Veröffentlicht am

Ian Bostridge

Британският тенор и музикален писател Иън Бостридж празнува рожден ден

Драги приятели на оперната музика, на 25 декември 2024 г. – Първия ден на Коледа – навърши кръглите 60 години един оперен и концертен тенор, който не е от най-известните в популярните оперни справочници и списания – британецът Иън Бостридж (Ian Bostridge), роден на 25 декември 1964 г. в Лондон.

Когато чух изпълнения на този певец по телевизията преди 25-30 години, бях доста изненадан както от външния му вид, така и от самото пеене – висок и строен млад мъж с особено високо чело на научен работник, строго изражение, очи с морско-син цвят и дълбоко вникнат в тълкуването на всяка дума, която пееше. Не помня какво точно слушах, но запомних името му (беше концерт заедно с други изпълнители). Сигурно беше творба от епохата на барока, като след това научих, че в този жанр той е особено добър и поставя еталони с изпълненията си. Не го чух по-късно в опери от Верди или от Пучини, нито в традиционния за много певци и певици репертоар, но като интерпретатор на песенното творчество на немските романтици Франц Шуберт („Хубавата мелничарка“, „Зимно пътуване“), Роберт Шуман, Хуго Волф и други, на песни и опери от Хендел, Бах, Пърсел, Монтеверди, Стравински, Хенце и много други е постигнал завидни успехи. По-късно ще се спра на повече подробности, както и на особената му любов към творчеството на сънародника му Бенджамин Бритън, в творби от който Бостридж е считан за един от най-добрите му пропагандатори и тълкуватели.

На 25 декември 2014 г. аз написах първата си и единствена статия за него, когато той навърши кръглите 50 години. Оттогава не съм писал нова статия за него, поради което днес на 29 декември 2024 г. се радвам наново да му окажа чест – преди 4 дни той навърши 60 години. В този ден имах друга статия за оперен деец, затова отложих написването за днес – 29 декември.

През изтеклите 10 години очевидно са станали много нови събития в живота на Иън Бостридж. Първо ще цитирам статията си за него от 2014 г., после накрая ще направя всички нови допълнения. Цитирам текста от 25 декември 2014 г.:

„Иън Бостридж учи в реномирани учебни заведения във Великобритания – „Dulwich College Preparatory School”, както и „Westminster School”, после следва съвременна история и философия в университетите в Оксфорд и Кембридж. През 1990 г. защитава докторска титла в Оксфорд на тема „Размишления относно значението на магията в обществения живот на Вeликобритания през годините от 1650 до 1750“. След това продължава изследванията си като член на оксфордския „Corpus Christi College“. През 1997 г. издава книга върху основата на докторската си дисертация – „Witchcraft and Its Transformations, c. 1650–1750”.

Заедно с научната си кариера Бостридж започва да се занимава и с вокално изкуство, като решава да преустанови работата си в Оксфорд и се посвети изцяло на музиката. Още през 1991 г. става носител на награда, дадена му от Националната федерация на музикалните дружества във Великобритания. Две години по-късно започват и песенните му рецитали и концерти. Дебюта е през 1993 г. в лондонската зала „Wigmore Hall“, една година след това – през 1994 г. пее цикъла „Winterreise“ от Франц Шуберт в „Purcell Room“ също в Лондон. През следващите години концертната му кариера се развива много успешно: рецитали в Лион, Кьолн, Мюнхен, Лондон, Единбург, Франкфурт, Париж, Стокхолм, Брюксел, Амстердам, Лисабон, Виена и другаде, по-късно и в Ню Йорк. Конкретни данни ще цитирам по-късно.

Заедно с тази концертна дейност Иън Бостридж започва и оперна кариера от 1994 г. Дебюта му е на Музикалния фестивал в Единбург в ролята на Лисандер в операта „Сън в лятна нощ“ от Бенджамин Бритън заедно с ансамбъла на „Australian Opera“. През 1996 г. играе с ансамбъла на лондонската „English National Opera“ в ролята на Тамино в операта „Вълшебната флейта“ от Моцарт. Следват изяви в други опери от Бритън, в „Продадена невеста“ от Сметана, Монтеверди и други. През 1997 г. е дебюта му на сцената на Кралската опера в Лондон в операта „Въртенето на винта“ от Бритън.

Постепенно Иън Бостридж се налага като изявен бароков певец, също и като специалист в творби от Бритън. Ето отзив от 2014 г. на британски музиколог:

„Иън Бостридж е един от водещите световни тенори в областта на бароковата музика и в оперното творчество на Бенджамин Бритън. Годината 2013 беше „година на Бритън“ (бел. Б.К.:100 години от рождението му), в която Бостридж предприе редица концерти в Европа с песенни рецитали от негови произведения. В една от любимите си роли – Густав фон Ашенбах в операта „Смърт във Венеция“ (бел. Б.К.: премиера на 16 юни 1973 г. – последната му опера, починал е през 1976 г.), Иън Бостридж гостува на редица европейски оперни сцени, като „Théâtre Royal de la Monnaie“ в Брюксел, Миланската Скала, „English National Opera“ в Лондон, също и в Люксембург. Не само през въпросната година, но и отдавна той гастролира с голям успех по големите световни оперни сцени, изнася концерти и рецитали в прочути музикални зали и сгради, като „Wiener Konzerthaus“, „Concertgebouw Amsterdam“, „Barbican Centre London“ и „Carnegie Hall New York“, както и при прочути музикални фестивали като тези в Залцбург, Алдебург, Единбург и т.н. „Шубертиаде“.

(край на цитата – изказване на британския музиколог)

Многообразието на репертоара на Иън Бостридж се отразява в голямото число музикални записи, много от които са отличени със значителни международни награди. Примери: „Хубавата мелничарка“ от Франц Шуберт („Gramophone Award“ 1996), операта „The Rake’s Progress“ от Игор Стравински (ролята на Tom Rakewell с диригент Sir John Eliot Gardiner, „Grammy Award“ 1999), „Хвалебните песни“ от Бритън и операта му „Въртенето на винта“(„Gramophone Award“ 2003), както и операта на Бритън „Billy Budd“ („Grammy Award“ 2010), Adès’ „The Tempest“ („Gramophone Award“ 2010), също и операта на Монтеверди „Орфей“. (бел. Б.К.:Томас Адес е също и отличен пианист и много често акомпанира в концертите и рециталите на Иън Бостридж).

