Charles Anthony

Днес е рожденият ден на тенорът Чарлс Антъни – певецът с най-голям брой изяви на сцената на МЕТ в Ню Йорк

Драги приятели на оперната музика, днес на 15 юли 2020 г. пиша за пръв път статия за един симпатичен тенор от САЩ, който – ако беше жив – днес щеше да празнува 91-и рожден ден. Това е тенорът Чарлс Антъни (Charles Anthony), който едва ли е познат на много български оперни любители, тъй като не е в групата на световно известните тенори, имали значителна кариера по оперните сцени на света през втората половина на миналия век.

Тогава с право ще ме запитате, защо му отделям днес внимание, при това той няма кръгла годишнина от рождението си, а както е известно, от доста време аз пиша статии за оперни дейци от чужбина, които имат кръгли рождени юбилеи или такива на кончината им – завършващи на „нула“ или „пет“. Причината е особено интересна: Чарлс Антъни, роден на 15 юли 1929 г. в Ню Орлиънс, щат Луизиана, починал на 15 февруари 2012 г. в Тампа, Флорида, е останал в музикалната история като ПЕВЕЦ С НАЙ-ГОЛЯМ БРОЙ УЧАСТИЯ НА СЦЕНАТА НА МЕТРОПОЛИТЪН ОПЕРА В НЮ ЙОРК – в продължение на 56 ГОДИНИ сценичен живот на тази сцена той е имал общо 2928 ИЗЯВИ в 111 роли от 69 различни опери!

Това е световен рекорд за всички времена на сцената на този авторитетен световен оперен театър. С тия 2928 изяви, направени в годините от 1954 до 2010 той е надминал рекорда на друг свой колега в МЕТ – баритонът с руски произход Джордж Цехановски (George Cehanovsky), роден през 1892 г., починал през 1986 г., който в годините между 1926 и 1966 е имал общо 2394 изяви на сцената на МЕТ.

Така че това беше причината днес да отделя внимание на Чарлс Антъни. Това явление не се случва често в света на оперната музика – има отлични певци и певици със сценичен живот от 30-40 години, но да се пее непрекъснато в продължение на 56 години – това вече е един уникум. Вярно – Чарлс Антъни е имал участия главно в т.н. „Comprimario“-роли, т.е. в роли, които не са от най-важно естество, а по-малки, допълнителни и придружаващи главните солисти в дадено оперно произведение. При всичко това не трябва да се подценява тяхната роля, тъй като те имат своето предназначение и съответните композитори често влагат специални задачи на такива „допълнителни“ герои, така че не трябва да се подценява отговорността им за ефекта от дадена оперна творба. Освен това носителите на такива роли имат далеч по-често изяви на оперната сцена, защото играят в редица опери от текущия репертоар за сезона на даден оперен театър. Те трябва да бъдат винаги на разположение на ансамбъла, без тях не е възможно нормалното протичане на дейността в този оперен театър.

Ако вземем самият Чарлс Антъни за пример, можем да пресметнем какво е било неговото средно годишно натоварване в МЕТ (той не е имал изяви в други оперни театри освен в МЕТ!) през целия период от дейността му там – 56 години. Като разделим общия брой от 2928 изяви на 56, получаваме средно 52-53 изяви на година – средно по една на седмица. Но и това не е точно – МЕТ също има паузи в течение на даден сезон. Вярно е – не е голяма цифра, но вярно е и това, че много дълъг е този срок, в който Чарлс Антъни е имал дейността си – повече от ПОЛОВИН ВЕК! Не знам подробности – какво е било здравното му състояние, личният му живот, начина на хранене и режим на работа и почивка, за да издържи този организъм на половин-вековно натоварване с репетиции, пътувания (често МЕТ изнася продукциите си извън Ню Йорк) и самите спектакли, които траят при редица опери твърде дълго. В материалите за Чарлс Антъни в Интернет няма особено много сведения, особено в това отношение, така че не мога да кажа нещо повече от онова, което се съдържа главно в Уикипедия-страниците за него (има такива на 5-6 различни езици) и информациите, дадени в авторитетния речник за певците на Kutsch & Riemens, който често ползвам в моите статии.

Нека сега след това малък увод дам съответните информации относно биографията и дейността му:

Тенорът от САЩ Чарлс Антъни (Charles Anthony), роден на 15 юли 1929 г. в Ню Орлиънс, щат Луизиана, починал на 15 февруари 2012 г. в Тампа, Флорида, е останал в музикалната история като певец с най-голям брой участия на сцената на Метрополитън Опера в Ню Йорк – в продължение на 56 години сценичен живот на тази сцена той е имал общо 2928 изяви в 111 роли от 69 различни опери.

Това е световен рекорд за всички времена на сцената на този авторитетен световен оперен театър! С тия 2928 изяви, направени в годините от 1954 до 2010 той е надминал рекорда на друг свой колега в МЕТ – баритонът с руски произход Джордж Цехановски (George Cehanovsky), роден през 1892 г., починал през 1986 г., който в годините между 1926 и 1966 е имал общо 2394 изяви на сцената на МЕТ. По-долу в статията ще дам списък на ролите на Цехановски в МЕТ.

Във връзка с този рекорд на Чарлс Антъни, на 17 февруари 1992 г. по време на един спектакъл на операта „Риголето“ от Верди, където Антъни участва в ролята на Придворният служител Матео Борса, на сцената на МЕТ тържествено е честван Чарлс Антони, понеже това е неговата поредна 2395-а изява, в която надминава тогавашния рекорд на Джордж Цехановски – 2394 изяви.

Не е отбелязано в музикалните архиви дали на тази изява е бил показан портрет на самия Джордж Цехановски, който се е поминал 6 години преди това. Сигурен съм, че при тържеството неговото име и постижение положително е било почетено, особено след като 6 години преди това той се е поминал.

Но нека продължа с биографични бележки за Чарлс Антъни. Този симпатичен мъж, който в младостта си е бил особено красив (това ще видим от снимки в този период) е роден в Ню Орлиънс и записан с името Calogero Antonio Caruso. Той е син на италиански преселници от остров Сицилия.

След завършване на средното си образовение и показвайки музикални способности още от дете, родителите му решават той да се посвети на музиката. Постъпва и следва музика в „Loyola University“ в Ню Орлиънс, където негова вокална педагожка е Dorothy Hulse. Чарлс Антъни е прилежен и добър студент и се дипломира през 1951 г.

По това време той променя името си на Charles Anthony Caruso. Веднага след това заминава за Ню Йорк, където постъпва в Оперното студио на Метрополитън Опера. През 1952 г. се явява и спечелва първа награда на обявения от МЕТ вокален конкурс „Auditions of the Airи получава стипендия за по-нататъшно обучение в Италия. Там той е ученик на Ricardo Picozzi и Giuseppe Ruisi.  

В Италия Charles Anthony остава на обучение до 1954 г. Още по време на конкурса директорът на МЕТ Рудолф Бинг, след като Антъни спечелва първата награда, изисква от него да промени наново името си, когато се яви на сцената на МЕТ, като махне „Карузо“ (предполагам, за да няма съмнения в някаква връзка с легендарния тенор Енрико Карузо), така че окончателно той се нарича Charles Anthony (както и аз ще го пиша нататък – Чарлс Антъни).

Така през 1954 г. той се завръща в САЩ и на 6 март 1954 г. е дебюта му – първата от тези 2928 изяви в 111 роли от 69 различни опери до далечната тогава 2010 година. Тази първа негова роля е малката роля на Комедианта в двора на Борис Годунов в едноименната опера на Мусоргски.

По време на този дълъг период от почти 60 години Чарлс Антъни играе различни тенорови роли в жанровете на лиричния „фах“, както и такива от „тенор-буффо“ и „шпил-тенор“ (на немски език – бих го превел като „игров тенор“). Това понятие се обяснява така на немски език:

„Der Tenorbuffo (auch Spieltenor) ist eine leichte Tenorstimme, die für heitere, wenig dramatische Spielrollen in Oper und vor allem Operette eingesetzt wird. Er ist so beweglich wie ein lyrischer Tenor, aber weniger schwer und strahlend als der Heldentenor oder ein Tenor des Charakterfachs“.

(край на цитата)

Превод: Тенор-буффо (също игров тенор) е лек теноров глас, който се ползва за весели, малко драматични игрови роли в операта, но преди всичко в оперетата. Той е така подвижен както един лиричен тенор, обаче по-малко тежък и блестящ като драматичния (героичен) тенор или тенор от „характерния жанр (фах)“.

(край на превода)

Както писах в началото, Чарлс Антъни играе от 1954 до 2010 г. в общо 2928 спектакъла на сцената на МЕТ – в 111 роли от 69 различни опери. Така той надминава рекорда на своя колега в МЕТ – баритонът с руски произход Джордж Цехановски, който в годините между 1926 и 1966 е имал общо 2394 изяви на сцената на МЕТ.

