Arkhipova, Irina (RUS, Mezzosopran)

Мецосопраното от Русия Ирина Архипова, починала на 11 февруари преди 15 години

„Архипова е надарена с дълбока и вълнуваща музикалност, тя има безупречна интонация, ясна дикция и много добро италианско произношение, което е просто завидно за чужденец. Гласът е изненадващо свеж, пъргав, с широк диапазон. Изпълнителката пленява със своя жив, фин и страстен темперамент, който се проявява както в звученето на гласа й, така и в нейното изпълнение”

(Рецензия за Ирина Архипова в италианската преса)

Драги приятели на оперната музика, днес на 16 февруари 2025 г. пиша статия за един от най-значителните мецосопранови гласове през втората половина на миналия век – руската певица Ирина Архипова, родена на 2 януари 1925 г. в Москва, починала на 11 феввуари 2010 г. също там. На 11 февруари т.г. се навършиха 15 години от нейната кончина, но в този ден имах статия за българската певица Весела Янева, която празнува рожден ден и затова отложих статията си за Ирина Архипова за по-късно. Днес на 16 февруари имам свободна дата и затова ще я уважа с настоящата статия. На 2 януари тази година се навършиха 100 години от рождението й. Нека тази статия бъде посветена и на тази кръгла годишнина.

За Ирина Архипова пиша за втори път – първият път направих това преди 10 години, когато през февруари 2015 г. се навършиха 5 години от нейната кончина. Статията ми беше кратка и затова днес ще я разширя с нови данни и допълнения към богатия артистичен живот на Ирина Архипова, чиято кариера се развива в годините след 1950 стремглаво нагоре – не само в тогавашния СССР, но и в редица държави в Европа, Америка и Япония:

От 1955 г. Ирина Архипова гастролира в чужбина: Австрия, Полша, Източна Германия, Финландия, Италия, Унгария, Румъния, Чехословакия, Великобритания, България, САЩ, Япония, Франция, Аржентина, Канада. Тя гостува през 1975 г. като Азучена в „Трубадур“ от Верди на сцената на „Ковънт Гардън“ в Лондон, където играе по-късно през 1988 г. в ролята на Улрика в „Бал с маски“ от Верди. Други бележити оперни театри са: Държавните опери в Берлин и Хамбург, Парижката опера, Оперните театри в Лион, Марсилия, Белград и други. Участва и на Музикалния фестивал в Савонлина във Финландия.

Първата й голяма роля в Москва, после и в чужбина, е ролата на Кармен в операта на Бизе. През 1960 г. тя пее тази роля в Неапол, после през 1964 играе във „Война и мир“ от Прокофиев в Миланската Скала, също и роли в „Борис Годунов“ и „Хованщина“ от Мусоргски. Дебюта й в САЩ е първо в концертен рецитал в Ann Arbor (Мичиган) в съпровод на пиано.

Що се отнася до ролята на Ирина Архипова в „Кармен“, български оперен певец е имал изяви с нея в тази опера: през 1956 г. тенорът Любомир Бодуров е на специализация в Москва в „Болшой“-театър и в Ленинград, където на 1 април същата година дебютира в „Болшой“-театър като оперен артист с ролята на Дон Хосе от „Кармен“ на Бизе и подготвя друга роля – на Герман от „Дама Пика“ на Чайковски. Той играе в „Кармен“ с Ирина Архипова (имам снимка от тяхна обща изява, която днес ще покажа).

През 1972 г. Ирина Архипова участва в Музикалния фестивал в Orange / Франция, пее Азучена в „Трубадур“ в оперния театър в Сан Франциско, също и в МЕТ Ню Йорк при гостуване на „Болшой“-театър, но и отделно като гост на МЕТ през 1997 г. в операта „Евгений Онегин“ от Чайковски в ролята на Филипевна – общо 7 спектакъла между 13 март и 19 април 1997 г.

Музикалната критика в Германия пише така за нея:

„През 60-те и 70-те години Ирина Архипова постига зенита на своята кариера и става международно известна както в руския, така и в италиански репертоар. По отношение на гласа й тя може да се сравни с Криста Лудвиг поради топлия глас, техническата прецизност и извънредно голямата изразителност на играта й. Нейният запис на най-важната мецосопранова роля в руския репертоар – Марфа в „Хованщина“ от Мусоргски (запис през 1972 г. с диригент Борис Хайкин) се счита и до сега като ненадминат“.

