Италианският бас Карло Коломбара навърши на 7 август 2024 г. 60 години
Драги приятели на оперната музика, днес на 10 ноември 2024 г. пиша статия за пръв път за един италиански оперен певец от настояще време, който е смятан за един от най-добрите баси на своята генерация през последните 25 години. Това е басът Карло Коломбара (Carlo Colombara), роден на 7 август 1964 г. в Болоня.
Отдавна знам името на този знаменит певец и съм събирал достатъчно сведения за него, но едва днес реших да му посветя статия по повод кръглия му рожден ден – на 7 август т.г. той навърши 60 години. Само каква случайност – в този ден са родени моят син Борислав (през 1962 г.) и малкият ми внук Александър (роден през 1996 г.)!
Една важна причина да пиша за него е и тази, че Карло Коломбара въпреки голямата си заетост по световните сцени, обича България и е гостувал редица години главно между 2014 и 2016 преди всичко във Варна, но и и другаде, където участва в главни оперни роли или в песенни концерти. При всички случаи, независимо от тези посещения, Карло Коломбара винаги подчертава превъзходството на българските баси Борис Христов и Николай Гяуров, които са негови образци за високи вокални постижения. Цитирам негови думи от статия във медия от Варна през юли 2015 г.:
„КАРЛО КОЛОМБАРА е един от най-ярките представители на италианската певческа традиция, с изразен вердиев профил. Изпълнител с над 20-годишно присъствие на световната сцена, Карло Коломбара не крие възхищението си от Борис Христов и Николай Гяуров, както и радостта си да пее в родината на българските баси. Чест е за Варна, че от 15 до 20 юли Карло Коломбара ще проведе тук своя пореден майсторски клас, в който ще участват и солистите на Държавна опера Варна Пламен Димитров и Валерий Георгиев. А за Опера в Летния театър 2016 г. вече е планирана премиера на операта «Борис Годунов» от Мусоргски, с дебют на Карло Коломбара в ролята на Борис Годунов“.
(край на цитата)
Така че Карло Коломбара комбинира интензивната си международна сценична дейност и със занимания с млади оперни певци в т.н. „майсторски класове“. Аз знам за това още от 2014 г., когато той гостува през декември за такъв майсторски клас в София. През пролетта на 2015 г. аз бях в София и присъствах един ден в НДК, където се провеждаха такива класове на певицата и вокален педагог Дарина Такова, която е близка колежка на Карло Коломбара. Тогава имах възможност да се запозная на живо с нея и научих, че тя е направила в Интернет впечатлителна реклама за тия класове на Карло Коломбара в София през декември 2014 г. Цитирам нейната публикация:
“Не пропускайте уникалната възможност да присъствате на майсторския клас на един от най-големите артисти на нашето време, басът Карло Коломбара. Истинска звезда в активна кариера, който от години е успешен педагог, гост на майсторски класове, наистина по целия свят. Артист, който интелигентно прави своя избор да преподава не когато е в преклонна възраст и няма какво друго да прави, а когато е в активна интернационална кариера и в творчески и артистичен апогей. За всички нас е огромна радост да го посрещнем за едноседмичен майсторки клас за мъжки гласове. Курсът е посветен на 100 годишнината от рождението на Борис Христов. Ще се проведе от 12 до 18 декември 2014 г. от 14 часа в камерна зала България. На 18 декември от 19 часа е заключителният концерт в същата зала. Курсът е отворен за слушатели, той и концертът са с вход свободен! На рояла, уникалният оперен корепетитор, пианист-акомпанятор в “Моцартеум” – Залцбург, Вяра Шуперлиева.
Очакваме ви!”
(край на цитата)
Що се отнася до вокалната кариера на Карло Коломбара, ще направя малко резюме на огромната му дейност, след което ще се спра на редица поробности от живота и дейността му:
Карло Коломбара, роден на 7 август 1964 г. в Болоня, е италиански бас. Роден в Болоня, той започва да развива страст към лиричната и оперна музика на деветгодишна възраст, след като посещава представление на „Кармен“ от Бизе в „Театро Комунале“ в своя град. Музикалното си обучение започва с изучаването на пиано на 12-годишна възраст, а на 15-годишна възраст добавя обучение по пеене при маестро Париде Вентури.
През 1984 г. Карло Коломбара печели награда в конкурса „Рикардо Страчиари” в Болоня, а през 1986 г. получава златен медал като най-добър италиански певец на конкурса на името на Джовани Батиста Виоти във Верчели, а през 1987 г. прави своя театрален дебют в Милано на конкурса „As.Li.Co“ в ролята на Мандарина в „Турандот“ от Пучини.
В „Театър Доницети“ в Бергамо през октомври 1987 г. той играе в ролята на Подеста-Брюлман във „Вертер“ от Масне и в „Театро Ла Фениче“ във Венеция през декември като Мандарина в „Турандот“. През 1988 г., докато все още е в Бергамо, той е Префект в „Линда ди Шамуни“ и дебютира като Пиетро в „Симон Боканегра“ в концерт в Миланската Скала, дирижиран от Джордж Шолти с участието на Маргарет Прайс.
Дебютът му в Римската опера е в ролята на Силва от операта „Ернани“ на Джузепе Верди. Следват ролите на Сенека в „Коронацията на Попеа“ в „Teatro Comunale di Bologna“, на Тирезий в „Едип цар“ в „Театро Ла Фениче“ във Венеция, на Магьосникът Кристиано в „Риналдо“ и в „Макбет“ от Верди в Токио.
През 1989 г., на 25 години, той дебютира като оперен артист в Миланската Скала (след концерта през 1988 г.) в ролята на Принцът на Бульон в „Адриана Лекуврьор“ от Чилеа. След това има изяви в ролята на Лоренцо в „Капулети и Монтеки“. Следва пътуване до „Болшой театър“ в Москва в ролята на Тимур в „Турандот. Следват изяви през 1990 г. в ролята на Джовани да Прочида в „Сицилиански вечерни“ от Верди.
След това той играе в най-престижните театри в света, включително: Виенската държавна опера, Метрополитън опера в Ню Йорк, Московският „Болшой театър“, „Театро Колон“ в Буенос Айрес, Парижката опера, „Ковънт Гардън“ в Лондон, „Арена ди Верона“, „Maggio Musicale Fiorentino“, Римската опера, Токио, а също и в различни известни концертни зали като „Карнеги хол“ в Ню Йорк, „Royal Festival Hall“, „Wigmore Hall“ и „Concert Hall“ в Лондон, „Musikverein“ във Виена и „Concertgebouw“ в Амстердам.
В допълнение към оперните си изяви, Карло Коломбара извършва интензивна дейност като концертиращ артист, пеейки в Реквием от Верди повече от 150 пъти в градове като Флоренция, Рим, Лондон, Бостън, Париж, Токио, Неапол, Модена, последният в памет на Лучано Павароти, с когото пеят заедно в последния Реквием, който тенорът от Модена изпълни през 1996 г. в „Театро Сан Карло“ в Неапол и който беше излъчен на конкурса за песен на „Евровизия“.
През 1997 г. Карло Коломбара играе ролята на Тимур в грандиозната продукция на „Турандот“ в „Забранения град Пекин“, която се излъчва по целия свят.
От 1997 г. до 2013 г. той започва интензивно артистично сътрудничество с Цюрихската опера, като изпява всички основни заглавия от обширния си репертоар, включително ролята на Филип II в „Дон Карлос“, която ще се превърне в една от най-оценените му роли от публика и критика.
През сезон 2009/2010 г. Коломбара участва в „Ернани“ в Цюрих, в Реквием на Верди на турне в Страната на баските, във „Фаворитката“ в Севиля, „Набуко“ в Цюрих, „Сомнамбула“ в Лас Палмас, „Аида“ в Ню Йорк и в „Норма“ в „Театро Реал“ в Мадрид, в „Макбет“ в Брюксел и дебютира в ролята на Дон Паскуале на фестивала „Пералада“, първата му роля на комичен бас.
През сезон 2010/2011 той изпява всичките 4 басови партии в „Хофманови разкази“ от Офенбах на Триеналето „Аичи“ в Нагоя, има изяви в „I Masnadieri“ (Разбойници) и „Симон Боканегра“ от Верди и „Анна Болейн“ в Цюрихската опера, като дебютира в главната роля на Дон Жуан в едноименната опера от Моцарт. Има изяви също в „Teatro del Giglio“ в Лука, в „Анна Болейн“ в „Teatre del Liceu“ в Барселона, в „Норма“ в „Teatro Pérez Galdós“ в Лас Палмас, в „Набуко“ в „Monnaie“ в Брюксел и в „Бохеми“ в Операта в Цюрих.
През сезон 2012 г. той пее в Метрополитън опера в Ню Йорк в „Набуко“, в Овиедо в „Норма“, в „Силата на съдбата“ и във „Аида“ в „Гран Театро дел Лисеу“ в Барселона, в Операта в Цюрих („Симон Боканегра“ и в ролята на Скарпия от „Тоска“ – дебют в Прага) и в „Teatro Regio“ в Парма е главният герой на театралния спектакъл „Stasera decido io!“ в „Teatro del Giglio в Лука.
През 2013 г. Коломбара участва в Реквием от Верди с Бостънския симфоничен оркестър в Бостън, в „Southbank Center“ в „Royal Festival Hall“ в Лондон и на Оперния фестивал в Савонлина. Той играе също Закария в „Набуко“ в Държавната опера на Щутгарт и в „Арена ди Верона“ и Фиеско от „Симон Боканегра“ във Виена. Единствените участия в творби не от Верди са изявите му във „Фаворитката“ в „Théâtre des Champs Elysées“ и в „Petite Messe Solennelle“ в Париж и Виена и като Мефистофел в „Teatro Regio“ в Парма.
През 2014 г., в допълнение към дългоочаквания дебют в новата опера на Колоновиц „El Juez” с Хосе Карерас в театър „Arriaga“ в Билбао, той участва с голям успех в триумфална продукция на „Симон Боканегра“ в Пиаченца и Модена и в „Честване на 100 години от рождението на големия български бас Борис Христов“ в Софийската опера в три постановки („Аида“, „Набуко“ и „Дон Карлос“), след това отново в Бирмингам и Лондон (Реквием на Верди под диригентството на Антонио Папано) и в Залцбург във „Фаворитката“.
През 2015 г. Коломбара пее с голям успех в „Аида“ и в “Бохеми“ и Реквием от Верди в Миланската Скала, в „Аида“ в „Арена ди Верона“, в „Мария Стюарда“ в Париж, в Реквием от Верди в „Гастайг“ в Мюнхен и взема участие като единственият поканен италиански певец в концертното събитие в памет на Елена Образцова в „Болшой театър“ в Москва, излъчено в цял свят на 10 ноември.
През сезон 2016 той успешно интерпретира ролята на Спарафучиле от „Риголето“ в Миланската Скала (дебют на една от последните липсващи от репертоара му роли на Верди), Оровезо в „Норма“ в „Театро Сан Карло“ в Неапол и в „Аида“ в Москва, „Макбет“ в Брюксел, „Фауст“ в Загреб и дебют в ролята на Борис Годунов в операта от Мусоргски в България.
През 2017 г., след успехи в Модена („Атила“), Монте Карло („Симон Боканегра“) и в Миланската Скала („Анна Болейн“ и „Бохеми“), през декември Коломбара е удостоен с Международната оперна награда – „Оскар дела Лирика“ като най-добър бас на годината, по време на важно турне в Китай.
През 2018 г. той все още е главен герой в Миланската Скала („Аида“), след това играе Дон Жуан в Белградската опера и с Римската опера в Крайова в Румъния, както и в ролята на Граф фон Валтер от „Луиза Милер“ в Хамбургската държавна опера и ролята на Раймондо в „Лучия ди Ламермур“ в „Seoul Opera Art“ в Южна Корея.
(край на резюмето за дейността на Карло Коломбара)
Драги приятели и читатели, какво да коментирам в горните сведения, макар и непълни – Карло Коломбара е изградил огромна оперна кариера с репертоар от всички епохи и стилове, с който гостува по всички краища на света и има изяви в най-големите оперни театри. Все пак основно при него е репертоарът на Верди, където играе в почти всички роли за баси. Затова с право е наречен „Вердиев певец“.
След този голям увод ще се спра на подробно описание на биографията и дейността на Карло Коломбара, като ползвам данни главно от източници на италиански, немски и руски езици:
Карло Коломбара, роден на 7 август 1964 г. в Болоня, е италиански бас.
Биография
Роден в Болоня, той започва да развива страст към лиричната и оперна музика на деветгодишна възраст, след като посещава представление на „Кармен“ от Бизе в „Театро Комунале“ в своя град. Музикалното си обучение започва с изучаването на пиано на 12-годишна възраст, а на 15-годишна възраст добавя обучение по пеене при маестро Париде Вентури.
През 1984 г. Карло Коломбара печели награда в конкурса „Рикардо Страчиари” в Болоня, а през 1986 г. получава златен медал като най-добър италиански певец на конкурса на името на Джовани Батиста Виоти във Верчели, а през 1987 г. прави своя театрален дебют в Милано на конкурса „As.Li.Co“ в ролята на Мандарина в „Турандот“ от Пучини.
В „Театър Доницети“ в Бергамо през октомври 1987 г. той играе в ролята на Подеста-Брюлман във „Вертер“ от Масне и в „Театро Ла Фениче“ във Венеция през декември като Мандарина в „Турандот“ заедно с Ева Мартон като Турандот. През 1988 г., докато все още е в Бергамо, той е Префект в „Линда ди Шамуни“ и дебютира като Пиетро в „Симон Боканегра“ при концерт в Миланската Скала, дирижиран от Джордж Шолти с участието на Маргарет Прайс.
Дебютът му в Римската опера е в ролята на Силва от операта „Ернани“ на Джузепе Верди (театърът, в който той се завръща през следващите години, за да интерпретира роли в „Аида“ под ръководството на Франко Дзефирели, „Луиза Милер“ и „Пуритани“).
