Paolo Conte

Италианският певец и композитор Паоло Конте днес навършва 85 години

Драги приятели на музиката (не само оперна), днес на 6 януари 2022 г. навършва кръглите 85 години един певец от Италия (не оперен), но с такава световна известност, че ще бъде голям пропуск да не спомена поне нещо за него. Това е Паоло Конте (Paolo Conte), роден на 6 януари 1937 г. в североиталианския град Асти (знам това място в живописния регион Пиемонт от прочутото пенливо вино „Асти Спуманте“ и от кръстословиците).

Днес сутринта в новините по телевизията и по радиото казаха за този рожден ден и понеже е мой любим певец от много години – той е не само прекрасен изпълнител на типичните негови шансони, но и с този особен „дрезгав“ тембър никога не може да бъде сравнен с друг певец, а е също и автор на песни, джазов музикант и композитор. По професия е адвокат, като също така рисува и редовно излага свои картини и графики в изложби. Изобщо – един мултиталант.

За него има Уикипедия-страници на 24 езика, като тази на италиански език е цял „научен труд“, който дава информация – писмена и снимки – за всичко най-важно. На български език няма, може би не е така известен в България. Тук в Германия е обратното – от редица години концертите му – той гостува заедно с малък собствен оркестър от около 8-10 души, са винаги предварително разпродадени. Ето състава на оркестъра (заедно с него) през 2009 година:

(край на цитата)

Когато Паоло Конте навърши 80 години през 2017 г., той гостува за концерт през месец февруари 2017 г. в Хамбург и то в новата прочута сграда там, т.н. „Elbphilharmonie Hamburg“. Цитирам информация за този концерт:

Elbphilharmonie Hamburg Großer Saal


Sa, 25.2.2017  20 Uhr

Paolo Conte

(Ausverkauft)

Seit über 50 Jahren ist Paolo Conte die Stimme Italiens, nicht zuletzt dank der heimlichen Nationalhymne »Azurro«, die er für Adriano Celentano schrieb. Nur wenige Wochen nach seinem 80. Geburtstag gibt Italiens großer »Cantautore « mit der rauen Stimme in der Elbphilharmonie eines seiner inzwischen seltenen Konzerte, begleitet von seiner furiosen 12-köpfigen Band.

(край на цитата)

Превод: (вече разпродаден концерт)

Повече от 50 години Паоло Конте е „гласът на Италия“, не само поради неофициалния национален химн »Azurro«, който той написа за Адриано Челентано. Само няколко седмици след 80-я си рожден ден големият »Cantautore« на Италия с дрезгав глас ще изнесе на 25 февруари 2017 г. от 20 часа във „Филхармонията на Елба“ в Хамбург концерт (в последно време тия концерти са рядкост), придружен от своя фуриозен оркестър от 12 души.

(край на превода)

Прочетох тогава в една медия, че най-хубавите входни карти за този концерт в Хамбург стуват 160 евро и всичко е разпродадено.

Ще дам кратки бележки от биографията на Паоло Конте:

Паоло Конте (Paolo Conte) е роден на 6 януари 1937 г. в град Асти в Северна Италия и по професия е адвокат. Баща му е бил нотариус. Още от младежките си години се увлича по джазовата музика. Баща му е пианист-любител и привърженик на забранената от фашисткия режим на Мусолини около началото на Втората световна война джазова музика. Любими изпълнители-инструменталисти на Паоло Конте тогава са Duke Ellington и Fats Waller. Той изучава пиано, вибрафон и казу. Казу (на английски: kazoo) е музикален инструмент от групата на мембранофонните инструменти. Представлява тръбовидна свирка с отвори от двата края. При говорене или пеене в казу, то придава на звука басов тембър. Има американски произход.

За да помага в работата на баща си като нотариус, Паоло Конте се отказва от музикално образование и решава да следва юридически науки, които завършва с диплом. По време на следването си той свири в различни джазови състави – „Taxi for Five“, „Barrelhouse Jazz Band“, „The Lazy River Band Society“, „The Paolo Conte Quartet“, както и на туристически параходи, първо като вибрафонист. След смъртта на баща си, Паоло Конте наследява нотариалната му кантора и работи в нея. Това не му пречи да продължава и музикалната си дейност. През 1960 г. той участва от името на Италия при джазов конкурс в Осло и спечелва трето място.

В тези години Паоло Конте започва заедно с по-малкия си брат Джорджо да композира собствени песни, в началото без текст, по-късно със собствен такъв. През 1962 г. двамата издават дългосвирещата плоча „The Italian Way To Swing“ с джазов стандарт, който той самият не пее и също едва е акцептиран. Известността му на композитор и автор идва когато Адриано Челентано започва да интерпретира написани от него песни, като „La coppia più bella del mondo и „Azzurro“, а второто заглавие авансира много бързо като класически хит също и извън Италия. Паоло Конте пише следващи успешни песни, много от които са интерпретирани от Patty Pravo („Tripoli ’69“), Enzo Jannacci („Messico e nuvole“) и Bruno Lauzi („Onda su ondaи „Genova per noi).

Кариерата си на певец Паоло Конте започва по предложение на продуцента Italo Greco на неговата звукозаписна фирма, който му дава идеята, написаните собствени песни, които се изпълняват от други певци, самият той да изпълнява и тези записи да бъдат издадени в албуми. От 70-те години в Италия вече става практика авторите на песни да изпълняват сами собствените си творби – т.н. „Cantautori, което става все по-популярно. Самият Конте намира това за чудесно, особено поради факта, че понеже гласа му е някак „грапав“, „хрипкав“, това ще бъде негова „собствена черта“. През 1974 г. излиза дебютния му албум „Paolo Conte“. В този албум той включва вече като певец своето класическо заглавие „Onda su Onda и написаната от брат му Джорджо песен „Una giornata al mare.

Истинското признание в Италия като певец идва, когато през 1979 г. той издава албума „Un gelato al limon“. Песента „Via con me, която той включва през издадения в 1981 г. албум „Paris Milongaскоро след това става световен джазов хит с класическо значение.

Повече няма да пиша подробности от живота и кариерата на Паоло Конте, всичко може да се прочете в многобройните информации на разни езици.

Цитирам списък на дискографията му, после такъв на награди и отличия, които е получил до сега (източник на италиански език).

Discografia



Album in studio

……..

Premi e riconoscimenti

……..

Onorificenze


Cavaliere di Gran Croce Ordine al Merito della Repubblica Italiana
«Di iniziativa del Presidente della Repubblica»
— Roma, 24 marzo 1999

Chevalier dans l’Ordre des Arts et Lettres
— Parigi, 15 maggio 2001

Medaglia d’oro ai benemeriti della cultura e dell’arte
— Roma, 17 marzo 2003

Grande médaille de Vermeil de la Ville de Paris
— Parigi, 26 gennaio 2011

Laurea honoris causa in Lettere moderne
««Per aver tradotto in un linguaggio del tutto originale, ricco di significative trame testuali e poetiche, tipi, luoghi, situazioni, storie, atmosfere di aspetti dell’immaginario del nostro tempo».»
— Università degli Studi di Macerata, 4 aprile 2003

Laurea honoris causa in Pittura
««Come riconoscimento alla propria esperienza e conclamata competenza nel campo della pittura, con particolare riferimento alle creazioni dell’opera multimediale Razmataz».»
— Accademia di belle arti di Catanzaro, 24 maggio 2007

Laurea honoris causa in Musicologia
««Una delle personalità più importanti nel panorama della canzone d’autore italiana e internazionale del nostro tempo».»
— Università degli studi di Pavia, 9 ottobre 2017

(край на цитата)

Във връзка с 80-годишнината на Паоло Конте през 2016 г. редица немски медии публикуваха статии и предавания, посветени на него. Цитирам една такава статия, поместена в Интернет тогава:

Портал „n-tv.de“

Freitag, 6. Januar 2017

Musik, die alles sagt – Paolo Conte wird alterslose 80

Ein Quereinsteiger als musikalisches Aushängeschild Italiens: Aus dem Rechtsanwalt Paolo Conte ist einer der erfolgreichsten “Cantautori” geworden. Er füllt noch heute Konzerthallen über die Landesgrenzen hinweg. Nun wird der Norditaliener 80.

Als Allesfresser bezeichnet zu werden, dürfte nicht von jedem Musiker als Kompliment aufgefasst werden. Auf Paolo Conte aber passt das Etikett, und wer das Werk des italienischen Musikers kennt, wird daran mehr Wahres als Schlechtes erkennen. Obwohl Conte oft schlicht als Jazz-Musiker wahrgenommen wird, beweist er seit Jahrzehnten, dass er viel mehr ist als das: ein Liedermacher, der alle Stile von Chanson über Tango bis hin zu italienischer Folklore versteht. Am 6. Januar feiert Conte seinen 80. Geburtstag. 

Der trotz seines Ruhms immer noch bescheiden wirkende Mann aus dem italienischen Norden hatte es zunächst gar nicht auf eine Musikerkarriere abgesehen. Am 6. Januar 1937 im piemontesischen Asti geboren, wuchs Conte in einer Familie auf, die sehr wohl etwas für Musik übrig hatte, sie aber als Hobby und nicht als Berufung verstand. Im heimischen Wohnzimmer hörte man Jazz – obwohl das unter Benito Mussolini verboten war. Wie sein Vater lernte Conte Klavier, aber auch Vibrafon und Kazoo zu spielen. Wie jener studierte er Jura, wurde Rechtsanwalt und übernahm die väterliche Notarpraxis. Musik wurde – wie von den Eltern gewünscht – zur Nebensache, Conte spielte in verschiedenen Jazz-Combos und auf Kreuzfahrtschiffen, trat aber nicht als Sänger auf.

In den 1960er Jahren fing er an, Songs für Stars der italienischen Schlagerszene zu schreiben. Für Adriano Celentano komponierte er einen der wohl beliebtesten Italo-Songs außerhalb Italiens, den Dauerbrenner “Azzurro”. Conte war schon 37, als ihn der Musikproduzent Italo “Lilli” Greco überzeugte, selbst mit seinen Stücken als Sänger aufzutreten. Conte wehrte sich zunächst, wie Greco einst in einem Interview bei Arte erzählte. “Ich bin Rechtsanwalt, ich bin eine ernsthafte Person”, habe er gesagt. Doch 1979 schafft er mit seinem Album “Gelato Al Limon” den Durchbruch und wird zu einem der international erfolgreichsten “Cantautori”, also der Sänger, die ihre Stücke selber schreiben und komponieren.

Auf kleinstem Raum

Zu Contes größten Erfolgen zählen neben “Azzurro” romantische Jazz-Stücke wie “Vieni via con me“ oder Songs wie “Genova per noi”, in denen er über Italien singt. Über “Vieni via con me” sagte er einst: “Ich habe es geschafft, auf kleinstem Raum Musik zu komponieren, die alles sagt.”

Die teils schwermütigen und melancholischen Lieder sind auch inspiriert von Contes Heimat, dem Piemont, wo die Winter lang und dunkel sind. Manchmal habe er den Eindruck gehabt, sein ganzes Leben für die sprachlosen und sehnsüchtigen Männer der Nachkriegszeit gesungen zu haben, für die Menschen seiner Generation, die eine tiefe Traurigkeit teilten, sagte Conte immer wieder. Viele seiner Songs sind aber auch tanzbar und spätestens, wenn das freche Tröten des Kazoos erklingt, beschwingt. “Er ist ein Allesfresser“, sagte einmal ein ehemaliges Bandmitglied, Laura Conti, über Conte. “Er hört alles, er bringt sich alles bei.” Und die verschiedenen Musikstile benutze er, “um Empfindungen und Emotionen zu übermitteln”. Zu seinen Vorbildern zählt Conte Jazzmusiker wie Duke Ellington und Louis Armstrong.

Wie ein erhängtes Huhn

Auf der Bühne am Klavier gibt Conte über Jahre hinweg ein ähnliches Bild ab: die Augen zusammengekniffen, die Knollennase ein wenig gerümpft. So wollen ihn seine Fans noch immer sehen und seine brüchige, rauchige Stimme hören. “Es hat sich ein bisschen was verändert”, sagt Conte. Er sei in technischer Hinsicht aufmerksamer geworden, damit er sich am Ende einer Strophe nicht anhöre wie ein “erhängtes Huhn”. Die mittlerweile wenigen Auftritte sind heiß begehrt. In Deutschland ist das Konzert mit seiner zwölfköpfigen Band in der Elbphilharmonie im Februar ausverkauft, die besten Karten kosteten 160 Euro.

Conte ist ein eigenwilliger Künstler, der nicht nur musiziert und komponiert, sondern auch zeichnet und malt. Er habe immer hart für seinen Erfolg gearbeitet, sagt er. Im hohen Alter kann er sich mittlerweile vorstellen, die Musik hinter sich zu lassen, obwohl er erst 2016 wieder ein Album veröffentlicht hat. “Wenn ohne Musik zu leben bedeutet, keine Konzerte mehr zu machen oder keine Musik mehr zu komponieren, könnte ich das bestens machen”, sagte Conte kürzlich der italienischen Tageszeitung “La Repubblica”. Auf das Musikhören hingegen könne er niemals verzichten.

Quelle: n-tv.de , Lena Klimkeit, dpa

(край на цитата)

Превод:

Музика, която казва всичко – Паоло Конте навършва 80 години

Променящ кариерата на музикална фигура в Италия: адвокатът Паоло Конте се превърна в един от най-успешните “Cantautori”. Той все още пълни концертни зали отвъд националните граници днес. Сега артистът от Северна Италия навършва 80 години.

Да бъдеш наричан всеяден не бива да се приема като комплимент от всеки музикант. Но етикетът отговаря на Паоло Конте и всеки, който познава творчеството на италианския музикант, ще разпознае повече истина, отколкото лоши неща. Въпреки че Конте често е възприеман просто като джаз музикант, той доказва от десетилетия, че е много повече от това: автор на песни, който разбира всички стилове от шансона до тангото и италианския фолклор. Конте празнува 80-ия си рожден ден на 6 януари.

Човекът от Северна Италия, който въпреки славата си все още изглежда скромен, първоначално не е имал намерение да прави кариера като музикант. Роден на 6 януари 1937 г. в Асти, Пиемонт, Конте израства в семейство, което обича музиката, но я вижда като хоби, а не като призвание. В хола у дома на фамилията Конте можеше да се чуе джаз – макар че беше забранен при Бенито Мусолини. Подобно на баща си, Конте се научава да свири на пиано, но също и да свири на вибрафон и казу. Като баща си учи право, става адвокат и поема нотариалната практика на баща си. Музиката е – както искат родителите – незначителен въпрос, Конте свири в различни джаз комбинации и на круизни кораби, но не се проявява като певец.

През 60-те години започва да пише песни за звезди на италианската хитова сцена. За Адриано Челентано той композира една от най-популярните итало песни извън Италия, дългогодишният хит “Azzurro”. Конте е вече на 37, когато музикалният продуцент Итало “Лили” Греко го убеждава да се изяви като певец със своите парчета. Първоначално Конте се съпротивлява, както Греко веднъж казва в интервю за „Arte“. „Аз съм адвокат, сериозен човек съм“, казва той. Но през 1979 г. той прави своя пробив с албума си “Gelato Al Limon” и става един от най-успешните в международен план “Cantautori”, певците, които композират и изпълняват свои собствени парчета.

В най-малкото пространство

В допълнение към “Azzurro”, най-големите успехи на Конте включват романтични джаз парчета като “Vieni via con me” или песни като “Genova per noi”, в които той пее за Италия. Веднъж той каза за “Vieni via con me”: “Успях да композирам музика в най-малкото пространство, което казва всичко.” Понякога меланхоличните му песни също са вдъхновени от родината на Конте – Пиемонт, където зимите са дълги и тъмни. Понякога оставаме с впечатлението, че той е пял цял живот за безмълвните и копнежни мъже от следвоенната епоха, за хората от неговото поколение, които споделят дълбока тъга, повтаря Конте отново и отново. Много от песните му също са танцуваеми и най-късно, когато зазвучат нахалните тръби на казуто, те са въодушевени. “Той е всеяден”, казва бившият член на групата, Лора Конти, за Конте. “Той чува всичко, той се учи на всичко.” И използва различните стилове музика, “за да предаде чувства и емоции.” Конте признава джаз музиканти като Дюк Елингтън и Луис Армстронг.

Като обесено пиле

Години наред Конте даваше подобна картина на сцената на пианото: очите му се присвиват, луковичният му нос е леко набръчкан. Така че феновете му все още искат да го видят и да чуят крехкия му, опушен глас. „Това се промени малко“, казва Конте. Станал е по-внимателен от техническа гледна точка, така че в края на дадена строфа да не звучи като „обесено пиле“. Междувременно малкото изяви са много търсени. В Германия концертът с неговата група от дванадесет души в „Elbphilharmonie“ е разпродаден през февруари 2016 г., най-добрите билети струват 160 евро.

Конте е упорит художник, който не само създава музика и композира, но също така рисува и рисува. Той винаги е работил усилено за успеха си, казва той. В напреднала възраст той вече може да си представи, че оставя музиката зад себе си, въпреки че издаде албум отново през 2016 г. „Да живея без музика означава да не правя повече концерти или да не композирам повече музика – бих могъл да го направя много добре“, казва наскоро Конте пред италианския всекидневник „La Repubblica“. От друга страна, той никога не може да живее без да слуша музика.

Източник: n-tv.de, Lena Klimkeit, dpa

(край на превода)

В края на тази статия ще дам още някои други информации за интересите на Паоло Конте в последно време. Цитирам материали от източници на немски език, които после ще дам в превод на български език.

Die zweitausendundzehn Jahre 

Eine erneuerte künstlerische Kontinuität 

Аls Beweis einer erneuten künstlerischen Kontinuität erschien nur zwei Jahre nach dem letzten Versuch am 12. Oktober 2010 das vierzehnte Studioalbum des Singer-Songwriters namens Nelson auf dem Platin-Label . Der Titel leitet sich vom charakteristischen Cover ab, einem Porträt des 2008 verstorbenen Familienhundes und gemalt vom selben Musiker. Dazu sagt der Autor: „Ich habe ihn in keinem Song erwähnt und wollte deshalb eine Platte nach ihm benennen“. Wieder einmal nährt sich die neue LP von Liedern, die in zahlreichen Sprachen gesungen wurden: vom Französischen von C’est beau bis zum Neapolitanischen von Suonno e ‘tutt’o pianno , vom Englischen von Bodyguard von mir . Los Amantes del Mambo . Lieder die in Erinnerung bleiben und die sichtlich in das klassische Repertoire des Musikers passen sind: In deinen Armen , Wild Galoschen , Clown und die Abwechslung von Unter dem braunen Mond . Die Launch-Single, L’orchestrina, ist , wie eine Notiz auf der Platte erklärt, Dino Crocco gewidmet : “Dino Crocco – erklärt Paolo Conte – war ein sehr lieber Freund und war auch der Leiter eines Orchesters, das in der schönen Umgebung spielte Italienischer Tanz in den sechziger Jahren. Ich habe ihm dieses Lied namens L’orchestrina gewidmetweil es mich in diese Jahre zurückversetzt, als ich diesen Orchestern folgte und beobachtete, was im Orchester und um das Orchester herum passierte“ .

Die Platte ist eine Einladung, sich von der Barbarei des Alltags zu lösen und bestätigt die berühmte Eigenart des Künstlers für die Aktualität. Das relative Konzept enthüllt der Autor in einem Interview mit Corriere della Sera: „Mein Publikum ist kein Sklave von Moden und ich lasse es sowohl stilistisch als auch konzeptionell frei“, und auf die anschließende Frage des Journalisten Andrea Laffranchi zu seiner persönlichen Meinung zur heutigen Realität antwortet der Musiker: Ich finde es so schlimm wie möglich, aber es ist besser, nicht darüber zu sprechen, um keine schlechten Gewohnheiten zu fördern. Es gibt von Anfang an verlorene Kämpfe gegen bestimmte Handlungsweisen und Kritik ist nicht genug, es wäre ein stärkeres Engagement erforderlich, vielleicht sollten Geldstrafen für Verrat, Bosheit, Vulgarität, schlechten Geschmack im Allgemeinen und italienischen Stil verhängt werden“ . Das Album ist Renzo Fantini gewidmet, dem langjährigen Produzenten und Mitarbeiter des im März 2010 verstorbenen Künstlers.

Die neuen Rekordtests 

Mit Beginn des neuen Jahrzehnts kehrt der Künstler auf den Plattenmarkt zurück, indem er eine anthologische Sammlung alter Hits mit dem Titel Gong-oh herausbringt (mit dem unveröffentlichten Lied La musica è pagana ). Nach der Pensionierung von Ivano Fossati (ein Jahr später folgt Francesco Guccini ) antwortet der Musiker auf die Möglichkeit, als “Singer-Songwriter” zurückzutreten: “Es gibt Künstler, die auf der Bühne sterben wollen, andere, die sie haben Lust, die schwierige Kunst des Ruhestands zu üben. Aber dann, nachts, im Schutz der Dunkelheit, könnte die Musik an die Tür klopfen …“. Im selben Jahr verleiht die Stadt Paris dem Musiker denGrande Medaille de Vermeil , die höchste Auszeichnung der französischen Hauptstadt, die dem piemontesischen Künstler einmal mehr eine dreißigjährige Wertschätzung und Zuneigung bestätigt .

Im Oktober 2014 präsentiert der Singer-Songwriter ein neues Album mit unveröffentlichten Songs mit dem exzentrischen Titel Snob . Auf der CD sind fünfzehn Originalsongs zu komponieren, die im üblichen Stil des Autors geschrieben und arrangiert wurden. Der interpretative Schlüssel der Arbeit liegt in der (mehr angedeuteten als gezeigten) Recherche einer Kritik des zeitgenössischen “modus vivendi”. Nicht von ungefähr beleuchtet die Künstlerin an den Mikrofonen von TGcom24 das düstere Bild der italienischen Realität, und das auch aus kultureller Sicht: «Mir fällt auf, dass es aus musikalischer und literarischer Sicht einen schwachen Moment gibt. Die “historischen Songwriter”, die ich kennengelernt habe und die vor mir kamen, waren allesamt hochkultivierte Menschen. Heute jedoch schreiben die Leute improvisierend.. Der Titel der Scheibe spielt auf den Charakter des gleichnamigen Liedes an, einen Charakter, der die Qualitäten eines “ungewöhnlichen” Menschen in sich zusammenfasst, erklärt der Autor, die Intellektuellen, die Snobs und die Dandys ; Kategorie, letztere, der Conte nach eigenen Angaben näher sei: «da der Dandy reiner und tiefgründiger ist. Der Snob ist raffinierter, aber auch oberflächlicher“.

Eines der Leitmotive des Albums ist die gewohnte Präsenz von Geographien und Gefühlen exotischer Natur, die in der Launch-Single Tropical zu finden ist , die ab 26. September 2014 im Radio-Rotation ausgestrahlt wird. Vom gleichen Tenor heiraten die Lieder Argentinien , das ungestüme und verspielte Afrika die sinnliche und schlaue Frau mit dem Duft von Kaffee . Besonders hervorzuheben sind das intensive Tutti a casa und die rhythmischen Maracas , in denen sich Strophen in italienischem und genuesischem Dialekt abwechseln. Danach startet wieder im Oktober die neue internationale Tour, die (bis März 2015) einige der wichtigsten Städte Europas berühren wird wie: RomMailand , Wien , Paris , Amsterdam und Frankfurt.

Im Jahr 2016 kommt Conte mit Amazing game heraus , einem Album, das erstmals nur instrumental ist. «Dieses Repertoire besteht aus Aufnahmen aus verschiedenen Epochen, von den 90er Jahren bis heute, für Vertonungen von Theaterstücken und zu Studien- und Experimentierzwecken, die aus den Schubladen kommen, in denen ich sie mit großer Hingabe aufbewahrt habe. Und jetzt werden sie in Absprache mit Decca auf CD veröffentlicht. Es wird viel geschrieben und auch viel Improvisation.» Die Scheibe erreicht den siebten Platz in der italienischen Rangliste. Live in Caracalla wurde im November 2018 veröffentlicht , eine Aufzeichnung des Konzerts, das im Sommer in der Stadt Rom stattfand. Das Album enthält das unveröffentlichte Lavavetri .

2019 gestaltet er persönlich das Cover des Onyricana- Buches seines großen Freundes und Musikers Jimmy Villotti .

Im Jahr 2020 wurde er nach den Haftmaßnahmen aufgrund der COVID-19-Pandemie vom Außenministerium ausgewählt, um zusammen mit Andrea Bocelli , Renato Zero , Alberto Angela , Mezzotono, Tiziano Ferro . eine Videobotschaft zur Förderung der italienischen Kultur in der Welt zu verbreiten , Massimo Ranieri , Mario Biondi , Gilberto Gil , Noa , Uto Ughi.

(край на цитата)

Превод:

Годините от декадата 2010

Обновена художествена приемственост

Като доказателство за подновената артистична приемственост, четиринадесетият студиен албум с название „Нелсън“ на певеца и автора на песни Паоло Конте беше издаден на платинения лейбъл само две години след последния опит на 12 октомври 2010 г. Заглавието е извлечено от характерната корица, портрет на семейното куче, починало през 2008 г. и нарисувано от самия Паоло Конте. Авторът казва: „Не споменах това куче в нито една песен и затова исках да кръстя запис на него“.

Отново новият LP е подхранван от песни, изпяти на много езици: от френски на „C’est beau“ до неаполитански от „Suonno e ‘tutt’o pianno“, от английската „Bodyguard“ до моята „Los Amantes del Mambo“. Песни, които ще се запомнят и които видимо се вписват в класическия репертоар на музиканта: „В твоите ръце“, „Диви галоши“, „Клоуни“ и разнообразието на „Под кафявата луна“. Стартиращият сингъл „L’orchestrina“, е, както обяснява бележката в записа, посветен на Дино Кроко: „Дино Кроко – обяснява Паоло Конте – беше много скъп приятел и също беше ръководител на оркестър, който свиреше в красивите околности италианска танцова музика през шейсетте години. Посветих му тази песен, наречена „L’orchestrina“, защото ме връща в онези години, когато следвах тези оркестри и наблюдавах какво се случва в и около оркестъра”.

Записът е покана за откъсване от варварството на ежедневието и потвърждава прословутата особеност на артиста за актуалност. Авторът разкрива относителната концепция в интервю за „Corriere della Sera“: „Моята публика не робува на модата и я оставям стилистично и концептуално свободна“ и в отговор на последвалия въпрос на журналиста Андреа Лафранчи относно личното му мнение за днешната реалност, музикантът отговаря: „Мисля, че е възможно най-лошото, но е по-добре да не говорим за това, за да не насърчаваме лошите навици. Има загубени битки срещу определено поведение от самото начало и критиката не е достатъчна, ще се изисква по-голяма ангажираност, може би трябва да се налагат глоби за предателство, злоба, вулгарност, лош вкус като цяло промяна на италианския стил”. Албумът е посветен на Ренцо Фантини, дългогодишният продуцент и сътрудник на починалия през март 2010 г. артист.

Новите рекордни тестове

С началото на новото десетилетие Паоло Конте се завръща на пазара на звукозаписи, като издава антологична колекция от стари хитове, наречена „Gong-oh“ (с неиздаваната песен „La musica è pagana“). След пенсионирането на Ивано Фосати (година по-късно последва Франческо Гучини), музикантът отговори на възможността да се оттегли като „певец и автор на песни“: „Има артисти, които искат да умрат на сцената, други, които се стараят да упражняват трудното изкуство на пенсионирането. Но тогава, през нощта, под прикритието на мрака, музиката може да почука на вратата“ …

През същата година град Париж награждава музиканта с „Grande Medaille de Vermeil“ – най-високото отличие във френската столица, с което за пореден път се потвърди тридесет години признателност и обич към пиемонтския художник. През октомври 2014 г. певецът и автор на песни представи нов албум с неиздавани песни с ексцентричното заглавие „Snob“. В компактдиска ще бъдат включени 15 авторски песни, написани и аранжирани в обичайния стил на автора. Интерпретативният ключ на работата по този диск се крие в (по-скоро загатнато, отколкото показано) изследване на критиката на съвременния „modus vivendi”. Неслучайно художникът осветява мрачната картина на италианската действителност на микрофоните на „TGcom24“ и то от културна гледна точка: „Прави ми впечатление, че има слаб момент от музикална и литературна гледна точка. „Историческите автори на песни“, които срещнах и които бяха преди мен, бяха все високо културни хора. Днес обаче хората пишат импровизирайки. Заглавието на диска загатва за характера на едноименната песен, персонаж, който обобщава качествата на “необичаен” човек“, обяснява авторът, това са интелектуалците, снобите и денди; Конте твърди, че категорията „денди“ е по-близка, защото дендито е по-чисто и по-дълбоко. Снобът е по-фин, но и по-повърхностен”.

Един от лайтмотивите на албума е обичайното присъствие на география и чувства от екзотично естество, което може да се намери в стартовия сингъл „Tropical“, който ще се излъчва по радио ротация от 26 септември 2014 г. От същото естество са песните „Аржентина“, буйната и игрива „Африка“ и чувствената и умна „Жена с аромат на кафе“. Особено забележителни са интензивните „Tutti a casa“ и ритмичните „Maracas“, в които се редуват стихове на италиански и генуезки диалект.

След това през октомври ще стартира пак новото международно турне, което (до март 2015 г.) ще докосне някои от най-важните градове в Европа като: Рим, Милано, Виена, Париж, Амстердам и Франкфурт. През 2016 г. Паоло Конте издава „Amazing game“, албум, който е инструментален само за първи път. „Този ​​репертоар се състои от записи от различни епохи, от 90-те години на миналия век до наши дни, за постановки и за учебни и експериментални цели, които идват от чекмеджетата, в които внимателно ги съхранявах. И сега те се пускат на компактдискове в консултация с фирмата „Decca“. Има много писане и много импровизации”.

Дискът достигна седмо място в италианската ранглиста. „Live in Caracalla“ беше издаден през ноември 2018 г. – запис на концерта, който се проведе в град Рим през това лято. Албумът съдържа неиздаваната песен „Lavavetri“.

През 2019 г. Конте лично проектира корицата на книгата „Onyricana“ от своя голям приятел и музикант Джими Вилоти.

През 2020 г., след мерките за въздържане относно концертни изяви поради пандемията COVID-19, Паоло Конте е избран от Министерството на външните работи да се присъедини към групата на Андреа Бочели, Ренато Зеро, Алберто Анджела, Мецотоно, Тициано Феро за разпространение на видео съобщение за популяризиране на италианската култура по света, заедно с Масимо Раниери, Марио Бионди, Жилберто Гил, Ноа, Уто Уги.

(край на превода)

Рано тази сутрин на 6 януари 2022 г. много медии в Германия поздравяват Паоло Конте с днешния му рожден ден, като поместват статии или излъчват предавания, посветени на него. Цитирам началото на една статия в такава медия, а след това ще дам и линк, за да се прочете цялата статия и се разгледат многото снимки, които са поместени там:

Портал „Volksstimme“

Fürst der italienischen Musik“ – Paolo Conte wird 85

Eigentlich ist die Musik nur ein Hobby des Juristen Paolo Conte. Dann aber schreibt er „Azzurro“ für Adriano Celentano, wagt sich etwas später selbst auf die Bühne und wird zu einem der größten Musiker Italiens.

Von Manuel Schwarz, dpa 06.01.2022

Rom (dpa) – Wenn Paolo Conte mit zusammengekniffenen Augen und leicht gerümpfter Knollennase am Piano sitzt, sieht er zwar nicht unbedingt aus wie der Grandseigneur der „Cantautori“ Italiens.

Mit seiner Musik und der rauchigen Stimme aber prägt der Liedermacher aus dem Piemont seit einem halben Jahrhundert ein ganzes Land. „Er ist der Fürst der italienischen Musik, ein Adliger, er ist der Größte, er überragt alle“, schwärmte Schauspieler und Regisseur Roberto Benigni zuletzt in einer Kino-Dokumentation über seinen langjährigen Freund und Künstlerkollegen. Am Donnerstag (6. Januar) wird der Musiker 85 Jahre alt.

(край на цитата)

Превод:

Принцът на италианската музика” – Паоло Конте навършва 85 години

Музиката всъщност е просто хоби на адвоката Паоло Конте. Но тогава той написа „Azzurro“ за Адриано Челентано, малко по-късно той сам се осмели да се качи на сцената и стана един от най-големите музиканти на Италия.

От Мануел Шварц, dpa 6 януари 2022 г.

Рим (dpa) – Когато Паоло Конте седи пред пианото с присвити очи и леко сбръчкан нос, той не е задължително да изглежда като най-великия майстор на италианските „Кантаутори“. Със своята музика и опушен глас обаче текстописецът от Пиемонт е провлиял цяла Италия за половин век.

„Той е принцът на италианската музика, благородник, той е най-великият, той се извисява над всички“, казва ентусиазирано актьорът и режисьор Роберто Бенини наскоро в документален филм за своя дългогодишен приятел и колега артист. Музикантът ще навърши 85 години в четвъртък (6 януари).

(край на превода)

Ето и линк към цялата статия за Паоло Конте:

https://www.volksstimme.de/panorama/stars/furst-der-italienischen-musik-paolo-conte-wird-85-3317059

Нека днес на 6 януари 2022 г. поздравим Паоло Конте с навършване на 85 години и да му пожелаем добро здраве и още дълги години да ни радва със специфичния си неподражаем глас, който лично помня от десетки години – той много често гостуваше в предавания по радиото и телевизията в Германия.

За много години маестро Паоло Конте!

………….

Изпълнения на Паоло Конте:

Paolo Conte – Alle prese con una verde milonga

Live in Verona 2005

……

Paolo Conte – Boogie (Live Montreux)

Paolo Conte intrepreta dal vivo al “Montreux Jazz Festival” nel 1989 uno dei suoi brani più belli, contenuto nel fantastico album “Paris Milonga” del 1981.

´´´´

Paolo Conte – Via con me I Offizieller Trailer I Ab 09.12.2021 auf DVD und als Video on Demand

Seit Jahrzehnten begeistert Paolo Conte sein Publikum weltweit mit seiner Musik – eine einzigartige Mischung aus Tango, Jazz und Chanson. Die Dokumentation PAOLO CONTE – VIA CON ME des italienischen Regisseurs Giorgio Verdelli nimmt uns mit auf eine humorvolle Reise, die uns in Paolo Contes Atelier in Asti und auf die großen internationalen Konzertbühnen führt. PAOLO CONTE – VIA CON ME ist das intime musikalische Porträt eines leidenschaftlichen, medienscheuen Künstlers – ein Film voller italienischem Lebensgefühl, in dem neben Paolo Conte selbst auch Bewunderer und Weggefährten wie Roberto Benigni, Isabella Rossellini, Jane Birkin oder Luca Zingaretti zu Wort kommen.

´´´´´´

Paolo Conte – Sud America (Live Montreux)

Fantastica esibizione di Paolo Conte al “Montreux Jazz Festival”.

´´´´´´

Paolo Conte – Sotto Le Stelle Del Jazz (Live Amsterdam)

Paolo Conte in una storica esibizione ad Amsterdam al “Royal Theatre Carrè”.

´´´´

Paolo Conte – Come Di (1986)

´´´´

Paolo Conte – 2 septembre 2021

´´´´´´