(край на цитата)

През 1993 г. Ирина Архипова основава „Foundation Irina Arkhipova“, която фондация се занимава с подкрепата и подпомагането на млади певци.

На 11 февруари 2010 г. тя умира след сърдечна недостатъчност в Москва. Погребана е в централното Новодевическо гробище в Москва.

След горните уводни бележки ще се спра подробно на нейната биография и дейност. Цитирим данни от източници главно на руски, английски и немски езици в превод на български.

Ирина Константиновна Архипова (транскрипция на английски език Irina Konstantinovna Arkhipova) е родена на 2 януари 1925 г. в Москва, починала на 11 феввуари 2010 г. също там – знаменита съветско-руска оперна певица (преди всичко мецосопран, също и алт).

Преди Втората световна война тя учи в училището на сестрите Гнесини. Първият й учител по пиано е О. А. Голубева. Година и половина по-късно тя се премества при О. Ф. Гнесина. Успоредно с уроците по пиано тя пее в хора на музикалното училище.

Архипова следва първо строително инженерство в Московския архитектурен институт, където също учи във вокален кръг с Н. М. Малишева. След като завършва института през 1948 г., тя постъпва в Московската консерватория на името на П. И. Чайковски в класа по пеене на Л. Ф. Саврански, който завършва през 1953 г. и през 1954 г. дебютира на оперна сцена в Свердловск. През 1954-1956 г. е солистка на Свердловския театър за опера и балет.

През 1956 г. постъпва в ансамбъла на „Болшой“-театър в Москва, като през годините от 1960-1980 изгражда кариера не само в родината си, но и в редица държави по целия свят. Първата й голяма роля в Москва, после и в чужбина е ролата на Кармен в операта на Бизе. През 1960 г. тя пее тази роля в Неапол, после през 1964 играе във „Война и мир“ от Прокофиев в Миланската Скала, също и роли в „Борис Годунов“ и „Хованщина“ от Мусоргски. Дебюта й в САЩ е първо в концертен рецитал в Ann Arbor (Мичиган) в съпровод на пиано.

През 1972 г. участва в Музикалния фестивал в Orange / Франция, пее Азучена в „Трубадур“ в оперния театър в Сан Франциско, също и в МЕТ Ню Йорк при гостуване на „Болшой“-театър, но и отделно като гост на МЕТ през 1997 г. в операта „Евгений Онегин“ от Чайковски в ролята на Филипевна – общо 7 спектакъла между 13 март и 19 април 1997 г.

Цитирам списък на всички нейни участия в МЕТ Ню Йорк:

[Met Performance] CID:327650
New Production
Eugene Onegin {104}
Metropolitan Opera House; 03/13/1997
Debuts: Marianna Tarassova, Irina Arkhipova, Antonio Pappano, Robert Carsen, Michael Levine, Jean Kalman, Serge Bennathan
Review

[Met Performance] CID:327690
Eugene Onegin {105}
Metropolitan Opera House; 03/17/1997

[Met Performance] CID:327720
Eugene Onegin {106}
Metropolitan Opera House; 03/20/1997

[Met Performance] CID:327890
Eugene Onegin {109}
Metropolitan Opera House; 04/5/1997

[Met Performance] CID:327930
Eugene Onegin {110}
Metropolitan Opera House; 04/10/1997

[Met Performance] CID:327970
Eugene Onegin {111}
Metropolitan Opera House; 04/14/1997

[Met Performance] CID:328020 Opera News
Eugene Onegin {112}
Metropolitan Opera House; 04/19/1997
Broadcast

(край на цитата)

Ето състава при премиерата на тази нова продукция на операта:

Metropolitan Opera House March 13, 1997 New ProductionEUGENE ONEGIN {104} P. I. Tchaikovsky-P. I. Tchaikovsky/Shilovsky Eugene Onegin...........Vladimir Chernov Tatiana.................Galina Gorchakova Lensky..................Neil Shicoff Olga....................Marianna Tarassova [Debut] Prince Gremin...........Vladimir Ognovenko Larina..................Jane Shaulis Filippyevna.............Irina Arkhipova[Debut] Triquet.................Michel Sénéchal Captain.................Denis Sedov Zaretsky................Yanni Yannissis Dance...................Marcus Bugler Dance...................Victoria Rinaldi Conductor...............Antonio Pappano [Debut] Production..............Robert Carsen [Debut] Designer................Michael Levine [Debut] Lighting designer.......Jean Kalman [Debut] Choreographer...........Serge Bennathan [Debut]

