Британската певица с корени в Австралия Ивон Минтън празнува рожден ден
Драги приятели на оперната музика, днес на 5 декември 2018 г. пиша за пръв път през този месец статия за оперна личност, която не е родена в България. След статиите през предните дни за Елена Филипова и двамата баси Михаил Михайлов и Михаил Миланов, днес пиша за пръв път за една певица от Великобритания, която всъщност е родена в Австралия – изключително известната Ивон Минтън (имаща от 1980 г. британската титла CBE), която вчера на 4 декември навърши 80 години.
Ивон Минтън започва вокалното си обучение в Сидни / Австралия, където е родена през 1938 г., после заминава за Великобритания, продължава обучението си там и бързо се налага като отлична певица в жанра на алтистките, играе първо на британски оперни сцени, но след 1969 г. разширява тези участия и извън Обединеното кралство – в редица европейски държави, после и в Америка. Там гостува на редица сцени, между които и в МЕТ в Ню Йорк и Чикаго, участва в солови рецитали и концерти със симфонично-ораториални произведения, прави редица записи на цели опери заедно с прочути в епохата солисти и диригенти и изгражда внушителна дискография.
По една щастлива случайност Ивон Минтън пее в Лондон през декември 1965 г. в ролята на Марина заедно с българския бас Борис Христов при продукцията на операта „Борис Годунов“ от Мусоргски в „Ковънт Гардън“, където той играе в ролята на Борис. Музикалната критика хвали участието и на двамата артисти.
В статията по-долу ще дам редица подробности от биографията и творческия път на тази малко позната в България певица. Все пак факта, че е имала изяви заедно с такъв артист като Борис Христов, е важен факт и за българската музикална историография.
Ивон Фей Минтън – с британската титла CBE (Yvonne Fay Minton CBE) е оперна певица, родена в Сидни / Австралия на 4 декември 1938 г., имаща британско поданство. Гласът й варира от сопран до мецосопран и алт.
Първоначално Ивон Минтън получава вокално обучение при Marjorie Walker, а после на осемнадесетгодишна възраст печели стипендия “Елза Страли” и в продължение на три години учи в „New South Wales Conservatorium of Music“ в Сидни. Там получава дипломи както за теоретични дисциплини, така и по вокално изкуство.
Ивон Минтън печели награди в редица вокални конкурси, като особено важна е наградата в австралийския национален конкурс „Eisteddfod“ в столицата Канбера, в който конкурс участват певци от цяла Австралия и Нова Зеландия. Има награди и в редица други певчески конкурси, като фирмения конкурс на гиганта „Шел“ – „the £1000 Shell Aria” през 1960 г. След тези начални успехи Ивон Минтън често има изяви в централни предавания на австралийското радио и телевизия, както и участия като солистка със Симфоничния оркестър в Сидни и Куинсландския симфоничен оркестър. Когато напуска Австралия през 1961 г., тя е една от водещите контраалтстки в Австралия.
Ивон Минтън напуска Австралия през 1961 г., за да продължи обучението си в Лондон. Там учи при Henry Cummings и Joan Cross. Същата година печели наградата “Kathleen-Ferrier“ (Катлийн Фериър) за най-добър контраалт на Международния вокален конкурс в Хертогенбош в Нидерландия.
Първата й голяма роля във Великобритания е тази на Maggie Dempster (Маги Демпстър) в световната премиера на „One Man Show“ от Nicholas Maw (Никълъс Мау). Участва два пъти при „St. Pancras Arts Festival“, приета е за гост-солист в Кралската опера „Ковънт Гардън“, където по-късно става постоянен член на ансамбъла й. През 1965 г. взема участие в тв-продукция на Би Би Си на операта „Джани Скики“ от Пучини заедно с баритона Тито Гоби, а също и в телевизионно предаване на операта „Дидона и Еней“ от Хенри Пърсел. Тази опера е завършена през 1685 г. Либретото е написано от популярния по онова време поет Нахум Тейт по мотиви от „Енеида“ на Вергилий.
Това е единствената истинска опера на Пърсел, и се приема за първата английска опера. В композицията, освен елементи от бароковата музика, могат да се открият и мотиви от шотландския фолклор и готическата музика. Хорът играе ролята на говорител и коментира действието. Предаването на операта е осъществено по време на Музикалния фестивал в Глайндбърн през лятото на 1965 г.
През декември 1965 г. Ивон Минтън има голям личен триумф в ролята на Марина при съвместната изява с българския бас Борис Христов при продукцията на операта „Борис Годунов“ от Мусоргски в „Ковънт Гардън“, където той играе в ролята на Борис. Музикалната критика хвали участието и на двамата артисти.
Тук искам да отворя скоба и да припомня един драматичен период от кариерата на Борис Христов. Той е отразен в знаменитата 5-томна енциклопедия за оперни певци от Kutsch & Riemens, която аз лично ползвам често в моите статии. В изданието от 1997 г., том първи на стр. 635 четем: „ (…) През 1964 г. Борис Христов заболява тежко от туморно образование в мозъка и се подлага на съответна операция, която преминава успешно. След това той с извънчовешки усилия и енергия успява да се възстанови и да продължи вокалната си кариера. Първият му голям успех след това заболяване е гастрола през 1965 г. в „Ковънт Гардън“ в Лондон при ролята на Борис Годунов в едноименната опера от Мусоргски. Тази кариера продължава чак до 80-те години, и то с отлично запазено качество на чудесния му глас. През 1980 г. най-сетне той за пръв път има изява в САЩ – в един концерт в Ню Йорк (…) “.
(край на цитата)
Именно през 1965 г. е била изявата заедно с Ивон Минтън, за която стана въпрос в горния абзац. Дали направи впечатление последното изречение, в което се казва, че едва през 1980 г. Борис Христов има концертна изява в САЩ, и то не в опера. Сигурен съм, че повечето оперни любители знаят причината за това. Нека я припомня, като цитирам пак от речника на Kutsch & Riemens на същата стр. 635: „ (…) Още през 1950 г. Борис Христов е ангажиран от МЕТ в Ню Йорк за изпълнение на ролята на Крал Филип в операта „Дон Карлос“ от Верди. Въпреки всички усилия на съответните органи той не получава входна виза за САЩ под претекс, че произхожда от страна с комунистически режим в този период – 1950 г. (…) “.
(край на цитата)
Как ви се струва – по това време Борис Христов живее постоянно в Италия, той е „персона нон грата“ в България, но въпреки това не може да гастролира в САЩ. Чудеса на земята! Но така беше, младите хора от новите генерации след 1990 г. едва ли могат да си представят какви мерки са били вземани тогава, даже и при артисти със световна слава. Продължавам с биографията и дейността на Ивон Минтън. Особено важно нейно участие през същата 1965 г. е това при записа на операта „Норма“ от Белини за фирмата „Декка“, където тя пее в ролята на Клотилда. Скоро след това Ивон Минтън става редовен член на компанията на Кралската опера „Ковънт Гардън“, като играе в редица роли, първата от които е Лола в „Селска чест“ от Маскани. Друга нейна важна роля е през 1970 г. тази на Теа в операта “The Knot Garden” от съвременния британски композитор Майкъл Типет (1905-1998). Понеже Типет не е добре познат в България, ще дам кратка информация за него:
„Майкъл Кемп Типет (на английски: Michael Kemp Tippett) е британски композитор, роден на 2 януари 1905 година в Ийсткоут, днес част от Лондон. През 1928 г. получава бакалавърска степен от Кралския музикален колеж. Започва да публикува собствени композиции в навечерието на Втората световна война, а след нейния край придобива по-широка известност. Днес той е оценяван като един от най-значимите британски композитори на XX век, наред с Бенджамин Бритън. Майкъл Типет умира на 8 януари 1998 година в Лондон“.
(край на цитата)
През 1969 г. Ивон Минтън има първите си изяви извън Великобритания – в Държавната опера в Кьолн, дебют в ролята на Сесто в „Милосърдието на Тит“ от Моцарт. Оттогава гастролира с редица големи британски оркестри и в оперни театри в цяла Европа и в Съединените щати. Има изяви и в Байройт (Брангене в „Тристан и Изолда“) и на
Залцбургския фестивал през 1978 г. в ролята на Октавиан в „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус. Тази роля става една от нейните коронни роли. В нея тя има дебют на сцената на МЕТ в Ню Йорк през март 1973 г. Цитирам състава при този дебют:
Metropolitan Opera House
March 16, 1973DER ROSENKAVALIER {229}
R. Strauss-Hofmannsthal
Octavian.....................Yvonne Minton [Debut]
Princess von Werdenberg......Leonie Rysanek
Baron Ochs...................Walter Berry
Sophie.......................Judith Blegen
Faninal......................Morley Meredith
Annina.......................Marcia Baldwin
Valzacchi....................Andrea Velis
Italian Singer...............Franco Tagliavini
