Berzhanskaya, Vasilisa (RUS, Sopran & Mezzosopran)

Оперната певица от Русия Василиса Бержанская празнува днес рожден ден

Драги приятели на оперната музика, днес на 13 декември 2024 г. пиша за пръв път статия за младата оперна певица от Русия Василиса Бержанская, която днес навършва 31 години, но въпреки това в разстояние на последните 6-7 години тя получи международна известност, която й дава възможност да има изяви по всички прочути световни оперни сцени като Виенската държавна опера, Кралската опера „Ковънт Гардън“ в Лондон, „Дойче Опер Берлин“, Римската опера и редица оперни театри в Италия, на музикалните фестивали в Залцбург, Флоренция, „Арена ди Верона“ и Пезаро, на сцената на Метрополитън опера в Ню Йорк през септември 2024 г., както и концертни изяви в „Карнеги хол“ в Ню Йорк и „Тонхале“ в Цюрих. Последно тя имаше дебют на сцената на Миланската Скала при откриване на сезона 2024-2025.

Имам чувството, че Василиса Бержанская „върви по стъпките“ на Анна Нетребко, която преди години по същия начин стана международна оперна звезда и продължава да има този ореол вече 25-30 години. Даже при откриване сезона на Миланската Скала тази година на 7 декември двете певици играха двете главни роли на Леонора и Прециозила в операта „Силата на съдбата“ от Верди. Докато Нетребко открива сезона на Миланската Скала вече шест пъти с постановки на “Дон Карлос”, “Джована д’Арко”, “Тоска”, “Макбет”, “Дон Жуан” и “Андре Шение“ и сега за седми път със „Силата на съдбата“, за Бержанская това е неин дебют на тази сцена и първо откриване на сезон в този театър. За нея четем следната хубава рецензия:

„Руското мецосопрано се превърна в една от най-обещаващите певици на своето поколение, след като направи своя пробив в Пезаро, Италия и пя в Метрополитън опера и Кралската опера. В първата си премиера в Миланската Скала Бержанская ще пее ролята на Прециозила, която преди това е изпълнявала в Кралската опера в Лондон през 2023 г. и по-късно в „Гран Театър дел Лисеу“ в Барселона“.

(край на цитата)

Що се отнася до Нетребко, няколко дни след изявата й в Милано четох в немска медия следния малък отзив за изявата й (мой превод на български):

„ (…) Разбира се, фокусът беше особено върху Анна Нетребко. Тя се възползва от възможността да демонстрира статуса си от световна класа и беше посрещната с много аплодисменти. От ефективно използвания, кадифено затъмнен тембър до впечатляващо използваните горни тонове, тя предоставя последователно завладяващ ролеви портрет. Винаги малко от себе си, но без да е звезда и винаги с прословутите си качества на „отборна певица“, отдаваща особено внимание на партньорите си. Самотните освирквания за Нетребко нямаха нищо общо с нейното представяне“.

(край на цитата)

Що се отнася до такива освирквания, те са резултат на факта, че тя е певица от Русия. Ето един коментар за постановката в немска медия, който също прочетох тия дни:

„ (…) Иначе Лео Мускато (режисьор), Федерика Паролини (сцена) и Силвия Аймонино (костюми) се ограничават до илюстративна въртяща се сцена, която варира от интериора на стаята на Леонора до романтично уютна горичка пред портата на манастира до окопите на Първата световна война (включително една съмнителна бойна хореография) и истински пейзаж от руини, който резонира с образите на разрушението на настоящето, всичко има това, което човек си представя по отношение на сценичното богатство.

Традиционното откриване на сезона на Миланската Скала, тази година последно под ръководството на артистичния директор Доминик Майер, винаги се превръща в голям спектакъл в Милано, включващ различни протести и политически знаменитости в страната. В това отношение Париж открадна този път шоуто с повторното отваряне на Нотр Дам, което президентът Еманюел Макрон организира, така да се каже, от гледна точка на глобалната политика. Италианският президент също предпочете Париж пред Милано. Тук лошото време и обширните бариери помрачиха задължителния протестен хъс. Но вътре гости като Пласидо Доминго и Хосе Карерас имаха още повече заявки за селфита и изявления, които да изпълнят. Накрая последваха дванадесет минути заслужени последни аплодисменти.

(Йоахим Ланге от Милано, 9 декември 2024 г.)

(край на цитата)

Както предполагам, редица оперни меломани са гледали или слушали откриването през тази година. Аз имах щастието да слушам цялата опера по Радио София, тъй като програма „Христо Ботев“ предаваше спактакъла в действително време и понеже имам Интернет-връзка с БНР, можах да проследя цялото представление.

Понеже стана дума за това откриване на сезона в Миланската Скала, искам да дам някои подробности от източник на немски език (после превод на български език):

Teatro alla Scala eröffnet Saison 2024-25 mit hochkarätig besetztem „La Forza del Destino“

Von Francisco Salazar

5.12.2024

Das Teatro alla Scala eröffnet seine Saison 2024–25 mit Verdis „La Forza del Destino“, einem Werk, das selten auf der Mailänder Bühne zu sehen war.

Das Werk wurde zuletzt 1999 unter der Leitung von Riccardo Muti und 2001 unter der Leitung von Valery Gergiev im Mariinsky-Theater aufgeführt. Das einzige Mal, dass die Oper im Teatro alla Scala Premiere feierte, war 1965 unter der Leitung von Gavazzeni in einer Produktion von Margherita Wallmann.

Mit dieser neuen Produktion von Leo Muscato bringt Chailly eine Starbesetzung mit, die die Oper mit großem Erfolg aufgeführt hat.

Hier ein Blick auf die bisherigen Erfahrungen der Besetzung mit „La Forza del Destino“.

Brian Jagde – Don Alvaro

Das erste Mal sang der amerikanische Tenor das Werk 2019 an der Pariser Oper. Zu seinem Rollendebüt bemerkte OperaWire, er habe „eine stimmliche Meisterklasse gegeben, indem er eine der anspruchsvollsten Rollen des Repertoires sang“. Später sang er sein gefeiertes Debüt 2023 am Royal Opera House und 2024 in einer Neuproduktion an der Metropolitan Opera .

Seine letzte Produktion fand im Herbst 2024 im Gran Teatre del Liceu statt. Jetzt kehrt er zurück und singt seine fünfte Produktion an dem berühmten Mailänder Theater. Außerdem wird er in seiner dritten Produktion mit der Kompanie zum ersten Mal das Teatro alla Scala eröffnen.

Anna Netrebko – Leonora

Die russische Sopranistin ist keine Unbekannte bei Premieren im La Scala, denn sie hat die Saison des Theaters bereits sechs Mal mit Produktionen von „Don Carlo“, „Giovanna d’Arco“, „Tosca“, „Macbeth“, „Don Giovanni“ und „Andrea Chenier“ eröffnet. Jetzt bringt sie ihre Leonora mit ans La Scala. Die Sopranistin sang die Rolle zum ersten Mal 2019 im Royal Opera House und erntete dabei großes Lob. Kritiker erklärten: „Netrebkos Fähigkeit, stimmliches Gewicht mit Zartheit zu verbinden, ermöglicht es ihr, sich sowohl prächtig durch die Höhepunkte von Madre, Pietosa Vergine zu kämpfen als auch die langen Zeilen von La Vergine Degli Angeli mit exquisiter Leichtigkeit schweben zu lassen.“

Später trat sie 2022 in Paris auf. Dies wird ihre dritte Produktion der berühmten Oper sein.

Ludovic Tézier – Don Carlo di Vargas

Der französische Bariton ist einer der großen Verdi-Baritonen seiner Generation und spielt die Rolle des Don Carlo seit über einem Jahrzehnt. Er übernahm die Rolle erstmals 2014 an der Bayerischen Staatsoper und brachte seine Interpretation später 2019 ans Royal Opera House und 2022 an die Pariser Oper neben Netrebko.

Seine Interpretation wurde von Kritikern gelobt , die erklärten, er „zeige sowohl Don Carlos Unerbittlichkeit als auch die völlige Erschöpfung eines Lebens, das er ausschließlich mit dem Streben nach Rache verbracht hat. Er singt „Urna fatale“ mit der anhaltenden Geduld und Intensität, die den Charakter auszeichnen.“

Es wird das erste Mal sein, dass er die Saison des Teatro alla Scala eröffnet.

Vasilisa Berzhanskaya – Preziosilla

Die russische Mezzosopranistin hat sich zu einer der vielversprechendsten Sängerinnen ihrer Generation entwickelt, nachdem sie ihren Durchbruch in Pesaro hatte und bereits an der Metropolitan Opera und der Royal Opera gesungen hat. Bei ihrer ersten Premiere an der Scala wird Berzhanskaya die Rolle der Preziosilla singen, die sie bereits 2023 an der Royal Opera und später am Gran Teatre del Liceu aufgeführt hat.

(край на цитата)

Превод:

Миланската Скала открива сезона 2024-2025 с изпълнение на операта „Силата на съдбата“ от Верди с участието на оперни звезди

От Франсиско Салазар

5 декември 2024 г.

Миланската Скала открива своя сезон 2024-2025 със „Силата на съдбата“ от Верди – произведение, което рядко се вижда на миланската сцена.

Произведението е играно за последно в Мариинский театър в Санкт Петербург през 1999 г. под диригентството на Рикардо Мути и през 2001 г. под диригентството на Валери Гергиев. Единствената премиера на операта в Миланската Скала е през 1965 г. под диригентството на Гавацени в постановка на Маргарита Валман.

С тази нова постановка на Лео Мускато, диригентът Рикардо Шайи води със себе си звезден състав, който изпълнява операта с голям успех.

Ето кратки данни за главния актьорски състав на „Силата на съдбата“ при тази постановка:

Браян Джадж – Дон Алваро

Американският тенор играе в тази роля за първи път в Парижката опера през 2019 г. При дебюта му в ролята медията „OperaWire“ отбелязва, че той “е дал вокален майсторски клас, пеейки една от най-взискателните роли в репертоара”. По-късно той играе в тази роля при много аплодисвменти като дебют в „Royal Opera House“ в Лондон през 2023 г. и в нова постановка в „Metropolitan Opera“ в Ню Йорк през 2024 г. Последната му изява в тази роля е при постановка в „Gran Teatre del Liceu“ в Барселона през есента на 2024 г. Сега се завръща и пее петата си постановка в известния милански театър. Той също така ще открие за първи път сезона на Миланската Скала в третата си продукция с компанията.

Анна Нетребко – Леонора

Руското сопрано не е непознато за премиерите в Миланската Скала, като вече открива сезона на театъра шест пъти с постановки на “Дон Карлос”, “Джована д’Арко”, “Тоска”, “Макбет”, “Дон Жуан” и “Андре Шение“. Сега тя води своята Леонора със себе си в Миланската Скала. Сопраното играе в тази роля за първи път в Кралската опера в Лондон през 2019 г. и получава страхотни похвали. Критиците заявяват: „Способността на Нетребко да съчетава вокална тежест с деликатност й позволява едновременно да превземе великолепно кулминациите на „Madre“, „Pietosa Vergine“ и да изнесе дългите реплики на „La Vergine Degli Angeli“ с изключителна лекота“. По-късно тя участва в тази роля в Париж през 2022 г. Това ще бъде нейно участие в трета постановка на известната опера.

Людовик Тезье – Дон Карло ди Варгас

Френският баритон е един от великите баритони на Верди от своето поколение и играе ролята на Дон Карло повече от десетилетие. За първи път той пое ролята през 2014 г. в Баварската държавна опера в Мюнхен, а по-късно пренася своята интерпретация в Кралската опера в Лондон през 2019 г. и в Парижката опера през 2022 г. заедно с Нетребко. Неговата интерпретация беше похвалена от критиците, които заявиха, че „показва както непреклонността на Дон Карло, така и пълното изтощение на живота, прекаран единствено в преследване на отмъщение. Той пее „Urna fatale“ с продължително търпение и интензивност, които характеризират героя“. За първи път Людовик Тезьеще открива сезон на Миланската Скала.

Василиса Бержанская – Прециозила

Руското мецосопрано се превърна в една от най-обещаващите певици на своето поколение, след като направи своя пробив в Пезаро и пя в Метрополитън опера и Кралската опера. В първата си премиера в Миланската Скала Бержанская ще пее ролята на Прециозила, която преди това е изпълнявала в Кралската опера през 2023 г. и по-късно в „Гран Театър дел Лисеу“ в Барселона.

(край на превода)

Преди да премина към конкретни данни от биографията и дейността на Василиса Бержанская, искам да подчертая, че тя няма днес кръгла годишнина, както пиша по правило за оперни дейци от чужбина, но правя изключение поради особената известност на тази млада и многостранна певица. Нека още в началото да цитирам някои данни от кариерата й:

„ (…) Международната кариера на Бержанская започва през 2015 г. с изяви в „Карнеги хол“ в Ню Йорк и „Тонхале“ в Цюрих, при Международния музикален фестивал „Olympus“. През 2016 г. тя се изявява на „Оперния фестивал Росини“ в Пезаро като Маркеза Мелибея в „Пътуването до Реймс“. През 2017 г. тя участва в проекта за млади певци на Фестивала в Залцбург, където пее Фрау Пфайл в „Театралният директор“ от Моцарт. От 2017 г. до 2019 г. тя е член на ансамбъла на „Дойче Опер Берлин“, където нейният репертоар включва Розина в „Севилският бръснар“, Маркеза Мелибея в „Пътуването до Реймс“, Сониетка в „Лейди Макбет от Мценск“ от Шостакович и Зибел във „Фауст“ от Гуно.

