Руско-американският баритон Георгий (Жорж) Бакланов, роден преди 145 години
Драги приятели на оперната музика, днес на 4 януари 2026 г. пиша за пръв път статия за руско-американския баритон Георгий (Жорж) Бакланов (1881-1938), роден в Рига на 4 януари 1881 г., чиято международна кариера особено в първите 3 десетилетия на миналия век е била особено интензивна – започва от Русия, после се развива в цяла Европа и в Северна и Южна Америка, но Европа остава в по-късните години на дейността му като основна. В крайна сметка Бакланов умира в Базел, Швейцария на 6 декември 1938 г. на 57 години, като до последния си ден е активен певец.
По-долу в статията ще дам редица подробности от биографията и кариерата му, но нека още в началото изложа една обща характеристика за този изключителен певец:
„(…) Георгий Бакланов притежава глас с феноменална красота, изключителна сила и широк диапазон (две и половина октави), естествена музикалност, драматичен талант и поразително сценично присъствие. Владее перфектно изражението на лицето и движенията си на сцената. Създаваните от него герои се отличават с индивидуален подход към вокалния дизайн и изразителност. Понякога е критикуван за известна претенциозност. Съвременниците наричат певеца „руският Батистини“. В началото на кариерата си той пее предимно лирични баритонови роли, по-късно драматични роли, а също така се изявява и в басовия репертоар. Притежавайки широк гласов диапазон, Бакланов, освен баритонови партии, включва и някои басови партии в репертоара си. (…) Сред най-добрите му роли са: Риголето в „Риголето“ и Яго в „Отело“ от Дж. Верди, Скарпия („Тоска“ от Дж. Пучини), Ескамилио („Кармен“ от Ж. Бизе), Голо („Пелеас и Мелисанда“ от К. Дебюси), Вотан („Валкюра“ от Р. Вагнер), Мефистофел („Фауст“ от Ш. Гуно), главни роли в оперите „Евгений Онегин“ от П. Чайковски, „Борис Годунов“ от М. Мусоргски, „Княз Игор“ от А. Бородин (…) Западните критици отбелязват големия драматичен талант на Бакланов; той е наричан „Шаляпин сред баритоните“ (Jurgen Kesting, 2010, стр. 544 в „Речник за певците“) (…) Публиката видя в изпълнението на Бакланов Демона на Врубел с огнени очи и красиво, одухотворено лице. Той изпя Демона без вулгарни крила. Неговият Демон беше духът на отричането и злото… Той не беше монотонен „вечен красавец“ на сцената във всички роли, въпреки че в живота Бакланов беше много красив (…) Георгий Бакланов изнася концерти, включително в Москва и Санкт Петербург (заедно със Сергей Рахманинов, на 15 декември 1911/12 г., Москва, концертно изпълнение на второ действие от „Скъперникът“; сезон 1912/13 на 3 ноември, Москва, романсите „Изворни води“, оп. 14, № 11, и „Съдба“, оп. 21, № 1. По-късно той концертира в САЩ и Европа (…) Изкуството на Бакланов е високо оценено от Ф. И. Шаляпин, К. Галефи, Тита Руфо и М. Самарко“.
Нека спомена в началото и няколко думи за кариерата в Америка на баритона Георгий Бакланов. Освен в Ню Йорк (Метрополитън опера), той има редица изяви в Бостънската оперна компания (1910–1915 г.), от 1917 до 1928 г. той е водещ баритон в Чикаго, а през 1928–1929 г. е член на Филаделфийската гражданска оперна трупа. Пее също в „Театро Колон“ в Буенос Айрес (1911 г.). В Чикаго той участва при премиерата в Съединените щати на операта „Мона Ванна“ (1918) от Анри Феврие. През 1929 г. той изпълнява главната роля в премиерата в Съединените щати на „Борис Годунов“ от Модест Мусоргски в концертна версия с Филаделфийския оркестър, сопраното Роуз Бамптън и диригент Леополд Стоковски. Той отново пее с Филаделфийския оркестър през 1935 г. като Агамемнон в премиерата в Съединените щати на „Ифигения в Авлида“ от Кристоф Вилибалд Глук; този път под диригентството на Александър Смоленс.
(край на цитата)
Цитирам „визитната картичка“ на певеца:
Георгий (Жорж) Андреевич Бакланов (истинско име Алфонс-Георг Бакис) е един от най-бележитите оперни баритони от първата половина на XX век, известен със своя „шаляпински“ драматизъм и изключителна вокална гъвкавост.
Кратка биография
Произход и образование: Роден на 4 януари 1881 г. в Рига в семейство от латвийски произход. След като остава сирак, се мести в Киев, където първоначално учи право. Музикалното си образование завършва в Киевската консерватория и по-късно в Милано.
Кариера: Дебютира през 1903 г. в Киев в ролята на Демонът в операта „Демон“ от Антон Рубинщайн. Бързо се издига до солист на „Болшой“–театър (1905–1909) и „Мариинский“-театър.
Международен успех: През 1910 г. започва световна кариера. Той е водещ баритон в операта в Бостън (1910–1915), Виенската държавна опера (1912–1914) и Чикагската опера (1917–1928).
Късни години: Умира на 6 декември 1938 г. в Базел, Швейцария, където прекарва последното десетилетие от живота си.
Дейност и значение
Бакланов е наричан „Шаляпин сред баритоните“ заради своя огромен актьорски талант и способността му напълно да се превъплъщава в образите. Той е първият изпълнител на главните роли в премиерите на оперите на Сергей Рахманинов „Скъперникът рицар“ и „Франческа да Римини“ през 1906 г. под диригентството на самия композитор.
Репертоар
Репертоарът му включва над 50 роли на руски, италиански, френски и немски език.
Ключови роли: Риголето, Яго („Отело“), Скарпия („Тоска“), Ескамилио („Кармен“), Демон („Демон“), Борис Годунов, Евгений Онегин и Княз Игор.
Вокални характеристики: Гласът му е бил мощен, със широк диапазон, позволяващ му да изпълнява и някои басови партии, като Мефистофел във „Фауст“. За да се чуят негови автентични изпълнения, може да се потърсят дигитализирани записи от периода 1907–1929 г. в платформи като „YouTube“ или специализирани архиви за класическа музика.
