Колоратурното сопрано от Испания Мария Бариентос е родена днес преди 140 години
Драги приятели на оперната музика, днес на 4 март 2024 г. се навършват кръглите 140 години от рождението на испанската певица Мария Бариентос (на испански: María Alejandra Barrientos Llopis) – оперна певица (колоратурен сопран), смятана за една от най-забележителните испански певици на своето време, изградила впечатлителна кариера в много европейски държави и в Америка, често партньорка на легендарния Енрико Карузо. В периода между 1916 и 1920 г., когато тя играе в главни роли в МЕТ Ню Йорк общо в 118 спектакъла на 10 различни опери, при много от тях Енрико Карузо е неин партньор също в главни роли.
Даже през март 1919 г. по време на честване 25 години от дебюта на Енрико Карузо в МЕТ, в съответното гала-предствление в МЕТ е изнесено второ действие на операта „Любовен еликсир“ от Доницети, при което двамата играят в главните роли. Цитирам издвадка от архив по това време (цитат на немски език):
Enrico Caruso 25. Jahrestag
Metropolitan Opera House, Sa, 22. März 1919
„L’Elisir d’Amore“: Akt II
Adina……….Maria Barrientos
Nemorino……………. Enrico Caruso
Belcore……………..Antonio Scotti
Dulcamara………….Adamo Didur
Giannetta……. ……Lenora Sparkes
(край на цитата)
Днес на 4 март 2014 г. пиша статия за първи път за Мария Бариентос. Ще изложа данни за нея в превод от различни източници на испански, английски, немски, италиански и руски езици, от които се научават редица важни подробности за богатия оперен и личен живот на Мария Бариентос, чийто живот приключва на възраст от 62 години.
Мария Бариентос (на испански: María Alejandra Barrientos Llopis, 4 март 1884 – 8 август 1946) е испанска оперна певица (колоратурен сопран), смятана за една от най-забележителните испански певици на своето време.
Биография
Тя е родена в Барселона, където получава добро музикално образование (пиано и цигулка) в Консерваторията по музика, преди да премине към вокално обучение при Франсиско Боне. Бариентос композира симфония на дванадесетгодишна възраст по време на обучението си в Консерваторията в Барселона и дирижира оркестър през същата година. Дебютира в „Teatro Novedades“ в Барселона като Инес в „Африканката“ от Джакомо Майербер през 1898 г. едва на 15-годишна възраст. Скоро следва ролята на Маргерит дьо Валоа в „Хугеноти“ също от Майербер.
След известно време всички големи оперни театри в Европа започват да я канят; тя пее с голям успех в Италия, Германия, Англия, Франция, но постига най-голяма популярност в Южна Америка, особено в „Театро Колон“ в Буенос Айрес. Кариерата й е временно прекъсната през 1907 г. от женитба и раждането на сина й; бракът не се оказва щастлив и тя се завръща на сцената през 1909 г.
Мария Бариентос дебютира в Метрополитън опера на 31 януари 1916 г. в главната роля на Лучия в „Лучия ди Ламермур“ от Доницети. В Метрополитън опера Бариентос пее до 1920 г., изпълнявайки главни роли във водещи опери – Адина в „Любовен еликсир“ от Доницети, Амина в „Сомнамбула“ от Белини, Елвира в „Пуритани“ от Белини, Джилда в „Риголето“ от Верди, Розина в „Севилският бръснар“ от Росини, Лакме в едноименната опера от Лео Делиб и други.
Мария Бариентос е особено известна с изпълнението на ролята на Шемеханската царица в операта „Златното петле“ от Николай Римски-Корсаков по време на американската премиера на операта на 6 март 1918 г. Кариерата на Бариентос в Метрополитън опера приключва на 1 май 1920 г. с изява в „Любовен еликсир“ заедно с Енрико Карузо.
След тригодишно отсъствие тя участва още един път на сцената на МЕТ на 14 декември 1923 г. След това продължава да пее на различни оперни сцени до 1924 г., след което дава само редки солови концерти и става известна изпълнителка на френски и испански песни.
Мария Бариентос е направила ценна колекция от записи за „Fonotipia Records“ и „Columbia Records“. През 1930 г. по молба на испанския композитор Мануел де Файа тя участва в записите на „Siete canciones españolas” и „Soneto a Córdoba”.
