Veröffentlicht am von Kontohow

Calixto Bieito

Испанският театрален и оперен режисьор Каликсто Биейто празнува днес рожден ден

Драги приятели на оперната музика, днес на 2 ноември 2023 г. навършва кръглите 60 години един от най-известните съвременни оперни и театрални режисьори – испанецът Каликсто Биейто (на испански Calixto Bieito), който от около 25 години прави оперни и драматични продукции в цяла Европа – Испания, Великобритания, Франция, Германия, Австрия, Швейцария, Италия, Белгия, Нидерландия, Норвегия и други държави, и няколко театрални постановки в Америка.

Нека започна с един списък на по-голямата част от тези постановки, където ще видим голямото разнообразие на автори и творби от всички епохи на оперното и драматично изкуство (цитат от източник на немски език):

Inszenierungen (Auszug) – (без превод) – списък по години на поставяне

(край на цитата)

Както виждаме, предпочитани сцени за Каликсто Биейто са особено Испания, Германия и Швейцария, като в последните години той се съсредоточава главно на оперни постановки. В хода на статията ще дам още редица други заглавия, които не са включени в горния списък.

Нека в началото кажа и това, че днес пиша за пръв път статия за него, макар и да знам името му от около 20 години. При моите оперни решерши вече от толкова години аз срещам неговото име при различни постановки, като трябва веднага да подчертая, че много от тях не се приемат безрезервно поради особеното тълкуване на постановките му, считани от някои за скандални, с прекалена еротика, много кръв и насилие.

Както е известно, от доста години главно в европейските оперни театри навлезе млада генерация от оперни режисьори, които се считат „новатори“ и които скъсват с доста образци от класическото режисьорско изкуство, където е традиция от векове да се спазва точно либретото и концепцията на авторите, както и историческата епоха при написване на съответната творба. С други думи – да се спазват идеите на композитори и либретисти. Тази нова вълна е типична особено често при режисьори от Германия и други европейски държави, но испанецът Каликсто Биейто доста се прочу особено в първите 15 години от работата си с редица скандални и провокиращи постановки на някои европейски сцени. Сложно е да се отговори защо той прави това. Понеже ще дам доста примери и рецензии за негови постановки в тази статия, ще научим подробности. Мотивите му идват преди всичко от неговото детинство, което не е било особено щастливо. Ето цитати в това отношение:

„ (…) Повечето критици обичат Биейто. Интенданти все пак, заради публичността. Той е напълно зает до 2026 г. (…) Въпреки че е редовен обект на освирквания в театрите и повече или по-малко остра критика, Каликсто Биейто се утвърждава в постановката на опери чрез някои големи успехи, които се повтарят повече от двадесет години в многобройни оперни зали, като неговата „Кармен“, открита в „Пералада фестивал“ през 1999 г. (…) Но колкото повече инсценира нещата, толкова повече експертите се озадачават откъде винаги черпи тези груби идеи. И как кара певците си да изживяват тези фантазии от негово име (…) Момчето от Кастилия с идиличното име („Каликсто“ идва от гръцки и означава „най-красивият“) сигурно е загубило вярата в доброто още в ранна възраст, както и вярата в Бог. Той казва, че в йезуитския пансион е бил свидетел на сексуално насилие над съученици (…) Като дете майка му е бита от баща му, който е алкохолик (…) Каликсто Биейто се замисля за смисъла на живота и си спомня как се е молил като дете от безпочвено чувство за вина. Едва на 12 години Биейто казва на майка си, че не вярва в институцията на католическата църква. В същото време, разбира се, той има католическо образование в кръвта си, така да се каже, и както положителните, така и извратените, отрицателните аспекти. Каликсто Биейто е отгледан от йезуити и е преживял много жестокости в интерната. Той многократно е подчертавал в интервюта, че режисьорската му работа не е свързана със справяне с травма“.

(край на цитата)

Каликсто Биейто поставя няколко произведения от Рихард Вагнер като „Летящият холандец“ през 2007 г. в Щутгарт, „Танхойзер“ през 2015 г. във „Vlaamse Opera“ в Гент, възроден в „Teatro La Fenice“ във Венеция, в „Teatro Carlo Felice“ в Генуа и в Берн през 2017 г., „Парсифал“ през 2010 г., възобновен в Щутгарт през 2018 г., „Тристан и Изолда“ през 2022 г. във Виенската държавна опера, „Лоенгрин“ в Берлинската държавна опера през 2020 г.

Каталонският режисьор също се занимава през 2014 г. с по-редки творби като „Die Soldaten“ от Бернд Алоис Цимерман в продукция, копродуцирана от Берлин и Цюрих, „Лир“ от Ариберт Райман през 2016 г. в Парижката опера „Salle Garnier“, „Лейди Макбет от Мценск“ в Антверпен през 2014 г., „Les Bienveillantes“ от Хектор Пара в Антверпен през 2019 г., „Самсон“ от Йоахим Раф във Ваймар през април 2023 г., „Война и мир“ от Прокофиев в Женева през 2021 г., „Оргия“ от Хектор Пара, със световна премиера през юни 2023 г. в „Teатро Ариага“ в Билбао, която продукция ще се повтори през 2024 г. в „Liceu“ в Барселона.

Особен е и стилът на работа на Каликсто Биейто. Ето един пример при постановка на „Борис Годунов“ от Мусоргски в Мюнхен:

„(…) Антуражът на Биейто седи на дълги маси. Драматурзи, асистент-режисьори, експерти по костюми, техника и сценография. Дузина души. Рисуват ноти в либрета, залепват лепенки в партитури и работните планове с графици за репетиции. До тях седят диригентът, суфльорът и най-отзад пианистът, който акомпанира на всичко, защото оркестърът репетира само малко преди премиерата. Единственият, който няма учебник или ноти пред себе си, е Биейто. Той знае творбата наизуст (…) Сега той поставя „Борис Годунов” за консервативната мюнхенска публика. Посещение за репетиция. Понякога две думи са му достатъчни. „Направи го“, казва Каликсто Биейто. Това е последната сцена, в която лудият цар Борис Годунов умира от разкаяние. Актьорът Борис го репетира за четвърти път. Биейто го гледа как пълзи, докато изстенва последните си руски стихове, „О, ужасна смърт! Колко ужасно те боли!“ Борис Годунов си поема въздух за четвърти път, отново се хваща за гърдите, но този път пръст се забива в деколтето на бялата му риза. Докато още пее, ръката му се вкопчва здраво и дърпа яката му, сякаш трябва само да я опъне с няколко сантиметра и тогава всичко ще бъде отново наред, тронът е спечелен, животът му е спасен, вината за кръвта му е изплатена. Горното копче на ризата, това е ясно, няма да може да се справи дълго с това дърпане. Биейто, който досега е наблюдавал смъртните му стенания и от стола си също толкова неподвижен и мълчалив, колкото и в трите предишни смъртни агонии, сега се навежда напред. „Направи го“, прошепва той. Не е ясно какво има предвид. Борис дърпа яката. „Направи го“, повтаря нежно Биейто. Тогава Борис хваща и разкъсва ризата си наполовина. После пада на земята с голи гърди. Биейто пляска два пъти с ръце. Може би харесва идеята за парцаливата риза. Или може би е чакал това от самото начало“.

(край на цитата)

Други примери ще цитирам по-късно в статията. Там се научават редица подробности, които характеризират този твърде особен, но предпочитан оперен режисьор. Интерсено е, че Каликсто Биейто не е покакен досега в Америка за оперни постановки, специално в Метрополитън опера в Ню Йорк, за която е известно, че има твърде консервативна политика при постановките на класически оперни заглавия.

След този малък увод ще премина към биографични данни и дейност на режисьора Каликсто Биейто. За него има достатъчно източници в Интернет, както и Уикипедия-страници на различни езици. Ще цитирам в оригинал данни от страницата му на френски език, която е една от най-подробните, после ще дам мой превод на български език:

Calixto Bieito, né le 2 novembre 1963 à Miranda de Ebro (Province de Burgos), est un metteur en scène de théâtre et d’opéra espagnol, aux choix esthétiques et politiques controversés, qui se produit dans le monde entier.

Biographie

La famille mélomane de Calixto Bieito déménage à Barcelone quand il a quatorze ans. Encouragé par sa mère à jouer du piano, le jeune Calixto se familiarise également avec la zarzuela, l’opérette espagnole particulièrement populaire dans sa région. Et c’est ce genre qu’il choisit pour ses débuts dans la mise en scène, avec la Verbena de la Paloma en 1996, reprise au festival d’Edinburgh en 1997. Le Teatre Romea de Barcelone, devenu le Centro Dramático de la Generalitat en 1989, en confie la direction à Calixto Bieito qui reste à la tête du théâtre jusqu’en 2011.

Metteur en scène de théâtre

Au Centro Dramático de Barcelone, il réalise en 1998, une nouvelle mise en scène pour la pièce de Federico Garcia Lorca, la Maison de Bernarda Alba conférant au texte « configuró una sobresaliente y potente estética a partir de un espacio escénico de gran sencillez. » Il assure ensuite la création de La Vie est un songe de Calderon de la Barca à Edimbourg puis Londres et New York puis Les Comédies barbares de Valle-Inclán au Festival d’Edimbourg 2000. Il met ensuite en scène le Macbeth de Shakespeare, donné en catalan, en juillet 2001 au festival de Salzbourg, mise en scène à nouveau présentée en 2003 au Barbican Center de Londres en avril 2003. Il retourne au festival d’Edimbourg en Août 2003 pour y présenter une mise en scène de Hamlet cette fois, pour laquelle le critique du Guardian note « Bieito’s art clearly belongs to Dada in that he is offering us a deconstructed Hamlet in which the text is rearranged to highlight the hero’s alienation from this savagely self-indulgent milieu. » Shakespeare est parmi les auteurs qu’il met le plus souvent en scène ajoutant à son palmarès, La Vie et la mort du roi Jean puis La Tempête à Madrid. Parmi ses mises en scène les plus célèbres, citons également celle de L’Opéra de quat’sous en 2002 à Barcelone, repris ensuite à la MC93 à Bobigny ou la Vie de Galilée du même Bertold Brecht, mais aussi l’Amphytrion de Molière, une adaptation théâtrale du Pierrot Lunaire de Schonberg à Barcelone.

Metteur en scène d’opéra

Calixto Bieito est également connu dans le monde de l’opéra. Invité par toutes les grandes scènes du monde depuis le début des années 2000, il s’est rendu célèbre au travers de diverses réalisations qui ont provoqué de nombreuses controverses. Dans un entretien accordé à David Verdier, intitulé « Entretien avec un incendiaire » qui le présente ainsi : « Faisant de la controverse l’équivalent d’un carburant intellectuel, ce touche-à-tout de génie a revisité de fond en comble un large répertoire », Calixto Bieito parle ainsi de l’art lyrique : « L’opéra est une expérience, choc physique absolument impossible à traduire en mots ». Il parle également dans cet entretien, de l’une de ses premières mises en scène d’opéra, celle d’Un Ballo in maschera au Liceu en 2000, et du fait que « À cette époque, le Liceu était pour moi un véritable laboratoire pour la mise en scène. Des gens comme moi ou Claus Guth, Stefan Herheim, Andreas Homoki ont réussi à donner un grand coup de pied dans la fourmilière. ». Pour lui, les références politiques ne sont jamais absentes ce qu’il justifie ainsi : « L’idée principale de cette production était de parler de la transition qui s’est faite en Espagne, entre la dictature de Franco et la démocratie. Les masques renvoient aux mensonges de la politique ».

Bien qu’objet régulier de huées dans les salles de spectacles et de critiques plus ou moins sévères, Calixto Bieito s’impose dans la mise en scène d’opéra au travers de quelques grandes réussites qui seront reprises durant plus de vingt ans dans de nombreuses salles d’opéra, comme sa Carmen, inaugurée au festival de Peralada en 1999, et dont l’une des représentations de 2010 au Liceu avec Roberto Alagna et Béatrice Uria-Monzon a été captée pour un DVD. Cette production qualifiée de très féministe a également fait l’objet de plusieurs séries de représentations à Bâle en 2012, à l’Opéra de Paris en 2017, 2019 et 2022 et au Staatsoper de Vienne en 2022.

Il réalise ensuite successivement une mise en scène de Cosi fan Tutte au Welsh National Opera puis celle de Don Giovanni, dans une version anglaise, à l’English National Opera de Londres en juillet 2001 où il essuie des huées, la critique souligne cependant, comme l’une des raisons, l’attente déçue du public « The boos were almost inevitable, given the expectations aroused by Bieito’s track record in the UK ». La production de son Don Giovanni est ensuite reprise en 2002 à Hanovre et au Liceu où l’une des représentations est filmée pour la sortie d’un DVD chez Opus Arte en 2005. Calixto Bieito s’attaque également à une autre œuvre de Mozart, L’Enlèvement au sérail, qu’il met en scène au Komische Oper de Berlin en 2004 et qui « scandalise Berlin » car « Calixto Bieito monte l’opéra de Mozart comme une orgie de sexe. ». Mais la production sera régulièrement reprise avec succès et finalement appréciée.

Calixto Bieito propose également plusieurs mises en scène d’opéras de Verdi, parmi lesquels, La Traviata, Il Trovatore, la Forza del destino, Aïda.

En 2007, son Wozzeck créé au Liceu de Barcelone fait l’objet d’un DVD chez Opus Arte qui sort l’année suivante. L’année 2010 le voit créer plusieurs mises en scène en Allemagne, celle de Rusalka et de Fidelio à l’Opéra de Munich, celle d’Armida au Komische Oper de Berlin, qui feront toutes de longues carrières, puisque le Fidelio, créé cette année-là avec Anja Kampe et Jonas Kaufmann sera repris dès l’été 2012 puis à de nombreuses reprises jusqu’en 2019 où la distribution d’origine est à nouveau réunie sous la direction de Kiril Petrenko, alors directeur musical de l’opéra de Munich.

Il produit d’autres mises en scène au Komische Oper de Berlin comme Der Freischütz en 2012 et à l’Opéra de Munich, comme Boris Godounov en 2013 qui donne lieu à un DVD sorti en 2014 et la Juive en 2016.

La Suisse l’accueille également pour un pour Don Carlos en 2006, une reprise de sa Rusalka en 2011 à Bâle puis en 2013 pour une mise en scène du War Requiem de Benjamin Britten qui conduit le critique Franck Langlois à conclure ainsi dans ResMusica « Mettre en scène le War Requiem est donc possible. Mais égaler cette production en lucidité, ardeur et intelligence est, désormais, un redoutable défi ». Toujours en Suisse, à Bâle, il met en scène un Otello de Verdi jugé « très cru » en 2014.

