Тенорът от САЩ Рокуел Блейк празнува днес рожден ден – 75 години
„ (…) За Рокуел Блейк Метрополитън опера в Ню Йорк специално възстановява взискателната осемминутна тенорова ария на Граф Алмавива „Cessa di più resistere“ от финалния акт на „Севилският бръснар“, която Росини е композирал за легендарния тенор Мануел Гарсия (1775-1832), но която поради изключителната си трудност е била до голяма степен пропускана след премиерата на операта през 1816 г. Накрая публиката в Ню Йорк може да се докосне до шедьовъра на Росини, както самият Росини го е замислил“.
(цитат от статия за тенора от САЩ Рокуел Блейк, който днес навършва 75 години)
Драги приятели на оперната музика, днес на 10 януари 2026 г. пиша за първи път статия за изключителния американски тенор Рокуел Блейк (Rockwell Blake), който празнува днес своя 75-и рожден ден.
След една световна кариера, започнала през 1976 г. в „Кенеди Център“ във Вашингтон в ролята на Линдоро в „Италианката в Алжир“ от Росини и дебюта му в Нюйоркската Метрополитън опера през 1981 г. в същата роля заедно с Мерилин Хорн в ролята на Изабела, по-късно Рокуел Блейк се превръща в един от водещите певци в опери на Росини от своето поколение, като пее редовно на Оперния фестивал на Росини в Пезаро от дебюта си там през 1983 г. Единствената му сценична изява в Миланската Скала е през 1992 г. като Джакомо в „Жената от езерото“. Това е първата продукция на операта в Миланската Скала от 150 години и е поставена в чест на двестагодишнината от рождението на Росини.
Неговият диапазон от две и половина октави и майсторството на пищната вокална техника и колоратури го правят успешен интерпретатор не само на теноровите контралтино роли на Росини (в чието неотдавнашно възраждане той е главен протагонист), но и на опери от Моцарт, Доницети, Белини и Хендел. В рамките на този репертоар Блейк пее в над 40 опери, включително в относително рядко поставяните като „Зелмира“ от Росини, „Заиде“ от Моцарт, „Яростният на остров Сан Доминго“ от Доницети, „Невероятната заблуда“ от Хайдн и „Бялата дама“ от Боалдийо.
Рокуел Блейк е активен и в оркестровия и ораториален теноров репертоар, изпълнявайки произведения от Бах, Бетовен, Берлиоз, Бритън, Хендел, Хайдн, Менделсон, Моцарт, Росини, Сен-Санс и Стравински. Нека още в началото цитирам неговия богат репертоар като солист в симфонични и ораториално-кантатни произведения (цитат от източник на италиански език):
Orchester – Repertoire e ………
Bach – Magnificat
Bach – Johannes-Passion
Bach – Matthäus-Passion
Beethoven – Messe in C-Dur
Beethoven – Missa Solemnis
Beethoven – Neunte Symphonie
Berlioz – L’Enfance du Christ
Berlioz – Nuits d’Eté
Berlioz – Requiem
Berlioz – Te Deum
Britten – Les Illuminations
Britten – Saint Nicolas
Britten – Serenade für Tenor, Horn und Streicher
Britten – War Requiem
Elgar – Der Traum des Gerontius
Händel – Acis and Galatea
Händel – Alexander Balus
Händel – Alexander’s Feast
Händel – Foundling Hospital Anthem
Händel – Israel in Egypt
Händel – Jephtha
Händel – Joseph
Händel – Joshua
Händel – Judas Maccabaeus
Händel – L’Allegro, Il Penseroso, ed Il Moderato
Händel – Messiah
Händel – Occasional Oratorio
Händel – Ode for the Birthday of Queen Anne
Händel – Ode on St. Cecilia’s Day
Händel – Saul
Händel – Sing unto God
Händel – Solomon
Händel – Theodora
Händel – Utrechter Te Deum
Händel – Hochzeitshymne
Haydn – Die Jahreszeiten
Mendelssohn – Elias
Mendelssohn – Paulus
Mozart – Requiem
Orff – Carmina Burana
Rossini – Argene e Melania
Rossini – Cantata da Esiguirsi la Sera del di 9 Maggio 1819
Rossini – Il Pianto d’Armonia in Morte d’Orfeo
Rossini – Il Pianto delle Muse in Morte di Lord Byron
Rossini – La Riconoscenza
Rossini – Messa di Gloria
Rossini – Messa Solennelle
Rossini – Stabat Mater
Saint-Saëns – Weihnachtsoratorium
Strawinsky – La Pulcinella
(край на цитата)
Нека също още в началото цитирам и неговия огромен оперен репертоар (източник на италиански език):
Repertorio
Repertorio operistico
(край на цитата)
Едва ли има друг тенор от генерацията на Рокуел Блейк, който да е пял в 18 (осемнадесет) опери от Росини, както виждаме по-горе в тази информация!
След този увод ще премина към повече конкретни данни от биографията и творческия път на днешния юбиляр. Първо сведения в превод от източници на английски език:
Рокуел Блейк, роден на 10 януари 1951 г., е американски оперен тенор, особено известен с ролите си в опери от Росини. Той е първият носител на наградата „Ричард Тъкър“.
Биография
Роден и израснал в Платсбърг, Ню Йорк, Блейк е син на фермер за норки. След като завършва гимназия в Перу (малък град на юг от Платсбърг), той учи музика първо в Държавния университет „Фредония“ в Ню Йорк, а след това в Католическия университет на Америка. След като напуска Католическия университет, той служи три години във Военно морските сили на Съединените щати (ВМС) като член на мъжкия хор „Морски певци“, а по-късно като солист в оркестъра на ВМС на САЩ. През това време той продължава обучението си по пеене с Рената Карисио Бут, която е негова учителка още от ученическите му години.
Рокуел Блейк има оперния си дебют през 1976 г. в „Кенеди Център“ във Вашингтон в ролята на Линдоро в „Италианката в Алжир“ от Росини и дебютира в Нюйоркската Метрополитън опера през 1981 г. в същата роля заедно с Мерилин Хорн в ролята на Изабела.
