Белгийската певица Сюзан Данко се помина преди 25 години

Драги приятели на оперната музика, днес на 10 август 2025 г. се навършват кръглите 25 години от кончината на една голяма оперна певица от Белгия – сопраното и мецосопрано Сюзан Данко (Suzanne Danco), родена на 22 януари 1911 г. в Брюксел, починала на 10 август 2000 г. във Фиезоле, Тоскана, в Италия.

Днес пиша статия за Сюзан Данко за първи път. Доскоро името й не ми беше познато, тя не е имала особено голяма дейност тук в Германия, но при мои проучвания за други оперни певци от това време съм попадел на името й, затов реших днес да й посветя статия във връзка с кръглата годишнина от смъртта й.

Вокалната дейност на Сюзан Данко се развива главно в Италия, Великобритания, Франция, Швейцария и други държави, също и в Северна Америка и в Австралия. Тази певица има огромна дейност не само в областта на опернато изкуство, където играе в роли от всички епохи, също и в съвременни опери, но притежава огромен песенен репертоар също от всички епохи. Както ще видим в статията ми, нейният песенен репертоар обхваща всички епохи и композитори. Нека изброя само няколко автора: Бах, Глук, Моцарт, Шуберт, Шуман, Берлиоз, Бизе, Шосон, Майербер, Керубини, Спонтини, Дебюси, Равел, Рихард Щраус, Ерик Сати, Сметана, Малер, Офенбах, Файа, Форе, Онегер, Шьонберг, Шабрие, Албан Берг, Бритън, Хуго Волф и още десетки други.

Също особено важно е това, че Сюзан Данко участва в редица роли при премиери на съвременни опери. Ето няколко примера (на редица от тях тя участва и при записите им на музикални носители):

През 1947 и 1948 г. в италианските премиери на „Питър Граймс“ от Бритън и „Едип цар“ от Стравински в Миланската Скала. През 1940 г. тя е Далечният глас в световната премиера на операта „Volo di notte“ от Луиджи Далапикола. Сюзан Данко участва в ролята на Принцесата при световната премиера на „L’Enfant et les sortilèges“ от Морис Равел. През 1952 г. тя е Гласът в световната премиера на „Окасин и Николета“ от Марио Кастелнуово-Тедеско в „Театро Комунале“ във Флоренция.

(край на цитата)

На фестивала в Глайндбърн, Великобритания Сюзан Данко се изявява като Фиордилиджи в „Така правят всички“ от Моцарт през 1948/49 г. и като Дона Елвира в „Дон Жуан“ от Моцарт през 1951 г.

Фриц Буш, диригент на тези представления на „Дон Жуан“ я описва с думите: „Тази жена, с мраморно хладнокръвие и непристъпност, играейки на сцената с артистична страст и безупречност, беше рядко изключение сред всички пеещи жени“. Известният оперен критик Алън Блайт пише, че „Керубино“ на Данко е „нагледен урок за използването на думи и фразиране, за да се подчертаят самите ноти“.

(край на цитата)

След тези най-общи думи за певицата Сюзан Данко ще дам като увод нейната „визитна картичка“:

Сюзан Данко, родена на 22 януари 1911 г. в Брюксел, починала на 10 август 2000 г. във Фиезоле, Тоскана, е белгийска оперна певица (сопран и мецосопран).

Живот

Сюзан Данко учи в Брюкселската консерватория и печели певчески конкурс във Виена през 1936 г. След това учи при Фернандо Карпи в Прага по препоръка на диригента Ерих Клайбер.

През 1940 г. изнася първите си концерти в Италия и изпълнява малка роля в премиерата на операта на Луиджи Далапикола „Volo di notte“ при „Maggio Musicale Fiorentino“ във Флоренция. През 1941 г. гостува в Генуезката опера като Фиордилиджи в „Така правят всички“ от Моцарт, а през 1942 г. се изявява отново при „Maggio Musicale Fiorentino“ като Дона Елвира в „Дон Жуан“ от Моцарт, през 1943 г. като Дорабела в „Така правят всички“.

След това тя пее предимно в италиански оперни театри, включително в Миланската Скала, където играе в ролите на Елън Орфорд (1947) и Йокаста (1948) в италианските премиери на „Питър Граймс“ от Бритън и „Едип цар“ от Стравински. Тя също така се изявява в Римската опера и участва в концерти в Миланската Скала, например в „Немски реквием“ от Брамс и „Съборна меса“ от Бетовен през 1947 г.

През 1946 г. Сюзан Данко пътува в Швейцария, а през 1954 г. – в Австралия. През 1949 г. тя поема ролята на Дона Елвира на фестивала в Екс-ан-Прованс, Франция, играе в ролята на Фиордилиджи през 1950 г. и отново Дона Елвира през 1956 г. През 1949 г. тя пее Мари във „Воцек“ от Албан Берг в театър „Сан Карло“ в Неапол.

На фестивала в Глайндбърн, Великобритания тя се изявява като Фиордилиджи през 1948/49 г. и като Дона Елвира през 1951 г. Фриц Буш, диригент на тези представления на „Дон Жуан“, я описва с думите: „Тази жена, с мраморно хладнокръвие и непристъпност, играейки на сцената с артистична страст и безупречност, беше рядко изключение сред всички пеещи жени“.

Успешни са и изпълненията ѝ в лондонската опера „Ковънт Гардън“, където дебютира като Мими в „Бохеми“ през 1951/52 г. Ангажиментите ѝ я отвеждат в множество други френски и американски оперни театри. През 1965 г. тя пее Керубино в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт в „Teatro Comunale“ във Флоренция, а през 1966 г. – Женевиев в „Пелеас и Мелизанда“ от Дебюси при „Maggio musicale Fiorentino“.

Сред основните ѝ оперни роли са Мелизанда в „Пелеас и Мелизанда“, главната роля в „Нина“ от Паизиело, Серпета в „Слугинята господарка“ от Перголези, Розина в „Севилският бръснар“, Норина в „Дон Паскуале“, Адина в „Любовен еликсир“, Виолета в „Травиата“, Елза в „Лоенгрин“, Ева в „Майсторите певци от Нюрнберг“, Софи в „Кавалерът на розата“, Маргерите във „Фауст“ от Гуно, Лейла в „Ловци на бисери“ от Бизе, главните роли в „Манон“ от Масне и Луиза в едноименната опера от Шарпантие, Марженка в „Продадена невеста“ от Сметана, Консепсион в „Испански час“ от Равел и Йокаста в „Цар Едип“ от Стравински.

Сюзан Данко е била и търсена концертна певица, получавайки значително признание по време на турнетата си по света. През 1950 г. тя прави турне в Съединените щати с песенни концерти, посвещавайки програмите си предимно на френски песни от Дебюси, Равел и Габриел Форе.

През 60-те години на миналия век тя прекратява сценичната си кариера и се изявява само на концертни подиуми, като последната ѝ изява е през 1970 г. като солистка в Симфония № 4 от Малер. По-късно е търсен преподавател в „Академия Киджана“ в Сиена.

