Певицата от Австрия Хелга Дернеш празнува своя 85-ти рожден ден
Драги приятели на оперната музика, на 3 февруари 2024 г. навърши кръглите 85 години една от най-известните оперни певици през последните три десетилетия на миналия век – сопраното и мецосопрано от Австрия Хелга Дернеш (Helga Dernesch), написала златни страници чрез дейността си в световното вокално изкуство.
На 3 февруари имах статия за друга оперна личност и не можах в този ден да уважа тази заслужила дама, поради което правя това днес на 23 февруари, в който ден нямам предвидена дата за друга статия. В последно време имам доста юбиляри, които навършиха наскоро 85 години или са починали или родени преди 85 години, като Франц Шмид, Владимир Атлантов и Силвано Кароли.
За Хелга Дернеш може да се пише много и да се подчертават редица фактори, които я нареждат между най-добрите оперни артистки на съвремието. Притежаваща рядко красив глас с особено голям регистър (започва да пее в началото като мецосопрано, после сопрано и в зрялата си кариера минава пак към мецосопранови роли), Хелга Дернеш изгражда внушителен репертоар от роли във всички жанрове и епохи на оперното изкуство. Наново искам да подчертая този уникум с нейния глас – мецосопрано, после сопрано и пак мецосопрано. Ето една реплика на тази тема:
Кариерата й я прекарва през четири последователни фази: от мецосопрано през лирично сопрано до драматично сопрано и след това около 1980 г. отново обратно към мецосопрано. „Гласът й имаше голямо богатство и сила, а нейното поразително красиво сценично присъствие и интензивна актьорска игра я направиха завладяващ изпълнител“ – се казва в редица коментари на специалисти по времето, когато вече е приключила световната си вокална дейност в първите години на новия век.
Във връзка с това многообразие на нейния глас, цитирам абзац от едно нейно интервю в Чикаго през 80-те години на миналия век, което ще поместя изцяло по-долу в моята статия:
„Хелга Дернеш е най-рядката от всички редки певици, която направи прекрасна кариера в трудните и драматични роли на Вагнер и след това, както тя ми каза, по „щастливия съвет на Кристоф фон Донани“ трансформира гласа и кариерата си по такъв начин, че тя сега пее драматични мецосопранови партии. Такъв пълен преход не се предприема често от артист в средата на кариерата, а когато се случи, обикновено е от по-ниски и по-малки роли към по-високи и по-големи роли. Така че смелият (но много правилен) ход на г-жа Дернеш показва както способността й да взема решения, така и желанието й да бъде най-добрата на най-подходящата за нея позиция“.
(край на цитата)
В средните и последни периоди на дейността си Хелга Дернеш играе роли и в много съвременни опери, при които често участва в техни премиери. Ето примери:
Касандра в „Troades“ (Троянци) от съвременния немски композитор Ариберт Райман, роден през 1936 г. Тази опера има премиера през 1986 г. в Баварската държавна опера в Мюнхен и при нея Хелга Дернеш участва в ролята на Хекабе (за алт). При други постановки по-късно тя играе и в ролята на Касандра (за мецосопран). Интересно, 10 години преди това, между октомври 1976 г. и септември 1979 г. Хелга Дернеш участва в ролята на Касандра във Виенската държавна опера в 9 спектакъла на друга опера със същия сюжет, написана 100 години преди това от френския композитор Ектор Берлиоз – т.н. „Grand opera“ със заглвавие “LES TROYENS“ (Троянци).
Втори пример: Гонерила в премиерата на „Лир“ от Ариберт Райман през 1978 г. – роля, която пее и в няколко други немски оперни театри и в английски превод в Оперния театър на Сан Франциско. През октомври 2000 г. тя създава главната роля в друга опера на Ариберт Райман – „Къщата на Бернарда Алба“ (по творбата със същото име на испанеца Федерико Гарсиа Лорка) с премиера в Баварската държавна опера, където Хелга Дернеш играе в главната роля на Бернарда Алба.
Последен пример: Леокадия Бегбик във „Възходът и падението на град Махагони“ (по творбата на Бертолт Брехт) от Курт Вайл през 1995 г. Същата роля тя играе 5 пъти през същата 1995 г. на сцената на Метрополитън опера в Ню Йорк.
Няма да се спирам тук в началото на други нейни роли, това ще стане в текста по-долу.
След тези начални бележки ще изложа основните данни от нейната биография и дейност:
Хелга Дернеш (Helga Dernesch), родена на 3 февруари 1939 г., е австрийско сопрано и мецосопрано. Кариерата й я прекарва през четири последователни фази: от мецосопрано през лирично сопрано до драматично сопрано и след това около 1980 г. отново обратно към мецосопрано. „Гласът й имаше голямо богатство и сила, а нейното поразително красиво сценично присъствие и интензивна актьорска игра я направиха завладяващ изпълнител“ – се казва в редица коментари на специалисти по времето, когато вече е приключила световната си вокална дейност в първите години на новия век.
Живот и кариера
Родена във Виена, Хелга Дернеш учи във Виенския музикален университет, преди да направи своя дебют в Берн през 1961 г. като Марина в „Борис Годунов“. Тя продължава да пее в Берн от 1961 до 1963 г., във Висбаден от 1963 до 1965 г. и в Кьолнската опера от 1965 до 1968 г. Изявява се за първи път през 1965 г. на Фестивала в Байройт в ролята на Велгунде в „Пръстена на Нибелунга“. Две години по-късно тя пее Елизабет в „Танхойзер“ и Зиглинде с ансамбъла на Фестивала в Байройт при турне в Осака, Япония.
Хелга Дернеш се появява за първи път на Великденския фестивал в Залцбург през 1969 г. В Шотландската опера тя играе Гутруне в „Пръстена на Нибелунга“ (1968), нейната първа Леонора във „Фиделио“ (1970), Маршалката в „Кавалерът на розата“ (1971), Брюнхилде в „Пръстена на Нибелунга“, Изолда в „Тристан и Изолда“, Ариадна в „Ариадна на Наксос“ и Касандра в „Troades“ (Троянци) от съвременния немски композитор Ариберт Райман, роден през 1936 г. Тази опера има премиера през 1986 г. в Баварската държавна опера в Мюнхен и при нея Хелга Дернеш участва в ролята на Хекабе (за алт). При други постановки по-късно тя играе и в ролята на Касандра (за мецосопран).
Хелга Дернеш също така се изявява в много други големи оперни театри по света, включително Цюрих, Амстердам, Глайндбърн във Великобритания, Лондон, Париж, Сан Франциско, Ню Йорк и Чикаго, в роли като Леонора, Зиглинде и Брюнхилде във „Валкюри“, Изолда, Съпругата на бояджията Барак в „Жената без сянка“ от Рихард Щраус, Клитемнестра в „Електра“, Кабанича в „Катя Кабанова“ от Леош Яначек, Графинята в „Дама пика“ и Ларина в „Евгений Онегин“ от оперите на Чайковски. Тя продължава да пее редовно в Баварската държавна опера, където играе Маршалката през 1979 г. и създава ролята на Гонерила в премиерата на „Лир“ от Ариберт Райман през 1978 г. – роля, която пее и в няколко други немски оперни театри и в английски превод в Оперния театър на Сан Франциско. През октомври 2000 г. тя създава главната роля в друга опера на Ариберт Райман – „Къщата на Бернарда Алба“ (по творбата със същото име на испанеца Федерико Гарсиа Лорка) с премиера в Баварската държавна опера, където Хелга Дернеш играе в главната роля на Бернарда Алба.
Дернеш дебютира в Метрополитън опера в Ню Йорк през 1985 г. като Марфа в „Хованщина“ и играе принц Орловски в „Прилепът“ от Йохан Щраус (1986), Херодиас в „Саломе“, Фрика в „Рейнско злато“ и „Валкюри“, Валтрауте в „Залезът на боговете“ и Медицинската сестра в „Жената без сянка“ (всички по това време).
Дернеш се завръща в MЕТ през 1994 г. за изпълнения на Мадам дьо Кроаси в „Диалози на кармелитките“ от Франсис Пуленк и Аделаида в „Арабела“ от Рихард Щраус, а през 1995 г. като Леокадия Бегбик във „Възходът и падението на град Махагони“ (по творбата на Бертолт Брехт) от Курт Вайл.
Цитирам подробна информация за нейните изяви в МЕТ Ню Йорк:
Хелга Дернеш има общо 72 изяви в следните опери (в обратен хронологичен ред):
„Възходът и падението на град Махагони“ от Курт Вайл: 5 изяви през 1995 г.
„Арабела“ от Рихард Щраус: 8 през 1994 г.
„Диалози на кармелитките“ от Франсис Пуленк: 6 през 1994 г.
„Прилепът“ от Йохан Щраус: 6 през 1991 г., 6 през 1990 г. и 3 през 1989 г.
„Саломе“ от Рихард Щраус: 8 през 1990 г. и 6 през 1989 г.
„Рейнско злато“ от Рихард Вагнер: 1 през 1990 г., 1 през 1989 г. и 3 през 1988 г.
„Жената без сянка“ от Рихард Щраус: 7 през 1989 г.
„Залезът на боговете“ от Рихард Вагнер: 4 през 1989 г.
„Валкюри“ от Рихард Вагнер: 2 през 1989 г.
„Хованщина“ от Модест Мусоргски: 6 през 1986 г. и 1985 г.
Дебют на 14 октомври 1985 г.
„Хованщина“ от Мусоргски
В главните роли:
Иван Ховански – Aage Haugland
Марфа – Helga Dernesch
Досифей – Martti Talvela
Голицин – Wieslaw Ochman
Диригент – Neeme Järvi
Режисьор – August Everding
……
Последна изява в МЕТ на 9 декември 1995 г.
„Възходът и падението на град Махагони“ от Курт Вайл
В главните роли:
Джени – Teresa Stratas
Leocadia Begbick – Helga Dernesch
Диригент – James Levine
´´´´´´
През 1998 г. Дернеш пее Иродиада от „Саломе“ в Оперния театър на Лос Анджелис, а през 2009 г. се изявява в Баварската държавна опера като баба Бурийовка в „Йенуфа“ от Леош Яначек. Тук тя е вече на 70 години.
Цитирам информация за изявите на Хелга Дернеш във Виенската държавна опера.
През годините от 1972 до 1996 тя има общо 72 изяви в 10 различни опери и оперети, в 11 роли, в някои опери в различни роли. Ето пълен списък на тия изяви:
AMAHL AND THE NIGHT VISITORS
Seine Mutter | 12 Vorstellungen | 15.11.1980–30.12.1981
DER ROSENKAVALIER
Die Feldmarschallin | 7 Vorstellungen | 25.12.1972–26.12.1977
DIE FLEDERMAUS
Prinz Orlofsky | 11 Vorstellungen | 31.12.1986–01.01.1989
DIE FRAU OHNE SCHATTEN
Die Amme | 5 Vorstellungen | 13.04.1980–04.04.1985
DIE WALKÜRE
Sieglinde | 2 Vorstellungen | 09.04.1978–30.11.1978
DIE WALKÜRE
Fricka | 3 Vorstellungen | 16.12.1988–22.12.1988
ELEKTRA
Klytämnestra | 5 Vorstellungen | 07.12.1979–30.09.1981
FIDELIO
Leonore | 1 Vorstellung | 01.09.1972
Cassandre | 9 Vorstellungen | 17.10.1976–30.09.1979
PIQUE DAME
Gräfin | 3 Vorstellungen | 15.09.1996–22.09.1996
SALOME
Herodias | 14 Vorstellungen | 05.12.1986–07.06.1991
(край на цитата)
Дебюта на Хелга Дернеш във Виенската държавна опера е на 1 септември 1972 като Леонора във „Фиделио“ от Бетовен при състав на ансамбъла:
BESETZUNG | 01.09.1972
| Dirigent | Josef Krips |
|---|---|
| Inszenierung | Otto Schenk |
| Bühnenbild | Günther Schneider-Siemssen |
| Kostüme | Leo Bei |
| Chorleitung | Norbert Balatsch |
| Florestan | Ludovico Spiess |
| Leonore | Helga Dernesch |
| Don Fernando | Helge Bömches |
| Don Pizarro | Theo Adam |
| Rocco | Manfred Schenk |
| Marzelline | Olivera Miljakovic |
| Jaquino | Adolf Dallapozza |
| Erster Gefangener | Karl Terkal |
| Zweiter Gefangener | Manfred Jungwirth |
(край на цитата)
Последната изява на Хелга Дернеш във Виенската държавна опера е на 22 септември 1996 г. като Графинята в „Дама Пика“ от Чайковски при състав на ансамбъла:
BESETZUNG | 22.09.1996
| Dirigent | János Kulka |
|---|---|
| Nach einer Inszenierung von | Kurt Horres |
| Bühnenbild und Kostüme | Andreas Reinhardt |
| Choreinstudierung | Johannes Meister |
| Choreographie | Milan Hatala |
| Choreographische Assistenz | Carlos Gacio, Christian Tichy |
| Hermann | Vladimir Galouzine |
| Graf Tomski | Valery Alexejev |
| Fürst Jeletzki | Dmitri Hvorostovsky |
| Tschekalinski | Herwig Pecoraro |
| Surin | Rudolf Mazzola |
| Tschaplitzki | Franz Kasemann |
| Narumow | Jaroslav Štajnc |
| Festordner | Michael Kurz |
| Gräfin | Helga Dernesch |
| Lisa | Nina Rautio |
| Polina | Malgorzata Walewska |
| Gouvernante | Anna Gonda |
| Mascha | Lotte Leitner |
(край на цитатите)
Хелга Дернеш е омъжена за австрийския тенор Вернер Крен, роден през 1943 г. Няколко думи за него:
Вернер Крен, роден на 21 септември 1943 г. във Виена, е австрийски тенор.
Крен получава първото си музикално обучение като член на „Хора на виенските момчета“. По-късно учи фагот и е главен фаготист на Виенския симфоничен оркестър от 1962 до 1966 г. Певческият му талант е разпознат и той започва уроци по пеене с Елизабет Радо.
Крен прави своя оперен дебют в „The Fairy Queen“ (Кралицата на феите) от британския бароков композитор Хенри Пърсел – продукция на „Дойче Опер Берлин“. В края на 1960-те години Крен прави редица забележителни записи на песни от Франц Шуберт. През 70-те години той редовно се изявява във Виенската държавна опера. Крен има участия в Залцбург в „Missa Solemnis“ от Бетовен под ръководството на Херберт фон Караян. Списанието „The Musical Times“ пише за него през 1971 г.: „Гласът на Вернер Крен е сладък, истински и сериозен.“
Вернер Крен се изявява в Шотландската опера и на Международния концерт на „BBC“ в „Royal Festival Hall“ в Лондон. Той е женен за певицата Хелга Дернеш.
(край на цитата за Валтер Крен)
Записи
В края на 60-те години Хелга Дернеш е популярна интерпретаторка в записи на Херберт фон Караян, с когото записва „Зигфрид“, „Залезът на боговете“, „Тристан и Изолда“ и „Фиделио“ – при всеки запис тя изпълнява главната женска роля. Въпреки че не успява да демонстрира толкова сила и твърдост на тези записи, колкото нейната колежка Биргит Нилсон, страхотното й емоционално изразяване и добрата й техника на пеене идват в сила. Друг акцент в нейната дискография е записът на „Tанхойзер” с Джордж Шолти. Тя записва и Симфония № 3 на Густав Малер със Шолти и Чикагския симфоничен оркестър, в която симфония има солово участие на сопрано.
Акценти от постановката на „Кавалерът на розата“ в Шотландската опера са записани от Хелга Дернеш през септември 1974 г. за лейбъла „Classics for Pleasure“ на „EMI“, изпяти на немски език с Дернеш като Маршалката, Ан Хауелс като Октавиан, Тереза Кейхил като Софи и Майкъл Лангдън като Барон Окс под диригенството на Александър Гибсън.
Има запис на живо на „Кавалерът на розата“ в Шотландската опера от 1971 г., изпяти на английски език, с Дернеш като Маршалката, Дейм Джанет Бейкър като Октавиан и Елизабет Харууд като Софи, в „King’s Theatre“ Глазгоу, под диригентството на Александър Гибсън.
Има и запис на живо с участието на Хелга Дернеш като Зиглинде заедно със Силя, Адам, Томас, Хофман, Нинстедт, под диригентството на Томас Шиперс, направен в Осака, Япония по време на гостуване на ансамбъла на Фестивала в Байройт, в продукцията на Виланд Вагнер.
(край на цитата)
Не знам дали Хелга Дернеш е имала общи изяви или записи с български оперни артисти по време на дългогодшната си кариера, но тия дни моят приятел – тенорът Михаил Светлев беше отбелязъл в профила си във ФБ нейната 85-а годишнина със забележката, че е имал общи изяви с нея и беше поместил една снимка на плакат в Баварската държавна опера в Мюнхен. Сигурно са имали там обща изява. Тази снимка аз копирах и ще поместя днес, а неговата забележка във ФБ беше следната:
„Helga Dernesch 03.02.1939
Glückwünsche zum 85 Geburtstag, liebe Helga.
Хубави спомени от Мюнхен и известната австрийска певица Хелга Дернеш, 85 ! Снимка от рекламния плакат пред Баварската опера на операта “Русалка”.
(край на цитата)
В началото на 80-те години на миналия век Хелга Дернеш гостува често в САЩ за различни изяви обикновено в роли от опери на Рихард Вагнер. При такъв престой в Чикаго тя прави голямо интервю с един много известен по това време музикален писател и познавач на оперното изкуство – Брус Дъфи (Bruce Duffie) от САЩ, който редица години води такива интервюта с изявени певци, диригенти, режисьори и композитори от целия свят.
В днешната ми статия ще поместя в превод от английски на български език това голямо интервю на Хелга Дернеш, от което се научават редица подробности за многостранната й дейност, особено в роли от опери на Вагнер, в които тя е блестяла по целия свят при изявите си тогава:
Хелга Дернеш – Сигурна в новия си репертоар
От Брус Дъфи
(Забележка: Голяма част от това интервю първоначално се появи през юли 1985 г. в „Wagner News“. Тридесет години по-късно то беше леко редактирано и останалата част от разговора беше добавена за представянето на този уебсайт. Снимките и връзките също бяха добавени по това време).
Хелга Дернеш е най-рядката от всички редки певици, която направи прекрасна кариера в трудните и драматични роли на Вагнер и след това, както тя ми каза, по „щастливия съвет на Кристоф фон Донани“ трансформира гласа и кариерата си по такъв начин, че тя сега пее драматични мецосопранови партии. Такъв пълен преход не се предприема често от артист в средата на кариерата, а когато се случи, обикновено е от по-ниски и по-малки роли към по-високи и по-големи роли. Така че смелият (но много правилен) ход на г-жа Дернеш показва както способността й да взема решения, така и желанието й да бъде най-добрата на най-подходящата за нея позиция.
Преди Дернеш да смени репертоара си в началото на 1979 г., тя имаше международна кариера и беше известна с много роли – включително Маршалката в „Кавалерът на розата“ (където пееше на немски и английски езици!), Леонора във „Фиделио“ и, разбира се, големите роли в опери от Рихард Вагнер, включително Брюнхилде и Изолда. Но тя винаги е играла много роли – тази в „Залезът на боговете“ е нейната шеста роля! Обявените й фаворити в „Пръстена на нибелунга“ са Зиглинде и Брюнхилде в „Залезът на боговете“. Сега тя се премества в ниския регистър, където се чувства по-комфортно, а роли като Клитемнестра, Иродиада и Фрика я занимават тези дни. От време на време тя изнася концерти, като през ноември 1982 г., когато имах възможността да я видя между изпълненията [и записа] на 3-та симфония от Густав Малер с Чикагския симфоничен оркестър под ръководството на сър Джордж Шолти. [Вижте моите интервюта със сър Джордж Шолти]. Английският й беше отличен и тя ясно показа, че е доста доволна от всичко, което се случва около нея. Донякъде замислено, но с намигване, г-жа Дернеш разговаря с мен около 45 минути и ето какво беше казано. . . .
Брус Дъфи (BD): Когато подготвяте тези роли на Вагнер, прозаичните текстове влияят ли на вашите изпълнения?
Хелга Дернеш (HD): Гледах първата си опера на Вагнер, когато бях на 12 години и за мен лично всичко е толкова ясно. Разбира се, чета за това и винаги се оглеждам за нови впечатления. Прочетох всички нови книги, които излизат за Вагнер, но почти знам какво ще направя.
BD : Режисьорите, с които работите, опитват ли се да променят идеите ви?
HD : Да. Точно снощи говорих с Маестро Шолти за нашия нещастен опит в Париж. Трябваше да е пълен „Пръстен на нибелунга“, но след „Валкюри“, защото като цяло беше толкова жалко. И двамата бяхме въвлечени и изпитахме голямо разочарование. И двамата продуценти са много известни с театралните си продукции – особено Петер Щайн, който прави чудесни неща в Западен Берлин. Наистина очаквах с нетърпение да работя с него, но като цяло беше много жалко.
BD : Дори не се ли научихте какво не трябва да правите?
HD : Не, не научих нищо от това. Беше просто страхотно да пея под диригентството на Шолти, но той дирижира само няколко от изпълненията и след това си тръгна и трябваше да преживеем още много изпълнения без него. Но музиката е толкова страхотна и частите са толкова великолепни, че се опитваш да продължиш.
BD : Просто се опитвате ли да блокирате всичко, което се случва, и да организирате концерт?
HD : Е, така свърши.
BD : Като певица, доколко можете да блокирате незначителните неща, които се случват около вас?
HD : Е, свиквате.
BD : Използвате ли суфльор?
HD : Да, разбира се, но досега имах голям късмет и бях доста уверена в това, което правя. [хваща дървената маса] Съвсем наскоро имах чудесно преживяване в Сан Франциско. Човекът в суфльорската клетка има телевизионен монитор и подава реплики и съобщения и е страхотен. На Залцбургския фестивал Херберт фон Караян изрично го изисква. Той е фантастичен човек и се казва Филип Айзенберг. Той е абсолютно надежден всяка секунда. [За повече информация относно Айзенберг вижте карето (!) в края на този уебсайт].
BD : Имате участия в няколко продукции, в които трябва на главата ви да има тясна шапка. Изобщо притеснява ли ви това?
HD : Не, в никакъв случай. Но открих, че това да нося шапка, която приляга плътно около черепа ми, наистина ме засяга. Намирам, че премахва вибрациите на костите в главата, което е много важно. Загрявам преди изпълнението и се чувствам добре, а след това, когато сложа нещото на главата си, се чувствам сякаш със загубен глас. Дори и ушите ми да не са запушени, не мога да чуя или усетя гласа си. За мен това е съвсем различно усещане.
BD : Доколко костюмът и гримът влияят на личността ви на сцената?
HD : Много. Почти винаги се гримирам сама.
BD : Някои хора смятат, че режисьорите и дизайнерите се отклоняват твърде далеч от намеренията на композиторите.
HD : Да, прав сте, но мисля, че трябва да експериментираме – до определен лимит. Но това ми харесва. Предпочитам го пред обикновена продукция.
BD : [С леко побутване] Искате ли Фрика да се качи на колесница, теглена от овни?
HD : [Смее се] Добре, нека да видим как работи.
BD : Сега пеете мецосопранови роли – по-удобно ли ви е това?
HD : Да, много повече. Вече проучих 17 или 18 нови творби и то не само за забавление. Изпълнявам ги всички. Имам късмет там.
BD : Предпочитате ли инсценирани опери вместо концертни изпълнения?
HD : По-лесно е и ми харесва повече. Например, ето аз седя по време на първите три части на симфонията и е хубаво да слушаш и гледаш маестрото, но не можеш да помръднеш изобщо. По-лесно е да излезеш на сцената облечена и гримирана като съвсем различен човек. Тогава можете да действате и да се движите, докато пеете. Няма много герои, които взаимодействат помежду си – просто трябва да бъдете себе си.
BD : Операта работи ли и в концертна форма?
HD : Защо не? Мисля, че работи. Направих третото действие на „Залезът на боговете“ тук, когато все още бях Брюнхилде! Но е много по-добре да си изпял ролята на сцената, преди да я изиграеш на концерт. Същото е и със записите. Най-много ми харесва да записвам опера, която съм пяла на сцената, но при Караян винаги е било обратното.
BD : Искала ли сте някога да се върнете и да го запишете отново по-късно?
HD : [Подчертано] Да! [И двамата се смеят]
BD : Различно ли е да работите с Караян, защото той е и диригент, и продуцент?
HD : Според моя опит най-добрите продуценти са тези, които носят идеите си от музиката, което ни води до Караян.
BD : Значи концепцията му е много по-единна?
HD : Не бих казала това. Намерих много продуценти, които работят само с музика и това винаги е правилното нещо.
BD: Липсват ли ви големите творби, тежки творби или се радвате, че вече ги нямате?
HD : Не ми липсват, не. Мисля, че е наистина е хубаво да направя Брангене заедно с Изолда, защото оценявам колко много знам за тази роля. Много колеги са ми казвали, че е прекрасно, защото реагирам на всичко, защото го познавам толкова добре.
BD : Нека останем на тази тема за момент – разкажете ми за Брангене. Каква жена е тя и колко е силна?
HD : Тя е много силна в предаността и любовта си към Изолда и се старае много да направи най-доброто за нея. Ето защо тя й дава грешната напитка. В този момент тя смята, че е за добро.
BD : Тя разбира ли последствията от това, което ще се случи в резултат?
HD : Не, не мисля така. Тя просто иска да избегне отровата, което би означавало незабавна смърт.
BD : Дори Изолда да го поиска?
HD : Да.
* * * * *
BD : Нека поговорим малко за Брюнхилде. Логично ли е развитието от „Валкюри“ през „Зигфрид“ до „Залезът на боговете“?
HD : Да. Когато в живота й се появи мъж, това винаги е развитие.
BD : Дуетът в началото напълно различен ли е от този, при който завършва „Зигфрид“?
HD : Да, това е след първата й нощ и тя е напълно променена. Сега тя е жена, а не Валкирия.
BD : Промяна към по-добро ли е?
HD : Да, бих казала така.
BD : Ако в „Залезът на боговете“ Брюнхилде е по-женствена, опитва ли се да си върне божественото във второто действие?
HD : Не, тя просто играе възможно най-силна жена.
BD : Сцената с жертвоприношението само кулминацията на операта или на целия цикъла на „Ринга“ е, или наистина е нещо за цялото човечество?
HD : [Смее се] Уау, имате толкова хубави въпроси! Жертвоприношението е много красиво, но не бих стигнала дотам да кажа, че това е послание за цялото човечество. Това са нейните чувства и това е краят на едно огромно произведение на изкуството. Има много повече, отколкото някога съм предполагала, но за нея това е краят.
BD : Значи това е край, а не „зората на нова ера“, както се казва в постановките на Вагнер?
HD : Това е край, да.
BD : Разкажете ми нещо за Валтрауте.
HD : Тя просто се опитва да помогне. Мисля, че тя има чувството, че Брюнхилде е на грешен път.
BD : Трябваше ли Брюнхилде да върне пръстена на дъщерите на Рейн?
HD : Не, не мисля така. Тя го получи от съпруга си и никога не би се отказала от него.
BD : Тя би предпочела да унищожи целия свят?
HD : Да.
BD : Продължавайки с другите части на тази опера, има ли злоба в Гутруне?
HD : Не, но нейната среда е толкова невероятна и тя е принудена да прави всичко, което прави. Тя не може да бъде напълно добра, когато Гюнтер и Хаген са наоколо. Тя е толкова повлияна от тях.
BD : Можеха ли тя и Зигфрид да са щастливи, ако Брюнхилде не беше се появила?
HD : Мисля, че да.
BD : Той не би ли бил твърде силен за нея?
HD : Мисля, че тя е много силна жена. Както казах, нейната среда е ужасна и тя се влияе от нея.
BD : Правилно ли е в целия „Пръстен на нибелунга“ една и съща певица да пее и Фрика, и Валтрауте?
HD : Да.
BD : Няма ли прекъсване на приемствеността, защото е един и същ изпълнител?
HD : Не мисля така. Аз правя и втората Норна за загрявка! Но винаги се прави така. Фрика също обикновено пее една от Валкириите в третото действие.
BD : Но това е различно, защото тя е само една от многото.
HD : Да, по-скоро анонимно, но това е интересен въпрос. Но не ми е хрумвало да не го правя. Винаги съм правила Зиглинде и Гутруне. Поради някои промени в графика, ще играя Ерда в „Зигфрид“ в Сан Франциско, което очаквам с нетърпение.
BD : Имате и ниско „сол“?
HD : Да. Знаете ли операта „Пентезилея“?
BD : От Отмар Шьок?
HD : Да, така е. Току що го направихме в Австрия, запис и концертно изпълнение. Питаха ме за ниското „сол“, но ролята ми в операта на Шьок се нуждае от „фа диез“, половин тон по-ниско! Това е огромна роля. Операта продължава около час и 40 минути без антракт, а моята героиня е в нея около час и 20 минути!
BD : Ако трябваше да играете Ерда в „Зигфрид“, как бихте решили коя роля да пеете в „Рейнско злато“ – Фрика или Ерда?
HD : Е, разбира се, повече се интересувам от Фрика.
BD : Бихте ли направили и двете в един запис?
HD : Не мога да си представя някой да ме моли да направя това, но не мисля, че би било добра идея да го направя.
BD : Фрика знае ли, че ще спечели спора с Вотан, преди да започне?
HD : Да, сигурна съм.
BD : Има ли нещо, което тя не би направила, за да спечели това състезание?
HD : [Смее се] Мисля, че можем да кажем не. Мисля, че тя би направила всичко.
BD : Фрика влюбена ли е във Вотан?
HD : [Колебва се] Да. . .
BD : Въпреки че флиртува много, има ли истинска романтична връзка?
HD : Да. Те са истински в живота.
BD : Тези герои хора ли са или богове?
HD : За мен те са много човешки.
BD : Също така Брюнхилде във „Валкюри“?
HD : Да, дори във „Валкюри“. Как иначе би променила мнението си за Зигмунд?
BD : Как тогава правим разлика между боговете и велзунгите? (моя бележка – Б.К.: Велзунгите (на немски: „Wälsungen“) са митични полубогове от скандинавската митология)
HD : Няма чак толкова голяма разлика. Какво по-човешко от великата история на Вотан?
BD : Той помни и мисли едновременно.
HD : Точно така.
BD : Брюнхилде изобщо оформя ли мисленето му?
HD : Не, тя просто е съгласна донякъде, но изобщо не поставя своя печат върху това. Тя наистина е дете в тази сцена.
BD : Друга ваша роля в „Пръстена на нибелунга“ е Зиглинде.
HD : Правила съм я стотици пъти. Това е красива роля. Бих казала, че това е най-добрата роля от „Валкюри“.
BD : Най-добрата роля в „Пръстена на нибелунга“?
HD : Не, най-добрата роля в „Пръстена“ е на Брюнхилде в „Залезът на боговете“. Не мога да говоря за ролите на мъжете, но мога да говоря за ролите на жените. Въпреки че сцената с Фрика във „Валкюри“ е просто страхотна, като цяло бих казала, че Зиглинде и последната Брюнхилде са просто фантастични.
* * * * *
BD : Нека се отдалечим от „Пръстена на нибелунга“ и да поговорим за други опери на Вагнер. Завършихте Елизабет в „Танхойзер“, но завършихте ли и Венера?
HD : Не. Твърде високи тонове съдържа. Аз също подготвях Ортруд (и имах договори за нея), но реших да не я правя. Много съжалявам, но това просто не е подходящата роля за мен. От гледна точка на личността и актьорството би било идеално и бих искала да я направя – и, разбира се, бих могла да я направя – но това не е роля, която мога да изпълнявам през цялото време и когато човек се чувства по-съвършен в този момент за подобно постижение. Тогава започват проблемите, затова реших да не я правя. Същото нещо се случи с Кундри наскоро. Имах договор с Понел и Причард, но отново реших да не я правя. [Вижте моите интервюта със сър Джон Причард, второто от които се фокусира върху произведенията на Вагнер].
BD : [замислен] Предполагам, че ми липсват всички онези неща, които казвате, че никога няма да направите …
HD : Бих искала да ги направя, но не е правилното нещо.
BD : Ако трябваше да пеете и Венера, и Елизабет, бихте ли ги изпяли в една вечер?
HD : Не мисля така. Това е много добра изява за сопраното, което може да направи двете роли, и аз й се възхищавам.
BD : Нещо повече от трик ли е?
HD : За мен не. Това е просто много добра изява, но когато чух, че е направено по този начин, винаги имах чувството, че нито едната, нито другата роля е перфектна – както можеше да бъде, ако дамата беше направила само една роля. Те са различни.
BD : Значи всъщност не са две страни на една и съща жена?
HD : Аз наистина не го виждам по този начин. Имал ли е някога Вагнер певица по негово време, която да пее и двете роли?
BD : Не, доколкото знам.
HD : Щяхме да намерим бележка от него, ако се беше сетил за това.
BD : Когато играете тези дълги роли. . .
HD : [прекъсва] Вече не играя дълги роли! Най-дългата ми изява сега е на Медицинската сестра в „Жената без сянка“.
BD : Как се справяхте с почивките тогава? Трябваше ли да вокализирате отново, особено когато времето е дълго?
HD : Говоря през цялото време. Страхотна съм в това! Пяла съм ролята на Маршалката стотици пъти и винаги има повече от два часа между края на първо действие и изпълнението ми в трето действие.
BD : Какво правите през това време?
HD : Решавам кръстословици. [И двамата се смеят] За мен е невъзможно да се концентрирам върху четенето по време на представление. Не мога да прочета книга, защото ме отдалечава твърде много от действителното развитие.
BD : Слушате ли изпълнението на монитора в гримьорната си?
HD : Да, винаги, но не прекалено много. Знам го твърде добре.
BD : Имате ли роли, които правите твърде често?
HD : Не. Никога не можете да правите това твърде често.
BD : Винаги ли има нещо ново за научаване?
HD : Да. Винаги има нова постановка или нов маестро. Играла съм Медицинската сестра в „Жената без сянка“ в различни оперни театри, включително Виена, Мюнхен, Хамбург и в спектакъл на Хамбургската опера в Болшой театър в Москва, който е много красив. Това беше първият път, когато руската публика чу изпълнение на живо на “Жената без сянка” и го хареса.
* * * * *
BD : В тази нова фаза от кариерата ви изглежда, че играете много неприятни герои. Обичате ли да ги правите?
HD : Моят нов американски агент често влизаше в гримьорната ми, когато бях силно гримирана като Медицинска сестра, Иродиада, Вещица в „Русалка“ или Клитемнестра, а тук, в Чикаго, той дойде зад кулисите след концерта със симфонията на Густав Малер и каза: „Това беше първият път, когато ви виждам нормална!“ [И двамата се смеят]. Но да, наистина ми харесва да приемам тези роли. Винаги съм се интересувала много от актьорството. Ходя на много пиеси и наистина се възхищавам на актьорите и се опитвам да бъда една от оперните изпълнителки.
BD : Доколко се сливате с героинята си и я отделяте от Хелга Дернеш?
HD : Абсолютно.
BD : Операта работи ли когато е преведена на друг език?
HD : Да, така е. И ако това помага на обществото, това е добре. Преди няколко дни разговарях с Шотландската опера в Глазгоу и Единбург, където съм играла доста често. Компанията е основана през 1962 г. и изнася „Така правят всички“ от Моцарт на английски език. После две-три години по-късно я върнаха на италиански. По този начин заинтересованата публика знае за какво става въпрос, разбира вицовете и сега се връща към оригиналния език, което е добра идея. Направих „Кавалерът на розата“ там на английски.
BD : Харесва ли ви да научите отново тази голяма роля на английски?
HD : [Всъщност] Не. [И двамата се смеят] И направих Касандра в „Троянците“ от Берлиоз на английски и по-късно на френски. Аз съм свикнала с това.
BD : Сега ще правите ли Октавиан?
HD : Не, аз съм твърде стара за тази роля.
BD : Има ли други неща, които ви молят да направите, на които просто казвате „не“?
HD : Всъщност не, не.
BD : Обичате ли да правите записи?
HD : Да. Обичам ги.
BD : Не мислите ли, че е твърде стерилно, твърде банално?
HD: Не. Това помага изключително много. Защо да не го направим?
BD : Значи записите твърде перфектни ли са?
HD: Не. Винаги се пее от хора. Ако слушате внимателно, ще намерите малки недостатъци във всеки един запис.
BD : Връщайки се към Рихард Щраус ще ви запитам: Колко зла е Клитемнестра?
HD : Тя е много разочарована жена. Тя чула, че мъжът й имал други жени по време на войната и решила да има друг съпруг. Това е историята.
BD : [Протестира нежно] Но тя не трябваше да стига толкова далеч, за да го нокаутира!
HD : [Усмихва се] Ами… Тя е много горда и много красива жена, която не е стара. Трябва много да внимавам, защото съм от по-младите певици, които пеят тази роля. Обикновено се пее от възрастни жени. Същото е като Иродиада, но тя е зла! Обаче Клитемнестра, сестрата на Елена, не може да е стара. Не може да е родила децата си на четиридесет! Електра е на около 25 или 26, така че Клитемнестра е на около 45.
BD : Така че ако някой режисьор се опита да я направи стара вещица …
HD : [прекъсва] Не, няма да направя това! Тя е много болна от всички “лоши нощи”, както тя се изразява, което може да се види в нейното поведение и движения. Но тя не може да бъде грозна.
BD : Значи тя е по-скоро развалина, отколкото грозна?
HD : Да. Тя също е нервна.
BD : Параноична ли е?
HD : Мисля, че да, малко. Всичко е в музиката, така че можете да изразите всичко.
BD : Всичко това повлия ли на Електра?
HD : Тя е израснала в тази среда, но не мисля, че са прекарвали много време заедно.
BD : Има ли любов между двете?
HD : Не. Може би като дете, но Агамемнон го нямаше десет години.
BD : Пяла ли сте някога Електра?
HD : Не, никога. Направих Хризотемис.
BD : Тя изглежда винаги е носител на стари новини!
HD : [развеселена] Да.
BD : Хризотемис проста ли е?
HD : Не, тя е невинна. Тя казва, че просто иска да се омъжи и да има деца. Това е цялата й представа за живота. Тя е напълно нормална.
BD : Как е могла да расте в тази странна атмосфера и да бъде нормална?
HD : Тя има здрав ум! [И двамата се смеят]
BD : Сега казвате, че Иродиада е зла?
HD : Да…
BD : Като зло, да кажем, като Хаген?
HD : Тя направи всичко, което една жена може да направи. Ирод и Иродиада трябва да са убили много хора заедно. Това е единственото нещо, което ги държи заедно – всичките им тайни и – страхът от това, което са направили заедно. Между тях няма любов. Има секс, но няма любов. Така го виждам аз.
BD : Това ли е причината, поради която тя пришпорва Саломе да претендира за главата на Йоканаан?
HD : Да, тя мрази Йоканаан, защото той говори лошо за нея през цялото време, когато е там долу в резервоара. Тя иска да се отърве от него.
BD : Нека се обърнем от другата страна и да поговорим за Maршалката. Хареса ли ви да я играете?
HD : Хареса ми, да. Направих първите си изяви с нея, когато бях на 27 или 28.
BD : Не бяхте ли твърде млада за тая роля?
HD : Не, не бях твърде млада, но усещането е много различно от сега.
BD : На колко години е Maршалката?
HD : Около 35.
BD : Тя изобщо доволна ли е от фелдмаршала?
HD : Не… Тя дойде от манастира и се омъжи точно тогава.
BD : Нямаше ли да се опита да се влюби в него?
HD : Не знам. Може би има някаква връзка, сигурна съм, но тя не го обича.
BD : Тя обича ли Октавиан?
HD : [Развеселено] Да, добре… Не мисля, че тя наистина го обича. Това, което тя обича, е усещането да бъде привлекателна и обичана. Много е опасно в нашия живот да мислиш, че обичаш някого, но просто обичаш това, което те правят с теб и ти дават. [Смее се] Кара те да се чувстваш добре и удобно, млада и красива и така нататък.
BD : Октавиан дали е първият или последният за Маршалката?
HD : Не. Никога последният и със сигурност не първият.
BD : Мислите ли, че Софи и Октавиан са щастливи в четвъртото действие?
HD : Да, така мисля, но не от дълго време. [обръща таблиците, за да зададе въпрос] Мислите ли, че ще се оженят?
BD : Те тръгват заедно и човек би предположил, че Октавиан ще направи почтеното нещо. Но просто се чудя дали той би бил щастлив с нея?
HD : Не мисля така.
BD : Маршалката вижда ли голяма част от себе си в Софи?
HD : Аз идвам от манастира и се оженвам, но мисля, че Маршалката е много по-умна. Софи е много мила, но малко наивна.
* * * * *
BD : Пеете ли старинна музика – Монтеверди или Кавали?
HD : Не. Не знам защо.
BD : Музиката от тогава говори ли ни днес?
HD : Да. В Европа те правят много записи и продукции. О, да, красиво е, което ни води към съвременната музика! [И двамата се смеят]
BD : Харесва ли ви посоката, в която върви музиката днес?
HD : Да, и съм голям късметлия. Вероятно сте чували за нашата продукция на „Лир“ от Райман в Мюнхен и Сан Франциско. Беше толкова голям успех, че ще го направим отново. Трябваше да науча отново цялата си роля на английски. Току-що имахме световната премиера на неговия Реквием, който той написа за Фишер-Дискау, Юлия Варади и мен, и ще го изпълним и запишем в Берлин през януари. Това е огромна творба и е невероятна. Беше много успешна.
BD : Много е различна, да кажем Лулу.
HD : Смятате ли Лулу за съвременна музика? Израснах във Виена с Лулу и Воцек.
BD : Ще пеете ли графиня Гешвиц?
HD : Бих искал да направя това. Това е красива роля.
BD : Какви други нови роли очаквате?
HD : Ще изпълнявам Марфа в „Хованщина“ на руски! Ще я науча фонетично. Когато работех като певица на договор в Кьолн преди много години – трябва да беше 1966 г. – изпях много малка част в началото, крещящото момиче, което продължава около пет минути. Тъй като тогава не се интересувах толкова от това, никога не съм гледала цялата опера. Жалко е, знам, но дори не съм гледала извадка. Просто научих моята роля и я направих. Ужасно, нали? Ролята на Марфа свършва след второ действие, но сега, разбира се, ще остана до края на премиерата, защото когато свърши премиерата, всички трябва да излезем пред завесата. Но не съм сигурна, че ще остана до края всяка вечер при всички изяви. Но сега знам какво се случва в третото действие.
BD : Споменавате писък. Как се подготвяте за вика на Клитемнестра?
HD : Аз самата никога не крещя. Няма да рискувам да развалям гласа си, като крещя. Мога да го направя, но когато имах първата си изява в Берлин, бях толкова свикнала да го правя навсякъде – в Мюнхен и Виена – никога не трябваше да крещя и никой не спореше за това. Там винаги имаше някой, който крещи, и тогава изведнъж осъзнах, че никой не го прави. Така че отидох при копродуцента и попитах за това, а той каза: „Не. Нашите Клитемнестри винаги крещят“. Така че трябваше да го направя и се получи много добре.
BD : Благодаря ви много, че прекарахте това време с мен днес.
HD : За мен беше удоволствие.
´´´´´´
Брус Дъфи скоро ще завърши десетилетие служба с „WNIB“, „Classical 97“ в Чикаго. В допълнение към работата си в ефир, той избира и коментира редовната неделна вечерна опера. Неговите интервюта с водещи певци, диригенти, режисьори и композитори се появяват във „WNIB“ и в „OPERA SCENE“ (на който той е бил редактор), бюлетинът на „Massenet“, публикуван от американския клон на „Massenet Society, Nit & Co. Списание Wit“, както и много предишни броеве на „WAGNER NEWS“. Няколко негови интервюта също са поставени в архивите за съвременна музика на Северозападния университет.
© 1982 Брус Дъфи
(край на цитата)
Едно прекрасно интервю, от което могат да се научат толкова интересни подробности по най-различни въпроси на оперното изкуство. Браво на г-н Дъфи за неговата многогодишна дейност с такива интервюта, броят на които сигурно надминава няколко хиляди. Дано един ден те бъдат събрани и издадени като специални книги, от които интересуващите се от оперно изкуство по целия свят да научат важни неща за това вечно изкуство …
Нека днес на 23 февруари 2024 г. почетем голямата оперна певица Хелга Дернеш с навършване на 85 години на 3 февруари и да й пожелаем крепко здраве и лично щастие.
За много години!
……..
Записи:
Helga Dernesch: Liebestod (Wagner’s “Tristan und Isolde”)
……
Helga Dernesch sings “Einsam wachend in der Nacht”
….
Helga Dernesch: “Da geht ihr hin” (Strauss’s “Der Rosenkavalier”)
´´´´
Helga Dernesch + Brigitte Fassbaender + Lucia Popp FINAL DUET (Strauss’s “Der Rosenkavalier”)
Die Feldmarschallin: Helga Dernesch, Octavian: Brigitte Fassbänder, Sophie: Lucia Popp Conductor: Carlos Kleiber, Chor und Orchester der Bayerische Staatsoper, München
´´´´´´
Helga Dernesch – Da Capo – Interview with August Everding …
…..