Немският баритон Олаф Бер празнува рожден ден
Драги приятели на оперната музика, вчера на 19 декември 2017 г. навърши 60 години немският баритон със световна известност Олаф Бер (Olaf Bär), който продължава вокалната си кариера по целия свят. Вчера имах статия за друг оперен деец, поради което отложих статията си за Олаф Бер за днес – 20 декември. Нека оперните любители, които нямат достатъчно сведения за този изтъкнат артист, да се осведомят по-подробно за живота и дейността му.
През последните няколко години Олаф Бер играе преди всичко в Берлинската държавна опера, т.н. „Линден Опер“, където той е член на ансамбъла й. Цитирам тук в началото извадка от изявите му през последните няколко години:
Olaf Bär: Terminplan Von Oper 22 Dez 2017-17 Jan 2018 La bohème it Benoît Staatsoper Unter den Linden, Berlin (ML:Salemkour, R:Hume) Staatsoper Unter den Linden Apr-Mai 2017 Le nozze di Figaro it Antonio Staatsoper Unter den Linden, Berlin (ML:Heras-Casado, R:Flimm, Hartmann) Dez 2016-Feb 2017 La bohème it Benoît/ Alcindoro Staatsoper Unter den Linden, Berlin (ML:Shani / Hindoyan, R:Hume) Jan 2016 La bohème it Benoît/ Alcindoro Staatsoper Unter den Linden, Berlin (ML:Hindoyan, R:Hume) Nov 2015 Le nozze di Figaro [P] it Antonio Staatsoper Unter den Linden, Berlin (ML:Dudamel / Gamba, R:Flimm) Okt 2015 Die Meistersinger von Nürnberg [P] Hans Foltz Staatsoper Unter den Linden, Berlin (ML:Barenboim, R:Moses) Mär-Apr 2014 Le nozze di Figaro it Antonio Staatsoper Unter den Linden, Berlin (ML:Moulds, R:Langhoff) Dez 2013-Jan 2014 La bohème it Benoît/ Alcindoro Staatsoper Unter den Linden, Berlin (ML:Domenech, R:Hume) |
(край на цитата)
Последните му 3 изяви през настоящата 2017 г. и 2 в началото на 2018 г. са в ролята на Беноа в „Бохеми“ от Пучини. Цитирам съответния ансамбъл:
Giacomo Puccini : La bohème 22, 27, 30 Dez 2017; 6, 17 Jan 2018 Auf Italienisch mit Übertiteln auf Deutsch, Englisch Berlin, Staatsoper Unter den Linden Staatsoper Unter den Linden Dirigent Julien Salemkour Regisseur Lindy Hume Bühnenbild Dan Potra Kostüme Carl Friedrich Oberle ~ Mimì Angela Gheorghiu / Elena Stikhina Musetta Anna Samuil / Narine Yeghiyan Rodolfo Piotr Beczala / Vincenzo Costanzo Marcello Alfredo Daza Schaunard Gyula Orendt / Adam Kutny Colline Grigory Shkarupa / Jan Martiník Parpignol Andrés Moreno García Benoît Olaf Bär |
(край на цитата)
Както разбираме, отлични солисти начело с Анджела Георгиу и Пиотр Бечала.
Ще се спра на биографията и творческия път на юбиляра:
Олаф Бер (Olaf Bär) е роден на 19 декември 1957 г. в Дрезден. Неговите родители не са свързани пряко с музикалното изкуство, но обичат класическата музика и забелязват още рано, че малкият им син има музикални наклонности. Още като 3-годишно дете той има първата си сценична изява, тъй като родителите му са прочели обява в един вестник, че се търси малко момченце за ролята на детето в операта „Мадам Бътерфлай“ от Пучини, която се поставя в Градския театър на град Радебойл край Дрезден.
Детето е избрано след представянето му пред ръководството на продукцията и Олаф Бер играе 25 пъти в тази малка статична роля. Диригент на спектаклите е Клаус Тенстедт (Klaus Tennstedt). Именно тези „оперни изяви“ запалват интереса на подрастващото дете по-късно към класическата музика. Неговите родители закупуват пиано за детето въпреки материалните жертви (те са обикновени работници) още когато е на 4 години и оттогава Олаф Бер започва клавирно обучение при Хилдегард Венер (Hildegard Wehner).
