Баритонът от Австралия Джефри Чард празнува рожден ден.
Драги приятели на оперната музика, днес на 9 август 2025 г. празнуваме рождения юбилей на един твърде отдалечен от нас оперен певец – баритонът Джефри Чард (Geoffrey Chard), роден и живущ в Австралия, който днес навършва 95 години.
Сигурен съм, че той не е познат на българските оперни любители, аз също не бях чувал нищо за него до преди няколко дни. Джефри Чард е имал своята основна певческа кариера преди всичко в Австралия и Нова Зеландия, във Великобритания и Ирландия. Нямам сведения за негови изяви в други европейски държави. Разбира се, моят оперен календар ми подсказа тази кръгла годишнина, посъбрах информации за него и днес ви запознавам с една личност, която заслужава уважение по редица показатели – първо, верен на родната Австралия, след дълъг творчески престой във Великобритания, той се завръща в родината си и е един от основателите на Австралийската национална опера в Сидни (неговият роден град), често наричана още „Национална опера на Нов Южен Уелс“ („National Opera of New South Wales“). Второ – Джефри Чард е универсален певец, наред с типичните баритонови партии от класиците и романтиците, като Моцарт, Бетовен, Вагнер, Верди, Росини, Пучини, Гуно, Бизе, Леонкавало, Рихард Щраус, Мусоргски, Чайковски и много други, той пее редица партии от опери на съвременни композитори – Бритън, Стравински, Пендерецки, Ричард Мил (австралийски композитор). И трето – заедно с певческата си дейност той се изявява и като отличен вокален педагог, още по времето на престоя си във Великобритания, после и в Австралия. На подробности ще се спра по-късно.
Оставам с впечатление, че Джефри Чард е в Австралия баритон от най-висок ранг, нещо подобно на Асен Селимски или Стоян Попов в България в тази епоха от втората половина на миналия век. Джефри Чард е упражнявал редица почетни длъжности в музикалния живот на Австралия, член на журита на много вокални конкурси, президент на различни организации, като „Sydney Savage Club“ и „Hunters Hill Music“. За цялата му многостранна дейност той получава през 1987 г. почетната титла „Member (AM) of the Order of Australia” – титла, подобна на титлата „сър“ във Великобритания. Оттогава след името му се прибавя и сричката „АМ“, т.е, когато срещаме в текстове името му, то се пише като „Geoffrey Chard AM“.
В електронните медии има редица сведения за този артист, изключително на английски език, както и десетки линкове към музикални записи. Случайно попаднах на един линк, който води към портал на руски език – „знаменитости.ru“, което съвсем не очаквах. Бях изненадан, че името му е познато в Русия, без да има Уикипедия-страница на руски език. Понеже информацията е много хубава и съвсем конкретна, ще я цитирам дословно без превод на български език:
Geoffrey Chard
День рождения: 09.08.1930 года
Возраст: 85 лет
Место рождения: Сидней, Австралия
Гражданство: Австралия
Биография
Австралийский оперный певец-баритон, член Ордена Австралии (Member of the Order of Australia), который был одним из основателей Национальной оперы Нового Южного Уэльса (National Opera of New South Wales).
Автор: Елена Мурзина
Сайт: Знаменитости
Джеффри Чард появился на свет 9 августа 1930 года в Сиднее, Новый Южный Уэльс, Австралия (Sydney, New South Wales, Australia). В 1956 году Чард появился в ‘Свадьбе Фигаро’ (The Marriage of Figaro), первой постановке труппы ‘Australian Elizabethan Trust Opera Company’, превратившейся затем в Австралийскую оперу (Opera Australia).
В 1961 году Чард отправился в Англию (England) и выступал на сцене многих крупных британских оперных театров, включая Валлийскую национальную оперу (Welsh National Opera), Глайндборнский оперный фестиваль (Glyndebourne Festival Opera) и Лондонскую королевскую оперу (Royal Opera, London) в Ковент-Гардене (Covent Garden), а также Эдинбургский фестиваль (Edinburgh Festival) и Фестиваль классической музыки в Олдборо (Aldeburgh).
На протяжении 15 лет, с 1969 по 1985, Чард был ведущим баритоном Английской национальной оперы (English National Opera), исполнив множество главных ролей, включая некоторые партии, написанные специально для него. Он также сыграл сержанта Мерилла (Sergeant Meryll) в телевизионной постановке комической оперы ‘The Yeomen of the Guard’ 1982 года.
Вернувшись ненадолго в 1982 году в Австралию, Чард появился на сцене Лирической оперы Квинсленда (Lyric Opera of Queensland), а когда в 1985 году вернулся на родину окончательно, спел много главных партий в Австралийской опере.
В репертуаре Чарда имелись такие роли, как Дон Альфонсо (Don Alfonso) в ‘Так поступают все’ (Così fan tutte); Рангони (Rangoni) в ‘Борисе Годунове’ (Boris Godunov); Скарпиа (Scarpia) в ‘Тоске’ (Tosca); Ник Шэдоу (Nick Shadow) в ‘Похождениях повесы’ (The Rake’s Progress) Стравинского (Stravinsky); Балстроуд (Balstrode) в опере Бенджамина Бриттена (Benjamin Britten) ‘Питер Граймз’ (Peter Grimes); Дон Пизарро (Don Pizarro) в бетховеновском ‘Фиделио’ (Fidelio); Паоло (Paolo) в ‘Симоне Бокканегра’ (Simon Boccanegra); Тонио (Tonio) в ‘Паяцах’ (Pagliacci); Мефистофель (Mephistopheles) в ‘Фаусте’ (Faust); Тельрамунд (Telramund) в ‘Лоэнгрине’ (Lohengrin); Шарплесс (Sharpless) в ‘Мадам Баттерфляй’ (Madam Butterfly); Жермон (Germont) в ‘Травиате (La Traviata); Эскамильо (Escamillo) в ‘Кармен’ (Carmen); а также главные партии в ‘Джанни Скикки’ (Gianni Schicchi), ‘Евгении Онегине’ (Eugene Onegin) и ‘Воссе’ (Voss), опере австралийского композитора Ричарда Мила (Richard Meale). Кроме того, он пел в ‘Севильском цирюльнике’ (Il barbiere di Siviglia), ‘Волшебной флейте’ (Die Zauberflöte) и ‘Ариадне на Наксосе’ (Ariadne auf Naxos).
В 1987 году Джеффри Чард за свои заслуги в служении искусству стал членом Ордена Австралии. Помимо его вклада в формирование австралийской музыкальной репутации за рубежом в качестве исполнителя, Чард также все то время, что провел в
Великобритании, был членом комитета, секретарем и казначеем Австралийской музыкальной ассоциации (Australian Musical Association). В течение двух лет он входил в преподавательский состав Королевской академии музыки (The Royal Academy of Music) в качестве педагога по вокалу. После возвращения в Австралию Чард продолжил свою деятельность на академическом поприще сотрудничеством с Музыкальной консерваторией Нового Южного Уэльса (NSW Conservatorium of Music) и членством в Консультативном совете фонда ‘Opera Foundation’.
Джеффри Чард регулярно выступал со всеми симфоническими оркестрами ABC, австралийской радиовещательной компании, во всех уголках Австралии, а в 1990 году сыграл в австралийской постановке ‘Человека из Ламанчи’ (Man of La Mancha). Кроме того, в качестве судьи он часто принимает участие в работе жюри крупнейших вокальных конкурсов в Австралии и является президентом клуба ‘Sydney Savage Club’ и ‘Hunters Hill Music’.
(край на цитата)
Фактически това беше основната информация за този австралийски певец. В други източници на немски език, с които разполагам, няма подробности, освен кратки сведения. Единствено в петтомния речник на Kutsch & Riemens (аз разполагам с изданието от 1997 г.) има интересни и точни данни за Джефри Чард, които ще дам в превод по-долу:
Джефри Чард (Geoffrey Chard) е австралийски баритон, роден на 9 август 1930 г. в Сидни. Първоначално той работи като търговски служител, но по съвет на приятели школува гласа си в „New South Wales Conservatory“ в Сидни. През 1951 г. е неговият дебют в Оперния театър в Сидни в ролята на Данкайро в „Кармен“ от Бизе. На тази оперна сцена той пее партии в опери като: Дон Жуан в операта от Моцарт, Яго в „Отело“ от Верди, Фигаро в „Севилският бръснар“ от Росини, Риголето и Граф Луна в „Трубадур“ от Верди, Ескамилио в „Кармен“. През 1956 г. Джефри Чард взема участие при голямо турне из цяла Австралия на „Elizabethan Trust Opera Company“. В тази компания участва сопраното Marjorie Conley (1933-1959), за която Джефри Чард се оженва по-късно. По време на отпуска през 1959 г. тя умира неочаквано при мозъчен кръвоизлив.
През 1961 г. Джефри Чард заминава за Великобритания и постъпва в ансамбъла на Английската Национална Опера в Лондон – ENO. Тук играе в редица оперни постановки, като през 1977 г. участва при премиерата на операта „The Royal Hunt of the Sun“ от Iain Hamilton. Този шотландски композитор и музикален педагог едва ли е твърде познат на българските оперни любители. Ето малко сведения за него: роден на 6 юни 1922 г. в Глазгоу, починал на 21 юли 2000 г. Наред с произведения във всички области от музикалното изкуство, написва и следните опери: „Anna Karenina“ – 1977-1978, „Lancelot“ – 1982-1983, „Raleigh’s Dream“ – 1983, „The Tragedy of Macbeth“ – 1990, „London’s Fair“ – 1992.
Джефри Чард играе и на други оперни сцени и взема участие на музикални фестивали. Ето подробности: „Welsh Opera Cardiff“, „Sadler’s Wells Opera London“, Музикалните фестивали в Глайндбърн и Единбург, „Aldeburgh Festival“. На последните два фестивала той пее съответно през 1967 и 1968 г. при премиерите на оперите „Castaway“ от Berkeley и „Punch and Judy“ от Birtwistle. Сър Lennox Randal Francis Berkeley (роден на 12 май 1903 г. в Оксфорд, починал на 26 декември 1989 г. в Лондон) е британски композитор, написал 4 опери. Sir Harrison Paul Birtwistle, CH (роден на 15 юли 1934 г. в Accrington, Lancashire) е британски композитор, който се счита за един от най-известните модерни композитори във Великобритания. Написал е следните 7 опери: „Punch and Judy“ (1967), „The Mask of Orpheus“ (1984, 1987 наградена с Grawemeyer Award), „Gawain“ (1990), „Die zweite Mrs. Kong’“ (1994), „The Last Supper“ (2000: премиера в Staatsoper Berlin, диригент Daniel Barenboim), „The Io Passion“ (2004 премиера в „Aldeburgh Almeida Opera“), „Minotaur“ (2008)..
През 1973 г. Джефри Чард участва в ролята на Grandier при британската премиера на операта „Die Teufel von Loudun“ (Дяволите от Луден) от Кшищоф Пендерецки на сцената на лондонския „Coliseum Theatre“, изнесена от Английската национална опера. През годините 1978-1979 той има изяви с „Opera North Leeds“, също и в Оперния театър в Дъблин. Независимо от ангажиментите си във Великобритания, той остнава свързан с Австралия, като гостува редовно там. През 1986 г. участва в главната роля при премиерата на операта „Voss“ от австралийския композитор Ричард Мил (Richard Meale) на „Adelaide Festival“. Няколко думи за тази опера (на английски език):
Voss is an opera by Australian composer Richard Meale with libretto by David Malouf. It is an adaptation of Patrick White‘s novel of the same name. The opera was commissioned by The Australian Opera, and premiered at the Adelaide Festival in 1986.
In 2011, Voss was added to the National Film and Sound Archive of Australia’s Sounds of Australia registry.
| Role | Voice type |
|---|---|
| Johann Ulrich Voss | baritone |
| Frank le Mesurier | tenor |
| Palfreyman | baritone |
| Harry Robarts | tenor |
| Judd | baritone |
| Mrs Judd | mezzo-soprano |
| Mr Bonner | bass |
| Mrs Bonner | mezzo-soprano |
| Belle Bonner | soprano |
| Laura Trevelyan | soprano |
| Rose Portion | mezzo-soprano |
| Lieutenant Tom Radclyffe | tenor |
| Mr Topp | tenor |
| Mercy | soprano |
| A reporter | tenor |
(край на цитата)
През 1988 г. Джефри Чард участва в ролята на Nick Shadow в операта „The Rake’s Progress“ от Игор Стравински в Оперния театър в Сидни, през 1989 г. като Бартоло в „Севилският бръснар“ от Росини във „Victoria State Opera“, през 1992 г. като Шарплес в „Мадам Бътерфлай“ от Пучини в Оперния театър в Brisbane, през 1996 г. като Тонио в „Палячи“ от Леонкавало в Сидни. През тези години Джефри Чард взема участие в много турнета и гостувания в опери и концерти в Австралия и Нова Зеландия.
Репертоара му обхваща героични роли от всички епохи и стилове, от Глук и Моцарт до Бритън, Карл Орф, Меноти, Шостакович, Леош Яначек и съвременни композитори. Известен е и като отличен песенен интерпретатор.
Дискографията му също е голяма, преди всичко при фирмите HMV и Philips. При втората фирма има цялостен запис на операта „Voss“ от 1987 г.
(край на цитата от речника на Kutsch & Riemens)
Редица подробности за дейността на Джефри Чард бяха дадени в статията на руски език, поради което няма да повтарям. В електронните портали има редица подробности за него, линкове към отделни негови участия, много снимки и други. Аз ще приложа след статията няколко снимки от различни периоди на живота му.
Ще се спра на една основна статия за Джефри Чард от 2021 г. и на операта „Вос“ от австралийския композитор Ричард Мийл с либрето от Дейвид Малуф, в която при много продукции Джефри Чард играе в главната роля на Йохан Улрих Вос, като и при премиерата, представена на фестивала в Аделаида през 1986 г. Тя е повторена в Аделаида през 2022 г. в копродукция на Държавната опера на Южна Австралия и на Операта във Виктория.
Цитирам статията за Джефри Чард в оригинал и в превод на български език:
Портал „the village observer.com“
5 August 2021
WORDS TRACEY PORTER
The opera star on the peninsula
Geoffrey Chard has been guest at Buckingham Palace and played tennis at Wimbledon, but of all his achievements, it is this Hunters Hill local’s stellar career in opera that has won him a place as an Australian icon.
Geoffrey William Chard AM is perhaps Australia’s most enduring and revered opera singer. For classical music and opera fans, he is a household name. In the local community, he is known as the President of Hunters Hill Music. To the country, he is a Member of the Order of Australia for services to opera. To others, he’s Dad, or Geoff. Right now, he is the man at the end of a telephone line with an exceptionally velvety and captivating speaking voice.
A suite of providential events and tragic circumstances have landed Chard among the harbour views, warm sandstone walls and tree-lined streets of the sleepy Hunters Hill peninsula, and at 90-years old his memory is sharp and his recollections voluminous.
His list of performing roles is staggering: Don Alfonso in Così fan tutte, Rangoni in Boris Godunov, Scarpia in Tosca, Nick Shadow in The Rake’s Progress, Balstrode in Peter Grimes and the title role in Gianni Schicchi. Plus of course Don Giovanni on many, many occasions.
In his early life as a singer and actor, he appeared in the inaugural production of the Australian Elizabethan Trust Opera Company – the forerunner to Opera Australia.
In the early 60s his career went stratospheric in the UK, while he spent later years as a member of the Australian National Opera and all the state opera companies. He is well known for his part in the huge Australian success, Voss.
Today, he is upbeat, energised and jokes, “We’re going to talk about my favourite subject and of course, that’s me.”
In the beginning
It was Chard’s mother who was first to instil in him an appreciation of musical performance and it was the female congregation at the Anglican church in his home suburb of Hurstville Grove who introduced him to the potency of a church choir.
Young Chard loved to sing. But never was performing considered a career option.
“I hated school, actually. I wanted to be grown-up, and so I went to the business college in Sydney.
“I got a clerical job, did an accounting course and eventually became the company secretary of the firm I was working for,” he recalls.
With the day job paying the bills, Chard joined amateur musical societies and spent his spare time in the evenings singing at community events and performing on the showboats in the city at the weekend.
“Singing just became part of things,” he reflects. “There was an opportunity to learn those things which isn’t available today. There were all sorts of embarrassments and experiences. There was even an opportunity to sing overseas, as we called it, by going across the harbour and singing in Mosman.”
A turning point came when the sister of a friend requested that he make his singing debut at her wedding. Underplaying the significance of it all he says, “I suppose I liked the feeling of it.”
Eager to retain that “feeling” and use his musical society experience, Chard accepted a role in Puccini’s La Bohème for a small opera company in Rockdale. He also undertook some training at Sydney’s Conservatorium of Music.
Chard says it was around this time that the NSW National Opera Company was forming and his career started to turn professional.
It was also through this time Chard met and fell in love with a “lovely and beautiful soprano” called Marjorie Conley. Not only did she stand alongside him as their stars went into ascent, she also granted him the honour of being her husband and later fell pregnant with their child.
Sadly however, in 1959, two years after giving birth to their son David, Marjorie passed away. Chard, perhaps preferring not to dwell in the past, speaks few words about the events, but admits that he was “not emotionally equipped to deal with it.”
“Marjorie died when we were in Queensland. We had no choice but to go back and live with my parents and I didn’t like that.”
The English chapter
Chard was not content to give up singing, and he knew that the only way to garner a professional, sustainable, and well-paid career as an opera singer was to relocate overseas. He set himself a target to spend one year in London and come back for David when he was established.
In 1961, Chard left Australia for London. In those 12 months, he secured work as an opera singer, found an agent and made friends with people who knew of his plan to bring David over to the UK. “I returned to London in 1962. That winter was freezing, really cold. They were calling it ‘The Big Freeze’ and David and I were moving from one digs to another. Friends of mine had said they could help, but they were busy too with their jobs and families.”
“In the end, I was lucky. I found us some good, long-term digs. The elderly landlady was recently bereaved. We rented rooms in her home, and she helped me to care for David.
“For me it was always important to be there in the morning for breakfast and the late afternoon for our evening meal together. But having someone there to care for David meant I could work during the day and at night.”
Chard did not waste a moment in the UK. He was welcomed by the Welsh National Opera, sang at Glyndebourne, the Royal Opera Company at Covent Garden, and performed at the Aldeburgh and Edinburgh Festivals.
He was a principal baritone with the English National Opera for 15 years, from 1968 to 1983, performing many major roles, including some roles which were specially written for him.
David was always by his side and attended six schools during his time in the UK. “Some people ask if it affected him,” he says. “We spoke about it recently and he said no; that’s the cards life deals you. I think it worked out well. He’s a lovely chap.”
Chard counts a performance at Buckingham Palace and a game of tennis with the British Consul at Wimbledon among his most memorable achievements.
Meanwhile, it was in the UK that he met a “wonderful English lady” by the name of Margaret to help heal his heart, follow him down the aisle, and take over the role as his most ardent supporter. Margaret and Geoffrey are still enjoying their later years together.
A place called home in Hunters Hill
In the mid-80s, when Chard was in his early 50s, he made the decision to call time on his career in London and return to Sydney, initially intending to return to south west Sydney, where he spent much of his early life.
“David had already returned to Australia and my father was still alive then,” he explains, “My agent said I should come back to Australia while still in robust form to continue singing. I thought I would spend six months here, and six months there.
“The upheaval of moving lock, stock and barrel, selling your house and coming back to no particular address was quite astonishing,” he says. “A friend lent us a temporary place in Hunters Hill. We liked the area very much and went about seeing how we could get a toe hold here.”
While it was tough settling at first, his immense reputation soon saw him reclaim his place among Australia’s operatic elite with roles such as Nick Shadow in The Rakes Progress, the title role in Gianni Schicci, Balstrode in Peter Grimes, Don Pizarro in Fidelio, Paolo in Simon Boccanegra, Tonio in Pagliacci and in the title role of the award-winning Voss, which was premiered at the Adelaide Festival in 1986, televised nationally and received with great acclaim.
Giving back
For some time upon his return from the UK, Chard taught at the Australian National Academy of Music, the Conservatorium and to private clients. In addition to his appointment of a Member of the Order of Australia for his services to opera, he was also made a life member of the Savage Club and received two Green Room Awards – peer awards that recognise excellence in cabaret, dance, drama, musical theatre and opera. “While one doesn’t flaunt those awards around the place, I am quite proud of the AM,” he notes bashfully.
Chard may well have retired from his professional singing career, but he keeps busy with an active interest in the community. Currently president of Hunters Hill Music, when not playing host to David or grandchildren Lauren (28) and Elliot (24), he is also a member of the Hunters Hill Tennis Club and enjoys a round of golf or two, although he admits that a motor vehicle accident in 2000 that resulted in him fracturing his neck and back means he hits the balls with less force these days.
Prior to lockdowns, appearances honouring his work in Voss – on its 35th anniversary – had been scheduled. Instead, he is using this downtime wisely by turning his attention to the finishing touches of his autobiography. “I don’t know whether it will ever get published,” he notes, “But it’s definitely full of some wonderful tales.”
(край на цитата)
Превод:
Портал „the village observer.com“
5 август 2021 г.
ТЕКСТ: ТРЕЙСИ ПОРТЪР
Оперната звезда на полуострова
Джефри Чард е гостувал в Бъкингамския дворец и е играл тенис на Уимбълдън, но от всичките му постижения, звездната оперна кариера на този местен жител от Хънтърс Хил му е спечелила място като австралийска икона.
Джефри Уилям Чард AM е може би най-издръжливият и почитан оперен певец в Австралия. За феновете на класическата музика и операта той е известно име. В местната общност е известен като президент на „Hunters Hill Music“. За страната той е член на Ордена на Австралия за заслуги към операта. За други той е татко или Джеф. В момента той е мъжът на края на телефонната линия с изключително кадифен и завладяващ глас.
Поредица от провиденциални събития и трагични обстоятелства са отвели Чард сред гледките към пристанището, топлите пясъчникови стени и улиците с дървета на сънливия полуостров Хънтърс Хил, а на 90-годишна възраст паметта му е остра, а спомените му – обширни.
Списъкът му с роли е потресаващ: Дон Алфонсо в „Така правят всички“, Рангони в „Борис Годунов“, Скарпия в „Тоска“, Ник Шадоу в „Пътят на развратника“, Балстрод в „Питър Граймс“ и главната роля в „Джани Скики“. Плюс, разбира се, Дон Жуан в много, много случаи.
В ранния си живот като певец и актьор той се появява в първата продукция на Австралийската оперна трупа „Елизабетински тръст“ – предшественикът на „Опера Австралия“. В началото на 60-те години кариерата му става стратосферна във Великобритания, докато по-късните години прекарва като член на Австралийската национална опера и всички държавни оперни трупи. Той е добре познат с участието си в огромния австралийски успех – операта „Вос“.
Днес той е оптимистичен, енергичен и се шегува: „Ще говорим за любимата ми тема и, разбира се, това съм аз.“
В началото
Майката на Чард е първата, която му внушава ценене на музикалното изпълнение, а женската конгрегация в англиканската църква в родния му квартал Хърствил Гроув го запознава с мощта на църковния хор. Младият Чард обича да пее. Но никога не е предполагал, че има възможност за музикална кариера.
„Всъщност мразех училището. Исках да бъда пораснал и затова отидох в бизнес колежа в Сидни. Получих чиновническа работа, завърших курс по счетоводство и в крайна сметка станах секретар на фирмата, за която работех“, спомня си той.
С работата си, която покрива сметките му, Чард се присъединява към любителски музикални дружества и прекарва свободното си време вечер, пеейки на обществени събития и участвайки на градските представления през уикенда.
„Пеенето просто стана част от нещата“, размишлява той. „Имаше възможност да науча неща, които днес не са достъпни. Имаше всякакви неудобства и преживявания. Имаше дори възможност да пея в чужбина, както го наричахме, като прекося пристанището и пея в Мосман.“
Повратен момент настъпва, когато сестрата на негов приятел го помолва да направи певческия си дебют на сватбата ѝ. Омаловажавайки значението на всичко това, той казва: „Предполагам, че ми хареса усещането.“ Нетърпелив да запази това „чувство“ и да използва опита си в музикалното общество, Чард приема роля в „Бохеми“ от Пучини за малка оперна трупа в Рокдейл. Той също така преминава обучение в Музикалната консерватория в Сидни. Чард казва, че около това време се формира Националната оперна трупа на Нов Южен Уелс и кариерата му започва да се превръща в професионална.
По това време Чард се запознаваи се влюбва в „прекрасно и красиво сопрано“ на име Марджъри Конли. Тя не само е до него, когато звездите им се издигат, но и му дава честта да бъде негова съпруга, по-късно забременява и ражда детето им.
За съжаление обаче, през 1959 г., две години след раждането на сина им Дейвид, Марджъри умира. Чард, може би предпочитайки да не се спира на миналото, казва няколко думи за събитията, но признава, че „не е бил емоционално подготвен да се справи с това“. „Марджъри почина, когато бяхме в Куинсланд. Нямахме друг избор, освен да се върнем и да живеем с родителите ми и това не ми хареса.“
Английският период
Чард не се задоволява да се откаже от пеенето и знае, че единственият начин да изгради професионална, устойчива и добре платена кариера като оперен певец, е да се премести в чужбина. Той си поставя за цел да прекара една година в Лондон и да се върне при сина си Дейвид, когато вече се е утвърдил като певец.
През 1961 г. Чард напуска Австралия за Лондон. През тези 12 месеца той си осигурява работа като оперен певец, намира агент и се сприятелява с хора, които знаят за плана му да доведе Дейвид във Великобритания.
„Върнах се в Лондон през 1962 г. Зимата беше мразовита, наистина студена. Наричаха я „Големият студ“ и с Дейвид се местихме от едно жилище в друго. Приятели ми казаха, че могат да помогнат, но и те бяха заети с работата и семействата си. В крайна сметка имах късмет. Намериха ни добри, дългосрочни жилища. Възрастната хазяйка наскоро почина. Наехме стаи в дома ѝ и тя ми помогна да се грижа за Дейвид. За мен винаги беше важно да съм там сутрин за закуска и късно следобед за вечерята ни заедно. Но това, че имаше някой, който да се грижи за Дейвид, означаваше, че мога да работя през деня и през нощта“, си спомня той.
Чард не губи нито миг във Великобритания. Той е посрещнат от Уелската национална опера, пее в Глайндбърн, Кралската оперна трупа в „Ковънт Гардън“ и участва на фестивалите в Олдбъроу и Единбург. Той е бил главен баритон в Английската национална опера в продължение на 15 години, от 1968 до 1983 г., изпълнявайки много главни роли, включително някои роли, специално написани за него. Дейвид винаги е бил до него и е посещавал шест училища по време на престоя си във Великобритания. „Някои хора питат дали това му е повлияло“, казва той. „Говорихме за това наскоро и той каза „не“; такива са картите, които животът ти раздава. Мисля, че се получи добре. Дейвид е прекрасен човек.“
Чард смята свое изпълнение в Бъкингамския дворец и игра на тенис с британския консул на „Уимбълдън“ за сред най-запомнящите се постижения.
Междувременно, именно във Великобритания той среща „прекрасна английска дама“ на име Маргарет, която му помага да излекува сърцето си, да го последва до олтара и да поеме ролята на най-пламенния му поддръжник. Маргарет и Джефри все още се наслаждават на по-късните си години заедно.
Място, наречено дом в Хънтърс Хил
В средата на 80-те години, когато Чард е в началото на 50-те си години, той решава да прекрати кариерата си в Лондон и да се върне в Сидни, като първоначално възнамерява да се върне в югозападен Сидни, където прекарва голяма част от ранния си живот.
„Дейвид вече се беше завърнал в Австралия и баща ми беше още жив тогава“, обяснява Чард. Агентът ми каза, че трябва да се върна в Австралия, докато съм все още в силна форма, за да продължа да пея. Мислех, че ще прекарам шест месеца тук и шест месеца там. Многобройните проблеми, изникващи с промените около преместването, продажбата на къщата и връщането без конкретен адрес бяха доста изумителни“, казва той. „Един приятел ни даде временно жилище в Хънтърс Хил. Районът много ни хареса и започнахме да търсим как можем да се установим тук“, споделя Чард.
Въпреки че в началото му е трудно да се установи, огромната му репутация скоро му позволява да си върне мястото сред австралийския оперен елит с роли като: Ник Шадоу в „Животът на безпътния“ („The Rakes Progress“ от Стравински), главната роля в „Джани Скики“, Балстрод в „Питър Граймс“, Дон Писаро във „Фиделио“, Паоло в „Симон Боканегра“, Тонио в „Палячи“ и главната роля в награждаваната опера „Вос“, чиято премиера е на фестивала в Аделаида през 1986 г., която е излъчена по националната телевизия и е приета с голямо признание.
Да даряваш
Известно време след завръщането си от Обединеното кралство, Чард преподава в Австралийската национална музикална академия, Консерваторията и на частни клиенти. В допълнение към назначаването си за член на Ордена на Австралия за заслугите му към операта, той е назначен и за пожизнен член на клуба „Савадж“ и получава две награди „Green Room Awards“ – награди, които признават високи постижения в областнта на кабарето, танца, драмата, музикалния театър и операта. „Макар че човек не парадира с тези награди, аз съм доста горд с наградите си“, отбелязва той срамежливо.
Чард може и да се е оттеглил от професионалната си певческа кариера, но е зает с активен интерес към общността. В момента е президент на „Hunters Hill Music“, и когато не е домакин на Дейвид или на внуците си Лорън (28) и Елиът (24), той е и член на тенис клуба „Hunters Hill“ и се наслаждава на една или две игри голф, въпреки че признава, че пътнотранспортно произшествие през 2000 г., в резултат на което е имал счупвания на врата и гърба си, означава, че в днешно време удря топките с по-малка сила. Преди карантината са планирани изяви в чест на работата му в операта „Вос“ – по случай 35-ата годишнина от премиерата.
Заедно с това Чард използва разумно това свободно време, като насочва вниманието си към финалните щрихи на автобиографията си. „Не знам дали някога ще бъде публикувана“, отбелязва той, „но определено е пълна с някои прекрасни истории“.
(край на превода)
Понеже на много места в статията ми стана дума за операта „Вос“, ще завърша днешната статия за Джефри Чард с малка информация относно тази опера:
„Вос“ е опера от австралийския композитор Ричард Мийл с либрето от Дейвид Малуф. Това е адаптация на едноименния роман на Патрик Уайт. Операта е поръчана от Австралийската опера и е премиерно представена на фестивала в Аделаида през 1986 г. Тя е повторена в Аделаида през 2022 г. в копродукция на Държавната опера на Южна Австралия и Викторианската опера.
През 1977 г. импресариото и администратор Питър Хемингс, генерален мениджър на Австралийската опера (както тогава е била известна „Опера Австралия“), възлага на Мийл да напише опера, базирана на „Вос“, романа на Патрик Уайт от 1957 г.
Действието на романа на Уайт се развива предимно в Куинсланд и съответно либретистът на Мийл за операта е писателят, поет и драматург от Куинсланд Дейвид Малуф. Малуф завършва либретото през 1978 г., но „Вос“ е изпълнена едва през 1986 г.
Роли
Ролите в операта „Вос“ са следните (роля, вид глас):
Йохан Улрих Вос, баритон
Франк льо Мезюрие, тенор
Палфриман, баритон
Хари Робартс, тенор
Джъд, баритон
Г-жа Джъд, мецосопрано
Г-н Бонър, бас
Г-жа Бонър, мецосопрано
Бел Бонър, сопрано
Лора Тревелиан, сопрано
Роуз Поршън, мецосопрано
Лейтенант Том Радклиф, тенор
Г-н Топ, тенор
Мърси, сопрано
Репортер, тенор
(край на цитата)
Изпълнения
Дванадесет минути от „Вос“ – „Градинската сцена“ – са част от фестивала в Аделаида през 1982 г. Австралийската опера, дирижирана от Стюарт Чалъндър, представя премиерата на „Вос“, режисирана от Джим Шарман, на 1 март 1986 г. в театъра на фестивала в Аделаида. Продукцията е представена повторно през 1990 г. с Джефри Чард, който отново изпълнява главната роля. Дирижирана е от Добс Франкс.
„Вос“ се радва на успешно представление и в Операта в Сидни през 2008 г. Продукцията на Австралийската опера е режисирана от Джим Шарман, дирижира Стюарт Чалъндър, а в главните роли са Мерилин Ричардсън и Джефри Чард.
Операта е възобновена през 2022 г. в съвместна продукция на Държавната опера на Южна Австралия и Викторианската опера. Самюъл Дъндас играе Вос, докато Тревър Джеймисън играе Дугалд. Първоначално планирано операта да се играе в Мелбърн през август 2021 г., поради карантината по време на пандемията от COVID-19, спектакълът е отменен и пренасрочен за едно представление в Аделаида. Предоставена е възможността да се гледа представление на живо от театъра на фестивала в Аделаида на 7 май 2022 г., което да може да се гледа в продължение на шест месеца. Продукцията получава добри отзиви, като двама критици ѝ дават четири от пет звезди.
Запис
Продукцията на Австралийската опера е записана от „ABC“ през 1986 г. и издадена в международен план от лейбъла „Philips“ през 1987 г. Записът получава наградата „ARIA“ за най-добър класически албум през 1988 г. През 2011 г. „Вос“ е добавен към Националния филмов и звуков архив (NFSA) на австралийския регистър „Звуци на Австралия“.
(край на данните за операта „Вос“)
Нека днес на 9 август 2025 г. да поздравим Джефри Чард за навършване на 95 години и да му пожелаем добро здраве, бодрост и лично щастие.
……………
Записи:
Geoffrey Chard – “Changing of the Guard” (Flotsam & Jetsam)
The magnificent Australian baritone, Geoffrey Chard, sings “Changing of the Guard” – written in 1931 by Flotsam & Jetsam. Flotsam & Jetsam (the stage name for B. C. Hilliam and Australian bass Malcolm McEachern) became a popular double act in British Variety and Radio from 1926 when they made their debut at the Victoria Palace, London until McEachern’s death in 1945. Hilliam had begun his career before WW1 and continued his career after the War in USA on the Vaudeville circuit and Ziegfeld’s New Amsterdam Roof, returning to England in 1926. Malcolm McEachern was an Australian Concert singer, at one point touring with Nellie Melba. He had established a fine concert reputation in London at the time of his meeting with Hilliam and the creation of their famous double act.
´´´´´´
Geoffrey Chard – “Never Never” (Letty Katts)
The wonderful Australian baritone, Geoffrey Chard, sings the Australian song by Letty Katts “(We’re riding to the) Never, Never”- composed in 1945. This performance comes from a BBC broadcast with pianist Dennis Gom.
´´´´´´
Geoffrey Chard & Josephine Barstow – TOSCA (Puccini) 1976
The magnificent Australian baritone, Geoffrey Chard, as Baron Scarpia and English soprano, Josephine Barstow as Floria Tosca in Puccini’s TOSCA. From Act One, we hear from the excitement of the Children’s Chorus with the Sacristan (sung by Harold Blackburn) through the entrance of Baron Scarpia and his questioning of Tosca – to the great “Te Deum”. This performance from the English National Opera is conducted by Mark Elder on August 9th 1976 and sung in English translation.
´´´´
Geoffrey Chard – “Ces’t Moi” CAMELOT (Loewe) 1968
The distinguished Australian baritone, Geoffrey Chard, enjoyed a long and remarkable career in a wide range of repertoire. His extraordinary musicianship, aligned to a rock-solid vocal technique, allowed him to excel in performances of new operatic compositions – which included a host of British premieres. His handsome voice and stage appeal made him also a perfect leading man in Operetta and Music Theatre – a fach he brought to many of his radio broadcasts and concerts. He is heard here in “Ces’t Moi” from Alan Jay Lerner & Frederick Loewe’s musical from 1960 – CAMELOT.
´´´´
Geoffrey Chard – “Battle Hymn of the Republic” (arr. Black)
´´´´
Geoffrey Chard – Aria from RUSLAN & LYUDMILA (Glinka) 1988
´´´´