По-късно той се превръща в един от водещите певци в опери на Росини от своето поколение, като пее редовно на Оперния фестивал на Росини в Пезаро от дебюта си там през 1983 г. Единствената му сценична изява в Миланската Скала е през 1992 г. като Джакомо в „Жената от езерото“. Това е първата продукция на операта в Миланската Скала от 150 години и е поставена в чест на двестагодишнината от рождението на Росини. Въпреки че няколко критици са изразили резерви относно присъщия леко рязък тембър на гласа му, неговият диапазон от две и половина октави и майсторството на пищната вокална техника и колоратури го правят успешен интерпретатор не само на теноровите контралтино роли на Росини (в чието неотдавнашно възраждане той е главен протагонист), но и на опери от Моцарт, Доницети, Белини и Хендел. В рамките на този репертоар Блейк пее в над 40 опери, включително в относително рядко поставяните като „Зелмира“ от Росини, „Заиде“ от Моцарт, „Яростният на остров Сан Доминго“ от Доницети, „Невероятната заблуда“ от Хайдн и „Бялата дама“ от Боалдийо.
Рокуел Блейк е активен и в оркестровия и ораториален теноров репертоар, изпълнявайки произведения от Бах, Бетовен, Берлиоз, Бритън, Хендел, Хайдн, Менделсон, Моцарт, Росини, Сен-Санс и Стравински.
От 2001 г. насам той все повече се посвещава на преподаването и води майсторски класове в Асоциацията за лирично концертно пеене „Италиана“ в Милано (Associazione Lirica Concertistica Italiana), Националната консерватория в Париж, Националната академия „Санта Чечилия“ в Рим, Университета „Дюк“ в Северна Каролина, Държавния университет на Ню Йорк в Платсбърг, Хамбургската държавна опера и програмата за млади артисти на Чикагската лирична опера.
Последните му изяви на оперната сцена са в ролята на Уберто в „Жената от езерото“ на Росини (Лисабон, 2005) и като Либенскоф в „Пътуването до Реймс“ от Росини (Монте Карло, 2005).
´´´´´´
Награди и отличия
Две награди „Джордж Лондон“ (1974 и 1975 г.)
Награда „Ричард Тъкър“, 1978 г.
„Omicron Delta Kappa“, 1988, SUNY Plattsburgh
„Почетна степен – доктор по музика“, Държавен университет на Ню Йорк в Платсбърг, 1988 г., за „изключителния му принос към изкуството на белкантовото пеене“
„Cavaliere Officiale“, Ordine al Merito della Repubblica Italiana, 1994 г. („Кавалер на служебния орден“ на Ордена за заслуги към Италианската република“) – за изключителните му заслуги към италианската музика
„Diapason d’Or de l’Année“, 1994 г.
„Victoire de la Musique“, 1997 г.
„Кавалер на Ордена на изкуствата и литературата на Френската република“, 2000 г. – за изключителния му принос към културата във Франция и света
„Grand Prix du Disque“ от „Académie Charles Cros“
„Grand Prix du Palmares des Palmares“, двете най-високи награди на Франция в областта на звукозаписите през 2004 г.
„Timbre Platine“ от „Opera International“
(край на цитата)
Следват данни от биографията и творческия път на днешния юбиляр, взети от източници на италиански език (някои информации се повтарят):
Рокуел Блейк, роден на 10 януари 1951 г. в Платсбърг, е американски тенор, един от водещите специалисти в оперен репертоар от Росини.
Биография
Блейк първоначално учи музика в Държавния университет „Фредония“ в Ню Йорк, а по-късно в Католическия университет на Америка. След като напуска Католическия университет, той служи три години във Военно морските сили на Съединените щати (ВМС) като член на мъжкия хор „Морски певци“, а по-късно като солист в оркестъра на ВМС на САЩ.
През това време продължава обучението си по пеене при Рената Каризио Бут, негова учителка от гимназията. Благодарение на подкрепата на Евелин Лиър и съпруга ѝ Томас Стюарт, които харесват младия тенор и го запознават със своя агент, той успява да дебютира на сцената през 1976 г. във Вашингтонската национална опера като Линдоро в „Италианката в Алжир“ от Джоакино Росини, с което започва американската (и международната) си кариера. През 1981 г. прави първата си изява в Метрополитън опера в Ню Йорк, отново като Линдоро, редом с Мерилин Хорн в ролята на Изабела.
Скоро след това Рокуел Блейк се превръща в един от лидерите на така наречения „ренесанс на Росини“, премествайки центъра на дейността си към Европа и пеейки редовно на оперния фестивал „Росини“ в Пезаро от 1983 г. нататък. Той също така изпълнява главната тенорова роля в „Пиратът“ от Винченцо Белини през 1984 г. в театър „Перголези“ в Джези. Единствената му изява в Миланската Скала датира от 1992 г., като Джакомо в „Жената от езерото“, дирижирана от Рикардо Мути. Това е първата продукция на операта в Миланската Скала от 150 години насам, поставена в чест на двестагодишнината от рождението на Росини, и е излъчена от „RAI“.
Някои критици са изразили резерви относно доста грубия тембър на американския тенор, но неговият диапазон от две и половина октави, вихрушката от колоратури и преливащата индивидуалност са го направили високо ценен интерпретатор не само на теноровите партии на Росини – особено тези, написани за контраалтовия тенор Джовани Давид – (в чието неотдавнашно разцъфтяващо възраждане Блейк може би трябва да се счита за водещ актьор), но и на някои персонажи от музикалния театър на Моцарт, Доницети, Хендел и Белини.
Репертоарът на Блейк включва повече от 40 опери, включително рядкости като „Зелмира“ от Росини, „Заиде“ от Моцарт и „Яростният на остров Сан Доминго“ от Доницети.
От 2001 г. насам Рокуел Блейк се посвещава на преподаването на пеене и е водил майсторски класове в „Associazione Lirica Concertistica Italiana“ в Милано, Парижката консерватория, „Accademia Nazionale di Santa Cecilia“ в Рим, Университета „Дюк“ на Северна Каролина, Държавния университет на Ню Йорк, Хамбургската държавна опера и курсовете за млади артисти на „Lyric Opera of Chicago“.
На 27 декември 1992 г. президентът на Италия Скалфаро удостоява Блейк с отличието „Офицер на Ордена за заслуги на Италианската република“.
Последните сценични изяви на Блейк са: Джакомо в „Жената от езерото“ на Росини (Лисабон, 2005 г.) и Либенсков в „Пътуване до Реймс“ на Росини (Монте Карло, 2005 г.).
(край на цитата)
Цитирам данни за дискографията на Рокуел Блейк в оригинал:
Discography (без превод)
Operas
Boieldieu – La Dame blanche, Conductor: Marc Minkowski (CD Angel/EMI)
- Donizetti – Alina, Regina di Golconda: Conductor Antonello Allemandi (CD Nuova Era)
- Donizetti – Marino Faliero, Conductor: Ottavio Dantone (DVD Hardy Classic)
- Mozart – Mitridate Re di Ponto, Conductor: Theodor Guschlbauer (DVD Euro Arts)
- Rossini – Il barbiere di Siviglia, Conductor: Bruno Campanella (CD Nuova Era)
- Rossini – Il barbiere di Siviglia, Conductor: Ralf Weikert (DVD Deutsche Grammophon)
- Rossini – La Donna del Lago, Conductor: Riccardo Muti (CD Philips)
- Rossini – La Donna del Lago, Conductor: Riccardo Muti (DVD La Scala Collection)
- Rossini – La Donna del Lago, Conductor: Claudio Scimone (CD Ponto)
- Rossini – Elisabetta Regina d’Inghilterra, Conductor Gabriele Ferro (DVD Hardy Classic)
- Meyerbeer – Robert le Diable, Conductor Thomas Fulton (DVD Encore)
´´´´
Recitals (без превод)
- Airs d’Opéras Français (CD EMI)
- The Rossini Tenor (CD Arabesque Records)
- Encore Rossini (CD Arabesque Records)
- The Mozart Tenor (CD Arabesque Records)
- Rossini Melodies (CD EMI)
- Participation in The Rossini Bicentennial Birthday Gala (VHS/Laserdisc and CD EMI)
(край на цитата)
В портал на немски език четем следните информации за тенора Рокуел Блейк:
„Докато е още в гимназията, Блейк взема уроци по пеене при местната учителка Рената Карисио Бут и по-късно получава докторска степен по музика. След като се присъединява към военноморските сили, той пее в хор и малък ансамбъл, а скоро и като солист. Получава първите си оперни роли в театър „Головски“ и Мичиганската опера, а през 1975 г. вече е солист в „Кармина Бурана“ от Карл Орф на Залцбургския фестивал. През 1976 г. пее „Линдоро“ във Вашингтон, окръг Колумбия, което му носи пробив (въпреки че това не е дебютът му, както често се твърди); дебютира в Метрополитън опера в същата роля през 1981 г. Още през 1979 г. идва в Ню Йорк (в Градската опера) и се радва на голям успех там като граф Ори. Специализира се в опери от Росини и от 1983 г. нататък редовно се изявява на фестивала „Росини“ в Пезаро.
Пял е в много престижни зали: Чикаго, Питсбърг, в Сан Карло в Неапол (многократно), в Генуа, Рим, Равена, Болоня, Венеция, Палермо, Торино, Парма, Екс ан Прованс, Ница, Бордо, в Парижката опера, Тулуза, в „Ла Моне“ в Брюксел, в Лиеж, Лисабон, Сантяго де Чили, Хамбург, Мюнхен, във Виенската държавна опера… Пенсионира се през 2005 г.
Интервютата с Блейк разкриват интелигентен, ироничен човек, който никога не е пял извън границите на тесния си и не особено обемен глас. Най-ранните му (на живо) записи са просто впечатляващи: фантастични колоратури и абсолютно изключителен висок диапазон. Но успехът не трае дълго. Когато записва първите си рецитали (1988 и 1989 г.), колоратурите му са още изключителни, но за кантилените му остава много да се желае, както стилистично, така и тонално, които са твърде крехки.
Един музикален критик споделя следните мисли за Блейк:
„Когато го чух за първи път във Виенската държавна опера през 1993 г., очакванията ми бяха високи, а разочарованието ми още по-голямо. По това време той можеше да пее само колоратури; всичко останало, включително нелепо суетното му сценично присъствие, го правеше класически „Tenore da circo“, а освен това понякога прегракваше. Няколко години по-късно той отново звучеше точно като патица, или може би като Стефан Цукер, и той също се клатушкаше. Този етап от кариерата му е документиран в множество видеоклипове в „YouTube“, които въпреки това предизвикват много коментари от пламенни фенове, които смятат Блейк за най-великия тенор в „Млечния път“.
(край на цитата)
В друг портал на немски език, през юни 2002 г. е написана интересна статия за Рокуел Блейк, кояато ще цитирам в оригинал и в превод на български език:
Rockwell Blake
Juni 2002
„Cavaliere Ufficiale“ des Verdienstordens der Italienischen Republik für seine „herausragenden Verdienste um die italienische Musik“, „Officer“ des Ordens der Künste und der Literatur der Französischen Republik für seinen herausragenden Beitrag „zur Kultur in Frankreich und in der Welt“, Ehrendoktor der Musik der Staatlichen Universität von New York für seinen „außergewöhnlichen Beitrag zur Kunst des Belcanto“; dies sind nur einige der jüngsten Ehrungen, die Rockwell Blake in seiner mehr als 25-jährigen Karriere zuteilwurden.
In diesen Jahren wurde Herr Blake für seine Opern-, Konzert- und Liederabendauftritte in allen großen Theatern der Welt gefeiert. Er trat in Nord- und Südamerika, Israel, Japan und Europa auf und sang regelmäßig an der Metropolitan Opera, der San Francisco Opera, der Chicago Lyric Opera, der Mailänder Scala, der Wiener Staatsoper, dem Grand Théâtre de Genève, dem Teatro La Fenice, den Opernhäusern von Rom, Turin, Parma, Florenz, Bologna, Palermo und Neapel, der Pariser Oper, dem Châteaulet, dem Théâtre Champs-Élysées und der Opéra-Comique, den Opernhäusern von Marseille, Nizza, Lyon, Toulouse, Aix-en-Provence, Montpellier, Bordeaux, Avignon und Straßburg, der Brüsseler La Monnaie, dem Liceu in Barcelona, dem Teatro Real und dem Teatro Zarzuela in Madrid sowie den Theatern in Zürich, Hamburg, München und Lissabon. Seit 1983 ist er regelmäßiger Gast des Rossini-Festivals, das jährlich in Rossinis Geburtsort Pesaro stattfindet.
Mit seiner außergewöhnlichen Gesangstechnik, einem Tonumfang von zweieinhalb Oktaven und seinem eleganten und anmutigen Stil prägt Tenor Rockwell Blake weiterhin die Wiederentdeckung selten gespielter Opernmeisterwerke von Mozart, Rossini, Donizetti und Bellini. Herr Blake sang die Hauptrolle in über 50 Opern dieses anspruchsvollen Repertoires, darunter so bekannte Werke wie Mozarts „Mitridate“, „Re di Ponto“ und „Zaide“, Haydns „L’Infedelta Delusa“, Donizettis „Il Furioso all’Isola San Domingo“ und Marin Faliero Bellinis „Il Pirata“ sowie Meyerbeers’ „Il Crociato in Egitto“ und „Robert le Diable“. Als führender Interpret von Rossinis Tenorpartien umfasst sein Repertoire 20 Opern, 10 Konzertwerke und zahlreiche Lieder dieses Komponisten.
Der Tenor Rockwell Blake, der von Renata Carisio im Gesang ausgebildet wurde, studierte Musik in Plattsburgh, New York, seiner Geburtsstadt. Seine professionelle Gesangskarriere begann er mit 23 Jahren. Als Gewinner zweier George London Awards (1974 und 1975) wurde er umgehend von George London eingeladen, sein Solo-Operndebüt als Lindoro in Rossinis „Italiana in Algeri“ zu geben. Diese Produktion eröffnete die Spielzeit 1976/77 im Kennedy Center in Washington, D.C. Von Kritikern als „das, worauf die Welt seit Beginn der Rossini-Renaissance gewartet hat“ gefeiert, wurde er 1978 als erster Preisträger mit dem renommierten Richard Tucker Award ausgezeichnet. Kurz darauf debütierte er an der Metropolitan Opera an der Seite von Marilyn Horne, erneut als Lindoro in Rossinis „Italiana in Algeri“. Zu seinen weiteren Rollen an der Met zählen Lord Arthur Talbot in Bellinis „I Puritani“, Don Ottavio in Mozarts „Don Giovanni“ und Graf Almaviva in „Il Barbiere di Siviglia“. Für ihn, den Grafen Almaviva, restaurierte die Met eigens für ihn die anspruchsvolle, achtminütige Tenorarie des letzten Akts, „Cessa di piu resistere“, die Rossini für den legendären Manuel Garcia komponiert hatte, die aber aufgrund ihrer extremen Schwierigkeit seit der Uraufführung der Oper im Jahr 1816 meist fehlte. Endlich konnte das New Yorker Publikum Rossinis Meisterwerk so erleben, wie Rossini es selbst beabsichtigt hatte. Dank Herrn Blake und seinem Beharren darauf, diese Arie bei jeder Almaviva-Interpretation in „Barbier von Sevilla“-Inszenierungen einzubinden, hat heute eine neue Generation junger Tenöre die Möglichkeit, sie weltweit zu singen.
Vor acht Jahren widmete sich Herr Blake unter anderem einem lange vernachlässigten Repertoire früher französischer Opern, komponiert für eine heute selten anzutreffende Tenorstimme. Ihm wird die Wiederentdeckung dieser Werke zugeschrieben, was er insbesondere mit Aufnahmen für das Label EMI unter Beweis stellte. Seine erste Aufnahme bei EMI, „Rockwell Blake, Airs d’Opéras français“ mit dem Orchestre Philharmonique de Monte-Carlo, gewann den renommierten Diapason d’Or de l’Anée und wurde damit als beste Opernveröffentlichung des Jahres 1994 ausgezeichnet. Seine Aufnahme von Boieldieus „La Dame Blanche“ wurde von Les Victoire de la Musique als beste französische Klassikaufnahme des Jahres 1997 prämiert. Weitere Auszeichnungen umfassen den „Grand Prix du Disque“ der „Académie Charles Cros“, den „Grand Prix du Palmares des Palmares“, Frankreichs zwei höchste Auszeichnungen im Bereich der Tonaufnahmen, und die „Timbre Platine“ von Opera International.
Zuletzt hat Herr Blake zwischen seinen Gesangsengagements ein neues Betätigungsfeld in seiner Karriere entdeckt: die Ausbildung junger Sänger. Seit fünf Jahren nimmt er mit Freude Einladungen von As.Li.Co. an, um Meisterkurse für die jungen Künstler dieses Mailänder Opern-Ausbildungszentrums zu geben. Darüber hinaus unterrichtete er junge Sänger in Meisterkursen am Conservatoire Nationale de Paris, an der Basilika Santa Cecilia in Rom, an der Duke University of North Carolina, an der State University of New York, an der Hamburgischen Staatsoper und im Nachwuchsprogramm der Chicago Lyric Opera.
Zu den weiteren Aufnahmen von Herrn Blake gehören Arabesques „The Rossini Tenor“, auf der er in einer Handvoll nie zuvor aufgenommener Rossini-Arien mit dem London Symphony Orchestra und dem Ambrosian Choir unter John McCarthy zu hören ist; „The Mozart Tenor“, eine Sammlung ungewöhnlicher Mozart-Opern- und Konzertarien mit dem London Symphony Orchestra unter Nicholas McGegan; „Encore Rossini“, eine weitere Aufnahme von Rossini-Raritäten mit dem London Symphony Orchestra und dem Ambrosian Choir unter Maximiano Valdes; und „Rossini Mélodies“ (EMI) mit Maestro Antonio Pappano am Klavier.
(край на цитата)
Превод:
Рокуел Блейк
Юни 2002 г.
„Кавалер на служебния орден“ на Ордена за заслуги към Италианската република за „изключителните му заслуги към италианската музика“, „Офицер“ на Ордена на изкуствата и литературата на Френската република за изключителния му принос „към културата във Франция и света“, почетен доктор по музика от Държавния университет на Ню Йорк за „изключителния му принос към изкуството на белканто“ – това са само някои от последните отличия, с които е удостоен Рокуел Блейк в неговата повече от 25-годишна кариера.
