Диригентът Владимир Бошнаков празнува днес рожден ден
Драги приятели на оперната и симфонична музика, днес на 13 ноември 2024 г. – Световен ден на добротата – пиша за пръв път статия за българския диригент Владимир Бошнаков, който днес празнува своя 53-и рожден ден. Да му пожелаем добро здраве, много щастие и нови музикални успехи!
От 30 години Владимир Бошнаков упражнява успешно професията си на диригент и то не само на симфонични и оперни оркестри, но и и на такива за развлекателна музика – факт, който не е типичен за голяма част от световните диригенти на класическа музика.
От дълги години Владимир Бошнаков е диригент не само в Русенската и Старозагорската опера, но и такъв на Биг бенда към Общината на Велико Търново, което именно допълва картината за него, за което загатнах по-горе. Нека най-напред спомена нещо повече именно относно тази му дейност в сферата на развлекателната музика (извадка от статия за него през 2017 г.):
„ (…) През 2017 г. Духовият оркестър към Община Велико Търново чества своя половинвековен юбилей. Рождения си ден Биг бендът, както всички го наричат, ще го отбележи с концерт на 7 декември в Музикално-драматичния театър „Константин Кисимов”. Специални гости са Орлин Горанов и Весела Бонева. Песни от репертоара на Орлин Горанов, няколко дуета с Весела Бонева, сред които „White Christmas”, и коледна биг бенд-сюита са част от изпълненията, които ще чуят старостоличани и гости. В навечерието на празника, половин час преди поредната репетиция, разговаряме с маестро Владимир Бошнаков, диригент на оркестъра в момента. Вече четири години Бошнаков работи с музикантите от Биг бенда. Поканата идва от кмета на Общината инж. Даниел Панов и маестрото веднага приема. Създаден през 1967 г. като духов оркестър, бендът в началото обслужва ритуалите на Община Велико Търново и се изявява в парковете и концертните зали. С течение на годините музикантите започват да разнообразяват репертоара си, а естрадно-джазовата музика, която изпълняват, носи по-модерно звучене, което дава повод освен духов оркестър да бъдат наричани и „Биг бенд”, обяснява маестро Бошнаков.
„Радвам се, че съм диригент на този оркестър”, обобщава по категоричен начин маестрото. Роден е в Плевен, от където започва професионалният му път. Обстоятелствата така се стичат, че вече близо 15 години той живее и работи във Велико Търново. Първоначално стартира като преподавател във ВТУ, след това става диригент в МДТ „Константин Кисимов”, където е назначен и като главен диригент. Към момента ръководи и оркестрите към Русенската и Старозагорската опера.
С 24-ма души работи в момента маестро Владимир Бошнаков – толкова са музикантите в Общинския духов оркестър на Велико Търново. „Страхотно удоволствие е, това е нещо различно от класическата музика, с която се занимавам. Тази джазова и естрадна музика ми носи много удоволствие, разтоварва ме, с огромна радост се захващам с тези жанрове”, споделя диригентът. Допълва, че екипът е много добре сработен през годините, а репетициите им са всеки ден. „Искам да отбележа две имена – Дочо Папазов, който е създател на оркестъра и е работил през първите десет години с него. След това той се пое от Харалампи Попов, който работи близо 40 години. Този колектив има способността за няколко дни да прави нови програми и произведения и да ги разучава с лекота”, подчертава маестро Бошнаков.
Средната възраст на музикантите обаче е доста висока, липсата на млади кадри е огромна болка за диригента. „Трябва някой да застане до тях и да поеме от тяхната енергия. Липсата на кадри е огромен проблем не само за нашия оркестър, а и за оркестрите изобщо в България”, коментира още маестро Бошнаков.
Участията на Биг бенда в парка „Марно поле” през топлите месеци на годината са сред успешните проекти на музикантите, посочва Владимир Бошнаков. Идеята за тези изнесени концерти е на кмета на Велико Търново Даниел Панов, директора на дирекция „Култура, туризъм и международни дейности” Нелина Църова и маестро Бошнаков. „По време на тези участия събираме повече и по-разнообразна публика. Вече обявяваме изявите си двуезично в профила си, имаме много приятели чужденци. Но идеята ни е този проект да се разшири, да включим в него и местни клубове по танци, децата да идват, да танцуват”, допълва маестро Бошнаков“.
(край на цитата от статия през 2017 г.)
Що се отнася до дейността на маестро Владимир Бошнаков в областта на класическата музика, цитирам данни от сайтовете на Русенската и Старозагорската опери:
Портал „Държавна опера Русе“
(без дата)
Владимир Бошнаков
Владимир Бошнаков е роден в Плевен в семейство на музиканти, завършва музикалното училище „П. Пипков” в родния си град (1990) и се дипломира като магистър по хорово дирижиране и кларинет в НМА „Панчо Владигеров” (1995), специализира оперно-симфонично дирижиране в класа на проф. Васил Казанджиев (1999-2001).
На 25-годишна възраст дебютира на сцената на Плевенска филхармония в концерт със солист проф. Петко Радев. Дирижира концерти на филхармониите в Плевен, Пловдив, Шумен, Видин, камерния оркестър в Добрич, оперни спектакли във Варна, Бургас, Благоевград и спектакли на Музикално-драматичен театър „К. Кисимов” Велико Търново, чийто главен диригент е в периода 2005-2010 г. През 2002 г. участва в създаването на камерния оркестър „Студио Примо” и в продължение на 6 години е негов постоянен диригент. Със „Студио Примо” осъществява множество концерти с именити солисти като Васко Василев, Светлин Русев, Йълдъз Ибрахимова, Теодосий Спасов и др.
Работи с режисьорите Огнян Драганов, проф. Пламен Карталов, проф. Светозар Донев, Димитър Шарков, Марио Николов и Христина Ангелакова, дирижира музикални събития на фестивалите „Аполония” (Созопол) и Лауреатски дни „Катя Попова” (Плевен). От 2012 г. е диригент на Държавна опера – Русе.
(край на цитата)
Портал „Държавна опера Стара Загора“
2 октомври 2019 г.
Владимир Бошнаков
диригент
Владимир Бошнаков е роден в гр. Плевен в семейство на потомствени музиканти. Завършва през 1990 г. музикалното училище „Панайот Пипков” в родния си град Плевен и през 1995 г. се дипломира като магистър по хорово дирижиране и кларинет в Национална музикална академия „Панчо Владигеров” – София. В периода 1999-2001 г. специализира оперно-симфонично дирижиране в класа на проф. Васил Казанджиев.