(край на цитата)

Чудесен ансамбъл, начело с Владимир Чернов, Галина Горчакова, Нийл Шикоф и останалите в главните роли. При това този спектакъл е дебют на диригента Антонио Папано, който изгражда шеметна кариера по-късно. Наскоро писах статия за него във връзка с кръгъл рожден ден. От дълги години Антонио Папано е главен диригент на Кралската опера “Ковънт Гардън“ в Лондон.

(край на данните за изяви в МЕТ Ню Йорк)

Ирина Архипова играе и на други сцени по света, нека отбележа още дебюта й през 1975 г. като Азучена в „Трубадур“ на сцената на „Ковънт Гардън“ в Лондон, където играе по-късно през 1988 г. в ролята на Улрика в „Бал с маски“ от Верди. Други бележити оперни театри са: Държавните опери в Берлин и Хамбург, Парижката опера, Оперните театри в Лион, Марсилия, Белград и други. Участва и на Музикалния фестивал в Савонлина във Финландия.

Музикалната критика в Германия пише така за нея:

„In den 1960er und 1970er Jahren erreichte sie den Zenit ihrer Karriere und wurde zum internationalen Star, sowohl im russischen als auch im italienischen Repertoire. Gesanglich wurde sie aufgrund ihrer warmen Stimme, ihrer technischen Perfektion und ihrer immensen Ausdrucksfähigkeiten mit Christa Ludwig verglichen. Ihre Einspielung des größten Mezzosopranparts des russischen Repertoires, der Marfa aus Modest Mussorgskis Chowanschtschina (1972, unter Leitung von Boris Chaikin) gilt nach wie vor als unerreicht“.

(край на цитата)

Превод:

„През 60-те и 70-те години Ирина Архипова постига зенита на своята кариера и става международно известна както в руския, така и в италиански репертоар. По отношение на гласа й тя е сравнявана с Криста Лудвиг поради топлия глас, техническата прецизност и извънредно голямата изразителност на играта й. Нейният запис на най-важната мецосопранова роля в руския репертоар – Марфа в „Хованщина“ от Мусоргски (запис през 1972 г. с диригент Борис Хайкин) се счита и до сега като ненадминат.

(край на превода)

През 1966 г. Ирина Архипова е поканена да се присъедини към журито на Международния конкурс „Чайковски“, а от 1968 г. е председател на журито на конкурса „Глинка“. Оттогава тя е член на няколко международни журита, включително журито на наградата „Марио дел Монако“ в Италия и журито на конкурса на името на Кралица Елизабет в Белгия. С изключение на 1994 г., от 1974 г. тя е председател на журито на конкурса „Чайковски“ – секция „Вокално изкуство“.

От 1975 г. преподава в Московската консерватория, където през 1984 г. получава титлата професор. През 1980-те години тя участва в поредица от концерти, озаглавена „Антология на руския романс“. Тя е първата, която изпълнява „Ave Maria“ от Качини (създадена анонимно през 1970 г. от съветския автор Вавилов) в Москва през 80-те години.Тя я пее в аранжимент, който изисква присъствието на тромпетист, в случая Тимофей Докшицер.

Открития на 16 февруари 1967 г. астероид (4424) Arkhipova е назован през 1995 г. на нейно име.

Ще цитирам още допълнителни данни за Ирина Архипова от източници на руски език:

Ирина Архипова е родена на 2 януари 1925 г. в Москва. От 1956 до 1988 г. е солистка на Болшой театър. Изпълнението й на Кармен в едноименната опера от Жорж Бизе получава световно признание. Тя се характеризира с дълбоко вътрешно разкриване на образа и внимателност на интерпретацията. Има дарбата да се превъплъщава на сцената.

Ирина Архипова участва и в концерти. Камерният й репертоар включва над 800 произведения от руски, съветски и чуждестранни композитори.