Дисография (селекция)

Пълни записи на оперите: „Пелеас и Мелизанда“, „Проклятието на Фауст“, „Орфей и Евридика“, „Цар Давид“ от Артур Онегер, „Сватбата на Фигаро“, „Дон Жуан“, „Испанският час“, „Хофманови разкази“ (Антония), както и запис на сопрановото соло в „Меса във фа минор“ от Брукнер. Тя също така изпява сопрановата партия в пълния запис на „Меса в си минор“ от Йохан Себастиан Бах под диригентството на Джордже Енеску през 1951 г.

(край на „визитната картичка“)

Сега ще изложа повече данни за Сюзан Данко от източници на френски език в превод на български, особено данни за нейния концертен репертоар:

Сюзан Данко, родена в Брюксел на 22 януари 1911 г., починала във Фиезоле, Тоскана, на 10 август 2000 г., е белгийско сопрано, особено свързано с оперите на Моцарт, френски репертоар и музиката на 20-ти век.

Биография

Първоначално тя учи в Кралската консерватория в Брюксел, а след това, след като печели певчески конкурс във Виена през 1936 г., усъвършенства уменията си в Прага при Фернандо Карпи.

Дебютира в Италия през 1940 г. и се изявява в Генуа на следващата година като Фиордилиджи в „Така правят всички“. През 40-те и 50-те години на 20-ти век тя се изявява на най-големите европейски сцени. През 1942 г. пее Дона Елвира в „Дон Жуан“ и Керубино в „Сватбата на Фигаро“ във Флоренция. След това тя се изявява в Рим и Неапол, а по-късно в Миланската Скала, където пее Елън Форд в италианската премиера на операта „Питър Граймс“ от Бритън, през 1947 г. участва в ролите на Фиордилиджи, Йокаста в „Едип цар“ през 1948 г. и Евридика в „Орфей и Евридика“ от Глук през 1949 г. През декември 1949 г. в Неапол тя създава ролята на Мари във „Воцек“ от Албан Берг редом с Тито Гоби под диригентството на Карл Бьом. Като опитен интерпретатор на Моцарт, тя е поканена на фестивала в Екс-ан-Прованс във Франция, на фестивала в Глайндбърн във Великобритания и на фестивала в Единбург. През 1951 г. тя се изявява в Кралската опера в Лондон като Мими в „Бохеми“.

Сюзан Данко е чувствителна артистка с ясен глас и безупречен стил. В допълнение към Моцарт, тя изпълнява широк репертоар: Евридика, Розина, Адина, Норина, Виолета, Елза, Ева, Софи, Манон, Луиза, Мелизанда, Маргерите и др.

От 1960 г. нататък тя се изявява предимно в концерти, особено в произведения на Берлиоз и Равел, преди да се пенсионира, за да преподава в „Академия Киджана“ в Сиена.

(край на цитата)

В данните за Сюзан Данко ообено подробни са тия на френски език относно нейните записи. Цитирам в превод на български:

Фонография

Студийни записи

Бах

Кантати BWV 51, BWV 202, Щутгартски камерен оркестър, Карл Мюнхингер, 1954, „Testament“ – ария, откъс от кантата и хорал: „Ела, сладка смърт“ (BWV 478), „Защо скърбиш“ (BWV 516), „Ти ли си с мен“ (BWV 508). Орган: Жан Демесийо, 1954, „Testament“

Берлиоз

„Проклятието на Фауст“, с Дейвид Полери, Марсал Зингър, Доналд Грам, Бостънски симфоничен оркестър, дирижиран от Шарл Мунк, 1954, „RCA Report CD“ 1988.

„Летни нощи“, Симфоничен оркестър на Синсинати, дирижиран от Тор Джонсън, 1951, „Decca Report CD Cascavelle“ 2019.

Дебюси

„Мъченичеството на Свети Себастиан“, Оркестър на Романдия, дирижиран от Ернест Ансерме, 1954, „Decca“

„Пелеас и Мелизанда“, с Пиер Моле, Хайнц Рефус, Андре Весиер, Елен Бувие, Оркестър на Западна Швейцария, дирижиран от Ернест Ансерме, 1952, „Decca“

Мелодични цикли: „Забравени Ариети“, „Галатейски празници“, „Три песни“ от Билитис, „Разходката на двамата влюбени“, „Три балади“ от Франсоа Вийон, пиано: Гуидо Агости, 1954, „Testament“

Файа

„Триъгълната шапка“, Оркестър на Западна Швейцария, дирижирано от Ернест Ансерме, 1952, „Decca“

Форе

„Реквием“, с Жерар Сузе, Оркестър на Романска Швейцария“, дирижиран от Ернест Ансерме, 1955, „Decca“

„Das gute Lied“, с Гуидо Агости на пианото, 1951, „Testament“

Глук

„Орфей и Евридика“, с Леополд Симоно, Пиерет Алари, „Orchestra des Concerts Lamoureux“, дирижиран от Ханс Росбо, 1956, „Philips“

Онегер

„Цар Давид“, Оркестър на Западна Швейцария, дирижиран от Ернест Ансерме, 1956, „Decca“

Моцарт

„Така правят всички“ (на немски), с Ира Маланюк, Рудолф Шок и Бено Куше, Симфоничен оркестър на „NDR“, дирижиран от Ханс Шмит-Исерщет, Хамбург, 1953 „Walhall/Cantus Records“

„Дон Жуан“ (в ролята на Дона Елвира), с Паул Шьофлер, Карла Мартинис, Ерих Кунц, Антон Дермота и Густав Найдлингер. Симфоничен оркестър на „NDR“, диригент Леополд Лудвиг, Хамбург, ноември 1951 г., „Urania/Cantus Records“

„Дон Жуан“ (ролята на Дона Анна), с Чезаре Сиепи, Лиза дела Каза, Фернандо Корена, Антон Дермота, Хилде Гюден, Валтер Бери и Курт Бьоме, Виенска филхармония, диригент Йозеф Крипс, 1955 г., „Decca“

„Сватбата на Фигаро“ (ролята на Керубино), с Чезаре Сиепи, Лиза дела Каза, Фернандо Корена, Алфред Пьол, Хилде Гюден, Хилде Рьосел-Майдан, „Vienna Philharmonic Orchestra“, диригент Ерих Клайбер, 1955, „Decca“

„Речитатив“ и „Рондо Ch’io mi scordi di te, non temer amato bene“, K. 505, Симфоничен оркестър на Югозападното радио Баден-Баден, Ханс Росбо, „Хенслер“

Равел

„Испанският час“ (роля на Консепсион), с Пол Дерен, Хайнц Рефус, Андре Весиер, Мишел Амел, Оркестър на френскоговорящата Швейцария, дирижиран от Ернест Ансерме, 1953, „Decca“

„Детето и магиите“ (роли на Принцесата и Катерицата), с Юг Куено, Пиер Моле, Флор Венд, Люсиен Ловано, Оркестър на Романска Швейцария, дирижиран от Ернест Ансерме, 1954, „Decca“

„Шехеразада“, Оркестър на Концертното дружество на консерваторията, дирижиран от Ернест Ансерме, 1948, „Decca“ (преиздадена от Дътън, след това Мембран)

„Шехеразада“, Оркестър на Западна Швейцария, дирижиран от Ернест Ансерме, 1954, „Decca“

„Две еврейски мелодии“, Оркестър на френскоговоряща Швейцария, дирижиран от Ернест Ансерме, 1954, „Decca“

„Три стихотворения от Маларме“, Оркестър на френскоговоряща Швейцария, дирижиран от Ернест Ансерме, 1954, „Decca“

Шьонберг

„Книгата за висящите градини“, Опус 15, с Херман Ройтер на пианото, „Audite“
……

Публични записи на Сюзан Данко:

Бах

„Меса в си минор“, BWV 232, с Kathleen Ferrier, Peter Pears, „Neel Orchestra“, диригент Джордже Енеску, „BBC“, 17 юли 1951 г., Лондон, „BBC Legends“

Берг

„Воцек“ (на италиански), с Тито Гоби, оркестър „Сан Карло“, диригент: Карл Бьом, „Театро ди Сан Карло“, Неапол, 26 декември 1949 г., „YouTube“

„Воцек“ (три откъса, на немски), Оркестър на френскоговоряща Швейцария, дирижиран от Ернест Ансерме, концерт от 9 септември 1953 г., Женева, „Cascavelle“

Бритън

„Les Illuminations“, оркестър на Западна Швейцария, дирижиран от Ернест Ансермет, Женева, 17 септември 1953 г., „Cascavelle“

Шабрие

„La Sulamite“: лирична сцена за сопран и женски хор, Оркестър на френскоговоряща Швейцария, дирижиран от Ернест Ансерме, 23 октомври 1945 г., Женева, „Cascavelle“

Дебюси

„Пелеас и Мелизанда“, с Камий Моран, „Philharmonia Orchestra“, диригент Дезире-Емил Ингелбрехт, „BBC“, Лондон, 1 юни 1951 г. „Testament“

„Пелеас и Мелизанда“, с Камий Моран, Национален оркестър на Френското радио, дирижиран от Дезире-Емил Ингелбрехт, Театър на Шанз-Елизе, Париж, 29 април 1952 г., „INA“

„Пелеас и Мелизанда“ (роля на Женевиев), с Пиер Моле, Андре Весиер, Оркестър на Западна Швейцария, диригент Ернест Ансерме, „Гранд Театър“, Женева, 17 януари 1963 г., „Cascavelle“

Файа

„Седем популярни испански песни“, Оркестър на Западна Швейцария, дирижиран от Ернест Ансермет, Женева, 17 декември 1953 г., „Cascavelle“

Малер

„Четвърта симфония“ в сол мажор, Лондонски симфоничен оркестър, дирижиран от Йозеф Крипс, Лондон, „Роял Фестивал Хол“, 20 декември 1957 г., „Cameo Classic“

Моцарт

„Така правят всички“, с Джулиета Симионато, Либеро ди Лукса, Марчело Кортис, Maриза Морел, Maриано Стабиле, Оркестър на френскоговоряща Швейцария, диригент Карл Бьом, „Grand Théâtre Genève“, 14 януари 1949 г., „Walhall/ Urania/ Cantus records“

„Davidde Penitente“ KV 469, с Адриана Мартино, Валдемар Кмент, „RAI Orchestra of Torino“, диригент Марио Роси, 14 април 1956 г., „Archipelago Records“

„Дон Жуан“ (роля на Дона Анна), с Ренато Капеки, Леополд Симоно, Карла Кастелани, Марчело Кортис, Рафаел Арие, Фестивален оркестър на Екс-ан-Прованс, диригент Ханс Росбо, Екс-ан-Прованс, 18 юли 1950 г., „Walhall/Cantus Records“

„Дон Жуан“ (роля на Дона Елвира), с Антонио Кампо, Тереза Стих-Рандал, Роландо Панераи, Николай Гедда, Анна Мофо, Марчело Кортис, Рафаел Арие, „Оркестър на Société des Concerts du Conservatoire“, диригент Ханс Росбо, Екс, 12 юли 1956 г., „INA“

Офенбах

„Хофманови разкази“ (роли на Джулиета, Антония и Музата), с Леополд Симоно, Пиерет Алари, Джордж Лондон, Ренато Капеки, Оркестър на Виенската държавна опера, диригент Лий Шаенен, Виена, 6 януари 1954 г., „Walhall“

Равел

„Шехерезада“, Оркестър на Френското национално радио, дирижиран от Шарл Мунк, Екс, 24 юли 1950 г., „INA“

„Шехерезада“, Пражка филхармония, диригент Карел Анчерл, Прага, 21 май 1957 г., „Praga“

Сати

„Сократ“, Оркестър „RAI“ в Рим, диригент Дариус Мийо, Фестивал на 20-ти век, 5 май 1954 г., „INA“

Шуберт

„Алфонсо и Естрела“ (на италиански), с Луиджи Алва, Роландо Панераи, „RAI Orchestra Milan“, диригент Нино Санзоньо, 26 октомври 1956 г., „Gala/Cantus Records“.
……

Концерти, компилации (студийни и публични)

Сюзан Данко, колекция „Певците“: Мелодии от „Дидона и Еней“, „Алцеста“, „Травиата“, „Манон“, „Кармен“, „Луиза“, „Така правят всички“, „Сватбата на Фигаро“, пет мелодии от Рихард Щраус и Ариета от Дебюси, „Orchester de la Suisse Romande“, „Orchester de la Scala“, диригенти Алберто Ереде, Йонел Перлеа, с Гуидо Агости на пианото, 1948, 1951, 1953, „Decca“

Концерт на Сюзан Данко: Мелодии от Бизе, Гуно, Берлиоз, Шосон, Пиерне, дьо Кастийон, Бордес, Дюпарк, Форе и Дебюси, с Роже Бутри на пианото, Фестивал във Виши, 25 август 1955 г., „INA“

Сюзан Данко, музикален албум от Росини до Mademoiselle Louise Carlier: Росини, Белини, Пиерне, Бругиер, Пансерон, Тадолини, Коста, Марлиани, Меркаданте, Морлаки, Майербер, Бертон, Бертен, Керубини, Спонтини, Онслоу, Гордигиани, Базини, с Франческо Молинари-Прадели на пианото, 1956 г., „Philips“

„Aria antiche“ (Качини, Калдара, Дуранте, Скарлати, Глук, Бонончини), с Гуидо Агости на пианото, 1952 г., „Testament“

Белини, „Il fervido desiderio“, „Dolente imagine“, „Vanne o rosa fortuna“, „Vaga luna che inargenti“, с Гуидо Агости на пианото, 1951, „Decca“

Рецитал с песни от Брамс и Волф, с Алфред Холечек на пианото, 1953, „Supraphon“

„Добрата песен“ (Форе); „Забравени ариети“, „Галатски празници“, „Три песни от Билитис“, „Разходката на двамата влюбени“, „Три балади от Франсоа Вийон“ (Дебюси), с Гуидо Агости на пианото, 1951–1954, „Testament“

Гуно, „Десет мелодии“, с Фредерик Стоун на пианото, 23 февруари 1950; „Две мелодии от Франсоа Вийон“ (Дебюси), с Ернест Луш на пианото, 9 септември – декември 1949 г., „Perle“

Шуберт, „Гретхен на въртящото се колело“, „Пастирът на скалата“, „Пъстървата“, „Ти си мирът“, „Аве Мария“, с Гуидо Агости на пианото, 1956 г., „Decca“

Шуман, „Dichterliebe“, с Гуидо Агости на пианото, 1950 г., „Decca“

Шуман, „Liederkreis“, Opus 39, с Гуидо Агости на пианото, 1953 г., „Decca“

Сметана, Ария на Марженка от „Продадена невеста“ (на чешки), Дебюси, Ария на Лия от „Блудният син“, Оркестър на Романска Швейцария, диригенти Изидор Кар и Ернест Ансерме, Женева, 10 септември 1953 г., „Cascavelle“

Волф, „Скритост“, „Гробът на Анакреон“, „Цветен поздрав“, „Птици на…“, „Перо, пролет през цялата година“, с Гуидо Агости на пианото, 1951, „Decca“.

(край на данните от източници на френски език)

Както писах в началото, Сюзан Данко има особено интензивна дейност в Италия. Поради това искам да дам и някои допълнителни сведения от източници на италиански език, също в превод на български:

Сюзан Данко завършва консерваторията в родния си град; дебютира като мецосопран, преди да се утвърди като сопран. През 1940 г. тя е Далечният глас в световната премиера на операта „Volo di notte“ от Луиджи Далапикола, дирижирана от Фернандо Превитали, с участието на Франко Валентино в театър „Пергола“ във Флоренция, а през 1941 г. е Третата маска в „Жулиета и Ромео“ (Дзандонай), дирижирана от композитора, с участието на Сара Скудери, и в ролите на Каролка в „Геновева“ и Адоптираната дъщеря в „Йенуфа“ от Яначек, дирижирани от Франко Капуана, с участието на Джина Чиня в театър „Ла Фениче“ във Венеция.

През 1942 г. Сюзан Данко е Дона Елвира в „Дон Жуан“ от Моцарт, дирижирана от Херберт фон Караян, с участието на Мария Канилия, Мафалда Фаверо, Франческо Албанезе, Мариано Стабиле, Танкреди Пасеро, Андреа Монджели и Итало Тайо в „Teatro della Pergola“, както и Далечният глас във „Volo di notte“ от Далапикола, дирижирана от Превитали с участието на Джузепе Тадеи в „Театро дел’Опера“ в Рим.

Сюзан Данко е Розина в „Севилският бръснар“ от Росини в Оперния театър в Женева през 1943 г., заедно с Енрико Молинари. През 1944 г. тя е Дорабела в „Така правят всички“ от Моцарт под диригентството на Виторио Гуи с участието на Маргерита Карозио, Джино дел Синьоре и Итало Тайо в „Teatro della Pergola“ и пее в „Sex carmina Alcalei“ от Далапикола под диригентството на Превитали за „EIAR“.

Докато е все още в Женева, през 1945 г. Сюзан Данко играе Фиордилиджи в „Така правят всички“ заедно с Джулиета Симионато, а през 1946 г. – Марженка в „Продадена невеста“ с диригент Ернест Ансерме.

През 1947 г. тя е Изабела в „Италианката в Алжир“ от Росини под ръководството на Еторе Грацис, заедно с Винченцо Бетони в „Театро Фениче“ и дебютира в Миланската Скала в ролята на Елън Орфорд в световната премиера на „Питър Граймс“ от Бритън под ръководството на Тулио Серафин, заедно с Джачинто Прандели, Дел Синьоре, Сципион Коломбо и Енрико Кампи, последвана от Фиордилиджи в „Така правят всички“, заедно със Симионато и Петре Мунтеану, както и в ролята на Евридика в „Орфей и Евридика“ от Глук, заедно с Ебе Стиняни, а през 1948 г. има изяви като Дона Елвира в „Дон Жуан“ от Моцарт под ръководството на Карл Бьом, заедно с Мария Чеботари и Пасеро (изпята също в Рим).

Сюзан Данко участва в ролята на Принцесата при световната премиера на „L’Enfant et les sortilèges“ от Морис Равел, дирижирана от Виктор де Сабата и в ролята на Йокаста при световната премиера на „Едип цар“ от Стравински, дирижирана от Нино Санзоньо, заедно с Марио Петри, Еторе Бастианини и Едоардо Тониоло.

Данко дебютира на фестивала в Глайндбърн, Великобритания през 1948 г. в ролята на Фиордилиджи в „Така правят всички“ под диригентството на Гуи с Кралския филхармоничен оркестър, също заедно с Мунтеану, Ерих Кунц, Стабиле и Хилде Гюден в Единбург, а през 1951 г. като Дона Елвира в „Дон Жуан“ под ръководството на Фриц Буш, заедно с Петри и Леополд Симоно. През 1948 г. тя пее в Женева като Дона Елвира в „Дон Жуан“ под диригентството на Бьом, заедно с Карла Кастелани, Хилде Гюден, Стабиле и Емилио Ренци, а през 1949 г. участва като Евридика в „Орфей и Евридика“ от Глук.

През 1950 г. Сюзан Данко участва в ролята на Мелизанда в „Пелеас и Мелизанда“ от Дебюси под диригентството на Ернест Ансерме, а през 1963 г. играе в ролята на Женевиев в „Пелеас и Мелизанда“ под ръководството на Ансерме.

В театър „Сан Карло“ в Неапол тя играе Мари във „Воцек“ от Албан Берг под диригентството на Карл Бьом заедно с Мунтеану, Тито Гоби и Петри през 1949 г., също така и като Фиордилиджи в „Така правят всички“ под диригентството на Гуи, заедно с Алда Нони, Мунтеану и Стабиле през 1950 г.

Сюзан Данко играе в ролята на Мими в „Бохеми“ от Пучини в Кралската опера „Ковънт Гардън“ в Лондон под диригентството на Капуана през 1951 г., а през 1952 г. е Гласът в световната премиера на „Окасин и Николета“ от Марио Кастелнуово-Тедеско в „Театро Комунале“ във Флоренция и Вителия в „Милосърдието на Тит“ от Моцарт за италианските радиопрослушвания под диригентството на Превитали, заедно с Грациела Шути и Агостино Лацари.

През 1956 г. тя играе в Синсинати, САЩ в ролята на Пенелопе Рич в операта „Глориана“ от Бенджамин Бритън под диригентството на Йозеф Крипс, заедно с Инге Борк и Нел Ранкин, а през 1957 г. изнася концерт под диригентството на Лучано Росада в Миланската Скала.

Връщайки се във Флоренция през 1965 г., тя играе Керубино в „Сватбата на Фигаро“, под диригентството на Гуи, заедно с Джино Синимберги, а през 1966 г. – Женевиев в „Пелеас и Мелизанда“, заедно с Жерар Сузе, дирижирана от Шарл Мюнх.

(край на данните от източници на италиански език)

Ще завърша настоящата статия за Сюзан Данко с една интересна и подробна информация за нея, публикувана 20 години след нейната кончина в медия на английски език. Тази публикация е една ретроспектива на огромната дейност на Сюзан Данко и авторът й е ползвал редица архивни материали, които са много интересни. Цитирам в оригинал на английски език и после в превод на български:

Портал „Eloquence“

Remembering Suzanne Danco

Written by Andrew Dalton / Jul 23 2020

The Belgian soprano Suzanne Danco was born in Brussels on 22 January 1911, and was brought up within a Flemish family with French as her native language. She showed musical ability from an early age and although her family was less than enthusiastic about her pursuing a career in music, she gained a place at the Conservatoire Royal de Bruxelles to study voice, piano and music history, aided by the encouragement and support of the Queen of the Belgians. In 1936 at the age of 25 she won a vocal competition in Vienna, where she was heard by the distinguished conductor Erich Kleiber. At this early age her voice range tended to be closer to mezzo-soprano than soprano, and Kleiber wrote to Danco’s mother that she was ‘the possessor of a coloratura mezzo voice such as is rarely found’. On Kleiber’s recommendation she went to Prague to continue her studies under the celebrated teacher Fernando Carpi (1876–1959). Carpi had enjoyed a long and distinguished career as a tenor at opera houses around the world, and on his retirement from the stage in 1923 became a noted vocal trainer. As well as Danco his pupils included Zinka Milanov, Gwynneth Jones, Geraint Evans, the Swiss tenor Ernst Haefliger and the baritone Otakar Kraus.

Suzanne Danco made her professional stage debut at the Genoa Opera in 1941 as Fiordiligi in Mozart’s Così fan tutte, a role with which she was to be closely associated throughout her career along with that of Donna Elvira in Don Giovanni. She remained in Italy throughout World War II, and in 1947 at La Scala sang the role of Eurydice in Gluck’s Orfeo ed Eurydice opposite Ebe Stignani’s Orfeo. In June of the same year she sang at La Scala in a performance of the Brahms German Requiem alongside Boris Christoff under Vittorio Gui to commemorate the 50th anniversary of the composer’s death. She then began to extend her repertoire with a number of more dramatic roles by contemporary composers. At La Scala she was the first Ellen Orford in Britten’s Peter Grimes in 1949 and Jocasta in Stravinsky’s Oedipus Rex, and at the San Carlo in Naples she sang the role of Marie in performances of Berg’s Wozzeck with Tito Gobbi during the 1949/50 season. Interestingly, the reviewer in Opera magazine felt that ‘that most exquisite of present day singers, Suzanne Danco was rather too refined to portray quite satisfactorily the sluttish figure that is Marie’. Other appearances in contemporary roles included Ravel’s L’Enfant et les sortilèges and in 1940 she sang in Dallapiccola’s Il volo di notte in Florence, where the composer described her voice as ‘spun air’. In 1952 in Florence she performed the role of the Narrator in Mario Castelnuovo-Tedesco’s puppet opera Aucassin et Nicolette, a work largely forgotten until its revival at the Teatro Pergolesi, Jesi, in 2019.

Danco’s first appearances in the UK were with the Glyndebourne Festival Opera in Edinburgh at the 1948 and 1949 festivals where she sang Fiordiligi under Vittorio Gui, and then in 1951 she appeared with the company in both Edinburgh and at Glyndebourne as Donna Elvira. By the time she came to make her debut at Covent Garden that same year as Mimì in La bohème (sung in English), her reputation in Europe was already secured with appearances in Milan, Florence, Edinburgh and Aix in roles including Eurydice, The Countess in Figaro, Desdemona and Violetta. The reviewer in Opera described her Mimì as ‘convincing, really looking the part and achieving the utmost pathos with the simplest of means’. She also made her debut in the USA in 1951 in Boston, and later sang in Buffalo and Rochester where she performed in Don Giovanni under Josef Krips, this time as Donna Anna.

Danco’s career on the opera stage continued until about 1960, when she turned increasingly to giving song recitals, particularly of the French repertoire in which she excelled. She retired from performing in 1970, her final performance being that of soloist in Mahler’s Fourth Symphony. She then turned her attention to teaching, first at the Accademia Chigiana in Siena, and later during the 1980s and 90s at the Britten-Pears School in Snape, where Peter Pears complimented her with the words ‘if I were twenty years younger I would come to study with you’.

Suzanne Danco made her first recording in Milan in February 1941 at the request of a friend of hers – a 10” 78 for HMV (La Voce del Padrone, HN1870). Two madrigals were recorded privately, accompanied by Professor E. Bellinzona on viola, one of which, Amor amaro, was included in EMI’s ‘The Record of Singing’, Volume 4. It was to be another six years before she returned to the studio, when in July 1947 in Milan she began her long recording career with Decca with three Mozart arias with the Orchestra of La Scala conducted by Jonel Perlea. Two are included in this collection, the third (a Swiss Decca issue) was unfortunately not traced. The producer for this recording was Victor Olof who was to oversee many of her recordings and was responsible for her first major opera recording. In his unpublished autobiography Olof recounts how she ‘recorded Cherubino’s aria “Voi chè sapete” so beautifully and in perfect Mozart-style that we never let her go to any other company’. In October of that year she recorded two Schubert lieder (unpublished and presumed lost) and songs by Bononcini and Caccini, accompanied by the pianist Phyllis Spurr. The charming Caccini song, ‘Amarilli mia bella’, was to be a favourite throughout her career, and she was later to name her home in Fiesole near Florence ‘Villamarilli’.

In May the following year, Danco made her first landmark recording of Ravel’s Shéhérazade, a setting of three orientalist poems by the poet Tristan Klingsor. The recording was given additional authenticity by the involvement of the conductor Ernest Ansermet, who had been a friend of the composer and had championed his music for many years. The relationship between Danco and Ansermet was one of great affection and mutual respect, and was to lead to many further recordings of the French repertoire, including a second, early stereo recording of Shéhérazade six years later.

In April 1949 Danco formed another partnership which was to be central to her career when she made her first recordings in Decca’s West Hampstead Studios with the Italian pianist and teacher Guido Agosti. Agosti had been a pupil of Ferruccio Busoni but his concert career was much hampered by his nerves. He made a small number of solo recordings, including a highly praised disc of Debussy Préludes, but apart from accompanying Suzanne Danco both in recital and on numerous recordings, his career was based mainly around teaching. His extensive list of pupils includes such notable artists as Solomon, Hamish Milne, Raymond Lewenthal and Angela Brownridge, and he is also remembered for his transcription of three movements from Stravinsky’s Firebird, which was sanctioned by the composer and still appears in recitals to this day.

These first London sessions produced songs by Brahms and Schubert, and in the course of preparing this set, it was discovered that two different takes of Schubert’s ‘Wohin?’ were issued under the same catalogue number on different pressings (M658). Both have been included here. These same sessions also produced a complete recording of Schumann’s sixteen Heine settings, described by Danco in a private letter as ‘my beloved Dichterliebe’. The next five years saw further recordings with Agosti made in both London and Geneva – more German lied, including Brahms, Strauss, Wolf. In the preparation of this set, a delightful and unexpected discovery was made – at the end of the tape for the five Wolf lieder, a sixth song was found which was previously unknown and not included in any of the documentation. This proved to be a spirited rendition of the ‘Elfenlied’ from the Mörike-Lieder, which brings this group to a lively conclusion.

A further Schumann cycle followed, the Liederkreis, Op. 39, regarded by Danco as one of her finest recordings. It is much to be regretted that she did not record Schumann’s Frauenliebe und Leben, a work she performed frequently, but Decca had in 1950 recorded the cycle with Kathleen Ferrier and at this time such duplication of repertoire was regarded as impossible.

Perhaps even more importantly were the discs of French songs in which Danco was an almost unrivalled interpreter. Debussy featured prominently, along with Fauré, and it was here that her unerring sense of style and sensibility was most clearly in evidence. Danco was on occasions criticised for what was seen as a slight coolness, an aloofness, in her performances, but her ability to penetrate to the heart of a text coupled with her refusal ever to over emote simply for effect made her an ideal interpreter of this repertoire. The composer Luigi Dallapiccola described her ‘control, breathing, technique and intonation’ as ‘balanced so perfectly that one cannot even perceive them as separate.’ Her 1951 disc of Berlioz’s Les Nuits d’été made in Cincinnati was astonishingly the first complete recording of the work. BBC Music Magazine wrote that ‘her voice quivering and silvery, captures its languor’.

Danco’s first operatic recording was fittingly the role of Mélisande in Debussy’s Pelléas et Mélisande, recorded in April 1952 with Ansermet and L’Orchestre de la Suisse Romande.

Ansermet always regarded Danco as his ideal Mélisande, and although he was later to record the work in stereo with Erna Spoorenberg in the title role, it is the earlier recording which is widely acknowledged to be the closest to the composer’s intentions, Danco ‘striking just the right balance between knowingness and innocence which lies at the heart of that equivocal role’ (Daily Telegraph). Other recordings made with Ansermet during this period included the two Ravel one-act operas L’Enfant et les sortilèges and L’Heure espagnole, Honegger’s Le Roi David and Debussy’s luminous but sadly neglected incidental music to Le Martyre de Saint Sébastien.

The music of Mozart ran like a silver thread through Danco’s career, and in 1952 she was engaged to sing the role of Cherubino in a recording of Le Nozze di Figaro in Vienna conducted by Erich Kleiber. The recording was scheduled for late June, and the two weeks previous were assigned to another Decca Mozart opera recording, Don Giovanni under Josef Krips. The role of Donna Anna had been assigned to Leonie Rysanek, who became indisposed shortly before the first sessions. The recording producer was again Victor Olof who had worked with Danco on her first Decca recordings five years earlier, and Olof telephoned her in Florence, asking her to come to Vienna as quickly as possible to record the challenging role of Donna Anna. Olof later recounted how ‘Danco magnificently recorded both her main arias and one of the difficult ensembles with complete ease. It was a remarkable feat and she was warmly applauded by her colleagues and the orchestra; all were quite astonished that a Belgium-born artist could sing Mozart so perfectly’. Thus Suzanne Danco came to record major roles in two Mozart operas in just three weeks, and both sets still hold their place amongst the most recommended versions of these masterpieces. The celebrated opera critic Alan Blyth wrote that Danco’s Cherubino was ‘an object lesson in the use of words and phrasing to enhance the mere notes’. Her operatic repertoire also included the role of Eurydice in the Paris version of Gluck’s Orphée et Eurydice. This she recorded for Philips Classics in 1956 alongside Léopold Simoneau under the direction of Hans Rosbaud.

Church and sacred music did not figure prominently in her recorded repertoire, although we are fortunate to have available a BBC live recording of the Bach B minor Mass under Georges Enescu (also featuring Kathleen Ferrier), as well as the two Bach Cantatas presented here, recorded for Decca in Geneva in late 1953 with the Stuttgart Chamber Orchestra and Karl Münchinger.

As a delightful pendant to Suzanne Danco’s recording career, we are fortunate to have a disc she made for Philips Classics in October 1956 near her home in Florence, accompanied at the piano by her close friend the renowned conductor Francesco Molinari-Pradelli. The program is based around an album presented in March 1835 by the composer Gioachino Rossini to Louise Carlier, daughter of a prominent Parisian impresario, containing a collection of melodies all in original manuscript form by celebrated contemporary composers. The recording, made in a relaxed domestic setting, perfectly captures the quiet intimacy essential for what Danco herself modestly described as ‘a charming performance of these songs and romances from the eighteenth century’.

Suzanne Danco died in Fiesole in August 2000. Her recorded legacy is perhaps smaller than one might have wished, but we are nevertheless fortunate to be able to enjoy her rare talent in its many aspects, from the great soprano roles of Mozart to the delights of French song and opera. In Act IV of Pélleas et Mélisande, Pélleas is captivated by the beauty of Mélisande’s voice, describing it as ‘plus fraîche et plus franche que l’eau’ – ‘fresher and purer than water’. He could equally well have been describing the unforgettable voice of Suzanne Danco.

With thanks to the family of Victor Olof for permission to quote from his unpublished autobiography and to Michael Letchford for access to private correspondence with Suzanne Danco.

(край на цитата)

Превод:

Портал „Eloquence“

В памет на Сюзан Данко

Автор: Андрю Далтън / 23 юли 2020 г.

Белгийското сопрано Сюзан Данко е родена в Брюксел на 22 януари 1911 г. и е отгледана във фламандско семейство, чийто роден език е френски. Тя проявява музикални способности от ранна възраст и въпреки че семейството ѝ не е особено ентусиазирано от това тя да се занимава с музика, тя получава място в Кралската консерватория в Брюксел, за да учи пеене, пиано и музикална история, подпомогната от насърчението и подкрепата на белгийската кралица.

През 1936 г., на 25-годишна възраст, тя печели вокален конкурс във Виена, където е чута от изтъкнатия диригент Ерих Клайбер. В тази ранна възраст гласовият ѝ диапазон е по-близо до мецосопран, отколкото до сопран, а Клайбер пише на майката на Данко, че тя „притежава колоратурен мецосопран, какъвто рядко се среща“. По препоръка на Клайбер тя отива в Прага, за да продължи обучението си при известния учител Фернандо Карпи (1876–1959). Карпи се радва на дълга и забележителна кариера като тенор в оперни театри по целия свят и след оттеглянето си от сцената през 1923 г. става известен вокален педагог. Освен Данко, сред учениците му са Зинка Миланов, Гуинет Джоунс, Герайнт Еванс, швейцарският тенор Ернст Хефлигер и баритонът Отакар Краус.

Сюзан Данко дебютира професионално в Генуезката опера през 1941 г. като Фиордилиджи в „Така правят всички“ от Моцарт – роля, с която ще бъде тясно свързана през цялата си кариера, заедно с тази на Дона Елвира в „Дон Жуан“. Тя остава в Италия през Втората световна война и през 1947 г. в Миланската Скала пее в ролята на Евридика в „Орфей и Евридика“ от Глук заедно с Ебе Стиняни в ролята на Орфей. През юни същата година тя пее в Миланската Скала при изпълнение на „Немски реквием“ от Брамс заедно с баса Борис Христов под диригентството на Виторио Гуи в чест на 50-годишнината от смъртта на композитора.

След това започва да разширява репертоара си с редица по-драматични роли от съвременни композитори. В Миланската Скала тя е първата Елън Орфорд в „Питър Граймс“ от Бритън през 1949 г. и Йокаста в „Едип цар“ от Стравински, а в „Сан Карло“ в Неапол пее ролята на Мари в изпълнения на „Воцек“ от Албан Берг с Тито Гоби през сезон 1949/50. Интересно е, че рецензентът в списание „Опера“ смята, че „тази най-изящна съвременна певица Сюзан Данко, е твърде изискана, за да изобрази съвсем задоволително развратната фигура, каквато е Мари“.

Други участия в съвременни роли включват „L’Enfant et les sortilèges“ от Равел, а през 1940 г. тя пее в „Нощният вихър“ от Луиджи Далапикола във Флоренция, където композиторът описва гласа ѝ като „преден въздух“. През 1952 г. във Флоренция тя изпълнява ролята на Разказвач в куклената опера „Окасин и Николета“ от Марио Кастелнуово-Тедеско, произведение до голяма степен забравено до възраждането му в театър „Перголези“ в град Йези през 2019 г.

Първите оперни участия на Данко във Великобритания са на фестивала в Глайндбърн, на фестивалите през 1948 и 1949 г. в Единбург, където тя пее в “Така правят всички“ от Моцарт в ролята на Фиордилиджи под диригентството на Виторио Гуи, а след това през 1951 г. се изявява с оперната трупа както в Единбург, така и в Глайндбърн като Дона Елвира. По времето, когато тя дебютира в „Ковънт Гардън“, същата година участва като Мими в „Бохеми“ (изпята на английски), като репутацията ѝ в Европа вече е осигурена с участия в Милано, Флоренция, Единбург и Екс-ан-Прованс в роли, включително Евридика, Графинята във „Фигаро“, Дездемона и Виолета. Рецензентът в „Опера“ описва нейната Мими като „убедителна, наистина изглеждаща като ролята и постигаща максимален патос с най-простите средства“.

Данко дебютира и в САЩ през 1951 г. в Бостън, а по-късно пее в Бъфало и Рочестър, където се изявява в „Дон Жуан“ под диригентството на Йозеф Крипс, този път в ролята на Дона Анна.

Кариерата на Сюзан Данко на оперната сцена продължава до около 1960 г., когато тя се насочва все повече към изнасяне на песенни рецитали, особено с френски репертоар, в който се отличава. Тя се оттегля от изява през 1970 г., като последното ѝ изпълнение е това на солистка в Четвъртата симфония на Малер. След това насочва вниманието си към преподаването, първо в „Академия Киджана“ в Сиена, а по-късно през 80-те и 90-те години в училището „Бритън-Пиърс“ в Снейп, където тенорът Питър Пиърс ѝ прави комплимент с думите „ако бях с двадесет години по-млад, щях да дойда да уча при вас“.

Сюзан Данко прави първия си запис в Милано през февруари 1941 г. по молба на неин приятел – 10-инчов 78-инчов дует за „HMV“ („La Voce del Padrone“, HN1870). Два мадригала са записани частно, под акомпанимента на професор Е. Белинзона на виола, единият от които, „Amor amaro“, е включен в „The Record of Singing“, том 4 на „EMI“. След още шест години се завръща в студиото, през юли 1947 г. в Милано започва дългата си кариера в „Decca“ с три арии от Моцарт с оркестъра на Миланската Скала, дирижирани от Йонел Перлеа. Две от тях са включени в тази колекция, а третата (швейцарско издание на „Decca“) за съжаление не е открита. Продуцент на този запис е Виктор Улоф, който ръководи много от записите ѝ и е отговорен за първия ѝ голям оперен запис. В непубликуваната си автобиография Улоф разказва как Данко е „записала арията на Керубино „Voi chè sapete“ толкова красиво и в перфектен стил на Моцарт, че никога не сме я пускали в друга компания“. През октомври същата година тя записва две песни на Шуберт (непубликувани и предполагаемо изгубени) и песни от Бонончини и Качини, акомпанирани от пианистката Филис Спър. Очарователната песен на Качини „Amarilli mia bella“ ще бъде любима през цялата ѝ кариера и по-късно тя ще кръсти дома си във Фиезоле, близо до Флоренция, „Вила Амарили“.

През май следващата година Данко прави първия си забележителен запис на „Шехеразада“ от Равел, интерпретация на три ориенталистични стихотворения от поета Тристан Клингсор. Записът получава допълнителна автентичност от участието на диригента Ернест Ансерме, който е приятел на композитора и е подкрепял музиката му в продължение на много години. Връзката между Данко и Ансерме е основана на голяма привързаност и взаимно уважение и ще доведе до много по-нататъшни записи на френски репертоар, включително втори, ранен стерео запис на „Шехеразада“ шест години по-късно.

През април 1949 г. Данко сформира друго партньорство, което ще бъде ключово за кариерата ѝ, когато прави първите си записи в студиото на „Decca“ в Уест Хампстед с италианския пианист и учител Гуидо Агости. Агости е бил ученик на Феручо Бузони, но концертната му кариера е силно възпрепятствана от нервите му. Той прави малък брой самостоятелни записи, включително високо оценен диск с Прелюдии на Дебюси, но освен че акомпанира на Сюзан Данко както в рецитали, така и в множество записи, кариерата му се основава главно на преподаване. Обширният му списък с ученици включва забележителни артисти като Соломон, Хамиш Милн, Реймънд Люентал и Анджела Браунридж, а той е запомнен и с транскрипцията си на три части от „Жар-птица“ на Стравински, която е одобрена от композитора и все още се появява в рецитали и до днес.

Пре тези първи лондонски сесии са продуцирани песни от Брамс и Шуберт, а в хода на подготовката на този комплект е открито, че две различни версии на „Wohin?“ от Шуберт са издадени под един и същ каталожен номер на различни издания (M658). И двете са включени тук. Същите тези сесии са довели и до пълен запис на шестнадесетте настройки на Хайне от Шуман, описани от Данко в лично писмо като „моята особена любов към писателите“. През следващите пет години са направени още записи с Агости както в Лондон, така и в Женева – повече немски лирични песни, включително Брамс, Щраус, Волф. При подготовката на този комплект е направено едно приятно и неочаквано откритие – в края на касетата с петте лирични песни на Хуго Волф е намерена шеста песен, която преди това е била неизвестна и не е била включена в никоя от документациите. Това се оказва оживено изпълнение на „Elfenlied“ от „Mörike-Lieder“, което довежда тази група до оживен завършек.

Последва още един цикъл на Шуман – „Liederkreis“, опус 39, считан от Данко за един от най-добрите ѝ записи. Много е жалко, че не е записала „Frauenliebe und Leben“ от Шуман, произведение, което е изпълнявала често, но „Decca“ през 1950 г. са записали цикъла с Катлийн Ферие и по това време подобно дублиране на репертоар се е смятало за невъзможно.

Може би още по-важни са били дисковете с френски песни, в които Данко е била почти несравним интерпретатор. Дебюси е заемал видно място, заедно с Форе, и именно тук нейното безпогрешно чувство за стил и чувствителност са били най-ясно изразени. Данко понякога е била критикувана за това, което е било възприемано като леко хладнокръвие и отчужденост в изпълненията ѝ, но способността ѝ да прониква в същината на текста, съчетана с отказа ѝ да прекалява с емоциите си само за ефект, я правят идеален интерпретатор на този репертоар. Композиторът Луиджи Далапикола описва нейния „контрол, дишане, техника и интонация“ като „балансирани толкова перфектно, че човек дори не може да ги възприеме като отделни“. Нейният диск от 1951 г. с „Les Nuits d’été“ на Берлиоз, направен в Синсинати, е удивително първият пълен запис на произведението. Списание „BBC Music Magazine“ пише, че „гласът ѝ, треперещ и сребрист, улавя неговата ленност“.

Първият оперен запис на Данко е подходящо ролята на Мелизанда в „Пелеас и Мелизанда“ от Дебюси, записан през април 1952 г. с Ансерме и „L’Orchestre de la Suisse Romande“.

Ансерме винаги е смятал Данко за своя идеална Мелизанда и въпреки че по-късно записва произведението стерео с Ерна Шпоренберг в главната роля, именно по-ранният запис е широко признат за най-близък до намеренията на композитора, като Данко „постига точния баланс между знанието и невинността, който е в основата на тази двусмислена роля“ („Daily Telegraph“). Други записи, направени с Ансерме през този период, включват двете едноактни опери на Равел „Детето и милостта“ и „Испанският час“, „Крал Давид“ от Онегер и блестящата, но за съжаление пренебрегната музика за събития на Дебюси към „Мъченикът от Свети Себастиан“.

Музиката на Моцарт преминава като сребърна нишка през кариерата на Данко и през 1952 г. тя е ангажирана да изпее ролята на Керубино в запис на „Сватбата на Фигаро“ във Виена, дирижиран от Ерих Клайбер. Записът е насрочен за края на юни, а двете седмици преди това са отредени за друг запис при „Decca“ на операта „Дон Жуан“ от Моцарт под диригентството на Йозеф Крипс. Ролята на Дона Анна е възложена на Леони Рюсанек, която се разболява малко преди първите сесии. Продуцент на записа отново е Виктор Улоф, който е работил с Данко по първите ѝ записи за „Decca“ пет години по-рано, и Улоф ѝ се обажда по телефона във Флоренция, молейки я да дойде във Виена възможно най-бързо, за да запише предизвикателната роля на Дона Анна.

По-късно Улоф разказва как „Данко великолепно е записала както основните си арии, така и един от трудните ансамбли с пълна лекота. Това е забележителен подвиг и тя е била аплодирана горещо от колегите си и оркестъра; всички са били доста изумени, че родена в Белгия артистка може да изпее Моцарт толкова перфектно“. Така Сюзан Данко успява да запише главни роли в две опери от Моцарт само за три седмици и двата комплекта все още заемат мястото си сред най-препоръчваните версии на тези шедьоври. Известният оперен критик Алън Блайт пише, че „Керубино“ на Данко е „нагледен урок за използването на думи и фразиране, за да се подчертаят самите ноти“. Нейният оперен репертоар включва и ролята на Евридика в парижката версия на „Орфей и Евридика“ от Глук. Тя записва тази роля за „Philips Classics“ през 1956 г. заедно с Леополд Симоно под диригентството на Ханс Росбо.

Църковната и сакралната музика не заемат видно място в записания ѝ репертоар, въпреки че имаме щастието да разполагаме със запис на живо от „BBC“ на месата на Бах в си минор под диригентството на Джорже Енеску (също с участието на Катлийн Ферие), както и с двете кантати на Бах, представени тук, записани за „Decca“ в Женева в края на 1953 г. с камерния оркестър на Щутгарт и Карл Мюнхингер.

Като възхитителен медальон към музикалната кариера на Сюзан Данко, имаме щастието да разполагаме с диск, който тя е записала за „Philips Classics“ през октомври 1956 г. близо до дома си във Флоренция, акомпаниран на пиано от близкия ѝ приятел, известния диригент Франческо Молинари-Прадели. Програмата е базирана на албум, подарен през март 1835 г. от композитора Джоакино Росини на Луизе Карлие, дъщеря на виден парижки импресарио, съдържащ колекция от мелодии, всички в оригинален ръкописен вид от известни съвременни композитори. Записът, направен в спокойна домашна обстановка, перфектно улавя тихата интимност, необходима за това, което самата Данко скромно описва като „очарователно изпълнение на тези песни и романси от осемнадесети век“.

Сюзан Данко умира във Фиезоле през август 2000 г. Нейното записано наследство може би е по-малко, отколкото бихме искали, но въпреки това имаме щастието да можем да се насладим на нейния рядък талант в многото му аспекти, от великите сопранови роли на Моцарт до прелестите на френската песен и опера. В четвърто действие на „Пелеас и Мелизанда“ Пелеас е пленен от красотата на гласа на Мелизанда, описвайки го като „plus fraîche et plus franche que l’eau“ – „по-свеж и по-чист от вода“. Със същата сила би могъл да се описва и незабравимия глас на Сюзан Данко.

С благодарност към семейството на Виктор Улоф за разрешението да цитирам от непубликуваната му автобиография и към Майкъл Лечфорд за достъпа до лична кореспонденция със Сюзан Данко.

(край на превода)

Една чудесна публикация, която синтезира всички отделни сведени за тази голяма певица и прочут песенен интерпретатор на творби от десетки композитори.

За да чуем гласа на Сюзан Данко, след статията ще приложа редица нейни записи, които за щастие са твърде много, какта в „Ю Тюб“, така и в други източници.

Нека днес на 10 август 2025 г. почетем 25 години от кончината на белгийската певица Сюзан Данко, родена на 22 януари 1911 г. в Брюксел, починала на 10 август 2000 г. във Фиезоле, Тоскана, в Италия.

Мир на праха й!

…….

Записи:

Suzanne Danko und Walter Panofsky 1959

https://www.ardmediathek.de/video/br-retro/saengerin-suzanne-danco-und-walter-panofsky-1959/br/Y3JpZDovL2JyLmRlL2Jyb2FkY2FzdC8xNWY5ZDg5Ny1mZWY2LTRkOWUtYjFkOS1mYTI3ZjE1N2I0NDdfb25saW5lYnJvYWRjYXN0

…..

Suzanne Danko Debussy-aquarelles-i-green-ariettes-oubliees-suzanne-danco-br-klassik

https://www.ardmediathek.de/video/ard-klassik/debussy-aquarelles-i-green-ariettes-oubliees-suzanne-danco-br-klassik/ard/Y3JpZDovL3N3ci5kZS9hZXgvbzE4NDc0MjY

´´´´´´