Преди да започне обучение в началните училищни класове Олаф Бер може да чете и да пише и поради това му е скучно в училище. По съвет на класната му учителка родителите търсят алтернатива за детето. Като 9-годишен Олаф Бер е приет през 1967 г. в прочутия детски и мъжки хор в Дрезден с името „Dresdner Kreuzchor“, в който той още в началото взема участие като солист. Две грамофонни плочи от годините 1970 и 1971 документират времето, в което той като детски сопран пее в музикални творби от Моцарт („Вълшебната флейта“ през 1970) и Хайнрих Шюц („История за възкресението на Исус Христос“ през 1971). Хайнрих Шюц (Heinrich Schütz) е немски композитор от ранния барок, роден на 18 октомври 1585 г. в градчето Кьостриц, починал на 16 ноември 1672 г. в Дрезден.
След преминаване на мутацията Олаф Бер е приет в мъжкия състав на „Dresdner Kreuzchor“, където също така получава изяви като солист.
На възраст от 18 години Олаф Бер напуска „Dresdner Kreuzchor“, за да отслужи военната си служба, след което през 1978 г. започва музикално обучение във Висшето училище за музика „Карл Мария фон Вебер“ в Дрезден, където негов педагог при обучението му като лиричен баритон е Кристиян Елснер (Christian Elßner). През 1981 г. е оперният дебют на Олаф Бер в една постановка на висшето училище. През 1982 г. идва и първият му голям международен успех – получава Първа награда при Международния музикален конкурс на името на Дворжак в Карлови Вари в Чехословакия. През същата година той получава и музикална стипендия от фондацията на името на Феликс Менделсон-Бартолди. През 1983 г. следват две нови първи награди: при вокалния конкурс на оперните театри в ГДР и при Международния песенен конкурс на името на Валтер Грунер в Лондон. След спечелването на наградата в Лондон следва солова концертна изява на Олаф Бер в лондонския „Wigmore Hall“, където му акомпанира на пианото известният Geoffrey Parsons, който е член на журито в лондонския конкурс. От този момент започва една артистична дружба между двамата, която трае до смъртта на Parsons през 1995 г.
От 1983 до 1985 г. Олаф Бер учи в студиото на дрезденската „Земпер“-опера, от 1985 до 1991 г. той е постоянен член в нейния ансамбъл. Тъй като Олаф Бер не принадлежи нито към „Jugendweihe“ (едно младежко движение, специфично за много европейски държави, но в България почти непознато, ще дам след малко известна информация), нито е член на „SED“ – водещата политическа партия в ГДР (подобна на комунистическите партии в другите социалистически страни на Източния блок) или към някоя от партиите в съответия управляващ блок в ГДР, Олаф Бер не получава достатъчна възможност да гостува в повечето страни на Западна Европа и други континенти, така че да изгради в тия години една международна кариера като оперен и концертен певец.
Ето една информация на английски език за термина „Jugendweihe“ и подобните му синоними в ГДР и после в обединена Германия. За други държави в Европа могат да се научат сведения от Интернет:
“Modern non-religious coming-of-age ceremonies originate in Germany, where Jugendweihe (“youth consecration”, today occasionally known as Jugendfeier, “youth ceremony”) began in the 19th century. The activity was arranged by independent freethinker organizations until 1954, when the Communist party of East Germany banned it in its old form and changed it to promote Communist ideology. In the GDR Jugendweihe became, with the support of the state, the most popular form of coming-of-age ceremonies for the adolescents, replacing the Christian Confirmation. After the reunification of Germany the Jugendweihe-activity regained its independence from Communism, but the non-religious rite of passage had become a tradition, and thus approximately 60-70% of youngsters in the eastern states still participate in it. The age for participating in the Jugendweihe is 13–14 years.
Before the ceremony the youngsters attend specially arranged events or a course, in which they work on topics like history and multiculturalism, culture and creativity, civil rights and duties, nature and technology, professions and getting a job, as well as lifestyles and human relations. Nowadays there are many different groups organising Jugendweihes, but the most important ones are Jugendweihe Deutschland e. V., der Humanistische Verband Deutschland (“the Humanist Association of Germany”), der Freidenkerverband (“the Freethinker Association”) and die Arbeiterwohlfahrt (“the Worker Welfare”).
(край на цитата)
Превод:
„Съвременните нерелигиозни церемонии за навършване на пълнолетие произхождат от Германия, където „Jugendweihe“ (посвещаване на младежи), днес от време на време известен като „Jugendfeier“ (младежка церемония) започва през 19-и век. Дейността е организирана от независими свободомислещи организации до 1954 г., когато Комунистическата партия на Източна Германия я забранява в старата й форма и я променя, за да насърчава комунистическата идеология. В ГДР „Jugendweihe“ става, с подкрепата на държавата, най-популярната форма на церемонии за навършване на пълнолетие за юноши, заменяйки християнското потвърждение. След обединението на Германия дейността „Jugendweihe“ възвръща своята независимост от комунизма, но нерелигиозният ритуал на посвещение се превръща в традиция и по този начин приблизително 60-70% от младежите в източните провинции все още участват в него. Възрастта за участие в „Jugendweihe“ е 13–14 години.
Преди церемонията младежите посещават специално организирани събития или курс, в който работят по теми като история и мултикултурализъм, култура и творчество, граждански права и задължения, природа и технологии, професии и намиране на работа, както и начин на живот и човешки отношения . В днешно време има много различни групи, които организират „Jugendweihe“, но най-важните са „Jugendweihe Deutschland e. V.“, „Der Humanistische Verband Deutschland“ (Хуманистичната асоциация на Германия), „Der Freidenkerverband“ (Асоциацията на свободомислещите) и „Die Arbeiterwohlfahrt“ (Благосъстоянието на работниците).
(край на превода)
Въпреки тези ограничения, Олаф Бер има оперни изяви в редица страни извън ГДР: през 1985 г. дебютира в „Ковънт Гардън“ в Лондон, през 1986 г. на музикалния фестивал в „Aix-en-Provence“ във Франция, във Виена, Милано и Франкфурт, през 1987 г. на оперния фестивал в Глайндбърн във Великобритания, през 1988 г. в Чикаго.
На сцената на Виенската държавна опера Олаф Бер има общо 8 изяви в двете опери от Рихард Щраус „Ариадна на Наксос“ в ролята на Харлекин и в „Капричио“ в ролята на Оливие. Цитирам съответните дати:
Olaf Bär in „Ariadne auf Naxos“ (Harlekin): Freitag, 25. September 1987, Dienstag, 29. September 1987, Sonntag, 4. Oktober 1987.
Olaf Bär in „Capriccio“ (Olivier): Samstag, 5. Dezember 1992, Freitag, 11. Dezember 1992,
Dienstag, 14. November 1995, Dienstag, 5. Dezember 1995, Samstag, 9. Dezember 1995.
(край на цитата)
Цитирам състава на ансамбъла при първата му изява в „Капричио“ в ролята на Оливие на 5 декември 1992 г.
BESETZUNG | 05.12.1992
Dirigent | Heinrich Hollreiser |
---|---|
Nach einer Inszenierung von | Rudolf Hartmann |
Regie | Richard Bletschacher |
Bühnenbild | Robert Kautsky |
Kostüme | Charlotte Flemming |
Choreographie | Willy / Wilhelm Fränzl |
Choreographische Assistenz | Christian Tichy, Milan Hatala |
Die Gräfin | Julia Faulkner |
Der Graf | Hans Helm |
Flamand | David Kuebler |
Olivier | Olaf Bär |
La Roche | Walter Berry |
Die Schauspielerin Clairon | Anne Howells |
Monsieur Taupe | Waldemar Kmentt |
Eine italienische Sängerin | Elena Brilova |
Ein italienischer Tenor | Helmut Wildhaber |
Eine junge Tänzerin | Irene Bauer |
Ein junger Tänzer | Lukas Gaudernak |
Der Haushofmeister | Dariusz Niemirowicz |
Acht Diener | Ulrich Grossrubatscher / Großrubatscher, Josef Stangl, Johann Reinprecht, Walter Zeh, Gerhard Panzenböck, Hubert Csillag, Franz Gruber, Zsolt Temes |
(край на цитата)
През 1989/1990 г. Олаф Бер получава криза в гласа си поради техническа гласова грешка, която той превъзмогва с професионална помощ, но тази криза трае почти две години. След това неговата кариера се развива по възходяща линия заедно и с новите възможности за свободно пътуване по целия свят. Междувременно Олаф Бер има изяви по всички значителни музикални центрове в Европа и другаде: Берлин, Мюнхен, Хамбург, Цюрих, Амстердам, Брюксел, Дъблин, Стокхолм, Париж, Рим, Неапол, Мадрид, Барселона, Торонто, Ню Йорк, Сан Франциско, Вашингтон, Филаделфия. Продължителни гостувания той има в Австралия, Нова Зеландия и Япония.
