Dimitar Dimitrov

Хоровият диригент Димитър Димитров, който на 20 януари навършва 80 години

Драги приятели на оперната и хорова музика, днес на 20 януари 2023 г. навършва кръглите 80 години една голяма личност в музикалния живот на България – доц. Димитър Димитров, който от дълги години е забележителна фигура в областта на църковната музика. Едва ли има друг български хоров диригент, който да е ръководил непрекъснато даден хор почти 50 години – камерния ансамбъл “Св. Йоан Кукузел -­ Ангелогласният”, на който е и негов съосновател, друг хор над 40 години – патриаршеския катедрален хор “Св. Александър Невски”, в даден период от време и трети – от 1977 г. до 1990 г. – представителния смесен хор на Врачанската митрополия.

Аз съм личен приятел с доц. Димитър Димитров от редица години, винаги при моите посещения в София гледам да отида особено в неделя на църковните служби в храма “Св. Александър Невски” и да се радвам на великолепните му изпълнения, дирижирани от него. Даже през последните 2-3 години се качвам горе при хористите и непосредствено изживявам еуфорията на тяхното музициране.

През годините от 2016 до сега аз всяка година на днешната дата или ден-два по-късно го уважавам със статия тук във ФБ, както и с такава, внесена в моя оперен блог „operastars.de“. Той заслужава напълно това внимание и се моля Бог да му дава здраве и сили да продължава тази свещена дейност.

Защо желая днес да пиша наново за доц. Димитров – по много причини, преди нсимко във връзка с кръглата 80-годишнина, но и и с това, че всички причини се фокусират в една централна – за неговата любов към църковната хорова музика и големия му принос в тази област от много дълго време. Дали има друг български хоров диригент, който да е ръководил непрекъснато даден хор почти 50 години – камерния ансамбъл “Св. Йоан Кукузел -­ Ангелогласният”, на който е и негов съосновател, друг хор 40 години – патриаршеския катедрален хор “Св. Александър Невски”, в даден период от време и трети – от 1977 г. до 1990 г. – представителния смесен хор на Врачанската митрополия. На 20 януари 2022 г. доц. Димитров навърши 79 години, той е роден на този ден в София през 1943 г.

|Днес обаче ще започна с малък личен предговор, за да уясня интереса ми към този музикален жанр и специално любовта ми към софийската катедрала „Св. Александър Невски“ и нейния великолепен смесен хор. Не случайно и до сега не пропускам случай при всяко посещение в София да отида там, особено ако е неделя и да послушам музицирането на този прекрасен хоров ансамбъл. Защо хората казват често, че „който търси – намира“. Две от най-добрите ми приятелки от почти 8 години в София са дълги години хористки в този хор – милите Неда Диманова и Фани Иванова (мир на праха й, помина се преди известно време, много ми е мъчно за нея) – едни от най-редовните ми читателки, с които се запознах там лично през май 2014 година и при възможност се виждаме и сме в постоянен контакт във Фейсбук.

Преди около 18 години започнах да описвам живота си, една част съм приключил и издал като отделна книга – периода на детство, юношество и студентски години. Много от тия неща са свързани с горните въпроси и сега ще цитирам части, които сами говорят за интересите ми:

(…) Музиката започна много да ме интересува, особено след като в 6-и или 7-и клас си купих от книжарница “Наука” в Габрово музикалната енциклопедия на Иван Камбуров, после неговата “Книга за операта”, които четях като “евангелие” и много неща научих от тях: имена на композитори и диригенти, биографиите им, музикални епохи и произведения и всички важни понятия в музиката, така че непрекъснато разширявах познанията си. Едновременно с това, всяка неделя – още от началното училище – ходех с баща ми в църквата “Света Богородица”, където той пееше от много години в смесения църковен хор. Аз също пеех с тях, в началото на полуглас, а после научих целия им репертоар. Диригенти бяха Колю Гутев, после Иван Сарънедялков, а хористите бяха симпатични, културни хора, често семейства, много от които разполагаха с прекрасни гласове и понеже пееха на четири гласа, оттогава харесах хоровата музика, после оперното изкуство и други музикални жанрове. По-късно много години аз пях като бас-баритон в различни светски хорове. Този църковен хор се разтури малко след 1946/47 г., понеже властите не обичаха религията и църквата и ликвидираха църковните хорове. После като студент съм ходил специално в софийската катедрала “Александър Невски”, за да слушам смесения църковен хор, един от най-добрите състави в България. Тази църква притежава прекрасна акустика и там често се правят записи на хорова музика “а капела”. Все си спомням при едно мое посещение около средата на 90-е години – бях в София по работа – случайно минах през “Ал. Невски” един следобед да запаля свещ (това правя винаги, когато съм в София). На един от страничните входове – централният беше затворен – стоеше човек, който не позволяваше да се влиза, понеже се правел музикален запис. Аз замолих и тихо влязох. Бях изумен: световно-известният български смесен хор “Светослав Обретенов” с диригент проф. Георги Робев правеше запис на едно прочуто произведение за солисти и смесен хор от Сергей Рахманинов, ако не се лъжа “Среднощно бдение” и аз останах около половин час, седнал встрани на един стол. Отдавна не бях изпитвал такова удоволствие, както от вълшебната музика, така и от изпълнението, което бе предназначено за издаване на компакт-диск (…)

Друг цитат:

(…) След като служителката погледна дипломата ми и успеха по математика в нея (това бяха решителните за класиране оценки), тя се усмихна и каза, че мога да бъда спокоен: влизането ми е сигурно, понеже утре – 31 август е крайният срок и тя има представа за състоянието на нещата. Само това ми трябваше – попълних необходимите формуляри, депозирах дипломата си и решителното писмо от КНИК – тя го прочете внимателно и леко се усмихна – и само се осведомих от нея, какво трябва да правя по-нататък. Разбрах, че след 10-15 дни ще получа по пощата отговор до Габрово и че учебните занятия започват в началото на месец октомври. Благодарих вежливо, отидох веднага до съседната катедрала “Св. Александър Невски” да запаля свещи за благодарност към “висшите сили”, които виждат всичко отгоре и като че ли в крайна сметка винаги ни помагат, макар и след много перипетии. По-късно, като студент правех този ритуал преди всеки изпит (също и моят приятел Христо Махлебашиев) и вярвах в извънземните сили, които водеха успешния ми студентски живот. Вечерта се качих на влака за Габрово, изпълнен с някаква вътрешна радост и задоволство, които до тогава никога не бях изпитвал. Като че ли се затвори една много важна страница от живота ми, свързана с големи борби по пътя към духовното ми усъвършенстване и стремеж към знания (…)

Друг цитат:

(…) Пътувах със съзнанието, че се приближавам до родното Габрово, но от друга страна ми беше мъчно за София, в която живях цели пет години и тя оформи чрез богатството на културния си и научен живот толкова важни черти в характера ми. Затова по-късно при всяка ваканция или по работа винаги съм се радвал да прескоча до столицата макар и за кратко. Така също винаги съм запалвал свещ в катедралата “Св. Александър Невски” и съм благодарил за тежките и оскъдни години на следването ми, които същевременно ми бяха и едни от най-щастливите. Много интересно – и сега, след почти 50 години от тогава, всеки път, когато съм в България, най-често в Габрово, повтарям този “ритуал” с ходенето до София, посещението на близки роднини и приятели, концерти и неизменното запалване на свещи в този величествен храм, с който ме свързват толкова спомени!

(край на цитатите)

Последният абзац описва напускането на София след завършване на висшето ми образование през 1956 г. и е писан около 2005 година.

След като доц. Димитър Димитров води толкова продължително този изключително добър състав, не трябва да се изненадваме от съответните постижения. Винаги съм слушал съсредоточено музицирането на хористите, поглеждал съм нагоре, но не съм бил любопитен да се интересувам за диригента. Едва през 2016 г., след като реших да пиша за него, се запознах обстойно с редица детайли и останах впечатлен от тях. Като човек, живущ далеч от България, не съм обърнал внимание и на факта, че доц. Димитров е също и диригент на хора “Св. Йоан Кукузел“, макар същият да е гостувал тук в Германия и в Дармщадт преди много години, бил съм и на техен концерт.

