Veröffentlicht am

Gré Brouwenstijn

Сопраното от Нидерландия Гре Броувенстийн е родена на днешния ден.

Драги приятели на оперната музика, днес на 26 август 2025 г. е родена точно преди 110 години една забележителна певица от Нидерландия. За съжаление, тя се е поминала доста отдавна – още през 1999 г. Това е сопраното Гре Броувенстийн (Gré Brouwenstijn), малко известна на днешните любители на оперното изкуство, които принадлежат към по-младите генерации. Но за ония любители около 60-те години на миналия век това име не може да се забрави лесно (макар че трудно се произнася) – Броувенстийн е играла на редица големи международни сцени и то все в главни роли под диригентството на видни майстори в епохата.

Аз лично си спомням името й от един музикален запис през 1958 г. на операта „Дон Карлос“ от Верди, в който тя участва заедно с един прекрасен състав, в който пееше също и нашият Борис Христов. Ето доказателство:

Verdi – Don Carlos (Carlo Maria Giulini 1958 live/Vickers, Tito Gobbi, Fedora Barbieri, Gré Brouwenstijn, Christoff, Langdon).

(край на цитата)

На днешния ден преди 10 години аз написах малко есе за нея тук във Фейсбук във връзка със 100 години от рождението й. Това беше една от първите ми статии, но времето минава бързо и едва ли тогавашните ми читатели – твърде малко на брой ще си спомнят. Ето защо, както правя често в последно време, ще публикувам нова статия с известни допълнения. Такива кръгли 110-годишни юбилеи не стават всеки ден.

На 26 август 1915 г. е родена точно преди 110 години една забележителна певица от годините 1940 до 1970 – сопраното от Нидерландия Гре Броувенстийн (Gré Brouwenstijn), малко известна за много от нас съвременниците поради ограничения брой нейни изпълнения, запазени на плочи или дискове, макар че същата е била около началото на Втората световна война и две десетилетия след това една от най-профилираните певици в определени роли – очарователен глас, прекрасен външен вид, завидна техника и сигурна игра на сцената. Големи диригенти на епохата, като сър Джон Барбироли, Вилхелм Фуртвенглер, Рафаел Кубелик, Бернард Хайтинк, Леополд Стоковски, Андре Клюитанс, Карло Мариа Джулини, Томас Бийчъм и други са я предпочитали като идеална изпълнителка на определени роли от световната оперна литература или като солистка в някои симфонични творби.

Гре Броувенстийн (по рождение Герда Демфина) е родена на 26 август 1915 г. в Den Helder в Нидерландия. Тя следва вокално изкуство в „Muzieklyceum“ в Амстердам при Jaap Stroomenbergh, Boris Pelsky и Ruth Horna. Оперният й дебют е през 1940 г. като една от придворните дами на Кралицата на нощта във „Вълшебната флейта“ от Моцарт. По същото време тя пее няколко години в хора към „Hilversum Radio“, също и като солистка в някои оперни предавания по радиото. Ходът на Втората световна война прекъсва кариерата й за няколко години. През 1946 г. тя играе в „Netherlands Opera“ ролята на Жулиета в „Хофманови разкази“ от Офенбах, после постига голям успех като Тоска в операта от Пучини и остава 5 сезона в този водещ оперен театър в Нидерландия. Тук тя пее роли като: Ифигения в „Ифигения в Таурус“ от Глук, Реция в „Оберон“ от Вебер, Леонора във „Фиделио“ от Бетовен, Сантуца в „Селска чест“ от Маскани, Йенуфа в едноименната опера от Леош Яначек, Графинята в „Сватбата на Фигаро“ и Донна Анна в „Дон Жуан“ от Моцарт, Татяна в „Евгений Онегин“ от Чайковски, както и главните роли в оперите от Верди: Леонора в „Трубадур“ и в „Силата на съдбата“, Елизабет в „Дон Карлос“, Амелия в „Бал с маски“, Дездемона в „Отело“, Аида в „Аида“.

През 1949 г. е дебюта на Гре Броувенстийн на основания през 1948 г. „Holland Festival“, добиващ с всяка следваща година все по-голям международен авторитет. Там тя играе с голям успех ролята на Леонора в „Трубадур“ от Верди и отваря пътя си за една завидна международна кариера. Следват гастроли във Виенската държавна опера, „Grand Opera Paris“, Щутгарт, Берлин, Лондон, Амстердам, Глайндбърн във Великобритания, Буенос Айрес.

Цитирам изявите на Гре Броувенстийн на сцената на Виенската държавна опера (там е играла през годините от 1956 до 1964):

Titel des WerksRolle/Funktion der PersonDatum der ersten/letzten VorstellungAnzahl der Vorstellungen
AidaAida15.02.1960–16.04.19612 mal
Das RheingoldFreia23.12.1958–31.05.19605 mal
Der fliegende HolländerSenta05.02.1960–29.01.19646 mal
Die WalküreSieglinde14.12.1958–18.01.196410 mal
FidelioLeonore18.04.1956–17.12.19639 mal
GötterdämmerungGutrune12.06.1960–15.06.19634 mal
OtelloDesdemona12.12.1959–10.12.19632 mal
Tannhäuser und der Sängerkrieg auf WartburgElisabeth08.01.1963–25.10.19649 mal
ToscaFloria Tosca14.06.1958–07.04.196310 mal
Un ballo in mascheraAmelia21.04.1956–02.02.19604 mal

(край на цитата)

Дебюта на Гре Броувенстийн във Виенската държавна опера е на 18 април 1956 г. в ролята на Леонора във „Фиделио“ от Бетовен. Цитирам състава на ансамбъла при този дебют:

Besetzung | 18.04.1956

DirigentHeinrich Hollreiser
InszenierungHeinz Tietjen
BühnenbilderClemens Holzmeister
KostümeErni Kniepert
Einstudierung der ChöreRichard Rossmayer
FlorestanAnton Dermota
LeonoreGré Brouwenstijn
Don FernandoKarl Kamann
Don PizarroHans Hotter
RoccoOskar Czerwenka
MarzellineSena Jurinac
JaquinoWaldemar Kmentt
Erster GefangenerErich Majkut
Zweiter GefangenerAlfred Jerger

(край на цитата)

Последната изява на Гре Броувенстийн във Виенската държавна опера е на 25 октомври 1964 г. в ролята на Елизабет в „Танхойзер“ от Рихард Вагнер. Цитирам състава на ансамбъла при тази последна изява:

Besetzung | 25.10.1964

DirigentOskar / Oscar Danon
Nach einer Inszenierung vonHerbert von Karajan
Bühnenbilder und KostümeHeinrich Wendel
ChoreographieErich Walter
Einstudierung der ChöreWilhelm Pitz
HermannWalter Kreppel
TannhäuserHans Beirer
Wolfram von EschenbachHeinz Imdahl
Walther von der VogelweideKarl Terkal
BiterolfLudwig Welter
Heinrich der SchreiberErich Majkut
Reinmar von ZweterTugomir Franc
ElisabethGré Brouwenstijn
VenusLiane Synek
Ein junger HirtGundula Janowitz

(край на цитата)

През 1951 г. е дебюта на Гре Броувенстийн заедно с „Холандската опера“ в „Ковънт Гардън“ в Лондон като Аида (на английски език), дирижирана от сър Джон Барбироли. Особено успешни са гастролите й като Елизабет в „Дон Карлос“ от Верди през 1958 г. в постановка на Лукино Висконти с диригент Карло Мариа Джулини. През същата година в ролята на Леонора от „Фиделио“ тя пее с голям успех в „Teatro Colon“ в Буенос Айрес, през 1959 г. в Чикаго („Lyric Opera“ като Йенуфа в едноименната опера от Яначек) и в Сан Франциско.

В средата на 50-те години Гре Броувенстийн започва да пее успешно във Вагнерови опери и през периода 1954-1956 редовно участва на Фестивала в Байройт като Зиглинде във “Валкюра“, Гудрун и Фрая в „Залезът на боговете“, Елизабет в „Танхойзер“, Ева в „Майсторите певци от Нюрнберг“, Елза в „Лоенгрин“, Сента в „Летящият холандец“. През 1954 г. тя пее в Байройт солото за сопран в Девета симфония от Бетовен под диригентството на Вилхелм Фуртвенглер. През годините 1959, 1961 и 1963 участва при Музикалните фестивали в Глайндбърн в ролята на Леонора от „Фиделио“.

След големите й успехи в Байройт Виланд Вагнер я ангажира за ролята на Леонора във „Фиделио“ през 1956 г. при собствената си постановка на операта на сцената на Държавната опера в Щутгарт, после и в Париж в „Grand Opéra“. Много от участията на певицата във Вагнерови опери са заснети на музикални носители. В края на статията ще дам подробен списък.

В следващите години Гре Броувенстийн се обръща и към опери от Рихард Щраус, като пее с голям успех в Брюксел и другаде ролите на Хризотемис в „Електра“ и на Maршалката в „Кавалерът на розата“.

Официалното приключване на кариерата й става през юни 1971 г. в залата на „RAI“ в Амстердам с „Холандската опера“. Тя играе в ролята на Леонора във „Фиделио“ от Бетовен, придружава я „Концертгебоув Оркест“ с диригент Бернард Хайтинк. В другите главни роли играят международно известни артисти от Нидерландия, като Anton de Ridder (Флорестан) и Arnold van Mill (Роко).

В редица авторитетни музикални справочници и речници се споменава, че „Гре Броувенстийн е най-добрата и най-интелигентна певица от Нидерландия в периода след Втората световна война“. Специализираната музикална критика я определя така: „Изключително музикална артистка с подчертано изразителен глас както във френския и италиански репертоар, така също и особено добре играеща в оперите от Вагнер“. През 1971 г. тя издава в Амстердам своята автобиография под заглавие „ Gré Brouwenstijn met en zonder Make-up“.

През последните 18-20 години от живота си тя се посвещава на личния си и семеен живот. Била е два пъти омъжена – от 1948 до 1953 г. с тенора Jan van Mantgem и от 1954 г. до края на живота си с Hans van Swol – професионален тенисист и тв-редактор.

На 14 декември 1999 г. Гре Броувенстийн приключва в Амстердам земния си път. Погребана е с почести в амстердамското гробище Zorgvlied.

Дискографията й обхваща редица ценни записи – цели опери, някои записани по време на изпълнение, други – в студио, като „Силата на съдбата“ от Верди, „Вълшебният стрелец“ от Вебер, „Tiefland“ („Долината“) от Ойген д’Алберт, „Валкюра“ от Вагнер, Девета симфония от Бетовен (тя е солистка) с Берлинската филхармония и диригент André Cluytens. Участва и като солистка в записа на прочутия песенен цикъл „Gurrelieder“ от Арнолд Шьонберг в Единбург през 1961 г. с диригент Леополд Стоковски.

Макар и така известна преди години, днес в Уикипедия има за Гре Броувенстийн страници само на три езика: нидерландски, английски и испански. По отношение на дискогрфията най-пълна е тази от справката на испански език, която именно ще цитирам:

Discografía de referencia

D’Albert – Tiefland (Moralt 1957/Hopf, Schöffler, Czerwenka, Waechter, Kmentt)

…….

Ето още някои допълнения от източник на нидерландски език:

…..

CD’s:

  • Tannhäuser (1998)
  • Il Trovatore (2002)
  • La forza del destino (2002)
  • Fidelio (2002)

(край на цитатите)

Като преглеждах горните дискографии, случайно открих името на един диригент, което зная още от младеж. Вижте третата позиция от самото начало, записът на „Тоска“ от 1969 г.:

  • Puccini – Tosca (Benzi 1969/Maro, Derksen, Bakker)

(край на цитата)

Очевидно първото име след скобата е това на диригента – Benzi. Едва ли на по-младите читатели това име ще направи особено впечатление – звучи много хубаво, като на италианец, но това сигурно е диригентът Роберто Бенци (Roberto Benzi), който всъщност е роден във Франция. От много години не бях чувал нищо за този диригент, той не е от групата на тези, които са световно известни. От къде го знам? Дали няма да се сетят много от читателите, които в годините около 1950 вече са посещавали кинофилми, но не като съвсем малки деца. Тогава през 1949 или 1950 г. в България се прожектира в цялата страна един френски музикален филм със заглавие „Прелюдия към славата“. За този филм се говореше месеци наред, млади и стари се възхищаваха на младия момък, който дирижираше големия симфоничен оркестър с такова майсторство, като че ли години наред се е занимавал само с тази дейност. Това беше нещо изключително интересно, главната роля се изпълняваше от 11-12 годишно момче, което играе ролята на диригент на симфоничен оркестър. Обаче играта му беше толкова добра – ясно бе, че това е вече почти професионален музикант, а не артист. Аз вече като 18-19 годишен младеж в последния клас на гимназията, силно запален от класическата музика, се осведомих и разбрах, че това е действително начеващ диригент, който играе тази роля в музикален филм на много високо ниво. Така научихме за гениалното момче-диригент Роберто Бенци, после се чу, че правил още няколко филма и това беше. Нищо не знаех повече.

Днес като забелязах това име в дискографията на Гре Броувенстийн ми беше интересно да проверя, дали това не е онзи диригент от 1949 г., повече от 65 години след това събитие и 20 години преди записа на „Тоска“ с Гре Броувенстийн. Напълно възможно, през 1969 г. Бенци е бил около 30-годишен (наистина според биографията му е бил тогава на 32, роден е през 1937 г.). Не се излъгах, за Роберто Бенци има информации в електронните източници. Намерих в Уикипедия страници на различни езици за него и сега цитирам откъс от тази на руски език (за да не превеждам):

Робе́рто Бе́нци (итал. Roberto Benzi; род. 12 декабря 1937, Марсель) – французский дирижёр.

Сын преподавателя сольфеджио, Бенци с раннего детства обнаружил абсолютный слух и незаурядную одарённость. Первые уроки дирижёрского мастерства он получил в десятилетнем возрасте от Андре Клюитанса, впервые встал за дирижёрский пульт в 1948 г. В 1949 г. Бенци стал героем музыкального фильма «Прелюдия к славе» (фр . Prélude à la Gloire), за которым в 1952 г. последовал второй, «Зов судьбы» (фр. L’Appel du destin), с участием Жана Маре. Параллельно с занятиями дирижированием Бенци окончил литературный факультет Сорбонны. В 1972—1987 гг. он возглавлял Национальный оркестр Аквитании, в 1989—1998 гг. Арнемский филармонический оркестр и одновременно в 1991—1995 гг. Национальный молодёжный оркестр Нидерландов.

(край на цитата)

Както се разбира, Роберто Бенци е имал чудесно образование, също и в Сорбоната, а постовете му като диригент, след като проучих допълнително, са:

Национальный оркестр Аквитании (районът с център Бордо)

Арнемский филармонический оркестр (в град Арнем / Нидерландия)

Национальный молодёжный оркестр Нидерландов (за този пост няма обяснения)

В Уикипедия-страницата на френски език се казва за награди и почести:

Roberto Benzi a été nommé Chevalier de la Légion d’honneur, de l’Ordre national du Mérite, des Palmes académiques et de l’Ordre Royal Hollandais de “Nederlandse Leeuw”.

Както се вижда, Роберто Бенци тясно е бил свързан с музикалната култура на Нидерландия. Даже в Уикипедия-страницата му на нидерландски език могат да се прочетат още доста подробности за него и живота му. Може би случайно днес стана връзка между него и Гре Броувенстийн – толкова по-добре, при 100-годишнината на певицата да стане въпрос и за един диригент, който е правил записи с нея и който познавам от младежките си години, а той е бил почти дете преди 65 години.

Ще завърша днешната статия за Гре Гроувенстийн с една подробна публикация за нея на немски език, поместена преди време в авторитетния музикален портал „Opera Lounge“. После ще дам мой превод на български език:

Портал „Opera Lounge“

(без дата)

Kürzel: G. H. (Geerd Heinsen – Gründer der „Operalounge.de“), P. K. (Paul Korenhoff – Chefredakteur des holländischen Opernmagazins „Opera Scala“)

Hollands Jugendlich-Dramatische

Gre Brouwenstijn 

Gre Brouwenstijn (geboren als Gerda Demphina: 26 August 1915 in Den Helder – 14 December 1999 in Amsterdam) hat mir mit ihrem Fidelio einen tiefen Eindruck hinterlassen. Ich sah sie in den späten frühen Siebzigern an der Deutschen Oper Berlin im Tandem mit Hans Beirer (neben der notorisch munteren Lisa Otto), beide nicht unstatiös und figürlich quasi ineinander passend, zumal keine dramatische Sängerin im kurzen Lederwams der Kuchta attraktive Figur machte. Aber die leuchtende, wirklich vor Emotionen vibrierende große Stimme der Brouwenstijn, ihr dramatischer Ausdruck, ihre völlige Verinnerlichung der Leonore wirkten im wahrsten Sinne mesmerisierend. Ich war völlig gebannt von ihrer Verkörperung und vergaß alles Drumherum. Ihre große Arie geriet zu einer Hymne an die Freiheit, ihr Duett mit dem wie stets tapferen Beirer zu einem Fanal der Gattenliebe.

Ihre Aufnahmen geben diese magische Wirkung nur in Teilen wieder, dann fand ich sie ein wenig zu oft recht „atmig“, manchmal auch zu bürgerlich im Ausdruck. Aber die gerühmte Don-Carlos-Aufführung aus London oder die Sieglinde auf der Leinsdorf-Einspielung sind wirklich unerreicht und wunderbar. Im Folgenden ein Porträt der großen holländische Sängerin von Paul Korenhoff von 1991, das wir mit seiner freundlichen Genehmigung hier wiederholen. (G. H.)

Im Juli 1954, als die Proben für die vierten Bayreuther Festspiele nach dem Kriege in vollem Gange waren, sah man vor allem der Tannhäuser-­lnszenierung von Wieland Wagner mit Spannung entgegen. Zum einen war der „Tannhäuser“ in Bayreuth zuvor nur selten zu sehen gewesen, zum anderen wuchs die Überzeugung, dass Wielands Regiestil Neu-Bayreuth einen ganz eigenen Stempel aufdrücken würde. Im Verlauf der Proben begann sich die Neugier der bekannten Bayreuther Gerüchteküche auf die Solisten zu konzentrieren. Der Heldentenor Ramon Vinay aus Chile war in Bayreuth kein Unbekannter mehr, und dem Bariton Dietrich Fischer-Dieskau war sein Ruhm bereits vorausgeeilt. Besonders gespannt war man auf die neue Elisabeth, eine holländische Sopranistin, die den Gerüchten zufolge eine warme, strahlende lyrische Stimme mit dem Äußeren des Filmstars Ingrid Bergman vereinte Bis dahin war die Karriere der 1915 im holländischen Den Helder geborenen Sängerin ruhig  verlaufen.  Die Kriegsjahre hatten ihr einen frühen Start verwehrt, und während der ersten Jahre danach sang Gre Brouwenstijn hauptsächlich in den Niederlanden und in England (vor allem Verdi: Aida, Trovatore-Leonora, Ballo-­Amelia, Desdemona; aber auch Mozart und Beethoven ).

Ihr Bayreuther Debüt stellte den Beginn einer bedeutenden Wagner-Karriere dar. So wurde sie bei den Festspielen von 1956 als Freia, Sieglinde, Gutrune und Eva gefeiert. Ihre Senta und Elsa, Rollen, die sie anderswo mit großem Erfolg sang, sollte Bayreuth nie zu hören bekommen. Ihre Gelassenheit und der Verzicht auf eine Karriere um jeden Preis, eben Eigenschaften, die schon die vorangegangenen Jahre geprägt hatten, führten 1957 nämlich zu einem Bruch zwischen ihr und der Familie Wagner. In diesem Jahr hatte sie auch anderweitige Verpflichtungen, so zum Beispiel beim Holland-Festival, das traditionellerweise bis in die Mitte des Juli hineinreicht, und deshalb nahm sie die Einladung zu den Wagner-Festspielen nicht an. Ein solches Verhalten wurde in Bayreuth nicht gern gesehen. Die halbe Welt mochte der Holländerin Gre Brouwenstijn als einem der wenigen bedeutenden jugendlich-dramatischen Soprane zujubeln – wer es in dieser Zeit wagte, ein Engagement nach Bayreuth auszuschlagen, brauchte sich keine Hoffnung mehr auf eine erneute Einladung machen. Es hat Gre Brouwenstijn nicht geschadet, und über viele Jahre hin war sie an der Wiener Staatsoper einer der von Karajan am meisten geschätzten Wagner-Soprane. Die Brüder Wagner konnten ganz ohne sie auch nicht auskommen, denn obwohl sie in Bayreuth nie mehr sang, hat Wieland Wagner sie später doch für Produktionen verpflichtet, die er außerhalb Bayreuths inszenierte.

Vier Jahre nach ihrem sensationellen Bayreuther Debüt bot sich Gre Brouwenstijn eine neue große Aufgabe: 1958 sang sie am Londoner Opernhaus von Covent Garden eine Reihe von Vorstellungen von Verdis Don Carlo unter der Leitung von Carlo Maria Giulini in der legendären Inszenierung von Luchino Visconti. Zu diesem Zeitpunkt war sie schon lange keine Unbekannte mehr. Sie besaß internationale Anerkennung als Verdi­-Sopran, nicht nur aufgrund ihrer stimmlichen Mittel, sondern auch weil sie über ein bemerkenswertes Stilgefühl und eine große Schauspieler-Persönlichkeit verfügte. Ihr Auftreten wirkte gelegentlich statuarisch, aber von dem Moment an, da sie mit ihrer eleganten Erscheinung die Bühne betrat, strahlte sie Persönlichkeit und Wärme aus und wurde – wenn es die Szene erforderte – zum Mittelpunkt der Handlung. Deshalb war sie besonders als Aida und Amelia erfolgreich. Noch deutlicher zeigte sich ihre Stärke jedoch in Rollen, die grundsätzlich einen passiven Charakter besitzen, so zum Beispiel bei Verdis beiden Leonoren und Desdemona. Als Zeitgenossin einer Callas, Olivero, Rysanek, Varnay und Mödl und unter dem Einfluss vieler großer Dirigenten und Regisseure der fünfziger Jahre begriff sie, dass schönes Singen allein keine Oper macht, dass vielmehr der Gesang aus der darzustellenden Persönlichkeit hervorgehen muss. So konnte sie sogenannte Passivität in eine begreifbare und nachvollziehbare Charaktereigenschaft umwandeln und der Tragik dieser von ihr gespielten Persönlichkeiten eine tiefere Dimension verleihen. In dieser Beziehung erreichte sie ihren Höhepunkt mit der Darstellung der Elisabetta im Londoner Don Carlo neben solchen Größen der damaligen Zeit wie Fedora Barbieri, Jon Vickers, Tito Gobbi und Boris Christoff. Die großartigen Kostüme Viscontis passten perfekt zu ihrer Bühnenerscheinung, und der Charakter einer Königin, die ihre unglückliche Ehe als Gefängnis erlebt, aber dennoch gegen die Liebe zu einem anderen Mann ankämpft, war wie für sie geschaffen. In dieser Rolle fand sie die für sie ideale Verbindung von innerem Adel, Herzenswärme und Opferbereitschaft.

Die Rolle, in der diese Elemente am idealsten verkörpert sind und die deshalb auch ihre großartigste war, ist die Leonore im Fidelio. Zum ersten Mal sang sie die Titelpartie in dieser Oper am 15. November 1949 – im Februar 1971 nahm sie mit ihr Abschied von der Bühne. Während all dieser Jahre hat sie die Musik Beethovens immer wieder gesungen, und nach Ablauf einiger Zeit galt sie von Berlin bis Buenos Aires als die ideale Fidelio-Interpretin. Vier Jahre nach dem Londoner Don Carlo eröffnete sich ihr mit der Plattenaufnahme ein neuer Horizont. Nach einer Vorstellung des Ballo in San Francisco fand sie in ihrem Hotelzimmer ein Telegramm des bejahrten Bruno Walter vor, mit der Bitte, ihn am folgenden Morgen in Beverly Hills aufzusuchen. Der Grund wurde bald deutlich: Walter wollte eine Aufnahme des Fidelio machen und suchte dafür eine Leonore. Zusammen gingen sie die gesamte Partie durch, und danach war die Unterzeichnung des Vertrages nur noch eine Formalität. Einen Monat später traf jedoch die Mitteilung ein, dass Bruno Walter gestorben sei, und Gre Brouwenstijn kam nie dazu, ihre Glanzrolle im Schallplattenstudio einzuspielen (Aber zahllose „graue“ Aufnahmen mit ihr in dieser Partie ebenso wie Verdis Elisabetta aus London und viele mehr belegen ihren Rang / G. H.).

Es hat wenig Sinn zu bedauern, dass ihr Fidelio nie offiziell auf Schallplatte festgehalten wurde, so wie es auch keinen Zweck hat darüber nachzugrübeln, wie ihre Karriere wohl verlaufen wäre, wenn sie 1957 in Bayreuth nicht abgesagt hätte oder wenn sie zu dieser Zeit Rollenangebote von der Met oder der Scala angenommen hätte. Für die, die sie noch im Theater oder Konzertsaal erlebt haben, bleiben Erinnerungen im Übermaß; an ihre Rollen in Opern von Wagner, Verdi und Beethoven, aber Gre Brouwenstijnauch an ihre Verkörperung der Jenufa, Tosca, Marta (Tiefland), Agathe, Tatjana oder Chrysothemis und sicher nicht zuletzt an die vielen Male, da sie die Sopranpartie im Verdi-Requiem oder in der Neunten Symphonie von Beethoven (namentlich letztere unter Furtwängler anlässlich der Bayreuther Festspiele im Jahre 1954) gesungen hat. Das größte Kompliment, das man Gre Brouwenstijn zurückblickend machen kann, ist vielleicht, dass sie nicht nur als Sängerin, sondern vor allem als beeindruckende Charakterdarstellerin in Erinnerung bleibt. 

(Paul Korenhof / Übersetzung: Barbara Geßler / Textredaktion G. H.)

Paul Korenhof war der Chefredakteur des holländischen Opernmagazins Opera Scala und der Schallplattenzeitschrift Luister, er hat zudem ein Recital von Gre Brouwenstijn bei Philips mit Arien von Beethoven, Weber, Verdi und Wagner herausgeben, dem der vorliegende Artikel entnommen ist; gleichzeitig ist bei DECCA die Leinsdorf-Walküre wieder erschienen. In einer Sonderedition hat zudem Covent Garden bei opus arte ihren Don Carlos als CD herausgebracht.  Berliner Opernbesuchern wird ihr Fidelio in Erinnerung bleiben! Foto oben: Gre Brouwenstijn als Sieglinde in San Francisco / Künstlerpostkarte / Korenhof.

(край на цитата)

Превод:

Портал “Opera Lounge”
(без дата)

Съкращения: Г. Х. (Герд Хайнсен – основател на “Operalounge.de”), П. K. (Паул Коренхоф – главен редактор на холандското оперно списание “Opera Scala”)

Нидерландска младежка драма

Гре Броувенстийн

Гре Броувенстийн (родена като Герда Демфина: 26 август 1915 г. в Ден Хелдер – 14 декември 1999 г. в Амстердам), ми направи дълбоко впечатление с партията си във „Фиделио“. Гледах я в края на 70-те години на миналия век в „Дойче Опер Берлин“ в тандем с Ханс Байрер (заедно с Лиза Ото – певица, известна с прословутата си жизнерадост); и двамата бяха доста подвижни на сцената и на практика си пасваха идеално, особено след като никоя драматична певица не изглеждаше привлекателна в късото кожено яке против студ. Но светещият, велик глас на Броувенстийн, наистина вибриращ от емоция, драматичният ѝ израз, пълното ѝ вникване в характера на Леонора, имаха хипнотизиращ ефект в истинския смисъл на думата. Бях напълно запленен от нейното превъплъщение и забравих всичко останало. Великата ѝ ария се превърна в химн на свободата, дуетът ѝ с вечно доблестния Байрер – във фар на брачната любов.

Нейните записи само частично улавят този магически ефект; твърде често ги намирах за малко „задихани“, а понякога дори твърде буржоазни в израза си. Но аплодираното изпълнение на „Дон Карлос“ от Лондон или Зиглинда на записа на Лайнсдорф са наистина несравними и прекрасни. По-долу следва е портрет на великата нидерландска певица от Паул Коренхоф от 1991 г., който повтаряме тук с негово любезно разрешение. (Г. Х.)

През юли 1954 г., когато репетициите за четвъртия следвоенен фестивал в Байройт бяха в разгара си, продукцията на Виланд Вагнер на „Танхойзер“ беше очаквана с нетърпение. От една страна, „Танхойзер“ рядко беше виждана в Байройт преди, а от друга, нарастваше убеждението, че режисьорският стил на Виланд ще остави свой собствен отпечатък върху „Новия Байройт“. С напредването на репетициите любопитството на известната байройтска лавина за слухове започна да се фокусира върху солистите. Героичният тенор Рамон Винай от Чили вече не беше непознат в Байройт, а славата на баритона Дитрих Фишер-Дискау вече го беше изпреварила. Хората бяха особено развълнувани от новата Елизабет, нидерландско сопрано, която според слуховете съчетавала топъл, лъчезарен лиричен глас с външния вид на филмовата звезда Ингрид Бергман. Дотогава кариерата на певицата, родена в Ден Хелдер, Нидерландия през 1915 г., беше спокойна. Военните години ѝ лишават възможността да започне рано кариерата си. През първите години след това Гре Броувенстийн пее предимно в Нидерландия и Великобритания (особено Верди: Аида, „Трубадур“ (Леонора), „Бал с маски“ (Амелия), Дездемона; но също Моцарт и Бетовен).

Дебютът ѝ в Байройт бележи началото на значителна кариера в опери от Вагнер. Тя е отпразнувана на фестивала през 1956 г. като Фрея, Зиглинда, Гудруне и Ева. Нейните Сента и Елза – роли, които тя изпява с голям успех другаде, никога не са чути в Байройт. Нейното самообладание и отказът ѝ да преследва кариера на всяка цена – характеристики, които вече са характеризирали предходните години, водят до разрив между нея и семейство Вагнер през 1957 г. През същата година тя има и други ангажименти, като например „Холандския фестивал“, който традиционно се провежда до средата на юли, и затова отказва поканата за Вагнеровия фестивал. Подобно поведение не се одобрява в Байройт. Половината свят може би би приветствал нидерландската певица Гре Броувенстийн като едно от малкото важни млади драматични сопрани – всеки, който се осмелява да откаже ангажимент в Байройт през това време, няма надежда да бъде поканен отново. Това не наврежда на Гре Броувенстийн и в продължение на много години във Виенската държавна опера тя е едно от най-ценените вагнерови сопрани на Караян. Братята Вагнер също не биха могли без нея, защото въпреки че тя никога повече не пее в Байройт, Виланд Вагнер по-късно я ангажира за продукции, които режисира извън Байройт.

Четири години след сензационния си дебют в Байройт, на Гре Броувенстийн се предлага нова голяма възможност: през 1958 г. тя изпява серия от представления на „Дон Карлос“ от Верди в лондонската опера „Ковънт Гардън“ под диригентството на Карло Мария Джулини в легендарната продукция на Лукино Висконти. По това време тя вече не е непозната. Тя се радва на международно признание като вердиево сопрано, не само заради вокалните си способности, но и заради забележителното си чувство за стил и голямата си актьорска личност. Държанието ѝ понякога е статично, но от момента, в който стъпва на сцената с елегантното си присъствие, тя излъчва индивидуалност и топлина и когато сцената го изисква, тя се превръща в център на действието. Ето защо Гре Броувенстийн е особено успешна като Аида и Амелия. Силата ѝ обаче е още по-очевидна в роли, които са фундаментално пасивни, като например двете Леонори и Дездемона на Верди. Като съвременничка на Калас, Оливеро, Рюсанек, Варнай и Мьодл и повлияна от много велики диригенти и режисьори от 50-те години на миналия век, тя разбира, че само красивото пеене не прави опера, а че пеенето трябва да произлиза от изобразяваната личност. По този начин тя успява да превърне така наречената пасивност в осезаема и разбираема черта на характера и да придаде по-дълбоко измерение на трагедията на героите, които играе. В това отношение Броувенстийн достига своя връх с превъплъщението си в Елизабета в лондонския „Дон Карлос“ редом с такива величия от онова време като Федора Барбиери, Джон Викърс, Тито Гоби и Борис Христов. Великолепните костюми на Висконти подхождат идеално на сценичното ѝ присъствие, а образът на кралица, която преживява нещастния си брак като затвор, но се бори с любовта си към друг мъж, е като създаден специално за нея. В тази роля тя открива идеалната комбинация от вътрешно благородство, топлина и саможертва.

Ролята, в която тези елементи са най-идеално въплътени и която следователно е и най-великата ѝ роля, е Леонора във „Фиделио“. Тя изпява главната роля в тази опера за първи път на 15 ноември 1949 г. – и слиза от сцената с нея през февруари 1971 г. През всичките тези години тя пее музиката на Бетовен отново и отново и след известно време е смятана за идеалния интерпретатор на „Фиделио“ от Берлин до Буенос Айрес. Четири години след лондонския „Дон Карлос“ пред нея се открива нов хоризонт със записа на музикални носители – грамофонни плочи. След представление на „Бал с маски“ в Сан Франциско, тя намира телеграма в хотелската си стая от възрастния Бруно Валтер, в която той я моли да го посети на следващата сутрин в Бевърли Хилс. Причината скоро става ясна: Валтер искал да направи запис на „Фиделио“ и търси Леонора. Те преглеждат цялата роля заедно и след това подписването на договора е просто формалност. Месец по-късно обаче пристига новината, че Бруно Валтер е починал и Гре Броувенстийн така и не е имала възможността да запише звездната си роля в звукозаписното студио (но безброй „сиви“ нейни записи в тази роля, както и като Елизабет в „Дон Карлос“ от Верди в Лондон, както и много други, свидетелстват за нейния ранг / Г. Х.).

Няма смисъл да се оплакваме, че нейният „Фиделио“ никога не е бил официално записан, както няма смисъл да размишляваме как би могла да се развие кариерата ѝ, ако не беше отказала в Байройт през 1957 г. или ако беше приела предложения за роли от МЕТ или в Миланската Скала по това време. За тези, които все още са я виждали в театъра или концертната зала, спомените остават в изобилие; на ролите ѝ в опери от Вагнер, Верди и Бетовен, но и на Гре Броувенстийн, на превъплъщенията ѝ в Йенуфа, Тоска, Марта („Долината“), Агата, Татяна и Хризотемис, и със сигурност не на последно място на многото пъти, в които е пяла сопрановата партия в Реквиема на Верди или в Деветата симфония на Бетовен (особено последната под диригентството на Фуртвенглер на фестивала в Байройт през 1954 г.). Може би най-големият комплимент, който човек може да направи на Гре Броувенстийн в ретроспекция е, че тя е запомнена не само като певица, но преди всичко като впечатляваща характерна актриса.

(Паул Коренхоф / Превод: Барбара Геслер / Текстов редактор Г. Х.)

Паул Коренхоф е бил главен редактор на нидерландското оперно списание „Opera Scala“ и списанието за плочи „Luister“. Той също така е редактирал рецитал на Гре Броувенстийн за „Philips“, включващ арии от Бетовен, Вебер, Верди и Вагнер, от който е взета тази статия. По същото време “Валкюра“ с диригент Лайнсдорф е преиздадена от „Decca“. „Ковънт Гардън“ също издава нейния „Дон Карлос“ на CD в специално издание с „Opus Arte“. Берлинските оперни фенове ще запомнят нейния „Фиделио“. Снимка по-горе: Гре Броувенстийн като Зиглинда в Сан Франциско / Пощенска картичка на художника / Коренхоф.

(край на превода)

Нека днес на 26 август 2025 г. да почетем 110 години от рождението на талантливата оперна и концертна певица от Нидерландия Гре Броувенстийн.

………..

Записи:

Gré Brouwenstijn: Wie nahte mir der Schlummer… Leise (Der Freischütz Weber)

https://www.google.de/search?q=youtube+Gr%C3%A9+Brouwenstijn%29&sca_esv=34e05643fe6f2863&source=hp&ei=vTFSZ_LSJdSri-gPt5Hf-Qg&iflsig=AL9hbdgAAAAAZ1I_zfMLAxq4Bnp3oOoreyyPx09bgQDP&ved=0ahUKEwiype773pGKAxXU1QIHHbfIN48Q4dUDCBo&uact=5&oq=youtube+Gr%C3%A9+Brouwenstijn%29&gs_lp=Egdnd3Mtd2l6Ihp5b3V0dWJlIEdyw6kgQnJvdXdlbnN0aWpuKTIFECEYoAFIgS1QAFjuHXAAeACQAQCYAZgBoAGABaoBAzcuMrgBA8gBAPgBAfgBApgCCaAC0gXCAgsQLhiABBixAxiDAcICERAuGIAEGLEDGIMBGMcBGK8BwgILEAAYgAQYsQMYgwHCAhQQLhiABBixAxjRAxiDARjHARiKBcICBRAuGIAEwgIIEC4YgAQYsQPCAgUQABiABMICCBAAGIAEGLEDwgIOEAAYgAQYsQMYgwEYigWYAwCSBwM2LjOgB45G&sclient=gws-wiz#fpstate=ive&vld=cid:c102e230,vid:EsQSJxlkj-E,st:0

´´´´

GRE BROUWENSTIJN sings Abscheulicher (Fidelio) LIVE 1962

https://www.google.de/search?q=youtube+Gr%C3%A9+Brouwenstijn%29&sca_esv=34e05643fe6f2863&source=hp&ei=vTFSZ_LSJdSri-gPt5Hf-Qg&iflsig=AL9hbdgAAAAAZ1I_zfMLAxq4Bnp3oOoreyyPx09bgQDP&ved=0ahUKEwiype773pGKAxXU1QIHHbfIN48Q4dUDCBo&uact=5&oq=youtube+Gr%C3%A9+Brouwenstijn%29&gs_lp=Egdnd3Mtd2l6Ihp5b3V0dWJlIEdyw6kgQnJvdXdlbnN0aWpuKTIFECEYoAFIgS1QAFjuHXAAeACQAQCYAZgBoAGABaoBAzcuMrgBA8gBAPgBAfgBApgCCaAC0gXCAgsQLhiABBixAxiDAcICERAuGIAEGLEDGIMBGMcBGK8BwgILEAAYgAQYsQMYgwHCAhQQLhiABBixAxjRAxiDARjHARiKBcICBRAuGIAEwgIIEC4YgAQYsQPCAgUQABiABMICCBAAGIAEGLEDwgIOEAAYgAQYsQMYgwEYigWYAwCSBwM2LjOgB45G&sclient=gws-wiz#fpstate=ive&vld=cid:55ce45ad,vid:OMW1NT2eF9g,st:0

´´´´

Gré Brouwenstijn sings Mozart songs (Live, 1959)

https://www.google.de/search?q=youtube+Gr%C3%A9+Brouwenstijn%29&sca_esv=34e05643fe6f2863&source=hp&ei=vTFSZ_LSJdSri-gPt5Hf-Qg&iflsig=AL9hbdgAAAAAZ1I_zfMLAxq4Bnp3oOoreyyPx09bgQDP&ved=0ahUKEwiype773pGKAxXU1QIHHbfIN48Q4dUDCBo&uact=5&oq=youtube+Gr%C3%A9+Brouwenstijn%29&gs_lp=Egdnd3Mtd2l6Ihp5b3V0dWJlIEdyw6kgQnJvdXdlbnN0aWpuKTIFECEYoAFIgS1QAFjuHXAAeACQAQCYAZgBoAGABaoBAzcuMrgBA8gBAPgBAfgBApgCCaAC0gXCAgsQLhiABBixAxiDAcICERAuGIAEGLEDGIMBGMcBGK8BwgILEAAYgAQYsQMYgwHCAhQQLhiABBixAxjRAxiDARjHARiKBcICBRAuGIAEwgIIEC4YgAQYsQPCAgUQABiABMICCBAAGIAEGLEDwgIOEAAYgAQYsQMYgwEYigWYAwCSBwM2LjOgB45G&sclient=gws-wiz#fpstate=ive&vld=cid:cd81afd7,vid:z9e9SmtprNs,st:0

´´´´

Belle nuit, o nuit d’amour (Contes d’Hoffmann)

Belle nuit, o nuit d’amour (Contes d’Hoffmann) · Gré Brouwenstijn · Lidy van de Veen · Jacques Offenbach · Radio Philharmonisch Orkest · Nederlands Operakoor · Paul van Kempen

´´´´´´

Ozean! Du Ungeheuer! (Oberon)

Ozean! Du Ungeheuer! (Oberon) · Gré Brouwenstijn · Carl Maria von Weber · Radio Philharmonisch Orkest · Paul van Kempen

´´´´