Marianne.....................Carlotta Ordassy
Mahomet......................Michael McClain [Debut]
Princess' Major-domo.........Gabor Carelli
Orphan.......................Mary Fercana
Orphan.......................Joyce Olson
Orphan.......................Elvira Green [Debut]
Milliner.....................Elizabeth Anguish
Animal Vendor................Cecil Baker [Debut]
Hairdresser..................Harry Jones
Notary.......................Andrij Dobriansky
Leopold......................John Trehy
Faninal's Major-domo.........Nico Castel
Innkeeper....................Charles Anthony
Police Commissioner..........Richard Best
Conductor....................Christoph Von Dohnányi
(край на цитата)
Четем имената на прочути солисти в главните роли, като Леони Рюзанек и Уолтър Бери. Освен тази изява, Ивон Минтън играе още 6 пъти същата роля през месеците март и април, като през 1977 г. наново гостува в същата роля за още 7 спектакъла на „Кавалерът на розата“, но с други артисти в главните роли. Цитирам част от състава при последната й изява на 29 декември 1977 г.:
Metropolitan Opera House
December 29, 1977DER ROSENKAVALIER {265}
Octavian.....................Yvonne Minton [Last performance]
Princess von Werdenberg......Gwyneth Jones
Baron Ochs...................Marius Rintzler
Sophie.......................Reri Grist
Faninal......................Morley Meredith
Annina.......................Shirley Love
Valzacchi....................James Atherton
Italian Singer...............Anatoly Solovianenko
Marianne.....................Elizabeth Coss
Mahomet......................Kendall Quinn
Princess' Major-domo.........John Carpenter
Conductor....................Leopold Hager
(край на цитата)
На сцената на МЕТ Ивон Минтън не е имала изяви в други опери. В ролята на Октавиан тя има гостувания и на сцената на Виенската държавна опера – също през 1973 г., както при първия цикъл от 7 изяви в МЕТ. Цитирам подробности:
Vorstellungen mit Yvonne Minton – Wiener Staatsoper
Der Rosenkavalier
Octavian | 4 Vorstellungen | 29.06.1972–19.05.1981
Besetzung | 29.06.1972
| Dirigent | Heinz Wallberg |
|---|---|
| Inszenierung | Otto Schenk |
| Bühnenbild | Rudolf Heinrich |
| Kostüme | Erni Kniepert |
| Die Feldmarschallin | Christa Ludwig |
| Der Baron Ochs auf Lerchenau | Manfred Jungwirth |
| Octavian | Yvonne Minton |
| Herr von Faninal | Ernst Gutstein |
| Sophie | Olivera Miljakovic |
| Jungfer Marianne Leitmetzerin | Emmy Loose |
| Valzacchi | Heinz Zednik |
| Annina | Hilde Rössel-Majdan |
| Ein Polizeikommissär | Alois Pernerstorfer |
| Der Haushofmeister bei der Feldmarschallin | Harald Pröglhöf |
| Der Haushofmeister bei Faninal | Ewald Aichberger |
| Ein Notar | Hans Christian |
| Ein Sänger | Waldemar Kmentt |
| Eine adelige Witwe | Hanna Träumer |
| Drei adelige Waisen | Erna Mühlberger, Erika Eder, Gretl Pilss |
| Eine Modistin | Edita Gruberova |
| Ein Tierhändler | Kurt Equiluz |
| Ein Wirt | Karl Terkal |
(край на цитата) | |
| Последната – четвърта изява на Ивон Минтън във Виена е на 19 май 1981 г. Цитирам състава (само главните роли): | |
Besetzung | 19.05.1981
| Dirigent | Reinhard Schwarz |
|---|---|
| Inszenierung | Otto Schenk |
| Bühnenbild | Rudolf Heinrich |
| Kostüme | Erni Kniepert |
| Die Feldmarschallin | Sena Jurinac |
| Der Baron Ochs auf Lerchenau | Hans Sotin |
| Octavian | Yvonne Minton |
| Herr von Faninal | Hans Helm |
| Sophie | Lucia Popp |
(край на цитата)
Щe се спра на други оперни изяви на Ивон Минтън в този период. Една важна нейна роля е тази на Графиня Гешвиц в операта „Лулу“ от Албан Берг в Париж през 1979 г. След това идва ред за редица нови роли на сцената на „Ковънт Гардън“ в Лондон, като: Октавиан в „Кавалерът на розата“, Сесто в „Милосърдието на Тит“ от Моцарт, Дидона в „Троянци“ от Хектор Берлиоз, Кундри в „Парсифал“, Фрика в „Пръстенът на нибелунга“ и Брангене в „Тристан и Изолда“ от Вагнер.
В репертоара й влизат и опери, в които играе и на други сцени: Дорабела в „Така правят всички“ от Моцарт, Беатрис в „Беатрис и Бенедикт“ от Хектор Берлиоз, в които две опери музикалната критика пише, че „Минтън е блестяща в ролите си“.
Сега искам да направя още някои допълнения към данните до сега:
Ивон Минтън има участия в редица забележителни концери във Великобритания, включително изяви на „BBC Promenade concerts“ и при Фестивала на изкуствата на Британската общност. Тя също участва на „English Bach Festival“ в Оксфорд през юли 1966 г. и на Международния фестивал в Единбург през 1966 г. През 1967-1968 пее в ролята на Октавиан в “Кавалерът на розата” в Ковънт Гардън. През сезона 1967-1968 има концерти с „English Chamber Orchestra“, „London Sinfonietta“, „New Philharmonia Orchestra“, „London Philharmonic Orchestra“ и „London Symphony Orchestra“. Тя пее в ролята на Сесто в „Милосърдието на Тит“ от Моцарт в Кьолнската държавна опера и взема участие в операта “Орфей” от Глук в новата продукция на Джордж Шолти.
Оттогава насам Ивон Минтън гастролира на големи международни сцени, като Фестивалите в Байройт и Залцбург, МЕТ в Ню Йорк (писах по-горе подробно за изявите й там) и Чикагската опера. Тя има привилегировани отношения с Държавната опера в Кьолн (по-специално в ролите на Сесто и Орфей) и в Парижката опера, където гостува редовно, особено при първата пълна продукция на „Лулу“ от Албан Берг, ръководена от Пиер Булез и записана от „Deutsche Grammophon“. През 1991 г. Ивон Минтън привлича особено внимание при дебюта си в Австралия в ролята на Клитемнестра при новата продукция на операта „Електра“ от Рихард Щраус. Цитирам още някои конкретни нейни изяви: тя има участия в ролята на Фрика във „Валкюри“ от Вагнер в Лисабон, Кундри в „Парсифал“ в Берн, участие в операта „Възходът и падението на град Махагони“ от Курт Вайл при Майския фестивал във Флоренция, в „Пелеас и Мелизанда“ от Клод Дебюси в Ковънт Гардън с диригент Клаудио Абадо, в операта „Кадилак“ от Паул Хиндемит – концертно изпълнение в Париж.
През ноември 1993 г. Ивон Минтън има изключителен успех както при публиката, така и при музикалните критици за участието си в ролята на Марфа (Кабанича) в операта „Катя Кабанова“ от Леош Яначек, което участие е неин дебют в „Опера на Бастилията“ в Париж.
Тя участва и в откриването на оперния театър при Музикалния фестивал в Глайндбърн при новата продукция на операта „Евгений Онегин“ от Чайковски. През есента на 1994 г. играе в ролята на Ортруд в операта „Лоенгрин“ от Вагнер в оперните театри в Нанси и Страсбург във Франция. Ивон Минтън участва също в оперите “Mathis der Mahler” от Паул Хиндминт в Ковънт Гардън, в “Диалозите на кармелитките” от Франсис Пуленк в Операта в Нант, в „Пелеас и Мелизанда“ в Операта в Амстердам. В допълнение към сценичната си кариера, Ивон Минтън редовно има участия в симфонично-ораториални творби заедно с някои от най-престижните диригенти на епохата като Джордж Шолти, Пиер Булез, Даниел Баренбойм, Ленард Бърнстейн, Клаудио Абадо и сър Колин Дейвис. Тя има също участия в песенни концерти и рецитали в Хамбург, Париж, Женева и в много други европейски градове. Що се отнася до нейната дискография, тя е особено богата. Цитирам списък от източник на италиански език:
Discografia
Audio
- Bellini, Norma – Bonynge/Sutherland/Horne, 1964 Decca
- Berg, Lulu – Boulez/Stratas/Minton/Schwarz, 1979 Deutsche Grammophon – Grammy Award al miglior album di musica classica e Grammy Award for Best Opera Recording 1981
- Bizet, Carmen – Schippers/Resnik/Del Monaco, 1963 Decca
- Mahler, Sinf. n. 8 – Solti/CSO/Harper/Popp/Auger, 1971 Decca
- Mahler: Das Lied von der Erde – Chicago Symphony Orchestra/Sir Georg Solti/René Kollo/Yvonne Minton, 1972 Decca
- Mozart, Nozze di Figaro – Davis/Norman/Freni/Ganzarolli, 1971 Decca