От 1955 г. гастролира в чужбина: Австрия, Полша, Източна Германия, Финландия, Италия, Унгария, Румъния, Чехословакия, Великобритания, България, САЩ, Япония, Франция, Аржентина, Канада. Играла е на сцените на водещите световни театри: Миланската Скала, Кралския театър „Ковънт Гардън“ (Лондон), Метрополитън опера (ролята на бавачката Филипевна в операта “Евгений Онегин” от П. Чайковски) и „Карнеги Хол“ (Ню Йорк), „Театро Колон“ (Буенос Айрес), „Опера Гарние“ (Париж, 1975 г., ролята на Нурис в операта „Ариана и Синята брада” от Пол Дюка), Оперния театър в Сан Франциско, „Театро Комунале“ (Болоня), Античен амфитеатър в Оранж, Франция, Театър „Ирод Атик“ в Атина и др.

През 1992 г. тя се изявява в „Théâtre du Châtelet“ в Париж в ролята на медицинската сестра в “Евгений Онегин” от Чайковски.

От 1974 до 2003 г. Ирина Архипова преподава в Московската консерватория „П. И. Чайковски“ (професор от 1984 г.). Провеждала е майсторски класове във Финландия, САЩ, Полша и други страни.

През 1966 г. е поканена да участва в журито на Международния конкурс „Чайковски“. От 1974 г. (с изключение на 1994 г.) тя е председател на журито на Международния конкурс Чайковски в раздел „солово пеене“, от 1968 г. – Всесъюзния (от 1993 г. – Международен) конкурс „Глинка“. Работила е в журито на много престижни конкурси в света, включително: „Verdi Voices” на името на Марио дел Монако в Италия, Конкурса на името на Кралица Елизабет в Белгия, Конкурс „Мария Калас“ в Гърция, Конкурс „Франсиско Виняс“ в Испания, Вокален конкурс в Париж, Вокален конкурс в Мюнхен.

През 1997 г. по покана на президента на Азербайджан Г. Алиев и министъра на културата на Азербайджан П. Бюлбюл оглавява журито на конкурса „Бюлбюл“, организиран за 100-годишнината от рождението му.

Ирина Архипова е автор на книгите: “Моите музи” (1992), “Музиката на живота” (1997), “Марка, наречена “Аз” (2005).

Тя прави запис на произведения от Сергей Рахманинов и на цикъла „Песни и танци на смъртта“ на Модест Мусоргски (записът получава Голямата награда „Златен Орфей“ в Париж).

През 80-те години тя изнася поредицата от концерти „Антология на руския романс“ заедно с пианиста Иля Ивари.

От 1986 г. е председател на Управителния съвет на Всесъюзното музикално дружество (от 1990 г. – Международен съюз на музикалните работници). От 1993 г. е председател на фондация “Ирина Архипова”. Президент на Дружеството за приятелство Русия-Узбекистан. Действителен член и вицепрезидент на Международната академия за творчество и руската секция на Международната академия на науките. Член на КПСС от 1963 г. Депутат на Върховния съвет на СССР от неговото 6-то свикване (1962-1966).

През пролетта на 1989 г. е избрана за народен депутат на СССР по квотата на Всесъюзното музикално дружество (1 мандат).

През 1997-2001 г. е член на борда на Министерството на културата на Руската федерация.

Ирина Архипова организирва един от фестивалите на изкуствата в Тверска област – „Музикални вечери на Селигер“.

„Невероятният блясък на гласа на певицата, неговият безкрайно променящ се цвят, неговата вълнообразна гъвкавост …“ (Американски вестник „Columbus citizen journal“, 1969 г.).

На 19 януари 2010 г. Архипова е хоспитализирана със сърдечна патология в градската клинична болница на името на С. Боткин. На 11 февруари 2010 г. тя умира на 86-годишна възраст. Погребана е на 13 февруари в Москва в гробището „Новодевичи“ (място № 10).

Семейство

Баща – Константин Иванович Ветошкин.
Майка – Галда Евдокия Ефимовна.
Първи съпруг – Евгений Александрович Архипов (1923-2017), архитект, заслужил архитект на RSFSR.
Син – Андрей Евгениевич Архипов (1947-2006).
Внук – Андрей Андреевич Архипов (1972), оперен певец (бас), солист на Болшой театър.
Правнучка – Ирина.

