Италианският сопран Анита Черкуети, родена днес преди 90 години
Драги приятели на оперната музика, днес на 13 април 2021 г. е рожденият ден на една италианска оперна певица – Анита Черкуети (Anita Cerquetti), за която писах статия през октомври 2014 г. Поводът беше неочакваната й смърт на 11 октомври 2014 г.
Тази певица щеше днес да навърши 90 години и поради факта, че тя е била една от най-добрите оперни артистки в генерацията си, искам днес да поднеса на ония мои читатели, които през 2014 г. не са прочели написаното (сетне не съм писал повече за нея, освен един път на 13 април 2015 г.) повече информация за днешната рожденичка. По-долу следва текста на тази статия, допълнена сега с нови сведения:
IN MEMORIAM (11 октомври 2014 г.)
Драги приятели на оперната музика, някога съвсем случайно научаваме за смъртта на известни личности от различни области на науката, изкуствата, политиката и т.н. Днес след обяд на 20 октомври 2014 г. при покупка в един магазин случайно разтворих страниците на авторитетното немско списание „Der Spiegel“ (това правя почти редовно всеки понеделник, когато излиза новият брой) и разбрах за смъртта на една италианска оперна певица, за която не се знае много – сопранът Анита Черкуети, чиято сценична кариера е била съвсем кратка. Причините за това не са много ясни, но аз помня това име от факти, свързани с кариерата на оперната дива Мария Калас, с която в тия години са имали певческата си кариера в Италия и в други страни.
Спомням си, че съм чел за следното: през 1958 г. (по-точно на 4 януари), само два дни след спектакъл на операта „Норма“ от Белини на сцената на оперния театър в Неапол, при който Черкуети е играла в главната роля, същата поема шанса и риска да пее на сцената на оперния театър в Рим в същата роля, в която е трябвало да играе Мария Калас, но поради заболяване не може да изпълни ангажимента си. Черкуети се представя много добре и това е причина след това да стане твърде популярна. Фактически тя има много изяви и записи още преди това, през декември 1957 г. в Неапол тя записва „Норма“ и може би това й дава шанс да играе в Рим вместо заболялата Калас. Даже през януари 1958 г. двете играят в същата опера, като се разменят в редица спектакли на „Норма“, както в Рим, така и в Неапол, а през февруари спектакли само в Неапол. Черкуети има запис на „Норма“ в Рим през 1958 г. с нейно участие. Един от партньорите й е Франко Корели.
Така разбрах от „Der Spiegel“, че на 11 октомври – само преди 9 дни Черкуети се е поминала на 83-годишна възраст. Тя е родена на 13 април 1931 г. – с нея сме връстници. При такава възраст няма нищо особено, но краткият текст беше впечатлителен – нейната певческа кариера е била само 9 години, след което се оттегля от сцената. Не се пишат подробности. Тогава Черкуети е казала, „че не може да издържи на голямото напрежение, свързано с интензивния труд на един оперен певец“. Дава се още коментар, че не е имала особено внушителна фигура и външност, както и че играта й на сцената не е била твърде впечатляваща в драматично отношение. Обаче гласът и начина й на музициране са били на особено голяма висота.
Очевидно аз се заинтересувах после, потърсих материали в Интернет и сега искам да дам някои подробности. В страницата на Черкуети в Уикипедия (на немски, английски, италиански и на още 2-3 езика има доста детайли, като страницата на немски език най ми допадна – сериозно тълкуване на причините за ранното напускане, както и съвсем реално описание на всички други подробности). Ето някои цитати от статията:
Анита Черкуети е родена на 13 април 1931 г. в Монтекосаро, провинция Масерата, починала на 11 октомври 2014 г. в Перуджа. Завършва вокално образование в „Liceo Musicale Morlacchi“ в Перуджа. Там дебютира в концерт през 1949 г. Сценичния й дебют е през 1951 г. (само на 20 години) в Сполето в главната роля в операта „Аида“ от Верди. През 1954 г. гастролира в „Teatro Municipale“ в Reggio nell’Emilia в главната роля в операта „Лорелай“ от Алфредо Каталани, през 1955 г. пее във Флоренция в ролята на Abigaille в „Набуко“ от Верди. Черкуети играе многократно в спектакли на „Arena di Verona“: през 1953 г. в „Аида“ и в ролята на Леонора в „Трубадур“, през 1956 г. – главната роля в „Джоконда“ от Понкиели, през 1957 г. – главната роля в „Норма“ от Белини, заедно с Франко Корели и Джулиета Симионато. През сезона 1955/1956 тя пее на сцената на „Lyric Opera“ в Чикаго в ролята на Амелия в „Бал с маски“ от Верди. През сезона 1956/1957 играе отново в Римската опера главната роля в „Аида“ с партньор Франко Корели.
През януари 1957 г. Черкуети пее във Флоренция в ролята на Амелия в „Бал с маски“. При фестивала „Maggio Musicale Fiorentino“ през 1957 г. тя играе Noraime в „Les Abencérages“ от Луиджи Керубини. С диригент Дмитри Митропулос през 1957 г. тя пее Елвира в „Ернани“ от Верди с партньори Марио дел Монако, Еторе Бастианини и Борис Христов. През същата година тя гастролира в „Teatro Massimo“ в Палермо като Аида, също като Кралица Елизабет в “Дон Карлос“ от Верди (партньор Франко Корели) и като Сантуца в „Селска чест“ от Маскани. През лятото на 1957 г. пее в „Caracalla-Thermen“ в оперите „Аида“ и „Силата на съдбата“.
Тази година 1957 е особено успешна за Черкуети: тя пее в Town Hall в Ню Йорк в операта „Paride ed Elena“ от Кристоф Вилибалд Глук, в „Норма“ от Белини във Филаделфия и в столицата на Мексико (през октомври 1957 г.) в „Трубадур“ и в „Аида“. През декември 1957 г. и през януари 1958 г. пее в „Норма“ отново в Неапол. Именно по това време става въпрос за замяната с Мария Калас, за която писах в началото и след което започва особената й популярност (4 януари 1958 г.).
Не случайно през юни 1958 г. е нейният дебют на сцената на Миланската Скала като Abigaille в „Набуко“ от Верди. Нейни партньори са Giulietta Simionato, Gianni Poggi, Ettore Bastianini и Nicola Zaccaria. През тази година тя отново пее в Америка – в столицата на Мексико и във Филаделфия. През 1959 г. Черкуети не се появява на оперна сцена (дали това не е признак на гласова криза, за която ще стане въпрос). През 1960 г. обаче тя се връща на концертната сцена в Миланската Скала с няколко произведения от църковна музика, а през септември пее в Лука в ролята на Амелия в „Бал с маски“, през октомври следват няколко нейни гастроли в Нидерландия като Abigaille в „Набуко“ от Верди. Известно е, че там е имала вече гласови проблеми. Гастролите й в Хилверсум са последните й официални изяви като певица. Още е известно, че е опитала да подготви за оперния театър в Палермо ролята на Imogene в операта „Il pirata“ от Белини, но е отказала участието си във всички запланувани спектакли, тъй като времето не й е стигнало за необходимата подготовка. Съвсем късо време след това Черкуети обявява официално, че се оттегля от активна дейност и напълно се отдава на личния си живот. Причините за това остават неясни. По-късно тя дава интервю, в което казва, че „стресът и постоянното напрежение в спазване на планираните термини не са поносими за нея по-нататък“.
Цитирам в оригинал на английски език статия от в. „The New York Times“ във връзка с кончината на Анита Черкуети на 11 октомври 2014 г.:
Anita Cerquetti, Opera Fill-In Who Soared, Dies at 83
Anita Cerquetti, a gifted Italian soprano who rose to instant fame in 1958 when she was called on to substitute for the mythic and sometimes mystifying Maria Callas in one of opera’s most dramatic episodes, and three years later surprised people again by ending her own career, died on Saturday in Perugia, Italy. She was 83.
Her death was confirmed by Alfredo Sorichetti, a conductor who helps oversee an annual singing competition and academy named in Miss Cerquetti’s honor, in her hometown, Montecosaro. She had been hospitalized for several days after a heart attack, he said.
The drama that brought Miss Cerquetti worldwide attention began on Jan. 2, 1958, a Thursday, the opening night of Bellini’s “Norma” at the Teatro dell’Opera in Rome. After Callas, the glamorous American-born prima donna in the lead role, received a few derogatory whistles amid much applause for the first aria, “Casta Diva,” she began to appear tense. She never emerged for the second act, locking herself in her dressing room.
Boos, hoots and foot-stomping shook the cheap seats. In the royal box, the president of Italy, Giovanni Gronchi, and his wife waited nearly an hour before leaving, and the show never resumed. Explanations varied: Callas’s husband said she had a throat infection; there were assertions that she had celebrated too enthusiastically on New Year’s Eve; the Italian press suggested she had not been pleased with the audience response.
Callas retreated to her hotel, insisting she was ill, and stayed there for five days. She could hear chants in the street below:
“Down with Callas!”
By Saturday, there was a new chorus: “Long live Italian women!”
Those were the words that met Miss Cerquetti, a rising star who happened to be performing the same role in Naples, when she stepped in for Callas at the Teatro dell’Opera for the first time on that Saturday night. The audience loved her, roaring at her version of “Casta Diva.”
Callas apologized for her absences and offered to return to the stage the following week — to sing two performances free. The manager of the opera house declined, and the Italian government, which subsidized the opera house, ordered her replaced.
The role now belonged to Miss Cerquetti, who had a powerful, dramatic voice that audiences adored.
Miss Cerquetti, who was just 26, had already impressed opera lovers in the United States, making her debut with the Chicago Opera in 1955, singing the role of Amelia in Verdi’s “Un Ballo in Maschera.” But while replacing Callas thrust her to a new level, it also took a toll. For a time, Miss Cerquetti pulled off an unlikely twin billing — alternating standing in for Callas in Rome and performing the role in Naples, more than 100 miles away. In mid-January, suffering from what a psychiatrist called “nervous exhaustion,” she backed out of Bellini’s “The Pirate,” at the Palermo Opera. A psychiatrist, citing her heavy workload, prescribed sedatives and 20 days of rest.
She went on to noted performances at La Scala in Milan and elsewhere, and on Italian radio broadcasts, but just three years after those tumultuous days at Teatro dell’Opera, she abruptly retired and all but disappeared.
This time, it was Miss Cerquetti who faced questions. Had her voice failed? Did she have neurological issues? Heart problems? She blamed fatigue.
“I was very tired because I couldn’t sleep at night and during the day I sang,” Miss Cerquetti said in a 1996 interview with Stefan Zucker, president of the Bel Canto Society, an organization devoted to the history of opera singing. “It got to the point where I had absolute need of physical rest. Above all, I needed to sleep. This was from stress. But, thank God, my vocal cords remained intact and have remained so until today. This is the truth.”
She added: “So many things were said, understandably, because I had left my career at its most beautiful moment. It’s only natural that people asked why. And since everyone needed a reason, each one invented his own.”
Miss Cerquetti was born on April 13, 1931, in Montecosaro. Her mother was a schoolteacher, and her father was a farmer who became her manager early in her career. She studied violin before switching to singing in her late teens. In 1951, she won a competition in Spoleto, and she made her professional debut in Florence at 21. She graduated from the Conservatorio di Musica di Perugia.
Critics praised her natural talent but saw room for refinement, pointing out what at times was noticeably heavy breathing.
“Miss Cerquetti’s recorded performance of arias by Verdi, Bellini, Spontini and Puccini leaves no doubt that her voice is a remarkable instrument,” John Briggs wrote in The New York Times in 1957 in a review of “Operatic Recital by Anita Cerquetti,” one of a small number of commercial recordings she made. “Whether it is being used with skill is another question.”
She is survived by a daughter, Daniela. Her husband, the baritone Edo Ferretti, died several years ago. Callas died of a heart attack in 1977 at 53.
In a moving moment in Werner Schroeter’s 1997 film about opera singing, “Love’s Debris,” Miss Cerquetti is shown listening to herself in her glory years — a recording of one of her 1958 performances in “Norma.”
I received many offers to return,” she told Mr. Zucker. “There were moments when I almost accepted. But then I thought, what’s the point? I’ve already found my peace, my serenity. To return under the gun? Basta! And so I closed the door.”
Correction: Oct. 20, 2014
Because of an editing error, an obituary on Friday about the opera singer Anita Cerquetti misstated her age at the time she substituted for Maria Callas in the Bellini opera “Norma” in January 1958. She was 26, not 25. (As the obituary correctly noted, she was born on April 12, 1931.)
(край на цитата)
Така че в крайна сметка активната дейност на Анита Черкуети е от 1951 г. до 1960 г. – девет години, за което става въпрос и в кратката статия в „Der Spiegel“. През този период е имала доста записи, два от които са за авторитетната фирма „Decca“. Все пак не е без значение, че в доста записи нейни партньори са едни от най-известните артисти в епохата, в три от тези записи срещаме името на Борис Христов, с когото заедно са участвали през 1955 г. и през 1957 г. в оперите „Сицилианска вечерня“, „Ернани“ и „Силата на съдбата“ от Верди. По-долу ще цитирам нейните записи, за да имаме по-конкретна представа, като преди това ще дам и нейния оперен репертоар (сведения на италиански език):
Repertorio
Repertorio operistico
Ruolo | Titolo | Autore |
---|---|---|
Norma | Norma | Bellini |
Noraima | Gli Abencerragi | Cherubini |
Gioconda | La Gioconda | Ponchielli |
Tosca | Tosca | Puccini |
Elcia | Mosè in Egitto | Rossini |
Matilde | Guglielmo Tell | Rossini |
Agnese | Agnese di Hohenstaufen | Spontini |
Abigaille | Nabucco | Verdi |
Elvira | Ernani | Verdi |
Leonora | Il trovatore | Verdi |
Elena | I vespri siciliani | Verdi |
Amelia | Un ballo in maschera | Verdi |
Leonora | La forza del destino | Verdi |
Elisabetta | Don Carlos | Verdi |
Aida | Aida | Verdi |
Rezia | Oberon | von Weber |
……..
Discografia
Incisioni ufficiali
- La Gioconda – Anita Cerquetti, Mario Del Monaco, Giulietta Simionato, Cesare Siepi, Franca Sacchi, dir. Gianandrea Gavazzeni – Decca 1957
Registrazioni dal vivo
L’anno indicato è quello di esecuzione.
(край на цитата)
В друг източник откриваме още едно съвместно участие с Борис Христов в операта „Аида“ от Верди (също и с Елена Николай):
Verdi : Aïda : (Golden Age of Opera GAO 134 ) Naples 24 juillet 1954, avec G. Penno, E. Nicolai, G. Guelfi, B. Christoff, G. Santini.
(край на цитата)
Дълги години след приключване на вокалната си кариера Черкуети се появява в няколко документални филми. През 1996 г. играе във филма на Werner Schroeter „Abfallprodukte der Liebe (Отпадъчни продукти на любовта)“. В този поетично-меланхоличен документален филм тя разказва пред камерата още един път за своята кариера и за загубата на гласа си. Във филма Werner Schroeter включва някои нейни записи от 50-те години. Същият филм е записан и на DVD и издаден през 2009 г. През 1999 г. следва още един документален филм – „Opera Fanatic“ от Jan Schmidt-Garre, в който Черкуети заедно с няколко известни италиански оперни певици от 20-и век дават свои интервюта.
Какво може да се каже на това място – в доста мои статии до сега давах примери за певци и певици, които твърде рано преустановяват активната си дейност. Има и такива, които много умно и пестеливо разпределят натоварването и голямото напрежение. През 2014 г. писах за Роландо Панераи, който тогава навърши 90 години и до тогава се появяваше като концертен певец – той именно подчертава факта, че никога не е прекалявал с това напрежение. Изглежда общи рецепти няма, но статистиката сигурно дава достатъчно примери за прекаляване с гласовото напрежение. Както за всички други органи от човешкия организъм.
Нека днес на 20 октомври 2014 г. да почетем паметта на Анита Черкуети, която се помина на 11 октомври т.г. в Перуджа. Поклон пред светлата й памет.
(край на статията ми от октомври 2014 г., допълнена днес на 13 април 2021 г. с цитата от „The New York Times“ във връзка с кончината на Анита Черкуети на 11.10.2014 г.)
Втори път писах за Анита Черкуети на 13 април 2015 г. във връзка с рождения й ден, и също си мислих за нейната съдба, че така рано е трябвало да прекъсне успешната си певческа кариера. Разбира се, всички тези въпроси относно вокалното дълголетие на оперните артисти са строго индивидуални, за това не искам да правя специални изводи, защото няма да бъдат меродавни. Гласовият орган и целият възпроизвеждащ звука апарат на човека е нещо божествено и несравнимо.
Винаги когато слушам особено възрастни артисти да пеят си мисля по този въпрос. Тогава през април 2015 г. слушах и гледах по телевизия предаване от Залцбург на оперите „Палячи“ и „Селска чест“ и наново си мислех за това, когато в „Селска чест“ пя в ролята на Лучия една „стара моя позната“ – мецосопранът от Полша Стефания Точиска (Stefania Toczyska), която съм гледал както в Полша, така и тук в Германия. Тя е родена през 1943 г. и на 72 години се представи много добре гласово и драматично в ролята на майката на Туриду. Точиска е обиколила многократно всички големи оперни сцени и фестивали по целия свят, винаги съм харесвал плътния й и мощен глас в редица нейни изяви.
Скоро бях пуснал запис на Първа симфония от Александър Скрябин. В края на тази знаменита симфония в 6 части (трае 50 минути) участва голям смесен хор и двама солисти – мецосопран и тенор. Именно Стефания Точиска изпълнява тази роля в записа на Филаделфийския симфоничен оркестър с диригент Рикардо Мути – запис от 1986 година. Едно забележително произведение.
Нека днес на 13 април 2021 г. да почетем кръглите 90 години от рождението на Анита Черкуети, като си спомним за кратката й, но много успешна кариера. Ще приложа нейни записи, за да се уверим в това, колко внушително е било вокалното й изкуство …
Мир на праха й!
……………..
Изпълнение на Анита Черкуети:
Anita Cerquetti – Casta diva (Norma)
Anita Cerquetti sings the aria “Casta diva” from the opera “Norma” by Bellini, accompanied by Orchestra del Maggio Musicale Fiorentino, conducted by Gianandrea Gavazzeni. Recorded in 1956.
……
Изпълнение на Анита Черкуети и Ебе Стинани:
Spectacular Ebe Stignani and Fiery Anita Cerquetti in the Glorius Duet
……
Изпълнение на Анита Черкуети:
Anita Cerquetti- Vissi d’arte (1956)
Italian soprano Anita Cerquetti (1931-) sings Vissi d’arte from Puccini’s Tosca. An absolutely spectacular voice, Cerquetti had a very brief career, retiring from the stage before she turned 30. However, the recordings she did leave show a gleaming dramatic soprano, with soaring top notes and beautiful phrasing. All in all, one of my favourite sopranos. Please enjoy! Recorded in 1956
….