Олаф Бер редовно гостува на авторитетни музикални фестивали като Музикалния фестивал в Залцбург, Виенските празнични седмици („Wiener Festwochen“), „Schubertiade Vorarlberg“, „RuhrTriennale“. През 2002 г. той дебютира на Музикалния фестивал на Вагнер в Байройт.
Олаф Бер има изяви под ръководството на имените диригенти като: сър Колин Дейвис, Кристоф фон Донани, Бернард Хайтинк, Николаус Арнонкур, Рикардо Мути, Роджер Норингтън, Сейджи Озава, Андре Превин, сър Саймън Ратъл, Джон Елиот Гардинер, Джордж Шолти, Невил Маринър, Франц Велзер-Мьост.
В края на 80-те години дрезденската „Земпер“-опера присъжда на Олаф Бер почетната титла „Камерзенгер“. През 1998 г. той получава „Наградата на името на Роберт Шуман“ в немския град Цвикау (преди в ГДР). От декември 2004 г. Олаф Бер е редовен професор във Висшето училище за музика в Дрезден и ръководи клас по вокално изкуство. Той е женен за балерината Карола Тауц-Бер (Carola Tautz-Bär) и живее в Дрезден.
При соловите си концерти Олаф Бер е акомпаниран редовно от пианистите Хелмут Дойч (Helmut Deutsch), Камило Радике (Camillo Radicke) и Волфрам Ригер (Wolfram Rieger).
Ще дам информации относно репертоара на Олаф Бер:
Характерно за него е дейността му както в оперното изкуство, така и в песенни концерти и такива в кантатно-ораториалния жанр. Оперният му репертоар включва роли в творби от 18-и до 20-и век в опери от Моцарт, Вебер, Шуберт, Верди, Вагнер, Рихард Щраус, Хумпердинк, Леонкавало, Пучини, Корнголд, но преди всичко предпочитани композитори са Моцарт и Рихард Щраус в ролите на Граф Алмавива, Дон Жуан, Гулиелмо и Дон Алфонсо в „Така правят всички“, Папагено и Четецът във „Вълшебната флейта“, Господин фон Фанинал в „Кавалерът на розата“, Харлекин и Учителят по музика в „Ариадна на Наксос“, Оливие и Графът в „Капричио“.
През 80-те години Олаф Бер взема участие в премиерите на три нови опери: през 1983 г. в „Meister Mateh“ от Jan Trieder, през 1985 г. в „Die Weise von Liebe und Tod des Cornets Christoph Rilke“ от Siegfried Matthus, през 1989 г.: „Der goldene Topf“ от Eckehard Mayer. Ролята на Роберт Шуман в операта „Oper für Klavier – Schumann, Schubert und der Schnee“ с премиера в Бохум през 2005 г. – автор и постановка на Hans Neuenfels е написана лично за Олаф Бер в тази роля.