Le metteur en scène catalan, s’attaque également, en 2014, à des œuvres plus rares comme Die Soldaten de Bernd Alois Zimmermann dans une mise en scène co-produite par Berlin et Zurich, Lear d’Aribert Reimann en 2016 à l’Opéra de Paris, salle Garnier, Lady Macbeth de Mtsensk à Anvers en 2014, Les Bienveillantes de Hèctor Parra à Anvers en 2019, Samson de Joachim Raff à Weimar en avril 2023, Guerre et Paix de Prokofiev à Genève en 2021, Orgia de Hèctor Parra, en création mondiale en juin 2023 au Teatro Arriaga de Bilbao et qui sera repris en 2014 au Liceu.

Il fait ses débuts en France, au Capitole de Toulouse, avec la reprise de la production de Turandot, créée à Nuremberg en 2014, pour laquelle « Il avance pourtant sa fidélité au compositeur, et il entend la prouver à Toulouse en refusant de mettre en scène le final d’Alfano », le rideau tombe donc juste après la mort de Liu, c’est à dire une fois achevée la partition directement écrite par Puccini. Il mettra également en scène Simon Boccanegra en 2018 à l’Opéra de Paris avec Ludovic Tézier dans le rôle titre, puis est choisi pour le Ring qui doit courir sur deux saisons 2019 et 2020 et clore le double mandat de Philippe Jordan comme directeur musical de l’Opéra de Paris. Mais les fermetures de salles de spectacles à cause de l’épidémie de COVID, conduit d’abord à l’annulation du Rheingold, puis de la Walküre, prévus en avril et mai 2020, puis finalement renoncer à toute mise en scène du Ring pour donner une simple version concert sans public, retransmise sur France Musique.

Calixto Bieito met cependant en scène plusieurs ouvrages de Richard Wagner tels que der Fliegende Holländer en 2007 à Stuttgart, Tannhauser en 2015 au Vlaamse Opera de Gand, repris au Teatro La Fenice de Venise, au Teatro Carlo Felice de Gênes et à Berne en 2017, Parsifal en 2010, repris à Stuttgart en 2018, Tristan und Isolde en 2022 au Staatsoper de Vienne, Lohengrin au Staatsoper de Berlin en 2020. En juillet 2023, il crée une scénographie pour l’oratorio de Haendel, La Resurrezio, au théâtre national de Mannheim.

Ses projets comprennent notamment L’incoronazione di Poppea de Monteverdi et Orgia de Hèctor Parra au Liceu, Maometto II de Rossini en Teatro San Carlo de Naples en 2024, The exterminating Angel de Thomas Adès à l’Opéra de Paris en 2024.

(край на цитата)

Превод:

Calixto Bieito, роден на 2 ноември 1963 г. в Miranda de Ebro (провинция Бургос), е испански театрален и оперен режисьор с противоречиви естетически и политически избори, чиито постановки се играят по целия свят.

Биография

Семейството на Каликсто Биейто, обичащо музиката, се премества в Барселона, когато той е на 14 години. Насърчаван от майка си да свири на пиано, младият Каликсто също се запознава със сарсуелата – испанската оперета, особено популярна в неговия регион. И именно този жанр той избира за своя режисьорски дебют с „La Verbena de la Paloma“ през 1996 г., възобновен на фестивала в Единбург през 1997 г. 

„Teatre Romea“ в Барселона, който се превръща в „Centro Dramático de la Generalitat“ през 1989 г., е поверен за ръководство на Каликсто Биейто, който остава начело на театъра до 2011 година.

Театрален режисьор

В „Centro Dramático de Barcelona“ Каликсто Биейто създава през 1998 г. нова постановка за пиесата на Федерико Гарсиа Лорка „La Maison de Bernarda Alba“, като допълва текста с „configuró una sobresaliente y potente estética de un espacio escénico de gran sencillez“.

След това Каликсто Биейто осигурява създаването на „Животът е мечта“ от Калдерон де ла Барка в Единбург, след това в Лондон и Ню Йорк, след това „Les Comedies barbares“ от Valle-Inclán на фестивала в Единбург през 2000. След това той режисира „Макбет“ от Шекспир, представен на каталонски през юли 2001 г. на фестивала в Залцбург, поставен отново в постановка в „Barbican Center“ в Лондон през април 2003 година.

Той се завръща на фестивала в Единбург през август 2003 г., за да представи постановка на „Хамлет“ този път, за която критикът на „Guardian“ отбелязва: „Изкуството на Биейто очевидно принадлежи на дадаизма, тъй като той ни предлага деконструиран Хамлет, в който текстът е пренареден, за да подчертае отчуждението на героя от тази жестоко самовлюбена среда“.

Шекспир е сред авторите, които Каликсто Биейто най-често режисира, добавяйки към списъка си с постижения „Животът и смъртта на крал Джон“, след това „Бурята“ в Мадрид. Сред най-известните му постановки нека споменем и тази на „Опера за три гроша“ през 2002 г. в Барселона, след това повторена в MC93 в Бобини или „Животът на Галилей“ от същия Бертолд Брехт, но също и „Амфитрион“ от Молиер, театрална адаптация на Pierrot Lunaire de Schonberg в Барселона.

Оперен режисьор

Каликсто Биейто е известен и в света на операта. Канен от всички големи оперни сцени в света от началото на 2000-те, той става известен чрез различни продукции, които предизвикват множество противоречия. В интервю, дадено на Давид Вердие, озаглавено „Интервю с подпалвач“, което го представя по следния начин:

„Превръщайки спора в еквивалент на интелектуално гориво, този гениален майстор на всички занаяти преразглежда отгоре надолу грамаден репертоар“. Каликсто Биейто говори за оперното изкуство така: „Операта е преживяване, физически шок, абсолютно невъзможен за превеждане с думи“. Той също така говори в това интервю за една от първите си оперни постановки, тази на „Бал с маски“ в „Liceu“ през 2000 г., и факта, че „По това време „Liceu“ беше за мен истинска лаборатория за постановки. Хора като мен или Клаус Гут, Стефан Херхайм, Андреас Хомоки успяха да дадат голям ритник на мравуняка”. За него политическите препратки никога не липсват, което той оправдава по следния начин: „Основната идея на тази продукция беше да се говори за прехода, който се случи в Испания, между диктатурата на Франко и демокрацията. Маските се отнасят до лъжите на политиката”.

Въпреки че е редовен обект на освирквания в театрите и повече или по-малко остра критика, Каликсто Биейто се утвърждава в постановката на опера чрез някои големи успехи, които се повтарят повече от двадесет години в многобройни оперни зали, като неговата „Кармен“, открита в „Пералада фестивал“ през 1999 г. и едно от чиито изпълнения през 2010 г. в „Liceu“ с Роберто Аланя и Béatrice Uria-Monzon беше заснето за DVD. Тази постановка, описана като много феминистична, също е предмет на няколко серии представления в Базел през 2012 г., в Парижката опера през 2017 г., 2019 г. и 2022 г. и във Виенската държавна опера през 2022 г.

След това той последователно прави продукцията на „Така правят всички“ от Моцарт в Уелската национална опера, след това тази на „Дон Жуан“ от Моцарт в английска версия, в Английската национална опера в Лондон през юли 2001 г., където той е освиркван, обаче както посочват критиците, една от причините е разочарованите очаквания на обществеността. Освиркванията бяха почти неизбежни, като се имат предвид очакванията, породени от резултатите на Биейто в Обединеното кралство. След това продукцията на неговия „Дон Жуан“ е възобновена през 2002 г. в Хановер и в „Liceu“, където едно от изпълненията е заснето за издаването на DVD от „Opus Arte“ през 2005 г..

