Dara, Enzo (ITA, Bass)

Днес е рожденият ден на италианския бас “буфо” Енцо Дара

Драги приятели на оперната музика, след първите две статии през октомври 2018 г., посветени на габровския индустриалец и благодетел Пенчо Семов (1873-1945) и на естрадната певица Маргрет Николова, която навърши на 10 октомври достойните 90 години, днес на 13 октомври 2018 г. отбелязвам друг кръгъл юбилей – този път на големия бас от Италия Енцо Дара (Enzo Dara), който щеше да навърши днес 80 години.

Жалко, не му достигнаха малко повече от година и два месеца за този кръгъл юбилей. На 25 август 2017 г. Енцо Дара се помина в родния си град Мантуа след тежко боледуване и това беше повод аз да напиша малко след това траурно съобщение, началото на което ще цитирам:

IN MEMORIAM

Драги приятели на оперната музика, стана ми много мъчно тия дни, след като научих съвсем скоро, че един от любимите ми италиански оперни певци – буфо-басът Енцо Дара (Enzo Dara), за който в предните години писах 3 път статии във връзка с неговия рожден ден на 13 октомври, не е вече между нас живите – поминал се е на 25 август 2017 г. след продължително боледуване. Ето как гласеше официалното съобщение в италиански медии 2 дни след смъртта му:

„79-годишният Енцо Дара почина след дълго боледуване в нощта на 25 август в град Мантуа, където е роден на 13 октомври 1938 г. Семейството съобщава, че погребението ще се извърши в малък фамилен кръг“.

Винаги пишех с голяма радост за него – той беше артист с невероятно голяма харизма, специалист в редица опери с характерния си глас, особено подходящ за буфо-роли и дълги години желан гост в най-големите оперни сцени по света. По-късно в статията си за него ще дам подробности, но е достатъчно само да спомена, че е имал общо 59 изяви на сцената на МЕТ в Ню Йорк между 15.02.1982 и 18.02.1995 в оперите „Севилският бръснар“ от Росини в ролята на доктор Бартоло и в „Любовен елексир“ от Доницети в ролята на доктор Дулкамара между 1991 и 1992 г. Вижте само в какъв ансамбъл е пял в един от тези спектакли на 28 октомври 1991 г.:

L'ELISIR D'AMORE

Adina...................Kathleen Battle Nemorino................Luciano Pavarotti Belcore.................Juan Pons Dr. Dulcamara...........Enzo DaraGiannetta...............Heidi Grant Murphy Conductor...............Marcello Panni Production..............John Copley Designer................Beni Montresor Lighting designer.......Gil Wechsler

(край на цитата)

А на последния негов спектакъл в „Севилският бръснар“ от Росини през 1995 г. негов партньор в ролята на Дон Базилио е Николай Гяуров:

Metropolitan Opera House February 18, 1995 Matinee BroadcastIL BARBIERE DI SIVIGLIA Figaro..................Thomas Allen Rosina..................Jennifer Larmore Count Almaviva..........Stanford Olsen Dr. Bartolo.............Enzo Dara[Last performance] DonBasilio.............NICOLAIGHIAUROV Berta...................Jane Shaulis Fiorello................Richard Byrne Sergeant................Charles Anthony Ambrogio................Barry Brandes Conductor...............David Atherton

(край на цитата)

Ще цитирам две официални съобщения в медии на италиански и английски език за кончината на Енцо Дара през август 2017 г.:

È morto Enzo Dara, addio al ‘basso buffo’ più famoso d’Italia

Pubblicato il 27 agosto 2017, Aggiornato il 27 agosto 2017

L’artista è morto dopo una lunga malattia nella sua Mantova, città dove era nato il 13 ottobre 1938. Il debutto sulle scene avvenne nel 1960 nel ruolo del filosofo Collinenella ‘Bohème’

È necessario possedere un viso gioviale ed espressivo, un temperamento leggero e un’ugola estesa ma malleabile, in grado di toccare tutti i punti del ridicolo, rifare con la voce gorgheggi, trilli e mettersi in gioco con impossibili scioglilingua. Solo così può andare in scena l’opera buffa, interpretata da un attore-cantante che dalla sua deve rendere al pubblico un personaggio insolitamente ridicolo e goffo. Enzo Dara possedeva tutte queste caratteristiche, tant’è che era considerato uno dei ‘bassi buffi’ più importanti e talentuosi d’Italia, e non solo.

Enzo Dara, 79 anni, è morto dopo una lunga malattia nella notte del 25 agosto nella sua Mantova, città dove era nato il 13 ottobre 1938. La famiglia ha comunicato che, per suo volere, i funerali si svolgeranno in forma strettamente privata.

Il debutto nell’opera avviene a Fano, in provincia di Pesaro, nel 1960, quando gli viene affidato il ruolo, ancora ‘classico’, del filosofo Colline nella Bohème di Giacomo Puccini. Sarà soltanto qualche anno dopo, nel 1967, che a Reggio Emilia, interpretando Don Bartolo ne Il Barbiere di Siviglia, capirà appieno le sue capacità istrioniche di interprete ‘buffo’.

Da allora sarà Mustafà ne L’italiana in Algeri, arriverà alla Scala ancora con il suo scanzonato Don Bartolo, già diventato suo cavallo di battaglia, nell’edizione de Il Barbiere di Siviglia diretta da Claudio Abbado. Con l’inizio degli anni Settanta cominciano le lunghe tournée che lo portano anche all’estero: nel 1976, alla Royal Opera House di Londra, è il cameriere ‘molesto’ Dandini ne La Cenerentola. Arriverà anche a esibirsi su palchi prestigiosissimi, come ‘l Staatsoper di Vienna, l’Opéra National de Paris, il Liceu di Barcellona, l’Opéra di Monte Carlo e quella di Houston.

Con l’arrivo degli anni Novanta, Dara scenderà momentaneamente dal palcoscenico ma non abbandonerà il teatro: passerà semplicemente ‘dall’altra parte’, diventando regista. È rimasto attivo fino all’ultimo, nel 2015, quando si è preso cura della regia del Don Pasquale di Donizetti, una messa in scena tradizionale, al teatro la Fenice di Venezia.

(край на цитата)

Opera News, 27 August 2017

Acclaimed Italian Basso Buffo Enzo Dara has Died

ENZO DARA, whose four-decade career as a masterful interpreter of opera’s biggest basso buffo roles found him sharing the stage with some of the greatest singers of the second-half of the twentieth century, has died at the age of 78. Dara, who was born in Mantua, died in his hometown on August 25.

Dara worked as a journalist before before considering a career in opera, and eventually studied with Bruno Sutti in Mantua. The bass made his professional debut in 1960 singing the role of Colline in a production of Bohème in Fano, a commune on Italy’s northern Adriatic coast. Over the next four decades of his career, Dara became one of the most famous Italian basses on the opera stage by portraying a small cluster of touchstone roles that highlighted his natural gifts for comedy, rapid-fire patter and innate bel canto technique.

He first sang Dulcamara in 1966 in Reggio Emilia, but soon followed Elisir‘s dottore with Barbiere di Siviglia‘s: Dara first assayed the role of Bartolo at Spoleto’s Festival dei Due Mondi in 1967. Two years later he sang the role at La Scala under the baton of Claudio Abbado and he would go on to sing Bartolo more than 400 times, including forty-one performances at the Metropolitan Opera.

Other roles included Cenerentola‘s Don Magnifico, the title role in Don Pasquale and Dandini in La Cenerentola, which he sang on tour with La Scala and at the Royal Opera House in 1976.

After retiring from singing, Dara directed a number of opera productions, including performances of Cimarosa’s Il Maestro di cappella and 2015 performances of Don Pasquale at Venice’s Fenice. In 1992 he was awarded the Donizetti Prize by the Donizetti Festival in Bergamo, and in 1994 the bass released his first book, a memoir titled Anche il buffo nel suo piccolo.

(край на цитата)

Последната ми статия за Енцо Дара е от 13 октомври 2016 г., когато той навърши 78 години. Цитирам началото:

„Драги приятели на оперната музика, след големия юбилей вчера по случай 81 години от рождението на Лучано Павароти, днес на 13 октомври 2016 г. пиша за друг голям представител на оперното изкуство в Италия – този път за един от най-значителните басове (със специалност „buffo“) от втората половина на миналия век, гастролирал с голям успех по всички големи оперни сцени не само в Европа, но и по целия свят. Това е „симпатичният“ Енцо Дара (Enzo Dara) – какво хубаво и лесно запомнящо се име, който днес на 13 октомври 2016 г. навършва 78 години.

Енцо Дара е човек с всестранни интереси. След приключване на певческата си кариера в края на 90-те години на миналия век (последните му два записа са през 1995 и 2003 г.):

1995	La Cenerentola Don Magnifico	Cecilia Bartoli, Raúl Giménez, Alessandro Corbelli	Bruno Campanella	Decca
2003	Il viaggio a Reims Barone di Trombonok	Nicola Ulivieri, Mariola Cantarero, Maria Bayo	Jesús López Cobos	TDK

той се занимава с театрална и оперна режисура, с писателска и журналистическа дейност. Ето малка информация за последната му работа като режисьор, и то преди една година – на сцената на авторитетния „Teatro La Fenice“ във Венеция (5 спектакъла през месец септември 2015 г.):

Gioachino Rossini : La cambiale di matrimonio 9, 17, 19, 24, 26 Sep 2015 Venezia, Teatro La Fenice La Fenice Dirigent Lorenzo Viotti Regisseur ENZO DARA Bühnenbild Stefano Crivellari Kostüme Federica Miani Beleuchtung Elisa Ottogalli ~ Tobia Omar Montanari Fanny Marina Bucciarelli Edoardo Francisco Brito Slook Filippo Fontana Norton Claudio Levantino Clarina Rossella Locatelli

(край на цитата)

През 1994 г. Енцо Дара издава и първата си книга „Anche il buffo nel suo piccolo“ – колекция от спомени, анекдоти и негови наблюдения от света на операта по време на обучението си и през цялата си кариера“.

(край на цитата във връзка със смъртта му през 2017 г.)

Днес на 13 октомври 2018 г. ще изложа някои от информациите, които имам за Енцо Дара, като ги допълня с нови факти. Той заслужава това внимание, още повече, че днес щеше да празнува кръгъл 80-и рожден ден.

Енцо Дара е роден на 13 октомври 1938 г. в Мантуа / Италия. В началото на професионалния си път се насочва към журналистиката и има добър успех там (както писах, връща се към нея в късните години от живота си). След това решава да се отдаде на певческото изкуство и започва съответно обучение в родния си град Мантуа при вокалния педагог Bruno Sutti. Първият му дебют през 1960 г. е в ролята на Colline в операта „Бохеми“ от Пучини (все още не комична роля). През 1966 г. пее в оперния театър в Reggio Emilia в ролята на Дулкамара в операта „Любовен елексир“ от Доницети. Една година по-късно гастролира като Дон Бартоло в „Севилският бръснар“ от Росини, в която роля блести и оттогава тръгва шеметната му кариера като подчертан специалист в комично-развлекателните роли от басовия репертоар на оперното изкуство, не само с хубавия си глас, но и с изящната си игра, без да изпада в преувеличения, характерни за този жанр. През 1969 г. на фестивала „Festival di Due Mondi“ в Сполето Енцо Дара играе ролята на Мустафа в операта „Италианката в Алжир“ от Росини, която роля става после една от най-любимите и успешни в целия му репертоар. От тази година Енцо Дара развива особено плодотворна вокална кариера на редица големи оперни сцени в Италия – Рим, Венеция, Палермо, Парма, Неапол, Болоня, Генуа, както и в Милано. Дебютът му на Миланската Скала е две години по-късно като Дон Бартоло в „Севилският бръснар“ под диригентството на Клаудио Абадо. Следват гостувания и в чужбина – във Франция и в Германия, също и на сцената на „Болшой“-театър в Москва, в Брюксел, в Загреб. През годините 1981-1990 гостува многократно във Виенската държавна опера (по-долу ще дам подробности). През 1976 г. на турне със Скалата в Лондон Енцо Дара дебютира там в Ковънт Гардън в ролята на Дандини в „Пепеляшка“ от Росини. През 1982 г. е задокеанския му дебют в Америка – в Ню Йоркската МЕТ като Дон Бартоло в „Севилският бръснар“ и през 1985 г. като Мустафа в „Италианката в Алжир“ в „Teatro municipale“ в Сантиаго / Чили.

Ето някои конкретни изяви на Енцо Дара в тези години: през 1984 г. той играе при „Росини-Фестивал“ в Пезаро в особено сполучливата нова постановка на „Пътуването за Реймс“, през 1986 г. при същия фестивал – като Джеронио в „Турчинът в Италия“, през 1988 г. – в „Il Signor Bruschino“. През 1985 г. Енцо Дара има нов гастрол в Ковънт Гардън в Лондон като Дон Бартоло в „Севилският бръснар“, през 1987 г. – като Дулкамара в „Любовен елексир“. В тази опера от Доницети той блести наново на сцената на МЕТ в Ню Йорк през 1991 г. след дебюта му там като Дон Бартоло през 1982 г. Ето някои конкретни данни за МЕТ: на тази сцена той има общо 59 изяви между 15.02.1982 и 18.02.1995 в оперите „Севилският бръснар“ от Росини в ролята на доктор Бартоло и в „Любовен елексир“ от Доницети в ролята на доктор Дулкамара между 1991 и 1992 г., за което писах още в началото на тази статия. Ще цитирам състава в „Севилският бръснар“ при дебюта му на 15 февруари 1982 г.:

Metropolitan Opera House February 15, 1982 New production IL BARBIERE DI SIVIGLIA {372} Rossini-Sterbini Figaro..................Pablo Elvira Rosina..................Marilyn Horne Count Almaviva..........Rockwell Blake Dr. Bartolo.............Enzo Dara [Debut] Don Basilio.............Ara Berberian Berta...................Loretta Di Franco Fiorello................James Courtney Sergeant................Charles Anthony Ambrogio................Peter Sliker Conductor...............Andrew Davis Production..............John Cox [Debut] Set designer............Robin Wagner [Debut] Costume designer........Patricia Zipprodt Lighting designer.......Gil Wechsler
(край на цитата)

Отличен ансамбъл, начело с Мерилин Хоурн в ролята на Розина, легендарният диригент Ендрю Дейвис и режисьора Джон Кокс. В рецензия след изявата на Енцо Дара музикалният журналист Robert Jacobson пише на 17 април 1982 г. следното в списание „Opera News“:

„(...) With a cast to match such quality, the kind of Rossini that Horne was singing and that Andrew Davis was conducting (from a good, sprightly overture) would have even satisfied the musical standards of' William Fisher, whose Gramma Fisher Foundation put up the money for a scenic showpiece that is both spectacular and functional. But it was not, this time, to be. The director of the production is the English-born John Cox, who before this Met debut, has made a New York reputation for work at the City Opera. He is best known, however, for quality results at the Glyndebourne Opera on England's Sussex Downs. My impression, from the work of other male singers, beyond Elvira, is that they would have worked fine at the intimate Glyndebourne, but lacked anything like the output that the Met demands. That includes Rockwell Blake, as Count Almaviva (in pursuit of Rosina), whose tenor sound, though a flexible instrument, is insubstantial; ENZO DARA, the new Italian baritone whose Bartolo was more often spoken than sung, and the marginally audible Ara Berberian in the famous comic role of Don Basilio (...)

(край на цитата)

През 1990 г. в „Teatro La Fenice“ във Венеция Енцо Дара играе главната роля на Дон Паскуале в едноименната опера от Донецети, през същата година – на сцената на „Teatro Zarzuela“ в Мадрид – Джеронио в „Турчинът в Италия“ от Росини. През 1993 г. Енцо Дара играе в „Теatro Donizetti“ в Бергамо в операта „Betly“ от Доницети, в който театър той има изяви и като режисьор. През сезона 1994/1995 Енцо Дара наново гастролира в МЕТ в Ню Йорк в ролята на Дон Бартоло, също и в Баварската държавна опера в Мюнхен. През 1996 г. той играе в „Teatro Regio Parma“ в ролята на Симон в операта „I quattro rusteghi“ от Волф-Ферари, също и на Арена ди Верона като Дон Бартоло.

Освен с тези изяви Енцо Дара гастролира в двете си основни роли и в още много други роли по всички големи европейски и задокеански оперни сцени: Виенската държавна опера, „Grand Opera“ в Париж, оперите в Барселона, в Монте Карло, в Хюстън / САЩ (1995 г. като Дон Магнифико в „Пепеляшка“ от Росини) и други. Ето списък на изявите му на сцената на Виенската държавна опера:

Titel des Werks	Rolle/Funktion der Person	Datum der ersten/letzten Vorstellung	Anzahl der Vorstellungen
Il barbiere di Siviglia	Bartolo	04.05.1987–07.04.1989	5 mal
Il viaggio a Reims	Barone di Trombonok	20.01.1988–30.10.1989	15 mal
L’ italiana in Algeri	Taddeo	28.09.1987–09.06.1990	19 mal
La cenerentola	Dandini	22.10.1981–29.01.1983	14 mal

(край на цитата)

Ролите му по световните сцени са в опери от Доменико Чимароза („Il maestro di cappella и др.), от Гаетано Доницети (в 8 негови опери), в „Aндре Шение“ от Умберто Джордано, от Моцарт (Доктор Бартоло в „Сватбата на Фигаро“), от Paisiello (две опери), от Piccinni (две опери), от Джакомо Пучини (главната роля в „Джани Скики“, също роли в „Бохеми“ и „Тоска“), от Верди (Barone di Kelbar в „Un giorno di regno) и от Джоакино Росини (в 10 негови опери).

Ето списък на оперния му репертоар (не е пълен):

Repertorio:

Ruolo	Titolo	Autore
Maestro di cappella	Il maestro di cappella	Cimarosa
Geronimo	Il matrimonio segreto	Cimarosa
Ambrogio	Amor rende sagace	Cimarosa
Don Gregorio Cordebono	L’ajo nell’imbarazzo	Donizetti
Sigismondo	Il giovedì grasso	Donizetti
Eustachio	I pazzi per progetto	Donizetti
Dulcamara	L’elisir d’amore	Donizetti
Don Annibale Pistacchio	Il campanello	Donizetti
Sulpice	La fille du régiment	Donizetti
Marchese di Boisfleury	Linda di Chamounix	Donizetti
Don Pasquale	Don Pasquale	Donizetti
Mathieu	Andrea Chénier	Giordano
Tartaglia	Le maschere	Mascagni
Dottor Bartolo	Le nozze di Figaro	Mozart
Buonafede	Il mondo della luna	Paisiello
Bartolo	Il barbiere di Siviglia	Paisiello
Tagliaferro	La Cecchina	Piccinni
Colline	La bohème	Puccini
Cesare Angelotti Sagrestano	Tosca	Puccini
Gianni Schicchi	Gianni Schicchi	Puccini
Tobia Mill	La cambiale di matrimonio	Rossini
Tarabotto	L’inganno felice	Rossini
Fabrizio Macrobio	La pietra del paragone	Rossini
Gaudenzio	Il signor Bruschino	Rossini
Taddeo Mustafà	L’Italiana in Algeri	Rossini
Don Geronio	Il Turco in Italia	Rossini
Giorgio	Torvaldo e Dorliska	Rossini
Don Bartolo	Il barbiere di Siviglia	Rossini
Dandini Don Magnifico	La Cenerentola	Rossini
Barone di Trombonok	Il viaggio a Reims	Rossini
Barone di Kelbar	Un giorno di regno	Verdi

(край на цитата)

Много от тези изяви са запечатани в записи на грамофонни плочи, дискове и пр. Освен в съпровод на италиански оркестри и солисти, много от записите са с оркестри като Виенските филхармоници, „London Symphony Orchestra“, „Berliner Philharmoniker“, хор и оркестър на МЕТ в Ню Йорк и др. По-долу следва дискографията на Енцо Дара (не е съвсем пълна, взета е от източник на италиански език):

Incisioni in studio

Anno	Titolo Ruolo	Cast	Direttore	Etichetta
1971	Il barbiere di Siviglia Don Bartolo	Hermann Prey, Teresa Berganza, Luigi Alva	Claudio Abbado	Deutsche Grammophon
1976	Andrea Chénier Mathieu	Placido Domingo, Renata Scotto, Sherrill Milnes	James Levine	RCA
1977	Torvaldo e Dorliska Giorgio	Pietro Bottazzo, Lella Cuberli, Lucia Valentini Terrani	Alberto Zedda	Cetra
1978	L’Italiana in Algeri Taddeo	Lucia Valentini Terrani, Sesto Bruscantini, Ugo Benelli	Gary Bertini	Akanta
1979	L’Italiana in Algeri Taddeo	Lucia Valentini Terrani, Wladimiro Ganzarolli, Francisco Araiza	Gabriele Ferro	Fonit Cetra
1980	La Cenerentola Don Magnifico	Lucia Valentini Terrani, Francisco Araiza, Alessandro Corbelli	Gabriele Ferro	Fonit Cetra
1981	Il Turco in Italia Don Geronio	Samuel Ramey, Montserrat Caballé, Ernesto Palacio	Riccardo Chailly	CBS
	La Cecchina Tagliaferro	Margherita Rinaldi, Lucia Aliberti, Ugo Benelli	Gianluigi Gelmetti	Warner Fonit
	Il campanello Don Annibale Pistacchio	Agnes Baltsa, Angelo Romero	Gary Bertini	Sony
1982	Tosca Sagrestano	Raina Kabaivanska, Nazareno Antinori, Nelson Portella	Gabriele Bellini	Arts
	Il barbiere di Siviglia Don Bartolo	Leo Nucci, Marilyn Horne, Paolo Barbacini	Riccardo Chailly	Sony
1987	L’Italiana in Algeri Taddeo	Agnes Baltsa, Ruggero Raimondi, Frank Lopardo	Claudio Abbado	Deutsche Grammophon
1988	Il signor Bruschino Gaudenzio	Mariella Devia, Alberto Rinaldi, Dalmacio Gonzáles	Donato Renzetti	Ricordi
1989	L’elisir d’amore Dulcamara	Luciano Pavarotti, Kathleen Battle, Leo Nucci	James Levine	Deutsche Grammophon
1992	La Cenerentola Don Magnifico	Cecilia Bartoli, William Matteuzzi, Michele Pertusi	Riccardo Chailly	Decca

………

Registrazioni video

Anno	Titolo Ruolo	Cast	Direttore	Etichetta
1974	Il barbiere di Siviglia Don Bartolo	Hermann Prey, Teresa Berganza, Luigi Alva	Claudio Abbado	Deutsche Grammophon
1992	L’elisir d’amore Dulcamara	Luciano Pavarotti, Kathleen Battle, Juan Pons	James Levine	Deutsche Grammophon
1995	La Cenerentola Don Magnifico	Cecilia Bartoli, Raúl Giménez, Alessandro Corbelli	Bruno Campanella	Decca
2003	Il viaggio a Reims Barone di Trombonok	Nicola Ulivieri, Mariola Cantarero, Maria Bayo	Jesús López Cobos	TDK

(край на цитата)

Както виждаме, Енцо Дара има записи заедно и с български артисти, като Райна Кабаиванска („Тоска“ през 1982 г.).

За Енцо Дара са написани чудесни отзиви на музикалната критика, която го определя единодушно за „един от най-значителните буфо-басове от втората половина на миналото столетие, не само с чудесния си и изразителен глас, с нюансите и гъвкавостта му, но и с подчертаното си актьорско майсторство и голяма сила на комичното наблягане в съответните роли“.

За кариерата му след приключване на активната си певческа дейност писах в началото.

Нека днес на 13 октомври 2018 г. отбележим 80 години от рождението на Енцо Дара и почетем светлата му памет – той напусна житейската сцена на 25 август, само месец и половина преди да навърши 79 години.

Мир на праха му!

…………………

Изпълнение на Енцо Дара: