоара на театъра. Отново се показва на публиката през декември на 1888 г. в Москва, на сцената на Болшой театър, но скоро – през 1890 г., след 10 представления – постановката отново е спряна. Според тогавашните слухове, причина за трудностите на сценичния живот на операта е било недоволството на царската фамилия и цензурата.

Днешните изследователи оценяват музиката на „Борис Годунов“ като изпреварваща своето време. Новаторство на Мусоргски, което след години се възприема като талантливо и оригинално, съвременниците смятат за непрофесионални експерименти. Сложната за изпълнение и възприятие партитура се подлага от други композитори на редица редакции, което улеснява поставянето на операта и осигурява по-голям успех сред публиката.

Истинско признание за операта идва след 1896 г., когато Римски-Корсаков представя на сцената на Петербургската консерватория своята първа редакция, харесана от широката публика. През декември 1898 г. „Борис Годунов“ е поставен на сцената на частен московски театър с диригент от италиански произход, Иосиф Труффи. Ролята на Борис изпълнява Фьодор Шаляпин. Тази версия се разпространява в другите градове на Русия и навсякъде има голям успех.

Международна известност операта получава след постановката в Париж през 1908 г. по редакцията на Римски-Корсаков и с Фьодор Шаляпин в главната роля.

Версии

Освен двете редакции на Мусоргски, операта „Борис Годунов“ има редица други версии. Римски-Корсаков обработва втората редакция на Мусоргски два пъти – през 1896 и 1906 г. Тези издания на операта имат дълъг сценичен живот в руските оперни театри. Ключов момент в историята на операта е свързан с постановка на московската частна опера на 7 декември 1898 г. и участието в нея на Фьодор Шаляпин. Това е неговото първо изпълнение на партията на Борис Годунов. След тази постановка операта се появява в репертоара на много руски театри – Казан (1899 г.); Орел, Воронеж, Саратов (1900 г.). На сцената на Болшой театър в Москва операта се възстановява през 1901 г. с Шаляпин в главната партия, в Мариинский театър в Санкт Петербург – през 1904 г.

Оригиналната партитура на Мусоргски се обработва и от други композитори. През 1924 г., в Рига, операта се представя в оркестрацията на латвийския композитор Емил Мелнгайлис (Emilis Melngailis), който използва авторския клавир на втората редакция. Важно значение в историята на операта има работата на руския музиковед Павел Лам (Павел Ламм), който през 1928 г. възстановява авторската партитура на втората редакция и създава обобщен вариант, включвайки неизвестните дотогава фрагменти от първото издание. Дмитрий Шостакович през 1940 г. прави своя оркестрация на партитурата, като използва основно работата на Павел Лам. Керъл Ратхаус (Karol Rathaus) и Джон Гутман (John Gutman) отхвърлят оркестрацията на Римски-Корсаков и възстановяват за Метрополитън опера партитурата на Мусоргски (премиера на 6 март 1953 г.). Британският композитор Дейвид Лойд-Джоунс (David Lloyd-Jones) създава през 1975 г. своя версия, като обработва оригиналите на Мусоргски. През 1997 г. Метрополитън опера представя редакцията на американския композитор с руски произход Игор Букетов (Igor Buketoff), чиято оркестрация изключва голяма част от допълненията на Римски-Корсаков. Спектакълът е под управление на Валерий Гергиев. Всички тези издания на операта следват при нейната постановка своя избор на сцени и тяхна последователност.

Редакция на Римски-Корсаков

Римски-Корсаков в предисловието си към изданието на неговата редакция на „Борис Годунов“ от 1896 г. обяснява преработването на оригинала на Мусоргски със стремежа си да направи операта по-разбираема за публиката, като премахва техническите особености, пречащи на възприемането на талантливото произведение. Той прави нова оркестрация, съкращава и променя последователността на сцените. Композиторът допълнително доработва своята версия за постановката през 1908 г. Появата на втората си редакция той обяснява в автобиографичната книга „Летопис на моя музикален живот“:

„Упреците, които не веднъж ми се е случвало да чувам за пропускането на някои страници на „Борис Годунов“ при неговата обработка, насърчиха ме още веднъж да се обърна към това произведение и, подлагайки на обработка и оркестрация пропуснатите моменти, да ги подготвя за издаване във вид на допълнения към партитурата“.

(край на цитата)

Намесата на Римски-Корсаков в партитурата на операта не се приема от всички поклоници на Мусоргски и често се подлага на критика. Според тях промените са съществени – народната драма е превърната в лична трагедия на царя, а коригирането на хармониите и смяна на акцентите придава бляскав и лековат колорит, който не съответства на оригиналния замисел. От друга страна се признава, че благодарение на Римски-Корсаков операта на Мусоргски, след години нейно отсъствие от сцена, придобива нов живот. Втората редакция на Римски-Корсаков се представя на европейските сцени, където се ползва с голям успех, а в Русия се изпълнява в продължение на десетки години.

