Anastasov, Anastas

Баритонът Анастас Анастасов, роден на днешния ден преди 95 години

Драги приятели на оперната музика, днес на 2 май 2022 г. пиша за първи път статия за един голям оперен певец от Русенската опера, който е роден на този ден през далечната 1927 година – преди 95 години. Това е баритонът Анастас Анастасов, който се помина преди малко повече от 10 години – на 31 януари 2012 година. Така че днес припомняме както 95 години от рождението му, така и 10 година от смъртта му.

По различни причини до днес нямах повод да напиша статия за него, макар че ролята на Анастас Анастасов за развитието и възхода на Русенската опера по негово време е безспорно огромна – той е един от водещите баритони в солистичния състав на ансамбъла на театъра. При това огромен е и броя на играните от него роли – повече от 50. Започвайки от Алфио в “Селска чест” на Пиетро Маскани, следват Мересиев – Павел Власов в “Майка” на Тихон Хренников, Маркиз Поза от “Дон Карлос” на Верди, Холандеца в „Летящият холандец“ от Вагнер, Шонар в “Бохеми” на Пучини, Камен в “Мост” на Александър Райчев, Пинг в “Турандот” на Пучини, Енрико в “Лучия ди Ламермур” на Доницети, Граф Алмавива в “Сватбата на Фигаро” от Моцарт, Осман в “Луд Гидия” от Парашкев Хаджиев, Елецки в “Дама Пика” на Чайковски, Жрецът Абимелех в “Самсон и Далила” от Камий Сен-Санс, Скарпия в “Тоска” на Пучини, Ескамилио в “Кармен” от Бизе, Жерар” в “Андре Шение” от Джордано, Робинзон в “Тайният брак” на Чимароза, Борис Годунов от Мусоргски, Княз Игор от Бородин, Флут във “Веселите уиндзорки” от Ото Николай, Ренато в “Бал с маски”, Амонасро в “Аида”, Яго в „Отело“, Макбет в „Макбет“ от Верди, и редица други.

По-късно в тази статия ще се спра на подробности, но за Анастас Анастасов са писани в годините около 1975 прекрасни рецензии за някои от ролите му, особено за тия на Яго в „Отело“ през 1967 г. и Макбет в едноимената опера от Верди през 1975 г., както и за ролята на Холандеца в „Летящият холандец“ от Вагнер през 1969 г.

Може би връх в тази кариера е ролята му на Макбет в операта на Верди, която има премиерата си по време на Мартенските музикални дни в Русе през 1975 г. За тази роля и за съвместната му игра с Лейди Макбет, която се изпълнява от съпругата му – легендарната певица Мария Венциславова, известната българска музиколожка проф. Розалия Бикс пише особено ласкави думи тогава.

Цитирам откъс от статия на проф. Розалия Бикс за постановката на операта „Макбет“ от Верди на сцената на Русенската опера през 1975 г. по време на Мартенските музикални дни, със заглавие:

„Спектакъл, надхвърлил тесните рамки на професионалната сполука“, „Дунавска правда“, Русе, № 69, 8 април 1975 г.

„ (…) Не можех да си представя оперен (не драматичен) Макбет с такива измерения на философското си и емоционално въздействие, какъвто постига АНАСТАС АНАСТАСОВ. За тази негова роля, както и за други, като Яго например, би трябвало съвременното ни оперознание да прави анализи, изследвания, по които в бъдеще да се долавят основните, решаващите насоки в българското оперно-изпълнителско изкуство. Аз няма да твърдя, че Анастас Анастасов обладава оптималния вариант глас за тази роля; има български певци, които по формата на гласа покриват партията по-добре. Но такъв цялостен образ, образ с обаянието на силните духом (та ако тираните не бяха и с чар, кой би ги допуснал до трона!), такава стихия от човешки страсти и проникновение в тях, такава точност в очертаване на взаимоотношенията Макбет – Лейди Макбет (затова и всяка тяхна среща бе поредна кулминация в спектакъла) могат да се открият само всред редките, паметни върхове на съвременния български оперен театър. От подобна величина, при това без уговорката за формата, е Мария Венциславова – Лейди Макбет. Бляскаво вокално постижание, много изработена и много допадаща на природата на певицата роля, която кара да не недоумяваме при неизбежните сравнения, които се налагат между нея и други, далеч по-често изтъквани и признавани певици на такива роли. Добри като вокално покритие (М. Илиев, М. Димитрова) и като етично присъствие (Н. Деянов) бяха и останалите участници в това голямо събитие в музикално-театралния живот на Русе и, смея да обобщя, на съвременния ни оперен театър. С такива спектакли се постигат големи и важни човешки и обществени цели и се строи престиж, надхвърлящ тясната оценка на професионалната сполука“.

