Вчера се навършиха 89 години от рождението на певицата Мария Бохачек
Драги приятели на оперната музика, вчера на 21 октомври 2020 г. се навършиха 89 години от рождението на една голяма българска певица – сопранът Мария Бохачек, едно име отдавна почти забравено, но в годините на непрестанен възход на Русенската и Варненска опери във втората половина на миналия век – синоним за отличен драматичен глас и прекрасна сценична игра в редица творби от репертоара на тия два оперни театъра.
Днес на 22 октомври пиша за нея статия за втори път след 2019 г. един ден по-късно, защото вчера писах и за отличния баритон Стоян Попов (1933-2017), който също е роден на 21 октомври.
До 2019 г. не бях писал статия за Мария Бохачек не поради незачитане или непознаване на големите й постижения, а поради липса на достатъчно информации, които събирах последователно. Аз съм бил на редица нейни оперни изяви от 50-те до 70-те години на миналия век и в двата оперни театъра – в Русе поради факта, че там имах близки роднини тогава, на които често съм гостувал, а във Варна – поради редовните ни летни курортни престои на море, особено през 60-те години. Мария Бохачек беше певица от голям мащаб, нейните превъплъщения в редица главни роли от италианския и друг репертоар бяха ненадминати и съперничеха на такива от репертоара на Софийската опера в редица отношения. След брака си с бележития тенор Тодор Костов тя постъпва във Варненската опера, където – след една чудесна специализация в Италия достига до нови върхове в кариерата си. В годините от 1953 до 1961 тя е член на ансамбъла на Русенската опера, и тогава отива във Варна, където остава до края на вокалната си кариера.
След един интензивен и натоварен с прекалено много изяви оперен живот, през 1999 г. Мария Бохачек напусна житейската сцена, като оставя в спомените на стотици хиляди свои почитатели десетки прекрасни роли, между които няма бързо да бъдат забравени тия на Тоска от операта на Пучини (изнесла е общо 150 спектакъла на „Тоска“), Леонора в „Трубадур“ от Верди (повече от 160 пъти на различни сцени!), 80 изяви като Аида в операта на Верди, 60 пъти като Сантуца в „Селска чест“ от Маскани. Но това не е всичко – после в хода на статията ще дам редица конкретни сведения. Сега искам само да цитирам два абзаца от информации за нея в медиите:
„ (…) Повече от две десетилетия съпружеската двойка Бохачек – Костов са абсолютните господари на сцената в крайморския град. Мария Бохачек повтаря част от русенските си роли и прибавя към повече от двайсетина нови главно от класическия репертоар: Верди, Белини, Пучини, Джордано, Бизе, Чайковски, Бородин, Рихард Щраус, Панчо Владигеров. Тя е първата българска Норма през 1972, първата Ариадна от „Ариадна на Наксос” от Рихард Щраус (1975) – и за двете си превъплъщения високо оценена от критиката и публиката. Силни са изявите й в: „Княз Игор”, „Манон Леско”, „Андре Шение”, „Аида”, „Дама Пика”, „Цар Калоян”, „Бас с маски”, „Отело”, „Бохеми”, „Набуко”. Голям е броят на спектаклите й в тези опери. По 40-50 и дори по 100 представления за всяка от тези свръхтрудни сопранови роли. Само в „Трубадур” тя има повече от 160 участия!“
(край на цитата)
И вторият цитат:
„ (…) Всички тези спектакли на Мария Бохачек – по 100 и над 100 в отделни главни роли, са играни предимно в Русе и във Варна. Много от коронните си партии Мария Бохачек изпълнява, без да се замисля какво усилие й костват. Тя дебютира с Неда, последвана веднага от Сантуца! И само Сантуца е изпяла над 60 пъти… Изнесла е общо 150 спектакъла на „Тоска“, 100 – на „Трубадур“ и 80 – на „Аида“. Невероятна певческа издържливост, разбира се – и много добра школа!“.
(край на цитата)
В медиите има редица сведения за нея, предавания на Радио София, статии и бележки в различни портали, но и не голяма Уикипедия-страница с най-важните данни. През последните години се появиха и интересни статии във връзка с факта, че Мария Бохачек е била следена в Русе много внимателно от органите на Държавна сигурност, тъй като е имало сигнали, че ако отиде на специализация в Италия, вероятно ще остане там и това е било „трън в очите“ на органите за сигурност. В края на тази моя статия ще се спра на този особено важен момент от биографията й.
Първо ще цитирам нейната Уикипедия-страница:
Мария Александрова Бохачек е българска оперна певица, сопран, една от големите български белкантови певици на 20 век. Съпруга е на тенора Тодор Костов. Родена е на 21 октомври 1931 г. в Оряхово, починала през 1999 г.
През 1953 г. тя завършва Държавната музикална академия в класа на Людмила Прокопова и е назначена на редовен щат като артистка в Русенската народна опера, където пее до 1961 г. Сценичният ѝ дебют е в ролята на Неда от операта „Палячо“ на Руджиеро Леонкавало.
