Chopin (ITA, Opera) – operastars

Обложка от запис на операта “Шопен” от италианския композитор Джузепе Орефиче, продукция на Оперния театър във Вроцлав, Полша

„Бях воден от желанието да се опитам да пресъздам образа на един брилянтен композитор, разказан чрез звуците на неговите собствени вдъхновени композиции, в които нито един музикант като Шопен не е изразил моментните си впечатления, мечти, копнежи, разочарования, надежди, спомени и желания, защото никой друг музикант не е притежавал такова богатство от мелодии“

(думи на композитора Джакомо Орефиче, автор на операта „Шопен“)

Драги приятели на оперната музика, на 25 ноември 1901 г. (точно на днешния ден през настоящата 2021 г.) – преди 120 години на сцената на „Teatro Lirico“ в Милано (10 месеца след смъртта на Джузепе Верди) се е състояла премиерата на операта „Шопен“ със сюжет от живота на един велик композитор и пианист – Фредерик Шопен (1810-1849), познат на целия свят, композирана от италианския оперен композитор Джакомо Орефиче (Giacomo Orefice), роден на 27 август 1865 г. във Виченца, починал на 22 декември 1922 г. в Милано, съвременник на Пучини, Маскани и Леонкавало, но без да остави трайни спомени за поколенията, въпреки че е написал 7 опери, от които само „Шопен“ е предизвикала подчертан интерес след премиерата.

Операта „Шопен“ се основава на събития от живота на великия полски пианист и композитор. Премиерата е на 25 ноември 1901 г. в „Театро Лирико“ в Милано. Творбата получава голямо признание и е показвана в много европейски страни, както и в Австралия и Аржентина през следващите 30 години.

Мнозина ще останат учудени, единици любители на операта може би знаят, че краткият, но много интересен живот на Шопен е послужил за либрето на опера – особено изключение, колко от нас знаят за опери, в които даден композитор да е основата на сюжета? Вярно е, създадени са десетки интересни филми със сюжети от живота на велики личности от света на музиката, но за опери? Лично аз научих преди 11 години за това, когато през 2010 г. се празнуваше 200-годишнината от рождението на Шопен и тогава в полските медии се отбеляза доста широко новата „стара“ премиера на операта „Шопен“, изнесена на сцената на Държавната опера във Вроцлав.

Интересен е и факта, че идеята за написване на такава опера не се поражда в съзнанието на полски композитор, а именно в италианец. Може би една от причините се крие във факта, че в тази „епоха на веризмото“, обхванала Италия още в края на 19-ти век и продължила дълго в началото на 20-ти век чрез творбите на Пучини, Маскани и Леонкавало (като „Бохеми“, „Селска чест“, „Палячи“ и много други), Орефиче е съзрял в драматичния живот на Шопен и ранната му смърт в Париж една благодатна тема за опера, в която краят на болния от туберкулоза композитор, в присъствието на вярната му спътници Жорж Санд прилича доста на финала на „Бохеми“ или на „Травиата“, само че мъжът е този, който си отива от този свят.

Как да е, премиерата е имала подчертан успех и тази опера е най-значителната от останалите творби на Орефиче. Три години след това – през 1904 г. операта се изнася с голям успех на сцената на Оперния театър („Teatr wielki“) във Варшава, същата година в Буенос Айрес, после през 1905 г. в Париж, през 1912 г. в Монреал. Музиката е не само от Орефиче – доста мотиви от творби на Шопен са включени в музикалния съпровод на солистите – самият Шопен (тенор), Жорж Санд (мецосопран) и други лица. Действието се развива в Париж и на о-в Майорка, където Шопен е прекарал в манастира „Валдемоза“ няколко месеца заедно с Жорж Санд по време на почивката и лекуването си.

Създателят на операта Джакомо Орефиче (1865–1922) е образован пианист и композитор, представител на италианския веризъм. Композира 10 опери, най-важните от които са: „Маришка“ (на полски теми), „Консуело“, “Гладиаторът“, „Шопен“, „Сесилия“, „Моисей“, „Замъкът на мечтите“. Той също така пише симфонии, концерти за виолончело, сонати и камерна музика. През последните 11 години от живота си Джакомо Орефиче е професор в Миланската консерватория. Като пианист той най-много обича да изпълнява клавирните пиеси на Фредерик Шопен, от които е очарован.

Джакомо Орефиче перфектно усвоява целия репертоар на Шопен и успява да изсвири всички негови произведения по памет. Възхищението му от творчеството на полския композитор се превръща последователно в голям интерес към всичко, свързано с живота на Шопен. Той идва в Полша, за да опознае родината на композитора, да изнеся концерти, да дирижира и да се представя на полската публика. Той присъства и на варшавската премиера на неговата опера „Шопен“ през 1904 г.

Именно големият култ към полския композитор накарва Орефиче да се заеме да напише опера, която – състояща се изключително от композиции на Шопен – да разкаже историята на живота на гениалния поляк. Либретото на операта е написано от Анджоло Орвието по оригинална музика за пиано от Фредерик Шопен. Подборът от над 100 фрагмента от мазурки, балади, сонати, скерцо, ноктюрни и етюди е направен от Орефиче.

От края на 1910 г. операта е забравена и не се играе чак до 1997 г., когато се поставя наново във Варшава и се приема с подчертан интерес. Една съвсем нова постановка с американски солист в ролята на Шопен и полски артисти, режисьор и диригент се осъществява с голям успех през 2010 г. на сцената на Държавната опера във Вроцлав при големите тържества по случай 200-годишнината на композитора. В края на днешната ми статия ще дам подробности относно изявата във Вроцлав.

Между другото този оперен театър е водещ в Полша както по репертоара си, така и по качествата на ансамбъла и художественото ръководство. От 2008 г. в този ансамбъл за няколко години има и българин – младият бас ПЛАМЕН КУМПИКОВ, солист в много постановки, пял и на други сцени, като в Берлин под диригентството на Даниел Баренбойм. През сезона 2013/2014 Кумпиков играе в ролята на Спарафучиле в „Риголето“ от Верди. Той и други млади български оперни певци обърнаха внимание в България при играта си в операта „Коронацията на Попеа“ под ръководството на Драгомир Йосифов. За тази постановка Екатерина Дочева публикува хубава рецензия във в. „Култура“ от 30 март 2012 г.

Цитирам данни за автора на операта „Шопен“ – италианеца Джакомо Орефиче – кратка биография и творчество:

Джакомо Орефиче, роден във Виченца на 27 август 1865 г., починал в Милано на 22 декември 1922 г., е италиански композитор и пианист.

Биография

Джакомо Орефиче е роден във Виченца в еврейско семейство. Той учи в Болоня при Буси и Манчинели; от 1909 г. е преподавател в консерваторията “Джузепе Верди” в Милано.

Орефиче е автор на девет театрални произведения, включително оперите „Оазисът“ (1885), „Шопен“ (1901), „Сесилия“ (1902). Той също така композира симфонична, камерна и вокална музика, както и музика за пиано.

Бил е и музикален критик и организатор. Сред неговите ученици са Лодовико Рока и Нино Рота.

В родния град на Джакомо Орефиче – Виченца през 1945 г. улица в историческия център е посветена на него.

Допълнителни биографични данни:

Джакомо Орефиче е роден на 27 август 1865 г. във Виченца като син на Джузепе и Карлота Леви, и двамата от старо и богато семейство с еврейски произход.

Започва музикалното си обучение в ранна възраст и по-късно го завършва в Музикалната академия в Болоня, където има учители като композиторите Алесандро Буси и Луиджи Манчинели. През 1885 г. завършва обучението си по композиция и представя кратките лирични сцени „Оазисът“ (текст на Джовани Дал Монте) като последна работа. На следващата година завършва право.

В ранната си музикална кариера, както е обичайно по това време, той работи като пианист и изпълнява собствената си музика. Някои от тези пиеси са сред първите му публикувани произведения: „Pagine d’album“ за пиано (1885), „Due melodie su versi di Giovanni Prati“ (1893) и колекция от шест венециански скици за глас и пиано от „Confessioni di un italiano“ на Иполито Ниево (1894).

Оперният дебют на Джакомо Орефиче през 1889 г. в театър „Кариняно“ в Торино остава почти незабелязан с „Маришка“ – пламенна любовна драма в три действия със собственото му либрето, вдъхновена от екзотичните и чувствени тонове, популяризирани от „Кармен“ на Бизе. Това е последвано, с нарастването на привлекателността на театъра, от лиричната комедия „Консуело“, вдъхновена от романа на Жорж Санд (Болоня, „Teatro Comunale“, 1895 г., с Чезира Ферани в главната роля) и едноактната пиеса „Гладиаторът“, базирана на „Месалина“ от Пиетро Коса, която печели трето място на конкурса „Щайнер“ във Виена през 1896 г.

Големият успех идва през 1901 г. с операта „Шопен“ – четири картини с либрето от Анджоло Орвието, която се изпълнява в „Театро Лирико“ в Милано и става най-известната му композиция.

В допълнение към артистичните качества на операта, ключът към нейния успех е завладяващата уникалност на произведението, което извежда фигурата на Фредерик Шопен на сцената чрез селекция от негова музика: около сто откъса от Мазурките, Ноктюрните, Етюдите и Берсеза, заедно с белкантовото изпълнение, формират спокоен, звучен фон за живота на полския музикант, който е обобщен в неговите най-важни етапи (неговите младежки години в Полша, Париж, Майорка и отново Париж до смъртта си), в един естетизиращ и сумрачно-сантиментален климат, който в клишето на „живота на художника“ напомня настроението на последната миланска „Scapigliatura“ и не винаги успява да избегне капаните на кича.

Операта „Шопен“ е единственото произведение на Джакомо Орефиче, което преминава националните граници и е изпълнявано във Варшава, Париж и Прага през следващите години. През 2010 г., по случай 200-годишнината на Шопен, тази опера преживява възраждане в Полша.

(край на цитата)

Сега ще се спра по-подробно на операта „Шопен“ от Джакомо Орефиче. Ползвам източници главно на италиански и полски езици:

Анджоло Орвието (Angiolo Orvieto) написа либретото за тази творба, като си позволява някои поетични волности с фактите от живота на Фредерик Шопен. Това, съчетано с доста грубите оркестрови аранжименти на музиката на Шопен за пиано, прави операта по-малко вярно представяне на творбите на мъртвия композитор.

Премиерата на операта е на 25 ноември 1901 г. в „Театро Лирико“ в Милано.

По-долу ще дам описание на отделните действия на операта „Шопен“ от Джакомо Орефиче (оригинал на немски и италиански езици):

Giacomo Orefice

1865 Vicenza – 1922 Mailand

CHOPIN

UA 1901 Milano / Mailand

Libretto / Word-book: Angiolo Orvieto

Hörbeispiele:
Arien
Duette

Akt I
1. Introduzione. Vivace
2. Crepuscolo Sereno (Elio, Chopin)
3. Pur Dolce Amica (Chopin)
4. Si, Ti Comprendo E T’amo (Elio, Chopin)
5. Guizzi Di Patini (Coro, Elio)
6. Natal! Natal! (Coro)
7. Oh, Quiete Sospirata (Chopin)
8. Sola E Mesta (Stella, Chopin)
9. Pel Ciel Che Albeggia (Stella, Chopin)
10. Escon Dal Fosco (Coro, Chopin, Stella)

Akt II
11. Preludio. Presto
12. Le Antiche Schiere (Elio, I Fanciulli)
13. Verso La Luce (Chopin, Elio)
14. Vani Sogni ? Chi Sa!… (Chopin, Flora)
15. Scherzo In Si Bemolle Minore Op. 31
16. Gloria, Chopin A Te! (Coro, Flora, Chopin)
17. O Forse Gia Declina La Giornata A Sera? (Chopin)
18. La Dolce Mano Attesa Che Sulla Fronte Mia (Chopin, Flora)
19. Sera Inefabile (Flora, Chopin)
Flora —› Große Arie (basiert auf Chopin’s Nocturne in C sharp monor, Op. 27/1)
Federico & Flora —› Sera ineffabile… ( oder based on Chopin`s Etude in E Major, Op. 10/3)

Akt III
Vorspiel (basiert auf Chopin’s Andante spianato und Polonaise, Op. 22) 1. Preludio. Andante Tranquillo
2. Maiorca, Isola Bella (Un Soprano, Un Tenore, Il Frate, Chopin)
3. Io Sono Oppresso Da Un’angoscia Muta (Chopin, Il Frate)
4. Ombre Di Morti Frati (Chopin)
5. Allucinazione! Sentite? (Il Frate, Chopin)
6. Gocce Grosse, Gelide, Mortali (Chopin, Il Frate)
7. La Barca Arriva! (Il Frate, Chopin, Flora)
8. Dormi In Pace, Dolce Vittima (Coro Dei Pescatori)
9. Grazia, Mia Dolce Bimba (Flora, Chopin, Elio, Il Frate, Coro)

Akt IV
10. Preludio. Adagio
11. Tocco Di Lenta Campana (Chopin)
12. Dalla Terra Diletta (Chopin)
13. Ti Rammenti? Scorrea La Nostra Vita (Elio, Chopin)
14. Sola E Mesta Vago (Stella, Chopin)
15. Qui, Venite, Diletti (Chopin)
16. E Questa Una Reliquia (Chopin, Stella)
17. Io Sono Un Fior Che Esala (Chopin)
18. Luce… Si Luce (Stella, Elio, Coro)

……..

Rolle / Charakter

Federico Chopin [Tenor]
Friedrich Chopin
hist.: Frédéric Chopin; eigtl. Fryderyk Franciszek Chopin (1810-1949) war einer der einflussreichsten und populärsten Pianisten und Klavierkomponisten des 19.Jh.. http://de.wikipedia.org

Stella [Sopran]

Elio [Bariton]
Helio

Flora [Mezzo]

Il frate [Bass]
Der Mönch

Diese Rolle wird nur bei der Uraufführungsliste angegeben:

George Sand [Sopran]

Eine Schriftstellerin
Geliebte von Chopin

(край на цитата)

Ще дам описание на творчеството на Джакомо Орефиче (превод от източници на италиански език):

Композиции

Опери:

„Оазисът“ (1885)
„Маришка“ (1889)
„Консуело“ (1895)
„Гладиаторът“ (1898)
„Шопен“ (1901; либрето Angiolo Orvieto)
„Сесилия“ (1902)
„Моисей“ (1905; либрето Angiolo Orvieto)
„Хлябът на другите хора“ (1907 г. в Театро Ла Фениче във Венеция, диригент Тулио Серафин)
„Рада“ (1912)
„Замъкът на мечтите“ (не е изпълнявана)
……..

Балети

„Субретката“ (1907)
…..

Симфонична музика

Симфония в ре минор
Симфония на гората
Анакреонтиче (4 части: към Артемида, към Фавн, към Ерос, към Дионис)
……

Концерти

Концерт за виолончело
…..

Камерна музика

Отражения и сенки (квинтет)
Трио
Две сонати за цигулка
Соната за виолончело

…..

Музика за пиано

Прелюдии на морето
Картини на Бьоклин
Здрачи
Миражи
……

Вокална музика

Различни песни

(край на цитата за биография и творчество)

Ще завърша настоящата статия за операта „Шопен“ от Джакомо Орефиче с данни относно премиерата на операта през януари 2010 г. в Оперния театър във Вроцлав, за което стана въпрос още в началото на статията. Цитирам оригинал на полски език и после превод на български език:

Портал „Polmic.pl“ Полша

28.01.2010

Premiera opery “Chopin” we Wrocławiu – 30-31 stycznia i 6-7 lutego 2010

Dnia 30 i 31 stycznia 2010 roku oraz 6 i 7 lutego 2010 roku Opera Wrocławska zaprasza na premierowe przedstawienia opery Chopin Giacomo Orefice, w ramach obchodów Międzynarodowego Roku Chopinowskiego, ustanowionego z okazji 200. rocznicy urodzin Fryderyka Chopina.

Opera Chopin oparta jest na zdarzeniach z życia wielkiego polskiego pianisty i kompozytora. Swoją premierę miała 25 listopada 1901 roku w Teatro Lirico w Mediolanie. Dzieło zdobyło wielkie uznanie i przez następne 30 lat było wystawiane w wielu krajach europejskich, a także w Australii i Argentynie. Twórca opery – Giacomo Orefice (1865 – 1922) był z wykształcenia pianistą i kompozytorem, przedstawicielem włoskiego weryzmu. Skomponował 10 oper, z których najważniejsze to: Marisca (oparta na tematach polskich), Consuello, Il gladiatore, Chopin, Cecylia, Mos, Il Castello del songio. Pisał też symfonie, koncerty wiolonczelowe, sonaty i muzykę kameralną. Przez ostatnie 11 lat życia był profesorem konserwatorium w Mediolanie. Jako pianista najchętniej wykonywał utwory fortepianowe Fryderyka Chopina, którymi był wręcz zafascynowany. Artysta doskonale opanował cały repertuar Chopina, potrafił z pamięci zagrać wszystkie jego dzieła. Uwielbienie do twórczości polskiego kompozytora Orfice przełożył na wielkie zainteresowanie wszystkim, co związane było z życiem Chopina. Przyjeżdżał do Polski, aby poznać kraj rodzinny kompozytora, koncertować, dyrygować i przedstawić się polskiej publiczności. Był też obecny na warszawskiej premierze swojej opery Chopin w 1904 roku.

To właśnie wielki kult dla polskiego kompozytora sprawił, że Orefice podjął się napisania dzieła operowego, które – składając się wyłącznie z utworów Chopina – opowiadałoby o życiu genialnego Polaka. Libretto opery napisał Angelo Orvieto do oryginalnej muzyki fortepianowej Fryderyka Chopina. Wyboru ponad 100 fragmentów mazurków, ballad, sonat, scherzo, nokturnów i etiud dokonał Orefice. Połączył je również w całość i zinstrumentował. Zapytany przez dziennikarzy włoskich, dlaczego skomponował operę w taki sposób, Orfice odpowiedział: „Powodowała mną chęć spróbowania odtworzenia postaci genialnego kompozytora opowiedzianej dźwiękami jego własnych natchnionych utworów, w których żaden muzyk podobnie jak Chopin nie wyraził swoich chwilowych wrażeń, marzeń, tęsknot, zawodów, nadziei, wspomnień i pragnień, bo żaden nie posiadał takiego bogactwa melodii. Dać mu mówić samemu za siebie wydawało mi się pomysłem najprostszym, choć nowym”.

Giacomo Orefice udało się w swoim dziele połączyć melodykę Chopina z włoskim bel canto. Poprzez trafny wybór fragmentów utworów dokonany przez Orfice powstał muzyczny obraz Chopina – geniusza wrażliwego, delikatnego, miotanego wieloma wątpliwościami, głęboko kochającego swoją opuszczoną ojczyznę, stęsknionego za pozostawioną w Polsce rodziną. Na treść opery składają się 4 obrazy z życia Fryderyka Chopina, które odpowiadają czterem porom roku: I – Lata młodzieńcze w Polsce, II – Pobyt w Paryżu – Salon Paryski, III – Pobyt na Majorce – burza, IV – Powrót do Paryża – śmierć kompozytora. W operze tej oprócz tytułowej postaci występuje siostra Chopina, jego przyjaciółka George Sand, przyjaciel z lat młodzieńczych Elio i zakonnik.

We wrocławskiej inscenizacji zobaczymy Fryderyka Chopina w ostatnich chwilach życia, po powrocie do Paryża z Majorki, a także przesuwające się jak w filmie retrospektywne obrazy – wspomnienia kompozytora. Opera ta może odnieść sukces tylko wtedy, gdy cztery główne partie zostaną obsadzone wybitnymi śpiewakami. W roli Chopina wystąpi światowej sławy tenor Steven Harrison – artysta, który oprócz studiów wokalnych ukończył również pianistyczne, a Chopin jest jego ukochanym kompozytorem. We wrocławskiej inscenizacji będzie wykonywał rolę Chopina nie tylko jako śpiewak, ale też w drugim akcie (Salon Paryski) wykona partię fortepianową. W spektaklu zaśpiewają również Mariusz Godlewski (Elio – przyjaciel Chopina), Evgenija Kuznetsova (Stella – siostra Chopina) i Ewa Vesin (Flora – George Sand). Inscenizację przygotowują Laco Adamik i Barbara Kędzierska. Plakat zaprojektował specjalnie dla Opery Wrocławskiej Igor Mitoraj.

(край на цитата)

Превод:

Портал “Polmic.pl” Полша
28.01.2010

Премиера на операта “Шопен” във Вроцлав – 30-31 януари и 6-7 февруари 2010 г.

На 30 и 31 януари 2010 г. и на 6 и 7 февруари 2010 г. Вроцлавската опера ви кани на премиерните изпълнения на операта „Шопен“ от Джакомо Орефиче, като част от честванията на Международната година на Шопен, установена за отбелязване на 200-годишнината от рождението на Фредерик Шопен.

(край на цитата)

В творчеството си Джакомо Орефиче успява да съчетае мелодичния стил на Шопен с италианското белканто. Чрез удачната селекция от фрагменти от творби, направени от него, е създаден музикалният образ на Шопен – чувствителен, деликатен гений, разкъсван от много съмнения, силно обичащ изоставената си родина, жадуващ за семейството, което е оставил в Полша.

Съдържанието на операта се състои от четири сцени от живота на Фредерик Шопен, които съответстват на четирите сезона: I – Младостта му в Полша, II – Престоят му в Париж – Парижкият салон, III – Престоят му в Майорка – буря, IV – Завръщането му в Париж – смъртта на композитора. Освен главният герой в тази опера участват още Стела – сестрата на Шопен, неговата приятелка Жорж Санд, приятелят му от младостта Елио и един монах.

Във вроцлавската постановка ще видим Фредерик Шопен в последните мигове от живота му, след завръщането си в Париж от Майорка, както и ретроспективни образи, преминаващи като във филм – спомените на композитора. Тази опера може да има успех само ако в четирите главни части участват изключителни певци. В ролята на Шопен ще влезе световноизвестният тенор Стивън Харисън – артист, който освен вокално е завършил и пиано, а Шопен е любимият му композитор. Във вроцлавската постановка той ще изпълнява ролята на Шопен не само като певец, но и ще пее партията при изпълнението на пиано във второ действие (Парижки салон). В спектакъла ще участват още Мариуш Годлевски (Елио – приятел на Шопен), Евгения Кузнецова (Стела – сестра на Шопен) и Ева Весин (Флора – Жорж Санд). Постановката е подготвена от Laco Adamik и Barbara Kędzierska. Плакатът е проектиран специално за операта във Вроцлав от Игор Миторай.

(край на превода)

Нека днес на 25 ноември 2021 г. припомним за операта „Шопен“ от италианския композитор Джакомо Орефиче във връзка със 120 години от премиерата на операта, изнесена на сцената на „Teatro Lirico“ в Милано.

……

Записи:

Chopin – Giacomo Orefice

https://www.google.com/search?q=youtube+%22chopin%22+opera+von+orefice&sca_esv=0451bf8fc03c7dae&rlz=1C1PRFC_enDE756DE756&ei=fZjgZ-OwAqG4i-gP78m8uQE&ved=0ahUKEwij46f2rKGMAxUh3AIHHe8kLxcQ4dUDCBI&uact=5&oq=youtube+%22chopin%22+opera+von+orefice&gs_lp=Egxnd3Mtd2l6LXNlcnAiInlvdXR1YmUgImNob3BpbiIgb3BlcmEgdm9uIG9yZWZpY2UyBRAhGKABSOGyAlCFQliioAJwAXgBkAEBmAGMAaABvw-qAQQyMy40uAEDyAEA-AEBmAIboALlD8ICChAAGLADGNYEGEfCAgQQABgewgIFEAAY7wXCAggQABiABBiiBMICCBAhGKABGMMEwgIKECEYoAEYwwQYCsICBxAhGKABGAqYAwCIBgGQBgiSBwQyNC4zoAehWbIHBDIzLjO4B9oP&sclient=gws-wiz-serp#fpstate=ive&vld=cid:bb8daafd,vid:RdIz7aLBIaU,st:0

…..

Kategorie: Chopin (ITA, Opera)

Chopin Opera

Rolle / Charakter

Premiera opery “Chopin” we Wrocławiu – 30-31 stycznia i 6-7 lutego 2010

Chopin – Giacomo Orefice

„Chopin” Giacomo Orefice I Teatr Wielki w Łodzi

G. Orefice – CHOPIN – Rio 1949 – Tagliavini, Tassinari – TIERI

Ewelina Pachnik, “Sola e mesta vago” from opera “Chopin”, G …

Opera „Chopin” – Nocturne c-minor – Janina Korolewicz …