Музиколожката Лада Брашованова, родена на 11 февруари 1929 година, починала през ноември 2020 година

Драги приятели на музиката, днес на 11 февруари 2022 г. пиша за пръв път статия за една високо уважавана от мен личност, която познавах лично от началото на 80-те години на миналия век, и това познанство трая с известни прекъсвания почти до смъртта й през ноември 2020 г. Това е известната музиколожка Лада Брашованова-Станчева, чийто баща е един от най-заслужилите дейци на българската музикална култура – проф. д-р Стоян Брашованов, оставил златни следи в историята на тази култура.

В изминалите почти 10 години, в които пиша статии не само за оперни дейци – певци, диригенти, композитори, режисьори, сценографи и други, но обръщам внимание и на музиколози, до сега не съм писал за тия особено известни и заслужили с голямата си дейност баща и дъщеря. Понеже пиша на календарен принцип – дата на раждане или на кончина, наскоро забелязах, че на 11 февруари е рожденият ден на Лада Брашованова, поради което реших да й отдам необходимата почит – тя се помина на 91-годишна възраст на 10 ноември 2020 година в София, едва преди година и половина …

Отдавна познавам дейността на Лада Брашованова – може би от 60-те години на миналия век, защото след като започнах работа като учител в Габрово през 1957 г. и после до 1974 г. бях в катедра „Висша математика“ към ТУ Габрово, бях абониран дълги години за списание „Българска музика“, от страниците на което следях музикалния живот в България. Още тогава знаех имената на музиколозите от моята и по-предна генерации, така че името „Брашованов“ (имам предвид проф. Стоян Брашованов, който се помина през 1956 г.) стоеше много често в статии, особено от предни години, когато се цитираха негови трудове. Нека не забраяваме, че Стоян Брашованов е считан за първият български професионален музиколог.

А името на Лада Брашованова се споменаваше вече по-късно, особено когато аз напуснах България през 1974 г. Тогава вече не съм следил сп. „Българска музика“, но четях други музикални издания и вестници като „Народна култура“, чрез които съм се информирал и за нея. Както е известно, тя започва дейността си като музикален критик, авторка е на много книги, студии, статии и рецензии, публикувани в България и чужбина. Когато съм преглеждал в библиотеки в Германия различни музикални енциклопадии и речници, много често статиите за български музикални дейци бяха с автори Лада Брашованова, Магдалена Манолова и още няколко други личности. В определени години Лада Брашованова изнася музикални беседи по Българското радио, гостува с такива и в различни държави. Именно при таково гостуване в Германия аз се срещнах за пръв път с нея. Ето как стана това:

Дълги години в Дармщадт – градът в който живея от 1974 г. – имаме Немско-българско културно дружество, в което членуват както българи, така и немци. В началото на 80-те години председателят на дружеството ми каза, че от Българското посолство в Бон са съобщили, че музиколожката Лада Брашованова ще гостува 2-3 дни в Дармщадт, където ще изнесе лекции в определено музикално училище или друга такава институция в града. Понеже аз се интересувам от музика, той ми предложи да се свържа с нея, като ми даде адреса на хотела, където тя ще отседне и в една от вечерите да се срещнам и от името на нашето дружество да я поканя на вечеря – тя едва ли ще има познати в Дармщадт и е редно да не я оставяме изцяло сама, особено вечер. Аз се съгласих и в определения ден и час се срещнах с нея в хотела, където тя отседна. Срещнахме се привечер и аз я заведох на вечеря в един живописен ресторант край града. Така имах възможност да се запозная и говоря няколко часа с тази забележителна жена. Тя ми разказа редица подробности за дейността си в България и за това гостуване в различни градове на Германия, както и при нас в Дармщад, също и за това, че прави такива пътувания доста често. Понеже знае отлично немски език, това се приема с голям респект и тя се радва да помогне името на България като страна със стара музикална култура да се знае и от днешните генерации музиканти в държавите, където гостува и изнася беседи на различни музикални теми.

В по-късни години вече съм имал нови контакти с Лада Брашованова в София, особено в годините след 1995 г., когато бях пенсионер и съм гостувал в Габрово и в София за по-дълги периоди. Тогава в София съм посещавал симфонични концерти, където сме се срещали в паузите и съм разговарял с нея. Пак по това време се оказа, че тя има близки роднини по линия на съпруга си в Габрово, които и аз познавам много добре, така че сме поддържали контакти през определени периоди и по тази линия.

Мисля, че от средата на второто десетилетие на новия век – около 2015 г., Лада Брашованова постъпи в дом за възрастни хора в Банкя или в Горна Баня, така че след това вече нашите контакти се прекъснаха. Жалко, през 2021 г. научих от нашата обща приятелка в Габрово научих, че милата Лада Брашованова се е поминала на 91 години в този дом, където живееше през последните 5-6 години.

След този кратък увод ще премина към конкретни данни от биографията и дейността на Лада Брашованова, които съм намерил в различни източници на български и други езици:

Лада Стоянова Брашованова–Станчева е българска музиколожка, родена на 11 февруари 1929 г. в София. Баща ѝ е музиковедът проф. Стоян Брашованов. През 1947 г. завършва класическия и реалния отдел на Първа софийска девическа гимназия, през 1951 г. – теоретичния и през 1953 г. – изпълнителския отдел на Държавната музикална академия в София. От 1947 до 1967 г. дава частни уроци, публикува статии и концертни критики. През 1967–1977 г. е завеждащ Музикална редакция във Външно търговско дружество „Хемус“. В периода 1981–1984 г. завежда отдел „Музика“ в Центъра за художествена самодейност.

Омъжена е за проф. инж. Стефан Станчев, дългогодишен ръководител на катедра във Висшия институт по архитектура и строителство.

Членува в Съюза на българските композитори и в Съюза на учените в България. Авторка е на книги, студии, статии, рецензии, публикувани в България и чужбина. Ето конкретни данни: автор е на 13 книги (1 в чужбина), 20 студии, 950 статии, от които 147 в чужбина и е изнесла 960 сказки, реферати и радиопредавания, от които 149 в 53 града на 8 държави.

Цитирам заглавията на някои от книгите й:

„Die mittelalterliche bulgarische Musik und Joan Kukuzel“ (на немски език)

„Паганини на 20-ти век“ (за цигуларя Васко Абаджиев), София, 2001 г.

„Музикални наблюдения“, София, 2004.

„Мозайка от спомени и премълчавани факти“, София, 2001 г., 480 стр.

(край на цитата)

Лада Брашованова е многократно член на жури на музикални конкурси в България и чужбина. Удостоена е с орден „Кирил и Методий“, носителка е на международен Моцартов медал.

Умира в София на 10 ноември 2020 г.

Личният ѝ архив се съхранява във фонд 1417 в Централния държавен архив. Той се състои от 419 архивни единици от периода 1909-2011 г.

Описание на част от архива на Лада Брашованова:

Спомени, автобиография, дневник, кръщелно свидетелство и др. автобиографични документи на Лада Брашованова (1929–2009). Ученически и студентски тетрадки, орденски книжки, дипломи и др. по награждаването на Л. Брашованова с различни отличия (1929–2011). Книги, брошури, учебници, рецензии, студии, статии, лекции и сказки, аудиозаписи и др. документи от творческата дейност на Л. Брашованова (1951–2011). Доклади, заповеди за назначаване, изказвания, препоръки, протоколи и др. от служебната и обществена дейност на Л. Брашованова (1951–2001). Кореспонденция на Л. Брашованова с издателства, дружества, институции и техни представители, свързани с творческата дейност на фондообразувателката (1957–2008). Снимки на Л. Брашованова сама, с родителите й, със съпруга и сина й, с президента на Австрия Рудолф Кирхшлегер и с други лица (1936–2009). Статии и документи на други лица на различни теми (1923 – 2009). Фотокопия на миниатюра на Йоан Кукузел, от ръкопис и нотопис и текстове на църковно-славянски, съхранявани в манастири (1909; б.д.)

(край на биографичните и други бележки)

Аз се постарах да намеря повече конкретни дадни за книгите, които е написала Лада Брашованова, защото знам, че много от тях са известни и в немскоезичните страни на Европа, където положително са в картотеките на висши учебни заведения или други институции. Действително попаднах тия дни на следната важна документация на немски език (там са изброени и някои от трудовете на нейния баща проф. Стоян Брашованов):

Am weitesten verbreitete Werke von Lada Brashovanova-Stancheva:

(превод на това заглавие: най-широко разпространените трудове на Лада Брашованова-Станчева)

Die mittelalterliche bulgarische Musik und Joan Kukuzel von Lada Brashovanova-Stancheva ( Buch )

8 Ausgaben, veröffentlicht 1984 in deutscher Sprache und im Besitz von 85 WorldCat-Mitgliedsbibliotheken weltweit

Prof. Dr. Stoi︠a︡n Brashovanov : pŭrvii︠a︡t bŭlgarski muzikolog von Lada Brashovanova-Stancheva ( Buch )

2 Ausgaben, veröffentlicht 1993 auf Bulgarisch und im Besitz von 11 WorldCat-Mitgliedsbibliotheken weltweit

Veliki kompozitori : detstvo i i︠u︡noshestvo von Lada Brashovanova-Stancheva ( Buch )

4 Ausgaben, veröffentlicht 1971 in Bulgarisch und Deutsch und im Besitz von 6 WorldCat-Mitgliedsbibliotheken weltweit

Karl Orf po slučaj 100 godišninata ot roždenieto mu von Lada Brashovanova-Stancheva ( Buch )

2 Ausgaben, veröffentlicht 1993 in Undetermined und Bulgarisch und im Besitz von 5 WorldCat-Mitgliedsbibliotheken weltweit

Marin Goleminov : biobibliografski ocherk von Lada Brashovanova-Stancheva (Buch)

2 Ausgaben, veröffentlicht 1990 auf Bulgarisch und im Besitz von 5 WorldCat-Mitgliedsbibliotheken weltweit

Marin Goleminov : bio-bibliografski očerk von Lada Brashovanova-Stancheva (Buch)

3 Ausgaben, veröffentlicht 1990 in Undetermined und Bulgarisch und im Besitz von 4 WorldCat-Mitgliedsbibliotheken weltweit

Zukunftsprobleme bei der Erforschung der neumierten altbulgarischen Musikhandschriften von Lada Brashovanova-Stancheva ( )

1. Auflage, erschienen 1997 in deutscher Sprache und in Besitz von 4 WorldCat-Mitgliedsbibliotheken weltweit

Bŭlgarskata narodna muzika i neĭnoto kompozitorsko pretvori︠a︡vane von Lada Brashovanova-Stancheva ( Buch )

1. Ausgabe, veröffentlicht 1981 auf Bulgarisch und im Besitz von 3 WorldCat-Mitgliedsbibliotheken weltweit

Bulgarische Instrumentalisten von Lada Brashovanova-Stancheva ( Buch )

2 Ausgaben erschienen zwischen 1969 und 1976 in Deutsch und Englisch und werden von 3 WorldCat-Mitgliedsbibliotheken weltweit

Muzikalni nabljudenija : izbrani studii, statii, kritiki, besedi, lekcii, radiopredavanija, referati von Lada Brashovanova-Stancheva ( Buch )

1. Ausgabe, veröffentlicht 2004 auf Bulgarisch und im Besitz von 2 WorldCat-Mitgliedsbibliotheken weltweit

Bălgarskata narodna muzika i nejnoto kompozitorsko pretvorjavane von Lada Brashovanova-Stancheva ( Buch )

1. Ausgabe, veröffentlicht 1981 auf Bulgarisch und im Besitz von 2 WorldCat-Mitgliedsbibliotheken weltweit

Die mittelalterliche bulgarische Musik und Joan Kukuzel von Lada Brashovanova-Stancheva ( Buch )

1. Ausgabe, veröffentlicht 1984 in deutscher Sprache und im Besitz von 1 WorldCat-Mitgliedsbibliothek weltweit

Prof. Dr. Stojan Brašovanov: părvijat bălgarski muzikolog von Lada Brashovanova-Stancheva ( Buch )

1. Auflage, veröffentlicht 1993 in Undetermined und im Besitz von 1 WorldCat-Mitgliedsbibliothek weltweit

Hristomatiâ po muzykalna literatura s analizi von Lada Brashovanova-Stancheva ( Buch )

1. Ausgabe, veröffentlicht 1964 auf Bulgarisch und im Besitz von 1 WorldCat-Mitgliedsbibliothek weltweit

Wolfgang Amadeus Mozart von Lada Brashovanova-Stancheva ( Buch )

1. Ausgabe, veröffentlicht 1958 in deutscher Sprache und im Besitz von 1 WorldCat-Mitgliedsbibliothek weltweit

Bulgarian instrumentalits by Lada Brashovanova-Stancheva ( Book )

1 Edition, veröffentlicht 1968 in englischer Sprache und im Besitz von 1 WorldCat-Mitgliedsbibliothek weltweit

Khristomatii︠a︡ po muzikalna literatura s analizi von Lada Brashovanova-Stancheva ( Buch )

1. Ausgabe, veröffentlicht 1964 auf Bulgarisch und im Besitz von 1 WorldCat-Mitgliedsbibliothek weltweit

Publikationen und Rundfunkzyklen über Mozart in Bulgarien von Lada Brashovanova-Stancheva ( )

1 Ausgabe, veröffentlicht 1992 in französischer Sprache und im Besitz von 1 WorldCat-Mitgliedsbibliothek weltweit

Z̆ivotăt na edin tvorec ( Buch )

1. Ausgabe, veröffentlicht 1983 in deutscher Sprache und im Besitz von 1 WorldCat-Mitgliedsbibliothek weltweit

Paganini na XX vek – Vasko Abadžiev von Lada Brashovanova-Stancheva ( Buch )

1. Auflage, veröffentlicht 2001 auf Bulgarisch und im Besitz von 1 WorldCat-Mitgliedsbibliothek weltweit

(край на цитата)

Превод на български език на горните заглавия не е необходим, тъй като те са фактически на български език, само написани на латиница. Както се вижда, цялото творчество на Лада Брашованова е познато в много държави, понеже е в наличност на чужди езици в редица световни библиотеки, включени в съответната мрежа.

Във връзка с кончината на Лада Брашованова през ноември 2020 г. Българското Национално Радио излъчва на 11 ноември с.г. предаване, посветено на нея. Цитирам текста на предаването и линк към него:

БНР

Спомен за Лада Брашованова-Станчева

публикувано на 11.11.2020 | обновено на 20.11.2020

Автор: Красимира Йорданова

На 10 ноември 2020 г., на 91-годишна възраст почина Лада Брашованова-Станчева – водеща фигура сред българските музиколози.

Лада Брашованова-Станчева е родена през 1929 г. в семейството на първия български музиколог – проф. д-р Стоян Брашованов, а майка й е швейцарската пианистка Матилде Курц. Учи гимназия в Базел и София, а в началото на 50-те години завършва и теоретичния, и инструменталния отдел на Музикалната академия с пиано.

Започва дейността си като музикален критик. Членува в Съюза на българските композитори и в Съюза на учените в България. Авторка е на много книги, студии, статии и рецензии, публикувани в България и чужбина. Многократно е канена за член на жури на музикални конкурси у нас и по света.

Лада Брашованова-Станчева е удостоена с орден „Кирил и Методий“ и други престижни отличия. Личният ѝ архив вече се съхранява в Централния държавен архив.

Поклон пред паметта й!

В звуковия файл чуйте спомени на Красимира Йорданова – дългогодишен музикален редактор в БНР, за работата в сътрудничество с Лада Брашованова.

(край на цитата)

Цитирам линк към това предаване на БНР:

https://bnr.bg/post/101371820/otide-si-lada-brashovanova-stancheva

Във връзка с кончината на Лада Брашованова през ноември 2020 г. в медиите има и други публикации, посветени на нея. Аз ще цитирам една такава на Музея за история на радиото в България, която е ценна и поради това, че документира една важна част от дейността на Лада Брашованова в Българското Радио – нейните музикални беседи, понеже е чела пред микрофона свои критики и рецензии. В Златния фонд днес се пазят нейни изказвания по различни поводи и за известни личности от българския културен елит:

Музей за история на радиото в България “Проф. д-р Веселин Димитров”

12 ноември 2020 г.

На 10 ноември, на 91 години, пое своя път към отвъдното известната българска музиколожка ЛАДА БРАШОВАНОВА-СТАНЧЕВА.

Тя е една от щедрите дарители на Музея и от дълги години е свързана с него. При нас се пази не само нейният глас, но и оригиналните грамофонни плочи с лекция за българския музикален фолклор, изнесена от майка й Матилде Курц пред Швейцарското радио веднага след края на Втората световна война.

Израсла в музикално семейство, Лада е наследила качествата на музикант, изследовател и критик от родителите си – баща й – проф. д-р Стоян Брашованов – преподавател и ректор на Музикалната академия в София, и майка си – швейцарската пианистка Матилде Курц.

Лада Брашованова е завършила Музикалната академия и от 1953 г. е член на Съюза на българските композитори. Автор е на над 10 книги, стотици лекции, студии, рецензии и статии, от които над 150 в чужди издания. През 70-те и 80-те години тя активно сътрудничеше на Музикалната редакция в БНР и четеше пред микрофона свои критики и рецензии. В Златния фонд днес се пазят нейни изказвания по различни поводи и за известни личности от българския културен елит. Не случайно Лада Брашованова е канена да изнася лекции за българската музикална култура пред различни европейски електронни медии, тъй като от дете владее свободно няколко чужди езика.

Светла да е паметта за Лада! Дълбок поклон!

(край на цитата)

След тази статия, публикувана в профила на Музея във Фейсбук, има редица коментари на читатели, от които аз цитирам три такива:

Един от Клуб “Родно радио”·

Към снимката на Лада пред микрофона: Преди време Музеят (за една Нощ на Музеите) възпроизведе изключително ценния звуков документ, дарен ни от Лада Брашованова – лекцията на майка й пред швейцарското радио, посветена на българския фолклор. Това радиопредаване беше излъчено по радио “Алма Матер”. На снимката – Лада синхронно с думите на майка си превежда на български. Музикалните откъси от швейцарското радиопредаване звучаха от оригиналния звукозапис. И още малко спомени за този изключителен звуков документ. Когато Матилде Брашованова изнася своята беседа, тя и дъщеря й Лада са били получили разрешение да се завърнат в България. На много места в своята беседа Матилде Брашованова илюстрира българските неравноделни тактове припявайки : “Та, та , та…” Само на едно място вместо това тя съобщава тактувайки: “Стояне, ние се връщаме”. Надявала се е, че съпругът й ще го чуе. След много години, когато тези уникални плочи ни бяха дарени, аз направих копие на СД, което подарих на Лада. Когато тя чу “тактуването” на майка си, тя се разплака. Бяхме в старото 3-то студио на ФЖМК.

….

Boryana Боряна Statkova Статкова

Светлина по пътя на щедрата Лада Брашованова – музиковед със знания и изключителни изяви. Една голяма тайна ще остане неразказана от нея, а бяхме планирали и предстоеше… Косвените пътища – са помощни за достигане до истината, полезна за създаването на реалността и действителността…

….

Keti Vangelova

Бог да я прости! Беше енциклопедия на българския музикален живот през 20-ти век. Благодаря й за ценните участия в моите телевизионни предавания!

Поклон!

(край на цитатите)

Преди десетина години при мой престой в София аз си купих от книжарницата на СБК до Народния театър една много ценна книга на Лада Брашованова: „Мозайка от спомени и премълчавани факти“, София, 2001 г., 480 стр., която четох през изминалите години и се уверих, че наред със специалните си музикални познания, Лада Брашованова притежава и таланта да пише картинно, увлекателно и завладяващо. Реших днес в моята статия за нея да цитирам неин спомен от тази книга:

Детски спомен на Лада Брашованова от 1936 година

(от нейната книга „Мозайка от спомени и премълчавани факти“, София, 2001 г.)

През май 1936 г. почина баба ми Нели, която живееше в Швейцария. Много добре помня множеството ни познати, които идваха у нас да изкажат съболезнованията на майка ми, облечена в черно. Решено бе ние двете веднага да заминем за погребението. Но … аз се разболях с висока температура. Отлично си спомням как ми слагаха практикуваните тогава компреси с хардал, който страшно пареше. За да го изтърпявам ми четяха приказки от Андерсен, когото и до ден днешен асоциативно свързвам с горещ хардал.

Когато оздравях, майка ми ме заведе при близкия ни професор-хирург Парашкев Стоянов, който ми проби дупчици в ушите, където ми бяха сложени малки златни обеци от баба ми Нели.

Неуспели да стигнем за погребението на баба ми в Берн, ние с майка ми заминахме веднага след оздравяването ми с „Ориент-експрес“-а. От това пътуване две случки силно са се врязали в паметта ми. Срещу нас в купето седеше български студент, който до митническия контрол крайно неспокойно се въртеше върху третокласната дървена пейка и все подбутваше своя закачен зад гърба си балтон. Едва след Драгоман той се успокои и довери на учудената ми майка, че успял да изнесе голямо количество банкноти, зашити под хастара на балтона. Това е първият случай в живота ми, когато научих какво е лъжа и контрабанда.

В купето ни седеше и смешно надута гувернантка с момченце на моя възраст. През нощта, по време на минаването ни през дълъг тунел, тя го изведе до тоалетната. Но вместо да отвори тази врата, тя в сумрака погрешно отворила външната врата на вагона и детето изхвръкнало навън към стената на тунела. Настъпи неописуема паника, спирачки, писъци от нещастната гувернантка и пр. Беше сърцераздирателно! Продължихме в купето само със студента. Обляната в сълзи гувернантка си взе багажа и слезе. А момченцето от Турция, с което се гледахме приятелски, но не можехме да си говорим, не бе вече между живите. И аз плаках много.

От второто си посещение в Берн през летните месеци си спомням вече много неща. Къщата, в която остана да живее дядо ми Арнолд под наем, бе извънредно чиста, голяма, с хубава градинка с разкошни храсти и цветя. За да го утешавам, аз по цял ден го молех да ме води из града, да си играе с мен и да ме черпи с разни вкусотии, което не се случваше много често … С него си играехме по следния начин – той казваше:

– В България нямате швейцарски шоколад и кашкавал „Ементал“.

Аз му отвръщах:

– В Швейцария нямате сладко грозде и домати.

Той:

– В България нямате глетчери.

Аз:

– В Швейцария нямате море.

Той:

– В България нямате зъбчати железници.

И играта продължаваше в същия дух докато аз, но вече полуядосана, извиках:

– А пък вие в Швейцария дори си нямате цар.

Помня, как дядо ми след тази реплика се засмя и … приключи играта „победен“. Същия ден, разхождайки се с него, забелязах хартия, хвърлена на тротоара. Все още патриотично настроена от предишната ни игра, тържествено му казах:

– Такова нещо в София не можеш да видиш.

(Този случай биваше цитиран по-късно неведнъж у дома пред гости, за да се подчертае, колко чиста е била София, та случайно хвърлена хартийка да впечатли едно 7-годишно дете в иначе много чистата Швейцария …)

Едва в началото на юли 1936 г. баща ми дойде при нас в Швейцария, забавил се поради трагичната гибел на оперната ни певица Христина Морфова, натоварен да организира погребението й и да произнесе траурно слово. С него отидохме и в Базел при вуйчо ми. В този университетски град баща ми остана на специализация при проф. д-р Жак Хандшин – международно известен музиколог, историк и математик, професор по орган в Консерваторията в Санкт Петербург, а от 1921 г. професор в Университета в Базел. Но и на него баща ми отказал да заеме доцентско място в тамошния университет!

През есента тримата Брашованови потеглихме с влак обратно за България, като спряхме за няколко дни в Милано, поканени от братовчедка на баща ми, омъжена за известен италиански архитект. У тях имаше на какво да се чудя – за пръв път се возих на асансьор, и то влизащ в антрето на огромния им апартамент, чиито стени, на около половин метър от тавана, имаха големи остъклени ниши, през които се виждаше от стая в стая (повдигаха ме за тази цел …). Най-много ме впечатлиха стотиците гълъби на площада пред прочутата разкошна катедрала, както и модерните автобуси с автоматично прибиращи се стъпала. Помня, че в Милано веднъж баща ми упрекна шофьора на таксито, който три пъти обикаля по едни и същи улици, за да ни вземе повече лири. Знаех вече, че има „левове“ и „франкове“, но че италианските пари се наричат „лири“ ми се видя крайно странно, тъй като бях чувала за музикалните инструменти – лири. Но тази случка отново ме изуми, както при случая с контрабандиращия банкноти студент във влака, че на света има нечестни хора. А нали от родителите си, а и от разкази, които вече сама четях, например в любимата ми книга „Когато бях малък“ от приятеля на баща ми Добри Немиров, научавах само за добри и честни хора… Впрочем, семейните ни приятели Магда и Константин Петканови и Асен Разцветников също вече бяха ми подарили техни детски книжки с много мили посвещения.

След чудесния престой в Милано потеглихме за Венеция. Тя ме очарова с всичките си всеизвестни красоти. Отлично помня тюлените балдахини над хотелските ни кревати, под които се предпазвахме от нахалните комари. Най-много ми хареса возенето на гондола по каналите и къпането в морето на плажа „Лидо“. Когато стояхме на перона на гарата, готови за отпътуване, баща ми сърдечно се здрависа с елегантно облечен мъж, с когото се качихме в едно купе. По целия път до София „големите“ водеха оживени разговори, а аз жадно попивах всичко, видяно през прозореца. И днес помня облепените с шарени етикети нови куфари на нашия спътник (нашите бяха старички …) и луксозния му шлифер с кариран хастар. Когато на гара София се сбогувахме с него съм прошушнала на майка си:

– Когато порасна искам да се омъжа за този чичко!

А това беше бившият студент на баща ми и моят бъдещ професор в Държавната музикална академия Стоян Джуджев, завръщащ се от Париж с докторат от Сорбоната. (Когато на зряла възраст му доверих това мое детско желание, той искрено се смя).

(край на цитата)

Ще завърша бележките си за Лада Брашованова с малка извадка от профила във Фейсбук на този Дом за възрастни хора край София, където тя е прекарала последните години от живота си – една прекрасна нейна снимка, на която е тя, застанала в ръка с хубава червена роза, поздравявайки учениците в България в началото на новата учебна година през 2017 г. Ето текста:

Facebook, 15 септември 2017 г.

„Хоспис Маринела“ – Лада Брашованова-Станчева поздрвява всички български ученици с първия учебен ден!

(край на цитата)

Наред с другите снимки, с които разполагам, след статията ще поместя и тази хубава снимка, която вероятно е последната в живота на Лада Брашованова – 3 години преди кончината й …

Музикологът Стоян Брашованов, баща на Лада Брашованова

Сега до края на тази статия искам да кажа нещо и за нейния забележителен баща – проф. д-р Стоян Брашованов, за когото също не съм писал нищо до сега:

Проф. Стоян Костов Брашованов е български музиколог–фолклорист и общественик, преподавател и ректор в Държавната музикална академия. Считан е за първия български професионален музиколог.

Роден е на 14 септември 1888 г. в Русе. За кратко през 1908 г. учи философия и музикология в Берлин, но после продължава следването си в Лайпцигския университет, където през 1923 година защитава докторска дисертация по музикални науки.

Завръщайки се в България, Брашованов първо работи като гимназиален учител, а по-късно е поканен за хоноруван преподавател по музикална естетика, музикална педагогика и история на музиката в Държавната музикална академия. Назначен е на щат през 1931 г., а през 1938 г. е избран за професор. Между 1937 и 1940 г. заема поста директор на учебното заведение. През 1947 г. в Академията е учредена катедра по музикални науки (днес катедра „История на музиката и етномузикология“) и за първи неин ръководител е избран проф. Стоян Брашованов.

Той е автор на няколко монографии и около 120 публицистични статии и рецензии, които излизат в специализирани издания в страната и чужбина, както и в ежедневния и периодичния печат. Статиите му, публикувани в България, до голяма степен отразяват и коментират обществения, културния и музикалния живот и имат историко-биографичен, педагогически и естетически характер. Чрез статиите си за чуждестранни печатни издания и енциклопедии той прави опити да популяризира в чужбина българската музикална култура и българския фолклор.

Един от най-важните трудове на Брашованов е монографията му „История на музиката“ от 1946 г., в която разглежда развитието на музикалната култура у различните народи, в това число и у българите. Значима е и докторската му дисертация на тема „Über die Rhytmik und Metrik des bulgarischen Volksliedes“, която разглежда същността на неравноделните тактове, което е второто подобно изследване на българския музикален фолклор след „Метричните и ритмичните основи на българската народна музика“ на Добри Христов от 1913 г. През 1956 г. пише биографична студия за известния фолклорист Васил Стоин (1880–1938).

Негова дъщеря е музиколожката Лада Брашованова. Стоян Брашованов умира на 16 октомври 1956 г. в София.

Личният му архив се съхранява във фонд 2055К в Централен държавен архив. Той се състои от 459 архивни единици от периода 1888 – 2002 г.

(край на цитата)

За Стоян Брашованов има в Интернет също Уикипедия-страница на френски език, която ще цитирам тук в оригинал, после в превод на български език. Там има и една хубава снимка – голямата жилищна кооперация на централния булевард „Цар Освободител“ № 17а, където дълги години живее неговото семейство. И сега пред входа на тази кооперация има паметна плоча, на която е написан този факт. Аз лично много пъти съм чел написаното, понеже при моите престои в София често минавам покрай тази кооперация, движейки се към центъра на столицата от къщата на ул. „Цар Асен“, където отсядам при мои роднини от дълги години. И миналото лято през 2021 г. многократно минавах и си мислех за Лада Брашованова, която също е живяла там в продължение на много години, но вече е на другия свят …

Уикипедия-страница за Стоян Брашованов на френски език:

Biographie

Stoyan Brashovanov naît le 1er septembre 1888 (13 septembre 1888 dans le calendrier grégorien) à Roussé.

Au cours de sa scolarité à Roussé, il apprend le piano, le violon et l’alto. En 1907, il part pour l’Allemagne, étudiant la philosophie à Iéna et à Berlin avec Stumpf, Friedlaender et Max Dessoir et la musicologie, l’esthétique et les méthodes d’enseignement à Berlin et à Leipzig avec Hugo Riemann et Johannes Volkelt.

Il retourne en Bulgarie en 1912 et ne passe son doctorat qu’en 1922 à Leipzig, le premier diplômé bulgare. Il soutient sa thèse de doctorat sur la chanson folklorique bulgare.

Il retourne l’année suivante à Sofia où il enseigne l’histoire de la musique, l’esthétique et les méthodes d’enseignement à l’Académie musicale d’État de Sofia. En 1927 et 1936, il se perfection en Suisse auprès de Ernst Kurth et Handschin. Il est nommé professeur en 1937 et garde ce poste jusqu’à sa retraite en 19512. Entre 1937 et 1940, il est le directeur de l’Académie musicale.

C’est sur sa proposition, en sa qualité de directeur de l’Académie, que l’étude systématique du folklore musical bulgare est instituée à l’Académie en 1937.

Stoyan Brashovanov est également rédacteur en chef de son périodique Rodna pesen (« Родна песен ») entre 1931 et 1944. Il contribue à de nombreuses revues et dictionnaires hors de Bulgarie. Avec Ivan Kamburov, il est le premier musicologue bulgare à travailler hors du champ de la musique folklorique4.

En 1947, un département des sciences musicales dont le premier chef est le professeur Stoyan Brashovanov est créé.

Sa fille, Lada Brashovanova, née en 1929 est également musicologue, auteure notamment de livres sur Haendel, Mozart et Berlioz, ainsi que de contributions à des encyclopédies.

Stoyan Brashovanov meurt le 16 octobre 1956 à Sofia.

(край на цитата)

Превод:

Стоян Брашованов е роден на 1 септември 1888 г. (13 септември 1888 г. по григорианския календар) в Русе.

По време на обучението си в Русе учи пиано, цигулка и виола. През 1907 г. заминава за Германия, като учи философия в Йена и Берлин при Щумпф, Фридлендер и Макс Десоар и музикознание, естетика и методи на преподаване в Берлин и Лайпциг при Хуго Риман и Йоханес Волкелт.

Завръща се в България през 1912 г. и получава докторска степен чак през 1922 г. в Лайпциг – първият български дипломант. Защитава докторска дисертация върху българските народни песни.

На следващата година се завръща в София, където преподава музикална история, естетика и методи на преподаване в Софийската държавна музикална академия. През 1927 и 1936 г. той усъвършенства уменията си в Швейцария при Ернст Курт и Хандшин. През 1937 г. е назначен за професор и запазва тази длъжност до пенсионирането си през 1951 г. Между 1937 и 1940 г. е директор на Музикалната академия. Негово предложение в качеството му на директор на Академията е, през 1937 г. в нея да започне системното изучаване на българския музикален фолклор.

Стоян Брашованов е редактор и на основаното от него списание „Родна песен” между 1931 и 1944 г. Сътрудничи на много музикални списания и речници извън България. С Иван Камбуров той е първият български музиколог, който работи извън областта на народната музика.

През 1947 г. се създава катедра по музикални науки, чийто първи ръководител е професор Стоян Брашованов.

Дъщеря му Лада Брашованова, родена през 1929 г., също е музиколог, автор на книги за Хендел, Моцарт и Берлиоз и други, както и на приноси в енциклопедии.

Стоян Брашованов умира на 16 октомври 1956 г. в София.

(край на превода)

Нека днес на 11 февруари 2022 г. почетем 93 години от рождената дата на Лада Брашованова, като си спомним и за нейния баща проф. Стоян Брашованов.

Мир на праха им!

……