През 1960 г. Бохачек прави специализация по пеене под ръководството на проф. Луиджи Ричи от операта в Рим, Италия, при когото е учил и Борис Христов. На следващата година се присъединява към трупата на Варненската опера, където остава като оперна прима до края на кариерата си.
Сред отличителните партии, изпълнявани на Мария Бохачек, са тези на:
- Абигайл в „Набуко“ от Верди,
- Аида в едноименната опера от Верди,
- Ариадна в „Ариадна от Наксос“ от Рихард Щраус,
- Дездемона в „Отело“ от Верди,
- Джоконда в „Джоконда“ от Амилкаре Понкиели,
- Леонора в „Трубадур“ от Верди,
- Лиза в „Дама Пика“ от Чайковски,
- Мадам Бътерфлай в едноименната опера от Пучини,
- Мария в „Мазепа“ от Чайковски,
- Мини в „Момичето от Златния Запад“ от Пучини,
- Наташа във „В бурята“ от Хренников,
- Норма в едноименната опера от Белини,
- Сантуца в „Селска чест“ от Маскани,
- Тоска в едноименната опера от Пучини,
- Татяна в „Евгений Онегин“ от Чайковски,
- Ярославна в „Княз Игор“ от Бородин.
(край на цитата)
Тя е първата българска певица, превъплътила се в ролите на Норма и Ариадна, съответно през 1972 и 1975 година.
Мария Бохачек е носител на отличия на IV и VI световен фестивал на демократичната младеж (1955 и 1957 година), лауреат на Димитровска награда — III степен (1959).
Умира през 1999 г.
(край на цитата)
През 2006 г. – 7 години след кончината й, в медиите си публикува голяма и подробна статия за нея, която допълва в много отношения горната Уикипедия-страница. Цитирам:
Специализиран портал „LiterNet“
8.12.2006 г.
Огнян Стамболиев
75 години от рождението на Мария Бохачек |
Певица от европейски мащаб |
(Снимка:
Мария
Бохачек (Лиза) и Тодор Костов (Герман)
в “Дама Пика”
от П. И. Чайковски (1973) Мария Бохачек (1931–1999), дългогодишната недостижима прима на Варненската опера, а преди това и на Русенската опера, беше певица от европейска величина. Днес изпълнителите от нейния мащаб не остават у нас, още по-малко в провинцията, докато преди 1989 г. театрите ни се радваха на изпълнители от ранга на Кирил Кръстев, Николай Здравков, Пенка Коева, Валя Александрова, Стефка Евстатиева, Пенка Дилова, Тодор Бонев и още редица други от Русе, Варна, Пловдив и Стара Загора, способни да украсят с необикновената си певческа дарба и най-големите световни сцени. Но трябва да подчертаем, че тогава у нас имаше и условия за развитието на това изкуство, и сериозно отношение на държавата и обществеността към него. Не съществуваше и разрушителната реформа „ОФД”, която, за съжаление, все още не е ревизирана от културното ни министерство! Родена е под артистичния знак на Везните – през 1931 г. в дунавското пристанищно градче Оряхово и е от чешки произход. През 1953 г. завършва с отличие Държавната музикална академия в София, в класа на чешката възпитаничка Людмила Прокопова и веднага е приета за редовна артистка в Русенската опера, където пее до 1961 година. Дебютира в ролята на Неда от „Палячо” на Леонкавало, поставена от режисьора Христо Попов и опитният и надарен за опера диригент Любен Пинтев. По това време вече утвърдена прима в театъра е младата лиричка Пенка Маринова, но трупата се нуждае и от хубав драматичен сопранов глас, защото репертоарът непрекъснато се разширява и обогатява с нови класически и съвременни заглавия. Русенските меломани приема дебютантката изключително сърдечно – първото й излизане на сцена почти съвпада с това на младия и изключително талантлив лиричен тенор Николай Здравков, представил се много успешно в „Тоска”. Скоро двамата ще пеят заедно в тази опера и тя ще остане задълго в репертоара им у нас и по световните сцени. Следващата голяма партия на Мария Бохачек е на Сантуца от „Селска чест” на Маскани. В нея рядко красивият й, тембрист спинтов, с драматични оттенъци, сопран звучи пълноценно и изразително във всеки пасаж от неголямата, но достатъчно трудна партия. Темпераментната й игра тук се обуславя, както пише композиторът Димитър Сагаев: ” … от едно силно вътрешно чувство – сила, страст, омраза, страдание.” За осемте години в Русе Мария Бохачек подготвя и изнася 10 големи централни роли, в които почти няма съпернички – освен споменатите вече, още: Аида, Джоконда, Леонора („Трубадур”), Мария (”Мазепа”), Татяна, Мини (”Момичето от Златния Запад”). Ето какво пише за последната от тях – по повод участието й в „Прегледа на оперните театри“ у нас през 1959 г. в София – проф. Константин Карапетров: „Измежду солистите – певци на първо място трябва да бъде посочена