Hristo Brambarov

Днес се навършват 115 години от рождението на певеца и вокален педагог Христо Бръмбаров

Драги приятели на оперната музика, днес на 15 октомври 2020 г. отбелязвам кръглите 115 години от рождението в Ловеч на един от най-заслужилите оперни деятели в България – певецът и вокален педагог Христо Бръмбаров, чието име е свързано с най-успешните години в развитието на българското оперно изкуство и периода, през който много от неговите ученици, като Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Гена Димитрова и много други прославиха по света оперното изкуство на България.

През изтеклите шест години писах тук във Фейсбук статии за Христо Бръмбаров. През 2015 г. на този ден публикувах статия за него във връзка с кръглата 110-а годишнина от рождението му, която се посрещна много радушно. Още тогава ми направи впечатление, че районът около Плевен е винаги дълбоко впечатлен от всяка годишнина – рождение или кончина на този голям артист и медиите в тази област, особено електронните, отбелязват годишнините, често придружени от специални концерти в Плевен или другаде. От цитатите, които ще направя по-долу се вижда това подчертано внимание към маестрото. Още в последните дни на септември тогава се появиха в медиите съобщения за специален концерт в Плевен точно на юбилейната дата 15 октомври. Ето два цитата за това събитие:

Портал „bg Север“, 29 септември 2015 г.

Вечер, посветена на Маестро Христо Бръмбаров, подготвя ХГ „Дарение Светлин Русев“

На 15 октомври 2015 г. от 17 часа Община Плевен и ХГ „Дарение „Колекция Светлин Русев“ канят на вечер, посветена на Маестро Христо Бръмбаров. Александър Абаджиев ще представи филм и книга за Маестрото и тримата велики български баси Борис Христов, Николай Гяуров и Никола Гюзелев.

(край на цитата)

Второто съобщение е почти същото, само взето от друг портал:

Плевен: Организират вечер, посветена на маестро Христо Бръмбаров

Култура

30.09.2015 г.

Община Плевен и Галерия „Дарение “Колекция Светлин Русев” организират вечер, посветена на маестро Христо Бръмбаров. Срещата ще бъде на 15 октомври, четвъртък, от 17 ч. в Галерията, съобщи директорът й Мария Мескин.

По време на вечерта Александър Абаджиев ще представи филм и книга за Маестрото и тримата велики български баси Борис Христов, Николай Гяуров и Никола Гюзелев.

Христо Бръмбаров

е български оперен певец баритон, вокален педагог, професор. Роден е в Ловеч на 15 октомври 1905 г. Семейството му се преселва в Плевен, където той завършва средно образование. Учи цигулка и постъпва в Музикалната консерватория в класа на Иван Вулпе. Учи оперно пеене при Алфредо Чекки и Емилио Пиколи в Италия (1929). Дебютира на италианска сцена през 1932 г. като Жорж Жермон от операта „Травиата“. След завръщането си в България е част от колектива на Софийската опера, където изиграва 23 роли, много от тях са представяни в Москва, Петербург и Брюксел. Той създава няколко поколения оперни певци, включително с блестящи световни кариери, като Гена Димитрова, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Асен Селимски и други. Награден с Орден „Кавалер на Италианската република“ (1972). Почетен гражданин е и на Плевен. На името на Христо Бръмбаров е учреден конкурс за млади оперни дарования.

(край на цитата)

След моята публикация през октомври 2014 г. от началото на януари 2015 г. се появиха и други нови съобщения в медиите. Радио София отбеляза наближаващата кръгла годишнина на Христо Бръмбаров със специално предаване на 30 януари. Ето цитат от сайта на Радиото:

“Метроном” избра – Христо Бръмбаров

публикувано на 30.01.2015 г.

Чуйте разговора на Ралица Фичева с Любомир Дяковски и две сцени от „Борис Годунов“ в изпълнение на Христо Бръмбаров със Софийска опера и Асен Найденов

Проф. Христо Бръмбаров е именит български оперен певец и педагог, чието име неразривно е свързано с Плевен.