Други гостуващи ангажименти последват нейния международен дебют в Пезаро, като Анджелина в „Пепеляшка“ в Театър Базел през 2017 г. и Розина в „Севилският бръснар“ през 2018 г. Същата година Бержанская се завръща на Залцбургския фестивал за „Дама Пика“ от Чайковски. През 2019 г. Бержанская изпълнява Vagaus в „Juditha triumphans“ на Вивалди в „De Nationale Opera“ и Аристея в „L’Olimpiade“ на Вивалди в „Het Concertgebouw“. Тя прави своя дебют в Рим в „Teatro dell’Opera di Roma“ в ролята на Анджелина в „Пепеляшка“, и се завръща на фестивала в Залцбург като Даян в „Orphée aux enfers“ в нова постановка на Бари Коски. Тя се завръща също така в Театър Базел като Розина в „Севилският бръснар“. Ангажиментите на Бержанская през 2020 г. включват Ромео в „Капулети и Монтеки“ от Белини в нова постановка за „Teatro dell’Opera di Roma“, Изабела в „Италианката в Алжир“ на „Арена ди Верона“, Сара в „Роберто Деверьо“ от Доницети с „Teatro Massimo di Palermo“, Дидо в „Дидо и Еней“ с Новосибирския държавен академичен театър за опера и балет и Розина в „Севилският бръснар“ с няколко театри, включително „Maggio Musicale Fiorentino“, „Teatro dell’Opera di Roma“, Михайловския театър и Новосибирския държавен академичен театър за опера и балет“.

Въпреки че Бержанская е мецосопран, в миналото тя е пяла роли, вариращи от драматичен колоратурен сопран (Кралицата на нощта във „Вълшебната флейта“) до алт (Изабела в „Италианката в Алжир“). Затова се казва, че тя има „огромен гласов диапазон, в който показва безупречен колоратурен глас“.

(край на цитата)

Сигурно прави впечатление, че в репертоара на Бержанская има роли от всички епохи и то не само за сопран, но и за мецосопран. Това е нейно отличително качество, което прави впечатление на професионалисти и любители. Природата й е дала глас с огромен диапазон, така че тя пее роли за всички гласови жанрове. В едно нейно интервю от ноември 2024 г (ще цитирам интервюто в края на статията) Бержанская прави следното изявление по този въпрос:

„ (…) Ако погледнем как са написани ролите на Вителия или на Фиордилиджи? Това говори за абсолютната универсалност на певците, живели в миналото и за които са написани толкова много опери. Тъй като бях толкова вдъхновена от Джудита Паста, Мария Малибран и Изабела Колбран, реших защо да не опитам да мисля за това по този начин. Работете върху техниката си на пеене, своя стил и пейте репертоара, който подхожда на вашия глас. И сега намирам този репертоар основно в сопраното. Малко по малко добавям някои сопранови арии към репертоара си на концерти, всяка година се добавят нови и смятам да добавя една-две сопранови роли. Този сезон вече изпях Корина и очаквам с нетърпение да изпея първата си Татяна в „Онегин“ и „Алцина“, след което отново ще пея Норма. Тогава вече планирам да изпея първите си Лиу и Фиордилиджи (…) Получавала съм много различни предложения в миналото да участвам в различни концерти в памет на например Джудита Паста, Мария Малибран или Изабела Колбран и тези три певици просто ме вдъхновиха с кариерата си и разбира се с репертоара си. Започнах да се чудя какъв глас има Джудита Паста, за която е написана „Норма“. Тя е пяла Норма, Амина в „Сомнамбула“, след това в „Танкреди“. Репертоарът й варира от алт до високо лирично сопрано. Тогава започнах да разглеждам репертоара на Мария Малибран. И това, което виждам е, че тя пее Норма, тя пее Имогене в „Пиратът“, в същото време пее и Амина, както и Анджелина в „Пепеляшка“. Много различен репертоар с преобладаващи сопранови роли, но пише, че е имала мецосопранов глас. След това виждам кариерата и репертоара на Изабела Колбран, една от жените и музите на Росини, и тъй като дебютирах в роля на Колбран на „Оперния фестивал Росини“ в Пезаро и това беше много голям и за мен много неочакван успех, така че придавам на ролите на Колбран специално внимание и вече изпях няколко, а следващите дебюти вече са планирани за бъдещето. Колбран е имала сопранов глас с мецосопранови възможности. Ролите, които Росини пише за нея, са просто много предизвикателни и понякога изглеждат абсолютно отвъд това, което човешкият глас може да изпълни поради теситурата, изключително високи тонове, изключително ниски тонове, сложна колоратура, чисто легато, драматични моменти, които изискват драматични вокални модулации, всички видове трудности, които могат да бъдат намерени в ролите, които Росини пише за нея“.

(край на цитата)

В медиите има извънредно много информации за Василиса Бержанская, особено на руски език. През последните години тя дава редица интервюта пред руски и чужди медии, в които изнася много подробности от живота и кариерата си до сега. Точно това ми допада, защото в такива интервюта се говори винаги точно и откровено, като се изнасят факти, които трудно се намират в „сухите и стереотипни“ информации като например Уикипедия и други подобни, които са много полезни за даване на конкретни данни, но без много коментари и подробности.

В моята статия днес ще се спра първо на биографични бележки и дейност на Василиса Бержанская от източници на руски език (някои в оригинал с мой превод, други без превод), после ще цитирам данни от източници на английски и немски езици. След това ще се спра на няколко интервюта на певицата (много интересни данни), като за краткост на статията няма да цитирам оригиналите, а само мой превод на български.

Първо с източници на руски език:

Цитат от страницата й в Уикипедия (без превод):

Васили́са Миха́йловна Бержа́нская (13 декабря 1993 года, Ессентуки, Россия) — российская оперная певица, меццо-сопрано.

Биография

Окончила музыкальную школу по классу фортепиано. Училась в Ставропольском краевом музыкальном колледже им. В. И. Сафонова в Минеральных водах на вокальном отделении в 2008—2012 годах.

В 2011—2012 годах — солистка Северо-Кавказской государственной филармонии им. В. И. Сафонова. С 2012 года была солисткой оперной студии Российской академии музыки имени Гнесиных, в 2018 окончила РАМ имени Гнесиных (класс профессора Рузанны Лисициан). Приглашённая солистка Приморского театра оперы и балета (2014—2015), где впервые выступила с концертным исполнением партии Таис («Таис» Ж. Массне). В 2015—2017 артистка Молодёжной оперной программы Большого театра. С 2016 года выступает как колоратурное меццо-сопрано.

В 2017—2019 годах — солистка Немецкой оперы в Берлин. C 2019 года в труппе Новосибирского театра оперы и балета. Приглашённая солистка Михайловского театра.

В 2015—2016 годах участвовала в фестивале «Музыкальный Олимп», в 2016 — в фестивале Россини в Пезаро (Маркиза Мелибеи, «Путешествие в Реймс») в 2017 — в программе молодых артистов Зальцбургского фестиваля.

В 2019 году на Зальцбургском фестивале исполнила партию Дианы в оперетте Оффенбаха «Орфей в аду». В 2021 году дебютировала в Венской опере в партии Розины.

Конкурсная карьера

Василиса Бержанская успешно участвует в вокальных конкурсах:

II Международный конкурс оперных исполнителей (Москва, 2010) — III премия;
Московский фестиваль академического пения «Серебряный голос» (Москва, 2011) — I премия;
V Международный юношеский вокальный конкурс С. Лейферкуса (Москва, 2011) — II премия, премия «За лучшее исполнение оперной арии»;
XVIII Международный студенческий конкурс вокалистов Bella voce (Москва, 2012) — I премия;
Проект «Театральные ассамблеи» (Москва, 2013) — I премия;
Международный конкурс камерной музыки Е. Образцовой памяти Кончиты Бадиа (Санкт-Петербург, 2014) — II премия, специальный приз за лучшее исполнение произведения композитора XX века;
II Всероссийский музыкальный конкурс (Москва, 2014) — II премия
Телевизионный конкурс «Большая опера» на телеканале «Культура» — финалистка;
XXV Международный конкурс вокалистов им. М. И. Глинки (Москва, 2014) — дипломант;
IV Международный конкурс вокалистов им. Муслима Магомаева (Москва, 2016) — Гран-При;
Конкурс «Debut» (Германия, 2016) — первая премия и премия зрительских симпатий;
Конкурс «Viotti singing competition» (Италия, 2018) — третья премия и премия зрительских симпатий.
«Международная оперная премия» (Великобритания, 2021) — победа в номинации «Лучший молодой певец» (одновременно присуждена испанскому тенору Шабьеру Андуаге).

…

В репертуаре певицы – титульные партии в «Семирамиде» и «Золушке» Россини, «Кармен» и «Норме», Прециозилла («Сила судьбы»), Розина («Севильский цирюльник» Россини), Синаида («Моисей и фараон»), Изабелла («Итальянка в Алжире»), Дорабелла и Деспина («Так поступают все»), донна Эльвира («Дон Жуан»), Анна Эриссо («Магомет II»), Аристея («Олимпиада» Вивальди), Вагаус («Торжествующая

Юдифь»), Лизея («Арсильда, царица Понта»), Ромео («Капулети и Монтекки»), Джованна Сеймур («Анна Болейн»), Зибель («Фауст» Гуно), Ольга («Евгений Онегин»), Фенена («Набукко»), Диана («Орфей в аду»), Сара («Роберто Деверё»), Шарлотта («Вертер»), Тразимед («Меропа»), Дидона («Дидона и Эней»), Стефано («Ромео и Джульетта» Гуно), сольные партии в Stabat Mater, кантате «Жанна д’Арк» и Маленькой торжественной мессе Россини и т. д.

(Информация на июль 2024 года)

(край на цитата)

Друга информация за Василиса Бержанская от източник на руски език (без превод):

Российская меццо-сопрано. Родилась в 1993 году в Ессентуках. Окончила Российскую академию музыки имени Гнесиных (класс проф. Рузанны Лисициан). В 2016 году проходила стажировку в Россиниевской академии в Пезаро под руководством маэстро Альберто Дзедды. В 2014-2015 годах — солистка Приморского театра оперы и балета (Владивосток), в 2015-2017 годах — артистка Молодёжной оперной программы Большого театра России. В 2016-м дебютировала на сцене Большого театра (партия Деспины, «Так поступают все женщины»), с 2017-го — солистка Немецкой оперы Берлина (дебют в партии Розины, «Севильский цирюльник»), с 2019-го — солистка Новосибирского театра оперы и балета. Выступала на Россиниевском фестивале в Пезаро, на Зальцбургском фестивале, в Театре Базеля, Римской опере, Филармоническом театре Вероны, Муниципальном театре Флоренции, Голландской национальной опере, «Концертгебау», Московском международном доме музыки.

В репертуаре певицы — партии в произведениях Дж. Россини: Мелибея («Путешествие в Реймс»), Розина («Севильский цирюльник»), Анджелина («Золушка»), Изабелла («Итальянка в Алжире»), заглавная партия в кантате «Жанна д’Арк», а также партии Зибеля («Фауст» Ш. Гуно), Фенены («Набукко» Дж. Верди), Маддалены («Риголетто» Дж. Верди), Ольги («Евгений Онегин» П. И. Чайковского), Вагауса («Торжествующая Юдифь» А. Вивальди), Аристеи («Олимпиада» А. Вивальди), Дианы («Орфей в аду» Ж. Оффенбаха), Ромео («Капулети и Монтекки» В. Беллини), Дидоны («Дидона и Эней» Г. Пёрселла), Леля («Снегурочка» Н. А. Римского-Корсакова), Деспины («Так поступают все» В.-А. Моцарта). В сезоне 2018/2019 дебютировала в барочном репертуаре – в оратории Вивальди «Торжествующая Юдифь» (Национальная опера Нидерландов) и в его же опере «Олимпиада» (Концертгебау, Амстердам). В 2019 году исполнила партию Дианы («Орфей в аду» Оффенбаха, постановка Б. Коски) на Зальцбургском фестивале. В 2020 году Римская опера и Театр Марио Дель Монако в Тревизо показали спектакли «Севильский цирюльник» и «Риголетто» с участием певицы.

(край на цитата)

Цитирам в оригинал и в превод една публикация за Василиса Бержанская от 2019 г. в руска медия:

Портал „Classical Music News.ru“

25.02.2019

«Опера Априори» представит премьеру моно-оперы Курбатова «Возвращение»

16 марта 2019 в Англиканской церкви св. Андрея в Москве на втором камерном концерте VI Международного фестиваля вокальной музыки «Опера Априори» впервые прозвучит моно-опера «Возвращение» Алексея Курбатова.

Московский пианист, композитор, педагог и аранжировщик, лауреат премии «Хрустальная Турандот» Алексей Курбатов написал моно-оперу для меццо-сопрано и «страшного голоса» на слова поэмы Фаины Гримберг «Андрей Иванович возвращается домой» в 2018 году.

В первом исполнении «Возвращения» примут участие сам автор, выпускница Молодежной программы Большого театра, солистка Немецкой оперы в Берлине меццо-сопрано Василиса Бержанская и бас Петр Сафрошкин из вокального ансамбля „Intrada“, который выступит в роли чтеца.

Во втором отделении концерта прозвучат редко исполняемые в полном объеме Итальянские песни (1827–1832) Глинки.

Опера Алексея Курбатова уже звучала на фестивале «Опера Априори»: в 2014 году в Большом зале Московской консерватории состоялась мировая премьера его «Черного монаха» по повести Чехова с участием солистов Большого театра Дарьи Зыковой, Максима Пастера и Петра Мигунова, солиста Фламандской оперы Геворга Григоряна и Московского государственного академического симфонического оркестра Павла Когана под управлением Павла Сорокина.