Втори съпруг – Владислав Пиавко (1941-2020), оперен певец (тенор), народен артист на СССР (1983), народен артист на Киргизтан (1993).

(край на допълнителните данни)

В хода на подготовка на настоящата статия ми попадна една публикация на руски език, в която се дава в хронологично описание живота и дейността на Ирина Архипова, при което ролите в репертоара й са дадени по години. Цитирам тази статия в превод на български език:

Биография

(Из италианската преса)

´´´´

Родена на 2 януари 1925 г. в Москва.

През 1948 г. завършва Московския архитектурен институт. През 1953 г. завършва Московската държавна консерватория (класа на Леонид Саврански).
През 1954-1956 г. е солистка в Свердловския театър за опера и балет.

През 1956-1988 г. е солистка в „Болшой“-театър.

Репертоар

1956 г.
Кармен („Кармен“ от Ж. Бизе)
Любаша („Царска невеста“ от Н. Римски-Корсаков)
Амнерис („Аида“ от Дж. Верди)

1957 г.
Шарлота („Вертер“ от Ж. Масне)
Ниловна (“Майка” от Т. Хренников)

1958 г.
Марина Мнишек („Борис Годунов“ от М. Мусоргски)
Принцеса („Чародейка“ от П. Чайковски)
Жената на Дякона („Нейната доведена дъщеря“ от Л. Яначек)

1959 г.
Марфа („Хованщина“ от М. Мусоргски)
Хаят (“Джалил” от Н. Жиганов)
Полина („Дама Пика“ от П. Чайковски)
Елена (“Война и мир” от С. Прокофиев)

1960 г.
Клавдия („Приказка за истинския човек“ от С. Прокофиев) – първа изпълнителка

1962 г.
Варвара Василиевна (“Не само любов” от Р. Щедрин)
Мег Пейдж („Фалстаф“ от Верди) – първа изпълнителка в „Болшой“-театър

1963 г.
Еболи („Дон Карлос“ от Дж. Верди)

1965 г.
Пролет („Снежната девойка“ от Н. Римски-Корсаков)

1967 г.
Любов („Мазепа“ от П. Чайковски)
Комисар (“Оптимистичната трагедия” от А. Холминов) – първа изпълнителка в „Болшой“- театър

1974 г.
Азучена („Трубадур“ от Дж. Верди)

1976 г.
Любава („Садко“ от Н. Римски-Корсаков)

1977 г
Графиня (“Октомври” от В. Мурадели)

1979 г.
Фрика („Рейнско злато“ от Р. Вагнер)

1983 г.
Клитемнестра („Ифигения в Авлида“ от К. В. Глук) – първа изпълнителка в „Болшой“- театър.

……

След официалното си напускане на трупата на „Болшой“-театър, Ирина Архипова изпълнява още две роли на неговата сцена: Улрика (“Бал с маски” от Дж. Верди, 1989) и Графинята („Дама Пика“ от Чайковски, 1990).

Ирина Архипова гастролира много в чужбина: в Австрия, Полша, ГДР, Финландия, Италия, Унгария, Румъния, Чехословакия, България, САЩ, Япония, Франция, Канада. Играла е на водещи световни сцени: Ла Скала, Кралската опера „Ковънт Гардън“ в Лондон, Метрополитън опера в Ню Йорк, „Театро Колон“ в Буенос Айрес и др.

През 1960-61 г. по покана на тенора Марио дел Монако пее Кармен в Неапол и Рим, където изнася и концерт.

През 1963 г. е на турне със солови концерти в Япония.

През 1964 г. участва в турнето на „Болшой“-театър в Миланската Скала (изпълнявайки ролите на Марина Мнишек, Полина и Елена Безухова), където по-късно участва в постановките на „Хованщина“ и „Борис Годунов“.

През 1964 и 1969 г. прави турне в САЩ, където пее в „Карнеги хол“ в Ню Йорк.

През 1970 г. получава покана да пее ролята на Амнерис в Оперния театър на Сан Франциско, участва в турнето на „Болшой“-театър в Канада (изпълнявайки ролите на Марина Мнишек и Полина), след това пее Азучена в Рига и Нанси.

