Vidin Daskalov

Днес е роден оперетният артист Видин Даскалов

Отдавах се на публиката като влюбен – Публиката ме зареждаше, защото ме обичаше.
Много я обичах и й се отдавах като влюбен. И тя започна да ми отвръща със същото.
– Спокойно очаквам всичко, нищо не ме притеснява. Баща ми казваше: “Синко, на тази земя никой не е забил кол вечно да живее.”
– По-добре да не мислим за лошото, а да го хвърляме зад гърба си.
– Всичко, което човек даде на хората, е спечелено. И всичко, което запази за себе си, е загубено. Човек е господар на това, което мисли, и роб на това, което казва.
– Актьорът трябва да играе всеки спектакъл така, сякаш той е единственият в живота му.

(Мисли на Видин Даскалов)

Драги приятели на оперната и оперетна музика, днес на 8 март 2020 г. е не само Международен ден на жените по целия свят, но и рожден ден на един голям български артист, чието име едва ли не е познато на всеки негов сънародник в България и по света – незабравимият Видин Даскалов, дългогодишен стълб в ансамбъла и един от най-известните артисти в Музикалния театър „Стефан Македонски“ в София.

Ако Видин Даскалов беше жив, днес щеше да празнува 91-и рожден ден. Десетки години този обаятелен артист и човек беше притегателен център за хиляди любители на оперетната музика, не само с отличния си глас, но и с чудесната си сценична игра, с чувството си за хумор и съчетание на всички качества, които правят един артист да бъде идол на няколко поколения любители на оперетната музика и на музикалния театър в най-широкия смисъл на думата.

Когато бях студент в София между 1951 и 1956 г., десетки пъти съм посещавал спектакли на този театър, който получи прекрасна нова и модерна сграда недалеч от паметника „Левски“ и сградата на Софийския университет. Често с колеги сме преминавали по този булевард и сме спирали пред входа на театъра, за да видим програмата и евентуално да закупим билети за представления, в които не рядко играеше Видин Даскалов, заедно с титаните на българския оперетен театър в тези години – Мими Балканска, Тинка Краева, Асен Русков и други. Тогава Видин Даскалов беше в началото на кариерата си, но вече личеше идването на една бъдеща звезда, която завладя оперетната сцена през следващите десетилетия. Чак до 1974 г. при мои посещения в София съм се радвал да го гледам в неговите разнообразни и всестранни роли в десетки оперети. Много гости на София специално идваха там, за да посетят Музикалния театър и се насладят на неговото изкуство. Между 1956 и 1974 г. групи на този театър са гостували – особено извън редовните игрални сезони на театъра между септември и юни – в провинцията, също и в Габрово, където Видин Даскалов и колегите му играеха в оперетни спектакли, изискващи по-скромна сценична техника. Когато в Габрово се построи новият културен дом с грамадна зала и съвременна сценична екипировка и техника, много оперети бяха изнасяни на габровска сцена и публиката, която не познаваше Видин Даскалов, се запозна с този прекрасен артист.

Ако направим справка за Видин Даскалов в Интернет, ще намерим доста линкове, главно за негови изпълнения, а в Уикипедия има само една съвсем скромна страница на български език. В някои линкове са дадени сведения за годишнини от рождението му или смъртта му, които съдържат и данни от биографията и делото му на сцената. Както много оперни артисти, които обикновено след приключване на певческата си кариера се отдават и на режисьорска дейност, така и Видин Даскалов режисира успешно оперетни постановки, даже поставя за пръв път на сцената на Музикалния театър в София мюзикъла „Ах, този джаз“.

Видин Борисов Даскалов е роден на 8 март 1929 г. в село Горна Козница, община Бобов дол, Кюстендилска област. Отрано показва влечение към музиката и след завършване на средното си образование постъпва в Музикалната академия в София, където завършва през 1953 г. теоретичния факултет в класа по цигулка. Заедно с това учи пеене при проф. Мара Цибулка. Постъпва в Музикалния театър „Стефан Македонски“ и бързо таланта му на истински оперетен артист се налага както между хилядната публика, така и на ръководството на театъра. Само за няколко години израства в първите главни роли от репертоара на театъра. По-късно в блога на г-жа Чобанова ще дам конкретни данни за дейността му. След близо 40-годишна дейност като активен артист Даскалов се издига чак до ранга на директор на Музикалния театър и в средата на 90-те години е на този пост за известно време. Парадокс – именно като директор той саморъчно подписва заповедта си за напускане и става пенсионер. После не се откъсва от театъра и режисира много оперетни постановки.

Видин Даскалов е човек с весел и отворен характер, силно чувство за хумор, справедливост и добри колегиални отношения, всички артисти, с които е работил са останали с незалечими впечатления за него и отношението му към тях – съвети, помощ, препоръки и пр. Това ще се разбере и от някои материали, които ще цитирам по-долу. Както често става в живота, съдбата му изиграва своята трагична роля, Видин Даскалов сигурно е преуморен от много обиколки по различните сцени за постановка на оперетни спектакли и по време на репетиции на „Веселата вдовица“ получава сърдечен инфаркт, който е съдбоносен – на 28 август 2001 г. умира в София, след лечение в болницата „Света Екатерина“. Ето и едно официално съобщение във връзка със смъртта му в централната преса:

Изпратихме Видин Даскалов

„Близо час преди официално обявеното време стотици хора се струпаха пред Музикалния театър в София, за да отдадат последна почит на популярния оперетен артист Видин Даскалов. Той почина след продължително сърдечно заболяване на 72-годишна възраст в болницата “Света Екатерина” на 28 август 2001 г. Заради насъбралите се хора близките на Видин Даскалов и директорът на театъра проф. Светозар Донев решиха да отворят вратите по-рано. В последния си път Видин Даскалов бе облечен с фрака, с който е изиграл стотици роли на сцената. Тялото на оперетния артист ще бъде кремирано, а урната ще бъде поставена в гроба на родителите му в Казанлък.

До 12.00 часа минаха представители на партийните централи на НДСВ, СДС и БСП. Не бе забелязан никой от правителството. Министерството на културата изпрати венец“.

(край на съобщението)

В творческия си път Видин Даскалов пресъздава над 120 роли, сред които най-характерни са Менелай в „Хубавата Елена“, Хитър Петър в „Имало едно време“, Бони в „Царицата на чардаша“ и още десетки незабравими образи като например в „Службогонци, „Графиня Марица, „Лелята на Чарли и „Сирано дьо Бержерак“. Незабравими са дългогодишните му дуети с оперетната певица Лиляна Кисьова. Като режисьор поставя оперетите „Прилепът“, „Веселата вдовица“, „Време за любов и други. В много рецензии за него се подчертават думите: “Притежава ярък комедиен талант, изразен предимно в намиране на ефектни актьорски решения. Един от основателите на съвременната българска оперета“.

През февруари 2014 г. е била почетена паметта на Видин Даскалов в Музикалния театър в София чрез специална постановка на оперетата “Царицата на чардаша“. Ето извадка от публикация в печатни медии на другия ден:

Празничен спектакъл “Царицата на чардаша” в памет на Видин Даскалов

Музикалният театър почете паметта на оперетната легенда Видин Даскалов със специално подготвен спектакъл на оперетата „Царицата на чардаша”. На 8 март се навършиха 85 години от рождението на царя на българската оперета Видин Даскалов. С дълго нестихващи аплодисменти почитателите на музикалното изкуство, които бяха препълнили салона, аплодираха солистите, оркестъра, хора и балета на Музикалния театър.

Със съдействието на БНТ, чрез архивни кадри прожектирани на специален екран всички си припомниха незабравимия Видин Даскалов в една от вечните му роли – Бони от „Царицата на чардаша“ на Калман.

Сред гостите бяха семейството на Видин Даскалов, както цяло съзвездие от това златно поколение на българската оперета – Людмила Чешмеджиева, Донка Шишманова, Арон Аронов, Анелия Шуманова, Мариана Коцева, Илинка Григорова, Теодора Георгиева, Борис Ничев.

„Този спектакъл беше по-различен с емоцията и любовта на колегите, които участвахме в него. Защото Видин Даскалов беше един от най-обичаните, и като човек, и като колега. Той продължава да бъде любимец на няколко поколения, имали щастието да го гледат на сцената на Музикалния театър в различни спектакли. Оставил е трайна следа в този театър и продължава да бъде пример за голям талант и висок професионализъм“, сподели режисьорът на спектакъла – тенорът Марио Николов, който  специално за този празник излезе и на сцената в главната мъжка роля на Княз Едвин.  

Александър Мутафчийски изигра коронната роля на Видин Даскалов в тази оперета – Бони. Очарователната Валентина Корчакова беше Силва, в образа на Щаси бе Станимира Василева. В този звезден спектакъл участваха и Светлана Иванова, Христо Сарафов, Румен Григоров, Драгомир Стойков, Емил Митрополитски и Александър Василев. На диригентския пулт бе главният художествен ръководител на Музикалния театър маестро Юли Дамянов.

През 2017 г., подготвяйки статия за рождения ден на певицата Катерина Тупарова, се запознах с нейно интервю с журналистката Александрина Роканова от 30 април 2012 г. със заглавие

Видин Даскалов обичаше хубавите жени, но не беше Дон Жуан“.

Понеже днес пиша във връзка с неговия рожден ден, ще цитирам част от интервюто на Катерина Тупарова, която от дълги години играе в Музикалния театър и има интересни спомени за Видин Даскалов. Ето част от нейните думи за него:

– Катя, разкажи откъде се появи любовта ти към музиката?
– Аз съм родена в Ракитово и още на 6 годинки пях с четиригласен хор, оркестър, естраден и театрален състав и всички подобни екстри. Това ми е дебютът на сцена. Поех пътя на музиката благодарение на моя учител в музикалното училище в Ракитово Никола Янев. Още в 7–ми клас направихме втората детска оперета “Кривата пътека” по либрето на Димитър Петков и аз изпълнявах главна роля. Непрекъснато гледах по телевизията изпълненията на Видин Даскалов и Лиляна Кисьова. Затова постъпих в Музикалното училище в Пловдив при Иванка Михайлова, която ме направи певица – класически сопран – лирико-колоратурен. След като завърших музикалното училище се озовах в оперетата в Пазарджик. Там се срещнах с Видин Даскалов, защото той дойде да режисира “Палма в Савоя”. През следващата година ме приеха студентка в Музикалната академия тук в София, в класа по пеене на проф. Елена Киселова и в класа по актьорско майсторство на проф. Павел Герджиков. Дебютът ми беше във Варненската опера, където той постави операта “Турчинът в Италия” от Росини и ме покани да изпълнявам ролята на Доня Фиорила. Когато станах в трети курс проведоха конкурс за ролята на Луиза от мюзикъла “Фантазьори”, а режисьор беше Гриша Островски. Явих се на този конкурс и така ме взеха в Софийския музикален театър и ме назначиха. После с Видин Даскалов правих “Бал в Савоя”, след това “Царицата на чардаша”, а след това той ме покани да участвам в “Царицата на чардаша “ на варненска сцена. Това беше през 1996 година – есента. Скоро след това той получи инфаркт.

– Оплакваше ли се Видин Даскалов от някакви болежки?
– Не, не! Той беше толкова жизнен, енергичен, темпераментен. С Видин докато работехме в театъра заедно беше едно удоволствие, едно предизвикателство. Такава беше и неговата партньорка Лили Кисьова. Тя ме посрещна първа когато отидох в театъра и ме прегърна. От нея имам един много скъп подарък – едно колие, с което е играла в “Моята прекрасна лейди”. Аз все пак бях доста млада и всичко приемах от тях като попивателна. А Видин тогава честваше своята 60-годишнина, но тя никак не му личеше.

– Строг ли беше ?
– Напротив! Той никога не ни се е карал. Той виждаше таланта у младите хора и всеки, който се докоснеше до него го възприемаше като първоучител. Навремето имаше нещо като приемственост. И така през 1996 г. като направихме “Царицата на чардаша” във Варна, аз се върнах тук в София и той тогава получи инфаркт. Това е станало във Велико Търново, но после тук във Военна болница се възстанови. Идваше в театъра, участваше в наши концерти, но не се върна на сцената като актьор.

– Казват, че харесвал хубавите жени?
– О, да! Но той беше много морален, много етичен, с чувство за хумор, но в никакъв случай не е бил Дон Жуан. Той обичаше младите хора дотолкова, колкото виждаше таланта в един човек и да му подаде ръка да тръгне напред. По негово време много млади колеги постъпихме в театъра. Все пак той беше директор на театъра до 1992 г.

– В момента вие с Александър Мутафчийски сте субретната двойка в театъра. Как се вмествате в общия фон на дадена оперета?
– Това понятие субретна двойка се въведе благодарение пак на Видин Даскалов, защото той и Лиляна Кисьова бяха такива и ние, по-младите ги наследихме. Сега играем представленията на “Българи от старо време” с режисьор Ники Априлов. Той направи много хубава постановка и сега на 4 май предстои поредното 30-то представление с участието на Руслан Мъйнов и Стефан Рядков в ролите на дядо Либен и Хаджи Генчо под акомпанимента на ансамбъл “Филип Кутев”. Аз и моят партньор Сашо Мутафчийски играем ратаите Янка и Иван. В същото време изпълнявам и ролята на чорбаджийската дъщеря Лиляна. Между другото Янка ми е любимата роля, с която се разминавам на три пъти, но най-после имах късмета да я получа. Салоните са препълнени, публиката ни приема с аплодисменти и какво по-хубаво от това?

(край на цитата)

В общи линии това беше статията за Видин Даскалов, която подготвих през 2015 година. През 2014 г. на този ден също писах за Видин Даскалов, но през 2015 г. промених и допълних някои неща, като искам да ви споделя и това (цитирам от статията си през 2014 г.):

„Вчера обаче ми хрумна мисълта да се свържа с моя „Фейсбук“-приятел Арон Аронов в София, който дълги години е бил колега на Видин Даскалов, играли са заедно в десетки постановки на Музикалния театър и си помислих колко хубаво е, ако го помоля да разкаже някои негови спомени, които да приложа към моята статия. Нещо подобно направих вече на няколко пъти, когато писах статиите си за певиците Дарина Такова, Мариана Пенчева, Елена Филипова, Стефка Минева, Стефка Евстатиева, също за певците Антон Дяков, Любомир Дяковски, Михаил Светлев, Кирил Манолов, Божидар Николов, Борис Луков, но те ми писаха за самите себе си. Получиха се автентични есета във форма на известен диалог между мене и съответния юбиляр, което по мое мнение е нещо ново и особено, и отговаря на епохата на развитите информационни технологии, при които в разстояние на часове може да се получи диалог между автор и обекта на изложението му, което (не съм учил журналистика) създава една сърдечна връзка и разчупва рамките на традиционния журнализъм. Винаги се водя от мисълта, че „написаното слово остава“ – хората си отиват, но това, което е казано за тях в писмена форма не се загубва. А това е толкова важно за хората на изкуството, каквито са музикантите в най-широкия смисъл на думата, особено певците. Техният творчески живот е сравнително кратък – 20-30 много активни години, после слизат от сцената и след една-две генерации биват често забравяни. Като младеж четях с увлечение есета на музикална тема от Стефан Цвайг, Андре Мороа и други автори, които са увековичили делата на редица знаменити свои съвременници. Такава литература е особено полезна за идващите поколения, имащи интерес към музикалната история. Мисля, че такъв род литература липсва за повечето от българските музикални дейци – романизирани биографии, допълнени с автентични спомени на техни съвременници.

И така, след като се свързах с Арон Аронов, дойде отговор от него, който ще поместя тук в днешната ми статия за Видин Даскалов. Не правя никакви изменения:

„Здравей Борис, радвам се, че вече сме на ти! За Видко Даскалов може да се пише много! От него научих много неща. Споделям две от тях: “Човек е господар на всичко, което не е казал и роб на всичко, което е казал!” и второто: “Когато си на сцената и играеш, не забравяй никога въпросът – “защо”! Тръгваш на ляво, защо? Клякаш – защо? Сядаш – защо? Преминаваш от единия край на сцената към другия край, защо? Ще разкажа и две случки: Имахме покана от Софийската опера и балет, да ги поздравим по повод някакво тяхно честване. Директорът Светозар Донев извика Видин и мен и ни помоли да измислим нещо. Направихме следното: С актрисата Донка Шишманова изпяхме трудния дует от оперетата на Жак Офенбах “Хубавата Елена” в леглото и след финалните “ла”-та, нахлува с неистово, аааааааа………Менелай (Видин Даскалов, много велик и в тази роля!), Парис (аз – Арон Аронов) хуква и избягва, а Видин сваля перуката на Менелай, хвърля се върху Елена (Донка Шишманова) и превръщайки се в Ревнивият Отело от операта на Верди “Отело”, удушава я и изпява арията на Отело от края на спектакъла, убива се и пада до удушената Дездемона (Елена, т.е. Донка Шишманова)! Ефектът беше поразителен и много дълго получавахме поздравления! Искам да поясня, Видко много обичаше да пее ариите на Отело от “Отело” и арията на Дон Хозе от “Кармен” на Бизе. Друг случай: Ние с Видко много обичахме да играем заедно. Той много обичаше да импровизира и все ме питаше, дали не ми пречи. Аз винаги му отговарях, че ми е много приятно и интересно. Директорът по онова време – Виктор Райчев взе да ни разделя, да не играем заедно. Един ден Видко ме попита: “Ти защо си казал да ни разделят, Ароне?” Аз му казах, че нищо не съм казвал и той ме взе с него, отидохме при Виктор Райчев, който ни каза, че и Видин и аз сме много силни певци и актьори и ни разделя, за да има по един силен изпълнител във всеки спектакъл. Тогава Видко му каза, че ако ни разделя, той няма да играе ! Отново ние винаги бяхме заедно. Видко беше страхотен тенор, който пееше блестящо и баритоновите роли. Като актьор беше неотразим и това го правеше и блестящ режисьор. Видко ме обичаше много и любовта ни беше взаимна, скъпи Борис!

Сърдечни поздрави! Твой: Арон Аронов“.

(край на цитата от 2014 година)

През 2015 година като търсих в Интернет някои снимки на Видин Даскалов, които да поместя след статията, намерих такива – доста интересни и попаднах случайно на една обява за спектакли на „Царицата на чардаша“ от Калман на сцената на Варненската опера от есента на 2014 г., също и на 23 февруари 2015 г. Стана ми много приятно като прочетох – режисьор Видин Даскалов. Обявата е на немски език, взета от база данни на редица чужди езици. Помествам я по-долу:

Emmerich Kálmán  :  Die Csárdásfürstin 13 Okt 2014; 10 Nov 2014; 23 Feb 2015   Varna, Opera Theatre
Dirigent   Stefan Boyadzhiev Regisseur   VIDIN DASKALOV   ~ Anahilte Weylersheim    Boyka Vasileva Edwin Ronald    Plamen Dolapchiev Komtesse Stasi    Steliyana Stoyanova / Lilyana Kondova Graf Boni Kancsianu    Alexander Mutafchiysky Sylva Varescu    Vyara Zhelezova / Olga Mihaylova-Dinova Feri Bácsi    Ludmil Petrov

(край на цитата)

Колко е хубаво в деня на рождението му да прочетем името на Видин Даскалов и си спомним за него. Хубаво е, че варненци все още представят тази чудесна оперета в постановката на този незабравим артист.

Какво ново да добавя при днешната статия от 8 март 2020 година – все пак има нови факти, свързани с Видин Даскалов. Така например в края на 2017 г. Радио София излъчи предаване, посветено на една анкета на Радиото. Цитирам:

Видин Даскалов е най-любимият оперетен артист на ХХ век на българската публика

публикувано на 31.12.2017 | обновено на 02.01.2018

Автор: Росица Кавалджиева

Завърши ежегодната анкета на предаването за музикално-сценични изкуства „Каста дива“ „Любимите ви…”.

В предишни анкети научихме, че Лучано Павароти е най-любимият тенор на българската публика, „Лебедово езеро” е най-любимият балет, „Царицата на чардаша” е най-любимата оперета, а „Моята прекрасна лейди” е най-любимият мюзикъл.

Новата национална анкета на „Каста дива” „Любимите ви български оперетни артисти на ХХ век” беше посветена на 100-годишнината от създаването на българския професионален оперетен театър. Тя се проведе с гласуване в сайта на Българското национално радио и сред публиката на Националния музикален театър „Стефан Македонски”. Резултатите показват: най-любим на българската публика сред оперетните артисти е ВИДИНДАСКАЛОВ, следван от Ной Николов и Арон Аронов, а сред актрисите – Мими Балканска, следвана от Лиляна Кисьова и Людмила Чешмеджиева.

Всяка година участник в анкетата, определен чрез жребий, получава награда. Тази година наградата е аудио система. Спечели я г-жа Диана Спасова от София.

Програма Хоризонт Музика Каста дива   

(край на цитата)

Цитирам линк към това предаване на БНР:

http://bnr.bg/horizont/post/100915175

Както е известно, на 8 март 2019 година се навършиха точно 90 години от рождението на Видин Даскалов. По този случай Музикалният театър в София организира специален концерт под надслов „Любовни мечти“ на 9 март 2019 г., посветен на Видин Даскалов. Цитирам една статия от 8 март 2019 г. заедно с много снимки от участия на Видин Даскалов в различни оперетни спектакли:

Сайт на Музикален театър „Стефан Македонски“ София

8 март 2019 г.

В ПАМЕТ НА ВИДИН ДАСКАЛОВ

Националният музикален театър посвещава пролетния си концерт „Любовни мечти“ на 9 март 2019 г. на Видин Даскалов. Една от най-големите звезди на българската оперета днес щеше да навърши 90 години. „Публиката ме зареждаше, защото ме обичаше“ – споделя големият оперетен артист. „Много я обичах и аз и й отдавах цялата си любов. Тя ми отвръщаше със същото!“

Видин Даскалов е роден на 8 март 1929 година в село Горна Козница, община Бобов дол. През 1953 г. завършва клас по цигулка в Държавната музикална академия. По-късно учи пеене при Мара Цибулка. Яркият му комедиен талант е забелязан веднага и той се нарежда сред създателите и е една от най-ярките звезди на съвременната българска оперета.

На сцената на Музикалния театър Видин Даскалов пресъздава над 120 роли. Сред емблематичните му въплъщения са Менелай от “Хубавата Елена”, Иван в “Българи от старо време”, Хитър Петър от “Имало едно време”, Бони в “Царицата на чардаша”, Жупан в “Графиня Марица”, Никош във „Веселата вдовица“, Хоров в “Службогонци”, Сирано в “Сирано дьо Бержерак“, Санчо в “Човекът от Ла Манча” и много други.

Работи и като режисьор. Прави свои постановки на „Прилепът“, „Веселата вдовица“, „Време за любов“ и други. За първи път в България на сцената на Националния музикален театър поставя мюзикъла „Ах, този джаз“. През 90-те години за кратко е и директор на Музикалния театър.

В анкетата “Любимите ви български оперетни артисти на ХХ век” на предаването „Каста дива“ на БНР и сред публиката на Националния музикален театър Видин Даскалов е посочен като най-любимата оперетна звезда на българската публика.  Запитването е правено по повод 100 години от началото на професионалното оперетно изкуство в България.

Директорът на театъра Марияна Арсенова и солистите Александър Мутафчийски и Катерина Тупарова се поклониха на паметната плоча на Видин Даскалов в родното му място.

(край на цитата)

Остава и ние на днешния 8 март 2020 г. да си спомним с почит и уважение за Видин Даскалов, който днес щеше да навърши 91 години. А така също и да благодаря на милия Арон Аронов за споделените мисли и спомени от 2014 г. Той е един от най-редовните читатели на моите „оперни истории“ и често прави забележки, допълнения и коментари, свързани с лица, които познава или с които е имал съвместни изяви. Ние до тогава се познавахме само чрез писма, но през май 2014 г. аз бях в София и специално го потърсих, срещнахме се в едно малко кафене зад Музикалния театър и се наприказвахме, като си спомнихме много събития от миналото, свързани с неговите първи стъпки в Музикалния театър, когато един от учителите му там е бил Видин Даскалов. Аз го бях гледал преди много години в някои спектакли и се уверих, че за приятелството няма младост и старост.

Нека и тук в края на тази статия го поздравя за изпратените ми спомени относно Видин Даскалов.

И съвсем накрая да припомня нещо, което е типично за вечното чувство на хумор при Видин Даскалов: „С удоволствие той си спомняше за срещите си с Чудомир. Ето какво разказваше: “Помня, веднъж срещнах Чудомир с мрежа. Ходил на пазар. Казах му: “Здрасти, Чудо!”. А той ми отговори: “Видине, Видине, преди бяхме мъже за удоволствие, сега сме за продоволствие”.

……………….

Забележка: На това място искам да направя едно допълнение: след статията ми през 2017 г. получих писмо от г-жа Мариола Даскалова – близка роднина на Видин Даскалов, която ми пише следното:

„Паметната плоча е от 2001 г. от местното читалище и съгражданите му в Казанлък. Такава има и в родното му село Горна Козница – Дупнишко, където е запазена и къщата в която се е родил. Паметната плоча там е до същата къща, която е запазена след толкова години – на площада до чешмата, и винаги има цветя от съселяните. До последно всяка година на 9 септември той правеше родови срещи и това беше истински празник за селото с негови изпълнения. Родителите му се преместват в Казанлък, защото баща му Борис Даскалов става главен счетоводител на италианската фабрика „Копрони“ (Арсенал), а Видин е на 3 години. По негово желание го погребахме в Казанлък при родителите му.

…………….

Цитирам линк към следното видео за Видин Даскалов (1929-2001):

´´´´´´´´

Цитирам линк от 2019 година към предаване по случай 90 години от рождението на Видин Даскалов (1929-2001):

……..