(край на „визитната картичка“)
Преди да премина към конкретни данни от интересната биография и вокално творчество на Георгий Бакланов, искам да изложа неговия оперен репертоар, за да се разбере колко различни и многопосочни са оперните му герои – от епохата на барока, през всички етапи от развитието на оперното изкуство, както и участия в редица световни премиери. Този репертоар (по азбучен ред на композиторите) съставих самият аз, след като се запознах със всички негови роли, които е играл по целия свят:
Оперен репертоар на Георгий Бакланов
Бизе, Жорж – „Кармен“ (Ескамилио), „Ловци на бисери“ (Зурга)
Бородин, Александър – „Княз Игор“ (Княз Игор)
Вагнер, Рихард – „Валкюра“ (Вотан), „Лоенгрин“ (Телрамунд)
Верди, Джузепе – „Аида“ (Амонасро), „Бал с маски“ (Ренато), „Отело“ (Яго), „Риголето“ (Риголето), “Травиата” (Жорж Жермон), „Фалстаф“ (Фалстаф)
Глинка, Михаил – “Руслан и Людмила” (Руслан)
Глук, Кристоф Вилибалд – „Ифигения в Авлида“ (Агамемнон)
Гуно, Шарл – „Фауст“ (Валентин, Мефистофел)
д’Албер, Ойген – „В долината“ (Себастиано), “Господин Ву” (г-н Ву)
Дебюси, Клод – „Пелеас и Мелисанда“ (Голо)
Делиб, Лео – „Лакме“ (Нилаканта)
Леонкавало, Руджеро – „Палячи“ (Тонио)
Льору, Ксавие – „Le Chemineau“ (Скитникът)
Кюи, Цезар – „Матео Фалконе“ (Матео Фалконе)
Маршнер, Хайнрих – „Ханс Хайлинг“ (Ханс Хайлинг)
Маскани, Пиетро – „Изабо“ (Цар Раймондо)
Масне, Жюл – „Таис“ (Атанаел)
Монтемеци, Итало – „Любовта на тримата крале” (Манфредо)
Моцарт, Волфганг Амадеус – Дон Жуан“ (Дон Жуан)
Мусоргски, Модест – „Борис Годунов“ (Борис Годунов)
Понкиели, Амелкаре – „Джоконда“ (Барнаба), „Маврите на Валенсия“ (Албериго Деласкар, водач на маврите)
Пучини, Джакомо – „Момичето от Златния запад“ (Джак Ранс), „Тоска“ (Скарпия)
Рахманинов, Сергей – „Скъперникът“ (Барон), „Франческа да Римини“ (Джовани Малатеста)
Римски-Корсаков, Николай – „Легенда за невидимия град Китеж и девицата Феврония“ (Фьодор Поярок), „Снежанка“ (Дядо Мраз и Мизгир), „Царска невеста“ (Григорий Грязной)
Росини, Джоакино – “Севилският бръснар” (Фигаро)
Рубинщайн, Антон – „Демон“ (Демонът), „Нерон“ (Гай Юлий Виндекс)
Тома, Амброаз – „Хамлет“ (Хамлет)
Феврие, Анри – „Мона Ванна“ (по драмата на Метерлинк) – ролята не е дадена
Чайковски, Пьотр – „Дама Пика“ (Херман – само на концерти), „Евгений Онегин“ (Евгений Онегин)
Шарпантие, Гюстав – „Луиза“ (Бащата)
(край на цитата)
Виждаме една богата палитра от роли, както в широко познати опери, така и в такива, които не се играят често по световните сцени. Тясното приятелство на Бакланов със Рахманинов води до това, Бакланов да играе при премиерите на някои опери от Рахманинов – „Скъперникът“ и „Франческа да Римини“. Ролята на Голо в операта „Пелеас и Мелисанда“ от Дебюси е роля за бас. Виждаме и роли в почти непознати за широкия оперен меломан заглавия като (цитирам само имената на оперите): „В долината“, “Господин Ву”, „Le Chemineau“,„Матео Фалконе“, „Ханс Хайлинг“, „Изабо“, „Любовта на тримата крале”, „Маврите на Валенсия“, „Нерон“, „Хамлет“, „Мона Ванна“, „Луиза“.
Сега искам да изложа подробни данни от биографията и дейността на Георгий Бакланов. Първо ще цитирам в превод от източници на английски език основни данни в това отношение:
Георгий Андреевич Бакланов, известен като Жорж Бакланов, роден на 4 януари 1881 г. (стар стил 23 декември 1880 г.), починал на 6 декември 1938 г., е руски оперен баритон, който има активна международна кариера от 1903 г. до смъртта си през 1938 г. Притежавайки мощен и гъвкав глас, той пее роли с голямо разнообразие от музикални периоди и на много езици. Бакланов е високо оценен от публиката и критиците за актьорските си способности.
Ранната кариера на Бакланов преминава в участия в големи театри в Русия, включително Болшой и Мариинския театър. През 1910 г. започва да пее във важни оперни театри в международен план и става член както на Бостънската оперна компания (1910–1915 г.), така и на Виенската държавна опера (1912–1914 г.). От 1917 до 1928 г. той е водещ баритон в Чикаго, а през 1928–1929 г. е член на Филаделфийската гражданска оперна трупа. От 1932 г. до смъртта си през 1938 г. е член на „Театър Базел“. Изявява се и като гост-артист във важни театри в международен план.
Ранен живот, образование и кариера в Русия
Бакалов е роден като Алфонс-Георг Бакис в Рига, Латвия. През 1892 г. се премества в Киев след смъртта на родителите си. Първоначално планира да продължи кариерата си като адвокат и учи право както в Киевския университет, така и в Санктпетербургския държавен университет. Обучението му е прекъснато поради финансови затруднения, произтичащи от кражбата на имуществото му от неговия законен настойник; мъж, който в крайна сметка се самоубива. След това постъпва в Киевската консерватория и след завършването си учи пеене още две години в Санкт Петербург при руския тенор Иполит Прянишников. През 1902 г. той продължава обучението си в Милано, Италия, при Виторио Ванцо.
Бакланов дебютира професионално през 1903 в Оперния театър на Киев в главната роля на „Демон“ от Антон Рубинщайн. Същата година се присъединява към новосформираната опера „Зимин“. През 1905 г. става член-артист в „Болшой“-театър в Москва, където създава забележителната главна роля в световната премиера на „Скъперникът“ от Сергей Рахманинов и Джовани Малатеста във „Франческа да Римини“ от Рахманинов на 24 януари 1906 г. От 1907 до 1909 г. е ангажиран с Мариинския театър в Санкт Петербург. Там той изпълнява ролята на Фьодор Поярок в московската премиера на „Легендата за невидимия град Китеж и девицата Феврония“ от Николай Римски-Корсаков.
Възход към международен успех
През 1910 г. Бакланов дебютира с три важни трупи: Бостънската оперна компания (в ролята на Скъперникът), Метрополитън опера в Ню Йорк (в ролята на Риголето от Верди) и Кралската опера в Лондон (в ролята на Риголето и Скарпия в „Тоска“ от Пучини). Въпреки че никога повече не се изявява в МЕТ, той често се връща в Бостън за представления до 1915 г. През 1911 г. пее Риголето за дебюта си в „Комише Опер“ в Берлин и главната роля в „Евгений Онегин“ от Пьотр Илич Чайковски за първото си представление във Франция в театър „Сара Бернар“ в Париж. Скоро след това е ангажиран като гост-артист в Парижката опера, Франкфуртската опера и с театри в Южна Америка. От 1912 до 1916 г. е член на Виенската държавна опера. През 1914 г. той пее в посмъртната световна премиера на „Маврите на Валенсия“ от Aмилкаре Понкиели в Оперния театър в Монте Карло.
Кариера в Чикаго и Филаделфия
От 1917 до 1921 г. Бакланов пее в Чикагската оперна асоциация, а от 1922 до 1928 г. пее в Чикагската градска опера. В Чикаго той участва в Съединените щати при премиерата на „Мона Ванна“ (1918) от Анри Феврие, в „Le chemineau“ (Скитникът) от Ксавие Льору – през 1919 в главната роля и в „Снежанка“ (1923) от Римски-Корсаков; всички в Чикагската аудитория. Сред ролите, които пее в Чикаго, са Амонасро в „Аида“ на Верди, Атанаел в „Таис“ на Жюл Масне, Ескамилио в „Кармен“ на Жорж Бизе, Бащата в „Луиза“ на Гюстав Шарпентие, крал Раймондо в „Изабо“ от Пиетро Маскани, Мефистофел във „Фауст“ от Шарл Гуно, Нилаканта в „Лакме“ от Лео Делиб, Ренато в „Бал с маски“ от Верди, Риголето, Телрамунд в „Лоенгрин“ от Рихард Вагнер и Вотан в „Валкюра“ от Вагнер.
През 1928–1929 г. Бакланов е член на „Philadelphia Civic Opera Company“; пее роли като Ескамилио, Скитникът, Мефистофел и Вотан. През 1929 г. той изпълнява главната роля в премиерата в Съединените щати на „Борис Годунов“ от Модест Мусоргски в концертна версия с Филаделфийския оркестър, сопраното Роуз Бамптън и диригент Леополд Стоковски. Той отново пее с Филаделфийския оркестър през 1935 г. като Агамемнон в премиерата в Съединените щати на „Ифигения в Авлида“ от Кристоф Вилибалд Глук; този път под диригентството на Александър Смоленс.
По-късен живот и кариера в Европа
Докато работи предимно в Съединените щати от 1917 до 1929 г., Бакланов продължава да се изявява като гост-артист в големи оперни театри в Европа през тези години и през 30-те години на миналия век. Някои от театрите, в които е пял, са Баварската държавна опера, Белградският национален театър, Националният театър в Бърно, Хърватският национален театър в Загреб, Финландската национална опера, Унгарската държавна опера, „Опера-Комик“ в Париж, Кралският датски театър, Кралската шведска опера, Виенската „Фолксопер“ и Операта в Цюрих. През 1932 г. той се премества в Базел, Швейцария, където дебютира в „Театър Базел“ същата година в главната роля на Дон Жуан в едноименната опера от Моцарт. Живее в този град до смъртта си там – 6 години по-късно, без никога да се пенсионира.
Личен живот
Георгий Бакланов е бил женен за сопраното Лидия Липковская. Той е имал бурна петгодишна връзка и със сопраното Елвира Амазар. Тя го съди за първи път за насилие, докато са били на турне по Западното крайбрежие на Съединените щати през 1917 г. По-късно тя го обвинява, че я е примамил да го придружи до Съединените щати от Русия, след като е обещал да се ожени за нея, и казва, че по-късно е научила, че той има съпруга и деца в Русия. Твърденията ѝ довеждат до ареста им в Чикаго по „Закона Ман“ през 1920 г. Двойката заминава за Париж малко след като е обвинена. Бакланов кандидатства за американско гражданство и му е позволено да се върне в Съединените щати през 1921 г. Заповедите за депортиране са отменени през 1922 г.
Наследство
Архивният фонд на Георги Бакланов е подарен на швейцарската държава от вдовицата му Анна Бакланова през 1952 г. Отговорността за съхранението му е поверена на „Швейцарската асоциация за театрална култура“ (Schweizerische Gesellschaft für Theaterkultur). Фондовете се архивират във фондация „SAPA“, Швейцарски архив на сценичните изкуства.
(край на цитатите)
На второ място ще изложа данни от източници на руски език, също в превод на български (някои данни се повтарят):
Георгий Андреевич Бакланов (име по рождение Алфонс Георгс Бакис, латвийски: Alfons Georgs Baķis), роден на 4 януари 1881 г. (23 декември 1880 г.) в Санкт Петербург (според други източници, Рига), починал на 6 декември 1938 г. в Базел; погребан в Моркоте, кантон Тичино, Швейцария, е руски и американски певец, един от най-известните баритони през първата третина на 20-ти век.
През 1900–1901 г. учи в Киевския музикален колеж (клас на М. Пец). През 1901–1902 г. взема уроци в Санкт Петербург при И. П. Прянишников, а през 1902–1903 г. се обучава в Милано при В. Ванцо. Дебютира в операта през 1903 г. в Киевската опера като Демон (в едноименната опера на А. Г. Рубинщайн), която по-късно се превръща в една от любимите му роли. От 1905 до 1909 г. е солист на Московския „Болшой“-театър, включително в премиерата през 1906 г. на оперите на С. В. Рахманинов „Франческа да Римини“ и „Скъперникът“ под диригентската палка на композитора, а през 1908 г. в московската премиера на операта на Н. А. Римски-Корсаков „Легендата за невидимия град Китеж“. От 1907 г. нататък той участва в „Мариинский“-театър. Изнася концерти в Москва и Санкт Петербург, включително в ансамбъл с Рахманинов.
От 1909 г. Г. А. Бакланов гастролира много в Западна Европа и Съединените щати: пее в Бостънската опера (многократно, за първи път през 1909 г.), Виенската придворна опера (от 1910 г.), Берлинската Комическа опера (1911 г.), театрите „Ковънт Гардън“ в Лондон (1910 г.), „Театро Колон“ в Буенос Айрес (1911 г.), Парижката „Гранд опера“ (1913 г.) и други престижни оперни сцени. През 1914 г. в Оперния театър в Монте Карло участва в премиерата на операта „Маврите на Валенсия“ от А. Понкиели. През 1917 г. получава американско гражданство. През 1917-1928 г. е солист на Чикагската градска опера, а от 1928 до 1930 г. – на Филаделфийската опера. От 1930 г. живее в Берлин, а от 1932 г. в Швейцария. Последната му оперна изява е в Базелския градски театър през 1938 г.
Сред сценичните партньори на Бакланов през годините са М. Гарден, Е. Карузо, Л. Я. Липковская (съпругата на Бакланов), Г. Мартинели, Л. В. Собинов, М. Б. Черкаская, Ф. И. Шаляпин и други известни певци.
Притежавайки широк гласов диапазон, Г. А. Бакланов, освен баритонови партии, включва и някои басови партии в репертоара си. Сред най-добрите му роли са: Риголето в „Риголето“ и Яго в „Отело“ от Дж. Верди, Скарпия („Тоска“ от Дж. Пучини), Ескамилио („Кармен“ от Ж. Бизе), Голо („Пелеас и Мелисанда“ от К. Дебюси), Вотан („Валкюра“ от Р. Вагнер), Мефистофел („Фауст“ от Ш. Гуно), главни роли в оперите „Евгений Онегин“ от П. Чайковски, „Борис Годунов“ от М. Мусоргски, „Княз Игор“ от А. Бородин. Западните критици отбелязват големия драматичен талант на Бакланов; той е наричан „Шаляпин сред баритоните“ (Jurgen Kesting, 2010 г. стр. 544 в „Речник на певците“), Яго („Отело“ от Дж. Верди), Скарпия („Тоска“ от Дж. Пучини), Ескамилио („Кармен“ от Ж. Бизе), Голо („Пелеас и Мелиданда“ от К. Дебюси), Вотан („Валкюра“ от Р. Вагнер), Мефистофел („Фауст“ от Ш. Гуно), главни роли в оперите „Евгений Онегин“ от П. Чайковски, „Борис Годунов“ от М. Мусоргски, „Княз Игор“ от А. Бородин.
