Veröffentlicht am

Capriccio Opera

Сцена от операта “Капричио” от Рихард Щраус, постановка на Държавната опера във Франкфурт през 2018 година

Драги приятели на оперната музика, на днешния ден – 28 октомври 2022 г. – през 1942 г. в Мюнхен преди 80 години е била премиерата на последната опера от Рихард Щраус – „Капричио“ (Capriccio), приета с голям ентусиазъм. Щраус – вече почти 80-годишен, е искал в тази си последна опера да промени собствения си стил отпреди, като въведе нови методи за решаване на вечния проблем в оперното изкуство, дефиниран още музикално през 1786 г. от италианеца Антонио Салиери : „Prima la musica, poi le parole (най-напред музиката, после думите“.

Отдавна Щраус се е занимавал с тази мисъл, като е искал да създаде една парафраза във формата на музикално-сценично произведение. След като Стефан Цвайг – едни от многото автори на негови либрета не е бил вече в Европа (заминал за Америка поради еврейския си произход), Щраус работи заедно с литературно просветения диригент Клеменс Краус и двамата създават либретото. Краус е дирижирал и премиерния спектакъл. В крайна сметка музиката в тази опера постига една синтеза на всички стилове, които Щраус е ползвал в предишните си опери, без да е могъл да изгради един „съвсем нов стил“, което е било и силното му желание, а е създал едно „последно резюме“ на направеното от него досега.

Една година след това Мюнхенската опера, в която е била премиерата е срината от бомбите в хода на Втората световна война, както и повечето немски оперни театри. След войната „Капричио“ не е била играна дълго. Заслуга на следвоенната генерация млади сопранистки, открили прекрасната музика в главната роля на Графиня Madeleine е, че тази опера започва да се играе все по-често. Между тия певици на първо място стоят Maria Cebotari, Lisa della Casa, Elisabett Schwarzkopf и Gundula Janowitz. Съществуват много изпълнения, записани на музикални носители – напр. това от 1957 г. на фирмата EMI (2 диска) с Елизабет Шварцкопф в главната роля на графинята и това от 1971 г. на фирмата „Deutsche Grammophon“ (2 диска) с Гундула Яновитц в ролята на графинята.

Сега ще дам повече подробности по създаването на тази опера, както и съдържанието й, състав на оркестъра и бележити записи на същата:

„Капричио“, едноактна „разговорна пиеса за музика“, е последната опера, композирана от Рихард Щраус.

Съдържание на операта „Капричио“

Действието на операта се развива в градинската зала на рококо дворец близо до Париж, около 1775 г. – по времето, когато Кристоф Вилибалд Глук работи в Парижката опера.

Поетът Оливие и композиторът Фламанд се състезават за благоволението на младата графиня Мадлен. На предстоящия рожден ден те планират да представят нови произведения, включително малка фестивална пиеса, която ще бъде репетирана от режисьора Ла Рош. Оживено и ревниво се обсъжда въпросът дали текстът или музиката е по-важен за успеха на една опера. Графинята е помолена да прецени, но тя е също толкова неспособна да избере между двамата ухажори, колкото и да раздели думите и музиката – в произведение, създадено от двамата: “Трябва ли да разкъсам тази тъкан на парчета? Не съм ли вече вплетена в нея самата? […] Ако изберете едното, губите другото! […] Искате ли да горите между два огъня?” – Въпросът остава открит.

(край на цитата)

Описание на действието

ГРАДИНСКА ЗАЛА НА ДВОРЕЦ В СТИЛ „РОКОКО“

Предната част на залата се разширява отдясно и отляво в полукръгли, просторни ниши, чиято стенна архитектура е частично покрита с огледала. Няколко небрежно разположени удобни места за сядане. Запалени свещи по стените. Две стъпала водят до средната, по-тясната част на залата. В лявата странична стена е вратата към трапезарията. В дясната странична стена тапетна врата води към сцената на театъра на замъка. По-напред на същата стена има арфа, стойка за ноти и, по-навътре в центъра на стаята, клавесин (настолно пиано). На заден план високи френски врати водят към тераса с изглед към парка. В задните ъгли залата е оградена със стъклени врати. Зад нея от двете страни се простират галериозни помещения с прозорци към терасата. Отляво се стига до главния вход на замъка, отдясно до оранжерията.

Ранен следобед е. Докато завесата се вдига и в началото на първата сцена от салона вляво звучи анданте на струнен секстет. Това е композиция на музиканта Фламанд, която в момента звучи като представяне пред Графинята. Вратата на салона е отворена. поети и музиканти стоят близо до Графинята. Те слушат внимателно и наблюдават Графинята. Малко по-в средата седи дремейки в кресло режисьорът на театъра Ла Рош.

Оливие и Фламанд обсъждат относителната сила на думите и музиката в дадено оперно произведение. Те влизат в доста разгорещен спор, който е по-скоро полуизказан (в речитативи), отколкото изпят в ясни арии. Театралния режисьор Ла Рош се събужда от дрямка и им напомня, че импресариите и актьорите са необходими, за да съживят творбите. Оливие е написал малка фестивална пиеса за рождения ден на Графинята на следващия ден, която Ла Рош ще постави. Появяват се още Графът и известната актриса Клерон. Ла Рош, Оливие и Фламан отиват на репетиция.

Графът, който е брат на Графинята, дразни сестра си за двамата й ухажори – Фламан и Оливие, и й казва, че любовта й към музиката отчасти се дължи на вниманието, което Фламан й обръща. Тя от своя страна казва на брат си, че любовта му към думите съответства на влечението му към актрисата Клерон. Графинята признава, че не може да реши кой от обожателите си предпочита. Клерон пристига и тя и Графът четат сцена от пиесата на Оливие, кулминираща в любовен сонет. Те отиват да се срещнат с Ла Рош на репетицията.

Оливие обяснява на Графинята, че този сонет е предназначен за нея. Фламанд поставя музика към сонета, докато Оливие обявява любовта си на Графинята. Фламанд им пее новата си композиция, акомпанирайки си на клавесин. Оливие смята, че Фламанд е развалил поемата му, докато графинята се възхищава на магическия синтез на думи и музика. Оливие е помолен да съкрати пиесата си и отива на репетицията на Ла Рош. Фламанд заявява любовта си на Графинята и я пита какво предпочита: поезия или музика. Тя го моли да се срещне с нея в библиотеката на следващата сутрин в 11 часа, където тя ще му каже решението си. Тя поръчва шоколад в салона. [В този момент някои режисьори изискват спускане на завесата за антракт.]

Актьорите и Ла Рош се завръщат от репетицията си и Графът заявява, че е омагьосан от Клерон. Мадлен му разказва за колебанието си при избора между двамата си обожатели, а Графът и сестра му отново се подиграват нежно. Сервират се освежителни напитки, докато танцьори и двама италиански певци забавляват гостите. Графът, Графинята, Фламанд, Оливие, Клерон и Ла Рош размишляват върху съответните достойнства на танца, музиката и поезията. Дискусията е оживена, дори агресивна. Графът обяснява: „Операта е абсурдно нещо.“

Ла Рош описва планираното от него празнуване на рождения ден на Графинята в две части: „Раждането на Атина Палада“, последвано от „Падането на Картаген“. Гостите се смеят и подиграват на екстравагантните му идеи, но в монолог Ла Рош атакува според него слабите съвременни млади хора, чиито творби не достигат до сърцата на хората. Защитава вярата си в театъра от миналото и собственото си творчество като опитен режисьор и пазител на големите художествени традиции. Той предизвиква Фламан и Оливие да създадат нови шедьоври, които разкриват истински хора в цялата им сложност. Графинята успява да помири тримата, като ги призовава да сключат мир и изтъква взаимната зависимост на техните изкуства. Тя възлага на двамата да работят заедно върху опера. Те търсят сюжет и именно се спират на Графа, който според сестра му “не е много музикален; той предпочита военните маршове”. Обаче именно на Графа му хрумва смелата идея да напишат опера, която описва точно събитията от онзи следобед и в който героите ще бъдат истински хора “като нас”, точно както желае Ла Рош.

Графът и Клерон заминават за Париж с трупата на театъра. Докато почистват стаята, след като гостите си тръгват, прислугата коментира колко абсурдно би било да се изобразяват слуги в опера. „Скоро всички ще бъдат актьори“, пеят те. Те се подиграват на работодателите си за „актьорството“ в театъра и обсъждат в кого може да е влюбена Графинята. Стюардът открива суфльора, мосю Топе, който е заспал и е изоставен. Таупе обяснява, че той всъщност е най-важният човек в театъра, защото без него нямаше да има забавление. Стюардът изслушва търпеливо и след това организира храната и пътуването до дома.

С настъпването на вечерта Графинята се връща, готова за вечеря, и научава от стюарда, че брат й е отишъл в Париж с Клерон и че тя трябва да вечеря сама. Стюардът й казва, че Оливие иска тя да му предложи край на операта, като се срещнат на следващата сутрин в 11 часа в библиотеката. Сама и все още нерешена за края на операта и избора на своя любим, тя пее за неразделността на думите и музиката. По същия начин тя си казва, че ако избере едното, ще го спечели, но ще загуби другото. Тя поглежда отражението си в огледалото и пита: „Има ли край, който не е тривиален?“ Стюардът обявява: „Вечерята е сервирана“ и Графинята бавно напуска стаята.

(край на цитата)

Orchesterbesetzung (без превод):

3 Flöten (3. auch Piccolo), 2 Oboen, 1 Englischhorn, 3 Klarinetten, 1 Bassetthorn, 1 Bassklarinette, 3 Fagotte (3. auch Kontrafagott) – 4 Hörner, 2 Trompeten, 3 Posaunen – Pauken, Schlagzeug (Becken, Große Trommel) – 2 Harfen – 1 Cembalo – Streicher: 16 Erste Violinen, 16 Zweite Violinen, 10 Bratschen, 10 Violoncelli, 6 Kontrabässe

Auf der Bühne: 1 Solo-Violine, 1 Solo-Violoncello, 1 Cembalo; hinter der Bühne: Streichsextett

Забележка

Въпросът за приоритета на думите или музиката напомня на „Divertimento teatrale Prima la musica e poi le parole“ („Първо музиката, а след това думите“) от Джамбатиста Касти (1724–1803), музиката къмпкоято е написата от Антонио Салиери. Стефан Цвайг предлага да се вземе под внимание темата на либретото от на Джамбатиста Касти; Старата пиеса обаче не оказа влияние върху сюжета на „Капричио“.

С оглед на загиналия немски културен живот след Втората световна война, Рихард Щраус описва „Капричио“ не само като негова, но и като негова последна опера: „Приликата на сегашната ни ситуация с Атина след нейния стогодишен културен разцвет до Перикъл, Фидий, Есхил и Платон е толкова очевидна, че не трябва да обясняваме защо този колапс трябваше да настъпи, след като работата на Вагнер беше завършена и „Капричио“ – моята последна опера, вече е написана.“

Следователно дискусията на героите за думи и звуци може да се тълкува и като ретроспекция на историята на музиката и е пълна с алюзии и цитати, както в текста, така и в музиката. Например, има препратки към C-dur Струнен квартет K. 465 на Моцарт в до-мажор, „Ифигения в Аврида“ от Кристоф Вилибард Глук, „Pièces de Clavecin“ на Франсуа́ Купере́н, „Les indes galantes“ на Жан-Филип Рамо, „Валкюра“ на Рихард Вагнер и някои от собствените опери на Щраус.

Създаване на творбата и изпълнения

Либретото е написано между 1934 и 1941 г. като сътрудничество между няколко автори: първоначалната идея е на Стефан Цвайг; По негова молба Йазеф Грегор прави няколко чернови. По-нататъшната разработка е извършена от Клеменс Краус и Рихард Щраус с помощта на Ханс Сваровски.

Премиерата е на 28 октомври 1942 г. в Националния театър в Мюнхен. Дирижира Клеменс Краус, режисьор е Рудолф Хартман (1900–1988), а сценографията е създадена от Рохус Глизе. Солисти са Виорика Урсулеак (Графиня), Валтер Хьофермайер (Граф), Хорст Таубман (Фламанд), Ханс Хотер (Оливие), Георг Хан (Ла Рош), Хилдегард Ранчак (Клерон), Карл Зайдел (Мосю Топе), Ирма Бейлке и Франц Кларвейн (италиански певци), Георг Витер (управител).

Първоначално операта се състои от едно действие с продължителност малко под два часа и половина. Това, както и разговорният тон на произведението и акцентът на текста, му попречват да получи широка популярност. Въпреки това през 1957 г. в Хамбург Рудолф Хартман, който режисира операта на премиерата в Мюнхен, вмъква пауза в действието в момента, в който графинята поръчва шоколад. Други режисьори често последват това поставяне на пауза, включително в представленията на фестивалната опера в Глайндбърн във Великобритания. Последната сцена с графиня Мадлен често се изпълнява при концерти като откъс.

Американската професионална премиера на „Капричио“ е през 1958 г. в операта на Санта Фе, след като е поставена в „Джулиард Скул“ през 1954 г. с Глория Дейви и Томас Стюарт в ролите на аристократите брат и сестра – Графът и Графинята.

Записи (на немски език, без превод)

Filmaufnahmen (без превод)

(край на цитата)

Накрая нека добавя, че операта „Капричио“ никога не е поставяна в България, но известната българска певица Анна Томова-Синтова е играла един път в ролята на Графинята на сцената на Виенската държавна опера – на 29 септември 1993 г. Цитирам състава на ансамбъла при тази нейна изява:

Besetzung: 29.09.1993

DirigentPeter Schneider
Nach einer Inszenierung vonRudolf Hartmann
RegieRichard Bletschacher
BühnenbildRobert Kautsky
KostümeCharlotte Flemming
ChoreographieWilly / Wilhelm Fränzl
Choreographische AssistenzChristian Tichy, Milan Hatala
Die GräfinAnna Tomowa-Sintow
Der GrafClaudio Otelli
FlamandHerbert Lippert
OlivierAlan Titus
La RocheRudolf Mazzola
Die Schauspielerin ClaironMargareta Hintermeier
Monsieur TaupeHeinz Zednik
Eine italienische SängerinNatalie Dessay
Ein italienischer TenorHerwig Pecoraro
Eine junge TänzerinIrene Bauer
Ein junger TänzerLukas Gaudernak
Der HaushofmeisterWolfgang Bankl

(край на цитата)

Нека днес на 28 октомври 2022 г. да си спомним за премиерата на последната опера от Рихард Щраус „Капричио“, поставена преди 80 години в Мюнхен – на тази дата през 1942 г.

…..

Записи след публикуването:

Trailer zu »Capriccio« von Richard Strauss | Oper Frankfurt

https://www.google.com/search?q=oper+capriccio+strauss&rlz=1C1PRFC_enDE756DE756&oq=oper+capriccio+strauss&gs_lcrp=EgZjaHJvbWUyBggAEEUYOTIICAEQABgWGB4yCAgCEAAYFhgeMgcIAxAAGO8FMgcIBBAAGO8FMgoIBRAAGIAEGKIEMgoIBhAAGKIEGIkF0gEKMTQ2NjhqMGoxNagCCLACAfEFc5umF5BF3HvxBXObpheQRdx7&sourceid=chrome&ie=UTF-8#fpstate=ive&vld=cid:15f5929b,vid:Nx6G2836uwE,st:0

´´´´

»Capriccio« (Richard Strauss), Letzte Szene – »Du wirst geliebt…« // Semperoper

Die Gräfin (Sopran): Camilla Nylund, Sächsische Staatskapelle Dresden, Musikalische Leitung: Christian Thielemann

https://www.youtube.com/watch?v=dIxWiUskf9E&ab_channel=Semperoper Dresden

´´´´´´´´

Renée Fleming, soloist at the Nobel Prize Concert 2006 Finale (closing scene) from Capriccio by Richard Strauss Lawrence Renes conducts The Royal Stockholm Philharmonic Orchestra Recorded live at Konserthuset in Stockholm by TV4 for Nobel Media TV-director Johanna Olofsson

´´´´´´´´