Мария Бохачек, чиито ценни гласови данни, изявявящи се при почти безпогрешна гласова постановка, блесна в ролята на Мини от „Момичето от Запад” на Пучини с цялото си богатство. Абсолютната вокална сигурност, включително и пределните височини, голямата музикалност и прочувствено изпълнение позволиха на Бохачек да създаде верен и убедителен образ на Мини”. През следващата година Мария Бохачек е изпратена от Министерството на културата на едногодишна специализация в Италия при прочутия вокален педагог Луиджи Ричи, при когото е учил и великият Борис Христов. По това време тя свързва живота си с младия и много даровит тенор от Варна Тодор Костов. Двамата усъвършенстват вокалното си майсторство при проф. Ричи и се завръщат в родината. Мария Бохачек напуска Русе и заминава за Варна. Повече от две десетилетия съпружеската двойка Бохачек – Костов са абсолютните господари на сцената в крайморския град. Мария повтаря част от русенските си роли и прибавя към повече от двайсетина нови главно от класическия репертоар: Верди, Белини, Пучини, Джордано, Бизе, Чайковски, Бородин, Рихард Щраус, Панчо Владигеров. Тя е първата българска Норма през 1972, първата Ариадна от „Ариадна от Наксос” на Р. Щраус (1975) – и за двете си превъплъщения високо оценена от критиката и публиката. Силни са изявите й в: „Княз Игор”, „Манон Леско”, „Андре Шение”, „Аида”, „Дама Пика”, „Цар Калоян”, „Бас с маски”, „Отело”, „Бохеми”, „Набуко”. Голям беше броят на спектаклите й в тези опери. По 40-50 и дори по 100 представления за всяка от тези свръхтрудни сопранови роли. Само в „Трубадур” тя излезе повече от 160 пъти! И винаги безупречна в певческо, музикално и сценично отношение. Една истинска белкантова певица, за която не съществуваха тайни в пеенето, със солидна школа, без никакви проблеми, способна да изрази с богатия си и рядко красив сопран и най-деликатните душевни състояния на своите героини. Способна дори само с помощта на гласа си да прехвърли още в първите минути след появата си на сцената мост към публиката, да я грабне, трогне, развълнува. С повечето от коронните си партии, и собено с „Тоска”, „Аида”, „Отело”, „Трубадур”, „Селска чест” тя гостува с голям успех на редица сцени в Европа, обикновено със съпруга си Тодор Костов, който също се утвърждава като вокалист от голям мащаб. И двамата имат възможност да работят на по-голяма сцена, но остават верни на Варна – за добро или за зло. Всъщност, такава е съдбата, както подчертах по-горе, на няколко поколения надарени наши певци от провинцията. Днес техни млади колеги с много по-скромни качества не искат да работят дори в Националната опера, а камо ли в Русе, Варна и Пловдив и учили-недоучили, почти без опит на сцената бързат да спечелят пари и слава на Запад, но се случва, че не малко от тях са принудени да работят там като хористи… Мария Бохачек беше явление от европейски мащаб, с висока стойност за българското оперно изкуство в силните му десетилетия от втората половина на миналия век, когато в България имаше истински професионален ансамблов оперен театър. И може да се съжалява, че „Балкантон” не удостои Мария Бохачек със самостоятелна рецитална плоча, че красивият й сопран почти не звучи по Националното ни радио, за което почти няма други певици освен Гена Димитрова и Кабаиванска, че за тази изключителна белкантова певица, дала живота и таланта си за оперна България, почти не се пише и говори. Но ние, българите, сме така устроени, да славим само онези от нас, които са в чужбина… (край на цитата) |
Малка статия за Мария Бохачек на английски език може да се открие в портала „Bulgarian Opera Stars“ на г-н Франк Фишър от Питсбърг / САЩ, в който портал се дават бележки за 120-130 български оперни дейци и български опери. Цитирам:
„The soprano, Maria Bohachek, was born 21 October 1931 in Orichovo. In 1953 she graduated from the State Academy of Music as a student of Ludmila Prokopova. When recommended for studies in Italy by Boris Christoff, she went to Rome in 1960 to study with Maestro Ricci. Her debut was singing Nedda in Pagliacci at the Varna Opera. Since 1961 she was a regular member of that opera company. International appearances took the soprano to most of the Eastern Bloc countries of the Soviet Union, Roumania and Czechoslovakia. Major roles included: Gioconda, Santuzza, Leonora in Trovatore, Minnie, Aida, Amelia, Manon Lescaut, Tosca, Mimi and Nedda.
Leoncavallo: Pagliacci Stridano
lassu
Ponchielli: La Gioconda Suicidio!