(край на цитата)

В горния цитат става дума и за Мария Венциславова, която е една от основните солистки на Русенския оперен театър в тази епоха, за която певица аз писах статия през юни 2020 г. Там дадох някои сведения и за съпруга й Анастас Анастасов. Искам да припомня само началото на тази моя статия:

„Мария Венциславова беше сред големите сопрани в съвременния български оперен театър. Мащабен глас, безспорна музикалност, интелигентност, красавица на сцената, артистка с присъствие и самочувствие на истинска примадона, с излъчване, изобщо с качества, каквито рядко се срещат накуп днес. Мисля, че големият й формат бе за големите сцени и преди всичко за Вагнер. Но съдбата я свърза трайно с Русенската опера, на която тя отдаде младостта и таланта си“.

(думи на Огнян Стамболиев в статията ми за Мария Венциславова)

Драги приятели на оперната музика, днес на 6 юни 2020 г. пиша обещаната вчера статия за голямата русенска певица – обаятелната и незабравима Мария Венциславова, родена на тази ден през 1943 г., и която ни напусна преди малко повече от една година – на 30 април 2019 година.

Рядко съм чел в последно време статии за български певици от генерацията на тия, родени в декадата между 1940 и 1950 години, които да не възхваляват така качествата им, както тия на Мария Венциславова. Изключвам певиците, които направиха световна кариера, като Гена Димитрова и Анна Томова-Синтова (родени през 1941 г.), Стефка Евстатиева (1947 г.) или Стефка Минева (1949) и някои още – не изброявам повече, но случаят с Мария Венциславова е особен. Нейният глас не е бил поставен първоначално така, както би било по-добре за възможностите, с които природата я надарява още от рождението й. Цитирам мнението на Огнян Стамболиев, който като драматург на Русенската опера най-добре е познавал от пряк допир тези възможности – той пише: „ (…) школата Орукин-Киселова не беше поставила по най-правилния начин този голям и качествен глас (…)“.

(край на цитата)

И въпреки това в течение на годините Мария Венциславова постига такива образци в третирането на много от героините си, придава им такова съдържание – както гласово, така и сценично, щото тия образци остават като примери за следващи генерации певици. Не случайно образите на Лейди Макбет в операта на Верди, на Царица Мария в операта „Цар Калоян“ от Панчо Владигеров, на Мария Десислава в операта на Парашкев Хаджиев (той е написал тази опера специално за нея в тази роля) или най-сетне на Сента в „Летящият холандец“ са запомнени и оценени от авторитетни критици като особено важни образци за тези роли. Голямата българска музиколожка проф. Розалия Бикс пише за Мария Венциславова следното във връзка с ролята й на Мария Десислава в операта от Парашкев Хаджиев: „Олицетворение на вековно предание, символ на българката – горда хубавица, нравствена и умна!”.

А Огнян Стамболиев споделя също в своя статия за Мария Венциславова следното във връзка с играта й, както и тази на съпруга й – баритонът Анастас Анастасов в операта „Макбет“ от Верди:

„За щастие, в Русе се игра шедьовърът на Верди “Макбет” през 1975 г.. И това се оказа безспорният връх в кариерата на артистката. Заедно със съпруга си, Анастас Анастасов, Мария Венциславова направи един разтърсващ с драматизма си дует.

(…) Лейди Макбет тя изгради с пределно активна и напрегнато интонирана фраза. Певческата й изява хармонираше на сценичната игра напълно. Сякаш тази партия бе написана специално за нея, за нейния глас и сценичен темперамент (…) Спомням си, че на един от последните спектакли сред публиката имаше малка група англичани от Лондон, минаващи през града. В паузата те ме попитаха откъде са тези артисти – Венциславова и Анастасов. Отговорих им, че са местни, щатни солисти тук. Бяха удивени – как е възможно в един сравнително малък град и в малък театър да има артисти от подобна класа!“

(край на цитата)

Нека приключа този малък увод с един цитат от историята на Русенската опера, в който става въпрос както за Мария Венциславова, така и за Анастас Анастасов:

Из историята на Русенската опера:

„ (…) От създаването си до днес Русенска опера е свързана трайно с поколения забележителни български артисти, които формират представата за високото артистично ниво на театъра и изграждат неговия международен авторитет: Пенка Маринова, Николай Здравков, Кирил Кръстев, Иван Димов, Снежина Якимова, Мими Николова, Ана Ангелова, АНАСТАС АНАСТАСОВ, Стефан Димитров, МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА, Пенка Дилова, Стефка Евстатиева, Виолета Шаханова, Иван Консулов, Иван Кюркчиев, Емилия Ботева, Галя Горчева, Мариана Цветкова, Орлин Анастасов и други (…)“.

(край на цитата)

Не случайно накрая се споменава името и на Орлин Анастасов, който е техен син и както е добре известно, отличен бас с международна кариера. Известно е, че и другият техен син – баритонът Венцеслав Анастасов също има отлична вокална кариера. С други думи – една музикална фамилия, която може да бъде за пример в историята на българското вокално изкуство.

След тези общи бележки ще се спра на биографията и дейността на баритона Анастас Анастасов.

