Оперният театър в Стара Загора заедно с целия си артистичен състав и помощен персонал – снимка от края на юни 2025 г. във връзка със 100 години от основаване на оперния театър на 1 юли 1925 г.
Драги приятели на оперната музика, днес на 1 юли 2025 г. е голям музикален празник – 100 години от основаването на Старозагорската държавна опера, която празнува заедно с всички любители на това изкуство своята 100 годишнина!
Днес късно вечерта пиша първата си статия на оперна тема след завръщането ми от България вчера на 29 юни. Това ще бъде само кратка статия, с която искам да почета тази славна годишнина – Оперният театър в Стара Загора е вторият оперен театър след Софийската държавна опера. Само какъв респект заслужава града Стара Загора, и без това прочут със своите оперни певци и певици, родени в него, голяма част от които са изградили оперната слава на България не само в родината си, но и зад граница.
В настоящата статия ще се спра главно на историята на Старозагорската опера, както и на изказване на нейния директор Огнян Драганов по повод на 100 годишния юбилей и на едно изказване-разговор на артистичния директор на театъра Веселина Кацарова от 2015 година, когато театърът празнува 90 години от създаването си. Ще цитирам и някои изказвания на видни ръководни лица от Стара Загора, свързани със 100 годишния юбилей на театъра.
Започвам с изказване на директора Огнян Драганов, публикувано в редица медии през последните дни:
Скъпи съграждани,
Скъпи приятели от близо и далеч,
Стара Загора е необикновен град, с необикновени хора. Както казва поетът, тук „Невидими се скитат вредом музи…”. Домът на музите – Операта на Стара Загора – днес навършва 100 години!
Денят е за възхвала и радост. За благодарност и почит. За мечти и надежди.
И днес светлина извира от очите на Опера Стара Загора – първата извънстолична опера, с най-голямата сграда за опера на Балканския полуостров, единствената у нас – строена специално за опера (придобивка не само за нас, българите, а и за Европа, за общата ни култура без граници!)
Всички ние днес усещаме прекрасната енергия, която се е събрала, която се движи невидимо край нас, около нас… Държавна опера-Стара Загора посреща своята 100-годишнина с достойнство, с хиляди успехи, с много покорени върхове!
Обръщам се към всички старозагорци с горещи думи на благодарност.
Благодаря ви, че не престанахте да преследвате мечтата си за Опера в Града на липите, поетите и правите улици! Че не я оставихте да отлети! Че сте хора, влюбени в традициите и изкуството! Че 19 години след пожара бяхте на спектаклите на любимата си опера като на духовно поклонение, като на пречистване. Вярвахте от душа и сърце, че Операта ще отвори отново вратите си. Завесата ще се вдигне и магията ще оживее. И това нямаше как да не се случи в този град, на това място и с тези хора. И се случи!
Вие пазехте Операта като едно от най-големите му богатства и възстановихте сградата и със собствени средства.
Музиката, която ни изпълва и ни издига високо над земята със своята сила, празнува днес. Тя остава завинаги в този град, запленила сърцата ни!
Честит празник, колеги на Държавна опера-Стара Загора!
Благодаря за труда, за вдъхновението, за таланта, за вашата всеотдайност, за вашата упоритост и воля да вървим по пътя на Голямото Изкуство!
От началото преди 100 години досега не позволихме ниски стандарти, а напротив – бяхме първопроходници в много начинания!
За Държавна опера-Стара Загора се говори в Европа и по света и заедно разказваме историята и чрез културен продукт с висока стойност!
Желая на всички вас и на вашите семейства здраве и сплотеност!
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, ОПЕРА СТАРА ЗАГОРА!
Огнян Драганов
Директор на Държавна опера-Стара Загора
(край на цитата)
Сега малко история:
Стара Загора е град със стари музикални традиции, които датират от средата на 19 век, когато в града се създават църковни и светски хорове и се поставя началото на театрални представления, съпроводени с музика.
След Освобождението тези традиции се обогатяват още повече. През 1897 г. в града се създава музикалното дружество “Кавал”, чиито мъжки, женски и смесен хор, солисти и инструменталисти-любители, разгръщат широка концертна дейност. От същия период водят началото си концертите на военния духов оркестър, както и училищната самодейност – хорове, оркестри, музикално-театрални представления. Като естествен резултат от този многостранен и богат музикален живот, сред група ентусиасти се ражда идеята в града да се изнесе със собствени сили оперен спектакъл.