We are pleased to present her here in excerpts of La gioconda”
(край на цитата)
Статията е малка, но има неточности – от текста не се разбира при кого е учила в Италия – очевидно не при Борис Христов, а при Луиджи Ричи, а при него е учил Борис Христов, което е ясно казано в нейната Уикипедия-страница. Освен това като неин дебют е посочена ролята на Неда във Варна, но за Русе няма нито една дума, а тя е започнала оттам – цели 8 години, от 1965 до 1961.
Ако се влезе в сайта на Община Оряхово, в който крайдунавски град е родена Мария Бохачек, ще се открие една „хубава реклама“ на града:
Реклама на сайта на град Оряхово:
Не знаете нищо за град Оряхово? А имате ли желание да научите повече за неговата история, бит, традиции и култура? Тогава може да посетите крайдунавския град, кацнал на най-високото и стръмно място по поречието на река Дунав. Ако тръгнете от София, карате по магистрала “Хемус” и на север след Ботевград отбийте към Враца. След около 80 километра ще се озовете в града на композитора и диригента Дико Илиев, на актьора Андрей Чапразов, на създателя на текстилните гоблени проф. Марин Върбанов, на архитектите Васильов, Цолов, изградили не една сграда в центъра на София, на оперната певица МАРИЯ БОХАЧЕК и Дочка Гаманска … и още плеяда известни творци на културата, родени край великата река.
(край на цитата)
Браво на оряховци – между другите имена те са споменали и това на тази голяма тяхна съгражданка. Дали вече не са поставили 21 години след смъртта й паметна плоча в къщата, където е родена? … Трябва да се провери в този сайт – този цитат открих преди няколко години в Интернет.
През 2015 г. Българското Национално Радио излъчва предаване, посветено на оперните певци Мария Бохачек и Тодор Костов. В него се дават редица подробности за двамата, особено в звуковия файл с трайност повече от един час, където проф. Павел Герджиков споделя свои спомени и мисли за двамата артисти. Цитирам:
БНР
Мария Бохачек и Тодор Костов – две необикновени гласови дарования
публикувано на 15.03.2015
Автор: Цветана Тончева
Чуйте рубриката „Срещи, гласове, съдби“ с проф. Павел Герджиков, посветена на Мария Бохачек и Тодор Костов
Тази неделя в рубриката „Срещи, гласове, съдби“ с проф. Павел Герджиков припомнихме солистите на Русенската и Варненската опера Мария Бохачек и Тодор Костов. „Красиви тембри, много красиви тембри!“ – повтори няколко пъти проф. Герджиков. Освен красивия глас, Мария Бохачек е притежавала и изключителна работоспособност. Имала е огромен брой роли в забележително разнообразен стилов диапазон. „Тя е истински рекордьор в бройката спектакли, които е изпяла! Това е просто невероятно и показва каква интензивна изпълнителска дейност е съществувала в онези времена – 50-те, 60-те, 70-те години на ХХ век, в извънстоличните театри. Всички тези спектакли на Мария Бохачек – по 100 и над 100 в отделни главни роли, са играни предимно в Русе и във Варна. Много от коронните си партии Мария изпълняваше, без да се замисля какво усилие й костват. Тя дебютира с Неда, последвана веднага от Сантуца! И само Сантуца е изпяла над 60 пъти… Изнесла е общо 150 спектакъла на „Тоска“, 100 – на „Трубадур“ и 80 – на „Аида“. Невероятна певческа издръжливост, разбира се – и много добра школа!“.
Мария Бохачек и нейният съпруг Тодор Костов са звездите на Варненската опера в продължение на почти три десетилетия. Срещат се в Рим, където специализират едновременно при Луиджи Ричи. Тодор Костов постъпва във Варненската опера в началото на 50-те години на ХХ век. Завършил е Музикалното училище в града и идва от хор „Морски звуци“. Изпява всички големи драматични, спинтови и лирико-спинтови тенорови партии в репертоара на театъра, като дебютира с една от най-трудните – Каварадоси. Впоследствие я изпълнява над 140 пъти. Още по-смайващ е рекордът му в „Кармен“ – излиза на сцената в ролята на Дон Хозе близо 200 пъти, а като Манрико от „Трубадур“ се представя 180 пъти.
Програма Христо Ботев Музика Неделен следобед
(край на цитата)
Цитирам линк към това предаване на БНР:
http://bnr.radio/hristobotev/post/100532899
През 1961 г. Мария Бохачек е гостувала в Москва, където през месец май е участвала в спектакъл на операта „Тоска“ от Пучини, заедно с тенора Николай Здравков в ролята на Каварадоси. На този спектакъл е присъствал и космонавтът Юри Гагарин. Както вече стана въпрос преди, Мария Бохачек и Николай Здравков са били легендарна оперна двойка в Русенската опера в таза творба. Цитирам съобщение на руски език:
Московский академический Музыкальный театр
им. К.С. Станиславского и Вл.И. Немировича-Данченко
(…)
1961
25 МАРТА
Л. А. Лапутин
«МАСКАРАД»
Балетмейстер – И. В. Смирнов.