Ако първо пиша за данни за него на латиница, то на първо място ще спомена кратките бележки на английски език, които се намират в портала на Франк Фишър от Питсбърг в САЩ (мир на праха му, мистър Фишър се помина наскоро). Цитирам:

Anastas Anastasov, baritone

The baritone, Anastas Anastasov, was born 2 May 1927 in Gorna Oriakovitsa. He graduated from the State Academy of Music in 1955 as a student of Petar Raichev, then continued vocal studies with Christo Brambarov. In 1955 he became a soloist with the Ruse Opera and performed there until his retirement in 1990.

In addition to guest appearances in the opera houses of Bulgaria, international engagements took the baritone to the German Democratic Republic, Hungary, Russia and other Eastern Bloc countries. Major roles in his career included Di Luna, Macbeth, Amonasro, Posa in Don Carlo, Renato, Iago and Scarpia.

Borodin: Prince Igor Ni sna ni otdycha
Verdi: Macbeth Mal per me che m’affidai

(край на цитата)

Както при всички статии в този портал от САЩ, в края на данните се дават линкове към изпълнения на съответния певец или певица. При Анастас Анастасов са дадени две арии от оперите „Княз Игор“ на Бородин и „Макбет“ на Верди.

На латиница не съм открил други сведения за Анастас Анастасов, докато на български език има сравнително много, особено такива, които се появяват след кончината му през 2012 г. За съжаление, все още няма Уикипедия-страница за него, което е голям пропуск, но не е изключение, често пиша за липсата на такива страница за редица изтъкнати български оперни дейци.

Сравнително богата информация за Анастас Анастасов можем да научим от една публикация през 2012 г. на русенския писател и преводач Огнян Стамболиев, който добре познава дейността на Анастас Анастасов, понеже е бил дълги години драматург на Русенската опера в периода, когато Анастас Анастасов има най-високите си постижения и успехи. Цитирам:

Портал „Дума“

8 февруари 2012 г.асттасов – един роден оперен артист

ндеца, Яго и Макбет са коронните му превъплъщения от впечатляващия списък с негови различни автори и национални школи, драматични, комедийни, съврвввеменни, класически

Огнян Стамболиев

Анастас Анастасов – един родéн оперен артист

Холандеца, Яго и Макбет са коронните му превъплъщения от впечатляващия списък с негови роли от различни автори и национални школи, драматични, комедийни, съвременни, класически.

Трудна беше съдбата на този тъй надарен, на този родéн оперен артист. Той израсна като творец, повече тласкан и насърчаван, отколкото системно обучаван, преодолял с поразително упорство стръмнините по своя житейски и сценичен път.


Биографията на заслужилия артист Анастас Анастасов, който ни напусна на 31 януари и чиято 85-годишнина щяхме да празнуваме през месец май, може да се разкаже с няколко изречения. Роден е през 1927 г. в бедно работническо семейство в град Горна Оряховица. Шестнайсетгодишен е вече фабричен работник и член на РМС. Учи в градската гимназия, където е открит за самодейността от диригента Иван Пеев и режисьора Хитьо Попов, възложили му роля в оперетата на Кац “Взаимна любов”. Като войник Анастас ще получи първа награда на войсковите национални прегледи за солово пеене и това ще предопредели съдбата му.


И така: като ярко проявено дарование Анастас Анастасов е изпратен в Музикалната академия при именития тенор Петър Райчев. При него Анастас учи до трети курс, когато се явява на конкурс за солист в Русенската народна опера. Спечелва го и е приет. Дебютира като Алфио от “Селска чест” на Пиетро Маскани. В тази неголяма, но ефектна и бравурна партия той ще покаже онова, което носи у себе си: звучен и пробивен лирико-драматичен баритон, недостатъчно школуван и облагороден, но със свой характер и цвят, вродено умение да прониква в драматургията на музиката, сценична осанка и преди всичко – темперамент. Но утвърждаването му в силната трупа на Русенската опера, в която доминират великолепните баритонови гласове на Кирил Кръстев и Михаил Петров, ще дойде по-късно – през 1962 г. на Националния преглед в София. Алексей Мересиев в “Повест за истинския човек” на Сергей Прокофиев е първият звезден миг на младия артист. Тук той изненадва всички както със зрялата си, “неоперна”, а по-скоро театрална, бих казал, дори филмова игра, така и с психологически изразителната си певческа интерпретация. Спектакълът (режисьор е ученикът на Покровски Стефан Трифонов) и протагонистът са истинската сензация на прегледа. Голямата критика напълно справедливо ги определя като “еталони” и “жалони по пътя”, като “утрешния ден на българската опера”.


Повече от 50 са ролите му. След Мересиев – Павел Власов в “Майка” на Тихон Хренников, Маркиз Поза от “Дон Карлос” на Верди, Шонар в “Бохеми” на Пучини, Камен в “Мост” на Александър Райчев, Пинг в “Турандот” на Пучини, Енрико в “Лучия ди Ламермур” на Доницети, Граф Алмавива в “Сватбата на Фигаро” от Моцарт, Осман в “Луд Гидия” от Парашкев Хаджиев, Елецки в “Дама Пика” на Чайковски, Жрецът Абимелех в “Самсон и Далила” от Камий Сен-Санс, Скарпия в “Тоска” на Пучини, Ескамилио в “Кармен” от Бизе, Жерар” в “Андре Шение” от Джордано, Робинзон в “Тайният брак” на Чимароза, Борис Годунов от Мусоргски, Княз Игор на Бородин, Флут във “Веселите уиндзорки” от Ото Николай, Ренато в “Бал с маски” и Амонасро в “Аида” на Верди. Наистина впечатляващ списък! Роли от различни автори и национални школи, драматични, комедийни, съвременни, класически. Атастас е родéн артист и затова не може да откаже роля, да се лиши от нова задача, всеки път да се превъплъти в нещо ново и различно, дори и да не е особено подходящо за гласа му.


Много бяха ролите му, много и постиженията. Не беше съвършен, безупречен вокалист като Кирил Кръстев или музикант като Иван Консулов например, но беше твърде ярък и експресивен на сцената и с това изкупваше вокалните с несъвършенства. Беше доста упорит и работоспособен.


С три от превъплъщенията си Анастас ще остане не само в историята на Русенската опера, но и в българския музикален театър през най-хубавите му години след войната – 60-те и 70-те. Това са Холандеца в “Летящият холандец” на Вагнер (1969),  Яго в “Отело” на Верди (1967) и Макбет в едноименната опера на Верди (1975).


В първата и много силна постановка на операта на Вагнер у нас (след столичната) на Димитър Узунов и Ромео Райчев, Анастас ме порази в главната роля. При една пределна външна статика, той постигна такава вътрешна динамика на образа, че имах усещането, че гледам кино, а не опера, и то у нас. Беше наистина недостижим в големия начален монолог, изграден строго, лаконично, с непрекъснато нарастващ драматизъм. Затова не се учудих, че неговата млада партньорка Мария Венцеславова (Сента) се влюби и в живота в него и малко след премиерата се появи творческата и семейна двойка Венцеславова-Анастасов, от чийто съюз се родиха двамата талантливи певци – световноизвестният, наречен от някои “новия Гяуров”, бас Орлин Анастасов и баритонът Венцеслав Анастасов.


А за Яго от “Отело” проф. Жан Рънзеску възкликна: “В досегашната си продължителна режисьорска практика в Румъния и Европа не бях срещал толкова истински и пълнокръвен изпълнител на Яго, какъвто е Анастас Анастасов!”


Третата му коронна роля – Макбет от едноименната опера на Верди (реж. Константин Димчев, дир. Веселин Байчев, худ. Цанко Войнов – Мартенските дни, 1974) бе венецът на голямото му сценично дело в Русе. В дует със съпругата си,  прекрасната драматичка Мария Венцеславова (Лейди Макбет), Анастас бе изумително въздействащ, като истински Шекспиров актьор.

Тук бих искал да отделя и българските роли на артиста. По-голямата част от тях са от незабравимото творчество на Парашкев Хаджиев, най-големия ни оперен автор. Анастас бе сред любимите, предпочитани от проф. Хаджиев изпълнители.


Радвам се, че като драматург на Русенската опера през 70-те години поръчах на големия наш композитор да напише опера по драмата на Камен Зидаров “Иван Шишман”. Той веднага прие, след като вече бяхме търсили и други сюжети. Но промени заглавието и измести центъра от Шишман към Мария Десислава. Искаше отначало ролята на Шишман да изпълни Стефан Димитров, но успях да го убедя, че Анастас, макар и с по-скромен и не толкова тембрист глас, е по-подходящият и той прие предложението ми. Получи се много силен спектакъл, после операта тръгна по другите български сцени. За Анастас Хаджиев написа специално ролята на Симеон в “Лето 893”, повери му и Осман бей в двете русенски премиери на “Луд Гидия”.


Всъщност Анастас участва в почти всички Хаджиеви опери, а също и в почти всички български заглавия от репертоара на Русе – в опери на Красимир Кюркчийски, Александър Райчев, Александър Йосифов, Найден Геров, Любомир Пипков, Панчо Владигеров. Сред тези негови образи бих отделил още три – Савата от “Тревога” на Александър Райчев, Непознатият от “Юла” на Кюркчийски и особено Найден от шедьовъра на Хаджиев “Майстори”. В тях той потърси психологическата достоверност, запомнящия се акцент и отново ярката експресивност – този основен компонент в неговото забележително изпълнителско изкуство. Днес неговото дело продължават двамата му талантливи синове – световноизвестният бас Орлин Анастасов и вече утвърденият у нас, а и в чужбина баритон Венцеслав Анастасов.  

(край на цитата)

Световноизвестният бас Орлин Анастасов ( в дясно) и вече утвърденият у нас, а и в чужбина баритон Венцеслав Анастасов – снимка от тяхно участие в операта “Ернани” от Верди, постановка на Оперния театър във Варна.

…….  