Няколко концерта на дружество “Кавал”, в които се представят откъси от опери, предшестват първото оперно представление.
На 1 юли 1925 г. е премиерата на операта “Гергана” от Маестро Георги Атанасов. Диригент е бил Атанас Ковачев, режисьор – Мара Шопова, хормайстор – Златан Станчев. В главните роли: Гергана – Ничка Хаджимитева (Баталова), Никола – Георги Баталов, Христина – Радка Профирова, Дядо Недялко – Петър Тотев, Селим бей -Теню Велев, Мухтар ага – Стефан Георгиев, Баба Цона – Христина Георгиева.
Това събитие поставя началото на Старозагорската опера. Нейното появяване само няколко години след създаването на оперния театър в София е истински културен феномен.
След успешния опит с “Гергана”, която е посрещната с интерес и любопитство от публиката, старозагорските оперни ентусиасти поставят “Трубадур” от Джузепе Верди (24 април 1927), диригент Христо Маников, режисьор Мара Шопова, художник Тома Григоров и хормайстор Стефан Даскалов, “Севилският бръснар ” от Джоакино Росини (4 декември 1927), диригент Христо Маников, режисьор Димитър Христов, художник Васил Даалов и хормайстор Златан Станчев. Постепенно дейността на Старозагорската опера се разширява и обхваща цяла Южна България.
На 22 март 1928 година Операта се обявява като Южнобългарска районна опера. Малко след това е поставена и операта ” Травиата” от Верди (30 юни 1928) с диригент Александър Георгиев, режисьор Димитър Христов, художник Г. Карл и хормайстор Златан Станчев. През следващите няколко сезона нови постановки не са правени поради липса на средства. Дейността на операта се поддържа с възстановените “Гергана”, “Севилският бръснар” и “Травиата”.
От март 1933 г. Операта продължава дейността си със собствено ръководство.
Първи неин директор е Димитър Христов, диригент – Александър Георгиев.
На 14 май 1934 г. Операта е наречена Старозагорска общинска опера.
Ентусиазмът на старозагорци и голямата отдаденост на изпълнителите, при тежките условия на репетиции и спектакли, намират подкрепа в лицето на Софийската опера. От там в Стара Загора са изпратени да помагат Димитър Христов и младия баритон Стойко Диков, ученик на Христина Морфова. Режисьорът Илия Арнаудов предлага част от декорите, костюмите и реквизитът на Софийската опера да се прехвърлят безвъзмездно в Стара Загора, която опера според него: “при щастливи обстоятелства ще стане втората Държавна опера и ще подели с Народната опера в София художественото възпитание на културната общественост в страната.” Под ръководството на Димитър Христов са възстановени досегашните постановки и се подготвя премиерата на операта “Ловци на бисери” от Жорж Бизе.
От 1942 г. Общината предоставя за репетиции на Операта бившата сграда на Радио Стара Загора, срещу Градската градина (днес Универсален магазин). Особено тържествено преминава постановката на “Мадам Бътерфлай” от Джакомо Пучини, на която са поканени министри, народни представители, ръководни лица от Министерството на просветата, от Общинското и от Областното ръководство. За този спектакъл пишат всички централни вестници, като оценяват професионалното равнище на премиерата.
През сезона 1942/1943 Димитър Христов напуска. На негово място идва младият диригент Ромео Райчев, учител по музика в Девическата гимназия. Той полага основите на един изключително успешен период за Старозагорската опера, чиито главен диригент остава до 1954 г.
Постоянен сътрудник на операта става оперният режисьор Христо Попов, а по-късно и режисьорите Драган Кърджиев, Мишо Хаджимишев, Петър Райчев, Стефан Македонски, Георги Петров и др.