Дирижер – Г. Г. Жемчужин. Художник – В.
И. Доррер. Нина – Э. Е. Власова, Арбенин
– А. В. Чичинадзе; Баронесса Штраль –
М. Е. Редина.
МАЙ
В спектакле «ТОСКА» приняли участие болгарские певцы МАРИЯ БОХАЧЕК (Тоска) и Николай Здравков (Каварадосси).
Спектакль
«ТОСКА» посетил Юри А.
Гагарин.
(край на цитата)
Цитирам част от една статия на Огнян Стамболиев за Пучини и операта „Мадам Бътерфлай“ на софийска сцена:
Сайт на Софийската опера
(без дата)
ЗА ПУЧИНИ И „МАДАМ БЪТЕРФЛАЙ” В СОФИЯ
ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ
(….) На 11 март 1972 излезе третата столична постановка,в превод на Михаил Хаджимишев, дело на режисьора проф. Петър Щърбанов и художничката проф. Мария Трендафилова. На диригентския пулт беше младата Радосвета Бояджиева, наскоро специализирала в Русия и Германия. По-късно „Мадам Бътерфлай” се пое от забележителния пучиниев интерпретатор у нас проф. Борис Хинчев, който дирижира блестящо повечето от оперите на този автор на софийска и русенска сцена. Много са певиците, превъплътили се успешно в трудната заглавна роля на столична сцена: Катя Попова, Пенка Маринова, Милкана Николова, Благовеста Карнобатлова, Галя Йончева, МАРИЯ БОХАЧЕК, Райна Кабаиванска. Гостували са големи изпълнителки от много страни на света, сред тях и първата носителка на наградата от Токио „Мадам Бътерфлай” Мария Биешу от Молдова. Сред най-добрите изпълнители на теноровата партия бих посочил: Николай Здравков (получил държавна награда за нея!), Тодор Тодоров, Йордан Знаменов…
………
П.П. Две весели случки, свързани с „Мадам Бътерфлай” в София
(Из спомените на хористката от Софийската опера Злата Божкова):
„За представленията на „Мадам Бътерфлай” винаги довеждаха по някое малко момиченце. То представляваше детето на нещастната гейша. Една вечер по липса на момиченце за тази роля, облякоха в миниатюрното пъстро кимоно мъничкия син на колегата от хора Казанджиев. Кротичко детенце, то стоеше мирно и внимателно слушаше какво пеят майка му Бътерфлай и Консулът. Но когато чичо Консул изпя: „Мило, как се казваш?” – без, разбира се, да очаква отговор от детето, както е по автор, то изведнъж се обади с тънкото си и звънливо гласче: „Ицко Казанджиев!”. Стискайки го силно в прегръдките си, за да замълчи, Бътерфлай продължи да отговаря на Консула от страна на детето:
– Днес моето име е тъга, а утре, когато моят татко се върне, радост, радост ще се казвам аз!
– Не-е-е! Ицко Казанджиев – извика още по-силно детето!”
…….
Другарят Добри Терпешев от ЦК на БКП отива за билети в Софийската опера:
– Дайте ми два билета на хубави места.
Касиерката пита:
– За „Мадам Бътерфлай” ли?
– Не, за Мадам Терпешева.
(ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ)
(край на цитата)
……
При едно предаване на Българското Национално Радио през 2016 г. във връзка с 85- годишнината на диригента Борислав Иванов става въпрос и за певицата Мария Бохачек:
БНР
27 август 2016 г.
85 години от рождението на Борислав Иванов
( …. ) Ето и какви сцени от спектакли може да чуете:„Отело“ на Верди – Стоян Попов (Яго), Тодор Костов (Отело), МАРИЯ БОХАЧЕК (Дездемона), Делчо Сапунджиев (Касио), хор и оркестър на Варненската опера, диригент Борислав Иванов – запис от 17 юли 1969 година. „Набуко” на Верди – Стоян Попов (Набуко), МАРИЯ БОХАЧЕК (Абигайл), Стефан Циганчев (Закария), Тодор Костов (Измаеле), Лилия Дудрева (Фенена), Ранко Дюлгеров, хор и оркестър на Варненската опера, диригент Борислав Иванов – запис в летния театър (….)
(край на цитата)
През януари 2019 г. в медиите се появиха статии, които дават повече светлина относно факта, че Мария Бохачек е била следена в Русе много внимателно от органите на Държавна сигурност, тъй като е имало сигнали, че ако отиде на специализация в Италия, вероятно ще остане там. Цитирам материали от две такива статии:
Портал „Патриотичен десант“
21 януари 2019 г.
Първата българска Норма била следена от Държавна сигурност
(Снимка: 22-годишната Мария Бохачек в дебютната си роля – Неда, в операта на Руджеро Леонкавало „Палячо” на русенска сцена през1953 г.)
Мария Бохачек е
оперна певица от европейски мащаб
Автор: Огнян
Стамболиев
Наскоро БНР в съботната
си оперна вечер по програма „Христо
Ботев” излъчи от Златния си фонд архивен
запис на рядко изпълняваната поради
трудността си опера на Амилкаре Понкиели
„Джоконда” от 1958 г. Бях гледал тази
постановка като дете и имах смътни
спомени, но се оказа, че не бях забравил
прекрасната протагонистка с рядко
красивия си глас и ярка сценична външност
– Мария Бохачек.
Записът, отпреди
шест десетилетия, в който участват
няколко наистина надарени, първокласни
певци като баритонът Кирил
Кръстев, мецосопраните Ана Георгиева
и Евгения Бабачева, тенорът Йорго
Стефанов и басът Неделчо Павлов, първи
солисти от златното време на Русенската
опера, наистина е издържал изпита времето
и може се слуша с удоволствие сега.
(моя бележка – Б.К.: на това място Огнян Стамболиев пише биографични бележки за Мария Бохачек, които вече цитирах в друга негова статия по-горе. По тази причина няма да ги повтарям, изпускам ги и продължавам нататък (…)
(…) През
1960 г. от Министерството на културата
решават да изпратят примата на едногодишна
специализация в Италия при прочутия
вокален педагог Луиджи Ричи, при когото
е учил и великият Борис Христов. Но за
да замине на Запад, е трябвало разрешение
от всесилната “Държавна сигурност”
(ДС). Колега завистник от състава,
ухажвал безуспешно младата красавица,
я наклеветява, че била от „буржоазно
семейство и говорела против
властта”.
Попитан от органите
за нейната благонадеждност, известен
диригент, чието име пред уважението на
изключителния му талант и заслуги към
българската музикална култура, сега
няма да спомена, съобщава, че Мария
Бохачек била споделила, че няма да се
завърне от Италия. Така че ДС решава да
не я пусне.
Следват разследвания,
проучвания, нови доноси. За щастие, във
Второ управление на ДС се намират и
някои разумни служители, които преценяват,
след като проучват биографията и
поведението на артистката, че не и имала
„вражески прояви и критики към властта”,
та накрая й било разрешено да замине.
В
групата наши млади певци, изпратени
тогава в Италия (в Рим и Милано), е и
младият, темпераментен и изключително
надарен тенор от Варна Георги Костов.
Срещата на Мария с него в Рим е „любов
от пръв поглед”. След специализацията
двамата се завръщат в България, сключват
брак и постъпват във Варненската опера,
на която отдават изцяло младостта,
силите и таланта си. Мария Бохачек
почина през 1999 г., а Тодор Костов през
2009 г.
(моя бележка – Б.К.: на това място Огнян Стамболиев пише до края на статията си същите неща за Мария Бохачек и Тодор Костов, които цитирах по-горе, така че няма да ги повтарям).
(край на цитата)
Цитирам втората статия:
Портал „Фронтално“
9 януари 2019 г.
Радко Димитров
ДС-Русе срещу оперната прима Мария Бохачек
Донос срещу сопраното на Русенската опера едва не осуетява заминаването й на специализация при учителя на Борис Христов в Италия през 1959 г.
Русенският критик и познавач на оперното изкуство Огнян Стамболиев я определя като „артистка от европейски мащаб“. За него Мария Бохачек е „истинска белкантова певица, за която не съществуваха тайни в пеенето, способна да изрази с богатия си и рядко красив сопран и най-деликатните душевни състояния на своите героини.“
Родена е през 1931 г. в дунавското пристанище Оряхово, а фамилията й подсказва чешки произход. През 1953 г. завършва с отличие Държавната музикална академия в класа на Людмила Прокопова и веднага е разпределена на щат в Русенската опера, на която отдава осем години от сценичната си кариера. Дебютира в ролята на Неда от „Палячо“ на Руджеро Леонкавало, поставена от режисьора Христо Попов, с диригент Любен Пинтев.
(Снимка: Мария Бохачек на сцената на Русенската опрера през 1954 г. в ролята на Сантуца от „Селска чест“ на Пиетро Маскани. Снимка: Нишан Нишанян / Българска фотография).
Младата оперна певица представя успешно България и е сред лауреатите на международните младежки фестивали във Варшава (1955 г.) и в Москва (1957 г). Талантът й се откроява и затова не е изненада, че е определена от Министерството на просветата и културата да замине на специализация в Италия за учебната година 1959/60. Там тя трябва да усъвършенства пеенето си в под ръководството на вокалния педагог проф. Луиджи Ричи, при когото е учил и великият Борис Христов.
По-възрастните читатели няма да бъдат изненадани, че в онези години на комунистическия режим излизането на Запад без съответното проучване за благонадеждност е било немислимо. А за по-младата ни публика е редно да обясним, че ако днес младежите могат да пътуват свободно по света и да избират в кое учебно заведение в Европа или Америка искат да учат, то в годините на комунизма такива възможности нямаше. Или по-скоро бяха лимитирани единствено до децата на най-висшето ръководство на БКП.
А заминаването на Мария Бохачек за Италия през 1959 г. е било под голям въпрос, става ясно от досието й в Държавна сигурност. И това евентуално осуетяване е можело да окаже голямо влияние върху нейната съдба както в професионален, така и в личен план, за което ще стане дума по-долу. Държавна сигурност – Русе подава сведения за изготвената справка за Бохачек по повод заминаването й на специализация в Италия. В този документ, който наскоро Комисията по досиетата разсекрети, са заличени имената на починали информатори и агенти. Все пак от него е видно, че органите на ДС в Русе посочват изказвания на Бохачек пред два източника – единият заличен, а другият – диригентът Руслан Райчев. Пред тях тя е споделила, че има намерения да не се завръща обратно и да остане в Италия след края на специализацията.
Въз основа на тези доноси Държавна сигурност в Русе настоява най-категорично на Бохачек да не се разрешава да замине за Италия. Слава Богу, окончателното решение по нейния случай е взето във Второ управление на ДС в София и както е видно от документа с две резолюции, то е положително.
Така Мария Бохачек има щастието да отиде в Рим, където изкарва успешна специализация при проф. Ричи, дала още по-голям тласък на професионалната й кариера. Пребиваването на Бохачек в Италия има важно значение за нея и в личен план. Сред другите изпратени да специализират българи в нейната група е варненският тенор Тодор Костов. Той ще стане неин спътник и в живота й – като съпруг, и на сцената – като партньор.
Затова не е изненада, че след завръщането си от Италия оперната прима избира през 1961 г. за свое пристанище Варна, вместо Русе, и повече от двадесет години доминира сцената на операта в морската ни столица заедно със съпруга си. Мария Бохачек умира през 1999 г.
(Снимка: Мария Бохачек като Норма (вляво), Тодор Костов като Полионе и Мари Крикорян като Адалджиза в сцена от „Норма“ на Белини. Снимка: Варненска опера)
Дали оперната ни прима, тогава едва 28-годишна, наистина е имала намерение да остане в Италия, или пък връзката й с Тодор Костов е променила нейното решение, е трудно да гадаем. Доколко доносът на ДС-Русе е почивал на реални факти или е бил скалъпен от засегнат от нея бивш агент на комунистическите тайни служби, също е трудно да се каже. Комисията по досиетата разсекрети тези страници от досието на Бохачек цели 17 години след смъртта й, когато и съпругът й, починал през 2009 г., също бе покойник.
Остава да виси и въпросът дали бившата прима на Русенската и Варненската опера е подозирала изобщо за съществуването на тази справка на Държавна сигурност за нея. Случаят „ДС-Русе срещу Мария Бохачек“ е просто един пример как машината за легитимност на комунистическия режим е имала пълния контрол върху съдбата на всеки човек в Народна република България – както в професионален, така и в личен план. И често Държавна сигурност е упражнявала този контрол дори без знанието на репресираната личност.
(Снимка: Мария Бохачек и Тодор Костов в „Дама Пика“ от Чайковски на сцената на Варненската опера през 1975 г. Фотоси: Р. Парушев / Българска фотография).
Справка за Мария Бохачек, оперна артистка от Русенската опера, София, 20 август 1959 г.
(Документът е разсекретен от Комисията по досиетата през 2016 г. и е включен в сборника „ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И БЪЛГАРСКОТО МУЗИКАЛНО ИЗКУСТВО (1944–1991)“)
Забележка: следващите 3 страници са фактически снимки на тези документи, които бяха поместени в Интернет, но тук във ФБ на могат да се включат директно в текста. Ето защо аз ще ги поместя като снимки след статията в поредицата снимки, които винаги давам при всяка моя статия.
(…)
ТРИ СТРАНИЦИ, КОИТО ПОСЛЕ ЩЕ БЪДАТ ДАДЕНИ КАТО СНИМКИ
(…)
(край на цитата)
Ще завърша днешната статия за Мария Бохачек с една информация за музикални носители, публикувана през 2019 г., в която става въпрос и за нея:
в. „Култура“, 27.09.2019
Драгомир Йосифов – „Вградени ноти“
Свидетелства за време, когато операта …
Изпълнителското изкуство е недълговечно. Животът му се измерва с началото и края на кариерата на даден изпълнител. И с едно, най-много две поколения, които са свидетели на неговите интерпретации. И още няколко поколения, до които се донася затихващият шум на славата, парченца от монумента, шушукания и легенди; легендите се трансформират в анекдоти, шушуканията набъбват и невероятното замества истината…
А що е истина в тази област? Единствено документът. Но – внимание – документът, смесен с мита, обагрен от него, осенен от пренесените спомени.
Иначе след нас ще остават безкрайните трупове на разочарованията ни.
Българската оперна слава днес някак служи главно като упрек към днешната оперна „позор ли е или слава“: „Какви певци имаше едно време“… това винаги настройва леко подозрително наследниците. Времевият хоризонт е по-къс или по-дълъг в зависимост от възрастта, типа памет, намеренията. Аз, например, помня Тодор Костов и МАРИЯ БОХАЧЕК, Ранко Дюлгеров, Георги Койчев, Тинка Сколуфанова (варненец съм). Те бяха част от градския културен пейзаж, ползваха се с почит. Аз знам имената им от баба си и дядо си – главно защото операта като вид изкуство не ме привличаше. Как пееха тези хора? БНР пази отговора като драматична тайна в често наводняваната си фонотека; БНТ отваря дума само за „звезди“ по нечий вкус.
Но как пееха тези хора – и други: Радка Конфорти, Рада Гаева, Димитър Узунов, Катя Георгиева, Михаил Попов и Михаил Люцканов, Георги Хинчев, Светослав Рамаданов, Катя Попова, Екатерина Апостолова..? Какво докарва „сълзи в очите“ и запалва „звезди в косите“ при спомена за тях у тези, които са ги слушали и гледали? Знаем, че история възниква около документи, факти, колекции, списъци, интерпретации. Свидетелства – по възможност без „Ах…“. Началото на тази история на българската – ще си позволя да я нарека „оперна слава“ в звук, е вече сложено.
В основата на това са един щедър и осъзнат дарителски жест – на Светомир Парапанов, и една фигура като Павел Герджиков – артист не само със своя изпълнителска история, но и с чувство за история. Става дума за поредица от 10 (засега) компактдиска, издание на „Гега Ню”, всеки от които е запечатал изкуството и присъствието на знаменит български оперен артист. Досега са издадени портрети на Юлия Винер-Ченишева, Димитър Узунов, Любомир Бодуров и Асен Селимски. Няколко поколения ще си спомнят, други ще чуят и ще научат. Надявам се – и ще се поучат. Не мога тук да описвам поотделно всеки диск, още по-малко – всяка ария, ансамбъл или сцена. Накратко – това са свидетелства за време, когато операта е била действително изкуство, епоха на крупни фигури, скулптурно ярки и мощни в изявата си; време, в което един спектакъл е бил продукт на общо сговаряне, обща идея, общ порив… Радостно усещане за пълноценност носят тези записи, с радост и вероятно – гордост правено изкуство. Великолепно, прецизно акомпаниращи оркестри, чувствителни маестри – Асен Найденов, Васил Стефанов, Руслан Райчев, Борис Хинчев, Атанас Маргаритов; изумителни партньорства в ансамбловите записи; театрално присъствие – самият глас играе, представя, рисува, има „мизансцен“. Парадоксално, но тази поредица не само съживява спомени, ала и някак се включва в сегашната оперна действителност, образувайки важен за нас диалог-обмен на било и ставащо. Тези записи са безценни със своя, бих казал, „реализъм“. Те свидетелстват за една епоха чрез гласовете… и без идеализации, и без съкрушения. Но те косвено свидетелстват и за отсрещната страна, за публиката – очевидно взискателна заради възхищението си, очевидно културна.
Сред записите (част от тях – dal vivo!) има наистина смайващи – не намирам, а и не търся друга дума. Смайващи като сила на превъплъщение, като музикална дисциплина, като певческа бравурност, като яркост на вокалния образ, уви, позабравено понятие, като култура на певческия стил, като отпечатана в изпълнението всеотдайност, като пределна яснота на текста и интонацията.
И така – не може да се каже, че след запознанството с тези записи след нас остават телата на нашите разочарования; по-скоро се прощаваме с някои заблуди и илюзии за себе си и времето си. Приятно е да имаш такава история, стъпваш по-здраво на краката си. След време някой бъдещ Павел Герджиков с помощта на някой меценат от идното ще продължи тази поредица с вас… с нас.
И така следите остават; и така върви светът.
За автора Драгомир Йосифов:
Драгомир Йосифов е композитор, диригент и музиколог. Завършва дирижиране в ДМА. Работил е в БАН, БНР и Държавна опера Пловдив. Автор на вестник “Култура”. Понастоящем наблюдател за звукозаписи на вестник “К“.
(край на цитата)
Нека днес на 22 октомври 2020 г. си спомним за голямата певица Мария Бохачек, родена на вчерашния 21 октомври през 1931 година, оставила светли спомени от дейността си в Русенската и Варненска опери …
Мир на праха й!
…….
Ария от операта „Джоконда“ на Понкиели в изпълнение на Мария Бохачек (Русенска опера през 1961 г.):
………..