На 29 януари 2015 г. Плевенската филхармония почете паметта на маестро Христо Бръмбаров с концерт, в който участваха български певци. Това е част от инициативата „Творци за възстановяване на Плевенската опера“, подета от творци и почитатели на Бръмбаров. Големият певец е един от инициаторите и създателите на Операта в Плевен, която носи неговото име до 1994 година, когато с Постановление на МС е закрита и се създава Плевенска филхармония с открита оперна сцена „Христо Бръмбаров“. По късно и откритата оперна сцена е закрита.


Христо Бръмбаров учи и дебютира в Италия, в „Лаго ди Комо“ през 1932 година в „Травиата“ на Верди. Завръща се в България и дебютира на сцената на Софийската опера като Фигаро от „Севилският бръснар“ през 1936 година. Тук изиграва над 23 роли, като много от тях са представяни в Москва, Петербург и Брюксел. Коронната роля в неговия живот е Борис Годунов в едноименната драма на Мусоргски. С нея Бръмбаров се нарежда сред най-ярките образци на световното оперно изкуство. Посветил е две десетилетия на вокалната педагогика. Негови ученици са едни от най-ярките гласове на родната и световна сцена: Гена Димитрова, Николай Гяуров, Стоян Попов, Асен Селимски, Никола Гюзелев, Стефан Еленков, Галина Савова, Нели Божкова, Димитър Петков… По повод събитието в Плевен, там бе наш репортер – Ралица Фичева, която разговаря с Любомир Дяковски, директор на Филхармонията и участник в първите спектакли в онези далечни години. Как е станало това, какви са спомените му от срещите с големия оперен певец, чуйте от интервюто. А ние добавяме и два записа от фонда на БНР – сцени от „Борис Годунов“ в негово изпълнение със Софийска опера и Асен Найденов.

Програма Христо Ботев Музика Метроном

(край на цитата)

Цитирам линк към това предаване на БНР, за да може да се чуе разговора на Ралица Фичева с Любомир Дяковски и двете сцени от „Борис Годунов“ в изпълнение на Христо Бръмбаров със Софийска опера и диригент Асен Найденов:

http://bnr.bg/hristobotev/post/100515468/metronom-izbra-histo-brambarov

Похвална е инициативата на Плевенска филхармония с този концерт. След като оперният певец Любомир Дяковски (мой добър ФБ-приятел) стана директор на този институт, нейните изяви в Плевен и другаде особено се интензивираха и авторитета й непрекъснато нараства.

Нека сега се спра на биографията и дейността на Христо Бръмбаров, като ползвам редица източници в медиите. Ето нещо от неговата съпруга Рени Бръмбарова, което тя описва в спомените си: „ (…) Имаше страшно много ученици, но през целия си живот за частни уроци не е взел една стотинка”, казва с възхищение Рени Бръмбарова. Подчертава, че Христо Бръмбаров си остава колос не само на българското музикално изкуство. И днес учениците й, които пеят навън, казват, че 31 години след кончината му по цял свят знаят за него. И как няма да знаят, след като той е създал певци и педагози като Николай Гяуров, Гена Димитрова, Никола Гюзелев, Асен Селимски, Стоян Попов, Лиляна Жабленска (…) “.

По-късно в тази статия ще стане въпрос за други спомени на Рени Бръмбарова.

Просто изумително! Аз лично си спомням Христо Бръмбаров от детските ми години – той даваше концерти в цялата страна, около 1940 г. е идвал и в Габрово. През годините на моето следване в София – 1951/1956 съм посещавал много негови изяви на сцената на Софийската народна опера и винаги съм бил възхитен от певческото му и драматично изкуство. Няколко месеца преди да замина за Германия – през лятото на 1974 г. Христо Бръмбаров се помина и това се разчу бързо из цяла България – той беше всенародно признат артист и вокален педагог от най-висок ранг.

