Тенорът от Белгия Ги дьо Мей празнува рожден ден
Драги приятели на оперната музика, днес на 4 август 2015 г. отбелязваме 60-та годишнина на белгийския тенор Ги дьо Мей (Guy de Mey), широко известен повече от 35 години с изявите си по най-авторитетните оперни сцени в Европа и на редица музикални фестивали.
Още като 20-годишен – през 1975 г. Ги дьо Мей спечелва първа награда на националния белгийски вокален конкурс „Pro Civitate” (сега се нарича „Axion Classics”). Оттогава може да се констатира неговата голяма международна кариера със стотици концерти и оперни спектакли в цяла Европа, САЩ, Канада, Израел и Япония.
След вокално обучение първо при Stella Dalberg, после при Erna Spoorenberg (в Консерваторията в Амстедам), по-късно при Peter Pears и Éric Tappy той започва вокалната си кариера през 1977 г. първоначално като концертен солист. Много скоро Ги дьо Мей си извоюва името на отличен солист в симфонично-ораториални творби и песенен изпълнител, като се специализира по особен начин върху произведения от епохата на барока. Сигурно тук е оказало влияние учението му при сър Питър Пиърс (за този знаменит британски тенор писах скоро специална статия). Даже от 1978 г. самият Ги дьо Мей започва педагогическа работа в Консерваторията в Брюксел. От края на 70-те години започват и оперните му участия в редица държави и градове като Берлин, Хановер, Цюрих, Париж, Страсбург, Венеция, Болоня, Утрехт, на Фестивала в Сполето. През 1986 г. пее в Лондон главната роля на Орфей в операта от Монтеверди.
Тук няма да се спирам на всички негови изяви до края на 20-и век. По-късно ще стане въпрос за това.
През 2008 г. Ги дьо Мей дебютира на сцената на Лондонската кралска опера в „La Calisto“ от Франческо Кавали, после играе в ролята на Тихон в „Катя Кабанова“ от Леош Яначек (диригент Джон Елиът Гардинър) и в „Ариаднs на Наксос“ от Рихард Щраус (диригент Джефри Тейт).
Ако се спрем на изявите му през последните 10 години, ще разберем голямото разнообразие на роли и оперни театри, в който той гостува. Ето примери: в Държавната опера в Цюрих – първо в операта “L’Etoile” от френския композитор Емануел Шабрие (1841-1894) с диригент Джон Елиът Гардинър, после под диригентството на Кристоф фон Донани като Танцовият майстор в „Ариадна на Наксос“, в Баварската държавна опера в Мюнхен – в продукцията на “Алиса в страната на чудесата” от Unsuk Chin, като Мосю Трике в „Евгений Онегин“ от Чайковски (режисьор Kr. Warlikowski), в „Идоменей“ и „Ариадна на Наксос“ с диригенти Кент Нагано и Бертран дьо Бийи, в „Teatro Real” в Мадрид – като Тихон в „Катя Кабанова“ от Леош Яначек (диригент Иржи Белохлавек), в Нидерландската опера (седалище в Амстердам) – като Витек в „Случаят Макропулос“ от Леош Яначек (под диригентството на Яник Незе-Сеген от Канада), в „Gran Teatro del Liceu“ в Барцелона в операта „Попеа“ от Монтеверди (диригент Harry Bicket от Великобритания). През 2006 г. е неговият дебют на сцената на Миланската Скала в операта „Катя Кабанова“ от Леош Яначек (режисьор Робърт Карсен, диригент Джон Елиът Гардинър).
По-долу ще дам още други негови участия, сега нещо от биографията на Ги дьо Мей.
Той е роден на 4 август 1955 г. в Синт Никлас (на нидерландски: Sint-Niklaas) – град в северна Белгия, административен център на окръг Синт Никлас в провинция Източна Фландрия.
Както писах в началото, получава вокално обучение от редица педагози, между които тенорът сър Питър Пиърс. Няма да повтарям другите имена. В източниците за Ги дьо Мей не се дават сведения за неговия произход и други информации. Все пак факта, че на 20 години печели вокален конкурс в Белгия, показва добрата му музикална култура още от младеж.
В началото писах отделни негови оперни изяви до края на миналия век. Сега ще допълня с други: 1986 г. – в Инсбрук, в операта „Orontea“ от Marc’ Antonio Cesti, 1988 г. – „Téatre de la Monnaie“ в Брюксел като Художникът в операта „Лулу“ от Албан Берг, 1989 г. – Оперният театър в Монпелие, в операта „Коронацията на Попеа“ от Монтеверди. На 16 ноември 1990 г. Ги дьо Мей участва при премиерата в Амстердам на новата опера на Jan van Vlijmen „Un Malheur vetu de Noir“. През 1991 г. играе в Антверпен в ролята на Оронте в операта „Алцина“ от Хендел и като Дон Полидоро в операта „La finta semplice“ от Моцарт, през 1995 г. в Инсбрук и през 1996 г. на Фестивала в Шветцинген / Германия – в ролята на Farnace в „Mitridate Eopatore“ от Алесандро Скарлати. През 1996 г. той играе главната роля в операта „Орфей“ от Монтеверди на сцената на другия прочут оперен театър в Лондон (освен „Ковънт Гардън“) – „Английската Национална Опера – ЕNO“. Още в тия години Ги дьо Мей изпъква със соловите си участия при големи ораториални творби, като Евангелиста в различните пасиони на Бах (Йоханес-Пасион, Матеус-Пасион) и други, предимно от бароковата епоха.
Следващи етапи от дейността му през новото столетие: през сезона 2009/2010 играе в „Ариадна на Наксос“ в Националната опера в Страсбург, в Оперния театър в Женева („Алиса в страната на чудесата“), във „Flanders Opera” („Евгений Онегин“), в „Teatro Campoamor Oviedo“ в Северна Испания (като Тихон в „Катя Кабанова“ от Леош Яначек). Особен успех имат изявите му заедно с Анна Нетребко и Виторио Григоло в „Ковънт Гардън“ в ролята на Гийо дьо Морфонтенв операта „Манон“ от Масне с диригент Антонио Папано, с която продукция гостува и в Япония със същия диригент. На сцената на „Фламандската опера“ в Антверпен той участва в „Диалогът на кармелитките“ от Франсис Пуленк, също в „Евгений Онегин“, „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус и „Крал Едип“ от Стравински.
Други постижения в кариерата на Ги дьо Мей: в прочутите „Тhe London Proms” – във „Вълшебната флейта“ от Моцарт и в „Орфей“ от Монтеверди (диригент Роджър Норингтън) и в Английската Национална Опера (ENO), в Парижката опера – в „Atys“ от Люли (диригент Уилям Кристи), също във Флоренция и в Ню Йорк, в легендарната продукция на Рут Бергхаус на операта „Лулу“ от Албан Берг с участието на Тереза Стратас, в Брюкселската „Opera La Monnaie” на операта „Борис Годунов“ от Мусоргски с участието на Жозе ван Дам в главната роля, в „Judas Maccabaeus” (оратория в 3 действия от Георг Фридрих Хендел) – главната тенорова партия, заедно със „San Francisco Philharmonia Baroque Orchestra“, “Матеус Пасион“ от Бах с оркестъра на „Concertgebouw” Амстердам, в ораторията „L’Enfance du Christ” от Хектор Берлиоз на Музикалния фестивал в Aix-en-Provencе, в „Пелеас и Мелизанда“ от Клод Дебюси в Оперния театър в Нант, в „Лулу“ от Берг и в оперите „Катя Кабанова“ и „Хитрата лисичка“ от Леош Яначек в оперните театри в Антверпен и в Гент. Ги дьо Мей гастролира с опери от Монтеверди и Кавали в Израел („New Israeli Opera”), на Сполето- Фестивала в Чарлстон / САЩ, в Баварската опера в Мюнхен, в оперните театри в Париж и в Копенхаген.
През лятото на 2013 г. Ги дьо Мей дебютира с голям успех на авторитетния Музикален фестивал в Глайндбърн във Великобритания като Танцовият майстор в „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус. Следват изяви в „Ковънт Гардън“ в ролята на Дон Базилио в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт, после изяви във Франкфурт – в ролята на Aristea в бароковата опера „L’Orontea“ от Antonio Cesti (1623-1669), също и в Страсбург – Frick в „La vie parisienne“ от Жак Офенбах. Запланувани са нови изяви в Миланската Скала и на Фестивала в Залцбург.
Едни от най-интересните му последни изяви са тези на сцената на Фламандската опера в Антверпен във „Вълшебната флейта“ от Моцарт в ролята на Моностатос и в „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус в ролята на интриганта Valzacchi. Постановката на „Кавалерът на розата“ е през декември 2013 г. на Кристоф Валц (Christoph Waltz). Трябва да ви споделя, че това последно изречение писах вчера, след като го прочетох в един източник. Доста се учудих, защото знам добре, че Кристоф Валц е чудесен драматичен и филмов артист, носител на два Оскара. Не знаех обаче, че опитва и оперна режисура. Направих справка и се оказа, че през 2013 г. действително той е поставил тази опера на Рихард Щраус във Фландрия. Ето цитат от меродавния „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“:
„Аus dem Orchestergraben rumpelt Orgasmus-Musik. Täppisch, grobianisch, ungenau. Ganz ehrlich: Das klingt nicht nach der großen Liebe, eher nach einer Vergewaltigung. Erschrocken gucken wir einander an, schauen uns um auf dem Rang, im Parkett der Vlaamse Opera: Ja, klar, das Fernsehen ist da, viele Journalisten, auch Musiker, Sänger, Intendanten, Dramaturgen, Agenten, die halbe Opernwelt. Denn heute Abend gibt Quereinsteiger CHRISTOPH WALTZ. Hier sein Debüt als Musiktheater-Regisseur.
Viele sind angereist, von nah und fern, die sonst nicht mal der Oper, wegen nach Antwerpen kämen. Allein das macht diesen Tag zu einem Feiertag. Denn für diese kostspielige, von den Nichtopernliebhabern immer noch für verplüscht oder tuntig gehaltene Kunstform ist es enorm wichtig, wenn ein prominenter Opernliebhaber wie Waltz auf diese Weise Flagge zeigt. Vorerst ist freilich noch nicht viel davon zu sehen, der „Rosenkavalier“ von Richard Strauss hat, wie (fast) jede Oper ein Vorspiel, das dauert knapp vier Minuten, bei geschlossenem Vorhang, und der junge Chefdirigent der Vlaamse Opera, Dmitri Jurowski, schlägt so brutal zu, vom ersten Auftakt an, als wolle er das gute, alte Stück über Liebeslust und Liebesleid in Schutt und Asche legen ……
(край на цитата)
Превод:
„Оргазмична музика гърми от оркестрината. Непохватна, груба, неточна. Честно казано: това не звучи като голяма любов, по-скоро като изнасилване. Споглеждаме се шокирани, оглеждаме се в салона, в ложите на Фламандската опера: Да, разбира се, телевизията е там, много журналисти, музиканти, певци, режисьори, драматурзи, агенти, половината оперен свят. Защото тази вечер ще промени кариерата си КРИСТОФ ВАЛЦ. Тук дебютира като режисьор на музикален театър.
Много хора са дошли от близо и далеч, които иначе не биха дошли в Антверпен само за да видят операта. Само това прави този ден празник. Защото за тази скъпа форма на изкуство, която нелюбителите на операта все още смятат за пухкава или мързелива, е изключително важно, когато виден любител на операта като Валц показва цвета си по този начин. Засега, разбира се, все още няма какво да се види от него. „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус, като (почти) всяка опера, има увертюра, която продължава малко под четири минути, при затворени завеси и се ръководи от младия главен диригент на Фламандската опера Дмитрий Юровски, толкова брутално, от първото отваряне, сякаш иска да превърне добрата стара пиеса за любовта и страданието в развалини и пепел…
(край на превода)
Не е важно това, но който разбере текста, ще види какво значи сензацията – Кристоф Валц е световно известна личност, всеки се интересува какъв ще бъде дебюта му като оперен режисьор. Аз няма да се спирам на подробности, днес не пиша за него, просто направих малко отклонение. Защото като артист той е нещо изключително. Аз предполагам, че е добре известен на българските любители на киното, не случайно той има доста обширна Уикипедия-страница на български език, общо на 52 различни езика! Нека я цитирам, добре ще бъде моите читатели, които още не го познават, да научат нещо за него. Не е изключено в бъдеще той да се наложи и като оперен режисьор:
Кристоф Валц (на немски: Christoph Waltz) е австрийско–немски актьор. Двукратен носител на награди „Оскар“, „Златен глобус“ и „БАФТА“ с два филма на Куентин Тарантино — „Гадни копилета“ и „Джанго без окови“. От 2014 г. има звезда на Холивудската алея на славата.
Кристоф Валц е роден на 4 октомври 1956 г. във Виена, в семейството на германеца Йоханес Валц и австрийката Елизабет Урбанчич. Родителите му са дизайнери на облекла. Баба му по майчина линия Мария Майен е актриса в Императорския театър във Виена, вторият ѝ съпруг Емерих Реймерс, прадядото и прабабата на Валц, също са актьори.
Кристоф Валц има двойно гражданство – германско и австрийско. Въпреки, че е роден в Австрия, по линия на баща си, той получава германско гражданство след раждането си, а през 2010 г. получава и австрийско. На въпрос дали се чувства австриец, Валц отговаря „Аз съм роден във Виена, израснах във Виена, учих във Виена, дипломирах се във Виена, започнах актьорската си кариера във Виена. Колко по-австриец да съм от това?“
Кристоф Валц говори свободно немски, френски и английски език. Освен тези езици, във филма „Гадни копилета“, Кристов Валц говори и на италиански, но по-късно в „Adam Carolla Podcast“ заявява, че не владее италиански. От първият си брак с психоложка от еврейски произход от Ню Йорк, Валц има три деца – две дъщери и син, които живеят в Израел. Синът му е равин. От вторият си брак с германската дизайнерка на облекла Джудит Холсте има една дъщеря. Кристоф Валц живее в Берлин и Лос Анджелис.
(край на цитата)
След това отклонение за Кристоф Валц, наново за тенора Ги дьо Мей. Както виждаме до тук, един много разнообразен и твърде странен репертоар – нито една опера от Верди, Пучини, Доницети, Росини, нито от Вагнер. Така е, ние сме свикнали доста с традиционен репертоар, поне за тия 80-90% артисти, за които съм писал до сега статии. Като помисля, колко различни са вкусовете на отделните артисти и диригенти – какво разнообразие. Специално при Ги дьо Мей това прави особено впечатление. Подобно нещо забелязах при редица британски певци, както и при такива от Белгия и Нидерландия. Винаги ме впечатлява факта, че в репертоара на такива артисти най-често се срещат опери на Леош Яначек. Преди месеци писах голяма статия за този модерен чешки композитор, чийто произведения имат особен ренесанс в цялата световна оперна практика. Също и двете опери на Албан Берг – „Лулу“ и „Воцек“. Това са проблемни заглавия – трудни за налагане между традиционните оперни любители по света, но в редица държави се правят непрекъснато опити те да се наложат сред младите любители на оперното изкуство. Не мога да кажа – въпрос на вкус, мода и до голяма степен стремеж към модерно и ново оперно изкуство, съобразено с изискванията на нашето забързано и тревожно време.
Аз имам списък на участията на Ги дьо Мей през последните сезони, подредени по години. Ще го цитирам за по-голяма прегледност, преди да пиша нещо повече за концертната му дейност и дискография. Това са изяви в периода 2010-2016:
Feb 16 Vec Makropulos Vitek Opéra National du Rhin, Strasbourg ML: Marko Letonja; R: Carsen / Feldman Santoliquido Okt-Nov 15 Wozzeck Der Narr de Teatro alla Scala, Milano ML: Metzmacher; R: J Flimm Feb-Mär 15 Orontea Aristea it Oper Frankfurt ML: I Bolton; R: W Sutcliffe Dez 14 La vie parisienne Frick/Prosper Opéra National du Rhin, Strasbourg ML: C Schnitzler; R: Koeken Feb 14 Der Rosenkavalier Valzacchi de Les Théâtres de la Ville de Luxembourg ML: Soltesz; R: Christoph Waltz Jan 14 Der Rosenkavalier Valzacchi de Opera Vlaanderen, Gent ML: D Jurowski; R: Christoph Waltz Dez 13 Der Rosenkavalier Valzacchi de Opera Vlaanderen, Antwerpen ML: D Jurowski / Philipp Pointner; R: Christoph Waltz Sep-Okt 13 From the House of the Dead Shapkin Opéra National du Rhin, Strasbourg ML: Marko Letonja; R: Carsen Sep 13-Mai 14 Le nozze di Figaro Don Basilio it Royal Opera, London ML: J Gardiner / Syrus; R: McVicar Mai-Jul 13 Ariadne auf Naxos Der Tanzmeister de Glyndebourne ML: V Jurowski; R: Katharina Thoma Mär 13 Ariadne auf Naxos Der Tanzmeister de Bayerische Staatsoper, München ML: Koenigs; R: Carsen Jan 13 Die Zauberflote Monostatos Opera Vlaanderen, Gent ML: Netopil / Pouspourikas; R: David Hermann Dez 12 Die Zauberflote Monostatos Opera Vlaanderen, Antwerpen ML: Netopil / Pouspourikas; R: David Hermann Jun 12 Manon Guillot de Morfontaine Opéra Royal de Wallonie, Liège ML: Davin; R: di Pralafera Jan-Feb 12 Kat’a Kabanova Tichon Opéra National du Rhin, Strasbourg ML: Layer; R: Carsen Nov-Dez 11 La vie parisienne Frick Opéra de Lyon ML: Korsten; R: L Pelly Jul 11 Ariadne auf Naxos Der Tanzmeister Münchner Opernfestspiele, München ML: Nagano; R: Carsen Jun-Jul 11 Eugene Onegin Monsieur Triquet De Nationale Opera, Amsterdam ML: Mariss Jansons; R: Herheim Apr 11 Vec Makropulos Vitek Opéra National du Rhin, Strasbourg ML: Layer; R: Carsen Jan 11 Ariadne auf Naxos Der Tanzmeister Bayerische Staatsoper, München ML: Nagano; R: Carsen Nov 10 Kat’a Kabanova Tijon Ópera de Oviedo ML: Max Valdés; R: Albery  |
(край на цитата)
Има повторения на много споменати вече участия, но прави впечатление, че са запланувани и участия през идващия сезон – месец февруари, в операта на Яначек „Случаят Макропулос“. Наред с традиционните оперни театри в Страсбург, в Белгия и в Нидерландия, срещаме участия в Мюнхен, Лион, Милано, Франкфурт, Лондон, както и на прочути фестивали като в Глайндбърн.
Наред с участия като солист в големи ораториални произведения (писах вече за такива) Ги дьо Мей е изявен изпълнител на песенни творби от най-различни стилове и епохи. Той участва в редица песенни рецитали в Белгия, Нидерландия, Германия, Франция, Холандия, Израел, САЩ и в други държави. Известни са неговите изпълнения на цикъла „Die schöne Müllerin” от Франц Шуберт на „Фестивала на името на Шуберт“ в Дания и творбата му „Winterreise” на Фестивала във Фландрия.
По отношение на музикални записи, Ги дьо Мей притежава над 50 диска с разнообразни творби, под диригентството на видни диригенти, като John Eliot Gardiner, Ton Koopman, Roger Norrington, Michel Corboz, William Christie, Jordi Savall, Nicholas McGegan, René Jacobs, Marc Minkowski и други. Много от тези записи са получили международни награди – „Grand Prix du Disque”, “Deutscher Schallplattenpreis”, “Caecilia Axard”, “Diapason d’Or”. Ги дьо Мей взема участие в проекта на Ton Koopman и „Бароковия оркестър и хор на Амстердам“ да направят пълен запис на вокалните творби на Йохан Себастиан Бах.
От 1996 г. Ги дьо Мей е преподавател в Кралската Фламандска консерватория в Антверпен. На 13 декември 2008 г. той получава титлата „Почетен гражданин на град Синт Никлас“.
Нека днес на 4 август 2015 г. да поздравим тенора Ги дьо Мей с навършване на 60-годишна възраст и да му пожелаем добро здраве и нови успехи в музикалното изкуство.
…………..
Записи:
Guy De Mey; “Abendempfindung”; Wolfgang Amadeus Mozart
Guy De Mey–tenor Johan Huys–fortepiano
…..
Coelestes angelici chori – Henrico Albicastro (Guy de Mey)
…..
Atys, Acte I, Scène 3: “Allons, allons, accourez tous” (Sangaride, Doris) · Agnès Mellon · Guy de Mey · Jacques Bona · Françoise Semellaz · Les Arts Florissants · William Christie
….
Guy De Mey; “DIE SCHÖNE MÜLLERIN”; Franz Schubert
Guy De Mey–tenor Guy Penson–piano
´´´´´´
LISZT Sonetto del Petrarca n°104 – Guy de Mey – Cyril Huvé …
Guy de Mey, ténor Cyril Huvé, piano Érard 1850
´´´´