Plamen Beykov

Басът, оперен драматург и режисьор Пламен Бейков днес навършва 55 години

Драги приятели на оперната музика, днес на 30 юли 2022 г. се радвам да пиша – за втори път – за един български певец, оперен драматург, режисьор и организатор, който навършва кръглите 55 години, но отдавна името му е широко известно на оперните любители в България и извън нея – басът Пламен Бейков, който винаги ми е правил впечатление, когато случайно срещна името му при моите проучвания в света на оперното изкуство.

След малко ще се спра на първата ми статия за него, но сега нека още в началото да поздравя Пламен Бейков за рождения му ден и с това, че го посреща за пръв пъс на новия си пост от 1 март 2022 г. в Русе -ДИРЕКТОР НА ДЪРЖАВНА ОПЕРА – РУСЕ!

Браво, драги маестро, големият ви труд, който последователно вложихте дълги години за израстване и развитие на Русенската опера даде своите плодове … Желая ви да бъдете здрав и успешен с новите си задачи, които не са леки, но вие ще се справите и с тях, напълно съм сигурен в това!

На добър път!

Сега малко история в тази насока:

Портал „Бряг Нюз“ Русе

9.02.2022 г.

Пламен Бейков ще е новият директор на Русенската опера?

Русенска опера ще има нов директор и най-вероятно това ще бъде Пламен Бейков, бас и драматург в Държавна опера – Русе, съобщи за „БРЯГ НЮЗ“ източник от музикалните среди. 

Днес в София се проведе конкурс за нов шеф на културната институция. Освен Бейков, пред 15-членната комисия с председател Григор Паликаров се явиха  досегашният директор Иван Кюрчиев, оперният режисьор Георги Симеонов и диригентът Иван Илиев. До избора се стигна, тъй като 4-годишният договор на Кюркчиев изтича.

Пламен Бейков е драматург на Държавна опера Русе, солист и режисьор. Роден е в Свищов. Завършил е оперно пеене в Кралския колеж за музика в Лондон, специализирал при знаменития български певец Борис Христов в Рим. Имал е концертни изяви в най-авторитетните зали в България, Македония, Русия, Испания, Франция, Гърция, Италия и Португалия. Сред тях са сцените на „Auditorio Nacional“ в Мадрид, „Palau de la Musica Catalana“ и „Teatro Liceu“ в Барселона, зала „Чайковски” и Международния дом на музиката в Москва, Голямата филхармонична зала в Санкт Петербург и др.  Гастролирал като оперен артист в почти всички европейски страни и в САЩ. Оперният репертоар на певеца включва над 30 роли. Участвал е в продукции на националните оперни театри в София, Казан и Сараево. От декември 2006 г. Пламен Бейков е солист, а от 2018 г. е и драматург на Държавна опера – Русе.

През 2019 г. се дипломира като бакалавър по специалността Музикално-сценична режисура в НМА „Проф. П. Владигеров“ – София в класа на проф. д-р Виолета Горчева.

Като режисьор Пламен Бейков е реализирал продукциите на „Човешкият глас“ (Фр. Пуленк), „Учителят по музика“ (Дж. Б. Перголези), „Пламъци в платната на нощта“ (Гиоргос Минас), „Мария Десислава“ (П. Хаджиев), „История на войника“ (И. Стравински) и „Кантата за кафето“ (Й. С. Бах), „Балът на неблагодарните“ (К. Монтеверди).

(край на цитата)

На 26 януари 2022 г. в същия портал е публикувана статия във връзка с този конкурс:

Портал „Бряг Нюз“ Русе

26.01.2022 г.

На 9 февруари ще стане ясно кой ще влезе като управляващ Русенската опера за следващите четири години. 

В 10.30 ч. в сградата на Министерството на културата за поста директор ще се състезават четирима кандидати. Това са известният бас и драматург в Държавна опера – Русе Пламен Бейков, досегашният директор Иван Кюрчиев, оперният режисьор Георги Симеонов и диригентът Иван Илиев.

Най-малко познат на русенската публика е диригентът Иван Илиев, който след завършване на НМА „Проф. П. Владигеров“ в София през 1998 година учи дирижиране и в Университета на Индиана при проф. д-р Майкъл Еселстрьом. Работи като преподавател и диригент там.  От 2006 г. е асистент и докторант по оркестрово дирижиране на д-р Джулиан Шу в Държавния университет на Луизиана, откъдето има магистърска степен по оркестрово дирижиране. Бил е диригент на филхармониите в Плевен и Враца.

Георги Симеонов беше през сезон 2018/2019 артистичен директор и заместник-директор на Държавна опера – Русе. Завършва магистърска степен по музикално-сценична режисура в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ при проф. Павел Герджиков. Специализира оперна режисура при Франко Дзефирели в Италия (2003 -2007). Като  асистент-режисьор в Националната опера в София е бил асистент на руския постановчик и педагог проф. Борис Покровски, работи съвместно с акад. Пламен Карталов и проф. Павел Герджиков, с Петър Щърбанов и Емил Бошнаков. Георги Симеонов създава Опера „Нова” – България, единственият по рода си оперен театър в страната, замислен като платформа за обучение и кариерно израстване на оперни певци от целия свят. Симеонов е известен с активната си гражданска позиция и остра критика към наболели професионални проблеми. Ярък защитник на младите дарования в оперното изкуство.

Иван Кюркчиев и Пламен Бейков като дългогодишни артисти в оперния ни театър са добре познати творци и общественици в града.

Който и от четиримата претенденти за поста директор на Държавна опера – Русе да спечели конкурса обаче, го очакват изключително тежки проблеми. От една страна е ремонтът на сградата заради изгорелия й покрив, а от другата – натрупаните в последните години дългове в размер на 4 770 000 лева.
 

Пламенка АНГЕЛОВА

(край на цитата)

В портал „Утро Русе“ Пламен Бейков направи на 11 февруари 2022 г. подробно изказване относно неговата кандидатура за директор на Държавна опера – Русе, което исках да цитирам, но статиите в този портал не могат да се копират (защо, не знам!).

От други източници научавам, че на 1 март 2022 г. Пламен Бейков е встъпил официално в новата си длъжност като директор на Държавна опера – Русе.

Да му пожелаем здраве и нови успехи и в тази благородна и отговорна длъжност!

И една последна информация след избора на Пламен Бейков за директор на Държавна опера – Русе:

Портал „Русе Инфо“

Пламен Бейков: Продължаваме да надграждаме

Публикувано на 14.03.2022 от РусеИнфо

„Това са хора, с някои от които съм работил преди това дълги години и като артист, и като драматург на русенската опера. Ние изповядваме едни и същи естетически виждания, а също и етически ценности. Това ме накара да ги избера и да ги включа в моя управленски екип“, заяви днес новият директор на Държавна опера – Русе Пламен Бейков при представянето на новия екип на културната институция. Негови заместници са Момчил Миланов (зам.–председател на Съюза на музикалните и танцови дейци) и Светлана Бонева (зам.–директор, който отговаря за техническите въпроси). Маестро Димитър Косев е главен диригент на операта. Стелияна Димитрова – Хернани е хормайстор на Държавна опера – Русе. Весела Василева е ръководител на балетната трупа. Бившият директор Иван Кюркчиев е предпочел да се развива както досега – като импресарио в частния сектор. Държавна опера – Русе остава отворена към всякакви негови предложения. Ако някое от тях заинтригува операта, то ще бъде разгледано.

„Генерално имам намерение да повдигна, доколкото ми позволяват силите, естетическото ниво на продукцията на русенската опера. Продължаваме да надграждаме“, заяви още той.

За целта директорът може да разчита на много добър творчески състав – оркестър, хор, балетната трупа, групата на солистите… Техническата група е на високо ниво, като ателиетата за изработка на декорите, костюмите полагат много усилия. Плодовете от работата им ще видим за пореден път в премиерата на „Ернани“, като са изработени 140 костюма от епохата. Същото важи и за художник – изпълнителите, както и групата на сценичните работници. Последните са двойно и тройно натоварени с това да пренасят инструменти, декори и костюми от Доходно здание до Операта и обратно или до зала Филхармония и обратно.

Ще продължат усилията за възстановяване на зданието на операта.

Г-н Бейков загатна за основните насоки, в които ще се развива операта.

(край на цитата)

За пръв път писах статия за Пламен Бейков на 30 юли 2017 г., когато той навърши кръглите 50 години. Ще цитирам началото на тази статия, после ще я допълня с нови данни за юбиляра във връзка с днешния му 55-и рожден ден:

ИЗКУСТВАТА СА КАТОЯТОПТИЦИ, КОИТО ЗАЕДНОПРЕСИЧАТНЕОБЯТНИТЕПРОСТОРИНАБИТИЕТОНАЧОВЕКА

(думи, казани от легендарния бас Борис Христов в присъствие на именития оперен режисьор Евгени Немиров (1916-1981) – баща на режисьорката Вера Немирова, която постави през последните години в Русе оперите „Катерина Измайлова“ от Дмитри Шостакович и „Кавелерът на розата“ от Рихард Щраус)

Драги приятели на оперната музика, днес на 30 юли 2017 г. се радвам да пиша – и то за пръв път – за един български певец, който навършва кръглите 50 години, но името му е широко известно на оперните любители в България и извън нея – басът Пламен Бейков, който винаги ми е правил впечатление, когато случайно срещна името му при моите проучвания в света на оперното изкуство.

При това ние сме с него добри ФБ-приятели от една година, макар че лично не се познаваме, но взаимно се уважаваме по различни причини. Аз го уважавам преди всичко за това, че той е един от последните ученици на Борис Христов, за това, че наред с вокалната си дейност, той има талант на писател и го показва по недвусмислен начин, например в есето, което той написа през 2016 г. за именития оперен режисьор Евгени Немиров по случай 100 години от рождението му, чиято дъщеря Вера Немирова е също световно известна днес оперна режисьорка. Уважавам го и за това, че търси нови пътища в собственото си развитие на артист, като прави успешни оперни постановки, а в последно време е започнал да следва в София и оперна режисура, независимо от факта, че малко хора в тази възраст имат желание да започват ново висше образование.

Той ме уважава преди всичко за това, че аз също в една възраст, в която много хора си гледат спокойствието и почивката, пиша статии на оперни теми и по този начин извършвам една полезна дейност. Нека цитирам негови думи във връзка с това: „Завиждам Ви най-благородно, че имате време, сили и желание да публикувате такива зареждащи с вдъхновение и енергия публикации. За това – най-сърдечно Ви благодаря и се радвам, че имам възможност да ги чета и да науча толкова неочаквано разнообразни неща! Бъдете здрав!“

Не искам повече да изпадам в подробности, имам редица материали за Пламен Бейков, както биографични, така и свързани с многостранната му дейност, така че ще напиша ония неща, които намирам за най-важни във връзка с юбилея му днес. Ние си разменихме с него от средата на 2016 г., когато станахме ФБ-приятели редица постове и информации по най-различни поводи. Нека започна с извадка от последното му писмо до мен, която намирам за много интересна и е свързана с неговите лични планове в последно време:

„За постановката на “Севилският бръснар” в Русе, която направи Боян Иванов не ми се пише подробно. Само ще кажа, че преди година този спектакъл събуди позаспалата ми професионална съвест, разтърси ме така, че ме накара да се явя на кандидат-студентските изпити в Музикалната академия през есента и така започна следването ми на музикално-сценична режисура. На писмения изпит писмената ми работа беше за този спектакъл. Мисля, че българската публика не го разбра – едни го приеха като някаква шоу-програма, други, изявявайки се като оперни пуритани и консерватори – го отрекоха като нещо, което не би трябвало да има нещо с операта. Всъщност, давам си сметка, щастливи са и авторът на идеята – г-жа Христина Ангелакова, и режисьорът Боян Иванов, защото появата на толкова противостоящи си мнения говори за успех на смелата идея. Идеята да се съчетае опера с модерен балет, да се сътвори оперен танцов театър. Затова съм много благодарен и на двамата творци – чрез тази постановка на “Севилският бръснар” пред мен се отвориха нови творчески хоризонти. Това мога да напиша набързо. Иначе, имам цял пълен анализ…

Изпращам Ви и последната ми актуализирана биография. Надявам се с радост да добавя към нея и последната ми постановка на “Мария Десислава”. В деня на рождения ми ден имам двойна репетиция – и сутринта, и следобед, а късно вечерта ще правя и осветлението.

Благодаря Ви още веднъж за вниманието и оказаната чест! Бъдете здрав!

Пламен Бейков“.

(край на цитата)

Нека поздравим Пламен Бейков за неговата всеотдайност и макар днес той да е юбиляр с кръгла годишнина, предпочита да го празнува на сцената, макар и при репетиция. За много години!

При друго негово писмо до мен той ми беше споделил плановете си за това обучение в София. По това време аз бях на гостуване в София и една вечер посетих операта „Аида“ от Верди, където го забелязах също в публиката – тогава още не се знаехме лично. Цитирам:

„ (…) През ноември отидох на спектакъла на “Аида”, защото от тази есен съм студент, редовно обучение, в Музикалната академия, държавна поръчка – във Вокалния факултет, специалност “Музикално-сценична режисура” в класа на доц. д-р Виолета Горчева. Тя е моят избор, а аз съм нейният първи студент по режисура, иначе тя преподава „Актьорско майсторство” в Академията. В навечерието на моята 50-годишнина се случи така, че преосмислих някои неща около певческо-актьорското изкуство и реших да поема и по тази посока. Моят директор в Русе, г-н Найден Тодоров ми даде шанс за първи режисьорски опити, както може би вече Вие знаете – “Човешкият глас” и през есента “Учителят по музика” от Перголези. Това ме въодушеви, дано съм на прав път … Заради това и бях в късната есен на представлението на “Аида” в Софийската опера – с моите състуденти първокурсници и с нашата преподавателка. После анализирахме и коментирахме. Това е засега… Поздрави! П.Б.“

(край на цитата)

Ще започна с една хубава статия за Пламен Бейков от 2014 г.:

Портал „Русе утро“

Последният ученик на Борис Христов никога не е мислил да става оперен певец

От Нели Пигулева | 1 февруари 2014 г.

„Във време на тотално оглупяване в държавата аз играя роли на първосвещеници, мъдреци, царе и патриарси. И това ако не е ирония, здраве му кажи!“

Репликата е на Пламен Бейков, солиста на Русенската опера, който току-що е свалил одеждите на поредния мъдрец – Зарастро от „Вълшебната флейта“ на Моцарт. Но колкото и да е мрачна и безнадеждна плътната сивота, полепнала по битието, мисля си: не е случайно, че има и хора като Пламен Бейков, които противопоставят на тоталното безхаберие, безотговорност и безгрижие не друго, а действие. Действие, без което блатото би станало още по-непроходимо. Освен многобройните му роли в оперни спектакли, той подготвя камерни концерти, организира образователни програми за ученици, а русенци очакват всяка година неговите коледни песенни вечери с аромат на греяно вино и канела.

Отвсякъде леденее от онова усещане, което проф. Калин Янакиев определя сполучливо така: „сякаш искаме непрестанно да живеем в петък следобед – делниците свършиха, а празникът още не е настъпил и ти безметежно не правиш нищо“, казва Пламен Бейков. Знам, че това е белег на епохата и че в някои западни държави нещата са по-различни единствено благодарение на здравата традиция да се работи, добавя той. И продължава: „Убеден съм, че не бива да свиваме рамене. А ако разчупим сензитивността на хората и сетивата се отворят за духовното, оттам нататък и в материален план има шанс да потръгне“.

Този модел на мислене и на поведение едва ли е изненада – щом става дума за човека, комуто съдбата е отредила да се докосне до личности, дали му повече от пример – показали са му, че може и трябва да се живее достойно и да се култивира всяка трошица талант, за да пренесе тя магията си и да озари другите, до които достига – в песен, в мисъл, в жест, в познание и памет. Една от тези личности, до излъчването на които Пламен Бейков се е докоснал, е Борис Христов. Бейков е последният ученик на великия бас. „Бяхме двамата с Мариана Цветкова“, казва оперният солист. Шестте месеца, които двамата певци живеят и дишат редом с невероятния талант, са били от най-трудните за България, а за тях са най-щастливите. „Беше Лукановата зима, заради кризата от министерството на културата спряха да ни превеждат стипендиите. Заради спрените пари беше сложен край на занятията ни с другите преподаватели в Академията. Съпругата на Борис Христов Франка започна да ни изхранва, а самият той работеше с нас по шест часа всеки ден… Тогава открих за себе си „Матеус Пасион“ на Бах – Борис Христов ме разпали до такава степен, че си купих дори оркестровата партитура. Това произведение ме преследва и до ден днешен. Всяка година в Страстната седмица го изпълнявам в Аулата на Софийския университет. Изпитвам потребност да споделя покаянието и приземяването, което Борис Христов е предал у мен. Често чета записките си, осъзнавам, че тогава ми е било рано за много неща, които овладях по-късно, но от дистанцията на времето той продължава да ме учи…“, казва Бейков.

Всъщност, Пламен Бейков е отраснал с музиката от малък. Роден е в Свищов, а баща му, естрадният певец Георги Бейков, е създател на прочутото дуо „Нове“, две десетилетия пътувало в чужбина и докарвало до трепетно вълнение стотици хиляди българи с изпълнения на стари градски песни. Бейков старши става известен с издирването и записите на стари градски песни и с телевизионните си филми с шлагери, а първият, „Бели ружи“, е заснет в Клуба на дейците на културата в Русе. От дете Пламен Бейков свири на пиано, но без мисълта за оперна кариера. Майка му настоява да учи в Националната гимназия за древни езици и култури. Момчето от Свищов се явява на двата писмени изпита по български и руски и се озовава в училището, което решително определя накъде ще тече реката на живота му. „Имах удивителна учителка по музика – Людмила Добринова, уникална личност. Тя направи юношеския хор по подобие на ансамбъла „Йоан Кукузел Ангелогласния“ към Класическата гимназия и ни разпали по старинните песнопения. Успя да осигури средства от националния експедиционен клуб ЮНЕСКО и направихме първата експедиция, нарекохме я „Пелеа“ – по имената на участниците в нея: Пламен, Емануел, Людмила, Емил, Арман. Обикаляхме села и издирвахме свещеници, черковни певци и монаси – записвахме песнопения. Беше невероятно интересно! За нас, градските момчета, беше истинско преживяване този „друг“ живот, а когато в Алеково вдовицата на местния свещеник ни подари няколко чувала със стари книги, сред които и старопечатни, не вярвахме на очите си“, разказва Бейков.

Завладян от магията на църковната музика, той започва да слуша записи на Борис Христов. И през 1986-а, когато е абитуриент, идва изненадата. Хорът на Гимназията прави концерт в криптата на храма „Св. Александър Невски“, а след края при Пламен Бейков идва една жена и му казва, че непременно трябва да го запознае с Борис Христов, когато той дойде в България. Жената е Пенка Касабова, сестра на Гео Милев и муза на великия български бас, която го е насочила към неговия звезден път в изкуството. Тя безпогрешно разпознала дарбата на младежа. Но заболяване отлага идването на баса в София. След малшанса да се готви при преподавател, който вместо да развива гласа му, „школува“ клишета, Пламен Бейков не успява да мине ситото в Консерваторията и влиза в казармата. Ала съдбата си знае работата. И от началото на 1988 г. тя среща младежа с Евтимий Кантарджиев. „Бил е хорист в „Teatro La Fenice“ във Венеция и вместо да остане в Италия, се връща в България да преподава. Всеки път, като се разпявам, винаги се сещам за него“, казва Бейков. И продължава: „Кантарджиев ми изчисти натрупаните лоши навици в пеенето и този път на изпитите се представих много добре, макар да останах точно под чертата при приема. Реших повече да не кандидатствам в Консерваторията, а да тръгна по свой път“.

Така от декември 1988 г. той е приет за хорист в Българската хорова капела „Светослав Обретенов“. Там работи с диригенти като Георги Робев, Васил Арнаудов, Емил Табаков, Емил Чакъров, за първи път пее под диригентството на Генадий Рождественски. Когато по-късно Рождественски среща отново българина в Лондон, в Кралския колеж по музика, се оказва, че той помни младежа. Но дотогава има още време. Което е особено паметно и скъпо за Пламен Бейков. 23-годишният Бейков прави видеозапис на свое изпълнение и Евтимий Кантарджиев го изпраща на Борис Христов с писъмце-препоръка. „Нямаше по-щастлив човек от мен, когато получих отговор от големия бас, че иска да работи с мен“, казва Бейков. „И така започнаха моите паметни 6 месеца в Рим… С него научих песни от Мусоргски (той го наричаше МусОргски), Рахманинов, Гречанинов, учех арии… От него научих и един от най-важните си житейски уроци: да бъда безкомпромисен. Понякога си мисля с горчивина, че ми се налага да правя компромиси, колкото и да не го искам, и това ми тежи. Защото знам, че и самият Борис Христов е оставал без работа. Когато наскоро направихме първия концерт за 100-годишнината от рождението му в Москва, си спомних как той е бил поканен да пее в Русия, но на генералната репетиция внезапно сменят Генадий Рождественски с друг диригент. Борис Христов настоява или да се отложи премиерата за още няколко репетиции, или той няма да участва. Руснаците отказват. Българинът си събира багажа и си тръгва. И повече никога не излиза на сцена в Русия. Труден избор. Но той го прави“, разказва Пламен Бейков.

На тръгване от Рим Борис Христов му дава телефона на Ирина Щиглич и му казва: „Започваш с нея да учиш репертоар. Започваш с Бах!“ И Бейков навлиза в пореден период на упорито учене и подготовка. Но затова пък след няколко месеца получава предложение от диригента Иван Маринов да запише басовите арии в „Матеус Пасион“. „Мечтаех да стана кантатно-ораториален певец, но не и оперен. Бях влюбен почитател на театъра и след като бях гледал невероятните постановки на Театъра на българската армия, просто нямаше как да изпитам възторг от това, което се случваше на оперната сцена у нас по онова време. И ето че ми се обади тенорът Огнян Николов от Англия – ръководителят на вокалните факултети на Кралската академия и Кралския колеж в Лондон искал да прослуша български певци, за да им отпуснат стипендии. Беше времето на размразяването и промените и Западът проявяваше интерес към нас. Изпратих видеозапис и от 1993 г. започна моето 4-годишно пребиваване като стипендиант на Кралския колеж за музика. Заминах с намерението да стана кантатно-ораториален певец, а станах оперен. Нещо повече, дотогава не вярвах, че имам талант за комични роли. Но точно там под диригентството на Рождественски пях в „Сорочинският панаир“ – последната комична опера на МусОргски“ (с ударението на О – б.р.)…

Успоредно с обучението Бейков се заема с още нещо – с библиотеката на българското читалище в Лондон, ангажирал български емигранти, направили ремонт. „Понякога си мисля защо съм хабил енергия за това, вместо да се насоча към по-прагматични неща. И си давам сметка, че има двама души, които са кодирали у мен това: ако видя, че нещо може да се направи, да се подобри – да не го подминавам, а да свърша това, което мога. Това са Борис Христов и композиторът Трифон Силяновски, който казваше: „Почнеш ли да правиш нещо, прави го с чувство за изповедност. Дори човек да реди паваж, ако го реди с цялата си душа, то ще остане здраво и трайно“. И майка ми ме учеше, ако видя нещо нередно, не да мърморя, а просто да го поправя…“.

След поредното си завръщане в София Пламен Бейков е свободен артист. Точка поставя директорът на Русенска опера Найден Тодоров. След участието на Бейков в постановка на „Севилският бръснар“ в Пловдив, Тодоров прави с прочутия Джан Джаноти „Италианката в Алжир“ в Софийската опера, в която Бейков пее ролята на Мустафа. След нея въпросителните са изместени и от края на 2007 г. певецът е вече в Русе. „Нужно ми беше известно време, за да се откажа от свободния живот, но не съжалявам“, признава той. Първата му задача тук е да подготви 4 камерни концерта с музика на европейски страни (България току-що е влязла в ЕС) с Ирина Щиглич, а когато Щиглич отстъпва английския концерт на младата русенка Божена Петрова, това слага началото на творческия тандем Петрова-Бейков, с който до днес вече имат изпълнени около 200 песни.

Увлекателният разговор отваря нови и нови „врати“-теми и аз се притеснявам да не пропусна да попитам за „Юлангело“ – уникалната вокална формация, създадена от трима випускници на Националната гимназия за древни езици и солисти в хора на Людмила Добринова, към която русенският бас се присъединява година по-късно и пее там вече 15-а година. „Това е другата ми страст“, признава Пламен Бейков. „Както англичаните имат своите клубове, така моят „английски“ клуб е „Юлангело“, обяснява той, като добавя: „Нашето събиране е акт на приятелско взаимопреживяване на църковната музика. Разпалваме се непрестанно по нови идеи“, казва Бейков. Сега подготвят програма с любими народни песни на големия български бас. Тази програма те ще посветят на 100-годишнината на певеца, която преминава под егидата на ЮНЕСКО – тя ще включва църковни песнопения и обичаните от него български народни песни. Засега е сигурно, че тази програма ще бъде изпълнена в София и Кюстендил. Да се надяваме, че тя ще прозвучи и в Русе.

(край на цитата)

Какво да анализирам – фактите говорят сами за себе си. Пламен Бейков е човек с различни интереси, някои от тях към нетрадиционни неща и като се включи в една задача, стреми се да я проведе докрай и не търси 100-процентово разбиране и всеобщо одобрение. Това е отличителна черта на хората, които имат напълно самостоятелно становище по нещата в живота или в професията.

Ето, през юли 2016 г. той постави в Русе монооперата “Човешкият глас” от Франсис Пуленк, където традиционната партия за сопрано се изпълнява от мъж – едно смело начинание, което е уникум в световната оперна практика. По този случай ние си разменихме информации. Цитирам:

„Здравейте г-н Бейков, тази сутрин чета нещо в Интернет и случайно попадам на един руски контратенор – Николай Гладских, за когото между другото пише: “Среди исполненных Николаем партий — Пастух в опере-пастиччо Ф. Кавалли «Причуды любви», Руджер в опере Г. Ф. Генделя «Альцина», Квинт Фабий в опере Д. С. Бортнянского «Квинт Фабий», Февей в опере В. А. Пашкевича «Февей», Женщина с телефоном в моноопере Ф. Пуленка «Человеческий голос», Дух и Колдунья в опере Г. Пёрселла «Дидона и Эней» (…) Защо ви пиша това: мисля че наскоро при премиерата на “Човешкият глас” в Русе под Ваша режисура, за която писах нещо в моя статия се казваше, че контратеноът от Русенската опера е ПЪРВИЯТ МЪЖ, който пее партията в тази моноопера на Пуленк. Дали е така, може такава информация за Николай Гладских да не е стигнала до вашия екип? Как да е, не е важно – просто от уважение към Вас Ви съобщавам тази информация. Желая Ви добро здраве и нови успехи!“

На следния ден Пламен Бейков ми отговори:

„Благодаря Ви, г-н Контохов! Е, жалко, няма вече да твърдим, че това е първото превъплъщение на мъж в тази роля. Аз и без друго не бях съвсем напълно убеден в това твърдение. Не е изключено и някъде в Западна Европа да има подобно на нашето изпълнение. Но, нали знаете, рекламата ни сдъвква в своите безжалостни механизми… Благодаря за сведението! Завиждам Ви най-благородно, че имате време, сили и желание да публикувате такива зареждащи с вдъхновение и енергия публикации. За това – най-сърдечно Ви благодаря и се радвам, че имам възможност да ги чета и да науча толкова неочаквано разнообразни неща! Бъдете здрав!“

(край на цитата)

В средата на месец януари 2017 г. писах на Пламен Бейков следното писмо: „Здравейте г-н Бейков – ЧЕСТИТА НОВА 2017 ГОДИНА и много музикални успехи през нея ви желая най-сърдечно! Имам малка молба: през пролетта на 2016 г. бях чел една информация в банка данни за оперни изяви (на немски език):.

„Alban Berg: „Lulu“ 18 Mär 2016 – Ruse, Opera House, Dirigent: Nayden Todorov, Regisseur: Vera Nemirova ~ Ein Gymnasiast: Petya Tsoneva, Der Theaterdirektor: Evgeni Ganev, Lulu: Maria Tsvetkova, Gräfin Geschwitz: Andreana Nikolova, Alwa: Peter Kostov, Der Maler: Alexander Baranov, Schigolch: Stoyan Stoyandzhov, Dr. Schön: PLAMEN BEYKOV, Der Tierbändiger: Alexander Krunev, Der Prinz: Georgios Filadelfevs. Landespremiere …. (край)“

Какво стана, не четох отзиви – дали изобщо се постави тази опера през март 2016 г. в Русе (вие също бяхте предвиден за ролята на д-р Шьон (много е интересна!!). Много ви моля, пишете ми макар и с няколко реда! Сърдечно ваш: Борис Контохов.“

(край на цитата)

Ден след това – на 16 януари Памен Бейков ми отговори:

„Здравейте, г-н Контохов! За жалост, проектът “Лулу” остана само идея и смело намерение. Миналата пролет спектакълът за Мартенски музикални дни, за съжаление, не беше “Лулу”, а “Симон Боканегра”. Предварително подадената информация се е оказала подвеждаща, но какво да се прави?… Случва се, често – по независещи от творците причини. А Найден Тодоров и Вера Немирова са смели, решителни и възпламеняващи творци. Ще бъде радост за душата да гледаме творческата им симбиоза в новия им проект за предстоящото издание на Мартенски музикални дни тази пролет – “Кавалерът на розата”. Премиерата би трябвало да бъде на 19-ти март. Поздравявам Ви още веднъж за хубавите публикации, които ми помагат да науча много неща! Да бъде честита и за Вас новата 2017-та година! Поздрав! П. Бейков“.

(край на цитата)

На това писмо аз отговорих веднага: „Много ви благодаря г-н Бейков за ценните информации и комплимента за статиите ми. Дано и вие играете някоя роля в “Кавалерът на розата” – тази прекрасна опера, която съм гледал в средата на 80-те години във Виена. Тогава работех в Германия в компютърния бранш и често пътувах служебно за Австрия и в много градове на Германия. Това ми даде възможност вечер да посетя доста интересни оперни спектакли в Берлин, Хамбург, Мюнхен и другаде. Бъдете здрав и щастлив, вие сте отличен артист и имам респект към изкуството ви.“

(край на цитата)

Както всички знаем, операта “Кавалерът на розата” беше поставена тази година на Мартенския фестивал в Русе и имá огромен успех благодарение на отличната работа на тима Вера Немирова / Найден Тодоров и на усилията на чуждите и български артисти. Нека дам един цитат с подробности за ръководство и ансамбъл на постановката:

„Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус
19 март 2017 (19:00)

Диригент Найден ТОДОРОВ, Режисьор Вера НЕМИРОВА

Сценична адаптация на сценография и костюми на Том Муш – Виолета Радкова 

Драматургия Соня Немирова

Концертмайстор Мария Пенева

Хормайстор Стeлияна Димитрова-Хернани 

Асистент-диригент Юри Илинов

Асистент-режисьор Славчо Николов

Състав:

МАРШАЛКАТА, принцеса Мария Тереза фон Верденберг – Мария Цветкова
ОКТАВИАН, граф Рофрано, неин млад любовник – Луизе Дрезен 
БАРОН ОКС ауф Лерхенау, братовчед на Маршалката – Франк ван Хове
ГОСПОДИН фон ФАНИНАЛ, богаташ – Александър Крунев
СОФИ фон Фанинал, негова дъщеря –  Лини Гон
МАРИАНЕ, нейна компаньонка и икономка на Фанинал – Теодора Чукурска
ВАЛЦАКИ, интригант – Александър Баранов
АНИНА, негова племенница – Андреана Николова
НОТАРИУС – Пламен Бейков
ИТАЛИАНСКИ ПЕВЕЦ –  Петър Костов
ТРИ СИРАЧЕТА от благороден произход – Вяра Величкова, Гергана Гарвалова, Венета Димова, Ася Радославова

МОДИСТКА – Лили Харизанова

ТЪРГОВЕЦ на ЖИВОТНИ – Мая Владимирова и Родриго Трозино

ДОМОУПРАВИТЕЛ на ФАНИНАЛ – Родриго Трозино
ПОЛИЦЕЙСКИ ИНСПЕКТОР – Момчил Миланов
ДОМОУПРАВИТЕЛ на МАРШАЛКАТА – Родриго Трозино
ХОТЕЛИЕР – Стефан Пенчев
ЧЕТИРИМА ЛАКЕИ – Георги Ганчев, Мая Владимирова, Евгени Ганев, Пламен Троански, Стилян Цветков

ЧЕТИРИМА СЕРВИТЬОРИ – Георги Ганчев, Искрен Рибчев, Евгени Ганев, Пламен Троански

С участието на Васил Маринов и Радка Атанасова – от балет на Държавна опера Русе.
Флейтист, готвач, фризьор и неговият асистент, учен, благородна вдовица – от хор на Държавна опера Русе.

(край на цитата)

Лично аз съм дълбоко впечатлен от тази инициатива на Русенската опера за поставяне на този шедьовър на Рихард Щраус в Русе – мисля за пръв път в България, не съм сигурен. И е хубаво, че за някои от главните роли са били поканени чужди артисти с практика в този репертоар. Тия дни се информирах в Интернет за Луизе Дрезен и Франк ван Хове и прочетох чудесни коментари за оперната им дейност на Запад. И двамата имат големи Уикипедия-страници на немски език. Радва ме и това, че Пламен Бейков също е имал роля в тази постановка, както и други мои ФБ-приятели в Русе, като Андреана Николова и Петър Костов. Браво на Мария Цветкова за участието й в главната роля на Маршалката!

Ще завърша първата част на тази статия с едно изпълнение на Пламен Бейков:

Блог на Лъчезар Тошев

“Легенда за страшния ханъ Крумъ” – песента изпята от Борис Христов пред Цар Борис III, на приема в Двореца, на Богоявление – 19 януари 1942 г. с която той впечатлява царя и получава държавна стипендия за обучение в Италия.

Обработка: Ангел Попконстантинов.

Изпълнява Пламен Бейков – ученик на Борис Христов

http://www.youtube.com/watch?v=KH54MGlo3bw

Понеже пиша днес специално за Пламен Бейков, нека цитирам някои негови изяви като певец през последните години:

„На 8 юли 2016 г., петък, от 19.00 часа в зала Опера ще се състои премиерата на операта “Лион” от Никълъс МакРобъртс. В едноименната роля ще видим ПЛАМЕН БЕЙКОВ, специфичният бас на оперния ни театър, който освен запомнящите се десетки роли на русенска сцена вече има и първия си сполучлив режисьорски дебют в  “Човешкият глас” от Франсис Пуленк.  

В случая става дума за една много скоростна и почти главозамайваща творческа трансформация, защото Пламен Бейков преминава в руслото на сериозна премиерна подготовка на една особена роля и то в произведение от т.нар. „модерна класика” в оперния жанр.  “Лион” е първата мащабна опера на австралийския композитор Никълъс МакРобъртс. Особеното е, че и либретото на произведението е написано от композитора. Австралиецът е направил творческа редакция на народната приказка “Синята брада”, преразказана от Шарл Перо и публикувана за първи път през 1697 г. от парижкия издател Барбен в сборника „Истории“ или „Приказки от стари времена“. В нашия случай – в „Лион” на МакРобъртс става дума за история от 19-ти век на французойката Лили. Героинята е импулсивна млада жена, покрай която са още нейният преподавател по музика – тромав, но верен почитател, и господин Лион – чаровен по-възрастен мъж, по когото тя се увлича. 

Никълъс МакРобъртс е роден през 1977 г. Започва следването си в Мелбърн, след което се мести в Европа, където учи в Парижката консерватория в класа на известния финландски диригент Йорма Панула. 

МакРобъртс е работил упорито върху “Лион”  в продължение на 18 години. Това много особено и интересно произведение ще бъде представено за първи път в България. Премиерата се дължи може би и на факта, че мениджмънтът и творческото ръководство на Русенския оперен театър обичат да експериментират, залагат на нови неща и ги подкрепят. Така че маестро Найден Тодоров отново не изневерява на стила си да поднася в горещите летни дни изненада на оперната публика“.

(край на цитата)

Портал „Russe Info“

Концерт на Пламен Бейков и Божена Петрова се състоя в Къщата – музей на Феодор Шаляпин в Москва

28 ноември 2016

На 25 ноември в концертната зала на Къщата-музей на Феодор Шаляпин в Москва ПЛАМЕН БЕЙКОВ – бас и Божена Петрова – пиано представиха най-новия си проект, посветен на 110-годишнината от рождението на Дмитрий Шостакович (1902-1975), озаглавен „Шостакович. Послесловие.“ Програмата отразява хронологията на създаването на последните два вокални цикъла от творчеството на композитора за бас и пиано – „Сюита“ (съдържа 11 песни по стихове на Микеланджело Буонароти, завършени на 31 юли 1975) и „Четири стихотворения на Капитан Лебядкин“ (четири песни по стихове на Фьодор Достоевски от романа му „Бесове“, завършени на 23 август 1974 година). Първият вокален цикъл е интимна изповед на композитора с присъщата му философска задълбоченост, която отразява важните моменти от житейския му път, съпроводени с размисли за смисъла на живота, за любовта, за творчеството. Последните четири песни са под авторството на пародийния герой на Достоевски – капитана в оставка Лебядкин – несръчна и грубовата поезия, изпълнена със сарказма, който е толкова характерен както за Достоевски, така и за Шостакович. Контрастът между философската част на концерта и сатиричната е омекотен от една по-ранна песен на Шостакович с негов текст, която с присъщата му самоирония той посвещава на себе си по повод на 50-годишния си юбилей – „Предисловие към моите събрани съчинения и кратко размишление по повод на това предисловие“. Тази песен провокира и наименованието на програмата.

Пламен Бейков е възпитаник на Кралския колеж за музика в Лондон и специализант на българския бас Борис Христов. Солист е на Държавна опера Русе от 2007 година. Гастролирал е в повечето европейски държави, в САЩ и Русия като оперен, кантатно-ораториален и камерен певец.

Божена Петрова е възпитаник на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, лауреат е на национални и международни клавирни конкурси. От 2002 година е солист-пианист на симфоничния оркестър на Държавна опера Русе.

Камерното дуо Бейков-Петрова вече девети сезон концертират в страната и чужбина, а репертоарът им съдържа над сто песни и камерни произведения, сред които вокалните цикли „Песни и танци на смъртта“ и „Без слънце“ от М. Мусоргски, „В сумрак“ от Ал. Гречанинов, „Три песни по стихове на Микеланджело“ от Хуго Волф, „Песни на мъртвите деца“ от Густав Малер, „Четири сериозни песни“ от Й. Брамс и „Четири последни песни“ от Драгомир Ненов. Творческо пристрастие на камерното дуо са образователните програми, които те представят със солисти на Русенската опера като част от нейната образователна стратегия.

(край на цитата)

„На 17 август 2016 г. от 11 ч. в зала “Правец”, със спектакъла “Шекспир е жив” в партньорство с Британския съвет в България, бяха отбелязани 400 години от смъртта на Уилям Шекспир. Монолози от драми и сонети на великия английски драматург и поет изпълниха Бойка Велкова, Валентин Ганев и Владимир Зомбори – и тримата актьори бяха безупречни като присъствие, внушение, майсторство, превъплъщение. Режисурата на Христо Симеонов бе стилна, ненатрапчива, с елегантни преходи между актьорските изяви и музикалните изпълнения на ПЛАМЕН БЕЙКОВ, под клавирния съпровод на Румен Цанов. Музиката от времето на Шекспир директно пренесе публиката в епохата на великия гений, а самият той, като глас и образ, присъства от екрана на мултимедията като невидим, но осезаем актьор от спектакъла. Красиви костюми от Шекспирово време, приказно осветление и на финала – вълнуващ откъс от “Ромео и Жулиета” на Чайковски, в изпълнение на солисти на балета на Държавна опера Русе (Весела Василева и Стоян Фъртунов в ролите на Жулиета и Ромео) с хореография на Силвия Томова, развълнуваха дълбоко многобройната публика. Би било прекрасно, ако “Шекспир е жив” бъде показан на много други сцени у нас, макар и като запазена марка на “Моцартови празници”.

(край на цитата)

Портал „RUSE INFO“

Пламен Бейков и Божена Петрова ще представят концертната програма от български песни „Борис Христов и българските композитори“ в Рим

15 април 2015

На 18 април в залата на Българския институт за култура в Рим ще се състои камерен концерт, посветен на 100-годишнината от рождението на Борис Христов. Солистите на Държавна опера Русе ПЛАМЕН БЕЙКОВ – бас, един от учениците от последния клас на великия български певец и Божена Петрова – пиано ще представят концертната програма от български песни „БОРИС ХРИСТОВ И БЪЛГАРСКИТЕ КОМПОЗИТОРИ“.

Организатори на концерта са Съюзът на българските композитори, Българският институт за култура в Рим и Министерството на културата на Република България.

Идеята за представянето на програма с песни от български композитори е провокирана от дългогодишния интерес на Борис Христов към българската песен. Още от началото на своето певческо обучение, а и в течение на годините на своите артистични успехи до края на 50-те години на 20-ти век, българският певец многократно изявява своето желание да бъде както той сам се нарича „посланик на българската песен“. Въпреки, че през 1946 година получава удостоверение от тогавашното Министерство на информацията и на изкуствата, с което се упълномощава да представя българската песен в Италия, Франция и Австрия, той не среща в тези години нужната подкрепа от българската държава. Въпреки това много от българските композитори му изпращат в Италия от своите творби. Всички те са старателно прегледани от Маестрото, много от тях са избрани и дори подготвени за изпълнение както личи от приписките по нотните листове. През есента на 1958 година, като част от своите ежегодни звукозаписни сесии в Париж, освен заплануваните песни от руски композитори, Борис Христов записва и песни на днес неизвестния автор Иля Болгар (псевдоним на музиканта Илия Кръстеняков – преподавател и композитор).

Повечето от българските композитори подаряват творбите си с посвещения към прославения си сънародник. Ето някои от тях: „На Борис с най-топло приятелско чувство и уважение, 14 юни 1956, Любомир Пипков“ ; „На г-н Борис Христов – дар от неговата златна Родина, 26 февруари 1956 година, Иля Болгар“; „На прославения певец Борис Христов в името на художествената истина, 24 юли 1955 година, Иля Болгар“; „На Борис Христов, който , ако иска, би могъл да помогне много на българските композитори, пеейки техните песни, 3 юли 1960, Тодор Попов“.

Колекцията от песни на български композитори в библиотеката на Борис Христов, част от която в настоящия момент се съхранява от Българския институт за култура в Рим, представлява един многообразен каталог на песните на българските композитори от началото и средата на 20-ти век. В нея ще срещнем имената на Добри Христов, Димитър Ненов, Панчо Владигеров, Любомир Пипков, Парашкев Хаджиев, Тодор Попов, Иля Болгар, Марин Големинов, Петко Стайнов, Георги Златев Черкин, Светослав Обретенов, Людмила Прокопова и още, и още…

Настоящият концерт е опит за едно продължение на това недовършено дело. Пламен Бейков ще изпълни осем песни от тази богата колекция от библиотеката на Маестрото, песни, които Борис Христов е избрал, работил е върху тях, нанесъл е свои бележки и означения, а две от тях дори е записал в Париж през 1958 година. Впечатляващ е също творческият експеримент на певеца, който се изявява и като текстописец, нанасяйки съществени корекции на текста на песента на Л. Пипков „В далечната пуста“ по стиховете на поета Иван Радоев. Сред авторите на красивите текстове на избраните песни са поетите Димчо Дебелянов, Христо Ясенов, Магда Петканова, Никола Фурнаджиев, което показва високия поетичен вкус и чувствеността на певеца.

Продължаващият до днес интерес на българските композитори към завладяващата личност на Борис Христов е показан в тази програма и чрез представянето на новонаписания песенен цикъл от композитора Драгомир Ненов „Четири последни песни“ по стихове на Елисавета Багряна и Добри Жотев. Още в навечерието на 100-годишния юбилей на Борис Христов, композиторът Драгомир Ненов замисля своите творби, които му посвещава. Драгомир Ненов е известен като диригент, работил е в Италия, където го свързва творческо познанство с Борис Христов. Композиторът ще присъства на предстоящия концерт и ще сподели своите вълнения от познанството си с певеца и с композиторите, посветили му творбите си.

„Четири последни песни“ е произведение, което по удивителен начин продължава линията на емоционалната посока, направена от Борис Христов при избора му на песни от българските композитори на 20-ти век. Би могло да се каже, че тази чувствено-емоционална и философско- изповедна линия, благодарение на инициативата на Съюза на българските композитори, на Българския институт за култура в Рим и на изпълнителите Пламен Бейков и Божена Петрова, навлизайки в началото на 21-ви век, продължава пътя си през времето.

(край на цитата)

Наново се убеждавам в интересните идеи на Пламен Бейков по отношение на инициативата му да не се забравя великото дело на Борис Христов.

27.11.2014  

Пламен Бейков с участие в двоен албум посветен на Борис Христов“

Мултимедиен двоен албум, посветен на големия бас Борис Христов, беше представен на церемония в Мраморното фоайе на Българското национално радио. Албумът, включващ DVD и аудио диск, се издава с подкрепата на Министерството на културата. Копродуценти са БНТ и „Балкантон“.  

Събитието е част от инициативите, с които се отбелязва 100-годишнината от рождението на Борис Христов. По време на тържественото представяне на мултимедийния албум, посветен на Борис Христов, пяха Смесеният хор на БНР с диригент Драгомир Йосифов и оперният певец ПЛАМЕН БЕЙКОВ – последният ученик на маестро Борис Христов.

(край на цитата)

Българско Национално Радио

Кантатно-ораториална вечер, посветена на празника Възкресение Христово

публикувано на 18.04.2014

Автор: Мануела Манчева

● Гост: оперният певец ПЛАМЕН БЕЙКОВ, специализирал в Българската академия за изкуство и култура под главното педагогическо ръководство на Борис Христов (1990 – 1991) и завършил оперно пеене в Кралския колеж за музика в Лондон. От 2007 година той е солист на Държавна опера – Русе.  


● Интервю на Димана Тодорова с Георги Еленков – продуцент Вокална музика в БНР, диригент на хора при храм паметника „Свети Александър Невски“


● Разговор с композитора Стоян Бабеков – автор на много песнопения по текстове, адаптирани на български език


● Музикални образци на православната и западноевропейска музика, посветени на Възкресение Христово.

Програма Христо Ботев Музика На опера в събота   

(край на цитата)

Концерт на Мариана Цветкова и Пламен Бейков по случай 100 години от рождението на Борис Христов

24.02.2014

100 години от рождението на Борис Христов


Концерт на МАРИАНА ЦВЕТКОВА И ПЛАМЕН БЕЙКОВ


На 5 март, от 19.00 часа в зала „Филхармония“ в Русе ще се състои вълнуващ галаконцерт с посвещение към великия български бас Борис Христов. На 18 май се навършват 100 години от рождението на емблематичния за България глас, превърнал се в еталон и символ на голямата българска оперна певческа школа по света. В концерта ще участват световната оперна певица Мариана Цветкова и басът Пламен Бейков, хор „Дунавски звуци” и оркестърът на Държавна опера Русе. На диригентския пулт ще застане австрийският диригент Антъни Арморе. В стилната програма на концерта ще прозвучат увертюри, арии и песни, дуети от Бетовен, Верди, Вагнер, Шостакович, Парашкев Хаджиев, Мусоргски и др.

Оперната прима Мариана Цветкова се връща винаги в своя роден град Русе с много трепет, емоция и радост и специално за русенската публика ще предложи истински вокални бисери от своя богат репертоар. Пламен Бейков ще се присъедини с изискано подбрани ефектни арии и песни за бас от различни стилове и епохи.

Сопраното Мариана Цветкова и басът Пламен Бейков са едни от последните ученици на прославения български оперен певец Борис Христов. Като съвсем млади певци те имат възможността да специализират в неговата Българска академия за изкуство и култура (Accademia Bulgara di Arte e Cultura) в Рим от средата на октомври 1990-та до края на април 1991-ва година.

(край на цитата)

Портал „ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ“

(без дата)

Ростислав Йовчев

ПЛАМЕН БЕЙКОВ – ЕДНА РАЗНОПОСОЧНА АРТИСТИЧНА ЛИЧНОСТ

Уважаеми почитатели на “Галерия на думите” и активно посещавания раздел “Видео”.
През месец септември ще Ви запознаем с изкуството на певец, отдавна утвърдил своя талант по нашите и международни сцени. Прилагам неговата биография, която звучи схематично и сухо, но достатъчно авторитетно. Звучащият звуков материал през този месец обаче ще Ви приближи до истински духовния облик на неговата личност и голямото му можене като певец и интерпретатор.

Пламен Бейков е роден през 1967 в град Свищов. Възпитаник е на НГДЕК „Константин-Кирил Философ“. Изучавал е класическо пеене, вокални стилове и интерпретация в частните класове на Е. Кантарджиев, Ирина Щиглич и диригента Йосиф Герджиков.

През 1990-91 специализира в Българската Академия за изкуство и култура в Рим под главното артистично и педагогическо ръководство на знаменития български бас Борис Христов.

През 1993-97 завършва оперно пеене в Кралския колеж за музика в Лондон при английския бас–баритон Стивън Робъртс и известното сопрано Грациела Шутти.
Участвал е в ежегодните майсторски класове на високо ценената изпълнителка и педагожка Маргарита Лилова.

Концертният репертоар на Пламен Бейков включва камерни произведения (около 200 песни от Брамс, Шуберт, Шуман, Малер, Бритън, Рахманинов, Мусоргски, Гречанинов, Шостакович, Димитър Ненов и др.), кантати, меси и оратории, които е изпълнявал в България, Гърция, Италия, Испания, Германия, Франция и Великобритания. Сред тях са “Матеус пасион”, ”Йоханес пасион”, „Коледна оратория” и „Високата меса“ от Бах, “Месия” от Хендел, “Сътворението” от Хайдн, Реквиемите на Моцарт и Верди, Девета симфония от Бетовен, “Немски реквием” от Брамс, “Стабат матер” от Росини и др.
Пламен Бейков е участвал в концертни продукции на сцените на Зала „България“ – София, на „Auditorio Nacional“ – Мадрид, „Palau de la Musica Catalana“ – Барселона, Зала „Моцарт“ – Сарагоса, Зала „Чайковски” и Зала „Е. Светланов“ в Международния дом на музиката – Москва, Голямата филхармонична зала – Санкт Петербург, „The Symphony Hall“ – Oсака, Япония и др.

Записвал е за фондовете на БНР и БНТ, както и за компаниите “Балкантон”, “Гега”, “Мега” и “Наксос”.

Оперният репертоар на певеца включва ролите на Дон Жуан, Граф Алмавива („Сватбата на Фигаро”), Зарастро („Вълшебната флейта”), Дон Алфонсо („Така правят всички жени”), Дон Базилио и Доктор Бартоло („Севилският бръснар”), Мустафа („Италианката в Алжир“), Дон Паскуале, Оровезо („Норма”), Закария (“Набуко”), Рамфис (“Аида”), Крал Филип II и Великият инквизитор („Дон Карлос), Раймондо (“Лучия ди Ламермур”), Мефистофел („Фауст”), Княз Гремин („Евгений Онегин”), Борис Измайлов („Катерина Измайлова“) и др., които е изпълнявал в Европа, САЩ и Русия. Участвал е в продукции на националните оперни театри на България – София, Татарстан – Казан и Босна и Херцеговина – Сараево.

От есента на 1997, след като е асоцииран към Кралския колеж за музика – Лондон, Пламен Бейков организира свой частен клас по пеене и вокално-драматична интерпретация.

От 2007 е солист на Държавна опера – Русе. Основна част от своя оперен репертоар певецът изгражда в този оперен театър, а сътрудничеството му с русенската пианистка Божена Петрова допринася за допълването на така обширния песенен репертоар. Като камерно дуо Бейков и Петрова концертират в България, Италия и Русия, активно представят свои образователни програми в училищата на Община Русе и други градове в България.

През 2016 година на камерната сцена на Държавна опера – Русе Пламен Бейков осъществява своя режисьорски дебют с постановката на операта „Човешкият глас“ от Франсис Пуленк. В началото на следващия творчески сезон на Русенската опера е и премиерата на втората му постановъчна задача – комичната опера-интермецо от Джовани Батиста Перголези „Учителят по музика“. През юни 2017 е световната премиера на едноактната опера „Пламъци в платната на нощта“ от гръцкия композитор Гиоргос Минас, която Бейков реализира в продукция на Държавна опера – Стара Загора, а в началото на август 2017 Пламен Бейков поставя за Русенската опера като режисьор и сценограф историческата опера „Мария Десислава“ от Парашкев Хаджиев, която участва и на Фестивала „Сцена на вековете“ на историческия хълм Царевец във Велико Търново.

От есента на 2016 година Пламен Бейков изучава музикално-сценична режисура в Държавната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ – София в класа на доц. Виолета Горчева.

(край на цитата)

Разполагам с още много рецензии и информации за Пламен Бейков, но не искам статията да надхвърли обичайния размер за кръгъл юбилей. Все пак ще завърша с есето на Пламен Бейков, което той написа за режисьора Евгени Немиров. Нали намекнах още в началото, че Пламен Бейков има подчертан литературен талант – нека всички се уверим в това:

„Евгени Немиров е роден на 3 юни 1916 година в София. Той е син на русенеца, писателя Добри Немиров и съпругата му Вера Немирова. Завършва гимназия в Сливен и следва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Вълнувам се и размишлявам, повече от половин век след събитията, описани в книгата „Пауново перо“, докато седя на моя балкон на старата русенска къща. Отново препрочитам страниците, изписани от Георги Чендов – съзидателя на Русенската опера. „Пауново перо“ е книгата „Битие“ и „Изход“ на Русенската опера, нейната Библия. Всред неволите на днешните изпитания аз се зареждам с енергията на онзи възрожденски дух на първопроходците и съзидателите, на творците, превърнали в жива реалност в действителния живот картините на своите въжделения. И там, сред образите, просияли в една възхитителна иконографичност, светещи с непостижимия си ореол, оставащ непомрачен от времето, в моето развълнувано съзнание сияе и образът на режисьора Евгени Немиров. Аз се чувствам все още като новопосветен неофит в историчните пространства на Русенската опера, а и в режисьорските светове на Евгени Немиров. Но, почувствало очарованието на отминалите години на съзидание и възторжено творчество, сърцето ми не може да остане безчувствено към трепетите на онова време. Аз не мога да не пожелая да споделя с повече съмишленици това, което научавам от библията на Русенската опера за него.

Борис Христов, част от чиято приятелска компания в началото на 40-те години е бил и съвсем  младият Евгени Немиров, по-късно обичаше да казва, че изкуствата са като ято птици, които заедно пресичат необятните простори на битието на човека. Такова ято кръжи и в душата на Немиров.  Той е поет, либретист, режисьор, художник, скулптор, есеист, хореограф, библиофил… Щастлив е бил да има младост, в годините на която да израстне като личност, отдадена на идеалите на изкуството – ученик на скулптура Андрей Николов, възпитаник на театралната школа на Николай Масалитинов, съзрявал в обкръжението на хора на изкуството и истински български интелектуалци. Затова и в него се разгаря пламъка на нестихващи интереси, които го отрупват и красят с най-разнообразни познания и опит, грижовно събирани от него поради най-разнообразните му интереси – изобразително изкуство, танц, музика, театър, поради литературните му дарби и аналитичните му способности. Неговите познания за живия живот и за света на изкуството избликват в разноликото му творчество, а най-спонтанно, най-пълноценно и най-въздействащо се въплъщават в неговата режисура. От началото на режисьорския си път, Немиров изцяло изразява себе си в своите постановки на близо 20 оперни заглавия на сцената на Русенската опера. Сред тях са „Отвличане от сарая“ заедно с диригента  Добрин Петков, „Селска чест“, „Ловци на бисери“,  „Момичето от златния запад“, „Джоконда“, „Лакме“, „Дон Паскуале“, „Дон Карлос“, „Цар Калоян“, по която работи с Панчо Владигеров и още десетки заглавия.

Бих искал да споделя тези пасажи от „Пауново перо“, в които нейният автор Георги Чендов описва впечатления от първите режисьорски работи на Евгени Немиров след постъпването му в Русенската опера през 1954 година. Ще отбележа само, че самият Чендов е журналист, музикален критик и режисьор, което издига стойността на неговите оценки.

Година 1954-та: „Малко преди да задухат северните ветрове и да ни затрупат белите снегове, през 1954 година на сцената на стария театър излезе премиерата на „Отвличане от сарая“. Това беше първата ни среща с Моцарт. При това – паметна среща. … Добрин Петков беше сполучливо подпомогнат от първия щатен режисьор на Русенската опера Евгени Немиров… …Липсата на достатъчен опит, Немиров компенсираше със своята богата култура, с въображението си и с артистичната си чувствителност“.

„ (…) Мисля, че една от най-сполучливите постановки на Евгени Немиров бе „Селска чест“. Почувствал страстния лиризъм на произведението, той поведе актьорите към пълно разгръщане на творческите сили, към органично сливане с ролята. Сценичните решения бяха логични и четливи. Хората от народа бяха показани с естествените си влечения, с привързаността си към живота, с човешките си предразсъдъци и слабости, но преди всичко – със стремежа да защитят своето достойнство. Режисьорът се беше погрижил да очертае привлекателната картина на старата патриархална италианска провинция, на чийто фон се открояваше драмата, която, въпреки жестокостта на нравите, се възприемаше като триумф на любовта. Две години по-късно Немиров постави същата опера в Тимишоара. Там поизмени постановъчната си идея. Италианското село беше показано крайно бедно и разядено от предразсъдъци и религиозен фанатизъм. Личната драма бе потърсена като резултат от фатални страсти и жестоки нрави. Този път Немиров беше автор и на декоративното и костюмно оформление. Стилът на постановката бе подчертано експресионистичен“.

Година 1955-та: „Постановъчната група на „Ловци на бисери“ бе съставена от Любен Пинтев – диригент, Евгени Немиров – режисьор и хореограф и Цанко Димитров – художник. Подготовката потръгна добре.  Мелодичната и темпераментно написана музика увлече всички. Немиров се ровеше по цял ден в етнографските атласи на Изтока и откриваше какви ли не причудливости. Той изненада всички с оригиналната пластика на поставените от него танци, с живописното решение на различните ритуални сцени, с умението си да излезе от статичността на мизансцена и да разгъва действието в преливащи се една в друга ярко постигнати фигури. Използваше широк спектър от сценични ефекти, подчинени на драматургичните особености на произведението. Особено силно се е врязал в паметта ми краят на второ действие. Да се предаде динамиката му не е никак лесно. Немиров раздвижваше човешките маси като огромни прииждащи вълни. На високата уединена скала, с помощта на осветителната техника, се открояваше и израстваше внушителната фигура на жреца Нурабад, застанал с разперени ръце като древен пророк. Проблясъците на светкавиците осветяваха със студена светлина голия лоб на главата му, а бурният вятър развяваше тревожно браминския му хитон. На фона на неистовия оркестър тази картина действаше на публиката хипнотично. Добре бяха поставени и лиричните сцени, в които романтичната мечтателност струеше естествено и деликатно из томителната атмосфера на източния пейзаж. Когато операта се „качи“ на сцената, славата ѝ се разчу и колкото да се стараех да огранича достъпа на външни лица по време на репетиции, в салона се оказваха някои-други любопитни русенски „чокли“. …Премиерата на „Ловци на бисери“ значително повдигна самочувствието ни. Билетите са разпродадоха за няколко спектакъла напред. Публиката акламираше всяка по-ефектна сцена и след като се спуснеше последната завеса, оставаше дълго по местата си.“

Година 1958-ма: „След премиерата на „Царицата на чардаша“ започнахме да репетираме „Момичето от златния Запад“. През декември 1958 година се навършваха 100 години от рождението на Пучини и искахме да сюрпризираме публиката с интересна, съвременна по своята музикална драматургия творба. С постановката се заеха Евгени Немиров и Борис Хинчев. Петър Попов беше проектантът на декора и костюмите. Получи се великолепен спектакъл, свеж и увличащ като разказ на Джек Лондон.“

Евгени Немиров заслужено се вписва в историята на българския оперен театър с авангардната си постановка на операта „Катерина Измайлова“ от Шостакович, върху която работи заедно с композитора през 1965 година. През 1967 година, вдъхновен от изкуството на великия композитор, Немиров замисля оригинален спектакъл със свое авторско либрето в стихове по музиката на 11-та симфония на Шостакович, с което той се превръща в първият български творец, създал театрален спектакъл върху основата на симфонична музика.

В разработката на своята режисьорска концепция Немиров пише: „ (…) Оперното изкуство днес включва в себе си едновременно въпросите за съвременната музика и театър с еднаква сила и значимост. Онези форми, които дават на операта новия облик, идват в следствие на една музикална драматургия,  далеч различна по строеж и съдържание от тази на миналото. Ярък пример за това е операта „Катерина Измайлова“ от Д. Шостакович (…) Операта „Катерина Измайлова“ е дълбока, потресающа драма на безизходността на едно пълно с конфликти и противоречия ретроградно време. В лицето на главната героиня виждаме неудържимия порив към живота, чиито светли хоризонти биват сменени от бездушното и античовешко начало на тогавашните жестоки нрави. Светлите чувства се разрастват в гигантска трагика. Катерина тръгва по пътя на престъплението не като престъпник!… А като ЧОВЕК с цялото си мъжество в живота, за да изпита докрай смъртоносните му удари и страдания, в стремежа си към утвърждаване на елементарното и НЕОТМЕНИМО човешко право на свобода! (…) Изкуственият оперен патос, буквалната формулировка на образи и събития, тематичният схематизъм на операта от вчера – тук са окончателно ликвидирани! Цялата нова обстановка в „Катерина Измайлова“ създава вече задължението за НОВО сценично мислене, за нови, съвременни проблеми пред оперната режисура. Оперният инсценирунг (станал класически със своята криворазбрана условност) тук е неприложим. Защото музикалните форми не са цел, а средство за едно дълбоко-психологично, реалистично мислене. От тук следва и мисълта за равностойната значимост на оперната музика и естетика на съвременния театър (…)

(…) Някои казват, че за да се пее добре в операта, сцената трябва да се пожертва… И затова правят от оперния спектакъл костюмирани концерти без никаква логика!… А в „Катерина Измайлова“ Шостакович ни задължава към обратното. Като живеем на сцената, да пеем добре, т.е. да мислим с мозъка на театъра! Без този мозък музиката на това произведение ще се изпразни от съдържанието си, защото тя е ТЕАТЪР И НИЩО ДРУГО! … По същия начин и сценографското решение трябва да намери нов подходящ език от пластични и колоритни форми в унисон с композиционната архитектоника на произведението и режисьорската му насока. Философската музикална мисъл на композитора не може да се свърже само с един декор, който ще разреши само мястото на действието. Такова чисто и буквално решение, колкото и произведението да носи битов характер (а той е само външно битов) ще доведе режисьорската насока до опростителство, до елементарна разказвателност. Новият съвременен театър е присъщ със своя философски синтез и всяка негова форма трябва да олицетворява съдържанието му!”

През 70-те години Евгени Немиров работи в оперните театри във Варна, Плевен и Пловдив, а по-късно работи и в София като експерт за Комитета за изкуство и култура по изграждането и реализацията на културни програми – форми на работа в областта на културата все още непознати и нетрадиционни за годините на социализма, където той отново проявява новаторския си дух. 

Пламен Бейков

Русе, юни 2016 година

(край на цитата)

Една великолепна статия, която напълно показва литературния талант на Пламен Бейков не само чрез безупречния му стил на писане, в който той ползва особено богат речник (да не забравяме, че е завършил специална гимназия по класически езици, а това е дало положителен отпечатък върху цялостната му култура), но е вникнал напълно и във вътрешния свят на Евгени Немиров – този изключително начетен и високо интелигентен артист. Аз самият бях изненадан от тази статия, когато я прочетох преди пет години. Немиров е носил ония черти на „модерните“ режисьори след Втората световна война, които в редица държави промениха много остарели представи за постановки особено на съвременни опери, в които музикалното действие се подчинява преди всичко на сложната психологична драма на главните герои, като се избягва (по думите на Немиров) „изкуственият оперен патос, буквалната формулировка на образи и събития, тематичният схематизъм на операта от вчера“. Имам предвид такива опери като „Лулу“ и „Воцек“ от Албан Берг, редица опери от Леош Яначек, Бела Барток, Ерих Волфганг Корнголд, Ернст Кренек, Франсис Пуленк (само няколко примера). В България все още много от тия опери не са играни. И разбира се, като типичен положителен пример остава операта „Катерина Измайлова“ от Шостакович, която наново се постави в Русе през 2015 г. от Вера Немирова – дъщерята на Евгени Немиров.

Ще завърша днешната юбилейна статия за Пламен Бейков с едно негово соло в песен-молитва, свързана със световната пандемия, която промени през последните години изцяло живота на планетата ни – едно вълнуващо негово изпълнение:

Capella Robev: Молитва за спасение – Prayer For Salvation

Солист Пламен Бейков, бас, Диригент Нели Трошева, Българска Хорова Капела “Георги Робев” Хор Спасение | Робев Хор Павел Чесноков “Спаси, Боже, люди Твоя” Soloist Plamen Beykov, bass, Conductor Neli Trosheva, Bulgarian National Choir “Georgi Robev” Salvation Choir | Robev, Choir Pavel Chesnokov “O God, save Thy people”

Нека днес на 30 юли 2022 г. поздравим Пламен Бейков за кръглия му юбилей и да му пожелаем крепко здраве и сили да продължава по избрания път. Искам да вярвам, знаейки неговото творческо кредо, че той успешно ще се справи с новия си пост на директор на Държавна опера – Русе и нека осъществява творческите си идеи и планове така, както диктува собствената му натура.

За много години, драги Пламен Бейков!

´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´

Изпълнение на Пламен Бейков:

Capella Robev: Молитва за спасение – Prayer For Salvation

Солист Пламен Бейков, бас Диригент Нели Трошева, Българска Хорова Капела “Георги Робев” Хор Спасение | Робев Хор Павел Чесноков “Спаси, Боже, люди Твоя” ————————- Soloist Plamen Beykov, bass Conductor Neli Trosheva Bulgarian National Choir “Georgi Robev” Salvation Choir | Robev Choir Pavel Chesnokov “O God, save Thy people”

…..

Изпълнения на Пламен Бейков:

Plamen Beykov – Bass Demo Video 1-6

From December 2006 Plamen Beykov (ARCM) is a soloist at the Russe State Opera House — Bulgaria. Extracts of Rousse Opera Productions: NABUCCO, LA FORZA DEL DESTINO, NORMA, NOSE, IL BARBIERE DI SIVIGLIA

´´´´

Изпълнение на Пламен Бейков:

Plamen Beykov Il Conte di Almaviva LE NOZZE DI FIGARO Mozart

W.A.Mozart “Le Nozze di Figaro” Il Conte di Almaviva, Recit.&Aria Plamen Beykov – Bass Conductor – Nayden Todorov Director – Gian Gianotti Russe State Opera, Bulgaria, 2009

…..

Изпълнение на Пламен Бейков:

Plamen Beykov Aria di Mustafa L’Italiana in Algeri

G.Rossini – “L’Italiana in Algeri” – Aria di Mustafa Plamen Beykov, Bass Sofia National Opera, 2006 Dir. Gian Gianotti, Cond. Nayden Todorov

…..

Изпълнение на Пламен Бейков:

Plamen Beykov Mephistopheles Faust

Ch.Gounod – “Faust” – Mephistopheles – Plamen Beykov, Bass Russe State Opera – Bulgaria, 2011 Dir. Boyko Bogdanov, Cond. Ricardo Rodriguez Moreso

……

Изпълнение на Пламен Бейков:

Plamen Beykov Aria di Don Basilio Il Barbiere di Siviglia

G.Rossini – “Il Barbiere de Siviglia” Aria di Don Basilio – Plamen Beykov – Bass Dir. Dario Fo, Cond. Nayden Todorov Plovdiv State Opera, 2001

…..

Изпълнение на Пламен Бейков:

La Sacerdotessa from Aida (Possente Ftha)

Girgina Girginova (Sacerdotessa), Plamen Beykov (Ramfis), Daniel Damyanov (Radames) in 2.scene of Aida, Verdi – “Possente Ftha” 24.09.2008, Opera Rousse Conductor – Nayden Todorov Chorus master – Hristo Stoev

…..

Изпълнение на Пламен Бейков:

Plamen Beykov Boris Izmailov – D.Shostakovich, “Katerina Izmailova

Giuseppe VERDI: Rigoletto – Pierre Walter

D.Shostakovich “Lady Macbeth of Mtsensk District” (“Katerina Izmailova”) Boris Izmailov Aria Plamen Beykov Orchestra of Mikhailovsky Theatre St. Petersburg Conductor: Mikhail Tatarnikov Grand Philharmonic Hall St.Petersburg, 21 November 2012 Д.Шостакович „Леди Макбет Мценского уезда“ („Катерина Измайлова“) Ария Бориса Измайлова Пламен Бейков Симфонический оркестр Михайловского театра Дирижер: Михаил Татарников Государственная филармония –Большой зал Санкт Петербург, 21.11.2012

…..

Изпълнение на Пламен Бейков:

Парашкев Хаджиев ЛЕТО 893 Борис Михаил Пламен Бейков

Parashkev Hadzhiev “Leto 893” Boris-Mikhail Aria Plamen Beykov Orchestra of Mikhailovsky Theatre St. Petersburg Conductor: Mikhail Tatarnikov Grand Philharmonic Hall St.Petersburg, 21 November 2012 Парашкев Хаджиев „Лето 893“ Ария Бориса-Михаила Пламен Бейков Симфонический оркестр Михайловского театра Дирижер: Михаил Татарников Государственная филармония – Большой зал Санкт Петербург, 21.11.2012

……

Изпълнение на Пламен Бейков:

“Легенда за страшния ханъ Крумъ” – песента изпята от Борис Христов пред Цар Борис III, на приема в Двореца, на Богоявление – 19 януари 1942 г. с която той впечатлява царя и получава държавна стипендия за обучение в Италия.

Обработка: Ангел Попконстантинов.

Изпълнява Пламен Бейков – ученик на Борис Христов

http://www.youtube.com/watch?v=KH54MGlo3bw

…….

Изпълнение на Пламен Бейков:

Изпълнение на същата песен от формация “Юлангело”в дома на Борис Христов (Музикален център “Борис Христов”, ул. Цар Самуил № 43 в София) на 18 май 2014 г. – Денят на 100-годишнината от рождението на великия бас.

Солист : Пламен Бейков

…….

Изпълнение на Пламен Бейков:

Herr, dein Mitleid, dein Erbarmen – Girgina Girginova, Plamen Beykov

Weihnachtsoratorium BWV 248, J. S. Bach

…..

Разполагам със запис на конкурса за нов директор на Държавна опера – Русе през 2022 г., който бе спечелен от Пламен Бейков, така че ония, които се интересуват от подробностите по конкурса, могат да се информират от линка:

https://www.dunavmost.com/novini/plamen-beikov-e-noviyat-direktor-na-darzhavna-opera-ruse

……