Каликсто Биейто се заема и с друго произведение на Моцарт – „Отвличане от сарая“, което той поставя в „Komische Oper“ в Берлин през 2004 г. и което „скандализира Берлин“, защото „Каликсто Биейто поставя операта на Моцарт като секс оргия». Но продукцията ще бъде редовно възобновена с успех и в крайна сметка оценена.

Каликсто Биейто също така предлага няколко постановки на опери от Верди, включително „Травиата“, „Трубадур“, „Силата на съдбата“, „Аида“.

През 2007 г. неговият „Воцек“ от Албан Берг, създаден в „Liceu“ в Барселона, е обект на DVD от „Opus Arte“, който е издаден през следващата година. През 2010 г. той създава няколко продукции в Германия, тази на „Русалка“ и „Фиделио“ в Мюнхенската опера, тази на „Армида“ в „Komische Oper“ в Берлин, всички от които ще имат дълги кариери, тъй като „Фиделио“, създаден с Aня Кампе и Йонас Кауфман се повтаря от лятото на 2012 и след това многократно до 2019 г., когато оригиналният актьорски състав се събира отново под ръководството на Кирил Петренко, тогавашен музикален директор на Баварската държавна опера в Мюнхен.

Каликсто Биейто продуцира други опери в „Komische Oper“ в Берлин като „Вълшеният стрелец“ от Вебер през 2012 и в Мюнхенската опера, като „Борис Годунов“ през 2013, което довежда до издадено DVD през 2014 и „Еврейката“ от Халеви през 2016 г.

Швейцария също го приветства за „Дон Карлос“ през 2006 г., възраждане на неговата „Русалка“ през 2011 г. в Базел, след това през 2013 г. за постановката на „Военен реквием“ на Бенджамин Бритън, което накарва критика Франк Ланглоа да заключи следното в „ResMusica“: „Поставянето на сцена на „Военен реквием“ следователно е възможен. Но да се сравнява тази продукция по яснота, пламенност и интелигентност отсега нататък е огромно предизвикателство”.

Още в Швейцария, в Базел, Каликсто Биейто поставя през 2014 г. „Отело“ от Верди, смятан за „много груб“.

Каталонският режисьор също се занимава през 2014 г. с по-редки творби като „Die Soldaten“ от Бернд Алоис Цимерман в продукция, копродуцирана от Берлин и Цюрих, „Лир“ от Ариберт Райман през 2016 г. в Парижката опера „Salle Garnier“, „Лейди Макбет от Мценск“ в Антверпен през 2014 г., „Les Bienveillantes“ от Хектор Пара в Антверпен през 2019 г., „Самсон“ от Йоахим Раф във Ваймар през април 2023 г., „Война и мир“ от Прокофиев в Женева през 2021 г., „Оргия“ от Хектор Пара, със световна премиера през юни 2023 г. в „Teатро Ариага“ в Билбао, която продукция се повтаря през 2014 г. в „Liceu“.

Каликсто Биейто прави своя дебют във Франция, в „Capitole de Toulouse“, с възраждането на постановката на „Турандот“, създадена в Нюрнберг през 2014 г., за която се казва: „Въпреки това той поддържа своята лоялност към композитора и възнамерява да го докаже в Тулуза, като се откаже да постави на сцената финала на Алфано”. Следователно завесата пада веднага след смъртта на Лиу, тоест след като партитурата, написана директно от Пучини, е завършена.

Биейто също така режисира „Симон Боканегра“ през 2018 г. в Парижката опера с Ludovic Tézier в главната роля, след това е избран да постави „Пръстенът на нибелунга“ от Вагнер, който продължава през двата сезона 2019 и 2020 г. и после затваря двойния мандат на Philippe Jordan като музикален директор на Парижката опера. Но затварянето на залите за представления поради епидемията от COVID доведе първо до отмяната на „Рейнско злато“, след това на „Валкюри“, насрочени за април и май 2020 г. След това накрая всички части на „Пръстенът на нибелунга“ са изоставени до изнасянето на обикновени концертни версии без публика, излъчени по „France Musique“.


Каликсто Биейто обаче поставя няколко произведения от Рихард Вагнер като „Летящият холандец“ през 2007 г. в Щутгарт, „Танхойзер“ през 2015 г. във „Vlaamse Opera“ в Гент, възроден в „Teatro La Fenice“ във Венеция, в „Teatro Carlo Felice“ в Генуа и в Берн през 2017 г., „Парсифал“ през 2010 г., възобновен в Щутгарт през 2018 г., „Тристан и Изолда“ през 2022 г. във Виенската държавна опера, „Лоенгрин“ в Берлинската държавна опера през 2020 г.

През юли 2023 г. той създава сценография за ораторията на Хендел „La Resurrezione“ в Националния театър в Манхайм в Германия.

Неговите проекти включват „Коронацията на Попеа“ от Монтеверди и „Orgia“ от Hèctor Para в „Liceu“, „Maometto II“ от Росини в „Teatro San Carlo“ в Неапол през 2024 г. и „The Exterminating Angel“ на Томас Адес в Парижката опера през 2024 г.

(край на превода)

Цитирам кратка извадка за Каликсто Биейт от източници на немски език:

Calixto Bieito (* 2. November 1963 in Miranda de Ebro, Spanien) ist ein spanischer Opern– und Schauspielregisseur.

Er hat sich als „Skandalregisseur“ mit modernen, expressiv-gewalttätig zugespitzten oder bewusst sexualisierten Operninszenierungen einen Ruf geschaffen. Zwischen 1999 und 2011 war er Direktor des Teatre Romea in Barcelona.

Bieito hat galicische Wurzeln väterlicherseits und südspanische mütterlicherseits.

(край на цитата)

Превод:

Каликсто Биейто (роден на 2 ноември 1963 г. в Миранда де Ебро, Испания) е испански оперен и драматичен режисьор.

Той е изградил репутация на „режисьор на скандали“ с модерни, изразително насилствени или съзнателно сексуализирани оперни продукции. Между 1999 и 2011 г. е директор на „Teatre Romea“ в Барселона.

Биейто има галисийски корени от страна на баща си и южен испански от страна на майка си.

(край на превода)

На сцената на Виенската държавна опера Каликсто Биейто също има известни постановки през последните години. Цитирам извадка от архива на театъра:

Vorstellungen mit Calixto Bieito:

CARMEN

Inszenierung | 23 Vorstellungen | 21.02.2021–28.04.2023

CARMEN

Szenische Einstudierung | 23 Vorstellungen | 21.02.2021–28.04.2023

EINFÜHRUNGSMATINEE VON DER LIEBE TOD

Gast | 1 Vorstellung | Sonstiges | 18.09.2022

TRISTAN UND ISOLDE

Inszenierung | 11 Vorstellungen | 14.04.2022–24.09.2023

VON DER LIEBE TOD

Inszenierung | 10 Vorstellungen | 29.09.2022–16.05.2023

(край на цитата)

Ето и съставите на ансамблите при някои постановки на Каликсто Биейто:

„Кармен“ от Бизе

BESETZUNG | 21.02.2021

Musikalische LeitungAndrés Orozco-Estrada
InszenierungCalixto Bieito
Szenische EinstudierungCalixto Bieito, Joan Anton Rechi
BühneAlfons Flores
KostümeMercè Paloma
LichtAlberto Rodríguez Vega
ChoreinstudierungThomas Lang
CarmenAnita Rachvelishvili
Don JoséPiotr Beczala
EscamilloErwin Schrott
MicaëlaVera-Lotte Boecker
FrasquitaSlávka Zámečníková
MercédèsSzilvia Vörös
ZunigaPeter Kellner
MoralèsMartin Häßler
RemendadoCarlos Osuna
DancaïreMichael Arivony
Lillas PastiaYta Moreno
Das MädchenMaya Andrea Pandrea

……

„Тристан и Изолда“ от Рихард Вагнер във Виенската държавна опера:

BESETZUNG | 14.04.2022

Musikalische LeitungPhilippe Jordan
InszenierungCalixto Bieito
BühneRebecca Ringst
KostümeIngo Krügler
LichtMichael Bauer
DramaturgieNikolaus Stenitzer
ChoreinstudierungMartin Schebesta
TristanAndreas Schager
König MarkeRené Pape
IsoldeMartina Serafin
KurwenalIain Paterson
MelotClemens Unterreiner
BrangäneEkaterina Gubanova
Ein HirtDaniel Jenz
Stimme des SeemannsJosh Lovell
Ein SteuermannMartin Häßler
KinderAresu Eskandari, Katarina Klimaschka

……

Calixto Bieito (Inszenierung) in „Von der Liebe Tod“ von Gustav Mahler:

BESETZUNG | 29.09.2022

KomponistGustav Mahler
Musikalische LeitungLorenzo Viotti
InszenierungCalixto Bieito
BühneRebecca Ringst
KostümeIngo Krügler
LichtMichael Bauer
DramaturgieSergio Morabito
ChoreinstudierungThomas Lang
SopranVera-Lotte Boecker
AltTanja Ariane Baumgartner
TenorDaniel Jenz
BaritonFlorian Boesch
ChorsoliDaliborka Lühn-Skibinski, Svenja Kallweit, Charlotte Jefferies, Kristina Agur, Juraj Kuchar, Dritan Luca, Slaven Abazovic, Liviu Burz
Knabenstimme (Sopran)Johannes Pietsch
Knabenstimme (Alt)Jonathan Mertl

(край на цитатите)

Както писах в началото, Каликсто Биейто няма постановки в Метрополитън опера в Ню Йорк:

До края на тази статия ще цитирам няколко рецензии за постановки на Каликсто Биейто на немски и френски оперни сцени. За да пестя място, ще дам направо преводите ми от немски на български език (в хронологичен ред). Там ще научим редица подробности за работата на този скандален режисьор. Има както положителни, така и унищожителни критики:

Портал “Welt” (Свят)

СЦЕНА И КОНЦЕРТ Каликсто Биейто

Публикувана на 12 февруари 2013 г.


От Лукас Вигелман


Това е най-радикалният оперен режисьор в света


Орален секс, убийство на деца и оскверняване на трупове: испанският режисьор Каликсто Биейто обича да провокира. Сега той поставя „Борис Годунов” за консервативната мюнхенска публика. Посещение за репетиция.


Понякога две думи са му достатъчни. „Направи го“, казва Каликсто Биейто. Това е последната сцена, в която лудият цар Борис Годунов умира от разкаяние. Актьорът Борис го репетира за четвърти път. Биейто го гледа как пълзи, докато изстенва последните си руски стихове, „О, ужасна смърт! Колко ужасно те боли!“


Борис Годунов си поема въздух за четвърти път, отново се хваща за гърдите, но този път пръст се забива в деколтето на бялата му риза. Докато още пее, ръката му се вкопчва здраво и дърпа яката му, сякаш трябва само да я опъне с няколко сантиметра и тогава всичко ще бъде отново наред, тронът е спечелен, животът му е спасен, вината за кръвта му е изплатена. Горното копче на ризата, това е ясно, няма да може да се справи дълго с това дърпане.


Биейто, който досега е наблюдавал смъртните му стенания и от стола си също толкова неподвижен и мълчалив, колкото и в трите предишни смъртни агонии, сега се навежда напред. „Направи го“, прошепва той. Не е ясно какво има предвид. Борис дърпа яката. „Направи го“, повтаря нежно Биейто. Тогава Борис хваща и разкъсва ризата си наполовина. После пада на земята с голи гърди. Биейто пляска два пъти с ръце. Може би харесва идеята за парцаливата риза. Или може би е чакал това от самото начало.


Орален секс, детеубийство, оскверняване на трупове


Каликсто Биейто е феномен. Каталунският режисьор, който през ноември навършва 50 години, се прочу в началото на 20-те години с няколко скандални продукции. Днес той е един от най-търсените оперни и театрални режисьори. И в момента най-радикалният представител на фракцията на кръвта и урината, който показва орален секс, убийства на деца и оскверняване на трупове, когато намери за добре. Случва се след премиера на Биейто операторски екипи да стоят във фоайето и да питат публиката за чувствата им, като след катастрофа с влак.


Повечето критици обичат Биейто. Интенданти все пак, заради публичността. Той е напълно зает до 2016 г. Но колкото повече инсценира нещата, толкова повече експертите се озадачават откъде винаги черпи тези груби идеи. И как кара певците си да изживяват тези фантазии от негово име.


Самият Биейто обича да разказва историята на „Вълшебният стрелец“. Той седи в гримьорната на Мюнхенската държавна опера, най-голямата опера в Германия, където в момента поставя „Борис Годунов“ от Модест Мусоргски. Премиерата е на 13 февруари. Преди година Биейто постави „Вълшебният стрелец“ в Берлин, с участието на тенор, който тича гол по сцената в последното действие и половина.

„Никога не съм му казвал да го направи и не трябваше да го убеждавам“, казва Биейто. „След няколко репетиции той самият дойде при мен и каза: „Трябва да тичам през гората като животно. Не трябва ли да се съблека гол, за да направя това? Странно. Някак си беше точно това, което имах в главата си.” Сякаш певците при постановки на Каликсто Биейто могат да правят каквото си искат – но не винаги казват мислите си. Но го правят.


Неговият „Вълшебен стрелец“ е от 16, „Хобит” от 12


Приветливият човечец със забележимо коремче под черната риза с дълги ръкави и топъл тих глас е по-скоро женкар, отколкото латино любовник. Английският му е по-добър от немския, но все пак колеблив, с кратки изречения. Той рядко се смее и само веднъж наистина силно, с гърлен смях на Герхард Шрьодер: когато научава, че „Komische Oper“ в Берлин е дала възрастова граница на неговия „Вълшебен стрелец“ от 16 години, а „Хобит“ с неговите бойни сцени в немските кина, от друга страна, са отворени за деца на възраст над 12 години.


По принцип Биейто предпочита тежките теми като теми за разговор.Той говори за корупцията в родината си Испания и за гладуващите деца в Африка, за война и терор, фашизъм и комунизъм. Дори когато говори за любовта си към жена си и двете си деца, той изглежда толкова меланхоличен, сякаш съболезнователен. „Има толкова много зло в света“, понякога въздъхва Биейто. „Уау!“


Момчето от Кастилия с идиличното име (Каликсто идва от гръцки и означава „най-красивият“) сигурно е загубило вярата в доброто още в ранна възраст, както и вярата в Бог. Той казва, че в йезуитския пансион е бил свидетел на сексуално насилие над съученици.