Следват ролите на Сенека в „Коронацията на Попеа“ в „Teatro Comunale di Bologna“, на Тирезий в „Едип цар“ в „Театро Ла Фениче“ във Венеция заедно с Лучия Валентини Терани, на Магьосникът Кристиано в „Риналдо“ заедно с Мерилин Хорн и в „Макбет“ от Верди в Токио заедно с Шърли Верет.
През 1988 г. той дебютира в „Teatro Filarmonico di Verona“ в операта „Giovanna d’Arco“ от Верди, където се завръща през 1993 г. в „Сомнамбула“ от Белини и през 2005 г. за участие при симфоничен концерт.
През 1989 г., на 25 години, той дебютира като оперен артист в Миланската Скала (след концерта през 1988 г.) в ролята на Принцът на Бульон в „Адриана Лекуврьор“ от Чилеа заедно с Кристиян Йохансон и диригент Джанандреа Гавацени. След това има изяви в ролята на Лоренцо в „Капулети и Монтеки“ с диригент Рикардо Мути. Следва пътуване до „Болшой театър“ в Москва в ролята на Тимур в „Турандот“ заедно с Гуинет Джоунс в главната роля, с диригент Лорин Маазел, изнесена в залата на Конгресния дворец на Московския Кремъл. Следват изяви през 1990 г. в ролята на Джовани да Прочида в „Сицилиански вечерни“ от Верди заедно с Джорджо Дзанканаро, Крис Мерит, Черил Стюдър и Глория Бандители, дирижирани от Рикардо Мути.
През 1992 г. поради внезапно неразположение на Феручо Фурлането, Карло Коломбара играе в ролята на Раймондо Бидебент в „Лучия ди Ламермур“ заедно с Мариела Девиа, предавана по радио RAI.
След това той играе в най-престижните театри в света, включително: Виенската държавна опера, Метрополитън опера в Ню Йорк, Московският „Болшой театър“, „Театро Колон“ в Буенос Айрес, Парижката опера, „Ковънт Гардън“ в Лондон, „Арена ди Верона“ (където пее редовно от 1992 до 2015 г., откривайки сезона пет пъти), „Maggio Musicale Fiorentino“, Римската опера (1992 в „Лучия ди Ламермур“ заедно с тенора Алфредо Краус), Токио, а също и в различни известни концертни зали като „Карнеги хол“ в Ню Йорк, „Royal Festival Hall“, „Wigmore Hall“ и „Concert Hall“ в Лондон, „Musikverein“ във Виена и „Concertgebouw“ в Амстердам.
Карло Коломбара е работил с най-значими диригенти като Рикардо Шайи, Чунг Мюнг-уун, Колин Дейвис, Джанандреа Гавацени, Карло Мария Джулини, Елиаху Инбал, Лорин Маазел, Зубин Мета, Рикардо Мути, Антонио Папано, Мишел Пласон, Жорж Претр, Волфганг Савалиш, Филип Оген, Джузепе Синополи и Джордж Шолти и с режисьори от калибъра на Жан-Пиер Понел, Франко Дзефирели, Вернер Херцог, Лука Ронкони, Греъм Вик, Робърт Карсен, Елайа Мошински, Джонатан Милър, Петер Щайн и много други.
В допълнение към оперните си изяви, Карло Коломбара извършва интензивна дейност като концертиращ артист, пеейки в Реквием от Верди повече от 150 пъти в градове като Флоренция, Рим, Лондон, Бостън, Париж, Токио, Неапол, Модена, последният в памет на Лучано Павароти, с когото пеят заедно в последния Реквием, който тенорът от Модена изпълнява през 1996 г. в „Театро Сан Карло“ в Неапол и който е излъчен на конкурса за песен на „Евровизия“.
През 1997 г. Карло Коломбара играе ролята на Тимур в грандиозната продукция на „Турандот“ в „Забранения град Пекин“, дирижирана от Зубин Мета и режисирана от Джан Имоу, която се излъчва по целия свят.
От 1997 г. до 2013 г. той започва интензивно артистично сътрудничество с Цюрихската опера, като изпява всички основни заглавия от обширния си репертоар, включително ролята на Филип II в „Дон Карлос“, която ще се превърне в една от най-оценените му роли от публика и критика.
През сезон 2008/2009 Коломбара пее в „Пуритани“ в „Teatro Massimo“ в Палермо и участва в Реквиема на Верди, представен в Модена на 6 септември 2008 г. като трибут към Лучано Павароти. Той също участва в оперите „Силата на съдбата“ и „Набуко“ на фестивала „Верди“ в Парма и Реджо Емилия, както и в Реквием на Верди в Брюксел, Щутгарт, Санкт Петербург, Париж и Марсилия и в „Луиза Милер“ в Мюнхен. През лятото на 2009 г. той дебютира като Мефистофел на фестивала в Савонлина във Финландия и като Ескамилио в „Кармен“ от Бизе в „Термите на Каракала“ в Рим.
През сезон 2009/2010 г. Коломбара участва в „Ернани“ в Цюрих, в Реквием на Верди на турне в Страната на баските, във „Фаворитката“ в Севиля, „Набуко“ в Цюрих, „Сомнамбула“ в Лас Палмас, „Аида“ в Ню Йорк и в „Норма“ в „Театро Реал“ в Мадрид, в „Макбет“ в Брюксел и дебютира в ролята на Дон Паскуале на фестивала „Пералада“, първата му роля на комичен бас.
През сезон 2010/2011 той изпява всичките 4 басови партии в „Хофманови разкази“ от Офенбах на Триеналето „Аичи“ в Нагоя, има изяви в „I Masnadieri“ (Разбойници) и „Симон Боканегра“ от Верди и „Анна Болейн“ в Цюрихската опера, като дебютира в главната роля на Дон Жуан в едноименната опера от Моцарт. Има изяви също в „Teatro del Giglio“ в Лука, в „Анна Болейн“ в „Teatre del Liceu“ в Барселона, в „Норма“ в „Teatro Pérez Galdós“ в Лас Палмас, в „Набуко“ в „Monnaie“ в Брюксел и в „Бохеми“ в Операта в Цюрих.
През лятото на 2011 г. Карло Коломбара участва в ролята на Дон Жуан от операта на Моцарт при оперния фестивал в Савонлина, играе Тимур в „Турандот“ на фестивала „Пучини“ в Торе дел Лаго, изнеся концертно шоу за първи път също в Торе дел Лаго и накрая открива на 2 септември „Umbria Music Fest“ с концерт с руски песни под съпровода на пианистката Наталия Морозова.
През сезон 2012 г. той пее в Метрополитън опера в Ню Йорк в „Набуко“, в Овиедо в „Норма“, в „Силата на съдбата“ и във „Аида“ в „Гран Театро дел Лисеу“ в Барселона, в Операта в Цюрих („Симон Боканегра“ и в ролята на Скарпия от „Тоска“ – дебют в Прага) и в „Teatro Regio“ в Парма е главният герой на театралния спектакъл „Stasera decido io!“ в „Teatro del Giglio в Лука.
През 2013 г. Коломбара участва в Реквием от Верди с Бостънския симфоничен оркестър в Бостън, в „Southbank Center“ в „Royal Festival Hall“ в Лондон и на Оперния фестивал в Савонлина. Той играе също Закария в „Набуко“ в Държавната опера на Щутгарт и в „Арена ди Верона“ и Фиеско от „Симон Боканегра“ във Виена. Единствените участия в творби не от Верди са изявите му във „Фаворитката“ в „Théâtre des Champs Elysées“ и в „Petite Messe Solennelle“ в Париж и Виена и като Мефистофел в „Teatro Regio“ в Парма.
През 2014 г., в допълнение към дългоочаквания дебют в новата опера на Колоновиц „El Juez” с Хосе Карерас в театър „Arriaga“ в Билбао, той участва с голям успех в триумфална продукция на „Симон Боканегра“ в Пиаченца и Модена и в „Честване на 100 години от рождението на големия български бас Борис Христов“ в Софийската опера в три постановки („Аида“, „Набуко“ и „Дон Карлос“), след това отново в Бирмингам и Лондон (Реквием на Верди под диригентството на Антонио Папано) и в Залцбург във „Фаворитката“.
През 2015 г. Коломбара пее с голям успех в „Аида“ и в “Бохеми“ (диригент Густаво Дудамел) и Реквием от Верди в Миланската Скала с диригент Зубин Мета, в „Аида“ в „Арена ди Верона“, в „Мария Стюарда“ в Париж, в Реквием от Верди в „Гастайг“ в Мюнхен и взема участие като единственият поканен италиански певец в концертното събитие в памет на Елена Образцова в „Болшой театър“ в Москва, излъчено в цял свят на 10 ноември.
През сезон 2016 той успешно интерпретира ролята на Спарафучиле от „Риголето“ в Миланската Скала (дебют на една от последните липсващи от репертоара му роли на Верди), Оровезо в „Норма“ в „Театро Сан Карло“ в Неапол и в „Аида“ в Москва с диригент Зубин Мета, „Макбет“ в Брюксел, „Фауст“ в Загреб и дебют в ролята на Борис Годунов в операта от Мусоргски в България.
През 2017 г., след успехи в Модена („Атила“), Монте Карло („Симон Боканегра“) и в Миланската Скала („Анна Болейн“ и „Бохеми“), през декември Коломбара е удостоен с Международната оперна награда – „Оскар дела Лирика“ като най-добър бас на годината, по време на важно турне в Китай.
През 2018 г. той все още е главен герой в Миланската Скала („Аида“), след това играе Дон Жуан в Белградската опера и с Римската опера в Крайова в Румъния, както и в ролята на Граф фон Валтер от „Луиза Милер“ в Хамбургската държавна опера и ролята на Раймондо в „Лучия ди Ламермур“ в „Seoul Opera Art“ в Южна Корея.
(край на цитата)
В допълнение към горните данни от източници на италиански и немски езици, ще дам сведения за Карло Коломбара от източник на руски език:
Карло Коломбара е смятан за един от най-добрите изпълнители на опери от Верди. Репертоарът му включва и най-известните части от белканто и френския романтизъм, чието изпълнение донася на певеца признание от слушатели и критици. Благодарение на своя силен глас, необичаен тембър, широк диапазон, фини нюанси и изключителни актьорски умения, Карло Коломбаро заема достойното си място в световната история на оперното изкуство.
Дори след двадесет години интензивна творческа дейност и сътрудничество с изключителни диригенти и оперни режисьори, Карло Коломбара продължава да разширява своя репертоар и да радва публиката с уникалния си вокален и драматичен талант.
През последните години той дебютира успешно в ролите на Мефистофел (в едноименната опера на Бойто), Ескамилио (в операта „Кармен“ от Бизе), Дон Паскуале (първият опит на певеца в италианската опера-буфо) и четири басови роли в операта „Хофманови разсази“ от Жак Офенбах и ролята на Дон Жуан в операта от Моцарт. През 2012 г. Карло Коломбара изпълнява ролята на Скарпия за първи път в концертна постановка на операта „Тоска“ в Прага и Парма, а също така участва в театралния спектакъл „Днес решавам!“, където публиката получава възможност да следи създаването на оперен спектакъл и взаимодействието между режисьор и изпълнители.
През 2013 г., годината на юбилея на Джузепе Верди, Карло Коломбара участва няколко пъти като солист в Реквиема на Верди, съпроводен от Бостънския симфоничен оркестър.
Карло Коломбара започва да се интересува от опера на 9-годишна възраст, когато гледа операта „Кармен” в Общинския театър на родната си Болоня. На 12-годишна възраст започва да се учи да свири на пиано, а на 15-годишна възраст започва да учи вокално изкуство. Първият му учител в Болоня е Париде Вентури. През 1986 г. Коломбара получава наградата за най-добро изпълнение на италианска музика на конкурса „G. B. Viotti“, а година по-късно получава 1-ва награда на конкурса „As.Li.Co“ и дебютира на сцената на Римската опера като Силва в операта „Ернани“ от Верди. Този дебют е последван от ролята на Сенека в операта на Монтеверди „Коронацията на Попея“ в Общинския театър на Болоня и ролята на Тирезий в операта „Цар Едип“ на Стравински във венецианския „Театър Ла Фениче“.
След това певецът започва да получава ангажименти от оперни театри в Токио, Лондон, Берлин и Виена. През 1989 г. Карло Коломбара дебютира с голям успех в Миланската Скала, изпълнявайки ролята на Прочида в операта „Сицилиански вечерни” под диригентството на Рикардо Мути, а през 90-те години става известен в целия свят като един от най-забележителните певци от своето поколение. Пял е в множество продукции на Миланската Скала, включително в „Майсторите певци от Нюрнберг“ на Вагнер, „Лучия ди Ламермур“, „Набуко“ и Реквием от Верди. На откриването на концертен сезон той участва в операта „Макбет“ под диригентството на Рикардо Мути.
В концертния репертоар на Карло Коломбара централно място заема Реквиемът на Верди, който певецът изпълнява над 100 пъти във Флоренция, Рим, Лондон, Неапол, Париж и Модена. В Модена концертът е посветен на паметта на Лучано Павароти, чието последно изпълнение на този Реквием е заедно с Карло Коломбара.
Дискографията на певеца включва множество CD и DVD дискове, записани в студиата „Virgin“, „Deutsche Grammophon“, „BMG“, „EMI“, „RCA“, „Foné“, „Dynamic“, „Decca“, „Bongiovanni“, „Nuova Era“, „Naxos“ и др. Участвал е в предавания на „Radio France“, „Bavarian Radio“ и други радиостанции, а изпълненията му в Миланската Скала, Театър „Сан Карло“ (Неапол) и на фестивала „Florence Musical May“ са излъчени по телевизията. През 2012 г. лейбълът „Naxos“ издава DVD „El arte del bajo Carlo Colombara en Sevilla“ (Изкуството на баса Карло Коломбара в Севиля) със запис на концерт от 2008 г., на който певецът изпълнява най-известните си партии.
