„Младите поколения нямат памет за големия оперен певец Любомир Бодуров,както нямат и за други български звезди на операта. Но телевизиите имат памет, и то цифрова, за съжаление, техният интерес е комерсиален, а не програмен. Любомир Бодуров е тенорът с най-хубавия глас и красива външност, омагьосваща публиката, с горда осанка на рицар, принц или княз. Поколенията трябва да знаят за големите ни творци. Има цивилизовани средства за памет. Един скромен барелеф на една едноименна улица в София, а може би по-добре в Бургас, и надписи на два езика, за да се похвалим и на чужденците. Както и цяла телевизионна серия за големите ни светила в оперното изкуство, прочути по цял свят.“

(Цитат от статия на Чавдар СТОЙЧЕВСКИ за Бодуров)

Драги приятели на оперната музика, днес на 14 ноември 2020 г. отбелязвам кръгъл рожден юбилей – 95 години – на един голям български оперен и оперетен певец – незабравимият Любомир Бодуров, роден на тази дата през 1925 г. в Бургас, починал на 9 април 1992 г.

С печал трябва да кажа, че за хората от моята и малко по-късни генерации това име се е запечатало дълбоко в ума на всички оперни и оперетни любители, но за съжаление младите хора едва ли знаят много за него. Той се помина през април 1992 г. и след това беше бързо забравен, както често става при подобни случаи в България. И днес ако потърсите сериозна информация на български език в електронните медии, ще се почудите – няма поне малка страница в Уикипедия, като че ли този знаменит за времето си тенор не е съществувал (прощавайте, малко по-долу ще има корекция на тази мисъл!). Срамно е за родината му, но има такава страница, макар и скромна – на руски език. В Русия му отдават почитта си и то понеже е пял заедно с руската певица Ирина Архипова в операта „Кармен“ от Бизе по време на специализацията си в Москва. В тази информация се казва, че е роден на 14 ноември 1925 г. в Бургас и се е поминал през април 1992 г. Учи в Софийската музикална академия при Констанца Кирова, после играе от 1950 г. в Музикалния театър в София, става член на ансамбъла на Софийската народна опера, през 1954 г. е лауреат на Международния музикален фестивал „Пражка пролет“. Заминава на специализация в Москва (1955-1956), пее в „Болшой“-театър в различни спектакли, между които в „Кармен“ заедно с Ирина Архипова при дебюта й на тази сцена. После се връща в България и от 1957 г. е солист за дълги години в Софийската народна опера. Получава „Димитровска награда“ през 1959 г. Не се дават сведения за по-късните му години. Ето и оригиналният текст на руски език:

Бодуров, Любомир

Любомир Бодуров (болг. Любомир Бодуров; 14 ноября 1925, Бургас — апрель 1992) — болгарский певец (драматический тенор).

Окончил Софийскую консерваторию, ученик Констанцы Кировой. Дебютировал в 1950 г. как певец оперетты. Лауреат Международного музыкального фестиваля «Пражская весна» (1954). В 1955—1956 гг. стажировался в Москве в Большом театре — в частности, пел Дона Хозе в постановке «Кармен», в которой дебютировала на сцене Большого Ирина Архипова. С 1957 г. солист Софийской народной оперы. Лауреат Димитровской премии (1959).

(край на цитата)

В общи линии написаното до тук писах и в статията си за Любомир Бодуров на същия ден през 2015 г., когато той имаше 90-годишен юбилей. Когато тия дни започнах да подготвям днешната си статия, реших да погледна какво се е променило в медиите в разстояние на пет години. Зарадвах се, защото открих Уикипедия-страница за него на български език. Като започнах да я чета обаче разбрах, че това е просто превод на страницата му от руски език. При това в дясно в текста е дадена ката дата на рождение 14 ноември, а в ляво – 14 октомври! Как е възможно такова недоглеждане. При това не е написана датата на кончината му – 9 април, а само месеца и годината – 1992. Даже последната корекция в тази страница е от 16 април 2020 г. и въпреки това точната дата на смъртта му не е нанесена, както и несъответствието в рождения месец – един път октомври, другия път – ноември. Но тя липсва и в страницата на руски език. А как да се нанесе, като никой не се сеща да направи това – може авторите и да не са знаел кога е! Не искам да коментирам, няма нужда. Все се надявах, че поне ще открия статия от Българското радио за кръглия 90-годишен юбилей през 2015 г. – няма такова предаване. Обикновено Радиото не пропуска такива дати, но нещо е станало, за да се забрави датата 14 ноември 2015 г.

Едва в края на октомври 2017 г. Радио София посвети предаване, в което става въпрос за Любомир Бодуров, но по косвен път – в едно предаване на Радиото за „Любимите български оперетни артисти на 20-и век“, което се излъчи късно вечерта на 29 октомври от програма „Хоризонт“ („Каста дива“) с редактор Росица Кавалджиева. Ето текста:

БНР

„Любимите ви български оперетни артисти на ХХ век“: Любомир Бодуров

публикувано на 29.10.2017 в 23:50 | обновено на 22.11.2017 в 08:25

Автор: Росица Кавалджиева

„Любимите ви български оперетни артисти на ХХ век“: Любомир Бодуров

Предаването за музикално-сценични изкуства „Каста дива“ започва всеки нов сезон с национална анкета „Любимите ви…“ в сайта на БНР bnr.bg

През годините научихме с интерес, че любимата оперета на българската публика е “Царицата на чардаша” на Имре Калман, любимият балет – “Лебедово езеро” на Чайковски, любимият мюзикъл – “Моята прекрасна лейди” на Фредерик Лоу, любимият оперен хор – Хорът на евреите от „Набуко”, най-любимият тенор на ХХ век – Лучано Павароти.

Всяка година даваме шанс на участниците в анкетата да спечелят прекрасна награда. Късметлии в предишните анкети спечелиха електронен четец за книги, екскурзии до Виена, Будапеща, Венеция, Дубай и още, и още…

През сезон 2017/2018 честваме 100 години от създаването на българския професионален оперетен театър. Достолепната годишнина е повод да посветим новата анкета “Любимите ви…” на българските оперетни звезди на ХХ век.

Помните ли големите български оперетни артисти на ХХ век? Кой от тях Ви е доставил най-много радост или е трогнал душата Ви най-силно? Дайте за него своя глас! До края на месец ноември можете да направите избор измежду 20-те предложения или да добавите свое. За да е валиден гласът Ви, имате право само на едно гласуване.

Гласовете на българската публика ще определят 10-те най-любими български оперетни артисти на ХХ век, а жребият ще определи кои участници в анкетата ще бъдат възнаградени с чудесни подаръци и кой ще спечели голямата награда – мини аудио система SONY SHAKEX30PN HI-FI SYSTEM, осигурена от Техномаркет. Жребият ще бъде изтеглен в специално празнично издание на предаването “Каста дива” през месец декември /*в томболата нямат право на участие служителите на БНР и техните семейства/.

По традиция в изданията през октомври и ноември припомняме със записи от богатата фонотека на БНР предложените артисти. Чуйте в звуковия файл спомените на дългогодишния директор на Националния музикален театър „Стефан Македонски“ – проф. Светозар Донев, за Любомир Бодуров.

Програма Хоризонт Музика Каста дива   

Ето и линк към предаването:

http://bnr.bg/post/100899125

Хубава инициатива, но Любомир Бодуров има толкова голяма оперна кариера в България и в чужбина, така че до сега Радиото трябваше да му посвети специално предаване с негови записи, които положително са в Златния архив на Радиото. Да се надяваме, че това ще стане при следващ юбилей.

В българските електронни медии името на Любомир Бодуров се споменава по най-различни поводи в интервюта с други негови колеги, които винаги се изказват чудесно за него. Но нито телевизията, нито радиото му отделят заслуженото място със специално предаване във връзка с рождена дата или такава на смъртта му (поне в Интернет не може да се намери информация за това), нито някоя обзорна статия за него – биография и творчески път, даже не се знае точната дата на смъртта му през април 1992 г. Eдва през 2015 г. аз научих тази дата от мой приятел в Габрово – Николай Колев, който съобщи, че Любомир Бодуров се е поминал на 9 април 1992 г.

Преди известно време в сайта на Софийската опера беше публикувана една статия на Огнян Стамболиев за Любомир Бодуров, която все пак запълва донякъде липсата от повече информация за него. Не знам кога е внесена тази статия там, понеже всички обзорни статии в този сайт нямат дата на публикуване. Ще я цитирам, тя е посочена в рубриката „Източници“ в Уикипедия-страницата за него, но съм направил малка корекция в текста, понеже по невнимание там фамилното име на Бодуров е отбелязано като „Узунов“, годината на кончината му е дадена погрешно – 1922 вместо 1992 (три години преди да се е родил!). Освен това датата на раждане е 14 октомври вместо 14 ноември – така както стои в страницата в Уикипедия. Кой е направил тия грешки – дали авторът или този, който внася текста в компютъра?

Даже и сега през 2020 г. тази особено неприятна грешка не е отстранена – проверих снощи и всичко си стои така, както беше през 2015 г. и по-късно.

Цитирам текста с направените от мен корекции:

Сайт на Софийска опера

125 ГОДИНИ СОФИЙСКА ОПЕРА – ЛЮБОМИР БОДУРОВ – ЕДИН ПРИНЦ НА СЦЕНАТА

Третото поколение български тенори, това което се появи след войната, бих нарекъл „златно”. Защото Никола Николов, Димитър Узунов, Николай Здравков, Тодор Костов, Миньо Минев. Бяха различни, но си приличаха в едно – притежаваха наистина златни гласове, способни да изразят всички трепети на човешката душа.  И за щастие, твориха за България, макар да се радваха и на международно признание. Бяха певци от световна класа, но останаха у нас, въпреки примамливите предложения които получаваха за работа в чужбина. Сред тях беше и прекрасният тенор-красавец  Любомир Бодуров (1925–1992), който даде 36 години от живота си на Софийската опера.

Роден е на 14 ноември 1925 г., под знака на артистичните и хармоничните везни в Бургас – глад люпило на артисти, певци, музиканти и поети. Има щастливо детство, пее от малък, като ученик в самодейността. На двайсет и четири години заминава за столицата, твърдо решен да стане професионален певец. Постъпва в хор „Гусла”. През 1950 г. се явява на конкурс в наскоро открития Държавен музикален театър – с директор Стефан Македонски. Приемат го веднага заради красивия глас и чудесната сценична фигура (рядкост при тенорите!). На 13 април той вече прави големия си дебют с голяма роля – Адам в „Птицепродавецът” на Карл Целер. С един студиен радиозапис на арията на този герой става много популярен, макар и още дебютант. В Оперетата работи от 1950 до 1957. Веднага се утвърждава в амплоато на първи тенор – герой/любовник. Започва да работи вокално с прочутата примадона и педагожка, мецосопраното Констанца Кирова от Софийската опера и Консерваторията. Получава солидна школовка, която му позволява с лекота да преодолее проблемите на трудните оперетни партии: Баринкай в „Цигански барон”, Парис в „Хубавата Елена”, Айзенщайн в „Прилепът”, Шобер в „Къщата на трите девойки”. Играе и в немалко български и руски оперети, сред които и в „Младостта на маестрото” от Виктор Райчев, посветена на бащата на българската опера Маестро Георги Атанасов. 

През сезона 1955–1956 г.  Министерството на културата (преди то се грижеше за нашите театри и артисти!) го изпраща на специализация в Болшой театър, Москва, която се оказва твърде полезна за израстването му като певец и артист. На 1 април 1956 г. дебютира успешно като оперен артист на тази велика сцена с ролята на Дон Хосе в „Кармен” на Бизе.  През следващата година е вече поканен за щатен солист на Софийската народна опера. На националната ни сцена излиза за първи път с ролите на Дон Хосе и Герман от „Дама Пика”, които ще се окажат жалони в голямата му кариера на първи тенор. Заедно с първите роли и премиери идват и първите покани за гастроли в различни театри в страната, а също и в чужбина. Идват и първите лауреатски звания от различни певчески конкурси.

Много са ролите на Любомир Бодуров за тези 36 сезона. Български, руски, италиански, немски автори – главно от класиката, но и нови заглавия на наши композитори, като „Майстори” на Парашкев Хаджиев, „Ивайло” на Марин Големинов, опери от Александър Райчев, Любомир Пипков, Александър Йосифов и други. Той изпълни много роли в централния теноров репертоар от творчеството на Верди, Пучини, Маскани, Доницети, Бизе, Гуно, Чайковски, Прокофиев. Сред тях бих споменал преди всичко: Дон Карлос, Дон Хсзе, Герман, Лоенгрин, Садко, Каварадоси, Де Грийо. Това бяха най-силните му роли. Забележителни бяха неговият Дон Карлос – темпераментен, поривист, а също  Герман – ярко драматичен, трагичен образ. Внушителни бяха Лоенгрин и Садко, лиричен и вълнуващ – Де Грийо от „Манон” в дует с незабравимата Катя Попова.

Бодуров, заедно със своите най-чести партньори на сцената: Юлия Винер, Надя Афеян, Асен Селимски, Георги Генов, беше от стълбовете на Софийската опера цели три десетилетия.  Като Дон Карлос и Лоенгрин беше просто недостижим – един истински принц на сцената! А като изпълнител – несменяем.  Лично аз не си спомням тези две трудни роли да са били изпълнявани в София от друг артист. Тук красивият му лирико-драматичен тенор, с много специфичен, завладяващ тембър, изключително богат откъм обертонове, плътен, пълноценен във всички регистри, звучеше пределно изразително и благородно. Глас, който беше неповторим, неприличащ на никой друг. Гласът на един голям, родéн певец! 

Огнян Стамболиев

(край на цитата)

Чудесна статия в стила на Огнян Стамболиев, който в последните години непрекъснато попъпва малкия архив на Софийската опера със статии, вещо написани от човек с необходимите познания и опит в тази насока. Тази статия за пръв път дава повече сведения за Любомир Бодуров, които така липсваха до сега в различните малки източници на кирилица за него.

По време на подготовка на статията ми през 2017 г. (писах такава също и през 2018 г. за последен път), бях изненадан от случайното намиране на информации в Интернет, свързани с внучката на Любомир Бодуров, която върви по стъпките на дядо си. Цитирам съответните информации:

Откъс от статия в портал „24 часа“ на 22 октомври 2017 г.

Участието в музикално шоу № 1 е сбъдната мечта, разкрива талантът пред Цветелина Шенева за вестник “24 часа”

Още откакто тръгва форматът „X Factor“ в страната ни, 10-годишнaта Ева Пармакова следи всичко, което се случва в шоуто и тайно си мечтае някой ден да стане част от него. Дори си има и любим ментор – продуцента Станислава Армутлиева. Четири сезона по-късно, натрупала увереност от сцените, на които се изявява от малка, вече 16-годишната Ева се решава да се запише за кастингите това лято. На прослушванията тя показва достатъчно ясно, че има талант и нужните качества, попада при мечтания ментор и е сред финалистите, които утре вечер ще пеят в първия концерт на живо от петия сезон на предаването.

(…) Ева Пармакова е внучка на известния оперен тенор ЛЮБОМИР БОДУРОВ, който е от поколението на Борис Христов, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Гена Димитрова, Катя Попова, Александрина Милчева. Специализирал в Москва и Ленинград, златните му години минават на сцените в Прага, Бърно, Братислава, Букурещ, Синая, Варшава, Атина. Чуждестранната критика го обсипва с хвалебствени рецензии, а у нас получава всички възможни награди и звания. За нещастие, Ева така и не го познава – той умира след тежко заболяване през 1992 г., а тя се ражда 9 години по-късно – през 2001 г.

“Много се гордея с него. Още докато бях малка, майка ми ми пускаше да слушаме негови изпълнения. Тогава не можех да осъзная на какви сцени е пял, но като пораснах, той е огромното ми вдъхновение за това, което искам да постигна и да бъда някой ден”, казва Ева.

Нейните успехи следи с голям трепет баба й – съпругата на Любомир Бодуров Пенка. Тя дълги години е била балерина в операта и се вълнува, че 16-годишното момиче също се е насочило към сцената. Цялото й семейство, приятели и близки научават още от самото начало, че тя е решила да се пробва в „X Factor“ и я подкрепят. Още повече че знаят, че още от дете пее много хубаво и вярно.

Музикалната кариера на Ева започва, когато тя е на 5 години. По това време момичето става част от “Бон-Бон”. С останалите от детската вокална група пее по различни сцени, а най-голямата, на която се качва, е тази в зала 1 на НДК. И то не за детски конкурс, а за спектакъл на истинска звезда – за юбилеен концерт на Стефан Димитров. 12-годишна вече решава да продължи кариерата си като изпълнител самостоятелно – тръгва на уроци при вокалния педагог Искра Миланова. Междувременно от 9-годишна ходи и на уроци по пиано.

“Преди винаги съм имала страшна сценична треска, докато сега успях да се отпусна”, казва тя. А може би за това голяма роля изиграва и опитът, който трупа през годините. След концертите с “Бон-Бон” и самостоятелните участия тази година тя се явява на конкурси в различни градове в страната – Хисаря, Добрич, Варна, София, и печели няколко награди. “Те ми помогнаха да се отпусна и си казах: Защо да не се пробвам в „X Factor“ най-накрая.” (…)

(край на извадките)

Цитирам още една статия, публикувана месец и половина по-късно:

Портал „Лицата на града“

8 декември 2017 г.

Нежният глас Ева Пармакова

Петък е и решаваме да се отдадем на заслужена почивка с чаша любим горещ шоколад, красиво момиче и нейния позитивен свят. За нас е голямо удоволствие да ви представим момичето с ангелския глас на „Х Factor“ Ева Пармакова. Сядаме на сладка раздумка за музиката, за трудностите, за силата и изградения образ на нейния дядо – оперния тенор ЛЮБОМИР БОДУРОВ. А какво още ни споделя Ева…

Искам да имам свободата да изразявам себе си чрез музиката, да се обграждам с вдъхновяващи хора и да бъда пътешественик.

–Здравей, Ева.  Кога разбра, че можеш да пееш?

Не бих казала, че съм осъзнавала че мога да пея, но първият ми ярък спомен е от 4-, 5-годишна възраст, от момента, в който се преместихме в къщата, в която отраснах. Там постоянно си търсех „сцена“ на двора и си представях, че природата около мен е публика.

– Знаем, че талантът ти се предава от поколения. Ти си внучка на оперния тенор ЛЮБОМИР БОДУРОВ. Какъв остана той в твоето съзнание и по какво би искала да приличаш на него?

Образът, който имам изграден за него, е от разкази, безброй негови снимки и от записите, с които разполагаме вкъщи. Дядо ми е имал изключително красив глас и е бил голям артист на сцената. Искам и аз винаги не просто да пея, а да преживявам песните и истински да докосвам хората с моите изпълнения. Мечтая си и да успея някой ден като него да стъпя на световни сцени благодарение на това, което най-много обичам.

– Имаш ли идол, от когото си се вдъхновявала и защо?

През годините това са били различни хора, но винаги съм намирала вдъхновяващи личности, чийто успех се дължи не само на чист талант, но и на много целеустременост, труд и най-вече любов към това, което правят.

– Защо реши да се запишеш за кастинга на „Х Factor“?

Харесах формàта още от самото му начало и винаги тайничко съм си мечтала и представяла, че съм част от него. И в същото време никога не съм мислила, че това наистина може да се случи. Впоследствие осъзнах, че ми се иска по-скоро да се преборя за възможността да се развивам като артист, с огромни темпове, по начина, по който се случва там, както и да застана пред такава голяма публика от самото начало.

– Какво е чувството да пееш на сцената на „Х Factor“?

Бързо разбрах, че преди, чисто по детски, съм виждала само блясъка и забавната страна в това преживяване. Истината е, че е свързано и с много труд, усилия, отговорности и мобилизация на всички сили. Притеснението ми преди всяко излизане на сцената беше огромно, но с всеки следващ концерт обаче се чувствам все по-спокойна, на място, и започнах да се наслаждавам на всеки миг, прекаран там.

– През какви трудности премина във формàта до момента и на какво те научи той?

Огромно предизвикателство се оказа и състезателният характер на предаването. Всички ние се сближихме и заобичахме във времето – повече, отколкото съм очаквала. Тук оценявам късмета си да попадна сред толкова прекрасни хора. В същото време сме подложени на огромен стрес всяка неделя и в крайна сметка всеки е сам за себе си. Освен всичко, което вече споменах, най-вече се научих да не спирам да преследвам мечтите си, през каквито и трудности да преминавам.

– Как би искала да се развиеш в бъдеще?

Нямам конкретен образ, представяйки си бъдещето. Имам по-скоро желано усещане, към което се стремя. Искам да имам свободата да изразявам себе си чрез музиката, да се обграждам с вдъхновяващи хора и да бъда пътешественик.

– Какво те кара да се усмихваш?

За щастие напоследък все повече неща. Научих се да оценявам всеки миг. От обикновена сутрин вкъщи, гледайки любим сериал, с чаша горещ шоколад в ръка, до нещо мило, написано от човек, когото съм докоснала с изпълненията си.

– Сподели ни едно правило за добро настроение.

Единственото правило за добро настроение е да търсим причините за него в себе си, а не извън нас.

– Пожелай нещо на нашите читатели.

Пожелавам им всеки техен ден да бъде изпълнен с усмивки, любов и музика.

Автор: Мариана Станчева

Фотограф: Цветана Бонева 

(край на цитата)

Живеещите в България мои читатели и приятели може да са чували за това симпатично момиче от предавания на „Х Factor“, но аз не знаех и приятно се изненадах. Копирах и нейни снимки, които ще приложа след тази статия. Нека пожелаем на Ева Пармакова нови успехи и да върви твърдо по стъпките на легендарния си дядо!

Една от най-интересните и информативни публикации за Любомир Бодуров на кирилица са цитати от една доста критична статия на журналиста Чавдар Стойчевски от 7 февруари 2013 г., обнародвана в електронен портал:

Забравен ли е Любомир Бодуров 20 години след кончината си?

Хърватите смятат за свой нашия голям тенор, понеже пял в тяхната опера

„Принцът на всеобщата обич и преклонение“ не обичал шума около себе си, имал верни приятели и стабилно семейство. Любомир Бодуров е на сцената цели 36 години. Емблематичният тенор пее заедно с велики артисти като Борис Христов, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Асен Селимски, Павел Герджиков. Партнира си с оперни примадони: Гена Димитрова, Катя Попова, Александрина Милчева, Юлия Винер-Ченишева, Мария Бохачек, Надя Афеян… Разбира се, Бодуров е пял с оперни величия от много нации, но през 60-те и 70-те години на миналия век българските гласове наистина доминират по световните сцени.

В дома на семейство Бодурови разговарям със съпругата Пенка и дъщерята Недялка за големия тенор. Пред мен са фотоси, статии, но страхотно ме впечатли един тежък луксозен том. Една монография за българите, които са пели в Загребската опера през миналия век. Отдава се почит на 40 именити български оперни певци, които са сътворили златни страници за хърватската музикална култура. Авторката Мария Барбиери се гордее с тях, защото са въздигнали авторитета на Загребската опера. Според нея

Любомир Бодуров е сред най-големите тенори на Хърватия!

И аз резонно се питам дали във време на духовна криза, нихилизъм и чалга, вместо да хленчим и мрънкаме в задния двор на Европейския съюз, не е по-добре да потърсим нашите поводи за гордост и самочувствие. И затова нека читателят да приеме следващите редове като скромна дописка към Вазовата „Епопея на забравените“.

Големият артист Любомир Бодуров е пял на световните сцени в щастливо време за операта. През втората половина на ХХ век операта заживява нов „златен“ период. Най-голямо е въодушевлението в Европа, изстрадалият континент след двете световни войни. Хората са жадни за театър и опера, гладуват за възвишени емоции. Възкресяват се оперни храмове, годишни музикални тържества, музикални седмици, фестивали и премиери, които предизвикват масова еуфория.

Диагнозата е оперомания

И там е късметът, щастливата съдба за Любомир Бодуров и за десетки български певчески дарования, които завладяват големите оперни сцени по цял свят. Бодуров има неповторима дарба, но и голям късмет! Сякаш богиня носи своя любимец на крилата на успеха! За няколко сезона младият Бодуров успява да разкрие своя несравним, самороден талант. Близките му смятат, че певческото дарование е наследил от майка си Недялка Бяндова от Бургас, а фамилията и осанката – от баща си Тодор, преселник от Малко Търново. Любомир е роден през 1925 г. в Бургас. Били три деца – момчета. Той е най-малкият. Старият Бургас бил добро място за радостно детство. Босоногите банди лудували край пристанището и из тихите улички с мирис на море и пържен сафрид. И така, докато половин град не разберял, че майка им ги вика за вечеря. Този град е някакво вълшебно люпило за артисти, поети, певци, музиканти… И е обяснимо, че след години вече прочутият тенор Любомир Бодуров използва всяка възможност да отскочи до Бургас и да се види със старите си авери. На младини правили серенади под балконите на красиви бургазлийки… Това е неговата консерватория, това е неговата лудост за Бургас. През 60-те и 70-те години неизменно присъствие към тайфата са баритонът Стефан Дишлиев и тенорът Тотко Пантев, веселяци от Музикалния театър „Ст. Македонски“. А щатните зевзеци в тази компания са незабравимите актьори Енчо Багаров, Васил Попов, Хиндо Касимов от Сатирата. Какво съзвездие от личности и дарования! И какво ли забавление е било за тях да импровизират своя уличен спектакъл? Бургаски вечери! И нощи, защото често те осъмвали пред фурната за първата тава с милинки.

И е обяснимо, че той отказва примамливи оферти за щатен солист на Берлинската Щатсопера, на Операта в Загреб, покани да пее и преподава от Австралия до Венецуела. Любомир Бодуров не е просто местен патриот. Той обича и град Русе заради посветената и чувствителна публика и трайното му партньорство с примадоната на Русенската опера Мария Бохачек. В по-късни години се привързва към моравата на вилата си в Драгалевци. Навсякъде е важно да имаш добър съсед! Само зад една ограда е къщата на Юлия Винер-Ченишева. От Токио до Париж те заедно имат толкова бляскави гастроли и толкова слава, че им стига дори да помълчат заедно.

Любомир Бодуров се озовава в София на 24 г. с твърдото желание за певческа кариера. Става солист на хор „Гусла“. През 1950 г се явява на конкурс в Държавния музикален театър. Директор е Стефан Македонски и театърът още не носи неговото име. Любомир Бодуров печели конкурса безпрецедентно и става веднага солист. Той сякаш е сътворен за този театър! Става звезда, обичана от всички! С появяването на сцената младият Бодуров приковава погледите – мъжкар, красив и обаятелен.

Пеенето и сърцатото му партньрство вдъхновяват дуетните му половинки – очарователните Надя Шаркова и Лиляна Кошлукова. И ако читателят чуе записа му на арията на Адам от „Птицепродавецът“ – „Щом те жена дари с цветя…“, ще разбере защо ревнува влюбената в Бодуров критика: „защо премина към операта, след като е тъй неоспорван властелин в просторите на оперетата?“. Да, на сцената на Държавния музикален театър за младия тенор няма трудни височини и амплитуди. Обяснимо е, след толкова негови триумфи като Парис, Баринкай, Маестрото, Айзенщайн, Шобер, Аскар, той да си постави по-високи цели, да иска по-сложни партии. Но Музикалният театър е скъп на сърцето му, защото там той среща голямата си любов. Тя е балерина в Музикалния театър и горделива хубавица. Но нашият Любомир неслучайно омагьосва публиката в толкова свои роли на принцове и князе. Пред неговата мъжка хубост и достолепна осанка кой ще устои? А първото си дете кръщават Недялка – името на майката на Любомир, синът пък носи името на бащата на певеца – Тодор.

Според съпругата му, която днес се радва на две внучки и една правнучка, Бодуров бил голям ревнивец. Спомня си, когато той вече е солист в Народната опера, много настоявал тя да се премести в балета на Операта, при него. Добре че грандамата на Музикалния театър Мими Балканска я посъветвала да си остави поне малко независимост. И така тя останала до края на кариерата си в балета на Държавния музикален театър „Ст. Македонски“.

Той учи пеене при Георги Златев-Черкин, а после продължава при Констанца Кирова. Още през 1954 г. в Прага става лауреат на международния конкурс „Ема Дестинова и Карел Буриан“, после лауреат на Петия световен младежки фестивал – Варшава, 1955 г. Тези международни отличия му осигуряват покана за специализация в Москва и Ленинград. Там педагози като Мелик Пашаев, Кирил Кондрашин, Борис Покровски спомагат за израстването му като оперен певец. Малко хора знаят, че певецът ни през 1956 г. дебютира в Болшой театър с ролята на Дон Хосе от „Кармен“ на Бизе, подготвя и друга роля – на Герман от „Дама Пика“ на Чайковски. Златните години за певеца Любомир Бодуров минават по сцените на Прага, Бърно, Братислава, Букурущ, Синая, Варшава, Атина. Навсякъде той запленява публиката, чуждестранната оперна критика в многобройните си рецензии е изцяло в диапазона от хвалебствени клишета до венцеславене. В България той е получил всички възможни по онова време награди и звания. Бодуров е солист на Софийската народна опера до 1986 г., когато заболява.

Младите поколения нямат памет за големия оперен певец,както нямат и за други български звезди на операта. Но телевизиите имат памет, и то цифрова, за съжаление, техният интерес е комерсиален, а не програмен. Любомир Бодуров е тенорът с най-хубавия глас и красива външност, омагьосваща публиката, с горда осанка на рицар, принц или княз. Поколенията трябва да знаят за големите ни творци. Има цивилизовани средства за памет. Един скромен барелеф на една едноименна улица в София, а може би по-добре в Бургас, и надписи на два езика, за да се похвалим и на чужденците. Както и цяла телевизионна серия за големите ни светила в оперното изкуство, прочути по цял свят.

Чавдар СТОЙЧЕВСКИ

(край на статията)

ПО МОЕ МНЕНИЕ – ЕДНА ВЕЛИКОЛЕПНА СТАТИЯ, КОЯТО ТРЯБВА НАЙ-СЕТНЕ ДА ОТВОРИ ОЧИТЕ НА ОНИЯ ОРГАНИ В БЪЛГАРИЯ, КОИТО ОТГОВАРЯТ ЗА КУЛТУРАТА И ОПАЗВАНЕТО НА НАЦИОНАЛНИТЕ ЦЕННОСТИ. ВИЖТЕ КАКВО СА НАПРАВИЛИ В ХЪРВАТИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА НАШИТЕ ОПЕРНИ ПЕВЦИ, КОИТО СА ПЕЛИ НА ТЯХНА СЦЕНА. КАК Е ВЪЗМОЖНО ТОВА ТАМ, А ПРИ НАС – НЕ, И ТО ЗА СОБСТВЕНИТЕ НИ АРТИСТИ!

Лично аз имам трайни спомени за този великолепен артист и певец, както от времето на оперетната му кариера, така и по-късно – до 1974 г., когато заминах за Германия. Като студент в София през годините 1951-1956 съм гледал десетки спектакли в Музикалния театър, по-късно в Народната опера. През сезоните 1951-1953 често имах гости от Габрово, които съм водил на спектакли на Музикалния театър и Любомир Бодуров често беше солист. Помня го добре още от „Птицепродавецът“ на Карл Целер и от други оперети, където той блестеше и внинаги съм си казвал, че този певец ще направи и оперна кариера, както стана и със сегашния ми приятел Арон Аронов, който обаче не напусна оперетата, а заедно с нея имаше и оперни изяви. В годините около 1962-1968 често съм бил в София по работа или по уреждане на визи за пътуване в Полша, от където произхожда съпругата ми и съм оставал поне за 2 дни в София.

Тогава съм бил на оперни представнления, в които наново Любомир Бодуров е привличал вниманието ми не само с хубавия си глас и игра, но и с неимоверно чаровната си външност. За това пише по-горе и Чавдар Стойчевски. По това време Никола Николов не пееше често в София и Бодуров беше несъмненият „ас“ между тенорите. Може би и по тази причина да се нервирам сега, като виждам, как бързо е забравен. Каква е тази българска черта, така бързо да забравяме големи личности от света на изкуството? Навсякъде по света има увлечения по нови насоки в музикалното изкуство, в поп- и рокмузика, но на прочутите в миналото артисти се държи с респект и почит за направеното от тях преди.

Вече писах няколко пъти, като отворя Уикипедия на италиански език за даден певец, просто се смайвам за унифицирания начин, по който се пише за техни, но и за чужди певци – наред с биографията, хронология на всички по-важни изяви по различните оперни сцени или музикални фестивали, записи, награди и какво ли не още. Нали и там работят на доброволни начала. Така е и в много от статиите на английски, немски, френски и руски езици, в последно време на полски език, разбира се, най-често за собствени артисти. При страниците на руски език ми прави впечатление, че се държи на изяви в тяхната страна. Гостува ли някой чужд артист, който има евентуално изява заедно с руски артист, веднага има и страница в Уикипедия, както за Любомир Бодуров. Знам, че вече много често пиша на тази тема. Колко пъти писах, че някой в това министерство – очевидно по заповед – трябва да прегледа архивите и да реши за кои артисти трябва обезателно да се напишат Уикипедия-страници на български език, очевидно за най-известните и те да бъдат по-задълбочени и подробни.

Да продължим за Бодуров. Писах в началото, редица негови колеги или музиколози са изказали мнението си за него. Ще дам някои примери. Музиколожката проф. Боянка Арнаудова в две нейни статии във в. „Култура“ по друг повод засяга и неговото дело:

(Из статия за Асен Селимски във в. „Култура“, февруари 2011 г.):

„ (…) Родриго Поза изисква не само гласов обем и пластично гласоводене, но темперамент, вдъхновение и драматизъм, за да се пресъздаде убедително безстрашният пламенен патриот, който убеждава инфанта Дон Карлос да се включи в борбата за свобода на Фландрия. Особено ефектни биваха дуетът на приятелството, който съм запомнила с ЛЮБОМИР БОДУРОВ – Дон Карлос (вдигаха публиката на крака, викаше се „бис”…), както и мащабният дует с Филип II, също в първо действие, когато кралят, изпълнен с доверие към Поза, споделя страховете и любовта си към Елизабет. А предсмъртната ария на Поза бе неизменен и винаги очакван триумф за певеца. Естествено, с годините Селимски стана образец, по който мереха постиженията си неговите по-млади колеги (…) “.

…….

(Из статия за Владимир Стоянов във в. „Култура“ от 18 април 2014 г.):

„ (…) Отдавна не бях се наслаждавала на изпълнение на тази тежка и характерна баритонова партия, от времето на големите Стоян Попов, Сабин Марков… Всъщност те, заедно с Гена Димитрова, Никола Гюзелев, Димитър Петков, Стефан Еленков, ЛЮБОМИР БОДУРОВ, Иван Велчев, Бойка Косева, Христина Ангелакова, Стефка Минева и хора на Софийската опера, неведнъж възхищаваха публиката и критиката и в България, и в чужбина (…) “.

……

(Из биографията на Ирина Архипова – партньорка на Любомир Бодуров в „Кармен“):

„ (…) 1 марта 1956 года Ирина Архипова приступила к работе в Большом, а ровно через месяц, 1 апреля, состоялся ее дебют – с огромным успехом она исполнила партию Кармен. Ее партнером в первой “Кармен” был болгарский певец ЛЮБОМИР БОДУРОВ. Партию Микаэлы пела Е.В. Шумская, дирижировал В.В. Небольсин.

От дебютного спектакля в Большом театре память сохранила чувство какого-то необыкновенного страха. Но это был вполне оправданный, естественный ужас перед предстоящим выходом на знаменитую сцену, пока мне незнакомую. Это был “разовый” страх – как я спою? Как примет меня публика, которой я тоже была пока незнакома?

По своей тогдашней неопытности я не знала, что бояться надо было не просто первого выхода на сцену Большого, а первого появления на ней именно в партии Кармен. Я не думала тогда, что это исключительный случай: впервые в Большом и сразу в главной роли! Мои мысли тогда были заняты одним – хорошо спеть спектакль (…) “.

……

(Още една извадка за тази роля):

„Дебютировала Архипова 1 апреля 1956 года в «Кармен» Ж. Бизе. В партии Хозе с нею выступил болгарский певец ЛЮБОМИР БОДУРОВ, находящийся на стажировке в театре. А вскоре партия Кармен принесла ей мировую известность. В 1959 году на гастроли в Москву приехал знаменитый итальянский певец Марио дель Монако“.

…….

(Цитирам съответен пасаж от книгата на Марин Бончев):

„Във „Великите тенори на България“ читателите ще срещнат имената на Петър Райчев, Стефан Македонски, Тодор Мазаров, Димитър Узунов и други. „За мен тенорите са безсмъртни и затова не отбелязвам дати на смъртта им… Безсмъртни са, защото и днес в ушите ми звучат гласовете на Никола Николов като Калаф от „Турандот“, Радамес на Димитър Узунов от „Аида“, Херман от „Дама пика“ на ЛЮБОМИР БОДУРОВ“, разкрива Марин Бончев.

……

(Из интервю с артистката Гинка Станчева на 12 декември 2013 г.):

„ (…) Споделете някоя забавна случка от филма „Любимец 13″.

– Имаше една сцена, в която оперният певец ЛЮБОМИР БОДУРОВ много ме ухажваше. Качила съм се аз в неговата лодка и той пее ария. Трябваше да скоча и да доплувам до брега. По принцип съм добър плувец, но само когато знам, че имам дъно под краката си. Тогава ме бяха уверили, че е плитко. Щом обаче скочих във водата, установих, че няма дъно. Изпаднах в паника, без малко да се удавя. С много усилия стигнах до брега.

Други премеждия имали ли сте по снимачните площадки?

– Да, на снимките за телевизионната постановка „Напразни усилия на любовта”. Страхувах се да се кача на кон. Режисьорът Павел Павлов беше направил изключителна продукция за времето си. Конете бяха великолепни. Костюмите също. Невена Коканова ми каза тогава: „Качи се на коня, няма опасност.” Послушах я. Конят ми пък взе, че се подплаши от глутница кучета и стана страшно. Едва успяха да го успокоят.

Цветана Пешунова, ,,Биограф”

…..

(Из статия за диригента проф. Асен Димитров):

„ (…) И понеже и в Уикипедия няма почти никакви данни за проф. Димитров, ще припомня в няколко реда линията на живота му. Появява се на белия свят в Пловдив на 6 януари 1894 г. Получава висшето си музикално образование в Чехия, в страната на Сметана и Дворжак. В Пражката консерватория изучава тънкостите на музиката при прочутите професори Витезслав Новак, Спилка и Добияш. Завръща се у нас и постъпва в Софийската опера като корепетитор. По-късно става хормайстор, арт секретар и до края на живота си – диригент в операта. Маестрото поставя и дирижира повече от 30 оперни шедьоври, а негови възпитаници са почти всички изтъкнати певци от онова време – Цветана Табакова, Констанца Кирова, Стефан Македонски, Любен Минчев, Катя Попова, ЛЮБОМИР БОДУРОВ. В Академията предава професионалните си познания на бъдещите големи имена в диригентското ни изкуство като Руслан Райчев, Емил Главанаков, Тодор Стойков (…) “. (край на цитата) Разбрахте, и за проф. Асен Димитров, този легендарен оперен и хоров диригент, педагог и организатор от голям ранг има мъничка страница на български език в Уикипедия – нечувано! Той не само издигна реномето на Софийската народна опера в течение на десетки години, но направи от мъжкия хор „Гусла“ състав от международен мащаб. Що се отнася до Любомир Бодуров по отношение на източници на латиница, мога да кажа, че в речника на Kutsch & Riemens има статия за него от 20-25 реда с биографични данни и сведения за гастролите му. Рождената му дата е дадена погрешно като 12 октомври. Ето някои интересни подробности: „ (…) Гостувания на сцените на „Болшой“-театър в Москва, в „Théatre de la Monnaie“ в Брюксел, в „Teatro Liceo“ в Барселона, в Оперния театър в Амстердам, в парижката „Grand Opera“, в Националната опера в Белград, на оперни сцени в Германия, на сцената на Виенската държавна опера, в оперните театри в Чикаго и в Токио. Освен големите си успехи като оперен певец, Бодуров е също отличен концертен и ораториен певец. Музикални записи: Шуйски в пълния запис на „Борис Годунов“ от Мусоргски в София, 1973 г. (Harmonia mundi), Андрей в „Хованщина“ от Мусоргски (Балкантон), записи във фирма Eterna (…) “. (край на цитата) В източника на английски език за ония 100-120 български оперни певци, който често цитирам (портала „Bulgarian Opera Stars“ на г-н Франк Фишър в Питсбърг / САЩ), също има малка статия за Любомир Бодуров с повторения от тази в Kutsch & Riemens. И тук датата на раждане е 12 октомври 1925 г. Има повече сведения за негови оперни роли, като: Дон Хосе в „Кармен“ от Бизе, Дон Карлос в операта от Верди, Каварадоси в „Тоска“ от Пучини, Херман в „Дама Пика“ от Чайковски, де Грийо в „Манон Леско“ от Пучини, Ерик в „Летящият холандец“ от Вагнер. Цитирам изявите на Любомир Бодуров на сцената на Виенската държавна опера: Titel des Werks Rolle/Funktion der Person Datum der ersten/letzten Vorstellung Anzahl der Vorstellungen Boris Godunow Fürst Wassili Schujski 24.03.1975–28.02.1978 2 mal Carmen Don José 07.09.1962–05.09.1963 3 mal Chowanschtschina Fürst Wasili Golizyn 26.03.1975–12.11.1979 6 mal Fürst Igor Owlur 02.11.1979–11.11.1979 3 mal (край на цитата)

При „Кармен“ и в трите спектакъла негова партньорка в ролята на Кармен е била Бисерка Цвеич, за която писах статия преди няколко дни по случай нейния 97-и рожден ден. Ето един основен състав на 22 ноември 1962 г. – втората му изява:

Biserka Cvejic | Carmen

Ljubomir Bodurov | Don José

Otto Wiener | Escamillo

Hilde Güden | Micaëla

…..

Понеже тук стана въпрос за изяви на Любомир Бодуров на сцената на Виенската държавна опера, през 2015 г. на 13 ноември влязох във връзка с моя приятел – тенора Михаил Светлев, понеже писах статия за певицата Леони Рюзанек, която е имала изяви заедно с него във Виена. Знаех също, че Светлев е пял в София и във Виена с Любомир Бодуров, така че исках да го помоля за известен коментар от негова гледна точка. Ето какво му писах:

„Ако имаш някакви спомени за Бодуров, с удоволствие ще ги поместя. За него ще пусна статията утре, за Леони Рюзанек след час-два“.

Светлев беше любезен и тогава ми написа следните думи: „Аз Бодуров го познавам като Лоенгрин от Софийската опера. Окуражително за мен беше, че той бе започнал от оперетата. После пяхме заедно във Виена при гостуването на Софийската опера. Аз пях Герман – една от най-трудните тенорови парти, но Софийската опера нищо не си направи труда да ме представи на виенската публика. За Бодуров и всички други участващи обаче имаше съответната реклама. Това е между другото, но искам да не се забравя. Факта е, че от там ме ангажираха да пея в Миланската скала … Има все пак справедливост в този свят. Това искам да го споделиш за всички тези млади певци, че ако си добър певец, и в “ада да ги скрият, и от там ще пробият”. Поздрави.“

(край на цитата)

Интересни мисли на един певец, който е гостувал на всички големи оперни сцени по света, а както виждаме (аз знаех вече това отдавна!), не е имал нужда от особена реклама от там, където е започнал – именно от София.

В електронен портал от Белгия може да се намерят изяви на Любомир Бодуров и други оперни артисти от България на авторитетния FESTIVAL OF FLANDERS през 1970 г.:

Page 55, July 1970

Belgium

Brussels & Ghent. This year’s FESTIVAL OF FLANDERS (August 15 to September 22) includes the following operatic performances:

„Khovanshchina“. With Nadya Afeyan, LJUBOMIR BODUROV, Dimiter Petkov, c. Assen Naidenov, p. Boris Pokrovsky, d. V. I. Levental, Sofia National Opera.

Brussels, August 15, Ghent, August 17 :

„Boris Godunov“. With Afeyan, BODUROV, Nicolai Ghiuselev, Petkov, c. Atlanas Margaritov, Sofia National Opera, p. Dragan Kardijev, d. I. V. Sevastianov.

(край на цитата)

В други електронни портали могат да се открият десетки записи от участия на Любомир Бодуров. Ето някои от тях:

Plattentitel:

Tschaikowsky: Pique Dame

Zusatz:

Gesamtaufnahme in russischer Sprache im Teatro La Fenice vom 15. 12. 1966

Label:

Mondo Musica

Vertrieb:

Klassik Center Kassel

Bestellnummer:

MFOH10221

EAN:

4026727102212

Medium:

2 CD

1. Person:

Dusan Miladinovic (Dirigent)

Pique Dame (Oper in 3 Akten (Tschaikowsky nach Puschkin))

Chor

Chor

Dirigent

Miladinovic, Dusan

Orchester

Orchester d. Nationaloper Belgrad

Sänger:

Andrasevic, Stjepan (Tenor)

Sänger

BODUROV, LJUBOMIR

Sänger

и т.н (…)

Следва информация от Германия, дадена от един финландец с името „Mikko“:

Sonntag, 22. April 2007

Nikola Nikolov

Bei den ersten Internationalen Opernfestspielen, die der damalige Hamburger Intendant Rolf Liebermann, Anfang der 60er Jahre veranstaltete, sollte Mario del Monaco als Radames und Otello auftreten, doch er sagte beide Auffuehrungen ab. Als Otello wurde er von Carlos Guichandut vertreten, während Nikola Nikolov den Radames uebernahm.
Es gibt eine CD-ROM “Opera from Bulgaria”, der ich meine Information ueber Nikolov entnahm. Darauf ist er mit Arien aus Tosca, Aida und Trovatore zu hören.
Wenn ich mir die Liste der auf dieser CD verzeichneten Sänger ansehe, waren viele von ihnen auch in Wien und anderen grossen Opernhäusern zu hören. Ich nenne nur Nadja Afejan, Rafaele Arie, LJUBOMIR BODUROV, Boris Christoff, Ghena Dimitrova, Nicolai Ghiaurov, Nicola Ghiuselev, Raina Kabaivanska, Kaludi Kaludov, Vesselina Kasarova, Margarita Lilowa, Alexandrina Milcheva, Dimiter Petkov, Galina Savova, Anna Tomowa-Sintow, Dimiter Uzunov, Ljuba Welitsch, Spas Wenkoff, Julia Wiener – eine ganze Menge angesichts eines nur kleinen Volkes. Das wenigstens haben sie mit uns Finnen gemeinsam.

(край на цитата)

Какви хубави думи за българските оперни певци, казани от един финландец.

Друг пример: запис на „Макбет“ от Верди с Любомир Бодуров:

1974 [03.06.1974 live]	Macbetto (Macbeth)	Smochevski, Nikola
LP:	Lady Macbeth	Wiener(-Chenisheva), Julia
MC:	Banco	Elenkov, Stefan
CD: HO	dama di Lady	N.N.
CD-ROM: AE	Macduff	BODUROV, LJUBOMIR
Dirigent: Asen Naidenov	Malcolm	N.N.
Orchester: Sofia Nat. Op Orch	medico	N.N.
bulgarisch / bulgarian	servo	N.N.
Radioübertragung / Broadcast	sicario	N.N.
Quelle: 3	araldo	N.N.
	1.apparizione	N.N.
2.apparizione	N.N.
3.apparizione	N.N.

(край на цитата)

Следва информации от Германия (Баден-Вюртемберг) за Любомир Бодуров с негови записи – 10 позиции:

Ihre Suche nach » person: “Bodurov, Ljubomir” « ergab 10 Treffer

Capriccio
Khovanshchina
Musorgskij, Modest P..– Frechen: Delta Music, 1996

L’illustrazione italiana
Rekviem: Džuzepe Verdi
Verdi, Giuseppe.– S.l.: Balkanton, ca. 1969

Der goldene Hahn: Nicolai Rimsky-Korsakov. Libretto von V. Belsky
Rimskij-Korsakov, Nikolaj A..– Königsdorf: Capriccio, 1996

Monitor collector’s series
Requiem: Giuseppe Verdi. Soloists, Julia Wiener-Chenisheva (soprano) ; Alexandrina Milcheva-Nonova (mezzo-soprano) ; LJUBOMIR BODUROV (tenor) … The Svetoslav Obretenov Chorus. Conducted by Georgi Robev. The Sofia State Philharmonic Orchestra. Conducted by Ivan Marinov
Verdi, Giuseppe..– New York, NY: Monitor Records, ca. 1975

Archivio storico fonografico del Teatro La Fenice
La dama di picche: musica di Petere I. Ciajkovski. Libretto di M. Ciajkovski
Čajkovskij, Pëtr I..– S.l: Mondo Musica, 1998

Capriccio
Der goldene Hahn: Nicolai Rimsky-Korsakov. [Libretto von V. Belsky]
Rimskij-Korsakov, Nikolaj A..– Gesamtaufn..– Königsdorf:  Delta Music, 1996

Operatic arias

Wagner, Richard.– Prague: Supraphon, ca. 1954

The golden cockerel: Nicolai Rimsky-Korsakov. Libretto by V. Belsky Based on A. Puschkin’s Tale

Rimskij-Korsakov, Nikolaj A..– <<[S.l.]>>: Fidelio, ca. 1997

Operni arii i ansambli
Rossini, Gioachino.– Sofija: Balkanton, ca. 1976

Khovantchina: Modest Petrovich Mussorgsky. Dimiter Dimitrov ; Nedelcho Pavlov ; Stefan Elenkov … Bulgarian National Choir ‘Svetoslav Obretenov’. Chorus master: Georgi Robev. Orchestra of the Sofia National Opera. Conducted by Atanas Margaritov
Musorgskij, Modest P..– Ballrechten-Dottingen: In-Akustik, 1990

(край на цитата)

Впечатлен съм от немските информационни служби, и то за записи на български артисти. И накрая – още един запис:

Marianna RADEV (Alt/alto)
Martina ARROYO (Sopran/soprano)
LJUBOMIR BODUROV (Tenor/tenor), Ivo PINCETIC (Bass/bass)
Wiener Singakademie

(Chor/choir)
Zagreber Philharmoniker

(Orchester/orchestra)

Dirigent/conductor: Milan HORVAT

След толкова много накъсана информация оставам с впечатлението, че сегашната българска генерация музикални историци и журналисти дължат още много, за да се подредят и запазят спомените за този изключителен певец и артист. Все още негови колеги и приятели са живи, както и съпругата му и могат да разкажат интересни неща за Любомир Бодуров.

Накрая ще дам линк към изпълнение на Любомир Бодуров – ария на Каварадоси от „Тоска“ на Пучини:

А ние днес на 14 ноември 2020 г. – неговият 95-и рожден ден – ще си спомним с благодарност за него.

Мир на праха му!

………………………….