Дебютира на сцената на Плевенска филхармония със солист проф. Петко Радев през 1996 г. Дирижира филхармониите в Плевен, Пловдив, Шумен, Видин, камерният оркестър в Добрич, оперите във Варна, Русе, Стара Загора, Бургас, Благоевград и на сцената на Музикално-Драматичен театър „К. Кисимов” Велико Търново. През 2002 – 2008 г. с камерния оркестър „Студио Примо” реализира концерти с Васко Василев, Светлин Русев, Йълдъз Ибрахимова, Теодосий Спасов и др.
Главен диригент на Музикално-Драматичен театър „К. Кисимов” Велико Търново (2005-2010) и на Плевенска Филхармония (2011-2012). От 2013 г. е диригент в Държавна опера – Русе, а от 2018 – и в Държавна опера – Стара Загора.
Репертоар:
„Българи от старо време“ (Асен Карастоянов)
„Веселата вдовица“ (Лехар)
„Графиня Марица“ (Калман)
„Казанова“ (Георги Костов)
„Кармен“ (Бизе)
„Моя прекрасна лейди“ (Лоу)
„Палячи“ (Леонкавало)
„Прилепът“ (Й. Щраус)
„Севилският бръснар“ (Росини)
„Трубадур“ (Верди)
„Царицата на чардаша“ (Калман)
(край на цитата)
И накрая при това представяне на Владимир Бошнаков в отделните оркестри – цитирам повече подробности за работата му във Велико Търново:
Портал „Общинско радио Велико Търново“
30 ноември 2017 г.
Олга Карова
Маестро Бошнаков: Щастлив съм, че съм диригент на Духовия оркестър на Община Велико Търново
Тази година Духовият оркестър към Община Велико Търново чества своя половинвековен юбилей. Рождения си ден биг бендът, както всички го наричат, ще отбележи с концерт на 7 декември в Музикално-драматичния театър „Константин Кисимов”. Специални гости са Орлин Горанов и Весела Бонева, а входът за него е свободен, покани се вземат от касата на театъра. Песни от репертоара на Орлин Горанов, няколко дуета с Весела Бонева, сред които „White Christmas”, и коледна биг бенд сюита са част от изпълненията, които ще чуят старостоличани и гости.
В навечерието на празника, половин час преди поредната репетиция, разговаряме с маестро Владимир Бошнаков, диригент на оркестъра в момента. Вече четири години Бошнаков работи с музикантите от биг бенда. Поканата идва от кмета на Общината инж. Даниел Панов и маестрото веднага приема.
Създаден през 1967 година като духов оркестър, бендът в началото обслужва ритуалите на Община Велико Търново и се изявява в парковете и концертните зали. С течение на годините музикантите започват да разнообразяват репертоара си, а естрадно-джазовата музика, която изпълняват, носи по-модерно звучене, което дава повод освен духов оркестър да бъдат наричани и „биг бенд”, обяснява маестро Бошнаков.
„Радвам се, че съм диригент на този оркестър”, обобщава по категоричен начин маестрото. Роден е в Плевен, от където започва професионалният му път. Обстоятелствата така се стичат, че вече близо 15 години живее и работи във Велико Търново. Първоначално стартира като преподавател във ВТУ, след това става диригент в МДТ „Константин Кисимов”, където е назначен и като главен диригент. Към момента ръководи и оркестрите към русенската и старозагорската опера.
С 24-ма души работи в момента маестро Владимир Бошнаков – толкова са музикантите в Общинския духов оркестър на Велико Търново. „Страхотно удоволствие е, това е нещо различно от класическата музика,с която се занимавам. Тази джазова и естрадна музика ми носи много удоволствие, разтоварва ме, с огромна радост се захващам с тези жанрове”, споделя диригентът. Допълва, че екипът е много добре сработен през годините, а репетициите им са всеки ден. „Искам да отбележа две имена – Дочо Папазов, който е създател на оркестъра и е работил през първите десет години с него. След това той се пое от Харалампи Попов, който работи близо 40 години. Този колектив има способността за няколко дни да прави нови програми и произведения и да ги разучава с лекота”, подчерта маестро Бошнаков.
Средната възраст на музикантите обаче е доста висока, липсата на млади кадри е огромна болка за диригента. „Трябва някой да застане до тях и да поеме от тяхната енергия. Липсата на кадри е огромен проблем не само за нашия оркестър, а и за оркестрите изобщо в България”, коментира още маестро Бошнаков.
Участията на биг бенда в парка „Марно поле” през топлите месеци на годината са сред успешните проекти на музикантите, посочи Владимир Бошнаков. Идеята за тези изнесени концерти е на кмета на Велико Търново Даниел Панов, директора на дирекция „Култура, туризъм и международни дейности” Нелина Църова и маестро Бошнаков. „По време на тези участия събираме повече и по-разнообразна публика. Вече обявяваме изявите си двуезично в профила си, имаме много приятели чужденци. Но идеята ни е този проект да се разшири, да включим в него и местни клубове по танци, децата да идват, да танцуват”, допълва маестро Бошнаков.
Подрастващите трябва да видят, че тази музика е приятна и че тя ги развива и умствено, и физически, категоричен е диригентът. „Иска ни се децата да имат възможността да видят как се създава живото изкуство. По време на участия малки деца идват, застават пред ударните инструменти, а колегите им дават я дайре, я чинел, и много се радват”, обобщава Бошнаков.
Желанието на чужденка по време на участие на музикантите в парка „Майка България” да заплати концерта, е сред куриозните и забавни моменти, на които попадат те напоследък. Друга забавна случка е, когато англичанин отива при тях и ги пита дали знаят точно определена песен, и дали могат да я изпълнят за него. „Все още не сме имали желаещ да изпее с нас някоя песен, би било много интересно”, с усмивка допълва разказа си маестро Бошнаков.
(край на цитата)
След тези уводни бележки за днешния юбиляр маестро Владимир Бошнаков ще се спра на биографични бележки и данни за дейността му в различните оркестри. Редица данни за него са дадени в цитираните по-горе информации от сайтовете на Русенската и Старозагорската опери, както и от сайта на Общината във Велико Търново. Сега ще обобщя само най-важното:
Владимир Бошнаков е роден на 13 ноември 1971 г. в Плевен в семейството на потомствени музиканти. Завършва през 1990 г. музикалното училище „Панайот Пипков” в родния си град Плевен. През 1990 г. става студент в Музикалната академия в София. Приет е и в двата факултета – „Теоретичен” и „Инструментален” с кларинет и дирижиране. Първо изучава хорово дирижиране при проф. Ана Белчева, а кларинет – при големия Петко Радев. След това продължава обучението си при проф. Васил Казанджиев и се дипломира през 1995 г. като магистър по хорово дирижиране и кларинет.
