Ivan Arabov

86 години от рождението на бургаския бас Иван Арабов

Драги приятели на оперната музика, днес на 7 август 2020 г. по една случайност нямам дата за оперна история, но утре – на 8 август са рождените дни на трима оперни артисти от България. Понеже не искам в един ден да пиша три статии, тази за оперния певец Иван Арабов, роден на този ден през 1934 г. ще напиша днес на 7 август. Жалко, малко след като Иван Арабов навърши 84 години, на 24 август 2018 г. той се помина в родния Бургас.

Иван Арабов живееше в Бургас, там той беше дълги години артист в Оперния театър, един от неговите основатели. Понеже той не е особено известен на широките кръгове оперни любители, днес ще публикувам наново статия за него след последната ми за него от 2019 г. Имам от август 2019 г. над 150 нови ФБ-читатели и приятели, нека научат повече за певеца Иван Арабав. Цитирам написаното от 2015 г., без да променям дати и години:

„Днес отбелязваме 81-та годишнина на една българска оперна личност, която до преди една година ми беше позната само по името – Иван Арабов, роден през 1934 г. в Бургас – нищо повече. Фактически още преди две години си бях внесъл името му в моя оперен календар, но едва през миналото лято реших да потърся материал и да отбележа неговата кръгла годишнина – на 8 август 2014 г. Иван Арабов навърши достойните 80 години. Точно преди една година написах статия за него, която сега ще повторя с малки изменения. Имам много нови читатели, нека се запознаят с този почти непознат оперен певец.

Ако не съществуваше Интернет, търсачките и други подобни, нищо нямаше да знам за него, нито можех от някъде да намеря сведения, и то тук в Германия. Ще ви кажа още, че до миналата година, когато започнах конкретно да търся във „виртуалното море“ сведения за него, бях доста отчаян – на латиница изобщо нямаше нищо за него, а на кирилица освен две-три справки от Община Бургас, където фигурира името му във връзка с негови годишнини, не можеше да се открие нищо. Имаше още и едно съобщение, че през 2004 г. е избран за почетен гражданин на Бургас, където е и роден. Толкова. Но аз съм свикнал вече – колко пъти съм споделял, че няма достатъчно сведения за много български оперни дейци в електронните медии на български език, да не говорим за Уикипедия. И така, след доста голямо търсене, попаднах на една статия от 2009 г., в която се дава почти всичко за този интересен оперен деец, чиято дейност е протекла изключително в Бургас, също и в някои европейски страни при гостуванията на Бургаската опера в тях. Предполагам, че тия български читатели, които са свързани с Бургас или поне живеят в България, познават певеца Иван Арабов и дейността му. Аз не знаех за него, не съм бил на оперни изяви на Бургаската опера в годините, в които живеех в България. Лицето Борис Арабов – известен артист и рецитатор, ми беше познато. За него и други личности с презиме „Арабов“ има достатъчно линкове, но за Иван Арабов – само един единствен – статията от 2009 година. Би трябвало да спомена още един кратък линк, който в две изречения все пак ни казва нещо за Иван Арабов:

АРАБОВ, Иван Атанасов (08.08.1934)
Оперен певец. Роден в Бургас. Женен, съпруга Руска, синове Венелин и Христо. Завършва средно образование. 45 години професионален оперен певец. Неизменен член на Бургаската опера от нейното основаване. Изпълнява над 118 оперни и оперетни роли, от които 37 централни. Гастроли в СССР, Полша, Румъния, Турция, Чехословакия. Награда: от Първи оперен фестивал в Стара Загора; Почетен гражданин на Бургас, 2004.

(край на линка)

Напълно съм доволен сега, след като прочетох статията от 2009 г. – тя изцяло ще открие завесата за ония, които не го познават и с право ще разберем (също и аз), че този певец заслужава внимание и по-голяма популярност от тази, която му е оказана специално в Бургас. На това място остава до цитирам статията на двете авторки Румяна Емануилиду и Невена Проданова, като им благодаря сърдечно, че по този начин можем да направим заедно нещо повече да се разпространи информацията за Иван Арабов. Да не забравяме, че той е пял на сцената от 1953/54 година до 2007 година. През това време играе в 3 800 спектакъла, в това число гастроли в Украйна, Полша, Румъния, Чехия и други държави, където бургаската трупа жъне успехи. Концертната му дейност не би могла да се установи точно. Има 42 централни басови партии и общо 113 роли за повече от 40 години сценична дейност. Самият той смята, че в България няма актьор с толкова роли и участия.

Иван Арабов – от аркашките до световните музикални сцени

Ветеранът на бургаската опера Иван Арабов ще отбележи 75-годишен юбилей. За своята над 40-годишна сценична дейност играе в 3 800 спектакъла, в това число гастроли в Украйна, Полша, Румъния, Чехия и други държави, където бургаската трупа жъне успехи.

Иван Арабов е роден на 8 август 1934 година в Бургас. Днес той с увлечение разказва за първата оперета, поставена в Бургас през 1952 г. към ансамбъл „Атанас Манчев” – „Волният вятър” от Дунаевски с диригент Радко Ловджиев и режисьор Петър Белогушев. Както и за първите изпити за солисти на новосформираната през 1955 година самодейна Народна опера в Бургас и първата централна партия в „Травиата”. Всъщност първата изява на бургаската самодейна опера е концерт от арии в изпълнение на Мария Михалева и Иван Арабов. Следва първата постановка на операта „Травиата” през май 1955 г.

Специализация в Киев

Иван Арабов е изпратен да учи три години в Музикалната консерватория в София, а от 1978 г. е на специализация в Киевския академичен оперен театър „Тарас Шевченко”, където с успех играе централни басови роли в „Атила”, „Севилският бръснар”, „Трубадур”, „Княз Игор” и други оперни постановки. Участва в концерти. Междувременно започват да го канят на Художествен и Дирекционен съвет в театъра, а той е само един гостуващ артист. Руснаците го успокояват: „Все в порядке”.
„Изпращаха ме на концерти и ми плащаха по 200 рубли на участие, тогава това бяха много пари, а и българската страна ми бе поела всички разноски. Веднъж съм в Челябинск – това е градът, където се правеха атомните бомби, закрит град. Пътувах до там осем часа със самолет, за да играя в „Севилският бръснар”. Обаждат ми се един час преди спектакъла да взема отново самолета и да отпътувам… за София. Людмила Живкова ме вика. А след седмица трябваше да играя в „Атила” от Верди”, връща спомените артистът.

– Чакайте, какво ви стана, аз репетирам.
– След обяд има полет, вземи самолета и идвай, поемаме разноските.


Руснаците казват, че щом го викат в София и то министърът на културата, трябва да замине.


Посрещат го на летището в София с кола, настаняват го в хотел „Средец”. Сутринта в 9 часа трябва да е в дирекция „Музика”, в 10 часа е срещата с тогавашния министър на културата Людмила Живкова.


„Сън не ме хваща. Никой от близките не ме знае, че в момента съм в България. Оказа се, че са ме изпратили в Киев с придружително писмо: „Да бъде проведен за него курс за обучение за директор на театър”.


А аз не знаех до този момент. Людмила Живкова каза, че трябва да поема ръководството на операта в Бургас. Опитах се да й обясня, че в Бургас са се оформили два лагера и ако отида аз, ще започнат да хвърчат глави. В момента колективът е спокоен и временното ръководство – Живко Данов и Стоян Енчев, ако се задържи две години, театърът няма да има проблеми. Хората ще могат да работят спокойно.”


Людмила Живкова приела аргументите, а Иван Арабов се върнал в Киев и играл в „Атила”. Понеже нямало ушит за него костюм, извадили от стъклената витрина запазения костюм на най-популярния киевски изпълнител, вече покойник.
В Бургаската опера съставът работи с „временното ръководство” още две години, острите камъни се заглаждат. Стоян Енчев издействал дори терен до завод „Яна Лъскова“, където специален цех да изработва декорите на операта. Но Енчев починал от инфаркт и идеята си отишла с него.

Операта в Бургас е призната за професионална през 1972 година


Разглеждаме програми от постановки през различните години, а Иван Арабов продължава разказа си. Постановките и ролите следват една след друга – „Палячи”, „Целувката на Чанита”. Драматичният режисьор от театър „Адриана Будевска” Светозар Донев иска специална комисия, за да го признаят за оперен режисьор. От София е сформирана такава, начело с известния Драган Кърджиев. На Донев е възложена „Продадена невеста” от Сметана. Това му е първата постановка – прощъпулник на бъдещия директор на Музикалния театър в столицата и то на оперната сцена в Бургас. След това той, а и много други музикални величия поставят на бургаска сцена. Сред тях се открояват имената на проф. Драган Кърджиев, Бохос Афеян, Димитър Петков. Полупрофесионалната дотогава опера в Бургас е призната за професионална с Постановление на Министерски съвет от 1972 г.

„Години наред с един камион обикаляхме България по турнета и когато се одържави операта, книгата с нашите участия и представления ни послужи за атестат. Имахме над 3 000 представления – за оперен театър това е голяма заетост. В Бургас например за първи път се игра „Атила” от Верди. На първия Национален преглед на оперното изкуство в Стара Загора през 1974 г. с „Атила” предизвикахме фурор и вземахме първа награда”, продължава спомените си Арабов.

Турнетата в България – артисти-аркашки

„Много пътувахме из страната в онези години. Най-достъпни бяха оперетите. Играехме цялата постановка, не само концертни изпълнения. Ние бяхме артистите, режисьорите, певците, сценичните работници, носачите – всичко”, спомня си още Иван Арабов.
Тръгва трупата на турне в Добруджа. Пътуват бургаските ентусиасти по междуселските пътища с едно старо германско Рено с тъпа муцуна. Отзад са декора, пианото, артистите, потънали в прахоляк. По пътя срещат само колоездачи. Арабов е в кабината до шофьора. Неговият баща е шофьор и артистите смятат, че и синът знае пътищата. А там по онова време няма шосета. Пита Арабов някой по пътя:

– Къде е…?
– Ей, тук наблизо.
Карат, карат, минават още 20 км.
– Къде е…
– Ей там, наблизо…

Когато слязат от камиона хората, по тях има два пръста наслоен прах. Солистът Найден Бороджиев си купил лозарска маска за лицето, когато тръгнал по турнетата.
„Вадехме много пари. ТКЗС-тата ни посрещаха щедро. Бедни артисти-аркашки тръгнали да вадят пари. Хранеха ни и ни посрещаха по къщите за спане. После, където направиха хотелчета, отсядахме там. За 20 дена правехме по 40 спектакъла. Първо играем за учениците, после – за възрастните. Отначало ни посрещат с недоверие:
– А, не, опера – грачене, не!
След това не ни пускаха да си тръгнем от аплодисменти. Само с „Българи от старо време” сме направили 280 спектакъла. Идва цялото училище, децата – доволни и вечерта идват родителите. Много от тях за първи път виждаха опера на живо.”, продължава със спомените оперният ентусиаст.

Бургаската трупа навърта стотици хиляди километри от Белоградчик до Силистра и Кърджали – няма село в България, в което да не са я аплодирали. Играят и на полето, на нивите, където жънат хората. „В Соколово салончето 80 места, а цялото село иска да гледа. И какво правим – председателят на ТКЗС-то дава два камиона, съединяват се, слагаме декорче и започваме. В Славянци отвориха специално ликьорно вино 18 градуса, лекичко. Но оркестрантите изпиха от него по 50 чаши и трябваше от стълбичките на ръце да ги свалят. По-късно играехме и по къмпингите, когато туризмът се разви. Направихме група за цигански романси. Сформирахме и квартет „Мелодия” – на всяко участие по 50 лева на човек вадехме.”

Това е веселата страна на равносметката. А тя включва още огромен къртовски труд в репетиционните и на сцената, докато дойде моментът за овациите. Иван Арабов изрежда централните партии, които е играл в постановките на „Травиата”, „Продадена невеста”, „Ако бях цар”, „Севилският бръснар”, „Аршин мал алан”, „Гергана”, „Евгений Онегин”, „Царицата на Чардаша”, „Луд гидия”, „Трубадур”, „Българи от старо време”, „Веселата вдовица”, „Отвличане от сарая”, „Моята прекрасна лейди”, „Тоска”, „Любовен елексир”, „Хубавата Елена”, „Албена”, „Службогонци”… – списъкът като че ли няма да има край, Арабов изрежда още и още заглавия.

И така – до последната роля през 2007 година в „Американски уикенд” по Том Сойер. Той играе индианеца Джо, който е и наркодилър. Съвременна история.

Равносметката

Докато Иван Арабов разказва за постановките и артистите, се питаме години ли са минали, или времето е спряло, щом като тенорът (бел. Б.К.: защо тенор, той е бас ?) и сега с такова въодушевление говори за спектаклите, в които е участвал. Не забравя да спомене и Асен Попов, който е бил тогава художник на декорите и костюмите. Потапя ни и нас в онези години, когато това изкуство се е ценяло и е пълнело салоните.

Той е на сцената от 1953/54 година до 1972 година (бел. Б.К.: нали последната му изява е през 2007 г. в „Американски уикенд” ?). През това време играе в 3 800 спектакъла, в това число гастроли в Украйна, Полша, Румъния, Чехия и други държави, където бургаската трупа жъне успехи. Концертната дейност не би могъл да я преброи. Има 42 централни басови партии и общо 113 роли за повече от 40 години сценична дейност. Смята, че в България няма актьор с толкова роли и участия. Носител е на много отличия, сред които орден „Кирил и Методий” и „Златна лира” на Съюза на музикалните дейци. Почетен гражданин е на Бургас. Най-много обаче се гордее със сина си Венелин Арабов, който от 14 години пее в Миланската скала.