Карло Коломбара е лауреат на наградата „Лаури Волпи“ (1994), „Награда на името на Орацио Тоси“ (1995), „Награда К.А. Капели“ (1999), Награда “Златно руно” (2002), Награда на името на Монтеверди (2009), Награда и златен медал „А. Бончи“ (2011).
(край на цитата в превод от руски език)
Обикновено в моите статии за оперни дейци давам отделни сведения за техни изяви във Виенската държавна опера и в Метрополитън опера в Ню Йорк, ако те имат там изяви. Ще цитирам съответните изяви на Карло Коломбара на тия сцени:
Виенска държавна опера – общо 14 изяви в четири опери:
Ernani / Hernani
Don Ruy Gomez de Silva | 2 Vorstellungen | 19.09.2000–23.09.2000
I puritani
Sir Giorgio | 3 Vorstellungen | 11.01.1995–18.01.1995
Il trovatore / Der Troubadour
Ferrando | 2 Vorstellungen | 20.01.1995–23.01.1995
Lucia di Lammermoor / Lucia von Lammermoor
Raimondo | 7 Vorstellungen | 13.09.1992–09.11.1993
(край на цитата)
Дебюта на Карло Коломбара във Виена е в ролята на Раймондо в „Лучия ди Ламермур“. Цитирам състава на ансамбъла:
Besetzung | 13.09.1992
Dirigent | John Neschling |
---|---|
Inszenierung | Boleslaw Barlog |
Bühnenbilder | Pantelis Dessyllas |
Kostüme | Silvia Strahammer |
Chorleitung | Dietrich D. Gerpheide |
Choreographie | Gerlinde Dill |
Enrico | Paolo Gavanelli |
Lucia | Edita Gruberova |
Edgardo | Alberto Cupido |
Arturo | Gregor Caban |
Raimondo | Carlo Colombara |
Alisa | Ruxandra Donose |
Normanno | Peter Jelosits |
(край на цитата)
Последната изява на Карло Коломбара във Виена е през 2000 г. в ролята на Силва в „Ернани“ от Верди. Цитирам състава на ансамбъла:
Besetzung | 23.09.2000
Musikalische Leitung | Paolo Carignani |
---|---|
Inszenierung | Graham Vick |
Bühnenbild und Kostüme | Richard Hudson |
Choreinstudierung | Ernst Dunshirn |
Ernani / Hernani | Vincenzo La Scola |
Don Carlo / Don Carlos | Renato Bruson |
Don Ruy Gomez de Silva | Carlo Colombara |
Elvira | Eliane Coelho |
Giovanna / Johanna | Waltraud Winsauer |
Don Riccardo, Schildknappe des Königs | Benedikt Kobel |
Jago | Marcus Pelz |
(край на цитата)
В МЕТ Ню Йорк Карло Коломбара има общо 22 изяви в „Аида“ и в „Набуко“ от Верди.
Дебюта му е на 3 октомври 1995 г. в „Аида“ в ролята на Рамфис. В тази роля има общо 13 изяви до 3 април 2010 г.
Другата му роля в МЕТ е на Закария в „Набуко“. За пръв път играе в тази роля в МЕТ на 27 септември 2011 г. В нея има общо 9 изяви до 17 ноември 2011 г.
(край на цитата)
Както стана въпрос на много места, оперният репертоар на Карло Коломбара е огромен. Цитирам сведение от източник на италиански език:
Repertorio
- Vincenzo Bellini
- I Capuleti e i Montecchi (Lorenzo)
- Norma (Oroveso)
- I puritani (Sir Giorgio)
- La sonnambula (Rodolfo)
- Georges Bizet
- Carmen (Escamillo)
- Arrigo Boito
- Mefistofele (Mefistofele)
- Gaetano Donizetti
- Anna Bolena (Enrico VIII)
- La Favorita (Baldassare)
- Linda di Chamounix (Prefetto)
- Lucia di Lammermoor (Raimondo Bidebent)
- Lucrezia Borgia (Don Alfonso)
- Charles Gounod
- Faust (Méphistophélès)
- Romeo et Juliette (Frate Lorenzo)
- Fromental Halévy
- La Juive (Cardinal Brogni)
- Georg Friedrich Händel
- Rinaldo (Mago Christiano)
- Italo Montemezzi
- L’amore dei tre re (Arcibaldo)
- Claudio Monteverdi
- L’incoronazione di Poppea (Seneca)
- Il ritorno d’Ulisse in patria (Nettuno)
- Wolfgang Amadeus Mozart
- Don Giovanni (Don Giovanni)
- Jacques Offenbach
- Les Contes d’Hoffmann (Lindorf, Coppélius, Miracle, Dapertutto)
- Amilcare Ponchielli
- La Gioconda (Alvise Badoèro)
- Giacomo Puccini
- Sergej Rachmaninov
- Aleko (Aleko)
- Gioachino Rossini
- Il barbiere di Siviglia (Basilio)
- Mosè in Egitto (Mosè)
- Semiramide (Assur)
- Igor Stravinskij
- Oedipus rex (Tirésias)
- Giuseppe Verdi
- Aida (Ramfis)
- Attila (Attila)
- Don Carlo (Filippo II)
- Ernani (Don Ruy Gomez de Silva)
- La forza del destino (Padre Guardiano)
- Jérusalem (Roger)
- I Lombardi alla prima crociata (Pagano)
- Luisa Miller (Il Conte di Walter)
- Macbeth (Banquo)
- I masnadieri (Massimiliano)
- Messa di requiem (Basso)
- Rigoletto (Sparafucile)
- Nabucco (Zaccaria)
- Oberto, Conte di San Bonifacio (Oberto)
- Quattro pezzi sacri
- Simon Boccanegra (Jacopo Fiesco)
- Il trovatore (Ferrando)
- I vespri siciliani (Giovanni da Procida)
(край на цитата)
Цитирам без превод списък на наградите и отличията, които Карло Коломбар е получил до сега (източник на италиански език):
Riconoscimenti
Premio G.B.Viotti (1986)
- Premio As.Li.Co competition (1987)
- Premio Lauri-Volpi (1994)
- Premio Orazio Tosi (1995)
- Premio Cappelli (1999)
- Matassa d’Oro (2002)
- Premio Monteverdi (2009)
- Premio Bonci (2011)
- Premio Danzuso (2014)
- Premio Sipario d’argento (2017)
- Premio International Opera Awards – Oscar della Lirica (2017)
(край на цитата)
Огромна е дискографията на Карло Коломбара. Цитирам без превод списък от източник на италиански език):
Discografia
CD
- Giuseppe Verdi Simon Boccanegra Zanetti/Hampson/Calleja, 2013 Decca
- Recital Daemons & Angels Direttore: Vladimir Ghiaurov (Kicco Classic 2010)
- Recital Rencontres – mélodies francaises Rani Calderon, pianoforte (Dynamic 2008)
- Recital Musica proibita Richard Barker, pianoforte (Bongiovanni 2005)
- Recital Opera Arias Direttore G. Rath, Orchestra della Svizzera Italiana (Bongiovanni 2003)
- Vincenzo Bellini, La Sonnambula Direttore Evelino Pidò, Opéra de Lyon/ N.Dessay, F.Meli (Virgin Classics 2007)
- Amilcare Ponchielli La Gioconda Direttore D.Renzetti, A.Gruber, M.Berti (Dynamic 2006)
- Gaetano Donizetti Lucia di Lammermoor Direttore S.Ranzani, Tokyo Philharmonic/ M.Devia, M.Alvarez, R.Bruson (La Voce 2005)
- Giuseppe Verdi Il trovatore Direttore S.Mercurio, Teatro Bellini Catania/ V.Villaroel, E.Zaremba, A.Bocelli, C.Guelfi (Decca 2004)
- Gaetano Donizetti La Favorite Direttore M.Viotti, Bayerischer Rundfunk/ V.Kasarova, R.Vargas, A.Michaels-Moore (BMG 1999)
- Gaetano Donizetti Lucia di Lammermoor Direttore Z.Mehta, Maggio Musicale/ M.Devia, J.Bros, R.Frontali (Fonè 1998)
- Gioachino Rossini Stabat Mater Direttore P.Morandi, Hungarian State Orchestra (Naxos 1998)
- Giacomo Puccini Turandot Direttore Z.Mehta/ G.Casolla, B.Frittoli, S.Larin (BMG 1997)
- Giuseppe Verdi Requiem Direttore P.Morandi, Hungarian State Orchestra (Naxos 1996)
- Giacomo Puccini La Bohème Direttore G.Gelmetti, Teatro Comunale Bologna/ D.Dessì, G.Sabbatini, P.Gavanelli (EMI 1991)
- Giuseppe Verdi Requiem Direttore C.Davis, C.Vaness Bayerischer Rundfunk (RCA 1990)
- G.F. Händel Rinaldo Direttore J.Fischer, Teatro La Fenice/ M.Horne, C.Gasdia, E.Palacio (Nuova Era 1988)
- Giuseppe Verdi I masnadieri Direttore W.Gönnenwein, Festival Ludwigsburg/ M.Rowland, M.Malagnini, R.Bruson Bayern Records
- Giuseppe Verdi Simon Boccanegra Direttore G.Solti, L. Nucci, K.Te Kanawa, J.Aragall (Decca 1989)
- Colombara, Great Opera Scenes – Boemi/PO Graz, 2015 Decca
- Charles Gounod Faust Direttore Ville Matvejeff, Aljaz Farasin, Marijucca Tepponen, Lucio Gallo (Naxos 2019)
- Giuseppe Verdi Attila Direttore Aldo Sisillo, Vladimir Stoyanov, Svetlana Kasyan, Sergio Escobar (Realsound 2021)
(край на цитата)
В горната дискография четем имената на трима българи: на диригента Владимир Гяуров (син на баса Николай Гяуров), който дирижира рецитал на Карло Коломбара, както и два записа на оперите „Фаворитката“ от Доницети и на „Атила“ от Верди с участието съответно на мецосопраното Веселина Кацарова и на баритона Владимир Стоянов:
- Recital Daemons & Angels Direttore: Vladimir Ghiaurov (Kicco Classic 2010)
- Gaetano Donizetti La Favorite Direttore M.Viotti, Bayerischer Rundfunk/ V.Kasarova, R.Vargas, A.Michaels-Moore (BMG 1999)
- Giuseppe Verdi Attila Direttore Aldo Sisillo, Vladimir Stoyanov, Svetlana Kasyan, Sergio Escobar (Realsound 2021)
(край на цитата)
Следват записите на DVD на Карло Коломбара (източник на италиански език):
DVD
- Giacomo Puccini Bohème (Festival di Salisburgo, 2012) Gatti/Netrebko/Beczala/ Machaidze/WPO, regia Damiano Michieletto (Deutsche Grammophon)
- AAVV The art of the bass (Naxos 2012)
- Giuseppe Verdi Nabucco Direttore D.Oren, Arena di Verona/ M.Guleghina, L.Nucci, F.Sartori (Decca 2007)
- Amilcare Ponchielli La Gioconda Direttore D.Renzetti, A.Gruber, M. Berti Arena di Verona (Dynamic 2006)
- Amilcare Ponchielli La Gioconda Teatre de Liceu (TDK 2006)
- Giuseppe Verdi Jérusalem Direttore M.Plasson (RAI Video 2000)
- Giuseppe Verdi Macbeth Direttore R.Muti, Teatro alla Scala (RAI Video 1998)
- Giacomo Puccini Turandot Direttore Z.Mehta, Pechino/ G.Casolla, B.Frittoli, S.Larin (BMG 1997)
- Gaetano Donizetti Lucia di Lammermoor Direttore S.Ranzani, Bunkamura Tokyo/ M.Devia, M.Alvarez, R.Bruson (La Voce 2005)
- Giuseppe Verdi Requiem Direttore D.Oren, Luciano Pavarotti (RAI Video 1996)
- Giuseppe Verdi Nabucco Direttore P.Carignani, Renato Bruson Teatro San Carlo Napoli (RAI Video 1996)
- Gaetano Donizetti Lucia di Lammermoor Direttore S.Ranzani, M.Devia, R.Bruson Teatro alla Scala (Fonit Cetra 1994)
- Giuseppe Verdi Aida Direttore D.Licata, G.Giacomini, A. Millo (RAI Video 1993)
Giuseppe Verdi, “Aida” Direttore Zubin Mehta, Kristin Lewis, Fabio Sartori, Anita Rachvelishvili (Unitel, 2015)
(край на цитата)
От източник на немски език цитирам допълнителни данни за дискографията и отделно за оперните записи на Карло Коломбара:
Diskographie
Colombaras Diskographie umfasst Aufnahmen auf Compact Disc (CD) und DVD für verschiedene Labels.
Dazu gehören auch Rundfunkübertragungen ( u.a. Radio France und Bayerischer Rundfunk ) und Fernsehübertragungen aus dem Teatro alla Scala, dem Maggio Musicale Fiorentino und dem Real Teatro di San Carlo.
(край на цитата)
Превод: Дискографията на Коломбара включва записи на Compact Disc (CD) и DVD за различни лейбъли. Това включва също радиопредавания (включително „Radio France“ и „Bayerischer Rundfunk“) и телевизионни предавания от Миланската Скала, „Maggio Musicale Fiorentino“ и „Real Teatro di San Carlo“.