Към главните роли на Чарлс Антъни като лиричен тенор в тия 111 роли цитирам някой от тях: Граф Алмавива в „Севилският бръснар“ от Росини (през 1954 г., заедно с Роберта Питърс (Roberta Peters) в ролята на Розина), Неморино в „Любовен елексир“ и Ернесто в „Дон Паскуале“ от Доницети, Дон Отавио в „Дон Жуан“ от Моцарт (заедно с Херва Нели (Herva Nelli) като Донна Анна), Родолфо в „Бохеми“ от Пучини, Андрес във „Воцек“ от Албан Берг през 1959 г.

Като тенор-буффо Чарлс Антъни интерпретира редица роли, ето някои от тях: Давид в „Майсторите певци от Нюрнберг“ от Рихард Вагнер, Беппе в „Палачи“ от Леонкавало, Родриго в „Отело“ от Верди (чак до октомври 1987 г.), Il «Tinca» (Тинка) в „Мантията“ от Пучини (до октомври 1989 г.), както и ролите на министрите Панг и Понг в „Турандот“ от Пучини. В тази опера Чарлс Антъни пее по-късно и в ролята на Император Алтум – бащата на Турандот. На възраст от 66 години той включва тази роля в репертоара си в нова продукция на операта.

В общия случай Чарлс Антъни пее в малки и средни роли. По този начин той принадлежи към групата на т.н. „Comprimario“-певци, така че той е незаменима опора в ансамбъла на МЕТ в продължение на десетки години. В кръга на тези роли цитирам някои от най-забележителните: Съдията в „Бал с маски“ от Верди (през 1955 г. при дебюта на Мериън Андерсън (Marian Anderson), Виконт Гастон дьо Леторие – приятел на Алфред,  в операта „Травиата“ от Верди (през 1958 г. заедно с Мария Калас), Рюиц – приятел на Манрико, в операта „Трубадур“ от Верди (участие общо в 141 спектакъла, през 1961 г. при дебюта на Леонтин Прайс в ролята на Леонора), Хотелиерът в „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус (общо в 159 спектакъла), Сполета в „Тоска“ от Пучини (участие общо в 135 спектакъла).

Именно като Сполета в „Тоска“ Чарлс Антъни празнува на 6 март 2004 г. своя 50-и юбилеен сезон на сцената на МЕТ. Имам снимки от този спектакъл, които ще приложа след статията (мисля, че на една от тях е и Лучано Павароти в ролята на Каварадоси).

На 28 януари 2010 г. Чарлс Антъни – вече на 80 години, се разделя с оперната сцена в ролята на Император Алтум – бащата на Турандот в операта от Пучини.  

Две години по-късно – на 15 февруари 2012 г. Чарлс Антъни умира в жилището си в Тампа, Флорида, като следствие от отказ на дейността на бъбреците му.

Като пиша тия редове ми идва на ум един паралел с български оперен артист, който също така е имал извънредно голям брой спектакли в роли, но на сцената на Виенската държавна опера – басът Любомир Панчев (1913-2003). За него съм писал статии няколко пъти – последно през август 2019 г. Той е роден на 17 август 1913 г. и съм го почитал заради голямата му дейност във Виена, където е бил известен като „Царят на малките роли“.

Искам днес да дам съвсем малко информация за него от мои статии. По всяка вероятност на 17 август т.г. ще го почета пак със статия:

„ (…) Басът Любомир Панчев (в някои източници е дадено, че е бас-баритон) – така нареченият „цар на малките роли“, е от предната на Никола Гюзелев генерация певци. Причината е, че като се изключат няколко основни роли в репертоара му, като Бартоло в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт, Цунига в „Кармен“ от Бизе, Дон Фернандо във „Фиделио“ от Бетовен, Колин в „Бохеми“ от Пучини, Спарафучиле в „Риголето“ от Верди, Анджелоти в „Тоска“ от Пучини и още няколко, Любомир Панчев – дългогодишен солист на Виенската държавна опера, в която пее почти 40 години, е участвал общо в 77 различни роли в 3246 представления, макар че по-голямата част от тях да са малки роли.

Ако погледнем в архива на Виенската държавна опера, ще останем учудени от голямото разнообразие на тези роли – от всички стилове и епохи, от десетки композитори на барока, класиката, романтизма и модерното оперно изкуство. В някои опери той пее различни роли – по 2, 3 и повече. Например в „Саломе“ от Рихард Щраус той играе в някои спектакли жител на Кападокия, в други – първи или втори войник, или пети евреин. В „Тоска“ го виждаме в три различни роли, в „Хофманови разкази“ от Офенбах – също в три роли и много други. За тази огромна дейност Панчев е получил отдавна в Австрия почетната титла „Kammersänger“. За съжаление, той е непознат за широкия кръг оперни любители в България, защото никога не е пял на българска сцена. В биографията му по-късно ще изясним подробности. Като се прибавят и изявите му на други сцени по света освен във Виенската държавна опера – в Залцбург, Лондон, Рим, Флоренция, Цюрих, Женева, Барселона, Америка (Северна и Южна – Рио де Жанейро), Токио – изявите му изцяло през неговата кариера надхвърлят 4800 – цифра, която трудно може да си представим, средно по 100-120 изяви годишно.

(…) Целият жизнен път на Любомир Панчев от 90 години е крайно интересен и сега ще се спра на биографията му. Той е роден на 17 август 1913 г. в София и умира на 29 август 2003 г. във Виена – 90 навършени години (в официалните известия на австрийски медии за смъртта му има грешки – че е на 88 или 89 години, или че се е поминал на 16 август.). Панчев учи в София не в обикновена гимназия, а завършва Икономическа (стопанска) гимназия, след което започва висше образование по стопански науки, с цел после да се отдаде на дипломатическа дейност.

Панчев заминава за Виена и довършва висшето си образование в прочутото „Виенско висше училище за световна търговия“ (Wiener Hochschule für Welthаndel), като промовира и получава научната степен „доктор на стопанските науки“. Заедно със следването във Виена той се занимава и с вокално обучение. През 1935 г. Панчев продължава това обучение във Виенската музикална академия при педагога Lierhammer. Повратен пункт в живота му настъпва, след като през 1937 г. той спечелва първата награда на Международния певчески конкурс във Виена и постъпва още същата година в ансамбъла на „Salzburg Opera Guild“, с който предприема голямо турне в Америка. През 1938 г. Панчев става член на ансамбъла на „Wiener Volksoper“, където играе по време на Втората световна война. През 1945 г. той постъпва във Виенската държавна опера, като дебютната му роля на 29 ноември е тази на Фернандо във „Фиделио“ от Бетовен (роля за баритон). Понеже през март 1945 г. основната сграда на Виенската опера е разрушена при бомбардировки, спектаклите се играят в сградата на „Theater an der Wien“.

От този ден започва една шеметна кариера в този авторитетен оперен театър, която трае чак до 1978 г. – 33 години. Последната му изява на тази сцена е на 21 септември 1978 г. в ролята на Граф Чепрано в операта „Риголето“ от Верди, в която роля е играл общо в този театър 113 пъти. Особено успешно е турнето с Виенската опера през септември-октомври 1947 г. в Ковънт Гардън в Лондон, където Панчев играе в редица роли и подкрепя целия ансамбъл, не само като певец.

(…) По време на кариерата си във Виена Любомир Панчев гостува на редица оперни сцени или заедно с ансамбъла на Виенската опера или като гост на други състави. Това са изяви в Европа (Великобритания, Италия, Швейцария, Испания, Германия) или зад океана (Рио де Жанейро и Токио). През 1950 г. той участва на Фестивала в Залцбург в операта „Фиделио“ от Бетовен, през 1960 г. пак там като Бартоло в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт. На 6 август 1961 г. в рамките на Фестивала в Залцбург Панчев участва при световната премиера на операта „Das Bergwerk zu Falun“ (Подземната мина при Фалун) от съвременния композитор Rudolf Wagner-Régeny. Междувременно сградата на Виенската държавна опера е възстановена и открита през 1955 г., Панчев учи и изпълнява нови „малки“ роли. Той пее Masetto в новата постановка на „Дон Жуан“ през 1963 г., когато е вече на 50 години. През 70-те години изпълнява нови малки роли в оперите: “Посещението на старата дама“ от Готфрид фон Айнем по романа на Дюренмат (световна премиера във Виена на 23 май 1971 г.), „Макбет“ от Верди, „Манон“ от Масне, „Мойсей и Аарон“ от Шьонберг. През 1967 г. участва при премиерата във Виена на операта „Смъртта на Дантон“ от Готфрид фон Айнем в ролята на Вторият палач (световна премиера през 1947 г. в Залцбург). През 1972 г. взема участие на Музикалния фестивал във Висбаден в операта „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт в ролята на Антонио. Тази роля той е играл във Виена общо 293 пъти в продължение на 23 години, последният път през 1976 г.

