Сопраното от Италия Личия Албанезе, която се помина на 105-годишна възраст
Драги приятели на оперната музика, тази сутрин на 25 август 2017 г. отворих страниците на новия „Дер Шпигел“ и със съжаление прочетох за кончината на една от най-възрастните в целия свят оперни певици – италианката Личия Албанезе (Licia Albanese), която се е поминала на 15 август 2014 г. в Ню Йорк на 105 години.
Още миналата година през лятото имах намерение да напиша нещо за нея. Бях в началото на дейността си по моите „оперни истории“. Знаех, че е родена на 22 юли, но годината на раждане не беше еднозначна. В основната й страница в Интернет за година на раждане беше дадена 1913. Зарадвах се, значи ще напиша нещо за 100-годишнината й, това не се случва всеки ден, но после в някои страници за нея в Уикипедия на различни езици – немски, английски, италиански и други беше дадена за година на раждане 1909. Това още повече ме изненада – не бях чувал за друга известна като нея оперна певица на такава възраст – 104 години. Не писах нищо, само прочетох различни информации и останах възхитен от живота и дейността й в областта на музиката и операта.
Ето защо днес тази печална новина ме засегна – това е певица, която е пяла заедно с едни от най-великите имена в света на оперното изкуство в тази епоха, като Бениамино Джили и под диригентството на Артуро Тосканини. Едва ли има друга оперна артистка, която е надживяла всички тези огромни личности в оперния живот от миналия век.
Цитирам данни от дейната биография и творческа дейност, взети от източници на английски и немски езици:
Личия Албанезе, родена на 22 юли 1909 г., починала на 15 август 2014 г., е американска оперна певица (сопрано) от италиански произход. Особено известна с ролите си на лиричните героини на Верди и Пучини, Албанезе е един от водещите артисти на Метрополитън опера от 1940 до 1966 г. Тя също направи много записи и е председател на фондация „Пучини – фондация на Личия Албанезе“, посветена на подкрепата на млади артисти и певци.
Живот и кариера
Личия Албанезе е родена през юли 1909 г. в Торе Пелоза (район на Ноикатаро, Италия). По-късно тя отива в Торе а Маре, квартал на Бари (столицата на региона Пулия). Тя прави своя неофициален дебют в Милано през 1934 г., замествайки друго сопрано в „Мадам Бътерфлай“ от Пучини, ролята, за която е прославена. В продължение на 40 години тя има повече от 300 изпълнения на ролята на Чо Чо Сан.
Въпреки че е била възхвалявана за много от ролите си, включително Мими, Виолета, Лиу и Манон Леско, нейното превъплъщение на гейшата си остава най-известното за нея. Нейната връзка с това произведение започва рано с нейната учителка Джузепина Балдасаре-Тедески, съвременничка на композитора Пучини и важен представител на главната роля в предишното поколение.
Има някои спорове относно това, кога Личия Албанезе е направила официалния си дебют. Или през същата година (1934) в Градския театър в Бари, където пее в „Бохеми“, или в Парма, или в Милано през 1935 г. в „Мадам Бътерфлай“. В края на годината тя дебютира в Миланската Скала като Лаурета в „Джани Скики“. Скоро тя се радва на голям успех в световен мащаб, особено с изявите си в „Кармен“, „Приятелят Фриц“ и „Мадам Бътерфлай“ в Италия, Франция и Англия.
Албанезе дебютира в Метрополитън опера в Ню Йорк на 9 февруари 1940 г. в първото от 72 представления в „Мадам Бътерфлай“ в старата сграда на Метрополитън опера, въпреки че изпълненията в тази сграда са забранени в Съединените щати до нападението над Пърл Харбър на 7 декември 1941 г. до края на Втората световна война. Успехът й е незабавен и Албанезе остава в MЕТ в продължение на 26 сезона, като има общо 427 изпълнения на 17 роли в 16 опери. Тя напуска компанията през 1966 г. в спор с генералния мениджър сър Рудолф Бинг без много сбогуване. След като се появява в четири продукции през 1965/66 г., само едно представление е планирано за следващия сезон. Тя връща договора си, без да го подпише.
Артуро Тосканини поканва Албанезе на своите концертни изпълнения на „Бохеми“ и на „Травиата“ със Симфоничния оркестър на NBC в Студио 8H на NBC през 1946 г. И двете изпълнения по-късно са издадени на LP и CD от „RCA Victor“.