CD (без превод):
Erwägungsgründe
- Daemons & Angels ; Dirigent Vladimir Ghiaurov, Bulgarisches Nationales Symphonieorchester (Kicco Classic 2010)
- Opernarien ; Dirigent G. Rath, Orchestra della Svizzera Italiana (Lugano, Schweiz) (Bongiovanni 2003)
- Musica proibita ; Richard Barker, Klavier ( Bongiovanni 2005)
- Rencontres – mélodies francaises ; Rani Calderon, Klavier, Dynamic 2008)
- Colombara, Große Opernszenen – Boemi/PO Graz, 2015, Decca
Opern (без превод):
- Vincenzo Bellini; La sonnambula an der Opéra National de Lyon ( Lyon , Frankreich); Regisseur Evelino Pidò ; mit N. Dessay, F. Meli (Virgin Records 2007)
- Gaetano Donizetti ; La favorite im Bayerischen Rundfunk; Regie M. Viotti; mit V. Kasarova, R. Vargas, A. Michaels-Moore (BMG 1999)
- Gaetano Donizetti; Lucia di Lammermoor beim Maggio Musicale Fiorentino; Regisseur Z. Mehta; mit M. Devia, J. Bros, R. Frontali (Foné 1998)
- Gaetano Donizetti; Lucia di Lammermoor ; Regisseur S. Ranzani; Tokyo Philharmonic Orchestra (Tokio, Japan); mit M. Devia, M. Alvarez, R. Bruson (La Voce 2005)
- Georg Friedrich Händel ; Rinaldo am Teatro La Fenice (Venedig, Italien); Regisseur J. Fischer; mit M. Horne , C. Gasdia, E. Palacio (Nuova Era 1988)
- Amilcare Ponchielli ; La Gioconda ; Regisseur D. Renzetti; mit A. Gruber, M. Berti (Dynamic Srl 2006)
- Giacomo Puccini; La Bohème im Teatro Comunale di Bologna (Bologna); Regisseur G. Gelmetti; mit D. Dessì, G. Sabbatini, P. Gavanelli (EMI 1991)
- Giacomo Puccini; Turandot ; Regisseur Z. Mehta; mit G. Casolla, B. Frittoli, S. Larin (BMG 1997)
- Gioachino Rossini ; Stabat Mater ; Regisseur P. Morandi; Ungarisches Staatssinfonieorchester ( Budapest , Ungarn) (Naxos Records 1998)
- Giuseppe Verdi; I masnadieri bei den Festspielen Ludwigsburg ; Direktor W. Gönnenwein ; mit M. Rowland, M. Malagnini, R. Bruson (Bayern Records)
- Giuseppe Verdi; Il trovatore am Teatro Massimo Bellini ( Catania , Sizilien); Regisseur S. Mercurio; mit V. Villaroel, E. Zaremba, A. Bocelli , C. Guelfi (Decca Records 2004)
- Giuseppe Verdi; Requiem im Bayerischen Rundfunk; Regisseur C. Davis; mit C. Vaness, (RCA Records 1990)
- Giuseppe Verdi; Requiem ; Dirigent P. Morandi; Ungarisches Staatssinfonieorchester (Naxos Records 1996)
- Giuseppe Verdi; Requiem ; Dirigent Yuri Temirkanov; St. Petersburger Philharmoniker (Signum Classic 2009)
- Giuseppe Verdi; Requiem ; Dirigent Helmuth Rilling; Radio-Sinfonieorchester Stuttgart des SWR (Hänssler 2010)
- Giuseppe Verdi; Simon Boccanegra ; Regisseur G. Solti ; mit L. Nucci, K. Te Kanawa , J. Aragall (Decca Records 1989)
- Giuseppe Verdi; Simon Boccanegra ; Regisseur M. Zanetti ; mit Hampson, J. Calleja (Decca Records 2013)
- Giuseppe Verdi; Aida ; Dirigent Z. Mehta ; mit K. Lewis, A. Bocelli , (Decca Records 2016)
- Charles Gounod; Faust ; Dirigent Ville Matvejeff, Aljaz Farasin, Marijucca Tepponen, Lucio Gallo (Naxos 2019)
- Giuseppe Verdi; Attila ; Dirigent Aldo Sisillo; mit Vladimir Stoyanov, Svetlana Kasyan, Sergio Escobar (Realsound 2021)
(край на цитата)
DVD (без превод):
Erwägungsgründe
- Die Kunst des Basses ; Leitung V. Ghiaurov, G. Gyorivanyi-Rath, F. Milani ( Naxos 2012)
(in der Reihenfolge des Komponisten, dann Komposition, dann Datum)
- Gaetano Donizetti; Lucia di Lammermoor am Teatro alla Scala; Regisseur S. Ranzani; mit M. Devia, R. Bruson (Fonit Cetra 1994)
- Gaetano Donizetti; Lucia di Lammermoor im Bunkamura (Tokio); Regisseur S. Ranzani; mit M. Devia, M. Alvarez, R. Bruson (La Voce 2005)
- Amilcare Ponchielli; La Gioconda in der Arena de Verona; Regisseur D. Renzetti; mit A. Gruber, M. Berti (Dynamic Srl 2006)
- Amilcare Ponchielli; La Gioconda im Gran Teatre del Liceu (Barcelona) ( TDK 2006)
- Giacomo Puccini; Turandot ; Regisseur Z. Mehta; mit Pechino, G. Casolla, B. Frittoli, S. Larin (BMG 1997)
- Giuseppe Verdi; Requiem ; Regisseur D. Oren; mit L. Pavarotti (RAI Video 1996)
- Giuseppe Verdi; Aida ; Regisseur D. Licata; mit G. Giacomini, A. Millo (RAI Video 1993)
- Giuseppe Verdi; Jerusalem ; Regisseur Michel Plasson (RAI Video 2000)
- Giuseppe Verdi; Macbeth am Teatro alla Scala; Regisseur Riccardo Muti (RAI Video 1998)
- Giuseppe Verdi; Nabucco im Real Teatro di San Carlo; Regisseur Paolo Carignani ; mit Renato Bruson (RAI Video 1996)
- Giuseppe Verdi; Nabucco in der Arena di Verona; Regisseur D. Oren; mit Maria Guleghina , Leo Nucci , F. Sartori (Decca Records 2007)
(край на цитата)
Още в началото на настоящата статия обърнах внимание на факта, че Карло Коломбара обича България и е гостувал редица години главно между 2014 и 2016 г. преди всичко във Варна, но и и другаде, където участва в главни оперни роли или в песенни концерти.
В хода на подготовка на тази статия позвъних на 31 октомври 2024 г. по телефона на моя приятел във Варна – тенорът Арсений Арсов и му споменах, че пиша статия за Карло Коломбара. Той ми каза, че лично го познава от многото му гостувания във Варна и че е имал 2 пъти общи оперни изяви с него: един път във Варна и втори път при ФОБИ (Фестивал на оперното и балетно изкуство) в Стара Загора. Карло Коломбара много е харесвал Варна и е имал вила на Галата край Варна.
През последните дни аз имах интересно преживяване: при справка във ФБ видях че Карло Коломбара ми е пратил покана за приятелство във ФБ. Бях доста изненадан че знае моето име, но предположих, че някой му е казал за моите статии на оперни теми във ФБ и в моя оперен блог „operastar.de“. Приех веднага поканата му и на следния ден отново влязох в мрежата и в неговата страница във ФБ, където има редица интересни данни за дейността му и много снимки от оперни изяви. После проведохме диалог на немски език (той ми писа на немски език, че е бил в България многократко, но не знае езика ни).
Независимо от това, за Карло Коломбара има в български медии много сведения за неговите гостувания в София и във Варна през годините от 2014 до 2016. Аз съм избрал редица такива източници и ги цитирам в хроноголичен ред. Така ще узнаем много факти от дейността на този голям певец специално в България:
Портал „Софийска опера и балет“
сезон 2013/2014
100 години Борис Христов
СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ НА СОФИЙСКАТА ОПЕРА И БАЛЕТ,
По-малко от месец след официалното начало на честванията, посветени на 100-годишнината на световния бас Борис Христов, имаме удоволствието да ви представим едно световно име, което става част от тях – басът КАРЛО КОЛОМБАРА.
Известният изпълнител от Италия, чието име е чест за афиша на всеки световен театър, ще пее за първи път в България на 11 февруари от 19.00 ч. като Рамфис в постановката на „АИДА“ на режисьора Уго де Ана.
КАРЛО КОЛОМБАРА е представител на италианската басова певческа традиция, с изразен вердиев профил. Неговият мощен глас, красив тембър, дълбочина и подвижност му отреждат почетно място в днешния оперен свят.
Скъпи приятели, не пропускайте специалното участие на наша сцена на КАРЛО КОЛОМБАРА – едно от най-големите имена на световната опера в наши дни.
При проява на интерес можете да се свържете с нас на тел. 02/ 981 15 49, моб: 0885/ 377 898 или на e-mail адрес: m.garcia@operasofia.bg
ВАША СОФИЙСКА ОПЕРА И БАЛЕТ
(край на цитата)
Портал „Куртурни новини“
27 май 2014 г.
Виолета Тончева
BASSISSIMO Варна с най-големия Вердиев бас Карло Коломбара
Концерт на 28 май в памет на 100-годишнината от рождението на Борис Христов
◊ КОНЦЕРТЪТ
Под мотото Варна – кандидат за европейска културна столица 2019 за пръв път във Варна на 28 май ще съпреживеем изкуството на най-големия съвременен Вердиев бас на Италия Карло Коломбара. Той ще бъде специален гост в уникалния концерт БАСИСИМО, с който Държавна опера Варна ще почете 100-годишнината от рождението на великия Борис Христов, признат за най-добрия бас на планетата.
Заедно с Карло Коломбара, в БАСИСИМО ще пеят и великолепните български баси Деян Вачков, Емил Желев и Гео Чобанов. Предвиденият първоначално Евгений Станимиров няма да участва по обективни причини.
Удоволствието да дирижира грандиозния концерт БАСИСИМО с четиримата баси ще има младата варненка Вилиана Вълчева, която гради стремителна кариера в Швейцария и вече няколко пъти събира овациите на своите съграждани. През май т.г. Вилиана Вълчева спечели престижната стипендия на фондация „Вагнер”.
В БАСИСИМО публиката ще се наслади на знакови басови партии в световната оперна литература, като Деян Вачков ще представи Атила от „Атила” на Верди, Емил Желев – Иван Сусанин от „Иван Сусанин” на Глинка, Гео Чобанов – Банко от „Макбет” на Верди и др.
Самият Карло Коломбара ще се превъплъти в образите на Крал Филип от „Дон Карлос на Верди, Якопо Фиеско/Андреа от „Симон Боканегра” на Верди, ще изпълни и „Смъртта на Борис” от Борис Годунов” на Мусоргски.
(край на цитата)
Портал „Online Merker“ (медия на немски език в Австрия)
24 август 2014 г.
VARNA/ Sommeroper: NABUCCO – mit Carlo Colombara
24.08.2014 | Allgemein, KRITIKEN, Oper
SOMMEROPER VARNA: 23. 8. 2014 „NABUCCO
CARLO COLOMBARA SIEHT ES ALS EHRE, IM LAND DER BÄSSE ZU SINGEN!
Die Wetterlage war diesen Abend ein wenig angespannt, noch einmal Gewitter oder doch Nabucco, der Himmel entschied für Nabucco.
Als Gaststar des Abends wurde Carlo Colombara für die Rolle des Zaccaria gewonnen und er kam direkt aus Salzburg, (Favorita – Baldassare), erst gegen Mittag in Varna an und sang und gestaltete einen übermächtigen Hohen Priester des Jehova. Seine wunderschöne Samtstimme strömte in allen Lagen ganz wundervoll und konnte das Publikum voll überzeugen. In der Titelrolle war wieder Kiril Manolov mit kraftvollster Stimme zu erleben. Ein Nabucco wie er sein soll, voll Draufgängertum zur Vernichtung des Feindes, dann die bittere Erkenntnis des Frevels, alles klingt mächtig stark. Der Künstler ist sehr viel in Italien, meist an der Seite von Riccardo Muti künstlerisch unterwegs, und das merkt man auch an dieser großartigen Italianita nicht nur musikalisch sondern auch in der Sprache. Eine sehr große Überraschung war der Isamaele des jungen Tenors Boris Lukov (damit sind wir in Wien ja nicht gerade verwöhnt). Eine gesunde starke Spintostimme mit angenehmen Timbre, eben ein Ismaele, der positiv auffällt!
Eine wirklich sensationelle Entdeckung ist Sorina Munteanu als Abigail. Eine Riesenstimme ohne jeden Wackler, so sicher und schön geführt, nie schrill und auch zu feinsten Pianissimi fähig in ihrer großen Schlußszene. Einfach großartig und man sollte die Dame weiterempfehlen. Sie ist am Opernhaus von Bukarest fix engagiert und macht sicher gerne Ausflüge an große internationale Häuser. Die Stimme kann hätte es verdient. Aber auch die Fenena von Elena Chavdarova-Isa war ein Genuß zu hören. Eine sehr weiche samtige Stimme die auch nie forciert wird. Ilena Michailova, eine ganz junge Sopranistin aus dem Ensemble, trug als Anna sehr zum Erfolg bei. Der Oberpriester des Baal war kräftig gesungen von Geo Chobanou und Abdallo war mit heller Tenorstimme Christo Gonewski.
Auch diesmal wieder war der Chor, der ja in dieser Oper eine Hauptrolle hat, vom Feinsten. Bei dem berühmten „Gefangenen-Chor“ hätte man eine Stecknadel fallen hören können.
Am Pult stand der einstige Chef des Hauses , oder besser gesagt Seniorchef Borislav Iwanov, der mit viel Routine und großem Wissen um Verdis Musik musizierte, das war nicht immer einfach. Nicht wegen der Künstler, nein, wegen des Vergnügungspark daneben, der seine Verstärkeranlagen trotz Ersuchens die Oper nicht zu stören auf das Maximum drehte. Das ist eigentlich ein vertrottelter Konkurrenzkampf und nur störend. Man weiß, immer um fünf nach neun Uhr fliegt das landende Flugzeug, kennt man von vielen Sommerbühnen, aber eine solche Rücksichtslosigkeit der Schaubudenbesitzer ist unverständlich. Angeblich müssen sie dann Strafe zahlen, …. was ist das wert?
Die Inszenierung war wieder ganz traditionell mit sehr guten Kostümen, besonders das der Abigail war sehr gut und schön für die nicht ganz schlanke Dame zurecht gemacht. Das Bühnenbild bestand nur aus einigen hübschen Versatzteilen und einer Treppe, die aber nicht unangenehm wirkte.
Für die nächste Spielzeit wird schon eifrig geplant, ein schöner Badeurlaub mit Kunst ist da zu empfehlen. Die Strände sind sauber und gepflegt, die Lokale sehr gut und die Menschen sehr freundlich.