Последва казарма, а след уволнението започва и професионалния му път. Отначало е преподавател в музикалното училище и оркестрант в Плевенския оркестър. Издига се до втори диригент и асистент на маестро Георги Нотев в същия оркестър. В периода 1999-2001 г. специализира оперно-симфонично дирижиране в класа на проф. Васил Казанджиев. През 2002 г. е поканен да преподава „Оркестър и дирижиране” във Великотърновския университет и от тогава са контактите му със старата столица. От Университета го харесват и за МДТ „Константин Кисимов”, където започва като гост диригент, после получава назначение като диригент. Успява да се утвърди, за да стане главен диригент в МДТ „Константин Кисимов” във Велико Търново.
От 2012 г. е диригент в Държавна опера – Русе, а от 2017 г. – и диригент в Старозагорската опера. Към момента във Велико Търново работи към Общината в отдел „Култура и туризъм” и ръководи духовия оркестър на Общината, т. н. „Биг бенд Велико Търново”.
Маестро Бошнаков е дирижирал всичко – от сериозните опери до разнообразните леки жанрове в цялата им пълнота. Професионалните му ангажименти го пращат през ден в друг театър, пред друга публика и затова може да му се вярва на оценките, които прави на музикалните предпочитания на зрителите в отделните градове.
Според Владимир Бошнаков в България не е възможно да се издържаш като музикант, ако работиш на едно място. Трябва да са повече, за да можеш да получиш средства, с които да си издържаш семейството. Свързано е и с много път, със спане по хотели и квартири, далече от близките си. „Децата сега имат най-много нужда от нас. А пък ние сме в силата си и пътуваме. От друга страна, в диригентската професия се съобразяваш с толкова характери, с различни хора на различни места. Ако имаш един състав, с който да работиш, като „момчетата”, всичко си върви нормално. Няма го тоя стрес. Но, за съжаление, не е така. Това пък от своя страна я прави интересна тази професия”, споделя маестрото.
Така му се стекли нещата, че дори не можал да опита да работи в чужбина. „Мечтая за гастроли, но не и да живея там. Жена ми Русалина Мочукова е живяла дълго във Виена, аз също имах възможност да постоя и видях борбата каква е. Там е ежечасна борба за работа. Конкуренцията е огромна и е от целия свят. Направо си е страшно. А си го има и местния шовинизъм”, разказва диригентът, за когото мечтаният оркестър е всеки, който може да изпълни неговите изисквания“.
(край на биографичните бележки)
Аз имам редица материали в архива си, които допълват общота картина за дейността на маестро Владимир Бошнаков. Ще ги цитирам в хронологичен ред и от тях ще научим редица детайли за интересния му артистичен живот:
Портал „RegNews.net“
16 декември 2018 г.
Ана Райковска
Диригентът прави от сбора оркестранти колектив
За класата на един оркестър не е достатъчно да се съберат само добри музиканти. Ролята на диригента остава често неразбрана, но именно той е човекът, който прави от сбора оркестранти колектив, а музиката да звучи хармонично. За любимия на търновци Биг бенд този вещ ръководител е маестро ВЛАДИМИР БОШНАКОВ.
Голям професионалист и талантлив диригент, той постоянно е на път между Велико Търново, Стара Загора, Русе, Видин, Враца и къде ли не още. Дори домът му е разделен на две – в Стара Загора и Търново. И макар че именно пътуванията най-много му тежат, не се оплаква. Успява да се справи с координацията между театрите и с наместване на датите. Пък нали и такава е съдбата на музиканта.
Владимир Бошнаков е роден на 13 ноември 1971 г. в Плевен. Там завършва средното си музикално образование в училище „Панайот Пипков”, специалност „Кларинет”. През 1990 г. става студент в Музикалната академия в София. Бил приет и в двата факултета – „Теоретичен” и „Инструментален” с кларинет и дирижиране. Първо изучавал хорово дирижиране при проф. Ана Белчева, а кларинет – при големия Петко Радев. След това продължил обучението си при проф. Васил Казанджиев. Дипломирал се през 1995 г. Последвала казарма, а след уволнението започнал и професионалния му път. Отначало като преподавател в музикалното училище и оркестрант в Плевенския оркестър. Издигнал се до втори диригент и асистент на маестро Георги Нотев в същия оркестър. През 2002 г. бил поканен да преподава „Оркестър и дирижиране” във Великотърновския университет и от тогава са контактите му със старата столица. От Университета го харесват и за МДТ „Константин Кисимов”, където започва като гост диригент, после получава назначение като диригент. Успява да се утвърди, за да стане главен диригент в Театъра.
В професионалния му път Търновският театър заема второ място след Плевенския оркестър, където дебютирал. От 2012 г. е диригент в Държавна опера – Русе, а от миналата 2017 г. – и диригент в Старозагорската опера. Към момента във Велико Търново работи към Общината в отдел „Култура и туризъм” и ръководи духовия оркестър на Общината, т. н. „Биг бенд Велико Търново”. Между 2014 и 2016 г. осъществил четири турнета като диригент на сборен оркестър в Германия, Австрия, Швейцария и Люксембург с музикална къща „Шлоте” от Залцбург.
Маестро Бошнаков е дирижирал всичко – от сериозните опери до разнообразните леки жанрове в цялата им пълнота. Професионалните му ангажименти го пращат през ден в друг театър, пред друга публика и затова може да му се вярва на оценките, които прави на музикалните предпочитания на зрителите в отделните градове.
Великотърновската публика обича леката музика
„Търновската публика специално няма навиците, а може би и потребността да слуша по-сериозни и тежки оперни заглавия. От години театърът възпитава вкусът на публиката във Велико Търново и там са интересни повече веселите жанрове като оперетата, забавните концерти. Публиката в Търново е малко по-трудна по отношение на тежките оперни заглавия. Със съставите на Стара Загора и Русе опитахме няколко пъти да правим концерти в Спортната зала – къде с успех, къде не. Трудно се хваща тя, но, от друга страна, аз съм художествен ръководител на фестивала „Сцена на вековете”. Аз каня съставите. Директорите на оперните театри ми предлагат заглавия и гледам да избера по-комуникативни. Когато Варненският оперен театър идва с мюзикъл, билетите са продадени. Друг театър с тежко оперно заглавие, което коства усилия, репетиции и много финансови средства за постановката и придвижването горе към крепостта и после да видиш, че са дошли само 300 човека да го уважат, е малко обидно. Така че трябва да се работи с търновската публика, която несъзнателно отбягва подобни заглавия. Но вкусът се възпитава.
