Днес певицата Виорика Кортес навършва 90 години
„ (…) Бях в Метрополитън опера в Ню Йорк и трябваше да играя ролята на Жулиета в „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах. Дадоха ми разкошна бяла рокля с ръчно пришити перли. Казаха ми: „Внимавай, роклята струва 10 хиляди долара“. Помислих си: „Вижте колко са глупави. Щяха да отидат в магазин за галантерия, да купят нещо на метър и щеше да има същия ефект“. Казах им: „Добре, ще опитам“. И започнах любовния дует с Пласидо Доминго върху едни възглавници. Докато той ме прегръщаше, няколко перли се пукнаха и се отделиха от роклята. Помислих си: „Още сто долара са загубени“. Накрая останах с малко перли, защото Доминго не се шегуваше (…)“
(весел спомен на Виорика Кортес при една оперна изява в Ню Йорк)
Драги приятели на оперната музика, днес на 26 декември 2025 г. (вторият ден на Коледа) празнува своя 90-ти рожден ден световно прочутата румънско-френска певица, мецосопраното Виорика Кортес (Viorica Cortez), която през последните 3-4 десетилетия на миналия век покорява всички големи оперни сцени по света, преди всичко в ролята на Кармен от операта на Жорж Бизе.
Днес пиша статия за Виорика Кортес за първи път и се радвам в този светъл ден да ви запозная с една забележителна биография и дейност на певица, започнала артистичния си път от родната Румъния, после след спечелване на редица важни международни награди, особено тази в Тулуза, отваря пътя й към международна кариера на Запад. Но както беше известно тогава в страните от Източния блок, „културтрегерите“ в много от тия държави не искаха забележителните им артисти да гостуват много на западни сцени и по този начин и кариерата на Виорика Кортес в началото е главно в Румъния и други страни от Източния блок. При тези обстоятелства, през 1971 г. Кортес остава след гостуване във Франция там, получава и френско поданство и чак след промените през 1989 г. й е позволено наново да има гастроли в родната Румъния.
Нека още в началото спомена, че Виорика Кортес има съвместни изяви на Запад с български певци, преди всичко с Николай Гуяров в операта „Дон Кихот“ от Жюл Масне, където той е Дон Кихот, а тя играе в ролята на Дулсинея, както и с Никола Гюзелев в „Дон Карлос“ от Верди във Виенската държавна опера, където той е Крал Филип Втори, а тя е Принцеса Еболи. Кортес има общи музикални записи с Райна Кабаиванска и с Александрина Пендачанска, за което ще стане дума по-късно в тази статия.
Нека започна с „визитната картичка“ на днешната юбилярка, която живее в Париж, но редовно посещава родната Румъния – тя е запазила своето румънско поданство, като
притежаав и френско такова:
Румънско-френската мецосопрано Виорика Кортес празнува своя 90-ти рожден ден днес, 26 декември 2025 г. Тя е родена на 26 декември 1935 г. в Буциум – днес квртал на Яш в Румъния, и се установява в Париж през 1971 г., където продължава впечатляващата си международна кариера.
Акценти в кариерата
Виорика Кортес е смятана за една от най-изявените мецосопрани на 70-те и 80-те години на миналия век, като е имала изяви в най-престижните оперни театри в света.
„Кармен на века“: Френската преса я приветства като „Кармен на века“ през 70-те години на миналия век за ролята ѝ в операта на Жорж Бизе. Дебютира в тази роля през 1968 г. в Кралската опера в Лондон, след като сър Джордж Шолти я избира като най-перфектния избор.
Международни сцени: Тя е пяла в големи оперни театри като Миланската Скала, Метрополитън опера (MET) в Ню Йорк, Виенската държавна опера, Националната опера в Париж, „Гран театър Лисео“ в Барселона, както и в Чикаго и Филаделфия.
Разнообразен репертоар: Обширният ѝ репертоар включва роли в опери като „Аида“, „Трубадур“, „Дон Карлос“, „Самсон и Далила“, „Хофманови разкази“ и много други.
Дългогодишна кариера: Кортес е известна с професионалното си дълголетие; сценичната ѝ кариера продължава до 2013 г.
Награди: През 2021 г. тя е удостоена с титлата „Кавалер на Почетния легион“ (Chevalier de la Légion d’honneur) от Франция.
Днес Виорика Кортес води майсторски класове във Франция и Румъния и е член на жури на певчески конкурси.
(край на „визитната картичка“ на Виорика Кортес)
Преди да премина към данни от биографията и творческия й път, искам да споделя една весела случка по време на оперна изява, която Виорика Кортес преживява. Става въпрос за една от ролите, които е играла редом с Пласидо Доминго. Виорика Кортес заявява в интервю::
„ (…) Бях в Метрополитън опера в Ню Йорк и трябваше да играя ролята на Жулиета в „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах. Дадоха ми разкошна бяла рокля с ръчно пришити перли. Казаха ми: „Внимавай, роклята струва 10 хиляди долара“. Помислих си: „Вижте колко са глупави. Щяха да отидат в магазин за галантерия, да купят нещо на метър и щеше да има същия ефект“. Казах им: „Добре, ще опитам“. И започнах любовния дует с Доминго върху едни възглавници. Докато той ме прегръщаше, няколко перли се пукнаха и се отделиха от роклята. Помислих си: „Още сто долара са загубени“. Накрая останах с малко перли, защото Доминго не се шегуваше“.
(край на цитата)
Сега ще изложа подробно описание на биографията и дейността на Виорика Кортес. Ползвам материали от източници на френски и английски езици:
Виорика Кортес, родена на 26 декември 1935 г., е известно румънско мецосопрано, което по-късно получава френско гражданство. Тя започва оперната и концертната си кариера в средата на 60-те години на миналия век и става известна през 70-те и 80-те години на миналия век, като продължава да се изявява в продължение на много години след това.
Ранен живот
Виорика Кортес е родена в Бучиум, село, сега част от Яш, в семейство от испански произход. Тя е по-голяма сестра на сопраното Миоара Кортес и на Стефания Щербан, професор по пиано. Израснала в артистична среда, Кортес открива страстта си към музиката. Учи в Консерваторията в Яш, а впоследствие три години в Консерваторията „Чиприан Порумбеску“ в Букурещ. На 17-годишна възраст Кортес пее алтовата солова партия в Деветата симфония на Бетовен в Яш. Тя продължава да пее солови партии със симфонични оркестри в Молдова няколко години след това.
Обучение и международно признание
В Букурещ Виорика Кортес е ученичка на Арта Флореску, румънско сопрано и професор от следвоенния период (освен Кортес, сред най-важните ѝ ученички са Марина Крилович, Евгения Молдовяну, Мария Слатинару-Нистор, Леонтина Вадува и дори Анджела Георгиу).
Флореску силно насърчава младото мецосопрано да участва в международни конкурси. Кортес следва съвета ѝ и кандидатства за Международния конкурс „Джордже Енеску“ в Букурещ (1964 г.), където се класира на четвърто място. Същата година тя печели Международния певчески конкурс в Тулуза заедно с румънския тенор Людовик Шпис. Във френския вестник „Le Monde“ известният критик Жак Лоншамп хвали нейното тъмно, кадифено мецосопрано, нейната артистичност и техника, както и сияйна красота на сцената. След тази победа в Тулуза Виорика Кортес веднага получава договор за следващата година в престижния градски театър „Капитол“. На заключителната гала вечер Кортес изпява арията на Леонора от „Фаворитката“ на Доницети, която ще се превърне в една от най-известните ѝ концертни и рецитални роли.
Също през 1964 г. Кортес завършва Букурещката консерватория и дебютира в оперна постановка – „Орфей и Евридика“ от Глук. На следващата година печели Голямата награда „Катлийн Ферие“ на Международния певчески конкурс в Хертогенбош в Нидерландия. Същата година дебютира в „Самсон и Далила“ от Сен-Санс редом с Людовик Шпис в Клуж, а впоследствие и в Тулуза. Година по-късно се завръща като Кармен. След това Кортес се утвърждава като една от най-уважаваните и известни млади румънски оперни певици, въпреки че предимно се изявява на концерти и рецитали в родината си. След назначаването ѝ в Румънската национална опера в Букурещ през 1967 г., това се променя, когато тя прави турнета из страната и Европа (бивша Югославия, Франция, Гърция и особено Ирландия) и дебютира в „Миньон“ от Амброаз Тома, „Дон Карлос, „Аида“ и „Трубадур“ от Джузепе Верди, „Фаворитката“ от Гаетано Доницети и „Вертер“ от Жюл Масне.
През 1967 г. Кортес печели Голямата награда и златния медал на Международния конкурс „Джордже Енеску“ в Букурещ, с което слага край на състезателната си кариера. Вече утвърдено име в Румъния, тя обикаля Франция с Арта Флореску (в „Аида“) и дебютира в „Хорежи д’Оранж“ като Амнерис в „Аида“. Същата година се явява на прослушване за първи и единствен път в кариерата си при сър Джордж Шолти, който търси Кармен за новата продукция на Кралската опера в Лондон. След като чува Кортес, той заявява: „Това е Кармен, която търсихме. Намерихме я.“ Дебютът ѝ следва през 1968 г. и въпреки че реакциите на критиците не са единодушно положителни, изпълненията са приветствани като едно от най-забележителните събития на сезона. За Кортес това бележи не само началото на ново измерение в кариерата ѝ, но и срещата ѝ със Шандор Горлински, агентът, който я добавя към престижното си портфолио.
Следват още дебюти в големи градове. Докато поддържа тесни връзки с френски оперни театри (Тулуза, Руан, Бордо, Авиньон, Ница) и остава член на Букурещката опера, Кортес пее първите си ангажименти в Барселона („Gran Teatre del Liceu“ – „Фаворитката“, 1969), Виена (Държаванат опера, „Дон Карлос“, 1969), Залцбургския фестивал („Кармен“, 1969), Неапол („Teatro di San Carlo“, „Норма“ и „Аида“ редом с Лейла Генчер) и Париж („Grand Opera“, „Кармен“, 1970).
1970-те години
До 1970 г. Кортес води преговори с почти всички големи оперни театри, но за румънски артист напускането на страната представлява голямо, често непреодолимо предизвикателство. Липсата на паспорт и постоянните трудности с властите са пречка не само за нея, но и за всеки румънски артист, стремящ се към международна кариера. Много договори са анулирани поради тази причина. През зимата на 1970 г. Виорика Кортес се изявява в Неапол в серия от представления на „Самсон и Далила“ заедно с Марио дел Монако. Тя не се завръща в Румъния, а решава да продължи артистичната си кариера в чужбина и затова е отделена от семейството и приятелите си за продължителен период от време.
Кортес дебютира в Америка през 1970 г. Тя участва във Филаделфия, Питсбърг и Ню Йорк, където за първи път се изявява заедно с Мартина Аройо в „Меса да Реквием“ от Верди в „Карнеги Хол“. Ангажират я както в Миланската Скала, така и в Метрополитън опера – в Миланската Скала за „Самсон и Далила“, а в Метрополитън опера за „Кармен“. В Милано, където поема ролята на Далила от Шърли Верет, ръководството на операта и диригентът Жорж Претр изискват допълнително представление – изключително решение на театъра, предвид огромния успех на дебюта ѝ. В Ню Йорк Ричард Тъкър, нейният Дон Хосе в дебютната вечер, я хвали като една от най-привлекателните и убедителни Кармен, с които някога е пял.
Оттогава нататък кариерата на Кортес я отвежда в най-престижните оперни театри в света. Клаудио Абадо я кани в Миланската Скала за „Реквием“ от Верди, редом с Пласидо Доминго и Николай Гяуров. Гяуров е неин партньор в наскоро възродената опера на Масне „Дон Кихот“, както в Париж, така и в Чикаго, като парижката продукция е режисирана от Питър Устинов. В Чикаго Кортес играе завладяваща и електризираща Елизабета в „Мария Стюарда“ от Доницети редом с Монсерат Кабайе (1973). Приятелството и взаимното уважение, които се развиват между тях, бележат важен момент в кариерата на Кортес. Те пеят заедно в „Норма“ и „Мария Стюарда“, както и в „Дон Карлос“ и „Трубадур“ в Лисабон, Неапол, Ница, Виена, Кьолн, Мадрид, както и в Миланската Скала („Норма“, 1974), и в Метрополитън опера („Трубадур“, 1973).
„Норма“ и „Мария Стюарда“, както и „Дон Карлос“ и „Трубадур“, са изпълнени заедно в Париж и в Миланската Скала („Норма“, 1974 г.) и в Метрополитън опера („Трубадур“, 1973 г.).
През 1972 г. Кортес пее Амнерис в „Арена ди Верона“ редом с Франко Корели в ролята на Радамес в „Аида“. Тя става любимка на прословутата си взискателна публика там.
През 1975 г., след като получава френско гражданство, тя се завръща в дългоочаквания си Букурещ за концерт в „Атенеума“.
Кортес се чувства като у дома си както в италианския, така и във френския репертоар. Тя въплъщава пленителната Далила („Театро Сао Карлос“, Лисабон – 1975, „Гранд Опера“, Париж – 1978), мощната, интензивна Азучена (Метрополитен театър, Ню Йорк – 1973, 1977, 1978, „Гранд Опера“, Париж – 1975, Виенска държавна опера – 1973, 1974, 1976, Миланската Скала – 1978), крехката Шарлота във „Вертер“ от Масне, почти винаги редом с Алфредо Краус, който я обявява за своя „абсолютна любимка Шарлота“, драматичната Еболи, особено във Виена, Бордо, Лисабон, Билбао и за 200-годишнината на Миланската Скала – 1978, деликатната и интроспективна Маргерите в „Проклятието на Фауст“ от Берлиоз (Париж, Верона) и суверенната и сияйна Амнерис („Мадисън Скала“ – 1973, „Арена ди Верона“ – 1976, Метрополитън опера, Ню Йорк – 1977, 1979).
Репертоарът ѝ се разширява ежегодно. В „Електра“ от Рихард Щраус тя изпява шокиращо огнената Клитемнестра редом с Биргит Нилсон (Рим, 1971). Тя не познава граници и не се страхува да превключва между различни композитори, комбинирайки произведения на Монтеверди („Коронацията на Попея“, Неапол, 1976) с Умберто Джордано („Федора“, Болоня, 1977), Стравински („Едип цар“, Миланската Скала, 1972, 1973, 1980), Мусоргски („Борис Годунов“, Париж, 1980), Росини („Танкреди“ заедно с Мартина Франка, 1976) и Едуард Лало („Кралят от И“, Нанси, 1979).
1980-те години
Многобройните взискателни роли, които Кортес поема през 1970-те години, вземат своето. В началото на 1980-те години гласовото ѝ състояние се влошава и изпълненията ѝ са все по-критикувани. Тя продължава да пее, отчасти за да изпълни договорите, които е подписала пет години по-рано. Трябва да отмени някои представления в Авиньон и Марсилия и да потърси допълнителна подкрепа от семейството си и учителя си по пеене. След няколко месеца възстановяване, тя се завръща на сцената по-предпазливо и с по-голямо самообладание, след като е решила да остави зад гърба си огромните сътресения от миналото. Оттогава нататък тя избира ангажиментите си много внимателно. В продължение на почти четири години, поради дългосрочните си ангажименти в Метрополитън опера („Самсон и Далила“ – 1981, „Трубадур“, „Хофманови разкази“, „Адриана Лекуврьор“ – 1982, 1983, 1984), тя рядко пътува до Европа. Участва в няколко звездни постановки в Париж („Набуко“, заедно с Грейс Бъмбри и Шерил Милнс – 1979; „Едип цар“ – постановка на Хорхе Лавели – 1979; „Борис Годунов“ заедно с Джоузеф Лоузи – 1980; и „Бал с маски“ заедно с Хосе Карерас – 1981).
През 1984 г. тя е пламенна Клитемнестра в постановката на „Електра“ заедно с Регина Резник в Оперния театър в Сан Франциско. Пее в Денвър, Рио де Жанейро, Мадрид, Багдад, Токио, Осака и Амстердам, но също така се завръща на сцени като „Арена ди Верона“ („Джоконда“ и „Аида“ – 1988), „Grand Opera“, Париж (Иродиада в „Саломе“ от Рихард Щраус в завладяващата постановка на нейния любим Хорхе Лавели), „Gran Teatre del Liceu“, Барселона („Трубадур“, „Джоконда“, „Хофманови разкази“, „Мнимата сватба“ – 1986, 1987, 1988, 1989) и „Бал с маски“ в „Теаtro Comunale di Bologna“ с Лучано Павароти – 1989). Също през 1989 г. тя развълнува парижката публика, този път като „La Star“ в едноименната опера на Зигмунд Краузе, режисирана от Хорхе Лавели. Бившият главен редактор на „Opera International“ – Серджо Сегалини, я нарича “diva assolutta”.
90-те години на миналия век
От средата на 80-те години на миналия век нататък Кортес пее по-малко роли на примадони и вместо това поема роли на по-зрели персонажи. Тя изпява последната си Еболи през 1982 г., последната си Жулиета и Далила през 1987 г. и последната си Амнерис през 1988 г. За известно време тя редува характерни роли от миналото си с роли, които са се превърнали в крайъгълен камък в по-късния й репертоар: Сляпата в „Джоконда“ (Верона, Барселона), мадам Флора в „Медиумът“ от Меноти (Париж, Катания), Зия Принчипеса в „Сестра Анджелика“ от Пучини (Ница, Мадрид, Билбао, Лисабон), La Marquise de Berkenfield в „Дъщерята на полка“ от Доницети (Торино, Овиедо, Мадрид, Монте Карло, Страсбург), Anaide в „Zaza“ от Леонкавало (Палермо), Улрика в „Бал с маскси“ (Барселона, Генуа), Мадам дьо Кроаси в „Диалози на кармелитките“ (Авиньон, Виши), Квикли във „Фалстаф“ (Бордо, Буенос Айрес, Хамбург). Актьорските ѝ умения и звукът на гласа ѝ я правят търсено мецосопрано за композиционни роли (характерни роли).
След 20 години в изгнание, Кортес отново може да пее в родината си през 90-те години на миналия век. Тя участва в множество благотворителни гала вечери и концерти, изнася рецитали в Букурещ и Яш, както и оперни представления („Кармен“ в Яш – 1991 г., „Трубадур“ в Националната опера в Букурещ – 1992 г.).
2000-те години
В началото на 2001 г. Кортес и съпругът ѝ претърпяват автомобилна катастрофа близо до Яш. Той шофира, когато превозното средство се блъска в дърво с пълна скорост. Той загива, а тя е сериозно ранена. След близо шест месеца възстановяване, тя се завръща на сцената (като Графинята и Мадлон в „Андре Шение“ от Джордано в Севиля), решена да продължи кариерата си. Завръщането ѝ е посрещнато с емоционално отразяване в испанската преса. Тя прекарва по-голямата част от последвалата си кариера в Барселона, Мадрид, Севиля и Билбао, но приема и ангажименти в Италия и Франция. В „Гран Театър дел Лисеу“ добавя към репертоара си роля, за която мечтае от 80-те години на миналия век: Старата графиня в „Дама Пика“ от Чайковски, която пее отново през 2004 г. в Мадрид („Театро Реал“). По-късно тя пее Бурьовка в „Йенуфа“ от Яначек в Барселона (2005 г.), където открива и сезон 2007/08 като Графинята и Маделон в „Андре Шение“. Същата година се завръща в Операта в Монте Карло (Бурьовка в „Йенуфа“ от Яначек). За откриването на сезон 2008/09 в „Teatro Campoamor“ в Овиедо, тя отново изпълнява една от най-добрите си роли от последните години: Мадам дьо Кроаси в „Диалози на кармелитите“ в аплодираната продукция на Робърт Карсен. Изпълненията са високо оценени от пресата. По-късно тя дебютира в „Teatro del Maggio“ във Флоренция („Селска чест“). През 2009 г. Виорика Кортес участва в създаването на нова опера („Une affaire étrangere“) в Монпелие. Очаква се Кортес да се завърне на сцената на Марсилската опера в „Селска чест“ през сезон 2010/11.
Кармен
„Кармен на века“ – това е заглавието във френската преса през 70-те години на миналия век. Без съмнение Кортес е една от най-търсените Кармен на 70-те и 80-те години на миналия век. Тя пее ролята в тази опера 278 пъти, по-често от Джана Педерзини или Джулиета Симионато, и след големия си пробив в Кралската опера „Ковънт Гардън“ (1968 г.), тя неуморно задълбочава разбирането си за образа, почти се идентифицира с героинята на Мериме и Бизе. Критиците хвалят кадифения ѝ, обемен глас, който обхваща и трите регистъра, изящната ѝ техника, типично френската ѝ артикулация, както и спиращата дъха красота и сценично присъствие.
С „Кармен“ Виорика Кортес се издига до ексклузивния кръг на оперните звезди. Тя пее ролята в Миланската Скала (1972, с Джузепе ди Стефано), Метрополитън опера (1971, 1979), Кралската опера „Ковънт Гардън“ (1968, 1969, 1974), „Гранд опера“, Париж (1970), Виенската държавна опера (1970, 1971, 1973, 1976) и „Арена ди Верона“ (1975, 1980). Тя е участвала и в Бордо, Марсилия, Ница, Залцбург, Билбао, Овиедо, Рим, Триест, Болоня, Чикаго, Неапол, Тулуза, Белград, Пиаченца, Рио де Жанейро, Пистоя, Монреал, Лил, Авиньон, Малага, Генуа, Филаделфия, Страсбург, Сан Антонио, Сиатъл, Лисабон, Месина, Лозана, Букурещ и другаде. Последното ѝ изпълнение в „Кармен“ се състои през 1991 г. в родния ѝ град Яш.
Дискография:
Виорика Кортес пристига в Западна Европа, когато всички големи звукозаписни компании имат ексклузивни договори с по-утвърдени мецосопрани. В резултат на това тя е принудена да се задоволи със спорадични записи. Първият ѝ международен запис за „EMI France“ е може би поредната пропусната възможност: пее Мерседес в „Кармен“ редом с Грейс Бъмбри, Джон Викърс, Мирела Френи и Костас Паскалис, дирижиран от Рафаел Фрюбек де Бургос. По това време Кортес вече е пяла ролята в Кралската опера „Ковънт Гардън“ и в цяла Франция и самата тя е била търсена Кармен. Впоследствие тя има възможността да запише Азучена в „Трубадур“ с Бруно Бартолети и Мадалена в „Риголето“ с Франческо Молинари-Прадели; и двете опери са заснети за немската телевизия. Известен запис е този на „Капело ди Паля ди Флоренция“ с музика от световноизвестния филмов композитор Нино Рота. През 1977 г. Кортес записва единствения си рецитал в Люксембург, който печели Голямата награда на Академията „Лирик дю Диск“ във Франция. По-късно е издаден на CD. Липсата на официални записи е спъвала Кортес в сравнение с известните ѝ колежки Фиоренца Косото, Грейс Бъмбри, Шърли Верет и Елена Образцова.
За щастие през последното десетилетие се наблюдава разцвет на вътрешни записи на живо: „Oberto, conte di San Bonifacio“ (Болоня, 1977), „Аида“ (Виена, 1973, Денвър, 1986), „Електра“ (Рим, 1971), „Норма“ (Неапол, 1973, Каракас, 1975), „Мария Стюарда“ (Чикаго, 1973), „Трубадур“ (Париж 1975, Ню Йорк 1978, 1981), „Фаворитката“ (Генуа, 1976), „Дон Карлос“ (Милано, 1978), „Адриана Лекуврьор“ (Ню Йорк, 1983), „Джоконда“ (Верона, 1988), „Сестра Анджелика“ (Мадрид, 1993), „Zaza“ (Палермо, 1994), „Дъщерята на полка“ (Мадрид, 1996), „Хофманови разкази“ (Orange, 2002), „Йенуфа“ (Барселона, 2005).
Личен живот
Виорика Кортес е била омъжена три пъти: първо за румънския скулптор Марсел Гугиану, след това за френския композитор Еманюел Бондевил, бивш директор на Парижката опера и „Опера Комик“, и накрая за родения в Румъния историк Адолф Армбрустер. Дъщеря ѝ Каталина е от първия ѝ брак.
(край на данните от източници на френски и английски езици)
Искам да дам и някои данни за Виорика Кортес от източници в родната Румъния. Някои информации се дублират с вече дадените. Цитирам:
Виорика Кортес, родена на 26 декември 1935 г. в Яш, е румънско мецосопрано, което по-късно получава френско поданство.
Биография
Дебют и успех
Родена в семейство от испански произход в селото Буциум, по-късно включено в Яш, Виорика Кортес е по-голямата сестра на сопраното Миоара Кортес и пианистката Стефания Ербан. Учи пеене в Консерваторията в Яш, а след това в Националния музикален университет в Букурещ, където завършва през 1964 г.
След като печели международен певчески конкурс в Тулуза през 1964 г., тя подписва договор с Капитолийската опера; същата година прави своя сценичен дебют в Букурещ в „Орфей и Евридика“. През 1965 г. печели наградата „Катлийн Фериера“ на Международния вокален конкурс в Хертогенбош и дебютира в Тулуза като Далила в „Самсон и Далия“; на следващата година се завръща в Тулуза, за да пее в „Кармен“. През 1967 г. е ангажирана от Румънската национална опера, където разширява репертоара си с водещи роли в „Миньон“, „Дон Карлос“, „Аида“, „Трубадур“, „Фаворитката“ и „Вертер“.
През 1967 г. Джордж Шолти я избира за „Кармен“ в Кралската опера в Лондон, където дебютира през 1968 г. Тя завършва 60-те години на миналия век с поредица от международни дебюти: през 1969 г. дебютира в „Гран Театър дел Лисеу“ като Леонора във „Фаворитката“, във Виенската държавна опера като Принцеса Еболи в „Дон Карлос“, на Залцбургския фестивал като Кармен и в „Театро ди Сан Карло“ като Адалджиза в „Норма“ и Амнерис в „Аида“, и двете с участието на Лейла Генчер.
70-те години на миналия век
През 1970 г. Виорика Кортес напуска Румъния за постоянно, предвид трудностите при напускането на страната за международни ангажименти поради Студената война; тя взема това решение, докато пее в Неапол в „Самсон и Далила“ с Марио дел Монако. През 1970 г. тя дебютира в „Опера Гарние“ като Кармен и дебютира на американска сцена: след като пее във Филаделфия и Питсбърг, дебютира в Ню Йорк през 1971 г., изпълнявайки алтовата роля в Реквием от Верди в „Карнеги Хол“ заедно с Мартина Аройо. Също през 1971 г. Кортес дебютира в Миланската Скала като Далила в „Самсон и Далила“ заедно с Пиер Миранда Фераро и в Метрополитън опера като Кармен заедно с Ричард Тъкър. През същата година дебютира на римска сцена, в „Auditorium Palazzo Pio“, като Клитемнестра в „Електра“ заедно с Биргит Нилсон. До есента на 1971 г. се завръща в Миланската Скала по покана на Клаудио Абадо, който я поканва за солистка в Реквием от Верди редом с Гундула Яновиц, Пласидо Доминго и Николай Гяуров. През 1972 г. тя се завръща в Пиермарини като Кармен заедно с Мирела Френи в ролята на Микаела, като Йокаста в „Едип цар“ и като Улрика в „Бал с маски“. Също през 1972 г. дебютира в „Арена ди Верона“ като Амнерис редом с Франко Корели като Радамес, пее Кармен във Виена и в „Арена Флегреа“ редом с Амедео Замбон, и е Дулсинея в „Дон Кихот“ в Париж и Чикаго в продукция, режисирана от Питър Устинов, с Николай Гяуров в главната роля.
През 1973 г. Кортес пее Азучена в „Трубадур“ във Виена и в Метрополитън опера, дебютира в Римската опера като Кармен, пее Амнерис в Миланската Скала с Джилда Крус-Ромо и Елизабета в „Мария Стюарда“ в Чикаго с Монсерат Кабайе. Кортес и Кабайе се сприятеляват и между 1973 и 1974 г. двете пеят заедно в продукциите на „Норма“, „Дон Карлос“, „Мария Стюарда“ и „Трубадур“ включително в Лисабон, Неапол, Ница, Виена, Кьолн, Мадрид и Миланската Скала. През 1975 г. тя се завръща в Букурещ с рецитал в румънския „Атенеум“. През 1976 г. пее в „Коронацията на Попеа“ в Неапол и „Танкреди“ в Martina Franca, а през 1977 г. е Азучена в Миланската Скала и Метрополитън, играе Маргерите в „Проклятието на Фауст“ от Берлиоз в Париж и Куниция в „Oberto, Conte di San Bonifacio“ в Болоня. През 1978 г. се завръща в Болоня и Неапол като Федора и през същата година е Принцеса Еболи в Миланската Скала, Далила в Париж, Кармен в „Гран Театро Ла Фениче“ и пее в неиздаваната оратория на Вивалди „Юдита триумфира“ в ролята на Олоферн в „Auditorium Conciliazione“, дирижирана от Джанандреа Гавацени. През 1979 г. е Фенена в „Набуко“ в Париж (заедно с Шерил Милнс, Грейс Бъмбри и Руджеро Раймонди), Шарлота във „Вертер“ в „Ковънт Гардън“ и Йокаста в Миланската Скала, където се завръща и като Кармен и Амнерис; през същата година участва в рядък запис на Реквием от Доницети редом с Лучано Павароти, Ренато Брусон, Паоло Вашингтон и оркестъра и хора на „Арена ди Верона“, дирижирани съответно от Герхард Факлер и Корадо Мирандола.
80-те и 90-те години на миналия век
Интензивната активност през 70-те години на миналия век започва да се отразява на физическото и вокално здраве на мецосопаното и тя е принудена да отмени няколко ангажимента през 80-те години.
През 1980 г. Кортес пее Кармен в „Арена ди Верона“ с Вериано Лукети, а през 1981 г. – Кармен в Римската опера. През 1982 г. тя играе в ролята на Жулиета в „Хофманови разкази“ и Азучена в Метрополитън опера, където се завръща през 1983 г. като Принцеса дьо Буйон в „Адриана Лекуврьор“ и отново Азучена за последната си изява в Метрополитън на 15 април 1983 г. През 1986 г. тя пее вещицата в „Ангелът на гората“ и Иродиада в „Саломе“ от Рихард Щраус в Париж. Също през 1986 г. тя пее в ролята на Жулиета в „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах в Барселона, където се завръща през 1989 г. като Азучена и като Сляпата в „Джоконда“.
През 80-те години на миналия век Кортес всъщност започва да добавя контраалтови и характерни роли към репертоара си, като Сляпата или Фидалма в „Тайният брак“ (Барселона, 1989 г.), без обаче окончателно да се отказва от водещите роли, като например Шарлота във „Вертер“, която изпълнява отново в „Театро Перголези“ в Джези през 1989 г., същата година, в която пее Улрика в „Бал с маски“ в Пиза и Болоня.
През 1990 г. тя играе едноименната главна героиня във „Вълчата“ в Ливорно и Улрика в Барселона, докато през 1991 г. пее Мадалена в „Риголето“ в Римската опера, заедно с Лео Нучи. През 1993 г. тя играе ролята на Синьора Флора в „Медиумът“ в театър „Масимо Винченцо Белини“ в Катания.
През 1994 г. тя е маркиза Беркенфийлд в „Дъщерята на полка“ от Доницети в театър „Реджио“ в Торино. През 1995 г. тя е Ута в „Сигурд“ в Марсилия, а през 1996 г. е Принцесата в „Сестра Анджелика“ от Пучини в театър „Ариага“ – роля, към която се завръща на следващата година в театър „Национал де Сао Карлос“. Тя продължава да разширява репертоара си и през 1997 г. дебютира като г-жа Куикли във „Фалстаф“ в Хамбургската опера. През 1998 г. играе медицинската сестра Ксения в „Борис Годунов“ (опера, в която често се е изявявала като Марина Мнишек през 70-те и 80-те години на миналия век) в Рим и вдовицата Ларина в „Евгений Онегин“ в Барселона. През 1999 г. тя е Лучия в „Селска чест“ в „Театро де ла Маестранца“ и Анина в „Травиата“ в Хорежи д’Оранж.
От 2000-те години насам
През 2000 г. Кортес итрае в „Медиумът“ от Джан Карло Меноти в „Театро де ла Маестранца“, през 2001 г. е Лия в „Береника“ от Алберик Маньяр в Марсилската опера, а през 2002 г. играе Гувернантката в „Сирано“ от Марко Тутино в Мец. През 2003 г. пее Графинята в „Дама Пика“ от Чайковски в Барселона и Баронесата във „Ванеса“ с Националната опера на Рен.
През 2004 г. тя пее майката в „Хофманови разкази“ в „Опера Комик“ в Париж, Графинята в „Дама Пика“ в „Театро Реал“ в Мадрид с Доминго; През същата година тя е в Ливорно като Лучия в „Селска чест“ и бабата в „Краткият живот“ – роля, която пее и в Пиза през сезона. Продължава да пее Лучия до началото на 2010-те, като пее ролята в последната си изява в Римската опера през 2005 г., в „Театро Реал“ през 2007 г., в „Maggio Musicale Fiorentino“ през 2008 г. и в „Teatro de la Maestranza“ през 2013 г. През 2005 г. е Графинята в „Андре Шение“ в Билбао и Бурийовка в „Йенуфа“ от Яначек в Барселона, където си взема сбогуване през 2007 г. с ролята на Графинята в „Андре Шение“. Също през 2008 г. тя се завръща, за да пее Бурийовка в Операта на Монте Карло и пее ролята на Мадам дьо Кроаси в „Диалози на кармелитките“ в Овиедо. През 2009 г. тя пя в „Affaire étrangère“ от Валентин Вилнав в Монпелие.
През 2014 г. Радио Румъния отбелязва петдесетгодишната кариера на мецосопраното със специален концерт, спонсориран от италианското посолство в Букурещ.
Частична дискография
„Кармен“ (Бизе), роля на Мерседес с Грейс Бъмбри, Джон Викерс, Мирела Френи, Костас Паскалис – „EMI ANGEL“, 1970 г.
„Сламената шапка от Флоренция“ с Уго Бенели, Алфредо Мариоти, Джорджо Занканаро, Даниела Мацукато – „RCA“ 1975 г.
„Реквием“ (Доницети), с Лучано Павароти, Ренато Брусон, Паоло Вашингтон – „CIMA“, 1979 г.
„Хамлет“, с Бо Сковхус, Александрина Пендачанска, Курт Ридъл, Хорхе Лопес-Янес, реж. Рейналд Джованинети – 1994 г.
„Оберто, граф на Сан Бонифачо“, със Симон Естес, Анхелес Гулин, Умберто Грили, Мария Грация Пиолато, дирижиран от Золтан Песко – „Fonit Cetra“, 1994 г. [записан на живо през 1977 г.]
Частично видеозаснемане
„Риголето“, с Роландо Панераи, Франко Бонисоли, Бенгт Рундгрен, Виорика Кортес, диригент Франческо Молинари Прадели – „Аканта“, 1969 г.
„Трубадур“, с Райна Кабаиванска, Джорджо Занканаро, Джанкарло Лукарди, диригент Бруно Бартолети – „Arts“, 1975 г.
„Набуко“, със Шерил Милнс, Грейс Бъмбри, Руджеро Раймонди, Карло Косута, диригент Нело Санти – „S.G.A.E.“, 1979 г.
(край на данните от източници на румънски език)
Като финал на тези източници на румънски език прилагам списък на наградите и почестите, които Виорика Кортес е получила:
Distincții și premii
- Ordinul Meritul Cultural clasa a IV-a (12 septembrie 1968) „pentru merite deosebite în activitatea muzicală”
- Marele Premiu al Discului Liric al Academiei Franceze
- Titlul de Cetățean de Onoare al orașelor București și Iași (1991)
(край на цитата)
Превод:
Награди и отличия
„Орден за културни заслуги“, 4-та степен (12 септември 1968 г.) „за изключителни заслуги в музикалната дейност“
„Голяма награда на Лиричния диск на Френската академия“
Звание „Почетен гражданин на градовете Букурещ и Яш“
(1991 г.)
(край на превода)
Ще се спра на изявите на Виорика Кортес във Виенската държавна опера. Тя има учмастия там в опери „Аида“, „Кармен“, „Дон Карлос“ и „Трубадур“, общо 19 изяви в чметирите опери. Цитирам подробности от архива на Виенската държавна опера:
Aida
Amneris | 6 Vorstellungen | 23.06.1971–24.02.1973
Carmen
Carmen | 5 Vorstellungen | 06.09.1970–30.09.1974
Don Carlo (Ital.) / Don Carlos
Eboli | 6 Vorstellungen | 29.04.1970–04.12.1976
Il trovatore
Azucena | 2 Vorstellungen | 16.02.1973–08.12.1976
(край на цитата)
Дебюта на Виорика Кортес във Виенската държавна опера е на 29 април 1970 г. в ролята на Принцеса Еболи в „Дон Карлос“ от Верди. Цитирам състава на ансамбъла при този дебют:
Besetzung | 29.04.1970
| Dirigent | Michelangelo Veltri |
|---|---|
| Inszenierung | Margarethe Wallmann |
| Bühnenbilder und Kostüme | Georges Wakhevitsch / Wakhewitsch |
| Chorleitung | Norbert Balatsch |
| Filippo II. | Nicolai Ghiuselev |
| Don Carlo | Juan Oncina |
| Rodrigo | Gianpiero Mastromei |
| Il Grande Inquisitore | Hans Hotter |
| Un frate (Carlo V.) | Tugomir Franc |
| Elisabetta | Sena Jurinac |
| Tebaldo | Laurence Dutoit |
| Eboli | Viorica Cortez |
| Conte di Lerma | Ewald Aichberger |
| Voce dal cielo | Lotte Rysanek |
| Contessa d’Aremberg | Inge Fiala |
(край на цитата)
Четем името на баса Никола Гюзелев в ролята на Крал Филип Втори.
Последната изява на Виорика Кортес във Виенската държавна опера е на 8 декември 1976 г. в ролята на Азучена в „Трубадур“ от Верди. Цитирам състава на ансамбъла при тази последна изява:
Besetzung | 08.12.1976
| Dirigent | Miguel Gomez-Martinez |
|---|---|
| Bühnenbild | Teo Otto |
| Kostüme | Georges Wakhevitsch / Wakhewitsch |
| Chorleitung | Norbert Balatsch |
| Graf von Luna / Il conte di Luna | Franco Bordoni |
| Leonora | Montserrat Caballé |
| Azucena | Viorica Cortez |
| Manrico | Pedro Lavirgen |
| Ferrando | Kurt Rydl |
| Ines | Liselotte Maikl |
| Ruiz | Ewald Aichberger |
| Ein alter Gitano | Karl Caslavsky |
| Ein Bote / Un messo | Kurt Equiluz |
(край на цитата)
Сега ще се спра на изявите на Виорика Кортес в Метрополитън опера в Ню Йорк. Съгласно архива на този оперен театър, тя има там 64 изяви в „Кармен“, „Трубадур“, “Аида“, „Самсон и Далила“, „Хофманови разкази“ и „Адриана Лекуврьор“. Цитирам подробности в превод на немски език и мои бележки на български език:
MET Ню Йорк:
| Suchergebnisse für: Viorica Cortez : 64 Einträge gefunden |
Дебют: „Carmen“
Metropolitan Opera House, Fr, 5. November 1971
после още Кармен: 9 пъти
„Il Trovatore“
Metropolitan Opera House, Sa, 24. März 1973
Азучена с Пласидо Доминго
още 25 пъти
„Aida“
Metropolitan Opera House, Fr., 9. November 1979
Амнерис
още 7 пъти
„Samson et Dalila“
Snug Harbor, Staten Island, New York, Mi., 17. Juni 1981
Далила
още 2 пъти
„Les Contes d’Hoffmann“
Metropolitan Opera House, Di, 30. März 1982
Жулиета с Пласидо Доминго
още 8 пъти
„Adriana Lecouvreur“
Metropolitan Opera House, Mittwoch, 19. Januar 1983
Принцеса дьо Бульон с Рената Ското и Нейл Шикоф
още 7 пъти
Последна изява
„Il Trovatore“
Metropolitan Opera House, Fr, 15. April 1983
Азучена
(край на цитата)
До края на настоящата статия ще се спра на две информации за Виорика Кортес на румънски език. Цитирам в оригинал и после в превод на български:
Портал „Adevarul.ro“
Cartea despre viaţa mezzosopranei Viorica Cortez, lansată la Festivalul Enescu
Publicat : 17.09.2013
Ultima actualizare: 08.08.2022
Volumul intitulat „Cortez“, semnat de jurnalistul TVR Marius Constantinescu, va fi lansat miercuri, de la ora 18:00, la Galeriile Artmark din Bucureşti, în cadrul Festivalului „George Enescu“.
În volumul „Cortez“, povestea vieţii celebrei Viorica Cortez este mărturisită în cadrul dialogurilor pe care mezzosoprana le-a purtat cu Marius Constantinescu, pe parcursul vizitei de anul trecut a jurnalistului la Paris. „O incursiune reală, prin text şi imagini, în viaţa unui artist unic, o întâlnire fascinantă în spaţiul personal şi profesional al artistei, dar şi o vizită virtuală în culisele celor mai importante teatre de operă din lume… Fără a le cere, a le aştepta sau a le închipui, acestea sunt doar trei dintre promisiunile pe care mi le-a împlinit această poveste“, spune Marius Constantinescu despre volumul care-i poartă semnătura.
La lansare va participa, alături de autorul volumului, mezzosoprana Viorica Cortez şi alţi invitaţii speciali care vor lua cuvântul: criticul şi istoricul literar Dan C. Mihăilescu, Mihai Constantinescu (director Artexim, organizator al Festivalului Internaţional „George Enescu“) şi Mihai Stan (Preşedintele Asociaţiei pentru Muzică, Artă şi Cultură).
Ideea volumului „Cortez“ a câştigat în 2012 concursul pentru rezidenţe culturale oferite de Institutul Cultural Român de la Paris. Volumul „Cortez“ este publicat de Editura Baroque Books & Arts, cu sprijinul Asociaţiei pentru Muzică Artă şi Cultură.
Marius Constantinescu (foto dreapta) este cunoscut telespectatorilor din emisiunile realizate sau prezentate la TVR („Marile picturi ale lumii“, „V… de la visual“, „Jurnal Cultural“, „Profil. Poveste. Personaj“, „România Frumoasă“), dar şi din interviurile pe care acesta le-a realizat cu personalităţi de renume internaţional, printre care se numără scriitorul Salman Rushdie, dirijorul Antonio Pappano, producătorul de film Jan Harlan, scriitorul Amos Oz, dirijorul şi compozitorul Jordi Savall, pianista Helene Grimaud, soprana Angela Gheorghiu. Marius Constantinescu este câştigătorul a două premii ale Asociaţiei Profesioniştilor de Televiziune din România (A.P.T.R.), în 2007 şi 2012.
Şi la ediţia de anul acesta a Festivalul „George Enescu“, Marius Constantinescu se numără printre jurnaliştii TVR care sunt gazdele telespectatorilor şi care realizează în direct scurte interviuri cu artiştii în culisele festivalului.
Viorica Cortez s-a născut pe 26 decembrie 1935 la Iaşi. A început să studieze muzica la Conservatorul din oraşul natal, Încă din studenţie obţinând Marele Premiu la Concursul Internaţional de Canto din Toulouse (1964). Au urmat Marele Premiu special „Kathleen Ferrier“ din t’Hertogenbosch (Olanda, 1965) şi Premiul I cu medalie de aur al Concursului Internaţional de Muzică „George Enescu“ din Bucureşti (1967). Premiul de la Toulouse i-a deschis imediat toate marile scene. Fără a mai trece prin roluri mici, a obţinut un contract în Franţa pentru rolul principal din opera „Samson şi Dalila“ de Camille Saint-Saëns.
În anul 1971 a decis să rămână în Franţa. După emigrare şi până în decembrie 1989 nu a mai avut voie să cânte pe nici o scenă din România. A obţinut cetăţenia franceză, dar nu a renunţat nici la cea română.
(край на цитата)
Превод:
Портал “Adevarul.ro”
Книга за живота на мецосопраното Виорика Кортес, представена на Фестивала „Джордже Енеску“
Александра Черою
Публикувано: 17.09.2013
Последна актуализация: 08.08.2022
Томът, озаглавен „Кортес“, написан от журналиста на „TVR“ Мариус Константинеску, ще бъде представен в сряда, от 18:00 часа, в галериите „Artmark“ в Букурещ, като част от фестивала „Джордже Енеску“.
В книгата „Кортес“ е разказана житейската история на известната Виорика Кортес в диалозите, които мецосопраното е водила с Мариус Константинеску по време на посещението на журналиста в Париж миналата година.
„Истинско нахлуване, чрез текст и изображения, в живота на един уникален творец, завладяваща среща в личното и професионалното пространство на твореца, но и виртуално посещение зад кулисите на най-важните оперни театри в света… Без да ги питам, очаквам или си ги представям, това са само три от обещанията, които тази история изпълни за мен“, казва Мариус Константинеску за тома, който носи неговия подпис.
На представянето ще присъстват, наред с автора на книгата, мецосопраното Виорика Кортес и други специални гости, които ще говорят: литературният критик и историк Дан К. Михайлеску, Михай Константинеску (директор на „Artexim“, организатор на Международния фестивал „Джордже Енеску“) и Михай Стан (президент на Асоциацията за музика, изкуство и култура).
Идеята за книгата „Кортес“ спечели конкурса за културни резиденции през 2012 г., предложен от Румънския културен институт в Париж. Книгата „Кортес“ е издадена от издателство „Barocque Books & Arts“ с подкрепата на Асоциацията за музика, изкуство и култура. Мариус Константинеску (на снимката вдясно) е познат на зрителите от предаванията, продуцирани или представени по „TVR“ („Великите картини на света“, „V… de la visual“, „Jurnal Cultural“, „Profil. Poveste. Personaj“, „România Frumoasă“), но също и от интервютата, които е провел с международно известни личности, сред които писателят Салман Рушди, диригентът Антонио Папано, филмовият продуцент Ян Харлан, писателят Амос Оз, диригентът и композитор Жорди Савал, пианистката Елен Гримо, сопраното Анджела Георгиу. Мариус Константинеску е носител на две награди от Асоциацията на телевизионните професионалисти на Румъния (A.P.T.R.) през 2007 и 2012 г.
На тазгодишното издание на фестивала „Джордже Енеску“ Мариус Константинеску е сред журналистите на „TVR“, които са водещи на зрителите и провеждат кратки интервюта на живо с артистите зад кулисите на фестивала.
Виорика Кортес е родена на 26 декември 1935 г. в Яш. Започва да учи музика в Консерваторията в родния си град, още докато е студентка, печелейки Голямата награда на Международния певчески конкурс в Тулуза (1964 г.). Следват специалната голяма награда „Катлийн Ферие“ в Хертогенбош (Холандия, 1965 г.) и Първа награда със златен медал на Международния музикален конкурс „Джордже Енеску“ в Букурещ (1967 г.). Наградата в Тулуза веднага ѝ отваря всички големи сцени. Без да се занимава с малки роли, тя получава договор във Франция за главната роля в операта „Самсон и Далила“ от Камий Сен-Санс.
През 1971 г. решава да остане във Франция. След емиграцията си и до декември 1989 г. вече не й е позволено да пее на никоя сцена в Румъния. Получава френско гражданство, но не се отказва и от румънското си.
(край на превода)
Портал „Radio Romania“
26.12.2017
PORTRET: Mezzosoprana Viorica Cortez la aniversare
Marți, 26 decembrie, în a doua zi de Crăciun, mezzosoprana Viorica Cortez, unul dintre numele cele mai sonore ale solisticii internaţionale, împlineşte 82 de ani. Protagonistă a unora dintre cele mai celebre pagini din istoria scenei lirice, una dintre cele mai complete artiste ale ultimilor 40 de ani, Viorica Cortez a încântat publicul, de-a lungul timpului, pe cele mai mari scene ale lumii, fie că a fost cazul Scalei din Milano, Metropolitan Opera din New York, Opera din Paris, Arena din Verona, Gran Teatre del Liceu din Barcelona ori Lyric Opera din Chicago.
Viorica Cortez s-a născut la Bucium, Iaşi, la 26 decembrie 1935. Tatăl său cânta la pian şi la orgă şi obişnuia să găzduiască serate muzicale acasă, oaze de muzică şi literatură, în cadrul cărora se scriau şi foarte multe poezii, Nicola Labiş, dar şi mulţi muzicieni, dându-şi întâlnire aici. Dealtfel Labiş a scris special pentru Viorica Cortez poemul „Contemplaţie“.
Artista a început cariera muzicală la vârsta de 17 ani, fiind solistă a Corului Gavriil Musicescu din Iaşi, apoi a urmat cursurile Şcolii de Muzică, urmate de cele ale Conservatorului din Iaşi – primii trei ani de studiu.
Încă din ultimii ani de liceu a fost selectată ca solistă în corul Filarmonicii de stat “Moldova” din Iaşi, iar de la Filarmonică a ajuns solistă la Opera Română din Iaşi. Pregătirea în arta lirică a fost încununată de studiile de la Conservatorul „Ciprian Porumbescu” din Bucureşti, la clasa Artei Florescu.
În anul 1964, studentă fiind, a obţinut Marele Premiu la Concursul Internaţional de Canto din Toulouse, o recunoaştere a valorii prestaţiei sale artistice care avea să îi deschidă calea spre afirmare pe marile scene ale lumii. A avut astfel privilegiul de a nu mai trece prin perioada obişnuită a „rolurilor mici”, semnând un contract, în Franţa, pentru partitura principală din opera „Samson şi Dalila”, de Camille Saint-Saëns.
Cariera sa a fost încununată cu numeroase alte premii precum Marele Premiu special „Kathleen Ferrier” din ’Hertogenbosch – în Olanda, în anul 1965 şi Premiul I cu medalie de aur al Concursului Internaţional de Muzică „George Enescu” din Bucureşti – în anul 1967. A urmat angajarea sa la Opera din Bucureşti, însă a părăsit România în anul 1971, din cauza „clasicelor” şicane ale autorităţilor comuniste, care doreau, probabil, blocarea afirmării internaţionale a celebrei artiste, aceasta obţinând cetăţenia franceză, păstrându-şi însă şi cetăţenia ţării în care s-a născut.
S-a căsătorit cu remarcabilul sculptor Marcel Guguianu, şi a avut accesul interzis pe scenele din România, până după Revoluţia din decembrie 1989. Viorica Cortez a performat pe aproape toate marile scene ale lumii, fiind extrem de apreciată de public şi criticii de specialitate. A avut o prezenţă îndelungată pe scene cum sunt Scala din Milano, Metropolitan Opera din New York, Opera din Paris, Arena din Verona, Gran Teatre del Liceu din Barcelona, Lyric Opera din Chicago, Teatrul Capitol din Toulouse, sau Staatsoper din Viena.
A colaborat cu nume mari de artişti lirici, dirijori şi regizori – îi menţionăm aici doar pe Luciano Pavarotti, Placido Domingo, Montserrat Caballe, Alfredo Kraus, dintre artişti, pe Franco Zeffirelli, Luchino Visconti, Pier Luigi Pizzi şi Margherita Wallmann, dintre regizori, şi pe Georges Prêtre, Jean-Claude Casadesus, Zubin Mehta şi Riccardo Muti – dintre dirijori. În toate aceste colaborări a abordat un repretoriu extrem de amplu, şi a demonstrat o înzestrare artistică fantastică, devenind una dintre cele mai complete artiste lirice din ultima jumătate de secol.
Despre unul din rolurile interpretate alături de Placido Domingo, Viorica Cortez declara într-un interviu: „Eram la Metropolitan şi trebuia să fac rolul Julietei. Mi-au dat o rochie albă, superbă, cu perle cusute de mână. Mi-au zis: „Să fiţi atentă, că a costat 10 mii de dolari“. Eu îmi ziceam: „Uite ce proşti sunt. Se duceau la o mercerie, cumpărau cu metrul ceva şi ar fi avut acelaşi efect“. Le-am spus: „Bine, am să încerc“. Şi am început duetul de dragoste cu Domingo, pe nişte perne. Cum mă lua în braţe, mai crăpau câteva perle. Eu, în gând: „S-au mai dus o sută de dolari“. Până la urmă, am rămas cu puţine perle, pentru că Domingo nu glumea.” În Franţa, Viorica Cortez a devenit soţia compozitorului Emmanuel Bondeville, secretar al Academiei de Arte Frumoase, apoi, după moartea acestuia, a istoricului de origine română Adolf Armbruster. Din prima căsătorie, Viorica Corteaz a avut o fiică, pe Cătălina, alături de care a locuit, la Paris. Ultimii ani aveau să aducă lovitură după lovitură în viaţa artistei. Mai întâi şi-a pierdut soţul într-un accident de maşină, apoi a rămas fără singurul copil, Cătălina. Şi-a păstrat, însă, umorul, căci muzica i-a dat curaj de fiecare dată, iar Viorica Cortez cântă pentru oameni.
Acum artista îşi împarte timpul între master classes, participarea la jurii internaţionale şi lecţii de canto particulare, dar nu neglijază nici invitaţiile de prelungire a carierei în roluri de compoziţie. Este cetăţean de onoare al municipiilor Iaşi şi Cluj – Napoca şi Doctor Honoris Causa al Universității de Arte George Enescu din Iași. La 18 septembrie 2013, a avut loc, în cadrul Festivalului Internațional „George Enescu“, în prezența cunoscutei mezzosoprane, lansarea volumului „Cortez”, de Marius Constatinescu. În cadrul evenimentului organizat și găzduit de Galeriile Artmark din București au omagiat cariera de excepţie a artistei, Dan C. Mihăilescu, Mihai Constantinescu, Mihai Stan și Marius Constantinescu. Realizat deopotrivă ca mărturie, biografie artistică, interviu şi reportaj, „Cortez” şi-a propus să fie prima monografie de artist din România concepută la standardul celor mai noi tendinţe internaţionale.
Un scurt pasaj din acest volum arată că „Pentru cei care nu pot trăi fără etichete, Viorica Cortez este «Carmen a secolului». Pentru cei care au văzut-o pe scenă, în anii de glorie, este mezzo-soprana magnetică, scăpărătoare, care fascina privirea cu frumuseţea şi dezmierda urechile cu vocea. Pentru străini, este mezzo-soprana din România care şi-a dorit să fie mai bună decât ei. Şi a fost. (…) Pentru admiratori, este protagonista unora dintre cele mai importante momente din istoria teatrului liric. Pentru unii, este un nume între altele. Pentru alţii este, pur şi simplu, la Cortez. Pentru mine, Viorica este povestea – receptacul de istorii, martor al unei jumătăţi de secol de muzică, societate, politică şi sentimente, divă, mamă, soţie, fiică, prietenă dincolo de ea, autentică în fiecare fracţiune de secundă. Aceasta este povestea unei vieţi formate din miile de vieţi ale altora, împletite ca rolurile unui spectacol. În final, fiecare cititor va rămâne cu Viorica lui“.
La 24 septembrie 2015, mezzosoprana de origine română, a fost invitata de onoare a celei de-a XIV-a ediții a Sibiu Opera Festival. Viorica Cortez a susţinut un remarcabil recital, o continuare a proiectului început la Iași, în luna mai 2015, când Viorica Cortez a dorit să ofere publicului o seară muzicală extraordinară, împreună cu pianista Vasilica Stoiciu-Frunză. Repertoriul a cuprins lucrări din creația universală și românească de lied și operă și a fost, în același timp, un omagiu adus compozitorului George Enescu, la 60 de ani de la dispariție. În cadrul evenimentului a avut loc şi lansarea cărții „Cortez”, de Marius Constantinescu, ediția a II-a revizuită și adăugită.
În luna octombrie 2015, ce a marcat începutul stagiunii 2015-2016 la Opera Naţională Română Cluj-Napoca, a avut loc premiera operei „Werther”, de Jules Massenei, partitură pentru care Viorica Cortez a asigurat pregătirea vocală a distribuţiei pe toată durata lunii septembrie, un moment ce a coincis cu împlinirea a 50 de ani de la strălucitul debut al mezzosopranei pe scena clujeană.
În perioada 13-19 august 2017, la Tescani, județul Bacău, a avut loc un masterclass de artă vocală susținut de mezzosoprana Viorica Cortez, în cadrul Întâlnirilor muzicale internaționale „George Enescu”
(край на цитата)
Превод:
Портал „Радио Румъния“
26.12.2017
ПОРТРЕТ: Мецосопраното Виорика Кортес на рождения си ден
Във вторник, 26 декември, денят след Коледа, мецосопраното Виорика Кортес, едно от най-шумните имена в международната солова оперна история, навършва 82 години. Главна героиня на едни от най-известните страници в историята на оперната сцена, една от най-завършените артистки през последните 40 години, Виорика Кортес е радвала публиката през годините на най-великите сцени в света, независимо дали става дума за Миланската Скала, Метрополитън опера в Ню Йорк, Парижката опера, „Арена ди Верона“, „Гран Театър дел Лисеу“ в Барселона или „Лирик опера“ в Чикаго.
Виорика Кортес е родена в Бучиум, Яш, на 26 декември 1935 г. Баща ѝ е свирил на пиано и орган и е бил домакин на музикални вечери у дома, оазиси на музиката и литературата, по време на които са написани много стихотворения, тук са се срещали Никола Лабиш, но и много музиканти. Лабиш е написал стихотворението „Съзерцание“ специално за Виорика Кортес.
Артистката започва музикалната си кариера на 17-годишна възраст като солистка на хора „Гавриил Музикасеску“ в Яш, след което посещава музикалното училище, а след това и тези на Консерваторията в Яш – първите три години на обучение.
От последните години на гимназията е избрана за солистка в хора на Държавната филхармония „Молдова“ в Яш, а от Филхармонията става солистка на Румънската опера в Яш. Обучението ѝ в оперното изкуство е увенчано с обучението ѝ в Консерваторията „Чиприан Порумбеску“ в Букурещ, в класа на Арте Флореску.
През 1964 г., като студентка, тя печели Голямата награда на Международния певчески конкурс в Тулуза, признание за стойността на нейното артистично изпълнение, което ще ѝ проправи пътя към утвърждаване на големите световни сцени. Така тя има привилегията да не преминава през обичайния период на „малки роли“, подписвайки договор във Франция за основната роля на Далила в операта „Самсон и Далила“ от Камий Сен-Санс.
Кариерата ѝ е увенчана с множество други награди, като например Специалната голяма награда „Катлийн Ферие“ в Хертогенбош – в Холандия, през 1965 г. и Първата награда със златен медал на Международния музикален конкурс „Джордже Енеску“ в Букурещ – през 1967 г. След това работи в Букурещката опера, но напуска Румъния през 1971 г. поради „класическите“ измамници на комунистическите власти, които вероятно са искали да блокират международното утвърждаване на известната артистка, получила френско гражданство, но също така запазила гражданството на страната, в която е родена. Тя се омъжва за забележителния скулптор Марсел Гугиану и е й забранено да се изявява на румънските сцени до Революцията от декември 1989 г.
Виорика Кортес е изнасяла представления на почти всички големи сцени по света, получавайки високо признание от публиката и специализираните критици. Тя има дългогодишно присъствие на сцени като Миланската Скала, Метрополитън опера в Ню Йорк, Парижката опера, „Арена ди Верона“, „Гран Театро дел Лисеу“ в Барселона, „Лирик опера“ в Чикаго, Капитолийски театър в Тулуза или Виенската държавна опера.
Тя е сътрудничила с големи имена на оперни артисти, диригенти и режисьори – тук ще споменем само Лучано Павароти, Пласидо Доминго, Монсерат Кабайе, Алфредо Краус сред артистите, Франко Дзефирели, Лукино Висконти, Пиер Луиджи Пици и Маргерита Валман сред режисьорите, и Жорж Претр, Жан-Клод Касадесю, Зубин Мета и Рикардо Мути – сред диригентите. Във всички тези сътрудничества тя се докосва до изключително широк репертоар и демонстрира фантастичен артистичен дар, превръщайки се в една от най-завършените оперни артистки на последния половин век.
За една от ролите, които е играла редом с Пласидо Доминго, Виорика Кортес заявява в интервю: „Бях в Метрополитън и трябваше да играя ролята на Жулиета. Дадоха ми разкошна бяла рокля с ръчно пришити перли. Казаха ми: „Внимавай, роклята струва 10 хиляди долара“. Помислих си: „Вижте колко са глупави. Щяха да отидат в магазин за галантерия, да купят нещо на метър и щеше да има същия ефект“. Казах им: „Добре, ще опитам“. И започнах любовния дует с Доминго, върху едни възглавници. Докато той ме прегръщаше, се пукнаха още няколко перли. Помислих си: „Още сто долара са загубени“. Накрая останах с малко перли, защото Доминго не се шегуваше“.
Във Франция Виорика Кортес става съпруга на композитора Еманюел Бондевил, секретар на Академията за изящни изкуства, а след смъртта му – на историка от румънски произход Адолф Армбрустер. От първия си брак Виорика Кортес има дъщеря, Каталина, с която живее в Париж. Последните години ще донесат удар след удар в живота на артистката. Първо губи съпруга си в автомобилна катастрофа, след това остава без единственото си дете, Каталина. Въпреки това, тя запазва хумора си, защото музиката ѝ дава смелост всеки път, а Виорика Кортес пее за хората.
Сега артистката разделя времето си между майсторски класове, участие в международни журита и частни уроци по пеене, но не пренебрегва поканите да продължи кариерата си в роли като гостуващ педагог и артист с горяма практика. Тя е почетен гражданин на общините Яш и Клуж-Напока и доктор хонорис кауза на Университета по изкуствата „Джордже Енеску“ в Яш.
На 18 септември 2013 г. се състоя представянето на тома „Кортес“ от Мариус Констатинеску, в рамките на Международния фестивал „Джордже Енеску“, в присъствието на известното мецосопрано. По време на събитието, организирано и домакинствано от галериите „Artmark“ в Букурещ, Дан К. Михайлеску, Михай Константинеску, Михай Стан и Мариус Константинеску отдадоха почит на изключителната кариера на артистката. Създадена като свидетелство, артистична биография, интервюта и репортажи, книгата „Кортес“ има за цел да бъде първата монография на артистката в Румъния, замислена според стандартите на най-новите международни тенденции.
Кратък пасаж от този том показва, че „За тези, които не могат да живеят без етикети, Виорика Кортес е „Кармен на века“. За тези, които са я виждали на сцената, в годините на славата ѝ, тя е магнетичното, искрящо мецосопрано, което е пленявало очите на зрителите с красотата си и е галило ушите с гласа си. За чужденците тя е румънското мецосопрано, което е искало да бъде по-добро от тях. И е било. (…) За почитателите тя е главната героиня на някои от най-важните моменти в историята на оперния театър. За някои тя е име сред други. За други тя е просто Кортес. За мен Виорика е историята – съдът на истории, свидетел на половин век музика, общество, политика и чувства, дива, майка, съпруга, дъщеря, приятелка отвъд себе си, автентична във всяка частица от секундата. Това е историята на един живот, съставен от хиляди животи на други, преплетени като ролите в представление. В крайна сметка всеки читател ще остане със своята Виорика.
На 24 септември 2015 г. мецосопраното от румънски произход беше почетен гост на 14-то издание на Оперния фестивал в Сибиу. Виорика Кортес изнесе забележителен рецитал, продължение на проекта, започнал в Яш през май 2015 г., когато Виорика Кортес искаше да предложи на публиката една изключителна музикална вечер, заедно с пианистката Василика Стойчиу-Фрунза. Репертоарът включваше произведения от универсалното и румънско творчество на песни и опери и същевременно беше почит към композитора Джордже Енеску, 60 години след смъртта му. Събитието бе белязано и от представянето на книгата „Кортес“ от Мариус Константинеску, второ преработено и разширено издание.
През октомври 2015 г., което бележи началото на сезон 2015-2016 в Румънската национална опера Клуж-Напока, се състоя премиерата на операта „Вертер“ от Жюл Масене и, музика за която Виорика Кортес осигури вокално обучение на актьорския състав през целия септември, момент, който съвпадна с 50-годишнината от блестящия дебют на мецосопраното на сцената в Клуж.
Между 13 и 19 август 2017 г. в Тескани, окръг Бакъу, мецосопраното Виорика Кортес проведе майсторски клас по вокално изкуство, като част от Международните музикални срещи „Джордже Енеску“.
(край на превода)
Нека днес на 26 декември 2025 г. да поздравим мецосопраното Виорика Кортес с навършване на 90 години, като й пожелаем отлично здраве, много щастие и да продължава с педагогическата си работа с млади таланти. Целият й артистичен живот е пример за подражание на младите певци и певици.
За много години, уважаема г-жа Кортес!
….
Записи:
Viorica Cortez; “O don fatale”; DON CARLO; Giuseppe Verdi
…..
Viorica Cortez & Placido Domingo-“L’aborrita rivale a me sfuggia…”, Aida, 1973
“L’aborrita rivale a me sfuggia…”, Opera, Aida, Composer, Giuseppe Verdi, Aida, Gwyneth Jones, Amneris, Viorica Cortez, Radames, Placido Domingo, Amonsaro, Eugene Holmes, Ramfis, Bonaldo Giaiotti, Il Re, Tugomir Franc, Conductor, Riccardo Muti, Viena, 1973.
´´´´
Viorica Cortez; “Printemps qui commence”; SAMSON ET …
´´´´
Viorica Cortez-Carmen-Habanera-“L’amour est un oiseau …
´´´´
Viorica Cortez & Nunzio Todisco-Carmen-Finale
´´´´
Aida, Viorica Cortez, Cecchele, La Molnar
´´´´
Viorica Cortez-Un Ballo in Maschera-“Re dell’abisso, affrettati”
´´´´