Elena Habermann
(край на цитата)
Превод:
Портал “Онлайн Меркер”.
24 август 2014 г.
ВАРНА/ Лятна опера: „НАБУКО“ – с Карло Коломбара
24 август 2014, Общи, РЕВЮТИ, Opera
ЛЯТНА ОПЕРА ВАРНА: 23 август 2014 г. „НАБУКО“
КАРЛО КОЛОМБАРА СЧИТА ЗА ЧЕСТ ДА ПЕЕ В СТРАНАТА НА БАСИТЕ!
Ситуацията с времето беше малко напрегната тази вечер, нова гръмотевична буря или „Набуко“, небето реши в полза на „Набуко“.
Гост-звездата на вечерта беше Карло Коломбара в ролята на Закария, който пристигна във Варна директно от Залцбург („Фаворитката“ – Балдасаре) около обед и изпя и изобрази всемогъщия първосвещеник на Йехова. Неговият красив кадифен глас се лееше чудесно във всички регистри и успя напълно да убеди публиката. В главната роля отново беше Кирил Манолов с най-силен глас. Набуко, какъвто трябва да бъде, пълен с желание да унищожи врага, след това горчивото осъзнаване на престъплението, всичко звучи много силно. Артистът пътува много в Италия, най-вече заедно с Рикардо Мути и това се вижда от страхотната му „италианска култура“, не само музикално, но и езиково. Голяма изненада беше Исмаил на младия тенор Борис Луков (не сме много разглезени от това във Виена). Здрав, силен спинтов глас с приятен тембър, просто Исмаил, който се отличава положително!
Наистина сензационно откритие е Сорина Мунтеану в ролята на Абигайл. Огромен глас без никакво трептене, толкова уверен и красиво диспониран, никога пронизителен и способен на най-добрите пианисими в нейната голяма финална сцена. Просто страхотно и трябва да препоръчаме дамата. Тя е постоянно наета в операта в Букурещ и със сигурност се радва на пътувания до големи международни театри. Гласът й може да го заслужи. Удоволствие бе да чуем и Фенена на Елена Чавдарова-Иса. Един много мек, копринен глас, който никога не се форсира. В ролята на Анна беше Илина Михайлова, едно съвсем младо сопрано от ансамбъла, която допринесе значително за успеха на спектакъла. Гео Чобанов се представи внушително като Висшият жрец на Баал, а в ролята на Абдало Христо Ганевски демонстрира светлия си теноров глас.
И този път хорът, комуто – както знаем, в тази опера, е отредена една от главните роли, поднесе възможно най-прецизно изпълнение. В прочутия Хор на поробените евреи публиката слушаше с притаен дъх, така че игла да падне, щеше да се чуе.
На диригентския пулт стоеше някогашният директор на операта Борислав Иванов, сега артистичен директор, който с рутина и познание претворяваше музиката на Верди. Това впрочем невинаги е лесно. Не заради артистите, не, а заради увеселителния парк наблизо, който въпреки настояванията да не се пречи на оперните спектакли, увеличава максимално усилвателите си. Всъщност просташка конкурентна борба, която създава само напрежение. Известно е, че в 9.05 часа вечерта прелита приземяващ се самолет, това го знаем и от други летни сцени, но подобна безпардонност от страна на съдържателите на околните заведения е неразбираема. Привидно те трябва да бъдат глобени, но… нима това има някаква стойност?
Постановката отново бе съвсем традиционна, с много добри костюми, особено красиви бяха одеждите на Абигайл, съобразени с размера на не особено слабата дама. Сценографията се състоеше от няколко разместващи се сегмента и стълба, която обаче не въздействаше неприятно.
За следващия творчески сезон Държавна опера Варна се подготвя грижливо, така че ви препоръчвам още отсега да планирате една хубава морска ваканция, комбинирана с изкуство. Плажовете са чисти и поддържани, заведенията са много добри и домакините са гостоприемни.
Елена Хаберман, „Der neue Merker” – списание за опера и балет във Виена и цял свят
(край на превода)
Портал „Petel.bg“
27.06.2015
Гледаме и слушаме “Звездите на италианското белканто” във Варна
“Звездите на италианското белканто” е името на гала концертът, на който варненци ще имат шанса да се насладят в понеделник. Концертът е част от програмата на Международния музикален фестивал “Варненско лято”. Точно в 19 часа, в зала 1 на Фестивалния и конгресен център ще започне музикалното тържество.
Диригент на белкантото ще бъде Марко Боеми от Италия, със специалното участие на Карло Коломбара и Дариа Масиеро.
КАРЛО КОЛОМБАРА
е един от най-ярките представители на италианската певческа традиция, с изразен вердиев профил. Изпълнител с над 20-годишно присъствие на сцената, Коломбара не спира да обогатява творческата си природа, благодарение на артистичното си призвание и амбиции за непрекъснато усъвършенстване. Неговият красив глас – мощен, а едновременно с това топъл и мек, богато нюансиран, яркото му сценично присъствие и умението му приятно да комуникира в партньори на сцената и в живота, му гарантира едно почетно място в съвременния оперен свят.
Карло Коломбара ще изпълни няколко арии – на Иван Сусанин oт ІV д. на оп. „Иван Сусанин” от Глинка, на Княз Гремин от ІІІ д. на оп. „Евгений Онегин” от Чайковски, Каватина на Алеко от оп. „Алеко” на Рахманинов и Ария на клеветата от оп. „Севилският бръснар” на Росини.
За последните години той осъществява няколко дебюта в оперите „Мефистофел” (Бойто), „Кармен” (Бизе), „Дон Паскуале“ (Доницети), „Хофманови разкази” (Офенбах) и „Дон Жуан” (Моцарт). През 2012 г. дебютира в ролята на Скарпия от „Тоска” (Пучини) – концертна версия, изпълнена в Прага и Парма, както и участие в ТВ програмата „Тази вечер решавам аз”, опит за оригинално представяне на произведение пред публика и поглед към връзката режисьор – артист.
През 2013 г., посветена на 200-годишнината на Джузепе Верди, пее „Реквием” в Бостън, има участия в Лондон и на оперния фестивала в Савонлина, представя Закария от „Набуко” в Щутгарт и на „Арена ди Верона“, както и Фиеско от „Симон Боканегра” във Виена и Салерно. Извън репертоара на Верди, излиза на сцената във „Фаворитката” (Доницети) в Театър „Шанз Елизе”, „Малка тържествена меса” (Росини) в Париж и Виена, и „Мефистофел” в „Театро Реджо“ в Парма.
През 2014 г. Карло Коломбара провежда своите майсторски класове, а също и концерти в Мортара, Парма, Бирмингам, Лондон, Триест, Залцбург, София, Пиаченца и Модена, участва с Хосе Карерас в премиерата на операта „Съдията” (Изчезналите бебета) с драматичен сюжет за изчезнали деца по време на режима на Франко в „Театро Ариага“ в Билбао.
«Набуко» с Карло Коломбара в ролята на Закариа бе една от кулминациите и на Опера в Летния театър – Варна 2014.
Годината 2014 е белязана в творческата кариера на изтъкнатия бас с честванията на 100 години от рождението на големия български бас Борис Христов. Карло Коломбара изпитва огромно уважение и преклонение към таланта на изключителния българин и му посвещава поредица от концерти и спектакли по света.
Във Варна помним незабравимия концерт с Карло Коломбара «Басисимо» на 28 май, посветен на 100-годишнината от рождението на Борис Христов.
Две са събитията с Карло Коломбара, които варненци и техните гости не бива да пропускат през 2015 година – концертът от ММФ «Варненско лято» «Звездите на италианското белканто» със солисти Карло Коломбара и Дариа Масиеро, под диригентската палка на Марко Боеми на 29 юни във ФКЦ и спектакъла на «Дон Карлос» в Опера в Летния театър на 17 юли, в който Карло Коломбара ще се превъплъти в ролята на Крал Филип.
За 2016 година е планирана премиера във Варна на операта «Борис Годунов» от М. Мусоргски, под диригентската палка на Йордан Камджалов, с дебют на Карло Коломбара в ролята на Борис Годунов.
По този повод Карло Коломбара споделя: “Когато изграждам роли, свързани с важни исторически герои, най-напред събирам много информация от биографията им и от литературата за тях. След като разбера какъв тип е героят, каква е психиката му, се задълбочавам в музиката и либретото. Работя много върху артикулацията, върху думите. Щастлив съм, че ми предстои дебют в ролята на Борис от „Борис Годунов” на Мусоргски във Варна през следващата година. Тъй като ще пея на руски, отсега уча езика и работя върху произношението. Може би няма да успея да го науча перфектно, но искам да разбера самия език, да го почувствам. Борис Христов е ненадминат в ролята на Борис Годунов.”
Сопраното ДАРИА МАСИЕРО
е известна в оперния свят като една от ярките представителки на италианското белканто. Учи виолончело, но успоредно се занимава и с пеене. След завършване на Консерваторията «Антонио Вивалди» в Александрия, специализира оперно пеене в Миланската скала и в Академията на Мирела Френи в Модена. Тя е един от петте финалисти в престижния конкурс „Cardiff Singer“ (Уелс, Великобритания1 2005). Носителка е на много награди от италиански конкурси и фестивали. Благодарение на яркия си талант, Дариа Масиеро пее в най-престижните оперни театри в родината си и по света – Миланската скала, оперните театри в Торино, Генуа, Верона, Болоня, Палермо, Катания, Бергамо, Парма, Залцбург, Ница, Барселона, Сеул, Токио, Богота, Мелбърн, Сидни, Прага и др. Пяла е под диригентската палка на едни от най-големите диригенти на нашето време и си е партнирала на сцената с ярки певци. Репертоарът на Дариа Масиеро е богат и включва над 35 центалните сопранови роли, като Мими и Мюзета („Бохеми”), Виолета („Травиата”), Дездемона („Отело”), Лиу („Турандот”), Церлина („Дон Жуан”), Тоска, Аида, Лаурета („Джани Скики”), Чо-Чо Сан („Мадам Бътерфлай”), Леонора („Трубадур”), Елвира („Ернани”), Елизабет („Дон Карлос”), Микаела („Кармен”), Луиза Милер, Адриана Лекуврьор и др. Дариа Масиеро участва в множество оперни концерти в Италия и по света, има записи на компактдиск. Кантатно-ораториалният жанр е широко застъпен в изпълнителската й кариера. Репертоарът й включва Моцарт Реквием, Верди реквием, „Малка тържествена меса” и Стабат Матер – Росини, Магнификат в ре мажор от Й. С. Бах и др.
Диригентът МАРКО БОЕМИ
е работил през своята повече от 20-годишна кариера с 3 поколения оперни певци, сред които са Павароти, Кабаиванска, Брузон, Ричарели, Образцова. Има записани компактдискове за „Decca“, „Universal“, „Philips“ и „TDK“ с артисти като Сабатини, Армилиато, Ла Скола, както и запис на DVD на „Тоска”, постановка в Генуа. Дирижира ”Атила” за световното откриване на операта в Астана, Гала концерт в Кралската опера в Оман и записва CD с Карло Коломбара с музика на Вагнер, Масне, Росини и Верди. Той се счита за експерт в песенния жанр и дава майсторски класове за млади пианисти, певци и диригенти навсякъде по света. Сред ангажиментите му са тържествен концерт с Анна Нетребко в Казан, „Турандот” в Богота, „Палячи” в Хелзинки и „Трубадур” в Тревизо, “Травиата“ във Верона, „Дон Паскуале” в Хелзинки, „Дон Кихот” и „Берлиоз Гала“ в Сан Паоло, „Аида” в Сеул и „Дама Пика” на фестивала „Шаляпин”.
(край на цитата)
Портал „Държавна опера Варна“
юли 2015 г.
Звезден „Дон Карлос” с Карло Коломбара, Калуди Калудов, Димитринка Райчева и Даниела Дякова на 17 юли
Карло Коломбара идва във Варна веднага след спектакъл в „Арена ди Верона”
Спектакъл на Опера в Летния театър под патронажа на кмета на Варна Иван Портних.
След зашеметяващия юнски гала концерт ”Звездите на италианското белканто” с диригента Марко Боеми и солистите Карло Коломбара и Дариа Масиеро, за втори път това лято ще съпреживеем високото изкуство на Карло Коломбара на 17 юли. В Опера в Летния театър, под диригентството на главния диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов, той ще изпълни ролята на Крал Филип в „Дон Карлос” от Верди, в компанията на звездния тенор Калуди Калудов като Дон Карлос и великолепните Димитринка Райчева в ролята на Принцеса Елизабет и Даниела Дякова в ролята на Принцеса Еболи, Свилен Николов ще бъде Маркиз Поза, Гео Чобанов – Великият Инквизитор. Карло Коломбара пристига във Варна за „Дон Карлос” веднага след последния си спектакъл в „Арена ди Верона”. Спектакълът на „Дон Карлос” е под почетния патронаж на кмета на Варна Иван Портних.
КАРЛО КОЛОМБАРА е един от най-ярките представители на италианската певческа традиция, с изразен вердиев профил. Изпълнител с над 20-годишно присъствие на световната сцена, Карло Коломбара не крие възхищението си от Борис Христов и Николай Гяуров, както и радостта си да пее в родината на българските баси. Чест е за Варна, че от 15 до 20 юли Карло Коломбара ще проведе тук своя пореден майсторски клас, в който ще участват и солистите на Държавна опера Варна Пламен Димитров и Валерий Георгиев. А за Опера в Летния театър 2016 г. вече е планирана премиера на операта «Борис Годунов» от Мусоргски, с дебют на Карло Коломбара в ролята на Борис Годунов.
През последните години Карло Коломбара обогатява репертоара си с няколко дебюта в оперите „Мефистофел” (Бойто), „Кармен” (Бизе), „Дон Паскуале“ (Доницети), „Хофманови разкази” (Офенбах) и „Дон Жуан” (Моцарт). През 2012 г. дебютира в ролята на Скарпия от „Тоска” (Пучини) – концертна версия, изпълнена в Прага и Парма, както и участие в ТВ програмата „Тази вечер решавам аз”, опит за оригинално представяне на произведение пред публика и поглед към връзката режисьор – артист.
