Днес е годишнина от рождението на тенора Карло Бергонци
Драги приятели на оперната музика, днес на 13 юли 2017 г. почитаме 93 години от рождението на изключителния певец от Италия, тенорът Карло Бергонци, роден на този ден през 1924 година.
Това не е първа статия за него – на 13 юли 2014 г. той навърши кръглите 90 години и аз тогава написах статия, която започваше с думите: „Днес има рожден ден един от най-големите тенори на миналия век – Карло Бергонци (Carlo Bergonzi), често наричан „най-големият Вердиев тенор на 20-и век“ (през 2000 г. той получи наградата „Gramophone’s Lifetime Achievement Award“ именно на горното основание)“.
(край на цитата)
На този ден през 2015 година написах следните редове в началото на статията си за него:
„Така се радвах днес на 13 юли 2015 г. да напиша статия за 91-я му рожден ден. Уви, съдбата реши друго – както е известно на много от оперните любители в целия свят, 12 дни след като отпразнува своята 90-годишнина, той се помина в Милано на 25 юли 2014 г. Медиите в целия свят съобщиха тогава тази новина, аз я научих в края на юли 2014 г., но днес искам все пак да припомня на читателите си за него, нищо, че вече го няма между нас живите. Прочетох тогава една хубава статия, поместена два дни след смъртта му в авторитетния немски вестник „Die Welt“ – днес цитирам текста, тъй като в нея се казват редица ценни неща. После ще дам превод на статията:
An seiner Seite waren alle Damen glücklich
Eben noch feierte der epochale Verdi-Tenor Carlo Bergonzi seinen 90. Geburtstag. Jetzt ist der einzigartige Opernsänger gestorben. Er hinterlässt ein wunderbares Klangerbe für die Ewigkeit.
Von Kai Luehrs-Kaiser
In Italien galt er als “tenore verdiano del secolo”: als Verdi-Tenor des Jahrhunderts. Das soll einem eine Lehre sein. Denn Carlo Bergonzi war gerade kein Verdi-Brüllaffe, keine Testosteronschleuder und auch kein auftrumpfender Kraftprotz. Sondern ein Gegenmodell zur übermächtigen Konkurrenz der virilen Arena-Stimmen von Franco Corelli, Mario del Monaco und Giuseppe di Stefano. Ein Stilist.
Schwerelos und leicht, mit mühelos anspringender Attacke und einem nasal heldischen Timbre, war er der Inbegriff kontrollierter Ekstase innerhalb der italienischen Oper. Nicht dass er einem Rodolfo oder Calaf das Mindeste an Aplomb oder Passion schuldig geblieben wäre! Ein Triumph der Gesangstechnik, ein Bewusstsein dafür, dass die Grenzen einer Stimme ihre Stärke sind, verlieh seinem Gesang Flügel.
So wurde er von Fachleuten und Sängern neidlos angestaunt für ein Idealmaß an Kunstfertigkeit und gesanglichem Benimm, wie man dies sonst nur bei Alfredo Kraus oder bei Nicolai Gedda antraf. Bei Generationskollegen also, die uns nachträglich demonstrieren, wie reichhaltig differenziert die Tenor-Landschaft bis in die Achtzigerjahre hinein bestückt war.
Er wurde mit allen Primadonnen verkuppelt
Geboren am 13. Juli 1924 in Vidalenzo – genau zwischen den Verdi-Orten Busseto und Sant’Agata –, begann Bergonzi erstaunlicherweise als Bariton. Sogar Tullio Serafin, der Entdecker der Callas, hielt ihn dafür. Sein Debüt als Figaro in Rossinis “Barbiere” (Lecce 1948) schien eine solide Laufbahn als Silvio, Alfio, Germont père und Rigoletto zu verheißen; Rollen, die Bergonzi bis 1950 auch alle sang. Schon ein Jahr später indes debütierte er in Bari in der Tenor-Macker-Partie des Andrea Chenier. Um sich in den folgenden Jahrzehnten vor allem Verdi zuzuwenden. Bergonzi war der Erste, der in den Siebzigern dessen 31 Tenor-Arien (aus 25 Opern) zu einer großen Sammlung vereinte: eine Inkunabel des Verdi-Gesangs der Stereo-Ära. Später diente sie Plácido Domingo als Vorbild für eine ähnliche Box.
Wer sich im Wust unübersehbarer Opern-Gesamtaufnahmen Bergonzis zurechtfinden will, hat es nicht schwer. Sie sind alle gut. In Zeiten großer Exklusivverträge wurde er mit fast sämtlichen Primadonnen seiner Zeit verkuppelt. Zunächst als Partner von Renata Tedaldi (mit der er gemeinsam studiert hatte). Überragend ihr “Don Carlo” 1964 unter Georg Solti, “Madama Butterfly” und “Bohème” unter Tullio Serafin 1958/59, ebenso “Aida” 1959 unter Herbert von Karajan.
Zwischendurch half er bei der jungen Joan Sutherland aus (“La Traviata” 1962). Danach bei Renata Scotto (“Rigoletto” 1963 unter Kubelik und “Butterfly” 1966 unter Barbirolli). Dann kam Leontyne Price (“Ballo in maschera” 1966, “Ernani” 1967). Und schließlich Montserrat Caballé (“Traviata” 1967 unter Prêtre). Kurz: Bergonzi war der versatile Damenbeglücker vom Dienst. Und nicht ein einziges Mal hat er die Erwartungen enttäuscht.
Am Otello scheiterte er spektakulär
So sicher fühlte er sich – und so überragend war er auch –, dass sich im Lauf der sich streckenden, länger und länger werdenden Karriere bei ihm ein Lebenstraum kristallisierte. Man könnte auch sagen: ein Phantomschmerz. Er wollte einmal im Leben Otello singen. Im Jahr 2000, er war fast 76 Jahre alt, versammelte sich die Großgemeinde von Fans und Stimmfetischsten in der New Yorker Carnegie Hall zu einer konzertanten Aufführung von Verdis Spätwerk. Sogar die “Drei Tenöre” Luciano Pavarotti, Placido Domingo und José Carreras saßen gemeinsam in einer Loge. Nach zwei Akten war die Katastrophe da. Bergonzi musste abbrechen. Ein auf YouTube zu sehender Probenmitschnitt indes zeigt, dass Bergonzi vorher die ganze Rolle voll ausgesungen hatte – und sich damit vermutlich überanstrengte.
So endete die Karriere dieses stilvollen Giganten mit einer bitteren Pointe. Zum Erfolgskurs seiner beispielhaft nachhaltigen Laufbahn passte sie nicht. In Verdis Geburtsort Busseto, wo er auch das Hotel “I due Foscari” eröffnet hatte, wirkte Bergonzi jahrzehntelang alljährlich als Lehrer (unter anderem von Salvator Licitra und Luca Pisaroni). Er stand für die Tatsache, dass die sublime Beherrschung der Mittel den Schlüssel zur italienischen Oper bildet. Dass man dosieren muss, ohne geschmacklich den Kopf zu verlieren.
Am 13. Juli feierte er noch seinen 90. Geburtstag, nun hat einer der bedeutendsten Sänger des 20. Jahrhunderts die Bühne des Lebens verlassen: Carlo Bergonzi, der bereits kurz nach seinem Jubelfest ins Krankenhaus eingeliefert wurde, ist, wie seine Frau Adele bekannt gab, am 25. Juli gestorben.
© WeltN24 GmbH 2015. Alle Rechte vorbehalten
(край на цитата)
Превод:
До него всички дами бяха щастливи
Епохалният Вердиев тенор Карло Бергонци току-що отпразнува своя 90-ти рожден ден. Сега уникалният оперен певец почина. Той оставя чудесно звуково наследство за вечността.
От Kai Luehrs-Kaiser
В Италия той е смятан за “tenore verdiano del secolo”: тенорът на Верди на века. Това трябва да е урок. Защото Карло Бергонци не беше вердиева маймуна, нито тестостеронова прашка, нито самохвалеща се мускулна машина. Той беше контрамодел на огромната конкуренция от мъжествените гласове на оперната сцена от рода на Франко Корели, Марио дел Монако и Джузепе ди Стефано. Той беше стилист.
Безтегловен и лек, с непринудено атакуване на тоновете и носов героичен тембър, той беше олицетворение на контролирания екстаз в италианската опера. Не че дължеше на Родолфо или на Калаф и най-малко апломб или страст! Триумфът на вокалната техника, съзнанието, че ограниченията на гласа са неговата сила, окрилиха неговото пеене.
Експерти и певци се възхищаваха без завист за идеалното ниво на артистичност и вокални маниери, които иначе се срещаха само при Алфредо Краус или Николай Геда. С други думи, с колеги от поколението, които по-късно ни демонстрират колко богато диференциран е бил теноровият пейзаж до 80-те години.
Той беше сдвоен с всички примадони
Роден на 13 юли 1924 г. във Видаленцо – точно между Вердиевите градове Бусето и Сант’Агата – Бергонзи изненадващо започва като баритон. Дори Тулио Серафин, откривателят на Мария Калас смяташе, че е така. Дебютът му като Фигаро в „Севилският блръснар“ от Росини (Лече 1948) сякаш обещаваше солидна кариера като Силвио, Алфио, Жермон и Риголето – роли, които Бергонци също пее до 1950 г. Само една година по-късно обаче той дебютира в Бари в теноровата роля на Андре Шение. За да се обърне основно към Верди през следващите десетилетия. Бергонци е първият през 70-те години, който комбинира своите 31 тенорови арии (от 25 опери) в голяма колекция от записи: есенцията на Вердиево пеене от ерата на стереото. По-късно тая колекция служи като модел на Пласидо Доминго за подобна кутия от записи.
Ако искате да намерите своя път в масата от пълни оперни записи на Бергонци, които не могат да бъдат пренебрегнати, няма да ви е трудно. Всички са добри. Във времена на големи ексклузивни договори той беше съчетан с почти всички примадони на своето време. Първо като партньор на Рената Тебалди (с която са учили заедно). Изключителни са техните “Дон Карлос” през 1964 г. на Джордж Шолти, “Мадам Бътерфлай” и “Бохеми” на Тулио Серафин през 1958/59 г., както и “Аида” през 1959 г. на Херберт фон Караян.
Междувременно той помага с младата Джоан Съдърланд (“Травиата” 1962). След това с Рената Ското (“Риголето” 1963 г. на Кубелик и “Мадам Бътерфлай” (1966 г. на Барбироли). След това идва Леонтин Прайс (“Бал с маски” 1966, “Eпнани” 1967). И накрая Монсерат Кабайе (“Травиата” 1967 г. с диригент Претр). Накратко: Бергонци беше универсалния дежурен магьосник. И нито веднъж не разочарова очакванията.
Той се провали грандиозно при Отело
Бергонци се чувстваше толкова уверен – и толкова изключителен беше – че една мечта за цял живот изкристализира в хода на неговата продължителна, все по-дълга и по-дълга кариера. Може да се каже също: фантомна болка. Искаше веднъж в живота си да изпее Отело. През 2000 г., когато той беше почти на 76 години, голяма общност от фенове и вокални фетишисти се събраха в „Карнеги хол“ в Ню Йорк за концертно изпълнение на късното произведение на Верди. Дори “Тримата тенори” Лучано Павароти, Пласидо Доминго и Хосе Карерас седяха заедно в една ложа. След две действия катастрофата беше налице. Бергонци трябваше да спре. Въпреки това, запис от репетиция, който може да се види в YouTube, показва, че Бергонци е изпял цялата роля предварително – и вероятно се е пренапрегнал с нея.
Така кариерата на този стилен гигант завърши с горчив удар. Това не вървеше с успешния ход на неговата образцова устойчива кариера. В родното място на Верди Бусето, където той открива и хотел „I due Foscari“, Бергонци работи всяка година в продължение на десетилетия като учител (между другото на Салватор Личитра и Лука Писарони). Той представи факта, че възвишеното владеене на средствата е ключът към италианската опера. Това, което трябва да дозирате, без да губите главата си по отношение на вкуса.
На 13 юли 2014 г. той още празнуваше своя 90-и рожден ден, сега един от най-известните певци на 20-и век напусна сцената на живота: Карло Бергонци, който не дълго след своя юбилей беше откаран в болница. Както съобщи неговата съпруга Аделе, на 25 юли той се помина).
© WeltN24 GmbH 2015. Всички права запазени.
(край на превода)
След това написах статията, която и днес на 13 юли 2017 г. ще повторя, но с повече абзаци в превод от горната статия. За това време нищо не се е променило, освен неговата загуба и факта, че моите читатели във Фейсбук нараснаха почти до 550 и искам да ги осведомя и за този голям певец. Един от световноизвестните тенори на 20-ти век, който доживя почтена възраст и аз имах надеждата, че и през следващите години ще можем да го поздравяваме. Жалко, съдбата реши друго.
Карло Бергонци е световно известен артист, за него е писано толкова много, просто трябва да си спомним за големите му заслуги към оперното изкуство и да му изкажем благодарността си посмъртно.
Ще пиша малко за биографията му, ще дам сведения за репертоара му и дискографията, които напълно ще характеризират дейността му.
Карло Бергонци е роден на 13 юли 1924 г. в малкото градче Vidalenzo, Италия, недалеч от Парма. Започва певческата си кариера след музикално образование в консерваторията „Ариго Бойто“ в Парма като баритон и дебютира през 1948 г. в Оперния театър в Лече в ролята на Фигаро в операта „Севилският бръснар“ от Росини. Независимо че той играе баритонови роли, например Риголето в едноименната опера от Верди, през годините 1950/1951 той се преобучава като тенор и на 12 януари 1951 г. за пръв път пее в Бари главната роля в операта „Андре Шение“ от Умберто Джордано.
През следващите години Бергонци се развива като един от водещите лирико-спинтови тенори през 20-и век. Той гастролира с огромен успех на всички значителни оперни сцени в целия свят. Особен успех има на сцените на МЕТ в Ню Йорк (дебютна роля като Радамес в „Аида“ от Верди през 1956 г.), където играе в продължение на 25 години като един от най-добрите тенори на тази сцена. Също на „Арена ди Верона“ Бергонци играе всички важни роли в продължение на 21 сезона. Подобен успех той има в Ковънт Гардън в Лондон, в Миланската Скала, в Париж и на много други сцени. Макар че широката публика не го цени така, както прочутите му колеги Франко Корели, Джузепе ди Стефано, Марио дел Монако и по-късно Лучано Павароти, специалната музикална критика (например немският авторитетен критик Юрген Кестинг) го поставя много високо главно поради изключително добрата му певческа техника.
Сега ще дам участията му във Виенската държавна опера, после списък на всички негови роли и музикални записи.
Участия на Карло Бергонци във Виенската държавна опера (от 1959 до 1976 г.):
Titel des Werks | Rolle/Funktion der Person | Datum der ersten/letzten Vorstellung | Anzahl der Vorstellungen | |
---|---|---|---|---|
Aida | Radames | 13.09.1959–10.09.1963 | 7 mal | |
Andrea Chénier | Andrea Chénier | 07.09.1960–09.01.1963 | 5 mal | |
Cavalleria rusticana | Turiddu | 18.05.1961 | 1 mal | |
Il trovatore | Manrico | 06.06.1973 | 1 mal | |
a Bohème | Rodolfo | 15.05.1961–02.06.1963 | 4 mal | |
La forza del destino | Don Alvaro | 22.05.1961–14.09.1963 | 4 mal | |
Lucia di Lammermoor | Edgardo | 02.10.1988–07.10.1988 | 2 mal | |
Madama Butterfly | B.F. Pinkerton | 09.09.1961 | 1 mal | |
Pagliacci | Canio (Pagliaccio) | 24.09.1960 | 1 mal | |
Tosca | Mario Cavaradossi | 06.01.1963–20.12.1976 | 5 mal | |
Un ballo in maschera | Gustaf III. | 28.05.1961–16.12.1976 | 7 mal |
(край на цитата)
Оперен репертоар:
(край на цитата)
Както се вижда, Бергонци е типичен Вердиев певец, което се изтъква от много негови биографи и музикални критици.
Музикални записи на Карло Бергонци:
Anno | Titolo Ruolo | Cast | Direttore | Etichetta |
---|---|---|---|---|
1951 | I due Foscari Jacopo Foscari | Giangiacomo Guelfi, Maria Vitale | Carlo Maria Giulini | Cetra |
Giovanna d’Arco Carlo VII | Renata Tebaldi, Rolando Panerai | Alfredo Simonetto | Opera d’Oro/ Melodram/IDIS | |
Simon Boccanegra Gabriele Adorno | Paolo Silveri, Antonietta Stella, Mario Petri | Francesco Molinari-Pradelli | Cetra | |
Pagliacci Canio | Carla Gavazzi, Carlo Tagliabue, Marcello Rossi | Alfredo Simonetto | Cetra | |
1958 | Madama Butterfly F. B. Pinkerton | Renata Tebaldi, Mario Borriello, Fiorenza Cossotto | Tullio Serafin | Decca |
La bohème Rodolfo | Renata Tebaldi, Ettore Bastianini, Cesare Siepi | Tullio Serafin | Decca | |
1959 | Aida Radames | Renata Tebaldi, Giulietta Simionato, Cornell MacNeil | Herbert von Karajan | Decca |
Macbeth Macduff | Leonard Warren, Leonie Rysanek, Jerome Hines | Erich Leinsdorf | RCA | |
1961 | Un ballo in maschera Riccardo | Birgit Nilsson, Cornell MacNeil, Giulietta Simionato | Georg Solti | Decca |
1962 | La traviata Alfredo Germont | Joan Sutherland, Robert Merrill | John Pritchard | Decca |
Il trovatore Manrico | Antonietta Stella, Ettore Bastianini, Fiorenza Cossotto | Tullio Serafin | DG | |
1964 | Rigoletto Il duca di Mantova | Dietrich Fischer-Dieskau, Renata Scotto, Fiorenza Cossotto | Rafael Kubelik | DG |
Tosca Mario Cavaradossi | Maria Callas, Tito Gobbi | Georges Prêtre | EMI | |
1965 | Cavalleriausticana/Pagliacci Turiddu/Canio | Fiorenza Cossotto. Giuseppe Taddei, Rolando Panerai | Herbert von Karajan | DG |
Don Carlo Don Carlo | Nicolaj Ghiaurov, Renata Tebaldi, Grace Bumbry | Georg Solti | Decca | |
Luisa Miller Rodolfo | Anna Moffo, Cornell MacNeil, Shirley Verrett | Fausto Cleva | RCA | |
1966 | Un ballo in maschera Riccardo | Leontyne Price, Robert Merrill, Shirley Verrett | Erich Leinsdorf | RCA |
Lucia di Lammermoor Edgardo Ravenswood | Anna Moffo, Mario Sereni, Ezio Flagello | Georges Prêtre | RCA | |
Madama Butterfly F. B. Pinkerton | Renata Scotto, Rolando Panerai, Anna Di Stasio | John Barbirolli | EMI | |
1967 | Ernani Ernani | Leontyne Price, Mario Sereni, Ezio Flagello | Thomas Schippers | RCA |
La Gioconda Enzo Grimaldo | Renata Tebaldi, Marilyn Horne, Nicolai Ghiuselev | Lamberto Gardelli | Decca | |
La traviata Alfredo Germont | Montserrat Caballé, Sherrill Milnes | Georges Prêtre | RCA | |
1969 | La forza del destino Don Alvaro | Martina Arroyo, Piero Cappuccilli, Ruggero Raimondi | Lamberto Gardelli | EMI |
1970 | Lucia di Lammermoor Edgardo Ravenswood | Beverly Sills, Piero Cappuccilli, Justino Diaz | Thomas Schippers | Westminster Records |
1972 | Attila Foresto | Ruggero Raimondi, Cristina Deutekom, Sherrill Milnes | Lamberto Gardelli | Philips Records |
1974 | I masnadieri Carlo Moor | Montserrat Caballé, Piero Cappuccilli, Ruggero Raimondi | Lamberto Gardelli | Philips Records |
1983 | Oberto, Conte di San Bonifacio Riccardo | Rolando Panerai, Ghena Dimitrova | Lamberto Gardelli | Orfeo |
1988 | Adriana Lecouvreur Maurizio di Sassonia | Joan Sutherland, Leo Nucci, Cleopatra Ciurca | Richard Bonynge | Decca |
(край на цитата)
Срещаме в тези записи и имената на Николай Гяуров, Никола Гюзелев и Гена Димитрова:
1965 г.
Don Carlo Don Carlo | Nicolaj Ghiaurov, Renata Tebaldi, Grace Bumbry | Georg Solti | Decca |
1967 г.
La Gioconda Enzo Grimaldo | Renata Tebaldi, Marilyn Horne, Nicolai Ghiuselev | Lamberto Gardelli | Decca |
1983 год. | Oberto, Conte di San Bonifacio Riccardo | Rolando Panerai, Ghena Dimitrova | Lamberto Gardelli | Orfeo |
(край на цитата)
На края справка (на италиански език) за филмографията на Бергонци:
Diverse sono le riprese di opere disponibili in commercio. Tra i collezionisti ne circolano inoltre molte altre, effettuate da società televisive o privatamente, che non sono reperibili commercialmente.
Nel 1988 è stato diretto da Franco Zeffirelli nel film Il giovane Toscanini, al fianco di Elizabeth Taylor, dove interpreta l’aria “Celeste Aida”.
- James Levine gala, dove interpreta “Quando le sere al placido dalla Luisa Miller – 1996
- Il giovane Toscanini, Bertini – 1988
- Carlo Bergonzi, concerto di Lugano – 1981
- Aida, Tokio 1973
- Un ballo in maschera, Tokyo 1967
- Lucia di Lammermoor, Tokyo 1967
- L’elisir d’amore, Firenze 1967
- Il Trovatore, RAI 1966
- Aida, Verona 1966
- La boheme (atto III, dir. Leonard Bernstein) Omnibus, New York 1958
(край на цитата)
Нека днес на 13 юли 2017 г. да почетем паметта на изключителния певец Карло Бергонци. Днес той щеше да навърши 93 години. Мир на праха му!
………….
Изпълнение на Карло Бергонци:
Carlo Bergonzi – Aida – Celeste Aida
…….
Изпълнение на Карло Бергонци:
Carlo Bergonzi – Nessun dorma (NY, 1977)
……
Изпълнение на Карло Бергонци:
Carlo Bergonzi: “Di tu se fedele”
…
Изпълнение на Карло Бергонци:
Carlo Bergonzi – Pietà, Signore
……
Изпълнение на Карло Бергонци:
Carlo Bergonzi – ‘O sole mio (Tokyo, 1987)
….
Изпълнение на Карло Бергонци:
Carlo Bergonzi – Panis angelicus
´´´´´´