През последните години от живота си тя се мести в югозападната част на Франция, където постига успехи в съвсем друга област – като състезателка по бридж – игра на карти.
Мария Бариентос умира на 62-годишна възраст на 8 август 1946 г. във френския град Сибур.
(край на цитата)
От източник на испански език ще дам някои подробнсти, някои от които може да се повторят с дадените до сега:
Мария Бариентос получава задълбочено музикално обучение (пиано при Пелисер и цигулка при Санчес) в Консерваторията в Барселона. Семейството се страхува, че тя може да се зарази с туберкулоза и й препоръчва да прави белодробни упражнения. Ето защо тя започва да учи пеене при Франсиско Боне през 1890 г. Дебютира в „Teatro Novedades“ в Барселона като Инес в „Африканката“ от Джакомо Майербер на 10 март 1898 г., само на 15 години в роля, бързо последвана от тази на Маргерит дьо Валоа на 24 юли 1898 г. във „Хугеноти“ също от Майербер. Следва нейният дебют в „Grand Théâtre du Liceu“ в Барселона с откъси от „Лучия ди Ламермур“ от Доницети. Няколко дни по-късно тя играе Елвира в „Пуритани“ от Белини в същия театър.
Веднага след това Мария Бариентос е поканена от всички големи оперни театри в Европа и пее с голям успех в Италия, Германия, Англия и Франция.
Бариентос дебютира в Метрополитън опера в Ню Йорк на 31 януари 1916 г. в главната роля от „Лучия ди Ламермур“ с Джовани Мартинели в ролята на Едгардо, с Паскуале Амато в ролята на Енрико и диригент Гаетано Баваньоли. Тя остава свързана с този оперен театър до 1920 г., където играе още роли, включително Адина в „Любовен еликсир“ от Доницети, Амина в „Сомнамбула“ от Белини, Елвира в „Пуритани“ от Белини, Джилда в „Риголето“ от Верди, Розина в „Севилският бръснар“ от Росини, Лакме в едноименната опера от Лео Делиб и „Мирей“ от Шарл Гуно. Тя по-специално играе ролята на Шемеханската царица в операта „Златното петле“ от Николай Римски-Корсаков по време на американската премиера на операта.
След тригодишно отсъствие от МЕТ, Бариентос се завръща на 14 декември 1923 г. за последно изпълнение в ролята на Хариет в “Марта“ от Флотов.
Бариентос продължава да се изявява на сцената в колоратурни роли до 1924 г. След това тя се ограничава до концерти и става ценен интерпретатор на френски и испански мелодии.
Бариентос е певица с глас който има почти инструментална чистота. Тя прави ценна поредица от записи за лейбълите „Fonotipia Records“ и „Columbia Records“. После се оттегля в югозападна Франция, където става запалена играчка на бридж.
Мария Бариентос умира на 62-годишна възраст на 8 август 1946 г. във френския град Сибур.
(край на цитата)
По-горе стана въпрос за записите на Мария Бариентос. Разполагам с конкретни данни за тия записи към съответните лейбъли и ги цитирам по-долу:
Дискография:
Fonotipia, Mailand 1904-10-21
Lakme (Delibes): Aria delle campanelle (Delibes) 39013 XPH 30
Voci di primavera (Strauss) 39012 XPH 31
Sonnambula (Bellini): Ah non giunge 39011 XPH 35
Fonotipia, Mailand 1904-11
Puritani (Bellini): Son vergine vezzosa 39010 XPH 81
Fonotipia, Mailand 1906-02-01
Sonnambula (Bellini): Come per mi sereno (Bellini) 39457 XPH 1608
Mignon (Thomas): Io Sohn Titania (Thomas) 39461 XPH 1621
Fonotipia, Mailand 1906-02-12
Rinaldo (Händel): Lascia ch’io pianga (Händel) 39465 XPH 1606
Sonnambula (Bellini): Come per me sereno 39457 XPh1608
Sonnambula (Bellini): Sovra il sen 39458 XPh1609
Canzone di Solveig (Grieg) 39462 XPH 1607
Fonotipia, Mailand 14.02.1906
El cabo primero Yo quiero (Caballero) 39480 XPH 1614
Fonotipia, Mailand 1906-02-17
Barbiere di Siviglia (Rossini): Eine Stimme 39459 XPH 1619
Barbiere di Siviglia (Rossini): Io sono docile 39460 XPH 1620
Fonotipia, Mailand 1906-02-20
Dinorah (Meyerbeer): Ombra leggera (Meyerbeer) 39503 XPH 1634
Fra Diavolo (Auber): Oder son sola (Auber) 39538 XPH 1632
Fonotipia, Mailand 1906-02-23
Lucia di Lammermoor (Donizetti): Sulla Tomba mit Zenatello Giovanni 39825 XPh1653
Rigoletto (Verdi): Caro nome 39542 XPH 1654
Rigoletto (Verdi): Tutte le feste 39543 XPH 1652
Columbia, 14. März 1916
Lucia di Lammermoor (Donizetti): Ardon gl’incensi (Mad Scene) 68040D 48627
Lucia di Lammermoor (Donizetti): Regnava nel silenzio 68040D 48628
Columbia, 23. März 1916
Rigoletto (Verdi): Caro nome 68041D 48649
Mireille (Gounod): O légère hirondelle (Walzer) 68068D 48650
Nozze Di Figaro (Mozart): Deh vieni, non tardar 68057D 48651
Columbia, 2. Februar 1917
Perle du Bresil Charmant oiseau (David) 49112
Martha (Flotow) : Qui sola 49113
Columbia, 12. März 1917
Lakmé (Delibes): Ou va la jeune Hindoue 68041 D 49151
Columbia, 2. April 1917
Voci di primavera ( J. Strauss) 68068D 49171
Columbia, 22. März 1918
Traviata (Verdi): Parigi, o cara mit Hipolito Lazaro 49354
Columbia, 8. April 1918
Puritani (Bellini): Qui la voce 68052D 49370
Puritani (Bellini): Vien diletto 69052D 493701
Columbia, 29. April 1918
Le Coq d’or (Rimsky-Korsakoff): Hymne au soleil 68053D 49386
Columbia, 6. März 1919
Dinorah (Meyerbeer): Ombra leggiera 68042D 49596
Columbia, 13. März 1919
Mignon (Thomas): Io son Titania (Polonaise) 49598
Columbia, 20. März 1919
Rigoletto (Verdi): Si vendetta mit Riccardo Stracciari 4010M 78363
Rigoletto (Verdi): Tutte le feste al tempio … Piangi, Piangi mit Riccardo Stracciari 71003D 49611
Barbiere di Siviglia (Donizetti): Dunque io Sohn mit Riccardo Stracciari 71003D 49612
Columbia, 4. April 1919
Rigoletto (Verdi): E il sol del ‘Anima mit Charles Hackett 71002D 49616
Columbia, 10. April 1919
Traviata (Verdi): Un di felice mit Charles Hackett 71001D 49622
Columbia, 5. März 1920
Sonnambula (Bellini): Ah! ohne Giunge 68053D 49763
Columbia, 11. März 1920
Lucia di Lammermoor (Donizetti): Verranno a te with Hackett 71002-D 49766
Columbia, 18. März 1920
Lucia di Lammermoor (Donizetti): Chi mi frena mit Charles Hackett, Noe, George Meader, Riccardo Stracciari und Jose Mardones 74000-D 49768
Columbia, 27. März 1920
Rigoletto (Verdi): Bella figlia dell’ amore mit Charles Hackett, Riccardo Stracciari und Jeanne Gordon 74000D 49782
Columbia, 23. April 1920
Thema und Variationen ( Proch) 68079D 49803
Columbia
Amor Brujo (de Falla) PFX2 WLX 1415
Asturiana (De Falla) D11701 WLX309
Cancion (De Falla) PFX1
El pano moruno (De Falla) D11701 LX308
Jota (De Falla) PFX1 WLX 310
Nana (De Falla) PFX1 WLX 1368-2
Polo (De Falla) PFX2
Seguidilla murciana (De Falla) D11701 LX308
Soneto A Cordoba (De Falla) PFX2 WLX 1369
(край на цитата)
Грамофонните плочи в горната дискография съдържат оперни арии, дуети и песни от:
I PURITANI (Bellini)
LE NOZZE DI FIGARO (Mozart)
LAKME (Delibes)
IL BARBIERE DI SIVIGLIA (Rossini)
MIGNON (Thomas)
PEER GYNT (Grieg)
RINALDO (Haendel)
EL CABO PRIMERO (Fdez. Caballero)
DINORAH (Meyerbeer)
FRA DIAVOLO (Auber)
RIGOLETTO (Verdi)
LUCIA DI LAMMERMOOR (Donizetti)
MIREILLE (Gounod)
LA PERLE DU BRESIL (David)
MARTHA (Flotow)
LA TRAVIATA (Verdi)
TEMA I VARIACIONS (Proch)
SIETE CANCIONES POPULARES