През 2013 г., посветена на 200-годишнината на Джузепе Верди, пее „Реквием” в Бостън, има участия в Лондон и на оперния фестивала в Савонлина, представя Закария от „Набуко”в Щутгарт и на Арена ди Верона, както и Фиеско от „Симоне Боканегра” във Виена и Салерно. Извън репертоара на Верди, излиза на сцената във „Фаворитката” (Доницети) в Театър „Шанз Елизе”, „Малка тържествена меса” (Росини) в Париж и Виена, и „Мефистофел” в Театро Реджо в Парма.
През 2014 г. Карло Коломбара провежда своите майсторски класове, а също и концерти в Мортара, Парма, Бирмингам, Лондон, Триест, Залцбург, София, Пиаченца и Модена, участва с Хосе Карерас в премиерата на операта „Съдията” (Изчезналите бебета) с драматичен сюжет за изчезнали деца по време на режима на Франко в Театро Ариага в Билбао.
«Набуко» с Карло Коломбара в ролята на Закариа бе една от кулминациите и на Опера в Летния театър – Варна 2014.
Годината 2014 е белязана в творческата кариера на изтъкнатия бас с честванията на 100 години от рождението на големия български бас Борис Христов. Карло Коломбара изпитва огромно уважение и преклонение към таланта на изключителния българин и му посвещава поредица от концерти и спектакли по света. Във Варна помним незабравимия концерт на Карло Коломбара с български баси «Басисимо» на 28 май 2014 г., посветен на 100-годишнината от рождението на Борис Христов.
Карло Коломбара е роден в Болоня, свири на пиано, по-късно вокалният педагог Париде Вентури открива певческия му талант. През 1986 г. печели наградата за най-добър италиански певец на конкурса „Виоти“, а следващата година е лауреат на конкурса As.Li.Co, малко преди дебюта си в ролята на Де Силва от операта „Ернани” (Верди) в Римската опера. Следват участия в „Коронацията на Попея” (Монтеверди) в Болоня и в „Едип Цар” (Стравински) в Театро „Ла Фениче“ – Венеция. През 90-те години Карло Коломбара се утвърждава като един от изтъкнатите певци на своето поколение, дебютира на сцената на Миланската скала – Прочида в „Сицилиански вечерни” (Верди) с Рикардо Мути, а също така в „Нюрнбергските майстори певци” (Вагнер), „Лучия ди Ламермур” (Доницети), „Набуко” и „Макбет” (Верди). Карло Коломбара осъществява интензивна концертна дейност с изпълнение на кантатно-ораториални творби. Едно от най-забележителните негови участия е в знаменития спектакъл на „Турандот” (Пучини), представен на открито пред двореца в „Забраненият град” в Пекин със Зубин Мета. За своите артистични успехи, Карло Коломбара е носител на наградите „Лаури Волпи” (1994), „Орацио Този” (1995), „Капели” (1999), „Златното кълбо” (2002) „Монтеверди” (2009), както и „Златният Бончи” (2011), Domenco Danzuso (2014).
(край на цитата)
Портал „Държавна опера Варна“
юли 2015 г.
Виолета Тончева
Варна посреща Карло Коломбара за втори път това лято – сега като Крал Филип II
След гала концерта „Звездите на италианското белканто” на 29 юни във ФКЦ, най-добрият Вердиев бас Карло Коломбара ще гостува отново във Варна на 17 юли с ролята на Филип II в „Дон Карлос”
– Г-н Коломбара, гала концертът „Звездите на италианското белканто” беше истинско откровение за нас. С какво си го спомняте Вие?
– Гала концертът „Звездите на италианското белканто” във Варна наистина пожъна голям успех и за мен беше много вълнуващо да видя как препълнената зала ни аплодира на крака. Щастлив съм, че споделих тази радост с талантливи приятели и колеги, като Дариа Масиеро и диригента Марко Боеми. Благодаря на БНР, което записа този концерт, за да могат да го чуят и слушателите от различни краища на света.
– Непосредствено след участие в Арена ди Верона пристигате във Варна, за да представите в Опера в Летния театър своя Филип II от „Дон Карлос” на Верди. Какво значение има тази роля във Вашия репертоар?
– Филип II е особено важен персонаж в моята певческа кариера и аз съм много щастлив, че мога да го представя в ММФ „Варненско лято”. Той принадлежи към онези образи в творчеството на Верди, които най-много обичам. Смятам се за късметлия, че тази роля стана част от репертоара ми и имам възможността да я изпълнявам във всички големи театри по света.
– Какви са очакванията за първия Ви майсторски клас във Варна от 15 до 20 юли?
– В продължение на няколко години се опитвам да намеря пролука в натоварения си график за мои майсторски класове. Целта ми е да помогна на младите хора да навлязат още по-дълбоко в света на операта като интерпретация, репертоар, стил и най-вече като вокална техника. Бих искал да им предам своя професионален опит и не на последно място да ги науча колко е важно да се посветиш изцяло на това, което обичаш. Само тогава идват истинските резултати. Надявам се, че майсторският ми клас, както в други градове и държави, така и във Варна, ще бъде само началото на един дълъг път, по който ще вървим заедно към съвършенството.
(край на цитата)
Портал „Live.Varna.bg“
16 юли 2015 г.
Карло Коломбара: Идвам във Варна, защото я обичам
Световноизвестният италиански оперен бас – Карло Коломбара, се срещна днес със зам.-кмета на Община Варна Пламена Маринова. Той гостува на морската столица, за да проведе свой майсторски клас по оперно пеене, в който участие ще вземат млади таланти от България, Сърбия, Черна гора и др.
„Винаги идвам във Варна с много голямо удоволствие. Обичам този град – това ме кара да повтарям своите визити толкова често“, каза по време на срещата известният бас.
„За Варна – Европейската младежка столица 2017, е изключителна възможност талант като Вас да обучи част от нашите млади надежди в оперното изкуство“, сподели зам.-кметът Пламена Маринова.
Маестро Коломбара ще участва и в спектакъла на „Дон Карлос“, който ще бъде поставен в Летния театър утре – 17.07.2015г., от 21.00 часа.
(край на цитата)
Портал „Faktor.bg“
8 декември 2016 г.
Световният бас Карло Коломбара дебютира като Борис Годунов във Варна
„България е за мен творческа територия, много ценна за оперното изкуство със своите баси“, каза прочутият артист
За пръв път име от най-добрите оперни певци в света дебютира в конкретна роля в България. Това стана, благодарение на Държавна опера Варна, която покани световноизвестния италиански бас Карло Коломбара, а той прие да направи своя дебют в ролята на Борис Годунов в морската столица.
По обективни причини той не можа да дебютира през лятото на 2016 в Опера в Летния театър, затова дебютът му се измести на 5 декември 2016 на сцената на Държавна опера Варна. Днес Карло Коломбара ще излезе за пръв път и на сцената на Фестивала на оперното и балетно изкуство в Стара Загора. Режисьорският прочит на „Борис Годунов” е дело на проф. Павел Герджиков, сценографията – на Иван Токаджиев, дирижира Борис Спасов – гост-диригент на Държавна опера Варна.
„България е за мен творческа територия, много ценна за оперното изкуство със своите баси, за което свидетелстват такива забележителни имена като Борис Христов и Николай Гяуров. Имам честта да продължа тяхното дело и привилегията да пея в тяхната родина”, разказва Карло Коломбара, който направи първата стъпка към българско гражданство и вече притежава статут на постоянно пребиваване с местожителство Варна, пише БТА.
(край на цитата)
Портал „Дарик“
8 декември 2016 г.
Стара Загора
Световноизвестният бас Карло Коломбара с дебют в „Борис Годунов”
Световноизвестният бас Карло Коломбара дебютира в „Борис Годунов” тази вечер от 19:00 часа на сцената на Държавна опера – Стара Загора. Диригент е Борис Спасов.
Може би за пръв път име от звездната първа редица на най-добрите оперни певци дебютира в конкретна роля в България. Точно това се случи, по покана на Държавна опера Варна, със световноизвестния италиански бас Карло Коломбара, който прие да направи своя дебют в ролята на Борис Годунов във Варна. По обективни причини той не можа да дебютира през лятото на 2016 в Опера в Летния театър, затова дебютът му се измести на 5 декември 2016 на сцената на Държавна опера Варна. На 8 декември Карло Коломбара ще излезе за пръв път и на сцената на Фестивала на оперното и балетно изкуство в Стара Загора. Режисьорският прочит на „Борис Годунов” е дело на проф. Павел Герджиков, сценографията – на Иван Токаджиев, дирижира Борис Спасов – гост-диригент на Държавна опера Варна.
„България е за мен творческа територия, много ценна за оперното изкуство със своите баси, за което свидетелстват такива забележителни имена като Борис Христов и Николай Гяуров. Имам честта да продължа тяхното дело и привилегията да пея в тяхната родина”, разказва Карло Коломбара, който направи първата стъпка към българско гражданство и вече притежава статут на постоянно пребиваване с местожителство Варна.
(край на цитата)
Портал „Theatre.art.bg“
8 декември 2016 г.
Световноизвестният БАС КАРЛО КОЛОМБАРА с дебют в „БОРИС ГОДУНОВ”
08.12.2016
СВЕТОВНОИЗВЕСТНИЯТ БАС КАРЛО КОЛОМБАРА С ДЕБЮТ В „БОРИС ГОДУНОВ”
Диригент Борис Спасов
8 декември, 19.00 – Фестивал на оперното и балетно изкуство – Стара Загора 2016
Може би за пръв път име от звездната първа редица на най-добрите оперни певци дебютира в конкретна роля в България. Точно това се случи, по покана на Държавна опера Варна, със световноизвестния италиански бас Карло Коломбара, който прие да направи своя дебют в ролята на Борис Годунов във Варна. По обективни причини той не можа да дебютира през лятото на 2016 в Опера в Летния театър, затова дебютът му се измести на 5 декември 2016 на сцената на Държавна опера Варна. На 8 декември Карло Коломбара ще излезе за пръв път и на сцената на Фестивала на оперното и балетно изкуство в Стара Загора. Режисьорският прочит на „Борис Годунов” е дело на проф. Павел Герджиков, сценографията – на Иван Токаджиев, дирижира Борис Спасов – гост-диригент на Държавна опера Варна.
РОЛЯТА НА БОРИС ГОДУНОВ Е ОТДАВНАШНА МЕЧТА ЗА КАРЛО КОЛОМБАРА
Ролята на руския самодържец от операта на Мусоргски е отдавнашна мечта на Карло Коломбара, за която той се готви от дълго време. Досега е пял тази партия само в концертни изпълнения и на записи, включително под диригентството на Владимир Гяуров и с участието на именитата българска певица Мариана Пенчева.
Роден в Болоня през 1964 г., Карло Коломбара печели конкурса “Рикардо Страчари” в родния си град. През 1989 г., едва 25-годишен, дебютира в Ла Скала като Принца на Буйон в “Адриана Лекуврьор”. Следват съвместни участия с Рикардо Мути, Лорин Маазел и други известни диригенти в Държавния дворец Кремъл, Виенската държавна опера, Метрополитън в Ню Йорк, Болшой театър в Москва, Гранд опера в Париж, Ковънт Гардън в Лондон, Aрена ди Верона и др. Играе ролята на Тимур в грандиозна продукция на „Турандот“ в Забранения град в Пекин, под диригентството на Зубин Мета. През 2014 участва в историческата постановка „Симоне Боканегра” в Пиаченца и Модена; концерта „Басисимо” във Варна и оперни спектакли в София по повод 100-годишнината на Борис Христов; пее в оперите „Фаворитката” в Залцбург, „Луиза Милер” в Женева, „Атила” в Катания. През 2015 жъне успех в „Аида”, „Бохеми” и Реквием от Верди в Миланската скала с диригент Зубин Мета; следват „Аида” в Арена ди Верона, „Мария Стюарт” в Париж, концерт „Звездите на италианското белканто” във Варна и др. През 2016 радва почитателите си със спектакли на „Риголето” в Миланската скала, „Норма”, „Аида” в Москва, отново със Зубин Мета, „Фауст” от Гуно в Риека и още много други.
„България е за мен творческа територия, много ценна за оперното изкуство със своите баси, за което свидетелстват такива забележителни имена като Борис Христов и Николай Гяуров. Имам честта да продължа тяхното дело и привилегията да пея в тяхната родина”, разказва Карло Коломбара, който направи първата стъпка към българско гражданство и вече притежава статут на постоянно пребиваване с местожителство Варна.
В „Борис Годунов” ще имаме удоволствието да чуем в ролята на Пимен още един голям бас – Деян Вачков, солист на Държавна опера Варна, сравняван ласкаво в европейските музикални кръгове с ненадминатия български бас Борис Христов. В спектакъла ще се изявят още Вяра Железова (Фьодор), Ирина Жекова (Ксения), Бойка Василева (Кръчмарката), Арсений Арсов (Самозванец), Силвия Ангелова (Няня), Гео Чобанов (Варлаам) Ангел Христов (Двойник на Пимен), Христо Ганевски (Княз Шуйски) и др. Участват и деца от Детско-юношеска опера при Общински детски комплекс – Варна с главен художествен ръководител Ганчо Ганчев.
Виолета Тончева
БОРИС СПАСОВ завършва оркестрово дирижиране в БДК в класа на проф. Влади Симеонов. Специализира при Марк Ермлер в Болшой театър, участва в майсторския клас по дирижиране на Витолд Ровицки във Виена. През 2005 година отново специализира във Виена под ръководството на Рикардо Мути – темата е операта на Моцарт “Вълшебната флейта”.
Борис Спасов дебютира на диригентския пулт още на 23 години – дирижира Моцарт и Бетовен. Първият му оперен спектакъл е отново произведение на Моцарт – операта “Така правят всички” на Софийска сцена.
