Днес празнува рожден ден баритонът Венцеслав Анастасов
Драги приятели на оперната музика, днес на 15 февруари 2025 г. пиша за първи път статия за баритона Венцеслав Анастасов, роден на този ден през 1971 г. в Русе в семейството на именитите български оперни певци Мария Венциславова и Анастас Анастасов.
До сега съм писал статии за неговите родители при годишнини от рождението им, както и за по-малкия му брат – световно известният бас Орлин Анастасов. През изминалите години събирах материали и за Венцеслав Анастасов, който също изгради преди време забележителна вокална кариера главно в чужбина, а в последно време има много изяви в родината си, главно на сцените на Софийската и Русенска опери.
С Венцеслав Анастасов сме ФБ-приятели от няколко години, аз следя неговите изяви и се радвам на успехите му. Даже през 2024 г. можах в средата на юни да присъствам в София на негова изява в операта „Лоенгрин“ от Вагнер, където той изпълни с голям успех централната роля на Фридрих фон Телрамунд в тази опера. Сега през настоящата година Венцеслав Анастасов ще има изяви в Софийската опера във „Фалстаф“ от Верди, където ще играе в края на този месец и в началото на март няколко пъти в ролята на Форд, където ще се разменят в изявите с Атанас Младенов. Пожелавам днес на Венцеслав Анастасов на рождения му ден успех в тази нова роля.
Понеже историята на цялото музикално семейство Анастасови е уникална – двамата родители и двете им деца са известни певци, което не се среща често нито у нас, нито в чужбина, реших днес като увод да изложа кратки бележки за родителите и за по-малкия брат Орлин, преди да премина към детайли от биографията и дейността на Венцеслав Анастасов.
Кратки бележки за Мария Венциславова (1943-2019), Анастас Анастасов (1927-2012) и Орлин Анастасов (роден през 1976 г.)
Сопраното Мария Венциславова е родена на 6 юни 1943 г., починала на 30 април 2019 г. За нея съм писал няколко пъти статии по повод на годишнина от рожден ден, като тази през 2020 г. е внесена в моя оперен блог „operastars.de“ и може винаги да се чете чрез линка:
https://www.operastars.de/category/vencislavova-maria/
Мария Венциславова постига такива образци в третирането на много от героините си, придава им такова съдържание – както гласово, така и сценично, щото тия образци остават като примери за следващи генерации певици. Не случайно образите на Лейди Макбет в операта на Верди, на Царица Мария в операта „Цар Калоян“ от Панчо Владигеров, на Мария Десислава в операта на Парашкев Хаджиев (той е написал тази опера специално за нея в тази роля) или най-сетне на Сента в „Летящият холандец“ са запомнени и оценени от авторитетни критици като особено важни образци за тези роли. Голямата българска музиколожка проф. Розалия Бикс пише за Мария Венциславова следното във връзка с ролята й на Мария Десислава в операта от Парашкев Хаджиев:
„Олицетворение на вековно предание, символ на българката – горда хубавица, нравствена и умна!”.
(край на цитата)
А писателят, преводач и музикален критик Огнян Стамболиев споделя също в своя статия за Мария Венциславова следното във връзка с играта й, както и тази на съпруга й – баритонът Анастас Анастасов в операта „Макбет“ от Верди:
„За щастие, в Русе се игра шедьовърът на Верди “Макбет” през 1975 г.. И това се оказа безспорният връх в кариерата на артистката. Заедно със съпруга си, Анастас Анастасов, Мария Венциславова направи един разтърсващ с драматизма си дует.
(…) Лейди Макбет тя изгради с пределно активна и напрегнато интонирана фраза. Певческата й изява хармонираше на сценичната игра напълно. Сякаш тази партия бе написана специално за нея, за нейния глас и сценичен темперамент (…) Спомням си, че на един от последните спектакли сред публиката имаше малка група англичани от Лондон, минаващи през града. В паузата те ме попитаха откъде са тези артисти – Венциславова и Анастасов. Отговорих им, че са местни, щатни солисти тук. Бяха удивени – как е възможно в един сравнително малък град и в малък театър да има артисти от подобна класа!“
(край на цитата)
Сега за нейният съпруг – баритонът Анастас Анастасов, роден на 2 май 1927 г., починал на 31 януари 2012 година. За него съм писал няколко пъти статии по повод на годишнина от рожден ден, като тази през 2022 г. е внесена в моя оперен блог „operastars.de“ и може винаги да се чете чрез линка:
https://www.operastars.de/category/anastasov-anastas-bg-bariton/
Ролята на Анастас Анастасов за развитието и възхода на Русенската опера по негово време е безспорно огромна – той е един от водещите баритони в солистичния състав на ансамбъла на театъра. При това огромен е и броя на играните от него роли – повече от 50. Започвайки от Алфио в “Селска чест” на Пиетро Маскани, следват Мересиев – Павел Власов в “Майка” на Тихон Хренников, Маркиз Поза от “Дон Карлос” на Верди, Холандеца в „Летящият холандец“ от Вагнер, Шонар в “Бохеми” на Пучини, Камен в “Мост” на Александър Райчев, Пинг в “Турандот” на Пучини, Енрико в “Лучия ди Ламермур” на Доницети, Граф Алмавива в “Сватбата на Фигаро” от Моцарт, Осман в “Луд Гидия” от Парашкев Хаджиев, Елецки в “Дама Пика” от Чайковски, Жрецът Абимелех в “Самсон и Далила” от Камий Сен-Санс, Скарпия в “Тоска” от Пучини, Ескамилио в “Кармен” от Бизе, Жерар” в “Андре Шение” от Джордано, Робинзон в “Тайният брак” от Чимароза, Борис Годунов от Мусоргски, Княз Игор от Бородин, Флут във “Веселите уиндзорки” от Ото Николай, Ренато в “Бал с маски”, Амонасро в “Аида”, Яго в „Отело“, Макбет в „Макбет“ от Верди, и редица други.
Може би връх в тази кариера е ролята му на Макбет в операта на Верди, която има премиерата си по време на Мартенските музикални дни в Русе през 1975 г. За тази роля и за съвместната му игра с Лейди Макбет, която се изпълнява от съпругата му – легендарната певица Мария Венциславова, известната българска музиколожка проф. Розалия Бикс пише особено ласкави думи тогава.
Цитирам откъс от статия на проф. Розалия Бикс за постановката на операта „Макбет“ от Верди на сцената на Русенската опера през 1975 г. по време на Мартенските музикални дни, със заглавие:
„Спектакъл, надхвърлил тесните рамки на професионалната сполука“, „Дунавска правда“, Русе, № 69, 8 април 1975 г.
„ (…) Не можех да си представя оперен (не драматичен) Макбет с такива измерения на философското си и емоционално въздействие, какъвто постига АНАСТАС АНАСТАСОВ. За тази негова роля, както и за други, като Яго например, би трябвало съвременното ни оперознание да прави анализи, изследвания, по които в бъдеще да се долавят основните, решаващите насоки в българското оперно-изпълнителско изкуство. Аз няма да твърдя, че Анастас Анастасов обладава оптималния вариант глас за тази роля; има български певци, които по формата на гласа покриват партията по-добре. Но такъв цялостен образ, образ с обаянието на силните духом (та ако тираните не бяха и с чар, кой би ги допуснал до трона!), такава стихия от човешки страсти и проникновение в тях, такава точност в очертаване на взаимоотношенията Макбет – Лейди Макбет (затова и всяка тяхна среща бе поредна кулминация в спектакъла) могат да се открият само всред редките, паметни върхове на съвременния български оперен театър. От подобна величина, при това без уговорката за формата, е Мария Венциславова – Лейди Макбет. Бляскаво вокално постижание, много изработена и много допадаща на природата на певицата роля, която кара да не недоумяваме при неизбежните сравнения, които се налагат между нея и други, далеч по-често изтъквани и признавани певици на такива роли. Добри като вокално покритие (М. Илиев, М. Димитрова) и като етично присъствие (Н. Деянов) бяха и останалите участници в това голямо събитие в музикално-театралния живот на Русе и, смея да обобщя, на съвременния ни оперен театър. С такива спектакли се постигат големи и важни човешки и обществени цели и се строи престиж, надхвърлящ тясната оценка на професионалната сполука“.
(край на цитата)
И накрая – бележки за баса Орлин Анастасов – брат на Венцеслав Анастасов. За него съм писал няколко пъти статии по повод на рожден ден, като тази през 2021 г. е внесена в моя оперен блог „operastars.de“ и може винаги да се чете чрез линка:
https://www.operastars.de/category/anastasov-orlin-bg-bass/
Басът Орлин Анастасов е роден на 10 юни 1976 г. в Русе. Родителите му, Мария Венциславова и Анастас Анастасов са водещи оперни певци на театъра в родния му град. Орлин Анастасов започва рано обучението си по оперно пеене при маестро Георги Делиганев. Дебютира на оперната сцена на 20-годишна възраст в операта „Аида”. През 1998-1999 г. в Дюселдорф изпълнява ролята на Ферандо от „Трубадур”, в София пее Филип II в „Дон Карлос”, а във Висбаден изпълнява Рамфис от „Аида”. През 1998 г. е отличен с първа награда на конкурса „Христо Бръмбаров” в София.
През април 1999 г. печели в Пуерто Рико големия конкурс на Пласидо Доминго „Опералия”, а през юни същата година дебютира в Миланската Скала като Дон Базилио в „Севилският бръснар” под диригенството на Рикардо Шайи. През юли 2000 г. продължават дебютите му на Арена ди Верона в „Аида”, в лондонския Ковънт Гардън в „Битката при Леняно” и във виенската Щатсопера като Рамфис в „Аида”.
Орлин Анастасов е признат за изключителен бас още при първите му стъпки в операта и е определян като наследникът на Николай Гяуров. Покорил е всички световни сцени, а през последните години все по-често намира време в натоварения си график да си идва в България.
Цитирам няколко въпроса и отговори на Орлин Анастасов при едно негово интервю в България:
– Какви са предизвикателствата пред вас, след като сте изиграли всички значими роли на най-големите световни сцени?
– Дошъл ми е момента, в който да се възползвам от всичко, което съм постигнал. Не като слава и известност, а като контакти и добри отношения с директори на театри и импресарски агенции. И да помогна с каквото мога на млади изпълнители в България. Имаме страхотни гласове! На тези хора трябва да им се даде шанс и да имат моя късмет. При мен нещата се случиха много бързо и лесно. Но съм един от малкото. И не става въпрос само за късмет – на младите трябва да им се даде възможност, ако трябва и да доучат чрез майсторски класове и академии. Имената, които ще каним в България, ще дадат на талантите възможност да се докоснат до големите. Срещата им с тях ще бъде един голям плюс. Ще се докоснат до звезди, както аз навремето се докоснах до Николай Гяуров. И до днес си спомням заряда и емоциите от тези срещи. Нещата, които той ми е споделил няма педагог в света, който да може да ми ги каже.
– Какво жертвахте заради факта, че излязохте на голямата сцена толкова млад? И тези сравнения с Гяуров пречат или помагат?
– Обратната страна на медала я има и в нашата професия. Сравненията не пречат, това е вид реклама. За мен беше огромен комплимент, че ме слагат до Гяуров.
– Защо големите успехи на българските оперни гласове в България остават някак незабелязани?
– То е съвсем логично. Определено в Италия ме познават повече от тук. Тук програмирането на оперния сезон е в рамките на самия сезон. Големите български изпълнители като Красимира Стоянова, Соня Йончева, Владимир Стоянов и другите със световни кариери – техните графици са запълнени за няколко години напред. Когато някой директор на оперен театър в България те покани, ти вече си зает. Ние нямаме тази възможност да се изявяваме толкова често пред българска публика. Може би това е една от причините. Но това няма как да се промени.
– Имате ли усещането, че целия политически преход някак си остави в ъгъла културата?
– Културата винаги е жертвана първо и това не е само в България. В Италия имаше страхотна криза, в която ограничиха бюджетите на оперните театри в пъти. И съответно много от тях затвориха врати. И до днес в Италия, която е люлката на това изкуство, като изключим Миланската скала, се усещат последствията от тази криза. И то в театри с над 100 години история. Разбира се, единствено Миланската скала няма как да бъде засегната, тъй като е една от най-голямата реклама за Италия. В България най-голямата реклама винаги са били оперните певци.
– Как да спечелим от тази реклама?
– Никак! Ние си вървим, прославяме България в оперните среди, но до там. От това не може да извадим дивиденти, защото операта е затворен кръг. Нещата трябва да се случат в България.
– Често се оправдаваме, че държавата не помага, няма финансиране. Каквъв е изходът от този омагьосан кръг?
– Лека промяна в някои закони няма да е лоша. Кралският театър в Лондон, един от четирите най-престижни в света, 90% се издържа от частни спонсори. Ако видите програмата има десетки страници на спонсори. Защо? Защото е заложено и има облекчения за спонсорите.
(край на цитатите за данни относно Мария, Анастас и Орлин Анастасови)
След този голям увод с данни за фамилията Анастасови ще изложа такива от биографията и дейността на днешния юбиляр Венцеслав Анастасов, първо от сайта на Русенската опера, които са и най-подробни:
Портал „Държавна опера Русе“
(без дата)
Венцеслав Анастасов
През 2005 г. дебютира в Софийска опера с ролята на Ескамилио в „Кармен“ от Бизе, за което спечелва висока оценка сред публиката и критиците. Със същата роля дебютира в „Двореца на изкуствата“ във Валенсия с диригент Маестро Лорин Маазел и режисьор Карлос Саура.
Роденият в Русе Венцеслав Анастасов е третото поколение на едно от най-известните семейства на оперни певци в България. Започва да учи музика в ранна възраст, свирейки на пиано и класическа китара, а по-късно започва да учи оперно пеене при маестро Георги Делиганев. През 1990 г. се премества в София, където продължава обучението си при Маестро Асен Селимски в Националната музикална академия, която завършва с най-голямо отличие през 1996 г.
През 1995 г. дебютира в „Севилският бръснар“ в ролята на Фигаро с голям успех и малко след това е нает в Русенската опера като солист, където играе роли като Белкоре в „Любовен еликсир“, Марчело и Шонар в „Бохеми”, Шарплес в „Мадам Бътерфлай”, Зурга в „Ловци на бисери”, доктор Малатеста в „Дон Паскуале” и много други. По-късно той участва в турне, при което играе всички тези роли в Нидерландия, Белгия, Швейцария и Верикобритания.