А сега, драги читатели, идва големият шок: след такава шеметна кариера и над 3200 участия само на сцената на Виенската опера, мислите, че ще намерите в българските медии нещо повече за Любомир Панчев? Нищо подобно – няма поне една Уикипедия-страничка, в която да се дадат малко данни на български език. Ако не беше това предаване на Радио София през 2013 г. по случай 100-годишнината му, едва ли някой щеше да чуе в родината му за него. Каква е тази родова памет, няма ли отговорни лица, които да провеждат на правителствена основа една по-широка дейност, та това не е задача на отделни оперни театри или на предприемчиви журналисти. Няма такова нещо в никоя друга страна. От 2013 година разлиствам Интернет-страниците на стотици артисти от цял свят, такъв нихилизъм не съм срещал. Жалко, жалко. Даже една снимка на Любомир Панчев не може да се намери в Интернет (…)

(край на цитатите)

Повече няма да пиша за Любомир Панчев – няма смисъл… Той не е пял в България, но поне името му да е било известно. Както писах по-горе, има само едно единствено предаване на БНР за него през 2013 година, когато се навършиха 100 години от рождението му през 1913 г. Споменавам само заглавието на предаването, което БНР излъчи тогава:

Спомен за Любомир Панчев

(публикувано на 30.09.2013 г.)

Който се интересува, може чрез това заглавие да се информира в Гугъл и да го слуша наново. Има разбира се и други откъслечни сведения за него, но това не са изчерпателни информации.

Сега продължавам за Чарлс Антъни:

Тондокументи

През 1956 и 1957 години Чарлс Антъни взема участия при записи на части от оперите „Хофманови разкази“ и „Перихоле“ (La Périchole) от Жак Офенбах, „Палячи“ от Леонкавало, „Дон Паскуале“ от Доницети. Тия записи са направени за т.н. „Metropolitan Opera Record Club“. Същите записи са издадени по-късно наново от реномираната звукозаписна фирма RCA.

През 1982 г. Чарлс Антъни взема участие под музикалното ръководство на диригента Джейм Ливайн в ролята на Гастон в операта „Травиата“ от Верди при „Soundtrack“-а за филмиране на тази опера с участието на Тереза Стратас (Виолета), Пласидо Доминго (Алфред) и Корнел МакНийл (Скарпия). Тази продукция после е издадена на DVD. През 1990 г. Чарлс Антъни изпълнява малката роля на Пратеника в операта „Аида“ от Верди при неин запис с диригент Джеймс Ливайн.

Гласът на Чарлс Антъни може да се слуша чрез многобройни записи от спектакли на живо в МЕТ, които са били предавани по телевизията и после издадени на DVD’s. След тази статия аз ще приложа такъв запис.

Ще завърша тази юбилейна статия за Чарлс Антъни, който е роден на днешния 15 юли преди 91 години, като спомена нещо и за втория певец в класацията на МЕТ за най-голям брой участия на сцената й. Това – писах в началото – е баритонът Джордж Цехановски (George Cehanovsky), роден през 1892 г., починал през 1986 г., който в годините между 1926 и 1966 е имал общо 2394 изяви на сцената на МЕТ. За него може да се научи повече от Уикипедия-страницата му в Интернет. Тук ще дам само списък на неговите роли на сцената на МЕТ. Както ще видим, той е имал участия както в големи, така и в средни и малки роли. Цитирам информация на английски език:

Роли на Джордж Цехановски (баритон) в МЕТ:

Roles

Аngelotti (Giacomo Puccini‘s Tosca) Antonio (Ambroise Thomas‘s Mignon) Apparition (Nikolai Rimsky-Korsakov‘s Sadko) Archer (Jules Massenet‘s Manon) Baron Douphol (Giuseppe Verdi‘s La traviata) Betto (Puccini’s Gianni Schicchi) Biterolf (Richard Wagner‘s Tannhäuser) Bookseller (Franz von Suppé‘s Boccaccio) Brétigny (Massenet’s Manon) Captain (Giacomo Meyerbeer‘s Le prophète) Chernikovsky (Mussorgsky’s Boris Godunov) Commissioner (Puccini’s Madama Butterfly) Count Ceprano (Verdi’s Rigoletto) Crebillon (Puccini’s La rondine) Cynric (Deems Taylor‘s The King’s Henchman) Dancaïre (Georges Bizet‘s Carmen) Don Fernando (Ludwig van Beethoven‘s Fidelio) Duke of Verona (Charles Gounod‘s Roméo et Juliette) Fiorello (Gioachino Rossini‘s The Barber of Seville) First Knight (Wagner’s Parsifal) Fléville (Umberto Giordano‘s Andrea Chénier) Frédéric (Léo Delibes‘ Lakmé) Guard (Richard Hageman‘s Caponsacchi) Gypsy (Modest Mussorgsky‘s The Fair at Sorochyntsi) Gypsy (Verdi’s Il trovatore) Handsome (Puccini’s La fanciulla del West) Herald (Christoph Willibald Gluck‘s Alceste) Herald (Richard Wagner‘s Lohengrin) Innkeeper (Puccini’s Manon Lescaut) Jago (Verdi’s Ernani) Jailer (Puccini’s Tosca) Kothner (Wagner’s Die Meistersinger von Nürnberg) Krusina (Bedřich Smetana‘s The Bartered Bride) Kuzka (Mussorgsky’s Khovanshchina) Leuthold (Gioachino Rossini‘s William Tell) Lieutenant Reeve (Walter Damrosch‘s The Man Without a Country) Lindorf (Offenbach’s The Tales of Hoffmann) Luther (Offenbach’s The Tales of Hoffmann)Major-domo (Fromental Halévy‘s La Juive) Mandarin (Puccini’s Turandot) Marquis D’Obigny (Verdi’s La traviata) Marullo (Verdi’s Rigoletto) Melot (Wagner’s Tristan und Isolde) Mercutio (Gounod’s Roméo et Juliette) Montàno (Verdi’s Otello) Moralès (Bizet’s Carmen) Nicholas (Samuel Barber‘s Vanessa) Night Watchman (Wagner’s Die Meistersinger von Nürnberg) Oracle (Gluck’s Alceste) Paris (Gounod’s Roméo et Juliette) Philistine (Camille Saint-Saëns‘ Samson and Delilah) Picador (von Suppé’s Donna Juanita) Podestà’s Assessor (Ildebrando Pizzetti‘s Fra Gherardo) Policeman (Ernst Krenek‘s Jonny spielt auf) Prison Governor (Taylor’s Peter Ibbetson) Schaunard (Puccini’s La bohème) Schlemil (Jacques Offenbach‘s The Tales of Hoffmann) Sciarrone (Puccini’s Tosca) Second Prisoner (Beethoven’s Fidelio) Sharpless (Puccini’s Madama Butterfly) Shchelkalov (Modest Mussorgsky‘s Boris Godunov) Silvano (Verdi’s Un ballo in maschera) Silvio (Ruggero Leoncavallo‘s Pagliacci) Songwriter (Gustave Charpentier‘s Louise) Speaker (Wolfgang Amadeus Mozart‘s The Magic Flute) Surgeon (Verdi’s La forza del destino) Thomas Morton (Howard Hanson‘s Merry Mount) Usher (Giacomo Meyerbeer‘s L’Africaine) Valentin (Gounod’s Faust) Vassal (Wagner’s Götterdämmerung) Wagner (Gounod’s Faust) Yamadori (Puccini’s Madama Butterfly) Zaretsky (Pyotr Ilyich Tchaikovsky‘s Eugene Onegin) Zuàne (Amilcare Ponchielli‘s La Gioconda)

(край на цитата)

Нека днес на 15 юли 2020 г. почетем 91 години от рождението на тенора Чарлс Антъни, останал в музикалната история като певец с най-голям брой участия на сцената на Метрополитън Опера в Ню Йорк – в продължение на 56 години сценичен живот на тази сцена той е имал общо 2928 изяви в 111 роли от 69 различни опери.

Забележка: Разполагам с информация за юбилея на Чарлс Антъни през 2004 г., когато в МЕТ е чествана неговата 50-годишна дейност на нейната сцена, както и за смъртта му през 2012 г. (информация на английски език в „Ню Йорк Таймс“). Цитирам линк към нея:

Мир на праха му!

……

Изпълнения на Чарлс Антъни (информация на английски език):

Content of clip : – Recondita armonia (Tosca) – L’Arlesiana : lamento – Beppe’s aria

(Pagliacci) – Rinuccio’s aria (Gianni Schicci) – Ernesto’s arias (Don Pasquale)

For more on Charles Anthony see wikipedia!

´´´´