ESPAÑOLAS ( Falla)
SONETO A CORDOBA (Falla)
EL AMOR BRUJO (Falla)
(край на цитата)
Цитирам още някои други подробности от живота и кариерата на Мария Бариентос, които до сега не съм споменавал:
Тя е дъщеря на Антонио Бариентос и Есперанса Лопис, като в семейството й няма хора, посветени на музиката и специално на вокалното изкуство. Интересен факт е, че по време на обучението си в Барселона, Мария Бариентос дава уроци по теория на музиката на различни интересуващи се лица, за да печели пари и усъвършенства музикалното си обучение. Сред нейните учители е Франсиско Боне, семеен приятел, който се присъединява към сопраното в така наречения „тандем Боне-Бариентос“. Боне се опитва да доведе Мария Бариентос в Оперния театър „Лисеу“ в Барселона за роля в операта „Орфей и Евридика“ от Глук, но това не се осъществява.
Истинска такава възможност се удава на Еваристо Арнус, банкер и покровител на изкуствата, собственик на „Banca Arnús“, който наема Мария Бариентос и тя дебютира в „Teatro Novedades“ в Барселона като Инес в „Африканката“ от Джакомо Майербер. Тя достига високо „фа“ с голяма лекота. През 1899 г., едва на 15 години, Бариентос дебютира в „Grand Théâtre du Liceu“ в Барселона. През 1901 г. тя пее ролята на Амина в „Сомнамбула“ от Белини в Буенос Айрес. Играе в „Ковънт Гардън“ в Лондон през 1903 г. и в Миланската Скала през 1904 г.
Мария Бариентос обикаля големите световни театри с участия в „Пуритани“ от Белини, „Лакме“ от Делиб (1914), „Травиата“ от Верди (1914), „Севилският бръснар“ от Росини, „Лучия ди Ламермур“. Една от нейните отлични изпълнения е арията на Царицата на нощта във „Вълшебната флейта“ от Моцарт.
Плътността на нейния глас е оригинална, както и необичайният цвят на този глас. Тя временно се отказва от сцената след брака си с Джордж Кийн, но е отново на сцената в „Театро Колон“ в Буенос Айрес през 1910 г. и се завръща в Европа през 1912 г., след раздяла със съпруга си. Между 1916 и 1920 г. тя пее в Кралската опера в Лондон и в Метрополитън опера в Ню Йорк, където се установява в тия четири години, за да изпълнява поверените й произведения.
През 1920 г. Мария Бариентос се установява в Париж и посвещава последните си години на роли в комични опери. Завръща се в Барселона, където пее в „Teatro Principal“ и „Palau de la Música“. Тя основава награда в Барселона, възползвайки се от важното градско училище, така че младите хора да могат да усъвършенстват обучението си по музика и пеене в чужбина.
В края на 20-те години Мария Бариентос окончателно се отказва от сцената и се посвещава изключително на концерти. През 1926 г. тя се сбогува с публиката в Буенос Айрес в театър „Колон“. След оттеглянето си от сцената се посвещава изцяло на преподаване в Консерваторията в Буенос Айрес.
Мария Бариентос е смятана за една от най-добрите колоратурни сопрани на своето време. В по-късните години тя е признат интерпретатор на испански и френски песни.
(край на цитата)
От източник на немски език цитирам кратка справка за изявите на Мария Бариентос по сезони в оперния театър „Grand Théâtre du Liceu“ в Барселона:
Grand Théâtre du Liceu
Seine Auftritte im Grand Théâtre du Liceu umfassen einen Zeitraum von 1899 bis zur Saison 1917/18. Sie führte auf:
- Saison 1902–03: „Rigoletto“ , „Lucia di Lammermoor“ und „La traviata“ .
- Saison 1905–06: „Rigoletto“ , „I puritani“ und „Il barbiere di Siviglia“ .
- Saison 1908–09: „Il barbiere di Siviglia“ , „Lucia di Lammermoor“ und „La sonnambula“ .
