Veröffentlicht am

Boris Christoff

Днес е роден великият български певец – басът Борис Христов

„На 18-ти май 1914 г. е роден БОРИС ХРИСТОВ – велик Българин и гениален оперен артист! Ето какво ми разказа бащата на певеца Кирил Христов, във връзка с това щастливо събитие (думи на г-н Нино Луканов):


” (…) Бях учител в Пловдивската гимназия, когато ни се намери БОРКО. Роди се точно в 8.00 часа сутринта на 18-ти май 1914 година. Сигурно този ден съвпадаше с някакъв
военен празник, защото рано-рано още се зачу камбанен звън и топовни гърмежи. Детето току-що се беше родило. “Видиш ли, родила си велик син. И топовете загърмяха!“, пошегувах се с майката!“

Години по-късно, случилото се на 18-ти май 1914 год. е ставало често повод за разговори, за вяра в някакво Съдбовно предзнаменование. “Случайност” за бащата, която той само на шега обичаше да свързва с по-късната съдба на своя син, толкова щедро надарен от БОГА!


(Цитат от книгата “БОРИС ХРИСТОВ. Незабравими мигове от едно приятелство”. Автор Нино Луканов)

(край на цитата – думи на Нино Луканов във ФБ на 17 май 2020 г.)

Драги приятели на оперната музика, денят 18 май 2020 г. е голям ден за българската и световна вокална музика – днес през 1914 г. в Пловдив се ражда великият бас Борис Христов, който прославя по целия свят България като изключителен певец, останал докрай верен на отечеството си, макар че дълги години не живее там, благодарение на ненавистта на управляващите до началото на 60-те години (а може би и по-късно), че е станал „невъзвращенец“, след като е останал в Италия. Дали младите хора, които сега пътуват свободно по целия свят знаят какво означава тази вече забравена сега дума?

Никога до сега от средата на 2013 г., когато започнах да пиша моите „оперни истории“, не можах да посветя статия за този велик българин, защото в средата на май от много години съм в България, където не пиша тези статии. Едва през тази година поради „корона“-кризата съм сега тук в Германия, и се радвам, че днес мога да му посветя статия. Тя няма да бъде като редица други по различни причини. Първо – Борис Христов е толкова позната личност не само в България, но и в целия музикален елит и слушатели на планетата. За него в момента съществуват в Интернет Уикипедия-страници на 37 (тридесет и седем!) езика, много от които съдържат всичко важно от биографията и дейността му. Второ – за него са написани редица книги, както в България, така и в други държави, с още повече подробности. В авторитетния речник на певците от Kutsch & Riemens (на немски език), който аз лично притежавам и много често ползвам, има подробна статия за него с почти всички конкретни изяви в целия свят, подредени по години. Трето – в медии на български език, специално в Интернет също съществуват десетки линкове към информации по най-различни теми, свързани с Борис Христов и дейността му. И четвърто – в такава статия като моята, която не трябва да надхвърли 20-25 страници при публикуване във Фейсбук, не трябва да прекалявам с обема.

По горните причини ще се огранича на най-важното, което намирам за уместно: първо – да изложа най-важното от биографията и дейността му, второ – да публикувам повече снимки, свързани с Борис Христов, и то такива, които не се срещат често в медиите, и трето – да дам сведения за онова, което отделни хора са ми съобщили за делото на Борис Христов, понеже лично са го познавали. В това отношение ще цитирам само две имена: на моите двама ФБ-приятели Нино Луканов и Жоро Стефанов, които са били близки на него или на семейството на родителите му (специално Нино Луканов), а Жоро Стефанов като певец в Софийската опера е имал личен писмен контакт с Борис Христов по уреждане на въпроси за гостуване на хора на операта в Италия през 1969 г. Когато Борис Христов идва в София за пръв път през 1962 г., след като през 1942 г. заминава за Италия, той е посетил Софийската опера и Жоро Стефанов можа да ми изпрати наскоро редица снимки от това паметно посещение на маестрото там, макар че не се е стигнало до негова изява на сцена. При пътуването на оперния хор за Италия през 1969 г. Жоро Стефанов е бил вече на работа като хоров певец в Германия и не е бил в Неапол заедно с този хор.

Що се отнася до Нино Луканов, още в предговора на тази статия видяхме какви тесни връзки е имало между него и семейството на Борис Христов в Пловдив. Нека на това място отбележа, че в началото на 2019 г. ние станахме добри ФБ-приятели с г-н Луканов, който следи редовно моите „оперни истории“, разменяме си постинги и най-важно, той е написал книга за Борис Христов (за нея стана сума в предговора), която ми изпрати в Габрово заедно с други материали за Борис Христов. Когато през март 2019 г. в Стара Загора се отпразнува 25-годишния юбилей на Музикалното общество „Борис Христов“, получих от него сведение и преди това редица много ценни снимки от миналото – при посещение на Борис Христов в България след 1962 г. (не знам точните дати), при които снимки има много интересни детайли. Днес след моята статия ще поместя много от тия снимки – нека се знаят от почитателите на великия българин и световен бас Борис Христов.

Цитирам част от най-важните съобщения и поздрави, които Нино Луканов ми е пратил във ФБ:

17.03.19, 17:08

(…) И аз се радвам на приятелството ни. Щом почитта и уважението ни към великият БОРИС ХРИСТОВ е в основата на Приятелството, то ще е истинско, Безкористно и дълготрайно! Така че, можете да ползвате всичко от моята публикация, което Ви върши работа. Поканете приятелите си, от мое име, да присъстват на 25-та годишнина на Музикалното общество “БОРИС ХРИСТОВ”, 20-ти март, от 18.00ч. в Регионалната библиотека “Захарий Княжески” в Стара Загора.

30.06.19, 10:26

С удоволствие ще Ви изпратя книгите на посоченият от Вас адрес. А Вие пък, разрешете на посредника да ги прочете, като награда за приносът му към нашето Приятелство!

22.10.19, 21:23

Радвам се че сте добре! Дано винаги да е така. Обадих Ви се не за книгите. Но като стана дума, те трябва да са на посочения от Вас адрес. Изпратил съм ги преди три месеца. Помолете хората от кантората да Ви ги изпратят в Германия. Може да запълнят част от времето Ви!?

22.12.19, 16:57

Уважаеми, господин КОНТОХОВ! В навечерието на Коледните и Новогодишни празници отправям най-сърдечните и най-добрите си пожелания към Вас! Продължавайте вашата Благородна мисия за обогатяване историята на Вечната Музика и нейните Творци! За това Ви е нужно Здраве и аз Ви го пожелавам през Новата 2020-та ГОДИНА!

02.05.2020, 10:45

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КОНТОХОВ! ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН! ОТ СЪРЦЕ ВИ ЖЕЛАЯ ЗДРАВЕ И ДОСТАТЪЧНО ВРЕМЕ, ЗА ДА ВЪРШИТЕ ВСЕ ТАКА ВДЪХНОВЕНО ВАШЕТО ВЕЛИКО ДЕЛО ЗА ИСТОРИЯТА НА МУЗИКАТА И НЕЙНИТЕ ДОСТОЙНИ ТВОРЦИ!

(край на цитата)

А сега нека се върна на думите на Нино Луканов от предговора на статията ми: снощи късно при желание да се информирам за нещо ново в профила на г-н Луканов относно рождения ден на Борис Христов, още в началото на сайта му забелязах следния постинг:

Nino Loukanov6 Std. · 

На 18-ти май 1914 г. е роден БОРИС ХРИСТОВ – велик Българин и гениален оперен артист! Ето какво ми разказа бащата на певеца Кирил Христов, във връзка с това щастливо събитие:


” (…) Бях учител в Пловдивската гимназия, когато ни се намери БОРКО. Роди се точно в 8.00 часа сутринта на 18-ти май 1914 година. Сигурно този ден съвпадаше с някакъв
военен празник, защото рано-рано още се зачу камбанен звън и топовни гърмежи. Детето току-що се беше родило. “Видиш ли, родила си велик син. И топовете загърмяха!“, пошегувах се с майката!“

Години по-късно, случилото се на 18-ти май 1914 год. е ставало често повод за разговори, за вяра в някакво Съдбовно предзнаменование. “Случайност” за бащата, която той само на шега обичаше да свързва с по-късната съдба на своя син, толкова щедро надарен от БОГА!


(Цитат от книгата “БОРИС ХРИСТОВ. Незабравими мигове от едно приятелство”. Автор Нино Луканов)

(край на цитата)

Веднага след постинга имаше коментари и бележки от приятели на г-н Луканов, някои само с по 1-2 думи, но и такива, които ми направиха особено впечатление, като един на г-н Стефан Германов, на който Нино Луканов отговаря:

Nino Loukanov – Stefan Germanof: И тогава, та до ден днешен съжалявам, че тези, които благоговееха и се прекланяха пред неговото недостижимо изкуство
не можаха да се простят с него! За това пък тези, които го убиваха с безразличието си години наред, бяха се “изтипанили” най-отпред!

(край на коментара)

Понеже става въпрос за погребението на Борис Христов в София през 1993 г., когато тленните му останки са пренесени от Италия в София, искам да поясня един важен факт (цитат от Уикипедия-страницата на Борис Христов на български език):

„ (…) Прощавайки на мъчителите си през 80-те години, Борис Христов подарява на България къщата си в Рим за певческа академия. Великият бас приключва кариерата си с концерт в нея на 22 юни 1986. Умира в Рим на 28 юни 1993 г., но тялото му е пренесено за поклонение в софийската катедрала „Св. Александър Невски“. На режисираното от властите погребение тленните останки на великия Борис Христов са оградени с кордон и въжета, като на многохилядния народ не е позволено дори мъртъв да му се поклони отблизо (…)

(край на цитата)

Мисля, че няма какво ние да коментираме – прословутото българско недомислие и всякаква липса на такт и уважение към верните приятели и почитатели на този български гений! Само като противовес на това нека припомня, че когато се помина българският цар Борис Трети на 28 август 1943 г. и тленните му останки са изложени в същата катедрала „Св. Александър Невски“ в София за всенародно поклонение, което трае ПЕТ дни, на 5 септември траурното шествие достига до Рилския манастир, където е погребан в манастирската църква. Понеже аз съм жив свидетел (тогава бях на 12 години и слушах всичко по Радио София, знам за какво говоря и пиша). На никого не беше забранено след многочасово (може и многодневно) чакане на километрична опашка пред катедралата да се влезе в нея и се отдаде почит на починалия български цар. А през 1993 г. на другия „Цар Борис“ това е изрично забранено – тленните останки на великия Борис Христов са оградени с кордон и въжета, като на многохилядния народ не е позволено дори мъртъв да му се поклони отблизо.

Има нещо символично, но и трагично при този паралел. Дали всички читатели знаят, че именно Цар Борис Трети е една от причините Борис Христов да се отдаде на вокалното изкуство, след като вече – на 28 години – е завършил своето юридическо образование и стои пред прага на една възможна кариера като адвокат или съдия. Но едно предложение на Цар Борис Трети променя посоката на 180 градуса. В почти всички информации относно биографията на певеца се споменава един факт, който аз ще цитирам тук отделно (после той се повтаря в други източници):

„ (…) Повратен момент в кариерата на певеца е Йордановден през 1942 г. Хорът на царския параклис, в това число и Борис Христов, заедно с владишкия клир отслужва литургия. На почерпката в двореца царят с чаша вино кани хористите да изпеят няколко песни и Борис изпява баладата за хан Крум Страшни. Цар Борис III се приближава до него с думите: „Браво, младежо, с лекота махнахте главата на Никифор! Кога да ви чуем в операта? Борис отговаря: „Ваше Величество, аз съм съдия в Пазарджик.“ Царят замълчава, но миг по-късно казва: „Съдиите са хубаво нещо, но у нас са повече от достатъчно. Виж, големите певци са рядкост! Тръгвате за Италия“…

И така един царят предрешава съдбата на своя адаш Борис. В Рим, след като го чуват Аурелиано Пертиле, Бениамино Джили, Джузепе де Лука – световни величия, го насочват към баритона легенда Рикардо Страчиари – професор в кралската академия „Санта Чичилия“.

(край на цитата)

Много интересна и пълна с приятни и неприятни детайли е съдбата на този велик българин. Аз искам само тук в началото да дам скици по години от събития, които за мен са много важни и решаващи за изграждане цялостен образ на този легендарен вече певец и човек. Цитирам по години такива моменти:

1942 г. „През 1942 г., в разгара на Втората световна война, кратък разговор променя съдбата на един млад юрист, певец в хора на храм „Свети Александър Невски”. На Богоявление (6 януари) е паметна срещата на двама съименници – цар Борис III и Борис Христов, когото по-късно ще нарекат един от най-великите гласове в света. В „Златния фонд” на БНР са съхранени спомените на Пенка Касабова – сестра на поета Гео Милев, близка приятелка на Борис Христов по онова време:

„Беше Богоявление, 1942 г.” – спомня си Пенка. „Борис пристигна в много добро настроение. Въртеше в ръката си малка борова клонка и когато ми я подаваше, рече: „Имаш много поздрави от Негово величество.” Приех го като шега и отвърнах в същия дух. Но след като чух какво се е случило на Богоявленския молебен, просто онемях. По традиция, всяка година на този ден построяваха малка беседка от борови клонки пред двореца. Там владиката извършваше молебен. Цар Борис III винаги присъстваше и след това канеше всички, взели участие в молебена – владиката, други духовни лица, министри, хора на „Свети Александър Невски”. Тази година, след почерпката, хорът изпял няколко песни. Тогава Борис III пожелал някой от солистите да изпълни нещо. Ангел Попконстантинов, диригентът на хора, казал: „Хайде, Боре, дойде твоят ред да пееш пред цар!”.

Борис беше срамежлив и стеснителен, човек трябваше да го увещава дълго, за да пее сам пред хора. Но имаше много силна интуиция, никога „не гърмеше патроните си напразно”. Сигурно тази интуиция го е накарала да преодолее притесненията си и да изпълни една песен. След това царят отишъл при него: „Не мислите ли, че сте си сбъркали професията? С този хубав глас можехте да сте един щастлив човек и също така – да ощастливите България с такъв певец” – били думите на Негово величество.

Отдавна увещавах Борис да остави правото и да се отдаде на музиката. Използвах случая отново да му говоря, той само се усмихваше стеснително, но сякаш за пръв път беше склонен да мисли за смяна на професията си“.

…..

1943 г. „За съжаление Борис III не доживява да чуе феноменалния бас. През 1943 г. Италия се превръща в бойно поле и Борис заминава да учи в Залцбург и Виена, където се проваля за първи и последен път на конкурс в Щатсопера. Диригентът Карл Бьом не го харесва особено, а само няколко години по-късно става негов почитател. Следва нацистки лагер във „Форалсберг“, а след 9 май 1945 г., когато в лагера влиза френски експедиционен корпус, френски полковник решава съдбата на Борис. Този „ангел“ в униформа поръчва няколко концерта за съюзническите войски, в които Борис Христов е звездата. А когато всички концлагеристи трябва да се завърнат в родните си места, той го отвежда в Милано“.

…..

1950 г.: „За няколко години Борис превзема световните сцени и през 1950 г. вече е голям певец, поканен и в Метрополитън опера в Ню Йорк. Америка иска да го види, аплодира и короняса. Но Борис Христов НЕ ПОЛУЧАВА АМЕРИКАНСКА ВИЗА като „руски шпионин“.

…..

1954 г.: „През 1954 г. в София умира братът на Борис, Николай – виден столичен адвокат. Заради членството си в „Илинден“ Николай е хвърлен в концлагер и там отрязват крака му. Безбройните опити на Борис да издейства виза за брат си, за да го лекува, остават напразни. Николай умира в пълна мизерия, алкохолизиран, за да потисне болката, изоставен от всички. На родителите му е забранено да се грижат за него. Връх на низостта е, когато комунистите не пускат Борис да погребе брат си. След години случката се повтаря – този път за баща му. Отново България не позволява на чедото си – най-великия певец в света, да погребе баща си“.

…..

1958 г. „Не закъснява и възмездието за „руския шпионин“. След спектакъл на „Борис Годунов” в Чикаго с феноменален успех през 1958 г., Борис Христов на „бял кон“ се появява в Ню Йорк. Избрана е залата „Карнеги хол”, където пред многохилядна публика Борис ще пее в концертно изпълнение на операта „Мойсей“ от Росини. Опашките за билети са километрични, успехът е огромен и пресата срива дирекцията на Метрополитън със земята. Така ще бъде още тридесетина години – Борис Христов става най-обичаният и възхваляван певец в САЩ, но никога в Метрополитън“.

…..

1960 г. „В началото на 1960 година Христов участва в постановка на „Борис Годунов“, в която участват и двама други изтъкнати български певци – Николай Гяуров като Варлаам и Димитър Узунов като Самозванеца“.

…..

1961 г. „Стига се дотам, че Борис Христов не е допуснат на погребението на баща си през 1961 г., като за пореден път му е отказана входна виза“.

…..

1962 г. „Борис Христов се завръща в България през 1962 година, за първи път от двайсет години. Посрещнат е на летището от стотици почитатели, присъства на юбилея на хор „Гусла“ и на конкурса за млади оперни певци. По време на това посещение той прави записи в „Свети Александър Невски“, дарява на правителството къщата си в София за създаване на музикален център и договаря превръщането на вилата му в Рим в Български център по изкуството, където преподава на млади български изпълнители“.

Във връзка с това посещение през 1962 г. той посещава и Софийската опера (не пее), но се среща с хористи от операта, някои от които са бивши негови колеги в хор „Гусла“. За това ми пише моят ФБ-приятел Жоро Стефанов. От тази среща има снимки, които той ми изпрати, заедно с думите: „Боре, здравей ! Проведох мащабно разследване, което продължава, но все пак установих, благодарение на Фани Бояджиева, запазила албумите със снимки на майка си, че Борис Христов се е срещнал през 1962 г. с хора на Операта във хорова зала! Ще ти изпратя снимки в залата на Операта, както и пред входа на Операта от към ул. „Врабча“, както и няколко от Неапол при гостуването на хора с Асен Найденов с “Борис Годунов” през 1969 г.“.

…..

1964 г. „След кратко отсъствие от сцената през 1964 година поради претърпян инсулт“.

……

1965 г. „През 1965 година Христов продължава кариерата си“.

…..

1967 г. „През 1967 г. пристига в България за погребението на майка си. По това време участва в постановка на Борис Годунов при гастроли в Италия на Софийската опера – единственото му сътрудничество с този театър“.

……

1969 г. „Гостуване на хора на Софийската опера по покана на Борис Христов с “Борис Годунов” в театър „Сан Карло“ – Неапол от 29.12.1969 год. до 12.01.1970 г.“.

……

1970 г. „През 1970 година Борис Христов посещава Съветския съюз, подготвяйки участие в „Болшой театър“ като Борис Годунов, но се отказва, след като дни преди представлението диригентът Генадий Рождественски получава сърдечен пристъп. През следващите години участията на Христов все повече намаляват, заради различни здравословни проблеми“.

……

1975 г. „Негово участие в малка роля от операта „Хованщина“ от Мусоргски на сцената на Виенската държавна опера, заедно с ансамбъла на Софийската опера. В предни години (от 1962 до 1964) Борис Христов е имал оперни изяви във Виена в следните опери (по-долу давам и двете изяви в „Хованщина“:

AIDA

Ramfis | 1 Vorstellung | 20.03.1962

CHOWANSCHTSCHINA

  1. Strelitze | 2 Vorstellungen | 26.03.1975–29.03.1975

DON CARLO (ITAL.)

Filippo II. | 8 Vorstellungen | 18.03.1962–02.05.1964

LA FORZA DEL DESTINO

Pater Guardian | 2 Vorstellungen | 29.05.1962–22.04.1964

(край на цитата)

По-късно в статията ще дам състави и при други негови изяви там, сега само този при спектакъл на „Хованщина“ (на първата дата 26 март 1975 г.):

BESETZUNG | 26.03.1975

DIRIGENT Atanas Margaritov
INSZENIERUNG Boris Pokrowskij
SPIELLEITUNG Emil Boschnakov
AUSSTATTUNG Waleri Lewenthal
Fürst Iwan Chowanski Dimiter Petkov
Fürst Andrei Chowanski Ljuben Mihailov
Fürst Wasili Golizyn Ljubomir Bodurov
Schaklowity Stojan Popov
Dossifei Nicolai Ghiuselev
Marfa Bojka Kossewa
Susanna Nadja Scharkowa
Emma Blagowesta Karnobatlowa
Warsonofiew Dimiter Dimitrov
Kuska Werter Wratschowski
Streschnew Peter Petrov
1. Strelitze BORIS CHRISTOFF
2. Strelitze Nicola Christov
Ein Schreiber Milen Paunov

…..

Тук искам да направя ВАЖНА ЗАБЕЛЕЖКА: Не ми се вярваше Борис Христов да се съгласи да пее в такава малка роля във Виена, но допуснах по две причини: първо – да се срещне във Виена със свои познати солисти и хористи по време на това пребиваване на софийския ансамбъл, и второ – след здравословните проблеми да е решил да има по-малки изяви.

Поради това снощи пратих запитване на моя приятел в София Петър Петров – дълги години солист-бас в Софийската опера, за да уясня въпроса. Днес говорих и по телефна с него. Оказа се, че тогава е имало в Софийска опера бас със същото име – БОРИС ИГНАТОВ ХРИСТОВ, и именно той е бил във Виена при „Хованщина“. Разбрах веднага, че грешката е станала в архива на Виенската опера, понеже в техния компютърен архив имената на артистите са запаметени само с име и фамилия, не е станало ясно, че това е друг Борис Христов.

……

От 1976 до 1986 г. „През 1976 г. Борис Христов осъществява записи на албума „Български и руски църковни песнопения“ заедно с Българската хорова капела, а през 1978 година отново прави нови записи в храм-паметника „Свети Александър Невски“ с хора му. Тези песнопения се преиздават през 1983, 1987 и 1998 г. от „Балкантон“. Получава високи държавни награди, но НИКОГА НЕ Е ДОПУСНАТ ДА ПЕЕ НА БЪЛГАРСКА СЦЕНА.

Приключва кариерата си с концерт в Българската академия за изкуство и култура в Рим на 22 юни 1986 г.“

(край на цитатите от възлови моменти в живота му)

До тук дадох основни сведения за Борис Христов, свързани с редица моменти от живота и дейността му. Както казах в началото, няма да давам особено много данни за него, но ще се спра още на данни от Уикипедия-страницата му на български език (тя е написана много старателно и подробно), както и на две статии за него в български медии. Накрая – неговия репертоар и дискография от източници на български и на италиански езици.

Борис Христов е роден на 18 май 1914 г. в Пловдив, в семейството на Райна и Кирил Христови. По това време Кирил Христов е гимназиален учител за кратко в Пловдив. Баща му Кирил Христов Совичанов произхожда от будно българско семейство от Битоля, деец е на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Илинденската организация. Дядо му по бащина линия Христо Совичанин-Псалта участва в борбите за самостоятелна българска църква, а по-късно е и касиер на Битолския революционен окръг. Майката Райна е софиянка, дъщеря на Тодор Попиванов. Борис Христов има по-голям брат – Николай.

Още докато Борис Христов е дете, семейството му се премества в София, където живее в къща на улица „Цар Самуил“ № 43, днес Музикален център „Борис Христов“. Още от дете Христов демонстрира много добри гласови възможности в хора на катедралата „Св. Александър Невски“. От 1930 година пее в Хор „Гусла“, на който след 1940 година е солист. През 1934 година присъства на изпълнение на Фьодор Шаляпин на ролята на Годунов в Софийската опера, което изиграва важна роля за засилване на интереса му към операта. През това време бъдещият маестро завършва гимназия, а през 1942 г. – и Юридическия факултет на Софийския университет.

Певческите умения и качества на Христов като солист на Хор „Гусла“ впечатляват мнозина и това става причина през май 1942 година той да получи стипендия от правителството (с личното участие и подкрепа от страна на цар Борис III) за обучение и специализация в Милано при известния баритон Рикардо Страчари (1875–1955).

Борис Христов започва да участва в концерти, съвместно с оркестъра на Академия „Санта Чечилия“. След няколко гостувания и рецитала в Австрия през 1944 и 1945 година, през декември той се връща в Италия. Оперния си дебют прави в малката роля на Колин от операта „Бохеми“ на Джакомо Пучини в Реджо ди Калабрия на 12 май 1946 г. След още няколко малки роли, Христов за пръв път привлича вниманието на критиката с ролята на Пимен в „Борис Годунов“ на Мусоргски през февруари 1947 година в Рим, а през 1948 година за пръв път изпълнява коронната си роля на Годунов в Каляри. През 1946 г. се запознава с бъдещата си съпруга Франка де Рензис (1915 – 2010), с която сключват брак през 1949 г.

През следващите няколко години Христов продължава с изявите си в различни италиански театри, в началото на 1949 година гастролира в лондонския „Ковънт Гардън“, на 15 февруари за пръв път пее в миланската „Ла Скала“, а на 9 август – в „Арена ди Верона“.

Международен успех

Международният успех на Борис Христов идва през 1950 година. На 12 февруари той за пръв път пее във венецианския театър „Ла Фениче“, а няколко дни по-късно изпълнява една от най-значимите си роли – на Мефистофел във „Фауст“ на Шарл Гуно, която получава широк отзвук в европейския печат. През май за пръв път пее крал Филип в „Дон Карлос“ на Джузепе Верди, друга от най-популярните му роли.

През 1950 година получава покана да пее в нюйоркската „Метрополитън Опера“, но не е допуснат на територията на Съединените щати поради имигрантския закон на Маккарън, забраняващ издаването на входни визи на жители на държавите от Съветския блок, въпреки че не живее в България от десетилетие и фактически има разрешение за постоянно пребиваване в Италия. След отпадането на това ограничение Христов прави дебюта си в Съединените щати в операта на Сан Франциско. След това, въпреки многото покани от „Метрополитън Опера“, той така и не гостува там.

През 1951 година в „Сицилианска вечерня“ на Верди Борис Христов за пръв път пее с Мария Калас, с която често си партнират през следващото десетилетие. В края на 1953 година участва в получили широка известност записи на „Борис Годунов“, в които изпълнява и трите басови партии – на Борис Годунов, Варлаам и Пимен.

През 1959 година Борис Христов записва четири грамофонни плочи с пълния цикъл от песни на Мусоргски, авторът на „Борис Годунов“. По собствените му думи: „Безпределната ми любов към гения на Модест Мусоргски ме накара да прегърна певческото изкуство.“

В началото на 1960 година Христов участва в постановка на „Борис Годунов“, в която участват и двама други изтъкнати български певци – Николай Гяуров като Варлаам и Димитър Узунов като Самозванеца.

През цялото време на пребиваване в чужбина отношенията на Борис Христов с комунистическото правителство в България остават напрегнати и на моменти направо враждебни. На великия бас е отказвана входна виза за България. Христов открито и често е противопоставян на певци от България (Николай Гяуров, например) чрез интриги и задкулисни машинации. Стига се дотам, че Христов не е допуснат на погребението на баща си през 1961 г., като за пореден път му е отказана входна виза. Борис Христов се завръща в България през 1962 година, за първи път от двайсет години. Посрещнат е на летището от стотици почитатели, присъства на юбилея на хор „Гусла“ и на конкурса за млади оперни певци. По време на това посещение той прави записи в „Свети Александър Невски“, дарява на правителството къщата си в София за създаване на музикален център и договаря превръщането на вилата му в Рим в Български център по изкуството, където преподава на млади български изпълнители.

След кратко отсъствие от сцената през 1964 година поради претърпян инсулт, през 1965 година Христов продължава кариерата си. През 1967 г. пристига в България за погребението на майка си. По това време участва в постановка на Борис Годунов при гастроли в Италия на Софийската опера – единственото му сътрудничество с този театър.

През 1970 година Борис Христов посещава Съветския съюз, подготвяйки участие в „Болшой театър“ като Борис Годунов, но се отказва, след като дни преди представлението диригентът Генадий Рождественски получава сърдечен пристъп. През следващите години участията на Христов все повече намаляват, заради различни здравословни проблеми.

През седемдесетте години на миналия век отношенията на Борис Христов с българските власти постепенно се затоплят. През 1976 г. той осъществява записи на албума „Български и руски църковни песнопения“ заедно с Българската хорова капела, а през 1978 година отново прави нови записи в храм-паметника „Свети Александър Невски“ с хора му. Тези песнопения се преиздават през 1983, 1987 и 1998 г. от „Балкантон“. Получава високи държавни награди, но никога не е допуснат да пее на българска сцена. Приключва кариерата си с концерт в Българската академия за изкуство и култура в Рим на 22 юни 1986 г.

Борис Христов умира в Рим на 28 юни 1993 г., но тялото му е пренесено за поклонение в софийската катедрала „Свети Александър Невски“ и е погребано в София.

Репертоар

Борис Христов е познат предимно с изпълненията си в опери от Верди и в такива от руски композитори. Особено място в репертоара му заема ролята на Борис в „Борис Годунов“ – счита се, че е най-добрият изпълнител на тази роля, заедно с Филип II в „Дон Карлос“ и Мефистофел във „Фауст“. Алфред Рубинщайн казва за него: „Грехота е да се сравнява Борис Христов с Шаляпин. Да, Шаляпин е велик певец, но Борис Христов е единствен, неповторим и няма да се роди друг като него.“

Репертоарът му включва всички големи роли: Да Силва в „Ернани“, Фиеско в „Симоне Боканегра“ – Гуардиан „Силата на съдбата“, Прочида – „Сицилиански вечерни“, Захария – „Набуко“, Атила – „Атила“ от Верди, Мефистофел – „Мефистофел“ от Боито, Иван Сусанин в „Иван Сусанин“ от Глинка, Досифей в „Хованщина“ от Мусоргски, Княз Галитски и хан Кончак в „Княз Игор“ от Бородин, като единственият певец след Шаляпин, който изпълнява двете роли в един спектакъл – Кончак и Галитски.

Доказал се е и като отличен изпълнител на вокална църковна музика. Записал е всички песни на Модест Мусоргски и Великата петорка „Могучая кучка“. Църковните песнопения, които Борис Христов записва, са единствени по рода си и нямат аналог като изключително певческо и вокално майсторство. Борис Христов пръв записва „Литургия Доместика“ с хоровата капела „Светослав Обретенов“ на Гречанинов, заради която композиторът е отлъчен от Руската православна църква и умира забравен в Париж. „Литургия Доместика“ е монументално произведение, единствено по рода си. Сред произведенията, които изпълнява, има и руски песни, издадени през 1999 г. от „Балкантон“ по повод 85-годишнината от рождението на певеца.

(край на цитата)

Следва статия от 2011 г. в българска медия:

Портал „FROGNEWS“

Борис Христов пердашил Мария Калас на сцената

10.06.2011

Най-скандалните истории на великия български оперен бас


На 18 май 1914 г. в семейството на пловдивските учители Кирил и Райна се ражда бъдещият велик бас Борис Христов. Младият Борис завършва Втора мъжка гимназия в София, а след това и право в СУ. Като прибавим, че в казармата е бил офицер кавалерист, сме обрисували пътя му до хор „Гусла“ и хора на катедралата „Св. Ал. Невски“.

Повратен момент в кариерата на певеца е Йордановден през 1942 г. Хорът на царския параклис, в това число и Борис Христов, заедно с владишкия клир отслужва литургия. На почерпката в двореца царят с чаша вино кани хористите да изпеят няколко песни и Борис изпява баладата за хан Крум Страшни. Цар Борис III се приближава до него с думите: „Браво, младежо, с лекота махнахте главата на Никифор! Кога да ви чуем в операта?

Борис отговаря: „Ваше Величество, аз съм съдия в Пазарджик.“ Царят замълчава, но миг по-късно казва:

„Съдиите са хубаво нещо, но у нас са повече от достатъчно. Виж, големите певци са рядкост! Тръгвате за Италия“…

И така един царят предрешава съдбата на своя адаш Борис. В Рим, след като го чуват Аурелиано Пертиле, Бениамино Джили, Джузепе де Лука – световни величия, го насочват към баритона легенда Рикардо Страчиари – професор в кралската академия „Санта Чичилия“.

За съжаление Борис III не доживява да чуе феноменалния бас. През 1943 г. Италия се превръща в бойно поле и Борис заминава да учи в Залцбург и Виена, където се проваля за първи и последен път на конкурс в Щатсопера. Диригентът Карл Бьом не го харесва особено, а само няколко години по-късно става негов почитател. Следва нацистки лагер във „Форалсберг“, а след 9 май 1945 г., когато в лагера влиза френски експедиционен корпус, френски полковник решава съдбата на Борис. Този „ангел“ в униформа поръчва няколко концерта за съюзническите войски, в които Борис Христов е звездата. А когато всички концлагеристи трябва да се завърнат в родните си места, той го отвежда в Милано.

За няколко години Борис превзема световните сцени и през 1950 г. вече е голям певец, поканен и в Метрополитън опера в Ню Йорк. Америка иска да го види, аплодира и короняса. Но Борис Христов НЕ ПОЛУЧАВА АМЕРИКАНСКА ВИЗА като „руски шпионин“.

Впоследствие става ясно, че не комунистите, а „Коза ностра“ е провалила една велика среща на двамата големи изгнаници – Борис Христов и Люба Велич. Само си представете „Дон Карлос“ на сцената на Метрополитън опера и двама българи „невъзвращенци“ блестят в диамантената корона (наричат така Метрополитън опера заради диамантените бижута на жените в салона). Така вместо „руския шпионин Борис Христов, Филип Втори се пее от Чезаре Сиепи – добър, но не изключително впечатлителен италиански бас.

Трагикомичен инцидент се случва през 1955 г. в Римската опера, която поставя „Медея“ от Керубини с Борис Христов и Мария Калас – смята се, че тази роля е коронна за нея. Битката между двамата започва още на репетициите. Гъркинята разучава по сцената кой как и къде да застане, за да не й пречи, но не знае с кого си има работа. Борис прогърмява: „Царят съм аз и съм си у дома. Ще стоя където реша и ще правя каквото си искам!“. След гръцки истерии и тръшкания идва премиерата. Съпругът на Калас, милионерът Менегини, е подкупил 500 клакьори, с които да провали Борис Христов. По време на арията на цар Креон прочувствена молитва, изпята чудно от Христов, клакьорите избухват с крясъци и свирки, а останалата публика вика „браво“ и „бис“. Започва бой – христовци срещу „погърчени“. На сцената също има битка: Христов срещу Калас. В салона по време на спектакъла е елитът на цяла Италия начело с министър-председателя и президента. Питат Сампаоли – арт директора, как ще свърши всичко, а той отвръща: „Балканска история, продължение на гръцко-българската война. Ще се понабият и ще продължим.

Иде полиция и бърже-бърже прибира най-запалените биячи. На другия ден критиката определя Калас като луда и припадничава, а Борис въздига до небесата като велик певец и артист.

Не закъснява и възмездието за „руския шпионин“. След спектакъл на „Борис Годунов” в Чикаго с феноменален успех през 1958 г., Борис Христов на „бял кон“ се появява в Ню Йорк. Избрана е залата „Карнеги хол”, където пред многохилядна публика Борис ще пее в концертно изпълнение на операта „Мойсей“ от Росини. Опашките за билети са километрични, успехът е огромен и пресата срива дирекцията на Метрополитън със земята. Така ще бъде още тридесетина години – Борис Христов става най-обичаният и възхваляван певец в САЩ, но никога в Метрополитън.

Годината е 1969 и „Болшой театър“ в Москва кани Христов за „Борис Годунов“, с която роля българинът е увековечил Мусоргски, Русия и себе си. Посрещат го с почести като държавен глава с чайки и мерцедеси. Начело на делегацията е министърът на културата на СССР Фурцева. Цял СССР говори за спектакъла. На генералната репетиция салонът е препълнен, зад кулисите също. Възторгът е неописуем, а диригентът Генадий Рождественски на висок глас съвсем тактично и от сърце заявява:
„Появился настоящий царь всей России!“ Като капак майка му, именитата певица Наталия Петровна, се качва на сцената, коленичи пред царя Борис и му подарява покривка за клавиатура с надпис – „достиг я висшей власти…“ А после? После, няма премиера! Театърът е затворен временно, а диригентът е получил „лек удар“. Борис си заминава като цар – плаща неустойката, а в самолета на „Аерофлот“ не хапва и не пийва нищо. Западната преса гърми, но кой я чете на изток?

Пословична е щедростта на Борис Христов. За нея говори случай, дълго премълчаван от родните медии.

Неапол, 1970 г., новогодишен фестивал, театър „Сан Карло“ и операта „Борис Годунов“ с Борис Христов и Софийския оперен хор. След премиерата и два часа аплауз – до три часа сутринта, цар Борис кани целия хор от 100 души на другия ден на обяд в един от най-скъпите ресторанти на Неапол и на Италия – „Il Galeone”. В 12:00 на обед Борис пристига заедно със съпругата си Франка, казва няколко слова и дава скрит знак с намигване. Веднага приближават четирима хористи с шест бокала пълни с вино и запяват руската частушка „Пий до дъно”. Борис изпива бокала, Франка не. Той: „Пий ти казвам“, тя: „Не!“, „Пий!“. Тя го изпива, после я изнасят и гуляят започва, за да свърши в полунощ. Веднага след чашите за отскок Борис Христов казва: „Пийте и яжте, България се весели, аз плащам!“

През 1954 г. в София умира братът на Борис, Николай – виден столичен адвокат. Заради членството си в „Илинден“ Николай е хвърлен в концлагер и там отрязват крака му. Безбройните опити на Борис да издейства виза за брат си, за да го лекува, остават напразни. Николай умира в пълна мизерия, алкохолизиран, за да потисне болката, изоставен от всички. На родителите му е забранено да се грижат за него. Връх на низостта е, когато комунистите не пускат Борис да погребе брат си. След години случката се повтаря – този път за баща му. Отново България не позволява на чедото си – най-великия певец в света, да погребе баща си. Все пак през 1967 г. успява да погребе майка си, която също изживаява живота си в нищета с подаяния на приятели и роднини, защото не позволяват на Борис да й изпраща пари. На всичко това гордият Борис Христов реагира с мълчание и прошка.

Смъртта на гения

Прощавайки на мъчителите си през 80-те години, Борис Христов подарява на България къщата си в Рим за певческа академия. Великият бас приключва кариерата си с концерт в нея на 22 юни 1986. Умира в Рим на 28 юни 1993 г., но тялото му е пренесено за поклонение в софийската катедрала „Св. Александър Невски“. На режисираното от властите погребение тленните останки на великия Борис Христов са оградени с кордон и въжета, като на многохилядния народ не е позволено дори мъртъв да му се поклони отблизо.

(край на цитата)

Цитирам предаване на БНР от 2014 г. с редица важни информации:

БНР

Паметната среща на цар Борис III и великия Борис Христов

публикувано на 21.07.2014

През 1942 г., в разгара на Втората световна война, кратък разговор променя съдбата на един млад юрист, певец в хора на храм „Свети Александър Невски”. На Богоявление (6 януари) е паметна срещата на двама съименници – цар Борис III и Борис Христов, когото по-късно ще нарекат един от най-великите гласове в света. В „Златния фонд” на БНР са съхранени спомените на Пенка Касабова – сестра на поета Гео Милев, близка приятелка на Борис Христов по онова време.

„Беше Богоявление, 1942 г.” – спомня си Пенка. „Борис пристигна в много добро настроение. Въртеше в ръката си малка борова клонка и когато ми я подаваше, рече: „Имаш много поздрави от Негово величество.” Приех го като шега и отвърнах в същия дух. Но след като чух какво се е случило на Богоявленския молебен, просто онемях. По традиция, всяка година на този ден построяваха малка беседка от борови клонки пред двореца. Там владиката извършваше молебен. Цар Борис III винаги присъстваше и след това канеше всички, взели участие в молебена – владиката, други духовни лица, министри, хора на „Свети Александър Невски”. Тази година, след почерпката, хорът изпял няколко песни. Тогава Борис III пожелал някой от солистите да изпълни нещо. Ангел Попконстантинов, диригентът на хора, казал: „Хайде, Боре, дойде твоят ред да пееш пред цар!”.

Борис беше срамежлив и стеснителен, човек трябваше да го увещава дълго, за да пее сам пред хора. Но имаше много силна интуиция, никога „не гърмеше патроните си напразно”. Сигурно тази интуиция го е накарала да преодолее притесненията си и да изпълни една песен. След това царят отишъл при него: „Не мислите ли, че сте си сбъркали професията? С този хубав глас можехте да сте един щастлив човек и също така – да ощастливите България с такъв певец” – били думите на Негово величество.

Отдавна увещавах Борис да остави правото и да се отдаде на музиката. Използвах случая отново да му говоря, той само се усмихваше стеснително, но сякаш за пръв път беше склонен да мисли за смяна на професията си.

„След това събитията се развиха бързо, също като в приказките” – продължава г-жа Касабова. „Царят се намеси и препоръча на Министерството на просветата да отпусне стипендия на Борис, за да следва пеене в Италия. Може би десетина дни по-късно той ми съобщи, че всичко е готово, но не е сигурен, че ще приеме. Според него, беше малко късно – скоро щеше да навърши 28 години. Припомних му, че е пял в няколко хора, което е сериозно музикално обучение. Освен това, дядо му е бил прочут певец в Битолската църква, баща му изпълняваше македонски народни песни по радиото. С други думи – трето поколение певец. Казах му още: „Как може да се колебаеш! С този кадифен, естествено поставен глас, ще успееш непременно!”.

След време той ми призна, че е започнал да учи италиански. Такъв беше Борис по онова време – обмисляше всичко добре, а когато вземеше решение, хвърляше се с цялата си душа, за да го осъществи. Замина на рождения си ден – 18 май 1942 г. Това беше намесата на цар Борис в творческия път на Борис Христов. Когато беше прославен певец и по всички сцени го аплодираха по 10-15 минути всеки път, а публиката стоеше на крака, България, родината му, не го покани. Беше провъзгласен за „царски човек”. Ако това, че цар Борис му даде „зелена улица”, за да развива таланта си, го прави „царски човек”, здраве му кажи!”.

Така започва пътят на Борис Христов към големите сцени. Великолепният му глас, неповторимото сценично присъствие и безкомпромисен професионализъм го нареждат сред културния елит на света. Но 1942 г. променя изцяло и неговия личен живот, отреждайки му горчива раздяла с близките и любимата жена.

След смяната на политическия режим през 1944 г. просъветското правителство не разрешава на родителите му да го посетят в Италия. Самият Борис Христов не е допускан в родината си до 1967 г. По-късно нещата се променят. И световноизвестният артист има възможност да направи много за България и младите оперни таланти. Така осъществява една от своите мечти – да поведе и други българи по „зелената улица”, дадена му през паметната 1942 г.

(край на цитата) Цитирам линк към това предаване на БНР: https://bnr.bg/radiobulgaria/post/100440510/pametnata-sreshta-na-car-boris-iii-i-velikia-boris-hristov (край на цитата) На това място искам да се спра на една важна подробност, свързана с възгледите на Борис Христов по отношение на българската и македонска история, свързана с царуването на Самуил. Както е известно, по време на кариерата си в Италия Борис Христов получава предложение от млад композитор от Македония да участва в негова опера за Цар Самуил, и то в главната роля. Ето подробности по въпроса:

Борис Христов остава ярка следа не само с големия си талант, но и с огромната обич към родината си и стремежа да помага и поддържа всичко българско. Прекарал голяма част от живота си по световните сцени и извън България, маестрото пази българския си паспорт през целия си живот, въпреки че това му коства някои неприятности заради социалистическия режим в България, а същевременно и самата социалистическа власт му създава неприятности.

През 1968 г. композитор от югославска Македония му изпраща писмо, с което го уведомява за написана от него опера „Самуил“, като пита Борис Христов дали би се съгласил да му изпрати партитурата на операта за преценка и евентуално одобрение и да отговори, готов ли е да пее на премиерата, която ще се състои в Открития театър на Скопското кале. Композиторът уверява Борис Христов, че е осигурил за неговото участие хонорар по най-високите размери, каквито певецът получава на западните сцени. Борис Христов проявява професионален интерес към операта на младия автор и иска от него да му изпрати либретото и нотния материал. От него е видно, че Самуил е титулуван като македонски княз, а останалият персонаж са дейци от някаква си македонска нация. Борис Христов отказва участие със следното писмо:


 „Господин Македонски, Получих програмата на „ВАШИЯ“ Цар Самуил за скопската сцена. Защо ми я изпратихте обаче не можах да разбера, като Вие знаете отдавна моето мнение, което е мнение и на всеки българин. Тягостно впечатление ми направи предговорът на Д. Ташковски, който е пълен с нелепи съждения и с изопачавания на исторически истини, които не могат да направят впечатление дори на невежи хора. Вие знаете, че моят род произхожда от този край на България, в който Вий живеете и който се нарича Македония, която е била и ще бъде център на най-здравия български национален дух, така както цар Самуил е бил и ще остане в световната история цар Болгарский. Желая Вам и на Вашето семейство Честита Нова година. 12 януари 1969 г., Борис Христов (край на писмото) Моя бележка: За Борис Христов има Уикипедия-страница на македонски език, в която тази история с опера за цар Самуил също е отразена, без никакъв коментар. Цитирам съответната извадка за справка: „Во 1968 година композитор од Македонија – СФРЈ, му испрати писмо со кое го известува за напишана од него опера “Самоил”, како прашува Борис Христов дали би се согласил да му испрати партитурата на операта за проценка и евентуално одобрување и да одговори готов ли е да пее на премиерата, која ќе се одржи во отворениот театар на Скопско кале. Композитор уверува Борис Христов дека обезбедил за неговото учество хонорар по највисоките димензии, какви пејачот добива на западните сцени. Борис Христов пројавува професионален интерес за операта на младиот автор и бара од него да му испрати либретото и нотния материјал. Од него се гледа дека Самуил е титулуван како македонски кнез, а остатокот ликови се дејци од некаква македонска нација. Борис Христов одбива учество со следново писмо: „Господинот Македонски, Добив програмата на “ВАШИОТ” Цар Самуил за скопската сцена. Зошто ми ја испративте сепак не можев да разберам, како Вие знаете одамна моето мислење, што е мислење и на секој Бугарин. Трагични впечаток ми остави предговорот на Д Ташковски, кој е полн со смешни съждения и со изопачуваме на историски вистини, кои не можат да направат впечаток дури на неуки луѓе. Вие знаете дека мојот род потекнува од овој крај на Бугарија, во кој Вий живеете и кој се нарекува Македонија, која била и ќе биде центар на најдобрите здравиот бугарски национален дух, па како цар Самуил бил и ќе остане во светската историја цар Болгарский. Сакам вам и на вашето семејство Среќна нова година. 12 јануари 1969 година Борис Христов“ (край на цитата) ……. “

Не искам да правя коментар – отговора на Борис Христов е напълно достатъчен и го издига още по-високо в очите на всеки достоен българин.

Преди да премина към репертоара на Борис Христов, искам да дам една интересна извадка от Уикипедия-страницата му на руски език, както и такава от тази на английски език:

„Биографы Христова отмечают сложный характер его отношений с коллегами-музыкантами, которые иногда выливались в публичные скандалы. В 1955 году Христов поссорился с Марией Каллас прямо во время спектакля («Медея» Керубини) в Римской опере.

В 1956 году при постановке оперы «Борис Годунов» в Сан-Франциско Христов открыто возмутился модернистской сценографией, не найдя в ней «ни одного достоверно русского предмета». Он пригрозил директору театра немедленным отъездом, после чего был найден компромисс, сценический интерьер изменён и спектакль состоялся.

Осенью 1961 года Христов сорвал спектакль в миланском «Ла Скала», отказавшись выступать на одной сцене с Николаем Гяуровым, которого обвинил в сотрудничестве с «коммунистическим режимом» родной Болгарии.

Христов также испортил отношения с Г. фон Караяном, который настаивал на исполнении Христовым титульной партии в «Дон Жуане» В.-А. Моцарта; певец считал её неподходящей для своего диапазона и в резкой форме отказался.

В 1969 году (по воспоминаниям М. И. Чулаки) Христов должен был петь в Большом театре с оркестром под управлением Г. Н. Рождественского партию Бориса в опере «Борис Годунов», начались репетиции, но непосредственно перед спектаклем Рождественский заболел. Узнав о замене дирижёра, Христов отказался выступать и покинул Москву.“

(край на цитата) А сега тази от Уикипедия-страницата му на английски език:

Voice, repertoire, character

Christoff had an excellent voice with a distinctive dark tone. Although it was not as large as some other bass voices, he had no trouble making an impact in big auditoria, like the San Francisco Opera. Owing to his stage presence and dramatic temperament, he was a worthy heir to the grand tradition of Slavonic basses exemplified by Fyodor Stravinsky, Lev Sibiriakov, Vladimir Kastorsky, Feodor Chaliapin, Alexander Kipnis and Mark Reizen, among others. He sang mostly in Verdi and the Russian repertoire, and was also a refined performer of vocal chamber music. Among his most famous roles were those of Tsar Boris (Mussorgsky – Boris Godunov), Philip II (Verdi – Don Carlo), Mephistopheles (Gounod – Faust and Boito – Mefistofele), Ivan Susanin (Glinka – A Life for the Tsar), Zaccaria (Verdi – Nabucco), Tsar Ivan (Rimsky-Korsakov – Ivan the Terrible), Dosifei (Mussorgsky – Khovanshchina), Gomez da Silva (Verdi – Ernani), Fiesco (Verdi – Simon Boccanegra), Attila (Verdi – Attila), Padre Guardiano (Verdi – La forza del destino), Galitzky and Kontchak (Borodin – Prince Igor) and others.

Christoff made studio recordings of eight operas (Don Carlo, Boris Godunov and Faust twice each) and numerous live recordings (radio or stage performances). He was much admired as song singer and he recorded more than 200 Russian songs by Mussorgsky (he was the first to record all his 63 songs), Tchaikovsky, Rimsky-Korsakov, Glinka, Borodin, Cui, Balakirev as well as traditional songs, mostly with piano accompaniment. He initiated the tradition of making studio recordings of Boris Godunov with the same basso singing three roles (Boris, Varlaam, Pimen).

While he was a grand performer on stage, Christoff had difficult off-stage relations with fellow singers and producers, which sometimes grew into public scandals. In 1955 he fell out with Maria Callas during the performances of Medea at the Rome Opera and in 1961 his contract with La Scala was terminated after an open conflict with fellow Bulgarian Nicolai Ghiaurov whom Christoff blamed for collaborating with the Bulgarian communist regime. Herbert von Karajan tried to make him sing the title role in Don Giovanni which would have been inappropriate for his range; this prompted him to sever relations with von Karajan.

He was the brother-in-law of the Italian baritone Tito Gobbi.

(край на цитата)

Направиха ми впечатления два факта, които не знам дали са напълно автентични:

„Херберт фон Караян се опитва да го накара да пее главната роля в „Дон Жуан“, което би било неподходящо за неговия обхват; това го подтиква да скъса отношенията с Херберт фон Караян“. И втория факт: „През 1961 г. договорът му с „Ла Скала“ е прекратен след открит конфликт с колегата българин Николай Гяуров, когото Борис Христов обвинява в сътрудничество с българския комунистически режим“. Не искам да коментирам, не съм компетентен, но нека обърна внимание на това, как е станала връзката с Херберт фон Караян (мое мнение, можи би това е само един мотив):

При една от изявите на Борис Христов във Виенската държавна опера дирижира именно Херберт фон Караян. По всяка вероятност той вече има данни за българския певец, но е друго да има пряк допир с него и то като го дирижира, гледа и слуша на метри от себе си. Цитирам този ансамбъл във въпросната изява, защото съм го взел от архива на Виенската държавна опера и той е документиран там (спектакъл на „Аида“):

BESETZUNG | 20.03.1962

DIRIGENT Herbert von Karajan
INSZENIERUNG Adolf Rott
BÜHNENBILDER UND KOSTÜME Robert Kautsky
CHOREOGRAPHIE Erika Hanka
EINSTUDIERUNG DER CHÖRE Richard Rossmayer
Aida Annabelle Bernard
Der König Ludwig Welter
Amneris Giulietta Simionato
Radames Gastone Limarilli
Ramfis Boris Christoff
Amonasro Aldo Protti
Ein Bote Erich Majkut
Priesterin Liselotte Maikl

(край на цитата)

Прескрасни солисти – Борис Христов е Рамфис, Амнерис – Джулиета Симионато, за която писах статия на 12 май – само преди седмица, Алдо Проти е Амонасро. За другите солисти не мога да кажа, сигурно са известни певци в епохата си.

Понеже стана въпрос по-горе за изявите на Борис Христов във Виена, нека цитирам ансамбли и при други негови изяви там (вече писах в кои опери е имал участие):

Дебют в „Дон Карлос“

BESETZUNG | 18.03.1962

DIRIGENT Oliviero de Fabritiis
INSZENIERUNG Margarethe Wallmann
BÜHNENBILDER UND KOSTÜME Georges Wakhevitsch / Wakhewitsch
EINSTUDIERUNG DER CHÖRE Richard Roßmayer
Filippo II. Boris Christoff
Don Carlo Flaviano Labo
Rodrigo Eberhard Waechter
Il Grande Inquisitore Hans Hotter
Un frate (Carlo V.) Tugomir Franc
Elisabetta Sena Jurinac
Eboli Giulietta Simionato
Tebaldo Laurence Dutoit
Conte di Lerma Erich Majkut
Un aroldo reale Siegfried Rudolf Frese
Voce dal cielo Gundula Janowitz
Contessa d’Aremberg Elfi / Elfriede Hlinak
Flandrische Deputierte Franz Bierbach, Ljubomir Pantscheff, Harald Pröglhöf, Hans Schweiger, Karl Weber, Kurt Bernhard, Harald Buchsbaum, Rudolf Zimmer

(край на цитата)

Моля обърнете внимание, само 2 дни след тази изява е и участието му в ролята на Рамфис – на 20 март 1962 г.! И тук негови партньори са големи артисти в епохата – наново Джулиета Симионато като Еболи, Ханс Хотер като Инквизитор, Еберхард Вехтер е Родриго, а легендарната Сена Юринач е Кралица Елизабет. Чета името на Гундула Яновиц в съвсем малка роля, тя е родена през 1937 г., която през следващите десетилетия направи грамадна международна кариера. Тук в тази опера тя е само на 25 години!

И последния ансамбъл с участие на Борис Христов – в „Силата на съдбата“ през май 1962 година (има още едно участие през април 1964 г.):

BESETZUNG | 29.05.1962

DIRIGENT Francesco Molinari-Pradelli
INSZENIERUNG Margarethe Wallmann
BÜHNENBILD UND KOSTÜME Georges Wakhevitsch / Wakhewitsch
EINSTUDIERUNG DER CHÖRE Richard Rossmayer
CHOREOGRAPHIE Dimitrije Parlic
Marchese di Calatrava Tugomir Franc
Leonora de Vargas Gerda Scheyrer
Don Carlos de Vargas Ettore Bastianini
Don Alvaro James McCracken
Preziosilla Christa Ludwig
Pater Guardian Boris Christoff
Fra Melitone Karl Dönch
Alcalde Harald Pröglhöf
Mastro Trabuco Kurt Equiluz
Chirurgus Franz Bierbach

(край на цитата)

Наново прекрасни партньори: Еторе Бастианини, Джеймс МакКракън, Криста Лудвиг, която също разви шеметна световна кариера.

Понеже стана въпрос за партньори във Виена, нека обърна внимание, че при многогодишната дейност по световните оперни сцени и при музикални записи Борис Христов има за партньори едни от най-големите светови имена в съответната епоха. Цитирам цитати само за две имена на такива артистки от Белгия и от Италия – Рита Гор и Анита Черкуети:

„ (…) Bei der französischen EMI nahm Rita Gorr unter der Leitung von Georges Prêtre die mittlerweile als legendär geltende Gesamtaufnahme von Samson und Dalila im Studio auf (1962, mit Jon Vickers als Samson). Außerdem sang sie bei EMI die Marthe Schwerdtlein in Faust (1958, unter der Leitung von André Cluytens, mit Victoria de los Angeles, Nicolai Gedda und BORIS CHRISTOFF als Partnern).

Rita Gorr (* 18. Februar 1926 in Zelzate; † 22. Januar 2012 in Benidorm, Spanie) war eine belgische Opernsängerin (Dramatischer Mezzosopran und Alt).

´´´´

„ (…) Im Januar 1957 sang Anita Cerquetti in Florenz die Ameliain Un ballo in maschera. Ihre Partner waren Ebe Stignani, Gianni Poggiund Ettore Bastianini. Beim Maggio Musicale Fiorentinowar sie 1957 als Noraimein Les Abencéragesvon Luigi Cherubinizu hören. Unter der Leitung von Dimitri Mitropoulosfolgte 1957 ebenfalls in Florenz die Elvirain Ernanian der Seite von Mario del Monaco, Ettore Bastianini und  BORIS CHRISTOFF.

Anita Cerquetti (* 13. April1931in Montecosaro, Provinz Macerata; † 11. Oktober2014in Perugia) war eine italienischeOpernsängerin(Sopran).

(край на цитата)

Редица други имена ще прочетем при съответната дискография на Борис Христов.

Помествам списък на неговия репертоар (източник на италиански език):

Repertorio

Repertorio operistico

Ruolo Titolo Autore
Rocco Fidelio Beethoven
Oroveso Norma Bellini
Sir Giorgio I Puritani Bellini
Mefistofele Mefistofele Boito
Galitsky
Končak 		Il principe Igor’ Borodin
Kočubej Mazeppa Čajkovskij
Conte Robinson Il matrimonio segreto Cimarosa
Enrico VIII Anna Bolena Donizetti
Ivan Susanin Una vita per lo Zar Glinka
Méphistophélès Faust Gounod
Giulio Cesare Giulio Cesare in Egitto Händel
Il capo delle guardie
Il commerciante di oro 		Cardillac Hindemith
Il Cieco Iris Mascagni
Don Quichotte Don Quichotte Massenet
Seneca L’incoronazione di Poppea Monteverdi
Achior La Betulia Liberata Mozart
Sarastro Il flauto magico Mozart
Boris Godunov Boris Godunov Musorgskij
Dosifey Chovanščina Musorgskij
Colline La bohème Puccini
Mosè Mosè Rossini
Zaccaria Nabucco Verdi
Don Ruy Gomez de Silva Ernani Verdi
Attila Attila Verdi
Banco Macbeth Verdi
Massimiliano Moor I masnadieri Verdi
Giovanni da Procida I vespri siciliani Verdi
Jacopo Fiesco Simon Boccanegra Verdi
Padre Guardiano La forza del destino Verdi
Filippo II Don Carlo Verdi
Ramfis Aida Verdi
Hermann Tannhäuser Wagner
Re Marke Tristano e Isotta Wagner
Pogner Die Meistersinger von Nürnberg Wagner
Gurnemanz Parsifal Wagner
Kaspar Der Freischütz Weber

(край на цитата)

И накрая дискографията на Борис Христов – носители издадени в България (източник на български език):

Дискография

Година Албум Вид Издател Издателски номер
„Ария на Филип“ LP Радиопром 1457
„Пролог из оп. Мефистофел / Ария на Мефистофел“ LP Радиопром 1459
„Монолог на Пимен“ LP Радиопром 1517
„Оперен рецитал на Борис Христов“ LP Балкантон ВОА 284
„Рецитал на Борис Христов“ (три плочи) LP Балкантон ВКА 476, ВОА 477, ВОА 478
1977 „Борис Христов. Български и руски църковни песнопения“ LP Балкантон ККХ 1006
1981 „Борис Христов“ (две плочи) LP Балкантон ВХА 10371, ВХА 10372
1981 „Борис Христов. Оперен рецитал“ LP Балкантон ВОА 10404
1983 „Портрет на артиста Борис Христов. Руски народни песни и църковни песнопения“ (две плочи) LP Балкантон ВОА 11097, ВОА 11098
1984 „Борис Христов. Български и руски църковни песнопения“ MC Балкантон ВХМС 7085
1987 „Борис Христов – бас. Песни от Гречанинов“ LP Балкантон ВКА 11754
1992 „Борис Христов. Песни и арии“ MC Балкантон ВОМС 7636
1998 „Борис Христов. Български и руски църковни песнопения“ CD Балкантон 050046
1999 „Борис Христов. Арии из руската оперна класика“ CD Балкантон 010208
1999 „Борис Христов. Руски песни“ CD Балкантон 030206

(край на цитата)

Ясно е, че много записи, направени в чужбина, ще бъдат дадени в други източници. По тази причина цитирам подробна дискография на тия записи от източник на италиански език (там са дадени и имената на партньорите му):

Discografia

Incisioni in studio

Registrazioni dal vivo

(край на цитата)

Нека днес на 18 май 2020 г. почетем 106 години от рождението на великия български бас Борис Христов, чието дело ще остане в съкровищницата на световното музикално изкуство, независимо че е имало периоди, в които той не е бил желана личност от страна на официалните органи на управление по време на социализма тогава. Дано повече не се повтарят такива епизоди в историята на България.

Мир на праха на този велик певец и човек!

…….