През тези години г-н Блейк е бил отличéн с оперните си, концертните и рециталните си изпълнения във всички големи театри по света. Той е пял в Северна и Южна Америка, Израел, Япония и Европа, като редовно е имал изяви в Метрополитън опера, операта в Сан Франциско, Лирическата опера в Чикаго, Миланската Скала, Виенската държавна опера, „Гранд театър“ в Женева, „Ла Фениче“ във Венеция, оперните театри на Рим, Торино, Парма, Флоренция, Болоня, Палермо и Неапол, Парижката опера, „Театър Шанз-Елизе“ и „Опера Комик“, оперните театри на Марсилия, Ница, Лион, Тулуза, Екс-ан-Прованс, Монпелие, Бордо, Авиньон и Страсбург, „Ла Моне“ в Брюксел, „Лисео“ в Барселона, „Театро Реал“ и „Театро Сарсуела“ в Мадрид, както и в театрите в Цюрих, Хамбург, Мюнхен и Лисабон. От 1983 г. насам е редовен гост на фестивала „Росини“, който се провежда ежегодно в Пезаро – родното място на Росини.
Със своята изключителна вокална техника, диапазон от две и половина октави и елегантния си и грациозен стил, тенорът Рокуел Блейк продължава да оформя преоткриването на рядко изпълнявани оперни шедьоври от Моцарт, Росини, Доницети и Белини. Г-н Блейк е пял водещи роли в над 50 опери от този взискателен репертоар, включително и малко известни произведения като „Митридат“, „Ре ди Понто“ и „Заида“ от Моцарт, „Невероятната лудория“ от Хайдн, „Яростният на остров Сан Доминго“ от Доницети и Марин Фалиеро в „Пиратът“ от Белини, както и роли в „Кръстоносецът в Египет“ и „Роберт Дяволът“ от Джакомо Майербер. Като водещ интерпретатор на теноровите роли на Росини, репертоарът му включва 20 опери, 10 концертни произведения и множество песни от този композитор.
Тенорът Рокуел Блейк, който е получил вокално обучение от Рената Каризио, е учил музика в Платсбърг, Ню Йорк, родното си място. Започва професионалната си певческа кариера на 23-годишна възраст. Носител на две награди „Джордж Лондон“ (1974 и 1975 г.), той веднага е поканен от Джордж Лондон да направи своя солов оперен дебют като Линдоро в „Италианката в Алжир“ от Росини. Тази продукция открива сезон 1976/77 в „Кенеди център“ във Вашингтон. Приветстван от критиците като „това, което светът чака от началото на ренесанса, сътворено от Росини“, той е първият носител на престижната награда „Ричард Тъкър“ през 1978 г. Малко след това дебютира в Метрополитън опера заедно с Мерилин Хорн, отново като Линдоро в „Италианката в Алжир“ от Росини. Другите му роли в МЕТ включват лорд Артър Талбът в „Пуритани“ от Белини, Дон Отавио в „Дон Жуан“ от Моцарт и граф Алмавива в „Севилският бръснар“.
За Рокуел Блейк МЕТ в Ню Йорк специално възстановява взискателната осемминутна тенорова ария на Граф Алмавива „Cessa di più resistere“ от финалния акт на „Севилският бръснар“, която Росини е композирал за легендарния тенор Мануел Гарсия, но която поради изключителната си трудност е била до голяма степен пропускана след премиерата на операта през 1816 г. Накрая публиката в Ню Йорк може да се докосне до шедьовъра на Росини, както самият Росини го е замислил. Благодарение на г-н Блейк и неговото настояване тази ария да бъде включена във всяко изпълнение на Алмавива в постановките на „Севилският бръснар“, ново поколение млади тенори вече имат възможността да я пеят по целия свят.
Преди осем години г-н Блейк се посвети, наред с други неща, на дълго пренебрегван репертоар от ранни френски опери, композирани за теноров глас, рядко чувани днес. Нему се приписва заслугата за преоткриването на тези произведения, факт, който той демонстрира особено със записи за лейбъла „EMI“. Първият му запис за „EMI“, „Rockwell Blake, Airs d’Opéras français“ с Филхармоничния оркестър на Монте Карло, спечели престижната награда „Diapason d’Or de l’Anée“, като по този начин беше признат за най-доброто оперно издание на 1994 г. Записът му на „La Dame Blanche“ от Боалдийо беше удостоен с титлата за най-добър френски класически запис на 1997 г. от „Les Victoire de la Musique“. Други отличия включват „Grand Prix du Disque“ от „Académie Charles Cros“, „Grand Prix du Palmares des Palmares“, двете най-високи награди на Франция в областта на звукозаписите, и „Timbre Platine“ от „Opera International“.
Наскоро г-н Блейк откри нова област на фокус в кариерата си между певческите си ангажименти: обучението на млади певци. През последните пет години той с удоволствие приема покани от „As.Li.Co.“ да води майсторски класове за младите артисти на този оперен център за обучение в Милано. Той е преподавал и на млади певци в майсторски класове в Националната консерватория в Париж, базиликата „Санта Чечилия“ в Рим, Университета „Дюк“ на Северна Каролина, Държавния университет на Ню Йорк, Хамбургската държавна опера и в програмата за млади артисти на Чикагската лирична опера.
Други записи на г-н Блейк включват „Тенорът на Росини“ от „Arabesque“, в който той може да бъде чут в няколко незаписвани досега арии на Росини с Лондонския симфоничен оркестър и Амброзианския хор под диригентството на Джон Маккарти; и „Тенорът на Моцарт“ – колекция от необичайни оперни и концертни арии на Моцарт с Лондонския симфоничен оркестър под диригентството на Никълъс Макгеган; „Encore Rossini“ – друг запис на рядкости от Росини с Лондонския симфоничен оркестър и Амброзианския хор под диригентството на Максимиано Валдес; и „Мелодии на Росини“ („EMI“) с маестро Антонио Папано на пианото.
(край на превода)
По отношение на оперните изяви на Рокуел Блейк на сцените на Виенската държавна опера и на сцената на МЕТ в Ню Йорк цитирам следните информации:
Виенската държавна опера (извадка от нейния архив):
Il barbiere di Siviglia
Graf Almaviva | 9 Vorstellungen | 31.01.1978–03.12.1993
L’ italiana in Algeri
Lindoro | 4 Vorstellungen | 23.02.1994–07.03.1994
(край на цитата)
Както четем, Рокуел Блейк има 9 изяви в „Севилският бръснар“ от Росини в ролята на Граф Алмавива в периода от януари 1978 г. до декември 1993 г. и 4 изяви в „Италианката в Алжир“ от Росини в периода от февруари до март 1994 г.
Неговият дебют във Виена е в ролята на Граф Алмавива в „Севилският бръснар“ от Росини на 31 януари 1978 г. при следния ансамбъл:
Besetzung | 31.01.1978
| Dirigent | Nicola Rescigno |
|---|---|
| Inszenierung | Günther Rennert |
| Bühnenbild und Kostüme | Alfred Siercke |
| Choreinstudierung | Norbert Balatsch |
| Graf Almaviva | Rockwell Blake |
| Bartolo | Fernando Corena |
| Rosina | Marilyn Horne |
| Figaro | Kostas Paskalis |
| Basilio | Nicolai Ghiaurov |
| Fiorello | Dimiter Usunow |
| Ambrogio | Karl Caslavsky |
| Berta (Marcellina) | Margarethe Bence |
| Ein Offizier | Christopher Doig |
(край на цитата)
Както четем, в ролята на Дон Базилио играе българският бас Николай Гяуров, а в ролята на Фиорело – тенорът Димитър Узунов.
Последната изява на Рокуел Блейк във Виена е на 7 март 1994 г. в ролята на Линдоро в „Италианката в Алжир“ от Росини. Цитирам състава на ансамбъла:
Besetzung | 07.03.1994
| Dirigent | Bruno Campanella |
|---|---|
| Nach einer Inszenierung und in der Ausstattung von | Jean-Pierre Ponnelle |
| Chorleitung | Dietrich D. Gerpheide |
| Mustafà | Ferruccio Furlanetto |
| Elvira | Ildikó Raimondi |
| Zulma | Anna Gonda |
| Haly | Georg Tichy |
| Lindoro | Rockwell Blake |
| Isabella | Vesselina Kasarova |
| Taddeo | Renato Girolami |
(край на цитата)
И при тази изява заедно с Рокуел Блейк участва българското мецосопрано Веселина Кацарова в ролята на Изабела.
На сцената на МЕТ в Ню Йорк Рокуел Блейк има много повече участия в сравнение с тия във Виенската държавна опера – 48 изяви в 4 опери от Моцарт, Росини и Белини в интервала от май 1978 г. до декември 1986 г. Цитирам извадка от архива на МЕТ:
MET Ню Йорк
Search results for: rockwell blake : 48 items found
„Дон Жуан“ от Моцарт (Отавио) – дебют на 20 май 1978 г. После още 2 пъти.
„Италианката в Алжир“ от Росини (Линдоро) – на 2 февруари 1981 г. После още 6 пъти.
„Севилският бръснар“ от Росини (Граф Алмавива) – на 15 февруари 1982 г. После още 32 пъти.
„Пуритани“ от Белини (Артуро) – на 2 декември 1986 г. После още 4 пъти.
(край на цитата)
Ще завърша днешната юбилейна статия за тенора Рокуел Блейк с една публикация в авторитетния оперен портал „Opera Lounge“, който се редактира от известния немски оперен критик и журналист Герд Хайнсен. Първата част от текста е лично мнение на Герд Хайнсен за изкуството на Рокуел Блейк (на немски език), а втората част – разговор между двамата (на английски език). Не цитирам в оригинал, а в мой превод на български език:
Портал „Opera Lounge“
(без дата)
Герд Хайнсен
Разговор с американския тенор Рокуел Блейк
Тенор от най-висок калибър
Спираща дъха техника и висока интелигентност
Рокуел Блейк е и беше един от наистина великите певци на Росини и на белкантовото пеене. Без него ренесансът на Росини от средата на 80-те години никога нямаше да започне. Неговият принос към този репертоар е безценен. Заедно с колегата си тенор Крис Мерит, той пресъздаде прекрасните опери на Росини за двамата легендарни тенори „Давид“ (Блейк) и „Ноцари“ (Мерит), оставяйки след себе си също толкова легендарно наследство.
Трябва да призная, че го следвах навсякъде, за да го слушам в „Жената от езерото“, „Зелмира“ или „Ермионе“ – в Парма, Рим или Пезаро. Нямаше певец като него преди и никога не е имало оттогава, независимо от Хуан Диего Флорес. Тембърът на Блейк може да е въпрос на вкус (никога не съм имал проблем с него, а и всеки чува различно), но както при Калас, след няколко минути забравяте за цветовете и че изобщо пее, и сте запленени от артистичността: от феноменалната му техника, интерпретативната му увереност и солидната актьорска игра на американския тенор. Всичко изглеждаше естествено и непринудено с него, въпреки че веднъж го видях да крачи напред-назад в Сантяго де Чили преди втория акт на „Сомнамбула“, а очарователната му съпруга Деби (каква страхотна жена и бивше сопрано) ми прошепна: „Той беше нервен за концертния ансамбъл „Лиза…“ накрая“. Да видя Рокуел Блейк нервен си заслужаваше пътуването; не бях изпитвал това от него преди, тъй като винаги изглеждаше толкова спокоен и ведър.
Дължа на Роки Блейк много прекрасни вечери в толкова много градове по света, най-вече с Росини, което беше любимият ми начин да го чуя да пее. Той също така се отличаваше с френски роли (неговият парижки „Роберт Дяволът“ изправи почтената „Зала Гарние“ на крака с аплодисменти) и в други белкантови роли, с прекрасни партньори като Чечилия Газдия, Самюъл Рейми, Лусия Валентини Терани, Катлийн Кулман, Лела Куберли (засега ще пропусна Джун Андерсън), Роберто Сервил и много, много други. За мен той беше и е олицетворение на изключително многостранен артист, който владееше перфектно своята техника, никога не пееше отвъд възможностите си, създаваше интимност с хумор и който, заедно със съпругата си, беше очарователна, гостоприемна и едновременно професионално приятелска и очарователна двойка. Няма и не е имало никой като него.
Свързах се отново с него по-скоро случайно, тъй като бяхме загубили връзка. Когато пътищата ни се пресякоха по имейл, прочетох, че той не само все още се занимава с коли (има брилянтен усет за технологии), но и че преподава и предава знанията си. И така, ето интервюто, проведено между Берлин и Торино, с героя на моята колекция от песни на Росини, която излезе през осемдесетте.
Благодаря, Роки: Герд Хайнсен.
……
Рокуел Блейк директно (една кратка биография е приложена накрая):
– Пеенето понякога изисква интелигентност – дава предимство на интелигентния певец пред глупавия. Вие отхвърлихте образа на глупавия тенор и се отличихте в познаването на гласа, техниката и атмосферата си. Това помага ли?
– Способността да мислиш ясно е най-доброто предимство, което мозъкът може да предложи на певеца. Ако един певец е объркан, той или тя ще се изгуби. Глупавите певци, които са успешни, не са глупави. Те просто показват глупавата фасада и се крият зад нея.
Това, което направих с гласа, ума и сърцето си в света на музиката, беше да направя най-доброто изпълнение, на което съм способен, при всякакви обстоятелства. Именно поради това желание винаги да давам най-доброто от себе си, научих колко много не знаех, когато започнах. Затова реших, че никога няма да спра да уча. Все още се уча на пеене, като се уча как да уча другите да дават най-доброто от себе си. Умните певци, които се възползват от глупави певци, само намаляват цялостното качество на представлението, в което участват. Бих го нарекъл форма на кражба. Умният глупак краде стойност от публиката, купуваща билети, когато би трябвало да помага на глупака да бъде възможно най-успешен.
– Пялисте предимно (но разбира се не изключително) Росини: какво е необходимо, за да си добър тенор на Росини? Какъв глас е необходим („Давид“ и „Ноцари“ и всичко останало)? Колко важна е техниката (може би някоя дума за звукова техника изобщо)? Може би някоя дума за Росини в сравнение с – да речем – други (по-късни/белканто) композитори? Колко дълго може един певец да пее този акробатичен репертоар?
– Добрият тенор на Росини е този, който може да накара изпълнението си на музиката на този композитор да задоволи публиката си и да се превърне в уникална интерпретация. След това на следващото представление да направи същото за нова публика и да направи достатъчно вариации от предишното изпълнение, за да задоволи онези членове на публиката, които също са присъствали на предишното представление. Ако може да направи това, значи е добър тенор на Росини.
Категорията глас не е под въпрос. Росини е писал музика за толкова различни видове тенори, колкото имаме днес. Давид е бил лиричен. Ноцари е бил драматичен. Имало е и други от подобни и различни категории, които са били първите любовни интереси на Росини, герои или злодеи в неговите партитури. Необходимата техника е била добре разбрана по времето на Росини. Как да се преподава беше малко спорно, но синът на първия Алмавива на Росини е записал почти всичко, което трябва да знаем за техниката, използвана от любимите певци на Росини. Същата техника е поддържала пълния ход на композиторите на Белканто.
Способността да се пеят бързи ноти е не по-малко нетрайна от способността да се бяга бързо на 1000 метра. Певецът не е нужно да е най-бързият, за да спечели. Той просто трябва да е достатъчно ефективен, за да спечели публиката си. Времето винаги ще те изпревари. Стига да можеш да продаваш музиката на Росини на оценяваща публика, кой ще те изгони?
– Техника и дикция/речитави? Спомням си как крачехте напред-назад в Сантяго преди последния акт на „Сомнамбула“ и се „страхувахте“ от финала с тона нагоре и нагоре – отново колко важна е техниката?
– Иска ми се да можех да определя темпото си. Не мога да разбера къде може да е този жлеб в пода, създаден от темпото ми. Признавам, че имам нерви относно паметта си и назоваването на речитативи като преамбюл ме вдъхновява да мисля, че именно паметта ми заплашваше да направи живота ми на сцената достатъчно труден, за да ме накара да крача. Както и да е, техниката и дикцията са неща, които трябва да бъдат решени. Запомнянето на думите в безкрайните речитативи в „Opera Seria“ може да бъде огромен проблем. Винаги съм страдал от много мързелива памет. Техниката ми беше добре организирана, когато започнахме да се наслаждаваме на компанията ти в театъра. Дикцията ми спечели комплименти от повечето хора, но щом не можех да си спомня думите, кого го е грижа дали мога да ги произнасям като местен език.
– Като говорим за Росини – една дума (ако смеете) за сегашното състояние на нещата? Гласовете са твърде леки? Харесвам Спайърс (от многото ми се струва единственият подходящ за тенор на Росини, а Флорес не е особено подходящ за героичния репертоар). Има ли разлика между театрите и публиката днес в сравнение с вашето време (знам, че не беше толкова отдавна, но мисля, че Ренесансът на Росини горе-долу приключи…).
– Ренесансът на Росини трябваше да отстъпи пред тенденциите, които бяха видими дори когато аз бях на върха на възможностите си. Има проблем и той е системен. Виждам индустрия в криза и изглежда иска да обвини публиката. Продуктът, който индустрията представя, е проблемът, а певците, които излизат на сцената в продукциите, които индустрията смята за подходящи да предложи на публиката, просто не са готови за праймтайма. Индустрията и системата, по която се подготвят певците, са виновни. Публиката просто прави своя избор според това, което ѝ харесва.
– Другата ви любов беше френската опера – разликата в пеенето между италианците и французите? Отново дикция, различни звуци/носови/съгласни? Още за френската опера?
– През последните две седмици говорих много за тази дихотомия. Френският стил е като нощта пред слънчевия италиански стил. Технически те са различни предизвикателства и аз обичам да наричам френския стил лесен за разбиране, ако знаеш какво е италиански стил. Всичко, което наистина трябва да направиш, е да обърнеш италианския стил с главата надолу и ще имаш френски стил.
Добрата дикция е необходима, но отчетливостта на движението от една чиста гласна към друга в италианския отстъпва място на елизии и по-плавни и по-бавни преходи между гласните във френския. Френският стил на изразяване на любов в песента е по-изтънчен от италианския стил. Точно днес се мъчех да обясня на един тенор, добре запознат с италианския стил, колко различно трябва да пее френска фраза. В крайна сметка създадох спор между две групи певци. Едната група от френската школа и другата от италианската школа. Италианците обиждаха французите заради маниерите, които използваха, докато пееха фразите, написани за тях от френски композитори, а френската група се смееше на изключителния труд на италианците дори да изпеят нотите, докато объркват деликатната френска фразеология. Говорих и от името на двете групи и демонстрирах вокалните разлики, включително погрешния начин на атака, който един нормален италиански ученик би направил върху музиката на бедния френски композитор. Всичко това беше малко жалко, предвид факта, че и двете училища сякаш са изчезнали.
– Какво прави един интелигентен оперен певец, след като вече не пее? Ремонтира ли стари коли? Преподава ли? Колко удовлетворяващо е преподаването? Как може човек да предаде усещането за театър? Актьорство? Вие бяхте много солиден и отдаден актьор – как да го предадеш? Как е състоянието на нещата с подготовката на децата?
– Преподаването е малка част от това, което правя, и е като да ядеш бонбони. Колкото повече ядеш, толкова повече искаш. Прекарвам чудесно време, карайки учениците да бъдат театрални. Няма нищо подобно на изражението на лицето на певец, който пречупва личните си задръжки и успява да изрази емоциите на героя, за когото е написана въпросната ария. Почти е като да откриеш нов свят, да кацнеш на Луната или да намериш диамант, заклещен в пукнатина на тротоара под краката си.
Състоянието на нещата е това, което можех да предвидя отдавна. Мануел Гарсия го видя към края на дългия си живот. Мисля за себе си като за малък глас, напомнящ, че старите начини са добри. Новото не е лошо, защото е ново. Лошо е, защото не е достатъчно.
…….
И към статията следват данни от Уикипедия:
Рокуел Блейк (роден на 10 януари 1951 г.) е американски оперен тенор, особено известен с ролите си в опери на Росини. Той е първият носител на наградата „Ричард Тъкър“. Роден и израснал в Платсбърг, Ню Йорк, Блейк е син на фермер за норки. След като завършва гимназия в близкия град Перу, той учи музика първо в Държавния университет „Фредония“ в Ню Йорк, а след това в Католическия университет на Америка. След като напуска Католическия университет, той служи три години във ВМС на Съединените щати като член на мъжкия хор „Морски певци“, а по-късно като солист в оркестъра на ВМС на САЩ.
През това време той продължава обучението си по вокална музика при Рената Каризио Бут, която е негова учителка още от ученическите му години. Дебютира като солов оперен театър през 1976 г. в Център „Кенеди“ във Вашингтон като Линдоро в „Италианката в Алжир“ от Росини и дебютира в Метрополитън опера в Ню Йорк през 1981 г. в същата роля, с Мерилин Хорн в ролята на Изабела. По-късно става един от водещите певци на Росини от своето поколение, пеейки редовно на Оперния фестивал на Росини в Пезаро от дебюта си там през 1983 г. Дебютира в Миланската Скала през 1992 г. като Джакомо в „Жената от езерото“. Това е първата продукция на операта в Миланската Скала от 150 години и е поставена в чест на двестагодишнината от рождението на Росини.
Неговият диапазон от две и половина октави и майсторството на пищната вокална техника и колоратури го правят успешен интерпретатор не само на теноровите контралтинови роли на Росини (в чието неотдавнашно възраждане той е главен протагонист), но и на опери от Моцарт, Доницети, Белини и Хендел. В рамките на този репертоар Блейк е пял в над 40 опери, включително относително рядки като „Зелмира“ на Росини, „Заида“ на Моцарт, „Яростният на острова Сан Доминго“ на Доницети, „Невероятната лудория“ на Хайдн и „Бялата дама“ на Боалдийо.
Блейк е активен и в оркестровия и ораториален теноров репертоар, изпълнявайки произведения на Бах, Бетовен, Берлиоз, Бритън, Хендел, Хайдн, Менделсон, Моцарт, Росини, Сен-Санс и Стравински. От 2001 г. насам той се посвещава все повече на преподаването и е водил майсторски класове в „Associazione Lirica Concertistica Italiana“ в Милано, „Conservatoire Nationale de Paris“, „Accademia Nazionale di Santa Cecilia“ в Рим, университета „Дюк“ в Северна Каролина, Държавния университет на Ню Йорк, Държавната опера в Хамбург и програмата за млади артисти на „Chicago Lyric Opera“. Последните му изяви на оперната сцена са като Уберто в „Жената от езерото“ от Росини (Лисабон, 2005 г.) и като Либенсков в „Пътуване до Реймс“ от Росини (Монте Карло, 2005 г.).
(край на цитата)
Нека днес на 10 януари 2026 г. поздравим тенора Рокуел Блейк с навършване на 75 години, като му пожелаем добро здраве, лично щастие и нови успехи в педагогическата му работа с млади певци. Неговата многогодишна дейност главно в опери от Джоакино Росини ще остане като пример за всеотдайност в това отношение и възраждане на цялото творчество на Росини – този италиански майстор на белкантото.
За много години, мистър Блейк!
…..
Записи:
Rockwell Blake. Cessa di più resistere. Il Barbiere di Siviglia …
…..
Rockwell Blake – Terra Amica (Zelmira) [Better Audio]
…
Rockwell Blake – “Ich baue ganz auf deine Stärke” (W. A. Mozart)
…..
Rockwell Blake – La speranza più soave… – “Semiramide” (1989)
di G.Rossini, atto II – Direttore: Maximiano Valdés – Idreno: Rockwell Blake, 1989 Picture: Michele Balistreri
…..
Rockwell Blake – Reggia abborrita! – “Ermione” (1989)
di G.Rossini, atto I – Direttore: Maximiano Valdés – Oreste: Rockwell Blake – Pilade: Peter Jeffes, 1989 Picture: Michele Balistreri
….
Soirées musicales: No. 2, Il rimprovero
…..