Публиката в Русе е изключително трудна, претенциозна и високо критична. Тя е с много стари традиции. Затова директорите – защото се смениха няколко през последните години, не могат да намерят вярната посока, за да могат да привлекат достатъчно зрители. Основно, според мен, трябва да се насочат към гастроли в различните градове.
В Стара Загора публиката е приятна и много добре възпитана. Хората и сега идват на представленията облечени официално, както съм ги виждал във виенските салони. Като най-старата извънстолична опера, явно я пазят тази традиция. Новата сграда беше открита преди 5 години след пожара, дълго време се помещаваха в драматичния театър, на една малка сцена и явно старозагорци са зажаднели за това изкуство. И към момента има много, много публика. Тя си обича и уважава операта”.
Между Стара Загора и Велико Търново
Отдаден на дирижирането, Владимир Бошнаков отдавна е оставил кларинета да почива. Сега на преден план е шофирането между градовете и репетирането. Не смее да го пробва и вкъщи, тъй като малкият му син Габриел е на година и пет месеца и не му е до свирня.
Има и по-голям син – Борис. А съпругата му – търновката Русалина Мочукова, работи и в Русе, но основно като солистка на Старозагорската опера. Така семейството живее ту във Велико Търново, ту в Стара Загора. Двамата се намерили в старата столица. Русалина работела и живеела в чужбина, но се прибрала в родния град за концерт по покана на покойната вече Велика Иванова. По стечение на обстоятелствата Владимир Бошнаков бил диригент на този концерт. Така се срещнали, влюбили се и са заедно в добро и зло.
Биг бенда му е огромен отдушник
Маестрото има разностранни музикални предпочитания. Всяко ново нещо му става любимо. Но споделя, че Биг бенда на Велико Търново е неговият огромен отдушник и музиката, която прави с „момчетата”, както нарича музикантите, му доставя безкрайно удоволствие. „След тежки спектакли по 4 часа, като отида при тях и си изсвирим любимите джазови и български мелодии, някак си се чувствам по-добре. Изключително са дисциплинирани, като войници. То не е и „като”, защото те 90 % са пенсионирани военни от Военния оркестър. Мога да ги събера за 20 минути по телефона на място, което им кажа. Има и взаимно уважение между нас. И са изключително добри музиканти. Професионалисти. Аз съм се удивявал какви трудни произведения им слагам и след първото изсвирване те вече са го разчели и могат да правят от него музика. Имат много голям опит”.
От певците, с които е работил, Камелия Тодорова го измъчила най-много
Гости на Биг бенда на Велико Търново са били Теодосий Спасов, Васил Петров, Хилда Казасян, Орлин Горанов, Весела Бонева. Най-взискателна била Камелия Тодорова, която доста го изпотила на репетицията преди концерта тази година в Летния театър. Според Владимир Бошнаков това опира най-вече до характера и няма нищо общо с музикалните качества. „В последно време много работих с Васил Петров на различни места, с различни музиканти, не навсякъде нивото е еднакво. Васил винаги намира правия път, добрата дума, а не да копае в това къде има проблем”. Точно с този певец беше и прекрасният коледен концерт „Суингиращата Коледа” на 13 декември. Един хубав подарък-поздрав на Общината към всички търновци и гости на града за предстоящите светли празници. Редом до диригента като гост-изпълнител на сцената излезе и неговата съпруга Русалина Мочукова.
Тежка е професията на диригента, но и интересна
Според Владимир Бошнаков в България не е възможно да се издържаш като музикант, ако работиш на едно място. Трябва да са повече, за да можеш да получиш средства, с които да си издържаш семейството. Свързано е и с много път, със спане по хотели и квартири, далече от близките си. „Децата сега имат най-много нужда от нас. А пък ние сме в силата си и пътуваме. От друга страна, в диригентската професия се съобразяваш с толкова характери, с различни хора на различни места. Ако имаш един състав, с който да работиш, като „момчетата”, всичко си върви нормално. Няма го тоя стрес. Но, за съжаление, не е така. Това пък от своя страна я прави интересна тази професия”, споделя маестрото.
Така му се стекли нещата, че дори не можал да опита да работи в чужбина. „Мечтая за гастроли, но не и да живея там. Жена ми е живяла дълго във Виена, аз също имах възможност да постоя и видях борбата каква е. Там е ежечасна борба за работа. Конкуренцията е огромна и е от целия свят. Направо си е страшно. А си го има и местния шовинизъм”, разказва диригентът, за когото мечтаният оркестър е всеки, който може да изпълни неговите изисквания.
(край на цитата)
Портал „Янтра днес live“
12 април 2019 г.
Николай ВЕНКОВ
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
Диригентът Владимир Бошнаков изнесе образователен урок за деца
Диригентът ВЛАДИМИР БОШНАКОВ се срещна с ученици от ОУ “П. Евтимий”. Той разказа на децата каква е ролята на диригента на един оркестър и разкри някои тънкости на професията. Момчетата и момичетата задаваха много въпроси и слушаха с интерес историите на Бошнаков. Той обясни какво представляват партитурите, как се ръководи оркестър с диригентска палка и защо е важна ролята на диригента. Децата разбраха разликите между хоровия и оркестровия диригент. Научиха също, че големият му труд е най-вече преди концертите и че за един диригент е много важно да бъде добър психолог, за да може да ръководи всички музиканти. Владимир Бошнаков сподели мнението си, че е добре ръководителят на оркестъра да умее да свири на поне три инструмента, единият от които пиано, а другите два струнен и духов. Той каза също, че е диригент вече 22 години и за сработването на един оркестър са нужни поне две години работа. Владимир Бошнаков е диригент на Държавната опера в Стара Загора, Държавната опера в Русе и “Биг Бенд Велико Търново”. Преподава на студенти в Музикалната академия, има изяви и като гост-диригент на оркестри във Варна, Бургас, Видин и Враца.
Организатор на срещата му с учениците е учителят по музика в ОУ “П. Евтимий” Добрин Пелтеков, който работи и като музикант в “Биг Бенд Велико Търново”.
(край на цитата)
Портал „GlasNews.bg“
12 май 2019
Луиза ТРАНЧЕВА
Маестро Владимир Бошнаков, диригент: Над 100-годишна е историята на проекта „Музика в парка“, който и тази година ще се проведе във Велико Търново
Велико Търново. Над 100-годишна е историята на проекта „Музика в парка“. В рамките му Духовият оркестър на Община Велико Търново изнася концерти на открито – в парк „Марно поле“. В първоначалния си вариант музиканти от различни населени места са организирали подобни „забави“ в центровете на градовете, но се оказва, че и днес има интерес към подобни прояви. Това каза за Радио „Фокус“ – Велико Търново диригентът на Биг бенд – Велико Търново маестро ВЛАДИМИР БОШНАКОВ. Той припомни, че „Музика в парка“ съществува от няколко години и се оказва доста атрактивен за жителите и гостите на Търново. „В зависимост от метеорологичните условия всяка седмица около 18.00 часа започва нашият традиционен концерт с разнообразна програма. Тя включва както българска, така и западна и американска музика. Както се казва за всеки вкус по нещо“, добави маестрото. Обикновено музикантите започват с маршове, с които се привлича публика. Идват както възрастни, така и деца с родителите си, които са на разходка. „Някой танцуват, други припяват познати мелодии. За нас това е един добре намерен формат на тези концерти“, обясни още Владимир Бошнаков. Проявите ще продължат и идното лято.
(край на цитата)
Портал „theatre.art.bg“
29.11.2019
Юбилейна гала вечер на Стефка Минева
Фестивал на оперното и балетното изкуство – Стара Загора 2019
Юбилейна гала вечер на Стефка Минева
Една примадона на 70.
30 ноември е датата, на която в рамките на 50-то издание на Фестивала на оперното и балетното изкуство Стара Загора ще отбележи юбилея на своята световна оперна примадона Стефка Минева. От 17.00 часа във фоайето на Операта нейните почитатели ще могат да се срещнат отблизо с прочутото мецосопрано, да се докоснат до вълнуващи мигове и преживявания от нейния звезден път към славата и да получат автограф от своята любимка. Водеща на срещата е Елена Драгостинова. Ще бъдат прожектирани и уникални кадри с изпълнения на оперната дива любезно предоставени от Българската национална телевизия. Събитието се реализира със съдействието на Държавен архив-Стара Загора.
От 19.00 часа на сцената на Старозагорската опера ще се състои празничната оперна гала, посветена на Стефка Минева. В концерта участват нейните любими партньори от оперната сцена Мария Белчева, Татяна Шиварова, Калуди Калудов, Нико Исаков, Александър Крунев, както и младите талантливи последователи на високото изкуство Беса Лугичи и Веселин Михайлов. Специален гост на концерта е сръбското мецосопрано Саня Анастасия. Диригент е ВЛАДИМИР БОШНАКОВ. Сценарият за концерта е на Миглена Стойчева, водеща Силвия Лулчева. В програмата ще прозвучат увертюри, арии, дуети от опери на Джузепе Верди, Умберто Джордано, Жорж Бизе, Шарл Гуно, Руджеро Леонкавало, Джакомо Пучини и др.
СТЕФКА МИНЕВА е родена в Стара Загора. Съдбата от ранно детство я свързва със Старозагорската опера. Родена в семейството на едни от първите тенори на операта в Стара Загора – големия певец Миньо Минев и сопраното Йовка Бунарджиева – Минева, Стефка Минева от ранна възраст свързва живота си с изкуството. Започва да учи балет, а в гимназията се разкриват гласовите й възможности, подплатени с артистичност, чувствителност и голяма музикалност.
От 1968 до 1972 г. учи във Вокалния факултет на Музикалната академия в София в класа на проф. Сима Иванова, а по-късно при проф. Илия Йосифов. На изпита в Консерваторията се явява с първата ария на Азучена от „Трубадур” и абсолютно в оригинал арията на Розина от „Севилският бръснар”.
След завършване на консерваторията, през 1972 г. е назначена за артист-солист в Старозагорската опера, където в продължение на шест години носи основния мецосопранов репертоар. Дебютът й на старозагорска сцена е на 2 октомври 1972 г. в ролята на Берта от „Севилския бръснар” от Джоакино Росини. На сцената е с баща си Миньо Минев като граф Алмавива. Следват ролите на Олга в „Евгений Онегин” (отново си партнира с Миньо Минев), Сузуки от „Мадам Бътерфлай”, Трета дама във „Вълшебната флейта” и Амнерис от „Аида”. Незабравими за оперната публика остават изградените образи на Кармен от едноименната опера, на Азучена от операта „Трубадур”, на принцеса Еболи от „Дон Карлос”, „Фаворитката” на Доницети и др.
(край на цитата)
БНТ
25 май 2021 г.
Предаване: Вечната музика 25.05.2021
Композиторът Георги Арнаудов и диригентът Владимир Бошнаков
Във “Вечната музика” на 29 май ще видите:
Композиторът Георги Арнаудов, който вае мистични пространства.
ВЛАДИМИР БОШНАКОВ – диригентът и пътищата му.
Момчил Георгиев и пак е време за “Софийски музикални седмици”.
“Вечната музика” – всяка събота от 17:00 ч. по БНТ1.
Линк към това предаване:
https://bnt.bg/news/kompozitorat-georgi-arnaudov-i-dirigentat-vladimir-boshnakov-295536news.html
(край на цитата)
Портал „Долап.бг“
6 октомври 2021 г.
Интервю на Уляна Кьосева
Диригентът Владимир Бошнаков: Музиката на „Сънят на Пилат” е много въздействаща и ярко изобразителна
„Сънят на Пилат” завършва с вярата, че любовта продължава и в смъртта…
Световната премиера на танцовата мистерия „Сънят на Пилат” ще се състои на 16 октомври, от 19.00 часа на сцената на зала 1 на Националния дворец на културата. Спектакълът се реализира от Старозагорската опера, фондация „Ценности”, Палмс Мюзик, с подкрепата на Министерството на културата, Столична община и Община Стара Загора.
Хореографията на „Сънят на Пилат” е напълно поставена с многонационалната балетна трупа на Старозагорската опера от световния балетмайстор Василий Медведев и неговия асистент Станислав Фечо, финални щрихи върху костюмите и сценографията полага художника Павол Юраш, текат усилени музикални репетиции на хора и оркестъра под вещото ръководство на диригента Владимир Бошнаков. Откъсваме Маестрото за малко от неговата пълна вглъбеност в нотната партитура, за да разберем повече за музиката на Стефан Димитров в „Сънят на Пилат”.
– Маестро Бошнаков, може ли с няколко думи да се разкаже, да се опише музиката на балета „Сънят на Пилат”?
– С няколко думи няма да е много лесно. Музиката на „Сънят на Пилат” е много въздействаща и ярко изобразителна. Всички може би познават творчеството на Стефан Димитров – той е композитор-мелодик, музиката му е красива с присъщата ѝ лирика. Но спецификата, че тук говорим за танцова мистерия, за музикалното изграждане на персонажите в балета, композиторът майсторски използва и много други похвати.
– Като симфонично произведение „Сънят на Пилат” е написан в три части – и в балета ли са същите части и в същия ред?
– Балетът е изграден в две действия – „Lux Aeterna“ (Вечна светлина) е първата част, а втората е “Misericordia Pro Nobis“ (Милост за нас). Това са двете основни действия, но вътре има много части, в които се експонират образите на Маргарита, на Майстора, на Мария Магдалена, на Исус, на Пилат, на Воланд.
– Може ли да се каже, че някоя от двете части е „по-любовната”? Идеята на Стефан Димитров в този балет е, че любовта продължава и след смъртта?
– Любовната тема присъства от началото до края на балета. Тя еволюира благодарение на противопоставянето ѝ на негативните сили и персонажи в танцовата драма, които се опитват да попречат на тази любов. И „Сънят на Пилат” завършва по този начин – не с някакъв „хепиенд”, а с вярата, че любовта продължава и в смъртта.
– Има ли запомнящо се балетно адажио? В балетния вариант спектакълът завършва точно с такова адажио – изключително красива тема, която Стефан Димитров развива и като песен с текст, която може би ще бъде изпълнена след спектакъла по време на поклоните.
– Любопитно ми е, как този сюрреализъм в произведението на Булгаков „Майстора и Маргарита”се пресъздава с музика?
– Музикално е изобразен чрез големите контрасти между частите, продиктувани разбира се от големите контрасти между протагонистите. Балетът започва в настоящето време, а после действието се пренася 2000 години назад, където се появяват образите на Мария от Магдала и на Пилат Понтийски. Сюрреализмът по-скоро е изобразен в сценографията, както и в хореографията на танца, а музиката само обогатява и допълва сюжета на балета.
– За Вас кои инструменти се чуват най-отчетливо, кои от тях кои образи пресъздават?
– За любовните теми Стефан Димитров използва нежните инструменти като флейта и обой, виолончело и цигулка. Докато за всичко и всички, които се противопоставят на тази любов, използва инструментите като бас кларинет, тромпети, тромбони, туба. Аз мисля, че чисто музикално той категорично е постигнал този контраст между любов и агресия.
– Когато е създавал „Сънят на Пилат” Стефан Димитров е работил с музиканта Пламен Велинов, усеща ли се влиянието на класическия музикант?
– Пламен Велинов чисто технически е бил в помощ на Стефан Димитров, за да може музиката, душата и експресията на композитора да придобие вариант, в който да бъде оркестриран.
– Какво е участието на хора?
– В кулминациите на частите композиторът почти винаги добавя човешкия глас, защото явно се нуждае от него като тембър, по този начин музиката става още по-въздействаща. Хорът има участие от първата до последната част на балета с малки изключения, било то с латински текстове или само вокал.
– Оркестърът бързо ли възприема тази музика, интересна ли му е?
– Оркестърът е впечатлен от музиката – абстрактна и въздействаща на подсъзнателно ниво. Смея да твърдя, че всички работят с огромно удоволствие по партитурата на Стефан Димитров.
…..
Визитка
ВЛАДИМИР БОШНАКОВ завършва през 1990 музикалното училище „Панайот Пипков” в родния си град Плевен и през 1995 г. се дипломира като магистър по хорово дирижиране и кларинет в Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” – София. В периода 1999-2001г. специализира оперно-симфонично дирижиране в класа на проф. Васил Казанджиев.
Дебютира на сцената на Плевенска филхармония със солист проф. Петко Радев през 1996 г. Дирижира филхармониите в Плевен, Пловдив, Шумен, Видин, камерния оркестър в Добрич, оперите във Варна, Русе, Стара Загора, Бургас, Благоевград и на сцената на Музикално-Драматичен театър „К. Кисимов” Велико Търново. През 2002 – 2008 г. с камерния оркестър „Студио Примо” реализира концерти с Васко Василев, Светлин Русев, Йълдъз Ибрахимова, Теодосий Спасов и др.
Главен диригент на Музикално-Драматичен театър „К. Кисимов” Велико Търново (2005-2010) и на Плевенска Филхармония (2011-2012). От 2013 г. е диригент в Държавна опера – Русе, а от 2017 – и в Държавна опера-Стара Загора. Артистичен директор на фестивала „Сцена на вековете” от 2016 година.
Осъществява множество гастроли в чужбина в страни като, Австрия, Германия, Люксембург, Холандия, Швейцария и др.
В репертоара на маестро Бошнаков влизат заглавия като „Набуко“, „Травиата“, „Трубадур“, „Аида“ на Верди, “Тоска“, „Мадам Бътерфлай“, „Турандот” на Пучини. „Мария Десислава“ на П. Хаджиев, балета на П.И. Чайковски „Спящата красавица” и много други.
(край на цитата)
Портал „Долап.бг“
13 ноември 2021 г.
Уляна Кьосева
Владимир Бошнаков на 50: „Съвременният диригент е детектив по отношение на разчитане на закодираното в партитурата
В навечерието на 50 годишния му юбилей се срещаме с диригента Владимир Бошнаков. Рожденият му ден е точно днес – 13 ноември 2021 г. Жив и здрав да си, Маестро!
Професията на маестро Бошнаков е сериозна и прецизна като самия него. Оркестърът, респектиран от неговия подход, звучи винаги образцово. Той е познат и като фин психолог, що се отнася до спойката на музикантите в един голям колектив, какъвто е симфоничният или опереният оркестър. С красивата си съпруга, оперната прима Русалина Мочукова имат прекрасно семейство и двама сина.
Иска ни се вместо разгорещен поздрав за ЧРД, да поднесем на нашите читатели едно любопитно интервю, което да Ви покаже човека, музиканта, диригента Владимир Бошнаков с малко по-силна светлина.
– Кой Ви насочи към музиката?
– Аз съм трето поколение музикант. Дядо ми е свирил първо в царския оркестър, после във военния оркестър, участва и в създаването на Плевенската филхармония. Той е бил мултифункционален музикант – свирил е на кларинет, после при създаването на плевенския оркестър, поради липсата на фаготисти е започнал да свири на фагот. По същото това време баща ми отива да учи фагот в София, защото в Плевен още няма музикално училище. Още като студент той свири в Софийската филхармония, след което се завръща в Плевен и продължава да работи в Плевенска опера и Плевенска филхармония. Там започва и моят музикантски и творчески път.