Сега ще споделя с читателите си много от най-важните факти от биографията и дейността на Димитър Димитров. През 2013 г. той празнува на 20 януари своята 70-годишнина и в София този юбилей беше отбелязан най-тържествено. Ето доказателство:

Юбилеен концерт в чест на бележития църковен диригент доц. Димитър Димитров

21 януари 2013 г., Софийска митрополия

По повод 70-годишнината на бележития диригент доц. Димитър Димитров, 35 години диригент на патриаршеския катедрален хор “Св. Александър Невски” и 45 години диригент на камерния ансамбъл “Св. Йоан Кукузел -­ Ангелогласния” и негов съосновател, на 21 януари в зала “България” бе организиран юбилеен концерт. В него взеха участие: камерният ансамбъл “Св. Йоан Кукузел – Ангелогласния”, катедралният хор “Св. Александър Невски”, под диригентството на доц. Димитров, проф. Нева Кръстева – орган, Софийският свещенически хор с диригент прот. Кирил Попов и Националният филхармоничен хор “Светослав Обретенов” с диригент Илия Михайлов. Организатор на събитието бе Международната фондация “Европейски форум” и Немско-българското културно дружество с научен център.

Колеги, приятели, близки, почитатели на доц. Димитров от църковните и музикалните среди дойдоха в зала “България”, за да засвидетелстват своето уважение, любов и признателност към юбиляра. Сред специалните гости бяха високопреосвещените митрополити: Варненският и Великопреславски митрополит Кирил – Наместник-председател на Св. Синод, Врачански Калиник, Сливенски Йоаникий, Видински Дометиан, на САЩ, Канада и Австралия Йосиф, Русенски Неофит – роден брат на юбиляра, Ловчански Гавриил, Доростолски Амвросий; преосвещените eпископи: Стобийски еп. Наум – главен секретар на Светия Синод, Левкийски еп. Павел, Адрианополски еп. Евлогий – игумен на Рилската св. обител, с братя от манастира, Тивериополски еп. Тихон – председател на църковното настоятелство при патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски”, Знеполски еп. Йоан – викарий на Софийския митрополит, Траянополски еп. Киприян – викарен епископ на Врачанския митрополит и диригент на Представителния смесен хор на Врачанска света митрополия; както и високопреподобният архим. Дионисий – началник-отдел „Богослужебен” при Св. Синод, и ставр. ик. Нелуц Опря – представител на Румънската патриаршия при БПЦ.

В концертната програма под диригентството на маестро Димитър Димитров прозвучаха: “Воскресения ден” – гл. V, от йером. Неофит Рилски, „Те-ри-рем” – гл. VІІІ, от св. Йоан Кукузел, „Ангел вопияше” от Петър Динев и „Спаси Боже люди Твоя” от П. Чесноков в изпълнение на Камерен ансамбъл „Св. Йоан Кукузел -Ангелогласния” със солист Стефан Димитров, син на юбиляра; и „Во царствии Твоем” от Добри Христов, „Херувимска песен №4” от Добри Христов и „Сугуба ектения” от А. Гречанинов в изпълнение на Катедралния хор „Св. Александър Невски” със солист Нина Панкова.

Дар за доц. Димитър Димитров със своите изпълнения поднесоха и солистката Петя Димитрова с изпълнение на “Аве Мария” в съпровод на орган и свещенослужителите от Софийския свещенически хор с диригент прот. Кирил Попов. Свещеническият хор изпълни: „Возлюблю Тя, Господи”, гл. VІІ – еленски напев, обработка прот. К. Попов и солист дякон Иван Петков. Препълнената до краен предел зала „България” притихна и затаи дъх при молитвеното солово изпълнение на Русенския митрополит Неофит на „Достойно есть”, гл. ІІ – широколъшки напев – любимо песнопение на йеродякон Игнатий (Васил Левски). То предизвика възторг, сълзи на умиление и бурни аплодисменти от страна на публиката. Специален поздрав от Свещеническия хор към двамата братя, празнуващи в този ден, митрополит Неофит – честващ своя имен ден, и юбиляра доц. Димитър Димитров, бе „Многолетие” – еленски напев, обработка прот. Кирил Попов.

Последното изпълнение бе на Националния филхармоничен хор „Светослав Обретенов” с диригент Илия Михайлов, който изпълни „Хор на евреите” из „Набуко” от Джузепе Верди. Специален гост на концерта бе проф. Нева Кръстева, която зарадва присъстващите със своите изпълнения на орган.

Доц. Димитър Димитров е роден на 20.01.1943 г. в София и от ранна възраст израства с православното църковно песнопение, тъй като неговите родители – силно вярващи и музикално надарени – са участвали в братствения хор на митрополитската катедрала на София “Св. Неделя”. Завършил е Софийската духовна семинария през 1963 г. и Духовната академия (сега БФ на СУ) през 1969 г.

От рано започва своето творческо и професионално развитие в църковната музика. От 1965 до 1975 г. е хорист в столичния катедрален храм “Св. Неделя”, а по-късно е помощник-диригент на мъжкия хор при храма. Между 1966 и 1970 г., успоредно със следването си в Духовната академия, той учи като извънреден ученик в Държавното музикално училище в София, а от 1972 до 1977 г. следва задочно Теоретичния факултет на БДК, специалност Музикална педагогика. През 1968 г. става съосновател и художествен ръководител на Камерен ансамбъл “Йоан Кукузел – Ангелогласния”, а през годините 1971-1977 е хорист в Камерния хор на Българската държавна консерватория.

В началото на 1978 г. с решение на Св. Синод на БПЦ е назначен за преподавател по Църковна музика в Духовната академия и за главен диригент на смесения хор при Патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски”, какъвто е и до момента.

От 1977 до 1990 г. ръководи Представителния смесен хор на Врачанска света митрополия. В периода 1999-2002 г. доц. Димитров е лектор по църковна музика в Пловдивския университет, филиала “Любен Каравелов” в гр. Кърджали, а от 2001 до 2004 г. е лектор по “Богослужебен ред” в Държавната музикална академия, София.

През 1991 г. по време на Първия фестивал на Българската култура в Бад Вьорисхофен (Бавария) доц. Димитър Димитров става съосновател на Международното немско-българско културно дружество, интегрирано през 1995 г. в Международна фондация “Европейски форум”. Той е и съосновател и председател на журито на Международния фестивал за православна музика “Св. Богородица – Достойно есть”, Поморие.

Като богослов и преподавател доц. Димитър Димитров респектира със своята компетентност в областта на православната църковна музика и богослужение. Воден от дълбоката си вяра за мисията на всеки преподавател, той предава на младото поколение богослови и свещенослужители своите знания, умения и любов към църковнопевческата ни православна традиция, за да се съхрани тя и пребъде.

Цялата творческа дейност на доц. Димитър Димитров, белязана с неговия изключително фин и верен усет за “автентичност”, го нарежда сред най-значителните съвременни хорови диригенти.

Като диригент на смесения хор към ПКСХП “Св. Александър Невски” през тези 35 години, той достойно продължава делото на своя виден предшественик Добри Христов. Под диригентството на доц. Димитров хорът има значим дял в богослужебния живот на катедралата и принос в българското хорово църковнопесенно изкуство.

Като съосновател и диригент на камерния хор “Св. Йоан Кукузел -­ Ангелогласния” в продължение на 45 години, доц. Димитър Димитров има изключителна заслуга за съхраняването и популяризирането на българската православна църковна музика в България и в много страни в Европа и Америка. Благодарение на ансамбъла за първи път зазвучават в съвременно изпълнение редица песнопения на Рилската църковнопевческа школа от ХІХ век, от творчеството на нейния най-виден творец -­ големия български възрожденец йеромонах Неофит Рилски.

За тези свои заслуги към културата на България доц. Димитров е обявен през 2002 г. за “Музикант на годината”.

По решение на Св. Синод на БПЦ в знак на внимание и за заслуги към Църквата, и по повод 70-годишнината му доц. Димитър Димитров бе награден с църковен орден “Св. св. Кирил и Методий” – І степен. Наградата бе връчена лично от Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Кирил, Наместник-председател на Св. Синод.

Приветствия и цветя доц. Димитров получи и от президента на страната Росен Плевнелиев, председателя на Народното събрание г-жа Цецка Цачева, министър-председателя Бойко Борисов, от Министерството на културата, Министерството на образованието, младежта и науката, кмета на София г-жа Йорданка Фандъкова, посланика на Русия, папския нунций, ректора на Софийския университет, от Софийската св. митрополия, ПКСХП „Св. Александър Невски” и лично от Тивериополски еп. Тихон, който подари на доц. Димитър Димитров икона на неговия небесен закрилник св. Димитрий Солунски, Съюза на българските музикални и танцови дейци, Съюза на българските композитори, Българския хоров съюз и много други. На всички тях, както и на участниците в Юбилейния концерт, колегите, близките, съратниците и всички, дошли в тази паметна вечер да му засвидетелстват своята любов, признателност и поклонение, доц. Димитров изказа своето сърдечно „Благодаря!”.

За много, благословени от Бога години, маестро!

