Драги приятели на оперната музика, днес на 8 октомври 2020 г. се навършват кръглите 95 години от рождението на мецосопрана от САЩ Айрин Дейлис (Irene Dalis). През втората половина на миналия век Дейлис (1925-2014) е една от най-известните и прочути мецосопрани в целия свят, има завидна международна кариера в роли от най-различни автори и стилове. Само на сцената на МЕТ в Ню Йорк има общо 278 изяви в 12 опери от Верди, Вагнер, Маскани, Чилеа, Сен Санс, Рихард Щраус и Пучини.
До сега писах за Айрин Дейлис 3 пъти статии във връзка с днешния й рожден ден – през 2014, 2015 и през 2017 г. Тя се помина на 14 декември 2014 г., така че при първата статия можах да й пожелая добро здраве и щастие, но само 2 месеца по-късно тя се помина.
Днес след 3 години от деня 8 октомври 2017 г, в който писах трети път за нея, пиша наново за Айрин Дейлис – днес е кръгла годишнина от рождението, нека новите ми ФБ-читатели и приятели през последните 3 години научат какво съм писал за тази голяма певица, която след завършване на вокалната си кариера продължава същата с други успешни дейности. Цитирам подробности:
„След като през 1977 г. Дейлис напуска МЕТ и слага край на певческата си кариера, тя се завръща в родния си град Сан Хосе в Калифорния, където в „San Jose State University“ получава професорска титла по музика и се отдава на педагогическа дейност. По нейна инициатива в родния й град се създава през 1984 г. местна опера „San Jose Opera“. Наемат се млади певци на базата на многогодишни договори, което им позволява да изпълняват основните роли в репертоара на театъра, а не да се наемат гости от други театри. Тя казва, че това е възприела от двете години в Олденбург в Германия, където е имало постоянен състав на ансамбъла и това дава възможност младите певци да развият таланта си, получавайки главни роли. За две години тя е пяла там 9 главни роли (щели да бъдат 10, но поради апандиситна криза не получила десетата роля). Самата Дейлис става шеф на операта в Сан Хосе през първите години, като довежда дейността й до добър финансов резултат.“
(край на цитата)
В днешната статия добавям още и подробности за нейните 278 изяви в МЕТ Ню Йорк, защото при някои от тях тя има общи изяви с българските певци Николай Гяуров, Райна Кабаиванска и Любомир Вишегонов при спектакли на „Дон Карлос“ от Верди през 1965 и 1968 години.
Ето как започнах статията си за Айрин Дейлис на 8 октомври 2017 г.:
„Драги приятели на оперната музика, точно на днешния ден преди три години – на 8 октомври 2014 г. аз написах тук следните думи:
„Драги приятели на оперната музика, днес на 8 октомври 2014 г. една от последните живи гранд-дами на оперното изкуство – американският мецосопран Айрин Дейлис (Irene Dalis) навършва 89 години. През втората половина на миналия век Дейлис е била една от най-известните и прочути мецосопрани в целия свят, имала е завидна международна кариера в роли от най-различни автори и стилове. Днес тя живее в родния си град Сан Хосе в Калифорния, където от доста години продължава да е активна преди всичко като инициатор през 2007 г. на вокалния конкурс за млади оперни певци „Irene Dalis Vocal Competition“, носещ нейното име (последният беше там през месец май 2014 г.). Да й пожелаем още дълги години здраве и лично щастие, за да продължава тази си дейност в служба на световното оперно изкуство“.
(край на цитата)
След това следваха редица данни за живота и кариерата й, подробности за големите й успехи в Европа и Америка през десетилетията около средата на миналия век.
А през 2015 г. написах:
„Тези дни с трепет очаквах да наближи тази дата, за да отбележа кръглата 90-годишнина, но и с известна мисъл, че нещо друго може да се е случило през изтеклата година. Не се излъгах – когато на 7 октомври 2015 г. влязох в Гугъл с името й, за да разбера какво е станало в този период, съмнението ми се потвърди – на 14 декември 2014 г., малко повече от 2 месеца след като написах статията, Айрин Дейлис е починала след кратко боледуване в САЩ. Ето точните данни:
Death:
Dec. 14, 2014
Saratoga
Santa Clara County
California, USA“
(край на цитата)
Стана ми мъчно – не можах да я поздравя през 2015 г. с този кръгъл рожден ден. Така е в живота – направих паралел със смъртта на моя собствен баща, който се помина през октомври 1977 г. в Габрово, само 2 месеца преди да навърши 90 години. Тогава бях със семейството си вече в Германия, не можах да бъда на погребението му – 3 години след нашето идване тук, все още бях „невъзвръщенец“ и едно евентуално идване в Габрово можеше да ми коства много.
Както е прието в редица държави, при смъртта на известни и заслужили вокални артисти се организират по-късно бенефисни концерти в тяхна чест. Така и за Айрин Дейлис на 16 май 2015 г. се е състоял в нейна чест голям концерт в „Opera San José“, където певицата е била дълги години – почти 30 години – директор на тази опера. Ето цитат за тази й дейност: „Айрин Дейлис ръвоводи „San José Opera“ почти 30 години. През юни 2014 г. тя предаде тази длъжност окончателно на новия шеф – Larry Hancock“. Цитирам в оригинал официалното съобщение за този концерт с участието на повече от 20 певци и певици и 4 диригенти:
Irene Dalis Memorial Concert:
2015, May 16, 8 p.m.
To celebrate the extraordinary life force that was Irene Dalis, in keeping her memory alive, she had one favorite quote. “Instead of sending me flowers, donate to Opera San José.” To honor Ms. Dalis’ wishes, a memorial concert was presented at the California Theatre on May 16 at 8 p.m, and featured current and former resident artists performing arias and ensembles accompanied by the superb OSJ Orchestra and Chorus. If you wish to honor Ms. Dalis’ wishes, please consider making a donation in her memory.
Photos from the memorial concert featuring the below artists can be viewed here.
Featured artists:
Christopher Bengochea, tenor
Michael Boley, tenor
Jillian Boye, soprano
Nicole Birkland, mezzo-soprano
James Callon, tenor
Lisa Chavez, mezzo-soprano
Daniel Cilli, baritone
Betany Coffland, mezzo-soprano
Michael Dailey, tenor
Khori Dastoor, soprano
Rebecca Davis, soprano
Kirk Dougherty, tenor
Kirk Eichelberger, bass-baritone
Silas Elash, bass
Jennifer Forni, soprano
Cybele Gouverneur, mezzo-soprano
Jonathan Hodel, tenor
Isabella Ivy, soprano
KRASSEN KARAGIOZOV, baritone
Rebecca Krouner, mezzo-soprano
Eilana Lappaleinen, soprano
Brian James Myer, baritone
Chloe Smart, soprano
Conductors:
George Cleve
David Rohrbaugh
Joseph Marcheso
Andrew Whitfield
(край на цитата)
Забелязахте ли, измежду участниците има и един певец с българско име – Красен Карагьозов – баритон! Предполагам колко тържествено е протекъл този концерт, сигурно много от участниците са били ученици на Айрин Дейлис, която е имала завидна педагогическа кариера. Повече подробности могат да се научат в Интернет – има редица линкове, свързани със смъртта й. Що се отнася до Красен Карагьозов, в друга моя статия ще се спра по-подробно на неговата дейност.
Продължавам със статията си от октомври 2017 г.:
„През 2016 г. не съм писал статия за Айрин Дейлис, но днес на 8 октомври 2017 г. ще повторя отново статията си от 2015 година, имам толкова много нови читатели, които сигурно ще бъдат доволни да научат повече за тази изключителна певица, която е имала знаменита вокална кариера както в Америка, така и тук в Европа.
Айрин Дейлис е родена на 8 октомври 1925 година в Сан Хосе, щата Калифорния / САЩ. Учи в родния си град, като през 1946 г. получава бакалавърска степен в „San Jose State College“ (сега „San Jose State University“), като сама определя себе си не като певица, а като пианистка. Специално музикално образование с магистърска степен получава след това в „Columbia University Teachers College“. По-късно е получила почетни докторати от „Santa Clara University“ и от „California State University“.
Дейлис решава да замине за Европа (след като получава Fulbright-стипендия) за по-нататъшно усъвършенстване на гласа си и изучаване на немски и италиански репертоар. За целта учи в Берлин и в Милано. На един студентски концерт в Берлин я чува известната немска певица от тази епоха Марта Мьодл (Martha Mödl,1912-2001). На 72 години Марта Мьодл е пяла главната партия (мецосопран) на Leokadja Begbick в операта „Възходът и упадъкът на града Махагони“ от Курт Вайл!), която я препоръчва на операта в град Олденбург (северна Германия), където Дейлис дебютира в ролята на Еболи в „Дон Карлос“ от Верди. Успехът й там е причина да получи двегодишен договор за ансамбъла на този театър. През тези години импресариото Карл Еберт й предлага да замине за Берлин, където Дейлис е аргажирана в Държавната опера в Западен Берлин с договор от 5 години – до 1960 г. Тук тя получава главни роли в много опери от репертоара на театъра и в този период се развива като първи мецосопран в оперния ансамбъл. Тя има особен успех в операта „Йенуфа“ от Леош Яначек, което е причина да бъде поканена за гастроли в Ню Йоркската МЕТ. Договорът й в Берлин позволява и други гастроли, които отварят пътя й към международните оперни сцени. През 1957 г. дебютира в МЕТ в ролята на Еболи в „Дон Карлос“ от Верди и обръща особено внимание на критиката и на публиката в Ню Йорк с изящната си игра, не само с гласа си. Ето една рецензия за тази първа изява там:
„Нейният изящен глас и музикалност бяха толкова очевидни в много от ариите и ансамбловите сцени, особено с Родриго и с Дон Карлос в градината на кралицата, особено в арията „O don fatale“, с която тя спечели бурните овации на публиката. Нейната драматична игра на сцената вървеше ръка за ръка с идеалното й музициране“.
Рецензията завършва с думите: „Дебютът на Айрин Дейлис е един от най-върховите и интересни събития през последните няколко сезона в МЕТ“. Това става причина Дейлис да пее редовно в този център на световната опера цели 20 сезона в 278 представления. Като Амнерис в „Аида“ от Верди е пяла в МЕТ 69 пъти. Нейни партньори през тези години са били такива величия като Birgit Nilsson, Leontyne Price, Leonie Rysanek, Placido Domingo и много други, с които е пяла в „Аида“ от Верди, „Тристан и Изолде“ от Вагнер, „Адриана Лекуврьор“ от Франческо Чилеа, „Саломе“ от Рихард Щраус и други.
Сега ще се спра по-подробно на кариерата на Айрин Дейлис в МЕТ.
Тя участва там в следните опери (общо 278 изяви): Верди – „Дон Карлос“ (Еболи), „Трубадур“ (Азучена), „Аида“ (Амнерис), „Макбет“ (Лейди Макбет), „Бал с маски“ (Улрика), Вагнер – „Тристан и Изолда“ (Брангене), „Валкюри“ (Фрика), „Танхойзер“ (Венера), „Парсифал“ (Кундри), „Лоенгрин“ (Ортруд), „Залезът на боговете“ (Валтрауте), „Рейнско злато“ (Фрика), Маскани – „Селска чест“ (Сантуца), Чилеа – „Адриана Лекуврьор“ (Принцеса де Буйон), Сен Санс – „Самсон и Далила“ (Далила), Рихард Щраус – „Саломе“ (Иродиада), „Жената без сянка“ (Медицинската сестра), Пучини – „Джани Скики“ (Цита), „Мантията“ (Фругола или „Невестулката“), „Сестра Анджелика“ (Принцесата).
Ето началото и края на този огромен списък от 278 участия:
| [Met Performance] CID:174420 Don Carlo {43} Metropolitan Opera House; 03/16/1957 Debut: Irene Dalis Review | |
| [Met Performance] CID:174450 Il Trovatore {292} American Academy of Music, Philadelphia, Pennsylvania; 03/19/1957 | |
| [Met Performance] CID:174570 Don Carlo {44} Metropolitan Opera House; 03/29/1957 |
(…)
| [Met Performance] CID:244300 Il Trittico {22} Il Tabarro {26} Suor Angelica {22} Gianni Schicchi {86} Metropolitan Opera House; 02/19/1976 | |
| [Met Performance] CID:245280 Il Trittico {27} Il Tabarro {31} Suor Angelica {27} Gianni Schicchi {91} Minneapolis, Minnesota; 05/22/1976 | |
| [Met Performance] CID:245310 Il Trittico {28} Il Tabarro {32} Suor Angelica {28 Gianni Schicchi {92} Detroit, Michigan; 05/25/1976 |
(край на цитата)
Цитирам подробности за някои от изявите на Айрин Дейлис в МЕТ:
Дебют на 16 март 1957 г. като Еболи в „Дон Карлос“ от Верди: | |
| Metropolitan Opera House March 16, 1957 In Italian DON CARLO {43} Giuseppe Verdi–François Joseph Méry/Camille du Locle Don Carlo……………Jussi Björling Elizabeth of Valois…..Delia Rigal Rodrigo……………..Ettore Bastianini Princess Eboli……….Irene Dalis [Debut] Philip II……………Cesare Siepi Grand Inquisitor……..Hermann Uhde Celestial Voice………Emilia Cundari Friar……………….Louis Sgarro Tebaldo……………..Madelaine Chambers Count of Lerma……….Charles Anthony Countess of Aremberg….Natalie Kelepovska Herald………………James McCracken Conductor……………Fritz Stiedry | |
(край на цитата) | |
| Три дни по-късно, на 19 март тя играе друга главна роля – Азучена в „Трубадур“ от Верди: | |
| Philadelphia, Pennsylvania March 19, 1957 IL TROVATORE {292} Giuseppe Verdi–Salvatore Cammarano Manrico……………..Jussi Björling Leonora……………..Antonietta Stella Count Di Luna………..Ettore Bastianini Azucena……………..Irene Dalis Ferrando…………….Nicola Moscona Ines………………..Helen Vanni Ruiz………………..Charles Anthony Messenger……………James McCracken Gypsy……………….Calvin Marsh Conductor……………Max Rudolf | |
(край на цитата) През ноември 1965 г. при два спектакла на операта „Дон Карлос“ от Верди в първия от тях срещаме имената на трима българи заедно с Айрин Дейлис (в ролята на Еболи) – Николай Гяуров е Филип Втори, Райна Кабаиванска – Елизабет, Любомир Вишегонов (в МЕТ той пее под името Любен Виши) – в ролята на Фриар… Представям си какъв възторг са предизвикали тези изяви за българските меломани, които са били на спектаклите в Ню Йорк! Ето състава на 16 ноември 1965 г.: Metropolitan Opera House November 16, 1965 In Italian DON CARLO {70} Giuseppe Verdi–François Joseph Méry/Camille du Locle Don Carlo……………Richard Tucker Elizabeth of Valois…..Raina Kabaivanska Rodrigo……………..Robert Merrill Princess Eboli……….Irene Dalis Philip II……………Nicolai Ghiaurov Grand Inquisitor……..David Ward Celestial Voice………Margaret Kalil Friar……………….Luben Vichey Tebaldo……………..Mary Ellen Pracht Count of Lerma……….Gabor Carelli Countess of Aremberg….Sally Brayley Herald………………Robert Nagy Conductor……………Thomas Schippers (край на цитата) През 1968 г. наново има в МЕТ спектакли на „Дон Карлос“, но в тях играят заедно само Николай Гяуров и Айрин Дейлис, ролите на Елизабет и на Фриар се играят от други артисти, така както е при втория спектакъл през ноември 1965 г.. За играта на Гяуров в ролята на Крал Филип Втори има рецензия в медия в САЩ след първата му изява на 16 ноември 1965 г., която цитирам по-долу в оригинал: Review of Irving Kolodin in the December 4, 1965 issue of the Saturday Review: For his second Metropolitan Opera role, Nicolai Ghiaurov exchanged the robes and sword of a king of darkness (Méphistophélès) for the robes and sword of a king of light (Philip II) and showed himself equally capable of an engrossing character study. Verdi’s” Don Carlo” presented him with a dramatic problem more static, less dynamic than Gounod’s “Faust,” and he modified his methods accordingly. Overall, however, there was the same inclination to paint in broad strokes at a cost to the finer shades of meaning. Though the historic Philip married Elizabeth of Valois at thirty-three and took his fourth wife, Anna, at forty-three, Ghiaurov chose to play him as venerable and yellowing, rather than merely elderly and graying. To be sure, historic terms cannot be directly equated with operatic values, but the relationship of the factual and the fictional could have been closer. The result was to isolate Philip from the other persons of the drama, rather than to draw them together. Dramatically his treatment of Philip’s great third act solo was more theatrical than some others that have been seen in recent years, especially when Ghiaurov chose to convert it from a reflective soliloquy into a dramatic monologue by leaving the king’s chair and addressing the audience from the footlights. Vocally, Ghiaurov’s Philip extended by more than a little the impression of his Méphistophélès, particularly in his ability to sustain a vibrantly beautiful quality in his upper register. This has so much of a baritonal timbre that he was able to make the beginning of “Ella giammai m’amo” much more of a fully formed “mezza voce” than it often is with bassos who have to watch their ways in this register. On the other hand, he pays for it with a contraction of volume and richness at the bottom. The moment of vocal truth came in the confrontation with David Ward, whose tall, gaunt Grand Inquisitor belongs in the grand tradition of Hotter, Schoeffler, and Uhde (also Hines). Here the Scotch basso’s bottom notes were distinctly broader and more to the dramatic point than those of his adversary. It was, otherwise, a Tucker-Merrill ” Don Carlo,” with a gain to all-around quality of sound. (край на цитата) | |
| Последните изяви на Айрин Дейлис в МЕТ са на 25 май 1976 г. в „Триптихът“ на Пучини: „Мантията“, „Сестра Анджелика“ и „Джани Скики“. Ето списък на съставите при тия едноактни опери: | |
[Met Performance] CID:245310 Il Trittico {28} Il Tabarro {32} Suor Angelica {28 Gianni Schicchi {92} Detroit, Michigan: 05/25/1976. IL TRITTICO {28}IL TABARRO {32}Irene DalisSUOR ANGELICA {28}Irene DalisGIANNI SCHICCHI {92}Irene Dalis [Last performance] (край на цитатите) | |
Заедно с ангажимента си в Западен Берлин и в МЕТ Дейлис гастролира с огромен успех в Лондон (Covent Garden) и в Чикаго (Lyric Opera) през 1958 г., през 1961 г. дебютира с подчертан успех в Байройт като Кундри в „Парсифал“ от Вагнер, получава прекрасни рецензии от критиката, поради което е поканена за същата роля и през 1962 и 1963 г. Тя е първата американска певица в тази роля на този фестивал. През 1964 г. записът на „Парсифал“ в Байройт с нейно участие спечелва „Grand Prix du Disc“.
Дейлис пее и в други опери от Вагнер и се отличава като отлична изпълнителка на ролите. В Сан Франциско и другаде тя пее Ортруд в „Лоенгрин“, Фрика в „Рейнско злато“ и „Валкюра“, Валтрауд в „Залезът на боговете“, Брангене в „Тристан и Изолде“. В опери от други композитори блести в главните роли, като: Азучена в „Трубадур“, Амнерис в „Аида“ и Лейди Макбет в „Макбет“ от Верди, Сантуца в „Селска чест“ от Маскани, Далила в „Самсон и Далила“ от Сен Санс и много други. От 1967 до 1971 г. е постоянен член в ансамбъла на Държавната опера в Хамбург. И през този период тя гастролира по много европейски и световни сцени.
След като през 1977 г. Дейлис напуска МЕТ и слага край на певческата си кариера, тя се завръща в родния си град Сан Хосе в Калифорния, където в „San Jose State University“ получава професорска титла по музика и се отдава на педагогическа дейност. По нейна инициатива в родния й град се създава през 1984 г. местна опера „San Jose Opera“. Наемат се млади певци на базата на многогодишни договори, което им позволява да изпълняват основните роли в репертоара на театъра, а не да се наемат гости от други театри. Тя казва, че това е възприела от двете години в Олденбург, където е имало постоянен състав на ансамбъла и това дава възможност младите певци да развият таланта си, получавайки главни роли. За две години тя е пяла там 9 главни роли (щели да бъдат 10, но поради апандиситна криза не получила десетата роля). Самата Дейлис става шеф на операта в Сан Хосе през първите години, като довежда дейността й до добър финансов резултат.
През 1990 г. се случва голямо нещастие: избухва голям пожар в дома й, при който голяма част от колекцията й от сувенири, записи и други документи изгарят. За щастие неин студент успява да възстанови после с голям труд и умение нейни записи и документи от частни лица и институции в МЕТ, Сан Франциско, Рим и Байройт, като й ги връчва като личен подарък.
В съответствие със собствената си философия за насърчаване на млади певци Дейлис основава с подкрепата на анонимен спонсор през 2007 г. конкурса „Irene Dalis Vocal Competition“, който се провежда всяка година през пролетта в Сан Хосе. Десет финалисти се състезават за 50 хиляди долара. Един от последните конкурси се е състоял през май 2014 г.
Дейлис е получила много награди и отличия за дейността си, като : „San Francisco Opera Medal“ през 1998 г., „Richard Wagner Medallion in Bayreuth“ през 1963 г. и много други през годините от 1951 до 2013. Ето пълния списък на всички награди и отличия (на английски език):
“Dalis was awarded the prestigious San Francisco Opera Medal in 1998. Her other credits include Principal Artist at the Metropolitan Opera, San Francisco Opera, Covent Garden, Bayreuth Festival, Chicago Lyric Opera, Berlin, Rome, Naples and others. Her awards include Fulbright Award, 1951; Richard Wagner Medallion, Bayreuth, West Germany, 1963; Tower Award, San José State University, 1974; Honored by the Board of Directors of the Metropolitan Opera Association on the occasion of her twentieth anniversary season, 1977; Woman of Achievement Award from the San José Mercury News and the League of Friends of Santa Clara County Commission on the Status of Women, 1983; Commendation from the Hon. John Vasconcellos, 23rd Assembly District, 1983; inducted into the California Public Educators Hall of Fame, 1985; Award of Merit from the People of the City of San Francisco, 1985; Honored Citizen of the City of San José, 1986; listed in Who’s Who in America (since 1958); Who’s Who in Opera (since 1971); and Who’s Who in Music; Beautiful Minds Award recipient (2010). In 2013, she received the Cornerstone of the Arts awarded by the City of San Jose Arts Commission and the Career Award from the National Opera America Center.”
(край на списъка)
Що се отнася до личния й живот, Айрин Дейлис е била омъжена от 1957 г. до смъртта на съпруга си през 1990 г. с George Loinaz, редактор в голямото международно издателство McGraw Hill, от който брак имат една дъщеря и двама внуци.
По отношение на музикални записи с нейно участие, броят им не е голям. Съществуват обаче редица записи „на живо“, особено при радиопредавания с нейно участие от оперния театър МЕТ в Ню Йорк, при които Айрин Дейлис пее заедно с такива звезди, като Юси Бьорлинг, Леони Рюзанек, Леонтин Прайс, Франко Корели и Карло Бергонци. Издадени са смесени лайф-записи от оперите „Трубадур“ (февруари 1961 с Рюзанек / Корели), „Дон Карлос“ (април 1961 с Корели, март 1964 с Рюзанек / Корели), „Аида“ (март 1962 с Корели), „Рейнско злато“ (1961) и „Валкюра“ (декември 1961). При фирма Philips е издаден един оригинален смесен запис на операта „Парсифал“ в Байройт от 1961 г. под диригентството на Ханс Кнапертсбуш. По-късно са издадени също смесени записи на „Парсифал“ от годините 1962 и 1963, също с диригент Ханс Кнапертсбуш. Освен това съществува един запис на „Лоенгрин“ от април 1967 г. от Кливленд / САЩ с Айрин Дейлис в ролята на Ортруд.
Какво може още да добавим – една действително заслужила „гранд-дама“ на световното оперно изкуство, извървяла изключително успешен творчески път като певица от най-висок ранг, а после с основаването на операта в родния си град Сан Хосе и после чрез основания от нея певчески конкурс „Irene Dalis Vocal Competition“ поставила финала на един богат творчески живот.
При подготовката на тази статия се запознах с много фотоси на певицата от последно време и останах възхитен от духа и харизмата, които излъчва тази знаменита жена с хубава усмивка и чудесна бяла коса – нито капка желание за самоизтъкване и позиране. Няколко от тези снимки прилагам към тази статия.
Нека да почетем днес на 8 октомври 2020 г. паметта на Айрин Дейлис на днешния 95-и ден от рождението й, като си спомним за голямата й дейност в света на музикалното изкуство.
………………
Изпълнение на Айрин Дейлис:
Irene Dalis – Opera San José
Irene Dalis, the San Jose native who established a starry international career as an operatic mezzo-soprano before returning to found and run Opera San José for 30 years, died Sunday, December 14, 2014, in San Jose after a brief illness. She was 89.
´´´´
Изпълнение на Айрин Дейлис:
Irene Dalis sings “Ich sah das Kind” from Parsifal
Irene Dalis, opera star and founder of Opera San Jose, sings “Ich sah das Kind” from Parsifal
´´´´´´
Изпълнение на Айрин Дейлис:
Barry Morell & Irene Dalis – Tu qui, Santuzza? (LIVE)
Barry Morell (1927-2003) was born in Manhasset, NY and began singing in high school as a baritone. An audition with famed Italian baritone Giuseppe Danise resulted in the revelation that Morell was not, in fact, a baritone but a tenor. Six years of intensive study followed and Morell successfully made the transition from baritone to tenor. He made his stage debut (at the relatively late age of 28) as Pinkerton in Madama Butterfly with New York City Opera in 1955.
…..
Irene Dalis; “O don fatale”; DON CARLO; Giuseppe Verdi
THIS IS THE SUCCESSOR CHANNEL TO “liederoperagreats” WHICH WAS RECENTLY TERMINATED. Irene Dalis–mezzo-soprano Orchestra of the Städtische Oper, Berlin Wolfgang Martin–conductor
´´´´´´