Драги приятели на оперната музика, на днешния 27 юли 2020 г. преди 5 години написах тук във ФБ една голяма статия, посветена на кръглата годишнина на един от най-известните тенори на нашето време – италианеца Марио дел Монако, който почетох тогава във връзка със 100 години от рождението му.
Днес се навършват 105 години от това рождение, но понеже имам през последните 5 години около 600 нови ФБ-читатели и приятели, искам да повторя тази статия с малки допълнения – неговите изяви в МЕТ Ню Йорк (няма какво ново да се случи, спомените за Марио дел Монако продължават да интересуват оперните любители по целия свят), нека тези нови читатели и приятели научат какво съм писал тогава. Цитирам по-долу статията заедно с тези малки промени:
„Драги приятели на оперната музика, днес на 27 юли 2015 година имаме един особено важен юбилей – СТО ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА МАРИО ДЕЛ МОНАКО !
Дали има по света оперен любител, който да не е чувал това име. Даже де не е, самото произнасяне на сричките доставя огромно удоволствие. А който е чувал едно време неговото изкуство, записано само на грамофонни плочи или предавано по радиото, не е могъл да не изтръпне от изпълненията му. Когато вече сме го виждали в киното или в телевизията, вече разбрахме и що за красавец е той, с такава внушителна и великолепна фигура, с такова излъчване. Как могат да се забравят ролите му в десетки опери, предавани по-късно по телевизията, заснети на различни носители или само музикалните записи, които сме слушали в захлас през 50-те години и по-късно.
Марио дел Монако си остана една легенда за нашето поколение. Когато се помина през октомври 1982 г., тук в Германия медиите се надпреварваха да дават съобщения за живота и кариерата му, по телевизията се предаваха части или цели опери с негово участие, радиостанциите излъчваха отделни арии или негови солови изпълнения на популярни песни, в които той беше голям майстор. И след това всичко откликна, дойдоха нови таланти, нови артисти, но сега – като слушаме и гледаме неговите изпълнения от едно време, виждаме какъв артист е бил Марио дел Монако и какво музикално наследство е оставил.
През последните две години аз писах статии за редица негови колеги-тенори от Италия, като Джузепе ди Стефано, Карло Бергонци, Марио Ланца, Бениамино Джили, Тито Скипа, Франко Корели и други – все във връзка с техни рождени дни или дати на които са се поминали. Днес дойде ред и за Марио дел Монако, и то при повод за такъв тържествен юбилей. Информационни материали за него има колкото пожелаем – печатни – в речници и в енциклопедии, в редица електронни портали, страници на 24 езика в Уикипедия (на български език няма). А що се отнася до негови снимки – стотици, да не кажа хиляди, една от друга по-хубави и по-изразителни. Че действително Марио дел Монако е имал наред с прекрасния си глас и особено хубава и представителна фигура – това е съвсем ясно. Когато бях на 20-22 години, пък и по-късно, бях очарован от вида му, както и от прекрасния му глас. Вижте какво се казва по отношение на гласа му в един източник:
„Когато Марио дел Монако празнува своята 60-годишнина през 1975 година, в много италиански вестници, които отразяват това събитие се писало, че „гласът на певеца до това време може да разбие кристално стъкло на разстояние от 10 метра“. Не знам каква е самата истина, но тези дни прочетох нещо в източник на немски език по отношение на „неговата злоупотреба“ с гласа си, което му коства сравнително ранното напускане на оперната сцена. Цитирам:
„Марио дел Монако пее в началото на кариерата си първо лирични партии, преди да премине в драматичния жанр. В стила „веризмо“ той намира окончателно свеето „музикално отечество“, но негови разходки в драматичния репертоар от Рихард Вагнер са изключения. Хубавият му външен вид не на последно място му осигурява участие в няколко филма. Дел Монако става символ на един „Tenore di forza“. Едва ли има певец през 50-те и 60-те години на миналия век, който да е записал повече грамофонни плочи от него, макар и някои от тях днес да се критикуват в някои отношения. Като артист на сцената той се изявява отлично, особено на страната на своята любима партньорка Рената Тебалди, като изглежда толкова естествен и автентичен като никой от своите колеги. Обаче за този „извънредно напрегнат вокален спорт“ той трябва да заплати скъпо – през 60-те години гласът му загубва своя блясък“.
Действително, последните му оперни участия в записи на оперите „Федора“ от Джордано и „Франческа да Римини“ от Дзандонай са от годината 1969. Ето подробности:
1969 | Fedora Loris Ipanoff | Magda Olivero, Tito Gobbi | Lamberto Gardelli | Decca |
Francesca da Rimini (sel.) Paolo il bello | Magda Olivero | Nicola Rescigno | Decca |
(край на цитата)
Трябва да сме доволни, че през 1957 г., в най-добрия период от дейността си Марио дел Монако е направил запис на операта „Ернани“ от Верди заедно с Борис Христов – един важен документ за авторитета на българския бас в тези години. Диригент е бил легендарният Димитри Митропулос (миналата година писах статия за тази знаменит диригент):
Ernani, con Anita Cerquetti, Ettore Bastianini, Boris Christoff, dir. Dimitri Mitropoulos – Firenze 1957 ed. Myto/Opera D’Oro
В края на статията ще дам пълен списък на дискографията на Марио дел Монако.
Сега ще се спра на биографията и дейността на артиста.
Марио дел Монако (Mario del Monaco) е роден на 27 юли 1915 г. във Флоренция, починал на 16 октомври 1982 г. във Венеция. Той произхожда от състоятелна фамилия в родния си град, като майка му Flora Giachetti е била добра хоби-певица. По-късно Марио дел Монако я определя като „негова първа муза“. Баща му по професия е музикален критик. Заради професията му фамилията живее в отделни периоди в Кремона, по-късно в Триполи и най-сетне в рождения град на Джоакино Росини – Пезаро. Именно тук в Пезаро Марио дел Монако следва при Arturo Melocchi в Консерваторията на името на Росини.
През 1936 година дел Монако учи известно време в Оперната школа на Римската опера. Там обаче той има неприятности с учителите си, понеже ги обвинява в това, че искат да го преобучат като лиричен тенор. Поради тази причина Марио дел Монако напуска Рим и се връща наново в Пезаро при своя първоначален учител Melocchi, при когото завършва и своето обучение. Макар и по време на Втората световна война той да е причислен към една транспортна военна част, дел Монако успява в този период на войната да завърши успешно музикалното си образование.
Точно срещу Нова година – на 31 декември 1940 година Марио дел Монако има своя оперен дебют в ролята на Пинкертон в операта „Мадам Бътерфлай“ от Пучини на сцената на „Teatro Puccini“ в Милано – стартът на една шеметна кариера. На 21 юни 1941 година той се оженва за своята колежка от съвместния период на следване в Музикалната академия в Пезаро – Rina Filippini. От този брак се раждат двама синове – Джанкарло – днес световно известен оперен режисьор и Клаудио.
През следващите години следват ангажименти във Верона, Флоренция и Кайро, преди Марио дел Монако да има своя дебют в Миланската Скала през 1945 г., който фактически е началото на блестящата му световна кариера. Ето някои нейни пунктове: Буенос Айрес (Teatro Colón, където той пее през 1950 г. за пръв път в кариерата си в ролята на Отело в операта от Верди – най-важната роля в творческия му път), Сан Франциско, Ню Йорк (Метрополитен Опера) и Виена (Държавната опера). Тук във Виена Марио дел Монако няма особено много изяви. Ето списък на всичките му участия:
Titel des Werks | Rolle/Funktion der Person | Datum der ersten/letzten Vorstellung | Anzahl der Vorstellungen | |
---|---|---|---|---|
Carmen | Don José | 25.06.1958–28.06.1958 | 2 mal | |
Otello | Otello | 15.04.1957–06.05.1957 | 7 mal | |
Pagliacci | Canio (Pagliaccio) | 21.02.1973–01.05.1975 | 3 mal |
(край на цитата)
През 50-те години на миналия век Марио дел Монако е заедно с лиричните тенори Джузепе ди Стефано и по-късно с Франко Корели един от най-известните в света тенори. Заедно с Рената Тебалди двамата са считани за най-известната оперна двойка в тези години. Също и в студиото на звукозаписните компании той е постоянен гост. Зедно с Рената Тебалди той има 14 пълни записа на италиански опери.
В началото на 60-те години звездата на дел Монако започва да залязва, гласът му започва да загубва от блясъка си. През 1962 г. при едно откриване на сезона в МЕТ в Ню Йорк той е заместен от Франко Корели и след това постепенно се оттегля от тази сцена. През 1963 г. след една тежка катастрофа дел Монако трябва да прекъсне за една година кариерата си. През 1975 година, като 60-годишен, той завършва окончателно вокалната си кариера. Седем години по-късно, на 16 октомври 1982 г. той умира във Венеция. По негово желание е погребан в костюма си от операта „Отело“.
РЕПЕРТОАР И ЗНАЧЕНИЕ НА ПЕВЕЦА
В началото на кариерата си Марио дел Монако пее предимно в партии от лиричния теноров жанр – Пинкертон, Алфредо, Едгардо (в „Лучия ди Ламермур“ от Доницети). По-късно – през 50-те години той се посвещава почти изключително на героични тенорови роли, като Канио в „Палячи“ от Леонкавало, Манрико в „Трубадур“, Ернани в едноименната опера, Радамес в „Аида“ и Отело в едноименната опера от Верди, която роля е играл повече от 400 пъти. Дел Монако опитва да играе и роли в опери от Рихард Вагнер, като Лоенгрин в едноименната опера. За разлика от други свои колеги, като чилийския тенор Рамон Винай (1911-1996, писах статия миналата година за него) или по-късно Пласидо Доминго, той обаче не се решава да навлезе в тежките партии от вагнерови опери, като Парсифал в едноименната опера, макар че през 1965 г. опитва разширяване на жанра си, като играе в ролята на Зигмунд във „Валкюри“.
В по-късните години от кариерата си Марио дел Монако има големи успехи със записите си на неаполитански песни. Поради изключително хубавия си външен вид той играе и в редица филми. Музикалната критика дава за него приблизително следната оценка: „притежава изключително впечатляващ глас, който в най-хубавите години от кариерата на певеца се отличава с метална сила на излъчването при високите тонове и с почти баритоново звучене в ниския регистър“.
В града Тревизо в Италия има паметник на артиста в истинска големина, който го показва като певец със сабя в ръцете. Той е открит заедно с отварянето на “Istituto lirico Mario del Monaco” на 8 октомври 2011 година. През 2002 г. маестро Марио Мелани – близък приятел на Марио дел Монако и на Рената Тебалди основават в Пезаро вокална академия, която е наречена в чест на двамата велики певци „Academia internazionale di canto «Citta di Pesaro – Mario del Monaco e Renata Tebaldi». Както е известно, в Пезаро е родена Рената Тебалди, а Марио дел Монако е получил там музикалното си образование.
Ето информация на италиански език за репертоара на Марио дел Монако:
Repertorio
Repertorio operistico
Ruolo | Titolo | Autore |
---|---|---|
Pollione | Norma | Bellini |
Enea | Les Troyens | Berlioz |
Don José | Carmen | Bizet |
Faust | Mefistofele | Boito |
Giuseppe Hagenbach | La Wally | Catalani |
Maurizio di Sassonia | Adriana Lecouvreur | Cilea |
Andrea Chénier | Andrea Chénier | Giordano |
Loris Ipanov | Fedora | Giordano |
Peri | Il Guarany | Gomes |
Canio | Pagliacci | Leoncavallo |
Turiddu | Cavalleria rusticana | Mascagni |
Enzo Grimaldo | La Gioconda | Ponchielli |
Renato Des Grieux | Manon Lescaut | Puccini |
Rodolfo | La bohème | Puccini |
Mario Cavaradossi | Tosca | Puccini |
F. B. Pinkerton | Madama Butterfly | Puccini |
Dick Johnson | La fanciulla del West | Puccini |
Luigi | Il tabarro | Puccini |
Calaf | Turandot | Puccini |
Samson | Samson et Dalila | Saint-Saens |
Ernani | Ernani | Verdi |
Stiffelio | Stiffelio | Verdi |
Duca di Mantova | Rigoletto | Verdi |
Manrico | Il trovatore | Verdi |
Riccardo | Un ballo in maschera | Verdi |
Don Alvaro | La forza del destino | Verdi |
Radames | Aida | Verdi |
Otello | Otello | Verdi |
Lohengrin | Lohengrin | Wagner |
Siegmund | Die Walkure | Wagner |
Paolo il bello | Francesca da Rimini | Zandonai |
(край на цитата)
И както винаги в края на такива статии – дискографията на Марио дел Монако (също на италиански език):
Incisioni in studio
Anno | Titolo Ruolo | Cast | Direttore | Casa |
---|---|---|---|---|
1952 | Aida Radames | Renata Tebaldi, Ebe Stignani, Aldo Protti | Alberto Erede | Decca |
1953 | Cavalleria rusticana Turiddu | Elena Nicolai, Aldo Protti | Franco Ghione | Decca |
Pagliacci Canio | Clara Petrella, Afro Poli, Aldo Protti, Piero De Palma | Franco Ghione | Decca | |
Turandot Calaf | Inge Borkh, Renata Tebaldi, Nicola Zaccaria | Alberto Erede | Decca | |
1954 | Manon Lescaut Renato Des Grieux | Renata Tebaldi, Mario Boriello, Fernando Corena | Francesco Molinari-Pradelli | Decca |
Otello Otello | Renata Tebaldi, Aldo Protti | Alberto Erede | Decca | |
Rigoletto Duca di Mantova | Aldo Protti, Hilde Güden, Cesare Siepi, Giulietta Simionato | Alberto Erede | Decca | |
1955 | La forza del destino Don Alvaro | Renata Tebaldi, Ettore Bastianini, Cesare Siepi, Giulietta Simionato | Francesco Molinari-Pradelli | Decca |
1956 | Andrea Chénier Andrea Chénier | Renata Tebaldi, Ettore Bastianini | Gianandrea Gavazzeni | Decca |
Il trovatore Manrico | Renata Tebaldi, Ugo Savarese, Giulietta Simionato, Giorgio Tozzi | Alberto Erede | Decca | |
1957 | La Gioconda Enzo Grimaldo | Anita Cerquetti, Ettore Bastianini, Giulietta Simionato, Cesare Siepi | Gianandrea Gavazzeni | Decca |
1958 | La fanciulla del West Dick Johnson | Renata Tebaldi, Cornell MacNeil | Franco Capuana | Decca |
Mefistofele Faust | Cesare Siepi, Renata Tebaldi | Tullio Serafin | Decca | |
Pagliacci Canio | Gabriella Tucci, Cornell MacNeil, Renato Capecchi, Piero De Palma | Francesco Molinari-Pradelli | Decca | |
1959 | Tosca Mario Cavaradossi | Renata Tebaldi, George London | Francesco Molinari-Pradelli | Decca |
1960 | Cavalleria rusticana Turiddu | Giulietta Simionato, Cornell MacNeil | Tullio Serafin | Decca |
1961 | Adriana Lecouvreur Maurizio di Sassonia | Renata Tebaldi, Giulietta Simionato, Giulio Fioravanti | Franco Capuana | Decca |
Otello Otello | Renata Tebaldi, Aldo Protti | Herbert Von Karajan | Decca | |
1962 | Il tabarro Luigi | Renata Tebaldi, Robert Merrill | Lamberto Gardelli | Decca |
1963 | Carmen Don José | Regina Resnik, Joan Sutherland, Tom Krause | Thomas Schippers | Decca |
1966 | Cavalleria rusticana Turiddu | Elena Souliotis, Tito Gobbi | Silvio Varviso | Decca |
1967 | Norma Pollione | Elena Souliotis, Fiorenza Cossotto, Carlo Cava | Silvio Varviso | Decca |
1968 | La Wally Giuseppe Hagenbach | Renata Tebaldi, Piero Cappuccilli | Fausto Cleva | Decca |
1969 | Fedora Loris Ipanoff | Magda Olivero, Tito Gobbi | Lamberto Gardelli | Decca |
Francesca da Rimini (sel.) Paolo il bello | Magda Olivero | Nicola Rescigno | Decca |
……….
Registrazioni dal vivo (selezione)
- Un ballo in maschera, con Carla Castellani, Piero Biasini, Giulietta Simionato, dir. Nino Sanzogno – Ginevra 1946 ed. Bongiovanni/Myto
- Andrea Chenier (selez.), con Renata Tebaldi, Paolo Silveri, dir. Victor De Sabata – La Scala 1949 ed. Cetra/Myto
- Otello, con Delia Rigal, Carlos Guichandut, dir. Antonino Votto – Buenos Aires 1950 ed. Myto/GOP
- Adriana Lecouvreur, con Clara Petrella, Oralia Dominguez, Giuseppe Taddei, dir. Oliviero De Fabritiis – Mexico City 1951 ed. Lyric Distribution/House of Opera
- Aida, con Maria Callas, Oralia Dominguez, Giuseppe Taddei, Roberto Silva, dir. Oliviero De Fabritiis – Mexico City 1951 ed. Melodram/SRO/EMI
- Aida, con Zinka Milanov, Nell Rankin, Leonard Warren, Jerome Hines, dir. Fausto Cleva – Met 1952 ed. Myto
- Pagliacci, con Delia Rigal, Paolo Silveri, Renato Capecchi, dir. Alberto Erede – Met 1953 ed. Bongiovanni/Opera Lovers
- La Wally, con Renata Tebaldi, Giangiacomo Guelfi, Renata Scotto, Giorgio Tozzi, dir. Carlo Maria Giulini – La Scala 1953 ed. IDIS/Legato
- La forza del destino, con Renata Tebaldi, Aldo Protti, Cesare Siepi, dir. Dimitri Mitropoulos – Firenze 1953 ed. Archipel/House of Opera
- La fanciulla del west, con Eleanor Steber, Giangiacomo Guelfi, dir. Dimitri Mitropoulos – Firenze 1954 ed. Cetra/Arkadia/Myto
- Otello, con Floriana Cavalli, Renato Capecchi, dir. Tullio Serafin – RAI-Milano 1954 ed. Myto
- Otello, con Renata Tebaldi, Leonard Warren, dir. Antonino Votto – La Scala 1954 ed. Melodram/Myto
- Andrea Chenier, con Maria Callas, Aldo Protti, dir. Antonino Votto – La Scala 1955 ed. Melodram/Opera d’Oro/EMI
- Norma, con Maria Callas, Giulietta Simionato, Nicola Zaccaria, dir. Antonino Votto – La Scala 1955 ed. Arkadia/IDIS/Myto
- Ernani, con Anita Cerquetti, Ettore Bastianini, Boris Christoff, dir. Dimitri Mitropoulos – Firenze 1957 ed. Myto/Opera D’Oro
- Carmen, con Risë Stevens, Lucine Amara, Frank Guarrera, dir. Dimitri Mitropoulos – Met 1957 ed. Nuova Era/Living Stage
- Otello, con Victoria de los Angeles, Leonard Warren, dir. Fausto Cleva – Met 1958 ed. Paragon/Myto
- Sansone e Dalila, con Rise Stevens, Giorgio Tozzi, dir. Fausto Cleva – Met 1958 ed. Myto
- Pagliacci, con Lucine Amara, Leonard Warren, Mario Sereni, dir. Dimitri Mitropoulos – Met 1959 ed. Melodram/Arkadia
- Francesca da Rimini, con Magda Olivero, Giampiero Malaspina, dir. Gianandrea Gavazzeni – La Scala 1959 ed. Legato Classics/Myto
- I troiani, con Fiorenza Cossotto, Giulietta Simionato, Lino Puglisi, Agostino Ferrin, Nell Rankin, dir. Rafael Kubelik – La Scala 1960 ed. Paragon/VAI/Myto
(край на цитата)
Сигурен съм, че днес на 27 юли 2015 г. в много страни по света ще се говори и пише във връзка със 100-годишнината от рождението на Марио дел Монако, особено в родината му – Италия. Случайно тази вечер, като приключвах тази статия видях линк с днешна дата на немски език, който напомня тук в Германия за певеца. Няма да го превеждам, но ще го поместя:
Портал „Deutschlandradio Kultur“ 27.07.2015
Mario del Monaco Umstrittene Strahlkraft einer Stimme
Von Michael Stegemann
Von den Kritikern oft als “zu laut” geschmäht, vom Publikum geliebt: Der Italiener Mario del Monaco war in den 50er- und 60er-Jahren weltweit einer der gefragtesten Tenöre des italienischen Opern-Repertoires. Vor 100 Jahren wurde er geboren.
Unter den großen italienischen Tenören der 1950er und 1960er-Jahre war er mit Sicherheit der bestaussehendste und – der lauteste: Mario del Monaco. Als “golden yelling” hat ein Kritiker einmal sein Timbre beschrieben, als “goldenes Gebrüll”; andere schmähten seine Stimme als “vulgär”, “brutal” oder “ungehobelt”.
Mario del Monaco – geboren am 27. Juli 1915 in Florenz als Sohn eines Musikkritikers und einer Amateur-Sängerin – war vielleicht kein Tenor “für’s Feine”‘ (wie Carlo Bergonzi, Franco Corelli oder Giuseppe di Stefano); aber die ungeheure Strahl- und Durchsetzungskraft seiner Stimme und seine enorme Bühnenpräsenz machten ihn zum Publikumsliebling, allem Kritiker-Schmäh zum Trotz. Und del Monaco beherrschte durchaus auch das mezza voce – das Singen mit “halber Stimme” –, wie beispielsweise als Faust in Arrigo Boitos Mefistofele.
Nach seinem Studium erschien Mario del Monaco erstmals mit 25 auf der Bühne, als Pinkerton in Giacomo Puccinis Madama Butterfly.
“Ich habe mein Debüt 1940 am Teatro Puccini in Mailand gegeben, einem kleinen Opernhaus. Aber es war erfolgreich genug, dass ich ein paar Jahre später an die Scala gekommen bin.”
Von da aus ging es bald an alle großen Bühnen der Welt. Vor allem für die dramatischen Tenorpartien Verdis und Puccinis galt del Monaco als Idealbesetzung – am liebsten als Partner von Renata Tebaldi (die er schon beim Studium in Pesaro kennen gelernt hatte, und mit der er im Studio 14 Opern aufnahm), aber immer wieder auch mit Maria Callas.
“Ich habe mit ihr nie Schwierigkeiten gehabt: Wir sind beste Kollegen – sie schätzt mich, und ich schätze sie.”
Die allseits gefürchtete Primadonna und del Monaco kamen bestens miteinander aus – auch wenn ihre Duette oft eher wie ‘Duelle’ klangen, etwa 1951 in Verdis Aida.
In den 1960er Jahren begann del Monacos Stimme zu verblassen, verlor ihren metallischen Glanz und ihre Sicherheit. Eine seiner letzten Aufnahmen war 1969 Umberto Giordanos Fedora.
1975 zog sich del Monaco von der Bühne zurück. Drei Jahre später spielte er noch in der Kino-Komödie Primo amore “Ein Sack voller Flöhe” von Dino Risi mit, neben Ornella Muti und Ugo Tognazzi. Am 16. Oktober 1982 ist Mario del Monaco in Venedig gestorben.
(край на статията)
Нека днес на 27 юли 2015 г. отбележим 100-годишнината от рождението на големия певец Марио дел Монако, оставил златни следи в развитието на оперното изкуство през миналия век. Синът му Джанкарло дел Монако продължава и днес делото на знаменития си баща като режисьор в редица оперни театри по целия свят и то с подчертан успех. Каква по-хубава награда за един баща от тази да знае, че следващата генерация върви също по пътя на оперното изкуство!
……….
Драги приятели на оперната музика, преди да завърши днешният 27 юли 2015 г., искам с радост да съобщя, че и в България на време са отбелязали днешния 100-годишен юбилей на Марио дел Монако. На 24 юли програма „Христо Ботев“ е излъчила предаване за певеца с автор Ивета Грънчарова, после вечерта е бил пуснат запис на операта „Отело“ от 1961 г. с негово участие и Рената Тебалди в ролята на Дездемона. Прилагам текста на предаването и благодаря на редакцията на програма „Христо Ботев“. След като за Марио дел Монако няма Уикипедия-страница на български език, това предаване е свършило чудесна работа.
Марио дел Монако – глас без залез
публикувано на 24.07.2015 в 14:05 часа
Автор: Ивета Грънчарова
Самият певец определя така удивителната си дарба. Често възкликвал: Боже, вземи ми всичко, само не гласа! Щом престана да пея, ще престана и да живея… Марио дел Монако приживе бе превърнал в легенда красотата и мощта на своя сякаш безкраен глас. А изследователите припомнят: Дел Монако е мит в историята на белкантото със своето слънчево излъчване и чувство за хумор. Само онези, които са го слушали на живо познават неговото обаяние и наелектризиращо присъствие, богатството на гласа му. Тенор с метален и звучен тембър в цялата теситура на гласа. С невероятно широк среден регистър и силни височини. Марио дел Монако се превърна в история за белкантото. Принадлежи към прочутото „златно време“ от 50-те години, богато на големи гласове и личности. По чудо събрани заедно, за да дадат невероятен тласък за разпространението на операта в обновяващия се свят след Втората световна война, твърди Елизабета Романьоло в книгата си за великия певец.
Впрочем за Марио дел Монако винаги се говори не само като за певец с изумителен глас. Глас, който смайва с мощ и пробивност. На сцената се развихряше стихийният му темперамент. Привличаха го силните характери. Бе неотразим във вихъра на страстите. Твърдеше, че най-напред трябва да се влюби в ролята. И после: Да я усетя с всяка фибра на тялото си. След като изстискам и последната капка от вълшебното творение наречено вокална партия – пея за всички! Винаги, когато се появявам на сцената искам да взривя залата. Да усетя върху си неистовия възторг на публиката. Ако зърна, че някой се разсейва или дори е… задрямал, цялата ми енергия се устремява към него! Той трябва да бъде спечелен за общата кауза!
Марио дел Монако е хубавец. Дарен щедро от природата и с глас, и с ум, и с характер. Това проличава още с първата роля на Туриду в „Селска чест“ от Маскани в Пезаро под зоркия поглед на неговия учител Артуро Мелоки. През 1943 година Ла Скала бурно приветства бъдещия корифей на световния оперен театър като Рудолфо в „Бохеми“ на Пучини.
Пред италианския тенор се открива началото на бляскава кариера. Надпреварват се да го канят от големите театри в Европа, Северна и Латинска Америка. А през 1947 година Марио дел Монако поставя своеобразен рекорд: появява се на сцената в 101 спектакъла! За 50 дни пее 22 пъти, обикаляйки американския континент. По думите му сключва фантастичен договор за турне в Бразилия, като за всяко представление получава 470 000 лири!
След войната Дел Монако се появява за пръв път на сцената на Ла Скала през януари 1949 година в „Манон Леско“ от Пучини, а на диригентския пулт е Антонино Вото.
Веднага след това маестро Де Сабата кани тенора за новата постановка на „Андре Шение“ в памет на автора Джордано. Тук Марио дел Монако среща Рената Тебалди. Откритието на Тосканини вече има своите успехи. А според Марио, гласът на Рената притежава неподражаема чистота и блясък. В ония ранни години й предрича световна кариера. Може да се каже, че я градят заедно. Тандемът Дел Монако – Тебалди е гаранция за пълни зали, а записите им се разпродават като „топъл хляб“. Познават се още от деца от Пезаро. Врекли се да служат на оперната магия с цената на всякакви лишения. Знаят какво искат на сцената. Усещат, че са на върха… Специалистите пък ги определят като „златният дует на италианската опера“. Освен с Рената Тебалди, знаменитият тенор има култови изяви и с другата примадона на Ла Скала – Мария Калас. Паметни са спектаклите им на „Норма“ и „Андре Шение“.
Според изследователи Марио дел Монако пее много. Дори прекалено. В репертоара му има около 40 роли. 20 години обира овациите в Миланската скала, повече от десетилетие – в МЕТ. Животът му на сцената е свързан с огромно натоварване и произтичащи от това лишения. Дел Монако ги нарича изпитания на духа. Пази гласа си с дълги паузи. Дори преди спектакъл разговаря с жена си Рина с бележки, защото публиката очаква от своя герой да завоюва поредния връх…
Марио дел Монако се страхува от течение, а неизменното шалче на врата е негова запазена марка. Повече от 35 години живея аскетично. А как ми се искаше да се измокря до кости на дъжда и вятърът да брули лицето ми…
Да остана с приятели на масата и след полунощ, без да мисля за ангажименти… Уви, куфарите ми напомнят – там някъде ме чакат! И отново летища, хотели, сцени… Това е моят живот!, изповед на великия Дел Монако, запечатана на страниците на автобиографичната му книга с име „Моят живот и моите успехи“.
През 1975 г., в годината на своя 60-ти рожден ден Марио дел Монако се сбогува с многобройните си фенове. Подготвя им кралски подарък: за 20-ина дни тенорът участва в 11 спектакъла в Неапол и Палермо. И на тази възраст е блестящ! Мъдър, вглъбен в образа, изпипал до съвършенство и последния детайл… И макар Дел Монако да не бе едър, отбелязват в „Кориере де ла сера“ неговият глас сякаш го възвисяваше там, където малцина могат да стигнат – отвъд мрачните небеса…
Марио дел Монако си отиде от този свят през есента на 1982 година. Имаше правото, а и силата да каже: Направих вид ревизия на италианското белканто. Изчистих изпълненията си от раздутата романтична патетичност, а красивото пеене – от подслаждането. На първо място разкрих вълшебството на гласа. Превърнах го в инструмент, който предизвиква искрени изживявания. Още нещо: винаги подчертавам възможностите на живата, ясна реч…
На 27 юли музикалният свят ще отбележи вековния юбилей на легендарния тенор. Останал в историята на оперния театър с десетки ярки превъплъщения: Радамес, Манрико, Ернани, Канио, Полион, Андре Шение, Дон Хосе… Най-впечатляващото без съмнение е Отело! Сам Дел Монако усеща безпогрешно силата си: Отело е ролята на моя живот!
В началото на 1950 година прави първите стъпки. Започнах да изучавам клавира от любопитство. Лека-полека все по-старателно и с нарастващо усърдие. Заех се да издиря всички плочи. Исках да разгадая тайната на тази фантастична, убийствена опера. Търсех нов различен още недостигнат интерпретаторски способ. Знаех, че Отело е жестоко препятствие, което певци като Карузо и Джили старателно заобикаляли…
Отело е границата на човешките възможности. Щеше ли физиката ми, поукрепнала, но не съвършена, да издържи подобно свръхнатоварване?“, пита се Марио дел Монако преди премиерното излизане като Отело в „Театро Колон“ в Буенос Айрес в началото на 1950 година. Успехът е зашеметяващ, а критиците единодушни: Отело е завършекът на професионалните усилия и задълбочени изследвания на Марио дел Монако.
Изпълнява тази роля 427 пъти! От 1950 – 1972 година в различни постановки. Различни са режисьорите, диригентите, партньорите на сцената. През споменатата 1950 г. Отело на Дел Монако намира своята Дездемона – Рената Тебалди. Срещат се в Сан Франциско и в следващите години имената им неизменно се свързват със съвременната тълкувателна традиция на шедьовъра на Верди. Стават мярка за съвършенство.
В съботната вечер ще си припомним записа на операта „Отело“ от Верди продуциран от фирмата ДЕКА през 1961 година с несравнимия Марио дел Монако в главната роля. Дездемона е Рената Тебалди, а Яго – Алдо Проти. С участието на хора на Виенската Щаатсопер и Виенската филхармония обединени от диригентската палка на Херберт фон Караян.
Съдържание на операта „Отело“
25 юли, от 20 часа
Програма Христо Ботев Музика На опера в събота Марио Дел Монако
(край на статията от 2015 г.)
Цитирам линк към това предаване на БНР, така е възможно винаги да прочетем при желание нещо повече за Марио дел Монако:
http://bnr.bg/post/100582966/na-opera-v-sabota
(край на статията ми от 2015 г.)
Реших днес на 27 юли 2020 г. да прибавя още нещо за Марио дел Монако, специално повече информация за изявите му в МЕТ в Ню Йорк. Както е добре известно, както тогава, така и сега участията в главни роли на тази сцена са едно мерило за таланта и популярността на даден оперен артист.
Марио дел Монако е имал общо 148 изяви на тази сцена, първата – на 27 ноември 1950 г. в „Манон Леско“ от Пучини, последната на 3 януари 1959 г. в „Палячи“ от Леонкавало. Цитирам съставите на ансамбъла при двете изяви:
[Met Performance] CID:155190 Manon Lescaut {80} Metropolitan Opera House; 11/27/1950 Debut: Mario Del Monaco |
MANON LESCAUT
{80}
Manon...................Dorothy Kirsten
Des Grieux..............Mario Del Monaco
[Debut]
Lescaut.................Giuseppe Valdengo
Geronte.................Gerhard Pechner
Edmondo.................Thomas Hayward
Innkeeper...............George Cehanovsky
Solo Madrigalist........Margaret Roggero
Dancing Master..........Alessio De Paolis
Sergeant................Clifford Harvuot
Lamplighter.............Paul Franke
Captain.................Osie Hawkins
Conductor...............Fausto Cleva
(край на цитата)
Разполагам и с една кратка рецензия на английски език за тази първа изява на артиста в МЕТ:
Review of Cecil Smith in „Musical America“:
„Mario del Monaco, a young Italian tenor who came to this country for the fall season of the San Francisco Opera, made his debut at the Metropolitan in a guest appearance as Des Grieux in Puccini's Manon Lescaut. The many strong qualities in his performance and the warm enthusiasm of the audience left little doubt that he will be a strong addition to the roster if the management, after this trial balloon, decides to engage him next season.
Gifted with an admirable voice, good looks, and a slender figure, Mr. Del Monaco revealed no faults that a little grooming could not eliminate. The high notes were the most striking feature of his voice. After he had abandoned the rather pinched production that marred his singing in the first act, he showed that he could send across the pit the resonant, free tones that make the work of an Italian tenor exciting and guaranteed him a permanently enslaved audience. His middle voice was somewhat less distinctive, although in the tragic music of the last act it took on a warmth and roundness it had not possessed earlier. Stylistically his singing was a bit crude, but not really distressingly so; and his shortcomings of legato and phrasing were counterbalanced by dynamic and powerful accentuation that often suggested the delivery of Giovanni Martinelli. As an actor for the American audience, he was hampered by an addiction to exaggerated demonstrations that persist in Italian opera houses, and he was rather too ready to turn on a set musical-comedy smile. But he is obviously alert and responsive, and it would be no great task to coach him in the sort of stage deportment preferred on this side of the Atlantic.“
(край на цитата)
Превод на рецензията за „Манон Леско“ (компютърен превод):
"Марио дел Монако, млад италиански тенор, който дойде в тази страна за есенния сезон на опера в Сан Франциско, дебютира в " Метрополитън "като гост на" Дес Грийо "в" Манон Леско " на Пучини. Многото силни качества в представянето му и топлият ентусиазъм на публиката оставиха малко съмнение, че той ще бъде силно допълнение към списъка, ако ръководството, след този пробен балон, реши да го ангажира следващия сезон. Надарен с възхитителен глас, добър външен вид и елегантна фигура, г-н Дел Монако не разкри никакви грешки, които малко оформяне не може да премахне. Високите нотки бяха най-забележителната черта на гласа му. След като е изоставил доста притиснатата продукция, която му пречеше да пее в първия акт, той показа, че може да изпрати в гроба резонантните, свободни тонове, които правят работата на италианския тенор вълнуваща и му гарантира трайно поробена аудитория. Средният му глас беше по-малко отличителен, макар че в трагичната музика на последния акт се възползваше от топлината и кръглото, които не беше притежавал по-рано. Стилистично пеенето му беше малко сурово, но не съвсем тревожно; И неговите недостатъци на легалото и фразите бяха компенсирани от динамично и мощно акцентиране, което често предложи доставката на Джовани Мартинели. Като актьор за американската аудитория, той е възпрепятстван от пристрастяването към преувеличени демонстрации, които продължават да съществуват в италианските оперни къщи, и той е твърде готов да се обърне на една мюзикъл-комедия усмивка. Но той очевидно е нащрек и отзивчив и няма да е голяма задача да го видим на сцената, предпочитана от тази страна на Атлантическия океан. "
(край на превода)
Последната му изява е на 3 януари 1959 г. в „Палячи“ от Леонкавало:
[Met Performance] CID:180700
Cavalleria Rusticana {397}
Pagliacci {436} Matinee Broadcast ed. Metropolitan Opera House: 01/3/1959., Broadcast
(Broadcast)
Metropolitan Opera House
January 3, 1959 Matinee BroadcastCAVALLERIA RUSTICANA
{397}
Santuzza................Zinka Milanov
Turiddu.................Daniele Barioni
Lola....................Rosalind Elias
Alfio...................Mario Zanasi
Mamma Lucia.............Thelma Votipka
Conductor...............Dimitri MitropoulosPAGLIACCI
{436}
Nedda...................Lucine Amara
Canio...................Mario Del Monaco
[Last performance]
Tonio...................Leonard Warren
Silvio..................Mario Sereni
Beppe...................Charles Anthony
Villager................Joseph Folmer
Villager................William Starling
Conductor...............Dimitri Mitropoulos
(край на цитата)
Наред с изявите си в горните две опери, Марио дел Монако играе още в редица други опери, като:
Верди: „Аида“ (Радамес), „Отело“ (Отело), „Трубадур“ (Манрико), „Силата на съдбата“ (Дон Алваро), „Ернани“ (Ернани), Маскани: „Селска чест“ (Туриду), Доницети: „Лучия ди Ламермур“ (Едгардо), Бизе: „Кармен“ (Дон Хосе), Понкиели: „Джоконда“ (Енцо), Пучини: „Тоска“ (Каварадоси), „Мадам Бътерфлай“ (Пинкертон), Джордано: „Андре Шение“ (Андре Шение), Белини: „Норма“ (Полионе – заедно с Мария Калас като Норма, неин дебют в МЕТ през октомври 1956 г.), Сен Санс: „Самсон и Далила“ (Самсон).
Още през 1951 г. – една година след дебюта си в МЕТ той играе Радамес в нова постановка на тази сцена – една от най-успешните му роли не само в МЕТ. Цитирам състава при тази първа изява на 13 ноември 1951 г. Както ще забележим, в ролята на Фараонът на Египет играе българският бас Любомир Вишегонов – по това време титуляр в ансамбъла на МЕТ, който там се представя под името Luben Vichey (вероятно за краткост):
Metropolitan Opera House
November 13, 1951
Opening Night {67}
New production
Rudolf Bing, General Manager
AIDA {530}
Giuseppe Verdi–Antonio Ghislanzoni
Aida………………..Zinka Milanov
Radamès……………..Mario Del Monaco
Amneris……………..Elena Nikolaidi [Debut]
Amonasro…………….George London [Debut]
Ramfis………………Jerome Hines
King………………..Luben Vichey
Messenger……………Thomas Hayward
Priestess……………Lucine Amara
Dance……………….Janet Collins [Debut]
Conductor……………Fausto Cleva
(край на цитата)
В главните роли са знаменитите артисти Зинка Миланов (1906-1989) като Аида, Елена Николаиди (с гръцки корен) като Амнерис (не е българката Елена Николай!) и Джордж Лондън като Амонасро.
Зинка Миланов е легендарен сопран с корен в Хърватия, после американка, с великолепна кариера преди всичко в МЕТ. Презимето Миланов е по името на втория й съпруг – артистът от Югославия Предраг Миланов. В редица други опери тя играе главни роли, много често заедно с Марио дел Монако в неговите главни тенорови роли в МЕТ.
Няма какво друго да добавя, освен да почетем днес на 27 юли 2020 г. 105 години от рождението на един гениален певец – тенорът Марио дел Монако.
…………..
Изпълнение на Марио дел Монако:
Mario Del Monaco,” Nessun Dorma”
´´´´´´´´
Изпълнение на Марио дел Монако:
Mario Del Monaco sings “Recitar!…Vesti la giubba” (Leoncavallo) From: VAI DVD 4421 Pagliacci The incomparable tenor Mario Del Monaco in one of his most celebrated portrayals. This breathtaking 1961 performance also features unforgettable performances by Gabriella Tucci as Nedda and Aldo Protti as Silvio. The NHK Symphony Orchestra & Italian Opera Chorus, the Fujiwara Opera Chorus, and the Tokyo Choraliers are all under the direction of Giuseppe Morelli.
https://www.youtube.com/watch?v=oN4zv0zhNt8
´´´´´´
Изпълнение на Марио дел Монако:
Escenas de Il Trovatore con Mario del Monaco, Fedora Barbieri. Edición Ricordi. Orquesta y Coro de la Radiotelevisione Italiana. Dir. Fdo. Previtali. Otros personajes de esta grabación: El Conde- Ettore Bastianini, Leonora-Leila Geneer.
´´´´´´´´
Изпълнение на Марио дел Монако:
Mario Del Monaco – Concerto Alla Salle Pleyel – Live Parigi 1973 Audio HQ Rarissimo!
Storico concerto alla Salle Pleyel di Parigi il 29 settembre del 1973
´´´´