В Интернет и в Уикипедия има доста информации за Христо Бръмбаров както на латиница, така и на кирилица. В речника на Kutsch & Riemens има хубава статия на немски език за него. Там е допусната грешка в годината на раждане – вместо 1905 е дадена годината 1907, както и в датата на кончината му – 17 юли вместо 12 юли. Ето какво се казва в тази статия:

„Христо Бръмбаров е роден на 15 октомври 1907 г. в Ловеч (България), починал на 17 юли 1974 г. в София. Получава вокалното си образование в Софийската музикална академия, след което заминава за Италия на специализация. През 1932 г. дебютира там в ролята на Жермон в „Травиата“ от Верди в „Teatro Sociale di Como“. В тази роля играе 4 години в различни италиански оперни театри. От 1936 година започва голямата му оперна кариера в Софийската народна опера, в чийто ансамбъл е един от най-заслужилите артисти. Той предприема редица гостувания на оперни сцени в Италия, Франция, Полша, Румъния, Унгария, Югославия, Чехословакия. В центъра на големия му репертоар стои главната роля на Борис Годунов в едноименната опера от Мусоргски. Други значителни негови роли са: Риголето в едноименната опера, Маркиз Поза в „Дон Карлос“, Ренато в „Бал с маски“ от Верди, Енрико в „Лучия ди Ламермур“ от Доницети, Ескамилио в „Кармен“ от Бизе, Холандецът в „Летящият холандец“ и Вотан в „Пръстенът на нибелунга“ от Вагнер. Играе в редица роли в опери от български композитори: „Момчил“ от Любомир Пипков, „Саламбо“ от Веселин Стоянов и други.

От 1947 г. Христо Бръмбаров започва особено успешна педагогическа дейност с млади български певци като професор в Софийската музикална академия. Към най-изявените му ученици се числят: Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Димитър Петков, Димитър Узунов и сопраното Гена Димитрова. Участие в музикални носители: главната роля в „Борис Годунов“ от Мусоргски (фирма „Балкантон“).“

(край на цитата от речника на Kutsch & Riemens)

А сега части от разни източници в електронните медии. Във връзка със 100-годишнината на Христо Бръмбаров през 2005 г. неговата съпруга Рени Бръмбарова разказва в интервю за в. „Стандарт“ на 23 октомври 2005 г. интересни спомени, които разкриват редица детайли от живота на този голям певец и педагог. Ето текста:

в. „Стандарт“, 23 октомври 2005 г.

В Операта честват 100-годишнината от рождението на големия баритон и педагог

Христо Бръмбаров искал да умре на сцената

Четвъртата му съпруга Рени произхожда от художническата фамилия Поптошеви

На ъгъла на бул. “Пенчо Славейков” и “Даскал Манол”, недалеч от института “Пирогов”, прекрасен барелеф с надпис известява, че тук е работил през последните си години проф. Христо Бръмбаров. Но повечето прочути певци, излезли от неговата школа, помнят друг адрес – тогавашния бул. “Генерал Бирюзов” 11, сега “Дондуков” 67. Тук на партера се намираше филиалът на 112-о основно училище. Ние, децата, освен гласовете пред пианото от горните етажи, вечер чувахме и коментарите на родителите за професора и неговата скандално млада съпруга. 40 години по-късно разговаряме с нея в дома й. Рени Бръмбарова е запазила своя чар и непосредственост. Тия дни сърцатата дама хвърля цялата си енергия да организира честванията на 100-годишнината от рождението на големия баритон и педагог, за които събра на концерт в Операта последните му ученици.

“Когато го видях за пръв път, бях едва на 17 години. Той трябва да е бил на 51. Мислех, че да влезеш при големия педагог Бръмбаров е по-трудно, отколкото да си уредиш среща с Кенеди. Това се оказа заблуда. Той беше за учениците си като баща и приятел, всички споделяха с него, хранеше ги вкъщи. Въобще беше широка душа и невероятно интересен човек. А ако говорим за неговата професия, едната и другата – сцената и педагогиката, там беше велик. Отидох у тях, за да ме прослуша. Той се обърна и ме погледна с тия изумителни очи, които всички, щом са видели веднъж, не могат да ги забравят. Те пробиваха залата така, като че ли стигаха до последния стол. Веднага се влюбих.”


Дистанцията трудно се стопява. В крайна сметка магията се получава и Рени е на път да стане негова четвърта съпруга. Родителите й обаче приемат връзката трагично. Тя произхожда от династията художници Поптошеви. Майка й е сестра на Евгени Поптошев, дядо й Тодор Поптошев е родоначалникът. Много от портретите в хола й днес са рисувани от първата й братовчедка Людмила Поптошева. Братът на Рени – проф. Стефан Попов, е архитект, на младини също е прекрасен художник, отличен пианист и виолончелист. Майка й е завършила музикална академия и френска филология в Гренобъл. Всички в семейството пеят и свирят. Баща й Стоян Попов е офицер и адвокат, след 9 септември 1944 г. му отнемат правата и той трябва да се сети, че като ученик е свирил на цигулка. Влиза във форма и става един от концерт-майсторите на Музикалния театър. Въпреки че се познават много добре с Бръмбаров, всички се страхуват от перспективата тяхното момиче да живее с толкова стар мъж. Двамата обаче подписват и за да се махнат от клюките, веднага заминават в Тулуза, където професорът е поканен на оперен конкурс. Лелята на Рени, която живее в Париж, започва да обработва родителите й по телефона. Впоследствие се стига дотам, че домашните повече глезят него, отколкото нея.


И сега, винаги когато говори за съпруга си, Рени Бръмбарова силно се вълнува: “Христо не беше добре със здравето още тогава. Всички мислеха, че се женя за него от кариеризъм – да ме назначи в операта. Аз всъщност никога не съм имала подобно желание. Стана така, че обичта, уютът и общите ни интереси сякаш го подмладиха и продължиха живота му с 10 години. Ние бяхме изключително щастлива двойка“.

За рода на съпруга си Христо Бръмбаров Рени знае малко. Самият той й е разказвал, че негов прадядо е бил най-големият гайдар в селото. Когато умира, го погребват с гайдата. На другия ден намират гроба разровен, а гайдата е открадната. Наивните обирджии си мислели, че тя е вълшебна и сама свири. И понеже на ручилото в този край казвали бръмбарило, така останало името Бръмбаров.


Друг прадядо на Христо Бръмбаров пък е крил Васил Левски. Когато турците го залавят и питат какво му е последното желание,дядото отговаря: “Да играя ръченица.” Слагат тава на една маса. Той играе с часове и накрая, изумени го помилват.
Христо е роден в Ловеч, но още когато е бебе, семейството се преселва в Плевен. Къщата им е в Балаклийската махала накрай града. Баща му Тачо е секретар-бирник, починал е много рано и това е бил първият удар в живота на Христо, който е страшно привързан към най-близките си хора. Най-любимото му същество е неговата сестра Мичка, която е фармацевт и го издържа по време на обучението му в Италия. Христо заминава със стипендия, но след първата година държавата я спира. Той разбира, че само там може да учи пеене, и остава. Втората трагедия в живота му е смъртта на Мичка. Тя умира през 1953 г. Прибирайки се една вечер, пада в барата, удря се лошо в камъните и дълго лежи, докато я намерят. Така получава бронхопневмония.
Когато майка му остава сама, Бръмбаров я прибира в апартамента си на “Бирюзов”. “Макар че беше домакиня и е живяла сред пролетариата, мама Иванка беше природно интелигентна жена. Фин човек, изключителна българка”, спомня си Рени Бръмбарова. Свекървата умира на 91 години, без да размени нито една лоша дума с четвъртата си снаха. Рени живее 20 години с Бръмбаров – първите 10 като негова ученичка и приятелка, вторите 10 като негова жена.


