Natalia Afeyan

Мецосопранът и вокален педагог Наталия Афеян празнува рожден ден

Драги приятели на оперната музика, днес на 30 януари 2023 година пиша статия не за една оперна личност, а за три лица, които принадлежат към една легендарна оперна фамилия – знаменитата певица Надя Афеян (1917-2000), за която съм писал редица статии по повод на рожден ден, за нейния съпруг – оперният режисьор Бохос Афеян (1924-1969), починал едва на 44 години (за него пиша днес за първи път!) и за тяхната дъщеря Наталия Афеян – доктор по музикознание, певица, музикален педагог, преподавател в „Нов Български Университет“, родена на 29 януари 1956 г., за която също не съм писал до сега, а вчера тя празнува рожден ден.

Това е една забележителна фамилия, при която майката – мецосопранът Надя Афеян е една от най-заслужилите личности на българското вокално изкуство през втората половина на миналия век, бащата – талантливият оперен режисьор Бохос Афеян главно с дейност в Пловдивската опера, където е направил десетки постановки и е дал образци на редица такива, които се поставят за първи път в България и сега дъщерята Наталия Афеян, наследила всичко най-хубаво от двамата си родители, продължава тази семейна традиция в области, които не са еднопосочни.

Именно на нея посвещавам днешната ми статия, но наред с данните за Наталия Афеян ще пиша нещо и за майката, както и за бащата.

За Надя Афеян писах вече 5 пъти доста обширни статии – за пръв път през 2018 г. по повод на рождения й ден на 3 май, след което всяка година на този ден до 2022 пиша редовно – тя заслужава тази чест. От миналата година – 2022, статията за нея е внесена в моя оперен блог „operastars.de“, където може винаги да се чете чрез линка:

https://www.operastars.de/category/afeyan-nadia/. По тази причина днес няма да пиша за Надя Афеян, освен няколко общи бележки.

На първо място искам да обърна внимание, че видната българска музиколожка проф. Боянка Арнаудова, която е писала много пъти в медиите обширни статии за Надя Афеян, сега в най-новата си книга от 2022 г. „Златният век на българската опера“ й обърна особено внимание. В този забележителен мемоарен труд Боянка Арнаудова посвещава обширна статия – и то първата в голямата си книга от над 600 страници – именно на нея. Нека цитирам само началото на тази статия (стр. 19):

„ (…) При постъпването ми в Софийската опера дистанцията между мен, млад музикант, и певците беше повече от разминаване между поколения – това бяха големи певци с авторитет и самочувствие, каквито днес много рядко се срещат. Но така се случи, че няколко от великите гласове на онова време ме приеха като своя. Особено топло отношение получих от Надя Афеян, която в онези години беше народен артист, всепризната, тачена от властта и аплодирана буквално и преносно – от публиката и колегите. Пред мен тя се разкри, доверявайки ми драматичните си преживелици в най-ранната си младост – историята й преди голямата сцена, пълна с битки и обрати, големи лични трагедии, които са я формирали като личност и артист (…).

(край на цитата)

По-нататък Боянка Арнаудова се спира подробно на детайли от живота и дейността на Надя Афеян, като й посвещава цели 20 страници в книгата си. Аз няма да цитирам повече от нейната книга, който се интересува, може да закупи този особено ценен мемоарен труд, в който са разгледани живота и дейността на около 20 велики представители на българското оперно изкуство. Не случайно проф. Арнаудова е дала това заглавие на книгата си – „Златен век на българската опера“.

За редица от тия трудности, проблеми и лични трагедии аз също писах в моите статии за Надя Афеян, някои от които искам сега да изтъкна:

(…) „ (…) Надя Aфеян е една от най-видните певици в историята на българското оперно изкуство през 50-те и 60-те години на миналия век, които са допринесли за възраждане на оперното изкуство след края на Втората световна война в България и за изграждането на международния му авторитет и признание. Тя продължава традицията от световна класа, професионализъм и талант на нейните учители – Aнa Тодорова, Събчо Събев, Таня Цокова, Катя Спиридонова, но също така слага собствен отпечатък върху развитието на това изкуство, като го обогатява с най-висока класа вокално изкуство и завидно актьорско майсторство. Тя не само омагьосва слушателите с красотата на гласа си, но също така притежава хипнотизиращо присъствие на сцената, като създава сложни, правдоподобни и незабравими герои (…)“.

„ (…) Надя Афеян е родена на 3 май 1917 г. във Варна. Започва обучението си във вокалното изкуство в ранна възраст, после се присъединява към хора на Софийската народна опера (1936-1937 г.) и много бързо получава първите си малки солови партии. Въпреки това, тя е също толкова заинтересована и в драматичния театър, и особено в системата на Станиславски и метода му, действащ за постигане на реализъм в изпълнението. Надя Афеян се записва в театралната школа на режисьора Николай Масалитинов. По това време става съпруга на драматичния артист Иван Кирчев (1900-1945). Ражда и първата си дъщеря. През 1942 г. семейството заминава за Берлин, където тя започва да учи в Консерваторията при проф. Карл Емге и актьорско майсторство в студията на Бургтеатър при проф. Полевицкая. Ходът на Втората световна война ги принуждава да се преместят във Виена, където тя учи театрално изкуство. През 1945 г. се случва трагедия – по време на бомбардировките във Виена тя загубва съпруга си и малкото си бебе, като по чудо се спасява от смъртта.

Надя Афеян се връща в София и през следващите няколко години започва да се примирява със съдбата си и да възстановява новия си живот в България. Тя става член на ансамбъла на Софийската народна опера през 1947 г. и скоро се превръща в един от най-харесваните и обичани от публиката солисти. Омъжва се за оперния режисьор Бохос Aфеян.

През 1960 г. Надя Афеян е поканена да пее в Берлинската опера (Държавната опера в Източен Берлин) като редовен гост – една среща, която продължава повече от десетилетие, чак до 1972 г. В многобройните си роли на немски език в мецосопрановия драматичен жанр тя спечелва симпатиите на слушателите си. За приноса си към оперното изкуство на Източна Германия (ГДР) тя е удостоена с почетното звание „Kammersängerin“. От тази епоха има писмени сведения за нейни участия в Берлин. За Надя Афеян Берлин се оказва един наистина съдбовен град. След като вече е натрупала немалък опит, знания и репертоар, особено в италианската и руската класика, тя бива поканена за редовен, постоянен гост-солист на Берлинската държавна опера. Цели 12 сезона, заедно със своята партньорка, сопраното Юлия Винер, тя лети всяка седмица от София до Берлин, за да участва в премиери и редови спектакли. Тук талантът й бива високо оценен от публиката, критиката и особено от един велик диригент – Франц Конвични, който ще каже, че в Щастопер, Берлин гласът на Надя Афеян звучи така красиво и пълноценно, сякаш самата зала била построена специално за нея! (…)“.

„(…) По време на активната си кариера Надя Афеян гастролира в цяла Европа и по света – Германия, Норвегия, Швеция, Дания, Гърция, Италия, Испания, Полша, Чехословакия, Китай. В източници на латиница се споменава още следното: през 1964 г. тя пее в ролята на Амнерис в „Аида“ от Верди с огромен успех на сцената на Ковънт Гардън в Лондон (тази роля е една от коронните й роли). През 1965 г. участва на Музикалния фестивал във Висбаден / Германия, през 1966 и 1970 г. на сцената на операта „Teatro San Carlo“ в Неапол, през 1972 г. в Барселона и през 1973 г. в Атина. Казва се още, че Надя Афеян е „не само отлична оперна певица, но и много добра изпълнителка на песни и като солистка в ораториално-кантатни произведения“.

От многобройните си роли най-големи постижения тя има в следните опери: Амнерис в „Аида “, Еболи в „Дон Карлос”, Азучена в “Трубадур”, Улрика в „Бал с маски“ от Верди, Кармен в едноименната опера от Жорж Бизе, Марфа в “Хованщина” и Марина в „Борис Годунов“ от Модест Мусоргски. Надя Aфеян има голямо уважение и любов към българската музика и песни и е направила значителен принос за популяризирането на българската опера и песни от родни композитори. Нейният репертоар включва роли като Мария в “Ивайло” от Марин Големинов, Ефросина в “Момчил” от Любомир Пипков, Елена в “Юлска нощ” от Парашкев Хаджиев.

През 1976 г. Надя Афеян се пенсионирва и заминава за Австралия. През 1985 г. публикува автобиографията си “Светлини и сенки”, в която вълнуващо разказва за живота и кариерата си. На 27 септември 2000 г. тя умира след тежко боледуване в Мелбърн / Австралия (…)“.

(край на цитата)

Ще завърша бележките си за Надя Афеян с цитиране на едно предаване на Българското Национално Радио на 6 май 2017 г. във връзка със 100 години от рождението на певицата. Автор е известната музикална редакторка в Радиото Светлана Димитрова, която е особено близка с Наталия Афеян – дъщеря на Надя Афеян:

БНР

Сто години от рождението на Надя Афеян

публикувано на 06.05.2017

Автор: Светлана Димитрова

Надя Афеян – една певица, която е свързана с най-ранните ми детски спомени за операта. Но не само с величествените героини, които тя претворяваше на сцената.

Така се стекоха обстоятелствата, през 70-те години на миналия век, че освен на сцената, често я виждах и в живота, тъй като семействата ни бяха приятелски. Дъщеря й Наталия Афеян – или Нини беше като моя сестра, с която бяхме много често заедно, дори и на летни лагери и аз често си спомням за тези щастливи детски дни. Леля Надя беше изключителна жена – красива, благородна, нежна и грижовна. Детското ми съзнание със сигурност изобщо не възприемаше, че контактувам с една от суперзвездите на Софийската опера. Едва днес си давам сметка, какви музиканти съм познавала и които едва след като започнах да правя предавания в радиото започнах да оценявам професионално. Всеки път нахлуват спомени и всеки път съжалявам, че не съм имала касетофон. Това бяха щастливи срещи изпълнени с приятелство, дружески шеги, мили спомени и обсъждания на весели сценични преживявания.

За жалост, когато вече бях сравнително осъзнат индивид, Надя Афеян вече не пееше. Но с тази изключително приятна задача да представи Надя Афеян помолих Боянка Арнаудова, която дълги години беше драматург на Софийската опера. Спомените й може да чуете в звуковия файл, както и изпълнения на Надя Афеян, съпровождана от СО на БНР, диригент Михаил Ангелов – записи от 1967 г.:

– Ария на Далила от операта „Самсон и Далила“ на Сен-Санс
– Ария на Леонора от операта „Фаворитката“ на Доницети
– Ария на Сляпата от операта „Джоконда“ на Понкиели


Ето и програмата на оперната вечер:


– Втора картина на операта „Бал с маски“ на Верди – запис от 29 декември 1965 г. с участието на: Надя Афеян – Улрика, Юлия Винер – Амелия, Любомир Бодуров – Рикардо, Асен Селимски – Ренато, Цветана Аршинкова – Оскар, Никола Христов – Силвано, Димитър Петков – Том, Алексей Милковски – Самюел, хор и оркестър на Софийската опера, диригент Руслан Райчев.  


– Операта „Лоенгрин“ на Вагнер – запис от 19 април 1968 г. с участието на: Стефан Еленков – крал Хайнрих, Юлия Винер – Елза, Любомир Бодуров – Лоенгрин, Надя Афеян – Ортруд, Стоян Попов – Фридрих фон Телрамунд, хор и оркестър на Софийската опера, диригент Асен Найденов.

Съдържание на операта Лоенгрин

събота, 6 май от 20 часа

Цитирам линк към това предаване на БНР:

https://bnr.bg/post/100827614/100-godini-ot-rojdenieto-na-opernata-pevica-nada-afean

С тия бележки приключвам с материалите си днес относно Надя Афеян.

Сега ще премина към вчерашната юбилярка – Наталия Афеян, после и към бащата – Бохос Афеян.

Дъщерята Наталия Афеян върви по пътя на майка си, тя също е оперна певица, музикален педагог и университетски преподавател. С нея ние сме ФБ-приятели от април 2018 г., а през пролетта на 2019 г. се запознахме в София и бяхме заедно в едно кафене недалеч от бившето кино „Влайкова“ (до „Орлов мост“), където прекарахме близо 2 часа в приятен разговор. Правихме си снимки и от това време имаме непрекъснат контакт в Интернет.

Наталия Афеян е един истински „Летящ холандец“ – от много години тя пътува между България и Австралия, защото след смъртта на баща си през 1969 г. майка й решава да напусне България заедно с дъщеря си, след като се пенсионирва през 1976 г. и двете заминават за Австралия, където Наталия продължава музикалното си обучение. Там тя прави кариера като певица и после като вокален педагог, но същевременно не забравя родната България, където също продължава дейността си в различни посоки. За всичко това ще стане въпрос по-долу.

Тук искам да подчертая, че този „номадски живот“ на Наталия Афеян има и своите положителни страни – запознанство с редица чужди култури, народи и езици, което довежда до един разширен мироглед по всички важни въпроси на живота и изкуствата. Не случайно Наталия Афеян владее 6 чужди езици освен родния български. Те са: английски, немски, италиански, руски, френски и арменски. През 2012 г. тя получава научната титла „Доктор по музикознание“ в „Нов български университет“, където има дейност като музикален педагог.

Сега биографични данни за Наталия Афеян: тя е родена на 29 януари 1956 г. в София. Завършва Българската държавна консерватория в класа по пеене на проф. Реса Колева. Била е щатен солист (мецосопран) в оперните театри в София, Пловдив и Камерна опера – Благоевград. Репертоарът й включва над 20 роли, между които Хензел в „Хензел и Гретел“ от Хумпердинк, Кармен в едноименната опера от Жорж Бизе, Амнерис и Азучена в оперите „Аида“ и „Трубадур“ от Верди, Майката в опера от Игор Стравински.

В концертния й репертоар преобладава музика на ХХ век. Тя е първият изпълнител в България на “Лунният Пиеро” от Арнолд Шьонберг, на вокално-инструментални цикли от Стравински, Лучиано Берио, Оторино Респиги. Високо ценена е като интерпретатор на творби от Густав Малер, Рихард Щраус и други, но също така е изпълнявала многократно солови роли в “Реквием” от Верди, “Реквием” от Моцарт, “Стабат Матер” от Перголези, “Месия” от Хендел, има участия в кантати от Бах.

От 1991 г. Наталия Афеян живее и работи в Мелбърн, Австралия. В Държавната опера на Мелбърн тя изпълнява Азучена от “Трубадур”, Амнерис от “Аида”, Никлаус / Музата от “Хофманови разкази” на Жак Офенбах, Кармен от едноименната опера на Бизе и др.

От 1995 г. е щатен преподавател в Музикалната академия в Мелбърн (Victorian College of the Arts). Предметите, които преподава, са: солово пеене и интерпретация, вокални ансамбли – оперни и концертно-ораториални, актьорско майсторство за певци. Нейни ученици печелят награди на престижни национални и международни конкурси.

В момента преподава в Националното музикално училище “Любомир Пипков” и „Нов български университет“.

(край на биографичните бележки)

Разполагам с подробна информация на латиница относно редица дейности на Наталия Афеян както в България, така и в Австралия и другаде, също и подробности за нейното музикално обучение, за успехите на нейни ученици и други. Цитирам сведения на немски език:

BERUFLICHE AUSBILDUNG

1978 – Abschluss der Bulgarischen Musikakademie mit Magistergrad als Studentin von Prof. Ressa Koleva

1974 – Abschluss der Bulgarischen Musikhochschule in der Klasse von Elizabeth Rutgers

ANDERE BERUFLICHE QUALIFIKATIONEN

2000 – Meisterkurse bei Prof. Richard Miller, AATS (American Academy of Teachers of Singing)

1993-1995 – Meisterkurse bei Janice Chapman, Guildhall School of Music and Drama, London

1981 – 1983 – Privatunterricht in Interpretation bei Prof. Irina Stiglic und Prof. Peter Stabekoff, Sofia

1978 – Privatunterricht in Gesang bei Cathy Berberian, Wien

BÜHNENERFAHRUNG

VICTORIA STATE OPERA – MELBOURNE, AUSTRALIEN 1991 – 1998

Rollen:

Amneris (“Aida” von Verdi);

Azucena (“Il trovatore” von Verdi);

Die Muse und Antonias Mutter („Tales of Hoffman“ von Offenbach);

Carmen (“Carmen” von Bizet);

Erda (“Das Rheingold” von Wagner)

KONZERTAUFFÜHRUNGEN 1991-2003

Verdi – Requiem (Melbourne);

Bach – Johannes-Passion (Melbourne);

Poulenc – Le marteau sans maitre (Brisbane);

Berio – Volkslieder (Melbourne);

Schönberg – Pierrot lunaire (Melbourne, Sydney);

Mahler – Das Lied von der Erde (Brisbane);

Mahler – Kindertotenlieder (Melbourne);

Mussorgsky – Lieder und Tänze des Todes – London

BULGARISCHE KAMMEROPER 1989 – 1991

Rollen: Die Mutter (“Mavra” von Strawinsky)

Rosine und Berta (“Il barbiere di Siviglia” von Rossini)

BULGARISCHE NATIONALOPER 1985-1989

Rollen:

Carmen (“Carmen”, Bizet);

Sonya (“Krieg und Frieden”, Prokofjew);

Lola (“Cavaleria rusticana”, Mascagni);

Der Fuchs (“Snow Tale”, Genkov);

Polly Peachum (“Beggar’s Opera”, Britten)

NATIONALE OPER VON PLOVDIV 1983-1989

Rollen:

Feodor (“Boris Godunov”, Mussorgsky);

Carmen und Mercedes (“Carmen”, Bizet);

Fürst Orlofsky (“Die Fledermaus”, J. Strauss);

Gräfin Rzevskaya (“Peter I”, A. Petrov);

Hänsel (“Hänsel und Gretel”, Humperdink);

Lola (“Cavaleria rusticana”, Mascagni)

KONZERTAUFFÜHRUNGEN – BULGARIEN, GRIECHENLAND, ITALIEN, ÖSTERREICH 1981-1990

Schönberg – Pierrot lunaire;

Strawinsky – Pribaoutki;

Strawinsky – Souvenirs de mon enfance;

Mahler – Kindertotenlieder;

Mozart – Requiem;

Pergolesi – Stabat mater;

zahlreiche Aufführungen neuer bulgarischer Musik

JÜNGSTE LEISTUNGEN

2015-2016 – Aufführungen von „Pierrot lunaire“, A. Schönberg (International Festival March Music Days 2015, BNR – Studio 1, SMA „Pancho Vladigerov“, NBU UniArt);

2012 – Arnalta/Nutrice („L’incoronazione di Poppea“, Monteverdi)

Internationale Festival März Musiktage 2012;

Classical Music International Festival Sofia Music Weeks (geplant)

2009, 2008 – Forum für klassische Musik – „Neue bulgarische Musik“

ERFAHRUNG BEIBRINGEN

2012 – NBU – Promotion in Musik. Abschlussarbeit: Gesangspädagogik – ein ganzheitlicher Ansatz;

2005 – Dozent für Gesang und Interpretation an der Neuen Bulgarischen Universität, Sofia;

2005-2008 – Gesangslehrer an der National School of Music, Sofia;

1995-2005 – Vollzeit-Seniordozent für Gesang, Schauspiel für Sänger und Vokalensembles – Melbourne University, VCA, Melbourne, Australien

1992-2000 – Teilzeitdozent für Gesang, Monash University, Melbourne, Australien;

1996-2003 – Teilzeitdozent für Gesang und Interpretation, Australian Catholic University, Melbourne, Australien;

1996-2005 – Gastdozent für Gesang und Schauspiel, Opernstudio, VCA, Melbourne, Australien

MEISTER KLASSE

2015 – Conservatorio statale „GBPergolesi“, Fermo, Italien;

2011 – Conservatorio statale „GBPergolesi“, Fermo, Italien;

2011 – Monash University, Melbourne, Australien

2005 – Gedenkhaus “Boris Christoff”, Sofia, Bulgarien;

2003 – Meisterkurse in Interpretation der Musik slawischer Komponisten, Singapur;

1999-2001 – Meisterkurse in Interpretation der Musik deutscher Komponisten des 19. und 20. Jahrhunderts, Sydney Conservatorim of Music, Sydney, Australien

STUDENTEN: PREISE UND AUSZEICHNUNGEN

2008 – Internationaler Gesangswettbewerb “Operalia” – Elena Xanthoudakis, III. Preis;

2008 – 4. Internationaler Gesangswettbewerb “Die Krone von Turnovgrad”, Bulgarien – Mark Fowler, I. Preis;

2006 – 9. Internationaler Mozart-Wettbewerb, Salzburg, Österreich – Elena Xanthoudakis, I. Preis;

2006 und 2005 – Stiftung „Raina Kabaivanska“, Sofia, Bulgarien – Mark Fowler, I. Preis;

2004 – Australischer Sänger des Jahres – Sydney, Australien – Mark Fowler, Preis I;

2003 – Maria Callas Internationaler Gesangswettbewerb, Athen, Griechenland – Elena Xanthoudakis, Grand Prix;

2003 – Rachmaninow-Wettbewerb, St. Petersburg, Russland – Polina Volfson, III. Preis;

2002 – Covent Garden Award, London, UK – Michael Smallwood

(край на цитата)

По време на цялата си музикална дейност Наталия Афеян има и редица научни публикации в България и в Австралия. Цитирам списък на латиница:

The Laugh of Delilah – The Literature: Challenges and Pleasures, Verlag der Universität Sofia, 2018

Ganzheitlichkeit in der Gesangspädagogik – NBU, 2014. ISBN 978-954-535-816-6

Pierrot lunaire: 3 X 7 – Jahresbuch der “N. Rilski”-Universität, Blagoevgrad. Vol. 5, 2007;

Der mutwillige Orient oder das “türkische” Thema in Mozarts Opern – Co-Autorin Milena Kirova – “Mozart – Literarische Handlungen und Kontexte”. Publ. „Lettera“, Plowdiw, 2007;

Klage um Carmen – “Stimmen. Neue Werke in den Geisteswissenschaften von Schriftstellerinnen aus dem Balkan”. Publ. „Sonm“, Sofia, 2005;

Das Lied und Solveig in Jovkovs Geschichte “Solveigs’ Song” – “Classic and History of Literature”. Blagoewgrad, 2005;

Lichter, Kamera, Ariadne – The Observer, Melbourne. Vol. 3, 1999;

Wörter oder Sätze; Notizen oder Phrasen? – Monash University Press. Vol. 4, Melbourne, 1998

(край на цитата)

Ще завърша бележките си относно дейността на Наталия Афеян с една информация относно нейна книга, издадена през 2014 г. в „Нов български университет“, 132 страници:

Холизмът във вокалната педагогика

Предговор от авторката:

Да си припомним смъртта на Орфей: нападнат от побеснели менади, кървящ, разкъсан и накрая обезглавен. Вакханките разхвърляли навсякъде части от тялото му, а реката Хеброс поела във водите си главата и лирата му. Тогава станало чудо – от лирата прозвучали тонове, а мъртвата глава все още пеела. Грозен дракон видял главата и се нахвърлил върху нея, за да я оглозга, но от висините се спуснал Аполон и превърнал в камък чудовището и зиналата му паст.

Холистичният светоглед съществува още от древността и през последните повече от сто години е заявил присъствието си в много области на човешкото познание – философия, медицина, психология, социални науки, екология, икономика, образование, архитектура и много други. Музикалното изкуство обаче, и по-конкретно вокалното изпълнителство, почти никога не се свързва с холизма. Изключение правят някои трудове, които се появиха през последните едно-две десетилетия.


Стремежът ми при написването на тази книга е да включа колкото е възможно повече аспекти на вокалното майсторство, да потърся и да изясня техните връзки и зависимости. Другата цел, която си поставих бе да напиша труда си на възможно най-достъпен език, така че да достигне си младата читателска публика, без да я обременява с изобилие от музикална и философска терминология.

(край на цитата)

Ще цитирам линк към едно интересно предаване от около 13 минути, в което Наталия Афеян споделя свои мисли по развитието на музикалното изкуство, главно на професионалното музикално изкуство, и то специално в България. Заглавието е:

Има ли класическата музика бъдеще в България“

Ето съответния линк:

https://www.sbs.com.au/language/bulgarian/en/podcast-episode/dr-natalia-afeyan/dfmi8kipe

Оперният режисьор Бохос Афеян – баща на Наталия Афеян и съпруг на Надя Афеян

Сега ще се спра на живота и дейността на оперния режисьор Бохос Афеян – баща на Наталия Афеян и съпруг на Надя Афеян, който се помина неочаквано през 1969 г. едва на 44 години. Лично аз си спомням за този талантлив режисьор, защото в тия години – началото на 60-те – живях и работих в Габрово, а там имаше голяма сграда – Дом на културата, в който гостуваха с оперни постановки ансамбли от Русе, Стара Заговра и Пловдив. В тия години Бохос Афеян беше главен режисьор на Пловдивската опера и редица негови постановки са се изнасяли при гостуване в Габрово. Неговото име беше широко известно, аз четях тогава редовно списание „Българска музика“ и често съм попадал на сведения за негови постановки.

За Бохос Афеян има малка Уикипедия-страница на български език, в която са допуснати малки грешки в датите на рождение и смърт, които съм коригирал. Цитирам:

Бохос Бедрос Афеян е български оперен режисьор от арменски произход.

РоденБохос Бедрос Афеян 30 май 1924 г. ШуменЦарство България
Починал17 февруари 1969 г. (44 г.) ПловдивНародна република България

Биография

Роден е през 1924 г. в Шумен. Завършва Българската държавна консерватория, а след това специализира в Германската демократична република. От 1958 г. до смъртта си работи като главен режисьор в Пловдивската опера. През 1966 г. е гост-режисьор в Софийската опера. Умира през 1969 г. в Пловдив.

Той е вторият съпруг на Надя Афеян, с която имат дъщеря – оперната певица Наталия Афеян.

Личният му архив се съхранява във фонд 1286К в Централен държавен архив. Той се състои от 119 архивни единици от периода 1928 – 1969 г.

Режисьорска дейност

Режисьор е на множество оперни постановки. По-известните от тях са:

Източници:

  1. ↑ Нагоре към:а б в Бохос Бедрос Афеян. // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 21 януари 2019 г. (на български)
  2.  Арнаудова, Боянка. 100 години от рождението на Надя Афеян. // вестник „Култура“, 26 май 2017 г. Посетен на 21 януари 2019 г. (на български)
  3.  Райчевски, Георги. Пловдивска енциклопедия. Пловдив, Издателска къща „Жанет 45“, 2009. ISBN 978-954-491-553-7. с. 27.

От източник 1. може да се прочете следното:

Свидетелство за основно образование от арменското училище в Атина и легализиран превод (1939); почетни грамоти, поздравителни адреси и диплом за режисьорските му постижения (1963–1969); некролози и съобщения в пресата и съболезнователни писма до Надя Афеян – съпруга, по повод смъртта му; отзиви и рецензии за творческата му дейност от Росица Баталова, Розалия Бикс, Боян Икономов, Дмитрий Кабалевски, Венелин Кръстев и др. (1956–1968). Режисьорски планове на Бохос Афеян, исторически справки за композитори и техните произведения; списъци на роли и изпълнители; планове и скици за мизансцени; програми за репетиции и др. за постановките на оперите: „Севилският бръснар“, „Силата на съдбата“, „Сватбата на Фигаро“, „Аида“, „Бохеми“ и др. (1955–1966); бележки за историята на българското оперно изкуство; списък на оперите и оперетите, режисирани от него (1969); програми и афиши за негови постановки. Писма от Бохос Афеян до Надя Афеян – съпруга, за работата му в Берлинската опера, за творческите му планове; до Вл. Лукич с мнение за картините му; до Николай Павлович – директор на Музикалния театър във Воронеж за поставянето на операта „Луд гидия“ (1963); от Н. Садковой – директор на Куйбишевската опера за поставянето на „Милионерът“ (1967); от Симеон Щейн от Воронеж за получените партитури на „Луд гидия“; от Американското посолство в София за постановката „Откраднали консула“ (1963); от артистите в Софийската опера за премиерата на „Бохеми“ (1966) и др. Снимки на Бохос Афеян (1928–1969); с проф. Драган Кърджиев, Жул Леви, Парашкев Хаджиев, Симеон Щейн; с артисти от различни оперни театри; на Арам Хачатурян и Евгений Пойманов с посвещения и др. Картини на Бохос Афеян, портрет на дъщеря му, карикатури, скици за декори и костюми. Писмо от Иван Димов – композитор, автор на музиката на операта „Откраднали консула“ до Г. Мдивани – автор на едноименната пиеса, с покана да присъства на премиерата в Пловдив (1969); либрето на операта „В една новогодишна нощ“ и др.

(край на цитата)

От други източници цитирам следните допълнения за Бохос Афеян:

Започва кариерата си в Хора на Софийската народна опера, след това специализира в Германия. През 1956 г. той представя първата си постановка в Пловдивската народна опера – „Севилският бръснар“ от Росини, последвано от представления в Софийската народна опера.

От 1959 до 1969 г. (с прекъсвания) е главен режисьор на Пловдивската народна опера. Режисьор на: “Трубадур”, “Аида”, “Кармен”, „Моята прекрасна лейди“ на Лоу (за първи път на българска сцена).

От 1965 до 1966 г. е главен режисьор на Ереванския театър за опера и балет („Танхойзер“ на Вагнер, „Консулът“ на Меноти). Режисьорското изкуство на Бохос Афеян се характеризира със сценичното действие, органичното сливане на музикални персонажи, психологическата дълбочина, острото усещане за модерност.

(край на допълненията)

Цитирам данни за някои постановки на Бохос Афеян на различни сцени:

Първата премиера на „Бал с маски“ от Верди на сцената на Държавна опера Стара Загора е на 23 март 1959 г. Диригент е Руслан Райчев, режисьор Бохос Афеян – гост, художник Асен Попов – гост, хормайстор Иван Димов, балетмайстор Теодорина Стойчева.

Щастлива съдба има първата постановка на “Царицата на чардаша” във Варненската опера от 1957 г. с диригент Емил Главанаков, режисьор Бохос Афеян, художник Мариана Попова. Същото се отнася и за постановката на незабравимия Видин Даскалов, с художник Мария Трендафилова и хореограф Калина Богоева, която се играе вече 18 години. 

БЪЛГАРСКИ АКАДЕМИЧЕН МУЗИКАЛЕН ПОРТАЛ    

База-данни за музикално-изпълнителско изкуство

„Откраднали консула“ (опера)

Начало: 04.3.1969 г.
Край: 04.3.1969 г.
Организатор(и)

– Пловдивска опера

Произведение(я):

Име: Откраднали консула

Автор(и):

Иван Димов – Композитор
Иван Димов – Либретист

Дата: 04.3.1969 г.
Град: Пловдив
Място: Пловдивска опера


Изпълнител(и):

Невин Михалев – Диригент
Бохос Афеян – Режисьор
Михаил Михайлов – Художник
Аврам Андреев – Певец
Асен Траянов – Певец
Райна Кошерска – Певец
Костадин Костов – Певец
Иван Вампиров – Певец
Христо Христов – Певец
Соня Хамерник – Певец

(край на цитата)

Както писах в началото, аз имам контакти с Наталия Афеян от редица години. В хода на тези връзки тя ми е споделяла различни сведения главно относно баща си в наши разговори и сега искам да цитирам част от тях, които ще дооформят картината за баща й Бохос Афеян, която все още не е напълно ясна и някои автори пишат неща, които не са верни. Цитирам такива нейни бележки от различно време (годините от 2018 до сега):

„ (…) Прав си, той беше главен режисьор на Пловдивската опера, където постави страшно много заглавия за пръв път в България. Да не говорим за това, че днес някои се кичат с етикета “първи оперни постановки под открито небе”, а това всъщност беше баща ми с Вердиевите тържества в Пловдив на „Бунарджика“ през 1967, 1968 и 1969-та година (последна за него)

(…) „Аида“, „Трубадур“ и „Дон Карлос“ с хоровете от 3 оперни театра, над 100 души оркестър и по 500 души миманс, фойерверки и животни от цирка, а не с по един кон и трима пенсионирани старци в миманса. Но, нали знаете, изкусително е да ограбиш покойник, той ще си мълчи“

(…) Ама абсолютно всички постановки на Пловдивска опера бяха дело на баща ми Бохос Афеян. Той ги намери, той ги преведе на български, той ги постави, той покани именно тези артисти и тези диригенти, които споменаваш. Нали знаеш, че за 60-те години беше невероятна дързост да поставиш първи американска опера в България – татко немалко си пати от това. Първите опери на открито в България – на „Бунарджика“ в Пловдив, първите Вердиеви вечери, премиери на български автори, за пръв път „Консулът“ от Меноти – мога да изреждам до утре. Татко ми просто изгоря в работата си. На 44 години получи мозъчен кръвоизлив и умря 2 дена преди последната си премиера на “Откраднали консула” от Иван Димов, с която получи посмъртно „Голямата награда за режисура“. Това исках да добавя. За отдавна отишлите си рядко се помни, но Пловдивска опера дължи твърде много на Бохос Афеян. Бъди здрав и все така продуктивен и през 2021!

(…) И си е чист софиянец, а не пловдивчанин. Завършил е Втора мъжка гимназия. Работеше в Пловдив, защото за непартийни устати арменци все не се намираше място в Софийска опера, нищо, че постоянно поставяше и тук („Бохеми“, която се игра още 25 години след смъртта му, „Юлска нощ“ и други). И умря в Пловдив 2 дена преди последната си премиера, защото преработи. Получи мозъчен кръвоизлив и не излезе от кома. И никога не е бил арменски гражданин, а български, роден и починал в България. Какво пишат в персийската, арменската и съветската енциклопедия не променя този факт. Извинявай, ядосах се, че всеки може да пише в Уикипедия каквото си иска. Трябва да се направи нещо, може би да се искат писмени доказателства за такива публикации. Певец бил, че и армено-български! Глупости! Така да зачеркнеш професията на човек, която му струваше живота! И в която беше пионер за страната си! Нямам думи! Нищо от това не е към никого, освен авторите на фалшиви данни, а на теб съм безкрайно благодарна за всичко, което правиш и ще продължаваш да правиш в името на паметта на публиката“.

(край на бележките на Наталия Афеян за баща й)

За последните думи на Наталия Афеян относно авторите в Уикипедия напълно споделям мнението й, защото има такива статии там, които са неточни и истината е такава, че в правилата на Уикипедия се изисква всички данни да бъдат придружени с доказателства, т. е., от къде са цитирани тези данни. Ако четем много статии там на немски, английски или руски езици, ще видим колко стриктно авторите се придържат към това правило, в много текстове виждаме непрекъснато в квадратни скоби цифри, които са именно източнициите, от където авторите цитират данните си и в края на дадена статия те са дадени съвсем точно. За съжаление, в много такива Уикипедия-страници на български език или от такива в по-малки държави това правило не се спазва, пишат се често „свободни съчинения“.

С тия бележки завършвам днешната ми статия за фамилията Афеян, като накрая пожелавам специално на Наталия Афеян заради рождения й ден вчера добро здраве, лично щастие и нови музикални успехи.

За много години, драга Наталия!

…..