Редакция на Шостакович

Дмитрий Шостакович изучава добре операта „Борис Годунов“ още през годините си в консерваторията. Започва работата над операта по поръчка на Болшой театър, за новата инструментация използва двете редакции на Мусоргски. Композиторът си дава ясна сметка, каква реакция може да последва неговата намеса в произведението. В едно свое писмо пише:

„Всички ще ми се карат. И привържениците на Мусоргски, и привържениците на Римски-Корсаков. Първите – за това, че „посегнах“; вторите за нахалството, с което противопоставям себе си. И едните и другите ще намерят безброй недостатъци“.

(край на цитата)

Предполага се, че Шостакович писал партитурата основно по памет и само от време на време използвал клавира, издаден от Павел Лам. Композиторът, обаче, запазва всички особености на хармониите на Мусоргски и връща сцената пред храма „Васили Блажени“. От друга страна, операта в неговата версия има свой характерен колорит. Интонацията на отделните сцени е променена. Огромните оркестър и хор, използването на бас-кларинет в много епизоди, по-мощните и честите удари на камбаната – всичко това навява страх и внушава усещане за катастрофа.

Шостакович завършва своята партитура на операта в Крим на 11 май 1940 г. През 1941 г. в Болшой вървят репетициите на „Борис Годунов“, премиерата е широко оповестена, но започването на война и евакуацията на театъра в Куйбишев осуетяват плановете. Операта в редакцията на Шостакович за първи път се поставя в Кировския театър (днес Мариинский театър) на 4 ноември 1959 г.

Инструментация на Шостакович

Струнни: цигулки I и II, виоли, виолончели, контрабаси
Дървени духови: 3 флейти (третата свири и пиколо), 2 обоя, английски рог, 3 кларинета (третият свири и малък кларинет), бас кларинет, 3 фагота (третият свири и контрафагот)
Медни духови: 4 валдхорни, 3 тромпета, 3 тромбона, 1 туба
Перкусии: тимпан, голям барабан, малък барабан, чинели, там-там, триангел, камбани, глокеншпил, ксилофон
Други: пиано, арфа, челеста
Инструменти извън ямата на оркестъра: 4 тромпета, 2 корнета, 2 валдхорни, 2 баритона, 2 еуфониума, 2 туби, балалайка и домра ad libitum (по желание)

Постановки с Фьодор Шаляпин

Фьодор Шаляпин в ролята на Борис Годунов определя в значителна степен успеха на операта. Участието му в постановките като певец, а в някои и като режисьор, допринася за нейното признание като постижение на музикалното изкуство и за последвалата световна слава. Постоянно усъвършенствайки своята интерпретация на трагичния образ на царя, големият бас не се разделя с тази роля през целия си живот.

За първи път Шаляпин се появява в ролята на Борис Годунов през 1898 г., при представянето на редакцията на Римски-Корсаков на сцената на Московската частна опера. Същата редакция се поставя на сцената на Болшой през 1901 г., след като певецът постъпва в театъра. При работата над партията на Борис Шаляпин се консултира с историка Василий Ключевский по историческите въпроси и с композитора Сергей Рахманинов по музикалните. През 1905 г. Сергей Рахманинов дирижира спектакъла на Болшой. Това участие се оценява от критиката като едно от неговите много успешни диригентски прояви.

Популярността на Шаляпин има съществено значение за утвърждаването на операта в репертоара на Болшой. До 1916 г. операта звучи на тази сцена 39 пъти. Изпълнението на Шаляпин има за резултат и популяризирането на оркестрацията на Римски-Корсаков, която той самият предпочита. Благодарение на певеца се създава традицията за изпълнение на „Борис Годунов“ като психологическа драма на царя.

(край на цитата)

Постановки на световните сцени

19 май 1908 г. – Постановка на Болшой театър в Пале Гарние, Париж. Редакция на Н. Римски-Корсаков, диригент Феликс Блуменфелд, Борис Годунов – Фьодор Шаляпин.
1913 г. – Метрополитън Опера, Ню Йорк. Премиера в САЩ, диригент Артуро Тосканини, Борис Годунов – Адам Дидур.
1913 г. – театър Друри-Лейн, Лондон. Версия на Римски-Корсаков, диригент – Пиер Монтьо, Борис – Фьодор Шаляпин.
1930-те години – Софийска народна опера. Постановки на Николай Веков.
1948 г. – Ковънт Гардън, Лондон. Режисьор Питър Брук.
1963 – 64 г. – Италия. Борис – Борис Христов.
1965 г. – Залцбург. Редакция на Римски-Корсаков, диригент Херберт фон Караян.
1965 г. – Ла Скала, Милано. Борис – Николай Гяуров
1965 г. – Метрополитън Опера, Ню Йорк. Борис – Николай Гяуров
1975 г. – Ла Скала, Милано. Режисьор Юрий Любимов.
1979 – 80 г. – Ла Скала, Милано. Режисьор Андрей Тарковски.
1983 г. – Ковънт Гардън, Лондон. Първоначална редакция на Мусоргски, режисьор Андрей Тарковски, диригент – Клаудио Абадо, Борис Годунов – Робърт Лойд.

(край на цитата)

Постановки в България

Първото представление на операта „Борис Годунов“ в България е през 1929 г. Постановката е на Софийската опера. Николай Веков, режисьор от Русия, създава спектакъл по редакцията на Римски-Корсаков. Диригент е Мойсей Златин.

Оригиналната (първата) редакция на Мусоргски за първи път се представя в България на 18 юли 2008 г. в рамките на фестивала „Варненско лято“. Постановката е на Държавна опера Варна, с диригент Христо Игнатов и режисьор Павел Герджиков.

През юни 2014 г. в София на площада пред храма „Александър Невски“ „Борис Годунов“ се изнася в редакцията на Дейвид Лойд-Джоунс. Оркестърът е под управлението на Константин Чудовски от Русия, главен диригент на операта в Чили, и Борис Спасов, диригент на Софийската опера. Постановката е посветена на празнуването на 90-годишнината от освещаването на катедралния храм, на 100-годишнината от рождението на Борис Христов, на 85-годишнината от рождението на Николай Гяуров и в памет на починалия Никола Гюзелев. Тримата големи баса са известни с изпълненията си на партията на Борис Годунов. Събитието е под патронажа на столичния кмет Йорданка Фандъкова и е в подкрепа на кандидатурата на София за европейска столица на културата през 2019 г.

До 2010 г. операта „Борис Годунов“ има в България следните постановки:

В София: през годините 1929 (режисьор Николай Венов, диригент Мойсей Златин, през 1946 (режисьори Павел Румянцев и Илия Иванов, диригент Асен Найденов), през 1950 (режисьор Евгений Соковин, диригент Асен Найденов), през 1965 (режисьор Драган Кърджиев, диригент Атанас Маргаритов), през1970 (режисьор Емил Бошнаков, диригент Асен Найденов), през 1971 (режисьор Емил Бошнаков, консултант Борис Покровски, диригент Асен Найденов), през 1983 (в НДК, режисьор Светозар Донев, диригент Асен Найденов).

В Пловдив: през годините 1972 (режисьор Георги Първанов, диригент Кръстьо Марев), през 1987 (режисьор Георги Първанов, диригент Борислав Иванов).

Във Варна: през годините 1976 (режисьор Емил Бошнаков, диригент Недялко Недялков), през 1978 (режисьор Емил Бошнаков, диригент Борислав Иванов).

в Русе: през 1979 г. (режисьор Семьон Лапиров, диригент Иван Филев).

в Стара Загора: през годините 1985 (режисьор Александър Петров, диригент Димитър Димитров), през 1991 (режисьор Димитър Димитров – възстановка, диригент Димитър Димитров).

Редица подробности по тия постановки могат да се прочетат в книгата: „Български музикален театър (опера, балет, мюзикъл: 1890-2010), издание на Института за изследване на изкуствата при БАН през 2015 г., с автори Розалия Бикс, Анелия Янева, Румяна Каракостова, Миглена Ценова-Нушева и Емилия Жунич.

…….

По-горе стана въпрос за постановката на „Борис Годунов“ през юни 2014 г. в София на площада пред храма „Александър Невски“. Един от изпълнителите на главната роля на Борис Годунов беше басът Мартин Цонев, който е мой добър приятел и за когото съм писал тук във ФБ статии във връзка с рождения му ден. Ще цитирам част от моя статия за него във връзка с тази роля:

(…) Трябва да обърна внимание, че в българските медии от доста години има информации за Мартин Цонев, особено след изявите му в ролята на Борис Годунов на площада пред храма „Св. Александър Невски“ в София през 2014 г., също и при други поводи. Някои от тия информации ще цитирам по-късно, но нека припомня една такава:

„Борис Годунов“ пред храма „Ал. Невски“

За самия Пламен Карталов постановката на „Борис Годунов“ пред храма „Св. Ал. Невски“ ще бъде премиера. „Чакал съм може би момента“, казва той. Планирани са три представления – на 27, 28, 29 юни 2014 г., но са готови и на допълнителни. „Ще си спомним, че на 28 юни 1993 г. Борис Христов напуска земния си път, а два дни по-късно, на 30 юни, го изпратихме от същия площад. В тези дни, заедно с аплаузите на публиката, ще се помолим за него.“

За главната роля е поканил двама наши баси. Светозар Рангелов е един от най-използваните в репертоара на Софийската опера. МАРТИН ЦОНЕВ, когото публиката познава като Вотан от Вагнеровата тетралогия, живее в Германия. „Исках да направя спектакъла с българи, да продължи славната следа на родната певческа артистична школа…“, коментира акад. Карталов. Затова с притеснение отказал на италианския бас Карло Коломбара. Певецът, познат от световните афиши, сега участва в представления на Софийската опера, а на 31 май ще излезе на сцената ни като Филип II в рамките на честванията на Борис Христов.

„Св. Ал. Невски“ ще е естественият декор за „Борис Годунов“. Сцената пред него е широка 50 м, в постановката тя ще бъде ту блато, ту червен килим, ту карта на Русия или път… към небето. „Искам да звучат съвременни послания. Това е монументална творба с дълбока, интимна чувствителност на един обременен и самотен държавник “, добавя Карталов.

В самото начало ще прозвучи запис с гласа на Борис Христов – песнопението „Хвалете имя Господа“ и образ, прожектиран върху фасадата.

След като става ясно, че двама българи ще играят главната роля на Борис Годунов в едноименната опера от Мусоргски, на 21 юни 2014 г. във в. „Труд“ бе публикувано интервю с двамата солисти Мартин Цонев и Светозар Рангелов. Цитирам това интервю:

Новите наследници на Борис Христов

21.06.2014 (Интервю във в. „Труд“)

Мартин Цонев: “Колкото повече даваш на това изкуство, толкова повече то ти дава. Четирите години, през които се занимавахме с “Пръстена” на Вагнер, са може би революция в операта, но и много ни дадоха – кореспондира със стила на Мусоргски.” Светозар Рангелов: “Когато влагаш повече емоция в играта, тя неминуемо минава и в гласа. И виждаш как всички очи в залата теб гледат. Усещането е невероятно! Нали тези хора затова са дали своите 50 лева – ако искат само да слушат музика, ще си пуснат диск вкъщи.

…………………..

Български гласове, не можеш да ги сбъркаш – така твърдят мнозина музикални експерти и веднага изричат имената на Борис Христов, Николай Гяуров, Никола Гюзелев. Тримата велики! Басовият регистър, събрал най-голямата мощ от световните оперни сцени, не би бил същият, ако ги нямаше тях. И макар вече да са част от най-завладяващото минало на музикалното изкуство, те продължават да са еталон.

В памет на “тримата велики” е и мегапродукцията “Борис Годунов” на Софийската опера (режисьор акад. Пламен Карталов, диригенти Константин Чудовски и Борис Спасов). В образа на Борис Годунов от едноименната опера на Мусоргски ще се редуват Мартин Цонев и Светозар Рангелов – новите наследници на басовата слава на България. Кои са те? “Труд” събра конкурентите в общо интервю:

– След седмица хиляди меломани ще искат да чуят на живо наследниците на Борис Христов в една от коронните му роли – как се носи подобна отговорност?

Мартин Цонев: Голяма задача, голяма отговорност е! Но който се е хванал на това изкуство, трябва да има и голяма смелост. Малко обаче е като ходене по въже. Трябва много да внимаваш, за да не залитнеш към самовлюбване, защото този капан също е много голям. Но ние, с по-ниските гласове, може би сме по-защитени от него, за разлика от тенорите и сопраните (смеят се). Иначе да, знаем, че ще бъдем сравнявани, критикувани. Но… нека се търси доброто, защото даваме всичко от себе си.

Светозар Рангелов: За нас е най-вече чест, че участваме в честването на “тримата велики”! Да се сравняваме с Борис Христов е смешно, но е огромно удоволствие, че можем да бъдем следващите – далече от него, но следващите. България винаги е раждала баси, наследници винаги е имало. Не сме само ние с Марти.

– Трябва ли един певец, който върви по пътя на Борис Христов, да бъде и смирен?

С. Р.: Смирен (замисля се)… не знам. Първо трябва да изслушаш и видиш всичко, което той е правил. Дълбок поклон, а след това, без да копираш, да минеш през всичко, защото то е цяла школа за оперно изкуство.

М. Ц.: Смирението е последният стадий в работата на един оперен солист, особено в роля като Борис Годунов, която е свързана с Бог – той поема короната, но до последно се бори, защото човешките отношения са несъвършени, особено когато става дума за политика. Когато човек се смири пред Бог, получава подкрепата му.

– Твърде сте млади, но имали ли сте лично докосване до Борис Христов? Може би по-скоро задочно…

С. Р.: Знаете ли, преди години имах възможност да уча в неговата академия в Рим, но отказах с чисто емоционалната си студентска душа. Тогава Никола Гюзелев беше директор. Не се чувствах готов, искаше ми се да завърша първо академията в София, а след това да замина за Рим, но… А задочните ми срещи с него са започнали още с грамофонните плочи. Друг свят, друго измерение. Никой не пее така. Пускате записа и на 30-ата секунда оперният зрител ще ви каже, че това е Борис Христов.

М. Ц.: За съжаление не съм имал преки контакти. Само с Гюзелев си изпращахме поздрави през последните години. Но когато късметът ми излезе да пея предимно в Германия, често чувах: “А, в тази фраза чуваме Борис Христов!” Във Франция пък се говори много за Гюзелев… Няма как да се избяга от това. Разбира се, един живот не стига да стигнеш до съвършенството им, но… работим по въпроса (смее се).

С. Р.: При мен така се случи, че навън пея повече във Франция. Има един влак от Париж до Лондон под Ламанша – два часа е пътят и във всички вагони звучат Мирела Френи и Николай Гяуров. Настръхвам, като ви го разказвам! И друго – двама баси много трудно могат да пеят на една сцена, но аз пях с Гяуров дуета на Инквизитора и крал Филип в “Дон Карлос”. Беше през 90-те, чествахме 60-ата му годишнина…

М. Ц.: А аз бях в публиката тогава!

С. Р.: Спомням си генералната репетиция: Гяуров излиза, запява Perche Sola E La Regina, целият хор започна да му ръкопляска, а аз стоя като втрещен – келеш, на 24-25 години. И някой ме сръга: “Защо не пляскаш бе, сигурно си по-велик от Гюуров?!” А аз съм стреснат, как ще пея с него?! Накрая на спектакъла бях с две кила по-малко, цялата роба бе във вода, прожекторите насреща, а до мен Гяуров… Това беше едва второто ми излизане на сцена въобще. Бях пял само на дебют в “Сватбата на Фигаро” – наистина не знаех на кой свят съм.

М. Ц.: Не му личеше на колегата (смее се) – страхотен Инквизитор беше.

– Сега сте в една и съща роля – конкурирате ли се?

М. Ц.: Няма как! Но не бива да се бърка със спорта. Изкуството е друго нещо. Има конкуренция, но маестро Карталов е измислил няколко премиери. Защо? Защото всеки има собствено ухо и вкус. Певецът, артистът е длъжен да познава професията до най-тънките неща, за да направи образа си перфектно, всякакви цветове да извади от гласа си. А публиката после ще каже: “Този повече ми харесва!”

С. Р.: Трябва да има нещо, което да те кара да търсиш още и още, за да развиеш ролята. Това ще роди нещо по-добро. Конкуренцията ще роди два по-добри спектакъла. А и да сме честни – като си сам, се отпускаш.

– Добре, какви сте като Борис Годунов ще разберем скоро, но кои са реалните Мартин и Светозар? Публиката не знае много за вас…

М. Ц.: Аз съм израсъл в Русенската опера, син съм на дългогодишния корепетитор Стоил Цонев. Тръгнах обаче да се занимавам с изобразително изкуство, имам диплома за вътрешна архитектура, може би щях да стана и инженер, но човек явно трябва да има едно наум. По физиологични причини пеенето се случва след пубертета. Имах шанса да уча при един от най-големите педагози в България – Георги Делиганев. Приеха ме на първо място в Музикалната академия, а в инженерната специалност бях шести – явно певец щях да ставам. Специализирах в Австрия и Холандия, а кариерата ми се развива най-вече в Бон. В Софийската опера дебютирах през 2010-а като Вотан в “Пърстенът на нибелунга” – доста рисковано, но за щастие “легна” на моя глас.

С. Р.: Моите родители нямат нищо общо с операта. Големият баритон Асен Селимски ме откри. В казармата ми казаха, че имам глас, и като се уволних, реших да търся специалист. Селимски ме чу, обясни, че трябва да работим една година и на следващата да кандидатствам. Беше през март, затова му казах: “Маестро, ще кандидатсвам това лято, за да видя как е.” А той отвърна: “Добре, ама няма да казваш, че аз съм те подготвял.” И ме приеха, въпреки тройката по солфеж (смее се).

– Мнозина певци казват, че любимата им опера е тази, която в момента репетират – обичате ли “Борис Годунов”?

М. Ц.: Няма по-любим образ в момента за мен.

С. Р.: Гениална опера!

(край на цитата)

До края на днешната ми статия във връзка със 150 години от премиерата на операта „Борис Годунов“ от Модест Мусоргски ще се спра накратко на някои бележки относно международни участия на български певци в роли от тази опера, главно в ролята на Борис Годунов:

Борис Христов:

(…) През 1950 година Борис Христов получава покана да пее в нюйоркската „Метрополитън опера“, но не е допуснат на територията на Съединените щати поради имигрантския закон на Маккарън, забраняващ издаването на входни визи на жители на държавите от Съветския блок, въпреки че не живее в България от десетилетие и фактически има разрешение за постоянно пребиваване в Италия. След отпадането на това ограничение Христов прави дебюта си в Съединените щати в операта на Сан Франциско. След това, въпреки многото покани от „Метрополитън Опера“, той така и не гостува там.

……

1958 г. „Не закъснява и възмездието за „руския шпионин“. След спектакъл на „Борис Годунов” в Чикаго с феноменален успех през 1958 г., Борис Христов на „бял кон“ се появява в Ню Йорк. Избрана е залата „Карнеги хол”, където пред многохилядна публика Борис ще пее в концертно изпълнение на операта „Мойсей“ от Росини. Опашките за билети са километрични, успехът е огромен и пресата срива дирекцията на Метрополитън със земята. Така ще бъде още тридесетина години – Борис Христов става най-обичаният и възхваляван певец в САЩ, но никога в Метрополитън“.

…..

1960 г. „В началото на 1960 година Христов участва в постановка на „Борис Годунов“, в която участват и двама други изтъкнати български певци – Николай Гяуров като Варлаам и Димитър Узунов като Самозванеца“.

……

1967 г. „През 1967 г. пристига в България за погребението на майка си. По това време участва в постановка на Борис Годунов при гастроли в Италия на Софийската опера – единственото му сътрудничество с този театър“.

……

1969 г. „Гостуване на хора на Софийската опера по покана на Борис Христов с “Борис Годунов” в театър „Сан Карло“ – Неапол от 29.12.1969 год. до 12.01.1970 г.“.

……

През 1970 година Борис Христов посещава Съветския съюз, подготвяйки участие в „Болшой театър“ като Борис Годунов, но се отказва, след като дни преди представлението диригентът Генадий Рождественски получава сърдечен пристъп. През следващите години участията на Христов все повече намаляват, заради различни здравословни проблеми.

Борис Христов е познат предимно с изпълненията си в опери от Верди и в такива от руски композитори. Особено място в репертоара му заема ролята на Борис в „Борис Годунов“ – счита се, че е най-добрият изпълнител на тази роля, заедно с Филип II в „Дон Карлос“ и Мефистофел във „Фауст“.

Алфред Рубинщайн казва за него: „Грехота е да се сравнява Борис Христов с Шаляпин. Да, Шаляпин е велик певец, но Борис Христов е единствен, неповторим и няма да се роди друг като него.“

….

Антон Дяков:

През 1965 година Антон Дяков е поканен от именития маестро Херберт фон Караян да участва в световноизвестния Залцбургски фестивал. Там дебютира с ролята на Варлаам в “Борис Годунов”, а ролята на Борис пък е първата в Залцбург на Николай Гяуров. Тази изява на Антон Дяков го прави любимец на публиката и слага началото на 10-годишно творческо и човешко приятелство с Херберт фон Караян. След Залцбург пред него се отварят вратите на Миланската скала и на най-големите европейски оперни фестивали. Почти всички европейски радиостанции го канят за записи, които общо наброяват над 1600 и се излъчват постоянно. Той прави и над 30 записа на грамофонни плочи и компактдискове. Оперният му репертоар обхваща 101 роли от бароковата класика до съвременността, изпети на 85 сцени по света.

През лятото на 1962 г. е дебютът на Дяков в Рим – като Il Re в „Аида“ от Верди на открития театър в „Terme di Caracalla“. Големите му успехи датират от годините 1965-1967, когато Херберт фон Караян – тогава ръководител на Фестивала в Залцбург „го открива“ и го ангажира за постановката си на „Борис Годунов“ в големия фестивален театър в ролята на Варлаам, при която главната роля играе Николай Гяуров. Немската и австрийска преса от това време пише: „Голямата сцена и балада на Варлаам е вече три години притегателна сила на Фестивала в Залцбург при спектаклите на „Борис Годунов“.

Скоро започват и отделни ангажименти за звукозаписи. През 1962-1963 г. са първите записи при фирма EMI – като Рангони заедно с Борис Христов (Борис Годунов), Пимен и Варлаам при втория цялостен запис на „Борис Годунов“ с диригент André Cluytens.

Записи:

Mussorgskij / Boris Godunov / Rangoni (André Cluytens) / EMI
Mussorgskij / Boris Godunov / Varlaam (Herbert von Karajan) / EMI

……

Николай Гяуров:

(…) През 1960 г. Гяуров има дебют в Миланската Скала в ролята на Варлаам в „Борис Годунов“ от Мусоргски. После на същата сцена той получава огромни аплодисменти за интерпретирането на двете си основни роли там: Борис Годунов в операта на Мусоргски и Крал Филип Втори в операта „Дон Карлос“ от Верди.

…..

(…) На 20 февруари 1960 г. Гяуров участва в постановка на „Борис Годунов“ в миланския театър „Ла Скала“, в която участват и двама други изтъкнати български певци – Борис Христов като Борис Годунов и Димитър Узунов като Самозванеца. Този спектакъл става повратна точка в кариерата му, донасяйки му поредица ангажименти в „Ла Скала“, които го превръщат за дълго в постоянен водещ бас на театъра.

Той изпълнява роли и във виенската Щатсопера, парижката Гранд опера, лондонската Ковънт Гардън, нюйоркската Метрополитън опера, както и в много други престижни театри.

Първият му гастрол в Ла Скала, Милано, където десетилетия наред ще е един от любимите солисти, е през 1960-а. А поканата да пее на прочутата сцена Варлаам в „Борис Годунов“ идва навръх 30-ия му рожден ден – на 13 септември 1959-а. Това е и първото му партньорство с неговия именит сънародник, спечелил вече Италия – Борис Христов, който играе Годунов, Димитър Узунов пък пресъздава Самозванеца. „Могъща гласова сила“, „един от големите таланти, които Скалата не трябва да изпуска…“, са част от суперлативите в италианските медии по повод изпълнението на Гяуров.

…..

През 1961 г. Гяуров има своя дебют при Музикалния фестивал в Залцбург като солист при Реквием от Верди, след това като Борис Годунов през годините 1965-1967.

…..

Участия във Виенската държавна опера в „Борис Годунов“ (26 пъти като Борис):

Boris Godunow	Boris Godunow	21.02.1976–28.05.1985	26 mal

….

През 1990 г. Гяуров играе Борис Годунов в Барселона.

(…) Понеже ролята на Борис Годунов е една от коронните роли на Николай Гяуров, ще цитирам състава при първата от двете му изяви в МЕТ Ню Йорк – на 22 октомври 1990 г. (втората изява е на 27 октомври с.г.)

Metropolitan Opera House October 22, 1990BORIS GODUNOV {242} Boris Godunov...........Nicolai GhiaurovPrince Shuisky..........Peter Kazaras [Debut] Pimen...................Sergei Koptchak Grigory.................Gary Lakes Marina..................Stefania Toczyska Rangoni.................John Shirley-Quirk Varlaam.................Paul Plishka Simpleton...............Andrea Velis Nikitich................Andrij Dobriansky Mitiukha................James Courtney Shchelkalov.............Alan Held Innkeeper...............Mignon Dunn Missail.................Charles Anthony Officer.................Philip Cokorinos Xenia...................Heidi Grant Murphy Feodor..................Ted Huffman Nurse...................Sondra Kelly Khrushchov..............John Gilmore Lavitsky................Dwayne Croft Chernikovsky............Michael Forest Boyar in Attendance.....John Horton Murray Conductor...............Emil Tchakarov

(край на цитата)

Забележително, и двата спектакъла дирижира Емил Чакъров!

……

(…) Най-популярната американска чернокожа оперна певица Леонтин Прайс пък разкрива: „Обичам гласа на Гяуров, защото в него има нещо неизказано, нещо тайнствено, неразгадано.” От българина се възхищава и великият диригент Херберт фон Караян. „На ненадминатия крал Филип с благодарност и възхищение”, пише знаменитият австриец на гърба на снимка, която подарява на нашенеца през лятото на 1975 г. в Залцбург. Там маестрото е и режисьор на „Дон Карлос”. Десет години по-рано двамата работят за пръв път в „Борис Годунов”, а през 1968-а – в „Дон Жуан”. Легендарният австриец дирижира десетки представления с Николай Гяуров. „Той е може би съвършената представа за певеца актьор”, не пести суперлативи иначе сдържаният Караян.

….

Записи:

1970

Boris Godunov
Boris Godunov

Galina Višnevskaja, Martti Talvela, Ludovic Spiess

Herbert von Karajan

Decca

1986

Boris Godunov
Boris Godunov

Stefka Mineva, Nikola Gjuzelev, Michail Svetlev

Emil Čakărov

Sony

……

Никола Гюзелев:

(…) През декември 1965 г. Гюзелев има своя дебют на сцената на МЕТ в Ню Йорк в ролята на Рамфис в „Аида“ от Верди. Тук в МЕТ следват нови блестящи изяви като Борис Годунов в операта от Мусоргски и Филип Втори в „Дон Карлос“ от Верди.

Що се отнася до музикални фестивали, още през 1965 г. на Фестивала в Залцбург той пее в ролята на Пимен в „Борис Годунов“ от Мусоргски. През 1973 година в Техеран Гюзелев застава на една сцена със своя вдъхновител Едмонд Косовски. Този път в ролята на Борис Годунов е Гюзелев, а Косовски изпълнява Пимен.

Никола Гюзелев във Виенската държавна опера в „Борис Годунов“:

Boris Godunow	Pimen	28.12.1976–10.06.1977	3 mal

Boris Godunow	Boris Godunow	22.03.1975–06.01.1978	3 mal

Състав на ансмабъла при изявата на Гюзелев на 22 март 1975 г. в ролята на Борис Годунов:

BESETZUNG | 22.03.1975

Dirigent	Assen Naidenov
Ausstattung	Nicola Benois
Boris Godunow	Nicolai Ghiuselev
Fjodor	Nelly Boschkowa
Xenia	Blagowesta Karnobatlowa
Xenias Amme	Virginia Popowa
Fürst Wassili Schujski	Milen Paunov
Andrei Schtschelkalow	Nicola Wassilev
Pimen	Nikolai Stoilov
Grigori Otrepjew	Dimiter Damianow
Marina Mnischek	Alexandrina Miltschewa
Warlaam	Nedeltscho Pawlov
Missail	Werter Wratschowski
Schenkenwirtin	Bojka Kossewa
Hauptmann/Erster Polizeioffizier	Dimiter Dimitrov
Zweiter Polizeioffizier	Bojan Katzarski
Gottesnarr	Kiril Djulgerov
Leibbojar	Dimiter Dimitrov
Bojar Chruschtschow	Georgi Tomov
Lowitzki	Bojan Katzarski
Tschernjakowski	Dimiter Dimitrov
Mitjuch	Peter Petrov

(край на цитата)

(…) През 2011 г. Радио София посвещава специално предаване на 17 август по случай 75 години от рождението на Никола Гюзелев, няколко дни по-късно и предаване на цялостен запис на операта „Борис Годунов” от Мусоргски.

В записа от 1975 година Никола Гюзелев се превъплащава в ролите на Борис и Пимен. С участието на Любомир Бодуров, Асен Чавдаров, Вертер Врачовски, Сабин Марков, Димитър Дамянов, Кирил Дюлгеров, Надя Добрианова, Рени Пенкова, Александрина Милчева, Бойка Косева, Нели Божкова, Петър Бакърджиев, хора и оркестъра на Софийската опера с диригент Асен Найденов.
…..

Записи:

1986:

Boris Godunov
Pimen

Nicolai Ghiaurov, Stefka Mineva, Dimiter Petkov

Emil Tchakarov

Sony

…….

Михаил Светлев

във Виенската държавна опера:

„Борис Годунов“: Григори Отрепев

BESETZUNG | 12.03.1982

Dirigent	Berislav Klobučar
Inszenierung	Otto Schenk
Bühnenbild	Günther Schneider-Siemssen
Kostüme	Leo Bei
Chorleitung	Norbert Balatsch
mitwirkend	Gumpoldskirchner Kinderchor
Einstudierung	Elisabeth Ziegler
Boris Godunow	Jewgenij Nesterenko
Fjodor	Olivera Miljakovic
Xenia	Gabriele Fontana
Xenias Amme	Margarethe Bence
Fürst Wassili Schujski	Waldemar Kmentt
Andrei Schtschelkalow	Hans Helm
Pimen	Nikolai Stoilov
Grigori Otrepjew	Michail Svetlev
Marina Mnischek	Sena Jurinac
Rangoni	Peter Wimberger
Warlaam	Oskar Czerwenka
Missail	Horst Nitsche
Schenkenwirtin	Margarita Lilowa
Hauptmann/Erster Polizeioffizier	Zelotes Edmund Toliver
Gottesnarr	Heinz Zednik
Nikititsch	Hans Christian
Leibbojar	Karl Terkal
Bojar Chruschtschow	Kurt Equiluz
Lowitzki	Rudolf Kostas
Tschernjakowski	Alfred Šramek
Mitjuch	Friedrich Strack
Frau aus dem Volk	Maria Wühl
Ein Bauer	Adolf Tomaschek
Magnat	Nikolaus Simkowsky

(край на цитата)

Записи:

1986

Boris Godunov
Boris Godunov

Stefka Mineva, Nikola Gjuzelev, Michail Svetlev

Emil Čakărov

Sony

Михаил Светлев има и редица други записи от участия в „Борис Годунов“ главно във Франция.

Нека днес на 8 февруари 2024 г. почетем 150 години от премиерата на операта „Борис Годунов“ от Модест Мусоргски. Тази опера, която в началото е имала такива проблеми по поставянето си, сега се играе с огромен успех по целия свят …

…..

Записи от участия на български певци в операта „Борис Годунов“:

Изпълнение на Борис Христов:

Mussorgsky: Boris Godunov “Abschied und Tod von Boris”