Elena Baldzhieva

82 години от рождението на певицата Елена Балджиева – майка на цигуларя и диригент във Виена проф. Евгений Шевкенов

Драги приятели на оперната музика, днес на 22 март 2020 г. ще отбележа рождения ден на една българска оперна певица, която е родена на този ден през 1938 г. в Кюстендил, прекарала е почти целия си не дълъг живот в Пловдив, където много години е солистка в Пловдивската опера и твърде рано напуска житейската сцена – през месец ноември 1996 г. – едва на 58 години. Това е сопранът Елена Балджиева – останала в паметта на оперните любители в тази епоха преди всичко като Мими, Виолета, Микаела, Маргарита, Лейла, Памина, Блондхен, Чо-Чо-Сан. Ако съдбата не беше решила така, днес Елена Балджиева щеше да празнува своята 82-годишнина.

На 22 март 2015 г. писах статия за Елена Балджиева за първи път. Как се дойде до това решение и кой ми помогна за това, след малко ще поясня. Повторих същата през 2016, 2017, 2018 и 2019 години с нови допълнения, така че сега през 2020 г. пиша за шести път. Всяка нова година имам по около 150 нови читатели, нека те научат каква е била кариерата на сопрана Елена Балджиева. Понеже статията ми през 2018 г. беше свързана с кръглата 80-годишнина от рождението й, бях разширил статията особено много, което днес няма да правя. Избрал съм най-важните етапи от живота й и ги давам в по-сбита форма, като накрая прилагам и хубави снимки от нейния живот и вокална кариера.

Много интересна е историята с написването на тези шест статии. Името на Елена Балджиева ми е познато от началото на 60-те години, когато тя е играла на сцената на Софийската народна опера и по-късно като носителка на международни награди от певчески конкурси в България. Разбира се, спомените избледняват, когато човек не се занимава пряко с оперно изкуство, както е било с мен дълги години, особено след като напуснах България през 1974 г. и се занимавах професионално със съвсем други дейности. Но през 1962 или 1963 г. съм гледал нейна изява като Мими в „Бохеми“ от Пучини в София и си спомням нейната изразителна игра, чудесен глас и хубава външност и съм бил дълбоко впечатлен.

Парадокса е в това, че от октомври 2013 г. съм приятел във Фейсбук с нейния син – прочутият цигулар и диригент Евгений Шевкенов, който живее от доста години в Австрия, без да знам, че майка му е именно певицата Елена Балджиева. През средата на 2013 г. аз стартирах с писането на моите „оперни истории“ във Фейсбук и започнах да „събирам“ приятели – както от България, така и от чужди страни, предимно българи, живеещи извън България. Не помня как е станало, но един ден получих предложение за приятелство от човек с име, което ми приличаше на руско, макар и написано на латиница – Eugeniy Chevkenov. Заинтересувах се за този човек чрез Интернет, разбрах че е артист-музикант, който живее в Австрия и е превъзходен цигулар и диригент на камерен оркестър, както и други подробности. Разбира се, че приех предложението за приятелство и му написах следните думи (2 октомври 2013 г.):

„Здравейте г-н Шевкенов, помислих по името Ви че идвате от Русия, но понеже сте от Пловдив, разбрах за българското Ви коляно. Така ли е? От къде имате сведения за мен, може би четете моите “оперни истории” във Фейсбук, които пиша всеки ден от средата на юли. Радвам се на това ново приятелство. Като ми напишете няколко реда, ще Ви пиша пак. Сърдечни поздрави на Вас и на съпругата Ви Драга (какво хубаво име!)“. Два дни по-късно Евгений ми отговори: „Здравейте и благодаря за приетото приятелство! Аз дължа съществуването си на операта – родителите ми са се залюбили по време на репетиции за „Фауст“ и „Травиата“, бил съм на сцената още в утробата на майка ми, израснал съм около, пред, под, зад кулисите и тайните вратички – освен това, вече в съзнателна възраст, съм изсвирил 50тина заглавия в над 300 представления тук във Виена. Така че връзката тръгва при мен още от пъпната връв. Сърдечни поздрави! Евгений“.

(край на цитата)

Разбира се, тогава изобщо не съм правил повече проучвания, беше ми ясно, че това е човек, свързан с операта чрез родителите си, но това че е свирил при 50 опери в повече от 300 изяви дълбоко ме впечатли. Мисля, че разбрах от информациите в Интернет за това, че Евгений е свирил доста години в оркестъра на Виенската държавна опера, което стои и в неговата страница в Уикипедия на български език. Ето точните думи: „Още по време на следването си в Австрия свири във Виенската филхармония“.

По-късно сме си разменяли кратки постове, без да е ставало въпрос за родителите на Евгений. Ето защо на 21 март 2015 г. ме изненада един мейл от Евгений, който е причина за написване на първата статия за майка му. Цитирам: „Драги господин Контохов, следя с интерес Вашите постинги по повод рождени дни на наши и световни оперни певци. Понеже утре – 22 март е рожден ден на моята майка, сопраното Елена Балджиева, си позволявам да Ви пратя текст за нейния живот и 1-2 записа. Ще се радвам, ако я споменете във Вашите публикации! Сърдечно, Евгений“.

Както разбирате, това стана на 21 март 2015 г. Тогава подготвих статия за майката на Евгений и я публикувах на следния ден. След като прочетох с голям интерес написания от него текст веднага реших, че ще изпълня молбата на този благодарен син, който си спомня с хубави думи за родната майка, при това той вече е постигнал толкова много в областта на музикалното изкуство, макар че е още на 44 години (роден е на 8 март 1971 г.). Във Виена е получил вече и титлата „професор“. Предавам направо текста на неговото писмо, отнасящ се за майка му:

„Елена Балджиева, сопрано, е родена на 22 март 1938 г. в Кюстендил. Баща й Стоян е директор на банка в Перник, майка й Евгения е учителка по математика. Като дете свири на цигулка, учи и завършва оперно пеене в Консерваторията в София, възпитаничка на проф. Христо Бръмбаров. Дебютира през 1962 г. в Софийската опера в ролята на Мими. През 60-те години печели многобройни награди на международни конкурси – Общобългарско състезание за певци и инструменталисти, Млади оперни певци – София, Конкурс „Роберт Шуман“ – Цвикау / Германия, Конкурс „Джордже Енеску“ – Букурещ / Румъния, Конкурс „Франц Шуберт“ – Виена / Австрия.

Личният й живот я задържа в Пловдив, където се жени за пианиста Владимир Шевкенов и остава завинаги като солистка на Пловдивската опера. Гастролира из цяла Европа, бившия Съветски съюз и дори в далечна Монголия. Сред най-силните й роли са Мими, Виолета, Микаела, Маргарита, Лейла, Памина, Блондхен, Чо-Чо-Сан. Откроява се и първото изпълнение на „Уестсайдска история“ от Бърнстейн (режисьор Бохос Афеян, диригент Жул Леви) в далечната 1967 година, в което двамата с тенора Аврам Андреев в ролите на Мария и Тони правят фурор не само с вокалното си майсторство, но и със забележителни актьорски и танцови умения, така необходими за създаването на цялостен сценичен образ и характерни за добрата стара българска школа. Особено място в кариерата на Елена Балджиева заема и партньорството с друг пловдивски тенор – Георги Велчев-Гацо, с когото заедно оставят трайна диря като двойка Алфредо-Виолета, Фауст-Маргарита и не на последно място в „Луд Гидия“ от Парашкев Хаджиев – спектакъл, който се играе в Пловдив разпродаден до последния билет в продължение на повече от десетилетие.


Елена Балджиева изнася редовно камерни концерти с френски, немски и български (редица първи изпълнения) песенен репертоар, най-често в партньорство със съпруга си Владимир Шевкенов и софийската пианистка Цветанка Петрова. Последният й концерт е през 1996 г. с пианиста Людмил Петков, няколко месеца преди смъртта й през ноември същата година.


Години наред Елена Балджиева преподава в Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив, където подготвя десетки певци за международна кариера – Камерзенгерин Красимира Стоянова започва да учи пеене в нейния клас. Сред нейните възпитаници е проф. д-р Тони Шекерджиева-Новак, днес един от най-търсените вокални педагози в България, също Нели Койчева (първата учителка на Соня Йончева), понастоящем професор в Япония, Любомира Попова – член на ансамбъла на Пражката опера и още много други в България и пръснати по целия свят“.

(край на писмото)

След това мило писмо бяха приложени следните два линка, чрез които може да се слушат изпълнения на Елена Балджиева:

https://l.facebook.com/l/eAQGxwnM4AQEID97HdkzMhfmBrOa1zzdqOKrgBrBAN_wDAA/https%3A%2F%2Fwww.youtube.com%2Fwatch%3Fv%3DMI_VLDoLDtA

https://l.facebook.com/l/5AQG2c-wcAQFIL0_vK-Q6svIwARf9uOaADBB8QC4nF7iFiw/https%3A%2F%2Fwww.youtube.com%2Fwatch%3Fv%3D2TSZHnGHrFI

И накрая – което ме зарадва особено – няколко снимки на певицата от годините, когато е била на върха на постиженията си в Пловдивската опера. На една от тях тя е заедно с партньора си Георги Велчев-Гацо, за когото Евгений изрично подчертава в писмото си. Тези снимки ще приложа след тази статия. Интересен е факта, че някои от снимките са били публикувани във „Фейсбук“ в страницата на Евгений Шевкенов, тъй като след това е имало и отзиви на хора, които са я познавали и са написали кратки постове. Няма да цитирам тия постове, но в тях има хубави думи на личности, които или са се наслаждавали на таланта й, или са учили вокално изкуство при нея. Не случайно Красимира Стоянова стигна до такива върхове – първа нейна вокална учителка е била Елена Балджиева, който факт подчертава и Евгений в писмото си. Но и самата Красимира Стоянова изтъква в едно свое интервю тази истина. Ето цитат от такова интервю преди няколко години:

Въпрос: Кои бяха учителите ви?


Отговор на Красимира Стоянова: Пазя в съзнанието си имената и образите на моите учители от най-първите ми стъпки в училище и музиката досега. Те са все на личности, които са дали толкова много от себе си на толкова много хора! И така – първите ми учители по цигулка и солфеж от музикалната школа във Велико Търново – Йоана Давидова, Недялко Топалов, Веска Енева (Михова), учителят ми по цигулка от музикалното училище – покойният Георги Вачев, Александър Спиров – професор по цигулка в музикалната академия в Пловдив, ЕЛЕНАБАЛДЖИЕВА – първата ми учителка по пеене (за съжаление покойница), Стоян Кисьов – моят прекрасен маестро, учител по пеене (за съжаление той също не е между живите), моите класни от училище – Кина Николова и Меринка Цацова от Търново и Джованна Миновска – великолепната ми класна от Русенската музикална гимназия. Но бих посочила и други имена, имена на колеги и приятели, които също са били за мен като учители – Александър Александров – тенор, прекрасният наш диригент Георги Димитров, покойната Нели Божкова – мецосопрано, солистка на Виенската държавна опера. Толкова ги обичам всички и им благодаря!“

(край на цитата)

И така, след като реших тогава да пиша статия за Елена Балджиева и трябваше да потърся и други материали в късото време, с което разполагах, порових в електронните източници, преди всичко в Интернет, но за съжаление за Елена Балджиева няма нищо написано, да не говорим поне за малка страница в Уикипедия. Намерих редица материали за сина й и ги включих в статията за майка му. Днес няма да правя това, в тия тодини до сега Евгений Шевкенов изгради внушителна кариера в Австрия и в други старни, за него ще напиша специална статия при негов рожден ден – той заслужава това специално внимание. Днес ще приложа само някои негови снимки. Роден е на 8 март 1971 г., така че догодина през 2021 г. вероятно на този ден ще изпъля това мое решение – дай Боже да празува тази кръгла годишнина.

Фактически други сведения за Елена Балджиева няма от къде да се научат, освен тези, които ми писа синът й, така че все пак за да стане статията ми поне 6-7 страници, днес ще напиша нещо и за Евгений Шевкенов. Ще цитирам едно негово интервю, в което става въпрос и за родителите му, а после ще изтъкна някои негови последни изяви.