Важен момент в историята на Старозагорската опера е 1946 г., когато държавата, която до този момент частично е подпомагала дейността ѝ, оценявайки приноса ѝ в нашата култура, изцяло поема нейната издръжка. Незабравими спомени оставя присъствието на българските примадони Елисавета Йовович и Катя Спиридонова в Старозагорската опера през тези години. Чрез техните имена сцената на Стара Загора става притегателен център за много добри артисти, а спектаклите се запомнят от всички присъстващи в залата. Често пъти любители на оперното изкуство от други градове посещават Стара Загора, за да се радват на своите фаворитки, заради големите им гласови и артистични качества. В новите условия, увеличавайки състава си, Старозагорската опера има възможност да се обърне към по-мащабни заглавия от световната класика. Поставят се “Продадена невеста” от Б. Сметана, “Русалка” от Ал. Даргомижски, “Кармен” на Ж. Бизе, “Бохеми” от Дж. Пучини, “Княз Игор” от Ал. Бородин, “Въшебният стрелец” от Вебер и др.
През 60-те години Старозагорската опера успява да привлече талантливи певци, да попълни хора и оркестъра си с млади изпълнители и да разшири репертоара. Редом с големите творби от италианската класика като “Бал с маски”, “Дон Карлос” и “Симоне Боганегра” от Дж. Верди, се поставят и български произведения, много от които се изпълняват за първи път.
През 1967 г. в Стара Загора се провежда първия музикален фестивал – Декемврийски музикални дни. С откриването на новата страда на операта през 1971 музикалният празник прераства във Фестивал на Оперното и Балетно Изкуство (ФОБИ). В него участват български оперни театри, балет, има и съпътстваща концертна програма. На сцената на операта в Стара Загора през изминалите години от историята на фестивала са се състояли 14 премиери на български заглавия.
С развитието и успехите на Старозагорската опера свързваме имената на диригентите Ромео Райчев, Симеон Фетваджиев, Димитър Димитров, Веселин Ненов, Михаил Попов, старозагорците Божидар Бонев, Богдана Попова, Атанас Атанасов, Красимир Къшев.
През 1971 г. е построена новата модерна сграда на операта по проект на арх. Михаил Соколовски, арх. Борис Камиларов и арх. Цанко Хаджистойчев. Това е първата сграда в България, строена специално за опера. Сцената вече дава нови възможности за реализация на оперните спектакли. През 70-те и 80-те години на 20 век се поставят заглавия като “Аида” от Верди, ” Летящият холандец” от Вагнер, “Борис Годунов” от Мусоргски, “Силата на съдбата” от Верди. Старозагорската опера поставя и редица произведения от съвременни автори – “Сън в лятна нощ” от Б. Бритън, “Кола Брюнон” от Д. Кабалевски, балета “Абраксас” от Вернер Егк и др., както и български заглавия като „Майстори“ от Парашкев Хаджиев, „Янините девет братя“ от Любомир Пипков, „Ивайло“ и „Тракийски идоли“ от Марин Големинов, „Цар Калоян“, „Хан Крум“ и др.
Най-тежкият момент за старозагорската опера е, когато на 5 октомври 1991 г. пожар унищожава част от сградата. Регистрирани са три огнища в залата, където само час по-рано е игран спектакъл на „Мадам Бътерфлай“. Пламъците унищожават цялото сценично оборудване, залата, голяма част от фоайетата, един от петте рояла „Стенуей“ в България, кристални полилеи, внесени специално от Италия, декори, завеса, която е проектирана от професорите Димитър Гюдженов и Никола Кожухаров, както и пана на проф. Дечко Узунов.
Въпреки тежките условия, в които е поставена оперната трупа, тя не престава да твори и да радва публиката. В периода 1991 – 2010 г. спектаклите на театъра се играят на различни места – в съседни градове и в залата на Синдикалния дом (1991-1993), в Дома на транспортните работници (1993-1997), а след това в ремонтираната зала на Драматичния театър „Гео Милев“ (1997-2010). През 1999 г. на Античния форумен комплекс „Августа Траяна“, по времето на директора Александър Марулев, се открива нова сцена на открито с операта „Ернани“ от Верди.
С Постановление 146 на Министерския съвет от 27 юли 2000 г. операта се преобразува в Държавна опера-Стара Загора. През 2002 г. започват строително-монтажните дейности, които са съобразени с изискванията на авторския колектив, проектирал операта в началото на 60-те години на миналия век.
Реконструкцията се ръководи от арх. Цанко Хаджистойчев. Като водещи проектанти-конструктори участват инж. Лъчезар Ташев, инж. Любомир Събев и инж. Дамян Христов. Залата е застлана с негорим мокет и е обзаведена с 605 седящи места, от които шест за инвалиди.
