Басът Гео Чобанов празнува днес рожден ден
Драги приятели на оперната музика, днес на 15 юли 2025 г. пиша за пръв път статия за един български оперен певец, който днес празнува своята 50-годишнина. Това е басът от Варненската опера Гео Чобанов, който през последните 25 години изгради внушителна кариера както в България, така и в чужбина.
Нека започна от последната му изява само преди няколко дни на прочутия оперен фестивал „Taranto Opera Festival“ в южна Италия, при който той участва в спектакъл на операта „Набуко“ от Верди в ролята на Закария.
Даже днес по обед аз размених по телефона думи с Гео Чобанов, като го поздравих с днешната му кръгла годишнина. Той вчера се е завърнал в родната Варна след това участие на фестивала в Таранто.
Понеже започнах именно с тази последна негова изява, нека дам съответни подробности:
Първо няколко думи за града Таранто:
Та̀ранто (на италиански: Taranto, на местен диалект: Tàrde – Тарде) е крайбрежен пристанищен град и община в регион Пулия, Южна Италия. Градът е административен център на едноименната провинция Таранто.
Той е важен търговски и пристанищен град. По името му се нарича Тарентският залив. Населението му е 191 848 жители към 30 ноември 2010 г.
Античният Тарент е основан от фокейците
(край на цитата за Таранто)
Geo Chobanov във ФБ през юли 2025 г.:
„ Una magnifica esperienza! Grazzie Taranto Opera Festival , grazzie Paolo Cuccaro ! Colleghi meravigliosi: Maestro Ferdinando Redavid , Vivien Hewitt, Luca BrunoMaria Cristina BellantuonoAngelo Forte , Chiamami RomanzoMarcella Diviggiano Alessandro Arena, Gianni Nasti Photo: Aurelio Castellaneta“.
(край на цитата)
Превод:
„Великолепно изживяване! Благодаря ви „Taranto Opera Festival“, благодаря ви Паоло Кукаро! Прекрасни колеги: Маестро Фердинандо Редавид, Вивиен Хюит, Лука Бруно, Мария Кристина Белантуоно, Анджело Форте, Чиамами Романцо, Марчела Дивиджано, Алесандро Арена, Джани Насти. Снимка: Аурелио Кастеланета“.
(край на превода)
А режисьорката на спектакъла Вивиен Хюит пише следното в своя профил във ФБ, където са дадени и няколко снимки от спектакъла (превод):
„Моменти от моята постановка на „Набуко“ на Оперния фестивал в Таранто, с Лука Бруно като главен герой, Мария Кристина Белантуоно като Абагайл, Джулия Диомед като Фенена, Анджело Форте като Исмаел, Гео Чобанов като Закария, Алесандро Арена като Свещеника от Бело, Мацела Марчела Дивиджано като Анна, Джани Насти като Абдало. Диригент Фердинандо Редавид, хормайстор Тициана Спаньолета“.
(край на превода)
Във връзка с този оперен фестивал и постановката на „Набуко“ от Верди с участието на Гео Чобанов в ролята на Закария, италианската медия „CorrierePL.it“ помества на 6 юли 2025 г. следната статия (мой превод от италиански на български):
Портал „CorrierePL.it“ Италия
Набуко завладява публиката в Таранто
От Ирма Сарачино – 6 юли 2025 г.
Летният сезон на Оперния фестивал в Таранто започна снощи, със съучастието на много оперни звезди, с „Набуко“ – може би една от най-сложните опери на Верди, особено поради силно иновативните си музикални канони, които изискват мощни и силно изразителни вокални солисти, както и последователен хор, способен да изрази драматичната интензивност на всеки отделен сценичен момент. Хор, в който движещата сила е самият хор, който, макар и да размива индивидуалността на отделните герои, създава драматургията на събитието, превръщайки се в негов истински протагонист.
Амбициозен проект
„Набуко“, несъмнено, е изключително предизвикателна опера. През 1842 г. в Италия, разкъсвана от цензурния климат, наложен от австрийското управление, тази опера се превръща в символ и израз на копнежа на народа за свобода.
Следователно един вид колективна индивидуалност, в която хорът придобива собствена идентичност, превръщайки се в герой, протагонист на драмата.
Лесно е да се разбере как още от първите тактове хорът открива повествованието. Именно еврейският народ, доминиран от асирийския цар Набуко, емоционално избухва на сцената, въвеждайки публиката в атмосферата на „Рисорджименто“, която и днес доминира в обезсърчителния свят.
Емоции на една вечер
Емоции, желание за изкупление, крехкост, гняв и страх са в гласовете на онези хора, които снощи, благодарение на професионализма на хормайстора Тициана Спаньолета, успяха да изразят този вик на болка.
Но най-интензивният момент несъмнено е песента, която се превръща в символ на страданието на всички народи, живеещи в робство. Робство на войната, робство на господството. И в топлата тарантска нощ, с необикновените ноти на „Va pensiero“, певците от Таранто успяха да докоснат най-дълбоките струни на емоцията, събуждайки ентусиазма на публиката.
Музикална експлозия
Незабравими моменти, в музикално кресчендо, направени още по-интензивни от необикновеното ръководство на маестро Фердинандо Редавид, който поведе оркестъра на оперния фестивал в Таранто да гали нотите, да ги изживява, докато те не експлодират с цялата си изразителна сила. И емоцията се превръща в музика, започвайки с увертюрата, която предшества драматичното представление.
Тогава животът, любовта и амбицията са там, на тази сцена, оцветени от светлините и сенките, които са част от ежедневието.
Набуко, изигран от брилянтния Лука Бруно, е крал, но и роб на собствените си амбиции, до степен на лудост и крехкост. А конфронтацията с предполагаемата му и амбициозна дъщеря Абигайл, интерпретирана още по-интензивно от мощния глас на сопраното Мария Кристина Белантуоно, придобива изключителна драматична интензивност, разкривайки нов човек. Бащата моли и умолява за спасението на истинската си дъщеря: Фенена, майсторски представена от Джулия Диомеда.
Тази ситуация представлява кулминацията на драмата, в която любовната история и женското съперничество се пресичат със свободата, най-накрая постигната от един потиснат народ, благодарение на спасителната намеса на онзи Бог, все още твърде потъпкан и забравен днес.
Набуко, обърнал се към Бога на евреите, възвръща здравия си разум и изкупва ролята си. Така триумфира любовта между Фенена и Исмаел, желана от Абигайл, която се самоубива.
Финалът е незабравим, достигайки изключителни висоти благодарение на буйните вокали, като тези на Анджело Форте (Исмаел на сцената и истинското откровение на вечерта) и ГЕО ЧОБАНОВ, като първосвещеника Закария. И не на последно място, талантливата Марчела Дивиджано като Анна и убедителният Алесандро Арена като първосвещеник на Бело.
Сред аплодисменти и ентусиазъм
Завесата падна под ентусиазираните аплодисменти на изключително внимателната и ангажирана публика за това първо издание на летния белканто сезон.
Истински успех, благодарение и на богатите костюми на Формедитера, на сценографските проекти, проектирани с обичайния блясък от Дамиано Пастореса, но най-вече благодарение на режисурата на Вивиан Хюит, която не деконтекстуализира операта на Верди с псевдоинтелектуалния натиск на днешните минималистични продукции.
(край на цитата)
Браво за това забележително участие на Гео Чобанов и нека му предстоят още редица успешни и впечатлителни участия на други сцени. В родната Варна той редовно участва от редица години в спектакли на Варненската опера. И това лято той ще има изяви при Варненския летен фестивал. Той ми сподели днес, че му предстоят наскоро изяви в ролята на Сурин в операта „Дама Пика“ от Чайковски – една забележителна постановка на Вера Немирова с диригент Павел Балев.
След този кратък увод ще премина към биографични данни и такива за дейността на баса Гео Чобанов.
Както вече и в други статии, които писах в последно време, искам в бъдещите ми статии да запозная моите читатели във ФБ последователно с най-добрите и заслужили
артисти в българските оперни и оперетни театри. Няма да изброявам всички имена, но през последните 9-10 години наред с редица заслужили български оперни и оперетни артисти от далечното и близко минало, при случай че знам рождените дати на съвременни дейци, също пиша статии за тях – както такива от Софийската опера и Музикалния театър в София, така и от другите оперни театри в България – Русе, Варна, Стара Загора, Бургас, Пловдив. Вярно е, особено тази и предните няколко години писах най-вече за солисти от Софийската опера, като Габриела Георгиева, Радостина Николаева, Гергана Русекова, Цветана Бандаловска, Силвана Пръвчева, Мариана Цветкова (мир на праха й, помина се на 13 юни 2025 г.), Елена Стоянова, Лилия Кехайова, Виолета Радомирска, Баясгалан Дашням, Диана Ламар, Мария Радоева, Весела Янева, Димитър Станчев, Мартин Цонев (често гост в опери от Вагнер и Мусоргски), Атанас Младенов, Даниел Дамянов, Хрисимир Дамянов, Мартин Илиев.
Писах статии и за български артисти в другите оперни и оперетни театри, някои и гости от чужбина на техните сцени. Ето техните имена: Веселина Кацарова, Надя Кръстева, Красимира Стоянова, Соня Йончева, Светла Кръстева, Елена Баръмова, Светла Василева, Таня Иванова, Валентина Куцарова, Даниела Димова, Андриана Йорданова, Виолета Шаханова, Владислава Гарвалова, Андреана Николова, Катерина Тупарова, Мария Цветкова-Маджарова, Офелия Христова, Людмила Михайлова, Даниела Дякова, Елена Чавдарова-Иса, Ирина Жекова, Линка Стоянова, Евгения Ралчева, Калуди Калудов, Бойко Цветанов, Орлин Анастасов, Арсений Арсов, Пламен Бейков, Камен Чанев (мир на праха му!), Кирил Манолов, Юлиан Константинов, Александър Крунев, Деян Вачков, Иван Момиров, Петър Данаилов, Бисер Георгиев, Борис Луков, Орлин Горанов, Нико Исаков, Ивайло Михайлов, Михаил Михайлов, Александър Мутафчийски, Диман Панчев, Михаил Пулиев.
Както виждаме, един внушителен списък от общо над 50 певици и певци. Разбира се, има още редица други имена, които не са включени по най-различни причини – липса на данни за рождена дата, или липса на биографични данни и творчески път в източници от Интернет. И на последно място – не мога да пиша повече от 1 до 2 статии на ден, а 365 дни в годината не стигат за всички, както и за редица чужди артисти, за които също трябва да се знаят основни данни.
Нека приключа тия подробности с бележката, че поне за 80% от горните имена съм търсил пряк контакт със съответното лице, което ми е давало редица сведения за себе си или е допълвало данни, които са ми били известни.
Така че днес прибавям към този списък името на баса Гео Чобанов именно в деня на неговата 50-годишнина.
Гео Чобанов е пял в множество оперни театри в Италия, Испания, Германия, Нидерлания, Швейцария, Босна и Херцеговина, Румъния и много други страни. На известния оперен фестивал в Солотурн (Швейцария) е пял в „Евгений Онегин“, „Манон Леско“ и „Травиата“. Участва заедно с баса Карло Коломбара в концерта „Басисимо“ по случай 100-годишнината от рождението на Борис Христов. През сезон 2021/22 участва в „Отело“ от Верди с Красимира Стоянова, Милен Божков и Владимир Стоянов. През 2022 г. изпълнява ролята на Закария („Набуко“ от Верди) заедно със световноизвестния баритон Карлос Алмагер.
Гео Чобанов завършва Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ в оперния клас на проф. Нико Исаков. Дебютира в Русенската държавна опера в ролята на Мазето в „Дон Жуан“ от Моцарт под диригентството на Велизар Генчев.
След дипломирането си през 2006 г. е солист на Русенската държавна опера, а по-късно и във Варненската опера. През последните 25 години е пял във всички български оперни театри.
Богатият му репертоар включва над 40 големи басови роли, като например Холандецът („Летящият холандец“), Филип II и Великият инквизитор („Дон Карлос“), Атила („Атила“), Дон Паскуале („Дон Паскуале“), Ферандо („Трубадур“), Д-р Бартоло и Дон Базилио („Севилският бръснар“), Оровезо („Норма“), Закария („Набуко“), Учителят („Граф Ори“), Дулкамара („Любовен еликсир“), Мазето и Комендаторе („Дон Жуан“), за да назовем само няколко. Неговата интерпретация на Ферандо в „Трубадур“ получава признание от критиката: „Гео Чобанов направи изключително впечатление като Ферандо, с майсторска вокална техника и сценично присъствие“ (Уляна Караатанасова, „Култура БГ“). Той е и първият български артист, изпълнил ролята на Учителя в „Граф Ори“ от Росини.
През 2022 г. Гео Чобанов изпълнява ролята на Сурин в изключително успешната постановка на „Дама Пика“ от Чайковски, режисирана от Вера Нимирова и дирижирана от Павел Балев. Същата година той пее ролята на Мефистофел във „Фауст“ от Гуно на гала концерта за Деня на Варна. Също през 2022 г. той изпълнява ролята на д-р Бартоло в „Севилският бръснар“ от Росини..
Руският романтизъм заема специално място в сърцето на Гео Чобанов. Любимите му произведения в този жанр са роли в опери от Чайковски, Глинка и Мусоргски.
Той обича да организира празнични събития и участва в множество камерни концерти, рецитали и вечеринки като „Опера и вино“. През последните години участва в концертни изяви в Канада.
(край на общите бележки за Гео Чобанов).
За Гео Чобанов има в Интернет кратка Уикипедия-страница, която цитирам:
Гео Чобанов е български оперен певец.
Биография
Гео Чобанов е роден на 15 юли 1975 г. в гр. Варна.
Завършва Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ в класа по оперно пеене на проф. Нико Исаков (2002–2006 г.). Дебютира с партията на Мазето (“Дон Жуан“ от Моцарт) на Международния фестивал „Мартенски музикални дни“ в Русе с Оперно-филхармоничното дружество, под диригентството на Велизар Генчев.
От 2007 до 2009 г. е солист на ОФД – Русе, където пресътворява множество партии от оперите на Моцарт (“Дон Жуан“, „Сватбата на Фигаро“), Бизе (“Кармен“), Пучини (“Тоска“, „Мадам Бътерфлай“, „Манон Леско“), Верди (“Дон Карлос“, „Бал с маски“, „Травиата“, „Аида“), Доницети (“Лучия ди Ламермур“), Росини (“Севилският бръснар“).
Певецът има изяви в Оперно-филхармоничните дружества във Варна (2006 г., 2007 г.), Бургас (2006 г.), Пловдив (2010 г.), където дебютира в ролята на Колин от „Бохеми“ от Пучини. На сцената на Софийската опера Гео Чобанов е от 2010 г., участва в постановката на „Манон Леско“ от Пучини.
Певецът гастролира в много страни от Европа. През 2009 г. участва в престижния оперен фестивал в Солотурн, Швейцария – „Open Air festival“, с оперите „Евгений Онегин“ от Чайковски, „Манон Леско“ от Пучини и „Травиата“ от Верди.
Понастоящем е солист на Държавна опера Варна.
(край на цитата)
В портала на Националната опера и балет в София четем следното за Гео Чобанов:
ГЕО ЧОБАНОВ
Гео Чобанов е роден през 1975 г. в г. Варна. Завършва Държавната музикална академия „Панчо Владигеров” в класа по оперно пеене на проф. Нико Исаков (2002-2006 г.). Веднага след завършването си дебютира с партията на Мазето (”Дон Жуан” от Моцарт) на Международния фестивал „Мартенски музикални дни” в Русе с Оперно-филхармоничното дружество, под диригентството на Велизар Генчев. От 2007 до 2009 г. е солист на ОФД – Русе, където пресътворява множество партии от оперите на Моцарт (”Дон Жуан”, „Сватбата на Фигаро”), Бизе (”Кармен”), Пучини (”Тоска”, „Мадам Бътерфлай”, „Манон Леско”), Верди (”Дон Карлос”, „Бал с маски”, „Травиата”, „Аида”), Доницети (”Лучия ди Ламермур”), Росини (”Севилският бръснар”).
Певецът има изяви в Оперно-филхармоничните дружества във Варна (2006 г., 2007 г.), Бургас (2006 г.), Пловдив (2010 г.), където дебютира в ролята на Колин от „Бохеми” от Пучини. На сцената на Софийската опера и балет Гео Чобанов е от 2010 г., участва в постановката на „Манон Леско”от Пучини. Певецът гастролира в много страни от Европа – Франция, Германия, Швейцария. През 2009 г. участва в престижния оперен фестивал в Солотурн, Швейцария – Open Air festival, с оперите „Евгени Онегин” от Чайковски, „Манон Леско” от Пучини и „Травиата” от Верди.
(край на цитата)
След тези биографични бележски и данни за изяви на Гео Чобанов, ще се спра на информации за отделни негови изяви както в България, така и в чужбина, по възможност в хронологичен ред:
Портал на Варненската опера
юни 2022 г.
Солисти на Държавна опера Варна в Световния ден на музиката
21 юни 2022
Във Франция 21 юни се празнува като Ден на музиката вече 30 години. Идеята е на Жак Ланг от времето, когато заема поста министър на културата. Той едва ли е предполагал, че предложението му по – късно ще вдъхнови още 120 държави по света да се включат в този празник, чиято идея е споделянето на радостта от музиката в различни жанрове, от професионалисти и любители, в срещи на открито и в нетрадиционни пространства.
Държавна опера Варна по традиция подкрепя Световния ден на музиката 21 юни, организиран от Франкофонския учебен център и Алианс Франсез Варна. В рамките на юбилейното XXX издание на празника oт 18.00 часа на Сцена Раковина в Морската градина ще изнесат специална програма солистите на Държавна опера Варна (по азбучен ред): Арсений Арсов – тенор, ГЕО ЧОБАНОВ – бас, Михаела Берова – мецосопран и Жана Костова – сопран, акомпанирани от пианиста Руслан Павлов. Арсений Арсов ще изпее любимите си песни на Едит Пиаф „Животът в розово“ и „За нищо не съжалявам“, Жана Костова ще поднесе Ария на Микаела от операта „Кармен“ на Бизе, а Михаела Берова ще изпълни прочутата Хабанера от същата опера. Двете певици ще представят и красивата Баркарола от „Хофманови разкази“ на Офенбах. Гео Чобанов ще изненада публиката с „Plaisir d’amour“ от Жан Пол Мартини и една от вечните песни на Жо Дасен.
(край на цитата)
БНР
Мила Йонкова и Гео Чобанов пеят заедно на канадска сцена
Публикувано на 6 април 2023 г.
Автор: Миглена Иванова
На 11 май, денят, в който Българската православна църква почита светите братя Кирил и Методий, фондация „Aurenda Heritage“ в Торонто, Канада, организира концерт с участието на един от най-добрите съвременни български баси, Гео Чобанов, и талантливото мецосопрано Мила Йонкова. Програмата, озаглавена „Магията на българските гласове“, включва арии и дуети от Моцарт, Росини, Доницети, Верди, Гуно, Бизе и Панчо Владигеров, както и неаполитански канцонети, руски романси и български песни.
„Избрахме заглавието „Магията на българските гласове“ по простата причина, че България е дом на невероятни таланти“, каза Емилиана Благоева, директор на фондацията, организираща събитието. „Тези таланти съществуват още от времето на древните траки. Знаем, че Орфей е бил тракиец; много източници сочат, че е роден на територията на днешна България. Този вокален талант е продължен в уникалните български народни песни. През 20-ти век българските оперни таланти са били уникални в най-престижните оперни театри в света и са били чествани като оперни вундеркинди.“
Идеята е събитието, което ще се проведе в „City Playhouse Theatre“ във Вон, да събере на едно място българите, живеещи в Канада, както и канадската публика, представители на местните еврейски, рускоезични и италиански общности, и да превърне събирането в истинско духовно преживяване.
Има оперни певци, които ни докосват дълбоко, когато пеят. Има и други, които, независимо колко съвършени могат да бъдат, пеят, за да задоволят егото си. Такава музика не може да ни издигне на по-високи духовни нива. „Затова целта на нашата фондация е да дадем шанс на тези истински музикални таланти, чието пеене може да ни промени към по-добро“, обяснява Емилиана Благоева, инструктор по йога.
Басистът Гео Чобанов е завършил Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ в София. В момента е солист във Варненската опера. Изявявал се е и като солист в Софийската и Русенската опера, а също така е участвал многократно на европейски сцени. Участвал е в постановки като „Севилският бръснар“, „Дон Жуан“, „Атила“, „Дон Карлос“ и други. През 2022 г., докато е на почивка в родината си през лятото, Емилиана Благоева присъства на представление на операта „Набуко“ от Верди в Летния театър във Варна. Поради смяна на актьорския състав, Гео Чобанов беше чут в ролята на Закария.
„Когато пееше, бях впечатлена от невероятния му глас и усетих фините енергии и вибрации, докато практикувах йога.“ „Буквално настръхнах“, каза Емилиана Благоева пред Миглена Иванова от Радио България.
След това, след като прочела името на изпълнителя, тя си спомня, че той е посещавал нейните часове по медитация във Варна като тийнейджър през лятото на 1992 г. Тя бързо решава да се свърже с него. По-късно Гео Чобанов признава, че е взел решение да се занимава с оперно пеене още същото лято. По време на срещата им се родила идеята за концерт пред българска публика в Канада. Емилиана Благоева казва за другата участничка, Мила Йонкова:
„Мила Йонкова е изключителен музикант, преподавател и диригент, специализиран в оперно пеене. Тя живее в Торонто от над 20 години и участва активно в продукции там. Започва музикалната си кариера в България. След като завършва Националното музикално училище „Любомир Пипков“, продължава обучението си в Академията за музика, танц и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ в гр.Пловдив. Свирила е професионално като водещ обоист в няколко симфонични оркестъра в Европа.“ Освен артистичните си ангажименти в Торонто, тя преподава пиано и пеене на деца.”
Българската общност в Канада вече очаква с нетърпение концерта „Магията на българските гласове“ с участието на Гео Чобанов и Мила Йонкова. Дори има планове за организиране на изпълнения в Калгари, Алберта, Канада, освен в Торонто.
(край на цитата)
Цитирам линк към горното предаване:
Портал „Theatre.art.bg“
„ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“ – МИСТИЧНО, БУРЕНОСНО И МНОГО КРАСИВО
23.11.2023
„ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ”
Опера от Рихард Вагнер
Диригент-постановчик – Светослав Борисов
Режисьор – Вера Немирова
Сценография – Чавдар Чомаков (по Том Муш)
Костюмография – Павлина Ойстерхус
Мултимедия – Димитър Иванов
Диригент на хора – Надежда Маккюн
Стилова и езикова подготовка – Курт Ридл
Оригинални видеа – Бахадир Хамдемир
Действащи лица и изпълнители:
ДАЛАНД, НОРВЕЖКИ МОРЯК – Гео Чобанов, Евгений Станимиров
СЕНТА, НЕГОВА ДЪЩЕРЯ – Димитринка Райчева, Линка Стоянова, София Солови
ЕРИК, ЛОВЕЦ – Валерий Георгиев, Мартин Илиев
МАРИ, ДОЙКА НА СЕНТА – Калина Жекова, Силвия Ангелова
КОРМЧИЯ – Артьом Арутюнов, Рейналдо Дроз
ХОЛАНДЕЦА – Деян Вачков, Марсел Бакони
Оркестър и хор на Държавна опера Варна
Хор на Варненската детско-юношеска опера
Продукция на Държавна опера Варна, в партньорство с Операта на Магдебург
Премиера – 24 ноември 2023, 19.00, Основна сцена
Старт на Коледния музикален фестивал – Варна 2023
(край на цитата)
БНР
Оперният певец Гео Чобанов отново ще се изяви пред канадска публика
Публикувано на 28 март 2024 г.
Един от най-добрите съвременни български баси, Гео Чобанов, отново ще се изяви пред канадска публика. Той ще изпълни избрани арии, акомпанирани от виртуозния пианист Влад Соловьов, на 20 април от 16:00 ч. местно време в Онтарио, Канада, на адрес: 3030 Concession Road 4, Adjala Palgrave, Ontario.
Оперните певци Гео Чобанов и Мила Йонкова ще се изявят на канадска сцена.
Събитието, част от поредицата „Магията на българските гласове“, се организира от фондациите „Aurenda Heritage“ и „Windrush“.
Приходите от концерта ще подпомогнат млади таланти в областта на изкуството.
(край на цитата)
Цитирам линк към горното предаване:
През декември 2024 г. медията „Културни новини“ публикува обширно интервю с Гео Чобанов, в което той разкрива пред интервюиращия автор Димитър Сотиров редица свои възгледи по отношение на живота и изкуството, както и подробности от собствената си биография. Аз намирам това интервю за много ценно, защото то е напълно достатъчно да обрисува портрета на певеца и човека Гео Чобанов. Цитирам въпросното интервю:
Портал „Културни новини“
Автор: Димитър Сотиров
01.12.2024 г.
Гео Чобанов: Артистът трябва да разказва истории на сцената
Разговор с известния бас-баритон преди поредно гостуване в Канада
Той е от поколението оперни изпълнители, изцяло свързани с новото столетие. Оттогава датират първите му професионални занимания с опера – вълнуващото изкуство, донесло бляскава слава и престиж на България през втората половина на миналия век и озарено от звездния блясък на цяла плеяда златни български гласове.
Гео Чобанов смята, че появата му на оперната сцена е донякъде случайна. Той не е мечтал за такава кариера в детството, в дома му не е звучала по цял ден „сериозна“ музика, а с единствено изключение – един от дядовците му – кавалджия, в рода няма други предшественици – музиканти. Но в неговия случай сякаш съдбовна предопределеност обвързва пътя му с Музиката. А и на всеки от етапите на неговото изграждане като изпълнител се появяват точните хора.
– Родителите ми навярно са усещали, че в мен има някакви музикални заложби и сигурно заради дядо ме записаха на уроци по кавал. Но тогава аз е нямало как да осъзная, а най-вероятно и те, че в тази възраст музиката изисква малко или повече „терор“ – разказва с усмивка бас-баритонът, водещ солист на Държавна опера Варна, който развива успешна кариера и в България, и по света. – За да се постигне някакво ниво, се изисква много по-сериозно залягане над нотите и с инструмента. Всъщност, това е единствената професия, която се усвоява от преди първи клас. Пианистите започват на четири-пет години заниманията си с инструмента, цигуларите също.
Бях седем или осемгодишен при първата ми среща с музиката, но не ми достигна дисциплина. Упражнявах се три-четири години и прекъснах, но пък така се случи, че и до ден-днешен сме съседи с моя учител по кавал Димо Желев – действително голямо име в българския фолклор и в народните инструменти. И той е щастлив, че все пак станах музикант.
– Как се случи това и имало ли е момент, в който си се замислял дали да не пробваш да направиш кариера в друга област?
– Когато възникна желанието ми да уча класическо пеене, някъде в последните години на гимназията (за добро или за лошо не съм възпитаник на музикално училище) аз си давах сметка, че е нещо безкрайно несигурно дали въобще би могла се осъществи една артистична кариера. Съзнавайки го, обмислях и План Б, който ме срещна с журналистиката. Най-напред – в Радио Варна, като заплатата ми отиваше изцяло да финансирам частните си уроци по пеене. След това преминах в частна кабелна телевизия като репортер и водещ на новини. Накрая попаднах в БНТ, в екипите на Александър Авджиев и Алис Крайчева в сутрешния блок, където стажувах седем-осем месеца. С това приключи моята журналистическа кариера.
– Разочарова ли те погледът отвътре в кухнята на тази професия?
– Разочарования имаше, но не те бяха причината, която ме накара да се откажа. Защото журналистиката обхваща целия живот на социума и със сигурност в нея има позиции, където човек би могъл да се чувства добре. Едно такова място е музиката, но просто пеенето надделя. А и трябваше да посещавам лекции по хармония в музикалната академия.
Повлия ми и Петър Алипиев, мой любим поет, който е трайно свързан с Варна. Познавайки творчеството, биографията му и за кратко самия него разбрах, че той също е минал през медията, работейки в БНР. Но давайки си сметка, че изкуството е самотно занимание, решил да се посвети на него и да стане поет. Така се отдръпва от света, от публичността и напуска иначе престижната работа на говорител в Радио София. Неговият пример до голяма степен ми въздейства и аз да постъпя по същия начин, за да прекарвам повече време на пианото и да се опитвам правилно да вокализирам, вместо да продължавам да се занимавам с План Б.
– Кой беше човекът или хората, които ти казаха, че трябва да пееш? Имаше ли такива в твоя живот?
– Имаше, не един и двама, но отначало тръгнах самостоятелно и попаднах в хор, който тогава се наричаше „Вокален колегиум“ – към хуманитарната гимназия, която съм завършил. Там се появи вокалният педагог Мила Маврова – първият професионалист, който ми каза, че имам пътечка към оперното пеене. По това време се възхищавах на по-възрастните хористи, исках да се науча да звуча като тях. Първият, който погледна по-сериозно на мен като певец беше баритонът Георги Койчев – дългогодишен солист на Варненската опера. В края на кариерата си той се появи като солист в хора и когато седна до мен, имах чувството, че слушам Борис Христов – така ми звучеше гласът му. Попитах го как прави тия магии и той се захвана с мен и го направи с много благороден жест защото, поне в началото, нямах възможността да си плащам уроците. Той ми предложи да плащам, когато имам възможност, но да посещавам уроци поне два-три пъти седмично. „Ако идваш три пъти, ще плащаш два, ако идваш два пъти – ще плащаш веднъж“, допълни той и така започнахме редовни занимания.
Повече от две години работих с него, след което дойде казармата, но и тогава не прекратих напълно упражненията. След това продължихме заниманията, докато в един момент реших, че трябва да сменя педагога, за да имам и друга гледна точка към пеенето ми. Така попаднах на Веселина Зафирова – първият човек, който ми каза сериозно, че трябва да се готвя за кариера, за израстване, за кандидатстване, за концерти. Бях последният ѝ ученик, тя беше на 81 г., когато започнахме работа. Но за мен беше и си остава човек-вселена, говореше за приятелствата си с Пипков, с Големинов, познаваше някои от най-големите ни имена в музиката. Разказваше за Саша Попов, за Добрин Петков. Била е дете, когато Саша Попов ѝ предрекъл голямо бъдеще като музикант и мога да кажа, че според мен тя е един от най-добрите ни вокални педагози. За съжаление, от един момент нататък не можеше повече да работи и аз постъпих в хора на операта. Там се задържах кратко, кандидатствах в Академията – помогнаха ми колеги, за да се подготвя и да вляза в класа на Нико Исаков. На него дължа много за вокално-техническото ми израстване и оформянето ми като професионалист.
Преди да завърша, проф. Павел Герджиков, чийто студент също бях, ме покани да дебютирам в „Сватбата на Фигаро“ в Бургаската опера. Това беше държавният ми изпит. Преди това имах дебют на Мартенски музикални дни в ролята на Мазето в постановката „Дон Жуан“ на Велизар Генчев, който дирижираше спектаклите. Така полека-лека се завъртяха нещата – отначало не ме харесаха във Варненската опера, но пък ме приеха в Русе. Сегашният служебен министър на културата Найден Тодоров е първият ми работодател. Впоследствие по негова покана съм гостувал и на Софийската филхармония. Признателен съм и на него, и на всички други, които са ми подавали ръка.
– Пътят ти към голямата опера, към участията ти на сцените на всички театри в България, както и в Германия, Швейцария, Испания, Италия, Канада, Босна и Херцеговина, Румъния освен много труд е изисквал и голяма дисциплина?
– Абсолютно. Дисциплината, чувството за ред, за мярка, са много важни, жизнено определящи, бих казал. Няма ли ги, нещата започват да се разпадат. Учителката ми по пеене г-жа Зафирова казваше, че чувството за мярка върти света.
– Колко е важно за един певец да бъде постоянно във форма, така че да е в състояние да спаси спектакъл или серия от представления при непредвидени обстоятелства?
– Много е важно. На мен ми се е случвало, включително за ангажименти в чужбина. Такива неща са всекидневие в професията и се налага много бързо при неочаквани обстоятелства да влизаш във форма. По принцип мисля, че не трябва да се излиза от форма, дори да има възможност за по-продължителен отдих. За мен почивката не означава да си позволявам повече неща, а да си почивам от повече неща.
– Азбучна истина е, че кариерата на артиста изисква доста жертви. Страдаш ли понякога от това?
– Принципно е точно така, случва се и не страдам само аз, страдат и близките ми.
– Срещаш ли пълно разбиране от тях или си чувал понякога: „И престани с това пеене!“
– Напълно ме разбират. Последната реплика досега не съм я чувал (Усмихва се).
– Сигурно срещаш млади изпълнители с отлични гласови данни и с певчески талант. Съветваш ли ги да поемат по твоя път или им препоръчваш да не се захващат с пеенето?
– Комуто е писано да се обеси, няма да се удави, това е сигурно. (Засмива се) Аз съм абсолютно убеден че сцената дърпа онези, които са ѝ необходими.
– Ти имал ли си такова усещане?
– Лаская се все още да го имам.
– Виждаш ли се в друга, различна роля от тази на певец или на журналист?
– Пеенето ми дава възможност да бъда много неща на сцената, но моят глас ме е определил основно да бъда свещеник или цар. Басите рядко сме любовници каквито често са тенорите например, но желанието да бъда нещо по-различно до голяма степен го изживявам с образите си на сцената.
– И два-три часа „царуване“ в спектакъл са ти достатъчни?
– Не съвсем. И още една от жертвите, които съм принуден да приема: нямам време за хоби (кино, фотография, писане)
– Пишеш ли?
– Нямам достатъчно време, а поетичните си опити показвам само на най-близкия човек. За проза не съм се замислял, но всъщност покрай журналистиката изписах и доста проза. Винаги сядам да пиша с удоволствие, когато например трябва да подготвя сценарий за концерт, защото няма по-скучно от това да излезеш пред публиката и да кажеш: а сега ще чуете еди какво си. Трябва да има някаква история, артистът на сцената трябва да разказва истории – с пеенето си, със словото си. Трябва да пресъздаваш нещо за публиката, да ѝ дадеш част от себе си.
– Какво според теб не достига на съвременната опера в сравнение с така наречената Златна ера, за която всички говорят с носталгия?
– Не съм сигурен, че знам какво не достига днес на нашето изкуство. Знам, че е изправено пред много сериозни предизвикателства, свързани с това, че всевъзможни медии и шоу програми ни облъчват отвсякъде постоянно. Технологии, до голяма степен водени от комерсиални и политически интереси, отвличат съзнанието на човека. Всичко това малко или много ни заставя да съхраним нашето изкуство и да го предадем напред във възможно най-автентичния му вид.
– Имаш богат опит и зад граница, пял си в различни постановки в редица държави, имаш наблюдения как се случват нещата и там, не само в България.
– Да, виждам как се случват нещата, понякога пея навън, понякога гледам спектакли когато имам възможност. Впечатлението ми е, че май никъде операта не процъфтява, може би единствено в Германия.
– С какво си обясняваш този факт, не губи ли актуалността си това изкуство?
– Дълбоко убеден съм, че то никога няма да изгуби значението си. Мисля, че прекалената актуалност може да убие изкуството, чиято функция като че ли е да ни отдръпне от злободневието, от конкретиката на проблемите на деня и да ни върне към по-общочовешките, вечни ценности.
– Има и немалко актуални, свързани с политически събития съвременни заглавия, като „Никсън в Пекин“, например…
– Това е един шанс, създавайки нови произведения, това изкуство да получи някакво обновление, някакво развитие. На мен не ми достигат съвременни български опери.
– Толкова рядко се поставят български опери, а когато това се случи, има интерес към тях, хората им се радват. Но се изиграват 1-2-3 представления и – край!
– Не само че трябва да се поставят оперите примерно на Парашкев Хаджиев, Константин Илиев, Панчо Владигеров, но и съвременните композитори трябва да бъдат ангажирани със създаване на нови творби.
– Тук вероятно имаш предвид ролята на държавата: да обявява конкурси, да поощрява написване на нови творби. И в тази връзка колко важно е човек, свързан с изкуството, да управлява културата на една страна?
– Не съм сигурен дали това е задължително условие. Но при всички случаи културата трябва да се управлява от човек, който има професионално отношение към нея, а не от чиновник. Лично аз смятам, че най-големите успехи през последните 70-80 години в нашата култура са постигнати по времето, когато тя се е управлявала от Людмила Живкова и Георги Йорданов. И понеже обичам да се връщам назад, да чета истории като цяло, има един период, когато Народният театър и Народната опера се ръководят от едно и също лице – генерал Александър Гетман. Взема се решение, че той трябва да бъде назначен, за да се постигнат световни успехи и е факт, че точно тогава това се случва. Тогава изгряват Гена Димитрова, Гяуров, Никола Николов и кой ли още не. Имах щастието да се запозная и за кратко да общувам с Гена Димитрова. Тя разказа как дълго време търсила директора на двете институции по някакъв въпрос. Накрая го намира в Народния театър, следван по петите по същото време от някакъв режисьор, който е пред премиера, а на артиста в главната роля не му достига време, за да обхване ролята. И той обяснява на директора: „Другарю генерал, той в края на пиесата трябва да деградира. За това му трябва време“ – „Ами да репетира, докато деградира“ – отговаря кратко и ясно Гетман. И колкото и недодялан да е изглеждал тоя човек, имал е отношение към изкуството.
– Поговорихме за недостатъците и за това какво не достига на операта. А какво според теб е в излишък при нея?
– Понякога нагарча търсенето на финансов резултат от спектаклите. Нагарча и самоцелното вкарване на модерни теми и модерни технологии, а също и слизането до нивото на ниските страсти. Ето такива неща понякога ме огорчават. Но пък има други неща, които ме вдъхновяват и те все още преобладават.
– Кои персонажи са ти по-интересни – по-близките до теб и до същността ти като човек и като артист или тези, с които съществено се разминавате?
– По-интересни са ми тези, които са далечни, защото близките до мен изглеждат коварно ясни. Давам си сметка за това и предпочитам по-отдалечените от мен, защото повече ги търся, за да ги огледам по-добре.
– Как се постига тази органичност, това сливане с образа до степен да накараш зрителя да забрави, че пред него е този или онзи артист, а да вижда в него единствено героя му?
– Много съм разсъждавал върху това. То е преди всичко актьорска задача, но тя трябва да се пречупи и през гласа. Има два вида актьори – които се потапят в ролята и тяхната персонализация се изгубва и други, които пречупват ролята през личността си и лично за мен това е по-голямото майсторство – да го направиш по твоя начин. Но и първото също не е за отричане и не бих казал, че е по-слабо от второто. Във втория случай обаче виждаш почерка, виждаш стила, а за да го постигнеш, е нужен повече житейски и професионален опит. Изкуството като цяло изисква зрялост.
– Да поговорим за значението на постановчика и на диригента, за да бъде един спектакъл наистина това което вие, артистите, искате да бъде: бляскав, запомнящ се, да искри, а не хората да се прозяват от скука?
– Някъде бях прочел думи на Валери Петров, че най-вредното в изкуството е: „Може и така“. Не, не може така, не може всякак. За да има изкуство, то трябва да хваща за гърлото и в тоя смисъл ролята на диригента и на режисьора е важна, за да дадат посоката и да бъдат много убедително в нея. Тогава, когато се получи хомогенна сплав в постановъчния екип, резултатите със сигурност ще дойдат.
– Има ли роля, която стои в подсъзнанието ти и се стремиш да я достигнеш?
– Има, разбира се, не една – Мефистофел, Борис Годунов… Крал Филип не съм го пял в България, но пък имам привилегията да съм го изпълнявал в чужбина. Бих искал да покажа и тук, на родна сцена този знаков за басите персонаж.
– Започваш пътя си на професионална сцена в Русе, но родната Варна те притегли към себе си?
– Във Варна ми подаде ръка госпожа Даниела Димова и вече близо 15 години съм част от артистичния състав на този театър.
– Каква е тайната на този колектив според теб?
– Да, имаме колектив и мисля, че трупата е много сплотена. В по-голямата си част ние сме приятели и дори ни е приятно да се забавляваме заедно. Познаваме си семействата, аз например знам родителите, братята и сестрите на повечето колеги от моето поколение. Това за нас тук е нещо нормално.
– Само след дни ти предстои дебют като Рамфис в „Аида“ от Верди във Варна и в края на декември – гостуване в Канада като специален гост на новогодишната Гала на оркестъра „Kindred Spirits“ под палката на друг българин, Кристиан Александър и с участието на канадското сопрано Алекса Франкиан. Програмата съдържа увертюри, арии и дуети от оперни шедьоври на Моцарт, Верди, Пучини, Доницети, Росини, Гуно, Чайковски. С какво чувство се завръщаш в Торонто за поредното си участие там?
– Първото ми гостуване в Канада, бе уникално събитие в моята кариера. Поканата дойде след един спектакъл, в който ми се наложи по спешност да заменя заболял колега в ролята на Захария в „Набуко“. Госпожа Емилиана Благоева е гледала спектакъла и малко след това отправи покана към мен за концерт в Канада през 2023 г. Впоследствие дойдоха и поканите за концертите през 2024 г. Те бяха много успешни и ми донесоха голямо удовлетворение. Българската общност откликна топло, получихме морална подкрепа и от семейството на българския предприемач Игнат Канев, и от дипломатическото ни представителство в Торонто.
– Пожелавам ти успех в тази Гала и във всичките ти планове за новия сезон!
– Благодаря!
………………………..
Гео Чобанов. Бас-баритон. Роден през 1975 г. във Варна, Гео Чобанов завършва НМА „Панчо Владигеров” в класа по оперно пеене на проф. Нико Исаков (2002-2006). Дебютира с партията на Мазето в ”Дон Жуан” от Моцарт на Международния фестивал „Мартенски музикални дни” с Държавна опера Русе, под диригентството на Велизар Генчев. От 2007 до 2009 г. е солист на оперния театър в Русе, където пресътворява множество партии в оперите ”Дон Жуан”, „Сватбата на Фигаро”, ”Кармен”, ”Тоска”, „Мадам Бътерфлай”, „Манон Леско”, ”Дон Карлос”, „Бал с маски”, „Травиата”, „Аида”, ”Лучия ди Ламермур” и ”Севилският бръснар”.
Има изяви във всички български оперни театри. Гастролира в много страни на Европа, участва в престижния оперен фестивал в Солотурн, Швейцария с оперите „Евгений Онегин”, „Манон Леско” и „Травиата” (2009).
Oт 2013 г. е солист на Държавна опера Варна, където изпълнява басовите партии в редица заглавия, сред които „Граф Ори”, „Севилският бръснар”, „Любовен еликсир”, „Дон Жуан”, „Трубадур“, „Набуко“, „Летящият холандец“, „Норма“, „Дон Карлос“, „Дон Паскуале“, „Дама Пика“ и др.
През 2014 г. пее, заедно с Карло Коломбара, в концерта „Басисимо”, по повод 100 г. от рождението на Борис Христов. През 2024 г. участва в националния проект „Български баси за Борис Христов“, в който най-добрите български баси представят в 6 български града концерти с емблематичен репертоар за световните триумфи на Борис Христов.
Гео Чобанов гастролира в международни оперни продукции в Германия, Швейцария, Испания, Италия, Босна и Херцеговина, Румъния, Канада и др. В богатия репертоар на певеца специално място заема камерната музика.
……….
Снимки: Личен архив и Димитър Сотиров
(край на цитата)
Една от последните изяви на Гео Чобанов в Канада е при Новогодишен концерт на 28 декември 2024 г. в Торонто, за който концерт давам в превод съответно съобщение. Разполагам и със снимка на плаката за този концерт, която ще поместя след днешната статият. Цитирам съобщението:
Събота, 28 декември 2024 г., 20:00 ч.
Център за изкуства „Меридиан“
5040 Yonge St, Торонто
Търсите перфектния коледен подарък? Тогава сте попаднали на правилното място: Посрещнете Новата година със стил! Подарете на себе си и на любимите си хора музика! По време на празничния сезон е ценена традиция да се изпълняват класически концерти, които съчетават жизнена атмосфера с носталгична топлина.
Вижте нашия специален гост, международно известния бас-баритон Гео Чобанов, известен български оперен певец, който се завръща в Канада поради многобройни молби. Към него ще се присъедини изключително талантливата канадска сопрано Алекса Франкиан. Те ще се изявят с награждавания оркестър „Kindred Spirits“ под вдъхновяващото диригентство на маестро Кристиан Александър. Заедно те създават уникално новогодишно гала представление от световна класа с вълнуващи увертюри, арии и дуети от обичани оперни шедьоври на Моцарт, Верди, Пучини, Доницети, Росини, Гуно, Чайковски и други. Изживейте магията на време, изпълнено с любов, надежда и нови начала!
(край на цитата)
Ще завърша днешната статия за баса Гео Чобанов с една публикация от юни 2025 г.:
Портал „Theatre.art.bg“
ПРЕМИЕРА НА ПЕСЕН В ПРАЗНИКА НА МУЗИКАТА 21 ЮНИ
Ивка Попова
12.06.2025
Солистът на Варненската опера Гео Чобанов ще изпълни за пръв път
посветена на него творба от цикъла „Вокални импресии“ на Йовчо
Крушев.
На 21 юни 2025 г. „Алианс Франсез“ Варна кани за поредна година на
Празник на музиката, организиран с подкрепата на Община Варна,
Посолството на Франция/Френски институт в България, ТМПЦ – Държавна
опера Варна и „Pontica Solutions“. Градът отново ще се потопи в духа на
френската традиция със стилово разнообразна програма в три локации. На
сцената на „Varna Street Food Park“ на крайбрежната алея от 15.30 ч. ще се
изявят ученици от Международния френски лицей във Варна „Шарл
Перо“, децата от Детска къща, читалище „Просвета 1927“, Прогресивно
училище и Демократично училище.
Музикалният празник ще отзвучи на „Сцена Раковина“ в Морската градина
от 18.00 ч. с пъстра музикална програма, в изпълнение на ученици от ЕГ
„Жолио Кюри“, Хуманитарната гимназия “К. Преславски”, ГПЧЕ “Йоан
Екзарх”, НУИ „Добри Христов“, студенти от Медицинския и Икономическия
университет във Варна.
Преди това, на площад „Независимост“ от 17 часа елегантен концерт от
балкона на операта ще поднесат солистите на Държавна опера Варна
Димитринка Райчева – сопран, Силвия Ангелова – мецосопран, Пламен
Райков – тенор и ГЕО ЧОБАНОВ – бас. В акомпанимент на Руслана Шевельова
те ще изпълнят „Хабанера“ от „Кармен“ на Бизе, дует на Силва и Едвин от
„Царицата на чардаша“ от Калман, дует на Хана Главари и Град Данило от
„Веселата вдовица“ на Лехар, „Чудила се ѝ мила мама“ от Панчо
Владигеров и др.
Изненадата на концерта ще бъде премиерата на песента „Нова есен“ от
цикъла „Вокални импресии“ на известния пианист, композитор и педагог
Йовчо Крушев. Песента, по текст на поетесата Ники Комедвенска, Йовчо
Кушев е композирал специално за солиста на Варненската опера с
международна кариера Гео Чобанов. Поласкан от красивия жест, оперният
певец, познат с пиетета си към френската музикална култура, избра да
изпълни за пръв път посветената на него творба именно на 21 юни –
зародилия се във Франция неформален Празник на радостта от
съприкосновението с музика от всички жанрове на различни обществени
места.
Гео Чобанов, спечелил аплодисментите на публиката с вокалното си и
артистично превъплъщение като войника Вагнер в предпремиерата на
„Фауст“ от Шарл Гуно, дир. Светослав Борисов, реж. Вера Немирова, ще
изпълни ролята и на премиерата в Опера в Летния театър на 27 август.
(край на цитата)
Нека днес на 15 юли 2025 г. поздравим баса Гео Чобанов с навършване на 50 години, като му пожелаем крепко здраве, лично щастие и нови музикални успехи.
За много години, драги Гео Чобанов!
……
Записи:
Torna a Surriento with Geo Chobanov soloist of Varna’s State …
….
Geo Chobanov Warlaam Boris Godunov
https://auditionoracle.com/singer/geo_chobanov/
´´´´
Geo Chobanov 2015
´´´´
https://www.facebook.com/AurendaHeritage/videos/1242831853612840/
´´´´
ГЕО ЧОБАНОВ, бас
….
ГЕО ЧОБАНОВ ЗА ЕДИН ВДЪХНОВЯВАЩ КОНЦЕРТ В КАНАДА
….