След дипломирането си постъпва като диригент в Русенската филхармония, от 1988 е диригент в Националната опера и балет. Преподавател в Държавната музикална академия “Панчо Владигеров” и Нов Български Университет. В богатия му репертоар са опери, балети и симфонични и камерни творби от световната музикална класика, много оперети и мюзикли. Гастролирал е многократно в Италия, Германия, Египет, Македония, Тайван, Испания, Колумбия, Япония, Босна и Херцеговина, Албания. Осъществява записи за престижни музикални компании в чужбина и България – Pentagon, Capriccio, Concord, Balkanton, Mega, Българско Национално радио. Оркестрира незавършената Симфония № 7 в ми мажор от Шуберт, чието първо изпълнение за България е на 13 декември 1978 година.
През 2003 година е осъществен студиен запис на произведението от БНР – нова редакция. Репертоарът му включва оперите на Парашкев Хаджиев “Луд гидия” и “Звезда без име”, “Севилският бръснар” на Росини, “Мадам Бътерфлай” на Пучини, “Аида” на Верди, “Дидона и Еней” на Пърсел, “Рита” на Доницети, почти всички поставяни детски опери на Александър Йосифов, “Островът на мечтите” – мюзикъл от Роберт Щолц, оперетата “Царицата на чардаша” на Имре Калман и др.
Борис Спасов има впечатляващ списък от балетни заглавия и стотици издирижирани балетни спектакли: “Дон Кихот”, “Жизел”, “Силфида”, “Ромео и Жулиета”, “Парижката Света Богородица”, “Пулчинела”, “Спящата красавица”, “Лебедово езеро”, “Лешникотрошашачката”, “Нестинарка”, “Кръстоносци”, “Зле опазеното момиче” и много други.
(край на цитата)
Това бяха всички източници от медии на български език за изявите на Карло Коломбара в България през годините от 2014 до 2016.
Следва една информация за гостуване на Коломбара в Белград през 2018 г.:
Портал „Народна опера Белград“
27 март 2018 г.
Чувени светски бас Карло Коломбара гостовао у “Дон Ђованију” Волфганга Амадеуса Моцарта
Један од најпознатијих светских басова претежно вердијевског репертоара и добитник оперског Оскара у 2017. години, славни италијански уметник Карло Коломбара, гостовао је 27 марта у Моцартовој опери “Дон Ђовани”.
Коломбара, који је наступао у миланској Скали, Метрополитену у Њујорку, московском Бољшој театру, Позоришту Колон у Буенос Ајресу, Опери у Паризу, Ковент Гардену у Лондону, Арени у Верони … певао је улогу Дон Ђованија, насловног јунака ове опере, коју је Народно позориште остварило у копродукцији са Мадленианумом.
У седмом извођењу представе, коју је режирао Алберто Триола, под диригентском управом маестра Андреа Черте, наступили су и Оливера Меркурио (Дона Елвира), Драгољуб Бајић (Лепорело), Снежана Савичић Секулић (Дона Ана), Марко Живковић (Дон Отавио), Невена Матић (Церлина), Марко Пантелић (Мазето) и Александар Маневски (Комендаторе).
У представи је учествовао Хор, Оркестар и Балет Народног позоришта у Београду.
Сценографију је креирао, такође, гост из Италије Санти Тициано, а костиме Катарина Грчић Николић.
Ова опера у два чина, за коју је либрето написао Лоренцо да Понте, премијерно је изведена 22. новембра прошле године, на Дан Народног позоришта у Београду.
М.Б.
(край на цитата)
Превод:
Портал “Национална опера Белград”
27 март 2018 г
Световноизвестният бас Карло Коломбара гостува в “Дон Жуан” от Волфганг Амадеус Моцарт
Един от най-известните в света баси на предимно вердиевия репертоар и носител на „Сперен Оскар“ за 2017 г., известният италиански артист Карло Коломбара гостува на 27 март в операта на Моцарт „Дон Жуан“. Коломбара, който е играл в Миланската скала, Метрополитън в Ню Йорк, „Болшой театър“ в Москва, „Театър Колон“ в Буенос Айрес, Операта в Париж, „Ковънт Гардън“ в Лондон, „Арена ди Верона“, интерпретира ролята на Дон Жуан, главният герой на тази опера, реализирана от театъра в копродукция с „Мадленианум“.
В седмото представление на операта, режисирана от Алберто Триола, под диригентството на маестро Андреа Черта, участват Оливера Меркурио (Дона Елвира), Драголюб Баич (Лепорело), Снежана Савичич Секулич (Дона Ана), Марко Живкович (Дон Отавио), Невена Матич (Церлина), Марко Пантелич (Мазето) и Александър Маневски (Комендаторе).
В постановката участваха хорът, оркестърът и балетът на Народния театър в Белград.
Сценографията е дело и на госта от Италия Санти Тичиано, а костюмите на Катарина Грчич Николич.
Тази опера в две действия, за която либретото е написано от Лоренцо да Понте, се състоя премиерно на 22 ноември миналата година, в Деня на Народния театър в Белград.
М.Б.
(край на превода)
До края на тази юбилейна статия за Карло Коломбара ще приложа още две интересни интервюта с него от различно време, направени пред италиански медии, от които се научават редица нови аспекти от живота и дейността му. Цитирам ги първо в оригинал и после в превод на български език:
Портал „Opera life“
(без дата)
Intervista a Carlo Colombara
Andrea Camilla Mambretti
Siamo felici ed entusiasti di intervistare oggi, per gli amici lettori di OperaLife, il basso Carlo Colombara. Vincitore del concorso “Riccardo Stracciari” a Bologna e della medaglia d’oro come miglior cantante italiano al concorso «Giovanni Battista Viotti» di Vercelli. Compie il suo esordio teatrale a Milano con il concorso As.Li.Co. Da allora ha iniziato la sua carriera professionale operistica e lo troviamo interprete in svariati ruoli accanto a celebrità internazionali e diretto da direttori e registi di fama, nei teatri italiani ed esteri.
– Come ti sei avvicinato al mondo dell’opera lirica?
– È successo per caso: mia madre ebbe due biglietti per Carmen al Comunale di Bologna e da allora mi sono ammalato…
– Сi puoi raccontare il tuo primo debutto? Com’è stato?
– Fu a Milano all’ As. Li. Co. Avevo 22 anni e cantai il Werther in italiano, una piccola parte della quale però Lorenzo Arruga mi notò e scrisse su Il Giorno che “Colombara è un basso da prenotare per i prossimi 30 anni”.
– Sei il basso verdiano per eccellenza. A quale opera del compositore sei particolarmente affezionato?
– Naturalmente il Don Carlo, dove il ruolo di Filippo II è una meta ambita un po’ per tutti i bassi. Poi non posso che portare nel cuore Zaccaria nel Nabucco, un ruolo che ho cantato oltre trecento volte nella mia carriera.
– C’è una produzione in particolare che ricordi e a cui sei legato?
– Tante, tantissime! Una per tutte fu l’inaugurazione della Scala del 1989/90 con I vespri siciliani. All’epoca avevo venticinque anni e cantai il mio primo grande ruolo col Maestro Muti. Come dimenticare l’entusiasmo?
– Come prepari musicalmente e scenicamente un ruolo?
-Generalmente ho una certa facilità a imparare un ruolo, la musica mi entra dentro subito e devo solo prestare più attenzione al testo. Teatralmente mi lascio molto coinvolgere dalla scena, cosa che da sempre chiamano recitar cantando.
– Com’è nato il progetto “Paride Venturi International Opera Academy”?
– L’Accademia nasce dalla volontà di continuare una tradizione tecnica italiana del canto che per me e’ l’unica giusta. Purtroppo oggi si sono persi questi fondamenti che sono alla base dei grandi cantanti del passato.
– In cosa consiste il metodo di Paride Venturi?
– Il mio Maestro Paride Venturi ha sempre puntato su tre parole: appoggio, canto sul fiato e proiezione della voce, il resto passa tutto in secondo piano. Naturalmente ci vogliono anni di studio per raffinare la tecnica, ma da solo l’insegnante non basta. Ci vuole molta dedizione da parte dell’allievo.
– Quanto è importante per un cantante conoscere il proprio corpo e partecipare anche ad incontri con foniatri?
– Credo sia importante il supporto scientifico per un cantante oggi, perché ci da strumenti mirati per conoscere il proprio strumento e risolvere tempestivamente l’insorgere di problemi. Certo il tutto è da inquadrare nella scelta del repertorio corretto per mantenere in salute il proprio organo vocale.
– Cosa ti piace di più del tuo lavoro?
– La possibilità di lavorare con lo strumento musicale più bello del mondo: la voce.
– Hai qualche suggerimento da dare ai giovani cantanti?
– Sicuramente per emergere in questa professione occorre un grande senso di autocritica. Occorre poi affidarsi ad un buon insegnante che non solo sappia formarti vocalmente ma che sia una guida nella scelta del repertorio più consono alla propria maturità vocale. Questo è il segreto per mantenere negli anni una buona sanità vocale e quindi una carriera longeva.
– Per un cantante lirico al giorno d’oggi quanto è importante essere anche un bravo attore?
– Sicuramente molto più di prima. Poi è chiaro che ci possa essere più o meno talento naturale, ma il talento non basta. Approfondire il personaggio e l’uso del corpo in scena oggi è fondamentale per sfuggire agli stereotipi.
– Com’è cambiato secondo te il mondo dell’opera lirica in questi anni?
– È sempre stato un mondo complicato. Certo è cambiato in molti aspetti. Occorre avere le spalle larghe, sapere ciò che è meglio per la propria carriera senza scendere a compromessi.
– Cinque aggettivi che utilizzeresti per descriverti?
– Onesto, incorruttibile, lucido, severo, divertito, amichevole, serio. Mi perdonerete, sono sei…
– Visti gli ultimi avvicendamenti nel settore culturale ti chiediamo di aiutarci a terminare questa frase. “L’Arte e l’Opera non possono morire perché…?”
– Perché serve all’uomo per sviluppare quella sensibilità che sta perdendo sempre di più, perché la musica è vita.
– Nonostante questo periodo difficile per i teatri di tutto il mondo, quali sono i tuoi impegni futuri?
– Nel futuro ho qualche concerto. Oggi amo insegnare e metterò il 100% delle mie forze in questa nuova avvincente avventura.
Ringraziamo calorosamente Carlo Colombara per la gentilezza e la disponibilità. Lo salutiamo augurandogli buona fortuna per i suoi prossimi appuntamenti.
Andrea Camilla Mambretti
(край на цитата)
Превод:
Интервю с Карло Коломбара
Андреа Камила Мамбрети
Щастливи сме и сме развълнувани да интервюираме баса Карло Коломбара днес за нашите приятели и читатели на „Opera Life“. Победител в конкурса “Рикардо Страчиари” в Болоня и златен медал за най-добър италиански певец на конкурса “Джовани Батиста Виоти” във Верчели. Той прави своя театрален дебют в Милано с конкурса „As.Li.Co“. Оттогава той започва своята професионална оперна кариера и го намираме да играе в различни роли заедно с международни знаменитости и режисиран от известни диригенти и режисьори в италиански и чуждестранни театри.
– Как се доближихте до света на операта?
– Случи се случайно: майка ми имаше два билета за „Кармен“ в „Тeatro Comunale“ в Болоня и оттогава съм болен на тема опера…
– Можете ли да ни разкажете за първия си дебют, как беше?
– Беше в Милано. Бях на 22 години и пеех във „Вертер“ на италиански, в малка роля. Обаче Лоренцо Аруга ме забеляза и написа в „Il Giorno“, че “Коломбара е бас, който трябва да бъде резервиран за следващите 30 години”.
– Вие сте басът на Верди par excellence. В творчеството на този композитор кои творби харесвате особено?
– Естествено „Дон Карлос“, където ролята на Филип II е популярна дестинация за всички басисти. Мога да отбележа съшо ролята на Закария в „Набуко“, която нося в сърцето си, защото в тази роля съм пял над триста пъти в кариерата си.
– Има ли конкретна продукция, която помните и към която сте привързани?
– Много, много! Една особено важна беше продукцията при откриването на Миланската Скала през 1989/90 г. със „Сицилиански вечерни“. Тогава бях на двадесет и пет години и изпях първата си голяма роля с Маестро Мути. Как да забравя ентусиазма тогава?
– Как музикално и сценично подготвяте една роля?
– Като цяло имам известна лекота в научаването на роля, музиката ми влиза веднага и просто трябва да обърна повече внимание на текста. Театрално много се въвличам в сценичното изработване на ролята, която винаги са наричали пееща актьорска игра.
– Как се роди проектът “Paride Venturi International Opera Academy”?
– Академията се роди от желанието да се продължи италианската традиция в техническото пеене, която за мен е единствено правилната. За съжаление днес тези традиции, които стоят в основата на великите певци от миналото, са изгубени.
– В какво се състои методът на Paride Venturi?
– Моят маестро Paride Venturi винаги се е фокусирал върху три думи: поддръжка, пеене на дъха и проекция на гласа, всичко останало е на второ място. Естествено са необходими години на обучение, за да се усъвършенства техниката, но учителят сам по себе си не е достатъчен. Изисква се много отдаденост от страна на ученика.
– Колко е важно за един певец да познава собственото си тяло и да участва в срещите с фониатрите?
– Вярвам, че научната подкрепа е важна за един певец днес, защото ни дава целеви инструменти, за да опознаем нашия инструмент и бързо да разрешим всички възникнали проблеми. Разбира се, всичко трябва да се разглежда в контекста на избора на правилния репертоар, за да се поддържа гласовият орган здрав.
– Какво най-много харесвате в работата си?
– Възможността за работа с най-красивия музикален инструмент в света: гласът.
– Имате ли съвет към младите певци?
– Разбира се, за да се изградите в тази професия е необходима голяма самокритичност. След това трябва да разчитате на добър учител, който не само знае как да ви обучава вокално, но и който може да ви напътства при избора на репертоар, който е най-подходящ за вашата вокална зрялост. Това е тайната за поддържане на добро вокално здраве през годините и следователно за дълготрайна кариера.
