Maria Chiara

Италианската певица Мария Киара празнува днес рожден ден

Драги приятели на оперната музика, на днешния 24 ноември 2021 г. е родена през 1939 г. една голяма личност в света на вокалното изкуство – италианската оперна певица, сопранът Мария Киара (Maria Chiara), която днес навършва 82 години. Годишнината не е кръгла, но тя е имала общи изяви и с български оперни певци (Гена Димитрова, Николай Гяуров и Калуди Калудов), поради което искам да я уважа на рождения й ден.

За почти всеки оперен любител името на Мария Киара е познато – тя се появи в средата на 60-те години на оперния небосклон като ярка звезда, покори бързо милиони почитатели на оперната музика първо в родната Италия, след това славата й се разнесе по целия свят. Ето само важни крайпътни камъни: дебют през 1965 г. във Венеция в партията на Дездемона в „Отело“ от Верди. През 1967 г. – Мими в „Бохеми“ от Пучини на сцената на театър „Сан Карло“ в Неапол, след това също там Дездемона като партньорка на Марио дел Монако. През 1969 г. – на Фестивала „Арена ди Верона“ – Лиу в операта „Турандот“ от Пучини. Не липсват нейни изяви и с прочути в тази епоха български певци: през 1981 г., както и през 1984 и 1987 г. – на сцената на Виенската държавна опера като Одабела в операта „Атила“ от Верди с партньори Николай Гяуров и Пиеро Капучили, диригент Джузепе Синополи (в три спектакъла през 1981 г.), през 1986 г. в Миланската Скала – тя е Аида в операта от Верди с партньори Лучано Павароти, Николай Гяуров, Гена Димитрова, Хуан Понс, Паата Бурчуладзе и др. Нека припомим една от тези „златни изяви“ на Николай Гяуров с Мария Киара:

ATTILA, Mittwoch, 22. Februar 1984 | 19:30 | in italienischer Sprache

16. Aufführung in dieser Inszenierung

(край на цитата)

Както виждаме, участва още един българин – тенорът Калуди Калудов, който пее и на други дати заедно с Мария Киара и Николай Гяуров. Двамата с Гяуров имат изяви в тази опера както през 1984 г. (общо 5 пъти), така и още един път на 31 януари 1987 г.

В продължение на цялата си певческа кариера Мария Киара получава най-голяма популярност в опери от Верди и Пучини, особено с интерпретациите си на Чо-Чо-Сан в „Мадам Бътерфлай“ и на Тоска в едноименната опера в Неапол през 1974 г., Виолета в „Травиата“ в МЕТ в Ню Йорк през 1977 г., Аида в Миланската Скала през 1986 г. – за нея писах по-горе, както и в ролята на Кармен от операта на Жорж Бизе.

На сцената на МЕТ в Ню Йорк Мария Киара има само 4 изяви през декември 1997 г. и то в ролята на Виолета в „Травиата“ от Верди. Ето точните дати:

[Met Performance] CID:251720
La Traviata {645}
Metropolitan Opera House; 12/16/1977
Debut: Maria Chiara
[Met Performance] CID:251770
La Traviata {646}
Metropolitan Opera House; 12/21/1977
[Met Performance] CID:251810
La Traviata {647}
Metropolitan Opera House; 12/24/1977
[Met Performance] CID:251870
La Traviata {648}
Metropolitan Opera House; 12/31/1977
Broadcast

(край на цитата)

Цитирам състава при дебюта й на 16 декември:

Metropolitan Opera House
December 16, 1977

LA TRAVIATA {645}
Giuseppe Verdi--Francesco Maria Piave

Violetta................
Maria Chiara [Debut]
Alfredo.................John Alexander
Germont.................Louis Quilico
Flora...................Jean Kraft
Gastone.................Charles Anthony
Baron Douphol...........Robert Goodloe
Marquis D'Obigny........Gene Boucher
Dr. Grenvil.............Philip Booth
Annina..................Ann Florio
Giuseppe................John Hanriot
Gardener................Paul De Paola
Dance...................Suzanne Laurence
Dance...................Igor Plekhanov

Conductor...............Richard Woitach

(край на цитата)

На сцената на Виенската държавна опера освен изявите й през 1981, 1984 и 1987 г. като Одабела в „Атила“ от Верди могат да се отбележат още: дебюта й там през 1967 г. като Виолета в „Травиата“ от Верди, Чо-Чо-Сан в „Мадам Бътерфлай“ от Пучини през 1970 г., забележителна Аида през 1984, 1985 и 1987 г. с партньори Лучано Павароти и Елена Образцова и диригент Лорин Маазел, също знаменита Амелия през 1987 г. в „Бал с маски“ от Верди заедно с Пласидо Доминго и диригент Клаудио Абадо, през 1988 г. – Дездемона в „Отело“ от Верди. Ето пълният списък от роли, общо 29 изяви:

Titel des WerksRolle/Funktion der PersonDatum der ersten/letzten VorstellungAnzahl der Vorstellungen
AidaAida30.04.1984–29.03.198710 mal
AttilaOdabella03.06.1981–31.01.19879 mal
La traviataVioletta Valéry27.12.1967–29.06.19733 mal
Madama ButterflyCio-Cio-San21.11.19701 mal
OtelloDesdemona17.04.1988–24.04.19883 mal
Un ballo in mascheraAmelia28.05.1987–03.06.19873 mal

(край на цитата)

През 1966 г. е дебюта на Мария Киара на сцената на Римската опера като Виолета заедно с Феручо Талиавини, през 1968 г. е Чо-Чо-Сан в „Мадам Бътерфлай“ в Термите на Каракала (Terme di Caracalla). По-късно ще се спра и на други нейни изяви.

Мария Киара (Maria Chiara) е родена на 24 ноември 1939 г. в Одерцо край Венеция. От малка показва музикални и певчески способности. Следва вокално изкуство във Венеция и Торино, както и частно при известния бас Антонио Касинели, който по-късно става неин съпруг, независимо че е 30 години по-възрастен от нея. Дебюта й като Дездемона в „Отело“ от Верди през 1965 г. във Венеция в „Палата на дожите“ е много тържествено събитие, в което успява да се представи блестящо и бързо изгражда една много успешна оперна кариера. Освен споменатите горе изяви, гастролира в Европа и в Америка на различни сцени, като в редица театри в Италия, Амстердам, Брюксел, Париж, Берлин, Мюнхен, Лондон, Женева. Особено успешни са многократните й изяви на „Арена ди Верона“, най-често като Аида, където дълги години е любима певица на публиката при тези фестивални изяви. В ролята на Аида тя играе там през годините от 1980 до 1984, после през 1987, 1988 и 1992 г.

Eто още други изяви на Мария Киара: В „Teatro Verdi“ в Триест – в „Сестра Анджелика“ от Пучини през 1970 г., Виолета в „Травиата“ и Лиу в „Турандот“ през 1971 г., в „Манон“ от Масне през 1973 г. заедно с тенора Алфредо Краус (днес той също има рожден ден, роден е през 1927 г., помина се през 1999 г.), Елза в „Лоенгрин“ от Вагнер през 1976 г., в „Teatro communale di Bologna“ – Виолета в „Травиата“ през 1970 г., в Римската опера през 1970 г. при италианската премиера на операта „Смъртта на Дантон“ от Готфрид фон Айнем, десетки изяви на много италиански оперни сцени до годината 1990.

След приключване на сценичната си дейност Мария Киара се отдава на преподавателска дейност.

Интересен е факта, че въпреки големите си сценични успехи Мария Киара е била игнорирана почти изцяло от звукозаписната индустрия, с изключение отчасти на фирмата Decca. По тази причина няма особено много нейни записи. Забележителната й изява през 1986 г. като Аида на сцената на Миланската Скала, заедно с Павароти, Гяуров, Понс, Гена Димитрова и Бурчуладзе с диригент Лорин Маазел все пак може да се намери като DVD. Ето малка справка за този запис, както и за друг във Верона:

VIDEO

  • Aida Verona Martinucci – Cossotto – Scandola 1982
  • Aida Pavarotti – Dimitrova – Pons – Ghiaurov La Scala 1985

В страницата на Мария Киара на руски език в Уикипедия има малка справка за записите на певицата:

Дискография

Многие выступления Марии Кьяры были записаны и опубликованы фирмой «Decca».

Среди записей:

  • партия Одабеллы в опере Верди «Аттила» (видео, дирижёр Санти)
  • 1981 — партия Аиды в одноимённой опере Верди (видео, вместе с Фьоренцой Коссотто и Никола Мартинуччи, дирижёр Антонио Гуаданьо, хор и оркестр театра «Арена ди Верона»)
  • 1985 — партия Аиды в одноимённой опере Верди (видео, вместе с Лучано Паваротти, Геной Димитровой, Лео Нуччи и Паата Бурчуладзе, дирижёр Лорин Маазель, хор и оркестр театра «Ла Скала»)
  • 1985 — партия Манон Леско в одноимённой опере Пуччини (видео)

(край на цитата)

Както споменах вече, Мария Киара се занимава с преподавателска дейност, а през последните години в медиите има сведения, че участва и в жури на различни вокални конкурси. Разполагам с информация за такова нейно участие на Международния вокален конкурс през 2011 година в Сан Марино, което е повод за статия в италианска медия от журналиста Vincenzo Ramón Bisogni. Още в началото й той подчертава: „Самият факт, че Мария Киара участва в журито на този конкурс действа като балсам“. Веднага след това прибавя: „В действителност тя е достоен представител на редица сопрани, които са показвали силна връзка с гласа на Рената Тебалди, и то на една съзнателна връзка, която никога не е отричала опита на Тебалди. През 1983 г. в една малка книга, чието заглавие е “I Casti Divi”, Walter Ricci пише за нея: «Мария Киара …. има благ глас, който тя използва умело с пленителни акценти и звуци. Прекрасен лиричен сопран с чист глас. Нищо в нея не е изкуствено … И такова чувство в темперамента си».

(край на цитата)

В края на тази моя статия за Мария Киара днес ще цитирам целия текст от статията на Vincenzo Ramón Bisogni (оригинал на английски език – без превод):

Maria Chiara, a pearl of the bel canto

Knowing that Maria Chiara was in the jury of the 2011 San Marino International Voice Competition has been a real balm. In fact, she is a worthy representative of a range of sopranos who have maintained a strong link with Tebaldi’s voice, a conscious connection, which has never denied Tebaldi’s lesson. In 1983, in a small book whose title was “I casti divi”, Walter Ricci wrote about her: «Maria Chiara… has a suave voice, which she uses skilfully with enchanting accents and sounds. A splendid lyric soprano with a pure voice. Nothing in her is artificial… Sentiment is in her temper ». But through experience we had already known her sweet natural expressiveness due to her female spontaneity and internal logic. Such features were far away from the explosive expressionism of idols lost on the way of market divinization and from the fragmentary and affected ostentation typical of recent artists.

In Chiara also her walking on the scene was spontaneous adherence to the characters. In fact, as the elegant Neapolitan soprano Maria Carbone taught to her, posture and walking on the scene are fundamental to outline a character: ‘Mimì can not appear on the scene walking like Aida or Vargas’ Leonora; Countess Rosina will necessarily be different from Susanna’. Maria’s solid technical basis are due to Carbone and to the teaching of Antonio Cassinelli, a basso from Bologna with great theatre and cinema experience who would soon become Maria’s husband. In time, Chiara would keep intact the beauty and delicate suggestion of her voice.

Maria was born on Christmas Eve in Oderzo, a small town near Treviso in the North East of Italy: a castle, a church with severe architectural lines, a long bridge decorated with flowers on the Monticano river and several museums to witness the ancient dignity of the territory.
Since she was young, Chiara experienced singing through the performance of complex madrigals then her skills were refined by Cassinelli and Carbone’s teaching. So in the summer of ’65 Maria Chiara could make her debut in the role of Desdemona in Venice in an open-air Otello at Palazzo Ducale.

Piero Mioli, who was hard to please due to the demanding characteristics of the role, called her an elected Desdemona and from then on she showed the features of the perfect Tebaldi-like soprano. Chiara has sung successfully in the most renown theatres in Italy (San Carlo, Opera in Rome, Maggio Musicale Fiorentino, Turin, Verona), in Europe (Wien, München, Berlin, Covent Garden) and overseas (New York’s Metropolitan). Her repertoire is wide but kept within wise limits, which do not exclude some fearful risks. First of all, old Verdi’s Otello, Ballo in maschera, Forza del destino, Aida and Simon Boccanegra, as well as the role of Odabella in Attila (1985). However, they are all challenges (also Donizetti’s Anna Bolena) faced with the awareness of the real possibility to win them unharmed thanks to her vocal orthodoxy. Along the way, Chiara allowed herself some reassuring performances such as the role of Suzel in L’Amico Fritz or in Susanna by Wolf-Ferrari (do not miss Decca recording) or Carmen’s Micaela. About this role Mioli said “highlighted by the enchanting Micaela played by Maria Chiara.

Bohème, Tosca, Madama Butterfly (fantastic a Bavarian recording of this opera), Suor Angelica and Liù are all roles that define a real, yet not affected, prima donna. Some call her “Maria C. without claws” while Caballé appreciated her for the performance of Butterfly, Nilsson for a Bohème in Bavaria with Domingo and Tebaldi for an Aida in Genoa.
From 16th to 31st December 1977, Chiara was very successful in the role of Violetta in La Traviata at the Met before being called as the absolute protagonist of a solemn inauguration at the Scala Theatre at the end of 1986. In an interview given to Corriere della Sera she said with no fear (the predictable reaction of opposing factions could endanger the outcome of the performance) that her Aida would be inspired by old-time Tebaldi’s voice and colours. She was conducted by Maazel and sang with Pavarotti, Dimitrova and Ghiaurov. The English branch of Decca, after asking her to record successful solo recitals, produced a CD and a DVD of great commercial success and that of Aida became her major role in her irresistible career. In 1992, about an Aida in Verona, Mioli said:”the latest of a series that amazes and astonishes”.

In July 1993, Antonio Cassinelli died and Maria did not want to go on along a path always faced with the strength taken from her essential life companion. She preferred the quietness of her town where she still receives respect and esteem. She chose the difficult way of teaching practised with healing ability also on voices compromised by wrong inputs. And now she will come to San Marino in a qualified international jury as a spokesperson of a vocal beliefs that we would like to define as “Tebaldian bel canto”.

Trieste, 27th July 2011

(край на цитата)

Нека днес на 24 ноември 2021 г. да поздравим по случай навършване на 82 години певицата Мария Киара и да й пожелаем добро здраве, лично щастие и дълъг живот..

´´´´´´

Изпълнение на Мария Киара:

Maria Chiara, Sopran singt “Merce, dilette amiche” (Wie soll ich euch, ihr Treuen…) aus “Die Sizilianische Vesper” von Giuseppe Verdi begleitet vom Orchester Covent Garden London unter Nello Santi

……

Изпълнение на Мария Киара:

Placido Domingo und Maria Chiara 1970

Schluss-Duett der Oper Andrea Chenier, Dirigent Nello Santi

´´´´

Изпълнение на Мария Киара:

Maria Chiara – Oh! quante volte, oh quante (Bellini) – Roma 1978

V.Bellini – I Capuleti e i Montecchi – “Eccomi in vieta vesta…Oh quante volte” Maria Chiara (Giulietta) – Argeo Quadri (direttore d’orchestra) Teatro dell’Opera Roma – 30 dicembre 1978

……