В много от изявите си в съпровод на оркестър Иън Бостридж е придружен от най-известни оркестри и диригенти, между които: Бернард Хайтинк, сър Саймон Ретл, Чарлс Маккерас, Колин Девис, Невил Маринер, Мстислав Ростропович, Лотар Загрошек, Антонио Папано. В оперния му репертоар влизат заглавия като: от Хенри Пърсел – „Дидон и Еней“, от Клаудио Монтеверди – „Орфей“, „Коронацията на Попеа“, от Моцарт – „Вълшебната флейта“, „Дон Жуан“, „Отвличане от сарая“, „Идоменео“, от Рихард Вагнер – „Тристан и Изолда“, от Сметана – „Продадена невеста“, от Стравински – „The Rake’s Progress“, от Бертолд Голдшмидт – „Беатриче Ченчи“, от Бенжамин Бритън – „Похищението на Лукреция“, „Сън в лятна нощ“, „Въртенето на винта“, „Смърт във Венеция“, от Томас Адес – „Буря“.

От 2014 г. Бостридж е професор по класическа музика в Оксфордския университет.

На 24 март 2015 г. Иън Бостридж изнася песенен рецитал в Оперния театър във Франкфурт. На рояла Julius Drake. В програмата на концерта са включени творби от Хенри Пърсел, Й. С. Бах, Йозеф Хайдн, Бенжамин Бритън, Курт Вайл. Някои творби от Пърсел и Бах са в преработка за тенор от Бритън.

По-долу цитирам част от изявите на Иън Бостридж между 2011 и 2015 г. (в края на статията има още допълнителни негови изяви през месеците януари до март 2015 г.):


  

Von  / Bis Oper  Rolle  Ort   Mär 15   Concert Tenor Frankfurt(Oper)  Feb 15   Recital tenor Madrid(Zarzuela)  Jun 14   Recital Tenor Garmisch  Nov 13   Curlew River Madwoman London(Barbican) ML: W Lacey; R: Netia Jones  Jul 13   The Canticles Tenor London(RO) ML: Andrew Davis; R: Neil Bartlett / Paule Constable  Jan 13   Recital Tenore Bruxelles(Monnaie) Jun 11   The Rape of Lucretia Male Chorus Aldeburgh ML: Knussen; Mär 11   Death in Venice Gustav von Aschenbach/The Traveller/The Elderly Fop en Milano(Scala) ML: Edward Gardner; R: Deborah Warner 

(край на цитата)

На сцената на Виенската държавна опера Иън Бостридж е имал скромни изяви – само 3 спектакъла през януари 2006 г. на операта „Дон Жуан“ от Моцарт – в ролята на Дон Отавио:

Titel des WerksRolle/Funktion der PersonDatum der ersten/letzten VorstellungAnzahl der Vorstellungen
Don GiovanniDon Ottavio18.01.2006–22.01.20063 mal

(край на цитата)

Цитирам състава на ансамбъла при първата изява на Иън Бостридж в „Дон Жуан“ на 18 януари 2006 г.:

Besetzung | 18.01.2006

Musikalische LeitungPhilippe Jordan
InszenierungRoberto de Simone
BühnenbildNicola Rubertelli
KostümeZaira de Vincentiis
ChorleitungErnst Dunshirn
Don GiovanniSimon Keenlyside
Der KomturDan Paul Dumitrescu
Donna AnnaRicarda Merbeth
Don OttavioIan Bostridge
Donna ElviraMelanie Diener

(край на цитата)

Особено успешна и многостранна е дейността на Иън Бостридж от началото на новия век. Ето извадки от кариерата му през новото хилядолетие:

През лятото на 2000 г. Бостридж изнася по време на Петия фестивал в Университета в Единбург лекция на тема „Музика и магия“. През 2004 г. той получава титлата CBE (Commander of the Order of the British Empire) за заслугите си в областта на музиката. През 2003 г. е избран за почетен доктор в „University of StAndrews“. Избран е за периода 2014-2015 в Университета в Оксфорд за „Humanitas Professor of Classical Music and Education”, също и за гост-професор в “UC Berkeley” в САЩ през 2015 г. На 11 ноември 2009 г. Бостридж пее „Agnus Dei” от „Военен реквием“ на Бритън по време на празнична служба във Westminster Abbey. През 2013 г. участва в нов запис на „Военен реквием“. Той е солист заедно с Анна Нетребко (сопран) и Томас Хемпсън (баритон) с диригент Антонио Папано. Ето подробности:

BRITTEN War Requiem (Warner Classics)

Recorded to mark Britten’s centenary year by Anna Netrebko, Ian Bostridge, Thomas Hampson and Antonio Pappano with the Orchestra, Coro e Voci Bianche dell’Accademia Nazionale di Santa Cecilia.

(край на цитата)

Бостридж се занимава и с литературна дейност. Пише често в месечното списание „Standpoint“. Негови статии с музикална тематика под заглавие „A Singer’s Notebook” са поместени от издателството „Faber & Faber“ през септември 2011 г. Критикът Michael Tanner пише в „BBC Music Magazine“: “A consistently lively, learned, urbane and passionate book, once opened not likely to be closed until you have read it all.”

В началото на 2015 г. издателство „Faber & Faber“ публикува книгата на Бостридж „Schubert’s Winter Journey: Anatomy of an Obsession”. Цитирам кратки бележки за тази книга (на английски език):

Ian Bostridge / Faber & Faber

Schubert’s Winter Journey: Anatomy of an Obsession
by Ian Bostridge
(Faber & Faber / publication date: 1 January 2015)

Schubert’s Winterreise is one of the most powerful and one of the most enigmatic masterpieces in Western culture. In his new book, Schubert’s Winter Journey: Anatomy of an Obsession, Ian Bostridge – one of the work’s finest interpreters – focusses on the context, resonance and personal significance of the work. Drawing on his vast experience of performing Winterreise, on his musical knowledge and on his training as a scholar, Ian Bostridge unpicks the enigmas and subtle meaning of each of the 24 songs to explore the world Schubert inhabited, bringing the work and its world alive for connoisseurs and new listeners alike.

(край на бележките)

Превод:

Иън Бостридж / Faber & Faber

„Зимното пътуване на Шуберт: Анатомия на една обсесия“
от Иън Бостридж
(Faber & Faber / дата на публикуване: 1 януари 2015 г.)