Концертное исполнение оперы было записано Радио «Орфей» и неоднократно звучало в эфире радиостанции.

«Опера Априори» представит в этом году еще три концерта (8 апреля, 7 мая и 14 июня), в фестивале примут участие cопрано Марина Ребека, Александра Кубас-Крук, Диляра Идрисова и Софи Юнкер, контратеноры Макс Эмануэль Ценчич, Юрий Миненко, Джейк Ардитти и Василий Хорошев, композитор Клаус Ланг, дирижеры Максим Емельянычев и Михаэль Балке, вокальный ансамбль Intrada, брасс-ансамбль Российского национального оркестра, Большой симфонический оркестр имени П. И. Чайковского и ансамбль аутентичных инструментов «Исторический оркестр» под управлением Мартины Пастушки.

(край на цитата)

Превод:

Портал “Classical Music News.ru”
25.02.2019 г.

“Опера Априори” ще представи премиерата на монооперата на Курбатов “Завръщане”

На 16 март 2019 г. в англиканската църква „Св. Андрей“ в Москва при втория камерен концерт на VI Международен фестивал за вокална музика „Opera Apriori” за първи път ще бъде изпълнена монооперата „Завръщане” от Алексей Курбатов.

Московският пианист, композитор, преподавател и аранжор, лауреат на наградата „Кристална Турандот“ Алексей Курбатов написва през 2018 г. моноопера за мецосопран и „страшен глас“ по стихотворението на Фаина Гримберг „Андрей Иванович се завръща у дома“.

В първото представление на „Завръщане“ ще участват самият автор, възпитаник на Младежката програма на Болшой театър, мецосопраното – солистка на „Дойче Опер Берлин“ Василиса Бержанская и басът Петър Сафрошкин от вокален ансамбъл „Интрада“, който ще изпълни ролята на читател.

Във втората част на концерта ще бъдат изпълнени „Италиански песни“ от Михаил Глинка, писани през периода 1827–1832, рядко изпълнявани изцяло.

Операта на Алексей Курбатов вече е играна на фестивала “Опера априори”: през 2014 г. се състоя световната премиера на неговия “Черен монах” по разказа на Чехов в Голямата зала на Московската консерватория с участието на солистите на Болшой театър Дария Зикова, Максим Пастьор и Пьотр Мигунов и солистът на Фламандската опера Геворг Григорян и Московския държавен академичен симфоничен оркестър на Павел Коган с диригент Павел Сорокин.

Концертно изпълнение на операта е записано от Радио „Орфей“ и многократно е излъчвано по радиостанцията.

Тази година „Opera Apriori“ ще представи още три концерта (8 април, 7 май и 14 юни), като във фестивала ще участват сопраните Марина Ребека, Александра Кубас-Крук, Диляра Идрисова и Софи Юнкер, контратенорите Макс Емануел Ченчич, Юрий Миненко, Джейк Ардити и Василий Хорошев, композитор Клаус Ланг, диригенти Максим Емеляничев и Михаел Балке, вокален ансамбъл „Интрада“, духов ансамбъл на Руския национален оркестър, Големият симфоничен оркестър „Чайковски“ и ансамбълът за автентични инструменти „Исторически оркестър“ с диригент Мартина Пастушка.

(край на превода)

И на края в цитатите от публикации за Василиса Бержанская в руски медии – една съвсем нова информация от август настоящата 2024 г. (оригинал и превод):

Портал „Вестник Кавказа“

4.08.2024

Лола Мусаева

Василиса Бержанская: как уроженка Ессентуков стала звездой мировой оперы

Карьера Василисы Бержанской складывается очень удачно. 30-летняя певица уже не один год с успехом выступает на ведущих оперных сценах в разных странах. А впервые широкая публика узнала о ней в 2014 году, когда Бержанская была участницей телеконкурса “Большая опера”.

В одной из предыдущих публикаций “Вестник Кавказа” рассказывал о ее победе на IV международном конкурсе вокалистов имени Муслима Магомаева в Москве.

Как Василиса Бержанская решила стать оперной певицей?

Василиса Бержанская родилась 13 декабря 1993 года в Ессентуках, в шесть лет сама захотела играть на фортепиано и начала учиться в музыкальной школе. Правда, как признается сама певица, через несколько лет занятия ей надоели, но “тут уже мама настояла”, и музыкальную школу девочка все-таки окончила.

Вместе с мамой она часто ходила в филармонию на разные концерты, в том числе и на выступления оперных артистов. Петь Василисе нравилось всегда — она “пела и детские песенки, и все, что слышала по радио и вокруг”, а в 2008 году поступила на вокальное отделение Ставропольского краевого музыкального колледжа имени Сафонова в Минеральных Водах. “Когда начала петь и поняла, что это получается, то, естественно, уже никаких вопросов быть не могло: однозначно решила стать оперной певицей”, — рассказывает Бержанская. И в 2011-м студентка колледжа уже стала солисткой Северо-Кавказской государственной филармонии имени Сафонова.

Учеба в Москве

Занятия вокалом Бержанская продолжила в Москве. В 2012-2018 годах она училась в классе профессора Рузанны Лисициан в Российской академии музыки имени Гнесиных и успевала выступать в Приморском театре оперы и балета во Владивостоке, приглашенной солисткой которого была в 2014-2015 годах. В 2015-2017 годах Бержанская занималась у профессора Дмитрия Вдовина в рамках Молодежной оперной программы Большого театра.

В Большом певица дебютировала в 2016-м: в опере Моцарта “Так поступают все женщины” исполнила партию Деспины, которую поют и сопрано, и меццо-сопрано. Интересно, что сначала на оперной сцене Бержанская выступала как сопрано, но восходящей мировой звездой стала уже как меццо. Попробовать себя в этом вокальном диапазоне ей предложил Вдовин. Певица говорит, что согласилась “без опасений и сомнений”: “Мы стали заниматься, и все получилось достаточно быстро — я вышла на сцену в новом амплуа”.

В 2016 году она отправилась в Италию: стажировалась в Академии россиниевского фестиваля в Пезаро под руководством известного дирижера и музыковеда, знаменитого интерпретатора творчества итальянских композиторов XIX века Альберто Дзедды; а в 2017-м выступала на Зальцбургском оперном фестивале в рамках программы молодых артистов.

Яркие дебюты

На Бержанскую обратили внимание кастинг-директора разных оперных театров, у нее появился личный агент и началась международная карьера. В 2017-2019 годах певица была солисткой Немецкой оперы в Берлине, тогда же дебютировала в оперном театре Базеля, Михайловском театре в Петербурге, Голландской национальной опере и Римском оперном театре. “Все эти события происходили совсем в юном для вокалиста возрасте. Очень важно оказаться в нужное время в нужном месте”, — говорит певица, отмечая, что “за этим всем стоит огромный труд”.

“Большая опера” и другие конкурсы

В вокальных конкурсах Василиса начала участвовать в 2010 году. По ее мнению, для молодых музыкантов это “вещь необходимая”, а сами конкурсы певица называет “витриной, которая дает уникальный шанс заявить о себе”. Но предупреждает: “Этот шанс надо использовать, только если вы очень хорошо готовы”.

На конкурсах Бержанская получала премии и специальные призы, а широкой публике запомнилась в 2014 году как финалистка “Большой оперы” на телеканале “Культура”. Этот конкурс она считает “хорошей жизненной школой”: ведь для певца “серьезный стресс, когда он знает, что его снимает камера, которая потом покажет это на всю страну”, и оценивать его будет миллионная аудитория. После “Большой оперы” молодую певицу стали приглашать в разные города России, и зрители на концертах часто просили спеть именно те арии, которые она исполняла на конкурсных турах.

В каких театрах поет Бержанская?

В 2016 году Бержанская стала обладательницей Гран-при IV международного конкурса вокалистов имени Муслима Магомаева в Москве. Там она познакомилась с Дмитрием Юровским, тогдашним музыкальным руководителем и главным дирижером Новосибирского государственного академического театра оперы и балета. Когда у маэстро появилась идея поставить “Севильского цирюльника” Россини, он пригласил Бержанскую на роль Розины. Премьера прошла с успехом, и в 2019 году певица стала солисткой Новосибирского театра оперы и балета. “Для начинающего певца быть штатным солистом театра — это прекрасно, это стабильность и возможность нарабатывать репертуар”, — объясняет Бержанская.

Она продолжала выступать в других театрах, получала “контракты по всему миру” и решила “попробовать фриланс”. Сейчас певица — приглашенная солистка Новосибирского театра оперы и балета, по-прежнему поет ведущие партии в берлинской Немецкой опере, в оперных театрах Вены, Лиона, Чикаго, Театре Карло Феличе в Генуе и на других сценах, а в июле нынешнего года дебютировала в Мариинском театре, выступив в главной партии в россиниевской “Золушке”.

У 30-летней артистки богатый и разнообразный репертуар: она исполняет главные партии в операх разных эпох и стилей — от барокко до бельканто, а еще поет Ольгу в “Евгении Онегине” Чайковского и Леля в “Снегурочке” Римского-Корсакова, Шарлотту в “Вертере” Массне и Кармен в одноименной опере Бизе. Однако в послужном списке Бержанской есть не только классика. Поклонники певицы до сих пор помнят, как в “Большой опере” она исполнила песенку Пепиты из оперетты “Вольный ветер” Дунаевского; а в 2022 году в свое выступление на гала-концерте “Классика на Дворцовой” в Петербурге Бержанская включила песню Салли Боулз из мюзикла “Кабаре”.

На вопрос об оперных партиях, которые она хотела бы исполнить, певица отвечает: “Ролей так много, что мечтать о новой некогда. Творчески я получаю все, что хочу”.

(край на цитата)

Превод:

Портал “Вестник Кавказа”
04.08.2024 г.

Лола Мусаева

Василиса Бержанская: как родената в Есентуки стана световна оперна звезда

Кариерата на Василиса Бержанская се развива много успешно. 30-годишната певица дълги години се изявява успешно на водещи оперни сцени в различни страни. И за първи път широката общественост научи за нея през 2014 г., когато Бержанская беше участник в телевизионния конкурс „Голямата опера“.

В една от предишните публикации „Вестник Кавказа“ разказа за нейната победа на IV Международен вокален конкурс на името на Муслим Магомаев в Москва.

Как Василиса Бержанская реши да стане оперна певица?

Василиса Бержанская е родена на 13 декември 1993 г. в Есентуки, на шестгодишна възраст иска да свири на пиано и започва да учи в музикално училище. Вярно, както самата певица признава, след няколко години се уморява от часовете, но „майка й настоява“ и момичето все пак завършва музикално училище.

Заедно с майка си тя често ходи във Филхармонията за различни концерти, включително изпълнения на оперни артисти. Василиса винаги е обичала да пее – тя „пееше детски песни и всичко, което чуваше по радиото и наоколо“, а през 2008 г. влезе във вокалния отдел на Ставрополския регионален музикален колеж на името на Сафонов в Минерални Води. „Когато започнах да пея и разбрах, че се получава, тогава, естествено, нямаше повече въпроси: определено реших да стана оперна певица“, казва Бержанская. И през 2011 г. студентката вече става солист на Севернокавказката държавна филхармония на името на Сафонов.

Учене в Москва

Бержанская продължава уроците си по вокално изкуство в Москва. През 2012-2018 г. учи в класа на проф. Рузанна Лисициан в Руската музикална академия „Гнесин“ и успява да се изяви в Приморския театър за опера и балет във Владивосток, където е гост-солист през 2014-2015 г. През 2015-2017 г. Бержанская учи при проф. Дмитрий Вдовин като част от Програмата за младежка опера на Болшой театър.

Певицата дебютира в Болшой през 2016 г. в операта на Моцарт „Така правят всички жени“. Тя играе партията на Деспина, която се пее както от сопрани, така и от мецосопрани. Интересно е, че в началото Бержанская се изявява на оперната сцена като сопрано, но става изгряваща световна звезда като мецосопрено. Вдовин й предлага да се опита в този вокален диапазон. Певицата казва, че се е съгласила „без страх или съмнение“: „Започнахме да тренираме и всичко се получи доста бързо – излязох на сцената в нова роля“.

През 2016 г. Бержанская заминава за Италия: обучава се в „Академията на фестивала Росини“ в Пезаро под ръководството на известния диригент и музиколог, известен интерпретатор на творчеството на италианските композитори от 19-и век Алберто Дзеда; през 2017 г. участва на оперния фестивал в Залцбург като част от програмата за млади артисти.

Ярки дебюти

Бержанская е забелязана от кастинг директори на различни оперни театри, тя получава личен агент и започва международна кариера. През 2017-2019 г. певицата е солистка на „Дойче Опер Берлин“, а след това дебютира в Базелската опера, Михайловския театър в Санкт Петербург, Холандската национална опера и Римската опера. „Всички тези събития се случиха в много ранна възраст, за един вокалист е много важно да бъде на точното място в точното време“, казва певицата, отбелязвайки, че „зад всичко това стои много работа“.

“Голяма опера” и други конкурси

Василиса започва да участва във вокални конкурси през 2010 г. Според нея това е „необходимо нещо“ за младите музиканти, а самите конкурси певицата нарича „витрина, която дава уникален шанс за изява“. Но тя предупреждава: „Този шанс трябва да се използва само ако сте много добре подготвени“.

На конкурси Бержанская получава награди и специални призове и е запомнена от широката публика през 2014 г. като финалист на „Болшой опера“ на телевизионния канал „Култура“. Тя смята това състезание за „добро житейско училище“: в края на краищата за певеца „това е сериозен стрес, когато знае, че е заснет от камера, която след това ще го покаже из цялата страна“, и той ще бъде съден от милионна публика. След „Болшой опера“ младата певица започва да бъде канена в различни градове на Русия, а публиката на концерти често иска да пее точно ариите, които тя изпълнява на конкурсни турнета.

В кои театри пее Бержанская?

През 2016 г. Бержанская спечелва Голямата награда на IV Международен вокален конкурс на името на Муслим Магомаев в Москва. Там тя се запознава с Дмитрий Юровски, тогавашния музикален директор и главен диригент на Новосибирския държавен академичен театър за опера и балет. Когато маестрото има идеята да постави „Севилският бръснар“ от Росини, той кани Бержанская да изиграе ролята на Розина. Премиерата е успешна и през 2019 г. певицата става солист на Новосибирския театър за опера и балет. „За начинаещ певец да бъдеш щатен солист на театър е прекрасно, това е стабилност и възможност за развитие на репертоар“, обяснява Бержанская.

Тя продължава да играе в други театри, получава договори по целия свят и решава да опита на „свободна практика“. Сега певицата е гост-солист на Новосибирския театър за опера и балет, тя все още пее водещи роли в „Берлинската Дойче Опер“, в оперите във Виена, Лион, Чикаго, Театър „Карло Феличе“ в Генуа и на други сцени, а през юли тази година тя дебютира в Мариинский театър в Санкт Петербург, изпълнявайки главната роля в “Пепеляшка” от Росини.

30-годишната артистка има богат и разнообразен репертоар: тя изпълнява главните роли в опери от различни епохи и стилове – от барок до белканто, а също така пее Олга в “Евгений Онегин” на Чайковски и Леля в “Снежната девойка” от Римски-Корсаков, Шарлота във „Вертер“ от Масне и Кармен в едноименната опера на Бизе. Рекордът на Бержанская обаче включва не само класика. Феновете на певицата все още помнят как в „Болшой опера“ тя изпя песента на Пепита от оперетата „Волният вятър“ на Дунаевски, а през 2022 г. в изпълнението си на гала концерта „Класика на Дворцовой“ в Санкт Петербург, Бержанская включи песен на Сали Боулс от мюзикъла „Кабаре“.

На въпрос за оперни роли, които би искала да изпълни, певицата отговаря: „Има толкова много роли, че няма време да мечтая за нова творби, получавам всичко, което искам“.

(край на превода)

Сега ще се спра на биографични данни и дейност на Василиса Бержанская от източници на английски и немски езици (само превод на български):

Първо нейната страница на английски език в Уикипедия:

Василиса Бержанская, родена на 13 декември 1993 г., е руско оперно мецосопрано. Репертоарът й включва роли от италианското белканто на Росини и Белини, Моцарт, барокова музика от Вивалди и Пърсел и роли в руски опери от композитори като Римски-Корсаков и Чайковски. Въпреки че Бержанская е мецосопрано, в миналото тя е пяла роли, вариращи от драматично колоратурно сопрано (Кралицата на нощта във „Вълшебната флейта“) до контралт (Изабела в „Италианката в Алжир“). Като такава, тя е описана като притежаваща “огромен вокален диапазон, в който показва безупречни колоратури”.

Ранен живот и образование

Бержанская учи в Ставрополския териториален музикален колеж, а също и в Руската музикална академия „Гнесин“. Тя пее като сопран в първите години от кариерата си, а репертоарът й включва Кралицата на нощта във „Вълшебната флейта“, Мюзета в „Бохеми“, Микаела и Фраскита в „Капмен“, Принцесата лебед в „Приказка за цар Салтан“ и главната роля на Таис в операта от Масне.

Кариера

През 2011/12 г. Бержанская е солистка на Северно-Кавказката държавна филхармония, а през 2014 г. в Държавния приморски оперен и балетен театър във Владивосток като гост-солист. От 2015 г. до 2017 г. Бержанская е член на „Оперната програма за млади артисти“ на Болшой театър, където дебютира през 2016 г. По време на престоя си в „Болшой театър“ тя преминава към роли за мецосопран.

Международната кариера на Бержанская започва през 2015 г. с изяви в „Карнеги хол“ в Ню Йорк и „Тонхале“ в Цюрих, при Международния музикален фестивал „Olympus“. През 2016 г. тя се изявява на „Оперния фестивал Росини“ в Пезаро като Маркеза Мелибея в „Пътуването до Реймс“ в постановка на Емилио Саги, след като учи при Алберто Дзеда в „Академия Росиниана“. През 2017 г. тя участва в проекта за млади певци на Фестивала в Залцбург, където пее Фрау Пфайл в „Театралният директор“ от Моцарт. От 2017 г. до 2019 г. тя е член на ансамбъла на „Дойче Опер Берлин“, където нейният репертоар включва Розина в „Севилският бръснар“, Маркеза Мелибея в „Пътуването до Реймс“, Сониетка в „Лейди Макбет от Мценск“ от Шостакович и Зибел във „Фауст“ от Гуно.

Други гостуващи ангажименти последват нейния международен дебют в Пезаро, като Анджелина в „Пепеляшка“ в Театър Базел през 2017 г. и Розина в „Севилският бръснар“ през 2018 г. както с Михайловския театър, така и с Новосибирския държавен театър за опера и балет. Същата година Бержанская се завръща на Залцбургския фестивал за „Дама Пика“ от Чайковски с диригент Марис Янсонс. През 2019 г. Бержанская изпълнява Vagaus в „Juditha triumphans“ на Вивалди в „De Nationale Opera“ и Аристея в „L’Olimpiade“ на Вивалди в „Het Concertgebouw“, и двете под диригентството на Андреа Маркон. Тя прави своя домашен дебют с „Teatro dell’Opera di Roma“ в ролята на Анджелина в „Пепеляшка“, и се завръща на фестивала в Залцбург като Даян в „Orphée aux enfers“ в нова постановка на Бари Коски и диригент Енрике Мацола, дирижиращ Виенската филхармония. Тя се завръща също така в Театър Базел като Розина в „Севилският бръснар“ в продукцията на Кирил Серебренников, с Дейвид Пари, дирижиращ „Sinfonieorchester Basel“.

Ангажиментите на Бержанская през 2020 г. включват Ромео в „Капулети и Монтеки“ от Белини в нова постановка за „Teatro dell’Opera di Roma“, Изабела в „Италианката в Алжир“ на „Арена ди Верона“, Сара в „Роберто Деверьо“ от Доницети с „Teatro Massimo di Palermo“, Дидо в „Дидо и Еней“ с Новосибирския държавен академичен театър за опера и балет и Розина в „Севилският бръснар“ с няколко театри, включително „Maggio Musicale Fiorentino“, „Teatro dell’Opera di Roma“, Михайловския театър и Новосибирския държавен академичен театър за опера и балет.

(край на превода)

Repertoire (от източник на английски език – без превод)

Bellini: I Capuleti e i Montecchi – Romeo
Donizetti: Roberto Devereux – Sara
Gounod: Faust – Siébel
Mozart: Così fan tutte – Despina, Dorabella
Offenbach: Orphée aux enfers – Diane
Purcell: Dido and Aeneas – Dido
Rossini:
- Il barbiere di Siviglia – Rosina
- La Cenerentola – Angelina
- L’italiana in Algeri – Isabella
- Il viaggio a Reims – La Marchesa Melibea
- Moïse et Pharaon – Sinaïde
Тchaikovsky: Yevgeny Onegin – Olga
Verdi: Nabucco – Fenena
Vivaldi: L’Olimpiade – Aristea

……

Awards

2020/21 Best Young Singer, International Opera Awards

……

Сега данни за Василиса Бержанская от източници на немски език (само превод):

Василиса Михайловна Бержанская, родена на 13 декември 1993 г. в Есентуки, е руска оперна певица с вокален диапазон мецосопран.

Биография

Василиса Бержанская започва обучението си в класа по пеене на Ставрополската държавна консерватория и продължава обучението си в Института „Гнесин“ в Москва при Рузанна Лисициан. От 2015 г. до 2017 г. участва в „Оперната програма за млади артисти“ на „Болшой театър“, където изпълнява, наред с други неща, Деспина в „Така правят всички“.

През 2017 г. тя играе ролята на г-жа Пфайл в детската версия на „Театралният директор“ от Моцарт като част от проекта за млади певци на Залцбургския фестивал.

От 2017 г. до 2019 г. е член на ансамбъла на „Дойче Опер Берлин“.

През 2024 г. тя дебютира в Метрополитън опера Ню Йорк като Никлаус/Музата в „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах.

(край на превода)

Цитирам без превод (източник на немски език):

Opernrollen und Engagements (Auswahl)

Debüt in	Rolle	Bühne
2016–12	Despina (Così fan tutte)	Bolschoi-Theater, Moskau
2017–08	Flora Bervoix (La traviata)	Deutsche Oper Berlin
2017–09	Rosina (Il barbiere di Siviglia)	Michailowsky-Theater, St. Petersburg Deutsche Oper Berlin, seit Okt. 2017
2017–12	Angelina (La cenerentola)	Theater Basel
2018–06	Siébel (Faust, Gounod)	Deutsche Oper Berlin
2018–09	Fenena (Nabucco)	Deutsche Oper Berlin
2019–08	Diana (Orpheus in der Unterwelt)	Salzburger Festspiele
2020–01	Romeo (I Capuleti e i Montecchi)	Teatro dell’Opera di Roma
2024-09	Nicklausse/The Muse (Hoffmanns Erzählungen)	Metropolitan Opera, New York

…..

Награди и отличия

1-ва награда и награда на публиката на 9-ия Европейски певчески конкурс DEBUT във Weikersheim/Bad Mergentheim (2018)

3-та награда на Международния музикален конкурс „Джан Батиста Виоти“, Верчели (2018)

Международни оперни награди 2021 в категория „Млад певец“.

(край на данните от Уикипедия)

Цитирам в превод една статия за Василиса Бержанская от сайта на „Rundfunk-Sinfonieorchester Berlin“, с който оркестър тя е имала редица оперни и концертни изяви:

Портал „Симфоничен оркестър на Берлинското радио“
(без дата)

Василиса Бержанская – Алт

От сезон 2017/18 Василиса Бержанская е член на ансамбъла на „Дойче Опер Берлин“, където пее роли като Розина в „Севилският бръснар“, Маркеза Мелибея в „Пътуването до Реймс“, Сонетка в „Лейди Макбет от Мценск“ и Зибел във „Фауст“. Допълнителни ангажименти включват Анджелина в „Пепеляша“ в Tеатър Базел и Розина в „Севилският бръснар“ на фестивала в Залцбург и в „Mихайловский театър“ в Санкт Петербург.

Бъдещите ангажименти на Василиса включват нейните домашни дебюти в Кралската опера „Ковънт Гардън“ в Лондон, Баварската държавна опера, „Концертгебау“ в Амстердам, Холандската национална опера и Симфоничния оркестър на Берлинското радио, както и множество водещи роли в „Дойче Опер Берлин“. Тя също се завръща на фестивала в Залцбург, на „Оперния фестивал Росини“ в Пезаро и в Театър Базел. Бъдещите й ангажименти включват роли като Vagaus в „Juditha Triumphans“, принц Орловски в „Прилепът“, Вителия в „Милосърдието на Тит“ от Моцарт, Розина в „Севилският бръснар“, Солото за алт в 9-та симфония на Бетовен, Аристея в „ L’Olimpiade”, главната роля в „Кармен”, Музата и Никлаус в „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах, Олга в „Евгений Онегин“ и др.

Акценти от сезон 2016/17 включват нейния дебют в „Болшой театър“ в Москва като Деспина в „Така правят всички“ и като Маркеза Мелибея в „Пътуването до Реймс“ на Росиниевия оперен фестивал в Пезаро. През сезон 2016/17 дебютира и на фестивала в Залцбург през 2017 в ролята на Фрау Пфайл в „Театрлният директор“ от Моцарт и участва в гала концерт като член на „Програмата за млади артисти“.

През сезон 2015/17 г. Василиса Бержанская участва в „Оперната програма за млади артисти“ на Болшой театър. Оттогава Дмитрий Вдовин е неин учител по пеене.
Василиса Бержанская е пяла във Владивостокската опера, Мариинский театър в Санкт Петербург, Концертната зала „Чайковски“ в Москва и е участвала в Международния музикален фестивал „Олимп“ през 2015 г. в Санкт Петербургската филхармония, „Тонхале Цюрих“ и „Карнеги Хол“ в Ню Йорк.

Василиса Бержанская е родена в Есентуки, Русия през 1993 г. и е завършила вокалния отдел на Ставрополския териториален музикален колеж на името на В. И. Сафонов (STMC) и Руската музикална академия „Гнесин“ (магистърска степен при проф. Р. Лисициан).

(край на превода)

Василиса Бержанская има изяви във Виенската държавна опера и в последно време през сезона 2024-25 на сцената на Метрополитън опера в Ню Йорк. Цитирам съответни информации:

Vorstellungen mit Vasilisa Berzhanskaya Wiener Staatsoper

(край на цитата)

Както се вижда от тази справка в архива на Виенската държавна опера, тя има общо 20 изяви досега в трите опери „Кармен“, „Севилският бръснар“ и „Пепеляшка“.

Нейният оперен дебют във Виенската държавна опера е на 28 септември 2021 г. в ролята на Розина в „Севилският бръснар“ от Росини. Цитирам състава на ансамбъла при този неин дебют:

Besetzung | 28.09.2021

Komponist	Gioachino Rossini
Musikalische Leitung	Michele Mariotti
Inszenierung & Bühne	Herbert Fritsch
Kostüme	Victoria Behr
Licht	Carsten Sander
Dramaturgie	Nikolaus Stenitzer
Choreinstudierung	Martin Schebesta
Graf Almaviva	Juan Diego Flórez
Bartolo	Paolo Bordogna
Rosina	Vasilisa Berzhanskaya
Figaro	Etienne Dupuis
Basilio	Ildar Abdrazakov
Fiorello	Stefan Astakhov
Ambrogio	Ruth Brauer-Kvam
Berta (Marcellina)	Aurora Marthens
Ein Offizier	Alejandro Pizarro Enríquez

(край на цитата)

Последната изява на Василиса Бержанская във Виенската държавна опера е на 28 април 2024 г. в ролята на Кармен от едноименната опера на Жорж Бизе. Цитирам състава на ансамбъла при тази нейна изява:

Besetzung | 28.04.2024

Musikalische Leitung	Asher Fisch
Inszenierung	Calixto Bieito
Szenische Einstudierung	Calixto Bieito, Joan Anton Rechi
Bühne	Alfons Flores
Kostüme	Mercè Paloma
Licht	Alberto Rodríguez Vega
Choreinstudierung	Thomas Lang
Carmen	Vasilisa Berzhanskaya
Don José	Vittorio Grigolo
Escamillo	Alexey Markov
Micaëla	Kristina Mkhitaryan
Frasquita	Maria Nazarova
Mercédès	Szilvia Vörös
Zuniga	Ilja Kazakov
Moralès	Stefan Astakhov
Remendado	Agustín Gómez 1
Dancaïre	Michael Arivony
Lillas Pastia	Yta Moreno
Das Mädchen	Giulia Mandelli

(край на цитата)

Четем имената на прочути артисти в главните роли: Виторио Григоло от Италия в ролята на Дон Хосе и Алексей Марков от Русия в ролята на Ескамилио. Режисьор на постановката е известният испанец Каликсто Биейто.

За изявите на Василиса Бержанская на сцената на МЕТ Ню Йорк цитирам съответна информация на руски език от тази година (без превод):

МЕТ Ню Йорк

Как обычно, четыре спектакля серии “Метрополитен-опера в кино” покажут на бис летом (Live in HD Summer Encores). Названия и даты станут известны позднее. Зато уже известен репертуар серии на сезон 2024-25 годов. Первый спектакль нового сезона — “Сказки Гофмана” (“Les Contes d’Hoffmann”) Ж.Оффенбаха. Дирижер — Марко Армилиато. Режиссер — Бартлетт Шер. В главных партиях: Бенджамин Бернхайм (Гофман), Эрин Морли (Олимпия), Притти Йенде (Антония), Клементин Марген (Джульетта), ВАСИЛИСА БЕРЖАНСКАЯ (Никлаус и Муза, дебют в МЕТ).

(край на цитата)

За тези нейни изяви в МЕТ стана въпрос по-горе в моите информации за дейността на Василиса Бержанская от източници на немски език, където се казва, че тя има изяви в МЕТ през септември 2024 г. в операта „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах.

В началото на настоящата статия писах, че е типично за Василиса Бержанская да дава интервюта пред руски и чужди медии, в които тя изнася много подробности от живота и кариерата си до сега. Там писах, че „точно това ми допада, защото в такива интервюта се говори винаги конкретно и откровено, като се изнасят факти, които трудно се намират в „сухите и стереотипни“ информации като например Уикипедия и други подобни, които са много полезни за даване на много данни, но без коментари и подробности“.

Става въпрос за 4 такива интервюта, които Бержанская е направила през годините 2019 и 2024. Сега ше цитирам в мой превод на български език тия интервюта, като ги излагам в хронологичен ред:

Портал „Classical Music News.ru“
4.03.2019 г.

Василиса Бержанская: „Основното е, че ми е интересно!“

Василиса Бержанская – за нейния глас и нейната роля, за учители, солови концерти, записи и партита.

– Василиса, нека по традиция започнем с твоето детство, с твоето семейство. Някой от близките ви имал ли е нещо общо с музиката или театъра?
– Прекарах детството си в град Есентуки. В семейството нямаше музиканти. Само майка ми ме отгледа. По образование тя е геолог и работи като инженер по кадастър.
– Но вероятно на майка ти е била идеята да те заведе в музикално училище?
– На шест години исках сама да свиря на пиано. Вярно, след няколко години се уморих от часовете. Но тогава майка ми настоя да завърша музикално училище. За което много й благодаря.
– Кога разбра, че имаш специален глас, различен от този на връстниците ти?
– Винаги пеех детски песни и всичко, което чувах по радиото и наоколо. Абсолютно случайно влязох във вокалния отдел на Ставрополския регионален музикален колеж на името на В. И. Сафонов в Минерални води. Просто много ми хареса да пея.
И след няколко месеца уроци разбрах, че имам глас, който в бъдеще може да стане оперен.
– Помня първото си впечатление от теб на телевизионния конкурс „Голямата опера”. Това беше един от първите сезони на проекта; тогава го гледаха почти всички с професионален интерес към жанра и просто меломани. Много млада, решителна личност със силно сопрано, огнено червенокоса, темпераментна, спонтанна и… не владееща добре инструмента и емоциите си. Очевидно самородно късче, което изисква дълъг и внимателен процес на рязане. На следващата година ти беше приета в „Младежката оперна програма“ (МОП) на Болшой театър. И пак те чух като мецосопран. Преминаването към друга гласова специалност веднага ли беше условие за приемане в MOП?
– Веднага се договориха още неща. Спирам всички турнета, защото след Болшой опера пътувахме много и играхме в различни градове на Русия. Разбрахме се, че след като влязох в MOП на Болшой театър, ще седя тихо в Москва и ще се занимавам с техническите си проблеми. Не беше лесно да си кажа “стоп”! И когато започнахме да изучаваме технологиите, открихме съвсем различна природа на гласа ми.
– Някой мислил ли е за колоратурното мецо, за това, че твоята ценна малка апаратура ще работи толкова добре?
– Първоначално просто търсихме красив, равен звук, без излишно вибрато и обертонове. Но имах късмета да бъда в „Академията на фестивала Росини“ в Пезаро. Там разбрах, че трябва да развия колоратурната техника, която ми е дадена от природата. Подготвях се за операта на Росини „Пътуване до Реймс“ за малката роля на Мадалена. Но от любопитство започнах да изучавам главната роля на Мелибея. Нямах никакви амбиции, просто работех върху стила и техниката. Когато маестро Алберто Дзеда прослушва моята Мелибея в класа, той ми възложи да пея точно тази роля в операта.
– Кой тренира италиански с теб?
– В Молодежка имаме двама постоянни прекрасни треньори – носителите на езика Джулио Дзапа и Алесандро Аморети. С тях подготвих целия италиански репертоар и все още периодично вземам уроци от тях.
– Ти си завършили Академията на името на Гнесин с Рузана Павловна Лисициан. Продължиха ли занятията с нея, когато Дмитрий Юриевич Вдовин стана твой главен шеф в MOП?

– Винаги съм вярвала, че трябва да се довериш само на някого. Ушите на всеки са различни. С Рузанна Павловна започнахме да учим, когато бях още трета година в музикалния колеж. Свършихме страхотна работа през годините. Всичко изглеждаше доста добре. Изпях неща в Приморския театър за опера и балет (Владивосток), имаше успешни конкурси, например конкурсът на името на Елена Образцова. И влизането в Младежката програма на Болшой е огромно постижение! Но винаги чувствах, че нещо не е наред. Случи се така, че когато започнаха да разбират проблемите, стигнаха до извода, че не пея със собствения си глас. И тъй като Дмитрий Юриевич пое моята вокална техника, напълно му се доверих. Само той остана мой учител. Но Светлана Григориевна Нестеренко също подкрепи идеята за преход към мецо и също ми помогна да се развия в нова посока. Рузана Павловна много се тревожеше за мен. Пет години тя ме водеше като високо сопрано и изведнъж това! Но въпреки всички разногласия, нямахме нито един конфликт и все още имаше много топли отношения между нас и след няколко години Рузана Павловна се съгласи, че решението да се преместя в друг репертоар е правилно.
– Преди това аз лично често попадах в класа на Дмитрий Юриевич. Маестрото може да бъде хладнокръвен и шумен в забележките си и не сдържа гнева си към небрежните.
– Той на практика не ми се скара. Въпреки че в началото не беше много лесно. Но ми се струва, че съм много послушен ученик. Взех всичко, което можех да взема. Затова гневът му мина!
– За две години в Молодежка ти пеееше само Деспина в „Така правят всички“ от Моцарт?
– Да, участвах в два блока представления. Партията на Деспина е интересна, защото се пее и от сопран, и от мецо. И тогава всичко не беше ясно с гласа ми. Добре е, че имаше такава възможност да се появи в значима роля на Новата сцена на Болшой театър.
– Имало ли е други предложения за участие в тази опера?
– Още не. По някаква причина почти никога не ми предлагат роли на субретка; доста рядко пея и роли с панталон. Миналата година имаше само една панталонна роля – пях Зибел във „Фауст“. Но там, според плана на режисьора, влюбеният млад мъж беше облечен в костюм на заек. Изглеждаше сладко! И точно сега в Амстердам играх немски войник по време на Втората световна война, противно на либретото на операта „Триумфът на Юдит“ от Вивалди. Беше много трудна работа, но беше огромен успех.
– Колко лесно навлизаш във вече почти задължителната „вторична” драматургия върху оригиналния текст на операта? Имала ли си някога възможност да играеш Росини или при барокови автори в кринолини и дантела?
– Нито веднъж! Но какво трябва да направя – трябва да приемем този „обърнат свят“. Между другото, много съвременни продукции не повдигат въпросите “защо и за какво?”. По принцип обичам модерните продукции. Основното е, че същите тези въпроси не трябва да възникват.
– Вече имаш опит в подготовката на премиери и у нас, и на Запад. Различен ли е основният подход?
– На Запад има по-дългосрочно планиране. И така по принцип разлика няма.
– Вече втори сезон си редовен солист на „Дойче опер“ в Берлин.
– Наричат го „ансамблов театър“. Настаних се напълно в живота на Берлин. Но след като завърших настоящия сезон, ставам гост-солист. Сега пътувам доста из Европа, така че искам да опитам на свободна практика. Но се радвам, че предстоят много планове с моя роден театър, с „Дойче опер“.
– Вероятно в Берлин си започнала да говориш немски?
– Още не. Това е моят срам. Оправдавам се пред себе си, че засега няма какво да пея на немски език. Когато порасна до Рихард Щраус, със сигурност ще овладея немски език! В Германия можете да говорите английски навсякъде. Усърдно развих английски, когато за първи път се озовах в чужда страна за дълго време. В същото време нямах достатъчно време да уча немски. В първия сезон имах 12 опери в репертоара си. Дори някои от частите да са много малки, те също трябваше да бъдат научени и въведени в представленията.
– Първо сама ли научаваш нова партия или веднага с пианист?

– Започвам сама, така че докато започна да уча с пианист, да имам поне малко разбиране от музиката на творбата.
– Останах с впечатлението, че не се страхуваш от смели експерименти. Тогава те се появиха на „Белканто гала“ на Нова сцена с фантастично трудната ария на Армида, която тогава беше чута малко повече „за растеж“ в техниката. Тогава, напротив, кантатата на Росини „Жана д’Арк“, изпята и тествана с оркестъра на маестро Спиваков, ти се осмели да я изпълниш при постановката на „Кантата.Lab” миналия сезон. Жана ме шокира. Не говоря за вокалите – страхотни, сръчни, убедителни! Но благодатта на Росини остана на заден план до твърде разпознаваемото затворническо легло, комуникацията с надзирателя и други „истини на живота“. Това, което особено оцених беше, че красивата, цъфтяща Василиса се съгласи да изглежда не като орлеанска героиня в лъскава броня, а като измъчен затворник в груба роба.
– Когато се съглася на нещо, никога не си мисля: „Как ще изглеждам?“ Основното е, че ми е интересно. Изобщо не се страхувам да изглеждам смешна или грозна на сцената. В крайна сметка има много, много интересни роли, които не изискват стилен грим, красива прическа и елегантен тоалет. „Кантата.Lab“ са направени от „Младежката програма“. Ако Дмитрий Юриевич ми предложи нещо, винаги се съгласявам с голям ентусиазъм. В края на краищата, благодарение на базата, която получих в „MOП“, сега имам изпълнения на най-добрите оперни фестивали и в най-добрите оперни театри.
Имам планове за участие на „Фестивала Росини“ в Пезаро, на Фестивала в Залцбург, в театър „Ковънт Гардън“, Баварската държавна опера и много други. Надявам се, че скоро ще изпея нещо на сцената на Болшой театър. Изпях „Жана д’Арк“ за първи път през 2016 г., тъкмо усвоявайки репертоара на колоратурното мецо. Две години по-късно вече беше интересно да се върна към този материал и да проверя как сега звучи гласът ми върху него. Без грим и в ужасни дрехи изглеждах меко казано зле, но, струва ми се, при предложените условия всичко беше съвсем органично. Между другото, след това представление Елена Харакидзян ме покани да пея солов концерт на фестивала „Opera Apriori“.
– Какво те накара да се съгласиш да не участваш в „Opera Aрriori“? Ще дебютираш на фестивала на 16 март с изцяло новата композиция на Алексей Курбатов, монооперата „Завръщане“, написана през 2018 г. Съвременните композитори в по-голямата си част третират гласа като инструмент, понякога безмилостно, без да навлизат в тънкостите на теситурата.
– Преди да се съглася, винаги преглеждам бележките. Тук заедно с нотите ми изпратиха и демо запис на „Завръщане“ без глас. Заслушах се и разбрах, че там има мелодия и мелодията беше красива. Ако това беше атонална музика, нямаше да предприема такова приключение. Прекрасен текст на стихотворението на Файна Гримберг „Андрей Иванович се завръща у дома“. Материалът е много труден. Продължителността на операта е около 45 минути, а аз пея през цялото това време. По принцип стандартната водеща роля в една опера е около 45 минути музика общо. По същество „Завръщане” е голяма оперна роля, само че без спирки. Но музиката ми хареса! Изучавам я с удоволствие.
– Музика с главно „М“ ли повлия на решението ти да научиш ново сложно произведение? Или моментът на „световната премиера“ и фактът, че по-късно в Уикипедия името ти ще излезе като първи изпълнител, също има значение за самочувствието?
– Не, историческото значение на момента не ме вълнува сега.
– Чия беше идеята да се съчетае в една вечер творчеството на Курбатов и „Италианските песни“ на Глинка?
– Това е идеята на продуцента на „Opera Apriori“ Елена Харакидзян. Композицията на Алексей Курбатов заема само първата част от вечерта. Освен премиери, фестивалът включва и рядко изпълнявани произведения. Трябваше да се измисли нещо необичайно, невъзпято за московската публика. Както се оказа, идеята на Елена да изпълним „Италианските песни“ се е родила отдавна. Тя ми предложи Глинка като втора част и тогава аз се съгласих с леко сърце. Това е истинско белканто, и то на италиански!
– Спомням си, че ти участва във вечер, посветена на М. И. Глинка, пак в Младежката програма.
– Да, и оттогава не съм имала шанс да се пресека с Михаил Иванович. Ще се реванширам сега, на фестивала.
– Какво има в репертоара ти сега?

– В момента Олга в „Евгений Онегин“. Нова роля за мен. Да продължа да пея Анджелина в „Пепеляшка“ и Розина в „Севилският бръснар“ от Росини. Този сезон очаквам с нетърпение и премиерата на “Орфей в ада” от Офенбах на фестивала в Залцбург. Все още има Даяна, богинята на риболова.
– О, жалко, най-вероятният античен костюм отново изчезна!
– Вероятно!
– Не е ли жалко, по чисто женски начин, отново, вместо историческа рокля, и отидеш на сцената с тоалетен или дизайнерски бутик от близката улица, или дори от Черкизон?
– Никой не се срамува. Но костюмът може да бъде още по-полезен при създаването на образа: „О! Моята Пепеляшка може да си отиде на бала с рокля като паница!
– Вече имаш в репертоара си няколко героини на Росини. Планира ли се нещо друго?
– Елена в „Жената от езерото”, Дездемона в „Отело” и Синаида в операта „Моисей и фараонът”.
– Когато при теб стана прехода към мецосопрано, в Болшой театър говориха за теб като за „европейско мецопрано“, тоест – ярък, подвижен тип глас. Днес имаш и контраалтови партии като Мелибея или Олга. Как може да обясниш това?
– Гласът се развива и се откриват нови възможности. Но тези две ниски роли са скоро изключение, тъй като по принцип аз пея доста високи роли за мецосопрано. Росини пише ролята на Елена в „Жената от езерото” за Изабела Колбран. Тоест, много високи ноти, много колоратури, но с ниски ноти в малката октава. Колбран е певица с уникален диапазон. В наши дни за тази роля много често поканват мецосопрени.
– Както и ти сама мислиш, след пет-десет години тембърът ти ще се сгъсти за още по-тежък мецопранов репертоар. Не мисля така за Кармен – ролята й се пее успешво и от сопрани. И с твоя темперамент и умение да живееш на сцената, дори и да е така, това ще бъде „бомба“! Но блокът с Азучена-Амнерис или Марфа-Любаша?
– Никой не знае как точно ще ни поведе собствения глас след известно време. Ако ми бяха казали преди четири години, че ще пея Олга в „Евгений Онегин“, щях да се смея!“. Самата аз не се виждам в драматичния мецосопранов репертоар. Планирам колкото е възможно да пея белканто, колкото се може повече. След тежки партии като по правило не трябва да се връщаме в областта на белканто-операта. Сега благодарение на запознанството ми с маестро Андреа Маркон, започнах да пея и барокова музика. Докато гласът е млад и подвижен, човек трябва да пее подходящ репертоар.
– На теб налагаше ли се да се отказваш от предложения, които в момента не бяха полезни за твоя глас?
– Да, имаше такива случаи. Въпреки всичко не ми предлагаха нещо съвсем неуместно. Например отказах ролята на Полина в „Дама Пика“ от Чайковски. Все още не се чувствам комфортно в тази роля. Между другото, трябваше да се откажа от дебюта си в един много сериозен оперен театър в ролята на Олга, тъй като преди това имах планирана продукция с напълно противоположен репертоар, а за да се преустроите от един репертоар в друг, това ще ви отнеме много време. Ако не разполагате с такова, по-добре е да не се поемат рискове.
– За да имаш комфорт, вземаш ли ноти за да изпробваш как ще пееш съответната роля?
– Така е, вземам. Или се консултирам с учителя си.
– Кой е твоят основан учител сега?
— Професор Вдовин разбира всичко.
– Как поддържаш всичко заедно? Вярно ли е, че преподаваш по „Skype“?
– По „Скайп“ е невъзможно да се упражнява вокална техника. Някои от моите приятели са запознати с това, но не мога да го разбера. Ние с Дмитри Юриевич успяваме да намерим „реално време“ за срещи. Например, преди месец той преподаваше в „Младежката програма“ на оперния театър в Амстердам, а аз там участвах в една постановка. Срещнахме се, позанимавахме се. Сега Дмитри Юриевич дава майсторски класове в Сочи като част от „Зимната академия” на Башмет. При мен имаше свободна седмица и аз отлетях за Сочи, за да се занимаваме.
– При теб има вече постоянен „доверен” учител – концертмайстор, с когото не само подготвяш ролите, но и слушаш негови коментари?

– Имам четирима треньори, техните съвети са много важни за мен. Не пея много камерна музика, така че все още не мисля за постоянен партньор – пианист.
– Значи това е първата солова вечер, предвидена за „Opera Apriori“?
– Тя е първата в камерния репертоар. И цяла вечер моят пианист ще бъде Алексей Курбатов.
– Кажи ми, Василиса, ако след успешен концерт или представление прочетеш две рецензии. При първата ще пише, че гласът ти е скромен, обикновен, но щедро ще те похвали за техническото ти владеене на инструмента и ще отбележи твоите актьорски умения и музикалност. Втората, напротив, ще нарече естествения ти тембър божествен, но ще те критикува, казвайки, че „не знаеш как да свириш на инструмента си“. Кое ще те разстрои повече?
– Разбира се, втората рецензия. В нашия свят обаче предпочитание се дава на професионалистите, а не на тези, които пътуват само с природни способности. Трябва да можете да управлявате това, което ви е дадено отгоре. Певците, които не са надарени с изключителни гласове, но са достигнали върховете на умението, са много по-уважавани.
– Твоите актьорски способности са много над средните. Отново си спомням затворничката Жана д‘Aрк, трудно е да си представя нещо по-органично. Ходила ли си на допълнителни уроци по актьорско майсторство с някого?
– Никога не съм имал учител по актьорско майсторство и не се обучавам по актьорско майсторство. Доверявам се на вътрешните си усещания, търся органичността си в поставената актьорска задача.
– Имаш ли опит в студийните записи?
– Наскоро „Дойче опер“ реши да издаде компактдиск с оперни солисти. Пеенето в празно студио не е приятно преживяване. Трудно се поддържа живата енергия на едно представление пред бездушен микрофон. Може би това умение ще дойде с времето, с опит.
– Но няма да откажеш студиен запис, ако те повикат за нещо интересно?
– Със сигурност! Без това вече няма как.
– По принцип как се възприемаш на саундтрака?
– Наистина не обичам да слушам себе си. Но по правило наблизо няма близък човек, който да те коригира и да ти каже цялата истина, тоест звукозаписът е работещ инструмент. Записвам почти всички репетиции и уроци. А когато си на сцената, не можеш да се оцениш адекватно. Има емоции и не се помнят всички детайли. Записването помага много при коригиране на грешки.
– Доколко усещаш контакта с публиката? Твоята степен на въздействие съвпада ли с реакцията на определена публика?
– Степента на възвръщаемост обикновено съвпада с реакцията на публиката, усещате успеха веднага. Не помня такава ситуация, в която пеех успешно и всички започнаха да ме критикуват. И ако разберете, че това не е най-успешното изпълнение, тогава не трябва да очаквате бурна реакция. Но публиката навсякъде е различна. Случва се публиката изобщо да не реагира през цялото представление, а накрая имате зашеметяващ успех и овации.
– Планираш ли професионалната си кариера в дългосрочен план? Мислиш ли какво и къде ще пееш след 10-15 години?
– Нека всичко върви по своя път. Нищо не планирам. Въпреки че не, има план – винаги да пея правилния, подходящ репертоар.
– За колко сезона имаш подписани договори?
– За три години. И доста стегнато.
– Ами ако в прозорчето между европейските продукции дори не Болшой театър, а МАМТ, Новая опера, Хеликон ви поканят да изпеете нещо изкушаващо в Москва?
– Със сигурност! С удоволствие. Отново важното е, че е интересно.
– Какво може да те мотивира да участваш в благотворителен проект, в смисъл без хонорар?
– Или молба от близък приятел, или ако се отнася за „Младежката програма“, или ако вярвам в благородната цел на концерта, а не просто безплатно забавление за някого.

– Остават ли ти сили и време за музика, различна от оперната?
– Изобщо не слушам нищо различно от опера. В ушите ви са любимите ви опери, изпълнявани от любимите ви певци. Разбира се, ходя на оперни представления и концерти, които ми харесват. Но ако внезапно имам ден за почивка, се опитвам да го прекарам в тишина.
– Какво правиш през свободната уикенд вечер?
– Ако трябва да си почина, не правя нищо. Седя вкъщи или прекарвам време с любими хора. И много обичам да спя. За мен най-важното е да спя поне осем часа. При възможност спя по 13-14 часа.
– Ти си общителен човек. Можеш ли лесно да скочиш от дивана и да влезеш в младежко парти?
– Много съм далеч от младежките партита. Но обичам да прекарвам време с близки приятели.
– Много твои връстници мечтаят да се снимат във филм или поне в телевизионен сериал.
– Нямам такава мечта, това е съвсем друга професия. Но ако всичко, което трябва да направите, е да пеете и играете роля на оперен певец, тогава защо не?

Въпроси, зададени от Татяна Елагина.

(край на цитата)

Второто интервю на Василиса Бержанскаяе през май 2023 г. Цитирам превод на текста:

Портал „Култ витамин“ Русия
30.05.2023 г.

Марина Иванова

Василиса Бержанская: „Новосибирск стана моят роден град“

Първо, разбира се, този спектакъл ми е скъп, защото е поставен върху мен; И заедно с маестро Юровски успяхме да намерим някои свои музикални нюанси. След този спектакъл станах щатен солист на НОВАТ, а сътрудничеството ни с театъра продължава вече няколко години, така че „Севилският бръснар” ми стана любим.

В комичната опера на Джоакино Росини „Севилският бръснар“ на 4 юни ролята на Розина ще се изпълни от солистката на оперната трупа на НОВАТа Василиса Бержанская, едно от най-талантливите мецосопрани на съвременната оперна сцена. През 2021 г. Василиса Бержанская беше призната за най-добрата млада певица според Международните оперни награди, днес тя се изявява на най-престижните сцени и печели сърцата на публиката по целия свят. Само тази година Василиса изпълни водещи оперни роли в Берлинската „Дойче Опер“, на сцените на Виенската опера, в Лионската опера, в Театър „Карло Феличе“ (Генуа), на фестивала „Арена ди Верона“; певицата се готви за участие в Кралския театър „Ковънт Гардън“ в Лондон и редица други важни изяви.

Ролята на Розина в операта на Джоакино Росини „Севилският бръснар“ е една от най-ярките и успешни творби на артистката, нейната Розина беше аплодирана от публиката на водещите световни оперни театри.

Именно с ролята на Розина в “Севилският бръснар” новосибирската публика започна да се запознава с прекрасния глас на Василиса Бержанская, с нейната необичайно ярка актьорска личност и невероятна енергия. В представлението на 4 юни Василиса ще излезе на Голямата сцена на НОВАТа за първи път след пауза заради раждането на първото й дете. В навечерието на представлението артистката разказа за последните събития от живота си и сподели творческите си планове.

– След предишното ви участие в НОВАТ се случи важно събитие в живота ви – станахте майка, но като че ли днес сте още по-търсена и графикът на премиерите и ангажиментите ви остава много натоварен. Как успявате да се справите с това след раждането на вашето дете?

– Да, наистина графикът е много натоварен, има много интересна работа този сезон и тази година. Има още по-малко свободно време от преди, така че трябва да го управлявате още по-рационално, да планирате всичко много предварително и да разпределите силите си правилно. И тогава се оказва, че всичко е възможно – просто трябва да го организирате правилно.

– Вълнуващият период, свързан с раждането на бебе, повлия ли някак на вашия глас, вашето вътрешно състояние?

– За щастие това не се отрази по никакъв начин на гласа ми. Мисля, че това е благодарение на техниката, която съм развивала в продължение на много години и която непрекъснато усъвършенствам. И, разбира се, благодаря на здравето си, че не ме подведе. Всеки певец е индивидуален и не винаги е възможно да се предвиди как подобно събитие ще се отрази на гласа. Всичко зависи от много фактори. Разбира се, опитвах се да се поддържам във форма, тренирах и макар да смятах, че е възможно, излизах на сцената, но вече не на представления, за да намаля натоварването и да избегна рисковете. Общо взето се държах във вокален тонус.