– Колко е важно за един оперен певец в днешно време да бъде и добър актьор?
– Със сигурност много повече от преди. Тогава е ясно, че може да има повече или по-малко природен талант, но талантът не е достатъчен. Изследването на характера и използването на тялото на сцената днес е от съществено значение за избягване на стереотипите.
– Как се промени светът на операта според вас през последните години?
– Винаги е бил сложен свят. Разбира се, той се е променил в много аспекти. Трябва да имате широки рамене, да знаете какво е най-добро за вашата кариера, без да правите компромиси.
– Пет прилагателни, с които бихте се описали?
– Честен, неподкупен, ясен, строг, забавен, приятелски настроен, сериозен. Извинете, шест са…
– Предвид последните промени в културния сектор, ние ви молим да ни помогнете да завършим това изречение. „Изкуството и операта не могат да умрат, защото…?“
– Защото тя помага на човека да развие тази чувствителност, която все повече губи, защото музиката е живот.
– Въпреки този труден период за театрите по света, какви са бъдещите ви ангажименти?
– Имам няколко концерта в бъдеще. Днес обичам да преподавам и ще вложа 100% от силата си в това ново вълнуващо приключение.
Горещо благодарим на Карло Коломбара за неговата любезност и присъствие.
Сбогуваме се с него и му пожелаваме успех в следващите му ангажименти.
Андреа Камила Мамбрети
(край на превода)
Следва второто интервю:
Портал „Connessi аll’opera“
Dreißig Jahre Karriere – Interview mit Carlo Colombara
3 Juni 2017
Als Kind träumte er davon, Orchesterdirigent zu werden. Stattdessen hat sich Carlo Colombara zu einem der maßgeblichsten Bassgitarristen unserer Zeit entwickelt und feiert derzeit 30 Jahre seiner Karriere.
– Wie begann dieses Abenteuer mit der Musik?
– Mit neun Jahren hatte ich schon genug von der Oper: Ich sah eine Carmen im Teatro Comunale in Bologna und verliebte mich in sie. Also zwang ich meine Eltern, eine Dauerkarte für die gesamte Saison zu besitzen. Mit 16 Jahren begann ich, in die Arena von Verona zu gehen und mich vor der Galerie der Scala anzustellen. Tatsächlich habe ich als Kind davon geträumt, Orchesterdirigent zu werden. Ich begann mit 12 Jahren Klavier zu lernen, und mit 15 ließ ich mir fast zum Spaß Paride Venturi zuhören, die später meine einzige Gesangslehrerin sein sollte. Ich entdeckte zunächst eine Baritonstimme, die sich dann zum Bass entwickelte. Ich habe sehr intensiv studiert und die Ergebnisse liegen vor.
– Haben Sie noch nie davon geträumt, Tenor zu werden?
– Auf keinen Fall: Es wäre ein Albtraum!
– Reden wir über sein Debüt.
– Es geschah mit Aslico im Carcano-Theater in Mailand, aber er nahm nicht am Wettbewerb teil. Ich bewarb mich für eine kleine Rolle bei Leyla Gencer und debütierte am 27. September 1987. Dann, im folgenden Jahr, war ich Präfekt in Donizettis Linda di Chamounix und sang Macbeth in Tokio mit Shirley Verret. Anschließend habe ich in Rom vorgesprochen, wo ich Gelegenheit hatte, Riccardo Muti kennenzulernen, einen Dirigenten, dem ich viel zu verdanken habe: Mit ihm habe ich seit 1989 zehn Jahre lang ununterbrochen an der Scala gesungen und auch an verschiedenen Saisoneröffnungen teilgenommen.
– Wie viele Opern haben Sie in Ihrem Repertoire?
– Etwa sechzig kleine und große Rollen. Ich habe alles von Monteverdi bis Verismo gesungen.
– Welche Rolle liebst du am meisten?
– Ich habe viele davon geliebt: die Teufel in Faust und Mefistofele zum Beispiel, aber dann habe ich das gesamte Verdi-Repertoire gespielt, von Fiesco bis Filippo, was aus interpretatorischer und stimmlicher Sicht die vollständigste Rolle ist. Nun, wenn ich wirklich gezwungen wäre, eine Rolle zu wählen, würde ich Philipp II. in Verdis Don Carlo sagen. Mich fasziniert die Figur eines verliebten Königs, der sich wie ein normaler Mann verhält, der weint. Eine Figur, die sich im Laufe des Dramas weiterentwickelt und nicht statisch ist, wie zum Beispiel Zaccaria in Nabucco . Jedes Mal, wenn ich Philip spiele, gelingt es mir, neue Passagen zu finden, die mir vorher nicht aufgefallen sind.
– Eine Rolle, die Sie noch nicht gesungen haben und die Sie gerne spielen würden?
– Don Quichotte von Massenet, ein authentisches Meisterwerk, das leider wenig geschätzt und aufgeführt wird, wie es zumindest in Italien bei allen Werken dieses großen französischen Musikers der Fall ist.
– Hatten Sie Vorbilder, als Sie als Bassist an das Singen herangingen?
– Es gibt kein einzelnes Modell, weil es keine Perfektion gibt. Das vielleicht vollständigste von allen war Nazzareno De Angelis. Aber wenn ich könnte, würde ich die Eigenschaften von drei Bässen kombinieren: Cesare Siepi für den italienischen Stil und die Gesangslinie, Boris Christoff, weil er ein enormes Charisma hatte, er war ein unglaubliches Bühnentier, und dann Nicolaj Ghiaurov für die Schönheit des Timbres und Gesang ohne Vergleich. Wenn man sie zusammenfügen könnte, wären sie der perfekte Bass.
– Sie sind dieser Tage damit beschäftigt, Bohème an der Scala zu proben: Wie läuft die Arbeit?
– Ausgezeichnet: Das ist die Bohème des Jahrhunderts, eine perfekte Inszenierung, die ich gut kenne, da ich sie bereits mindestens fünf Mal aufgeführt habe. Es wird auch eine Gelegenheit sein, den 95. Geburtstag von Franco Zeffirelli zu feiern. Ich habe Glück, denn für mich ist es wirklich die schönste Inszenierung von Puccinis Meisterwerk, vor allem, weil sie an der Scala aufgeführt wird. Ich denke, es gibt eine wichtige Besetzung, mit wunderschönen Stimmen, die zu den Rollen passen: Ich komme mit allen sehr gut zurecht, auch weil wir eine tolle Gruppe sind.
– Kommende Verpflichtungen?
– Barcellona für Trovatore und nach vielen Jahren wieder die Rolle des Don Giovanni in China. Es wird eine gute Herausforderung sein, denn ich habe es vor vielen Jahren in Lucca und Novara gemacht, dann in Finnland, aber inzwischen hat sich meine Stimme verändert. Ich werde nächstes Jahr mit Aida an die Scala zurückkehren . Was die Aufnahme betrifft, habe ich gerade Verdis Attila und Gounods Faust aufgenommen, während ich nächstes Jahr Boitos Mefistofele aufnehmen werde .
– In seiner Karriere spielt neben dem Gesang auch das Unterrichten eine wichtige Rolle.
– Ja: Ich wechsle meine Gesangskarriere oft mit dem Unterrichten ab, daher werde ich an vielen Meisterkursen teilnehmen. Der nächste findet in Treviso mit Luciana D’Intino statt. Es ist das, was mich erwartet, wenn ich mit dem Singen aufhöre, auch weil es mich sehr befriedigt: Ich hatte Schüler, die bereits ihr Debüt gegeben haben. Ich denke an Mattia Olivieri, die meine Schülerin in Bologna war und jetzt mit mir in der Umkleidekabine sitzt und Schaunard an der Scala singt.
(край на цитата)
Превод:
Портал “Connessi all’opera”
Тридесет години кариера – интервю с Карло Коломбара
3 юни 2017 г
Интервю на Фабио Ларовере
Като дете мечтае да стане диригент на оркестър. Вместо това Карло Коломбара се превръща в един от най-категоричните баси на нашето време и в момента празнува 30 години от кариерата си.
– Как започна това приключение с музика?
– На деветгодишна възраст вече се бях наситил от опера: видях „Кармен“ в „Театро Комунале“ в Болоня и се влюбих в нея. Затова принудих родителите ми да имат абонаментна карта за целия сезон. Когато бях на 16, започнах да ходя на „Арена ди Верона“ и да се редя на опашка пред галерията на Миланската Скала. Всъщност като дете мечтаех да стана диригент на оркестър. Започнах да уча пиано на 12 години, а на 15, почти за удоволствие, послушах Париде Вентури, който по-късно стана единственият ми учител по пеене. Първо започнах като баритон, който след това се превърна в бас. Учих много интензивно и резултатите са налице.
– Никога ли не сте мечтали да станете тенор?
– Няма начин: ще бъде кошмар!
– Нека поговорим за вашия дебют.
– Това се случи заедно с Аслико в театър „Каркано“ в Милано, но той не участва в състезанието. Явих се на прослушване за малка роля с Лейла Генчер и дебютирах на 27 септември 1987 г. След това, на следващата година, бях Префектът в „Линда ди Шамони“ от Доницети и пях Макбет в Токио с Шърли Верет. След това се явих на прослушване в Рим, където имах възможността да се срещна с Рикардо Мути, диригент, на когото дължа много: пях с него в Миланската Скала в продължение на десет години непрекъснато от 1989 г. насам и участвах при различни откривания на сезона.
– Колко опери имате в репертоара си?
– Около шестдесет малки и големи роли. Пял съм всичко от Монтеверди до веризъм.
– Коя роля обичате най-много?
– Обичах много от тях: дяволите във „Фауст“ и „Мефистофел“ например, но след това изиграх целия репертоар на Верди, от Фиеско до Крал Филип, което е най-завършената роля от интерпретативна и вокална гледна точка. Е, ако наистина бях принуден да избирам роля, бих казал Филип II в „Дон Карлос“ на Верди. Очарован съм от образа на влюбения крал, който се държи като нормален мъж, който плаче. Персонаж, който се развива в хода на драмата и не е статичен, като Закария в „Набуко“. Всеки път, когато играя Филип, успявам да намеря нови пасажи, които не бях забелязвал преди.
– Роля, която още не сте изпяли, а бихте искали да изиграете?
– „Дон Кихот“ от Масне, автентичен шедьовър, който за съжаление е малко оценен и изпълняван, както е поне в Италия, с всички произведения на този велик френски музикант.
– Имахте ли модели за подражание, когато започнахте да пеете като бас?
– Няма единен модел, защото няма съвършенство. Може би най-завършеният от всички беше Nazzareno De Angelis. Но ако можех, бих комбинирал характеристиките на трима баси: Чезаре Сиепи за италианския стил и вокална линия, Борис Христов, защото имаше огромна харизма, беше невероятно сценичен артист, и след това Николай Гяуров за красотата на тембъра и пеене без сравнение. Ако можехте да ги съберете, щяха да са идеалният бас.
– Тези дни сте заети с репетиции на „Бохеми“ в Миланската Скала: как върви работата?
– Отлично. Това е „Бохеми“ на века, перфектна постановка, която познавам добре, тъй като съм я изпълнявал поне пет пъти. Това ще бъде и възможност да отпразнуваме 95-ия рожден ден на Франко Дзефирели. Щастлив съм, защото за мен това наистина е най-красивата постановка на шедьовъра на Пучини, особено защото се играе в Миланската Скала. Мисля, че има важен актьорски състав с красиви гласове, които пасват на ролите: разбирам се много добре с всички, също и защото сме страхотна група.
– Предстоящи ангажименти?
– Барселона със „Трубадяр“ и отново след много години ролята на Дон Жуан в Китай. Ще бъде добро предизвикателство, защото го направих преди много години в Лука и Новара, после във Финландия, но сега гласът ми се промени. Ще се върна в Миланската Скала следващата година за „Аида“. Що се отнася до записите, току-що записах „Атила“ от Верди и „Фауст“ от Гуно, а догодина ще запиша „Мефистофел“ от Бойто.
– Освен пеенето важна роля в кариерата ви има и преподаването?
– Да: Често редувам певческата си кариера с преподаване, така че ще участвам в много майсторски класове. Следващият е в Тревизо с Лучана Д’Интино. Това ме чака, когато спра да пея, и защото ми носи голямо удовлетворение: имал съм ученици, които вече са дебютирали. Мисля си за Матиа Оливиери, който беше мой ученик в Болоня и сега стои с мен в гримьорната и пее Шонар в Миланската Скала ….
(край на превода)
Нека днес на 10 ноември 2024 г. поздравим баса от Италия Карло Коломбара с навършване на 60 години на 7 август 2024 г. и да му пожелаем крепко здраве, лично щастие и нови музикални успехи. И нека не забравя България и Варна, които толкова обича и често е посещавал за вокални изяви.
За много години сеньор Коломбара!
…..
Записи:
Carlo COLOMBARA sings “Ella giammai m’amo” from Verdi’s Don Carlo. 1994. Carlo Colombara when he was just 28 years old
´´´´
Carlo COLOMBARA – MACBETH – Come dal ciel precipita
´´´´
Carlo Colombara sings Verdi’s Requiem
El bajo italiano Carlo COLOMBARA sings “Confutatis maledictis” from Verdi’s Requiem. With Luciano Pavarotti. Conductor: Daniel Oren. Recorded at Teatro San Carlo di Napoli, 1996.
´´´´´´
Elina Garanca & Carlo Colombara sings duetto Act II
Anna Bolena (Donizetti)
´´´´
Alfredo KRAUS & Carlo COLOMBARA sings finale from Donizetti’s Lucia di Lammermoor
´´´´
Carlo Colombara – Vecchia zimarra…un’ottava sotto!
Carlo Colombara e Tiziano Roversi improvvisano la famosa aria de “La bohème” in un inedito formato. (nuova versione che sostituisce il video già esistente)
´´´´´´
Carlo COLOMBARA – La calunnia – Carrara, Luglio 2018
…..