Ще посоча още други публикации, които са свързани с кончината на Анастас Анастасов през януари 2012 година:

Портал „Бряг.news“ Русе

31.01.2012

Русе: Отиде си оперният певец Анастас Анастасов

На 84-годишна възраст днес сутринта почина големият оперен певец и дългогодишен солист на Русенска опера Анастас Анастасов. Русенската културна общественост се разделя с едно от най-ярките имена в музикалното изкуство, изиграл над 50 роли на оперната сцена.

Роден през май 1927 г. в Горна Оряховица, той получава първото си признание като войник, когато печели първа награда на войсковите национални прегледи за солово пеене. Учи в Музикалната академия при именития тенор Петър Райчев до трети курс, когато се явява на конкурс за солист в Русенска опера и е приет. Дебютира като Алфио от „Селска чест” на Маскани, след което се редят образ след образ.

Според музикалните специалисти най-ярките му постижения са Холандеца в „Летящият холандец” на Вагнер (1969), Яго в „Отело” на Верди (1967) и Макбет в едноименната опера на Верди (1975). На сцената Анастас Анастасов прави незабравим тандем с колежката си Мария Венцеславова, която е негов партньор и в живота. А най-голямата гордост на музикалното семейство са двамата им синове – световноизвестният бас Орлин Анастасов и баритонът Венцеслав Анастасов.

По желание на семейството, поклонението пред тленните останки на Анастас Анастасов ще се състои в църквата „Св. Троица”, след което певецът ще бъде кремиран в София. Датата на опелото все още не е определена, тъй като двамата му сина в момента са на гастроли в чужбина.

Поклон пред паметта на големия артист!

(край на цитата)

Регионална библиотека „Любен Каравелов“ Русе

Роден Анастас Анастасов

30 ноември 1926 г.

Оперният певец Анастас Анастасов, баритон, е роден през 1927 г. в град Горна Оряховица. Завършва градската гимназия, където е открит за самодейността от диригента Иван Пеев и режисьора Хитьо Попов, възложили му роля в оперетата на Кац „Взаимна любов”. Като войник Анастасов получава първа награда на войсковите национални прегледи за солово пеене и това предопределя съдбата му. Учи в Музикалната академия “Панчо Владигеров” при тенора Петър Райчев.

Анастас Анастасов дебютира на сцената на Русенската опера с ролята на Алфио в “Селска чест” от Маскани. Със съпругата си – също известна русенска оперна певица, Мария Венцеславова имат двама синове – оперните певци Орлин и Венцеслав Анастасови.

Анастас Анастасов умира на 31 януари 2012 г. в Русе.

(край на цитата)

БНР

Знаменитата русенска оперна фамилия Анастасови

публикувано на 10.02.2012

Баритонът Анастас Анастасов, дългогодишен артист в Русенската опера, ни напусна на 31 януари на 84-годишна възраст. За една от коронните му роли, Яго от „Отело” на Верди, румънският проф. Жан Рънзеску възкликва: „В досегашната си продължителна режисьорска практика в Румъния и Европа не бях срещал толкова истински и пълнокръвен изпълнител на Яго, какъвто е Анастас Анастасов!”

Повече от 50 са ролите на Анастас Анастасов в кариерата му, но три са най-запомнящите се – Холандеца в „Летящият холандец” на Вагнер (1969), Яго в „Отело” на Верди (1967) и Макбет в едноименната опера на Верди (1975).

Мария Венциславова беше сред големите сопрани в съвременния български оперен театър. Мащабен глас, безспорна музикалност, интелигентност, красавица на сцената, артистка с присъствие и самочувствие на истинска примадона, с излъчване, изобщо с качества, каквито рядко се срещат накуп днес. Мисля, че големият й формат бе за големите сцени и преди всичко за Вагнер. Но съдбата я свърза трайно с Русенската опера, на която тя отдаде младостта и таланта си – пише дългогодишният драматург на Русенската опера Огнян Стамболиев.

Мария Венциславова и Анастас Анастасов се срещат на сцената като Холандеца и Сента през 1969 година и скоро след успеха на „Летящия холандец” стават семейство. От тяхната любов се раждат двама сина – вече световноизвестният бас Орлин Анастасов, и по-големият брат, не по-малко талантливият баритон Венцислав Анастасов.

петък, 10 февруари, от 23.00 часа  

(край на цитата)

Цитирам линк към това предаване на БНР:

https://bnr.bg/hristobotev/post/100082824/znamenitata-rusenska-operna-familiya-anastasovi

……

Портал „Дарик“ Русе

3 февруари 2012 г.

Операта почита Анастас Анастасов

От 14:30 часа, във фоайето на русенската опера, ще се състои поклонението пред тленните останки на Анастас Анастасов. Опелото ще бъде от 16.00 часа в Катедрален храм „Св. Троица”. Той почина на 31 януари. Анастасов бе сред най-значимите драматични баритони в историята на Русенска опера. Със своя ярък артистизъм той претвори по неповторим начин образи, останали в историята като ненадминати образци.

Роден е през 1927 г. в гр. Горна Оряховица. Завършва Музикалната академия при Петър Райчев и се усъвършенства в студията на Христо Бръмбаров. Постъпва солист в Русенската опера през 1955 г. Едно от първите му големи постижения е ролята на Алексей Мересиев в „Повест за истинския човек” от Прокофиев. Сред многобройните  роли, които Анастасов изпълнява са Терзиев в „Антигона 43” от Пипков, Павел Власов от „Буря” от Хренников, Осман бей в „Луд Гидия” от Хаджиев, Пинг в „Турандот”, Енрико в „Лучия ди Ламермур”, Маркиз Поза в „Дон Карлос”, Шонар в „Бохеми”, Граф Алмавива в „Сватбата на Фигаро”, Княз Игор, Ренато в „Бал с маски”, Жерар в „Андреа Шение”, Холандеца в „Летящия холандец” и много други.

Сред другите му изключителни творчески постижения трябва да се подчертаят ролите на Макбет в едноименната опера и Яго в „Отело”.

(край на цитата)

Портал „ИНФОБЗОР“

Аделина Галова

28.12.2018

Откъс от статия за Мария Венцеславова със заглавие:

Ярка звезда на Русенския оперен небосклон – Разказ за Мария Венцеславова“

(…) Връх в кариерата за Мария Венцеславова си остава Лейди Макбет от операта „Макбет“. Играе я редом с мъжа си Анастас Анастасов. Тя както и „Симон Боканегра“ са иновативни постановки на режисьора Константин Димчев и остават в историята като паметни със своята модерна визия и нестандартни за времето си режисьорски решения. Все още най-заклетите оперомани говорят за този дует в живота и на сцената, Мария и Анастас, спомнят си за драматизма в дуета между Макбет и Лейди Макбет и все още ахват щом се спомене това заглавие. Още помнят дълбочината на интерпретацията и перфектното балансиране на точната доза нюанси в гласовете и на двамата. Те са олицетворение на симбиозата между двама певци. Симбиоза, която се получава, както в техния случай като естествен ход на целия им съвместен живот, получена освен това с много самостоятелна работа, но и с добро познаване на сценичния партньор.

Говорейки за Мария Венцеславова и Анастас Анастасов не мога да не отбележа, че те са от певците, които често участват в новосъздадени и класически български опери. Предпочитани от композиторите ни получават много пъти предложения за изпълнения в дадено произведение. Така например, в операта „Мария Десислава“ на забележителния Парашкев Хаджиев, сътворена по повод стогодишнината от Освобождението на България, специално за Русенска опера, по драмата на Камен Зидаров „Иван Шишман“, главните роли на Иван Шишман и Мария Десислава са написани именно за звездната двойка (…)

(край на цитата)

Басът Орлин Анастасов – син на баритона Анастас Анастасов

………..

Ще завърша днешната статия за Анастас Анастасов с една обзорна статия от 2019 г. за неговия син Орлин Анастасов, защото тя е крайно интересна и дава повече светлина върху цялото семейство, което има такава важна роля за дейността на Русенската опера в разстояние на дълги години:

Портал „Impressio“

16 септември 2019 г.

Мая Филипова

Оперният бас Орлин Анастасов: Николай Гяуров беше непосредствен, с чувство за хумор и огромна класа

На първата ми среща с маестрото си говорихме не за опера, а за риболов, споделя оперният ас

Още в началото на своята кариера, Орлин Анастасов е сочен за наследник на знаменития ни оперен бас Николай Гяуров. Музикалната критика го сравнява още с Борис Христов и Самуел Рейми.

Той е най-младият бас (23-годишен), стъпвал на сцената на Ла Скала, като дебютът му там е с ролята на Дон Базилио от “Севилският бръснар” на Росини, под диригентството на Рикардо Шайи.

Името на Орлин Анастасов става известно след Международния конкурс за млади оперни певци “Борис Христов” през 1998 г., когато той спечели Първа награда. Следващата година на Международния конкурс “Опералия” в Пуерто Рико на Пласидо Доминго, където отново печели първа и абсолютна награда.

Тези отличия отварят вратите към световните музикални сцени: Арена ди Верона, Ковънт Гардън, Римската опера, Гранд опера – Париж, Театро Лисео – Барселона, Театро Реал – Мадрид, Виенската Щатсопера, Театро Масимо – Палермо и отново Ла Скала под палката на най-големите диригенти на нашето време – сър Колин Дейвис, Жорж Претр, Марк Елдер, Даниел Орен, Рикардо Шайи, Маазел, както и с режисьори от класата на Франко Дзефирели, П. Л. Пици, Х. де Ана, Д. Викар, Н. Джоел. Участва в редица международни фестивали, сред които Музикалните седмици в Куенка със “Стабат Матер” от Росини, Залцбургския фестивал със “Самсон и Далила” от Сен-Санс, фестивала в Сполето с “Реквием” от Верди, многократно във фестивала Арена ди Верона, изпълнява и православните песнопения.

Сред ролите в богатия му репертоар са всички големи басови партии: Мефистофел от “Фауст” на Гуно, Филип от “Дон Карлос”, Ферандо от “Трубадур”, Рамфис от “Аида”, Захария от “Набуко”, Граф Валтер от “Луиза Милер”, Атила от едноименната опера, Джакопо Фиеско от “Симоне Боканегра, Джовани Да Прочида от “Сицилиански вечерни” на Верди, Колин от “Бохеми” на Пучини, Борис от “Борис Годунов” от Мусоргски, както и главните басови роли от оперите на Хектор Берлиоз “Бенвенуто Челини”, “Ромео и Жулиета”, “Детството на Исус” и “Троянци”.

Дебютът му в Метрополитен опера в Ню Йорк е в през 2008 г. с ролята на Алвизо от “Джоконда” на Понкиели. Следващите му ангажименти на сцената на МЕТ са за ролите на Дон Базилио от “Севилския бръснар” на Росини и на Рамфис от “Аида” на Верди.

През 2009 г. влиза в ролята на Дон Кихот в едноименната опера от Масне, постановка на режисьора Пламен Карталов в Софийската опера и балет, посветена  на 80-ата годишнина от рождението на Николай Гяуров.

Роден е в Русе през 1976 г. Част е от прочута русенска оперна фамилия.  Негови родители са водещите солисти на Русенската опера сопраното Мария Венцеславова и баритонът Анастас Анастасов, което определя ранните му сериозни занимания с пеене. А известният български баритон Венцислав Анастасов е негов брат. Единственият му вокален педагог е маестро Георги Делиганев.

Репертоарът му включва общо повече от 40 роли, сред тях 20 от опери на Верди, с което за дълго си спечелва славата на най-търсения Вердиев бас в света. Творческата му палитра се простира от белкантовата опера (“Пуритани”, “Сомнамбула”,, “Норма, “Лучия ди Ламермур”) и Вердиевите “Дон Карлос”, “Атила”, “Ернани”, “Макбет”, “Сицилиански вечерни”, “Луиза Милер”, “Набуко”, през руската оперна класика (“Борис Годунов”, “Княз Игор”) до френския репертоар (“Фауст”, “Ромео и Жулиета”, “Дон Кихот”).

Представяме Ви оперния бас Орлин Анастасов есклузивно пред Dir.bg:

Разговаряме дни преди участието Ви в гала концерта по повод 90-годишнината от рождението на Николай Гяуров, с който Софийската опера открива сезон 2019/2020. Още от началото на Вашата кариера Ви сравняват с легендарния оперен бас. Предполагам емоцията и за Вас е голяма?


– Да, тези сравнения са верен “спътник” в живота ми от самото начало и вече повече от 20 години… Някак отдавна свикнах с тях, както и с факта, че така и не можах да обясня на хората колко безсмислени са тези сравнения. В крайна сметка малцина са тези, дори и в България, които реално разбират, какво всъщност беше явлението Гяуров. Точно тези хора никога не биха ме сравнили с него.

Какво е за Вас Николай Гяуров?  

– Ще избягам от чисто професионалния отговор на този въпрос. За мен, като един обикновен човек, Гяуров е един от Българите, които наистина най-много е допринесъл за това, една толкова малка държава да се отъждествява с такъв колосален артист. До толкова, че названието “български бас” да е еквивалент за нещо наистина на много високо ниво, което в последствие на нас, идващото поколение, автоматично вдига много летвата във всяко едно отношение. И на очаквания, и на отговорности.

Лятното утро на 1993-та е. Вие слушате запис на “Мефистофел” от Гуно… Спомняте ли си ясно какво се случи тогава?

– Все едно беше вчера. Човек винаги помни събитията и моментите, които бележат живота му завинаги.

  • Значи божественият му глас стори чудо?

Определено. Чудил съм се, ако бях чул някакво друго негово изпълнение какъв щеше да е ефектът. Но Рондото на Мефисто с Гяуров в тази роля е нещо, което спокойно бих казал, че никога няма да бъде достигнато.  

По-късно имате шанса да общувате с Гяуров на живо. Какъв човек беше той?

– Не знам кой от двама ни се притесняваше повече първия път, когато бях в дома му в Модена. Тежащо тонове мълчание и от двама ни в продължение на 5 минути, които ми се сториха цяла вечност. И после ми хрумна гениалната идея да разчупя леда с обръщението: Маестро, знам че и вие сте много запален рибар…. Право в целта. Последва цял следобед увлекателни разговори по темата. Без дори и 1 изречение за опера. Такъв беше за мен Гяуров. Непосредствен, с чувство за хумор. И ОГРОМНА КЛАСА. Липсваше му само вратовръзката, толкова беше елегантен, дори и в собствения си дом.  

Колко българи влизат във Вашия топ 5 на най-великите баси на всички времена?

– Подвеждащ въпрос. (Замисля се.) Ще се въздържа да отговоря.  

Дебютът Ви в Миланската Ла Скала става, когато сте едва 23-годишен, с ролята на Дон Базилио от “Севилският бръснар” на Росини. Как се случи това?

– Всъщност нещата се развиха светкавично. През април същата година спечелих Първа награда на конкурса “Опералия” на Пласидо Доминго, месец по-късно направих прослушване за Маестро Рикардо Шайи, който ме хареса, и така останах директно в Милано за репетиции.  

По това време маестро Рикардо Шайи е главен диригент на Кралския Концертгебау – Амстердам. Продължихте ли да работите с него, след тази първа среща?  

– Да. Последваха много спектакли и концерти с него. Не мога да ги изброя, но сред тях са около 20 концерта на “Реквием”-а на Верди в Милано, Париж, Амстердам, Тулуза и много други градове, както и откриване на сезон 2006/2007 в Ла Скала с “Аида”.  

С кои от световните диригенти и режисьори работите най-често?

– Много са. Но бих посочил едно особено приятелство. Даниел Орен. Това е диригентът, под чиято палка съм пял най-много спектакли (над 100) в последните 20 години. От режисьорите може би Пиер Луиджи Пици.  

През 2010 г. легендарният руски режисьор Андрей Кончаловски Ви кани за ролята на Борис Годунов в едноименната опера на Мусоргски, постановка на Театро Реджо ди Торино, която беше филмирана. Познавахте ли се преди това? Как се работи с Кончаловски?

– Кончаловски добави нещо много специално в моята работа. Смея да твърдя, че руският репертоар е там, където най-много се чувства липсата на душевност в интерпретацията. На пръсти се броят режисьорите, които наистина знаят с какво се захващат. Работата с него беше много натоварваща. 10 дни само пластика. Не го интересуваше кой как пее. Всъщност, ако се замислите, много са певците с чудесна техника, но на мен са ми скучни. Това изкуство е нещо много повече от хубав глас и добра техника. Малко певци преодоляват това, и за това са необходими режисьори като него, които да ни напомнят че операта е преди всичко за артисти. Това е била винаги и моята цел.  

Вие самият от една година сте отдаден изцяло на режисурата. Вече поставихте няколко заглавия. Само преди месец на Оперния фестивал в Калабрия на Арена Соверато се състоя премиерата на Вашата “Тоска” (14 август). Как я прие италианската публика?

– Получи се хубав спектакъл, а и публиката реагира много добре. Моето удовлетворение дойде най-вече от факта, че разполагах с чудесен състав, което ми даде възможност да работя изключително в дълбочина, както като интерпретация на персонажите, така и в чисто визуално отношение.  

Ще разкриете ли коя е следващата опера, което ще поставите? И в кой оперен театър?  

– Всъщност уж на шега и за свое удоволствие в началото, изведнъж нещата тръгнаха доста интензивно. Имам предложения за режисури в общи линии за Япония, Израел, Италия и естествено България. В “Тоска” – в Калабрия с други големи имена в ролята на барон Скарпия участва и баритонът Венцеслав Анастасов.

Трудно ли беше да режисирате брат си?

– Никак даже. Моята концепция в общи линии беше много семпла: всяка една от ролите я “скроих ” по материала, с който разполагах при всеки един от артистите. Това е и тайната. Най-големите режисьори са тези, които ти дават точната доза свобода, насочвайки те деликатно в случай че излезеш от рамката на спектакъла.  

Коя е най-често изпълняваната от Вас роля?

– Най-много спектакли имам на операта “Аида”. Около 330… От централния басов репертоар изпях всичко. Има, разбира се роли, които не съм пял, въпреки поканите, но не са такива, които са точно за моите вокални характеристики.  

А тази, която още не сте изиграл?

– Да, иска ми се да изпея Скарпия, но няма как да стане.  

С кои от големите имена на операта имахте щастието да си партнирате?

– Пласидо Доминго, Брузон и Нучи от мъжете, Фиоренца Косото, Анджела Георгиу и много други. Пял съм и с Гена, но тя е над всички и не я слагам в никакви класации.  

Как се развива операта днес? Успя ли комерсиализацията да я свали от пиедестала?

– Не само операта, но целият свят с бясно темпо се насочва и движи към модерните технологии, онлайн пространството. Използването на 3D мапинг става все по-често, директни предавания от големите театри основно в интернет. И да искаме, и да не искаме – това е бъдещето. Не ни остава нищо друго освен да се адаптираме.  

Какво Ви предстои през новия сезон?
  

– В най-скоро време ще разберете.

Интервю на Мая Филипова   

(край на цитата)

Нека днес на 2 май 2022 г. почетем 95 години от рождението на баритона Анастас Анастасов, а също и така 10 години от кончината му през януари 2012 година.

Мир на праха му!

…….

Изпълнение на Анастас Анастасов:

Borodin: Prinz Igor Ni sna ni otdycha

…..

Изпълнение на Анастас Анастасов:

Verdi: Macbeth Mal per me che m’offidai

….

Orlin Anastassov – Messa da Requiem (Verdi) – Excerpt 2

Symphonieorchester des Bayerischen Rundfunks, Mariss Jansons (direction) Chor des Bayerischen Rundfunks Krassimira Stoyanova (Soprano) Marina Prudenskaja (alto) Saimir Pirgu (ténor) Orlin Anastassov (basse) En direct de la Grande Salle du Musikverein de Vienne

´´´´