- Mozart: La clemenza di Tito – Chorus of the Royal Opera House, Covent Garden/Lucia Popp/Stuart Burrows/Yvonne Minton/Dame Janet Baker/Frederica von Stade/Robert Lloyd/Colin Davis (direttore d’orchestra), 1977 Philips
- Mozart: Così fan tutte – Otto Klemperer/Luigi Alva/Margaret Price/Lucia Popp, 1972 EMI Warner
- Rossini: Stabat Mater – London Symphony Orchestra/Luciano Pavarotti/Pilar Lorengar, 1971 Decca
- Schoenberg: Gurre-Lieder – BBC Symphony Orchestra/Pierre Boulez/Yvonne Minton, 1975 Sony
- Strauss R, Cavaliere della rosa – Solti/Crespin/Minton/Donath, 1968 Decca
- Strauss R, Elettra – Solti/Nilsson/Resnik/Stolze, 1966 Decca
- Wagner: Tristan und Isolde – Hildegard Behrens/Leonard Bernstein/Bavarian Radio Symphony Orchestra/Peter Hofmann/Yvonne Minton/Bernd Weikl/Hans Sotin, 1983 Philips
- Wagner: Parsifal – Aage Haugland/Armin Jordan/Britt-Marie Aruhn/Christer Bladin/Eva Saurova/Gertrud Oertel/Gilles Cachemaille/Hanna Schaer/Hans Tschammer/Jocelyne Chamonin/Michael Roider/Monte-Carlo Philharmonic Orchestra/Paul Frey/Prague Philharmonic Choir/Reiner Goldberg/Robert Lloyd/Tamara Herz/Wolfgang Schöne/Yvonne Minton, 1982 Erato
- Wagner: Die Walküre – Marek Janowski/Staatskapelle Dresden, 1981 Sony
(край на цитата)
Едно малко допълнение към тази дискография цитирам от източник на английски език:
Yvonne Minton’s substantial discography includes Parsifal and Das Rheingold by Wagner, Der Rosenkavalier by Strauss, La Clemenza di Tito by W.A. Mozart, La Damnation de Faust and Béatrice et Bénédict by Berlioz, Lulu by Alban Berg, Le Marteau sans Maître by Pierre Boulez, Verdi’s Requiem, Das Lied von der Erde, Les Nuits d’Eté by Berlioz, Pierrot Lunaire and Gurre-lieder by Arnold Schoenberg Sea Pictures and Dream of Gerontius by Edward Elgar.
(край на цитата)
Въреки това тази дискография не е съвсем пълна. Тя е много обширна и ако искаме да се запознаем напълно, най-добре това може да стане чрез влизане в Гугъл с името й на латиница плюс допълнение „discography“. Тогава се получава пълен списък от няколко стотин позиции.
През 1980 г. Ивон Минтън получава британската почетна титла CBE (Commander of the Order of the British Empirе) за големите си заслуги в областта на класическата музика.
Нека днес на 5 декември 2018 г. поздравим Ивон Минтън за 80-ия й рожден ден, който тя празнува вчера на 4 декември, като й пожелаем добро здраве и лично щастие.
……………..
Изпълнение на Ивон Минтън:
Yvonne Minton “Happy 80th Birthday” (*4.12.1938) “Messiah”
YouTube·Addiobelpassato·04.12.2018
…..
Изпълнение на Ивон Минтън:
Fünf Lieder nach Rückert (Mahler) – Yvonne Minton, LSO …
………
Изпълнение на Ивон Минтън:
Yvonne Minton; René Kollo; “DAS LIED VON DER ERDE”; Gustav Mahler
…….
Изпълнение на Ивон Минтън:
Yvonne Minton: D’amour l’ardente flamme (La Damnation de Faust) Berlioz
D’amour l’ardente flamme (La Damnation de Faust) Yvonne Minton, mezzo-soprano Chœur de l’Orchestre de Paris Orchestre de Paris Conducted by Daniel Barenboim 1979. painting by Jean Delville
…
Изпълнение на Ивон Минтън:
Yvonne Minton – “Amour! viens aider ma faiblesse” SAMSON ET DALILA (Saint-Saëns) 1981
……
Изпълнение на Ивон Минтън:
Yvonne Minton: Lied der Waldtaube (Gurrelieder) by Schoenberg
Arnold Schoenberg (1874-1951) Lied der Waldtaube (from Gurrelieder) Tauben von Gurre! Sorge quält mich (Stimme der Waltaube) (Voice) Yvonne Minton, mezzo-soprano BBC Chorus and Orchestra Conducted by Pierre Boulez 1975
´´´´
Изпълнение на Ивон Минтън:
Quattro pezzi sacri I Ave Maria 0:00 II Stabat mater 5:05 III Laudi alla Vergine Maria 17:35 IV Te Deum 23:20 Yvonne Minton, mezzo-soprano Los Angeles Master Chorale Los Angeles Philharmonic Orchestra Conducted by Zubin Mehta April 1970
´´´´