Зимният път на Шуберт е един от най-силните и един от най-енигматичните шедьоври на западната култура. В новата си книга „Зимното пътуване на Шуберт: Анатомия на една обсесия“, Иън Бостридж – един от най-добрите интерпретатори на произведението – се фокусира върху контекста, резонанса и личното значение на произведението. Въз основа на богатия си опит в изпълнението на „Winterreise“, на музикалните си познания и обучението си като учен, Иън Бостридж разкрива енигмите и финия смисъл на всяка от 24-те песни, за да изследва света, обитаван от Шуберт, оживявайки творбата и нейния свят за ценители и нови слушатели.

(край на превода)

Що се отнася до личния живот на този голям британски певец и музикален писател, можем да споменем следното: през 1992 г. той се оженва за писателката и публицистка Lucasta Miller, с която имат син и дъщеря. Брат му Марк Бостридж е също публицист, критик и биограф. В свободното си време Иън Бостридж обича да чете книги, да се занимава с готварство, да разглежда художествени изложби и картини.

По-долу цитирам повече подробности за концертната му и оперна кариера до 2014 г. (на немски език):

Konzerte (Auswahl)

……..

Oper (Auswahl)

…….

Иън Бостридж е получил редица награди и отличия (до 2015 г.), цитат на немски език:

  • 2004 wurde Ian Bostridge für seine Verdienste um die Musik zum Commander of the Order of the British Empire (CBE) ernannt.
  • 2013 erhielt er den ECHO Klassik für die Operneinspielung des Jahres (Oper des 20./21. Jh.).
  • 2014 wurde er erneut mit dem ECHO Klassik in der Kategorie Solistische Einspielung des Jahres (Gesang) ausgezeichnet.
  • 2015 wurde Bostridges Schubert’s Winter Journey: Anatomy of an Obsession mit dem Duff Cooper Prize ausgezeichnet.

(край на цитата)

През 2007 г. Иън Бостридж получава наградата „Grammy Award 2007“ за изпълнението на цикъл песни от Бенджамин Бритън в съпровод на Берлинските филхармоници с диригент сър Саймън Ратъл.

Следва списък на музикалните му записи (от немски източник) и по-подробна дискография на английски език (някои позиции се дублират):

Tonträger (Auswahl)

  • Britten: Lieder mit Antonio Pappano (EMI Classics, 2013)
  • Britten: The Rape of Lucretia mit Angelika Kirchschlager (Virgin Classics, 2013)
  • Three Baroque Tenors Arias (EMI Classics, 2010)
  • Adès: The Tempest mit Thomas Adès (EMI Classics, 2009)
  • Schubert: Schwanengesang mit Antonio Pappano (EMI Classics, 2009)
  • Schubert: The Wanderer: Lieder und Fragmente mit Leif Ove Andsnes (EMI Classics, 2008)
  • Große Händel-Arien mit Harry Bickett (EMI Classics, 2007)
  • Schubert: Lieder and Sonaten mit Leif Ove Andsnes (EMI Classics, 2007)
  • Britten: Les Illuminations, Serenade, Nocturne mit Simon Rattle (EMI Classics, 2005)
  • Schubert: 25 Lieder mit Julius Drake (EMI Classics, 2005)
  • Schubert: Die Schöne Müllerin mit Mitsuko Uchida (EMI Classics, 2005)
  • Schubert: Winterreise mit Leif Ove Andsnes (EMI Classics, 2004)
  • Monteverdi: Orfeo mit Emmanuelle Haïm (Virgin Classics, 2004)
  • Bach: Arien und Kantaten mit Fabio Biondi (Virgin Classics, 2000)
  • Handel: L’allegro, il penseroso ed il moderato mit John Nelson (Virgin Classics, 2000)
  • The English Songbook mit Julius Drake (EMI Classics, 1999)
  • Schumann: Liederkreis, Dichterliebe etc. mit Julius Drake (EMI Classics, 1998)

(край на цитата)

Discography

(вкючил съм тук и новите заглавия след първата ми статия през 2014 г.)

  • Mustonen, Symphony no 3, Taivaanvalot, Turku Philharmonic, Olli Mustonen (Ondine 2024)
  • The Folly of Desire with Brad Mehldau (Pentatone 2023)
  • Schubert: Schwanengesang with Lars Vogt (Pentatone 2022)
  • Tormento d’Amore with Antonio Florio and Cappella Neapolitana (Warner 2022)
  • Respighi, Songs with Saskia Giorgini (Pentatone 2021)
  • Schubert, Die schöne Müllerin with Saskia Giorgini (Pentatone 2020)
  • Beethoven: Songs and Folksongs with Antonio Pappano (Warner Classics 2020)
  • Schubert, Winterreise with Thomas Adès (Pentatone 2019)
  • Handel, Ode for St Cecilia’s Day with Dunedin Consort (Linn 2019)
  • Berlioz, “Les Nuits d’Eté”; Ravel, “Shéhérazade”; Debussy/Adams, “Le Livre de Baudelaire”, conducted by Ludovic Morlot with Seattle Symphony, (Seattle Symphony Media, 2019)
  • Requiem (Butterworth, Stephan, Mahler, Weill) with Antonio Pappano (Warner Classics 2018)
  • Schubert Songs 4 with Julius Drake (Wigmore Live 2018)
  • Schubert Songs 3 with Julius Drake (Wigmore Live 2017)
  • Songs from Our Ancestors with Xuefei Yang (Globe Music, 2016)
  • Shakespeare Songs with Antonio Pappano (Warner Classics, 2016)
  • Brahms: the complete songs, volume 6 with Graham Johnson (Hyperion, 2015)
  • Schubert Songs 2 with Julius Drake (Wigmore Live, 2015)
  • Schubert Songs 1 with Julius Drake (Wigmore Live, 2014)
  • Bach: St John Passion with Stephen Layton, Polyphony and the OAE (Hyperion, 2013)
  • Britten: War Requiem” with Antonio Pappano, Anna Netrebko, Thomas Hampson, Accademia di Santa Cecilia (Warner Classics, 2013)
  • Britten: The Rape of Lucretia with Oliver Knussen (EMI Classics, 2013)
  • Britten Songs with Antonio Pappano and Xuefei Yang (EMI Classics, 2013)
  • Three Baroque Tenors Arias for Beard, Borosini and Fabri. Bernard Labadie (EMI Classics 2010)
  • Adès: The Tempest with Thomas Adès (EMI Classics, 2009)
  • Schubert: Schwanengesang with Antonio Pappano (EMI Classics, 2009)
  • Schubert: The Wanderer: Lieder and Fragments with Leif Ove Andsnes (EMI Classics, 2008)
  • Great Handel with Harry Bicket (EMI Classics, 2007)
  • Schubert: Lieder and Sonata with Leif Ove Andsnes (EMI Classics, 2007)
  • Wolf: Lieder with Antonio Pappano (EMI Classics, 2006)
  • Britten: Les Illuminations, Serenade, Nocturne with Simon Rattle (EMI Classics, 2005)
  • Schubert: 25 Lieder with Julius Drake (EMI Classics, 2005)
  • Wagner: Tristan und Isolde with Antonio Pappano (EMI Classics, 2005)
  • Schubert: die Schöne Müllerin with Mitsuko Uchida (EMI Classics, 2005)
  • Schubert: Lieder and Sonata No.21 with Leif Ove Andsnes (EMI Classics, 2005)
  • Schubert: Winterreise with Leif Ove Andsnes (EMI Classics, 2004)
  • Monteverdi: Orfeo with Emmanuelle Haïm (Virgin Classics, 2004)
  • Purcell: Dido and Aeneas with Emmanuelle Haïm (Virgin Classics, 2003)
  • Vaughan Williams: On Wenlock Edge with Bernard Haitink (EMI Classics, 2003)
  • Schubert: Lieder and Sonata D850 with Leif Ove Andsnes (EMI Classics, 2003)
  • Mozart: Idomeneo with Charles Mackerras (EMI Classics, 2002)
  • Britten: Canticles & Folksongs with Julius Drake (Virgin Classics, 2002)
  • Britten: Turn of the Screw with Daniel Harding (Virgin Classics, 2002)
  • The Songs of Robert Schumann, Vol.7 with Dorothea Röschmann and Graham Johnson (Hyperion, 2002)
  • The Noël Coward Songbook with Jeffrey Tate (EMI Classics, 2002)
  • Schubert: Lieder volume II with Julius Drake (EMI Classics, 2001)
  • Henze: Songs with Julius Drake (EMI Classics, 2001)
  • Bach: Cantatas and Arias with Fabio Biondi (Virgin Classics, 2000)
  • Handel: L’allegro, il penseroso ed il moderato with John Nelson (Virgin Classics, 2000)
  • The English Songbook with Julius Drake (EMI Classics, 1999)
  • Stravinsky: The Rake’s Progress with John Eliot Gardiner (Deutsche Grammophon, 1999)
  • Bach: St Matthew Passion (Evangelist) with Philippe Herreweghe (Harmonia Mundi, 1999)
  • Schumann: Liederkreis & Dichterliebe etc. with Julius Drake (EMI Classics, 1998)
  • Schubert: Lieder volume I with Julius Drake (EMI Classics, 1998)
  • Britten: Our Hunting Fathers with Daniel Harding, Britten Sinfonia (Warner Classics, 1998)
  • Schubert: Die schöne Müllerin (Schubert Edition, Vol.25) with Graham Johnson and Dietrich Fischer-Dieskau (Hyperion, 1996)
  • Britten: The Red Cockatoo & Other Songs with Graham Johnson (Hyperion, 1995)
  • Nyman: Noises, Sounds & Sweet Airs with Dominique Debart (Argo, 1995)
  • Vaughan Williams: Over Hill, Over Dale with Holst Singers and Michael George (Hyperion, 1995)

(край на цитата)

Както се вижда от изложеното до тук, Иън Бостридж е своеобразна личност с много профили, които не винаги съвпадат с общата представа за песенен и оперен певец. Многообразните му и всестранни интереси загатват за една енциклопедична личност. Интересно е как ще се развие таланта му в следващите десетилетия, след като през 2014 г. той навърши едва 50 години. Дали ще остане само в полето на направеното досега или ще прибави нови области от музикалното творчество на композитори от миналото и от съвремието. Наскоро научих и подробност за изключителния му слух, не само в областта на оперната и концертна музика. При демонстрация на записи от различни произведения и с разнообразни диригенти, той след внимателно слушане успява да отгатне кой е диригентът на записа по звука на оркестъра. Това говори за една обща висока музикална култура.

Преди да завърша тази статия от 2014 г. за днешния юбиляр, искам да поместя извадка от плана му за първите три месеца от новата 2015 г. От януари до март той ще участва общо в 16 концерта, както солови в съпровод на пиано, така и с други солисти и в съпровод на оркестър. Изявите му са в различни европейски страни – Италия, Германия, Испания, Русия, Великобритания, Норвегия, Швеция, Турция, както и в САЩ. На 23 февруари той ще има солов концерт в Голямата зала на Московската консерватория „Чайковски“, а на 12 март Бостридж ще бъде солист в „Годишните времена“ от Хайдн по време на концерт в Истанбул от 20 часа. Ето подробности (на английски език):

Teatro alla Scala, Milan

05 Jan 2015

Ian Bostridge, tenor

Thomas Adès, piano

Großer Sendesaal des NDR, Hannover

08 Jan 2015 20.00

“Music from England” to include arias by Handel and songs by Purcell and Britten.

Andrew Manze, conductor

Ian Bostridge, tenor
NDR Radiophilharmonie

Stadthalle , Wilhelmshaven

09 Jan 2015 20.00

“Music from England” to include arias by Handel and songs by Purcell and Britten.

Andrew Manze, conductor

Ian Bostridge, tenor
NDR Radiophilharmonie

Barbican Hall, London

12 Jan 2015 19.30

SCHUBERT: Winterreise

Ian Bostridge, tenor

Thomas Adès, piano

Saffron Hall, Saffron Walden

17 Jan 2015 19.30

Recital of all-Brahms songs, including Nine Lieder Op.32 and Four Heine settings

Ian Bostridge, tenor

Graham Johnson, piano

Frimurerlogen, Trondheim

28 Jan 2015

HANDEL arias


Ian Bostridge, tenor
Olof Boman, conductor

Trondheim Barokk Orchestra

Library of Congress, Coolidge Auditorioum, Washington DC

07 Feb 2015 14.00

SCHUBERT: Winterreise

Ian Bostridge, tenor

Julius Drake, piano

Prinzregententheater, Munich

12 Feb 2015 20.00

MOZART: Sinfonie Nr. 25, KV 183 

FINZI: Dies Natalis für Tenor und Streicher 

BEETHOVEN: 12 Kontretänze 

BIZET: Symphonie Nr. 1 C-Dur

Ian Bostridge, Tenor

Jos van Immerseel, Conductor

Münchener Kammerorchester

Stadthalle, Aschaffenburg

13 Feb 2015 19.30

MOZART: Sinfonie Nr. 25, KV 183 

FINZI: Dies Natalis für Tenor und Streicher 

BEETHOVEN: 12 Kontretänze 

BIZET: Symphonie Nr. 1 C-Dur

Ian Bostridge, Tenor

Jos van Immerseel, Conductor

Münchener Kammerorchester

Teatro de la Zarzuela, Madrid

16 Feb 2015 20.00

RECITAL

Works by Schumann, Liszt and R. Strauss
Ian Bostridge, tenor

Julius Drake, piano

TBC, Sochi

21 Feb 2015

RECITAL
Works by Purcell, Britten, Schumann

Ian Bostridge, tenor

Viktoria Postnikova, piano

Tchaikovsky Conservatorium, Bolshoi Saal, Moscow

23 Feb 2015

RECITAL
Works by Purcell, Britten, Schumann

Ian Bostridge, tenor

Viktoria Postnikova, piano

Philharmonie, Kammermusiksaal , Berlin

02 Mar 2015 20.00

RECITAL
Programme includes works by Ives, Brahms and Schumann


Ian Bostridge, tenor

Lars Vogt, piano

Lutfi Kirdar Convention & Exibition Centre, Istanbul

12 Mar 2015 20.00

HAYDN: Die Jahreszeiten

Sascha Goetzel conductor

Miah Persson soprano

Ian Bostridge tenor

Mark Stone baritone

Salzburg Bach Choir

Borusan Istanbul Philharmonic Orchestra

Berwaldhallen, Stockholm

19 Mar 2015

BRITTEN: Les Illuminations

BERLIOZ: Symphonie Fantastique

Daniel Harding, conductor

Ian Bostridge, tenor

Swedish Radio Symphony Orchestra

Berwaldhallen, Stockholm

20 Mar 2015

BRITTEN: Les Illuminations

BERLIOZ: Symphonie Fantastique

Daniel Harding, conductor

Ian Bostridge, tenor

Swedish Radio Symphony Orchestra

(край на извадките)

(край на статията ми от 25 декември 2014 г.)

Днес на 29 декември 2024 г. в юбилейната ми втора статия за тенора Иън Бостридж ще дам нови информации за него, станали през годините от 2014 до сега. Някои данни може да се повторят, но това е нормално:

Иън Чарлс Бостридж (Ian Charles Bostridge) CBE, роден на 25 декември 1964 г. е британски тенор, известен с изпълненията си като оперен и песенен певец.

Ранен живот и образование


Бостридж е роден в Лондон в семейството на Лесли Бостридж и Лилиан (по баща Кларк). Баща му е бил дипломиран държавен геодезист. Бостридж е брат на писателя и критик Марк Бостридж и те са правнуци на вратаря на „Тотнъм Хотспър“ от началото на 20-ти век – Джон „Мъничкия“ Джойс.

Иън Бостридж е стипендиант на Кралицата в Уестминстърското училище. Посещава колеж „Сейнт Джон“, Оксфорд, където завършва първа степен по съвременна история, и колеж „Сейнт Джон“, Кеймбридж, където получава магистърска степен по филология, по история и философия на науката. През 1990 г. получава докторска степен от Оксфорд по история с теза за значението на магьосничеството в английския обществен живот от 1650 до 1750 г., ръководена от сър Кийт Томас. Работил е в Лондон в продължение на две години в актуални телевизионни репортажи и документални филми, преди да стане постдокторант на Британската академия в колежа „Корпус Кристи“, Оксфорд, където преподава политическа теория и британска история от 18-ти век.

Неговата книга „Witchcraft and Its Transformations 1650-1750“ е публикувана през 1997 г. като Оксфордска историческа монография. Тази книга, според професор Стюарт Кларк е:

„Най-сложната и оригинална от всички скорошни истории на ранната модерна демонология“, и тя има голямо влияние върху изучаването на периода преди Просвещението. Иън Бостридж „постига най-рядко срещаното постижение в света на науката: взема овехтяла тема и гарантира, че никога повече няма да бъде разглеждана по същия начин“ (Ноел Малкълм, TLS).

(край на цитата)

През 1991 г. Иън Бостридж печели наградата от Националната федерация на музикалните дружества, а от 1992 г. получава подкрепа от „Тръста на младите концертиращи артисти“.

Кариера


Дебют

Бостридж започва да пее професионално на 27-годишна възраст. През 1993 г. той дебютира във „Wigmore Hall“, последван от аплодирано зимно турне в „Purcell Room“ и дебюта му на Фестивала в Алдебург през 1994 г. През 1995 г. той изняса първия си солов концерт във „Wigmore Hall“ (за който печели „Кралска Награда“ за дебют на Филхармонията). Изнася концерти в Лион, Кьолн, Лондон и на фестивалите в Алдебург, Челтнъм и Единбург през 1996 г. и в „Alte Oper“ във Франкфурт през 1997 г.


На концертната сцена той се изявява с Лондонския симфоничен оркестър под ръководството на сър Колин Дейвис и Мстислав Ростропович, Шотландския камерен оркестър под ръководството на сър Чарлз Макерас и Симфоничния оркестър на град Бирмингам и Берлинската филхармония под ръководството на сър Саймън Ратъл.
Първият му солов запис е за „Hyperion Records“ – рецитал с творби от Бенджамин Бритън, наречен „The Red Cockatoo“ с Греъм Джонсън. Неговият последващ запис на „Хубавата мелничарка“ от Шуберт в издание на „Hyperion Records“ печели наградата „Gramophone Solo Vocal Award“ за 1996 г. Той печели наградата отново през 1998 г. за запис на песни на Роберт Шуман с неговия постоянен сътрудник, пианиста Джулиус Дрейк, и отново през 2003 г. за „Миртите на Шуман“ и дуетите с Доротея Рьошман и Греъм Джонсън като част от изданието на „Hyperion Records“ посветено на Роберт Шуман.


Бостридж е ексклузивен артист на „EMI Classics“ от 1996 г. насам, той е номиниран за „Грами“ 15 пъти и е печелил три пъти. Неговите компактдискове са спечелили всички големи награди за звукозапис, включително „Grammy“, „Edison“, „Japanese Recording Academy“, „Brit“, „South Bank Show Award“, „Diapason d’Or de l’Année“, „Choc de l’Année“, „Echo Klassik“ и „German Record Prize“. Неговият запис на „Die Forelle“ от Шуберт с Джулиус Дрейк е част от саундтрака на филма от 2011 г. „Sherlock Holmes: Playing in the Shadows“. Албумът му „Shakespeare Song“ за „Warner Classics“ печели наградата “Грами” за 2017 г. и „Echo Klassik“ за солови вокали.


Бостридж прави оперния си дебют през 1994 г. на 29-годишна възраст като Лизандър в „Сън в лятна нощ“ от Бритън с „Opera Australia“ на фестивала в Единбург под палката на Баз Лурман. През 1996 г. той дебютира в Английската национална опера и пее в първата си изява като Тамино във „Вълшебната флейта“. През 1997 г. той пее Quint в новата постановка на Дебора Уорнър на „The Turn of the Screw“ (Въртенето на винта) от Бритън под ръководството на сър Колин Дейвис за Кралската опера. Записал е „Вълшебната флейта“ и „Сън в лятна нощ“ със сър Колин Дейвис за „Philips Classics“; „Отвличане от сарая“ на Моцрат (ролята на Белмонте) с Уилям Кристи за „Erato“; Том Рейкуел („The Rake’s Progress“ от Стравински) под ръководството на Джон Елиът Гардинър за „Deutsche Grammophon“ (награда „Грами“); и Captain Vere („Били Бъд“ от Бритън, награда „Грами“) с Даниел Хардинг. През 2007 г. се изявява в „ENO“ (Английската национална опера) в ролята на Ашенбах в „Смърт във Венеция“ от Бритън в продукцията на Дебора Уорнър.

1997-1999 г.

През 1997 г. Иън Бостридж заснема „Зимно пътуване“ от Шуберт за „Канал 4“, режисиран от Дейвид Алдън. Този запис е обект на профилен документален филм в шоуто на „South Bank“ за тв-компанията „ITV“ и Бостридж представя филма на „BBC 4“ със загвавие „Дневникът на един изчезнал“ от чешкия композитор Леош Яначек.

Иън Бостридж работи и като журналист – той е писал за „The New York Review of Books“, „The New York Times“, „The Guardian“, „The Times“, „Financial Times“, „The Times Literary Supplement“, „Opernwelt“, „Gramophone“, „BBC Music Magazine“, „Opera Now“ и „The Independent“.

По-късните му ангажименти включват концерти в Париж, Стокхолм, Лисабон, Брюксел, Амстердам и Концертхаус във Виена. В Северна Америка той се изявява на концерти във „Frick Collection“ в Ню Йорк през 1998 г. и в „Alice Tully Hall“ през 1999 г. и прави своя дебют в „Carnegie Hall“ под ръководството на сър Невил Маринър. Също през 1998 г. той пее Вацек в новата постановка на „Продадена невеста“ от Сметана под ръководството на Бернард Хаитинк за Кралската опера и прави своя дебют на фестивала в Мюнхен като Нерон („Коронацията на Попеа“ от Монвтеверди), както и един концерт със „Зимно пътуване“ от Шуберт в театър „Cuvilliés“. През 1999 г. Бостридж дебютира с Виенската филхармония под ръководството на сър Роджър Норингтън. Той редовно работи с пианистите Джулиус Дрейк, Греъм Джонсън, Мицуко Учида, композитора Томас Адес и музикалния директор на „Ковънт Гардън“ Антонио Папано. Други партньори на пианото включват Leif Ove Andsnes, Håvard Gimse, Saskia Giorgini, Igor Levit и Lars Vogt.

От 2000 г.


През лятото на 2000 г. Бостридж изнася петата си годишна лекция на Фестивала на Университета в Единбург, озаглавена „Музика и магия“.


През 2004 г. Бостридж е назначен за Командир на Британската империя (CBE) заради заслугите му към музиката. Той е „Hon. RAM“, почетен сътрудник на колежа „Корпус Кристи“, колежа „Сейнт Джон“ и колежа „Улфсън“ в Оксфорд и получава почетна докторска степен от университета „Сейнт Андрюс“ през 2003 г. От 2014 г. до 2015 г. е професор по класическа музика и педагогика на хуманитарните науки в Оксфордския университет (част от програмата „Humanitas“). През 2020/21 г. е гост-професор в Мюнхенския университет за музика и драма. От 2022 г. той води курсове по песни на Шуберт в Частния университет за музика и изкуство на град Виена.


Той изнася първата си лекция относно труда на Никълъс Брейкспир „Класически нагласи: латински и музика през вековете“ в университета в Трондхайм през 2015 г. и годишната лекция на BIRTHA „Човечеството в песенния цикъл „Зимно пътуване“ от Шуберт в университета в Бристол през същата година. През 2016 г. той изнася лекция върху тема на Линкълн Кирщайн „Песен и танц“ в Нюйоркския университет. През април 2021 г. той изнася в Чикагския университет лекция върху „Берлински семейни теми“.

Бостридж има собствена едногодишна серия „Perspectives“ в „Carnegie Hall“ през 2005/2006 и 12-месечна резиденция в „Barbican – Homeward Bound“ през 2008 г. Той има сезон „Карт бланш“ в „Concertgebouw“ и други артистични резиденции в Люксембург, Хамбург, „Щубертиада“ в Шварценберг и във „Wigmore Hall“.


На 11 ноември 2009 г. Бостридж пее „Agnus Dei“ от „Военния реквием“ на Бенджамин Бритън на службата в Деня на примирието в Уестминстърското абатство. Той използва думите на военния поет Уилфред Оуенс „На Голгота близо до Анкр“. Службата отбелязва загубата на поколението от Първата световна война, чиито последни членове загиват по-рано същата година. Бостридж изпълнява антивоенните „Четири песни на Уолт Уитман“ от Курт Вайл през 2014 г. Той също има дълга история като режисьор и изпълнител на „Опера за три гроша“ от Курт Вайл.


През 2013 г. Бостридж участва на „Barbican Britten Centenary Festival“ в Лондон и издава нов запис на „Военния реквием“ на композитора.


Бостридж е дългогодишен музикален колумнист за списание „Standpoint“ – месечното „празнуване на западната цивилизация“, стартирано през 2008 г., и служи в консултативния съвет на списанието. Той е колумнист за класическа музика в списание „Prospect“ от 2023 г., също така е посланик на младежката музика, патрон на тръста на музикалните библиотеки и на концерта на гвардейския параклис „Macmillan Cancer Support Carol“. От 2023 г. е попечител на новосъздадения „Лондонски център за хуманитарни науки“.


Сборник от неговите писания за музика – „A Singer’s Notebook“, е публикуван от „Faber and Faber“ през септември 2011 г. Философът Michael Tanner я описва в „BBC Music Magazine“ като: „Напълно оживена, ерудирана, градска и страстна книга, която веднъж отворена, едва ли ще затворите, докато не я прочетете цялата“.


Неговият бестселър „Зимното пътуване на Шуберт: Анатомия на една обсесия“ е публикуван през януари 2015 г. от „Faber and Faber“ в Обединеното кралство и от „Knopf“ в САЩ. Публикуван е на немски, фински, нидерландски, корейски, японски, италиански, шведски, полски, мандарин, опростен китайски, френски, руски и испански езици.

Бостридж спечелва наградата „Дъф Купър“ за нехудожествена литература за 2015 г. – „Prix Littérair des Musiciens“ за 2018 г. и труда му относно „Зимното пътуване на Шуберт“ е обявен за най-добра музикална книга на годината на „Prix de la Critique“ за 2017/18 г. (Асоциация за професионална критика на театъра, музиката и танца). През 2019 г. той спечелва „Grand Prix France Musique des Muses“.


През 2023 г. Бостридж пее ролята на Евангелиста в спектакъл на Йохан Себастиан Бах „Страстите по Матей“ с френския ансамбъл „Les Talens Lyriques“ и „Chœur de chambre de Namur“ под диригентството на Кристоф Русе, а също така изнася концерти с песни на Шекспир.


Книгата на Бостридж «Song and Self: A Singer’s Reflections on Music and Performance» е публикувана през 2023 г. от „Chicago University Press“ в САЩ, „Faber and Faber“ в Обединеното кралство и „C.H. Beck“ в Германия и се издава от „Acantilado“ в Испания, „Il Saggiatore“ в Италия и „Artes“ в Япония.

(край на данните като допълнение на основните информации от 2014 г.)

Ще завърша днешната статия за Иън Бостридж с едно много интересно негово интервю от 2010 г., дадено пред руска медия по време на негово концертно гостуване в Москва. То е публикувано в руската медия „Музикальная жизнь“ на английски език. Няма да цитирам оригинала, ще дам превод на български език:

Портал „Музикальная жизнь“ Русия

2010 г.

Иън Бостридж: Понякога чувам Чайковски в „Смърт във Венеция“ на Бритън

Вокалният цикъл на Шуберт “Winterreise” в изпълнение на Иън Бостридж и Томас Адес спечели наградата на „ICMA“ в категорията “Вокална музика” през 2010 г. Публикуваме разговора с Иън Бостридж по време на турнето му в Русия.


Бостридж е познат както в Москва с поредицата „Декемврийски вечери“ в голямата зала на Московския музикален дом, така и в Санкт Петербург, където изнася солов концерт за втори път в любимата си Голяма зала на Филхармонията. Изборът му се спира на два вокални цикъла „An die ferne Geliebte” от Бетовен и „Der Schwanengesang” от Шуберт, акомпаниран от пианистката Саския Джорджини. Иън Бостридж (IB) говори специално за „Музикальная жизнь“ с Владимир Дудин (VD) за търсенето на вокални тембри, връзката му с операта и окончателната магия на музиката.

VD: Доволни ли сте от певческата си кариера?

IB: Моята кариера беше честно казано благословия за мен, защото никога не съм планирал да бъда певец и никога не съм мечтал за това в младостта си. Харесвах да пея и харесвах песенния жанр, но нямах намерение да посветя живота си на него, дори само защото не бях германец. Но този обрат на съдбата беше сладък, тъй като някак се случи от само себе си, а не поради психологически усилия. И днес, разбира се, бих се смятал за доста щастлив и доволен. Друг важен аспект от моята кариера е запазването на гласа ми, грижата за него. Поглеждайки назад към тези двадесет и три години, изминали в един миг, разбирам, че непрекъснато съм мислил за това и продължавам да мисля до ден днешен. Представете си изненадата, когато веднъж подреждах документите си и открих списъка с плюсове и минуси дали да остана преподавател в университета или да стана певец.

VD: Спомняте ли си момента, в който гласът ви се „събуди“ и се опита да се освободи?

IB: Имах хубав глас, но нищо особено. Пея разнообразен репертоар, но не претендирам да бъда „глас на века“ като например Брин Терфел или Анна Нетребко: сега това са изключителни певци. Но се гордея с моя лек, ярък тембър, който ми позволява да изпълнявам широк набор от песни, както и определени оперни части. Имах добри учители, които подредиха правилния репертоар за мен, но не бяха много педантични в работата с мен по техническата страна на пеенето. Опитвах се да пея по-естествено, така че много технически аспекти бяха недостъпни за мен. По време на кариерата си търсих учители, които да решат техническите ми проблеми. През последните две или три години се консултирах с Маргреет Хониг, професор от Амстердам. Уроците й бяха много полезни за мен, толкова много, че все още мога да пея колоратурно. Въпреки това, горният регистър все още не ми е лесен, така че никога не съм спирал да го подобрявам през цялата си кариера.

VD: Кои бяха вашите ранни учители?

IB: В гимназията беше известният английски контра тенор Чарлз Брет. Замислих много музика с него, включително песни на Хуго Волф и „Dichterliebe“ на Шуман, която изпълних за първи път на 17-годишна възраст. Недостатъкът му беше, че рядко ми говореше за техника. Колкото и да е смешно, в доклада от старото училище от времето, когато бях сопран в момчешкия хор, намерих бележка на учител, която гласеше: „Бостридж трябва да работи върху горния си регистър“. Както можете да видите, същите проблеми вече съществуват. Другият ми учител в Кеймбридж беше отличен с френския репертоар. Добре си прекарах разговорите с него, но пак нищо за техниката.

VD: Това означава ли, че сте изградили гласа си сам?

IB: Да, стана възможно благодарение на факта, че имах късмета да изпълнявам това, което харесвам. Научих много по време на подготовката. Основната грижа беше намирането на правилния тембър, защото певецът на песни има различен тембър от оперния певец. В ежедневието човешкият глас може да издава различни звуци, от писък до дълбок звук, от шепот до екзалтация. Пеенето на песни е много различно от оперното пеене, което изисква голям звук върху здрава основа и зряла монотонност. Песенното пеене е като старо пиано от 19-ти век, което има различни регистри. Бързо напред към 21-ви век, трябва да призная, че когато репетирах със Саския Джорджини в Санкт Петербургската филхармония на стар, лошо кондициониран, ненастроен „Bösendorfer“, все още се наслаждавах на контраста на регистрите. Това е нещо, което липсва на съвременните инструменти. Точно както във вокала, ние търсим различни тембри. Понякога пея в нисък регистър, въпреки че ми е неестествено. Би било много трудно на оперната сцена, но е поносимо за песенното пеене. Когато оценявах тембрите, разчитах и ​​все още правя за моите високи тонове и ползвам опита на моя пианист, защото всичко идва от правилната интонация. Странни звуци могат да възникнат в резултат на търсене на правилния тембър в песенното пеене. Пеенето „извън тон“ може да е подходящо, когато артистичното изразяване на емоции, чувства и ценности изисква това. Записът, между другото, също е много полезен при намирането на тембри.

VD: Кой е любимият ви пианист?

IB: В момента това е Саския Джорджини, с която наскоро започнах да работя. В най-новата ни програма тя намери място за солови композиции, сякаш сме в салон от 19-и век. Не всички приветстват това, но аз го намирам за много важно, защото на камерната вокална вечер публиката трябва да се „префокусира“ върху „гласа“ на пианото, за да разбере колко значим е той в съчетание с певеца. В продължение на двадесет и пет години бях с невероятния Джулиус Дрейк. Скоро ще пея с Игор Левит, който ще бъде първият руски пианист, който ще има партньорство с мен (въпреки че той живее в Германия от дълго време). Обичам да се срещам с нови музиканти. Имах много възнаграждаващи изпълнения с Leif Owe Andsnes, с когото ще се срещна отново това лято на италиански фестивал. Антонио Папано е просто прекрасен. Винаги съм вдъхновен и изумен от безкрайния му творчески талант. През ноември ще бъде издаден компактдиск с песни на Малер с Антонио Папано на пианото. Записахме този диск през февруари, докато Антонио беше зает с концерти в различни зали и театри. Наполовина мислеше за симфонията на Бърнстейн и „Макбет“ на Верди с Нетребко, наполовина мислеше за „Лейди Макбет от Мценския окръг“ на Шостакович. Сутрин репетираше Шостакович, вечерта свиреше Верди. Успява да свири и във Венеция с виолончелист по същото време. Антонио е пълен с фантастична енергия, той е феноменално „животно“, което живее и диша с музика и сцена. Огромна привилегия е да работиш с него, да не говорим, че го имаш като приятел е огромно удоволствие.

VD: Как се развиха отношенията ви с оперната сцена?

IB: Рядко съм се изявявал на оперна сцена като водещ певец, но все пак това е важна стъпка в кариерата. Всички пътища за реализиране на вашия вокален талант са важни; разбира се, има много от тях, но оперното пеене помага на певеца да се развие артистично, драматично. Участвал съм в двадесет и три оперни проекта, като се започне с невероятната „Коронацията на Попеа“ от Монтеверди, дирижирана от Дейвид Алдън в Мюнхен, където играх като Нерон. Като луд тийнейджър, който не даваше и два цента за саморефлексия и просто искаше да твори, бях много заинтересован да вляза в този невероятен свят. В резултат на това получих допълнителни предимства, като например работа с Дебора Уорнър, режисьорката, с която направихме четири или пет театрални продукции. Това оказа влияние върху драматичните ми умения. Направих с нея „Въртенето на винта“ и „Смърт във Венеция“ от Бритън сравнително скоро. Между другото, участвах в концертното изпълнение на тази опера в Голямата зала на Московския музикален дом по случай 100-годишнината на Бритън. Режисьорката Нетия Джоунс продуцира „Curlew River“ на Бритън с мен; има видео на тази продукция. Смятам всички тези фази за много важни за развитието ми като драматичен певец; в крайна сметка, когато пея на концерт, аз също действам по някакъв начин. Не се смятам за особено духовен или религиозен човек, но вярвам, че има нещо дълбоко в нас, което не оставя съмнения: музиката ни дава живот.

VD: Продължавайки нашата дискусия за Бенджамин Бритън, трябва да кажа: според мен вие сте роден да пеете музиката му, това е вашата съдба!

IB: Запознах се с Бритън преди много време, вече изпълнявах много от неговите композиции в хора, тъй като той пише толкова много за деца. Що се отнася до обстановката, Бритън имаше отличен вкус към поезията. Мисля, че композиторите на песни – Шуберт, Шуман, Волф – са му повлияли много. Интересно е, че когато пея Бритън на руски, усещам остро връзката между неговите песни и руския манталитет, точно както самият композитор беше очарован от руски музиканти със Шостакович, Вишневская и Ростропович начело. Бритън обичаше руската музика. Понякога си спомням Чайковски от „Смърт във Венеция“.

VD: Сред вашите изследвания е „Магьсничество и магия в Европа“. Вълшебна ли е музиката?

IB: Не се смятам за особено духовен или религиозен човек, но вярвам, че има нещо дълбоко в нас, което не оставя съмнение: музиката ни дава живот. Учените се борят да го разберат. Поезията е същата работа. Вероятно е по-добре това да остане загадка.

Превод на английски от Михаил Кривицки

(край на превода)

Нека днес на 29 декември 2024 г. да поздравим Иън Бостридж с навършване на 60 години на 25 декември, и да му пожелаем добро здраве, сили и амбиция да продължава успешно музикалната си дейност, като я развива в нови посоки и обогатява световното музикално изкуство със значителни постижения.

………..

Записи:

Ian Bostridge sings “Silent Noon” from “The English Songbook

….

Schubert – “Erlkönig” (Ian Bostridge & Roger Vignoles) | Théâtre du Châtelet (2002)

Ian Bostridge performs Schubert’s “Der Erlkönig”, Op. 1, accompanied by pianist Roger Vignoles. Excerpt from Ian Bostridge’s “Voices of Our Time” recital.

´´´´

Adelaide, Op. 46 · Ian Bostridge · Antonio Pappano, Beethoven: Songs & Folksongs

…..

An die ferne Geliebte, Op. 98: No. 1, Auf dem Hügel sitz ich spähend

Ian Bostridge · Antonio Pappano

https://www.youtube.com/watch?v=g5xaEspdHGg&ab_channel=IanBostridge-Topic

…..

La bonne chanson, Op. 61: No. 9, L’hiver a cessé (Version for Voice, Piano and String Quintet) · Ian Bostridge · Julius Drake · Belcea Quartet · Leon Bosch

…..

Come away, death, Op. 6 No. 1 · Ian Bostridge · Julius Drake

…

Let us Garlands Bring, Op. 18: I. Come Away, Come Away Death, Ian Bostridge, Shakespeare Songs

Piano: Antonio Pappano, Tenor Vocals: Ian Bostridge, Composer: Gerald Finzi

…..