Veröffentlicht am

Natalie Dessay

Колоратурното сопрано от Франция Натали Десе празнува днес рожден ден

Драги приятели на оперната музика, днес на 19 април 2024 г. пиша статия за първи път за голямата френска певица – сопраното Натали Десе (Natalie Dessay), която преди 15-20 години беше в редицата на най-известните оперни певици не само във Франция, но и в световен мащаб. Днес на 19 април т.г. тя навършва достойните 59 години – не е кръгла годишнина, но вече е време да й обърна внимание след една велика вокална кариера по целия свят. След редица гласови проблеми в началото на новото хилядолетие и две операции на гласните струни, Натали Десе постепенно се оттегли от активна оперна дейност, вероятно след трайно увреждане на гласа си. Все още тя има и сега концертни изяви и друга дейност, но съдбата й попречи да продължи така, както беше започнала.

Спомням си много добре, когато започнах да чета основни информации за оперни певци и певици от цял свят във връзка със статиите, които пиша във ФБ от средата на 2013 година, ме много често срещах нейното име като солистка в редица колоратурни роли в оперни театри по целия свят, като се започне от най-известните театри във Франция, после Миланската Скала, Виенската държавна опера, Кралската опера в Лондон и същите в Белгия, Испания и другаде, Метрополитън опера в Ню Йорк, Оперният театър в Санта Фе в САЩ, също на Музикалните фестивали в Залцбург в Австрия, Екс-ан-Прованс във Франция, Глайндбърн във Великобритания и другаде, също и изяви в редица солови концерти.

Нейният репертоар е огромен: от „Хофманови разкази“ на Офенбах, Кралицата на нощта във „Вълшебната флейта“ от Моцарт и други опери от Моцарт: Блондхен и Констанце в „Отвличане от сарая“, Сузана от „Сватбата на Фигаро“, Maдам Херц в „Театралният директор“, преминавайки през редица опери от Доницети: „Лучия ди Ламермур“ и „Дъщерята на полка“ с Хуан Диего Флорес, „Сомнамбула“ от Белини, „Лакме“ от Лео Делиб, Жулиета в „Ромео и Жулиета“ от Шарл Гуно, Манон в операта от Жюл Масне, в редица опери от Рихард Щраус: „Ариадна на Наксос“, „Арабела“, „Мълчаливата жена“, „Капричио“, „Кавалерът на розата“, участия в опери от Игор Стравински, Клод Дебюси, Верди, Пучини, но и от предкласиката: Моргана в „Алцина“ и Клеопатра в „Юлий Цезар“ от Хендел, в „Орфей“ от Монтеверди, в „Галантни Индии“ от Жан Филип Рамо.

Това не са всички нейни оперни участия, в хода на настоящата статия ще дам още конкретни данни.

Понеже писах в началото за нейните гласови проблеми, нека още тук в началото спомена някои факти (цитат от статия за нея):

„ (…) Натали Десе има много ясно колоратурно сопрано с ярки горни ноти. Така в операта на Жак Офенбах „Хофманови разкази“, в арията на куклата Олимпия, Десе взема „сол диез“ на трета октава. Певицата има участия в тази опера повече от 6 пъти, като всяка следваща изява е различна, нямаща нищо общо с предишната. Тя демонстрира въображението си, позволявайки си да добавя най-високи ноти в различни оперни изпълнения.

Натали Десе е смятана за най-доброто колоратурно сопрано в света, но не цялата кариера на певицата е приятна: когато е малко над 40-годишна и е на върха на кариерата си – през 2002 г. и 2004 г. тя претърпява две операции на гласните си струни. Диагностицирана е с възли, поради което певицата загубва лекотата, подвижността и пъргавината на гласа си. Причината за това е неизвестна, тъй като възелчетата по връзките се образуват от форсирането на гласа. След две успешни операции Натали Десе отново се научава да пее добре, но следите от болестта така и не изчезват. След операцията гласът на Натали се променя значително: от високи ноти тя започна да пее само до „ми“ на трета октава. Можем да кажем, че певицата се трансформира от колоратурно сопрано в лирико-колоратурно сопрано. В момента певицата е решила да се раздели с операта, започвайки да се занимава предимно с песенна и концертна музика“.

(край на цитата)

След този кратък увод ще се спра на биографията и дейността на Натали Десе (данни от източници за нея главно на френски език):

Натали Десе (на френски: Natalie Dessay), родена на 19 април 1965 г. в Лион, е френска певица – сопрано, специализирана в колоратурни роли. Тя е известна с актьорските си умения и силно сценично присъствие.


Нейният много плавен висок глас през първата част от кариерата й (тя е в състояние да се изкачи до „ла“ на трета октава) отваря вратите на най-великите оперни театри в първостепенни и грандиозни роли, като Олимпия в „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах, или Кралицата на нощта във „Вълшебната флейта“ от Моцарт, но също така и Блондхен в „Отвличане от сарая“ на Моцарт, Мадам Херц в „Театралният директор“ на Моцарт, Зайде в едноименната опера от Моцарт в Лионската опера и в „Опера на Бастилията“ в Париж, Цербинета в „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус и Адела в оперетата „Прилепът“ от Йохан Щраус в Женева.


След това Натали Десе се посвещава на главни роли, които са по-дълги и не използват най-високата част от нейния диапазон. Тя многократно признава, че тъй като е започнала оперната си кариера сравнително късно, никога не е успявала да се справи с много сложни роли на музикално ниво, което не й попречва да интерпретира трудни партитури като „Ариадна на Наксос“.


Обучена актриса, тя компенсира ограниченията си в началото на кариерата си с първостепенното значение, което отдава на превъплъщението на образите, които пее, за разлика от свои по-класически обучени колежки.

Натали Десе обявява оттеглянето си от оперната сцена през октомври 2013 г., за да предпочете рецитали или различни музикални проекти, по-специално с композитора Мишел Льогран (Michel Legrand) и пианиста Филип Касар (Philippe Cassard).

Биография


Младост и обучение
Нейното истинско име е Nathalie Dеssaix, тя е израснала в Бордо, по-точно в Saint-Médard-en-Jalles, където започва уроци по пеене с мадам Saintrais, хористка в женския хор на Бордо. По време на средното си обучение Натали Десе решава да премахне „h“ от малкото си име в знак на почит към актрисата от САЩ Натали Ууд и запазва това опростяване и след това.

Натали Десе мечтае първо да стане балерина, а след това актриса. По време на драматична пиеса тя играе приказен елф, който си тананика мелодията на Памина в пиесата „Le Sicilien ou l’Amour“ от Молиер. Някои от посетителите, които я чуват, я посъветват да ходи на уроци по пеене. Тя чува съветите и след това започва обучение в Консерваторията в Бордо с актьора Жерар Лоран. В същото време Натали Десе учи немски език, драма и пеене. Завършва през 1985 г. с първа награда от Консерваторията в Бордо. Тя се присъединява към оперния хор на „Capitole de Toulouse“. После спечелва няколко вокални награди, включително тази на града Алес, след което се завръща в Бордо. Натали Десе намира своя път – тя ще бъде оперна солистка.

През 1988 г. Десе печели първо място в конкурса „Voix nouvelles“, спонсориран от „France Télécom“. Парижката опера отваря за нея вратите на училището си за оперни артисти, където тя пее в ролята на Елиза в „Il re pastore“ на Моцарт. Същата година участва в конкурса „Моцарт“, организиран от Виенската държавна опера, печели първа награда и се присъединява през 1993 г. за една година към престижната виенска оперна трупа.

Първи изяви
През април и май 1992 г., заедно с белгийския баритон Жозе ван Дам, Натали Десе пее в ролята на Олимпия в „Опера на Бастилията“ в Париж при постановката на Роман Полански на „Хофманови разкази“ от Офенбах.

През 1993 г., като част от трупата на Виенската държавна опера, тя пее Блондхен в „Отвличане от сарая“ на Моцарт. След това заменя сопраното от САЩ Шерил Стюдър в ролята на Олимпия, която трябва да играе трите женски роли в „Хофманови разкази“. През декември 1993 г. нейната интерпретация на героинята отваря сърцата на виенската публика. Същата година Натали Десе пее същата роля в постановка на Луис Ерло за откриването на Лионската опера. Тя ще изпълнява тази роля осем пъти в осем различни продукции до 2001 г.

През 1994 г. Натали Десе пее ролята на Кралицата на нощта във „Вълшебната флейта“ от Моцарт на фестивала в Екс-ан-Прованс във Франция под ръководството на Уилям Кристи и режисирана от Робърт Карсен; впоследствие тя ще повтори ролята си в Лион, Залцбург, Виена и в Парижката опера през 2000 г.

Виенската държавна опера поставя за нея “Мълчаливата жена” от Рихард Щраус и напразно я увещава да изпее и главната роля на Лулу в незавършеното произведение от Албан Берг. Блондхен в „Отвличане от сарая“ на Моцарт и Цербинета от „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус стават любимите й роли.


През октомври 1994 г. Натали Десе дебютира в Метрополитън опера в Ню Йорк в ролята на Фиакермили в „Арабела“ от Рихард Щраус. Тя ще се завърне през септември 1997 г. в ролята на Цербинета в „Ариадна на Наксос“, а след това отново през февруари 1998 г. с Олимпия. През 1995 г. тя играе Лакме за първи път в едноименната опера на Лео Делиб в „Opéra-Comique“. Тя е убедена да интерпретира Евридика в „Orphée aux Еnfers“ от Офенбах в Лионската опера заедно със съпруга си, баритона Лоран Наури, в постановка на Лоран Пели и под ръководството на Марк Минковски. Същата година тя е Олимпия в постановката на Алфредо Ариас в Миланската Скала.

През 1996 г. Натали Десе играе заедно със Саймън Кийнлисайд в ролята на Офелия в „Хамлет“ от Амброаз Тома в „Grand Théâtre de Genève“, постановка, повторена през 2003 г. в Кралската опера в Лондон и в „Grand Théâtre du Liceu“ в Барселона. Тя пее в ролята на Титания в „Сън в лятна нощ“ от Бенджамин Бритън на френски и след това кавър на „Вълшебната флейта“ в Лионската опера.

През 1997 г. Натали Десе има участие в „Théâtre du Châtelet“ в операта „Le Rossignol“ от Игор Стравински под диригентството на Пиер Булез в постановка на младия режисьор Stanislas Nordey. След гостуване в МЕТ Ню Йорк през 1998 г., където играе в „Хофманови разкази“ и „Ариадна на Наксос“ под ръководството на Джеймс Ливайн, тя дебютира на фестивала в Залцбург в ролята на Кралицата на нощта. Завръща се на сцената на „Châtelet“ същата година, в компанията на съпруга си, за възраждането на „Orphée aux Enfers“.

През 1999 г. Натали Десе играе Моргана в „Алцина“ от Хендел в „Palais Garnier“ заедно с американките Рене Флеминг и Сюзън Греъм под палката на Уилям Кристи. Все още в същия „Palais Garnier“ тя пее в „Les Indes galantes“ от Жан Филип Рамо.


2000-те години
През 2000 г. Натали Десе отново се трансформира в ролята на Олимпия в провокативна пластмасова кукла в постановка на режисьора Робърт Карсен. Тя отлита за Виена, за да пее Кралицата на нощта през юни 2000 г., след това отново е Олимпия в „Хофманови разкази“ през лятото в „Chorégies d’Orange“ в продукцията на Jérôme Savary.

Парижкият сезон 2000-2001 на Натали Десе включва виенската продукция на „Хофманови разкази“ и „Мълчаливата жена“ в „Châtelet“, както и нейната „последна“ Кралица на нощта през декември 2000 г. в „Palais Garnier“.

През януари 2001 г. Натали Десе пее в „Лучия ди Ламермур“ от Доницети преди да продължи със „Сомнамбула“ от Белини в Миланската Скала с Хуан Диего Флорес.

През април 2001 г. тя е в „Capitole de Toulouse“ за „Хамлет“, след това от 19 до 28 юни в „Théâtre du Châtelet“. Тя пее „Сомнамбула“ в Лозана и Бордо, а по-късно във Виена и Милано, предизвиквайки критики от Серджо Сегалини, който протестира в музикалното списание „Opera International“ срещу факта, че тази роля се разпределя на леко сопрано.


Тя пее при в рецитал в Генуа на 16 септември 2001 г., след което играе в ролята на Констанце в „Отвличане от сарая“ за първи път от 20 октомври до 5 ноември в Женева, преди да повтори ролята в Ню Йорк.

Проблеми с гласа
В началото на 2002 г. Натали Десе започва да изпитва затруднения и трябва да бъде заменена за всички представления на „Сомнамбула“ във Виена и Ню Йорк. Тя отменя няколко други изпълнения през пролетта на 2002 г., включително френската версия на „Лучия ди Ламермур“ заедно с Роберто Аланя и Лудович Тезие в Лион, рецитал в Париж на 14 март, ролята на Цербинета в „Ковънт Гардън“, тази на Олимпия, тази на Сузана от „Сватбата на Фигаро“, планирана за лятото на 2002 г. с Рикардо Мути, както и някои концерти. Тя се отдалечава от сцената и е оперирана през юли 2002 г. от полип на гласните струни.

Натали Десе също трябва да се откаже от изпълнението на четирите героини от „Хофманови разкази“ с Марк Минковски през 2002-2003 г. в Лозана (режисирана от Лоран Пели), като е заменена от Мирей Делунш за създаването на новото критично издание на произведението, продуцирано от музиколога Жан-Кристоф Кек.

Натали Десе се завръща на сцената на 26 февруари 2003 г. за парижки концерт, изнесен по случай 10-те „Victoires de la Musique Classique“, където тя изпълнява откъс от операта „Манон“ на Жюл Масне, роля, която поема на сцената през 2004 г.

В края на март 2003 г. тя се изявява отново в MЕТ. През лятото на 2003 г. заминава за САЩ, за да изнесе рецитал в Санта Фе. Операта на Санта Фе променя графика си за представления, за да я посрещне в „Сомнамбула“.

През 2004-2005 г. Натали Десе пее Цербинета в „Опера на Бастилията“ и участва в няколко концерта с барокова музика в „Théâtre des Champs-Élysées“. Както и при MЕТ преди няколко години, тя е принудена да отмени участието си поради нов полип на гласните й струни и е заменена от Любов Петрова за цялата поредица от изпълнения. Натали Десе претърпява още една операция и започва дълга рехабилитация.

Връщане на сцената
Най-накрая тя се изявява отново на концерт в Монреал на 8 май 2005 г. Това завръщане е придружено от преориентиране на нейния лиричен репертоар: отмяна на роли, които смята за лишени от съдържание (Джилда от „Риголето“ например) или такива, които вече не иска (особено Кралицата на нощта и Олимпия) в полза на по-„трагичните“ героини. Тя заема ясни позиции по отношение на професията си и бичува режисьори, които не й дават нищо за работа. Преценявайки, че й остават само около десет години да пее, тя трябва да направи драстични избори. Тя също така заявява, че е открила вокални упражнения, които й помагат технически, практикувани от Криста Лудвиг или от Едита Груберова.

Натали Десе се захваща с проект в компютърно генерирани изображения с изпълнители, базирани на нейния запис на лиричната опера „Славеят“ от Стравински, който се издава на DVD. Тя се занимава с „Манон“ от Жюл Масне в „Grand Théâtre de Genève“, Жулиета от „Ромео и Жулиета“ на Шарл Гуно в MЕТ и прави кавър на „Лучия ди Ламермур“.

В новите й записи я виждаме да пее в последния албум на Claude Nougaro („La Note bleue“), да рецитира детска приказка („La Boîte à joujoux“ от Клод Делбюси), да изпълнява световна премиера на „Ave Maria“ от Philippe Rombi като дава гласа си на Диана Крюгер в саундтрака на филма „Весела Коледа“ (2005) и пее Месата в до минор на Моцарт.

През 2006 г. Натали Десе пее своята уникална Памина във „Вълшебната флейта“ в Санта Фе, „Лучия ди Ламермур“ в Париж, след това през 2007 г. „Дъщерята на полка“ от Доницети в Лондон и Виена с Хуан Диего Флорес в продукция на Лоран Пели. През лятото тя пее в „Манон“ в Барселона заедно с Роландо Вийасон.

На 24 септември 2007 г. Натали Десе открива сезона на MЕТ в нова продукция на „Лучия ди Ламермур“, излъчена на живо на огромен екран пред „Lincoln Center“ и на „Times Square“. По-късно през сезона тя трябва да пее в същата опера в Сан Франциско, преди да се върне в Ню Йорк за „Дъщерята на полка“ (едно от изпълненията е излъчено на живо по целия свят).

Януари 2009 г. я открива в постановка на „Пелеас и Мелизанда“ от Клод Дебюси в „Theater an der Wien“ заедно със съпруга й Laurent Naouri. Тя пее Амина от „Сомнамбула“ на 2 март в нова продукция на MЕТ. Премиерата на тази опера, режисирана от Мери Цимерман, е малко оценена от публиката и критиците, въпреки вокалните качества на актьорския състав. През лятото Натали Десе се заема с първата си „Травиата“ в Санта Фе, заедно със съпруга си в ролята на Жермон в постановка на Лоран Пели. В края на октомври 2009 г. тя се заема с единствената си роля в опера от Пучини – Мюзета от „Бохеми“ в „Опера на Бастилията“ в Париж.

През януари-февруари 2010 г. Натали Десе пее в „Сомнамбула“ за първи път в Париж, но не се чувства добре, затова се оттегля в края на първо действие и останалата част от спектакъла е отменена, тъй като Парижката опера не е планирала „дублиране“ . Впоследствие тя отменя последните две представления на същата продукция и „Хамлет“ в MЕТ.

Десе се завръща на сцената през април за последната си „Сомнамбула“ в същата продукция във Виенската държавна опера. В края на последното представление, на 20 април, тя получава почетната титла „Австрийска камерзенгерин“. През лятото на 2010 г. тя възражда „Дъщерята на полка“ в Лондон, след което през юли изнася концерт в Oранж с тенора Хуан Диего Флорес преди да замине за Япония за възраждане на „Травиата“.

В началото на 2011 г. Натали Десе пее за първи път ролята на Клеопатра в „Юлий Цезар“ от Хендел в „Palais Garnier“, заедно с ансамбъла „Le Concert d’Astrée“, дирижиран от Емануел Хаим, преди да се завърне в MЕТ за възстановка на „Лучия ди Ламермур“, последната от които се излъчва на живо по целия свят. През април тя пее в „Пелеас и Мелизанда“ в концертна версия в Париж и Лондон и в „Лучия ди Ламермур“ в концертна версия в Москва. Тя пее първата си европейска „Травиата“ на Международния фестивал за лирично изкуство в Екс-ан-Прованс в постановка на Жан-Франсоа Сивадие. В края на ноември 2011 г. тя записва първия си песенен рецитал с пианиста Филип Касар, състоящ се от ранни мелодии на Дебюси, някои от които не са били публикувани преди това, както и кантатата „La Damoiselle electe“ – програма, която тя изпълнява в Монпелие, Париж, Тулуза, Женева и Лондон.

През януари 2012 г. Натали Десе пее ролята на Манон в „Опера на Бастилията“. Изпълнението е различно оценено: Мишел Парути в рецензията си в списатние „Opéra“ от февруари 2012 г. отбелязва, че „гласът на Натали Десе е изгубил блясъка си, високите ноти са се втвърдили, а някои ниски ноти трудно се чуват“. През ноември 2012 г., след поредица от вокално взискателни изпълнения на „Дъщерята на полка“ в Парижката опера, тя отменя участието си в „Хофманови разкази“ в „Salle Pleyel“, където най-накрая трябваше да се заеме с четворната женска роля. Тя е заменена от Соня Йончева.

През февруари 2013 г. Парижката опера обявява, че новата постановка на „Пуритани“ от Белини, първоначално планирана за двойката Десе – Флорес, ще бъде направена без френското сопрано. Тя е заменена от Мария Агреста. Хуан Диего Флорес също отменя участието си и е заменен от Дмитрий Корчак от Русия. Натали Десе също така отменя четворните си роли в „Хофманови разкази“ в „Liceu de Barcelona“, ​​​​запазвайки само тази на Антония, точно както в Операта на Сан Франциско през юни-юли 2013 г.

През април 2013 г. Натали Десе се завръща в MЕТ за „Юлий Цезар“ от Хендел. След първото представление на 4 април тя отменя втората вечер. Danielle De Niese я замества като Клеопатра. Натали Десе също изоставя проекта за „Фаукг“ в „Liceu de Barcelona“, вярвайки, че няма адекватен глас, за да пее Maргерите, въпреки че е програмирала „Air des bijoux“ по време на благотворителен концерт в Париж на 11 април 2009 г.

Кариерно преориентиране

През октомври 2013 г. Натали Десе обявява, че ролята й в „Манон“ от Масне в Оперния театър в Тулуза ще бъде последната й роля като певица и нейното „желание да продължи сцената по различен начин“ чрез театър или песенни участия. Една от причините, които официално изтъква, е, че оперния й репертоар е посветен на роли за млади момичета, за които вече не е подходяща.

На 20 октомври 2013 г. тя издава албум с кавъри на песни от Мишел Льогран. През следващата година тя играе ролята на г-жа Емери в сценичната версия на „Шербурските чадъри“ в „Théâtre du Châtelet“ под ръководството на композитора.

От 25 август 2014 г. до 26 юни 2015 г. Натали Десе води предаването „l’émission Classic avec Dessay“ по „France Inter“, посветено на класическата музика, от понеделник до петък от 16:00 часа.

През май 2015 г. тя прави своя актьорски дебют на сцената на Регионалния драматичен център в Тур – театър „Олимпия“ в пиеса от британския автор Хауърд Баркър под ръководството на Жак Винси.


През март 2016 г. тя играе ролята на Фоска в музикалната комедия „Passion“ от Stephen Sondheim в „Théâtre du Châtelet“. Същата година тя се присъединява към музикалния лейбъл „Sony Classical“.

На 2 декември 2016 г. Натали Десе издава нов албум „Pictures of America“, вдъхновена от картините на художника Едуард Хопър.

На 29 и 30 март 2018 г. тя участва в „Théâtre des Champs-Élysées“ в главната роля на музикалната пиеса „Between yesterday and tomorrow“ от Мишел Льогран.

От 2012 г. Натали Десе формира изключителен дует с пианиста Филип Касар, изнасяйки близо 100 рецитала с мелодии и песни по целия свят: „Карнеги Хол“ в Ню Йорк, Бостън, Сан Франциско, Монреал, Квебек, Москва, Санкт Петербург, Токио, Сеул, Будапеща, Женева, „Musikverein“ и Виенската държавна опера, „Barbican“ и „Wigmore Hall“ в Лондон, „Théâtre des Champs-Élysées“, „Philharmonie“, „Salle Gaveau“ и „La Seine Musicale“ в Париж, оперите в Лион, Тулуза, Бордо, Брюксел и др. Три записа свидетелстват за това сътрудничество: френски мелодии и песни от Шуберт.

През есента на 2021 г. Натали Десе изпълнява ролята на Хилда в пиеса на Мари Ндиайе, режисирана от Елизабет Шайло, създадена в „Plateaux Sauvages“ – артистична фабрика в 20-ти район на Париж и в Националния театър в Страсбург.


Ангажименти и личен живот

Натали Десе живее в La Varenne-Saint-Hilaire (Val-de-Marne) със съпруга си, баритона Лоран Наури (Laurent Naouri), и двете им деца, Neima и Tom.

На 27 ноември 2015 г. тя участва в националната почит към жертвите на атаките от 13 ноември 2015 г., като изпълнява „Barbara’s Perlimpinpin“, акомпанирана на пиано от Александер Таро.

Тя е посланик на хуманитарната асоциация „La Chaîne de l’Espoir“ от декември 2014 г. и по-специално пътува до Джайпур в Индия като част от програма за подпомагане на деца от бедни квартали. От 2020 г. Натали Десе е и посланик на „S.O.S Amitié“.

(край на биографичните бележки и дейност)

От други източници цитирам допълнителни бележки за Натали Десе:

В младостта си Натали Десе иска да стане балерина, след това актриса. Когато Натали Десе взема уроци по актьорско майсторство, тя открива своите певчески способности. Момичето влиза в Националната консерватория на Бордо и работи с Националния оркестър на Тулуза.

На конкурса „Les voix Nouvelles“ тя печели главната награда и получава едногодишен стаж във Виена. Това е последвано от предложения за роли от френски и чуждестранни оперни театри. Изпълнява роли в опери на Моцарт, Белини, Верди, Щраус и много други. Тя участва в Нюйоркската Метрополитън Опера в постановка на „Арабела“ от Рихард Щраус; във Виенската държавна опера в постановка на опера на Моцарт.


Натали Десе има много ясно колоратурно сопрано с ярки горни ноти. Така в операта на Жак Офенбах „Хофманови разкази“, в арията на куклата Олимпия, Десе взема „сол диез“ на трета октава. Певицата има участия в тази опера повече от 6 пъти, като всяка следваща изява е различна, нямаща нищо общо с предишната. Тя демонстрира въображението си, позволявайки си да добавя най-високите ноти в различни опери.

Натали Десе е смятана за най-доброто колоратурно сопрано в света, но не цялата кариера на певицата е приятна: през 2002 г. и 2004 г. тя претърпява две операции на гласните си струни. Тя е диагностицирана с възли, поради което певицата загубва лекотата, подвижността и пъргавината на гласа си. Причината за това е неизвестна, тъй като възелчетата по връзките се образуват от форсирането на гласа. След две успешни операции Натали Десе отново се научава да пее, но следите от болестта така и не изчезват. След операцията гласът на Натали се променя значително: от високи ноти тя започна да пее само до „ми“ на трета октава. Можем да кажем, че певицата се трансформира от колоратурно сопрано в лирико-колоратурно сопрано. В момента певицата е решила да се раздели с операта, започвайки да се занимава с песенна и концертна музика.


Натали Десе е омъжена за бас-баритона Лоран Наури, от когото има две деца. Приела е религията на съпруга си – юдаизма.

(край на цитата)

Понеже стана въпрос за съпруга на Натали Десе – бас-баритона Лоран Наури, с когото тя има редица съвместни оперни изяви, ще дам кратки биографични бележки за него:

Лоран Наури (на френски: Laurent Naouri), роден на 23 май 1964 г., е френски бас-баритон.

Първоначално Наури започва обучението си в „École Centrale de Lyon“, но през 1986 г. решава да се концентрира върху операта и продължава музикалното си обучение в „Guildhall School of Music and Drama“ в Лондон.

Наури е роден в Париж. Професионалната му кариера във Франция започва през 1992 г. с изпълнения в главната роля на Кристоф Коломб (Christoph Columbus) в операта от Дариус Мийо при откриването на Императорския театър в Компиен. Кариерата му напредва бързо и скоро обхваща много разнообразен репертоар, вариращ от Монтеверди до съвременни композитори под диригенти като Маурицио Бенини, Уилям Кристи, Рене Джейкъбс, Марк Минковски и Кент Нагано.

Наури дебютира в „Опера Гарние“ в ролята на Тезе в „Иполит и Арици“ от Жан Филип Рамо, последвана от „Евгений Онегин“ в Операта на Нанси, където интерпретира и ролите на граф Де Грийо в „Манон“ от Масне и Фигаро в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт в „Опера на Бастилията“ в Париж. Следват широка гама от роли, включително много от бароковия период, включително „Platée“ и „Les Indes galantes“ на Рамо, както и „Алцина“ от Хендел.

Във Великобритания той се изявява в Кралската опера „Ковънт Гардън“ през 2006 г. в ролята на Ескамилио в „Кармен“ от Бизе, в САЩ в Оперния театър в Санта Фе, също в тази роля през 2006 г. Той също така има изяви в Санта Фе през юни/юли 2008 г. в ролята на Фалстаф от едноименната опера на Верди и през 2009 г. в ролята на Жермон в „Травиата“ от Верди, заедно със съпругата си Натали Десе в ролята на Виолета.

Лоран Наури е женен за сопраното Натали Десе, с която имат две деца.

(край на цитата)

За огромната си вокална дейност Натали Десе е получила до сега редица отличия и медали, списък на които цитирам по-долу (източник на френски език):

Distinctions

(край на цитата)

Превод:

Отличия

Офицер на „Ордена на почетния легион“ (2021); пръстен с печат през 2011 г

Втора награда в конкурса „Нови гласове“

Шест пъти носител на „Victoires de la Musique Classique“

През март 2008 г. тя получава наградата „Laurence Olivier“ (посветена на театъра) за нейната интерпретация на Maри в операта „Дъщерята на полка“ от Доницети в „Ковънт Гардън“ в Лондон през февруари 2007 г.

Награда „Opera News Award“ 2008

Почетна награда за цялата й кариера („Académie Charles-Cros“, 2008)

Титла „Австрийска Камерзенгерин“ във Виена на 20 април 2010 г. след изпълнение на „Сомнамбула“ от Белини (нейно последно оперно изпълнние)

Носителка на 47-ата награда „Laurent-Perrier Grand Siècle“ за стремежа да направи изкуството си достъпно за всички.

(33345) „Nataliedessay“, астероид, наречен в нейна чест.

(край на превода)

Цитирам пълен списък на дискографията на Натали Десе, който обхваща десетки творби от всички епохи на оперното и песенно изкуство (източник на френски език):

Résumé du parcours artistique

Discographie

CD

(край на цитата)

Както виждаме, при един запис Натали Десе има общо концертно участие със сопраното Соня Йончева. Цитирам: Deshayes, Anne Sofie von Otter, Sandrine Piau, Ann Hallenberg, Sara Mingardo, Marijana Mijanovic, Topi Lethipuu, Magali Léger, SONYA YONCHEVA… et Le Concert

(край на цитата)

Divers

(край на цитата)

DVD

(край на цитата)

Divers

  • Le Miracle d’une voix – Ses grands rôles sur scène (DVD de Platine). 2006, Virgin Classics
  • Fiction, Live at the Folies Bergère 2010. Avec le Quatuor Ebène, Stacey Kent, Richard Héry, Jim Tomlison. Virgin Classics, 2011

´´´´

Filmographie

´´´´

Doublage

´´´´

Théâtre

(край на цитатите)

От източник на италиански език цитирам целия оперен репертоар на Натали Десе:

Repertorio

Repertorio operistico

RuoloTitoloAutore
AminaLa sonnambulaBellini
MélisandePelléas et MélisandeDebussy
LakméLakméDelibes
Lucia AshtonLucia di LammermoorDonizetti
MarieLa Fille du régimentDonizetti
JulietteRoméo et JulietteGounod
MorganaAlcinaHändel
CleopatraGiulio Cesare in EgittoHändel
ManonManonMassenet
La MusicaL’OrfeoMonteverdi
AspasiaMitridate, re di PontoMozart
ElisaIl re pastoreMozart
ZaideZaideMozart
Blonde
Konstanze		Die Entführung aus dem SerailMozart
Madame HerzDer SchauspieldirektorMozart
BarbarinaLe nozze di FigaroMozart
Konigin der NachtDie ZaüberfloteMozart
EurydiceOrphée aux EnfersOffenbach
Antonia
Olympia		Les contes d’HoffmannOffenbach
MusettaLa bohèmePuccini
HébeLes Indes galantesRameau
AdeleDie FledermausStrauss, Johann
SophieDer RosenkavalierStrauss, Richard
Najade
Zerbinetta		Ariadne auf NaxosStrauss, Richard
FlakermilliArabellaStrauss, Richard
AmintaDie schweigsame FrauStrauss, Richard
Cantante italianaCapriccioStrauss, Richard
L’usignoloLe rossignolStravinskij
OphélieHameltThomas
Violetta ValeryLa traviataVerdi

(край на цитата)

Както често постъпвам с редица оперни певци, ще цитирам подробности за изявите на Натали Десе на сцената на Виенската държавна опера и тези в Метрополитън опера в Ню Йорк.

Първо във Виена: тя има там общо 86 оперни участия и една концертна изява в интервала от 7 септември 1993 г. до 24 октомври 2011. Цитирам подробности от архива на Виенската държавна опера:

ARABELLA

Die Fiakermilli | 2 Vorstellungen | 19.03.1996–22.03.1996

ARIADNE AUF NAXOS

Zerbinetta | 9 Vorstellungen | 21.02.1994–07.06.1996

CAPRICCIO

Eine italienische Sängerin | 2 Vorstellungen | 29.09.1993–17.03.1995

DER ROSENKAVALIER

Sophie | 2 Vorstellungen | 16.05.1994–19.05.1994

DIE ENTFÜHRUNG AUS DEM SERAIL

Blondchen, Konstanzens Dienerin | 8 Vorstellungen | 07.09.1993–01.04.1996

DIE FLEDERMAUS

Überraschungsgast bei Orlofsky | 1 Vorstellung | 31.12.1993

DIE SCHWEIGSAME FRAU

Aminta | 14 Vorstellungen | 21.12.1996–21.05.2000

DIE ZAUBERFLÖTE

Königin der Nacht | 4 Vorstellungen | 01.06.2000–11.06.2000

EIN HAUS GEDENKT NACH 50 JAHREN

Gesang | 1 Vorstellung | Konzert | 27.04.1995

LA FILLE DU RÉGIMENT / DIE REGIMENTSTOCHTER

Marie, Marketenderin | 9 Vorstellungen | 01.04.2007–28.04.2007

LA SONNAMBULA / DIE NACHTWANDLERIN

Amina | 5 Vorstellungen | 08.05.2002–20.04.2010

LA TRAVIATA

Violetta Valéry | 6 Vorstellungen | 09.10.2011–24.10.2011

LES CONTES D’HOFFMANN / HOFFMANN’S ERZÄHLUNGEN

Olympia | 22 Vorstellungen | 20.12.1993–26.02.2000

MUSIKALISCHE RÜCKSCHAU

Mitwirkende | 1 Vorstellung | Konzert | 26.06.2010

SOLISTENKONZERT

Sängerin | 1 Vorstellung | Konzert | 07.05.2019

(край на цитата)

Дебюта на Натали Десе във Виена е на 7 септември 1993 г. в ролята на Констанце в „Отвличане от сарая“ на Моцарт (състав на ансамбъла):

BESETZUNG | 07.09.1993

DirigentPeter Schneider
Nach einer Inszenierung vonUrsel Herrmann, Karl-Ernst Herrmann
Bühnenbild und KostümeKarl-Ernst Herrmann
ChorleitungPeter Burian
Selim, BassaWolfgang Gasser
Konstanze, Belmonte’s GeliebteElizabeth Carter
Blondchen, Konstanzens DienerinNatalie Dessay
BelmonteJorma Silvasti
PedrilloHerwig Pecoraro
Osmin, Aufseher über das Landhaus des BassaKurt Moll
Klaas, ein SchifferJens Rathke
Ein StummerAndreas Köberl
SolistenquartettIngrid Sieghart, Elisabeth Mach, Ulrich Grossrubatscher / Großrubatscher, Josef Stangl

(край на цитата)

Последната оперна изява на Натали Десе във Виена е на 24 октомври 2011 г. в ролята на Виолета Валери в „Травиата“ от Верди (състав на ансамбъла)::

BESETZUNG | 24.10.2011

DirigentBertrand de Billy
RegieJean-Francois Sivadier
BühneAlexandre de Dardel
KostümeVirginie Gervaise
MaskeCécile Kretschmar
LichtPhilippe Berthomé
RegieassistenzVéronique Timsit
ChoreographieBoris Nebyla
ChorleitungThomas Lang
Violetta ValéryNatalie Dessay
Alfredo GermontCharles Castronovo
Giorgio GermontFabio Capitanucci
Flora BervoixZoryana Kushpler
AnninaDonna Ellen
GastonCarlos Osuna
Baron DoupholClemens Unterreiner
Marquis d’ObignyIl Hong
Doktor GrenvilDan Paul Dumitrescu
GiuseppeGerhard Reiterer
KommissionärHiro Ijichi
Ein Diener bei FloraRoman Lauder
FaktotumChristoph Nechvatal

(край на цитата)

Осем години по-късно – на 7 май 2019 г. Натали Десе има концертна изява във Виенската държавна опера, където изпълнява песни от Шуберт, Волф, Шопен, Белини, Масне, Гранадос, Равел, Дебюси и Делиб, в съпровод на пиано от Филип Касар. Ето подробости:

BESETZUNG | 07.05.2019

MusikFranz Schubert, Hugo Wolf, Frédéric Chopin, Vincenzo Bellini, Jules Massenet, Enrique Granados, Maurice Ravel, Claude Debussy, Léo Delibes
SängerinNatalie Dessay
KlavierPhilippe Cassard

(край на цитата)

Цитирам подробности за изявите на Натали Десе на сцената на Метрополитън опера в Ню Йорк. Там тя има общо 84 оперни изяви в периода от 1994 до 2013 г. Давам подробности за изявите й (само дебютите в тях) от архива на Метрополитън опера (цитати на английски език):

Arabella
Metropolitan Opera House, Do, 13. Oktober 1994

Fiakermilli – Natalie Dessay (Debüt)

Ariadne auf Naxos
Metropolitan Opera House, Mi, 24. September 1997

Zerbinetta – Natalie Dessay

Les Contes d’Hoffmann
Metropolitan Opera House, Fr, 30. Januar 1998

Olympia – Natalie Dessay


Roméo et Juliette
Metropolitan Opera House, Do, 17. November 2005

Romeo – Ramón Vargas

Juliette – Natalie Dessay

Lucia di Lamermur

Metropolitan Opera House, Montag, 24. September 2007, Fernsehübertragung,
Fernsehübertragung,

Lucia – Natalie Dessay

La Fille du Régiment
Metropolitan Opera House, Montag, 21. April 2008,
Sendedebüt

Marie – Natalie Dessay

Tonio – Jaun Diego Flórez

La Sonnambula
Metropolitan Opera House, Montag, 2. März 2009,
Sendedebüt

Amina – Natalie Dessay

Elvino – Jaun Diego Flórez

Lucia di Lammermoor
Metropolitan Opera House, Do, 24. Februar 2011,
Ausstrahlung

Lucia – Natalie Dessay

Edgardo – Joseph Calleja

La Traviata
Metropolitan Opera House, Dienstag, 10. April 2012,
Ausstrahlung

Violetta – Natalie Dessay

Alfredo – Matthew Polenzani

Germont – Dmitri Hvorostovsky

Giulio Cesare
Metropolitan Opera House, Do, 4. April 2013,
Sendedebüt

Kleopatra – Natalie Dessay

Последна изява: Giulio Cesare
Metropolitan Opera House, Fr, 10. Mai 2013

Kleopatra – Natalie Dessay

(край на цитата)

Ще завърша настоящата статия за Натали Десе с едно нейно много интересно интервю-разговор, който тя е провела в Париж през март 2012 г. с Джефри Норис – редактор на музикалното списание „Gramophone“. Интерюто е на английски език, предавам го в мой превод на българси. От него научаваме редица нови неща за Натали Деси, особено за проблемите, които са възникнали след двете й операции на гласните струни през 2002 и 2004 г., довели до цялостната й професионална ориентация. Засегнати са и още много други въпроси, на които самият Джефри Норис дава свои тълкувания:

Джефри Норис интервюира Натали Десе за лейбъл „Gramophone“ в изданието от март 2012 г.:

Кралица на драмата

За сопраното Натали Десе превръщането в характер на сцената е втора природа. Но, установява Джефри Норис, връщането към рецитали след 15 години, за да пее Дебюси, е по-голямо предизвикателство.

В рамките на опияняващите царства на операта, френското сопрано Натали Десе е уникална, прославена както заради атлетичните си актьорски умения, така и заради пъргавия си колоратурен глас. Ако случайно поставяте „Дъщерята на полка“ от Доницети и имате нужда от Мари, която може да бели картофи, да глади и в същото време да хвърля звънтящи горни „до“, Натали Десе е вашата актриса за тази роля, както беше незаличимо доказано, когато Лоран Пели я помоли да направи само това в постановката, която той направи за Кралската опера „Ковънт Гардън“ преди пет години. Деси също е специално създадена за луди сцени, една Лучия в „Лучия ди Ламермур“ на Доницети с ужасяваща интензивност. Тя е толкова далеч от училището за оперно пеене, колкото можем да си представим вулкан от енергия, който изглежда постоянно на ръба на изригването. А кой е източникът на тази енергия? „Ярост“, казва ми тя, докато седим скромно в „Café Beaubourg“ срещу центъра „Помпиду“ в Париж. „Още от детството ми винаги съм се разстройвала от всичко. Била съм срещу всички. Изразявам се чрез яростта. Това е въпрос на трансформиране на нещо лошо в нещо артистично. И това е по-добре, отколкото да ударите някого“.

Много вярно. Осъзнавам, докато седим на масата в кафенето, че съм на поразително разстояние. Десе е дребна, учтива, но пълна с изненади, така че бързо преминавам към въпроса за упражненията. Човек, който изразходва толкова много енергия на сцената, трябва да има фитнес режим.

„Когато съм в продукция, трябва да тренирам почти всеки ден“, признава тя. „Правя йога за проблеми с гърба и за отваряне на гърдите. Също така правя летящ трапец“, казва тя по начин, който предполага, че това може да е част от редовната рутина на всеки. Летящият трапец? Отбелязвам, че това е част от оборудването, което все още не сме придобили в моята местна фитнес зала.

„Това е мое скорошно откритие“, казва Десе. „Трябва да намериш цирк, в който да тренираш“. Което е точно това, което тя направи. Нещо повече, тя всъщност се люлее на трапец за френска телевизия. През ноември тя взе участие в годишната „Gala de l’Union“, благотворително зрелищно набиране на средства за бедни артисти, в което актьори, певци и звезди от шоубизнеса изпълняваха някакви циркови номера. Изглежда, че тя е избрала трапеца изцяло в рисковата си природа.

Тя се моделира като италианската актриса Джулиета Масина в класическия филм на Фелини от 1954 г. „La strada“. „Летях във въздуха и не правех нищо друго“, казва тя безгрижно. Но когато се върна безопасно на земята, тя изпя песен от емблематичния Мишел Льогран – „The Windmills of your Mind“. „Той беше там“, казва тя. „Да го видя такъв пред себе си – бях толкова впечатлена.“ Льогран, приятел на Десе, й е написал нов цикъл от песни, който тя планира да запише.

Ясно е, че гъвкавостта на Десе отива много по-далеч, отколкото дори онези, които са я виждали в оперния театър, биха могли да си представят. И сега тя се разклонява в още една посока с диск от песни на Дебюси, около издаването на който се впуска в поредица от рецитали с пианиста Филип Касар. „Не съм правила рецитали от 15 години“, признава Десе. „Спрях, защото реших, че е твърде трудно за мен. Направихме записа, но много се страхувам от концертите“. Така че защо да се подлагате на това, чудя се? „Заради Филип“ е бързият отговор. „Той ме принуди. В началото не исках да го правя, защото смятам, че е много, много трудно да се пеят песни и да се правят рецитали. Нямах достатъчно увереност. Все още не го правя. Но той ме преследваше. Казах му, че има други сопрани, много по-добри от мен, с много по-красиви гласове и ентусиазъм, но той настоя“. Предполагам, че е смятал, че тя има специални качества, които може да внесе в песните на Дебюси? „Нямам представа“, е небрежният отговор. ‘Защо аз? Не знам.’

Затова аз звъних на Филип Касар и го питам. Оказва се, че дискът на Дебюси има завладяващ генезис. От няколко години Касар представя радио програми за интерпретация на пиано, излъчвани от „France Musique“. Сесиите са отворени за публика и един от редовните членове на публиката на Касар е внучката на Габриел Сен-Рене Тайландие, ученик по орган на Цезар Франк, а също и близък приятел на Дебюси. Касар подхваща историята: „Един ден говорех много за Дебюси и една дама дойде при мен и ме попита дали бих искал да я посетя у дома, защото тя имаше някои неща, свързани с Дебюси, които смяташе, че аз може да искам да види. В нейния кабинет имаше ръкописи на 10 песни от Дебюси – четири от тях непубликувани и две от тях напълно неизвестни“. Касар беше развълнуван, още повече, когато дамата му даде ръкописите като подарък. Те бяха удостоверени и тогава Касар се зае да мисли кой би могъл да ги изпее.

„Те са ранни песни“, казва Касар, „композирани, когато Дебюси е бил на 20 или 22 години и са написани за Мари Васние, сопрано любител, която е била съпруга на един от ранните благодетели на Дебюси. Дебюси е влюбен в нея и композира първите си 40 песни за нея. Тя е високо сопрано, „сопрано леже“ и веднага се сетих за Натали. Бях я чувал да пее „Mélisande“ в „Theater an der Wien“ във Виена и бях впечатлен от младостта на гласа й. Моето лично мнение е, че тя носи в песните уханието на младост, спонтанност, поезия и интимност. Като пианист научих много от нея“. Касар обаче потвърждава първоначалната сдържаност на Десе да се присъедини към плана му. „Тя казва, че е оперна певица и не е изнасяла рецитали от 15 години, но малко по малко споменът й за песните на Дебюси, които е пяла преди много години, се върна ясно. В обстановката на Маларме – „Apparition“, тя изпя високото „до“, сякаш го беше направила само предишния ден. В първия ден на записите планирахме да направим три песни. В случая направихме девет, четири от песните наведнъж.

„Apparition“ е една от любимите песни на Десе. „Всеки път, когато я пея, се надявам, че няма да я унищожа, защото е толкова красива“, казва тя. „Това е голяма отговорност, но винаги се радвам да пея на френски. Наистина мога да се изразявам много по-добре на френски, отколкото на който и да е друг език, въпреки че говоря немски доста добре. Пеенето на английски е наистина трудно за френски певец, но за моя съпруг (бас-баритонът Лоран Наури) не е трудно. Той пее перфектно на английски. Когато пее джаз, хората не знаят дали е американец или французин. Когато пея песни на Mишел Льогран, всички знаят, че съм французойка. Наистина обичам езика си и наистина обичам думите“.

Филип Касар казва, че Десе „говори френски прекрасно“. Той също така отбелязва, че тя изглежда води около 10 живота. Тя споделя любовта към конете с дъщеря си тийнейджърка, която свири на пиано, защото, обяснява Десе, „тя е фен на Лейди Гага. Така че, когато откри, че Лейди Гага е истинска пианистка, тя започна да работи. Благодаря ти, Лейди Гага“, казва радостно Десе. Синът й свири на саксофон; той се присъединява към майка си в заниманията с йога и също се запознава с удоволствията на летящия трапец. Но на чай в „Café Beaubourg“ се връщаме към нейната нервност относно изпълнението на рецитали. „Страхувам се от всичко“, твърди тя, „дори и от операта, но трябва да направя нещо, за да спечеля парите си. Но с операта е по-лесно, защото мога да се скрия зад персонаж, зад всичко всъщност – костюми, декор, оркестър – така че да не съм толкова гола като само с пиано. За мен е много по-трудно да науча рецитал, защото в операта го научаваш предварително, а след това тялото ти го научава, когато правиш продукция. Имам много, много лоша памет, но ако има жестове и мотивация да ходя от едно място на друго, мога да си спомня текста. Цялата физическа част е важна за мен“.

Присъствието на Десе на оперната сцена е толкова интуитивно, толкова изобретателно, толкова силно заредено с характер и емоция, че не е изненада да научим, че актьорството предшества пеенето като нейна възможна кариера. Преди това тя има амбиции да бъде танцьорка, но вокалните й таланти са забелязани, когато ходи на уроци по актьорско майсторство в младостта си и така музиката (нейният „трети избор“, както казва тя) става фокусът, но със силни пристрастия и към актьорството. „Процесът на подготовка на нова роля“, казва тя, „е продължителен. Ако трябва да науча нова роля, ми отнема много време, защото съм много, много бавна, така че я научавам може би преди една или две години. Имам нужда от това време, за да го имам в тялото и паметта. Работя много със себе си, задавайки си въпроси през цялото време, как да се превъплътя в образа, как да ходя на сцената, дали трябва да направя един жест вместо друг, как да гледам на партньорите – всичко е източник на въпроси“.

Десе обича да репетира старателно, което означава, че може да се заеме с не повече от четири продукции годишно и със сигурност не е от онези диви, които идват на репетиции с фикс идеи. „Разчитам много на режисьора“, казва тя. „Той трябва да оживее. Имам музиката и думите и нося собствената си енергия, разбира се, както и някои идеи, но винаги зависи от това какво режисьорът иска от мен, какво предлага. Не изключвам нищо. Много по-интересно е да си като кукла, но кукла, която получава живот от режисьора“.

Но какво ще се случи, ако режисьорът се окаже глупак? „Искам да чуя какво има да каже режисьорът“, отговаря Десе, „и това ми е добре през повечето време, защото аз избирам режисьорите, с които работя. Понякога нямам избор и това може да бъде кошмар. Ако не можеш да се довериш на човека, който трябва да те ръководи, е трудно“. Усещам малко дневен ред тук, но Десе лоялно не отива по-далеч. Когато се срещаме, тя е в процес на последна репетиция за нова постановка на „Манон“ от Масне в парижката „Опера на Бастилията“ и няколко дни по-късно забелязвам в пресата, че е критикувана заради глупостта на режисьора. „Щастлива съм поне да направя този Дебюси с Филип“, казва Десе, „защото той е прекрасен пианист и прекрасен човек. Беше истинска среща“. Десе изнася пет рецитала във Франция, Швейцария и Англия (завършващи в лондонската „Wigmore Hall“ на 4 март) с песни на Касар от Дебюси, примесени с мелодии от Шабрие, Шосон, Дюпарк и Форе. След това тя отива в MЕТ в Ню Йорк за „Травиата“ през април и май и в Миланската Скала за „Манон“ през юни и юли. Поне засега изглежда, че летящият трапец ще спре.

Натали Десе е любимата ви изпълнителка за 2012 година? Регистрирайте гласа си сега на страницата за гласуване в „Gramophone“ за изпълнител на годината 2012. 

(край на цитата)

Нека днес на 19 април 2024 г. поздравим сопраното Натали Десе за рождения й ден днес, като й пожелам добро здраве, лично щастие и нови музикални успехи.

За много години уважаема мадам Десе !

´´´´´´

Natalie Dessay – The Queen of the Night – second aria

Natalie Dessay sings Der Hölle Rache Kocht in Meinem Herzen, from Mozart’s The Magic Flute at the Paris Opera production.

´´´´

Doll Aria by Natalie Dessay, Orange 2000 – English subs

“Les oiseaux dans la charmille”, Olympia’s Song, Doll Aria – under these names is known this famously challenging vocal piece for coloratura sopranos from “The Tales of Hoffmann” by Jacques Offenbach. Here we present it in Natalie Dessay’s interpretation, in an imaginative staging arranged by Jérôme Savary for the Chorégies d’Orange festival in year 2000. Natalie’s partners are: Markus Haddock as Hoffmann, Antoine Normand as Spalanzani, Angelika Kirschlager as Niklausse, Jean-Paul Fouchécourt as Cochenille, Chœurs du Théâtre du Capitole de Toulouse et de l’Opéra-Théâtre d’Avignon et des Pays de Vaucluse, and Orchestre National du Capitole de Toulouse under the baton of Michel Plasson. Recorded on July 15, 2000.

´´´´

Ariadne auf Naxos: Großmächtige Prinzessin – Natalie Dessay – Metropolitan Opera – 2003

Metropolitan Opera House April 3, 2003 Telecast ARIADNE AUF NAXOS Richard Strauss–Hugo Von Hofmannsthal

Ariadne………………..Deborah Voigt

Bacchus………………..Richard Margison

Zerbinetta……………..Natalie Dessay

The Composer……………Susanne Mentzer

Music Master……………Wolfgang Brendel

Harlekin……………….Nathan Gunn

Scaramuccio…………….Eric Cutler

Truffaldin……………..John Del Carlo

Brighella………………John Nuzzo

Najade…………………Joyce Guyer

Dryade…………………Jossie Pérez

Echo…………………..Alexandra Deshorties

Major-domo……………..Waldemar Kmentt

Officer………………..Mark Schowalter

Dancing Master………….Tony Stevenson

Wigmaker……………….John Fiorito

Lackey…………………James Courtney

Conductor………………James Levine

´´´´

Natalie Dessay Interview on Charlie Rose (2007)

Interview on October 9, 2007

´´´´

Natalie Dessay – Glitter and be gay

Glyndebourne 1997 Bernstein: Candide

Bernstein: Candide, Act 1: “Glitter and Be Gay” (Cunégonde)

Natalie Dessay, London Philharmonic Orchestra, Andrew Davis

´´´´

La Traviata: E’strano, Sempre libera – Natalie Dessay – Metropolitan Opera – 2012 (HD)

A consummate and many-faceted artist, soprano Natalie Dessay has enjoyed a long and exceptional career, constantly diversifying and renewing her repertoire – from dazzling coloratura to tragic lyric roles, from the fireworks of Mozart’s Magic Flute and Donizetti’s Daughter of the Regiment to the most heart-rending and fragile melodies françaises. Born in Lyon, she discovered her voice in Bordeaux while pursuing her dream of becoming a dancer. In 1992 she made her debut at L’Opéra Bastille singing the role of Olympia in Offenbach’s Tales of Hoffmann. Since then she has appeared regularly on many of the world’s leading opera stages, among them L’Opéra National de Paris, Royal Opera House Covent Garden, Metropolitan Opera New York, Theater an der Wien & Staatsoper Vienna and La Scala Milan, winning universal international acclaim for her performances in Lakmé (Delibes), Ariane auf Naxos & Arabella (Strauss), Orpheus in the Underworld (Offenbach), The Nightingale (Stravinsky), Alcina (Handel), Manon (Massenet), Pelléas et Mélisande (Debussy), Lucia di Lammermoor (Donizetti) and Il Somnambula (Bellini). Natalie Dessay is a regular collaborator with Michel Legrand and together they have performed all over the world. She is also a committed recital singer, frequently performing French melodies and German Lieder with Laurent Naouri, Maciej Pikulski or Philippe Cassard. In 2015 she revealed new depths of dramatic and rhetorical insight, making her debut as a narrator in performances of Howard Barkler’s monologue Und at the Théâtre Olympia in Tours, and in Paris at the Théâtre de l’Athénée. The project was so successful that it was revived at the Théâtre des Abbesses in Paris in May 2016. Natalie Dessay is the only French female artist to be awarded the honorary rank of Kammersängerin by the Vienna Staatsoper.


´´´´´´

Natalie Dessay – Lakmé – Air des clochettes – Léo Delibes

French aria Bell Song (L’Air des clochettes) from act 2 of opera Lakmé Artist: French soprano Natalie Dessay is one the stars of today’s operatic world. French composer ballets and operas: Clément Philibert Léo Delibes

´´´´

Frühlingsstimmenwaltzer- Natalie Dessay- A Flat

Natalie Dessay and her debut at the Vienna State Opera – 1993!!

…..

2021 (2) Natalie Dessay – Die Nachtigall (Berg) – LIVE

Die Nachtigall (Alban Berg / Theodor Storm) Natalie Dessay (soprano), Philippe Cassard (piano) Culturebox, France TV March 11, 2021 Die Nachtigall Composer: Alban Berg Author: Theodor Storm

´´´´´´

2020 (3) Natalie Dessay – Toulouse (Nougaro) – Symphonie pour la vie, LIVE

Toulouse (Claude Nougaro, Arr. Yvan Cassar) Natalie Dessay Symphonie pour la Vie – TV France 3 June 24, 2020

´´´´´´