- Saison 1913–14: „Il barbiere di Siviglia“ und „La sonnambula“ .
- Saison 1914–15: Singt zum ersten Mal „Dinorah“ und wiederholt „La sonnambula“ .
- Saison 1915–16: Singt zum ersten Mal „Lakmé“ und wiederholt „I puritani“ .
- Saison 1916–17: „Lakmé“ .
- Saison 1917–18: ist seine letzte Saison am Liceu und singt „La sonnambula“ .
(край на цитата)
За да имаме представа за различното натоварване с оперни изяви през отделните години, цитирам една хронологична справка на изявите на Мария Бариентос по отделни театри и години от 1900 до 1922 г. (непълен списък):
1900 Milano Teatro Lirico – Barbiere di Siviglia (Rosina)
1900 Turin Teatro Regio – Barbiere di Siviglia (Rosina)
1900 Genova Politeama Genovese – Barbiere di Siviglia (Rosina)
1900 Firenze Teatro Niccolini – Barbiere di Siviglia (Rosina)
1900 Roma Teatro Costanzi – Barbiere di Siviglia (Rosina)
1900 Trento Teatro Sociale – Barbiere di Siviglia (Rosina)
1901 Madrid Teatro Reale – Barbiere di Siviglia (Rosina)
1901 Milano Teatro Lirico – Barbiere di Siviglia (Rosina)
1901 Roma Teatro Costanzi – Barbiere di Siviglia (Rosina)
1901 Buenos Ayres Politeama Argentino – Barbiere di Siviglia (Rosina)
1901 Montevideo Teatro Solis – Barbiere di Siviglia (Rosina)
1902 Turin Teatro Vittorio Emanuele – Barbiere di Siviglia (Rosina)
1902 Rosario di Santa Fе Тeatro Olimpo – Barbiere di Siviglia (Rosina)
1902 Triest Teatro Comunale – Barbiere di Siviglia (Rosina)
1903 Madrid Teatro Reale – Barbiere di Siviglia (Rosina)
1903 Bilbao Teatro Arriaga – Barbiere di Siviglia (Rosina)
1903 Napoli Teatro Verdi -Barbiere di Siviglia (Rosina)
1903 London Covent Garden -Barbiere di Siviglia (Rosina)
1904 Madrid Teatro Reale Barbiere di Siviglia (Rosina)
1904 Palermo Teatro Massimo – Barbiere di Siviglia (Rosina)
1904 Genua Teatro Carlo Felice – Barbiere di Siviglia (Rosina)
1904 Madrid Teatro Reale – Barbiere di Siviglia (Rosina)
1905 Napoli Teatro San Carlo – Barbiere di Siviglia (Rosina)
1905 Buenos Ayres Politeama Argentino – Barbiere di Siviglia (Rosina)
1905 Buenos Ayres Politeama Argentino – Don Pasquale (Norina)
1905 Montevideo Teatro Solis – Barbiere di Siviglia (Rosina)
1905 Lissabonner Teatro San Carlos – Pescatori di perle (Leila)
1906 Citt del Dirigentin des Messico Teatro – Barbiere di Siviglia (Rosina)
1911 Buenos Ayres Teatro Colon – Barbiere di Siviglia (Rosina)
1911 Montevideo Teatro Urquiza – Barbiere di Siviglia (Rosina)
1912 Barcellona Teatro Principal – Barbiere di Siviglia (Rosina)
1913 Valencia Teatro-Direktor – Barbiere di Siviglia (Rosina)
1913 Siviglia Teatro Cervantes – Barbiere di Siviglia (Rosina)
1913 Buenos Ayres Teatro Colon – Barbiere di Siviglia (Rosina)
1913 Buenos Ayres Teatro Colon – Pescatori di perle (Leila)
1914 Havanna Politeama Grande – Barbiere di Siviglia (Rosina)
1915 New York Teatro Metropolitan – Barbiere di Siviglia (Rosina)
1916 Philadelphia Teatro Metropolitan – Barbiere di Siviglia (Rosina)
1916 Boston Opernhaus – Barbiere di Siviglia (Rosina)
1916 Bahia Blanca Teatro Colon – Barbiere di Siviglia (Rosina)
1916 Buenos Ayres Teatro Colon – Barbiere di Siviglia (Rosina)
1916 Montevideo Teatro Solis – Barbiere di Siviglia (Rosina)
1916 San Paolo Teatro Municipal – Barbiere di Siviglia (Rosina)
1916 Rio de Janeiro Teatro Lirico – Barbiere di Siviglia (Rosina)
1917 Buenos Ayres Teatro Colon – Barbiere di Siviglia (Rosina)
1917 Madrid Teatro Reale – Barbiere di Siviglia (Rosina)
1918 Havanna Teatro Nacional – Barbiere di Siviglia (Rosina)
1920 Philadelphia Teatro Metropolitan – Barbiere di Siviglia (Rosina)
1921 Buenos Ayres Teatro Colon – Barbiere di Siviglia (Rosina)
1921 Buenos Ayres Teatro Colon – Don Pasquale (Norina)
1922 Madrid Teatro Reale – Barbiere di Siviglia (Rosina)
(край на цитата)
Както се вижда, през първите 6 години – от 1900 до 1905 Мария Бариентос е участвала главно в ролята на Розина от „Севилският бръснар“ в Италия, Испания, Аржентина, Уругвай, САЩ и Португалия, после и на остров Куба и Бразилия.
Ще завърша днешната статия за Мария Бариентос с едно малко резюме като епилог от източчник на немски език:
Мария Бариентос дебютира на 15-годишна възраст в Оперния театър в Барселона. През 1901 г. тя пее в Буенос Айрес в „Сомнамбула“ от Белини. Изявява се за първи път в Лондон в „Ковънт Гардън“ през 1903 г. и в Миланската Скала през 1904 г., поставяйки началото на блестяща международна кариера, която ще я превърне в лирична дива от първокласен порядък. Тя се изявява във водещите театри на Европа и Америка и пее няколко сезона в Метрополитън опера в Ню Йорк от 1916 г., заедно с водещите гласове на времето – Е. Карузо, Х. Лазаро, Т. Руфо. Благодарение на вокалните си качества тя се специализира в колоратурни роли („Севилският бръснар“, „Сонамбула“, „Риголето“, „Травиата“, „Пуритани“, „Фра Дяволо“). По-късно тя е важна песенна изпълнителка, особено в репертоара на нейните съвременници и сънародници Гранадос и Файа.
След като се оттегля от сцената, Бариентос преподава в консерваторията „Teatro Colón“ в Буенос Айрес. Великото „колоратурно сопрано“, което постига международна слава и е прославено като „дива“ с оперните си изяви в MЕТ, „Teatro Colón“, Миланската Скала, Оперните театри в Барселона и Мадрид и т.н., има стотици записи на грамофонни плочи с най-обширна селекция, но те никога не са издавани на компактдискове.
(край на цитата)
Жалко, много жалко във връзка с това последно изречение. Ако нейните записи на грамофонни плочи можеха след преработка да се запишат на дискове, днешните любители на оперното изкуство можеше да се запознаят с действително феноменалния глас на Мария Бариентос в такова състояние, каквото е постижимо с днешните възможности на записвателната техника. Защо до сега това не е направено, не ми е известно.
И последно – тия дни влязох в архива на Виенската държавна опера, за да видя дали Мария Бариентос е имала изяви и на тази важна оперна сцена. Оказа се че в техния архив няма данни за такива изяви. Възможно е тя да е имала такива изяви, но това е било в годините около 1910-1920, а този архив вероятно няма данни за тия години. Не съм сигурен, но това е истината.
Нека днес на 4 март 2024 г. почетем 140 години от рождението на испанската певица Мария Бариентос, родена в днешния ден през 1884 г. и починала през 1946 г. сравнително млада – на 62 години.
Мир на праха й!
…..
Записи:
“Caro nome”. “Rigoletto”. Verdi. Maria Barrientos.
“Caro nome”. (“Dearest name”). “Rigoletto”. Verdi. Maria Barrientos—Soprano. Sung in Italian. Columbia 7339. (1924) Speed 80 rpm.
….
Maria Barrientos; “Ombra leggieera”; DINORAH; Giacomo …
…..
Maria Barrientos (soprano) – Una voce poco fa (‘Barber of …
….
The “Una voce poco fa” Contest – Maria Barrientos
….
Part III: Rare and unknown voices – MARIA BARRIENTOS
…..
Maria Barrientos – Voci di Primavera (Strauss ...
…..