Участва в постановката на операта на Доницети „Фаворитката” в Болоня. Пее Амнерис в Руан и Бордо, Азучена на Международния оперен фестивал в Ориндж, Франция.

Заедно с пианиста Джон Вустман тя обикаля САЩ и Европа, а също така записва албум с произведения на С. Рахманинов и цикъла на М. Мусоргски „Песни и танци на смъртта“ (албумът получава голямата награда „Златен Орфей“ в Париж).

Преподава в Московската консерватория.

Била е член на журито на конкурсите „Чайковски“, „Глинка“, „Марио дел Монако“ в Италия, „Мария Калас“ в Гърция, „Франсиско Виняс“ в Испания, конкурса „Кралица Елизабет“ в Белгия, „Гласовете на Верди“ в Италия, както и конкурси в Париж и Мюнхен.

Била е председател на журито на конкурсите „Чайковски“, „Глинка“ и „Бюлбюл“.

През 1986 г. тя става президент на Всесъюзното музикално дружество (сега Международен съюз на музикантите).

Била е пълноправен член и вицепрезидент на Международната академия за творчество и руската секция на Международната академия на науките.

Почетен доктор на Националната музикална академия на Република Молдова.

Автор на книгите: “Моите музи” (1992), “Музиката на живота” (1997), “Марка на име “Аз” (2005).

През 1993 г. е организиран фонд “Ирина Архипова”, който подкрепя млади изпълнители, организира фестивали (включително фестивал “Ирина Архипова представя…” в Челябинск, фестивал в Якутск, фестивал “Селигерско музикално лято” в Осташков, Тверска област), конкурси, изложби, майсторски класове, оперни постановки и концертни програми: “Руските певци в световната опера”, “По страниците на световните оперни шедьоври”, “Руски камерен вокал” – от Глинка до Свиридов, Опера – Нова генерация, Владислав Пиавко и компания: “Парад на тенорите”.

Ирина Архипова умира на 11 февруари 2010 г. в Москва. Погребана е на гробището „Новодевичи“.

(край на цитата)

Ирина Архипова има изяви и във Виенската държавна опера, заедно с ансамбъла на „Болшой“-театър, който гостува във Виена през октомври 1971 г. Тя участва общо в 3 спектакъла на виенска сцена в оперите „Борис Годунов“ от Мусоргски (в ролята на Марина Мнишек) и „Дама Пика“ (в ролята на Полина). Цитирам извадка от архива на Виенската държавна опера:

Boris Godunow

Marina Mnischek | 2 Vorstellungen | 05.10.1971–08.10.1971

Pique Dame

Polina | 1 Vorstellung | 13.10.1971

(край на цитата)

Дебюта на Ирина Архипова във Виена е на 5 октомври 1971 г. в ролята на Марина Мнишек в „Борис Годунов“. Цитирам състава на ансамбъла при този неин дебют:

Besetzung | 05.10.1971

Dirigent	Juri Simonow
Inszenierung	Leonid Baratow
Ausstattung	Fjodor Fjodorowski
Chormeister	Alexander Rybnow, Alexander Chasanow
Boris Godunow	Alexander Ognjivzew
Fjodor	Glafira Koroljewa
Xenia	Makvala Kasraschwili
Xenias Amme	Veronika Borisenko
Fürst Wassili Schujski	Andrej Sokolow
Andrei Schtschelkalow	Wladimir Walajtis
Pimen	Viktor Netschipajlo
Grigori Otrepjew	Georgi Andrjuschenko
Marina Mnischek	Irina Archipowa
Rangoni	Boris Lewin
Warlaam	Artur Eisen
Missail	Vitali Wlassow
Schenkenwirtin	Nina Grigorjewa
Gottesnarr	Alexej Maslennikow
Nikititsch	Wladimir Filipow
Leibbojar	Anatoli Mischutin
Mitjuch	Michail Schkapzow

(край на цитата)

Последната изява на Ирина Архипова във Виена е на 13 октомври 1971 г. в ролята на Полина в „Дама Пика“. Цитирам състава на ансамбъла при тази последна изява:

Besetzung | 13.10.1971

Dirigent	Boris Chajkin
Inszenierung	Boris Pokrowskij
Ausstattung	Wladimir Dmitrijew
Chormeister	Alexander Rybnow, Alexander Chasanow
Hermann	Georgi Andrjuschenko
Graf Tomski	Michail Kiselew
Fürst Jeletzki	Andrej Fedosejew
Tschekalinski	Andrej Sokolow
Surin	Valeri Jaroslavzew
Tschaplitzki	Alexander Archipow
Narumow	Wladislav Paschinski
Festordner	Konstantin Baskow
Gräfin	Larissa Avdejewa
Lisa	Tamara Milaschkina
Polina	Irina Archipowa
Gouvernante	Nina Lebedjewa
Mascha	Nina Lebedjewa
Mascha / Chloe	Margarita Miglau

(край на цитата)

До края на тази статия ще изброя още репертоара, както и наградите и отличията, които Ирина Архипова е получила през живота си (цитат от източник на английски език):

Repertoire

Giuseppe Verdi
- Aida (Amneris)
- Don Carlos (Eboli)
- Il trovatore (Azucena)
- Un ballo in maschera (Ulrica)
Pyotr Ilyich Tchaikovsky
- Eugene Onegin (Filippyevna)
- The Maid of Orleans (Joan of Arc)
- The Queen of Spades (Countess)
- Mazeppa (Lyubov)
Sergei Prokofiev
- War and Peace (Hélène)
Modest Mussorgsky
- Boris Godunov (Marina)
- Khovanshchina (Marfa)
Alexander Dargomyzhsky
- The Stone Guest (Laura)
Nikolai Rimsky-Korsakov
- The Tsar’s Bride (Lyubasha)
Georges Bizet
- Carmen (Carmen)
Jules Massenet
- Werther (Charlotte)
Pietro Mascagni
- Cavalleria rusticana (Santuzza)

…….

Honours and awards

Hero of Socialist Labour (Decree of the Presidium of the Supreme Soviet of 29 December 1984)
Order of St. Andrew (2 January 2005) – for outstanding contributions to the development of domestic and world music, many years of creative and social activities
Order of Merit for the Fatherland, 2nd class (30 December 30, 1999) – for outstanding achievements in the field of culture and great contributions to the development of a national songwriting
Three Orders of Lenin (1971, May 25, 1976)
Order of the Red Banner of Labour (1971)
Pushkin Medal (4 June 1999) – to mark the 200th anniversary of Pushkin for services in the field of culture, education, literature and art
Medal “In commemoration of the 100th anniversary of the birth of Vladimir Ilyich Lenin” (1970)
Diploma of the President of the Russian Federation (January 2, 2010) – for great contribution to music education
Order of Saint Olga, 2nd class (Russian Orthodox Church, 2000)
Order of the Republic (Moldova) (2000)
Cross of Saint Michael of Tver (2000)
Badge of Honour “For mercy and charity” (2000)
Badge of Honour “For services to Polish culture”
Honour of St. Luke – culture of the Yaroslavl region.
Lenin Prize (1978) – for her performances as Azucena in Verdi’s opera “Il Trovatore,” and Lyubava in Rimsky-Korsakov’s “Sadko,” as well as concerts in recent years
State Prize of the Russian Federation (1996)
Russian opera prize “Casta diva” (1999)
Prize in Moscow (2000)
Prizes and medals Rachmaninov
World of Art Award (established by the corporation “Marisha Art Management International”) – “Diamond Lira” and the title “Goddess of Art” (1996)
Honored Artist of the RSFSR (1959)
People’s Artist of the RSFSR (1961)
People’s Artist of USSR (1966)
People’s Artist of the Republic of Kyrgyzstan
People’s Artist of the Republic of Bashkortostan (1994)
Honored Artist of Udmurtia.
Honorary Doctor of the Moldovan National Academy of Music (1998)
Honorary Doctor of RCTU (2001)
Professor of Moscow State Conservatory

Arkhipova was entered into the Russian Book of Records as the most titled Russian singer. Minor planet number 4424 was named “Arkhipova,” in 1995.

(край на цитата)

Нека днес на 16 февруари 2025 г. почетем 15 години от кончината на голямата и заслужила за световното вокално изкуство певица Ирина Архипова, които се навършиха на 11 февруари т.г., а на 2 януари с.г. – 100 години от рождението й.

Мир на праха й!

……..

Изпълнения на Ирина Архипова: