Сопраното от Нидерландия Гре Броувенстийн е родена на днешния ден.
Драги приятели на оперната музика, днес на 26 август 2015 г. е родена точно преди 100 години една забележителна певица от Нидерландия. За съжаление, тя се е поминала доста отдавна – още през 1999 г. Това е сопраното Гре Броувенстийн (Gré Brouwenstijn), малко известна на днешните любители на оперното изкуство, които принадлежат към по-младите генерации. Но за ония любители около 60-те години на миналия век това име не може да се забрави лесно (макар че трудно се произнася) – Броувенстийн е играла на редица големи международни сцени и то все в главни роли под диригентството на видни майстори в епохата.
Аз лично си спомням името й от един музикален запис през 1958 г. на операта „Дон Карлос“ от Верди, в който тя участва заедно с един прекрасен състав, в който пееше също и нашият Борис Христов. Ето доказателство:
Verdi – Don Carlos (Carlo Maria Giulini 1958 live/Vickers, Tito Gobbi, Fedora Barbieri, Gré Brouwenstijn, Christoff, Langdon).
(край на цитата)
На днешния ден преди две години аз написах малко есе за нея тук във Фейсбук. Това беше една от първите ми статии, но времето минава бързо и едва ли тогавашните ми читатели – твърде малко на брой (тогава бяха около 30-40, сега са точно 300), ще си спомнят. Ето защо, както правя често в последно време, ще публикувам нова статия с известни допълнения. Такива кръгли 100-годишни юбилеи не стават всеки ден.
На 26 август 1915 г. е родена точно преди 100 години една забележителна певица от годините 1940 до 1970 – сопраното от Нидерландия Гре Броувенстийн (Gré Brouwenstijn), малко известна за много от нас съвременниците поради ограничения брой нейни изпълнения, запазени на плочи или дискове, макар че същата е била около началото на Втората световна война и две десетилетия след това една от най-профилираните певици в определени роли – очарователен глас, прекрасен външен вид, завидна техника и сигурна игра на сцената. Големи диригенти на епохата, като сър Джон Барбироли, Вилхелм Фуртвенглер, Рафаел Кубелик, Бернард Хайтинк, Леополд Стоковски, Андре Клюитанс, Карло Мариа Джулини, Томас Бийчъм и други са я предпочитали като идеална изпълнителка на определени роли от световната оперна литература или като солистка в някои симфонични творби.
Гре Броувенстийн (по рождение Герда Демфина) е родена на 26 август 1915 г. в Den Helder в Нидерландия. Тя следва вокално изкуство в „Muzieklyceum“ в Амстердам при Jaap Stroomenbergh, Boris Pelsky и Ruth Horna. Оперният й дебют е през 1940 г. като една от придворните дами на Кралицата на нощта във „Вълшебната флейта“ от Моцарт. По същото време тя пее няколко години в хора към „Hilversum Radio“, също и като солистка в някои оперни предавания по радиото. Ходът на Втората световна война прекъсва кариерата й за няколко години. През 1946 г. тя играе в „Netherlands Opera“ ролята на Жулиета в „Хофманови разкази“ от Офенбах, после постига голям успех като Тоска в операта от Пучини и остава 5 сезона в този водещ оперен театър в Нидерландия. Тук тя пее роли като: Ифигения в „Ифигения в Таурус“ от Глук, Реция в „Оберон“ от Вебер, Леонора във „Фиделио“ от Бетовен, Сантуца в „Селска чест“ от Маскани, Йенуфа в едноименната опера от Леош Яначек, Графинята в „Сватбата на Фигаро“ и Донна Анна в „Дон Жуан“ от Моцарт, Татяна в „Евгений Онегин“ от Чайковски, както и главните роли в оперите от Верди: Леонора в „Трубадур“ и в „Силата на съдбата“, Елизабет в „Дон Карлос“, Амелия в „Бал с маски“, Дездемона в „Отело“, Аида в „Аида“.
През 1949 г. е дебюта на Гре Броувенстийн на основания през 1948 г. „Holland Festival“, добиващ с всяка следваща година все по-голям международен авторитет. Там тя играе с голям успех ролята на Леонора в „Трубадур“ от Верди и отваря пътя си за една завидна международна кариера. Следват гастроли във Виенската държавна опера, „Grand Opera Paris“, Щутгарт, Берлин, Лондон, Амстердам, Глайндбърн във Великобритания, Буенос Айрес.
Цитирам изявите на Гре Броувенстийн на сцената на Виенската държавна опера (там е играла през годините от 1956 до 1964):
| Titel des Werks | Rolle/Funktion der Person | Datum der ersten/letzten Vorstellung | Anzahl der Vorstellungen | |
|---|---|---|---|---|
| Aida | Aida | 15.02.1960–16.04.1961 | 2 mal | |
| Das Rheingold | Freia | 23.12.1958–31.05.1960 | 5 mal | |
| Der fliegende Holländer | Senta | 05.02.1960–29.01.1964 | 6 mal | |
| Die Walküre | Sieglinde | 14.12.1958–18.01.1964 | 10 mal | |
| Fidelio | Leonore | 18.04.1956–17.12.1963 | 9 mal | |
| Götterdämmerung | Gutrune | 12.06.1960–15.06.1963 | 4 mal | |
| Otello | Desdemona | 12.12.1959–10.12.1963 | 2 mal | |
| Tannhäuser und der Sängerkrieg auf Wartburg | Elisabeth | 08.01.1963–25.10.1964 | 9 mal | |
| Tosca | Floria Tosca | 14.06.1958–07.04.1963 | 10 mal | |
| Un ballo in maschera | Amelia | 21.04.1956–02.02.1960 | 4 mal |
(край на цитата)
Дебюта на Гре Броувенстийн във Виенската държавна опера е на 18 април 1956 г. в ролята на Леонора във „Фиделио“ от Бетовен. Цитирам състава на ансамбъла при този дебют:
Besetzung | 18.04.1956
| Dirigent | Heinrich Hollreiser |
|---|---|
| Inszenierung | Heinz Tietjen |
| Bühnenbilder | Clemens Holzmeister |
| Kostüme | Erni Kniepert |
| Einstudierung der Chöre | Richard Rossmayer |
| Florestan | Anton Dermota |
| Leonore | Gré Brouwenstijn |
| Don Fernando | Karl Kamann |
| Don Pizarro | Hans Hotter |
| Rocco | Oskar Czerwenka |
| Marzelline | Sena Jurinac |
| Jaquino | Waldemar Kmentt |
| Erster Gefangener | Erich Majkut |
| Zweiter Gefangener | Alfred Jerger |
(край на цитата)
Последната изява на Гре Броувенстийн във Виенската държавна опера е на 25 октомври 1964 г. в ролята на Елизабет в „Танхойзер“ от Рихард Вагнер. Цитирам състава на ансамбъла при тази последна изява:
Besetzung | 25.10.1964
| Dirigent | Oskar / Oscar Danon |
|---|---|
| Nach einer Inszenierung von | Herbert von Karajan |
| Bühnenbilder und Kostüme | Heinrich Wendel |
| Choreographie | Erich Walter |
| Einstudierung der Chöre | Wilhelm Pitz |
| Hermann | Walter Kreppel |
| Tannhäuser | Hans Beirer |
| Wolfram von Eschenbach | Heinz Imdahl |
| Walther von der Vogelweide | Karl Terkal |
| Biterolf | Ludwig Welter |
| Heinrich der Schreiber | Erich Majkut |
| Reinmar von Zweter | Tugomir Franc |
| Elisabeth | Gré Brouwenstijn |
| Venus | Liane Synek |
| Ein junger Hirt | Gundula Janowitz |
(край на цитата)
През 1951 г. е дебюта на Гре Броувенстийн заедно с „Холандската опера“ в „Ковънт Гардън“ в Лондон като Аида (на английски език), дирижирана от сър Джон Барбироли. Особено успешни са гастролите й като Елизабет в „Дон Карлос“ от Верди през 1958 г. в постановка на Лукино Висконти с диригент Карло Мариа Джулини. През същата година в ролята на Леонора от „Фиделио“ тя пее с голям успех в „Teatro Colon“ в Буенос Айрес, през 1959 г. в Чикаго („Lyric Opera“ като Йенуфа в едноименната опера от Яначек) и в Сан Франциско.
В средата на 50-те години Гре Броувенстийн започва да пее успешно във Вагнерови опери и през периода 1954-1956 редовно участва на Фестивала в Байройт като Зиглинде във “Валкюра“, Гудрун и Фрая в „Залезът на боговете“, Елизабет в „Танхойзер“, Ева в „Майсторите певци от Нюрнберг“, Елза в „Лоенгрин“, Сента в „Летящият холандец“. През 1954 г. тя пее в Байройт солото за сопран в Девета симфония от Бетовен под диригентството на Вилхелм Фуртвенглер. През годините 1959, 1961 и 1963 участва при Музикалните фестивали в Глайндбърн в ролята на Леонора от „Фиделио“.
След големите й успехи в Байройт Виланд Вагнер я ангажира за ролята на Леонора във „Фиделио“ през 1956 г. при собствената си постановка на операта на сцената на Държавната опера в Щутгарт, после и в Париж в „Grand Opéra“. Много от участията на певицата във Вагнерови опери са заснети на музикални носители. В края на статията ще дам подробен списък.
В следващите години Гре Броувенстийн се обръща и към опери от Рихард Щраус, като пее с голям успех в Брюксел и другаде ролите на Хризотемис в „Електра“ и на Maршалката в „Кавалерът на розата“.
Официалното приключване на кариерата й става през юни 1971 г. в залата на „RAI“ в Амстердам с „Холандската опера“. Тя играе в ролята на Леонора във „Фиделио“ от Бетовен, придружава я „Концертгебоув Оркест“ с диригент Бернард Хайтинк. В другите главни роли играят международно известни артисти от Нидерландия, като Anton de Ridder (Флорестан) и Arnold van Mill (Роко).
В редица авторитетни музикални справочници и речници се споменава, че „Гре Броувенстийн е най-добрата и най-интелигентна певица от Нидерландия в периода след Втората световна война“. Специализираната музикална критика я определя така: „Изключително музикална артистка с подчертано изразителен глас както във френския и италиански репертоар, така също и особено добре играеща в оперите от Вагнер“. През 1971 г. тя издава в Амстердам своята автобиография под заглавие „ Gré Brouwenstijn met en zonder Make-up“.
През последните 18-20 години от живота си тя се посвещава на личния си и семеен живот. Била е два пъти омъжена – от 1948 до 1953 г. с тенора Jan van Mantgem и от 1954 г. до края на живота си с Hans van Swol – професионален тенисист и тв-редактор.
На 14 декември 1999 г. Гре Броувенстийн приключва в Амстердам земния си път. Погребана е с почести в амстердамското гробище Zorgvlied.
Дискографията й обхваща редица ценни записи – цели опери, някои записани по време на изпълнение, други – в студио, като „Силата на съдбата“ от Верди, „Вълшебният стрелец“ от Вебер, „Tiefland“ („Долината“) от Ойген д’Алберт, „Валкюра“ от Вагнер, Девета симфония от Бетовен (тя е солистка) с Берлинската филхармония и диригент André Cluytens. Участва и като солистка в записа на прочутия песенен цикъл „Gurrelieder“ от Арнолд Шьонберг в Единбург през 1961 г. с диригент Леополд Стоковски.
Макар и така известна преди години, днес в Уикипедия има за Гре Броувенстийн страници само на три езика: нидерландски, английски и испански. По отношение на дискогрфията най-пълна е тази от справката на испански език, която именно ще цитирам:
Discografía de referencia
D’Albert – Tiefland (Moralt 1957/Hopf, Schöffler, Czerwenka, Waechter, Kmentt)
- Beethoven – Fidelio (Gui 1952/Berdini, Sciutti, Bruscantini, Manca Serra)
- Puccini – Tosca (Benzi 1969/Maro, Derksen, Bakker)
- Verdi – Un Ballo in Maschera (Molinari-Pradelli 1958 /Zampieri, Colombo, Ratti)
- Verdi –Don Carlos (Carlo Maria Giulini 1958 live/Vickers, Tito Gobbi, Fedora Barbieri, Christoff, Langdon)
- Verdi – Il Trovatore (Cordone 1953 live/van der Zalm, Delorie, Holthaus)
- Wagner – Die Meistersinger von Nürnberg (Cluytens 1956 /Hotter, Windgassen, Schmitt-Walter, Greindl, Stolze, von Milinkovic)
- Wagner – Der Ring des Nibelungen (Knappertsbusch 1956 /Hans Hotter, Suthaus, Neidlinger, Windgassen, Astrid Varnay)
- Wagner – Tannhäuser (Keilberth 1954 live/ Ramón Vinay, Wilfert, Dietrich Fischer-Dieskau, Greindl)
- Wagner – Tannhäuser (Rodzinski 1957 live/Liebl, Wilfert, Waechter, Ernster)
- Wagner – Tannhäuser (Herbert von Karajan 1963 live/Beirer, Christa Ludwig, Waechter, Gottlob Frick)
- Wagner – Die Walküre (Leinsdorf 1961/George London, Jon Vickers, Ward, Birgit Nilsson, Rita Gorr)
…….
Ето още някои допълнения от източник на нидерландски език:
- Gré Brouwenstijn sings Verdi
- Höhepunkte der Oper Freischütz van Carl Maria von Weber
- Gré Brouwenstijn ‘Famous Operatic Arias’ Beethoven, Verdi, Puccini
- Operatic Highlights uit: Oberon (van Carl Maria von Weber) en Cavalleria Rusticana (van Mascagni)
- Gré Brouwenstijn sings Verdi and Wagner
…..
CD’s:
- Tannhäuser (1998)
- Il Trovatore (2002)
- La forza del destino (2002)
- Fidelio (2002)
(край на цитатите)
Като преглеждах горните дискографии, случайно открих името на един диригент, което зная още от младеж. Вижте третата позиция от самото начало, записът на „Тоска“ от 1969 г.:
- Puccini – Tosca (Benzi 1969/Maro, Derksen, Bakker)
(край на цитата)
Очевидно първото име след скобата е това на диригента – Benzi. Едва ли на по-младите читатели това име ще направи особено впечатление – звучи много хубаво, като на италианец, но това сигурно е диригентът Роберто Бенци (Roberto Benzi), който всъщност е роден във Франция. От много години не бях чувал нищо за този диригент, той не е от групата на тези, които са световно известни. От къде го знам? Дали няма да се сетят много от читателите, които в годините около 1950 вече са посещавали кинофилми, но не като съвсем малки деца. Тогава през 1949 или 1950 г. в България се прожектира в цялата страна един френски музикален филм със заглавие „Прелюдия към славата“. За този филм се говореше месеци наред, млади и стари се възхищаваха на младия момък, който дирижираше големия симфоничен оркестър с такова майсторство, като че ли години наред се е занимавал само с тази дейност. Това беше нещо изключително интересно, главната роля се изпълняваше от 11-12 годишно момче, което играе ролята на диригент на симфоничен оркестър. Обаче играта му беше толкова добра – ясно бе, че това е вече почти професионален музикант, а не артист. Аз вече като 18-19 годишен младеж в последния клас на гимназията, силно запален от класическата музика, се осведомих и разбрах, че това е действително начеващ диригент, който играе тази роля в музикален филм на много високо ниво. Така научихме за гениалното момче-диригент Роберто Бенци, после се чу, че правил още няколко филма и това беше. Нищо не знаех повече.
Днес като забелязах това име в дискографията на Гре Броувенстийн ми беше интересно да проверя, дали това не е онзи диригент от 1949 г., повече от 65 години след това събитие и 20 години преди записа на „Тоска“ с Гре Броувенстийн. Напълно възможно, през 1969 г. Бенци е бил около 30-годишен (наистина според биографията му е бил тогава на 32, роден е през 1937 г.). Не се излъгах, за Роберто Бенци има информации в електронните източници. Намерих в Уикипедия страници на различни езици за него и сега цитирам откъс от тази на руски език (за да не превеждам):
Робе́рто Бе́нци (итал. Roberto Benzi; род. 12 декабря 1937, Марсель) – французский дирижёр.
Сын преподавателя сольфеджио, Бенци с раннего детства обнаружил абсолютный слух и незаурядную одарённость. Первые уроки дирижёрского мастерства он получил в десятилетнем возрасте от Андре Клюитанса, впервые встал за дирижёрский пульт в 1948 г. В 1949 г. Бенци стал героем музыкального фильма «Прелюдия к славе» (фр . Prélude à la Gloire), за которым в 1952 г. последовал второй, «Зов судьбы» (фр. L’Appel du destin), с участием Жана Маре. Параллельно с занятиями дирижированием Бенци окончил литературный факультет Сорбонны. В 1972—1987 гг. он возглавлял Национальный оркестр Аквитании, в 1989—1998 гг. Арнемский филармонический оркестр и одновременно в 1991—1995 гг. Национальный молодёжный оркестр Нидерландов.
(край на цитата)
Както се разбира, Роберто Бенци е имал чудесно образование, също и в Сорбоната, а постовете му като диригент, след като проучих допълнително, са:
Национальный оркестр Аквитании (районът с център Бордо)
Арнемский филармонический оркестр (в град Арнем / Нидерландия)
Национальный молодёжный оркестр Нидерландов (за този пост няма обяснения)
В Уикипедия-страницата на френски език се казва за награди и почести:
Roberto Benzi a été nommé Chevalier de la Légion d’honneur, de l’Ordre national du Mérite, des Palmes académiques et de l’Ordre Royal Hollandais de “Nederlandse Leeuw”.
Както се вижда, Роберто Бенци тясно е бил свързан с музикалната култура на Нидерландия. Даже в Уикипедия-страницата му на нидерландски език могат да се прочетат още доста подробности за него и живота му. Може би случайно днес стана връзка между него и Гре Броувенстийн – толкова по-добре, при 100-годишнината на певицата да стане въпрос и за един диригент, който е правил записи с нея и който познавам от младежките си години, а той е бил почти дете преди 65 години.
Нека днес на 26 август 2015 г. да почетем 100 години от рождението на талантливата оперна и концертна певица от Нидерландия Гре Броувенстийн.
………..
Записи:
Gré Brouwenstijn: Wie nahte mir der Schlummer… Leise (Der Freischütz Weber)
´´´´
GRE BROUWENSTIJN sings Abscheulicher (Fidelio) LIVE 1962
´´´´
Gré Brouwenstijn sings Mozart songs (Live, 1959)
´´´´
Belle nuit, o nuit d’amour (Contes d’Hoffmann)
Belle nuit, o nuit d’amour (Contes d’Hoffmann) · Gré Brouwenstijn · Lidy van de Veen · Jacques Offenbach · Radio Philharmonisch Orkest · Nederlands Operakoor · Paul van Kempen
´´´´´´
Ozean! Du Ungeheuer! (Oberon)
Ozean! Du Ungeheuer! (Oberon) · Gré Brouwenstijn · Carl Maria von Weber · Radio Philharmonisch Orkest · Paul van Kempen
´´´´