Още на 6 години започнах да свиря на виолончело в Плевенското музикално училище, след което се срещнах с моя харизматичен преподавател по кларинет. Той запали в мен искрата за музиката и ме насочи към дирижирането. Думите му бяха: „Смятам че един музикант най-добре може да изрази себе си, когато работи с много други музиканти и ги убеждава в своите намерения за музиката. Ти трябва да се занимаваш с дирижиране“. И наистина в 10 клас на Музикалното училище се насочих към дирижирането. Започнах много активно да свиря на пиано, за да се подготвя за приемните изпити и кандидатствах в Консерваторията с кларинет и теоретичен профил, където за моя радост ме приеха и в двете специалности, които завърших паралелно.
– А как започна пътят Ви като диригент?
– След Консерваторията се завърнах в Плевен, където започнах работа като оркестрант в Плевенска филхармония и преподавател в Плевенското музикално училище. След година реших, че това не е достатъчно и трябва да специализирам оркестрово дирижиране. С тогавашното ръководството на Плевенската филхармония обсъдихме, да продължа като диригент там. Така започна и моят път като диригент, на 27 години. Дипломният ми концерт беше с Плевенска филхармония със солист, преподавателят ми по кларинет, проф. Петко Радев. В комисията беше той и акад. Васил Казанджиев. После съдбата ме изпрати в Музикално-драматичния театър във Велико Търново, където станах главен диригент. След това получих покана от маестро Найден Тодоров и продължих като диригент в Държавна опера-Русе. Именно в Русе се срещнах с режисьора Огнян Драганов, който вече като директор на Държавна опера-Стара Загора ме покани да работим заедно и към настоящия момент работя тук. А иначе през годините съм гостувал в почти всички опери и филхармонични оркестри в страната.
– Кои са най-ценните съвети от Вашите преподаватели в Консерваторията, сред които е и самият акад. Васил Казанджиев?
– Той даваше особено ценни съвети по отношение на работата с партитурата, а също и за мануалната техника. Насоки спрямо това, как трябва да се държи диригентът с оркестъра и с изпълнителите не е давал. Всеки диригент намира сам своя път към оркестрантите и към солистите. Някои го налагат чрез убеждаване и дипломация, други чрез терор… Акад. Васил Казанджиев е изключително убедителен и дипломатичен човек. Особено ценни съвети, по отношение на интерпретацията съм получил от проф. Петко Радев. Той е бил първи кларинетист и солист на оркестъра на Миланската Скала в продължение на 12 години. Работил е с диригенти като Карлос Клайбер, Клаудио Абадо и Караян. От неговите разкази моето желание за диригентство ставаше още по-голямо. Знаеше че уча дирижиране и ми говореше много за начина им на работа с оркестъра.
– Какви са първите преживявания на един 25 годишен младеж като диригент?
– Много добре си спомням, това са едни от най-силните емоции, които съм изпитвал. След като излезеш от учебната стая, където имаш уроци само с професора и с пиано и се изправиш пред 50 музиканта с дългогодишен опит, пулсът ти се качва над 120, сърцето ти е в гърлото, мозъкът ти „пари“, а ръцете са студени. С годините тези усещания се овладяват, всичко си идва на мястото, превръщат се в положителна емоция и стават енергията на музикалното преживяване.
– Има ли физиономия един оркестър, усеща ли се като едно цяло или усещате отделни музиканти, които дават физиономия на оркестъра?
– Аз смятам, че съм доста добър психолог. Когато започна работа с един оркестър усещам алфа-музикантите. Усетиш ли ги и започнеш ли да им въздействаш, тогава вече оркестърът придобива образно казано физиономията и звученето, което ти искаш да му придадеш. Когато успееш да вдъхнеш своята енергия към тях, би трябвало да можеш да моделираш оркестъра и това е смисълът на нашата професия.
– А откъде идва интересът Ви към работа с различни актьори и поп-изпълнители, с които правите концерти съчетавайки класика и съвременност?
– Винаги съм се опитвал през годините освен интерпретация, да имам и друга мисия – да направя класическата музика достояние за по-голям кръг от публика. Това беше идеята на проекта с Руслан Мъйнов, едно много известно телевизионно лице, артист, с невероятни гласови данни. Неговите чар и харизма привличат по-широка публика към класическата музика. Хората идват на тези концерти и се надявам след това да посетят и оперите, арии от които изпълнява Руслан. Много съм искал през годините да възпитавам и младата публика – децата. С Плевенския оркестър още в началото имам над 200 образователни концерта. С известни оперни и оперетни артисти сме правили огромен брой тематични концерти. Поставял съм и много детски мюзикъли, както в Плевен, така и в Търново, а след това и в Русе. Много държа следващите поколения, които идват, да са образовани музиканти и подготвена публика.
– Какъв беше опитът Ви с камерния оркестър Студио Примо?
– Това е едно друго предизвикателство. Там идеята беше да съберем топ-музиканти от всички оркестри в България в един състав. С този оркестър направихме доста проекти с известни солисти – Васко Василев, Светлин Русев, Йълдъз Ибрахимова, Теодосий Спасов. Опитът ми с тези музиканти ме обогати много, от 2002 до 2010 година концертирахме активно.
–Може ли да се каже, че диригентът е и нещо като музикален детектив, търси и намира неизвестна, непозната музика?
– Мисля, че то е приоритет на диригентите и интерпретаторите, които се занимават със старинна музика. Съвременният диригент по-скоро е детектив по отношение на разчитане на закодираното в партитурата – закодираната музика, закодираните послания. От опита си знам, че една симфония в изпълнение на Карлос Клайбер може да завърши с 15 минути по-бързо от същата симфония под диригентството на Серджиу Челибидаке и всяко едно от тези изпълнения ще има своята красота и смисъл.
– Последно в Стара Загора бяхте диригент на две балетни постановки „Спящата красавица“ и „Сънят на Пилат“. Харесва ли Ви да сте диригент на балетен спектакъл?
– Балетът е едно красиво, елитно изкуство и за диригента е предизвикателство да го дирижира. От друга страна балетната музика е изключително красива симфонична музика, звукоизобразителна, допълваща това, което се случва на сцената. И не на последно място, след като веднъж е поставен балетът, всеки следващ път, когато го дирижираш се изисква да си с максимална концентрация, за да представиш музиката по същия начин, по който тя е била и на репетицията, и на предишните спектакли. Нямаш право на различна емоция, трябва да си с хладен мозък и топло сърце.
– Доволен ли сте от студентите си в Академията, има ли таланти сред тях?
– Имам много „шарени“ студенти, някои виждам в бъдеще на сцена, а някои просто са в Академията и ще завършат, приключвайки с музиката. Такива са времената. Важно е от масата да извадим ценното и да го подкрепим, да му дадем криле, защото е нашето бъдеще, на нас като музиканти, на мен като диригент.
– Чувам, че пишете интересна дисертация и че работите по нея и във Виена….
– Темата е за връзката между Пучини и Лехар – приятелска и творческа, закодирана в техните партитури. Имам удоволствието да познавам във Виена жената, която се е грижила за брата на Лехар, който е живял във вилата, купена от композитора във Виена. Дамата ми предостави достъп до голяма част от архива на Лехар, който не е достояние на музеите, а все още се намира в тази вила. Там е гостувал Пучини. Видях негови послания писани върху снимки и картички за Лехар и още много интересни неща. Смятам че точно този мой опит с оперетата и с операта ме наведе към това да извадя общите неща между тези композитори.
– Очертава ли се четвърто поколение музиканти Бошнакови?
– Никой никога не знае. Засега и двамата ни синове имат интерес към музиката на абсолютно любителско ниво . Аз не ги притискам. Преживял съм детските си години като ученик по музика. Големият ми син определено използва всеки повод да свири на флейта и на пиано. Още няколко години и той сам ще избере, с какво да се занимава.
– Струва ми се, че сте доволен от изминалите 50 лета живот?
– Да, доволен съм. Смятам, че мястото, на което се намирам в момента – Стара Загора и Държавна опера-Стара Загора, също и Държавна опера-Русе, Община Велико Търново с Фестивала „Сцена на вековете“, на който съм артистичен директор, както и преподаването в Музикалната академия в София, за тези 50 години са това, към което съм се стремял. Дай боже 50 години да са средата на един съзнателен творчески живот.
(край на цитата)
БТА
28 декември 2021 г.
Русенската опера представя “Прилепът” с диригент Владимир Бошнаков
Русе, 28 декември (Мартин Пенев, БТА)
Комичната оперета “Прилепът” от Йохан Щраус-син, ще бъде представена утре вечер в Доходното здание в Русе. Това съобщиха от Русенската опера. Режисьор на спектакъла е д-р Аделаида Якимова – Фурнаджиева, а диригент е маестро ВЛАДИМИР БОШНАКОВ
В главните роли публиката ще види тенора Иван Пенчев – като граф Габриел фон Айзенщайн, а сопраното Теодора Чукурска ще бъде графиня Розалинда. Даниела Караиванова ще се превъплъти в прислужницата Адела, тенорът Александър Баранов ще бъде учителят по пеене Алфред, а баритонът Добромир Момеков ще е Доктор Фалке.
“Прилепът” е поставен за първи път в Русе на 29 декември 1965 година. Диригент тогава е бил Илия Темков, а режисьор – Коста Наумов.
(край на цитата)
Портал „Дарик Враца“
11 октомври 2023 г.
Анелия Костова
Диригентът Владимир Бошнаков: Музиката е най-висшата проява на човешкия интелект
Любителите на класическата музика във Враца ще бъдат доволни от предстоящия концерт на Симфониета Враца с диригент маестро ВЛАДИМИР БОШНАКОВ.
Концертът е на 13 октомври от 19 ч., а програмата е избрана лично от диригента Бошнаков. Симфониета Враца ще изпълни впечатляващи произведения на прочути композитори от Балканския и Иберийския полуостров.
В програмата са включени: М. Де Фая – „Танц на огъня“ от сюита из балета „Любовна магия“; М. Големинов – Нестинарско хоро от сюита из балета „Нестинарка“; И. Албенис – „Триана“ от сюита „Иберия“; П. Стайнов – Ръченица от Симфонична сюита „Тракийски Танци“; П. Владигеров – „Празничен танц“ от „Седем български симфонични танца“ оп. 23; М. Де Фая – Сюита № 1 „Тривърхата шапка“; Л. Пипков – „Ръченица“ из операта „Момчил“; И. Албенис – „Астурия“ от „Испанска сюита“; К. Кюркчийски – „Един шоп в Испания“; Г. Андреев – Симфонична танцова сюита „Шоплук“ (световна премиера).
За Дарик Враца маестро Бошнаков разказа какво свързва музиката на Испания с огнените ритми на България (чуйте в прикачения звуков файл).
Очакваме Ви на 13-ти октомври от 19.00ч. на концерта „Танц на огъня“ в Градската концертна зала.
Осигурете местата си в залата с билети от “Гъбката” до хотел “Хемус”, т. 0896718303, 0899827060, всеки делничен ден от 10.30 до 18.00 ч.
(край на цитата)
Портал „theatre.art.bg“
15 декември 2023 г.
МИХАЕЛА ФИЛЕВА И КОЛЕДА EXTRAVAGANZA
„За мен е огромно удоволствие да съм един от солистите на този толкова специален Коледен концерт! Маестро ВЛАДИМИР БОШНАКОВ избра цялата програма за “КОЛЕДА EXTRAVAGANZA”! Неведнъж съм имала удоволствието да работя с прекрасните музиканти от Оркестъра на Държавна Опера Русе и нейните солисти, и сега нямам търпение отново да се срещна с изключителната русенска публика!“ – сподели Михаела Филева.
“Коледа Eхstravaganza” се ангажира да събере в концертната зала хора от различни поколения – родители и деца, да помогне те да осъществят непосредствен контакт на емоционално и културно ниво в помощ на взаимното разбирателство и приемствеността, давайки нова виталност и естетическа извисеност на културния и по-специално – на концертния живот в Русе!
(край на цитата)
24 май 2024 г.
Биг Бенд Велико Търново
Диригент – ВЛАДИМИР БОШНАКОВ
Празничен концерт в Народно читалище “Надежда 1869”, гр. Велико Търново
снимка: Валери Ставрев
(край на цитата)
Нека днес на 13 ноември 2024 г. поздравим маестро Владимир Бошнаков с навършване на 53 години, като му пожелаем много здраве и щастие, както и нови музикални успехи.
За много години, драги маестро!
…….
Записи:
Диригент Владимир Бошнаков за премиерата на операта …
….
Теодосий Спасов и Биг Бенд Велико Търново с диригент Владимир Бошнаков “Тракийска песен” музика Красимир Милетков, аранжимевт Александър Бразицов
https://www.facebook.com/watch/?v=902614454487081
……
Държавна Опера Русе, Диригент Владимир Бошнаков
…..
ДЪРЖАВНА ОПЕРА – РУСЕ И ПРЕМИЕРАТА НА “ЛЕТО 893 …
……
Новогодишен концерт на Русенската опера
….
Благодарим на прекрасната публика, великолепния оркестър на Държавна Опера Русе и на страхотния диригент Владимир Бошнаков
https://www.facebook.com/watch/?v=1312895735397475
….