Запазени са аудиозаписи, направени между 1907 и 1929 г.: откъси от опери, популярни руски песни и романси („Вечерни камбани“, „По майка Волга“, „Прощални думи“, „Хей, да тръгваме“).
(край на цитатите от източници на руски език)
След като прегпедах в Интернет редица данни за Георгий Бакланов на различни езици, особено внимание ми направи една подробна информация в портал на руски език, която искам да цитирам в оригинал и след това в превод на български:
Портал „История Полтавой“
(без дата)
Бакланов, Георгий Андреевич (наст. фам., имя и отчество Баккис Альфонс-Георг Андреасович; Baklanoff, Georgi), 23.12.1880 (4.1.1881), Рига (в нек-рых источ. Петербург) — 6.7 (в нек-рых источ. в декабре). 1938, Базель — арт. оперы (баритон) и концертный певец.
Отец — латыш, мать — русская. С детских лет после смерти родителей (с 1892) воспитывался у родственников матери в Киеве. Окончив в 1900 Киево-Печерскую гимназию, год учился на юридич. ф-те Свято-Владимирского ун-та (Киев), в 1901 перевёлся в Петерб. ун-т, к-рый не окончил. В гимназические годы посещал оперные спектакли.
Пению обучался с 1900 в Киеве у Мартина Петца, в 1901—02 и в 1904 брал бесплатные уроки в Петербурге у И. П. Прянишникова, к-рый увез Бакланова в Милан, где познакомил его с дирижёром т-ра “Ла Скала” Витторио Вандза (Vittorio Vanza), у к-рого совершенствовался в вокальном иск-ве с 1902 по конец 1903.
На оперной сцене дебютировал в янв. 1904 в Киеве в партии Амонасро (“Аида” Дж. Верди, подготовленной под рук. В. Лосского), где пел один сезон. В этот же период гастролировал с частной оперной труппой в Каменец-Подольске, Полтаве и Житомире. 15 апр. 1905 дебютировал в партии Демона (“Демон” А. Рубинштейна) в моск. Опере С. Зимина, на этом спектакле присутствовал директор имп. т-ров В. Теляковский, к-рый заплатил неустойку Зимину и пригласил певца для дебюта (20 апр.) в моск. Большой т-р, на сцене к-рого выступал до 1909 (здесь пел в 14 операх — в т. ч. “Князь Игорь”, “Евгений Онегин” (1904, 1908), “Нерон”, “Франческа да Римини”, “Скупой рыцарь”, “Аида”, “Фауст”, “Кармен”, “Искатели жемчуга”, “Джоконда”) и в 1912 (как гастролер).
Гастролировал также в петерб. Мариинском т-ре (1913 в “Риголетто” Дж. Верди вместе с Л. Липковской) и Нар. доме (1913), в 1915 — в Киев. опере. С большим успехом выступал (вместе с Л. Липковской) в США (Бостон, Чикаго, Нью-Йорк, 1909; Нью-Йорк, Метрополитен-Опера, 1910 в партии Риголетто в одноим. опере Дж. Верди), Лондоне (1910, т-р “Ковент-Гарден”, где пел Риголетто в одноименной опере Дж. Верди, Скарпиа — “Тоска” Дж. Пуччини и Амонасро — “Аида” Дж. Верди), Вене (Staatsoper; выступал в операх “Отелло” Дж. Верди, “Лакме” Л. Делиба, “Дон Жуан” В. А. Моцарта, 1910, 1911; в 1912—16 солист этого т-ра), Берлине (т-р “Комише опер”, в партиях Риголетто и Скарпиа, 1911, имел сенсационный успех), Буэнос-Айресе (т-р “Колон”, 1911), Париже (т-р Сары Бернар, 1911 в партии Онегин — “Евгений Онегин” П. Чайковского), в 1911—14, 15—18 — солист Бостонской оперы, Праге (1912, здесь его слушал В. И. Ленин; 1924), Париже (т-р “Гранд-Опера”, 1913 и позднее), Монте-Карло (1914, в операх “Тоска” Дж. Пуччини с М. Кузнецовой, “Риголетто” с Л. Липковской и Э. Карузо, “Девушка с Запада” Дж. Пуччини с Дж. Мартинелли; 1916 — в “Демоне” с С. Крушельницкой). В 1917—28 (в нек-рых источ. до 1926) — солист Чикагской гор. оперы.
Здесь пел в партиях Мефистофеля (“Фауст” Ш. Гуно), Нилаканты (“Лакме” Л. Делиба), Эскамилио (“Кармен” Ж. Бизе), Амонасро (“Аида” Дж. Верди), Ренато (“Бал-маскарад” Дж. Верди), Атанаэля (“Таис” Ж. Массне), Тельрамунда (“Лоэнгрин” Р. Вагнера), Риголетто (одноим. опера Дж. Верди), Царя Раймондо (“Изабо/Isabeau” П. Масканьи, 1917), Отца (“Луиза” Г. Шарпантье), Вотана (“Валькирия” Р. Вагнера, 1920), Бориса Годунова (“Борис Годунов” М. Мусоргского, 1925—26). Гастролировал также в др. городах США (Филадельфия, Opera Company, 1928—30 в операх “Валькирия” Р. Вагнера и “Ифигения в Авлиде” К. В. Глюка), Европы — Гамбурге (декабрь 1913 в “Гамлете” А. Тома; 21.10.1921 в “Риголетто” Дж. Верди; 29 мая и 15 окт. 1924 в “Борисе Годунове” М. Мусоргского; 13.10.1924 в “Отелло” Дж. Верди), Франкфурте-на-Майне, Кёльне, Лейпциге, Дрездене, Нюрнберге, Мюнхене, Цюрихе (Городской т-р), Милане (т-р “Ла Скала”, в партии Демона — “Демон” А. Рубинштейна, п/у А. Тосканини), Вене (Volksoper, октябрь 1911), Будапеште, Брюне (Брно), Варшаве, Белграде, Загребе; в Скандинавских странах (1920—23), Берлине (1923, в опере “Снегурочка” Н. Римского-Корсакова; в июле 1938 в Volksoper), Базеле (1932 в партии Дон Жуана — “Дон Жуан” В. А. Моцарта), Сопоте (Фестиваль, в партии Себастьяно — “Долина” Э. д’Альбера, 1932).
В 1930-32 жил в собственном доме в пригороде Берлина, затем до 1938 — в имении около Базеля (Швейцария).
Обладал голосом феноменальной красоты, необыкновенной силы и широкого диапазона (две с половиной октавы), природной музыкальностью, драм. талантом, имел яркую сцен. внешность. В совершенстве владел мимикой и пластикой. Созданные им образы отличались индивидуальным решением вокально-сцен. рисунка, выразительностью. Иногда критиковался за нек-рую аффектацию. Современники называли певца “русским Баттистини”. В нач. сцен. деят-сти пел преимущественно партии лирич. баритона, позднее — драм. партии, выступал также в басовом репертуаре. На конц. эстраде исп. теноровую партию Германа (“Пиковая дама” П. Чайковского).
1-й исп. партий: Ланчотто Малатесты (“Франческа да Римини” С. В. Рахманинова, 1906), Барона (“Скупой рыцарь” С. В. Рахманинова, 1906; исполнением этой партии, подготовленной под рук. арт. Малого т-ра А. Ленского, был удовлетворен автор оперы), Матео Фальконе (“Матео Фальконе” Ц. Кюи, 1907), ? (“Валенсианские мавры”/”I Mori di Valencia” А. Понкьелли, Монте-Карло, в ансамбле с Л. Липковской и Дж. Марцинелли, 17 марта 1914);
в моск. Большом т-ре — Фёдора Поярка (“Сказание о невидимом граде Китеже и деве Февронии” Н. Римского-Корсакова, 1908);
в Бостоне — Барона (“Скупой рыцарь” С. В. Рахманинова, 1910, на нем. яз.);
в США — ? (“Monna Vanna” Fèvriers, 1918, Чикаго), ? (“Le Chemineau” К. Леруа/Xavier Leroux, Чикаго), Мизгиря (“Снегурочка” Н. Римского-Корсакова, 1923, Чикаго), ? (“Ифигения в Авлиде” К. В. Глюка, 1935);
в Берлине — Григория Грязного (“Царская невеста” Н. Римского-Корсакова, 24 марта 1923, на нем. яз.).
Лучшие партии: Риголетто (одноим. опера Дж. Верди), Яго (“Отелло” Дж. Верди), Скарпиа (“Тоска” Дж. Пуччини), Гамлет (одноим. опера А. Тома), Мефистофель (“Фауст” Ш. Гуно), Тонио (“Паяцы” Р. Леонкавалло), Эскамилио (“Кармен” Ж. Бизе), Борис Годунов (одноим. опера М. Мусоргского), Евгений Онегин (одноим. опера П. Чайковского, с 1908), Демон (одноим. опера А. Рубинштейна). “Зрители видели в исполнении Бакланова врубелевского Демона с огненными глазами и прекрасным одухотворенным лицом. Он пел Демона без пошлых крыльев. Его Демон был духом отрицания и зла… Он не был на сцене однообразным „вечным красавцем“ во всех ролях, хотя в жизни Бакланов был очень красив” (С. Бронштейн)*.
Др. партии: Руслан (“Руслан и Людмила” М. Глинки, 1907), Князь Игорь (одноим. опера А. Бородина), Юлий Виндекс (“Нерон” А. Рубинштейна, 1907), Фигаро (“Севильский цирюльник” Дж. Россини), Валентин (“Фауст” Ш. Гуно), Жорж Жермон (“Травиата” Дж. Верди), Зурга (“Искатели жемчуга” Ж. Бизе), Барнаба (“Джоконда” А. Понкьелли), Мистер Ву (“Мистер Ву”/”Mr. Wu” Э. д’Альбера), Манфредо (Любовь трех королей” И. Монтемецци), Ханс Хайлинг (“Ханс Хайлинг” Г. Маршнера).
Партнёры: Е. Г. Азерская, Л. Балановская, А. В. Богданович, А. П. Боначич, А. Галли-Курчи, И. В. Грызунов, М. А. Дейша-Сионицкая, Н. С. Ермоленко-Южина, М. Н. Кузнецова-Бенуа, А. М. Лабинский, В. А. Лосский, А. В. Нежданова, В. В. Осипов, О. Р. Павлова, В. Р. Петров, Н. Салина, Т. Скипа, Д. А. Смирнов, Л. В. Собинов, Ф. И. Шаляпин. Пел п/у У. И. Авранека, Э. А. Купера, А. Никиша (1908 и 1911, Большой т-р), В. И. Сука, С. В. Рахманинова, Н. Фёдорова.
Пел на 7 языках (русском, английском, немецком, французском, итальянском, испанском, чешском)
Выступал в концертах, в т. ч. в Москве и Петербурге (совместно с С. Рахманиновым, в т. ч. 15 декаб., сезон 1911/12, Москва, конц. исп. 2-го акта “Скупой рыцарь”; 3 нояб., сезон 1912/13, Москва, романсы “Весенние воды”, op. 14 № 11 и “Судьба”, op. 21 № 1), позднее — в США и Европе.
Его искусство высоко ценили Ф. И. Шаляпин, К. Галеффи, Т. Руффо, М. Саммарко.
Записывался на грампластинки (акустические записи): в Петербурге (G & T, 1907; HMV, 1907, Эпиталама — “Нерон” А. Рубинштейна, эта запись выпущена на CD „Kleines Historisches Sänger Lexikon“ Russland A 1, № 2, см. www.hafg.de), Москве (Grammophon, 1907; Zonophon, 1907?), в России (HMV, 1910; Victor, 1918?), Нью-Йорке (Columbia, 1911—18), Киеве (Aristophon, 1913), Вене (Grammophon, 1913), Милане (1913), Берлине (Vox, 1924); и одна электрическая запись — в Берлине (Parlaphon 1929); нек-рые архив. записи — в ЦГАЗ СССР (с 1992 — Рос. гос. архив фонодокументов РГАФД) и ГЦММК.
(край на цитата)
Превод:
Полтавски исторически портал
(без дата)
Георгий Андреевич Бакланов (истинско име, собствено име и презиме: Бакис Алфонс-Георг Андреасович; Бакланов, Георгий), роден на 23 декември 1880 г. (нов стил: 4 януари 1881 г.) в Рига (някои източници посочват Петербург), починал на 6 декември 1938 г. в Базел, Швейцария, е оперен певец (баритон) и концертен певец.
Баща му е латвиец, майка му рускиня. От детството си, след смъртта на родителите си (от 1892 г.), е отгледан от роднини на майка си в Киев. След като завършва Киевско-Печерската гимназия през 1900 г., учи право в продължение на една година в университета „Свети Владимир“ (Киев), а през 1901 г. се прехвърля в университета в Санкт Петербург, който не завършва. По време на гимназиалните си години посещава оперни представления.
Учи пеене в Киев от 1900 г. при Мартин Пец. През 1901-02 г. и през 1904 г. той взема безплатни уроци в Санкт Петербург при И. П. Прянишников, който отвежда Бакланов в Милано, където го запознава с диригента на Миланската Скала Виторио Ванца, с когото развива вокалните си умения от 1902 г. до края на 1903 г.
Оперният дебют на Георги Бакланов е през януари 1904 г. в Киев като Амонасро («Аида» от Верди, подготвен под диригентството на В. Лоски), където пее един сезон. През същия период той гастролира с частна оперна трупа в Каменец-Подолск, Полтава и Житомир. На 15 април 1905 г. дебютира като Демонът («Демон» от А. Рубинщайн) в Московската опера на С. Зимин. Директорът на Императорския театър В. Теляковски присъства на това представление и плаща обезщетение на Зимин, като кани певеца да дебютира на 20 април в „Болшой“-театър в Москва, на чиято сцена Георги Бакланов играе до 1909 г. (пее в 14 опери там, включително „Княз Игор“, „Евгений Онегин“ (1904, 1908), „Нерон“, „Франческа да Римини“, „Скъперникът“, „Аида“, „Фауст“, „Кармен“, „Ловци на бисери“ и „Джоконда“) и през 1912 г. (като гост-изпълнител).
Бакланов гастролира и в „Мариинский“-театър в Санкт Петербург (1913 г. в „Риголето“ от Дж. Верди заедно с Л. Липковская) и в Народния дом (1913 г.), а през 1915 г. в Киевската опера.
Той е пял с голям успех (заедно с Л. Липковская) в САЩ (Бостън, Чикаго, Ню Йорк – 1909 г.; Метрополитън опера – 1910 г. в ролята на Риголето в едноименната опера от Дж. Верди), Лондон (1910, трупа на „Ковънт Гардън“, където пее Риголето в едноименната опера от Дж. Верди, Скарпия в „Тоска“ от Дж. Пучини и Амонасро в Аида от Дж. Верди), Виена (Държавната опера; изпълнявайки роли в оперите „Отело“ от Дж. Верди, „Лакме“ от Л. Делиб, „Дон Жуан“ от В. А. Моцарт, 1910, 1911; през 1912-16 е солист на тази трупа), Берлин (трупата на „Комише Опер“, в ролите на Риголето и Скарпия, 1911, със сензационен успех), Буенос Айрес („Театро Колон“, 1911), Париж (Театър „Сара Бернар“, 1911 г. в ролята на Онегин в „Евгений Онегин“ от Чайковски), през 1911-14, 15-18 г. – солист на Бостънската опера, Прага (1912 г., В. И. Ленин го чува тук; 1924 г.), Париж („Гранд Опера“, 1913 г. и по-късно), Монте Карло (1914 г., в оперите „Тоска“ от Дж. Пучини с М. Кузнецова, „Риголето“ с Л. Липковская и Е. Карузо, „Момичето от Златния запад“ от Дж. Пучини с Дж. Мартинели; 1916 г. – в „Демон“ със С. Крушелницкая).
През 1917-28 г. (според някои източници до 1926 г.) Бакланов е солист на Чикагската градска опера. Тук той пее партиите на Мефистофел („Фауст“ от Шарл Гуно), Нилаканта („Лакме“ от Л. Делиб), Ескамилио („Кармен“ от Ж. Бизе), Амонасро („Аида“ от Дж. Верди), Ренато („Бал с маски“ от Дж. Верди), Атанаел („Таис“ от Ж. Масне), Телрамунд („Лоенгрин“ от Р. Вагнер), Риголето (едноименната опера от Дж. Верди), Цар Раймондо („Изабо“ от П. Маскани, 1917), Бащата („Луиза“ от Г. Шарпантие), Вотан („Валкюра“ от Р. Вагнер, 1920), Борис Годунов („Борис Годунов“ от М. Мусоргски, 1925-26).
Той гастролира и в други градове на САЩ (Филаделфия, Оперна компания, 1928-30 в оперите „Валкюра“ от Р. Вагнер и „Ифигения в Авлида“ от К.В. Глук), Европа – Хамбург (декември 1913 г. в „Хамлет“ от А. Томас; 21 октомври 1921 г. в „Риголето“ от Дж. Верди; 29 май и 15 октомври 1924 г. в „Борис Годунов“ от М. Мусоргски; 13 октомври 1924 г. в „Отело“ от Дж. Верди), Франкфурт на Майн, Кьолн, Лайпциг, Дрезден, Нюрнберг, Мюнхен, Цюрих (Градски театър), Милано („Миланската Скала“, в ролята на Демонът – „Демон“ от А. Рубинщайн, дирижиран от А. Тосканини), Виена („Фолксопер“, октомври 1911 г.), Будапеща, Бърно, Варшава, Белград, Загреб; в скандинавските страни (1920-23), Берлин (1923, в операта „Снежанка“ от Н. Римски-Корсаков; през юли 1938 г. във „Фолксопер“), Базел (1932 г. като Дон Жуан в „Дон Жуан“ от В. А. Моцарт), Сопот в Полша (Фестивал, като Себастиано в „Долината“ от Е. д’Албер, 1932 г.).
От 1930 до 1932 г. Бакланов живее в собствената си къща в предградие на Берлин, а след това до 1938 г. – в имение близо до Базел (Швейцария).
Георгий Бакланов притежава глас с феноменална красота, изключителна сила и широк диапазон (две и половина октави), естествена музикалност, драматичен талант и поразително сценично присъствие. Владее перфектно изражението на лицето и движенията си на сцената. Създаваните от него герои се отличават с индивидуален подход към вокалния дизайн и изразителност. Понякога е критикуван за известна претенциозност. Съвременниците наричат певеца „руският Батистини“. В началото на кариерата си той пее предимно лирични баритонови роли, по-късно драматични роли, а също така се изявява и в басовия репертоар. На концертната сцена изпълнява теноровата роля на Херман („Дама Пика“ от Пьотр Чайковски).
Първи изпълнителски партии: Джовани Малатеста („Франческа да Римини“ от С. В. Рахманинов, 1906), Барон („Скъперникът“ от С. В. Рахманинов, 1906; авторът на операта е доволен от изпълнението на тази партия, подготвена под диригентството на артиста на „Малий“-театър А. Ленски), Матео Фалконе („Матео Фалконе“ от Цезар Кюи, 1907), „Маврите на Валенсия“ от Амилкаре Понкиели, Монте Карло, в ансамбъл с Л. Липковская и Г. Марчинели, 17 март 1914 г.; в Московския „Болшой“-театър – Фьодор Поярк („Легендата за невидимия град Китеж и девицата Феврония“ от Н. Римски-Корсаков, 1908);
В Бостън — Барон (Скъперникът от С. В. Рахманинов, 1910, на немски);
В САЩ — ? („Мона Ванна“ от Феврие, 1918, Чикаго), ? („Le Chemineau“ от Ксавие Льору, Чикаго), Мизгир („Снежанка“ от Н. Римски-Корсаков, 1923, Чикаго), ? („Ифигения в Авлида“ от К. В. Глук, 1935);
(моя бележка – Б.К.: „Мона Ванна“ е недовършено симфонично произведение от Сергей Рахманинов, базирано на едноименната драма на Морис Метерлинк. Изследователите смятат, че замисълът на операта датира от 1906 г. Първият акт и скиците за втория акт са композирани за пиано през 1907 г. и не са оркестрирани. През 1984 г., след смъртта на Рахманинов, диригентът Игор Букетов оркестрира произведението. Световната премиера се състои на 11 август в Ню Йорк, а руската премиера се състои в Москва през 2009 г. Драмата на Морис Метерлинк е публикувана в Москва през 1903 г., а в чужбина година по-рано. Драмата на белгийския драматург привлича вниманието на режисьори като Орелиен Люние-По, който я поставя в Париж, и Ото Брам, който я поставя в Берлин. Сюжетът е използван от унгарския композитор Емил Абрани в неговата триактна опера, чиято премиера е през 1907 г. През януари 1909 г. операта „Мона Ванна“ от френския композитор Анри Феврие е премиерно представена в Париж и Белгия. В Русия „Мона Ванна“ е поставена от трупата на Брагин през 1903 г. в Железноводск и от трупата на Всеволод Мейерхолд през 1904 г. Пиесата е поставена в Александринския театър и в „Малий“-театър, а главната роля е изпълнена от Вера Фьодоровна Комисаржевская по време на руското турне).
(край на бележката)
В Берлин — Григорий Грязной („Царска невеста“ от Н. Римски-Корсаков, 24 март 1923, на немски).
Най-добри роли: Риголето (едноименна опера от Дж. Верди), Яго („Отело“ от Дж. Верди), Скарпия („Тоска“ от Дж. Пучини), Хамлет (едноименна опера от А. Тома), Мефистофел („Фауст“ от Ш. Гуно), Тонио („Палячи“ от Р. Леонкавало), Ескамилио („Кармен“ от Ж. Бизе), Борис Годунов (едноименна опера от М. Мусоргски), Евгений Онегин (едноименна опера от П. Чайковски, от 1908 г.), Демон (едноименна опера от А. Рубинщайн).
Цитат: „Публиката видя в изпълнението на Бакланов Демона на Врубел с огнени очи и красиво, одухотворено лице. Той изпя Демона без вулгарни крила. Неговият Демон беше духът на отричането и злото… Той не беше монотонен „вечен красавец“ на сцената във всички роли, въпреки че в живота Бакланов беше много красив“ (С. Бронщайн)“
(край на цитата).
Други роли: Руслан (“Руслан и Людмила” от М. Глинка, 1907), Княз Игор (едноименната опера от А. Бородин), Юлий Виндекс (“Нерон” от А. Рубинщайн, 1907), Фигаро (“Севилският бръснар” от Дж. Росини), Валентин (“Фауст” от Ш. Гуно), Жорж Жермон (“Травиата” от Дж. Верди), Зурга („Ловци на бисери“ от Ж. Бизе), Барнаба (“Джоконда” от А. Понкиели), г-н Ву (“Господин Ву” от Е. д’Албер), Манфредо („Любовта на тримата крале” от И. Монтемеци), Ханс Хайлинг (“Ханс Хайлинг” от Г. Маршнер).
Партньори: Е. Г. Азерская, Л. Балановская, А. В. Богданович, А. П. Боначич, А. Гали-Курчи, И. В. Гризунов, М. А. Дейша-Сионицкая, Н. С. Ермоленко-Южина, М. Н. Кузнецова-Бенуа, А. М. Лабински, В. А. Лоски, А. В. Нежданова, В. В. Осипов, О. Р. Павлова, В. Р. Петров, Н. Салина, Тито Скипа, Д. А. Смирнов, Л. В. Собинов, Ф. И. Шаляпин. Пял е под диригентството на В. И. Авранек, Е. А. Купър, А. Никиш (1908 и 1911, „Болшой“-театър), В. И. Сука, С. В. Рахманинов, Н. Федорова. Пял е на седем езика (руски, английски, немски, френски, италиански, испански и чешки).
Георгий Бакланов изнася концерти, включително в Москва и Санкт Петербург (заедно със Сергей Рахманинов, на 15 декември 1911/12 г., Москва, концертно изпълнение на второ действие от „Скъперникът“; сезон 1912/13 на 3 ноември, Москва, романсите „Изворни води“, оп. 14, № 11, и „Съдба“, оп. 21, № 1). По-късно той концертира в САЩ и Европа.
Изкуството на Бакланов е високо оценено от Ф. И. Шаляпин, К. Галефи, Тита Руфо и М. Самарко.
Той записва на грамофонни плочи (акустични записи): в Санкт Петербург („G & T“, 1907; „HMV“, 1907, „Epithalamium“ – „Nero“ от А. Рубинщайн, този запис е издаден на CD „Kleines Historisches Sänger Lexikon“ Russland A 1, № 2, виж www.hafg.de), Москва („Grammophon“, 1907; „Zonophon“, 1907), в Русия („HMV“, 1910; „Victor“, 1918), Ню Йорк („Колумбия“, 1911-18), Киев („Aristophon“, 1913), Виена („Grammophon“, 1913), Милано (1913), Берлин („Vox“, 1924); и един електронен запис – в Берлин („Parlaphon“ 1929); някои архивни записи – в Централния държавен архив на документите на СССР (от 1992 г. – Руският държавен архив на фонологичните документи РГАФД) и Държавния централен музей на музикалните инструменти.
(край на превода)
В последните абзаци на горната информация става дума за концертната дейност на Георгий Бакланов както в Русия, така и в други държави. Цитирам в оригинал на немски език кратка обява за такъв концерт във Виена през май 1923 г.:
Wien, 8. Mai 1923
Di, 00.00–ca. 02.00 Uhr ∙ Großer Saal
Georg Baklanoff, Bariton
Veranstalter & Verantwortlicher
Konzertbüro der Wiener Konzerthausgesellschaft
Vergangene Veranstaltung
- Georg Baklanoff – Bariton
- Robert Goldsand – Klavier
- Frank St. Leger – Klavier
(край на цитата)
Четем имената на певеца и на двама пианисти. Концерта е организиран от Концертно бюро на Виенското концертно дружество. Нямам сведение за програмата на концерта.
Във всички цитирани досега сведения за Георгий Бакланов е споменато, че той е имал и оперни изяви във Виенската държавна опера. Ще дам повече подробности за това от архива на театъра:
WIener Staatsoper
Aida
Amonasro | 6 Vorstellungen | 21.11.1911–21.11.1913
Carmen
Escamillo | 9 Vorstellungen | 17.03.1912–09.05.1928
Falstaff
Sir John Falstaff | 2 Vorstellungen | 18.06.1913–20.06.1913
Hans Heiling
Ihr Sohn (Vorspiel) | 4 Vorstellungen | 11.04.1912–29.04.1912
Hans Heiling
Hans Heiling | 4 Vorstellungen | 11.04.1912–29.04.1912
Otello
Jago | 1 Vorstellung | 01.11.1910
Pagliacci / Der Bajazzo
Tonio (Taddeo) | 8 Vorstellungen | 23.11.1911–09.05.1913
Rigoletto
Rigoletto | 2 Vorstellungen | 14.02.1927–12.05.1928
Tosca
Baron Scarpia | 7 Vorstellungen | 30.10.1911–06.05.1928
(край на цитата)
Както четем, Георгий Бакланов има общо 43 изява на сцената на Виенската държавна опера в периода от 1910 до 1928 г. Неговият дебют на тази сцена е в ролята на Яго в „Отело“ от Верди на 1 ноември 1910 г. Цитирам състава на ансамбъла при този негов дебют:
Besetzung | 01.11.1910
| Regie | August Stoll |
|---|---|
| Dirigent | Bruno Walter |
| Otello | Oscar / Oskar Bolz |
| Jago | Georg Baklanoff |
| Cassio | Hubert Leuer |
| Roderigo | Arthur Preuß |
| Lodovico | Lorenz Corvinus |
| Montano | Gerhard Stehmann |
| Desdemona | Paula Windheuser |
| Emilia | Hermine Kittel |
| Ein Herold | Ferdinand Marian |
(край на цитата)
Последната изява на Георгий Бакланов във Виенската държавна опера е в ролята на Риголето от операта на Верди на 12 май 1928 г. Цитирам състава на ансамбъла при тази последна изява:
Besetzung | 12.05.1928
| Musik | Giuseppe Verdi |
|---|---|
| Dirigent | Carl Alwin |
| Text von | Johann Christoph Grünbaum |
| Nach dem Italienischen des | Francesco Maria Piave |
| Regie | Hans Breuer |
| Der Herzog von Mantua | Michele Fleta |
| Rigoletto | Georg Baklanoff |
| Gilda | Marie Gerhart |
| Sparafucile | Josef von Manowarda |
| Maddalena | Bella Paalen |
| Giovanna | Carola Jovanovic |
| Graf von Monterone | Karl Norbert |
| Marullo | Artur Wolken |
| Borsa | Anton Arnold |
| Graf von Ceprano | Wilhelm Tisch |
| Die Gräfin Ceprano | Helene Konrath |
| Ein Page der Herzogin | Irene Petrini |
| Ein Türhüter | Fritz Erber |
(край на цитата)
Прави впечатление, че в тази последна седмица на изяви на Георгий Бакланов във Виена през май 1928 г. той има още две изяви в главни роли: на 6 май и на 9 май именно преди последната изява на 12 май, т.е, през 3 дни той има още две изяви в главни роли: Скарпия и Ескамилио – какво натоварване: 3 главни роли в течение на 7 дни! Разбира се, Бакланов е певец с голям опит, при това през май 1928 г. той е на 47-годишна възраст – в разцвета на кариерата си …
Цитирам състава на ансамблите при тези две негови изяви като Скарпия и като Ескамилио:
Besetzung | 06.05.1928
| Dirigent | Hugo Reichenberger |
|---|---|
| Regie | Woldemar Runge |
| Bühnenbilder | Anton Brioschi |
| Floria Tosca | Yvonne Gall |
| Mario Cavaradossi | Michele Fleta |
| Baron Scarpia | Georg Baklanoff |
| Cesare Angelotti | Artur Wolken |
| Der Mesner | Alfred Muzzarelli |
| Spoletta | Anton Arnold |
| Sciarrone | Otto Abel |
| Ein Schließer | Alfred Muzzarelli |
| Ein Sergeant | Rudolf Winter |
(край на цитата)
Besetzung | 09.05.1928
| Dirigent: | Hugo Reichenberger |
|---|---|
| Regie | Woldemar Runge |
| Dekorationen | Carlo Brioschi |
| Kostüme nach Zeichnungen des Historienmalers | Franz Gaul |
| Carmen | Helene Sadoven |
| Don José | Michele Fleta |
| Escamillo | Georg Baklanoff |
| Micaëla | Friedl Böhm |
| Frasquita | Irene Petrini |
| Mercédès | Bella Paalen |
| Zuniga | Nicola Zec |
| Moralès | Artur Wolken |
| Remendado | Anton Arnold |
| Dancaïre | Hans Breuer |
(край на цитата)
Една интересна подробност: ако се вгледаме в състава на ансамблите при тези 3 последни изяви на Бакланов във Виена, ще открием името на един и същ тенор в съответните главни роли в трите опери – на Херцога от Мантуа, на Каварадоси и на Дон Хосе – испанският тенор Мишел (Мигуел) Флета (1897-1938), който в тия години е световно известен белкантов тенор. Както Бакланов, така и Флета трябва да пее в разстояние на 7 дни 3 главни тенорови роли. Респект! Колко млад се е поминал Флета през 1938 г. – едва на 40 години, точно в годината, когато и Бакланов напуска този свят.
Досега не съм писал статии за Мигуел Флета, ще направя това (дай Боже) през 2028 г., когато се навършат кръглите 90 години от кончината му. Все пак искам днес да цитирам кратки данни от края на живота му:
„ (…) Натовареният график на Мигуел Флета с изпълнения – в Европа, Латинска Америка и Китай – натоварва гласовата му система. Хаотичният му личен живот (серия от бракове и разводи, пристрастяване към алкохола и нелекуван сифилис) и очарованието му от франкизма, което го кара да се присъедини към редиците на Фалангата, също оказват отрицателно влияние върху благосъстоянието му. До 1930 г. оперната кариера на Флета приключва. До 1935 г. той изпълнява сарсуели в испански театри, но след като записва испанския фашистки химн, спира да се изявява напълно. Умира в полубедност на 40-годишна възраст. Въпреки безславния си край, в Испания той е запомнен с брилянтността на оцелелите си записи от средата на 20-те години на миналия век. Сопраното Монсерат Кабайе признава влиянието на майсторското му пианисимо върху собствения ѝ стил на изпълнение. Паметник на Мигуел Флета се издига в парк в Сарагоса“.
(край на цитата)
Ще приключа днешната статия за баритона Георгий Бакланов с няколко думи относно неговата кариера в Америка. Освен в Ню Йорк (Метрополитън опера), той има редица изяви в Бостънската оперна компания (1910–1915 г.), от 1917 до 1928 г. той е водещ баритон в Чикаго, а през 1928–1929 г. е член на Филаделфийската гражданска оперна трупа. Пее също в „Театро Колон“ в Буенос Айрес (1911 г.). В Чикаго той участва при премиерата в Съединените щати на операта „Мона Ванна“ (1918) от Анри Феврие. През 1929 г. той изпълнява главната роля в премиерата в Съединените щати на „Борис Годунов“ от Модест Мусоргски в концертна версия с Филаделфийския оркестър, сопраното Роуз Бамптън и диригент Леополд Стоковски. Той отново пее с Филаделфийския оркестър през 1935 г. като Агамемнон в премиерата в Съединените щати на „Ифигения в Авлида“ от Кристоф Вилибалд Глук; този път под диригентството на Александър Смоленс.
Що се отнася до Метрополитън опера, Георгий Бакланов има само една изява на нейна сцена на 18 февруари 1910 г. в ролята на Риголето в операта от Верди (гостуване на МЕТ в Балтимор). Негови партньори в главните роли са: Алис Нилсен в ролята на Джилда и Алесандро Бончи в ролята на Херцогът от Мантуа.
Цитирам извадка на немски език от архива на МЕТ:
| Suchergebnisse für: Baklanoff : 1 Eintrag gefunden |
[Met Tour] CID: 46820 Rigoletto (64) Baltimore, Maryland; Mittwoch, 16. Februar 1910
Gilda Alice Nielsen
Herzog von Mantua Alessandro Bonci
(край на цитата)
Нека почетем днес на 4 януари 2026 г. 145 години от рождението на руско-американския баритон Георгий (Жорж) Бакланов, роден в Рига на тази дата през 1881 година, починал на 6 декември 1938 г. в Базел, Швейцария.
Мир на праха му!
…..
Георгий Бакланов 1881-1937 баритон
´
´´´´
Георгий Бакланов 1881-1938 баритон ч. 1 Верди з 1908
….