(край на цитата)

Наред с този материал, придружен от няколко хубави снимки, направени в зала „България“, се запознах и с други информации от различни периоди. Не можах да повярвам, че само две години преди това доц. Димитър Димитров е преживял голямо премеждие, при което животът му е бил на косъм. Защо да говоря – ето фактите:

Спасиха 68-годишния Димитър Димитров с уникална операция

(Редактирано на 29 май 2011 от „Trichocephalus“ в портал „dartnews.bg“)

Уникална операция при 17 градуса температура на тялото направиха родни лекари, съобщава в.”Стандарт”.

Втори живот получи Димитър Димитров, диригент на хора към храма “Св. Александър Невски”. В деня на Европа 68-годишният мъж, който от 15 г. страда от хипертония, усетил непоносима болка като удар с кинжал в областта на гърдите. Бившият преподавател по църковно пеене в Богословския факултет на СУ и ръководител на камерния ансамбъл за църковна музика “Йоан Кукузел” не предполагал, че е получил разкъсване на аортата. При такъв инцидент едва 20% стигат до болница, а всеки втори умира до 48-ия час, сочи статистиката. Димитров бил закаран с линейка в столичната университетска болница “Св. Анна”. Кардиохирурзите започнали спасителна операция под ръководството на д-р Гегусков. Сложната интервенция продължила 9 часа. Синовете на диригента – Симеон и Стефан, и съпругата му Августина се молели да стане чудо. За да поставят спасителна протеза, лекарите смъкнали температурата на пациента с цели 20 градуса. Това станало със специална машина за около час. Целта била да се намали кръвоснабдяването и да се поддържа само работата на мозъка, обясни шефът на Клиниката по кардиохирургия доц. Владимир Данов. След операцията лекарите възстановили телесната температура.

Три дни след това поддържали пациента в медикаментозна кома на изкуствено дишане, докато се стабилизират жизнените му показатели. След проведеното лечение Димитров се чувства добре и в понеделник ще бъде изписан. Той ще продължи лечението си в санаториум в Банкя. Вчера на свиждане при него дойде брат му – Русенският митрополит Неофит.

Основната причина за дисекация на аортата е недобър контрол на хипертонията, обясни доц. Данов. Той уточни, че средно по два такива случая приемат месечно в клиниката. Хората трябва да следят кръвното си, да се пазят от наднормено тегло и лош холестерол, да не пушат, посъветва специалистът, който е работил в няколко водещи немски клиники. Той припомни, че първата операция за спасяване на пациент с разкъсан кръвоносен съд е направена в САЩ през 1953 г.

(край на цитата)

През пролетта на 2014 г. Българска телевизия е имала предаване, свързано с маестро Димитър Димитров. Ето част от съответна информация:

БНТ, 18.04.2014 г.

Доц. Димитър Димитров е ръководител и създател от четиредест и пет години на камерния ансамбъл „Св. Йоан Кукузел – Ангелогласният”, а от 1978 година е диригент на смесения хор при катедралния храм „Св. Александър Невски”. Целият му живот е преминал в храма, като малък една част в румънската църква, като иподякон с брат му, майка му е била клисарка там. Като малки са изкарали до прогимназията там, след това са отишли в семинарията, след което – в “Св. Неделя”.

Дълги години в камерния ансамбъл „Св. Йоан Кукузел – Ангелогласният” Димитров пее заедно със своя брат – сегашният Патриарх Неофит. На хорът към храм-паметника обаче дълги години не е било позволявано да изнася концерти извън страната. Казвали са им, че който иска да ги слуша, може да дойде в храма. Не са получили подкрепа и от Светия синод.

Въпреки болката и редуцираните международни изяви на хора, през 1982 година те успяват да гостуват на Папа Йоан Павел Втори. А 20 години по-късно на официалното му посещение в България – те отново го поздравяват, този път от българската сцена.

Диригентът си спомня и как на големи празници преди промените хорът пеел в празен храм. Тогавашната власт спирала не само миряните искащи да влязат в храма, а прогонвала и свещеници. Откакто е диригент на хора, Димитров никога няма пропусната празнична служба.

Бележка: “Иподякон е най-ниската степен в църковната йерархия. Това не означава духовник, свещеник или монах. Той помага при подготовката и провеждането на богослуженията. Иподяконът е например четец, певец или свещоносец при богослуженията“.

(край на цитата)

През пролетта на 2015 година доц. Димитров е поканен в БНР на разговор по време на Великденските празници. Ето информация по този повод:

Доц. Димитър Димитров: “Слава на Бога във висините, на Земята – мир, между човеците – добра воля”

БНР, публикувано на 13.04.2015 г.

Автор: Симеон Белев

Разговор с доц. Димитър Димитров за духовния досег с пеенето и музиката в храма

Във втория ден на Великден в студиото на Радио София събеседник ни е доц. Димитър Димитров.

Той е дългогодишен диригент на патриаршеския катедрален хор “Св. Александър Невски”, диригент и на камерния ансамбъл “Св. Йоан Кукузел -­ Ангелогласния” и негов съосновател, брат е на българския патриарх Неофит.

Основна тема на разговора е църковната музика и пеене, но се засягат още много въпроси, свързани с духовния и светския живот на българите.

Чуйте повече от разговора с доц. Димитър Димитров.

Радио София Акценти от програмата Ритъмът на столицата   

(край на цитата)

За да се чуе разговора на доц. Димитър Димитров при това предаване на БНР, цитирам линк към него:

http://bnr.bg/ru/post/100544848/doc-dimitar-dimitrov-slava-na-boga-vav-visinite-na-zemata-mir-mejdu-chovecite-dobra-vola

Както е добре известно, през същата пролет хор “Св. Йоан Кукузел“ гостува в Париж и заедно с доброто му представяне там се получиха известни неприятности при заплащане труда на хористите. Всички научихме за това във Фейсбук и напускането на хориста Георги Петров. Не е моя работа тук да се спирам подробно на този въпрос, но понеже пиша днес за диригента на хора доц. Димитър Димитров, ще дам някои информации от източници в Интернет. Първата е от 23 април 2015 г.:

Портал „Politikata.net“ Публикувано на: 23.04.2015 г.

Маестро Димитър Димитров, диригент на „Йоан Кукузел”: Условията ни за работа са мизерни, обидно е да оценяват така труда ни!

„Условията, които ни се предлагат са много мизерни, един човек на изкуството трябва да работи при по-добър начин“. Това каза пред „Нова телевизия“ маестро Димитър Димитров, диригент на „Йоан Кукузел”: Той заяви, че хористите са „изпушили“, като напускат хора. „Не беше планувано да ни дадат билети, за да посетим проявата. Това е система, която наистина е обидна – да се оценява така трудът ни. Съгласен съм с хората, но подобен начин на напускане внася напрежение“, каза диригентът. Гостът в студиото заяви, че той не бил за 100 лева.

„Ако някой ни покани, значи трябва да ни плати разноските, трябва да се помисли за спонсори, защото иначе нищо не става. Бяхме повече хора, но започваме все повече да намаляваме. Ние не сме били никога на щат“, каза Димитров. 

(край на цитата)

По-подробна е информацията от предаването „Всеки ден“, която ще цитирам по-долу:

Ансамбълът „Йоан Кукузел” очарова с таланта си публиката в прочутата парижка катедрала „Нотр Дам дьо Пари”. Ангелогласните български хористи изправиха на крака 1200 души. Хорът, ръководен над 45 години от диригента маестро Димитър Димитров, бе във Франция по случай откриването на българската изложба на тракийските съкровища в Лувъра. Освен известен църковен диригент доц. Димитров е преподавател, музикант и богослов. Брат е и на патриарх Неофит. Над 35 години маестрото ръководи и патриаршеския хор на катедралата „Св. Александър Невски”. „Всеки ден” разговаря с доц. Димитров за триумфалното представяне на „Йоан Кукузел” в Париж, както и дали отказът на един от хористите да замине за Франция заради липсата на хонорари е помрачил настроението на ангелогласните певци.

Маестро Димитров, доволен ли сте от представянето на хора „Йоан Кукузел” в „Нотр Дам”? Какво чувство изпитахте, дирижирайки ангелогласните български певци в прочутата катедрала?

Щастлив съм, че имахме възможност да бъдем в Париж. За нас това бе много престижно участие, беше ни оказано голямо внимание от страна на Министерството на културата, както и от френска страна. За пръв път „Йоан Кукузел” пее в „Нотр Дам” и за нас това беше изключителна изява. Както се казва, нямаме възможност всеки ден да пеем там. Обстановката беше респектираща – сърцата публика, която преживява това, което й предаваме. Залата бе препълнена, акустиката беше фантастична и е благодарна за пеене. Ние изпълнихме своята мисия – да стигнем до сърцата на хората. Получихме сърдечни поздравления от Вежди Рашидов, от посланика на Франция в България.

Архиепископът на „Нотр Дам дьо Пари” монсеньор Патрик Жакен, който е много достолепен човек, бе много впечатлен от нашето представяне и лично дойде да поздрави всеки хорист. Пред цялата публика той каза: „Едва ли ангелите пеят по-хубаво от вас”. Това са особено топли думи за нас. А французите успяха да се запознаят с българската чувствителност чрез църковните песнопения. За тях бе необичайно това акапелно пеене без музикален съпровод.

Огорчи ли ви поведението на един от хористите – Георги Петров, който отказа да пътува и разкри, че за участието не получавате хонорар, а само командировъчни? Той нападна и Вежди Рашидов, че не цени труда ви.

Това бе негово собствено решение, не становище на целия състав. Всеки би се радвал да получи хонорар, тъй като нямаше хонорар, а само командировъчни, пътни, дневни, квартирни. Редно е, когато се изнася концерт и когато се извършва квалифициран труд, да се заплаща. Ние не сме поставяли условия за пътуването до Париж, но всеки би желал да има скромен хонорар. Но на нас не ни е за пръв път – били сме много пъти на държавна командировка и получаваме само командировъчни, без хонорари. Не сме щатни служители на Министерство на културата, ние сме поканени отвън като артисти. Не е фатално, че няма хонорари в случая, по-важното беше, че имахме възможност да пеем в тази катедрала. Разграничихме се от това своеволно изказване на колегата, защото то не е съгласувано. Не сме против това, че е казал тези неща, но не приемам езика, който използва по адрес на министъра – груби думи, които не са подходящи за едно културно поведение на човек от състава.

Да, но остана усещането за натиск от страна на властта.

Няма такова нещо. Неговото оттегляне стана съвсем естествено. Георги Петров каза, че повече няма да остане. Ние сме на доброволен принцип в хора, не сме венчани. За мен обаче той не трябваше да реагира така ден преди заминаването ни. Можеше да се съберем и да обсъдим след това. Бяхме притеснени от това поведение, защото не сме очаквали, но не ни се отрази като цяло. Представихме се достойно. Ако беше добронамерен, можеше след това да ги коментираме. Ясно е, че освен храната и леглото, които ни осигуриха, трябва да има и достойно заплащане. Хората са професионалисти. Можеха да кажат, че няма да отидат при тези условия, но отидоха. Иначе занапред нека се помисли.

Една фолк певица няма да се съгласи да пее само заради храната, да й дадат една чорба. Но в случая се получи, че вместо да изпише вежди, изважда очи. Но Вежди Рашидов бе възхитен от концерта, каза, че ни обича, и обеща, че като има официални мероприятия, ще ни взима. Ние се събираме като музиканти да пеем и да музицираме. Ние сме сдружение с идеална цел. Не получаваме нищо. Този, който ни кани, той трябва да ни поеме разноските. Трябва иначе да има спонсори.

Всъщност, как се издържате?

Всеки хорист работи някъде другаде, сам си осигурява прехраната. Репетираме, когато имаме ангажименти. Но самоцелно няма за какво.

Какво ви предстои в близко време?

Скоро ще имаме участие в големия салон на БАН, в криптата също ще има концерт. Не можем да плануваме, защото не зависи от нас. На 2 и 3 май с хора на „Св. Александър Невски” ще бъдем във Варна и в Плиска за службата по случай празника на цар Борис I Михаил Покръстител и 1150 години от налагането на християнството за официална религия в България. Патриархът ще е гост, ще има делегации от други държави. В Плиска ще има служба, вечерта в операта във Варна ще има концерт и ние ще закрием концерта. На 3 май ще участваме в службата в катедралата.

Може ли да се правят концерти в „Александър Невски” срещу билет?

Не, до този момент не. За записи да – вечер на тишина. Повечето църковни песнопения са правени в „Александър Невски”. Ние искаме да ни дадат да извършваме треби в катедралата – венчавки, кръщенета, но Светият синод не дава. Официално статутът на храма го забранява. Но сега времената са други – хората искат да се венчават и там. Дядо Тихон беше писал писмо, но Синодът отговори отрицателно и каза, че трябва да се реши на събор. А и това ще носи приход за църквата, не само за певците, но и за храма. Хората идват с парите, ние казваме „Не можем!”

Вие получавате ли заплата от „Александър Невски”?

Не е заплата. То е хонорар. 8 лева е възнаграждението за участие. 130 лева на месец – 19 участия в месеца – репетиции и литургии. Един отбор, който не тренира, той загива.

Църквата вече получи нотариален акт за „Св. Ал. Невски”.

Да, дано намерят пари за ремонта. Църквата се издържа от това, което се продава – свещички и картички. Те не могат да покрият ремонта. Стенописите се рушат. Отвън изглежда лъскаво, отвътре се руши.

Вие като брат на патриарх Неофит разговаряли ли сте да се разрешат сватбите и кръщенетата в „Александър Невски”?

Той още като председател на храма написа писмо до Свети синод по време на дядо Максим и получи отказ. Ние сега пак написахме писмо, но пак получихме отказ. Той нищо не може да каже, той е съгласен, но другите като кажат не, той не може нищо да направи. Патриархът не може сам да се разпореди, това не е негова частна църква. Тя е на пряко подчинение не Синода.

Какво ви зарежда в живота и какво ви огорчава най-много, маестро Димитров?

Огорчава ме бездушието, неморалността, невежеството по отношение на вярата, което е обяснимо след дълги години на атеизъм. Но хората може да се научат, стига да опитат. Зарежда ме самата вяра в Бога. Той казва „Аз съм пътят и истината, и животът”. Никога не връщам зло за зло, както ни учи и Светото писание. Старият завет казва да се прощава седем пъти на ден. Самият Христос казва да се прощава 70 пъти по 7, тоест постоянно. Който каквото ми желае, двойно да му стигне – това не е клетва, това е пожелание. Но друг въздава справедливост. Бог бави, но не забравя. В крайна сметка всеки си получава заслуженото. Не прави това, което не искаш на теб да ти правят. Мисленето да нараниш, да убиеш, да накажеш е аморално.

Остава ли ви време да се видите с Негово Светейшество?

На мен ми остава, на него не му остава. Програмата му е много натоварена, за да се видим, трябва предварително да му звъня и да питам. Не мога да отида и да му звънна на вратата. Има протокол, има охрана. Не мога да вляза така при дядо Неофит, да тропна на вратата и да го питам: „Как си, какво правиш?”. Патриархът е като птичка в златна клетка. Звъня му, ако има време да вдигне, разменяме по някоя приказка.

Липсват ли ви разговорите с него?

Да, разбира се. Но нямам избор. Той е патриарх. На мен ми е мъчно, че не можем да се виждаме често. Вълнувам се за него. 

(край на цитата)

В тази статия няма да се спирам повече на въпроса за тази неприятност с хор „Йоан Кукузел”, не е моя работа. Моята цел беше да отбележа 75-я рожден ден на един заслужил деец на църковната хорова музика, като запозная читатели и приятели с делото му. Подобна дейност и пример за достойно служене в областта на църковната музика не се срещат често. Както стана въпрос по-горе, доц. Димитров е действително продължител на голямото дело на Добри Христов и винаги ще се радвам, когато слушам особеното майсторство на певците в хора на „Александър Невски“, с което съм свикнал повече от половин век.

В общи линии това беше статията ми от 2016 година, която през 2017 г. допълних с някои нови материали, станали след публикуването й. На първо място – един факт, който не знаех до тогава, че доц. Димитър Димитров има вече „наследник“ като диригент на хор „Йоан Кукузел” след 50 години успешна дейност като съосновател и диригент на този забележителен състав. Цитирам съответна информация от месец юни 2016 г.:

Официален сайт на Софийска епархия

Концерт на камерен ансамбъл “Св. Йоан Кукузел – Ангелогласният”

Публикувана на 22 юни 2016 г.

В навечерието на големия християнски празник Петдесетница в старинния столичен храм “Св. София – Премъдрост Божия” се състоя празничен концерт на камерен ансамбъл “Св. Йоан Кукузел – Ангелогласният”.

Лично Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит присъства на концерта, придружаван от своя викарий Браницки еп. Григорий, архим. Герасим, гл. секретар на Св. Синод и столични духовници. Негово Светейшество е един от основателите на прочутата певческа формация, превърнала се в емблема на българското музикално наследство. 

Певческата формация се ръководи през последните 50 години от доц. Димитър Димитров. А сега вече е с нов диригент – това е Кристиян Кирилов Попов, който се проявява като певец още от ранна възраст (4 години). При това е инструменталист – лауреат на много конкурси. По време на обучението си в Националната музикална академия дирижира голям брой хорови акапелни творби от български и чужди автори, кантатно-ораториални и оперни творби, както и симфонични произведения от различни епохи и стилове. Взима участие в оперни и оперетни заглавия като солист.

Вечерта, превърнала се в празник на православната музика започна с благодарност към основателя и досегашен диригент доц. Димитър Димитров, който остава почетен диригент на певческия състав. С чувство на признателност, любов и уважение от името на всички певци маестро Кристиян Попов му поднесе красив букет цветя.

В програмата на елитния певчески състав бяха включени песнопения, изпълняващи се при богослужението на Педесетница, произведения на св. Йоан Кукузел, старобългарски и еленски напеви, творби на български композитори като йеромонах Неофит Рилски, Добри Христов, Петър Динев, Апостол Николаев–Струмски, Иван Кочетов, ик. Кирил Попов и чужди – Павел Честноков, Димитър Бортнянски, Николай Кедров.

Професионално, впечатляващо и силно затрогващо звучаха песнопенията на празничния концерт. Развълнувани, певците един по един се благословиха лично от патриарх Неофит, който на всеки от тях отправяше поздравления и благопожелания. Дълго време младият диригентът приемаше поздравления, а почетният диригент доц. Димитър Димитров въодушен и възторгнат сърдечно приветстваше своя приемник.

+++

Кристиан Попов е роден през 1991 г. Той е син на иконом Кирил и презвитера Мария Попови. Започва музикалното си образование на четири годишна възраст. Първоначално учи пиано и солфеж при Мариета Денева в читалище „Възраждане“ – София, а по-късно – в 41-во ОУ „Св. Патриарх Евтимий“ при Петя Букурещлиева. Десет години е певец-солист на Детски хор „Пим-Пам“ с главен художествен ръководител проф. Борис Карадимчев.

По време на гостуване при своя дядо ст. ик. Кръстан Вукашинов в Торонто – Канада през 1998 г. е постриган за четец – певец на БПЦ от Негово Високопреосвещенство на САЩ, Канада и Австралия митрополит Йосиф. В началото на 2000-та година осемгодишният Кристиан получава специалната награда на организирания от Софийската Света Митрополия конкурс „2000 години от Рождество Христово“ със специално написаната за него през 1999 г. песен „Иподякон“ по текст на Ирена Василева и музика на Петя Букурещлиева. Лично Българският патриарх Максим награждава малкия певец.

През 2005 г. е приет за ученик в НМУ „Любомир Пипков“ – София, което завършва през 2010 г. със специалност „Кларинет“ в класа на доц. Сава Димитров и сертификат за професионална квалификация. През 2014 успешно се дипломира от НМА „Проф. Панчо Владигеров“, с две специалности – магистър със специалност „Хорово дирижиране“ в класа на проф. Мирослав Попсавов и бакалавър със специалност „Кларинет“ в класа на доц. Сава Димитров.

От месец септември 2010 г. до м. юни 2011 г. е хорист в Професионалния смесен хор „Проф. Г. Димитров“ към НМА, а от м. юли 2011 г. и досега е хорист в мъжкия хор при Катедралния храм „Св. Неделя“ с диригент проф. Мирослав Попсавов. Участва във вокалния ансамбъл „The Gregorian voices“ – Германия, който впоследствие и  дирижира. През октомври 2015 г. е назначен на работа като диригент на хора и музикален директор на училищния мюзикъл при Американския колеж в София, а от  началото на 2016 г. е и диригент на Камерния ансамбъл „Св. Йоан Кукузел – Ангелогласният“.

Текст: Весела Игнатова

(край на цитата)

Нека да пожелаем здраве и успехи на този млад диригент Кристиян Попов, наследил ръководството на един забележителен състав като ансамбъл „Св. Йоан Кукузел – Ангелогласният“. Имам снимка на Кристиян Попов, която ще приложа след тази статия.

Също през 2016 г. се запознах с една интересна статия-интервю с доц. Димитър Димитров, която допълва нашите представи за този изключително симпатичен и талантлив музикант и Божи служител, от живота на който може да се научат редица неща, свързани не само с религиозни и музикални въпроси, но и неговото становище по редица общи въпроси на днешния живот. Цитирам тази статия:

Портал „PAN.BG“

Доц. Димитър Димитров, диригент на църковния хор в „Св. Ал. Невски“ и брат на патриарх Неофит, пред „Труд“: Майка ни беше жива мъченица

inShare0

6 май 2016 г.

Доц. Димитър Димитров е главен диригент на хора в катедралата „Св. Александър Невски“ и преподавател по църковна музика. Брат е на Негово светейшество Българският патриарх Неофит.

Като богослов и преподавател доц. Димитров респектира със своята компетентност в областта на православната църковна музика и богослужение. Воден от дълбоката си вяра за мисията на всеки преподавател, той предава на младото поколение богослови и свещенослужители своите знания, умения и любов към църковно-певческата ни православна традиция, за да се съхрани тя и пребъде.

Цялата творческа дейност на доц. Димитров, белязана с неговия изключително фин и верен усет за “автентичност”, го нарежда сред най-значителните съвременни хорови диригенти.

Освен музикант и божи служител, Димитров е изключително добър и благ човек. С него времето спира. Докато разказва, очите му издават мъка, но широката му искрена усмивка не слиза от лицето му. На него и на брат му – патриарх Неофит, сякаш е писано да са божи служители. От срещата на родителите им до ден днешен те са свързани с храма „Св. Александър Невски“.

– Как премина вашето детство? Разкажете ми малко повече за брат ви – патриарх Неофит и семейството ви.

– Минали сме през много. Майка ни беше жива мъченица, клисарка в Румънската църква. Получаваше 30 лева и живеехме в една стая. Баща ми също беше беден човек – железопътен машинист. На 58 години се е оженил. Майка ми е била сираче. Живяла при леля си Хаджи Катя. Баща ми е от Асеновград, майка ми от Карлово, но един ден животът ги сблъскал в София. За пръв път се срещнали в „Св. Александър Невски“.

Баща ми и леля ми видели майка ми в храма. Леля ми му казала: „Хайде, Кольо, вземи си млада булка, да има кой да ни гледа“. Харесали я, била скромно момиче и въпреки че имали 33 години разлика, майка ми била на 25, се бракосъчетали. Като си спомням, се натъжавам и си казвам, гледай какъв наивитет. Питал съм майка ми, имали ли са дружба преди това, а тя ми е казвала: „Не, просто ми дожаля, аз самата нямах никого“. Така през 1941 година се женят в „Княжево“, където съм роден и аз.

Когато минава войната, преди 9 септември 1944-а, слизаме долу в центъра на София и родителите ми започват да си търсят работа. Баща ми намира работа в обущарска кооперация „Георги Димитров“ на улица „Пиротска“, тогава беше „Жданов“. Започва като портиер и отговорник за котелите на три сгради. От там му дават една стаичка, малка, но нямаше къде да живеем. На едната кушетка спеше баща ми, на другата – леля ми, а на легло – персон и половина аз, майка ми и брат ми. Когато пораснахме и тръгнахме на училище, майка ми почна да се чуди какво да прави и започва работа като клисарка в Румънската черква.

Помня, че един ден баща ми падна, наложи се да го оперират, тогава с брат ми поддържахме огъня в котлите и вършехме портиерската работа, за да не изгубим квартирата, защото нямахме дом. Той беше направил вноска през 1961 г. за жилище, а чак през 1971-ва го получихме и се преместихме в „Младост“, тогава там нямаше нищо.
След като завършихме прогимназия, постъпихме в Семинарията. Последва казармата. Тогава не ни даваха да казваме дори на родителите си къде сме разпределени. Аз бях в редовни войски в Симитли, а брат ми беше в Ямболско – във ВВС.

Ако не беше Семинарията и духовната академия, не знам какво щеше да излезе от нас с брат ми. Затова винаги си повтарям думите на Апостол Павел – „Аз съм това, което съм благодарение на Божията благодат“.

– Как решихте да се насочите към музика?

– Обичам музиката още от малък, учих в Семинарията и в „Света Неделя“. Там имаше хор. Църковната музика ме е съпровождала през целия ми живот.

– Колко пари изкарва човек с църковни песни?

– Музикантите от хора не са на щат, ние взимаме хонорари. За участие ни дават 10 лева, но след удръжките остават 8 лева. Църковните служители у нас не могат да изкарат пари за препитание. Например в Русия диригент получава от 500 до 1000 рубли. Канили са ме да работя в наша църква в Чикаго, но аз съм си българин и искам да живея там, където съм се родил.

– Пътува ли хорът в чужбина?

– Пътувал съм много с моя хор. Били сме в Германия, Франция, Холандия. Бяхме и в българския храм „Свети Илия“ в Румъния, който вече не е наш. Ходили сме на честването на свети Киприян в Кремъл. Преди 3 години ни поканиха в Москва на техния рождественски фестивал, тогава те поеха всички разноски. Това е проблемът с пътуването, че трябва да се поемат разноските на целия хор, а ние сме 40 души, и е трудно.

– Ще ви върна към вашето място – храм-паметника „Св. Александър Невски“, сега правят ли се сватби в него?

– Требите не са разрешени. Преди години дядо Трифон беше писал писмо до Светия синод, за да разрешат сватбите, кръщенетата и помените, но нищо не стана. Не знам какви са мотивите. Дядо Максим не даваше да се издума по въпроса, било храм-паметник, но тези тайнства не го оскверняват. За мен е нелогично, но не съм аз този, който да решава. Нямаме пари, а връщаме желаещи. Така ще могат да се съберат и средства за реставрация на храма.

Може да се сложи по-висока цена, за да няма много треби или да се сложи лимит. Би могъл да се измисли компромисен вариант, така че всички да спечелят от това. Върховният клир обаче не дава и дума да се обели за това. Сватби като на фолкпевицата Мария са се правили тайно. Има и такива, които попадат в сивия сектор и се уговарят с поповете, но това не е редно. Трябва да си има официален ценоразпис. Само ползи ще има, ако се позволят требите.

– Какво е здравословното състояние на брат ви – патриарх Неофит?

– Нали го виждате, ходи неуморно по служби. Радвам се, ако имам възможност да го видя. Той все няма време. Виждаме се на събирания с митрополията, на които има много хора. Не е като да седнем и да пием по ракия като двама братя. Понякога чакам с дни да ми се обади. Много е натоварен, дърпат го отвсякъде и няма време за нищо. Казвам: „хайде да те изведа малко навън, лекарите казаха да дишаш свеж въздух, така ще се съсипеш“, но той няма време. Сам върши всичката работа. Много пъти съм го съветвал да се разтовари, все пак е на тежък пост, но все пак той си преценява. А това дава отражение. Преди няколко години се наложи да му сложат клапа на сърцето. Малко преди това пък аз получих аневризъм на аортата. Жена ми беше неотлъчно до мен. Благодарение на Бог съм жив. Лекарите тогава ми казаха, че съм приятел на Дядо Господ. Винаги съм се уповавал на него. Сега като съм сам, го моля само за здраве.

– След зарята в църквата изскочиха много информации, свързани с архимандрит Дионисий. Вярно ли е, че ви е наказал?

– Един от моите помощници по време на служба направил по-голяма пауза между изпълненията, аз не съм бил до него по това време. Повторил песента два пъти, архимандрит Дионисий не спирал да кади. Изпълнихме две херувимовски песни и след пауза продължихме. Ако службата ще е по-дълга, се разбираме предварително. Той обаче не беше предупредил преди това. Заради паузата Дионисий заяви, че сме го саботирали. След това наказа мен и двамата ми помощници с мъмрене. Това наказание не е сериозно, но е първото по рода си. През живота ми съм получавал само награди и медали.

– Според вас, трябва ли да се върне вероучението в училищата?

– Да, и трябва да се наблегне над християнските ценности и морал. Хубаво е България да има облик на християнска страна. Добре е децата да ги научат от малки на тях. Преди време излезе един сборник с царски вещи. Вътре беше снимана диплома на цар Борис за 3-ти клас. Той е учил на първо място „закон божи“, на второ „нравоучение“ и на 8-о място „църковен славянски език – четене“. Родителите ми са учили вероучение. Тогава образованието не е било религиозно, а масово, светско. Първото школо е създадено от Неофит Рилски и е било килийно училище, после го превръща в светско, не в религиозно. Вероучението ще направи младите културни хора с ценности.

– Според вас дали ще бъде прието предложението всички храмове, които не са православни, да не се наричат църкви?

– Това е много крайно. Аз наричам хора с такива идеи „православни талибани“.

– Ще се променят ли ценностите и вярата на европееца след навлизането на толкова много мигранти в Европа?

– Да се помогне е хубаво. Ако имаш една филийка хляб обаче, как да го направиш. Тия дето идват, не са чак толкова бедни. Не са всички бежанци, те са с пари – добре спонсорирани терористи. Това е инвазия на исляма. Богатите държави да ги приемат, ние нямаме пари за нас си. Ако тези, които ни управляваха, имаха морал, щяха да преосмислят много неща. Спомнете си за 10-те божи заповеди, никой вече не ги спазва, напротив, те са като правила за живеене. Ще дойде време, в което тези, които убиват, ще мислят, че това е в услуга на Господ. Ако човек за човека е вълк, светът ще загине. Нашите управници трябва да спрат да бъдат просто наблюдатели.

– През 2015 г. папа Франциск предложи католици и православни християни да празнуват по едно и също време Великден. Дали това ще стане някога?

– Относително е. Това е най-простият начин да се обединят всички християни. Аз също мечтая за подобно нещо. Трябва да се съберат самите ръководители и да изяснят начина на изчисляване и да възприемат един за определяне на датата на Великден. Трябва да се съюзим и да бъдем всички като един.“

……

Нашият гост доц. Димитър Димитров е роден на 20.01.1943 г. в София и от ранна възраст се занимава с православно църковно песнопение. Завършил е Софийската духовна семинария през 1963 г. и Духовната академия (сега Богословски факултет на СУ) през 1969 г.

От 35 години е диригент на патриаршеския катедрален хор “Св. Александър Невски”, в продължение на 45 години диригент на камерния ансамбъл “Св. Йоан Кукузел -­ Ангелогласния” и негов съосновател. Той е и преподавател по църковна музика.

trud.bg

(край на цитата)

След като през 2017 г. писах статия за Димитър Димитров, потърсих през 2018 г. нови информации за него. Намерих само една нова от 28 септември 2017 г., която помествам по-долу:

Портал на агенция „Монитор“

Патриах Неофит с молитва на гроба на владиката Панкратий в Стара Загора

Четвъртък, 28.09.2017

Христо Христов

Заупокойна молитва на гроба на владиката Панкратий по повод на 50-та годишнина от интронизацията му ще отслужи в петък от 17,30 часа патриарх Неофит, който ще пристигне на триденвно посещение в Града на липите по повод научна конференция, посветена на паметта и делото на починалия през 1998 година духовник и някогашен „външен министър“ на Българската православна църква.

В хода на научния форум, който е под патронажа на патриарха ще бъде представен документален филм за владиката Панкратий, който беше депутат във Великото народно събрание и е сред „бащите“ на Конституцията.

В събота в залата на Старозагорската държавна опера ще се състои специален концерт с участието на хорът на партриаршеския храм-паметник „Св.Александър Невски” с диригент доц. ДИМИТЪР ДИМИТРОВ, хорът при храм „Св. Св. Кирил и Методий” – София, с диригент Боряна Найденова и хорът на домакините с диригент Димитър Косев.

Кулминацията на честванията е на 1 октомври, когато в храм „Въведение Богородично“ патриархът ще отслужи божествена света литургия.

Миряни от старозагорската епархия припомнят, че това е първото посещение на патриарха в региона, за последно главата на БПЦ в лицето на дядо Максим е идвал през 90-те години на миналия ХХ в., когато митрополит Панкратий беше отлъчен заради участието си в разкола.

Инициатор на честванията е сегашният старозагорски митрополит Киприан, който е бил подстриган за монах през 1996 г. от Панкратий.

(край на цитата)

На 22 януари 2018 г. се свързах с моята приятелка в София Фани Иванова, за която писах още в началото на статията. Тя ме съобщи, че маестро Димитров идва редовно в храма „Александър Невски“. Ето какво ми пише: „Той идва всеки ден в църквата и редовно дирижира. Иначе няма нищо ново около него. Прекрасен добър човек е. И жена му беше такава, и синовете му са такива – добри, добродушни, добронамерени. Голяма рядкост в нашето време“.

(край на цитата)

И в края на постинга й има линк към стената във ФБ на един от синовете му – басът Стефан Димитров – певец в Софийската народна опера. По-долу цитирам този линк, защото той е много интересен, дава представа за големия певчески талант и на двамата сина на маестрото. Цитирам линка:

//www.facebook.com/1127761923911100/photos/a.1271293586224599.1073741829.1127761923911100/1684782628209024/?

(край на статията от 23 януари 2018 г.)

Следващата ми статия за доц. Димитър Димитров беше на 23 януари 2019 г. Потърсих тогава нови информации за него открих две ценни статии, публикувани около месец след статията ми за него през 2018 г. От заглавията ще се разбере за какво става въпрос:

Портал „Двери на Православието“

Доцент Димитър Димитров беше удостоен със званието „Протопсалт на БПЦ“

25 февруари 2018 г.

След празничното богослужение на Неделя Православна, наред с честването на петата годишнина от интронизацията на Негово Светейшество патриарх Неофит, неговият роден брат – доц. Димитър Димитров беше удостоен със званието „Протопсалт на Българската православна църква“.  Отличието беше дадено на доц. Димитров по решение на Св. Синод на БПЦ и по повод 75 години от рождението му и 40 години от поемането на поста главен диригент на Смесения хор при Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“, както и в знак на внимание и за изключителни заслуги на църковно-музикалното поприще.

Старозагорският митрополит Киприан също награди доц. Димитров с ордена „Св. ап. Карп“ – за многоплодни църковно-певчески трудове.

При даване званието „Протопсалт на БПЦ“ на Димитър Димитров слово произнесе Мелнишкият еп. Герасим. В него епископът припомни житейския и творчески път на маестро Димитров. „Бог насочва Вашите стъпки към Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“, а след нейното завършване и към Духовната академия. Успоредно със своето следване учите и в Държавното музикално училище. След завършване и на двете школи пет години следвате и завършвате задочно Теоретичния факултет на Българската държавна консерватория със специалност „Музикална педагогика“. Преди 50 години ставате съосновател и диригент на прославения Камерен ансамбъл „Св. Йоан Кукузел-Ангелогласния“. Също така, преди 40 години сте назначен от Св. Синод за преподавател по музика в Духовната академия „Св. Климент Охридски“ (сега Богословски факултет при СУ). Много са Вашите ценни изяви като педагог и в други богословски и светски школи. Високо се оценяват Вашите трудове като изтъкнат хоров диригент и активен участник в музикалния живот у нас и в чужбина. Затова, по достойнство, през 2002 г. Вие бяхте обявен за „Музикант на годината“, Св. Синод Ви удостои с ордена на Българската православна църква „Св. св. Кирил и Методий” I степен“.

В заключение епископ Герасим пожела на маестро Димитров „крепко здраве, бодрост, сили и още дълги години да славите Бога и доставяте духовна радост на хората със своето боговдъхновено изкуство!“.

Снимка: Сайт на Българска патриаршия

(край на цитата)

Една напълно заслужена чест за доц. Димитър Димитров, която буди възторг и респект. След статията има хубава снимка на двамата братя – той и Патриарх Неофит, която ще поместя след днешната ми статия.

Ето и втората статия:

в. „Сега“, 3 февруари 2018 г.

Маестро Димитър Димитров: Ще пея на Бог, докато съществувам

Главният диригент на хора на “Св. Александър Невски” навърши 75 г.

Марияна Еклесия

Миналия месец, на 21 януари, по време на празничната неделна литургия в патриаршеския храм “Св. Александър Невски” диригент на хора беше маестро Димитър Димитров. В края на богослужението, докато звучаха финалните песенни слова, богомолците се обърнаха към хоровия балкон да видят солиста, който ги изпълняваше с вдъхновен, мощен глас. Беше синът на диригента, впечатляващият бас от Народната опера Стефан Димитров, наследил дарбата на своя баща.

Този ден маестро Димитров навърши 75 години, четиридесет от които са посветени на музиката в българския храм-паметник.

Той е роден през 1943 г. в София. Димитър и по-малкият му брат Симеон завършват семинарията над с. Черепиш, а по-късно и Духовната академия към Светия Синод на Българската православна църква. След отбиване на военната си служба Димитър създава свое семейство, а брат му Симеон приема монашество с име Неофит. В годините по-късно Димитър Димитров завършва и Българската държавна консерватория, започва да преподава музика в Духовната академия, преименувана през 1992 г. в Богословски факултет към Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Един от основателите на мъжкия хоров ансамбъл “Йоан Кукузел – Ангелогласният” и негов диригент. Заедно с работата на новия състав за църковни песнопения, от 1978 г. поема длъжността главен диригент на смесения хор при катедралния патриаршески храм “Св. Александър Невски”.

– От 37 години сте диригент на хор “Св. Александър Невски”. От кога съществува като такъв?
– От самото освещаване през 1924 г. в продължение на три години хорът с диригент Апостол Николаев – Срумски е бил съставен само от момчета семинаристи. През 1927 година се сформира и смесеният хор, който продължава традицията до днес. Аз съм четвъртият диригент след освещаването на храма.
– Каква част заема акапелната музика по време на богослужението?
– В Православната църква музиката е само акапелна, без инструментален състав. Специфичното за нея е, че тя дава възможност на човешкия глас да възхвалява Бога, а не чрез инструмент, направен от човешка ръка. Църковната музика облагородява душата и я въздига към Твореца. Друга особеност е, че хорът е в непрекъснат диалог с олтара и в този смисъл е съучастник в самото богослужение.
– В кои страни сте представяли църковна музика с хора на “Св. Александър Невски?”
– С пълния състав на хора сме пътували до Холандия, Германия, Гърция, Франция, Москва. Там нашите изпълнения бяха в концертни зали, а не по време на богослужение. Но в катедралния храм “Христос Спасител” в Москва помолихме да чуем акустиката и ни разрешиха да изпеем “Отче наш” от Николай Кедров – баща. Акустиката е изключителна! Много от посетителите проливаха сълзи и пожелаха да продължим да пеем.

– В ранна младост очаквахте ли, че вашият брат ще стане български патриарх, а вие – диригент с международна известност?
– Никога не съм мислил, че един ден ще бъда диригент по църковна музика и главен диригент на “Св. Александър Невски”. Това се отнася и за съдбата на моя брат, днес патриарх Неофит. Като знам колко скромно живяхме в семейството ни поради бедност, не съм и допускал нашето бъдеще.
– Как се чувствате на 75, какво си пожелавате в бъдеще?
– Чувствам се прекрасно. Моля се на Бога да ми дава здраве, да Му пея и да го възхвалявам до последните си дни.

(край на цитата)

И в самия край на статията – една обява за концерт през март 2018 г., в който участват различни хорове и ансамбли, между които и хорът на катедралата „Св. Александър Невски“:

Софийска филхармония / Зала „България“

Хоров концерт по случай 140 години от Освобождението на България

04.03.2018

Начало 18:00, Край 20:00 

Участват:

Смесен хор при ПКСХП „Св. Александър Невски“ с диригент доц. Димитър Димитров
Хор на Софийските момчета с диригент проф. Адриана Благоева
Камерен ансамбъл „Св. Йоан Кукузел – Ангелогласния“ с диригент Кристиан Попов
Софийски свещенически хор с диригент иконом Кирил Попов
Смесен хор на БНР с диригент Любомира Александрова
Московски синодален смесен хор с диригент Алексей Пузаков
Национален филхармоничен хор „Светослав Обретенов“ с диригент Славил Димитров

(край на цитата)

В края на тази статия днес с радост искам да отбележа, че при престоя ми в България и в София през лятото на 2021 г. най-сетне имах възможността да се срещна и запозная лично с Димитър Димитров. Това стана след неделна служба в храма “Св. Александър Невски“, където бях и после отидохме да се почерим с мои приятели на чаша кафе в близката сладкарница на открито, при която среща дойде и маестрото. Цитирам подробности от мой спомен за този ден:

„ (…) Първият неделен ден в София – 11 юли беше особено успешен и пълен с хубави срещи и посещения. Рано сутринта не отидох на закуска при Колю, който сигурно беше изморен от снощната веселба при рождения му ден, а още в 8:30 часа се запътих пеша към катедралата “Св. Александър Невски”, където в 9 часа започва литургията. Още в петък Неда Диманова ми беше казала, че отскоро време бие камбаните на катедралата, след като жената, която дълги години е изпълнявала тази дейност, е приминала в пенсия. Фактически този интересн факт започва точно в 9 часа и трае половин час, след което започва самата литургия. Аз преминах с трепет пътя от жилището на Колю до катедралата (това трае около 30 минути), особено като се движех по тихия в ранната утрин булевард “Руски”, спомняйки си как точно преди 70 години съм се движил по него на път от моята квартира недалеч от “Орлов мост”, за да отида на лекции в Ректората на Софийския университет. Все още не мога да повярвам, че това е ставало точно преди 70 години, когато през есента на 1951 г. започнах да следвам математика в университета “Св. Климент Охридски”. Как бързо изтекоха тия 70 години! След като пресякох кръстовището пред Ректората и се насочих към катедралата, извадих камерата си и й направих няколко хубави снимки от различни позиции.

Беше точно 9 часа, когато започна интересната камбанна игра на Неда – изпитах неописуемо задоволство, след като си представих как тази забележителна жена дърпа различните въжета на отделните камбани, как с голяма вещина комбинира техния звън, който се носи на километри разстояние и се помолих за нейно здраве. Тя е една от моите най-ценни приятелки в София – вече от редица години, и на която винаги се възхищавам за многопосочните й интереси в различни области, но преди всичко за голямата й и дълбока религиозност. Сигурен съм, че Бог й помогна да преживее тежкото страдание със заболяването от Ковид-19, което тя прекара преди месеци и все още не е напълно оздравяла. Още в петък при срещата ни тя ми каза, че веднага след като бие камбаните, ще замине от София на почивка и няма да пее в хора на катедралата по-късно.

Влязох в храма веднага след започване на литургията и останах там до края й. По едно време ми хрумна да се кача горе, където пее хора, но там не се отива лесно. Един служител в храма ми отвори резеца към входа по стълбището, защото му казах, че съм поканен при хора. Още в петък Силвана Пръвчева, която пее в хора на катедралата, ми каза да се кача горе. Стоях дълго време в една ниша и слушах пеенето и литургията, направих няколко снимки на вътрешността на храма от тази по-висока позиция, после слязох и изчаках да свърши литургията. При слизането на хористите в края на службата Силвана ме видя и ме покани де се кача наново горе, за да се запозная с диригента на хора доц. Димитър Димитров и неговата заместничка Таня Христова. Беше много мила среща с двамата, като след 10-15 минути всички слязохме долу и се отправихме да пием кафе в близкото заведение, където правим това от редица години. Освен Димитров, Таня и Силвана, с нас дойде още и Георги Еленков, симпатичен певец и музикант в Българското радио, а после дойде на кафе и Елиана Митова, която знаеше, че след службата ще пием кафе там. Наново имахме 2 прекрасни часа на хубави разговори и тогава Силвана каза, че е уредила места за вечерта при спектакъл на опера на брега на Панчаревското езеро. За това ще пиша отделно по-долу. Някъде около 15 часа всички се разделихме и аз се отправих с такси към жилището на Колю, за да си почина (…)

(край на цитата)

Накрая нека отбележа и това, че си направихме и снимки при тази среща с маестро Димитров, една от които ще покажа днес след тази статия.

Това което описах по-горе за посещението ми в катедралата “Св. Александър Невски” се повтори и през 2022 г., когато гостувах за 12 дни в София. Тогава даже бях на две последователни неделни служби и при тях също два пъти се качих при хористите, за да ги слушам на самото място и да бъда по-близо до тях. Впечатленията ми от тези две посещения съм описал в мои спомени, които ще цитирам сега:

(…) Следният ден – 15 май 2022 г., неделя, както винаги по традиция започна с посещение на храма “Св. Александър Невски”. Отидох с такси около 10 часа, запалих свещи и седнах да слушам прекрасния смесен хор, където пее Неда Диманова, която освен това бие камбаните преди службата от 9 до 9:30 часа. Този път закъснях и не можах да ги чуя, на на следната неделя това стана – ще го опиша като дойда до там. Малко преди да свърши службата отидох до входа, където е стълбата за изкачване към помещението за хора и зачаках слизането на хористите, след като службата завършваше. Неда ме видя като слизаше и ми предложи да се кача горе, тъй като там все още е диригентът Димитър Димитров и някои други хористи, а той ще се радва да се срещнем както през миналото лято на 2021 година. Неда се отправи към кафенето “Ла Катедрале”, където трябваше после и аз да дойда да пием заедно кафе. Качих се горе, на един стълб видях некролог за починалата през есента Таня Христова – пом. диригент на хора, с която през лятото на 2021 г. имах такива хубави срещи в София и на езерото “Панчарево”, където бяхме заедно с нея и Силвана Пръвчева при спектакъл на операта “Жената от езерото” на Росини. Жалко, Таня се разболя в края на лятото от рак и си отиде така неочаквано – Неда ме дършеже в течение на жестоката истина, докато си бях в Германия.

И така горе в помещението за хора бяха още няколко хористи, които правеха малка почерпка със сладкиши и чашка вино – някакъв празник в чест на Димитър Димитров, който ме видя и се зарадва на посещението ми. Там беше и певецът и продуцент в БНР Георги Еленков, с когото се запознах пак там през лятото на 2021 г. Поприказвахме, почерпихме се и след 20 минути се разделихме с Димитър Димитров и другите, а аз се отправих към кафенето. Там беше на отделна маса Неда заедно с нейни познати – известният диригент Йосиф Герджиков и съпругата му, както и певицата Галя Павлова, с която също се познаваме, а аз седнах до тях, като в това време дойде при мен и писателката Мирела Костадинова, с която се бяхме разбрали да се срещнем в този ден. Малко след това при нас дойде и Илонка Цанева, с която също имахме среща и стана хубава компания. Пихме кафе, ядохме сандвичи (аз нямаше да се връщам в жилището ми, понеже от 16 часа щях да бъда на “Ариадна на Наксос” с другия състав). И тук си направихме хубави снимки с Неда и сем. Герджикови, както и с Илонка и Мирела.

(край на цитата)

При моето второ посещение на храма “Св. Александър Невски” една седмица по-късно – на 22 май, също си водих бележки, които искам сега да споделя:

(…) Неделя, 22 май 2022 г. беше последният ми ден за посещения в София. Бях планирал утре в понеделник по обед да дойде моя приятел Монката с колата си от Габрово, за да ме прибере точно за празника на Светите Братя Кирил и Методий във вторник – 24 май, когато от дълги години гледам да съм в Габрово за тържествената манифестация по случай този празник. Поради пандемията през последните 2 години не си бях идвал за този ден няколко години.

Станах в неделя навреме, за да мога да се придвижа към катедралата “Св. Александър Невски” така, че точно в 9 часа да бъда пред нея и да слушам половин час тържествения звън на камбаните, които всяка неделя се задвижват от моята добре приятелка Неда Диманова. Така стана и днес, напуснах квартирата си малко преди 8:30 часа, придвижих се бавно по “Цар Иван Асен” към “Орлов мост”, продължих нагоре по “Цар Освободител” (булевард “Руски”) и минути преди 9 часа бях пред катедралата. Слънцето беше вече високо над хоризанта, обляло в златиста светлина кубетата на тази прекрасна катедрала, с която съм свързан вече цял живот. Днес щеше да бъде последното ми посещение за тази пролет.

Малко преди 9:30 часа влязох в църквата, купих си свещи и ги запалих, а в това време по стълбите слезе Неда Диманова, която ми предложи да се кача с нея при Хора на катедралата, както направих и миналата неделя. Зарадвах се, защото друго е да слушаш тази вълшебна хорова музика от непосредствена близост, да бъдеш почти заедно с нея, съвсем близо до изпълнителите. Горе в началото на помещението за хористите бяха вече дошли почти всички, но тъкмо до мен се изправи баритонът Александър Крунев, с когото бях говорил миналата неделя. Той ме покани да седна до басите, при него имаше едно място. Зарадвах се, защото Крунев е отличен певец и така щях да имам хубава компания през тези 2 часа. В дясно от мен беше симпатичен бас, с когото Крунев ме запозна и ми го представи като габровец – известният журналист Явор Дачков, който познавам от предавания на радиото и телевизията. Дачков е много музикален и отдавна пее в хора на Катедралата. Ето няколко думи за него: Средното си образование завършва в испанската паралелка на езиковата гимназия във Враца. Висшето си образование завършва в Богословския факултет на Софийския университет със степен магистър. Има дългогодишна практика като журналист. Работил е в „Дарик радио“, радио „7 дни“, програма „Христо Ботев“, бил е водещ на „12 плюс 3“, както и на нощния блок по „Хоризонт“. На широката зрителска аудитория е познат като телевизионен водещ по БНТНова телевизияТВ Европа. Става водещ на сутрешния блок по RE:TV през януари 2009 г. Понастоящем е коментатор във вестник „Галерия“.

В това време ме забеляза и диригентът Димитър Димитров, който ми се усмихна и започна да ръководи хора, заедно с неделната служба.

В малките почивки говорихме с Крунев, който беше пряко до мен в ляво, показах му в неговия смартфон моя блог “operastars.de”, като му демонстрирах точно статията за него, която бях писал преди време във връзка с негов рожден ден. По време на пеенето забелязах какъв хубав тембър има Крунев, колко широк е неговият диапазон, защото макар и той да е типичен баритон, има и внушителни низини, които му се отдават напълно при тези църковни песнопения. Във втората половина на службата Димитър Димитров беше заменен от една симпатична дама, която се оказа негов заместник, дирижираща заедно с него.

Така след около 2 часа службата завърши, сбогувах се със всички приятели от хора, както и с диригента Димитров и с Неда и се разделихме, защото в 12 часа имах определена среща в кафенето до катедралата с име “Ла Катедрале”, където бяхме и миналата седмица почти до след обед.

(край на цитата)

Мисля, че моите читатели и ония, които не познават делото на доц. Димитър Димитров ще останат доволни от написаното и разказаното от него и за него в горната статия.

Нека днес на 20 януари 2023 г. да поздравим маестрото с навършване на 80 години и да му пожелаем добро здраве и сили да продължава дейността си. Бог ще му помага за това.

За много години, маестро Димитър Димитров!

…..