През 1959 г. Албанезе, в сътрудничество с Алфредо Антонини, Ричард Тъкър и членове на Ню-Йоркската филхармония, пеят пред хиляди радиослушатели по време на популярните предавания на “Италианска вечер” от стадион „Луисън“ в Ню Йорк. Тя и нейните колеги са включени в селекции от опери на Джакомо Пучини, включително: „Тоска“, „Бохеми“, „Турандот“, „Манон Леско“ и „Мадам Бътерфлай“.
Тя също постоянно гастролира в Оперния театър на Сан Франциско, където пее между 1941 и 1961 г., изигравайки 22 роли в 120 представления за 20 сезона, оставайки отчасти поради възхищението си от нейния директор Гаетано Мерола. През цялата си кариера тя продължава да участва в множество концерти, рецитали и опери и може да бъде чута в цялата страна. Тя участва в благотворителни събития, забавлява войниците, има собствено седмично радио шоу, гостува в други програми и телевизионни предавания и често прави записи.
Албанезе пътува до Сан Франциско през лятото на 1972 г., за да присъства на специалния гала концерт в „Sigmund Stern Recreation Grove“, при който се чества 50 години от основаване на операта в Сан Франциско. Заедно с многобройни колеги, които са играли за компанията, Албанезе изпява дуета на Чо Чо Сан с тенора Фредерик Ягел, придружени от Оркестъра на операта в Сан Франциско под ръководството на дългогодишния директор Kурт Херберт Адлер.
Дори след кариера, продължила седем десетилетия, Албанезе продължава да се изявява от време на време. През 1985 г., след като Стивън Сондхайм и Томас З. Шепард я чуват да пее националния химн по време на откриването на новата сграда на МЕТ, те я избират за ролята на оперетната дива Хайди Шилер в „Глупостите на Сондхайм“ в концерт с Нюйоркската филхармония в „Avery Fisher Hall“. През пролетния сезон на „Theatre Under the Stars“ (TUTS) през 1987 г. в Хюстън, Тексас, Албанезе участва в сценично възобновяване на „Глупостите на Сондхайм“, което има огромен успех.
Личия Албанезе умира в дома си в Манхатън на 15 август 2014 г. на 105-годишна възраст.
Нейната популярност в „Травиата“ е толкова голяма, че тя участва в повече изпълнения на тази опера в Метрополитън опера и в Сан Франциско от всяка друга певица в историята на двете компании.
Гласът й има отличителен характер, който италианците наричат „lirico spinto“ и се характеризира с бързо вибрато, сбита дикция, интензивност на атакуването на тоновете и непоколебимо емоционално въздействие. По време на кариерата си тя играе заедно с много от съвременните оперни величия – Бениамино Джили, Клаудия Муцио, Юси Бьорлинг и Франко Корели. Работила е с някои от най-добрите диригенти на своето време, но сътрудничеството й с Тосканини е пословично. Въпреки таланта и многобройните си изпълнения, тя не е най-известната сред съвременниците си и е засенчена на времето си от Зинка Миланов, Мария Калас, Виктория де лос Анхелес и Рената Тебалди.
Алфредо Векио, чест зрител на нейните изпълнения, отдава почит на кариерата на Албанезе в „Columbus Club, Park Avenue“, Ню Йорк през 1986 г. със следните думи:
„Както при всички велики художници, специфичната изобретателност на Личия като певица, оригиналността на нейното изкуство се крие във факта, че поне за тази артистка техниката винаги е била средство за постигане на цел и никога цел сама по себе си: отличителната черта на цялото голямо изкуство е умението да комбинираш техника с емоции. За Албанезе всеки друг подход би бил в противоречие с музикалния усет, с който е родена, музикалното обучение, което е придобила и, ако има такова, нейния музикален морал. Уникалността и музикалното майсторство на Личия беше това, което ни привличаше седмица след седмица, година след година, в света на Мими, Чо Чо Сан, Манон, Лиу и Виолета, канейки ме на място и места, които никога не съм харесвал преди. Поради всички тези причини Върджил Томсън можа да напише за първата Виолета на Личия: „Тя не изпя ролята, тя я пресъздаде за нашето време.“ Както всички знаем, изкуството на Албанезе е способно на голямо разнообразие от ефекти, от трагичните до комичните, от драматичния репертоар до лиричния и дори субретния. И за всеки, който има достатъчно късмет да е чувал нейната интерпретация на оперетни пиеси, тя не оставя никакво съмнение за това със знанието, че оперетната форма е също толкова вродена за нея като останалите“.
(край на цитата)
Личия Албанезе внесе страст и ангажираност в цялата си дейност, с нейния богат сопранов глас, балансиран навсякъде и вълнуващ при върховете си. Въпреки многократните си участия обаче, тя никога не изпадаше в рутина. Както тя обясни в интервю от 2004 г. с Алън Улрих от „San Francisco Chronicle“: „Винаги променях всяко изпълнение. Никога не съм била скучна и съм против копирането. Това, което научих от великите певци, не беше копиране, но драмата се крие в музиката”.
Записи и наследство
Албанезе се появи в първото предаване на живо на Метрополитън опера – „Отело“ от Верди, заедно с Рамон Винай и Ленард Уорън, дирижирани от Фриц Буш. Като едни от първото поколение оперни певци, които се появяват на многобройни записи и радио, нейните изпълнения, които сега се чуват както на CD, така и на видео, са трайно свидетелство за таланта й. Чрез тези записи бъдещите поколения могат да получат представа за това как е изглеждала тя като певица и какво я прави уникална като артист.
Артуро Тосканини кани Албанезе да пее Мими в изпълнението на „Бохеми“ от Симфоничния оркестър на NBC през 1946 г. Предаването отбелязва 50-годишнината от премиерата на операта, която той дирижира през 1896 г. Следващия сезон Тосканини я избира отново, този път като Виолета във вече класическа продукция на „Травиата“, която се излъчва национално по радио NBC на 1 и 8 декември 1946 г. И двете изпълнения впоследствие са издадени на запис от „RCA Victor“ и оттогава се преиздават непрекъснато.
Албанезе е известна с грациозността, с която изпълнява „Травиата“ под известното интензивно ръководство на маестрото. „Мария Калас ме попита веднъж как съм оцеляла, но Тосканини искаше да бъде така“, спомня си Албанезе по-късно. „Трябва да е като шампанско“, казва той. Оплаках му се и той каза: „Можеш да го направиш“. Преди да изпея ролята, отидох в болница, за да проуча поведението на хората с туберкулоза и научих, че те понякога могат да бъдат истерични.
Личия Албанезе записва предимно за „RCA Victor“. Нейните записи включват „Кармен” от Бизе под ръководството на Фриц Райнер с Рисе Стивънс и Ян Пиърс (1951) и „Манон Леско” от Пучини с Юси Бьорлинг и Робърт Мерил под ръководството на Джонел Перлеа (1954). За запис на сцената с писмото на Татяна в „Евгений Онегин“ от Чайковски през 1951 г., дирижирана от Леополд Стоковски, роля, която тя никога не е пяла преди, тя учи руски език специално за случая.
Твърди се, че сопраното Тереза Стратас е гледала изпълнение на „Травиата“ с Албанезе в „Maple Leaf Gardens“ в Торонто при гостуване на Метрополитън опера като мотивация да продължи своята певческа кариера.
Албанезе е председател на фондация „Пучини – фондация на Личия Албанезе“, основана през 1974 г. и посветена на подкрепата на млади артисти и певци. Тя също е служила като попечител на фондация „Bagby“. Сътрудничила е също с „Juilliard School of Music“, с „Manhattan School of Music“ и с „Marymount Manhattan College, и е водила майсторски класове по целия свят.
Национални и международни отличия
Албанезе става гражданин на САЩ през 1945 г. На 5 октомври 1995 г. президентът Бил Клинтън й връчва „Националния медал на честта наза изкуствата“.
Тя получава награди и почетни степени от „Marymount Manhattan College“, „Montclair State Teachers College“, „Saint Peter’s College“, Ню Джърси, „Seton Hall University“, “University of South Florida“, „Fairfield University“, „Siena College“, „Caldwell College“ и „Fairleigh Dickinson University“.
През 2000 г. тя е наградена с престижния медальон на Хендел от Рудолф Джулиани, най-високото официално отличие на град Ню Йорк, което се дава на хора за техния принос към културния живот на града. На церемонията кметът Джулиани отбелязва кариерата на една жена, която “без съмнение е един от най-популярните и уважавани артисти в света”.
(край на биографичните бележки)
Добавям още допълнения от източници на немски език:
Личия Албанезе, лирико-колоратурно сопрано, е родена на 22 юли 1909 г. в Бари. Още от малко дете показва музикални способности, подкрепени от музикалните й родители. Бързо решава да се посвети на вокалната кариера и следва в Консерваторията в родния си град. Също в Бари е нейният дебют през 1934 г. в ролята на Мими в „Бохеми“ от Пучини.
В същото време се явява на Общоиталианския вокален конкурс при повече от 300 кандидати. Спечелва първата награда, което й позволява да играе на първите сцени в Италия. Една година след дебюта си в Бари има и първите си големи успехи на „Arena di Verona“ и в Миланската Скала, където е партньорка на Бениамино Джили, който по това време е на върха на славата си. Тези нейни изяви я поставят бързо в редицата на най-добрите артистки с европейско реноме. През 1937 г. играе с голям успех на сцената на „Ковънт Гардън“ в Лондон, както и на редица други първокласни европейски сцени. Критиците са единодушни за нейните качества: „възможности на глас, какъвто не се среща често, великолепна както в ефектни бравурни колоратурни пасажи и роли, така и в роли, изискващи топлина, лиризъм, пълно заангажиране на чувствата“.
През 1940 г. Албанезе дебютира в МЕТ в Ню Йорк с една от най-представителните си роли – Чо Чо Сан в „Мадам Бътерфлай“ от Пучини. През следващата година постига още по-голям успех като Виолета в „Травиата“ от Верди и след това 25 години гастролира непрекъснато на сцената на МЕТ като Мими, Микаела в „Кармен“ от Бизе, Сузана (после Графинята) в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт, Лаурета в „Джани Скики“, Тоска в „Тоска“ и Лиу в „Турандот“ от Пучини, Маргерита във „Фауст“ от Гуно, Манон в „Манон“ от Масне, Манон Леско в едноименната опера от Пучини, Дездемона в „Отело“ и Нанета във „Фалстаф“ от Верди, Адриана в „Адриана Лекуврьор“ от Франческо Чилеа и други. През 1947 г. проблем с гласните струни довежда до операция, поради което прави почти едногодишна пауза. За щастие наново възвръща отличните си гласови възможности. Артуро Тосканини й поверява редица главни партии при записи на музикални носители и в радиото, преди всичко в ролите на Мими и Виолета.
Така от 1940 г. Албанезе се свързва с МЕТ и заживява в Ню Йорк до края на живота си. През 1945 г. получава американско поданство. Много нейни съвременници помнят жеста й, когато през 1966 г. старата сграда на МЕТ бива затворена и Албанезе при последната си изява там целува пода на сцената, на която е сътворила редица незабравими роли от италианския, немски и френски репертоар.
След приключване на активната си певческа кариера Албанезе се посвещава на друго дело: през 1975 г. тя основава „Licia Albanese-Puccini Foundation“ за подпомагане на млади артисти и певци.
(край на цитата)
Във връзка с кончината на Личия Албанезе през 2014 г., в редица световни медии има различни сведения и информации за живота и кариерата й. Аз избрах две такива, които ще изложа по-долу (превод от английски език):
Портал „Opera lounge“
(без дата)
ЗА СМЪРТТА НА…
ЛИЧИЯ АЛБАНЕЗЕ
Дългогодишният сопранов стълб на Метрополитън опера в Ню Йорк, Личия Албанезе (истинско име Фелисия Албанезе), почина на 15 август 2014 г. в Ню Йорк/Манхатън на 105-годишна възраст.
Тя е родена на 22 юли 1909 г. в Бари и е учила при Джузепина Балдасаре-Тедески. Тя напуска Италия през 1939 г. след сценичния си дебют като Чо Чо Сан в „Мадам Бътерфлай“ в „Teatro Lirico“ в Милано и има изяви в регионални театри.
Взема американско гражданство през 1940 г., омъжва се за финансиста и председател на „Американската държавна състезателна организация“ Джоузеф Грима през 1945 г. и става синоним на MЕТ по това време – стандарти, когато тя участва в повече от 400 спектакъла както в старата, така и в новата сграда на МЕТ, особено в лирични роли, но и в по-трудни като Чо Чо Сан в „Мадам Бътерфлай“ (повече от 300 пъти), Мими или Toска. Но Оперния театър в Сан Франциско също печели от нейното присъствие – тя пее там в повече от 120 представления от 1941 до 1961 г.
Именно нейната постоянна готовност за участия й осигурява репутация за надеждност и високи стандарти и това позволява да се намесва отново и отново в кратки срокове, например при записа на „Лоенгрин“ в Байройт за лейбъла „Reldec/Decca“. Въпреки че Албанезе пее и в театри като „Ковънт Гардън“ и големи сцени в Америка, тя все още е певица на MЕТ и нейните изпълнения на Виолета, Чо Чо Сан в „Мадам Бътерфлай“ и Мими са образцови – тя е най-добрата „реклама на МЕТ“ и олицетворява качествата на този театър по това време.
Дълголетието на нейния добре прилягащ, ярък и висок сопранов глас също е легендарен: през 1985 г. тя изиграва застаряващата дива Хайди Шилер в мюзикъла „Глупостите на Сондхайм“ с Нюйоркската филхармония. Тя се е оттеглила от MЕТ през 1966 г., но все още се появява редовно на гала-концерти на MЕТ и пее “Star Spangled Banner” с най-добрия си глас.
Официалното й музикално наследство не е много обширно – „Бохеми“ и „Манон“ на живо от „MЕТ/CBS/Naxos“ и няколко дългосвирещи плочи „CBS/Naxos“, но неофициалните й записи на живо са изобилни и никой колекционер не може да ги пренебрегне.
През 1940 г. Албанезе дебютира в Метрополитън опера, Ню Йорк, като Чо Чо Сан в „Мадам Бътерфлай“ и постига незабавен успех: тя трябва да повтори тази роля 72 пъти в Метрополитън опера. Тя остава в компанията 26 години, докато през 1966 г., обидена от това, което смята за смехотворно договорно предложение от мениджъра Рудолф Бинг, тя връща документа неподписан. В Метрополитън опера Албанезе има общо 427 изпълнения на 17 роли в 16 опери, като се утвърждава като един от най-изтъкнатите интерпретатори на своето поколение в ролите на Виолета („Травиата“) и превъзхождайки ролята на Манон в „Манон Леско“ в допълнение към тази в „Мадам Бътерфлай“. Други роли, които тя пее с компанията, включват Неда в „Палячи“, Maргерита във „Фауст“, Сузана в „Сватбата на Фигаро“, Донна Анна в „Дон Жуан“, Жоржета в „Мантията“, Тоска, Микаела и Лаурета. Тя също пее редовно в Оперния театър на Сан Франциско, на чийто музикален директор Гаетано Мерола много се възхищава, имайки 120 изпълнения на 22 роли между 1941 и 1951 г.
Високото уважение, с което Албанезе се ползва в Америка, може да се съди по факта, че именно нея поканва Тосканини да пее Мими в предаването за 50-та годишнина на „Бохеми“, чието първо изпълнение той дирижира в Торино през 1896 г. Това е толкова успешно, че маестрото помолва Албанезе да изпее Виолета в последвалото му излъчване на „Травиата“ също през 1946 г. И двете продукции впоследствие са пуснати в търговската мрежа като запис на диск. Албанезе прави своя дебют в Чикаго през 1941 г. като Микаела и продължава да пее като изтъкнат гост в Балтимор, Синсинати, Филаделфия, Сан Антонио и Сейнт Луис. През 1951 г. тя се завръща в Миланската Скала в ролята на Чо Чо Сан в „Мадам Бътерфлай“, която роля пее същата година и в Рио де Жанейро.
Тя се оттегля от сцената през 1970 г., но остава активна в оперния живот на Америка чрез преподаването си и чрез своята фондация „Пучини – фондация на Личия Албанезе“, която ежегодно отпуска значителни парични субсидии на млади оперни певци.
Гласът на Албанезе в ранната й кариера има най-привлекателна свежест и невинност, както може да се чуе в нейния запис от 1938 г. на „Бохеми“ (Мими) с Бениамино Джили и в откъсите от продукцията на „Ковънт Гардън“ от 1937 г. на „Турандот“ (Лиу) с Ева Търнър, дирижирана от Барбироли. По-късно гласът й се изпълва, като същевременно запазва диапазона, гъвкавостта и красотата на тона: нейният запис от 1954 г. на „Манон Леско“, заедно с Юси Бьорлинг е чудесен пример за нейното зряло изкуство. Други забележителни записи са студийният запис на „Кармен“ (Микаела), дирижиран от Фриц Райнер, и запис на живо на „Ластовичката“ (Maгда) от Пучини през 1960 г.
Албанезе притежава силен драматичен инстинкт и се стреми да направи изпълненията си възможно най-свежи, давайки им значително драматично тълкуване, както и музикална топлина.
Интервю на живо от 1988 г. с Личия Албанезе може да се намери на уебсайта на Bruce Duffie: Това интервю е записано по телефона на 26 февруари 1988 г. Част от него е публикувана в „The Massenet Newsletter“ през юли 1989 г. и са използвани други секции (заедно със записи) на WNIB през 1998 г.
(край на цитата)
А сега втората информация, също превод от английски език:
Портал „Independent“
29 август 2014 г.
Емили Лангер
Личия Албанезе: сопран, особено известна с образите си на Виолета в „Травиата“ и Чо Чо Сан в „Мадам Бътерфлай“
Сопраното Личия Албанезе, която почина на 105 години, облагороди трагичните героини на Пучини и Верди в стотици представления в Метрополитън опера в Ню Йорк и други водещи световни сцени.
В продължение на повече от четвърт век, от дебюта си през 1940 г. до последното си представление през 1966 г., Албанезе беше постоянно присъстваща певица в MЕТ. Тя играе там в повече от 400 изпълнения на 17 роли – най-известните от които са Чо Чо Сан, главната героиня от „Мадам Бътерфлай“ на Пучини и Виолета, парижката куртизанка от „Травиата“ на Верди. Въпреки че Албанезе е може би по-известна със своята Мадам Бътерфлай, тя играе Виолета по-често от всяко друго сопрано в историята на MЕТ.
Благодарение на своя талант и чиста упоритост, тя става известна изпълнителка, когато MЕТ се помещава на 39-та улица и Бродуей. Първата й изява като Чо Чо Сан в миланския „Teatro Lirico“ през 1934 г. изненадва както театралните специалисти, така и самата Албанезе. По това време тя е студентка по музика и посещава представление на „Мадам Бътерфлай“, при което играещото сопрано се разболява. Разнася се мълва, че в салона има млада певица, която знае ролята, и Албанезе е извикана на сцената.
Тя дебютира в MЕТ шест години по-късно, на 9 февруари 1940 г. „Нова Чо Чо Сан се появи снощи в заглавната част на операта от Пучини“, пише Олин Даунс в „New York Times“. „Тя бързо спечели одобрението на публиката със свежестта на емоциите си, вниманието към детайла в интерпретацията й и преобладаващото красноречие на музицирането й“.
Албанезе е широко хвалена за емоционалната чувствителност, която показва в образа си на Чо Чо Сан – гейша, която търпеливо и трагично очаква завръщането на любимия лейтенант от ВМС на САЩ, бащата на нейния малък син, който Япония чака. „Пеперудата никога не сяда на цвете“, отбелязва сопраното. „Хвърчи тук и там. Това беше моята пеперуда на сцената. Никога не съм спирал да уча или да откривам нови неща, които правят Чо Чо Сан задълбочена”.
В „Травиата“ тя изигра Виолета Валери, поглъщащата героиня, която открива любовта и удовлетворението твърде късно след живот, изпълнен с лекомислие. „Тя създаде завършена личност, която живееше, обичаше и пиеше шампанско, вземаше решения и умря“, пише критикът Върджил Томсън. „Чували сте много за Виолета. Интерпретацията на Албанезе според мен е една от великите, защото като всички велики тя не прилича на никоя друга и същевременно е напълно убедителна“.
Другите й роли включват Сузана в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт, Микаела в „Кармен“ от Бизе и Неда в „Палячи“ от Леонкавало. Беше отбелязано, че изпълненията й на Мими в „Бохеми“ от Пучини, както и тези в „Мадам Бътерфлай“ и „Травиата“ разкриват нейните уникални умения. „Никъде майсторството в нейното изкуство не беше по-забележимо“, се казва в статията за нея в Международния речник на операта, „отколкото в моментите, когато трябваше да „изчезне“ от сцената“.
Фелиция Албанезе е родена в Бари, Италия, през 1909 г. Тя мечтае да бъде танцьорка, преди да разкрие таланта си като певица. Тя пее в цяла Италия, включително в Парма и Неапол, както и в Миланската Скала. Един от първите й поддръжници е тенорът Бениамино Джили. Албанезе за първи път пътува до Съединените щати през 1939 г. и взема американско гражданство шест години по-късно. Пяла е в оперни театри в САЩ и по света.
В MЕТ тя пее с водещи звезди, включително с баса Ецио Пинца, който веднъж внася малко хумор в душевната трагедия на „Бохеми“, като поставя разложена херинга под възглавницата, на която трябва да умре Албанезе в ролята на Мими. „Усещах нещо ужасно. Продължих да пея, но междувременно шепнех на всички: „Боже мой, каква е тази миризма?“. И накрая Пинца извади херингата изпод възглавницата ми. Накрая колегите дойдоха зад кулисите и казаха: „О, колко красиво беше – всички плакахте толкова много, че ни накарахте и ние да плачем. Но в същност се смяхме толкова много, че в очите ни имаше сълзи“.
Албанезе натрупва опит под ръководството на уважавания Артуро Тосканини. Той дирижира изпълненията на „Травиата“ и „Бохеми“, и двете с тенора Ян Пиърс, които са сред най-важните й записи. По-скорошен запис е нейната изява през 1985 г. в „Глупостите“ – мюзикъл от Стивън Сондхайм, в който участват също Илейн Стрич и Карол Бърнет.
След като се пенсионирва, Албанезе дава майсторски класове и подкрепя млади певци и певици чрез фондация „Licia Albanese – Puccini“. През 1995 г. тя получава „Националния медал на изкуствата“. В новата сграда на МЕТ в „Линкълн център“ от 1966 г., тя често може да бъде чута да пее по време на традиционното изпълнение на националния химн на САЩ в нощта на откриването.
Нейният съпруг Джоузеф Гима, с когото тя беше заедно 45 години, почина през 1990 г. „Най-добрият звук“, спомня си Албанезе, „е последният дъх.“ Всичко, което чувате, е този дъх, когато умираме. Дишаш и след това умираш“.
Фелиция Албанезе, оперна певица: родена на 23 юли 1909 г. в Бари, Италия; женена за Джоузеф Гима (починал 1990 г.; един син); почина на 15 август 2014 г. в Ню Йорк.
© The Washington Post
(край на цитата)
Приключвайки с тия бележки си мисля, как ли е било организирано изпращането на тленните й останки в Ню Йорк, където се е поминала на 15 август 2014 г. Като знам подобни случаи, сигурно е имало поклонение в МЕТ или нещо подобно. Ще научим, може някои от моите читатели вече да знаят. При всички случаи, една голяма артистка и певица, доживяла пълни 105 години.
Доколкото си спомням, само Иванка Митева (дългогодишна певица в Софийската народна опера) в България можа да надхвърли стоте години преди известно време. Помнех я като млада жена, понеже през 1951 г. живях една година в София като студент на бул. „Клемент Готвалд“ № 64. В този блок на 6 етажа живееше на втория етаж писателят Емил Коралов, чиято съпруга беше Иванка Митева.
Колко малък е светът!
Поклон пред светлата памет на Личия Албанезе.
…………..
Изпълнения на Личия Албанезе:
Licia Albanese; “Il cannone del porto”; MADAMA BUTTERFLY …
´´´´´´
LICIA ALBANESE JAN PEERCE LA TRAVIATA DUET 1950 …
´´´´
Licia Albanese Says “Goodbye” at the old MET (1966) [Rare …
´´´´
Manon Lescaut (Puccini) Tu, Tu, amore, Tu (Licia Albanese …
´´´´
Manon Act I Duet – Giuseppe Di Stefano & Licia Albanese (Carnegie Hall, 1972)
Here is the Great Giuseppe Di Stefano and Licia Albanese singing so passionately the Manon duet from Act I 21 years after their 1951 Met Broadcast!! They still sounded nostalgic and the magic was full through the audience of Carnegie hall, which included many famous opera singers like Callas, Pavarotti, Milanov and Tebaldi!!!
……