В жанра на песенната и кантатно-ораториална музика Олаф Бер има изяви в творби от Йохан Фридрих Фаш (Fasch) – немски бароков композитор, Ян Дисмас Зеленка (Zelenka) – чешко-немски бароков композитор, Георг Фридрих Телеман, Йохан Себастиан Бах, Хендел, Карл Филип Емануел Бах, Хайдн, Брамс, Габриел Форе (Fauré), Морис Дюрюфле (Duruflé) и Бенджамин Бритън. Песенният репертоар на Олаф Бер обхваща както стандартни творби от Бетовен, Шуберт, Шуман, Брамс и Хуго Волф, така също и от рядко изълнявани творби от Карл Мария фон Вебер, Маршнер (Marschner), Гьоц (Goetz), Хумпердинк (Humperdinck) и Шоек (Schoeck).
Олаф Бер е считан от музикалната критика и от вокални специалисти за „един от най-добрите песенни интерпретатори в генерацията си. Неговите изпълнения се отличават чрез мекия и лиричен тембър на гласа му, както и от ясната и съвършена артикулация“. За самия Олаф Бер негов идол и пример като песенен изпълнител е тенорът Петер Шрайер (Peter Schreier).
Както споменах малко по-горе, от декември 2004 г. Олаф Бер е редовен професор във Висшето училище за музика в Дрезден и ръководи клас по вокално изкуство. В сайта на това висше училище по музика четем следната статия за Олаф Бер:
Портал „Hochschule für Musik Carl Maria von Weber Dresden“
KS Prof. Olaf Bär
Leiter der Lied- und Konzertklasse
Der in Dresden gebürtige Bariton Olaf Bär begann seine musikalische Ausbildung im Dresdner Kreuzchor. Ab 1978 studierte er Gesang an der Hochschule für Musik Carl Maria von Weber in Dresden. Nach einem 1. Preis beim Walther-Gruner-Wettbewerb für deutsches Lied in London begann seine internationale Karriere mit Liederabenden, Konzerten und Operngastspielen, die ihn in die Musikzentren Europas und Amerikas, nach Australien, Neuseeland und Japan führte.
Der Staatsoper Dresden war er jahrelang mit einem Gastvertrag verbunden. Gastspiele führten ihn an das Covent Garden Opera House in London, an die Mailänder Scala, die Wiener Staatsoper, die Staatsoper Berlin, die Opernhäuser in Paris, Amsterdam, Frankfurt, Zürich, Chicago, Rom, Neapel und Turin sowie zu Festspielen in Bayreuth, Salzburg, Aix en Provence, Japan und Glyndebourne, den Wiener Festwochen und zur Ruhr- Trienale.
Dabei hatte er Gelegenheit mit zahlreichen namhaften Dirigenten zusammenzuarbeiten, so u.a. mit Claudio Abbado, Daniel Barenboim, Pierre Boulez, Colin Davis, Gustavo Dudamel, Adam Fischer, John Eliot Gardiner, Hartmut Haenchen, Bernard Haitink, Nicolaus Harnoncourt, Fabio Luisi, Kurt Masur, Mark Minkowski, Riccardo Muti, Seiji Ozawa, Peter Schreier, George Solti, Jeffrey Tate und Franz Welser-Möst.
Prägend war für ihn die Zusammenarbeit mit Regisseuren wie Sven-Eric Bechtolf, Ruth Berghaus Patrice Chereau, Jürgen Flimm, Joachim Herz, Andreas Homoki, und Hans Neuenfels. Zahlreiche Einspielungen bei Firmen wie EMI, Decca, Philips dokumentieren seine sängerische Arbeit.
Seit 2004 hat Olaf Bär eine Professur als Leiter der Lied- und Konzertklasse an der Hochschule für Musik in Dresden.
Darüber hinaus wird er regelmäßig als Juror bei internationalen Wettbewerben eingeladen:
- Sibelius Gesangs Wettbewerb in Järvenpää (Finnland)
- Internationaler Lieddduo Wettbewerb in Enschede (Niededrlande)
- Richard-Strauss-Wettbewerb in München
- Paula-Salomon-Lindberg-Wettbewerb „Das Lied“ In Berlin
- Internationaler Johannes-Brahms-Wettbewerb in Pörtschach (Österreich)
- Othmar-Schoeck-Liedwettbewerb in Brunnen (Schweiz)
- Internationale Robert-Schumann-Wettbewerb in Zwickau
- Internationaler Wettbewerb für Liedkunst Stuttgart
- Internationaler Schubert LiedDuo Wettbewerb Dortmund
- Internationaler Mirjam Helin Gesangswettbewerb Helsinki
- Internationaler Helmut Deutsch Liedduo Wettbewerb Wien
Olaf Bär leitet weltweit Meisterklassen speziell im Bereich des deutschen Liedes, so u.a. bei der Bach-Akademie Stuttgart,
- an der Folkwang-Musikhochschule,
- beim Schleswig-Holstein-Festival,
- bei der Stiftung Vokalmusik in Den Haag,
- an der Sibelius Akademie Helsinki,
- bei den Samling Masterclasses in Grossbritannien,
- bei den Londoner Wigmore Hall Masterclasses,
- beim Young Singers Project der Salzburger Festspiele,
- am Franz Schubert Institut in Baden bei Wien,
- am Internationalen Opernstudio der Staatsoper Berlin,
- bei den Udo Reinemann International Masterclasses in Brüssel und zuletzt gemeinsam mit Ulrike Siedel bei Tempêtes et Passions in Montreal.
1998 wurde Olaf Bär der Schumann-Preis der Stadt Zwickau verliehen.
(край на цитата)
Превод:
Портал „Университет за музика „Карл Мария фон Вебер Дрезден“
Kамерзенгер проф. Oлаф Бер
Ръководител на класа по песен и концерт
Баритонът Олаф Бер, който е роден в Дрезден, започва музикалното си обучение в Дрезденския „Кройцхор“. От 1978 г. учи пеене в Университета за музика „Карл Мария фон Вебер“ в Дрезден. След като печели първа награда на конкурса за немска песен „Валтер Грюнер“ в Лондон, международната му кариера започва с рецитали, концерти и оперни гостувания, които го отвеждат в музикалните центрове на Европа и Америка, в Австралия, Нова Зеландия и Япония.
Той има договор за гостуване с Държавната опера в Дрезден от дълги години. Гостувал е в Операта „Ковънт Гардън“ в Лондон, в Миланскала Скала, Виенската държавна опера, Берлинската държавна опера, оперните театри в Париж, Амстердам, Франкфурт, Цюрих, Чикаго, Рим, Неапол и Торино, като както и на фестивалите в Байройт и Залцбург, в Екс ан Прованс, в Япония и в Глайндбърн, на Фестивалните седмици във Виена и на „Триеналето“ в Рур.
Имал е възможността да работи с много известни диригенти, включително Клаудио Абадо, Даниел Баренбойм, Пиер Булез, Колин Дейвис, Густаво Дудамел, Адам Фишер, Джон Елиът Гардинър, Хартмут Хаенхен, Бернард Хайтинк, Николаус Арнонкур, Фабио Луизи, Курт Мазур , Марк Минковски, Рикардо Мути, Сейджи Озава, Петер Шрайер, Джордж Шолти, Джефри Тейт и Франц Велзер-Мьост.
Сътрудничеството му с режисьори като Свен-Ерик Бехтолф, Рут Бергхаус, Патрик Шеро, Юрген Флим, Йоахим Херц, Андреас Хомоки и Ханс Нойенфелс е формиращо за него. Многобройни записи с компании като „EMI“, „Decca“ и „Philips“ документират вокалната му дейност.
От 2004 г. Олаф Бер заема професорска длъжност като ръководител на класа по песен и концерт в Музикалния университет в Дрезден.
Освен това той редовно е канен като жури на международни конкурси:
Певчески конкурс „Сибелиус“ в Ярвенпя (Финландия)
Международен конкурс „Liedduo“ в Еншеде (Нидерландия)
Конкурс “Рихард Щраус” в Мюнхен
Конкурс „Песента” на името на Паула Саломон Линдберг в Берлин
Международен конкурс „Йоханес Брамс“ в Пьорчах (Австрия)
Песенен конкурс „Othmar Schoeck“ в Брунен (Швейцария)
Международен конкурс „Роберт Шуман“ в Цвикау
Международен конкурс за песенно изкуство в Щутгарт
Международен конкурс на Шуберт „LiedDuo“ в Дортмунд
Международен певчески конкурс „Мирям Хелин“ Хелзинки
Международен конкурс за дуо песни „Хелмут Дойч“ във Виена
Олаф Бер води майсторски класове по целия свят, специално в областта на немската песен, включително в Академията „Бах“ в Щутгарт,
в музикалния университет Фолкванг,
на фестивала в Шлезвиг-Холщайн,
във Фондацията за вокална музика в Хага,
в Академия „Сибелиус“ Хелзинки,
на майсторските класове „Samling“ във Великобритания,
в майсторските класове в зала „Уигмор Хол“ в Лондон,
в проекта за млади певци на Залцбургския фестивал,
в института „Франц Шуберт“ в Баден близо до Виена,
в Международното оперно студио на Берлинската държавна опера,
на международните майсторски класове на „Udo Reinemann“ в Брюксел и наскоро заедно с Улрике Зидел в „Tempêtes et Passions“ в Монреал.
През 1998 г. Олаф Бер получава наградата „Шуман“ от град Цвикау.
(край на превода)
Като последни бележки към днешната статия за Олаф Бер давам информация относно неговата дискография. При първия му значителен песенен концерт в Лондонската зала „Wigmore Hall“ през 1983 г. присъстват агенти на звукозаписната компания „ЕMI“, които сключват с него ексклузивен договор. В годините от 1985 до 1997 тази съвместна дейност дава отлични резултати: първо като съвместна продукция заедно с държавната фирма в ГДР „VEB Deutsche Schallplatten Berlin“, после само с „ЕMI“ се издават 18 записа на песни в клавирен съпровод на Geoffrey Parsons (писах за него в началото на статията), а след смъртта му с такъв на Helmut Deutsch. Следва запис на рецитал с арии от опери на Моцарт с оркестър под диригентството на Ханс Фонк.
Олаф Бер работи и с други звукозаписни компании, като „Рhilips“, „Archiv Produktion“, „Decca“ и „Capriccio“, които издават 18 компактдиска с цели оперни продукции и кантатно-ораториална музика, в които той участва като солист.
Поради намаляващия брой на продажбите на музикални носители в жанра на класическата музика (това засяга лично Олаф Бер по отношение на последните два диска, през 1998 г. договорът с „ЕMI“ е разтрогнат, поради което един заплануван диск със записи на песни от Франц Шрекер (Franz Schreker) и Йозеф Маркс (Joseph Marx) не е реализиран. След прекратяване на договора Олаф Бер участва като солист в записи на 4 диска при фирмите „Denon“, „Capriccio“, „Musicaphon“ и „Glor“. По-късно са публикувани още няколко диска със записи на оперна и кантатно-ораториална музика.
Във връзка със 60-годишнината на Олаф Бер на 19 декември 2017 г. в Германия редица медии публикуват информации за него, а вечерта на този ден от 19 часа тв-предавателят MDR (Mitteldeutscher Rundfunk) излъчва специално предаване за него с личното му участие. Ето линка в Интернет:
Bariton-Stimme Olaf Bär wird 60 | MDR.DE
https://www.mdr.de › MDR.DE › MDR Mediathek
Der Dresdner Olaf Bär ist ein weltweit gefragter Opernsänger. Mit 27 Jahren war er der jüngste Kammersänger an der Semperoper. Dabei war ihm eine Karriere nicht in die Wiege gelegt
(край на цитата)
Превод:
Певецът Олаф Бер от Дрезден е световно известен певец. На възраст от 27 години той е най-младият „камерзенгер“ в дрезденската „Земпер“-опера. При това кариерата му не е била „поставена още в детската люлка“.
Нека днес на 20 декември 2017 г. поздравим баритона Олаф Бер, който вчера навърши 60 години и да му пожелаем добро здраве и нови музикални успехи.
…………
Изпълнения на Олаф Бер:
Der Stern von Bethlehem
……
Olaf Bär: Cantata 56 “Ich will den Kreuzstab gerne tragen” by …
…..
Dichterliebe (Schumann) – Olaf Bär and Geoffrey Parsons (1986)
….
Schubert: Der Müller und der Bach (English Subtitles) Olaf Bär
…..
Die Meister-Sänger
https://www.facebook.com/watch/?v=269447377294282
´´´´