Иван Арабов иска да напише своите спомени, защото излезлите досега по неговите думи, не се основават на истината. Пък и интересните факти, които могат да се впишат в роман за живота и творчеството му, съвсем не свършват до тук. Сега той е деен председател на пенсионерски клуб “Освобождение” на ул. “Ст. Стамболов” 74 в Бургас, където членуват 190 члена. Там ръководи вокална група, която е готова за участия по всеки повод и за всеки празник.

Автор: Румяна Емануилиду, Невена Проданова

(край на цитата)

Статията е интересна и дава една чудесна картина за онзи период в средата на миналия век, когато редица по-малки оперни театри, като този в Бургас, са били наистина за пример в желанието си да служат на оперното дело в България. Лично аз съм впечатлен от спомените на Иван Арабов и дано той напише книга, за която говори.

Що се отнася до сина на Иван Арабов – Венелин Арабов, потърсих сведения за него в електронните медии и се оказа, че той е бас като баща си и от много години пее в хора на Миланската Скала, също и в други хорове. В Миланската Скала е в хоровата група на басите (общо 12 певци). Ето състава им:

Vincenzo Alaimo / Luciano G. Andreoli / VENELIN ARABOV / Davide Baronchelli
Giuseppe Cattaneo / Lorenzo Cescotti / Sandro Chiri / Gerard Colombo
Emidio Guidotti / Mauro Peconi / Alberto M. Rota / Gianfranco Valentini

Венелин Арабов участва и в други хорове. В една италианска електронна медия „Il Ponte“ попаднах на концерти на хор през годините 2001 и 2002 с негово участие. Ето извадки на италиански език:

Concerto in Basilica

E’ stato seguito con grande attenzione e ampia partecipazione di pubblico il Concerto Sinfonico Corale organizzato dal Consorzio Basso Lambro in occasione della festa Patronale di S. Antonio Abate giovedì 17 gennaio, per ricordare il 25 anni di vita del Consorzio.

Il Concerto è stato eseguito dall’Orchestra “Euphonia” di Carbonate (Co), di recente formazione, diretta dal giovane e bravissimo maestro Giampaolo Vessella e composta da musicisti provenienti dall’area milanese. Assolutamente classico il repertorio composto, nella prima parte, da brevi brani di musica sacra di Mozart, Rossini, Verdi, Mendelsshon Bartholdy e Bizet, e dalla Messa dell’Incoronazione ( in do maggiore KV 317 per soli coro, orchestra e organo) nella seconda parte della serata.

Assolutamente all’altezza dell’impegnativo repertorio si sono dimostrati il coro e le splendide voci di Franca De Poi (soprano), della giapponese Tokako Yoshida (mezzosoprano), di Filippo Pina Castiglioni (tenore) e del bulgaro VENELIN ARABOV (basso).Una nota particolare merita il virtuoso dell’ottimo organista Alessandro Passuello. I brani sono stati eseguiti nella splendida cornice della Basilica i cui affreschi di recente restaurati, si potevano ammirare in tutto il loro splendore grazie anche ad un sapiente gioco di luci.

Al concerto, preceduto da una breve presentazione del Presidente del Consorzio Antonio Danelli, erano presenti i sindaci dei comuni rivieraschi del Lambro e numerose autorità. A conclusione della manifestazione il sindaco Crespi ha consegnato un dono a don Domenico Grazionli per i suoi Ottanta’anno, mentre lo stesso Danelli ha ufficialmente consegnato un contributo finanziario al Parroco, Mons. Carlo Ferrari per i lavori di restauro della basilica. Parole di compiacimento per l’iniziativa sono state in fine pronunciate dal prevosto che ha ospitato la manifestazione.

a.m.

И втората извадка:


CONCERTO SINFONICO
CORALE

Organizzato dalla
Azienda Consorzio
di Risanamento del Basso Lambro

nella circostanza del venticinquesimo di istituzione e nella ricorrenza della Festa patronale di Sant’Antonio Abate

Coro e Orchestra “Euphonia”
diretti da Giampaolo Vessella

con Franca De Poi soprano – Takako Yoshida mezzosoprano

Filippo Pina Castiglioni tenore – VENELIN ARABOV basso

all’organo Alessandro Passuello

Musiche di Mozart – Rossini – Verdi- Mendelsshon – Bizet

(край на извадката)

Това бяха информациите за Венелин Арабов.

А сега някои цитати за Иван Арабов, за които споменах в началото, главно от Бургас:

Извадка от календар на Община Бургас:

  • Евгени Динев (р. 6.6.1976) — фотограф-пейзажист.
  • Елжана Попова (р. 21.1.1962) — актриса.
  • Емил Чакъров (29.6.1948 – 4.8.1991) — музикант и диригент.
  • ИВАН АРАБОВ (р. 8.8.1934) — оперен певец.
  • Иван Ванев (1938 – 25.12.2007) — стругар и поет, написал текста “Бургаски вечери”.
  • Иван Коларов (р. 23.10.1948) — музикант и композитор (“Бургаски вечери”).
  • Иван Кьосев (5.2.1933 – 2.10.1994) —  художник, график и илюстратор.

………………………………..

Министерство на културата – календар 2014:

25 юли – 105 г. от рождението на Анета Цанкова (1909-1979), оперетна артистка;
08 август – 80 г. от рождението на ИВАН АРАБОВ, оперен певец;
13 септември – 85 г. от рождението на Николай Гяуров (1929-2004), оперен певец, бас;
21 септември – 115 г. от рождението на Михаил Попов (1899-1978), певец, бас;
22 септември – 70 г. от рождението на Анна Томова-Синтова, оперна певица, сопран

…………………..

ПУБЛИЧЕН РЕГИСТЪР на почетните граждани на гр. Бургас (извадка):

Иван Атанасов Арабов, оперен певец, Протокол №15/28.10.-06.11.2004 г. на Общински съвет – Бургас

Стоян Попов, оперен певец, народен артист, Протокол №16/21.12.1983 г. на Изпълнителния комитет на Общински народен съвет – Бургас

Райна Якимова Кабаиванска, оперна певица, народна артистка, Протокол №10/25.09.1985 г. на Изпълнителния комитет на Общински народен съвет – Бургас

(край на извадката)

Нека днес на 8 август 2015 г. да поздравим Иван Арабов с неговата 81-а годишнина и да му пожелаем дълъг живот и добро здраве, за да се радва на големите си успехи, които е постигнал в областта на оперното изкуство. А така също да поздравим сина му Венелин Арабов, като и на него пожелаем здраве и успехи в певческата му кариера.“

(край на статията от 8 август 2015 г.)

След като написах статията си през 2015 г., открих в Интернет една снимка на Иван Арабов и съпругата му при посещение през същата година на клиниката „Дева Мария“ в Бургас. Наред с двете снимки на Иван Арабов, с които разполагам, ще публикувам след статията и тази снимка, а също и една на сина му Венелин при концертна изява в Италия. Нека отбележа и това, че в началото на август 2016 г. при преглед за нови сведения в Интернет попаднах на едни линк, който не съм открил до сега по отношение на участие на Венелин Арабов в оперна изява преди години в Държавния музикален театър в Благоевград в творбата на проф. Георги Костов – „Манастирски неволи“. Цитирам подробности:

Манастирски неволи Манастирски неволи
Автор(и): Георги Костов – Композитор; Павел Герджиков – Либретист;
Синтетични форми;  В зала;  България;  Благоевград;  Държавен музикален театър – Благоевград;  ;  Държавен музикален театър – Благоевград;
Изпълнител(и): Павел Герджиков – Режисьор; Невена Томанова – Диригент; Атанас Варадинов – Диригент; Радостин Чомаков – Художник; Бояна Чомакова – Художник; Майа Шопова – Хореограф; Милен Страдалски – Певец; ВЕНЕЛИН АРАБОВ – Певец; Драгомир Шопов – Певец; Евтим Боянов – Певец; Александър Крумов – Певец; Петко Бонев – Певец; Вера Железова – Певец; Валя Кацарова – Певец; Мариана Костадинова – Певец; Катя Тупарова – Певец; Иво Господинов – Певец; Ботьо Янчев – Певец; Любомир Стадалски – Певец; Николай Савов – Певец; Петър Одаджиев – Певец; Милен Страдалски – Певец; Бернхард Волф – Певец; Петър Имов – Певец;

(край на цитата)

Предполаам, че този Венелин Арабов е синът на днешния юбиляр Иван Арабов, Може би преди да замине за Италия, Венелин Арабов е имал вокална кариера в България.

………………………..

Трябва да споделя, че след като публикувах подобна статия на 8 август 2016 г., се осведомих дали Венелин Арабов няма свой профил във ФБ. Оказа се, че той има такъв и аз му предложих приятелство, като приложих една снимка на баща му, заедно с част от моята статия. След известно време г-н Арабов ми написа следния пост:

„Благодаря ви много за публикациите за моя баща. Мисля, че данните за броя на ролите и спектаклите изпълнени от него са точни, но това са само тези установени по останалите архиви. Баща ми твърди, че ролите са повече от 150. Като признание за дейността му и приноса му за българската култура той е удостоен с медали „Кирил и Методий“ трета и първа степен (бринзов и златен). Още са в къщи. Благодаря ви още веднаж!“

(край на цитата)

На което аз отговорих: „Радвам се, ще Ви отговоря друг път, вече е много късно! Поздрави към Милано!“