„Не съм по-травматизиран от другите“


Като дете майка му е бита от баща му, който е алкохолик. Щеше ли Биейто да донесе цветя и охлюви на сцената днес вместо сперма и повръщане, ако животът беше малко по-справедлив към него? Той не вярва в това. „За мен операта не е катарзис. Не обработвам спомени от детството или нещо подобно. Не съм толкова псевдо-артист. Не мисля, че съм по-травматизиран от другите хора.” Но защо тогава той вижда ужас навсякъде, където другите режисьори не виждат? “Наистина не го знам.”


В този ден Каликсто Биейто има две репетиции в Мюнхен, една със солисти сутринта и хорова сцена следобед. Общо около 50 репетиции са предвидени за “Борис Годунов”. Репетиционната сцена в съседната сграда на операта е зала с временна сценична конструкция. Тя има същите размери като действителния дизайн на сцената по-късно, така че певците да могат да свикнат с правилните пътеки за ходене. Певците носят ежедневни дрехи от днес като костюми, Биейто премества късносредновековната царска драма в неуточнена полицейска държава от 21-ви век. Една от книгите, които режисьорът прочете, за да създаде настроение за Борис Годунов, беше биографията на Путин.


Единственият, който няма ноти със себе си, е Биейто


Антуражът на Биейто седи на дълги маси. Драматурзи, асистент-режисьори, експерти по костюми, техника и сценография. Дузина души. Рисуват ноти в либрета, залепват лепенки в партитури и работните планове с графици за репетиции. До тях седят диригентът, суфльорът и най-отзад пианистът, който акомпанира на всичко, защото оркестърът репетира само малко преди премиерата. Единственият, който няма учебник или ноти пред себе си, е Биейто. Знае творбата наизуст.


Сцената в механата се репетира сутринта. Послушникът Григорий е избягал от руския си манастир и почива в кръчма близо до литовската граница. Там той се натъква на полицейски контролен пункт и е на път да бъде арестуван, но се измъква на косъм. Това е историята. В либретото тогава двамата полицаи изглеждат доста глупави. При Биейто те са екзекутирани.


Режисьорът вече е много доволен от сцената и не прекъсва. Той става нервен само когато става въпрос за убийство. Предния ден той вече беше отхвърлил манекена с нож имащ махнато острие, който обикновено използват тук, и поиска по-реалистичен манекен с фиксирано острие. Когато хазайката насочва пистолет с трепереща ръка към полицая, коленичил пред нея и натиска спусъка, Биейто спира. Казва на полицая: „Гледай я, докато умираш.“ Хазяйката трябва да стреля по-яростно, като стрелец, три-четири пъти.


Сцената се повтаря, но накрая хазяйката е забравила инструкциите и натиска спусъка само веднъж. Когато тя не успява при третия опит, Биейто тропа с пети по пода, докато седи, и крещи в ритъм на акомпанимента на пиано: „Бум! Бум! Бум! Бум! Бум!“. Пианистът спира. Антуражът замръзва. Хазяйката го гледа втренчено. Очевидно Биейто рядко повишава тон.

Странно привличане идва от спокойствието му


Трудно е да се каже какво прави вместо това. С него е като диригент, който не казва много думи, но някак всичките сто оркестранти знаят как трябва да свирят. Това се казва харизма, харизма.


Докато спокойствието на Биейто изглежда срамежливо, дори възпрепятствано, в интервюто, това спокойствие създава странно привличане по време на репетицията. Свещена сериозност. Сякаш под магията на Биейто всички замесени са убедени, че ключът към тази опера, всъщност към всички опери и към музиката като цяло, се крие единствено във въпроса в кой момент дебелият, висок монах просяк трябва да докосне гърдите на стопанката.


Ако репетицията върви добре, Биейто остава на стола си. Ако върви зле, той спира. И в двата случая той наблюдава сцената с леко наведена глава, тъмните му очи гледат отдолу, сякаш през очила за четене. Той дебне. Докато стои, той издърпва лявото си рамо нагоре и остава в това положение за минути, сякаш е готов да скочи.
Понякога ъгълчетата на устата му потрепват, понякога свива юмрук и го разклаща. Работи вътре в него. Всеки път, когато направи жест към певец, поне един асистент винаги изскача, притичва и набързо записва оскъдните инструкции на Биейто в партитурата си, като небрежно подхвърлено изречение от гуру.


Постоянно опипва певците и певиците


Колкото и икономичен да е Биейто с думите, той е също толкова щедър с докосванията. Той постоянно опипва всички около себе си. Прегръща мецосопраното, хваща ръката на баса, хваща бузите на сопраното с две ръце и притиска челото си към нейното. Той не изглежда да може да води сериозен разговор с никого, без да установи физическа връзка. Сякаш може да предаде мислите си с полагане на ръце.


„Може би докосването е част от начина ми на общуване с певците“, казва Биейто. Но той не го прави съзнателно. Просто му трябва добра атмосфера на репетициите, без крясъци, без състезание, без страх. „Трябва да говоря свободно“, казва той на английски. Свободно. „Свободно, разбираш ли? Ффффффффф. Като река.”


Не всеки се увлича. Мъжкият хор на Държавната опера проявява слаб интерес този следобед, както към Биейто, тако и към Мусоргски. Може би защото Биейто каза на репетиция на хора по време на първия си ангажимент в Мюнхен – „Фиделио“, че оперният хор на Щутгарт звучи по-добре. Във всеки случай, певците на хора разговарят оживено, докато Биейто обяснява сцената с кратки английски изречения. Биейто казва „Ш-ш-ш“ (тихо), както и директорът на хора, но това не помага много. Магията на Биейто се проваля. Твърде много са хористите, за да докосне той всеки по веднъж.


“Не се шегувай с мен”


Когато той каже нещо, всички от задните редове се кикотят. „Не се шегувай“, измърморва Биейто. „Все още не е толкова рано.“ След това той раздава куфарчета, пълни с хартия като реквизит. Това означава, че някои певци най-накрая се отказват от репетициите и насочват артистичното си внимание към правенето и хвърлянето на хартиени самолети.


Разбира се, Биейто знае, че много хора не го харесват и ако някога го забрави, реакцията на публиката след всяка премиера ще му напомня за това. Мнозина смятат, че Биейто съсипва техния Моцарт, техния Пучини, техния Верди. Че опетнява оперите. Не можете да знаете колко е сериозен за тези работи. И че той обикновено познава любимите й парчета по-добре от пубиката.


Кръв ще пръсне отново в неговия Борис Годунов, казва Биейто, „разбира се“. Кола ще избухне в пламъци. Може пак да покаже детеубийство, още не е решил. Винаги преработва постановките си до последната репетиция.


Консервативните жители на Мюнхен вероятно ще го освиркат


Но това всъщност няма значение, освиркванията идват дори когато той се сдържа в моменти на шок, особено в Мюнхен. „Разбира се, публиката тук е много консервативна“, казва Биейто. Освиркваха и неговия „Фиделио“, въпреки че се размина без капка кръв.


Защо си причинява това? Този, който казва, че би искал най-много да угоди на всички? Защо прекарва единадесет месеца в годината в пътуване, вместо да се наслаждава на дома си в Кастелдефелс, идиличното предградие на Барселона, със съпругата си и двамата си сина? „Защото не мога да помогна“, казва той. „Преди много години жена ми ми каза: Каликсто, трябва да изживееш фантазията си. Трябва да летиш, Каликсто“, това бяха нейните думи. „Така и аз“, казва той: „Аз летя.”

(край на превода)

Портал “Deutschlandfunk”.
24 май 2016 г.

От Фридер Райнингхаус

Операта на Ариберт Райман „Лир” в Париж. Всичко се върти около баналността на злото.

„Крал Лир“, кървавият спор на Шекспир за наследството на краля, е вдъхновил много композитори. Каликсто Биейто сега връща „Лир“ на Ариберт Райман на сцената в Париж. Този път изобразяването на насилствени ексцесии е ограничено, което означава, че изпълнението и творбата са спечелили за пореден път.

В края на премиерата вече 80-годишният композитор топло прегръща диригента Фабио Луизи след голямо усилие на сцената, както и режисьора Каликсто Биейто и главния актьор Бо Сковхус, който присъстваше толкова интензивно и прекомерно. Със от време на време треперещ глас той бе отхвърлил дъщеря си Корделия, която не беше способна на лицемерие, и скоро забеляза коварството на другите две наследнички и оплака страданието си като унизен старец.

Трагичната история на английски крал от 12-ти век, който остарява без мъжки потомци и който не успява да регулира наследяването си своевременно и с необходимото благоразумие, далеч надхвърля кралското ниво. Късогледството на Лир води до изключително жестоки и кървави конфликти в семейството и в близкия кръг на хората на властта. Всичко това предизвиква радикална, експресионистично тонизирана музика. Ариберт Райман я създаде – и Фабио Луизи сега не акцентира прекалено върху твърдите ръбове и пронизителната острота на партитурата. Диригентът подготвя и моментите на лекота и глупост.

Груби катранени дъски затварят сцената вместо червената завеса, която обикновено се показва в началото на представленията в „Palais Garnier“. Пред тях се появяват членовете на семейството, чакащи да получат наследството и най-важните стълбове на империята. Лир, който иска да се сбогува с властта в добро настроение, но иска да бъде обичан от своя народ, символично разделя един хляб. След като най-малкото дете, Корделия, е изхвърлено в пристъп на разочарование, той наблюдава как дъщерите му Гонерил и Регън пълзят пред него, щракат алчно и избухват в триумфален смях.

Рикарда Мербет, която сега все по-често позволява вулгарна злоба да блести от очите и гърлото й, тласка портрета на прямата, жадна за власт наследница на трона до границата на пародията.

Ерика Сунегард също има сексуална мания. Разбира се, това не е толкова преувеличено, колкото в някои от по-ранните продукции на Каликсто Биейто. Точно това задушаване в изобразяването на ексцесиите на насилие – в ослепяването на Глостър, например – позволява да се появят странните добродетели на музикалната композиция и с тях баналността на злото, около което се върти текстът.

Хаотичното видео наслагване на Сара Дерендингер показва кожата или повърхността на морето. Режисьорското майсторство на Каликсто Биейто става по-чувствително и прави гледането отблизо двойно по-добро.

Анете Даш придава на оплакването на Корделия, която обича баща си, повторено два пъти в края, твърд блясък, изящество и меланхолия и особено решителност пред лицето на лъжата около нея. Каликсто Биейто прецизно е разработил анамнезата на едно прекрасно семейство, без да въвежда Лир в геронтологията на Дувър. Няма нужда да сте недоволни от това, като се имат предвид стереотипните модели на режисьорския театър, които станаха евтини.

(край на превода)

Превод:

Портал “Deutschlandfunk”.
26 юни 2016 г.

От Франциска Щюрц

Мюнхенският оперен фестивал се открива с „Еврейката“

Продукция без изявление


Религиозни конфликти на оперната сцена? Ето какво можеше да представлява постановката на голямата опера „Еврейката“ от Фроментал Халеви. Испанският режисьор Каликсто Биейто обаче напълно пропилява потенциала на творбата и оставя зад гърба си обърканата мюнхенска публика.


Има много какво да се разказва за героите в голямата опера на Фроментал Халеви „Еврейката“, защото всеки от петте главни герои има тайна и носи вина. За главната героиня Рахел, нарушенията на социалните и религиозни правила водят до катастрофа и до смърт като изкупителна жертва.

Тя е любяща млада жена, която е лъгана както от баща си, така и от любовника си. Последният всъщност е християнският императорски принц Леополд и вече е женен за Евдокси. Нейният предполагаем баща Елеазар я спасява като бебе от горящата къща на благородника дьо Брони и никога не й казва кой е истинският й баща. Сега той е станал кардинал и като част от Съвета в Констанц през 1414 г. осъжда собствената си дъщеря да бъде изгорена на клада.

Всъщност това трябва да бъде хит за испанския режисьор Каликсто Биейто, който често пренася на сцената дълбините на хората и тяхната склонност към фанатизъм и насилие по увлекателен или шокиращ начин. Но нищо от това не се забелязва в новата премиера на Мюнхенския оперен фестивал: Биейто едва ли предлага някакви лични насоки в мрачния, еднообразен сценичен дизайн на Ребека Рингст, а вместо това солистите стоят, приклекват или седят пред, върху или върху тромаво въртящия се мръсен метал, масивна стена. Те са оставени там да се справят сами и с недоумяващата публика в продължение на три часа и половина.

Аплодисментите чакат дълго време

Хорът от бездушни фигури, облечени в костюми и бродирани пуловери, също остава напълно статичен, появявайки се и напускайки блокове, за да разкъса молитвени книги или да размахва клонки. Биейто не разкрива никаква концепция или позиция и отказва да разгледа темата за религиозния конфликт.

Става ли прекалено заангажирания режисьор повърхностен или дори небрежен? Само миналия месец той представи великолепен „Лир“ в Париж. А сега в Мюнхен?

Никакъв музикален акцент не си проправя път на сцената. В резултат на това приятните вокални изпълнения на Роберто Аланя като търговеца Елеазар, който се изразходва в мощни фермати, които не успяват. Джон Осбърн в ролята на Леополд, който пее деликатно и с лек тенор, и напълно апатичният, съвсем не разкъсан кардинал Брони на Айн Ангер остават бледни през цялата вечер.

Само двете сопрани внасят малко живот на голямата мюнхенска сцена в своите участия: Вера-Лоте Бьокер прави забележителен дебют в Баварската държавна опера като Евдокси с прекрасен колоратурен глас, въпреки странните истерични действия, изисквани от режисьора Биейто, а Александра Кужак в зелената рокля на надежда, изпълва ролята си в кратки срокове. В главната роля на Рахел тя е убедителна с младежката си драма.

За съжаление, въпреки някои чудесни изпълнения, дирижирането на Бертран де Били не прави вечерта музикално вълнуваща през цялото време. Той изгражда твърде много темпове твърде широко, оставя дългите солови сцени да се разпаднат и предлага френска сладост, където щипка черен пипер би била добра.

Беше протяжно, сценично скучно до плоско откриване на фестивала с красиви гласове, които далеч не достигат възможностите на това произведение, което се преоткрива в наши дни.

Имаше повече блясък във вечерните рокли на изисканите мюнхенки, които чакаха доста време, преди да решат да аплодират – това е само част от всичко. В противен случай всичко, което можете да направите, е да въздъхнете, да станете и да си тръгнете.

(край на превода)

Портал “Deutschlandfunk”.
16 януари 2017 г.

От Елизабет Рихтер


Сalixto Bieito поставя мадригали на Джезуалдо

Брилянтен двоен убиец

Той беше брилянтен композитор и безмилостен убиец: Карло Джезуалдо уби невярната си жена и любовник. Темата за насилието, която играе важна роля за Каликсто Биейто в режисьорската му работа, определено намира двойник в последната му работа в Хамбург.

Музика: Джезуалдо, In monte Oliveti

Бледа светлина, иначе е тъмно в „конюшнята на операта“ в Хамбург, в стаята се носи мъгла. Изба, затвор? На тясна ивица – с публиката, седнала от двете страни – гол мъж лежи смачкан на пода. „Incurvatus in se” – човешкото същество, изкривено в себе си – така го е изразил църковният отец Августин. Човек, гол, както Бог го е създал, но който се отвръща от Бога. Силен, архаичен образ. Лутер също казва, че хората идват на света като грешници.

Музика: Джезуалдо, In monte Oliveti

Седем соло певци, облечени в черно и бяло, се движат от ъглите на стаята към бедното създание, вадят пръст от черни найлонови торбички и я хвърлят по него. Човек сякаш изпитва съжаление и ляга до човека. Тогава голият мъж се изправя, той е плешив. Всеки, който някога е виждал снимка на Карло Джезуалдо, може да види прилика. Италианският принц е живял близо до Неапол и се твърди, че е убил жена си и нейния любовник. Оттогава се казва, че вината му го измъчва и той страда от депресия. Музиколозите и психолозите тълкуват дисонантната му музика като израз на душевното му състояние.

Музика: Джезуалдо, „O dolorosa gioia“

Каликсто Биейто не се интересува дали самият Джезуалдо е извършил убийството заради честта на жена си. Сценичните аспекти на музиката на Джезуалдо също идват на ум сравнително късно.

Първо Каликсто Биейто се замисля за смисъла на живота и си спомня как се е молил като дете от безпочвено чувство за вина. Едва на 12 години Биейто казал на майка си, че не вярва в институцията на католическата църква. В същото време, разбира се, той има католическо образование в кръвта си, така да се каже, и както положителните, така и извратените, отрицателните аспекти.

Подобно на Джезуалдо, Каликсто Биейто е отгледан от йезуити и е преживял много жестокости в интерната. Той многократно е подчертавал в интервюта, че режисьорската му работа не е свързана със справяне с травма. Това не е важно и за хамбургската продякция. Всеки, който познава другите постановки на Биейто, знае, че „Джезуалдо“ в Хамбургската държавна опера показва неговия режисьорски стил и неговия поглед към емоционалните мотивации на хората в изключително концентрирана форма. Това е контрастът на изключителна красота – чрез музиката – и изключителна жестокост – чрез действията на певците.

Жестокостта е част от човешката генетика, но разбира се има и исторически и социален контекст. Но хората винаги могат да предприемат коригиращи действия и да решават за едното или другото. Според Биейто това го прави – поне понякога – оптимист.


Музика: Gesualdo, Già piansi nel dolore

Каликсто Биейто е избрал 14 пиеси от свещените отговори на Джезуалдо и късните, светски мадригали. Отново и отново един, няколко или всички певци се приближават до голия мъж в стаята. Първоначално той изглежда утешен, но в следващия момент съжалението се превръща в бруталност. Той е драскан, удрян, блъскан. Все повече и повече кръв и слюнка се смесват с пръстта по тялото му. Най-после тече вода отгоре, певците вече пеят от галерия над него, те хвърлят нотите си надолу – текстът е за страдание, вина и изкупление. Горкият мъж алчно, мазохистично хваща листовете и слага тези “записи на заповед” в устата си. Суров, рязък образ, с който публиката се чувства като отхвърлена.

Музика: Gesualdo, Dolcissima mia vita

Певците са музикално съпроводени от малък орган, виола и лютня. Гласовете, някои от които имат силен оперен тон, първоначално имат затруднения да се слеят в добър ансамбъл звук, но успяват да го правят все по-добре и по-добре с напредването.
Тази вечер е впечатляваща и странна. Напрежението, породено от жестоките образи в контраст с трогателната музика, те кара да се замислиш. И това е много!

(край на превода)

Портал “Deutschlandfunk”.
11 март 2017 г

От Фридер Райнингхаус

Музикална корида в Париж. Каликсто Биейто режисира „Кармен“

Каталунският режисьор Каликсто Биейто познава много добре материала на „Кармен”.

През 2004 г. поставя операта на Бизе в Антверпен. Сега той връща класиката на сцената – в Париж. Но всичко това е точно и красиво – усещане за познатост те обзема.

Това е старата история, за която режисьорът Валтер Фелзенщайн веднъж каза, че всъщност е много проста: Микаела, лоялната душа от провинцията, обича сержант Дон Хосе, който се влюбва безнадеждно в циганката Кармен в Севиля и следователно е извън следите; Но Кармен обича тореадора Ескамилио както никой друг – и той обича себе си. Каликсто Биейто просто премества действието от 19-и век във времето, когато диктатурата на Франко е в последния си етап. Но точно това го оставя с носталгичния си аромат.

Испанската атмосфера и аксесоарите са сведени до минимум: телефонна кабина и стълб с червено-жълто-червено знаме обозначават площада пред легендарната тютюнева фабрика в Севиля. В голямата празнота има фантастично пеене: Роберто Аланя, макар и обявен като неразположен вечерта, докарва наивния теноров героизъм и ревност на Дон Хосе до самотен връх. С Клементин Марген в главната роля, той и особено добре осведомената публика се изправиха срещу концентрираната сила на женската воля за самоопределение (с най-висока прецизност на гласа!) – и с Роберто Талявини – тореадор и победител.

Първата поява на този Ескамилои в една от най-великолепните ансамблови сцени в историята на операта ясно показва, че Дон Хосе на Аланя ще се окаже губещият край.
Като цяло всичко се случва на открито – например заминаването на Кармен и Дон Хосе за „истинска“ връзка, която всъщност се развива в бар. Също така синтите или ромите към следващата голяма контрабандна операция: около ретро автомобил марка „Benz“ на паркинг. За голямата циганска среща по височините на планината се добавят половин дузина автомобили „Daimler“ от подобен тип.

Там горе може да се види и „Бикът Осбърн“. Гигантската реклама пада напред със заплашителен трясък по посока на оркестъра, който, под внимателното и пъргаво ръководство на Бертран де Били, позволява музиката на коридата да започне точно с този тропот.

Няма художествено развитие

Колкото и правдоподобно, точно и красиво да е всичко това, вече сте го виждали точно по този начин – вероятно за първи път в Антверпен през 2004 г. Оттогава не е имало и няма художествено развитие или дори нов подход: продукция, която направи някои от което можеше да се очаква, взема предвид случилото се от началото на този век в областта на контрабандата, миграцията и боравенето с фолклора, експлоатиран в културната индустрия.

Фактът, че това е “Nouvelle Production” в Париж, е най-явната рекламна лъжа (и представлява значително икономическо престъпление). Но разкрива по-дълбоката истина, че постановките от пионерските години на режисьорския театър вече са станали „исторически“. Можете да го обявите за „световно културно наследство“ без никакви притеснения. Те изпълняват своята историческа мисия.

(край на превода)

Нека днес на 2 ноември 2023 г. поздравим испанския театрален и оперен режисьор Каликсто Биейто с навършване на 60 години, като му пожелаем добро здраве, лично щастие и нови творчески успехи.

За много години, сеньор Биейто !

…..