Veröffentlicht am

Rositza Batalova

Днес се навършват 90 години от рождението на диригентката Росица Баталова

Драги приятели на оперното и оперетно изкуство, днес на 3 септември 2020 г. се навършват 90 години от рождението на голямата диригентка и музикална общественичка Росица Баталова – една от първите майстори на диригентското изкуство в България, за която съм писал няколко пъти статии. Последната беше на 19 януари т.г. във връзка с 5 години от смъртта й през 2015 година. Понеже днешната годишнина е важна – точно преди 90 години се е родила тази знаменита жена, ще напиша наново статия за нея с малки изменения – нека новите ми читатели от месец януари до сега научат какво съм писал за нея.

Започвам с една статия във връзка с 90 години от рождението на Росица Баталова, която е публкувана днес в медия от Стара Загора (няма да я цитирам, по-долу е линк към нея и всеки ще я прочете после, ще разгледа и хубавите снимки в нея):

Живот, посветен на музиката

Цитирам моята статия от януари 2020 година:

„Драги приятели на оперното и оперетно изкуство, утре на 19 януари 2020 г. точно преди пет години се помина в София голямата българска диригентка и музикална общественичка Росица Баталова – една от първите майстори в диригентското изкуство в България, която години наред беше в редовете на най-значителните представители на това типично за мъжете изкуство. Понеже днес нямам дата за „оперна история“, а утре ще отбележа рождения ден на друг български музикален деец, пиша статията си за Росица Баталова един ден по-рано.

В годините на моята младост и зрялост, до 1974 година преди да напусна България съм бил на десетки нейни изяви в Музикалния театър в София и винаги съм бил напълно задоволен от изкуството й, от сериозното и задълбочено тълкуване на ръководените от нея произведения. Много години тя работи в този театър, наложи висок еталон на изисквания и през 2005 г. там бе тържествено чествана нейната 50-годишна дейност като диригент.

В тези години професията на жена – диригент на симфоничен оркестър беше твърде рядка не само в България, но и по целия свят. Аз си спомням тогава само за Росица Баталова и за Радосвета Бояджиева, докато жени – хорови диригенти имаше значително повече, проф. Лилия Гюлева ми беше лична позната. Сега не е така – нека спомена само Любка Биаджони, Вилиана Вълчева във Варна и хоровата диригентка Вяра Михайлова в Бургас. И трите са мои ФБ-приятелки, ще напиша по-сетне нещо за първите две. Знам името и на Красимира Костова – диригент в Бургаска опера. Тя е от доста години там диригент, известно време и директор на операта. През 2014 година срещнах името й във връзка с една музикална школа, която се открива в Царево. Понеже инициативата е много хубава, нека дам цитат:

В Царево отварят музикална школа за малки и големи, първите уроци започват през януари

Рая Стоянова, 18 август 2014 г.

За първи път в Община Царево се организира музикална школа за обучение по пиано, акордеон, тромпет, гайда, солфеж, поп и класическо пеене, съобщиха от общината. Целта на школата е да развие таланта на деца и възрастни, да обогати музикалната култура, както и да даде по-професионални познания и възможности. Ако обичате музиката и мечтаете да пеете и свирите като любимите си изпълнители, уроците в „Център за музикално и естетическо възпитание” ще ви помогнат да натрупате музикална подготовка. Педагозите ще ви насърчават и подкрепят в търсенето на индивидуален стил чрез собствена интерпретация, импровизация и ярко сценично присъствие.

Екипът на центъра за музикално и естетическо възпитание е от професионални музиканти и педагози с дългогодишен опит в работата с деца, както и с активна кариера. Школата дава възможност за обучение по пиано, акордеон, тромпет, гайда, солфеж, поп и класическо пеене – всички компоненти необходими за изграждането на един изпълнител. Уроците ще се провеждат в сградата на бившето ОДК, ул. „Хан Аспарух“. Осигурени са всички необходими музикални инструменти за репетиции.

Всички желаещи, без ограничение във възрастта, могат да се запишат за обучение на тел: 0590 / 5 50 29 и 5 50 30 в работни дни. Първите уроци ще стартират от месец януари 2015 г.