Венцеслав Анастасов дебютира на летния фестивал във Варна с „Fabola per la Scala” през 2002 г. и веднага е поканен за предстоящите сезони да пее роли като Жермон в „Травиата”, Онегин в „Евгений Онегин”, Белкоре в „Любовен еликсир”, Ецио в „Атила”, Граф Луна в „Трубадур”, Дон Жуан, Маркиз Поза в „Дон Карлос” и др.
През 2005 г. дебютира в Софийската опера с ролята на Ескамилио в „Кармен“ от Бизе, за което спечелва висока оценка сред публиката и критиците. Със същата роля дебютира в „Двореца на изкуствата“ във Валенсия с диригент Маестро Лорин Маазел и режисьор Карлос Саура. Впоследствие влиза в ролата на Маркиз Поза в „Дон Карлос“, отново с диригент Маестро Лорин Маазел. През сезона 2007-2008 г. участва интензивно в постановките на Двореца на изкуствата, пеейки в „Годеж в манастира”, дирижиран от маестро Д. Юровски, в “Турандот” заедно с Мария Гулегина и Марко Берти под ръководството на диригента Зубин Мета и в постановката на Метрополитън опера „Ифигения в Таврида” заедно с Пласидо Доминго в „Палау де Лас Артс“ – Валенсия.
През 2009 г. дебютира в страхотната роля на Риголето в Софийската опера и след това е поканен да участва във фестивала на Св. Маргарет (Австрия), за да повтори успеха си със същата роля. Междувременно той пее ролите на Скарпия в „Тоска“, Фигаро и граф Алмавива в „Сватбата на Фигаро“, “Набуко”, “Макбет”, а на летния фестивал в Солотурн (Швейцария) пее с голям успех Марчело в „Бохеми“.
Той дебютира в „Театър Масимо“ в Палермо в операта „Симон Боканегра“ и впоследствие е поканен от маестро Лорин Маазел да участва в тържественото откриване на Оперния театър в Гуанджоу с „Турандот“. Дебютира в „Регио ди Парма“ с голям успех в ролята на Ецио в „Атила”, след което пее в Софийската опера в Мемориалния концерт за Гена Димитрова. През 2011 г. се завръща в „Палау де лас Артс“, за да участва в постановката на „Борис Годунов”, режисирана от Андрей Кончаловски.
Той постига голям успех както в ролята на Барнаба в „Джоконда“ заедно с Елизабета Фиорило, Роберто Скандиуци и Джована Касола в театъра „Политеама Греко“ в Лече, така също участва и в постановката на „Der König Kandaules“ от Александър Землински в „Театро Масимо“ в Палермо. Наскоро дебютира в театър „Сан Карло“ в Неапол в постановката на „Риголето“ заедно с Дмитрий Хворостовски, Дезире Ранкаторе и Стефан Поп с диригент маестро Пиер Джорджо Моранди. През юни същата година той дебютира в Театър „Джузепе Верди“ в Триест с ролята на Ецио в „Атила“ с брат си Орлин Анастасов, за което спечелва голямо признание.
На фестивала в Солотурн, Швейцария през 2013 г. той участва в много гала концерти и с различни роли като Ренато в „Бал с маски“ и Амонасро в „Аида“, заедно със звезди като Марио Маланини и Мишел Кридер. През 2014 г. той играе ролята на Фридрих в операта „Das Liebesverbot“ от Рихард Вагнер в Театър „Верди“ в Триест. През 2015 г. той участва в Сплитския летен фестивал в Хърватия, където пее Първосвещеника на Дагон в „Самсон и Далила“ от Сен Санс и Амонасро в „Аида“. Същата година той пее в „Турандот“ с диригинт маестро Зубин Мета и Андреа Бочели в Лажатико (Тоскана).
През 2016 г. Венцеслав Анастасов пее в „Ернани“ в Оперния театър в Сплит и в „Силата на съдбата“ в София. По-късно същата година отново се превъплъщава в ролята на Ескамилио в „Кармен“ заедно с Анита Рахвилишвили и през 2017 г. пее Щелкалов в „Борис Годунов“ в Оперния театър на Марсилия.
(край на цитата)
Следват данни от сайта на Софийската опера и балет:
Портал „Софийска опера и балет“
(без дата)
Баритонът Венцеслав Анастасов е роден през 1971 г. в Русе в семейството на именитите български оперни певци Мария Венциславова и Анастас Анастасов. Завършва Музикалното училище в Русе в класа на Георги Делиганев и ДМА при проф. Асен Селимски. Бързо се издига до най-високите нива на оперното изкуство. Репертоарът му включва централните баритонови партии от най-известните опери на Верди, Пучини, Бизе, Леонкавало, Маскани, Гуно, Доницети, Росини, Моцарт, Чайковски, Бородин и др. Гастролира в Нидерландия, Швейцария, Белгия, Англия, Франция, Испания, Италия, Гърция.
Венцеслав Анастасов работи с едни от най-големите имена в света на операта като Лорин Маазел, под чието диригентство пее Родриго в „Дон Карлос” и Ескамилио в „Кармен”, режисьор на постановката е Карлос Саура. С маестро Зубин Мета той участва в „Турандот” и записва DVD, пее в продукцията на Метрополитън опера „Ифигения в Таврида” с Пласидо Доминго в „Палау де Лас Артс“ – Валенсия.
Кариерата на Венцеслав Анастасов минава през сцени като „Гран Театро де Лисео“ – Барселона, Опера Монте Карло, Фестивала в Солотурн, Залцбург Аудиториум и др. Звездният български баритон е един от плеядата наши певци, които правят чест на най-престижните оперни сцени.
Венцеслав Анастасов
Предстоящи представления
- АДРИАНА ЛЕКУВРЬОР Опера от Франческо Чилеа / Премиера
- ЧИЧОВЦИ Опера сатира от Лазар Николов по едноименната повест на Иван Вазов – в София и гостуване в Стара Загора
- ЛОЕНГРИН Рихард Вагнер
- 100 години от рождението на Константин Илиев КОНЦЕРТ
- ВАГНЕР ОТБЛИЗО ЖИВОТ * ТВОРЧЕСТВО * НАСЛЕДСТВО
- Коледен концерт на Италианската търговска камара
- ДАМА ПИКА Опера от Пьотър Илич Чайковски
- Новогодишен гала концерт Традиционен новогодишен концерт
- ДОН ПАСКУАЛЕ Опера от Гаетано Доницети
- КАРМЕН Опера от Жорж Бизе
- МАДАМ БЪТЕРФЛАЙ Опера от Джакомо Пучини – Нова продукция
- СЕВИЛСКИЯТ БРЪСНАР Опера от Джоакино Росини / Премиера
- ТОСКА Опера от Джакомо Пучини
- КАРМИНА БУРАНА Балет по музика на Карл Орф
- СЕЛСКА ЧЕСТ, ДЖАНИ СКИКИ Опери от Пиетро Маскани и Джакомо Пучини
- ДИМИТЪР СТАНЧЕВ ГАЛАКОНЦЕРТ – 50 ГОДИНИ ТВОРЧЕСКА ДЕЙНОСТ
- СЕЛСКА ЧЕСТ, ДЖАНИ СКИКИ Опери от Пиетро Маскани и Джакомо Пучини. Със специалното участие на Александрина Пендачанска в ролята на Сантуца.
ОТКРИВАНЕ НА СЕЗОН 2022/2023
- НАБУКО Опера от Джузепе Верди
- БАЛ С МАСКИ Опера от Джузепе Верди
- Новогодишен гала концерт Традиционен новогодишен концерт
- РИГОЛЕТО Опера от Джузепе Верди
(край на цитата)
Както писах в началото, Венцеслав Анастасов има забележителна дейност в чужбина, особено в Италия. При подготовка на настоящата статия попаднах в Интернет на доста подробно описание на италиански език за дейността му и искам да изложа това описание (цитирам превод на български с помощта на Гугъл-преводач (някои данни се дублират с тия, които вече изложих до сега):
Превод от информация на италиански език:
Венцеслав Анастасов – баритон
Венцеслав Анастасов е роден в Русе (България) и принадлежи към третото поколение на една от най-известните певчески фамилии в България.
Започва музикалното си образование от много ранна възраст със свирене на пиано и китара, след което започва обучението си по пеене при маестро Георги Делиганев. През 1990 г. се премества в София, където учи в Музикалната академия при Маестро Асен Селимски, която завършва с висша квалификация през 1996 г.
През 1995 г. дебютира с голям успех като Фигаро в „Севилският бръснар“ и веднага е приет като солист в Русенската опера, където изпълнява роли като Белкоре в „Любовен еликсир“, Марчело и Шонард в „Бохеми“, Шарплес в „Мадам Бътерфлай“, Зурга в „Ловци на бисери“ и Доктор Малатеста в „Дон Паскуале”. След тези успехи той участва в турне, при което пее всички тези роли в Нидерландия, Белгия, Швейцария и Великобритания.
Венцеслав Анастасов дебютира на фестивала „Варненско лято” през 2002 г. с „Fabola per la Scala” и веднага е поканен за следващите сезони, където изпълнява роли като Жермон от „Травиата”, Онегин от „Евгений Онегин”, Белкоре от „Любовен еликсир”, Ецио от „Атила”, Граф ди Луна в „Трубадур”, Дон Жуан в операта от Моцарт и Маркиз Поза в „Дон Карлос”, както и други роли.
Той дебютира в Софийската опера през 2005 г. в ролята на Ескамилио в „Кармен“ от Бизе и получава хубави оценки от публика и критика. Същата роля го води до дебюта му в „Palau de Les Arts“ във Валенсия под музикалното ръководство на маестро Лорин Маазел и режисиран от Карлос Саура.
След това пее Маркиз Поза в „Дон Карлос”, отново с маестро Лорин Маазел. През сезон 2007-2008 той участва интензивно в продукциите на „Palau de les Arts“, където пее в „Годеж в манастира” от Прокофиев под диригентството на маестро Д. Юровски, в „Турандот” заедно с Мария Гулегина и Марко Берти под диригентството на Зубин Мета, както и в постановката на MET „Ифигения в Таврида” от Кристоф Вилибалд Глук заедно с Пласидо Доминго в „Палау де Лас Артс“ – Валенсия.
През 2009 г. Анастасов дебютира в голямата роля на Риголето в Софийската опера и веднага е поканен на фестивала в Сант Маргаретен (Австрия), за да повтори успеха си с ролята на Верди. После пее ролите на Скарпия в „Тоска“, Фигаро и граф Алмавива в „Сватбата на Фигаро“, Набуко и Макбет на различни фестивали в Испания, а в Швейцария пее Марчело в „Бохеми“ с голямо признание на Летния фестивал в Солотурн.
Той дебютира в „Театро Масимо“ в Палермо в операта „Симон Боканегра“ и впоследствие е поканен от маестро Лорин Маазел да участва в тържественото откриване на Операта в Гуанджоу с „Турандот“. Дебютира с голям успех в „Реджио ди Парма“ в ролята на Ецио от „Атила“, след което пее в спектакъла в памет на Гена Димитрова в Софийската опера. През 2011 г. се завръща в „Палау де лас Артс“, за да участва в постановката на „Борис Годунов“, режисирана от Андрей Кончаловски.
Ролята му на Барнаба в „Джоконда” от Понкиели заедно с Елизабета Фиорило, Роберто Скандиуци и Джована Казола в „Театро Политеамагреко“ в Лече и участието му в постановката на „Крал Кандаулес“ от Александър Землински в „Театро Масимо“ в Палермо са много успешни. След това дебютира в „Театро ди Сан Карло“ в Неапол в постановката на „Риголето“ заедно с Дмитрий Хворостовски, Дезире Ранкаторе и Стефан Поп под музикалното ръководство на маестро Пиер Джорджо Моранди. После той дебютира и в „Teatro Lirico Giuseppe Verdi“ в Триест в ролята на Ецио от „Атила“ заедно с брат си Орлин Анастасов, като и двамата получават голямо признание от критиката и публиката.
На фестивала в Солотурн през 2013 г. Венцеслав Анастасов участва в няколко гала концерта и в ролите на Ренато от „Бал с маски“ и Амонасро от „Аида“ заедно със звезди като Марио Маланини и Мишел Кридер. Следват още:
2014 г. – „Театро Верди“ в Триест в ролята на Фридрих в „Das Liebesverbot“ от Рихард Вагнер.
2015 г. – Върховният жрец на Дагон в „Самсон и Далила“ от Камий Сен Санс и Амонасро в „Аида“ на фестивала „Splitsko Ljeto“ в Сплит, също в „Турандот“ с маестро Зубин Мета и Андреа Бочели в Лаятико (Тоскана).
2016 г. – Дон Карло в „Ернани“ – Опера Сплит и Дон Карлос ди Варгас в „Силата на съдбата“ – Опера София.
(край на превода)
Преди да премина към конкретни данни за оперни изяви на Венцеслав Анастасов, ще дам още едно сведение за дейността му от източник на български език:
Портал „Teatre.art.bg“
(без дата)
Венцеслав Анастасов
Venceslav Anastasov
Дата на раждане: 1971
ВЕНЦЕСЛАВ АНАСТАСОВ е роден през 1971 в Русе в семейството на едни от звездите на българския оперен театър Мария Венциславова и Анастас Анастасов, запомнени от публиката със съвместните им изпълнения на Макбет и Лейди Макбет, Тоска и Скарпия, Ренато и Амелия, Аида и Амонасро, Яго и Дездемонна и др. Мария Венциславова е Лауреат на Премията за интерпретация на Вагнер на Международния конкурс „Франциско Виняс“ в Барселона през 1974 г..
Венцеслав Анастасов учи пеене с Маестро Георги Делиганев в Русе. Завършва Музикалната академия в София при проф. Асен Селимски. През 1997 дебютира като солист на Русенската опера. Участва в турнета в чужбина с ролите: Зурга в „Ловци на бисери“, Шарплес в „Мадам Бътерфлай“, Марсел в „Бохеми“, Фигаро в „Севилският бръснар“, Евгений Онегин в едноименната опера, Белкоре в „Любовен Еликсир“, в „Кармина Бурана“, Дон Жуан в операта от Моцарт.
Най-големите му успехи са в роли от опери на Верди – първата е Жермон в „Травиата“ (2003), последвана от Набуко, Амонасро, Граф ди Луна, Ецио, Маркиз Поза. Той
разгръща певческата си кариера на сцени като „Палау де лас Артс“ – Валенсиа, „Гран Театро де Лисео“ – Барселона, Операта в Монте Карло, Фестивала в Солотурн, „Залцбург Аудиториум“.
През сезона 2007-2008 пее под диригентската палка на Лорин Маазел, Зубин Мета, Дмитрий Юровски, Мишел Фурние. Ролята на Ескамилио в „Кармен“ го среща с големия испански режисьор Карлос Саура. Сред върховите творчески изяви е партньорството с брат му Орлин Анастасов в изпълнение на Родриго и Крал Филип на премиерата на операта „Дон Карлос“ в „Палау де лас Артс“ във Валенсия с диригент маестро Лорин Маазел. Забележително негово участие е това в „Ифигения в Таврида“ от Кристоф Вилибалд Глук – продукция на МЕТ Ню Йорк, като пее заедно с великия Пласидо Доминго в „Палау де Лас Артс“ – Валенсия.
През юли 2009 г. той има участие във фестивала „Сан Маргаретен – Виена“, където пее в ролята на Риголето в едноименната опера от Верди.
(край на цитата)
От всички изложени до тук данни се вижда какъв огромен оперен репертоар е изградил през годините Венцеслав Анастасов. За да има прегледност, аз се постарах да подредя неговите роли по автори и сега цитирам този списък на репертоара му:
Оперен репертоар на Венцеслав Анастасов
Бизе, Жорж – „Кармен“ (Ескамилио), „Ловци на бисери” (Зурга)
Бородин, Александър – „Княз Игор” (Княз Игор)
Вагнер Рихард – „Лоенгрин“ (Фридрих фон Телрамунд), „Das Liebesverbot“ (Фридрих)
Верди, Джузепе – „Дон Карлос“ (Родриго, Маркиз Поза), „Травиата” (Жермон), „Атила” (Ецио), „Трубадур” (Граф Луна), „Риголето“ (Риголето), “Набуко” (Набуко), “Макбет” (Макбет), „Симон Боканегра“ (Симон Боканегра), „Бал с маски“ (Ренато), „Аида“ (Амонасро), „Ернани“ (Дон Карло), „Силата на съдбата“ (Дон Карлос ди Варгас), „Фалстаф“ (Форд)
Глук, Кристоф Вилибалд – „Ифигения в Таврида” (Тоас, цар на Таврида)
Гуно, Шарл – „Ромео и Жулиета“ (Капулети)
Доницети, Гаетано – „Дон Паскуале” (доктор Малатеста), „Любовен еликсир“ (Белкоре)
Землински, Александър – „Der König Kandaules“ (Рибарят Гигес)
Масне, Жюл – „Дон Кихот“ (Санчо Панса, заедно с брат си Орлин Анастасов в ролята на Дон Кихот)
Моцарт, Волфганг Амадеус – „Дон Жуан“ (Дон Жуан), „Сватбата на Фигаро“ (граф Алмавива)
Мусоргски, Модест – Борис Годунов” (Андрей Щелкалов)
Понкиели, Амилкаре – „Джоконда“ (Барнаба)
Прокофиев, Сергей – „Годеж в манастира” (не е дадена ролята)
Пучини, Джакомо – „Бохеми“ (Марчело и Шонар), „Мадам Бътерфлай“ (Шарплес),„Тоска“ (Скарпия), „Турандот“ (Пинг или Мандарин)
Росини, Джоакино – „Севилският бръснар“ (Фигаро)
Сен Санс, Камий – „Самсон и Далила“ (Първосвещеника на Дагон)
Чайковски, Пьотр – „Евгений Онегин” (Онегин).
(край на цитата)
Положително има и други роли в неговия репертоар, които не са включени в данните за дейността му, публикувани в Интернет, но все пак броят на ролите му е впечатлителен – 37 роли в 35 опери!
В тази част от статията ми за Венцеслав Анастасов ще се спра на данни за негови конкретни оперни изяви – рецензии за спектакли с негово участие, както и на информации от общ характер, свързани с дейността му. Изложението е в хронологичен ред на съответните събития:
Портал „Софийска опера и балет“
12 януари 2016 г.
Венцеслав Анастасов гостува като Риголето в Софийската опера и балет на 3 февруари
Пенка Момчилова, БТА
ВЕНЦЕСЛАВ АНАСТАСОВ ще гостува като Риголето в Софийската опера и балет на 3 февруари 2016 г. от 19.00 ч. – едноименната опера на Верди ще има допълнително представление поради големия интерес, съобщават от театъра.
Сред солистите са и Даниел Дамянов, Ралица Ралинова, Ангел Христов (Спарафучиле), Благовеста Мекки-Цветкова (Мадалена), Румяна Петрова (Джована), Николай Петров, Атанас Младенов, Пламен Папазиков, Стоил Георгиев (Граф Чепрано), Силвана Пръвчева, Надя Колева, Георги Дуков.
Диригент е Григор Паликаров.
По желание на зрителите извънредно представление ще има и балетът “Лешникотрошачката” от Чайковски – на 4 февруари от 19.00 ч., с Боряна Петрова, Емил Йорданов, Кирил Иванов, Еленко Иванов. Диригент е Борис Спасов.
(край на цитата)
Портал „Софийска опера и балет“
21 март 2020 г.
Венцеслав Анастасов: Санчо Панса сбъдна моя мечта!
Баритонът Венцеслав Анастасов е роден на 15 февруари 1971 година в Русе в семейството на оперните певци Мария Венциславова и Анастас Анастасов. Завършва музикално училище в Русе в класа на маестро Георги Делиганев и Музикалната академия “Панчо Владигеров” при професор Асен Селимски.
Кариерата му минава през сцени като „Палау де Лас Артс“ – Валенсиа, „Гран Театро де Лисео“ – Барселона, Операта в Монте Карло, Фестивала в Солотурн, „Залцбург Аудиториум“. Сред последните успехи на певеца е ролята на Санчо в постановката на “Дон Кихот” в Софийската опера.
„Пях 10 години само лиричен репертоар. Това спокойно може да бъде една отделна кариера. Десет години са доста време. След това посегнах към Верди и драматичния репертоар, в който се чувствам най-добре. Има вина, когато тия роли се пеят от млади артисти, тогава са най-хубави, на други роли обаче им е нужно време да отлежат. Аз явно съм от вторите.
Да си призная, не бях слушал операта “Дон Кихот”. Знаех, че Орлин (брат му, също оперен певец – бел.ред.) трябваше да я пее в София и реших да си запазя първото впечатление за премиерата на Софийската опера. Един ден обаче той ми звънна и ми каза: “С маестро Карталов говорихме и се роди идеята ти да си Санчо” . Това е много сладка роля, много артистична и с хубаво пеене. Бях свободен за този период и приех ролята, без да знаех какво представлява. Реших, че ще е забавно да попеем с брат ми Дон Кихот и Санчо Панса. След това взех запис на цялата опера с Николай Гяуров. Започнах да слушам с клавира. Музиката бе толкова жива. Едно дете започна да играе в мен, слушах и си представях толкова много неща. Можех да видя всичко със затворени очи.
Това е мечта за всеки творец, певец, режисьор или диригент. Благодаря на маестро Карталов, че сбъдна моята мечта.
Нататък всичко е ясно… Салоните бяха пълни на всички представления, а успехът на постановката невероятен. Затова решихме да играем отново операта, тъй като зрителският интерес към нея е голям.
За образите на Дон Кихот и Санчо мога да кажа само, че това са двама приятели, които вървят през живота. Санчо е винаги до своя господар и все не е съгласен с неговите шантави идеи. Пред смъртта си Дон Кихот споделя пред Санчо, че всичко е било измама и напразни илюзии. Тогава Санчо изтъква през сълзи: “Не господарю, всичко беше истина, всичко беше реално и беше много, много хубаво и прекрасно”. След което поема от Дон Кихот знамето на честта и доблеста.
Колкото до това как се чуствам на сцената заедно с Орлин… Много познати от публиката ми говориха за силна енергия, която се е усещала от сцената, когато сме пяли заедно с Орлин. Не мога да го сравня с ничие друго партньорство. Ние се разбираме от раз. Партнираш си с част от себе си…
(край на цитата)
Следва статия за участие на Венцеслав Анастасов в „Атила“ от Верди в ролята на Ецио:
Портал „Софийска опера и балет“
3 март 2021 г.
НОВА ТЕЛЕВИЗИЯ
Операта „Атила” с онлайн излъчване
Софийската опера и балет за втори път ще представи свой спектакъл пред световната публика чрез платформата OperaVision.
След изключителния успех на излъчването на „Борис Годунов“ от Мусоргски през лятото на 2020 г,, Софийската опера ще покаже още един спектакъл от своя богат репертоар. Това едва ли ще учуди меломаните – от години Софийската опера е емблема на българската култура далече зад границите на България.
Българските оперни певци са познати и аплодирани в целия свят още от началото на ХХ век. Традицията пламенно продължава и в наши дни.
На 19 март в 19:00 часа централно европейско време, зрители от цял свят ще могат да гледат онлайн излъчването на операта „Атила“ от Джузепе Верди. Впечатляващата постановка на Пламен Карталов на историческата крепост Царевец край Велико Търново е реализирана през 2011 г. Спектакълът е посетен от стотици ценители на оперното изкуство, не само от България, но и от чужбина.
Пламен Карталов избира Царевец за сцена на своите монументални постановки на открито преди повече от 30 години. С реализацията на оперите „Ивайло“ от Марин Големинов, „Цар Калоян“ от Панчо Владигеров и впоследствие „Атила“ от Верди, режисьорът доказва своето изключително майсторство да разказва истории под открито небе. Още повече, че в либретото на двете български опери откриваме и историческа свързаност с мястото на действие, а именно – Велико Търново. Съвсем ясно проличава и далновидната визия за културен туризъм, която по-късно проличава и в редица други проекти на Пламен Карталов, сред които е тетралогията на Вагнер „Пръстенът на нибелунга“.
Многомилионната публика на платформата „Опера Вижън“ ще види един изцяло български солистичен състав в изпълнението на „Атила“. Ролята на Атила е пресъздадена от световнопризнатия бас Орлин Анастасов, който дебютира с нея в „Ковънт Гардън“, Лондон през 2002 г., когато е само на 26 години. Две седмици преди продукцията във Велико Търново, Анастасов се представя със същата роля и в „Ла Скала“, Милано.
В този запомнящ се шедьовър участват Радостина Николаева (Одабела), ВЕНЦЕСЛАВ АНАСТАСОВ (Ецио), Даниел Дамянов (Форесто), Димитър Станчев (папа Леоне) и Пламен Папазиков (Улдино).
Диригент на продукцията е Алесандро Санджорджи, сценографията – на Борис Стойнов, а костюмите – на Любомир Йорданов. Участват оркестърът и хорът на Софийската опера и балет.
(край на цитата)
Следва интервю на Радостина Узунова с Венцеслав Анастасов за дебюта му в ролята на Княз Игор, 29.01.2022 г.
Венцеслав Анастасов дебютира в ролята на Княз Игор
Спектакълът е на сцената на Софийската опера и балет
Публикувано на 02.02.2022 г.
На 4 и 20 февруари 2022 г. са премиерните представления на новата трактовка на класическата творба на Бородин „Княз Игор”, съобщават от Софийската опера. Спектакълът е посветен на 110-годишнината от рождението на диригента Атанас Маргаритов (1912- 1998), който 11 години е главен диригент на Софийската опера (1964-1975). Режисьор е акад.Пламен Карталов, а сценографията е на Борис Стойнов. Костюмите са на Светла Калайджиева. Хореографията е на Асен Гаврилов. Диригент на оркестъра е Игор Богданов, а на хора – Виолета Димитрова.
На 4 февруари 2022 г. на сцената излизат още Габриела Георгиева, Илия Селиванов, Стефан Владимиров – за първи път в ролята на Галицки, Петър Бучков, Весела Янева, Росен Ненчев, Димитър Станчев, Ветка Петкова, Ангел Антонов, Силвана Пръвчева.
На 20 февруари съставът е Веселин Михайлов, Радостина Николаева, Илия Селиванов, Стефан Владимиров, Ангел Христов, Весела Янева, Росен Ненчев, Димитър Станчев, Ветка Петкова, Ангел Антонов, Силвана Пръвчева.
Новият прочит показва главния герой княз Игор без традиционните клишета и представя пред зрителите различен и силно въздействащ финал, разказват от операта. В музикално-драматичната концепция на Бородин князът не е положителният герой, допълва акад. Пламен Карталов пред БТА. Той е представен като тщеславен, завистлив, горделив човек, който праща неподготвената си армия на сигурна гибел в името на болните си амбиции. Акад. Карталов поставя „Княз Игор” в Софийската опера през 2009 година. Постановката беше представена в Япония през 2015 г. и се игра с успех в Токио и Нагоя. Представена е и на най-престижния фестивал в Испания – “Сантандер”, както и на фестивала в Бигдошч, в Полша.
Дебют в главната роля ще направи ВЕНЦЕСЛАВ АНАСТАСОВ. Чуйте повече в интервюто на Радостина Узунова с оперния артист, разположено в звуковия файл под главната снимка! Вижте малка част от неговите превъплъщения в различни постановки чрез видеоматериалите тук:
https://classicfm.bg/novini/venceslav-anastasov-debjutira-v-roljata-na-knjaz-igor.html
(край на цитата)
Следва статия за награда, която Венцеслав Анастасов е получил през 2022 г.:
Портал „Русе Медия“
21 май 2022 г.
Баритонът Венцеслав Анастасов бе отличен с наградата „Златно перо“
Солистът на Русенска опера – баритонът ВЕНЦЕСЛАВ АНАСТАСОВ получи наградата „Златно перо“ в навечерието на 24 май. Отличията, които „Кантус Фирмус“ и галерия „Макта“ в партньорство с „Classic FM радио“ присъждат ежегодно за изключителен принос към българската култура и изкуство, бяха връчени снощи на тържествена церемония в София. Тя се проведе в рамките на „Европейски музикален фестивал“, част от Календара на културните събития на Столична община.
Наградите почитат заслугите на ярки личности, оставили следа в нашата литература, театър, музика, изобразително изкуство, кино, журналистика. Традицията „Златно перо“ има вече 27-годишна история, като почетният знак представлява изящна брошка, изработена от 24-каратово злато.
Сред отличените тази година са кинорежисьорът Виктор Божинов, хореографът Боряна Сечанова, композиторът Кирил Дончев, актрисата Гинка Станчева, скулпторът Крум Дамянов и много други изявени творци. Слушателите на „Classic FM радио“ пък определят кой да получи наградата на публиката.
(край на цитата)
Цитирам статия за участие на Венцеслав Анастасов в ролята на Капулети в „Ромео и Жулиета“ от Шарл Гуно във Варненска опера през 2022 г.:
Портал „Държавна опера Варна“
29.06.2022
„РОМЕО И ЖУЛИЕТА“ ОТ ШАРЛ ГУНО – ПЪРВА ПОСТАНОВКА В ИСТОРИЯТА НА ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА
Всички познават Шекспировите Ромео и Жулиета, отдавна превърнали се в архетипни образи на двама влюбени, които предпочитат смъртта пред живот без другия. Трагедията „Ромео и Жулиета“, въпреки че е една от ранните пиеси на Шекспир, се нарежда сред неговите най-известни, най-често изпълнявани и най-често адаптирани в други сценични жанрове, творби. Съществуват над 150 филмови и телевизионни версии на „Ромео и Жулиета“, като за най-добра се приема екранизацията на Франко Дзефирели с Ленърд Уайтинг и Оливия Хъси в главните роли (1968), следвана от филма на Баз Лурман, с Леонардо ди Каприо и Клеър Дейнс (1996).
Сред оперните композитори, които също се вдъхновяват от романтичните персонажи на английския бард, заслужават да бъдат споменати Винченцо Белини с операта „Капулети и Монтеки“ и Ектор Берлиоз с драматичната симфония „Ромео и Жулиета“, която самият автор нарича „опера без думи“. За най-сполучлива от всичките 40 оперни адаптации на „Ромео и Жулиета“ се смята операта на Шарл Гуно (1890-1893). Тя е последното му непреходно художествено достижение, което жъне триумф на премиерата в Париж на 27.04.1867 г. с диригент Адолф Дьолофр, сопраното Мари-Каролин Миолан Карвальо и тенора Пиер-Жюл Мишо. През следващите две години операта има 900 представления в различни театри.
Докато пиесата на Шекспир започва с пролог във форма на сонет, който се изпълнява от един актьор, наречен Хор, в операта на Гуно партията на Хор се изпълнява действително от оперния хор. „Два рода равно знатни от Верона, / чиято красота е тук пред вас, отново нарушавайки закона, проливат ближна кръв със вражи бяс. Двамина млади през стени от злоба / обикват се под гибелна звезда / и таз любов, отвела ги до гроба, / погребва с тях и кръвната вражда…”.
Жюл Барбие и Мишел Каре съкращават, но в общи линии препредават достоверно литературния сюжет, заложен от Шекспир в старинния италиански град Верона – един красив, но опасен свят, в който любовта и насилието трудно съжителстват. Двамата либретисти се отклоняват от оригинала само във финалната гробна сцена, за да може Жулиета да се събуди от мнимата си смърт и да изпее последния любовен дует с Ромео, преди отровата да му подейства.
Операта „Ромео и Жулиета“ на Гуно, нарицателна за френския романтизъм с неговата чувственост, финес и вокална грация, е рядък пример за опера, в която музиката превъзхожда драматургията с красотата на мелодиите и изящната оркестрация.
Към тези характеристики се придържат в прочита си диригент постановчикът на премиерната продукция на Държавна опера Варна Светослав Борисов и режисьорката Урсула Хорнер от Австрия, която работи в състава на Националната опера и балет на РС Македония. „Шекспировата “Ромео и Жулиета” често се свежда до любовна история. Но това е и разказ за две семейства, които дори след смъртта на децата си, не осъзнават безумието на враждата помежду си. Когато след любовната нощ: „Беше славеят, не чучулигата!“ светлината нежно влиза през прозореца, нейните лъчи не могат да се разделят. Те са едно цяло, което стопля и озарява всичко около нас. Ние живеем заедно на една земя, в една вселена и осъзнаването на този факт всъщност е целта на нашето съществуване”, подчертава Урсула Хорнер.
За премиерата на „Ромео и Жулиета“ в XIII Опера в Летния театър – Варна 2022 в образа на Жулиета ще се превъплъти известното сопрано Илина Михайлова, солистка на Държавна опера Варна и предпочитана партньорка на Хосе Карерас в концертните му изяви през последните години. Образа на Ромео ще пресъздаде американският тенор от филипински произход Артур Еспириту, който развива респектираща кариера в Европа, Азия и Северна Америка. Останалите партии ще изпълнят: Лоренцо – Деян Вачков; Меркуцио – Иво Йорданов, Свилен Николов; Стефано – Мария Павлова; Граф Капулети – ВЕНЦЕСЛАВ АНАСТАСОВ, Пламен Димитров; Тибалт – Борис Луков; Гертруда – Михаела Берова, Силвия Ангелова; Херцогът на Верона – Гео Чобанов; Граф Парис – Велин Михайлов; Грегорио – Петър Петров, Бенволио – Христо Ганевски, Лев Караван; Жан – Лъчезар Александров. Оркестър и хор на Държавна опера Варна.
Докато балетът „Ромео и Жулиета“ от С. Прокофиев е поставян на варненска сцена два пъти – през 1978 г. с хореография на Галина и Стефан Йорданови и през 2015 г. с хореографска редакция на Сергей Бобров, операта „Ромео и Жулиета“ от Шарл Гуно ще има своята първа сценична реализация през 2022 г., в рамките на богатата програма от инициативи за 75-годишния юбилей на Държавна опера Варна.
„РОМЕО И ЖУЛИЕТА“
Опера от Шарл Гунов с пролог и пет действия
Либрето Жюл Барбие и Мишел Каре
Диригент постановчик Светослав Борисов
Режисьор Усула Хорнер, Австрия
Сценография Даниела Николчова
Костюми – Мария Пупучевска, РС Македония
Светлинен дизайн Васил Лисичов
Диригент на хора Цветан Крумов
Плакат Славяна Иванова
Действащи лица и изпълнители:
Жулиета – Илина Михайлова
Ромео – Артур Еспириту
Лоренцо – Деян Вачков
Меркуцио – Иво Йорданов, Свилен Николов
Стефано – Мария Павлова
Граф Капулети – ВЕНЦЕСЛАВ АНАСТАСОВ, Пламен Димитров
Тибалт – Борис Луков
Гертруда – Михаела Берова, Силвия Ангелова
Херцогът на Верона – Гео Чобанов
Граф Парис – Велин Михайлов
Грегорио – Петър Петров
Бенволио – Христо Ганевски, Лев Караван
Жан – Лъчезар Александров
Оркестър и хор на Държавна опера Варна.
Концертмайстори: Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев.
Помощник-режисьори: Димитър Левичаров, Вероника Минкова. Корепетитори: Жанета Бенун, Веселина Маринова, Соси Чифчиян, Руслан Павлов. Суфльор Димитър Фурнаджиев.
Първа постановка в 75-годишната история на Държавна опера Варна.
Премиера Варна – 7 юли 2022, 21.00, Опера в Летния театър.
Премиера Балчик – 8 юли 2022, 21.00, Двореца Балчик.
(край на цитата)
Портал „Евроком“
25 юли 2023
Венцеслав Анастасов: Съобразявам се да пея това, което е подходящо за моя глас
„Съобразявам се да пея това, което е подходящо за моя глас“, заяви оперният певец ВЕНЦЕСЛАВ АНАСТАСОВ, който беше гост в предаването „Делници“ с водещ Николай Колев. Анастасов сподели, че произлиза от семейство на музиканти, които са го научили още от малък да оставя емоциите настрана при избор на роли. Поради тази причина, едва на 35 години за първи път посегнал към оперите на Верди.
(край на цитата)
Цитирам статия за участие на Венцеслав Анастасов в ролята на Фридрих фон Телрамунд в „Лоенгрин“ от Рихард Вагнер в Софийската опера през 2024 г.:
Портал „Софийска опера и балет“
3 юни и 5 октомври 2024 г.
На 13 юни 2024 г. в Софийската опера ще бъде представена премиерно романтичната опера “Лоенгрин” на германския композитор Рихард Вагнер.
“Има 2 типа хора, които обожават Вагнер и които не могат да го понасят. Просто защото Вагнер изисква усилия да влезеш в този негов свят. Това е “Властелинът на пръстените” на оперен език. Ако човек е подготвен, ако влезе в музиката, в езика, защото ако не го познава, му е трудно да го разбира”, казвв оперната певица Цветана Бандаловска в “България сутрин”.
„Публиката днес е много по-подготвена за опера в сравнение с тази от миналия век. В 21 век не е необходимо чак такова усилие. Ние имаме такива медии, имаме филми, кино, хората са подготвени за тази динамична музика. Ако махнем пеенето от оперите на Вагнер, ще имаме една разкошна филмова музика. Съвременната публика е много по-подготвена от тази в края на миналия век. Никой не си е тръгнал безразличен, това е най-големият успех”, допълни оперната певица Мариана Цветкова за Bulgaria ON AIR.
Героинята на Цветкова първоначално не е била включена в историята на Вагнер.
“Моята героиня Ортруд е измислена допълнително. Тя не е била част от мита за Лоенгрин. Тя е един истински съвременен представител на Уолстрийт – иска да успее с цената на всичко, анти политика, анти правителство, анти диктатура, това е един различен тип характер”, коментира оперната певица.
Персонажът, в който се превъплъщава Бандаловска в ролята на Елза, е човек на вярата.
“На Елза вярата е в това висше същество, което тя извиква благодарение на вътрешната си сила, което идва от света на Граала, един ангел, който да застане зад нея, да я защити и това е доста актуално – когато човек няма вяра, той се губи. Историята не завършва с победата на Ортруд”, допълни тя.
„Лоенгрин“ е опера на светлината. Лоенгрин е слънцето. Лебедите и рицарите са носителите на позитивната, на чистата енергия.
„Лоенгрин“ с възхитителната режисура на Пламен Карталов е осмата опера от Рихард Вагнер в репертоара на Софийската опера. Камерзенгерин Анна Томова-Синтова проведе вокално-стилистичната подготовка на певците. Сценографията на спектакъла отново по идея на режисьора Пламен Карталов е дело на Ханс Кудлих и художниците Нела и Кристиян Стоянови, в сътрудничество със Свен Йонке и Гудрун Гайблингер. Костюмите са на италианския дизайнер Марио Диче, а художественото осветление – на Зак Блейн.
Два дебюта ще ознаменуват първия спектакъл през есента на 20 октомври – Даниел Острецов ще изпее своя първи Лоенгрин, а Гергана Русекова ще се превъплъти за първи път в ролята на Ортруд. Ето и другите артисти в двете вечери: Костадин Андреев (26.10) в ролята на Лоенгрин, Цветана Бандаловска (20.10) и Радостина Николаева (26.10) като принцеса Елза фон Брабант, ВЕНЦЕСЛАВ АТАСТАСОВ в ролята на граф Фридрих фон Телрамунд, Габриела Георгиева (26.10) като Ортруд, Бяртни Тор Кристинсон – крал Хайнрих Птицелов, Атанас Младенов – Кралски вестител и Калин Душков – херцог Готфрид. Участват оркестърът на Софийската опера, хорът на Софийската опера с диригент Виолета Димитрова и мъжкият хор на БНР с диригент Любомира Александрова. Диригент Евън-Алексис Крист.
(край на цитата)
Цитирам статия за участие на Венцеслав Анастасов в ролята на Форд във „Фалстаф“ от Верди в Софийската опера през 2025 г.:
Портал „Софийска опера и балет“
7 февруари 2025 г.
Започнаха репетициите на режисьора Марко Гандини за премиерата на „Фалстаф“ от Джузепе Верди.
„Фалстаф“ се завръща на сцената на Софийската опера след дълго отсъствие. Премиерата е на 27 февруари, следващите спектакли са на 28 февруари, 1 и 2 март.
Последният шедьовър на Верди ще бъде поставен от италиански екип: режисьор е Марко Гандини, когото вече добре познаваме от първата българска постановка на „Медея“ от Керубини през миналата година, която той осъществи първо на сцената на Националната опера, а след това и в Белоградчик. Сценография е на Итало Граси, костюмите на Ана Биаджоти.
Диригент ще бъде Григор Паликаров. За участие в спектаклите са поканени едни от най-добрите български певци, както и именити солисти от чужбина. В ролите ще видим: Сър Джон Фалстаф – Кирил Манолов и Лучо Гало; Форд – Атанас Младенов и ВЕНЦЕСЛАВ АНАСТАСОВ; Алис Форд – Габриела Георгиева и Мила Михова; Нанета – Мария Павлова, Силвия Тенева, Станислава Момекова; Фентън – Емил Павлов и Рино Матафу; Мисис Куикли – Весела Янева и Мариана Пенчева; Мег Пейдж – Александрина Стоянова-Андреева, Мария Радоева и Цвета Сарамбелиева; Доктор Каюс – Ангел Антонов, Карсимир Динев; Бардолфо – Николай Павлов и Пламен Димов-Гранджан; Пистола – Александър Носиков, Антон Андреев, Николай Войнов.
Спектаклите са с участието на оркестъра и хора на Софийската опера, диригент на хора Виолета Димитрова.
Очакваме ви на 27 и 28 февруари, 1 и 2 март.
(край на цитата)
Да пожелаем нов успех на Венцислав Анастасов в тази нова роля на Форд във „Фалстаф“. Неговите участия в опери от Верди са били толкова успешни, сигурно и тази нова роля ще бъде такава.
Нека днес на 15 февруари 2025 г. поздравим за рождения му ден баритона Венцислав Анастасов, като му пожелаем крепко здраве, лично щастие и нови музикални успехи.
За много години!
……..
Записи:
Venceslav Anastasov Tosca
´´´´´´
Ventseslav Anastasov – Pagliacci – Il Prologo
´´´´
Зрителски отзвук “Севилският бръснар” от Джоакино …
´´´´
LA TRAVIATA Venceslav Anastasov
….
Венцеслав Анастасов и Мария Радоева , Софийската опера, 25.07.2023
…..