И така, днес на 7 август 2020 г. мога само да осведомя читателите си, че от 24 август 2018 г. Иван Арабов не е вече между нас. В същото време недоумявам, че в Интернет все още няма едно официално съобщение за неговата кончина. Аз научих това в края на 2018 г. съвсем случайно, чрез лично съобщение от мой познат в Бургас, но как е възможно, в официалните медии това да не се отбележи. Просто непростимо за артист с такива големи заслуги …

Щe завърша днешната статия за Иван Арабов с нещо ново – от юни 2020 г. То се отнася до втория син на Иван Арабов – Христо Арабов, за който до сега – за разлика от другия син Венелин Арабов – нищо не съм писал, по простата причина, че не съм попадал на информации за него. През юни т.г. в Интернет беше публикувана интересна статия във връзка с Христо Арабов, и понеже той също е музикант – и то с много интересна история – ще я цитирам днес в края на изложението си. Преди това искам да отбележа, че през 2018 и 2019 г. г-жа Роза Арабова – съпругата на Иван Арабов и майка на Венелин и на Христо, сърдечно ми благодари за статиите, които съм писал за съпруга й – това особено приятно ме впечатли:

Портал „Gramofona.com“ Бургас

Да напуснеш бургаската Опера, за да свириш рок – историята на Христо Арабов и група „Селъбрейшън“

07.06.2020, Автор: Тани Костадинов

Гост в рубриката „Рок лицата на Бургас“ тази неделя е Христо Арабов – барабанист, вокалист и основател на група „Селъбрейшън“. Като син на дългогодишния солист на Бургаската опера ИВАН АРАБОВ, неговият път като че ли изглежда предопределен. Той обаче решава да напусне работата си в симфоничния оркестър на Операта, за да свири в рок група. Как се случва това и накъде го отвежда пътят на музиката, Арабов разказа пред „Gramofona.com“.

Как се захвана с музика, как започна да свириш, да пееш?

Аз съм от музикантско семейство. Моите родители бяха оперни певци. И съм израснал с музика и с театър. Още бях в детската градина, когато участвах в операта „Кармен“ от Жорж Бизе – в хора на Милка Стоева. На 6 години започвах да свиря на пиано. Бях в детската школа към Музикалното училище в Бургас. До 4 клас свирих на пиано и щях да кандидатствам с този инструмент. Но точно преди изпита за Музикалното училище едно друго детенце ми счупи пръст на ръката и всичко се провали. Но понеже постоянно тропах нещо вкъщи, по-големият ми брат, който също е оперен певец, ме заведе да ме пробва в стаята за барабани в Музикалното училище. Така на следващата година бях вече приет там с ударни инструменти.

Кога започна да свириш в група?

Още бях в 6-7 клас, когато ми се обадиха от рок група „Дъга“. Започнах да свиря с тях в читалището в СМК-то. Замествах титулярния барабанист Енчо Чакъров, който от време на време изчезваше нанякъде. Репетирахме „Дийп Пърпъл“, „Уайтснейк“… По онези времена не беше много лесно да се свири хардрок и хевиметъл. За да ни разрешат от Концертна дирекция, бяхме направили един плакат с надпис „Хевиметъл – рок за мира“, защото ако не е за мира, не можеше да стане. Това беше първият официален плакат на рок група „Дъга“, отпечатан и разлепен из целия град. Помня, че името ми на него беше много глупаво объркано – бяха написали „Христо Арбалов ударник – вокал“ (смее се).

Колко време беше с група „Дъга“?

С тях свирих периодично около година-година и половина, докато учех в Музикалното училище. Занимавах се предимно с класическа музика, но рокът ми беше в кръвта от малък, тъй като брат ми, независимо че също е оперен певец, пускаше вкъщи плочи на „Бийтълс“, „Лед Цепелин“, „Дийп Пърпъл“, „Игълс“, „Чикаго“. Майка ми и баща ми не слушаха рок, но бяха много демократични към нас и ни даваха картбланш да си пускаме даже радио „Свободна Европа“, която излъчваше такава музика.

След като завърши, какво се случи?

Кандидатствах в консерваторията в София с ударни инструменти. Всичко вървеше добре до политическия изпит – скъсаха ме на 13-ия конгрес на партията. Това беше темата. Писал съм някакви глупости, защото не съм се интересувал много-много нито от Тодор Живков, нито от комунизъм.

След това нещата вече много се объркаха, защото решиха, че трябва да ме вземат в казармата – 3 години моряк в Атия. Но още докато бях в новобранския център, дойде Ансамбълът на Българския военноморски флот от Варна, за да ни изнесе концерт. След събитието, преди да излезем от залата, дойде един от тях и помоли всички от нас, които са се занимавали с музика, да останат. Аз бях единственият, който остана. Питаха ме дали мога да пея, аз казах, че мога, въпреки че дотогава не си бях отварял устата. Разпяха ме, посвирих на пиано и барабани. Две седмици след клетвата ме извикаха в Ансамбъла на флота във Варна. Умрях от кеф, защото си мислех, че ще си свиря на барабани, ще се подготвя за консерваторията и така. Но се оказа, че са ме взели за втори тенор – една година всичко ме болеше в гърлото.

В крайна сметка имах късмет, изкарах само 2 години и 3 месеца казарма, защото бях първият набор, на който намалиха военната служба. Но като се уволних, попаднах в току-що настъпилата демокрация.

И какво се случи?

Започнах да работя в Операта в Бургас като музикант с ударни интрументи в симфоничния оркестър. Дойдоха едни страшни години – нямаше бензин, купони за храна, спестяванията на родителите ми се стопиха. И аз си викам боже, каква София, каква консерватория, кой ще ме храни там, къде ще ходя. Така реших да си направя група и да изчезна.

Лесно ли се случиха нещата с групата?

Имаше няколко опита. Първият беше още във Варна, където се бях запознал с няколко мои връстници – музиканти. На единия от тях майка му беше пратила пари да си купи апартамент. И тоя пич беше такъв ентусиаст, че с парите купи една огромна апаратура, инструменти на китаристите, два кийборда. Кръстихме се „Формация 68“ – всички бяха 68-и набор. Работихме в Слънчев бряг, свирихме поп-рок парчета в най-готините заведения. Смятахме да заминем за чужбина и да правим велики неща. Всичко изглеждаше розово, обаче китаристът Петьо Савов, с когото двамата бяхме бургазлиите в групата, реши да се жени. И така не заминахме.

Тогава неочаквано Георги Мархолев ми се обади да направим група. По това време вече работих в Операта, но не виждах моето място там. Напуснах, доволен, че ще изпълня желанието си да свиря в рок група. Но в един момент решиха да вземат на ударните Митко Семов, без да ми кажат нищо. Аз не им се сърдя и до ден днешен, защото съм голям приятел с Митко и той за мене е може би най-добрият барабанист в цяла България. Тогава след втория неуспешен опит с приятели и познати реших, че трябва да направя нещо сам.

И тогава дойде времето на Селъбрейшън?

Да, беше 1992. Бях се гаджосал с една красавица – Даниела Златанова, и решихме да си направим група. Намерих хората, намерих и работа веднага. Отидохме да свирим в Слънчев бряг много зелени и млади. Сега сме вече формация с 28-годишна история, през нея са минали много страхотни музиканти.

От началния състав на групата всички бяхме възпитаници на Музикалното училище в Бургас. Имахме много рязък старт, на хубаво място свирихме. Започнаха да идват да ни гледат разни мениджъри. Постепенно ние станахме банда от 6-има души – две момичета и четири момчета. И не само свирихме, но и всички пеехме. Направихме страшни аранжименти на много различни песни. А тогава все още нямахме китарист в групата.

Как измислихте името на бенда?

Случаят с името е много интересен. Към края на лятото една голяма тумба хора се изсипа в бившия ресторант „Кубански казаци“, който беше на края на Слънчев бряг в посока Свети Влас. Срещу нас бяха Наско Сираков, Лъчезар Танев, Маргарита Хранова с цялата група, 5-6 души от кораби със заведения в Норвегия начело с мениджъра Методи Илиев, изобщо много хора, на които им свирихме цяла вечер. Тогава нашата група се казваше „Дани Голд Бойс“ по името на Даниела Златанова. Започнахме да свирим песента „Celebration“ на групата Kool & The Gang. И в един момент Методи Илиев стана и каза „От днес нататък вие се казвате „Селъбрейшън“.

По-късно, може би през 2007 г., имахме огромното щастие да се запознаем с музикантите от Kool & The Gang. Случи се в един клуб във Финландия, където им бяхме нещо като предгрупа. Пихме заедно и ни попитаха защо се казваме Селъбрейшън. Обяснихме им, че сме кръстени на тяхното парче. В клуба бяхме две вечери, на първата свирихме ние, на втората – те.      

През 2017 г. групата отбеляза своята 25-годишнина в Бургас?

Точно така, пяхме на Флората, страхотен концерт стана. Интересното е, че сега, когато сме вече група на 28 години, половината от първия състав още си стои в нея. Певица е тази същата Даниела Златанова, Тодор Налбантов на клавишните и аз – тримата сме от началото до ден днешен.

Много интересни музиканти минаха през Селъбрейшън“, свирили сме различни стилове, в последно време сме изключително много рок. В началото, докато ни дойде първият китарист, който беше Росен Сеновски, бяхме по ориентирани към соул, джаз, поп. А в момента имаме две китари в групата. Имаше период от 10 години, когато бяхме 8 души, трима от които брас. Работили сме в Дания, Германия, Англия, Норвегия, Финландия. И колкото и странно да звучи, досега сме си изкарвали прехраната само с музика, никой от нас не е работил нищо друго.

Спомняш ли си къде ви беше първото участие?

Да, през 1992 г. в бургаската спортна зала „Младост“ с Георги Христов и Нели Рангелова. Това беше преди да започнем да свирим в Слънчев бряг даже. Ние им бяхме група, докато те пеят, но и изсвирихме четири наши парчета, за да се представим като бенд.

По-късно имахме участие и на известния „Пори джаз фестивал“ във Финландия, който е в световната двайсетица на фестивалите по принцип. Свирихме в един от най-големите клубове в Хелзинки – „Аполо“. На всеки фестивал в Пори правеха тяхна сцена и ние бяхме поканени през един уикенд там наред със страхотни световноизвестни музиканти. Бяхме хедлайнери и на новогодишния концерт в Бургас през 2018 срещу 2019 г., когато имаше над 8000 души.

Авторска музика имате ли?

Да, имаме записани наши парчета. Три от тях сме ги представяли в предаването „Нощни птици“ по БНТ, но не сме ги издавали. От нас в групата Даниела Златанова е може би най-успешната като индивидуална кариера. Още в началото на новото хилядолетие тя стана артист на „Юнивърсъл Франция“. Има много свои записани авторски парчета, включително в Лондон, Финландия, Осло. Участвала е по финландската телевизия в дует с един много известен техен музикант от близкото минало – Дани, чиято популярност можем да сравним с Емил Димитров у нас.

С групата имаме и по-нови парчета, едното е на сегашния ни китарист Иван Иванов, който и пее много добре. То е малко етнорок стил, в ритъм 7/8, а текстът е на Росен Сеновски. Имаме и песен на американски композитор, която е направена специално за Даниела.   

Участвал ли си в други проекти извън Селъбрейшън?

Да. Участвал съм в рок група „Така“ заедно с Ясен Димитров на клавишните, който между другото е бил 2-3 години също в Селъбрейшън, Иван Ченов на бас китарата, певец ни беше варналията Георги Шопов, който сега участва в „Гласът на България“, както и един страхотен китарист от Казанлък, който от доста време живее на Канарските острови – Наско Паликарев. Обиколихме всички клубове в България, много готино беше. Група „Така“ съществува някъде между 2004-5-6 година. Използвахме времето, в което се връщахме от чужбина със Селъбрейшън“.

Участвал съм и в много интересното трио „Арсенче“, кръстено на имената ни – Арабов, Сеновски, Ченов. Това беше рок трио за забавление, защото първоначалната ни идея беше да си свирим само за кеф, без никакви участия. И още на втората седмица Росен дойде и каза, че… имаме участие. Свирили сме на много места, обиколили сме цяла България.

Концерт на Селъбрейшън в Бургас скоро планирате ли?

Да, планираме. Говоря с хора, търся спонсори. Идеята е да направим съвместен концерт на Селъбрейшън“ и „Акага“. Заявили сме в Община Бургас и чакаме да ни определят дата и място. Мотото на концерта е „Здраве и култура“. С това искаме да кажем, че колкото и да се помага на този и онзи сектор в кризата, нас ни забравиха абсолютно. В началото се говореше за хората на изкуството, което продължи 2-3 седмици, и после всичко спря. Никой нищо не казва, никой нищо не иска да предприеме, все едно ние не съществуваме.

С този концерт искаме малко да привлечем вниманието на хората, че може и във време, в което трябва да се спазват някакви дистанции, защото има риск за здравето, ние също можем да съществуваме, че има нужда от музика, култура. Не случайно „Акага“ се включиха в идеята, защото искаме да покажем, че всъщност в момента няма значение дали си или не си толкова известен, всички сме оставени много далеч в тъча.

(край на цитата)

В статията има редица снимки, както и видеа с изпълнения на групата Селъбрейшън“, поради което ще приложа линк към статията, за да може всеки да ги слуша:

https://www.gramofona.com/intervyu/da-napusnesh-burgaskata-opera-za-da-svirish-rok-istoriyata-na-hristo-arabov-i-grupa-selabreyshan

….

Забележка: при последната снимка в горната статия има следния текст: Селъбрейшън“ с трибют на „Куин“ на круизния кораб „Amorella“ във Финландия. В образа на Фреди Меркюри е италианецът Мануел Карамори, който 2 години е работил с групата“.

(край на цитата)

Нека си спомним днес с почит и респект за баса Иван Арабов, който утре на 8 август 2020 г. щеше да навърши достойните 86 години.

Мир на праха му!

 ……..