С ново интериорно обзавеждане са фоайетата, в едно от които е реставрирано оцеляло керамично пано на проф. Дечко Узунов. След реконструкцията Старозагорската опера разполага с най-голямата и най-модерната въртяща се сцена в страната.
След дълги години на събиране на средства за възстановяване на сградата, включително чрез благотворителни концерти и дарения, на 29 декември 2009 г. реконструкцията е успешно завършена. След дълги години на събиране на средства за възстановяване на сградата, включително чрез дарителски сметки от родолюбиви граждани, най-после с изключителното финансово съдействие на Община Стара Загора, ремонтът приключва и на 5 октомври 2010 г. (празникът на град Стара Загора), с премиерата на операта “Кармен” от Жорж Бизе – отново се отварят вратите на най-красивата оперна сграда в България.
През 2016 г. Държавна опера – Стара Загора е отличена с Кристална лира на Съюза на българските музикални и танцови дейци за постановката на „Лучия ди Ламермур“ от Доницети, както и с наградата „Стара Загора“ на местната община. През същата 2016 г. Старозагорската опера и футболен клуб „Берое“ започват инициативата „Опера на Стадиона“, като представят „Аида“.
През 2018 г. с балета „Нестинарка“ е отбелязана 110-годишнината от рождението на композитора Марин Големинов. Същата година стартират и инициативите „Опера в цирка“, осъществена съвместно с Академичен цирк „Балкански“, с „Палячи“ от Леонкавало, и „Опера с кукли“, реализирана съвместно с Кукления театър в града, с постановките „Турандот“ на Пучини и „Фауст“ на Гуно.
През 2019 г. за първи път в България е представена операта „Африканката“ от Джакомо Майербер, копродукция с Берлинската държавна опера, а през 2021 г. е световната премиера на балета „Сънят на Пилат“ от Стефан Димитров.
През последните 15 години начело на операта в Стара Загора е Огнян Драганов. Той сподели: „за мен е удоволствие да бъда директор на един от най-модерните оперни театри в България“. „Моята задача като директор е да оценя всичко онова, което е направено до тук. Защото много човешки животи, характер и талант е претворен в този огромен монумент на Старозагорската опера, изграждан преди 100 години“, посочи той. Според него най-важното нещо за операта през XXI век е „да възпитава в доброта и да показва кое е добро и кое е лошо, като дава пример и ни води“, каза още директорът.
Припомняме, че по случай 100-годишния юбилей на операта в Стара Загора, ще бъде представена оперна гала на сцената на Античен форум „Августа Траяна“. Концертът ще започне със сцена от „Аида” на Верди, която ще бъде музикално-сценична метафора на триумфалния марш на Старозагорската опера през изминалите 100 години.
„Това ще бъде една ретроспекция на историята на операта и нейното развитие през годините. Ще покажем това, което операта е дала на Стара Загора през годините, както и това, което градът е дал на операта.
„Концертът е изключително интересен и ще включва фрагменти от най-известните оперни заглавия, представяни в Стара Загора“, каза предварително Драганов и припомни, че на сцената ще бъдат оперните звезди Красимира Стоянова, Надя Кръстева, Кирил Манолов и много други. „Постарали сме се да направим едно празненство, което ще започне още от влизането на публиката на Античния форумен комплекс „Августа Траяна“.
Ще има огнено шоу на кокили. Това ще бъде една своеобразна мистерия и закачка към публиката, за да покажем, че всъщност операта тръгва от площада. Тя тръгва, за да дарява хората с емоция и красота“, каза Драганов.
Сред специалните гости ще бъдат много ветерани – хора, които са отдали живота си, творческата си енергия и потенциал на този оперен театър, казва директорът и допълва, че сред изненадите ще бъде специално поздравление от обичаната българска певица Анна Томова-Синтова, както и от артистичния директор на Старозагорската опера Веселина Кацарова, която, за съжаление, поради лични причини няма да може да присъства.
Преди началото на оперната гала фотодокументална изложба на открито в парк „Пети октомври“ под наслов „100 години в 100 кадъра“ ще представи историята на операта в града.
Днес Държавна опера Стара Загора е театър с богат репертоар, в който се играят оперни, оперетни, балетни и детски спектакли. Оркестърът периодично изнася симфонични концерти с музика от всички стилове и епохи. Операта е желан гост на сцените на други общини, близки до Стара Загора, а спектаклите се посрещат с голям интерес, както от възрастни, така и от децата. Старозагорската държавна опера гостува с изключителен успех и на международни сцени – както в Европа, така и в Америка.
