Todor Bonev

88 години от рождението на тенора Тодор Бонев

Драги приятели на оперната музика, през тези дни от последната десетдневка на януари 2020 г. често се срещаме с български певци и певици, чиято артистична кариера е завършила сравнително рано по различни причини – или преждевременна смърт или друго нещастие. Така беше с Катя Попова и с Цветана Табакова, така е днес на 28 януари с друг много талантлив певец – тенорът Тодор Бонев (1932-1982), чиято певческа кариера изгрява като светъл метеор в края на 50-те години на миналия век. Жалко за този чудесен певец, който напуска житейската сцена едва на 50 години. През настоящата година се навършват 88 години от рождението му и 38 години от ранната му смърт.

Този самороден талант развива така бързо и неочаквано възможностите си благодарение на вроденото чувство за музикалност, вкус и сценично майсторство, но преди всичко на изключително хубавия си глас. Мнозина са му предричали една блестяща кариера, сравнявали са го с Карло Бергонци. Не случайно откривателят му – знаменитият певец и вокален педагог професор Христо Бръмбаров е наричал гласа му „глас-диамант“. Но в същото време Тодор Бонев е пример и за друго нещо – голямото претоварване на този особено ценен глас, съчетано с други неблагоприятни условия и може би недостатъчно обръщане на необходимото внимание в тънкостите на „вокалната психология“ довеждат до бързото износване на този блясък и само за 10 години тази стремглаво стартирала кариера пресеква в един момент.

Тук играе основна роля може би тежкото заболяване, което сполетява по време на спектакъл на сцената младия певец. Това не е единствен случай – през последните 50-60 години оперната история е пълна с подобни случаи на колапси, сърдечни инфаркти, даже смъртни случаи по време на спектакли не само в България, но и по целия свят. Така си отиде преди години във Варна великолепният баритон Събчо Събев при спектакъл на „Евгений Онегин“, така италианският диригент и композитор Джузепе Синополи почина на сцената при оперен спектакъл на „Аида“ в Берлин на 20 април 2001 година, така напусна света и неговият сънародник – големият диригент Джузепе Патанé, който на 29 май 1989 г. по време на дирижиране на операта „Севилският бръснар“ от Росини в Баварската държавна опера в Мюнхен получи сърдечен инфаркт, и след транспортиране в болница се помина в същия ден.

Може би заради сравнително кратката сценична дейност на Тодор Бонев останалите писмени сведения за него са много оскъдни. Ако влезем в Интернет или в Уикипедия, едва ще намерим нещо за него. Има сведения за хора със същото име, но за певеца Тодор Бонев в източници на латиница няма да намерим нищо. В съответната страница с това име в Интернет на български език има само един единствен ценен източник от русенския писател, драматург и преводач Огнян Стамболиев, който през последните 10-20 години е направил нещо много ценно – наред с другите си дейности е написал доста материали, свързани с живота и дейността на десетки оперни артисти главно от Русенската опера, с което е оставил трайна следа в информационното задоволяване на интересуващите се. Ако не е този материал за Тодор Бонев, след 10-20 години едва ли ще се знае нещо за талантливия български певец. Огнян Стамболиев продължава и сега тази си апостолска дейност – често срещам негови статии в сайта на Софийската държавна опера, където допълва оскъдните материали за редица певци от миналото и от сега – членове на ансамбъла на този оперен театър. Ето, вчера на 27 януари цитирах негова статия от 2015 г. за певицата Цветана Табакова.

Преди известно време, пишейки за Пенка Маринова, аз открих тези материали на г-н Стамболиев, до голяма степен те ми помогнаха да оформя съответната статия. Сега нямам друг избор, просто ще цитирам цялото есе на този русенски автор, без да променям нищо. Хубавото е, че г-н Стамболиев като пряк наблюдател на събитията в Русе е имал непосредствен контакт с Тодор Бонев и можем да сме сигурни в автентичността на написаното. Това есе е публикувано в електронна форма на 20 ноември 2007 г. по случай 75 години от рождението на певеца и 25 години от смъртта му. В края ще дам конкретните данни.

ТОДОР БОНЕВ – БЪЛГАРСКИЯТ КАРЛО БЕРГОНЦИ
75 години от рождението и 25 години от смъртта на артиста

Огнян Стамболиев

Тодор Бонев (1932-1982) притежаваше един от най-красивите тенорови гласове, които някога е имала България. И въпреки че пя само 10 години, името му ще бъде записано в историята на русенския и българския оперен театър. Неговите блестящи превъплъщения в „Тоска”, „Бохеми”, „Турандот”, „Кармен” и „Момичето от Златния Запад” ще останат ненадминати, еталонни. А гласът му – в Златния фонд на Националното радио.

Роден е на 28 януари 1932 г., под знака на Водолея, в южнобългарския град Хасково, в семейство на фабрични работници. Завършва гимназия в родния си град и още като ученик проявява певческата си дарба – пее в училищния хор като солист. Постъпва в армията и там също участва в самодейността. На един от хоровите прегледи в столицата е забелязан от проф. Христо Бръмбаров, който остава удивен от необикновената му гласова надареност – младежът от Хасково е истински самороден талант – притежава разкошен природно поставен лирико-драматичен тенор с прекрасен тембър и широк диапазон. Още тогава преодолява високото „до” на трета октава. Необходимо е малко да се поработи, за да блесне още по-ослепително този „глас диамант”, както казва професорът.

Непосредствено след казармата, Тодор Бонев е приет като „изключително дарование” в Консерваторията, без да е учил преди това в музикално училище и без да е минал през задължителния подготвителен клас. През 1955 г., 23-годишен, той приключва успешно курса на обучение (всъщност учението му при Бръмбаров е съвсем кратко, той просто е готов, завършен певец!) и е разпределен в Русенската народна опера. И това е големият му шанс тогава, защото в Русе по онова време цари истинска творческа атмосфера, нивото е твърде високо, конкуренцията голяма, а работата е много. Начело на състава е литераторът и театралът Георги Чендов, който, за разлика от повечето днешни оперни директори-диригенти, не руши и не се самоизтъква, а гради и създава, отглежда всеки талант и му осигурява максимални условия за работа и развитие.

Дебютната роля е малка – Гастон от Вердиевата „Травиата”. Младият и съвсем неопитен артист ще трябва да партнира на вече утвърдените Пенка Маринова и Косьо Лунгов. Но е забелязан, въпреки малката солова партия, в която не може да разгърне истински таланта си.

Затова пък следващата роля – Рудолфо от „Бохеми” на Пучини е доста голяма и трудна, и може да изяви необикновената му гласова дарба. И той успява да я изяви. Гласът му се лее свободно, непринудено, с яркия си блясък. Всички са удивени от този млад самороден талант. Той е съвсем неопитен и неизвестен, а пее така леко и съвършено, като завършен голям певец. Гласовият му материал е от най-висока проба: превъзходен италиански тембър, голям обем, компактна звучност, бликаща тонова емисия. Пее и интонира без напрежение, без никакви проблеми.

През 1958 година Бонев участва в първата русенска реализация на шедьовъра на Бизе „Кармен”. Ето какво пише за него големият наш оперен критик Стефан Тинтеров:

В богатия емоционален образ на Дон Хосе съвсем младият, едва 26-годишен артист Тодор Бонев загатва бляскавите си възможности за оперната сцена, яркия чувствен заряд, присъщ на горещата му, одарена сценична природа…

(край на цитата)

В същата роля Бонев се дублираше с друг голям русенски тенор – Иван Димов, но бих подчертал, че определено го превъзхождаше в певческо отношение. Тодор Бонев беше роден белкантов певец, достоен за големите световни театри, докато Димов беше роден по-скоро за Вагнеровия репертоар.

Марио Каварадоси, третата главна роля на Тодор Бонев, стана негова коронна. Пееше я с огромен успех не само в Русе. За „Тоска” го търсеха в столицата и в цяла България. С тази партия направи и първите си задгранични турнета из Европа. Каварадоси беше темпераментен, сърдечен, безумно влюбен в своята Тоска (великолепната Мария Бохачек). Пееше я като големите италиански спинтови тенори – много напомняше за Карло Бергонци, но в актьорски план, бих казал, че бе по-емоционален от знаменития италианец.

Бонев владееше съвършено гласа си, умееше да намери необходимите цветове за всяко състояние на героите, които интерпретираше. В музикално отношение – притежаваше голяма природна интелигентност – разви се твърде бързо и стигна до истинска зрелост, особено в партиите на Принц Калаф в „Турандот” (1964) и Дик Джонсън в „Момичето от Златния Запад” на Пучини (1959), а също и като Радамес в „Аида” (1958). В последната роля беше много по-изряден певчески от титуляра й Иван Димов.

След тези големи успехи за Тодор Бонев се заговори в цяла България. През 1963 година се яви на трудния конкурс за млади оперни певци в София и при една огромна конкуренция (Гюзелев, Ава Джун Купър, Нанси Тейтъм), се представя блестящо, и получава Втората награда. Връща се в Русенската опера, тогава най-добрата у нас. Продължава да носи своя репертоар, гастролира все по-често в страната и чужбина. През 1965 година получава предложение за работа в столицата на Швейцария – Берн, където има голям оперен театър.

Но преди това се случва непоправимото: след поредица тежки спектакли на „Тоска” с екипа на Старозагорската опера из Южна България, поради преумора, Тодор Бонев получава кръвоизлив. Това се случва на сцената – на представление на „Турандот” в Русе. Като вече известен артист, е лекуван в Правителствената болница в столицата и за известно време състоянието му се подобрява. Дори се връща на работа при по-малко натоварване с някои епизодични роли (Слугата на Амелия в „Бал с маски”, Жозеф в „Травиата” и др.).

Докато не настъпва краят на земните му дни – твърде рано, на 15 август 1982 г.

© Огнян Стамболиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.11.2007, № 11 (96)

(край на статията)

По отношение на операта „Кармен“ от Бизе на русенска сцена, за която Огнян Стамболиев пише в горната статия, прилагам състава от сезон 1957/58 г., за да се получи една по-обща представа:

„Сезон 1957/1958 – на 16 януари 1958 година с диригент Ромео Райчев, режисьор Йон Рънзеску, художник Теодор Суругано. Участници са били: Кармен – Ана Ангелова, Дон Хозе – ТОДОР БОНЕВ, Ескамилио – Кирил Кръстев, Данкайро – Косьо Лунгов, Ремендадо – Никола Абаджимаринов, Цунига – Неделчо Павлов, Моралес – Асен Селимски, Микаела – Пенка Маринова, Фраскита – Надя Харитонова, Мерседес – Лиляна Тошева.“

(край на цитата)

В една друга обзорна статия на Огнян Стамболиев, посветена на големия певец и вокален педагог Христо Бръмбаров, фигурира и името на Тодор Бонев сред най-добрите му ученици. Ето откъс:

„Внушителен е броят на неговите ученици, при това повечето от тях с голяма кариера. Трудно е да се споменат дори най-известните. Ще се огранича само с имената на: Гяуров, Гюзелев, Узунов, Селимски, Димитър Петков, Рафаел Арие, Гена Димитрова, Катя Георгиева, Рада Конфорти, ТОДОРБОНЕВ, Лиляна Василева, Стоян Попов, Сабин Марков..“.

(край на цитата)

В една публикация във в. „Дума“ от 10 февруари 2017 г., посветена на певеца Стоян Попов, става въпрос и за Тодор Бонев. В нея се казва, че на 8-ия Младежки фестивал в Хелзинки през 1962 г. той е бил включен в групата на българските певци, които са се състезавали там. Ето кратък цитат от линка към тази информация:

Та той има глас за 100 баритона!“ – вестник Дума

10.02.2017 – Знаменитият певец Стоян Попов е получавал възхищението на кралски фамилии, бисовете на критиката, на омагьосаната публика от цяла …. г. на VIII младежки фестивал в Хелзинки, Финландия. В групата за участие той е включен заедно с Никола Гюзелев, Димитър Петков, ТОДОРБОНЕВ, …

(край на цитата)

Освен на русенска сцена, Тодор Бонев играе и на други оперни сцени. В статията на Огнян Стамболиев не се дават подробности, освен че като Каварадоси в „Тоска“ е „имал гостувания в столицата и в цяла България и с тази партия направи и първите си задгранични турнета из Европа“.

Аз мога да добавя следното: през ноември 2014 г. моята приятелка от Стара Загора д-р Ема Жунич защити докторска дисертация, свързана с историята на Оперния театър в Стара Загора. От автореферата при защитата може да се научи, че Тодор Бонев като артист в Русе е гостувал при спектакли на операта „Тоска“ в Стара Загора, също и Николай Здравков – друг известен тенор в Русенската опера. Не е изключено Тодор Бонев да е играл и в други роли на сцената на операта в Стара Загора. Тази докторска работа на Ема Жунич е първото цялостно изследване на историята, развитието, репертоара и ансамбъла на старозагорската опера – подробно, задълбочено и описващо всеки детайл от нейното съществуване. Цялото описание обхваща над 600 страници, придружено от стотици графики и подробности за артистите – членове на ансамбъла и гости на театъра. Самата библиография на използваните източници обхваща над 3000 заглавия. Не знам каква е практиката в България, такъв труд трябва да бъде поместен в Интернет, за да може от него да се правят съответни справки, не само от автореферата на докторанта при защитата.