Предавам в пълен вид интервюто на Евгений Шевкенов, за което стана въпрос по-горе. Същото е направено преди 5-6 години (не е дадена точната дата) в портала „Емигрант БГ“, който се намира в Нидерландия и е основан с цел популяризиране на успехите на българи, живеещи и работещи зад граница в различни области, също и в областта на изкуствата и културата. Този портал има своя страница в Интернет и там може да се научат интересни подробности за него, най-вече за годишните срещи на работещи в тази област журналисти, сътрудници и институции от България и чужбина, които се провеждат в България или в други страни. По липса на време не можах да се информирам добре, но препоръчвам това да направи всеки българин, който работи или живее в чужбина. Ето интервюто на Евгений Шевкенов:

Емигрант БГ:    Здравейте, Евгений Шевкенов. Бихте ли се представили.
– Един рошав музикант на 39, влюбен в семейството си, ценящ
приятелството и ежедневно търсещ Истината, в живота и изкуството.
Неспокоен ум, често меланхоличен. Май не съм много силен в
себеописанията…

Емигрант БГ:   Разкажете за живота на Евгений Шевкенов преди и сега, откъде идвате и къде сте сега?
– Роден съм в Пловдив в семейството на сопраното Елена Балджиева и
пианиста Владимир Шевкенов. Баща ми е правнук на един от
основателите на първия български оркестър в Шумен и Капелмайстор
на 7-ми Преславски полк Едгар Блюмел – моят прапрадядо, който е
завършил Виенската музикална академия с виолончело, композиция и
дирижиране и след Освобождението, в края на 19 век се заселил в
България. Около 100 години по-късно, аз се преселих обратно там,
откъдето е тръгнал той, европейската столица на музиката Виена.
Живея тук вече почти 17 години.

Емигрант БГ:   А каква е професионалната ви реализация, занимания, хобита преди и сега?
– От 5/6-годишен се занимавам с музика, в България, Австрия и около 35
страни по света, където съм концертирал, така че преди и сега не се
различават особено, що се отнася до професията и заниманията ми.
Свирил съм като солист в някои от най-престижните зали по света като
Карнеги Хол, Музикферайн, Осака Симфони Хол, преподавам цигулка
в Густав Малер Консерваториум във Виена вече почти 10 години.
Обичам безумно морето, пътувам с удоволствие, справям се отлично с
латино танците, “вися” с часове в интернет, чакам синовете ми да
пораснат още малко за да играем футбол заедно.

Емигрант БГ:   И обикновено ние зад граница много често сравняваме тук и там. Как виждате вие тук и там в различните аспекти на живота – манталитет, култура, ценностни и морални норми, стандарт на живот, традиции…?
– Много всеобхватен въпрос. Естествено е да има предимство в
традициите за една вековна империя пред един народ завърнал се на
картата като държава преди стотина години. Силната страна на
българина обаче е в безпрецедентната способност за приспособяване и
оцеляване в най-трудни условия. Единственият смъртоносен вирус в
тази силна имунна система е мутренското превъзпитание на нацията,
загиващите ценности и медиийното налагане на чалга-съзнанието дори
при децата. Клиничната смърт в която се намират образование,
здравеопазване, българското семейство – решаването на тези три
проблема ще реши съдбата ни, не икономиката и пазара – защото дори
перфектни закони и финансова система могат да бъдат зачеркнати с
един удар от един необразован, болен физически и духовно, ограбен
откъм семейни ценности и морал човек.

Емигрант БГ:    Можем ли да говорим за прилики в по-горе изброените различни аспекти на живота?
– Доколкото човекът е един и същ навсякъде по света, да, само
обществото и системата поставят различни граници, в които индивидът
се движи и развива. Прекрасното е, че опознавайки чуждата култура и
традиции системно преоткриваш паяжината, която ни свързва всички в
едно цяло. Познанието един за друг обезсмисля конфликти и войни,
това е магическата сила на културата и изкуството, чрез тях можем
истински да видим себе си в другия и него в нас самите.

Емигрант БГ:    Ако можете да избирате сега дали да отидете да живеете в друга държава, бихте ли го направили отново или не и каква е мотивацията ви за този избор?
– Бих отишъл навсякъде, аз съм любопитен човек. Един творец винаги
умира с отворени очи, невидял, невкусил и несъздал достатъчно. Това е
въпрос на мироглед, на жажда за приключение ако щете, вечното дете в
мен. Един от любимите ми литературни герои е Зорбас, човек който
всеки ден преоткрива света, радва му се, “изяжда го и го изпива”,
който вижда нормалните неща в живота като чудеса. Уча сам себе си
всеки ден на това.

Емигрант БГ:    Какво сте направили за Родината си, от която идвате и какво бихте искали да направите, ако ви се отдате възможност?
– Какво съм направил не е редно да оценявам сам, делата ми нека
говорят, всичко друго би било самохвалство. Нека оставим този
недостатък на политиците, които кудкудякат повече отколкото снасят,
ако ми позволите да употребя този литературен похват.
Ако имах възможност да променя нещо с личните ми усилия, бих се
погрижил всяко дете в най-ранна възраст да получи шанса да бъде
въведено във вълшебния свят на изкуството. Да се научи да се изразява
с цветове, звуци, танц, стих. Вярвам, нещо повече, сигурен съм, знам,
че външния свят е отражение на вътрешния – калта и дупките по
улиците са кал и дупки в духа на един народ. Нека не слагаме каруцата
пред коня, ако поправим душите си другото ще си дойде на мястото
много лесно, от само себе си.

Емигрант БГ:    А за страната, в която живеете?
– Най-голямото признание за мен като музикант е почетното гражданство,
което ми бе връчено от Австрийското правителство и Кмета на Виена
през 2000 г. за изключителни постижения в областта на изкуството.
Смятам че това е една много висока оценка за приноса ми към моята
втора родина.

Емигрант БГ:    Какво ви даде новата родина и какво ви отне, каква е личната ви преценка, променили ли сте се и в какъв смисъл?
– Не смятам че ми е отнела нещо. Даде ми отлично образование,
гражданство, развита социална система за семейството ми, наистина
много и важни неща. Благодарен съм.

Емигрант БГ:    И като заключение, какви са ви мечтите за бъдещето и какво бихте искали да кажете на бившите и настоящи сънародници?
– Мечтая си човешкият род да се осъзнае и да спре да съсипва планетата.
Време е, нещата висят на косъм. Имам деца и често мисля за това. А
това, което имам да кажа, обикновено най-добре го казвам чрез музика.
Така че, елате на концерт!“

´´´´´´´´´´

Допълнителна информация след интервюто, поместена веднага след него:

Евгений Шевкенов е роден на 08.03.1971 в Пловдив в семейството на известната оперна певица и вокален професор Елена Балджиева и пианистът Владимир Шевкенов. Започва да учи цигулка на 6-годишна възраст, 13-годишен изнася първия си рецитал и свири като солист със симфоничен оркестър. На 18 годишна възраст вече е спечелил първи награди от националните конкурси за цигулари и за камерна музика. Следват много международни награди – “Албан Берг”, Награда на Министерството на Културата на Австрия, “Щефани Хол”, Златният почетен знак на град Вериа – Гърция, Почетен знак на Агенцията за Българите в чужбина и др. През годините се учи от именити преподаватели като Дарина Данкова, Е.-М. Попова, Ангел Станков, Олег Криса, Йозеф Шиво, Гералд Шуберт, Ерих Шагерл, Алфред Стаар. “Магистър на изкуствата” от НМА “П. Владигеров” София и Музикалната Академия във Виена.

Още по време на следването си в австрийската столица свири години наред във Виенската Филхармония, под палката на най-великите диригенти на съвремието и в рамките на най-престижните фестивали, турнета и записи. През 2000 година получава Почетно гражданство от Кмета на Виена и Австрийското правителство, за своите изключителни постижения в областта на музикалното изкуство. От 2003 година е артист на “Престидж Ейджънси Ню Йорк”, която го представлява по целия свят като цигулар и диригент.

Като съосновател на “Европейско културно дружество Виена“ през 2006, Евгений Шевкенов бива избран за Председател на тази организация през 2008.

(край на информацията от „Емигрант БГ“)

Моето мнение е – едно чудесно интервю, в което Шевкенов отговаря кратко, обосновано и много точно на зададените въпроси, в чиито отговори влага голяма мъдрост, разбиране и реално оценяване на постиженията и недостатъците на съвременното общество в целия свят. Вижте само последния въпрос и отговора му – една дълбока загриженост за това, което ще дойде след настоящите поколения. Това е белег не само за един мъж на средна възраст, който вече е постигнал достатъчно в музикалните си дейности, но и за един интернационалист по отношение на световните проблеми. Благодаря на Евгений за мъдрите мисли, изказани в това интервю.

Що се отнася до негови изяви, както и през предните години, така и през 2018 г. потърсих в Интернет сведения за нови изяви на Евгений Шевкенов през 2017 г. Той има редица такива както в България, така и в други държави. Цитирам информации за две от тях – от изяви в Пловдив и в Париж:

БНР

Цигуларят Евгений Шевкенов свири в Етнографския музей

публикувано на 12.06.2017

Автор: Живка Танчева

Концертът на проф. Евгений Шевкенов, цигулка, Австрия и на Дмитри Клеменко, пиано, Украйна е днес в програмата на 53-тото издание на  Международния фестивал за камерна музика в Пловдив. 

  • Интервю с проф. Евгений Шевкенов

Роденият в Пловдив световноизвестен цигулар от шест години не е свирил пред публиката тук.

(край на цитата)

Цитирам линк към това предаване на БНР:

https://bnr.bg/post/100841128/cigularat-evgenii-shevkenov-sviri-v-etnografskia-muzei

21.06.2017

DUO NATASA VELJKOVIC & EUGENIY CHEVKENOV

Fête de la Musique

Dans le cadre de la Fête de la Musique 2017, le Forum Culturel Autrichien et l’Institut Culturel Bulgare vous convient à un concert austro-bulgare avec le violoniste Eugeniy Chevkenov et la pianiste Nastasa Veljkovic.

Au programme, des œuvres musicales de renommés voire illustres artistes des deux cultures : Wolfgang Amadeus Mozart, Ludwig van Beethoven, Franz Schubert, Petar Christoskow, Dejan Despić, Pantcho Vladiguerov, Georgi Zlatev-Cherkin, Rainer Bischof et Fritz Kreisler.

À savoir

Institut Culturel Bulgare
28 rue La Boétie,
75008 Paris

И като последна изява на Евгений Шевкенов, на която попаднах в Интернет през 2019 година, една обява за негов майсторски клас по цигулка в Пловдив през 2018 г.:

Сайт на Музикално училище „Добрин Петков“ Пловдив

Майсторски клас на Евгений Шевкенов, април 2018

Posted on 07.05.2018

На 20 април 2018 г. се проведе майсторски клас по цигулка на проф. Евгений Шевкенов (Австрия), бивш възпитаник на НУМТИ „Добрин Петков“. Участваха учениците Стефан Хубенов, от класа на Евгения Ночева; Тодорка Христева, от класа на Павел Генов; Ева-Фей МакГонегал, от класа на Анелия Сталева; Мишел Хачикян, от класа на Валентина Тенчева; Елеонора Георгиева, от класа на Боримира Стоянова.

(край на цитата)

Нека завърша статията си за Елена Балджиева с една хубава вест от Виена за сина й през 2017 г.:

„Пловдивчанинът Евгений Шевкенов, професор по цигулка и заместник-ректор на Консерватория „Густав Малер“ представи снощи във Виена кандидатурата на Пловдив за Европейска столица на културата на ежегодното соаре на „Виенски музикален семинар“.

И ето през тази 2019 година Пловдив се гордее, че действително е Европейска столица на културата!

Нека днес на 22 март 2020 г. си спомним за певицата Елена Балджиева по случай 82 години от рождението й и да пожелаем на сина й Евгений Шевкенов добро здраве и нови музикални успехи като диригент, цигулар и педагог.

…………………………….