Първата съпруга на Бръмбаров е майката на неговите дъщери. Втората му съпруга, арменката Соня Хамерник, също е негова ученичка, мецосопран. Третата – Радка Комфорти, е чудесна певица. “Не се чудете, че Христо се е развеждал толкова пъти. Той беше откровен човек. Колкото можеше на сцената да играе всякакви роли, толкова в живота не можеше да се преструва. В момента, в който му свърши сърдечното увлечение, не можеше да живее повече с тази жена. Той беше безкрайно добър, нежен, толерантен и честен човек. У него нямаше никаква меркантилност. Имаше страшно много ученици, но през целия си живот за частни уроци не е взел една стотинка”, казва с възхищение Рени Бръмбарова. Подчертава, че Христо Бръмбаров си остава колос не само на българското музикално изкуство. И днес учениците й, които пеят навън, казват, че 31 години след кончината му по цял свят знаят за него. И как няма да знаят, след като той е създал певци и педагози като Николай Гяуров, Гена Димитрова, Никола Гюзелев, Асен Селимски, Стоян Попов, Лиляна Жабленска.


Рени Бръмбарова е силно чувствителен, лесно уязвим човек. Ако я обиди някой, може да й изчезне гласът.”Ти не си за оперна кариера, няма да издържиш на този ужас”, съветвал я Христо. По негово настояване тя става вокален педагог, за какъвто има отлични качества. Започва като аспирантка, асистентка, става доцент. Обучила е много ученици. Не се отделя като самостоятелен педагог, двамата с Бръмбаров работят докрай в тандем.

Бръмбаров умира от инфаркт на 12 юли 1974 г. Още през 1961 г. получава удар. Тогава лекарите му забраняват да пее в операта, защото силно се вживява в ролите. После все съжалява, че не е излязъл на сцената да умре там. Но в крайна сметка дава още 10 години от живота си за работа с младите хора.


През 1998 г. Гена Димитрова и Рени Бръмбарова учредяват фондация на негово име. Сега вдовицата продължава делото сама.


Голямата дъщеря на Бръмбаров – Миглена, е химичка, има двама сина. Единият от внуците на Бръмбаров – Николай, е завършил медицина, а другите двама – Тодор и Христо Мищалови, са бизнесмени. Никой от тях не става певец и музикант.


Людмила Първанова

(край на статията)

През 2005 г. в Плевен е тържествено чествана 100-годишнината от рождението на маестро Христо Бръмбаров. Цитирам обзорна статия за него във връзка с това честване:

Портал „АРТСЕДМИЦА“ Плевен

1.10.2005

Симфониците честват 100 години от рождението на Христо Бръмбаров 

Калуди Калудов ще пее Каварадоси от операта “Тоска” на Пучини

Даниела ДОЧЕВА

След впечатляващия концерт, посветен на световноизвестната оперна певица от нашия край Гена Димитрова, Плевенската филхармония с открита оперна сцена “Христо Бръбмаров” ще създаде друго музикално събитие. То ще се състои на 5 октомври, сряда, от 19 ч. в зала “Емил Димитров”. С концертно изпълнение на операта “Тоска” от Пучини ще бъдат чествани 100 години от рождението на известния оперен певец и педагог проф. Христо Бръмбаров. В ролята на Каварадоси ще чуем добре познатия тенор Калуди Калудов, Тоска ще изпълни сопраното Байясгалан Дашням – Байса, а баритонът Нико Исаков ще бъде Скарпиа. Дирижира маестро Георги Нотев.

Христо Бръмбаров е роден на 15 октомври 1905 г. в гр. Ловеч, но израства и завършва средно образование в Плевен. Уроците по цигулка отстъпват пред любовта към оперното пеене и той постъпва в класа на Иван Вулпе. Две години по-късно, през 1929 г., получава стипендия и заминава за Италия, където учи оперно пеене при Алфредо Чекки, а после при Емилио Пиколи. Дебютира на италианска сцена през 1932 г. като Жорж Жермон от “Травиата” на Верди. Веднага е забелязан и ангажиран за централни баритонови партии в спектакли на оперите “Бал с маски”, “Селска чест”, “Палячо”, “Фауст”, “Бохеми”, “Севилският бръснар”. Пред примамливата перспектива да остане в Италия и да направи кариера, Бръмбаров избира да се върне в родината.

През 1936 г. вече е в пътуващата опера на Тодор Хаджиев и Стефан Македонски, а на 15 юни същата година блестящо дебютира на сцената на Софийската опера като Фигаро от “Севилският бръснар”. Една година по-късно е назначен за редовен солист. Само за два сезона Бръмбаров изиграва 6 отговорни баритонови партии, с които се утвърждава като изпълнител с красив тембър, прекрасна вокална техника и ярко присъствие на сцена. В началото на следващия творчески сезон обаче Бръмбаров отказва да подпише договор, който му определя 3 пъти по-ниско заплащане от това на чуждестранните солисти, заради което е уволнен и от Софийската опера, и от Музикалната академия, в която чете лекции. След една година е назначен отново в операта, но през 1942 г. пак е отстранен за един сезон, защото отказва да даде политически сведения за студентите си.

Въпреки трусовете Бръмбаров става все по-популярен, а броят на желаещите да се учат от него – все по-голям. Междувременно в репертоара му влизат и ролите на Холандецът, Ирод от “Иродиада” на Масне, Амилкар Барка от “Салабмо” на Веселин Стоянов, Пизаро от “Фиделио” на Бетовен, Ренато от “Бал с маски”, Тонио от “Палячо”, Ескамилио от “Кармен”, Вотан от “Рейнско злато”…

През 1947 г. Христо Бръмбаров е хабилитиран за професор по пеене в Българската държавна консерватория. Той става един от учредителите и от членовете на ръководството на възстановения Съюз на българските музикални дейци през 1965 г. По негова идея три години по-рано е създадена Централната студия за български и чужди вокалисти, която той ръководи до смъртта си на 12 юни 1974 г. Преди това Бръмбаров е поканен да преподава 2 сезона в московския “Большой театр”, а през 1972 г. е награден с ордена “Кавалер на Италианската република”. Изявеният оперен певец и педагог участва дълго в тричленното ръководство на българските оперни театри и многократно е канен за член и председател на жури на наши и международни повчески конкурси.

Според специалисти Бръмбаров създава няколко роли, които стават еталон за вокално-сценично пресъздаване: Скарпиа от “Тоска”, Борис Годунов от едноименната опера на Мусоргски, Самсон Вирин от “Станционният надзирател” на Владимир Крюков, Събо от “Момчил” на Любомир Пипков и др. На сцената на Софийската опера големият певец изиграва 23 роли, като много от тях стават достояние и на оперните театри в Москва, Петербург, Брюксел.

Христо Бръмбаров създава няколко поколения оперни певци, голяма част от които с блестящи световни кариери в последствие. Достатъчно е да бъдат споменати неговите ученици Гена Димитрова, за която той изрича пророческите думи, че такъв глас се ражда веднъж на 100 години, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Асен Селимски, Стефан Еленков, Стоян Попов.

Бръмбаров създава и педагози, които продължават да преподават принципите на италианската певческа школа, приложени върху природата на българските гласове: Лиляна Жабленска, Рени Бръмбарова, Лили Бръчкова, Асен Селимски, Констанца Вачкова. Огромният опит по световните и български сцени изгражда професор Бръмбаров като практик със свои понятия за вокалната постановка. Неговите открития в областта на оперното пеене стават предпоставка за изграждането на българската вокална школа, която днес е високо ценена навсякъде по света. Точно преди 10 години на името на Христо Бръмбаров беше учреден конкурс за млади оперни дарования.