Ето и преподавателите: (б.авт. Б.К.: цитирам само Красимира Костова)

КРАСИМИРА КОСТОВА – пиано и солфеж.
Музикално образование – оперно и симфонично дирижиране в Санкт Петербург, Директор на Бургаска опера, Диригент на оперно-симфоничен оркестър към Бургаската опера, Носител на награда на Съюза на българските музиканти.

(край на цитата)

През 2019 г. на 19 януари писах също статия за Росица Баталова, в която на това място писах и за друга голяма българска диригентка – Радосвета Бояджиева. Понеже на 11 януари 2018 г. тя навърши кръглите 95 години, аз написах голяма статия за нея, която се посрещна с интерес от много читатели. За голямо съжаление през 2018 г. Радосвета Бояджиева се помина, и по този случай писах преди една седмица.

Днес обаче искам да кажа и по няколко думи за Любка Биаджони и Вилиана Вълчева.

За Любка Биаджони има толкова материали в медиите, ето само цитат от едно интервю с нея през май 2014 г.:

„Диригент, баронеса, майка и една от най-чаровните и силни жени с неизчерпаема енергия – Любка Биаджони. Тя обича  музиката, музикантите и певците. Когато човек я гледа, не може да не живее с нея музиката. С точни диригентски и естетически красиви жестове тя анимира хор, солисти и оркестър, които дават всичко от себе си за да покажат красотата на музиката.Така човек желае една опера.”

На 15 май под нейното диригентство Софийската филхармония ще  изнесе концерт в зала “България” от 19.00 часа, като ще прозвучат произведения на  Антон Брукнер – Симфония No 5 в си бемол мажор и други.

Любка има българо-италианска кръв, родена е в Рим, учила е в Музикалната академия в София, а сега живее в семейните замъци на Гутенберг в Германия. След гимназията Любка се колебае между музиката, философията и дори иска да се посвети на мисионерство при Майка Тереза. В крайна сметка надделява любовта  към музиката, кандидатства и я приемат в Музикалната академия в София.

След дипломирането си, ЛЮБКА БИАДЖОНИ специализира при световно-известните диригенти – Ленард Бърнстейн,  Карл Остерайхер, Фердинанд Лайтнер, Валери Гергиев,  Густав Кун и Иля Мусин. В продължение на 3 години асистира на Густав Кун  из цял свят. Носител е на първи награди от Международните конкурси за диригенти “Виенски камерен орекстър” (1996) и на “Франко Капуана” в Сполето (2002).

От 20 години  концертира из цяла Европа. Била е първи гост-диригент на Оркестър ”Filarmonica Marchigana” в Италия. От 2010 е постоянен гост-диригент, а от март 2012 е диригент на  Софийската филхармония.

През 2000 г. заедно със съпруга си  е основател на Международния музикален фестивал “Herrenchiemsee” в Германия, където всяка година концертира и поставя опери.

Под нейно диригентство Софийската филхармония в състав Национален филхармоничен оркестър и хор е реализирала три успешни участия в този фестивал с изпълнение на  Вердиевите опери “Набуко” (2008) и “Фалстаф” (2011) и на операта “Ариадне на Наксос” от Рихард Щраус (2013).

“Любка Биаджони  беше една изключителна изненада. Фрапиращо беше как тя наизуст, с толкова виталност успя да  координира пет различни групи от оркестър, хор и солисти, които бяха в залата” (цитат от медия в Германия).                                          

(край на цитата)

За Любка Биаджони има редица сведения относно дейността й в Интернет, така че няма да се спирам на подробности. В специална статия за нея ще се спра на дейността й. На 16 април 2018 г. тя празнува кръглите 50 години и тогава аз писах подробна юбилейна статия.

Сега за Вилиана Вълчева (извадка от сайта на Държавна опера Варна):

Родена през 1980 г. във Варна, Вилиана Вълчева завършва НУИ „Добри Христов” със специалност пиано (1999), след което продължава висшето си образование в Швейцария. Завършва Висшето музикално училище в Берн – клавирна катедра (2001), Музикалната консерватория в Нюшател със специалности клавирен съпровод и акомпанимент (2004), Висшето музикално училище в Люцерн с бакалавърска степен по оперно-симфонично дирижиране, музика и фагот при проф. Тюринг Брем, проф. Ахим Фидлер, проф. Беат Блетлер (2008).

Защитава магистърска степен по оперно-симфонично дирижиране при проф. Ралф Вайкерт във Висшето музикално училище в Люцерн (2010), дипломира се и като музиколог в Университет Берн (2011).

В периода 2004-2014 има ангажименти като диригент на Люцернския симфоничен оркестър, корепетитор и асистент на Вагнеровия фестивал във Велс, Австрия, диригент на Бранденбургския симфоничен оркестър, „Хайдн синфониета“ Виена, Филхармоничен оркестър Фаенца, оркестър Хохдорф Люцерн, Филхармоничен оркестър Йоханесбург, Концертен оркестър Берн. В сезона 2013-2014 е репетитор/асистент на първия капелмайстор в Театър Люцерн, в края на 2013 има практика по дирижиране при Фабио Луизи в Национална опера Цюрих, след което става корепетитор/асистент на музикалното ръководство на Национална опера Цюрих. Вилиана Вълчева печели Първа награда по пиано за най-добра интерпретация на чешки и словашки композитори на Международния музикален конкурс във Варна (1994), Първа награда по пиано на Международния конкурс за млади таланти в София (1996).

Завършва майсторски клас при проф. Борис Блох в Есен, Германия (1996), печели Втора награда на Международния конкурс за немска и австрийска музика (пиано) в Бургас (1998), участва в Workshop с Нордбьомише филхармония, Теплице (Чехия) и Държавна филхармония Кошице (Словакия) (2005-2007), както и в майсторски курс на Бернард Хайтинг, Люцерн (2008), има дипломен концерт с Филхармонията на Баден-Баден (2008), участва в диригентски конкурс в Берлин с Берлинската филхармония, Симфоничен оркестър Берлин, Концертхаусоркестър Берлин, Симфоничен оркестър на Берлинското радио (2009), в Международен диригенстки конкурс в Кадагес, Испания (2010), завършва магистърското си обучение с концерт с Русенската филхармония (2010), става финалист на майсторски курс Виена и „Хайдн синфониета“ Виена, под сценичното ръководство на Манфред Хус (2011).

Вилиана Вълчева е стипендиант на Zeno Karl Foundation Schindler (2008-2010) и на фондация „Рихард Вагнер” (2014). След успешните изяви на оперната сцена в родния град като диригент-постановчик на оперите „Дон Жуан” от Моцарт и „Андре Шение” от Умберто Джордано, също като диригент на знаковия концерт Bassissimo, по повод 100 години от рождението на Борис Христов, с участието на най-големия съвременен Вердиев бас Карло Коломбара (Италия) и български баси, от есента на 2014 г. Вилиана Вълчева вече е част от състава на Държавна опера Варна.

За нейното участие в Опера в Летния театър 2014 музикалната критичка Юлиана Караатанасова даде висока оценка: «Варна може да се гордее с още една звезда – от истинските, която ще блести скоро на международния музикален небосклон. Преливаща от талант, енергия и огромна работоспособност, Вилиана Вълчева е изучила в най-малки детайли партитурата на “Андре Шение”, вниквайки дълбоко в стила на веристичната опера. Нейният прочит говори за безспорен професионализъм, съчетан с категоричен диригентски жест.”

(край на цитата)

Нека да кажа и няколко думи за една друга съвременна българка – диригент:

ДЖИМИ КРУМБАХ (По статия на Деси Балканска от 22 март 2002 г.)

Джими Крумбах ще дирижира един концерт в средата на април 2002 г. у нас. За незапознатите уточняваме, че Джими Крумбах е българка и една от малкото жени-диригентки в света. Завършила е Музикалната академия в София през 1980 г., специализирала е във Виена при прочутия проф. Карл Остерайхер, а по-късно и при проф. Джордж Тинтър в Канада. Лауреат е на голямата награда “Masterplayers” от Международния конкурс в Италия. Концертирала е във Франция, Испания, Австрия, Русия, Япония и Австралия. От години живее в Дюселдорф, Германия. Хоспитант-диригент е на известната “Deutsche Oper am Rhein”, Германия, и асистент на проф. Шумахер в Международната музикална академия “Masterplayers”, Швейцария.

Всъщност това няма да е първото завръщане на Джими Крумбах в България. През 1997 г. тя основа голям симфоничен оркестър от най-добрите родни музиканти и го нарече “Филхармония България”. В неговия състав влизат изпълнители от Софийската филхармония и оркестъра на БНР. Същата година записа с тях “Пролетно тайнство” на Стравински, а три години по-късно направи успешно турне с този състав и балета на Софийската опера в Италия и Швейцария.

Първият концерт ще се състои на 15 април 2002 г. в зала “България”. В програмата са включени Симфония № 1 от Брукнер, симфоничната поема “От Италия” от Рихард Щраус и “Танц на седемте воала” из операта “Саломе” от Щраус.

(край на цитата)

Споменах в началото на статията и хоровата диригентка Вяра Михайлова, която 38 години е диригент в Бургаската опера. Тя е моя ФБ-приятелка и редовна читателка на моите „оперни истории“, родена е на 26 март и през 2018 година аз написах статия за нейната дългогодишна дейност като диригент в Бургас, също и преподавател по хорово дирижиране в Музикалното училище там.

Нека сега се спра на Росица Баталова, която се помина през 2015 година. Утре на 19 януари 2020 г. ще се навършват 5 години от тази дата и по този случай искам да припомня данни от живота и творчеството й.

Росица Георгиева Баталова е родена на 3 септември 1930 година в София в семейството на Георги и Ничка Баталови, които са сред съоснователите и солистите на Старозагорската опера. През 1941 година семейството се мести в София, където Баталова учи във Втора девическа гимназия. Паралелно с това учи като извънредна ученичка по пиано при известните пианистки и клавирни педагожки проф. Жени Ковачева и проф. Мара Петкова. През 1945 година получава възможност да дирижира ученическия хор и получава насоки за работата си от все още младите диригенти Илия Темков и Добрин Петков.

През 1954 година Росица Баталова завършва Държавната музикална академия – специалност „композиция“, където нейни преподаватели са проф. Марин Големинов и Асен Димитров, и специалност „дирижиране“ при проф. Влади Симеонов. През 1964 година специализира в Италия при световноизвестния диригент и педагог Франко Ферари.

Между 1955 и 1957 година Баталова е асистент-диригент в симфоничния оркестър в Двореца на пионерите под ръководството на проф. Симеонов, след което в продължение на много години е диригент в Държавен музикален театър „Стефан Македонски“. Първата ѝ по-голяма изява на сцената на Музикалния театър е в последната оперета на Исак Дунаевски „Бялата акация“.

През 1968 година Баталова основава и ръководи Дамски камерен оркестър „София“. През 1969 година е удостоена със званието „заслужил артист“.

Под нейно диригентство на сцена са поставени множество български и чужди произведения:

(край на цитата)

Освен като диригент, Баталова се изявява и като публицист; автор е на книгите „Автобиографични разкази“, „Спомени за хора и събития“, „Размисли и спомени за диригентското изкуство“ (данните до тук са от нейната страница в Уикипедия на български език).

Прочутата творба на Калман “Царицата на чардаша” е дирижирана от нея в много български театри, както и в прочутия виенски „Раймунд театър“. Дирижирала във Франция, Германия, Италия, Русия, Украйна, Полша, Испания, Австрия, Чехословакия, Турция, Израел, Алжир, Куба, Сирия, Сицилия, Сардиния, Република Малта, Република Кипър, Гърция.

През 1964 г. Росица Баталова печели трето място на кункурса за творчество на Росини в Италия, след което специализира при световно известния диригент и педагог Франко Ферара. Създател и диригент на Дамския камерен оркестър „София“, който концертира над 40 години, изпълнявайки камерни творби на световни композитори и особено много на български творци.

За фонда на Българското национално радио е реализирала записи със Симфоничния оркестър на радиото, с оркестъра на ДМТ „Ст. Македонски“ и с Дамския камерен оркестър „София“.

Росица Баталова е почетен гражданин на град Стара Загора. Носителка е на Златната лира на Съюза на българските музикални и танцови дейци. През 1969 г. е удостоена със сванието „Заслужил артист“, а през 1980 г. – със званието „Народен артист“.


През октомври 2005 г. в София бе чествана 50-годишната дейност на Росица Баталова като диригент на Музикалния театър. По този случай в електронните медии има някои информации, част от които ще предам тук:

29.10.2005 – Росица Баталова – 50 години кариера като диригент

С “Царицата на чардаша” от Имре Калман – оперета номер едно за всички времена, Националният музикален театър ще почете тази вечер 50-годишния творчески труд на Росица Баталова. Дамата на българския диригентски пулт ще поведе оркестъра на НМТ в юбилейния спектакъл. Участват Добрина Икономова (Силва), Марио Николов (Едвин), Богомил Спиров (Бони), Катерина Тупарова (Щаси), Донка Шишманова (Цецилия), Арон Аронов (Фери Бачи), Стоян Димитров (Мишка), Драгомир Стойков (Ген. Ронсдорф), Стефан Костов (Княз Леополд), Румен Григоров (Нотариус Киш). Режисьор е Динко Чомаков. Сценография и костюми – Мария Трендафилова. Хореограф – Светлин Ивелинов, хормайстор – Людмил Горчев.

Росица Баталова е родена в Стара Загора. Родителите й Георги и Ничка Баталови са едни от основателите и първи солисти на Старозагорската опера. В ролите на Никола и Гергана от операта на маестро Георги Атанасов – “Гергана”, заедно с плеяда ентусиасти, както ДУМА писа, поставят началото на първата извънстолична опера.
Росица Баталова започва да свири на пиано петгодишна, напредва бързо и вече на 11 акомпанира на родителите си в изпълнението на оперни арии и песни. През 1941 г. семейство Баталови се премества в София, където видният старозагорски адвокат и тенор Георги Баталов, отказал се от оперна кариера, се отдава на юристпруденцията. А съпругата му започва активна писателска дейност. Пише за деца и юноши разкази, романи, театрални пиеси и пиеси за куклен театър, ръководи библиотеката и музея на Народния театър “Иван Вазов”. В София семейство Баталови бързо са приобщени към кръговете на наши видни литературни дейци като Добри Немиров, проф. Александър Балабанов, Елин Пелин, проф. Константин Гълъбов, Евгения Марс, Николай Лилиев, Люба Касърова и др. Покрай родителите си и Росица Баталова контактува с тях. Така тя започва да оформя пиетет към литературата и изкуствата, изграждайки интелигентност и мироглед. Учейки в прочутата класическа Втора девическа гимназия, Росица Баталова е забелязана от преподавателката по музика Веселина Андреева-Дучева, която й предоставя да дирижира гимназиалния хор през 1945 г. В този хор, на една репетиция тя среща двама тогава млади музиканти, дошли да помогнат в художествената работа на хора. Това са бъдещите големи диригенти – Илия Темков и Добрин Петков.


Едновременно с класическата гимназия Росица Баталова учи като извънредна ученичка по пиано в средния отдел на тогавашната музикална академия при видните клавирни педагожки проф. Жени Ковачева и проф. Мара Петкова. Постъпва в теоретичния отдел на ДМА, в който преподават изключителни личности като проф. Марин Големинов, проф. Парашкев Хаджиев, проф. Веселин Стоянов, проф. Стоян Джуджев, проф. Камен Попдимитров и др. Насърчена от проф. М. Големинов, заедно с група студенти тя влиза в кръжока по композиция на Големинов. След трети курс Росица Баталова е приета в композиторския отдел в класа на проф. Големинов. Не след дълго професорът по дирижиране при една среща уговаря бащата на Баталова и тя се явява и за диригентския клас, ръководен от проф. Асен Димитров. Наскоро неин професор по дирижиране става новодошлият в музикалната академия виден диригент и педагог проф. Влади Симеонов. След отличното си дипломиране Росица Баталова решава да се отдаде на диригентската професия. Постъпва като асистент диригент в прочутата детско-юношеска филхармония “Пионер” при Двореца на пионерите, ръководена от Влади Симеонов.


На 2 ноември 1955 г. Росица Баталова, поканена от ръководителя на Пловдивската филхармония – диригентът Руслан Райчев, вдига палката за своя първи самостоятелен концерт. Следват покани за нови симфонични концерти с Видинската филхармония, Бургаската филхармония, Шуменската филхармония.


После Росица Баталова се явява на първия обявен конкурс за диригент – в Държавния музикален театър “Ст. Македонски”. От 11 кандидати мъже избират нея. Първата голяма творба, която й е възложено да дирижира, е “Бялата акация” от Дунаевски. В ДМТ “Ст. Македонски” палката на Р. Баталова дава живот на много наши и чуждестранни оперети като “Веселата вдовица”, “Хубавата Елена”, “Орфей в Ада”, “Прилепът”, “Принцесата на цирка”, “Графиня Марица”, “Роз Мари”, “Граф фон Люксембург”, “Теменужката от Монмартр”, “Бокачо”, “Хубавата Галатея”, “Бал в операта”, мюзикълите “Лека нощ, Бетина”, “Андалусия”, балета “Щраусиана” и др. Особена е нейната заслуга за дългогодишното поддържане на високото изпълнителско равнище на прочутата творба на Калман “Царицата на чардаша”, дирижирана от Баталова в много български театри, както и в прочутия виенски Раймунд театър. Тези спектакли са вече над 2000, а Баталова продължава да дава живот на “Чардаша”. Чрез нейната палка живот са видели произведения на Марин Големинов, Парашкев Хаджиев, Виктор Райчев, Георги Златев-Черкин, Димитър Вълчев и др.
Росица Баталова дирижира и балетни постановки на видния български балетмайстор Богдан Ковачев. Често гостува на оперните театри във Варна, Стара Загора, Русе, Плевен, Благоевград, на симфоничния оркестър на БНР, на оркестъра на Старозагорската опера, Варненската филхармония, филхармониите на Видин, Враца, Бургас, Пазарджик и др., както и със създадения от нея дамски камерен оркестър “София”, с който концертира вече 36 години.


За фонда на БНР Баталова е записвала и продължава да записва със Симфоничния оркестър на БНР, с оркестъра на Музикалния театър, с Дамския камерен оркестър “София” творби на български и чуждестранни композитори. Има издадени осем плочи с нейни записи, един диск с оркестъра на Радиото и един диск с цялата оперета “Веселата вдовица” с хор, оркестър и солисти на Музикалния театър. Авторка на три книги – “Автобиографични разкази”, “Спомени за хора и събития”, “Размисли и спомени за диригентското изкуство”, издадени от издателствата “Христо Ботев” и “Захарий Стоянов”.


Почетен гражданин e на Стара Загора, носителка на “Златна лира” на Съюза на музикалните и танцови дейци.

Споделено от маестрата:

Красотата на нашия занаят не е в палката и фрака

„Няма мъж или жена, има можещи или неможещи. Това се отнася за всички сфери на живота. Вярно е, че за жената е малко по-трудно, но завладяването на позициите става постепенно. Жената е много емоционална, много прецизна както в домакинството, така и в работата си. Ако е дарена с по-силна воля и упоритост, всеотдайност, успява. Когато човек има вътрешна сила и желание, постига това, което иска.

Диригент не се става за ден. Даже няма хора, родени за тази роля, а има родени музиканти. Първо трябва да си добър инструменталист, после да натрупаш много знания практически и теоретически. Красотата на нашия занаят не е нито в палката, нито във фрака. Диригентът е като генерал, а както знаете, генералът не може без армия, но и армията не може без генерал.“

(край на цитата)

Най-важното е да се усъвършенстваш

Диригентът Росица Баталова наскоро чества 50 години “работохолизъм” зад пулта

Автор: Мария Митева, в. „Сега“

17.11.2005 г.

Росица Баталова е родена в Стара Загора. На сцената на Музикалния театър „Стефан Македонски” тя дава живот на много наши и чужди музикално-сценични творби като „Веселата вдовица”; „Хубавата Елена” ; „Графиня Марица”; „Граф фон Люксембург”; „Бал в операта”; „Лека нощ, Бетина”; „Щраусиана”. С голям успех дирижира “Царицата на чардаша” на Имре Калман и в прочутия виенски „Раймунд театър”. Осъществила е над 2000 спектакъла.
—–


 Г-жо Баталова, откъде тази работоспособност в изкуството ви?

Аз израснах в изключително интелигентно семейство. Моите родители са едни от основателите и първи солисти на Старозагорската опера. Те заедно с плеядата ентусиасти поставят началото на първата извънстолична опера. Затова беше естествено още от петгодишна да започна да свиря на пиано и на 11 вече им акомпанирах в изпълнението на оперни арии и художествени песни.

Учила сте в класическата Втора девическа гимназия с намерението да станете лекар.

Да, имах такова желание, но преподавателката ми по музика Веселина Андреева-Дучева забеляза моите музикални наклонности и ми предостави да дирижирам гимназиалния хор. Като завърших средното си образование, разбрах, че нямам вътрешна сила да бъда лечител на хората. Насочих се към Музикалната академия. След трети курс кандидатствах за диригентския клас при професор Влади Симеонов и за композиторския при професор Марин Големинов.

Как започнахте?

Първия ми концерт с Пловдивската филхармония си го спомням до ден-днешен. Той беше особено преживяване за мен. Дирижирах творби на Моцарт, Вебер, Любомир Пипков и за финал Четвъртата симфония на Чайковски. След него последваха покани за изяви с Видинската, Бургаската и Шуменската филхармония.


 Печелите конкурс за диригент през 1957 г. Защо се спряха на вас? Това не е ли мъжка професия? Не отнема ли нещо от женствеността?

Явих се с 11 кандидати мъже и ме избраха! След като заех диригентското място, ми възложиха да дирижирам оперетата „Бялата акация” от Дунаевски. След нея поставих „Веселата вдовица” от Лехар. Премиерата предизвика тогава сензационен успех сред софийската публика и изключителен интерес. Оперетният жанр е труден и често подценяван от лаиците.

А диригентската професия не е лесна. Но вече не е толкова мъжка, каквато е била преди два века. Аз имам много приятелки диригентки по цял свят. Иначе в личния си живот съм скромен човек. Не обичам парадността и външната улична изява. При мен най-важното е било да вървя напред и да се усъвършенствам.

(край на цитата)

К О Л Е Г И Т Е

Тя е част от историята на нашия театър

Проф. Светозар Донев:

Росица Баталова е диригентка, която се е проявила във всички музикални жанрове – опера, симфонична, камерна, балетна музика… Тя е била 50 години на пулта на Музикалния театър и затова е органично свързана с театъра. Работила е с всички поколения оперетни артисти – златното на Мими Балканска, Тинка Краева, Коста Райнов, през сребърното на Видин Даскалов, Минко Босев, Лиляна Кошлукова, Лиляна Кисьова, Донка Шишманова, Петрана Ламбринова, и се стигне до най-младите сега. Затова тя има много сериозен принос в развитието на националния музикален театър. Затова и безкрайно я уважаваме. Тя е част от историята на този театър. Лично аз съм много свързан с нея, защото когато дойдох в театъра като съвсем млад режисьор – 23-24-годишен, направихме заедно първата ми постановка – “Принцесата на цирка”. Три месеца работихме упорито, задълбочено, сериозно и тя много ми помагаше. Хубаво е, когато режисьорът и диригентът имат една идея, една естетика, една мисъл за произведението. Получи се много хубав спектакъл и се игра всеки ден цял месец при страхотен успех. Росица е популярна, хората я обичат. Жена диригент и жена режисьор са редки професии, смятат се за мъжки. Когато бяхме например в Гърция преди много години, 20 дни играехме в центъра на Атина, като излезеше Росица да дирижира, гърците ставаха прави и се чудеха. У нас преди нея само Радосвета Бояджиева е била диригент.

Людмила Чешмеджиева:

За Росица Баталова човек не може да не говори с възхищение. Първо, защото е избрала мъжка професия, навлезе в една типично мъжка територия, но по-важното е, че се задържа 50 години на тази територия. Когато постъпих в театъра, тя веднага ми направи впечатление, защото тогава беше и красива, и крехка. Но и възпитанието й от семейството, в което е отрасла – на музиканти, и най-вече нейната взискателност и артистичност. Искам да подчертая артистичност, защото тя наред с музиката следеше действието на сцената и така се получаваше тази магия, този преход между текст и музика. С музиката правеше и образите, подсказваше ни образите, както навремето Богдан Ковачев го правеше чрез пластиката. Сега си давам сметка, че когато Росица беше на пулта, се чувстваше нейното присъствие със съпричастието й с действието на сцената. Искам да й пожелая много здраве и да напише още книги. Защото има талант на разказвач, освен другите й дарби.

Арон Аронов:

Роси Баталова – това е една епоха в оперетата, една велика страница в нашия театър. Никога не й казвам Росица Баталова, винаги й казвам мадам Оперета. Много роли, много спектакли сме пели с нея, никога не ме е хокала. С много уважение и любов се прекланям пред нея. Винаги е знаела, че тенорът е специален глас и затова е имала специално отношение към мен. Много я обичам, да бъде жива и здрава толкова, колкото я обичам!

Страницата подготви Вилиана Семерджиева

(край на статията)

През 2018 г. получих една снимка от тенора Михаил Светлев – факсимиле на страници от книгата на Росица Баталова „Автобиографични разкази“, издадена през 1995 г. в София, с посвещение за него. Заедно със снимката, той сподели и следните мисли:

„Тя ми беше първата диригентка в солистичната ми кариера. С нея започна и желанието ми “за повече” в това изкуство. Много се гордееше с това, че е била първият ми диригент. А когато през всичките тези години се връщах в България и се срещнехме в София, оставахме често да обядваме заедно. Пример за голямо усърдие и невероятна привързаност към това, което прави (дирижирането имам пред вид). На него посвети и целия си живит, дори и в личен, частен план. И с голямата си любов към певците си. Ще я помня с огромна благодарност.“

(край на цитата)

През януари 2015 г. след смъртта на Росица Баталова нейните колеги, приятели, почитатели и любители на музиката достойно изпратиха артистката до вечното й жилище. В медиите имаше редица информации, от които цитирам една:

Последни аплодисменти за големия наш диригент Росица Баталова

Биляна Кантарджиева (standartnews.com)

С продължителни аплодисменти колеги, солисти, оркестранти и почитатели изпратиха в последния й път големия български диригент Росица Баталова. Поклонението бе днес във фоайето на Националния музикален театър „Стефан Македонски”, който беше неин дом и на когото тя отдаде своя голям талант.

Повече от 50 сезона маестра Росица Баталова е на диригентския пулт в Музикалния театър. Над две хиляди само са спектаклите на „Царицата на чардаша” от Калман, която тя дирижира. „Благодарим ти, Маестра, и сбогом!” , „Ще те помним винаги”, “Дълбок поклон, Маестра!” написаха в траурната книга нейните колеги от Музикалния театър и дамския камерен оркестър „София”, на който тя бе основател и диригент над 40 години.

Цветя, венци и съболезнователни адреси до трупата на театъра изпратиха Председателят на 43-о Народно събрание Цецка Цачева, Парламентарната група на Лява България, Министерството на културата, кметът на община Стара Загора, чийто почетен гражданин е Росица Баталова, Софийската опера и балет, Държавна опера – Стара Загора, Съюзът на българските музикални и танцови дейци, Българската национална телевизия и други.

(край на цитата)

Нека днес на 3 септември 2020 г. почетем 90 години от рождението на голямата българска артистка Росица Баталова – нейното огромно дело няма бързо да бъде забравено.

Мир на праха й!

…….

Забележка:

На 19 януари 2019 г. д-р Ема Жунич ми изпрати две ценни снимки – майката и бащата на Росица Баталова – артисти в Старозагорската опера. Ето и съответните надписи:

Снимка 1: Майката на Росица Баталова – Ничка Хаджимитева-Баталова, първата Гергана и първата Леонора (“Трубадур”) на старозагорска сцена.

Снимка 2: Маестро Георги Атанасов и Георги Баталов, адвокат по професия, първият Никола (“Гергана”) и първият Манрико (“Трубадур”) на старозагорска сцена.

…….