– Разкажете за най-интересните си, най-запомнящите се творби от последно време.

– Този сезон имах няколко много интересни дебюта. Преди всичко бих искал да говоря за моя дебют в главната роля в операта „Норма“ от Белини в „Театро Карло Феличе“ в Генуа. Очаквах този дебют с особен интерес, тъй като за всяка певица ролята на Норма е, разбира се, върхът на вокалната сложност. Вероятно в репертоара на белканто никой не е написал нещо по-сложно от „Норма“. Дебютните ми изпълнения бяха успешни, но ролята на Норма беше двойно предизвикателство за мен – самата роля е сложна, а и за сопран. Но имах причина да се обърна към този материал: разчитах на факта, че Белини първоначално е написал ролята на Норма за Джудита Паста, италианска певица, известна с пеенето на роли като Норма и Амина в „Сомнамбула“, написана от Белини специално за нея, както и Дездемона в операта на Росини „Отело“. В същото време тя изпълнява роли за контраалт в барокови опери, пее Танкред в едноименната опера на Росини, Секст в „Милосърдието на Тит“ от Моцарт. Джудита Паста е имала глас, който й позволява да пее роли както в сопрановия, така и в мецосопрановия репертоар. Намерих това преживяване за много интересно. Това, което беше особено вълнуващо в тази работа беше, че представлението постави и дирижира Рикардо Минази, който наскоро беше подготвил специално критично издание на „Норма“. Благодарение на това изпълнихме „Норма“ по начина, по който Белини е възнамерявал това: нашата постановка беше много по-дълга от традиционните версии, беше изпълнена без съкращения и в сравнение с традиционните изпълнения имаше много интересни разлики в партитурата.

От другите си произведения бих искала да спомена „Пепеляшка” от Росини във Виенската държавна опера, „Севилският бръснар” – също във Виенската опера, а веднага след спектакъла в НОВАТ ще пея знаковата ми роля на Розина пет пъти на . сцената на „Арена ди Верона“ като част от събитията, посветени на стогодишнината на фестивала. Съвсем наскоро дебютирах в операта “Вертер” от Масне във Филхармоничния театър на Верона: изпълнявах ролята на Шарлота, главната женска роля. Това е голяма френска опера, много интересна роля, до която най-накрая стигнах, а това е значима работа в творческата ми кариера. Искам да издам една малка тайна: следващия сезон отново ще се обърна към френската опера и ще изпълня Кармен.

– Вие пеете Розина в “Севилският бръснар” не само в нашия театър. Отличава ли се с нещо представянето ви на НОВАТ?

– Първо, разбира се, този спектакъл ми е скъп, защото е поставен за мен, съдържа много мои идеи. И заедно с маестро Юровски успяхме да намерим някои свои музикални нюанси. След този спектакъл станах щатен солист на НОВАТ, а сътрудничеството ни с театъра продължава вече няколко години, така че „Севилският бръснар” ми стана любимо произведение.

– С какви чувства се завръщате сега на сцената на НОВАТ? Какво си спомняте за сибирската публика?

– Сибирската публика винаги ме посреща много топло; винаги усещам емоционалната им реакция, усещам енергията на публиката. Пишат ми много топли думи и пожелания в социалните мрежи. Такава подкрепа от страна на публиката със сигурност е скъпа за всеки артист, аз наистина го оценявам. Невероятно приятно е да получаваш такава обратна връзка, невероятно е хубаво, че публиката следи работата ми и идва на моите представления отново и отново. Това, разбира се, е много важно и ценно, когато зрителят, излизайки от театъра, изпитва желание отново да се върне там.
През последните години Новосибирск стана моят роден град, където живея и където се връщам с много топли чувства. Очаквам с нетърпение да се срещна със сцената на Новосибирския театър, с който също много се сближих, и с моята новосибирска публика!

(край на цитата)

Третото интервю на Василиса Бержанская е направено в същия ден 30 май 2023 г., като прави впечатление, че редица въпроси и части от отговорите са дублират с данните от второто интервю. Цитирам интервюто в целия му вид:

Портал “Нов Сибир”
30.05.2023 г.

Василиса Бержанская отново ще се превърне в Розина в „Севилският бръснар“.
Солистката на оперната трупа на НОВАТ Василиса Бержанская е едно от най-талантливите мецосопрани на съвременната оперна сцена, а ролята на Розина в операта на Джоакино Росини „Севилският бръснар“ е една от най-ярките и успешни творби на певицата. Нейната Розина беше аплодирана от публиката на водещите световни оперни театри и именно със „Севилският бръснар“ новосибирската публика започна да се запознава с гласа на Бержанская, с нейната необичайно ярка актьорска личност и невероятна енергия.

В навечерието на представлението артистката разказа за последните събития от живота си и сподели творческите си планове.

– Вие пеете Розина в “Севилският бръснар” не само в нашия театър. Отличава ли се с нещо представянето ви на НОВАТ?

– Първо, разбира се, този спектакъл ми е скъп, защото е поставен за мен, съдържа много мои идеи. И заедно с маестро Юровски успяхме да намерим някои свои музикални нюанси. След този спектакъл станах щатен солист на НОВАТ, а сътрудничеството ни с театъра продължава вече няколко години, така че „Севилският бръснар” ми стана любима опера.

– Вълнуващият период, свързан с раждането на бебе, повлия ли по някакъв начин на гласа ви, на вътрешното ви състояние?

– С какви чувства се завръщате сега на сцената на НОВАТ? Какво си спомняте за сибирската публика?

– Разкажете за най-интересните си, най-запомнящите се творби от последно време.

– Този сезон имах няколко много интересни дебюта. Преди всичко бих искал да говоря за моя дебют в главната роля в операта „Норма“ от Белини в „Театро Карло Феличе“ в Генуа. Очаквах този дебют с особен интерес, тъй като за всяка певица ролята на Норма е, разбира се, върхът на вокалната сложност. Вероятно в репертоара на белканто никой не е написал нещо по-сложно от „Норма“. Дебютните ми изпълнения бяха успешни, но ролята на Норма беше двойно предизвикателство за мен – самата роля е сложна, а е и зя сопран. Но имах причина да се обърна към този материал: разчитах на факта, че Белини първоначално е написал ролята на Норма за Джудита Паста, италианска певица, известна с пеенето на роли като Норма и Амина в „Сомнамбула“, написана от Белини специално за нея, както и Дездемона в операта на Росини „Отело“. В същото време тя изпълнява роли за контраалт в барокови опери, пее Танкред в едноименната опера на Росини, Секст в „Милосърдието на Тит“ от Моцарт. Джудита Паста е имала глас, който й позволява да пее роли както в сопрановия, така и в мецосопрановия репертоар. Намерих това преживяване за много интересно. Това, което беше особено вълнуващо в тази работа беше, че представлението постави и дирижира Рикардо Минази, който наскоро беше подготвил специално критично издание на „Норма“. Благодарение на това изпълнихме „Норма“ по начина, по който Белини е възнамерявал това: нашата постановка беше много по-дълга от традиционните версии, беше изпълнена без съкращения и в сравнение с традиционните изпълнения имаше много интересни разлики в партитурата.

От другите си произведения бих искала да спомена „Пепеляшка” от Росини във Виенската държавна опера, „Севилският бръснар” – също във Виенската опера, а веднага след спектакъла в НОВАТа ще пея знаковата ми роля на Розина пет пъти на . сцената на „Арена ди Верона“ като част от събитията, посветени на стогодишнината на фестивала. Съвсем наскоро дебютирах в операта “Вертер” от Масне във Филхармоничния театър на Верона: изпълнявах ролята на Шарлота, главната женска роля. Това е голяма френска опера, много интересна роля, до която най-накрая стигнах, а това е значима работа в творческата ми кариера. Искам да издам една малка тайна: следващия сезон отново ще се обърна към френската опера и ще изпълня Кармен.

Операта „Севилският бръснар” с участието на Василиса Бержанская ще се състои на 4 юни. В спектакъла участва оперната трупа на НОВАТ: Владимир Кучин (Граф Алмавива), Алексей Шаповалов (Фигаро), Алексей Зеленков (Бартоло), Алексей Лаушкин (Базилио). Диригент – Пьотър Белякин.

(край на превода)

Ще завърше днешната обширна статия за Василиса Бержанская с едно интересно нейно интервю от ноември 2024 г., направено пред специализираната авторитетна медия от САЩ „OperaWire“. Както се казва там, разговора се е състоял в дома на Бержанская в Сибир и по-късно в Ню Йорк, където тя се изявава в „Хофманови разкази“ от Офенбах в MЕТ:

Портал „OperaWire“
7 ноември 2024 г.

Въпроси и отговори: Василиса Бержанская по пътя на нейната кариера като оперна певица и какво я държи любопитна в живота

От Майк Харди

Роденото в Русия мецосопрано Василиса Бержанская е възпитаничка на Руската музикална академия “Гнесин” в Москва и бивш член на „Младежката оперна програма“ на Болшой театър. Репертоарът й включва роли от италианско белканто на Росини и Белини, Моцарт, барокова музика от Вивалди и Пърсел, както и роли от руски опери на композитори като Римски-Корсаков и Чайковски.

Въпреки че Бержанская е мецосопран, в миналото тя е пяла роли, вариращи от драматичен колоратурен сопран (Кралицата на нощта във „Вълшебната флейта“) до алт (Изабела в „Италианката в Алжир“). Затова се казва, че тя има „огромен гласов диапазон, в който показва безупречен колоратурен глас“.

„OperaWire“ се срещна с Василиса в дома й в Сибир и по-късно в Ню Йорк, където тя се изяви в „Хофманови разкази“ от Офенбах в MЕТ.

– „OperaWire“ (OW): Здравейте Василиса. Приятно ми е най-накрая да си поговорим! Разбира се, визовите проблеми ни попречиха да се срещнем и говорим в Кралската опера по-рано, но поне успяхте да стигнете до Кралската опера за ролята си на Кармен.

– Василиса Бержанская (VB): Да, британското консулство отне повече време, отколкото очаквахме за визовия процес. Правилата и необходимото време непрекъснато се променят. Толкова съм благодарна на Кралската опера, че ме чакаха до последния момент! Беше важно да си взема визата и накрая всичко се оказа абсолютно незабравимо!

– OW: Как се справихте с Кармен и какво мислите за продукцията? Имаше доста негативни отзиви в пресата.

– VB: Наистина ми хареса да пея в тази нова продукция на Michieletto. Когато подписах този договор преди може би две-три години, беше нещо много далечно, което не се случваше с мен. Не вярвах много, че това ще ми се случи един ден, такъв театър, такава роля! И направих премиера на „Кармен“ във Виена точно тази година, месец преди Лондон. За всеки мецосопран или понякога дори сопран, Кармен е като точка, в която достигате точния момент в кариерата си… Тази постановка предлага напълно различен поглед върху тази героиня; Обичам да работя с различни режисьори, защото обичам да импровизирам и да намирам двойни възможности… така че не беше никак странно преживяване за мен и ми хареса много. Винаги се радвам да науча нови гледни точки към героите. И се радвам, когато режисьорите ми предлагат да ги погледна от нова гледна точка.

– OW: Току-що завършихте „Хофманови разкази“ в MЕТ. Как мина?

– VB: О, фантастично. Такава голяма и много важна стъпка напред в живота ми. Кристиан Ван Хорн, Ерин Морли, Клементин Марген, Бенджамин Бернхайм, Прети Йенде, Арън Блейк, Марко Армилиато… фантастичен актьорски състав, фантастичен екип, една от най-красивите продукции, HD на живо в кината по света. Какъв по-добър начин можете да си представите за дебют в MЕТ?

– OW: Разбира се, че сте известна с белкантовия си репертоар. Вашите изяви в поизведения от Росини, Хендел и Вивалди демонстрират удивителния атлетизъм на вашия глас. Това ли е вашият предпочитан избор на роля и какъв е този репертоар в сравнение с пеенето на Бизе или Верди, например?

– VB: Винаги съм знаела, че имам нещо в гласа си, което ще ми позволи да пея белкантов репертоар. Слава Богу, винаги имах някой, когото можех да помоля за съвет. Започнах кариерата си с белканто и защото не исках да избирам най-лесния път. Например като рускиня би било логично да започна с руска опера. Но честно казано, в руския репертоар практически нямаше роли за моя вокален диапазон. Едва сега, след толкова години, започвам да изучавам руски опери и разбирам, че лирическият сопранов репертоар в оперите на Чайковски и Рахманинов е много близък до гласа ми, но за това ще говорим по-късно. Наистина, благодаря на моите учители, на диригентите, които срещнах и които в точния момент ме посъветваха да избера този път, пътя на белкантото. И тогава разбрах, че това всъщност е най-здравословният начин на пеене за всеки певец. Няма да можете да пеете добре белканто, ако гласът ви има странно вибрато, ако гласът ви не е гъвкав, няма високи и ниски тонове, няма уверен среден диапазон, ако не можете да пеете легато и колоратури. Така че не можете да се скриете зад нищо. Просто трябва да пеете перфектно, за да сте наистина добър специалист по белканто. Така че, когато разбрах, че съм стигнала до този момент, когато пея на някои много важни места с много важни диригенти, започнах да мисля да започна да пея френски репертоар, някои роли от опери на Верди – малки роли на Верди, досега съм дебютирала само с малки роли на Верди, защото наистина искам да изчакам. С годините можете да промените гласа си, за да пеете различен репертоар, но най-умният начин, и аз съм сигурна, е да научите стила, да усъвършенствате техниката си на пеене, а тази комбинация винаги предлага много нови възможности: френска музика, Верди, модерна музика – всичко опира до стила. Така че запазете гласа си, усъвършенствайте техниката си, научете стила; това е всичко. Просто бъдете себе си, а в момента съм белкантова певица и наистина бих искала да продължа да правя това възможно най-дълго.

– OW: Разкажете ми за детството си в Русия и какви са вашите музикални влияния?

– VB: Мисля, че съдбата ми е била да стана оперна певица, защото в семейството ми няма никой, който да е или да е бил музикант. Израснах в много малък град с може би 60 000 души… и нямаше нито опера, нито концертна зала, където да слушам опера – нищо. Но от дете винаги съм обичала да пея. Не знам защо, но бях абсолютно сигурна, че един ден ще стана певица, един ден ще съм на сцената и ще пея пред голяма публика. Тогава един ден, когато бяхме на посещение в Москва при една от летните ми ваканции, опознах света на операта… и чух цяла опера за първи път в живота си. Всъщност беше много странна опера, която чух за първи път. Беше опера на Бородин. След това представление казах на майка ми: „Е, след няколко години ще бъда тук. Аз ще пея опера!” И само няколко години по-късно спечелих оперен конкурс, който се проведе в този театър, където чух първата си опера.

– OW: Кои гласове слушахте и от които черпихте вдъхновение?

– VB: Спомням си, че първата оперна певица, която срещнах чрез CD, беше Сесилия Бартоли. И от този момент нататък започнах да слушам цялата барокова музика, различните оркестри, певци, инструменталисти и разбира се всичко, което Бартоли беше записала до този момент. Бях наистина луда по нея и наистина исках да пея като нея. Започнах да я имитирам, което разбира се не беше възможно, но в този момент осъзнах, че гласът ми има колоратури. Разбира се, това не бяха професионални колоратури, не знаех как да ги използвам професионално… но опитвайки се да имитирам Бартоли, научих много от бароковия репертоар и разбрах много за колоратурите. И сега да пея колоратурно е нещо много естествено за мен. И аз благодаря на Бартоли, че я слушах и имитирах, когато бях само на четиринадесет.

– OW: И, разбира се, участвахте в „Програмата за млади артисти“ в Болшой?

– VB: Да, но това беше много по-късно. В Русия имаме дълъг тренировъчен процес. Първо учим в музикално училище, след това в музикален колеж, след това получаваме бакалавърска степен в академия или консерватория, след това магистърска степен. След това можете да продължите да учите като следдипломна квалификация още две години. Така че завърших колеж в градчето, където израснах, и след това се преместих в Москва. Защото знаех за Академията на Гнесин и за учителя, при когото исках да уча. След като дойдох в Москва, участвах в няколко студентски конкурса, кандидатствах за прослушване за оперна певица във Владивосток, прослушването мина добре… така че получих първия си професионален опит там във Владивосток… Направих „Кармен“, като пях Микаела и Фраскита. Това се случи, когато бях само на двайсет. След това спечелих втора награда в голям телевизионен конкурс. Още помня колко бях луда на това състезание! Пял съм Магда, „Таис“, оперети, Хендел и т.н., всички заедно. Бях много млада. И след това състезание реших, че е време да продължа пътуването си по по-професионален начин. Така че реших да опитам да вляза в „Програмата за млади артисти“ в Болшой и бях приета от първия опит. Това е пълна „бинго“ програма за млад певец. Там ни учеха езици и стилове и имахме няколко малки възможности да пеем на сцената и да работим с диригенти и режисьори. След „Програмата“ получих предложение от „Дойче Опер Берлин“ и се преместих в Берлин. Две години този театър беше моят домашен театър и до ден днешен се чувствам като у дома си, когато се върна там, защото хората, които ми дадоха възможност веднага да изпея големи роли на тази сцена, въпреки че бях толкова млада, са още там … ще разкрия тайната: през 2026 г. ще се върна в „Дойче Опер Берлин“ с проект, който е много важен за мен и ще заеме специално място в сърцето ми.

– OW: Споменахте, че ви харесва да пеете белкантови роли и че искате да продължите да правите това, но също така ми намекнахте, че преминавате през някаква промяна на посоката?

– VB: След раждането на сина ми реших, че съм готова да добавя нещо различно, да направя повече. По-добре съм подготвена физически и психически. Реших да опитам някои нови предизвикателства, някои нови роли. Първо го опитах с моя учител и треньор, които ми казаха, че това може да бъде много интересна идея за бъдещето. Така че вече дебютирах в няколко истински сопранови роли. Например, това лято дебютирах като Корина в „Пътуването до Реймс“ на „Оперния фестивал Росини“ и това беше много важен и успешен дебют за мен. И, разбира се, през последните години направих своя дебют като Норма, като Синаида в „Moïse et Pharaon“ и в много взискателна роля, дори за високо лирично сопрано – като Анна в „Maometto secondo“. Гласът на Анна е много по-висок, много по-труден от например Виолета и дори с много по-дълги арии. И така просто погледнах назад към моя репертоар и моите изпълнения и разбрах, че всички много по-интересни неща, които ми се случиха, се случиха в сопрановия репертоар. Знам, че това е странно, но наистина се чувствам много по-удобно и уверено, когато пея сопран, и чувствам, че мога да дам и обясня повече, отколкото когато пея роли за мецосопран. Имаме много примери, в които певци сменят темата си между мецосопран и сопран. И дори са правили това няколко пъти в кариерата си. Нека погледнем кариерите на Виолета Урмана или Шърли Верет. Но откривам и гласовете на миналото. Говоря за онези певци, за които са писали оперите си Росини, Белини, Доницети и други композитори. Получавала съм много различни предложения в миналото да участвам в различни концерти в памет на например Джудита Паста, Мария Малибран или Изабела Колбран и тези три певици просто ме вдъхновиха с кариерата си и разбира се с репертоара си. Започнах да се чудя какъв глас има Джудита Паста, за която е написана „Норма“. Тя е пяла Норма, Амина в „Сомнамбула“, след това в „Танкреди“. Репертоарът й варира от алт до високо лирично сопрано. Тогава започнах да разглеждам репертоара на Мария Малибран. И това, което виждам е, че тя пее Норма, тя пее Имогене в „Пиратът“, в същото време пее и Амина, както и Анджелина в „Пепеляшка“. Много различен репертоар с преобладаващи сопранови роли, но пише, че е имала мецосопранов глас. След това виждам кариерата и репертоара на Изабела Колбран, една от жените и музите на Росини, и тъй като дебютирах в роля на Колбран на „Оперния фестивал Росини“ в Пезаро и това беше много голям и за мен много неочакван успех, така че придавам на ролите на Колбран специално внимание и вече изпях няколко, а следващите дебюти вече са планирани за бъдещето. Колбран е имала сопранов глас с мецосопранови възможности. Ролите, които Росини пише за нея, са просто много предизвикателни и понякога изглеждат абсолютно отвъд това, което човешкият глас може да изпълни поради теситурата, изключително високи тонове, изключително ниски тонове, сложна колоратура, чисто легато, драматични моменти, които изискват драматични вокални модулации, всички видове трудности, които могат да бъдат намерени в ролите, които Росини пише за нея. И можем да видим тези различни видове гласове в оперните репертоари, които една опера може да съдържа едновременно. Гледайте „Травиата“. Започва с цялата тази лирична висока сопранова колоратура и завършва с пълно лирично спинто. Не само „Травиата“, но много роли са написани по този начин. Ами ако погледнем как са написани ролите на Вителия или на Фиордилиджи? Това говори за абсолютната универсалност на певците, живели в миналото и за които са написани толкова много опери. Тъй като бях толкова вдъхновен от Джудита Паста, Мария Малибран и Изабела Колбран, реших защо да не опитам да мисля за това по този начин. Работете върху техниката си на пеене, своя стил и пейте репертоара, който подхожда на вашия глас. И сега намирам този репертоар основно в сопраното. Малко по малко добавям някои сопранови арии към репертоара си на концерти, всяка година се добавят нови и смятам да добавя една-две сопранови роли. Този сезон вече изпях Корина и очаквам с нетърпение да изпея първата си Татяна в „Онегин“ и „Алцина“, след което отново ще пея Норма. Тогава вече планирам да изпея първите си Лиу и Фиордилиджи.

– OW: Майчинството оказа ли влияние върху вашия стил на пеене или способността ви да пеете?

– VB: Нещо се промени, и то към по-добро. За щастие нямах прекъсване в кариерата си, всичко мина напълно незабелязано. Всъщност имах изяви до две седмици преди раждането. И тогава, две седмици след това, започнах да пея отново. Някои певици си дават почивка, когато станат майки, но аз не исках и за щастие здравето ми позволи да осъществя плана си. Не мога да кажа, че беше лесно… не беше лесно, но слава Богу не усетих никаква промяна в гласа си. Едва след няколко месеца почувствах известен растеж и съзряване и осъзнах, че мога да започна да обмислям по-сложен репертоар. Въпреки че сега мога да кажа, че се чувствам по-уверена в гласа си… по-сигурна в тона, по-спокойна и по-заземена. По време на бременността се научих да контролирам гласа си много по-добре, защото когато имаш толкова излишни килограми, когато си постоянно физически уморена ден след ден, но се принуждаваш да работиш наравно с всички около теб, трябва да използваш гласа си. Наистина контролирах гласа си на 100%. Така че сега имам чувството за допълнителен контрол и продължавам да работя върху техниката си на пеене. Сега го правя още повече, защото новият репертоар те кара постоянно да тренираш и да растеш. Всеки момент от живота ви може да промени гласа ви и да ви даде допълнителна възможност може би да опитате нещата в различна посока. Да си майка наистина ти дава нещо. Просто не мога да седя мирна без предизвикателства. Сега откривам много интересен репертоар, като ролите на Кралицата и Елетра на Моцарт, разбира се Дона Елвира, Вителия, и мисля, че ми пасва много на гласа, което е… кой знае за какъв глас е това? Радвам се, че има няколко души, при които мога да отида за съвет в определено време. Така че предприемам това голямо пътуване стъпка по стъпка и съм наистина развълнувана от това.

– OW: Очевидно сте много сериозна и решителна в работата си. Какво обичате да правите, когато не пеете?

– VB: Разбира се, сега се опитвам да прекарвам възможно най-много време с бебето си, но всичко зависи от това къде се намирам. Когато съм в Лондон или Ню Йорк, ходя на всички мюзикъли. Просто обичам да ходя на мюзикъли! „Матилда“, „г-жа Даутфайър“, „Хамилтън“. Аз съм голям фен на мюзикълите. За мен е удивително как съчетават всичко. Уча се от тях. Как правят тези невероятно енергични шоута, как използват пространство, как използват специални ефекти. И тогава, разбира се, откривам добри ресторанти. Аз съм голяма „любителка на яденето“, мога ли да го кажа? (смее се). Аз съм човек, който яде (на италиански бих казала „buona forchetta“) и обичам да откривам места, където да опитам местната кухня. Така че, ако ме питате, където и да сте, къде е най-доброто място за хранене, лесно мога да ви кажа (смее се). Един ден ще напиша книга за това къде да хапнем по света! Обичам да прекарвам ваканцията си и на морето. Като живееш в Сибир наистина ти липсва слънцето! Обичам да прекарвам време със семейството и приятелите си. Разбира се, винаги гледам да не пропускам интересни концерти и изяви на мои колеги. Ние сме два вида певци; някои от нас никога не ходят на опера и не слушат колегите си, а аз определено съм от другия тип. Много обичам да ходя на опера и различни концерти.

(край на цитата)

Горното интервю ми допадна особено много – интересни въпроси от най-различни области на живота и умни, обосновани отговори на Василиса Бержанская. Както вече научихме, природата й е дала глас с огромен диапазон, така че тя пее роли както за сопран, така и за мецосопран и алт. Но тя не е първата певица с такъв глас – в миналото е имало подобни случаи, като Бержанская казва в това интервю, че тя се е занимавала с биографиите и репертоара на три известни италиански певици. Цитирам нейни думи от това интервю:

(край на цитата)

Нека днес на 13 декември 2024 г. поздравим певицата Василиса Бержанская за навършване днес на 31 години, като й пожелаем добро здраве, лично и семейно щастие с детето и съпруга й, както и нови музикални успехи по целия свят. Както тя казва, изявите й са вече планирани за следващите три години. Както писах в началото, вероятно я очаква една огромна международна кариера, подобна на тази на нейната сънародничка Анна Нетребко. Нека сърдечно да й го пожелаем.

За много години, драга Василиса!

…..

Записи:

„La forza del destino“ – Intervista a / Interview with Vasilisa Berzhanskaya (Teatro alla Scala) 2024

Nuova produzione Teatro alla Scala, Orchestra e Coro del Teatro alla Scala, Direttore: Riccardo Chailly, Regia: Leo Muscato, Scene: Federica Parolini, Costumi: Silvia Aymonino Luci: Alessandro Verazzi, Coreografia: Michela Lucenti, Cast: Fabrizio Beggi (Il marchese di Calatrava), Anna Netrebko (Donna Leonora), Ludovic Tézier (Don Carlo di Vargas), Brian Jagde (Don Alvaro), Vasilisa Berzhanskaya (Preziosilla), Alexander Vinogradov (Padre guardiano), Marco Filippo Romano (Fra Melitone), Marcela Rahal (Curra), Huanhong Li (Un alcade), Carlo Bosi (Mastro Trabuco), Xhieldo Hyseni (Un chirurgo)