Запазила традициите, останала вярна на класиката, с усет към новото и модерното, Държавна опера Стара Загора върви по трудния път на изкуството, заедно със всички, които вярват, че усилията си струват.
(край на бележките по историята на Старозагорсдката опера)
Цитирам някои информации във връзка със 100 години от основаването на Старозагорската опера:
Стара Загора,
27.06.2025
(БТА)
Фотодокументална изложба на открито „100 години в 100 кадъра“ ще бъде открита на 1 юли, денят, когато Държавна опера – Стара Загора ще отбележи 100 години от създаването си. Експозицията ще бъде разположена на алея „Стара Загора“ в парк „Пети октомври“. Това става ясно от програмата с предстоящите събития на културната институция.
Жителите и гостите на Стара Загора ще имат възможността да разгледат фотоси от създаването на първата извънстолична опера у нас до наши дни.
Изложбата включва снимки от 100-те години на операта, които са специално подбрани, посочват организаторите. Най-добре документиран е периодът от началото на 50-те до началото на 80-те години на ХХ век. След това до 2010 г. има много големи липси в архива, който е унищожен покрай пожара в операта в началото на 90-те години на миналия век. За този период от време организаторите са търсили съдействие и подкрепа от много артисти, режисьори, диригенти, хористи и музиканти, сред които Румен Нейков, Петя Балджиева, Евдокия Здравкова, Нино Луканов, Офелия Христова, Симеон Симеонов, Савина Кулова и други.
В експозицията ще бъдат представени непоказвани кадри от постановките на „Гергана“, „Янините девет братя“, „Ивайло“, „Сън в лятна нощ“ и други.
Изложбата „100 години в 100 кадъра“ ще бъде пътуваща и двуезична – на български и английски език. Тя ще може да съпровожда гостуванията на операта и балета у нас и в чужбина. Чрез специален QR код потребителите ще могат да разгледат богато аудио и видео съдържание, което ще бъде преведено и на английски език.
За изложбата е предвиден и мобилен вариант. Тя се организира по спечелен проект на Национален фонд култура – по Националния план за възстановяване и устойчивост.
БТА припомня, че отбелязването на вековния юбилей започна с детски конкурс за рисунка „Рисувам опера и балет“. На 1 юли опероманите могат да се насладят на оперна гала на сцената на Античен форум „Августа Траяна“.
(край на цитата)
Държавна опера – Стара Загора е институцията, която в най-голяма степен съхранява духа на града, каза кметът Живко Тодоров
Стара Загора,
01.07.2025 23:44
(БТА)
Това е институцията, която в най-голяма степен успява да съхрани духа на града ни, да покаже, че Стара Загора е един град със силен културен живот. Това заяви кметът на Община Стара Загора Живко Тодоров по време на оперната гала в Античен форум „Августа Траяна“, с която беше отбелязана тържествено стотната годишнина от създаването на Държавна опера – Стара Загора. Той посочи, че въпреки препятствията, годишнината се отбелязва достойно и със самочувствие, а това е благодарение на настоящото ръководство в лицето на директора Огнян Драганов.
Когато говоря за Държавна опера – Стара Загора, не мога да не спомена фразата „Съединението прави силата“, или, както казва Левски: „Да бъдем равни на другите европейски народи зависи от нашите задружни усилия“, каза още Тодоров. Той подчерта, че трябва да се помнят заслугите на всички, помогнали за съществуването и развитието на операта и за нейното възстановяването след опожаряването ѝ през 90-те години на миналия век. Сред тях са бившите кметове на Стара Загора д-р Евгени Желев и проф. Светлин Танчев, посочи кметът.
Живко Тодоров подчерта, че една опера не е само сграда, а хората, които работят там. Той поздрави екипа за това, че е успял да възвиси операта и да я постави на заслуженото ѝ място, на което се намира в момента.
Вечерта откри директорът на Държавната опера в Стара Загора Огнян Драганов. Поздрави към културния институт и към жителите на Стара Загора отправиха президентът Румен Радев, областният управител д-р Неделчо Маринов и заместник-министърът на културата Георги Султанов. Официални гости бяха Негово Високопреосвещенство Старозагорският митрополит Киприан, кметове на общини и населени места, представители на местни и държавни институции.
Честването на стотната годишнина на Старозагорската опера, което преминава под мотото „Заедно за бъдещето на операта и балета“, започна в парк „Пети октомври“ с откриването на фотодокументалната изложба „100 години в 100 кадъра“, представяща историята на културния институт. Честването продължава с оперна гала на сцената на Античния форум, която ще представи своеобразна ретроспекция на операта и нейното развитие през годините“.
(край на цитата)
Когато говорим за символа на Стара Загора – това е Държавната опера, каза областният управител д-р Неделчо Маринов
Стара Загора,
01.07.2025 23:35
(БТА)
Когато говорим за символа на Стара Загора и когато става дума за феникса и за оцеляване от пепелта – това е Държавната опера. Това заяви областният управител на Стара Загора д-р Неделчо Маринов по време на оперната гала в Античен форум „Августа Траяна“, с която беше отбелязана тържествено стотната годишнина от създаването на първата извънстолична опера в страната. За този символ всички ние, ръка за ръка, цялата държава, местна власт и в този момент сме заедно и помагаме.
Той благодари на всички бивши и настоящи творци за тяхната енергия, дръзновение и всеотдайност към културата в България.
Вечерта откри директорът на Държавната опера в Стара Загора Огнян Драганов. Поздрави към културния институт и към жителите на Стара Загора отправиха президентът на Република България Румен Радев, кметът на общината Живко Тодоров и заместник-министърът на културата Георги Султанов. Официални гости бяха Негово Високопреосвещенство Старозагорският митрополит Киприан, кметове на общини и населени места, представители на местни и държавни институции.
Честването на стотната годишнина на Старозагорската опера, което преминава под мотото „Заедно за бъдещето на операта и балета“ започна в парк „Пети октомври“ с откриването на фотодокументалната изложба „100 години в 100 кадъра“, представяща историята на културния институт. Честването продължава с оперна гала на сцената на Античния форум, която ще представи своеобразна ретроспекция на операта и нейното развитие през годините“.
(край на цитата)
Ще завърша настоящата статия с едно изказване-разговор на артистичния директор на старозагорската опера Веселина Кацарова от 2015 година, когато театърът празнува 90 години от създаването си.
Лично на мен разговора особено ми хареса и за последен път потвърди мнението ми, че Веселина Кацарова не е само отлична певица и актриса, но и човек с голямо сърце и чувство за родолюбие от най-добър и искрен вид. По-долу цитирам без промени текста от линка на г-н Драгиев, като смятам, че по този начин помагам старозагорци да бъдат горди с постиженията си в областта на културата и с многото артисти от различни жанрове, които са дали на Бълария и на света.
Световната оперна прима Веселина КАЦАРОВА: За мен Старозагорската опера е нещо изключително важно
03 юли 2015, АКЦЕНТИ, СЦЕНА (портал NBP.bg)
– Г-жо Кацарова, Старозагорската опера отбелязва 90-годишнина. На 1 юли ще бъде гала концертът й на Античния форум в Стара Загора… На 12 години едно старозагорско момиче за пръв път влиза в нейната зала и е запленено от операта. Момичето се казва Веселина Кацарова. Оттук тръгва неговият път към световните сцени. Моля Ви за няколко думи към колектива на Операта и към старозагорци по повод 90-годишнината!
– Аз съм много свързана с България, със Старозагорската опера. От дете исках да стана артист и успях. В този смисъл за мен Старозагорската опера е нещо изключително важно. Пяла съм много малко в нейната сграда, но за мен тя има голямо значение като старозагорка, като човек. Мога да пожелая на старозагорци, на моите колеги, музикантите, да бъдат оптимистични, никога да не загубват любовта към професията си. Защото музиката е най-чистият свят, който съществува. С думи можем да излъжем, но с музика никога. Тя е като терапия – помага на много хора да бъдат излекувани. Музиката ни дава и много мъдрост… Освен това искам да пожелая на всички да бъдат много здрави! Дано Старозагорската опера да продължава да съществува, да живее! И дано хората да продължават да обичат класическата музика. Тя е изключителен свят… Дано старозагорци да посещават Операта и да обичат операта!
– Дебютът Ви в Старозагорската опера е с Хабанера от „Кармен“ на Бизе. На 5 октомври 2010 г. „Кармен“ е първата опера, която прозвучава на възстановената от пожара оперна сцена. Сега „Кармен“ е в програмата на Летните музикални вечери (1-28 юли) на Античния форум. Защо е толкова силно жизнелюбивото послание на „Кармен“?
– Цялата опера изпях за първи път на 42 години. Голямото послание на Кармен е, че е много еманципирана жена. Тя казва с кого ще бъде. Тя е олицетворение на свободата… Хората познават и обичат „Кармен“също както познават и обичат „Вълшебната флейта“. Мога да си представя колко ще е красив спектакълът на Античния театър.
– Имам чувството, че сега си го представяте, докато разговаряме по телефона?
– Да, разбира се… Човек трябва да цени това, което има в родината си.
– Малко в аванс – честит рожден ден! На 18 юли Вие имате красив юбилей…
– На 18 юли ставам на петдесет години…
– Няма кой да го повярва! Вие винаги ще сте онази невероятна, красива, лъчезарна българка, която няма възраст…
– Не знам, не…, мислите ли, че е така?
– Да. И това не е само мое субективно усещане. Просто публичните Ви доказателства – и от сцената, и като човек, като жена, като майка, като личност, са безкрайно убедителни.
– Ако е така, както казвате, знаете ли защо е така?
– Защо?
– Просто си останах вярна на себе си. Това беше най-трудното за мен изпитание. В изкуството – да останеш верен на себе си, да останеш естествен, да останеш земен. Да се развиваш като личност, но да не си самовлюбен.
– А може би тук е магията на „истинското изкуство да бъдеш певец“, откъдето идва и подзаглавието на книгата Ви с разговори с Мариане Целгер-Фогт?
– Много са компонентите – дисциплина, интелект, вкус към нещата, да бъдеш скромен, да не ламтиш, да си трудолюбив, да бъдеш колегиален, да уважаваш хората… Това са качества, не по-малко важни от това да имаш глас.Това е моята теория.
– Вашата теория и Вашата практика!
– Да, и моята практика (смее се).
– Как ще празнувате, ще има ли публична проява, свързана с годишнината Ви?
– Не, не. Аз имам семейство, син, съпруг… Човек трябва да умее да има и личен живот.
– Това означава ли, че на 18 юли ще бъдете в дома си в Швейцария?
– Не.
– Тогава някъде ще пеете?
– Да, но не искам да кажа къде (смее се). На концерт ще е. На 24-25 юли трябва да се прибера.
– Да се приберете? В България?
Искам в България, на морето! Винаги съм инкогнито там.
– Дотогава трябва да минат дъждовете. Желая Ви едно чудесно слънчево „прозорче“ в България!
– Благодаря!
– Някои физиономични участия до края на годината?
– Предимно концерти. Пея, разбира се, и опери – в Париж, в Токио. Мога да избирам участията си. Вече имам 67 оперни роли. Ще кажа само композиторите – Моцарт, Росини, Белини, Доницети, Верди, Вагнер, Хендел… Плюс оперети, сега идвам от Хамбург, от „Хубавата Елена“.Дебютирала съм в нея преди 20 години… Това е изключителна професия… Успях да направя изключително голяма кариера. Никога не съм предполагала, че ще постигна това извън границите на България. Но искам да се обърна към българските граждани, към българския народ. Ние трябва да обичаме България в истинския смисъл. Иска ми се да не се прекланяме пред всеки чужденец, защото никой чужденец не се прекланя пред нас. Обръщам се с моето скромно мнение към българския музикант:Трябва да сме трудолюбиви. Минала съм през всички етапи. Ние винаги трябва да можем малко повече от другите. И заради това също трябва да се поддържаме.
– Благодаря, госпожо Кацарова! Не само за разговора – благодаря за всичко, което сте, за всичко, което правите!
НБП, Петър ДРАГИЕВ
(край на цитата)
Нека да пожелаем хубави дни както на г-жа Веселина Кацарова и на г-н Огнян Драганов – директор на театъра, на целия артистичен състав и обслужващ перонал на операта, така и на всички старозагорци, а на Оперния им театър – да празнува още дълги години щастливи и успешни юбилеи след настоящия 100 годишен юбилей!
За много години, уважаема Старозагорска опера!
…..