(край на цитата)

Ще дам още една информация за Христо Бръмбаров, свързана с 40 години от датата на смъртта му през 1974 г. Ето текста:

(Електронен портал БГ Север – „Новини от Плевен и региона“)

12 юли 2014 г.,

от Мая Паскова

Днес се навършват 40 години от смъртта на маестро Христо Бръмбаров

Роден е на 15 октомври 1905 г. в Ловеч. Семейството му се преселва в Плевен, където завършва средно образование. Висше музикално образование завършва в Италия. Ученик на проф. Иван Вульпе. Дебютира през 1932 г. в Лаго ди Комо в операта „Травиата“. Дебютът му в София е през 1936 г. в ролята на Фигаро в „Севилският бръснар“ от Росини. Изпълнява поредица централни роли: Риголето, граф ди Луна, Валентин във „Фауст“, Алфио в „Селска чест“ и Тонио в „Палячи“, маркиз Поза, Жорж Жермон, Арцезиус в „Мъртвите очи“ на Д’Албер, Кочубей в „Мазепа“ от Чайковски и много други. Коронната роля в неговия живот е Борис Годунов в едноименната драма на Мусоргски. С нея Бръмбаров се нарежда сред най-ярките образци на световното оперно изкуство.

Посветил е две десетилетия на вокалната педагогика. Негови ученици са едни от най-ярките гласове на родната ни сцена: Гена Димитрова, Николай Гяуров, Стоян Попов, Асен Селимски, Никола Гюзелев, Стефан Еленков, Галина Савова, Нели Божкова, Димитър Петков.

Един от инициаторите и създателите на Плевенска опера, която носи неговото име до 1994 г. Тогава, с Постановление №194 на МС , тя е закрита и се създава Плевенска филхармония с открита оперна сцена „Христо Бръмбаров“.

По негова инициатива е организиран Първият международен конкурс за млади оперни певци (1961 г.), който сега се провежда от фондация „Борис Христов“.


Христо Бръмбаров умира на 12 юли 1974 година.


През 1998 г. Гена Димитрова и съпругата на певеца Рени Бръмбарова учредяват фондация на негово име. Христо Бръмбаров е почетен гражданин на Плевен.

(край на статията)

И накрая една хубава новина от октомври 2010 година, която показва, че делото на Христо Бръмбаров не е забравено, в Плевен е издигната паметна плоча в негова чест:

Откриха паметна плоча на Христо Бръмбаров в Плевен

29 октомври 2010 г.

© Дарик Радио Плевен

Паметна плоча на Христо Бръмбаров – “Маестрото”, поставена пред родния му дом в Плевен, беше открита и осветена днес. Повод за инициативата е 105-та годишнина от рождението на видния български певец и музикален педагог и Деня на народните будители – 1 ноември.

Инициатори за поставянето на паметния знак са Стоян Дулев и родствениците на певеца Любомир Станчев и Томчо Станчев. Специално за събитието в Плевен пристигнаха съпругата и дъщерята на проф. Бръмбаров – Рени и Миглена Бръмбарови, като и внукът му Христо Мищалов. Пред събралите се да почетат „Маестрото“ за невероятния му талант на оперен певец и педагог разказа журналистът и музикален критик Александър Арабаджиев. Той е прекарал голяма част от творческия си път под крилото на Христо Бръмбаров и всъщност е единственият човек, който се е учил при него не да пее, а да пише за певци. Журналистът си спомни как Втората световна война е попречила на проф. Бръмбаров да се изяви пълноценно като певец, но още в средата на 60-те години на миналия век той е получил признание от чуждите специалисти като най-добрият вокален педагог на мъжки гласове в света.

По думите на Александър Арабаджиев, “Маестрото” не само е направил от младите хора изтъкнати певци, а е основал собствена вокална школа, която е получила международно признание. Сред учениците на маестрото са Асен Селимски, Николай Гяуров, Гена Димитрова, Никола Гюзелев, Валери Попова и други. Той е обучавал над 50 световно известни певци, има много записи и никога няма да бъде забравен. Неговото дело продължава вечно, защото учениците му имат свои ученици и така нишката от “внуци” на професора няма да се скъса, каза още Александър Арабаджиев.

За да почете паметта на “Маестрото” в Плевен беше и депутатът Румен Петков, който е живял близо до дома на проф. Бръмбаров. Той определи световноизвестния певец като “носител на българското и българщината у нас и по света”. По думите на Петков, музикантът е едно от доказателствата за това, какво е дал Плевен на българската и световна култура. Той е връх в музиката, който години наред ще остане недостигнат със своята човечност и съзнание. Връх, който всеки ден е посещаван от неговите ученици, възпитаници и хиляди поклонници, подчерта депутатът.

(край на информацията)

През 2016 г. признателните плевенци не забравиха да почетат паметта на Христо Бръмбаров. На 12 юли 2016 г. в медия от Плевен бе публикувана следната статия:

Портал „INFO PLEVEN“

Да си спомним за големия оперен певец Христо Бръмбаров

Ивета Димитрова 12.07.2016

Днес се навършват 42 години от кончината на големия оперен изпълнител Христо Бръмбаров.

Роден в Ловеч на 15 октомври 1905 година, малко по-късно семейството му се преселва в Плевен, където той завършва средно образование. Учи цигулка и постъпва в Музикалната консерватория в класа на Иван Вулпе. След неговата смърт през 1929 година заминава на специализация в Милано при педагожката Дамако.

Изключителен артист, специализирал в Италия, с върхови постижения в певческата си кариера, наредил се в челните редици на европейското оперно изкуство. Професор в Музикалната академия, символ на българската вокална школа, оценен като най-добрият педагог на мъжки гласове в света. Негови ученици са световно известните Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Асен Селимски, Гена Димитрова и много други.

През 1961 година Бръмбаров получава тежък инфаркт и прекратява певческата си кариера, но продължава да преподава. По това време създава Централната студия за български и чужди вокалисти, която ръководи до смъртта си. Член-учредител е на възстановения Съюз на българските музикални дейци. Бръмбаров съдейства за създаване на Плевенската опера през 1970 г., която след смъртта му приема неговото име.

Изгражда незабравими образи на Борис Годунов от едноименната опера на М. Мусоргски, Амонасро от „Аида” на Д. Верди, Скарпия от „Тоска” на Д. Пучини, Валентин от „Фауст” на Ш. Гуно, Томски от „Дама пика” на П. Чайковски, Георги Грозника от „Янините девет братя” на Л. Пипков и др.

Христо Бръмбаров умира от инфаркт на 12 юли 1974 година в София.

(край на цитата)

И в края на тази статия още едно интересно съобщение от края на 2016 година:

Портал „ZETRA“ Ловеч

30 ноември 2016 г.

Ловешкият исторически музей се сдоби с оригинални снимки на Христо Бръмбаров

С две оригинални снимки на Христо Бръмбаров се е сдобил РИМ – Ловеч, съобщи директорът на културната институция Капка Кузманова.

Те са ценни не само с това, че са оригинални, а и с това, че са правени през 1901 година в ловешкото фото на братя Сотирови.

Христо Бръмбаров е директор на училището в периода когато се създава химна „Върви, народе възродени“, допълни Кузманова. Регионалният музей в Ловеч досега не е разполагал с оригинална портретна снимка на Христо Бръмбаров. Снимките са закупени от Ямбол и ще бъдат поставени в колекция „Бележити българи“.

В колекция „Ордени и медали“ отиват два юбилейни медала. Това са юбилеен медал на Колю Фичето и юбилеен медал Васил Левски. Една от основните цели на РИМ – Ловеч е доокомплектоване на колекциите, допълни Капка Кузманова.

(край на цитата)

Хубава инициатива на този музей – само ме изненадва датата в началото на това съобщение „ … че снимките са правени през 1901 година …“, понеже Христо Бръмбаров е роден през 1905 г., а снимките са от 1901 година? Сигурно има печатна грешка в това съобщение!

Нека днес на 15 октомври 2020 г. да почетем 115-ия рожден ден на „Маестрото“ и си спомним за неговия изключително голям принос в развитието на българското оперно изкуство, както и отражението му по целия свят. Това, което е направил Христо Бръмбаров ще се оцени и по-късно по косвен път от следващите поколения музиканти, синове, дъщери и внуци на неговите възпитаници!

Мир на праха му!

………….

Schreibe einen Kommentar

Deine E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht.