Оперетният артист Минко Босев – годишнина от рождението му
„През 1951 г. Музикалният театър беше открит с премиерата на “Цигански барон”. На следващата година ме уволниха заради баща ми. Тогава се намеси Вълко Червенков и каза: “Бях на “Цигански барон”, но не чух Кошлукова да пее по фашистки.” И ме върнаха на работа, даже станах лауреат. По това време вече бях женена за Любен Бодуров“.
(цитат от статия с изказване на Лиляна Кошлукова и за Минко Босев)
Драги приятели на оперната и оперетна музика, днес на 28 юли 2020 г. пиша статия – за втори път – за големия оперетен артист Минко Босев, дълги години един от най-добрите солисти на Държавния музикален театър „Стефан Македонски“ в София. Неговият рожден ден беше вчера – на 27 юли, но поради статията ми за легендарния тенор Марио дел Монако, роден преди 105 години на тази дата, отложих статията за Минко Босев с един ден по-късно. А тази година – на 3 февруари 2020 г. се навършиха точно 30 години от кончината му през 1990 г. Мир на праха му!
Както се вижда от редица мои публикации, стремя се с течение на времето да попълня картината за всички особено известни български оперетни артистки и артисти, оставили светли спомени в съзнанието на стотици хиляди почитатели. Тези артисти не трябва да се подценяват по никакъв начин – оперетното изкуство е комплексно изкуство, което изисква редица качества, които трябва да се владеят съвършенно, за да се върви по възходящия път на развитието на артистичния талант. Не случайно редица първокласни оперни артисти в целия свят отделят време и за участия в оперетни постановки, за да покажат и този си талант. При това почти всички големи оперни театри включват в репертоара си и оперети – като се започне от Виенската държавна опера, и се стигне до Метрополитън в Ню Йорк. Няма да давам много примери, това е добре известно – и Анна Нетребко, и Йонас Кауфман в последно време участват успешно в такива постановки, а преди време такива оперни артисти като Анелизе Ротенбергер и рано починалия легендарен тенор Фриц Вундерлих в Германия са имали редица великолепни оперетни участия.
Тук в Германия абсолютно всички оперни театри имат оперети в програмите си. Единствено Държавната опера в Лайпциг прави това много рядко, защото в Лайпциг има отделен Държавен оперетен театър, който включва изключително оперети и мюзикъли в програмата си. Много често в чужди рецензии (извън България) се споменава, че „българското оперетно изкуство е на много високо ниво“ – една от причините за това е, че това изкуство има такива дълги традиции в България, започнали от редицата частни оперетни трупи и театри, и завършили с основаването на Държавния музикален театър „Стефан Македонски“ в София. Но и в редица други градове на страната е имало частни или общински оперетни театри, които още от началото на 20-и век започват да изнасят свои постановки.
Именно от такъв театър в Троян започва и своя път днешният юбиляр Минко Босев, роден на 27 юли 1927 г. в Троян, починал на 3 февруари 1990 г. Преди половин година се навършиха 30 години от кончината му – нека днешната ми статия бъде посветена и на тази кръгла годишнина!
Именно от тази тема ще започна да описвам живота и дейността на Минко Босев, като цитирам една статия от 2005 г. във връзка с 15 години от кончината му. При това текстът е свързан с неговия произход от Троян и първите му успехи там, които определят и бъдещата му съдба на оперетен артист.
Обърнете моля внимание върху ролята на диригента Саша Попов (тия дни писах голяма статия за него във връзка със 121 години от рождението му) за откриване таланта на Минко Босев и насочването му към оперетна кариера в София:
In memoriam: Големият Минко Босев
Портал „Етикети“ (бр. 5 от 2 февруари 2005 г., Т21)
15 години от кончината на звездата на българската оперета
НА 3 ФЕВРУАРИ 2005 Г. СЕ НАВЪРШВАТ 15 ГОДИНИ от смъртта на един голям и прочут троянец – звездата на българската оперета, заслужилият артист Минко Босев, роден на 27.07.1927 г., починал на 3.02.1990 г. Поклон!
УЧИТЕЛЯТ ПО МУЗИКА ДАНЬО ВАСИЛЕВ пръв запалва малкия Минко по пеенето и по-специално по оперетното изкуство. А това време (от 30-те до средата на 40-те години на миналия век) е първият златен период на троянската оперета и на нашата сцена се подготвят и изнасят редица постановки. Не са малко и оперетните гастроли в града ни. И Минко неизменно е в салона.
ПРЕЗ СЕЗОНА 1951/52 Г. Е ОПЕРЕТНИЯТ МУ ДЕБЮТ – в балета на “Сватба в Малиновка”, представление, което троянци успешно изнасят и в други градове на страната. На следващата година, 1953-а, Минко Босев вече играе главна роля – на Бранко във “Волният вятър” на Дунаевски, в партньорство с примата на троянската оперета Весела Попова. На представление в Плевен, където нашите участват в републикански преглед, Минковият Бранко е харесан от големия диригент Саша Попов – дядото на оперната дива Александрина Пендачанска, и той кани троянския самодеец на голямата софийска сцена (Държавния музикален театър).
ОТТУК НАСЕТНЕ всички почитатели на оперетата в България знаят какво се случва – множество запомнящи се и обичани от публиката роли. Плюс забележително партньорство с другите големи звезди на това изкуство у нас – Мими Балканска, землячката ни Лиляна Кисьова, Видин Даскалов.
НАЙ-ВПЕЧАТЛЯВАЩ, по мнението на специалистите, е героят-шедьовър на Минко Босев във “Веселата вдовица” на Лехар, който той представя и в родния Троян през 1959 г. През 1962 г. пък звездното трио Мими Балканска, Лиляна Кисьова и Минко Босев е в Троян с “Прилепът”.
ГОЛЕМИЯТ ПЕВЕЦ през сезона 1979/80 г. се изявява на троянска сцена и като режисьор – тук той поставя мюзикъла “Светът е малък” по Иван Радоев, а диригент е друг голям троянски музикант – Людмил Кунов.
ИЗКЛЮЧИТЕЛНИЯТ АРТИСТ МИНКО БОСЕВ си отива много рано и твърде млад – само на 63 години. Но дирята в българската оперета остава. Завинаги!
(край на цитата)
За Минко Босев има и малка Уикипедия-страница, която цитирам по-долу:
Минко Босев е оперетен артист, роден на 27 юли 1927 г. в Троян, починал на 3 февруари 1990 г. Учителят му по музика Даньо Василев го запалва по пеенето и по-специално по оперетното изкуство по времето (от 1930-те до средата на 1940-те години) на първия „златен“ период на троянската оперета, когато на местната сцена се подготвят и изнасят редица постановки и оперетни гастроли.
През сезона 1951/52 г. е оперетният му дебют в балета „Сватба в Малиновка“, представление, което троянци успешно изнасят и в други градове на страната. На следващата година, 1953 г., Минко Босев вече играе главна роля – на Бранко във „Волният вятър“ на Исак Дунаевски, в партньорство с примата на троянската оперета Весела Попова. На представление в Плевен, където троянският състав участва в републикански преглед, Босев е харесан от големия диригент Саша Попов, и той го кани на голямата софийска сцена – Държавния музикален театър.
Между 1953 и 1970 г. Минко Босев взима частни уроци по пеене при Елизабет Рутгерс, Констанца Кирова и Лиляна Жабленска и актьорско майсторство при Хрисан Цанков и Христо Попов.
Следват множество запомнящи се и обичани от публиката роли, както и партньорство с другите големи звезди на това изкуство в България – Мими Балканска, Лиляна Кисьова, Видин Даскалов. През 1962 г. звездното трио Мими Балканска, Лиляна Кисьова и Минко Босев е в Троян с „Прилепът“ на Йохан Щраус (син).
През сезона 1979/80 г. Босев се изявява на троянска сцена и като режисьор, като поставя мюзикъла „Светът е малък“ по Иван Радоев, а диригент е друг голям троянски музикант – Людмил Кунов.
Минко Босев почива на 3 февруари 1990 г.
По-значими роли
Боздугански от „Службогонци“ (Парашкев Хаджиев)
Дон Кихот/Сервантес от „Човекът от Ла Манча“ (Мич Лий)
Едвин от „Царицата на чардаша“ (Имре Калман)
Сирано от „Сирано дьо Бержерак“ (Парашкев Хаджиев)
Яшка от „Сватба в Малиновка“ (Борис Александров)
В една статия от 2002 г. в портал „Стандарт“ певицата Лиляна Кошлукова се изказва по редица въпроси, в много от които става въпрос и за Минко Босев. Цитирам цялата статия – интересна е, защото съдържа неща, разказани от пряка сведителка на дейността на Минко Босев:
в. „Стандарт, петък, 26 юли 2002 г.
Албена Атанасова
Истинските певци вече са малко, казва Лиляна Кошлукова
Днешните звезди пробиват с голи бюстове и бедра
17 пъти милицията отказва на примата визи за Европа
| “Чета много вестници. Държавата не отива към добро. Корупцията е страшна”, казва неостаряващата примадона на Музикалния театър Лиляна Кошлукова. Тя беше сред звездите, почели паметта на Мими Балканска на 23 юли 2002 г. във Военния клуб. Кариерата на Кошлукова тръгва блестящо още в самото си начало. Когато идва в София, веднага се явява на конкурс в операта. После взима акъла на журито по време на прослушване в Националното радио. Там й казват: “Та вие сте готова дори за рецитал.” Тя кани Руслан Райчев и за 4 дни правят репертоар с Рахманинов и Чайковски. |
Г-жо Кошлукова, липсва ли ви онова време?
– Не мога да си кривя душата – ние, артистите, бяхме по-добре материално от доста хора в годините на комунизма. Но работехме страшно много. А сега артисти колкото искате. Изпеят три тона и хайде, пишат се звезди. Но не са на ниво, да се прави изкуство не е толкова лесно. Всички искат, но малко могат. Няма критерии и подготовка. Докато не завършиш консерватория, нищо не се получава. Липсва ли талант, също. А иначе е лесно да излезеш на сцената, да покажеш бюст и бедра и да спечелиш мимолетна слава. Съветвам ги да се пробват облечени. Вярно е, че недоимъкът, духовен и материален, ни съсипва. Който можа, избяга навън още преди години. Ние останахме тук, да работим за държавата. А сега – колкото пенсия дадат, толкова.
– Вие вероятно сте имали възможност да играете и в Европа.
– Канеха ме в оперите на Варшава и Амстердам. Но не ме пуснаха от милицията. Имам 17 отказа, казваха ми: “Никакви визи за вас.” След последната разправия започнах да вдигам кръвното налягане, но никога не си позволих публиката да разбере за душевния ми и физически дискомфорт. Баща ми беше разстрелян като враг на народа след 9 септември 1944 г. Той беше кмет на Церово и още на четири села. Когато отидох при Тодор Живков, той ми каза: “Лиляна, нищо не мога да направя за вас. Дори не мога да ви дам “народна артистка”. Онези от Церово ще ме изядат, ще ми направят големи пакости.”
– Тодор Живков идваше ли често в Оперетата?
– О, гледаше всичко, беше пръв на всяка премиера, забавляваше се страхотно. Веднъж толкова се смутих от него, че паднах от доста висока стълба по време на действието. Тодор Живков много обичаше нашите дуети с МИНКО БОСЕВ. Канеше ни на всички по-големи партийни купони и тананикаше с нас. След концерта викаше: “Хайде, идвайте на нашата маса.”
– Защо не използвахте подобни моменти, за да уредите гастролите си из Европа?
– Защото дърпах друга струна. Правех се на аристократка и казвах, че за мен участията навън нямат особено значение. Бях млада и все ми се струваше, че ще имам време за всичко. Дълбоко съм се заблуждавала.
– Кой е най-големият комплимент, отправен към вас от едновремешните властници?
– През 1951 г. Музикалният театър беше открит с премиерата на “Цигански барон”. На следващата година ме уволниха заради баща ми. Тогава се намеси Вълко Червенков и каза: “Бях на “Цигански барон”, но не чух Кошлукова да пее по фашистки.” И ме върнаха на работа, даже станах лауреат. По това време вече бях женена за Любен Бодуров.
– А по-късно завинаги се отказахте от операта…
– Пеех в “Тоска”, “Аида” и “Бохеми”. Но в музикалния театър имаше по-голяма свобода и по-интересни режисьори – Хрисан Цанков, Леон Даниел, Вили Цанков, Светозар Донев. Играехме мюзикъли, беше забавно. Но категорично отказвах да участвам в съветските оперети, пълни с песньовки, които убиваха класиката. А и имах по 3 представления седмично. Пътувахме из цялата страна с МИНКО БОСЕВ. Оттогава ми е останал навикът да обядвам в пет часа следобeд. Репетирахме до два часа в театъра, а после Минко палеше колата и тръгвахме. Познаваха ни навсякъде. Веднъж се качих на самолета в Търговище без билет и никой не ме върна. В онези години “Балкан” работеше нормално и имаше вътрешни полети. Много свестни бяха хората.
– Одумваха ви с Минко Босев, че сте постоянна двойка…
– О, той беше изключителен мъж. Въпреки че никога не се обличаше прекалено фрапантно, нито пък беше суетен. Но хубавец, момичетата и жените бяха луди по него. Родéн актьор, той изигра всички любовници на сцената.
|
Видин
Даскалов беше особняк
“Така и не можах да опозная Видин
Даскалов. Той беше странен човек –
особняк, егоист. Никога не се жертваше
заради другите. Но отличен актьор,
от който можеше да се учиш, страхотен
на сцената”, разказва Лиляна
Кошлукова. Тя е от любимите приятелки
на голямата Мими Балканска. Те са
съседки в центъра на София и почти
всеки ден пият заедно кафето си.
Всяка Нова година празнуват в Руския
клуб заедно с мъжете около тях –
писателя Павел Спасов (“Греховната
любов на зографа Захарий”), кум на
Кошлукова, и Бодуров, незабравимия
Драган Тенев и Тодор, фаталната любов
на Мими Балканска.
|
|
С Минко Босев се целувахме
непрекъснато
“Не само културата е в задния
двор, а цялата държава е променена.
Сега се целуват още на 12 години.
Най-младите се вълнуват единствено
от секс. Тази истерия по пошлостта
дойде от Америка”, категорична е
Кошлукова. По нейно време еротиката
се поднася къде-къде по-елегантно.
Тя хвърля София в оркестъра, когато
през 60-те години заголва отличните
си бедра във ваната, играейки в
“Хубавата Елена”. “Имаше един
адвокат, който винаги сядаше на
първия ред, за да ми гледа краката”,
залива се в смях неостаряващата
звезда. Тя веднага признава: “Но
с МИНКО БОСЕВ
се целувахме непрекъснато на
сцената. И то съвсем не на шега, а
много истински. Можете да го видите
в златния фонд на БНТ. Тогава като
луди ни използваха в телевизията”.
Като стопроцентова дама, Кошлукова
и до ден днешен предпочита да общува
с приятелки, да чете книги и да ходи
на театър. “Никога не съм била кой
знае каква домакиня. Ненавиждам да
готвя открай време. Рязането на лук
ме ужасява. Вторият ми съпруг беше
доктор. С него запазихме традицията
да вечеряме в Руския клуб. Там работеше
готвач от селото на баща ми. Когато
у нас идваха гости,звънях на Пешо по
телефона и той веднага тичаше с
блюдата”. Сега звездата на Оперетата
се надява, че внучката й Лиляна ще
стане актриса: “Много е музикална,
чуе е ли мелодия, може да я изсвири
на пианото. Пише и малко стихове,
абе, талантливо е детето”.
|
(край на цитата)
Една действително интересна статия – колко правилни изводи прави Лиляна Кошлукова по редица важни проблеми на нашето време!
И като последна информация в днешната статия за Минко Босев – едно предаване на Българското Радио от последно време, посветено на него:
БНР
Любимите ви български оперетни артисти на ХХ век: Минко Босев
публикувано на 05.11.2017 | обновено на 23.11.2017
Автор: Росица Кавалджиева
Любимите ви български оперетни артисти на ХХ век“: Минко Босев
Предаването за музикално-сценични изкуства „Каста дива“ започва всеки нов сезон с национална анкета „Любимите ви…“ в сайта на БНР bnr.bg
През годините научихме с интерес, че любимата оперета на българската публика е “Царицата на чардаша” на Имре Калман, любимият балет – “Лебедово езеро” на Чайковски, любимият мюзикъл – “Моята прекрасна лейди” на Фредерик Лоу, любимият оперен хор – Хорът на евреите от „Набуко”, най-любимият тенор на ХХ век – Лучано Павароти.
Всяка година даваме шанс на участниците
в анкетата да спечелят прекрасна
награда. Късметлии в предишните анкети
спечелиха електронен четец за книги,
екскурзии до Виена, Будапеща, Венеция,
Дубай и още, и още…
През сезон
2017/2018 честваме 100 години от създаването
на българския професионален оперетен
театър. Достолепната годишнина е повод
да посветим новата анкета “Любимите
ви…” на българските оперетни звезди
на ХХ век.
Помните ли големите български оперетни артисти на ХХ век? Кой от тях Ви е доставил най-много радост или е трогнал душата Ви най-силно? Дайте за него своя глас! До края на месец ноември можете да направите избор измежду 20-те предложения или да добавите свое. За да е валиден гласът Ви, имате право само на едно гласуване.
Гласовете на българската публика ще определят 10-те най-любими български оперетни артисти на ХХ век, а жребият ще определи кои участници в анкетата ще бъдат възнаградени с чудесни подаръци и кой ще спечели голямата награда – мини аудио система SONY SHAKEX30PN HI-FI SYSTEM, осигурена от Техномаркет. Жребият ще бъде изтеглен в специално празнично издание на предаването “Каста дива” през месец декември /*в томболата нямат право на участие служителите на БНР и техните семейства/.
По традиция в изданията през октомври и ноември припомняме със записи от богатата фонотека на БНР предложените артисти. Чуйте в звуковия файл спомените на дългогодишния директор на Националния музикален театър „Стефан Македонски“ – проф. Светозар Донев, за Минко Босев.
Програма Хоризонт Музика Каста дива
(край на цитата)
Цитирам линк към това предаване на БНР:
Днес на 28 юли 2020 г. за пръв път помествам спомени на Донка Босева – сестра на певеца Минко Босев, споделени преди 10 години в медия от Троян:
Портал „Истинският Троян“
5.02.2010
Донка Босева: Брат ми си бе музикант по душа
* Той беше по-голяма звезда от Видин Даскалов, твърди сестрата на Минко Босев * „Страшно обичаше Троян и всичко, свързано с него” * „Славата и успехите не го напуснаха до смъртта му”
20 години по-късно
На 3 февруари 2010 г. се навършват 20 години от смъртта на един прочут троянец – големият оперетен артист и звезда на Държавния музикален театър (София) Минко Босев. Този е поводът за разговора ни със сестрата на големия певец – съгражданката ни Донка Димитрова (Босева). Тя е дългогодишен служител в ДСК – Троян, сега пенсионерка, но също носи нещо от музикалната и артистична дарба на брат си – участвала е в представления на някогашната троянска оперета, която в определен период е била и със статут на държавен театър.
– Г-жо Димитрова, откъде идва музикалният талант на брат Ви, имате ли друг музикант в рода си?
– Питала съм майка ни – тя живя до преклонна възраст с нас и бе с бистър ум. Казвала ми е, че Минко се е метнал на вуйчо ни Данчо – един от братята й. Майкини били шест деца, а дядо имал файтон и с него возел клиенти до Ловеч, нещо като собственик на таксиметрова фирма; къщата му пък била голяма и в центъра (сега е собственост на адвоката Варчев). Вуйчо Данчо също обичал конете, но голямата му страст било пеенето. Аз също обичах да пея.
– Троян е малък град – попречило ли е това с нещо на музикалното развитие на брат Ви?
– Не, в никакъв случай. След като се върна от войниклъка, трябва да е било 1951 г. – Минко беше граничар в Гюешево, тогава на границата пращаха „по-неблагонадеждните”, които не са с комунистите – той кандидатства в Свищов, да учи икономика. Но баща ни нямаше възможност да го издържа, мама пък бе работничка в „Болшевик” (сегашния „Витекс”) и заплатата й също не стигаше доникъде, затова Минко се отказа от следването. И отиде да си търси работа в транспортната фирма СОАТ (кантората й се помещаваше в къщата, където сега е кабинетът на д-р Гунешки, стоматолога), защото там работеха неговите приятели Ангел Дряновски, който бе главен счетоводител, и Иван Попов (дългогодишният директор на „Машстрой” – бел. Г.М.).
– Но не стана счетоводител, а певец?
– Да, брат ми си бе музикант по душа и нямаше как да не продължи в тази посока. Още като ученик той свиреше на китара, пиано, контрабас, акордеон, пееше… И същият Ангел Дряновски, който бе самодеец и участваше в хора на троянската оперета, завел там Минко. Дебютът му като хорист е в балета „Сватба в Малиновка”, веднага го забелязват и в следващата постановка – оперетата „Волният вятър” на Дунаевски, му дават главната роля; там си партнира с известната троянска самодейка Весела Попова, постановчик е Петко Съйчевски, а оркестърът се дирижира от Иван Цанков.
– От „Волният вятър” ли тръгва стремителната му певческа кариера?
– Да, с това представление троянската оперета се представя на републиканския преглед в Плевен и журито, председателствано от прочутия диригент Саша Попов, е впечатлено от Минковото изпълнение на ролята на Бранко. Така се стига до препоръката да отиде в някой от столичните театри – Саша Попов пък му написва препоръчително писмо до Софийската опера, Софийската оперета (сегашния Държавен музикален театър), Радио София. Минко се насочва към оперетата, но не само защото смята, че това е най-подходящото място за него – там е неговата съученичка и приятелка от Троянската гимназия Лиляна Кисьова. Нещо повече – на приемния изпит Минко се явява в дует с Лиляна, изпитващите са впечатлени и брат ми веднага получава място в трупата. Годината трябва да е била 1953. Но тъй като театралният сезон е в разгара си, предлагат му да се включи като хорист във „Волният вятър”, който се играе и на сцената на софийската оперета; брат ми няма проблеми, понеже знае тази партия от участието си в троянската постановка. Тук обаче се получава известно разколебаване. Минко няма къде да живее в София и известно време му се налага да спи в театъра, зад кулисите; когато пък се прибира за ваканцията в Троян, усеща известно неодобрение – в малкия град, а и изобщо у нас в онези години предубеждението към професията на артиста е доста голямо. Но после идва главната роля в „Кето и Коте”, за която се конкурира с Хрисан Цанков, той е по-отдавна в трупата на оперетата, но на премиерата право да пее получава брат ми. Успехът е невероятен, вестниците пишат за изпълнението на Минко Босев. И от тук нататък славата и успехите не го напуснаха до смъртта му.
–
Кои са емблематичните роли на Минко
Босев?
– Той играе само главни роли. И няма провал. Сещам се за изпълненията му в „Царицата на чардаша”, „Митър Х”, „Българи от старо време” (тази постановка я дават и по телевизията, а Минковият Дядо Либен предизвиква фурор), „Веселата вдовица” (тук също прави емблематична роля), „Прилепът”…
–
Беше ли звезда като Видин Даскалов,
другото голямо име в българската
оперета?
– Беше дори по-голяма звезда. Но ако говорим за разни титли и звания, на Минко много му пречеха „негативните” троянски фактори – баща ни бе демократ и комунистите не го долюбваха, мен пък ме пратиха на лагер преди да навърша 18 години, защото дружах с момичета от семейства на фабриканти и заедно слушахме западна музика. Заради всичко това брат ми стана заслужил артист доста късно. А народен артист го направиха малко преди смъртта му.
–
Минко Босев не е имал музикално
образование, как е компенсирал тази
липса?
– От една страна – с изключителния си природен талант. И от друга – с много работа и самоусъвършенстване. Веднага след като получава място в трупата на Софийската оперета, той тръгва на уроци – по дикция, по музика. Тъй че в движение наваксва пропуснатото.
–
Славата промени ли го? Какво бе отношението
му към Троян, към приятелите тук?
– Оооо, брат ми умираше за Троян. Той беше в София, но си остана троянец, живееше с Троян, постоянно си идваше тук. Вдигна си и малка виличка в Райковското, казваше й „колибата”. Минко беше страшен родолюбец, имаше и много приятели в Троян.
–
Чувал съм, че е идвал и на гастроли в
родния град?
– Да, неведнъж. Идваха и двамата с Лиляна Кисьова, помня, пяха заедно на троянска сцена в „Мистър Х” – салонът беше претъпкан, стана голямо събитие за града. През 1962 г. пък в Троян дойде звездното трио Мими Балканска, Лиляна Кисьова и Минко Босев. Пял е тук и във „Веселата вдовица”, пак заедно с Лиляна Кисьова.
– Какъв беше Минко Босев като човек?
– Много благ, хрисим, изключително фин. Аз не си спомням той да се е скарал с някого.
–
А как гледаше на парите – сигурно е
печелел доста добре?
– Не беше сребролюбец. Той си бе бохем, такова бе и отношението му към парите.
– Няма как да не задам и един „жълт” въпрос. Знае се, че брат Ви е бил голям красавец – висок, строен, с впечатляваща мъжка осанка, отделно – много артистичен и забавен. Жените сигурно са му се лепели?
– Няма защо да крия, това си бе самата истина. Жените винаги много са харесвали Минко, той тях – също.
– Кажете ни нещо за семейството му.
– Жена му, Бисерка, е балерина. Имат син – Димитър, той завърши ВИТИЗ, бе изпратен по разпределение във Видинския театър и там се ожени за дъщерята на актьора Владимир Трендафилов
–
Имаше ли Минко Босев някакво странично
занимание извън музиката, хоби?
– Риболовът – много обичаше да ходи за риба, като си дойдеше в Троян и нарамваше пръчките. Обичаше и спорта – играеше футбол, караше ски, занимавал се е и с бокс и тласкане на гюлле.
– Минко Босев умира в Троян – спомняте ли си последните му дни?
– Няма как да не си ги спомням. Той си дойде в Троян на 1 февруари (1990 г.). Денят беше снежен, но много слънчев и нестуден. Сутринта на 2-ри, беше с жена си, се отбиха вкъщи и после заминаха на виличката си, но се разбрахме да дойдат на вечеря у нас с Венелин (Донка Босева е съпруга на известния троянски адвокат и общественик Венелин Димитров – бел. Г.М.). Вечерта се забавиха, ние седнахме на масата и тогава се позвъни. Отварям, а на вратата – Бисерка, жена му, държи в ръка ботушите на Минко. Обясни ни, че паднал до колата и го откарали в Троянската болница. Отидохме в болницата – Минко беше в неврологичното отделение, при д-р Василев. Беше в съзнание, чух го да казва на сестрата: „Ако ме спасите, ще ви попея”. После изпада в кома, на 3 февруари викат професор от София, отварят му черепа, но нещата са безнадеждни.
–
Къде го погребахте?
– Тук. Това също говори за огромната му привързаност към Троян – той ми е казвал, години преди това, че иска да бъде погребан в Троян.
– Минко Босев си отива сравнително млад – на 63 години, имаше ли някакви здравословни проблеми?
– Беше боледувал преди това от инфаркт, бяха го лекували в Правителствена болница. Но има и още нещо, което, струва ми се, ускори края му. Минко беше разстроен, че някои от колегите му, явно от завист, настоявали да се пенсионира, защото бил навършил нужните години. Беше ядосан от някакво събрание, на което поставили този въпрос. Въпреки че последната му роля – в „Лелята на Чарли”, бе много успешна. Помня, че като се прибра в Троян, на 2 февруари 1990 г., ми подхвърли по повод на това събрание: „Ядосан съм, избягах от събранието в театъра, ще ида за риба”.
– И един последен въпрос. Миналата година Общинският съвет в Троян, по идея на съветника от ГЕРБ Мичо Генковски, обяви посмъртно за почетни граждани на Троян 14 именити наши съграждани, сред тях и Минко Босев. Как смятате, би ли се зарадвал брат Ви на това признание?
– Определено, и то много. Аз ви казах – той страшно обичаше Троян и всичко, свързано с него. Споменавал ми е, че е имал много възможности да напусне България, но го е спирало едно – привързаността и любовта към Троян. Тъй че признанието на троянци нямаше как да не го зарадва.
Интервю на Генадий Маринов
(край
на цитата)
Нека днес на 28 юли 2020 г. почетем 93 години от рождението на Минко Босев вчера на 27 юли, а преди 6 месеца се навършиха 30 години от ранната му смърт през 1990 г.
Мир на праха му!
……