Какво бихме могли да напишем в края на този малко печален разказ – самият аз съм слушал в Габрово до 1974 г. изяви на Тодор Бонев при гостуване на Русенската опера в новата сграда на „Дома на културата“, оборудвана с модерна сценична техника и хубава акустика. Той е пял в Габрово главните роли в „Тоска“, „Кармен“ и „Бохеми“ и още тогава сме се възхищавали на прекрасния му глас и чудесна сценична игра. Той беше станал вече любимец на габровската публика, както и много от другите русенски солисти, които винаги имаха огромно посещение в нашия град и винаги бяха сърдечно приветствани.

Сега нещо лично: в края на януари 2014 г. за пръв път писах статия за Тодор Бонев и съдбата му ми направи особено впечатление. Понеже от 1974 г. живея в Германия и дълго време не бях следил кариерата на Тодор Бонев, а го помнех от негови спектакли в Габрово, след като научих от статията на Огнян Стамболиев за ранната му смърт през 1982 г. и разбрах за голямото му натоварване – често по два спектакъла в главни роли в един ден (!), реших да се обърна към мой ФБ-приятел – оперен певец, с който още не се бяхме срещали „на живо“, но знаех, че е роден в Стара Загора, пял е както там, така и в Русенската опера. Това е баритонът Жоро Стефанов – един от най-добрите ми приятели в София, с когото вече се виждаме редовно в София по два пъти в годината, когато си идвам на посещения там. Цитирам нещо от 2014 г.:

(Разговор във ФБ с Жоро Стефанов през края на януари 2014 г., след като той беше прочел статията ми за Тодор Бонев от 28 януари и ми беше написал няколко реда):

Борис: Благодаря Жоро, много здраве и щастие, жалко за Тодор Бонев, как може да го карат да пее две тежки партии в един ден? Виждаш ли как тогава способните артисти се третираха често като живи роботи, това социализъм и комунизъм ли беше, жалко за човека! Безсрамни чиновници, унищожили едно дарование!

Жоро: Да, така е Борка! Бяхме приятели с него, понеже по това време аз бях в Русенската опера и зная цялата история! Вероятно като сме гостували често в Габрово си бил на наши спектакли. Аз бях до 1970 г. в Русе!

Борис: Жоро, ти в София ли живееш постоянно?

Жоро: Да Борка, от почти 40 години съм в Софийската опера. Наистина ще ми бъде много приятно при възможност да се срещнем, макар и за кратко и да си побъбрим за много неща. Пожелавам ти много здраве и спокойствие и се радвам и чета с удоволствие всички твои писания!

(край на диалога)

Действително през май 2014 г. аз бях в София за 4 дни, преди да замина за Габрово. Там се запознах с Жоро Стефанов, бяхме заедно на църковна служба в катедралата „Ал. Невски“ и слушахме великолепния смесен хор, където се запознах и с други две „виртуални ФБ-приятелки“ – Неда Диманова и Фани Иванова, които заедно с Жоро оттогава са ми най-добрите и верни приятели и читатели на моите „оперни истории“. Жоро много често идва да ме изпрати на Софийското летище, когато си тръгвам за Германия и тази дружба е свързана често със смислени и полезни съвети и препоръки по оперни теми. Той има голям опит, бил е и много години оперен певец – главно в Германия и познава цели генерации оперни артисти от преди десетилетия. В разговорите ни е ставало въпрос също и за Тодор Бонев, той ми е разказвал за голямото му натоварване при различни гостувания извън Русе, където често се е налагало да дават по два спектакъла на ден – един след обед за ученици и един вечерен за останалите жители на посетеното място.

Като пиша тия редове, чудя се какви са били тези чиновници или администратори в този период – просто да съсипят гласа на един млад и надежден тенор. Като знам сега как солистите по целия свят внимават за гласа си – един до два пъти седмично изява (това виждам в програмите на Виенската държавна опера, където често има цикли от дадена опера с един екип солисти, но винаги има 2-3 дни пауза между отделните спектакли), а Тодор Бонев пее примерно Марио Каварадоси от 2 часа след обед и после пак от 19 или 20 часа. Направо не мога да повярвам – като че ли тия хора са „машини за пеене“. Но така беше – както имаше „ударници“ в материалното производство, така „самозвани специалисти“ са правили програмите на въпросните солисти.

И още една лична изповед: в началото на 2018 г. научих случайно, че Тодор Бонев има дъщеря – Гергана Бонева, която има профил във Фейсбук. Свързах се с нея, предложих й приятелство и така вече станахме ФБ-приятели. Разменяме си информации и постинги, поздрави за рожден ден или други празници. При една размяна на мнения й бях писал относно голямото натоварване на баща й, на което тя ми отговори:

„Благодаря Ви! Тази е истината, той беше лирико-драматичен тенор и на него се падаше честта да пее тежките арии … на Пучини“.

Гергана Бонева чете много от моите оперни статии, пращала ми е свои мнения. Съвсем скоро ми писа така: „Желая Ви ползотворен ден и още веднъж – благодаря! Вие сте този, който съхранява паметта на всички достойни оперни артисти! Бъдете благословен!“

Тя не живее в България, а в Берлин. Сигурно при възможност ще ми прати снимки от изяви на баща си. И без това в медиите има само две негови снимки – непростимо е, но такава е практиката при някои оперни дейци. В архива на Русенската опера сигурно има такива, но досега в Интернет не са публикувани такива.

Последният ни разговор беше през януари 2019 г. Бях я помолил при възможност да ми прати някои снимки и ако желае, някои допълнения, които да включа в статията за баща й днес. Тогава получих писмо, част от което цитирам:

„Добро утро, г-н Контохов! Много се радвам, че в деня на неговото рождение ми пишете. Отново съжалявам, че в Берлин държа само 1 негова снимка. В Русе са останалите. Не съм Ви пратила може би, защото тази изминала година съм в траур. Загубих и мама и тежко го понесох!

Моля, добавете към статията си, че е лауреат от международен младежки конкурс в Хелзинки, 1963 г. със златен медал. Москва – сребърен, и още 1 сребърен (ако помня добре) – от международен конкурс. Съжалявам, че и този път не мога да бъда много полезна!

А, относно Маестро Ромео Райчев – лека му пръст, и г-жа Ана Ангелова – Бог да я прости, имат немалко съвместни снимки от спектакли на “Аида”. Нека не се забравя, че той (баща ми), беше почти единственият, който пееше Пучини, Верди и т.н. Миналата година си писах с г-жа Благовеста Карнобатлова. Тя си спомни с огромно задоволство, че са си партнирали неведнъж, и такъв тенор оттогава не е чувала!

Тук имам само записи от Софийската опера на “Бохеми“ и “Момичето от Златният запад“, които ми предоставиха от Златният фонд на БНР. Добавка – по повод 50 г. Русенска опера, изказване на Павел Герджиков и фрагмент от едно действие отново на “Бохеми“. Ще бъда благодарна, ако към статията си допълните дотук казаното от мен!“

(край на цитата)

Доволен съм, че получих тия допълнения от Гергана Бонева, за което сърдечно й благодаря. Тогава получих от нея хубава снимка на баща й. Сърдечно й благодаря, тъй като в медиите има съвсем малко негови снимки, независимо заслугите му към българското оперно изкуство. Заедно с тази снимка тя направи следното допълнение към бележките си от преди:

„P. S. Нека Вашата нарастваща аудитория научи чрез Вас за таланта и човека, моят любящ баща – Тодор Бонев! Татко беше на 6-месечно турне някога в Китай, откъдето се върна с много почести и слава… С поздрав от мен и Берлин … Моля за извинение! Още веднъж – сърдечно благодаря и оставам в очакване!“

(край на цитата)

Колко сърдечни и искрени думи … Нека накрая споделя, че в тия повече от 6 години, в които пиша моите „оперни истории“, особено ми е приятно, когато имам връзка с деца на оперни артисти, които деца ми стават ФБ-приятели и споделят свои спомени или пращат свои лични снимки на свой родител. Гергана Бонева е пример от последно време, но нека спомена поне още няколко такива: преди време тенорът Борис Луков ми раказа редица детайли за баба си Лиляна Анастасова (1921-1995), една от основателките на Варненската опера, Ники Николова – дъщеря на знаменития тенор Никола Николов, Биляна Христова – дъщеря на певицата от Пловдивската опера Соня Хамерник, цилуларят и диригент проф. Евгений Шевкенов във Виена – за майка си, оперната певица Елена Балджиева (1938-1996), певицата Невена Продева – за баба си Божана Продева (1930-1984), Калина Нонева – за знаменитата си майка Александрина Милчева, Микаела Здравкова – за баща си, легендарния тенор в Русенската опера Николай Здравков (1923-1990) и други.

Нека днес на 29 януари 2020 г. по случай рождения ден на Тодор Бонев (щеше да навърши 88 години) да си спомним с уважение и печал за това рано повяхнало оперно цвете, което съдбата преждевременно изтръгна от редовете на най-добрите български оперни артисти.

Мир на праха му!

……..